Sharanagati

 

Свами Тиртха: Какви са последиците ако принадлежим към дадена свещена традиция? Това е въпрос, затова моля ви, допринасяйте!

Отговор: Следваме автентичен духовен водач от тази традиция.

Свами Тиртха: Добре. Това право ли е или задължение? 

Яшода: Привилегия е. 

Свами Тиртха: Добре, нека спрем тук за малко. Ако казвате, че да се следва автентичен учител е привилегия, аз съм съгласен – това е възможност, това е привилегия, това е славна позиция. Но не е лесно. И може да си мислите, че всички тези, които днес са толкова близо до учителя и се радват на вниманието и прегръдката му, са в много прекрасна, уникална позиция. Всички те са много усмихнати. Обаче видели ли сте пътя, който са изминали, за да стигнат до тази позиция? Сега всички се усмихват, ала е било време когато поне от едната страна е имало сълзи. Така че ако виждате усмивки, моля ви, предположете, че трябва да е имало и друго. Както се казва: без корени няма плодове. Можем да кажем и: без сълзи няма усмивки. И трябва да сме готови да платим тази цена. 

Други последствия от следването на свята традиция? 

Харибхакти: Следвайки такава традиция, идва момент, когато осъзнаваме целта на живота си, смисъла на живота си. 

Свами Тиртха: Много хубаво. И това се случва много пъти. Най-напред, когато срещнете бхактите си мислите: „О! Сега осъзнах целта на своя живот!” После, след известно време достигате до малко по-висше разбиране за своята идентичност, за своята духовна роля, и тогава отново възкликвате: „О, сега вече разбрах, сега вече проумях мисията на живота си. Преди не я знаех, но вече знам.” И това продължава пак, и пак, и пак. Защо? Защото това е прогресивна еволюция на съзнанието. Не само на индивидуално ниво – че разбираме за себе си все повече и повече – но също така можем да се доближаваме до все по-фини, по-деликатни идеи, принципи и практики в божествения живот. 

Това е много добре разкрито и показано в историята за сина, когото бащата изпратил при един учител да изучава „Шримад Бхагаватам”. След една година момъкът се върнал и бащата попитал: „Е, мой скъпи синко, изучи ли се?” А синът отвърнал: „Да! Да, татко, научих всичко!” Тогава бащата казал: „Нищичко не си разбрал! Връщай се при учителя да учиш!” На следващата година момчето си дошло отново и бащата попитал: „А сега, скъпи синко, изучи ли се?” Момчето отговорило: „Мой скъпи татко, миналата година не знаех нищо, обаче вече знам всичко.” Бащата рекъл: „Обратно! Не знаеш нищо, връщай се при учителя си!” След още една година момчето пак дошло и бащата попитал: „Скъпи синко, изучи ли вече всичко за „Бхагаватам”?” И най-сетне синът отвърнал: „Скъпи татко, разбрах, че не разбирам нищо за това.” Тогава бащата казал: „Браво, моето момче!” 

Така че ако сме разбрали целта на живота си – много добре, нека продължаваме напред! Ще се върнем на този въпрос след една година, след две години, след три години. 

 

 

We agreed that we have to come to the soul platform, atma platform and instead of the nasty engagement we should engage our consciousness with something sacred. And sometimes we are told to be very realistic, down to earth, but this is very unrealistic. 

Bitter, but realistic words about the present environment. Because here everything is limited by so many different factors – lack of knowledge, lack of time, certain factors of suffering or other limitations. And generally this is very popular – to describe the difficulties of the earthly life. Because everybody will understand, we all have experience of that. So, in case somebody says: “Have you faced some trouble in your life?” everybody will agree. Actually, I do a research from time to time. Whenever I meet people in certain groups I ask the question: “What is your conception about life? Is it good experience or bitter?” And depending on the age of the group the answers vary. Usually the university students will say: “Yes, that’s nice! That’s great!” Over the age of forty people will say: “Oh! Better we are realistic”. So, it depends on what you collect meanwhile. We have to be careful about the input into our brain, into our intellect, into our mind. And here is the invitation: “Try to find your original home”. It is very easy to say that “Here on Earth there is suffering; over there in Heaven there is no suffering”. Are you satisfied with that? In one sense it seems to be an answer of postponing the whole problem. Because that suggest us that we have to tolerate everything, wait, wait, wait, and maybe sometimes over there in perfection we will be happy. 

And we might think that we have to change the environment, we have to go from one place to another to be happy and satisfied. And in one sense that is true. We all have experience that changing of the environment helps sometimes. You go on a vacation and then you are more relaxed, or more in maya. But there is another way, another solution to the problems of life. When we change not the place, like Earth to Heaven, but we change the mentality. Then we start to learn the art of satisfaction and happiness here and now. We have a civilization of comforts and a culture of complaints. What kind of combination is that? While a spiritual person should tolerate, should be neutral to any conditions and be satisfied with, or against any circumstances. So, there is a secret. It is possible! Usually we need a home and it’s so difficult to obtain. But the wanderers, the ascetics have no house, yet they feel at home everywhere in the world. Many times we need things, we want to obtain things and they don’t come. But those who renounce possessing the things, they will have everything. Even if they have nothing, they are satisfied. So, where is the freedom? Where is the secret? It’s not in the external things, it’s in the internal mentality, it’s the internal approach to things. Instead of changing your position, better we change our mentality. And then you don’t have to wait for entering Heaven to be satisfied. 

 

(to be continued) 

 

1.  The Golden staircase, Ch. 1 Withdraw from knowledge, by Shrila Shridhar Maharaj

 

Egyetértettünk abban, hogy el kell jutnunk az átmá, a lélek szintjére és a tisztátalan elfoglaltságok helyett valami nemes, szent dologgal kell a tudatunkat lefoglalni. Néha azt mondják, hogy legyünk nagyon realisták, szálljunk le a földre, de ez nagyon irreális. 

Keserű, de realista szavak a jelenlegi környezetről. Mert itt mindent számos különböző tényező korlátoz – tudáshiány, időhiány, olyan dolgok, melyek szenvedést okoznak, vagy egyéb korlátozások. S általában a földi élet nehézségeinek a leírása nagyon népszerű. Mivel ezt mindenki megérti, mert ezzel kapcsolatban mindannyian rendelkezünk tapasztalatokkal. Tehát ha valaki megkérdi: „Találkoztál már valamilyen problémával az életedben?”, akkor mindenki rábólint. Én időről időre kutatást végzek ebben a témában. Amikor emberek egy adott csoportjával találkozom, felteszem a következő kérdést: „Mi a véleményetek az életről? Kedvező vagy keserű a tapasztalatotok?” A válaszok korosztálytól függően változnak. Az egyetemisták általában azt felelik, hogy „az élet szép, az élet buli!” Negyven év fölött: „Jobb, ha realisták vagyunk”. Tehát, a válasz attól függ, hogy időközben milyen tapasztalatokat szereztél. Körültekintőnek kell lennünk azzal kapcsolatban, hogy mivel tápláljuk az agyunkat, az értelmünket, az elménket. S itt van a meghívás: „Próbáljatok rálelni az eredeti otthonotokra!”. Nagyon könnyű azt mondani, hogy „Itt a földön szenvedés van; odaát a Mennyben, pedig nincs.”. Elégedettek vagytok ezzel a válasszal? Bizonyos értelemben úgy tűnik, hogy ez egy olyan válasz, ami elodázza az egész problémát. Mert ez azt sugallja, hogy tolerálnunk kell mindent, illetve várni, várni, várni és talán valamikor odaát boldogságban lesz részünk. 

S azt gondolhatjuk, hogy meg kell változtatnunk a környezetünket, az egyik helyről a másikra kell mennünk, hogy boldogok és elégedettek legyünk. Bizonyos értelemben ez igaz. Mindannyian tapasztaltuk már, hogy a környezet megváltoztatása néha segít. Elmész nyaralni és utána nyugodtabb, vagy még inkább májában vagy. Azonban létezik egy másik út, egy másik megoldás az élet problémáira. Amikor nem a helyet cseréljük fel, mint például a Földet a Mennyországra, hanem a mentalitást változtatjuk meg. Aztán elkezdjük tanulni az elégedettség és a boldogság művészetét itt és most. A kényelem és a panaszkodás kultúráját éljük. Milyen kombináció ez? Míg egy lelki embernek toleránsnak kell lennie, semlegesnek, elégedettnek kell lennie minden körülménnyel vagy minden körülmény ellenére. Tehát, van egy titok. Ez lehetséges! Általában szükségünk van egy otthonra, melyet igen nehéz megszerezni. De a vándoroknak, az aszkétáknak nincsen házuk, mégis mindenhol otthon érzik magukat a világban. Sokszor szükségünk van dolgokra, szeretnénk megszerezni valamit, de nem sikerül. De mindazoknak, akik lemondtak a dolgok birtoklásáról, meglesz mindenük. Még, ha semmijük sincs, akkor is elégedettek. Tehát, hol van a szabadság? Hol van a titok? Nem a külsődleges dolgokban, hanem a belső mentalitásban, hogy hogyan állunk hozzá a dolgokhoz. Ahelyett, hogy a helyzetedet változtatnád meg, jobb, ha a mentalitásunkat változtatjuk meg. S akkor nem kell várnod arra, hogy bebocsájtást nyerj a Mennyországba, hogy elégedett légy. 

 

 

 

Говорихме, че трябва да стигнем до нивото на душата, нивото на атма и вместо с противни занимания, да заемем съзнанието си с нещо свещено. Понякога ни казват да сме реалисти, приземени, но това е много нереалистично. 

Горчиви, но реалистични думи за настоящото ни обкръжение. Защото тук всичко е ограничено от толкова много различни фактори – недостиг на знание, недостиг на време, определени причини за страдания или други ограничения. И обикновено това е много популярно – да се описват трудностите на земния живот. Защото всеки ще го разбере, всички сме изпитвали това. Ако някой попита: „Срещали ли сте трудности в живота си?”, всеки ще потвърди. Всъщност от време на време правя изследване. Когато се срещам с хората в дадена група, задавам им въпроса: „Какво е вашето разбиране за живота? Хубаво преживяване ли е или горчиво?” И отговорите на групата варират в съответствие с възрастта. Обичайно студентите в университета ще кажат: „Да, хубаво е! Прекрасно е!” Хората над четиридесет отвръщат: „О! По-добре да сме реалисти”. Така че зависи какво сте насъбрали междувременно. Трябва да внимаваме с какво храним мозъка си, интелекта си, ума си. И ето тук поканата: „Стремете се да намерите своя истински дом”. Много е лесно да се каже: „Тук на Земята има страдание; оттатък в Рая няма страдание”. Но това удовлетворява ли ви? В един смисъл подобен отговор като че отлага целия проблем. Защото ни внушава, че трябва да понасяме всичко, да чакаме, да чакаме, да чакаме, и може би някъде там, като постигнем съвършенство, ще сме щастливи. 

И можем да си помислим, че трябва да сменим обкръжението си, че трябва да идем от едно място на друго, за да сме щастливи и удовлетворени. В един смисъл това е вярно. Усетили сме, че промяната на обкръжението помага понякога. Отивате на ваканция и след това сте по-отпочинали; или пък повече в мая. Но има и друг път, друго решение за проблемите на живота. Когато променяме не мястото – например от Земята да идем на Небето – но променяме нагласата си. Тогава започваме да се учим на изкуството на удовлетворението тук и сега. Имаме цивилизация на удобства, а култура на оплаквания. Що за комбинация е това? Докато един духовен човек би трябвало да понася, да е неутрален към всякакви условия и да е удовлетворен – било то със или противно на всякакви обстоятелства. Така че има тайна. Това е възможно! Обикновено се нуждаем от дом и ни е толкова трудно да се сдобием с него. Но странниците, аскетите нямат къща, ала при все това се чувстват у дома навред по света. Често се нуждаем от някакви неща, искаме да ги получим, а те не идват. Но тези, които са се отказали от ламтежа по притежанията, ще имат всичко. А дори и да нямат нищо, пак са удовлетворени. Така че къде е свободата? Къде е тайната? Не е във външните неща, а във вътрешната нагласа, във вътрешния начин, по който подхождаме към нещата. Вместо да променяте позицията си, по-добре променете мисленето си. И тогава няма да трябва да чакате да влезете в Рая, за да сте удовлетворени. 

 

(следва продължение)

 

 

Ya hemos hablado que deberíamos alcanzar la plataforma del alma, el nivel atma y en vez de ocupaciones molestas, animar nuestra mente con algo elevado y sagrado. A veces nos alientan a ser realistas, quedándonos al ras del suelo, pero ello es irrealista.

Palabras amargas pero realistas para nuestro ambiente. Puesto que aquí todo queda limitado por diferentes factores – deficiencia de saber, deficiencia de tiempo, tantas causas de sufrimientos y limitaciones. Solemos describir las dificultades de la vida en nuestra tierra. Cualquiera nos comprendería, cualquiera lo ha experimentado. Y si alguien pregunta: “Habéis tenido molestias y dificultades en la vida? o es algo margo?” cualquiera diría que sí. En realidad, a veces hago mi investigación. En los encuentros con la gente en diferentes grupos pregunto: “Que concepto tenéis de vuestra vida? La vivencia es bueno o es amarga?” Las respuestas son diferentes en las diferentes edades. Los estudiantes universitarios suelen decir: “Si, es algo bueno, es estupendo!” La gente de más de 40 años dirían: “Oh! Mas vale ser realistas!”. Depende pues de lo que ya habéis acumulado entre tiempo. Debemos poner atención en lo que encargamos en el cerebro, en la mente, en el intelecto. Y aquí viene la invitación: “Tratad de encontrar vuestro verdadero hogar”. Es fácil afirmar: “Aqui en la Tierra no hay más que penas, allá, en el Paraíso no hay penas” Acaso estáis satisfechos con ello? En cierto sentido la respuesta aplaza el problema. Se nos sugiere que debemos soportarlo todo, debemos seguir esperando y tal vez por allí o por allá llegaremos a alcanzar la perfección, llegaremos a ser felices.

Podríamos ponernos a pensar que deberíamos cambiar de ambiente, deberíamos trasladarnos de un lugar a otro para llegar a ser felices o a estar satisfechos. En cierto sentido es asi. Ya hemos sentido que el cambio de ambiente ayuda a veces. Después de las vacaciones estáis descansados o estáis con mayor maya. Por lo tanto existe otro camino, otra solución para los problemas de la vida. Cuando no cambiamos de lugar, mudándonos desde la Tierra para ascender al Cielo, sino cambiamos de mentalidad. Entonces nos ponemos a aprender el arte de estar satisfechos aquí y ahora. Tenemos una civilización de confort y cultura de lamentación. Que combinacion! La persona espiritual debería tolerar o estar neutra en cuanto a las condiciones y estar satisfecha con todas las adversidades y circunstancias. Hy un secreto. Es posible! Solemos necesitar un hogar y nos resulta difícil adquirirlo. Sin embargo, los vagamundos, los ascetas no poseen casa y no obstante se sienten como en su casa en cualquier rincón del mundo. Con frecuencia necesitamos o aspirar algunas cosas pero ellas no vienen. Los que han renunciado la codicia de la posesión, tendrían todo. Y aun sin poseer algo se sienten satisfechos. Donde está la libertad? Donde está el secreto? No está, no reside en cosas exteriores, superficiales, sino reside en el aproche. En vez de cambiar de posición, deberíamos cambiar del modo de pensar. Entonces no estaríais obligados a esperar la entrada en el Paraíso para llegar a sentiros satisfechos. 

 

 

 

Мы согласились с тем, что мы должны прийти к платформе души, платформе атмы, и вместо того, чтобы заниматься противными делами, мы должны занять наше сознание чем-то священным. И иногда нам говорят, чтоб мы были реалистами, приземленными, но это очень нереально.

Горькие, но реалистичные слова о нашем настоящем состоянии. Потому что здесь все ограничено множеством различных факторов – недостаток знаний, недостаток времени, определенные факторы страдания или другие ограничения. 

И обычно это очень популярно – описывать трудности земной жизни. Потому что каждый поймет, мы все имеем опыт в этом. Если кто-то спросит: „Встречали ли вы трудности в своей жизни?”, каждый подтвердит. Время от времени я делаю исследование. Когда встречаю людей в определенных группах, я им задаю вопрос: „Каков ваш взгляд на жизнь? Хорошее это переживание или горькое?” И ответы группы варьируют в соответствии с возрастом. Обычно студенты в университете скажут: „Да, хорошее! Прекрасное!” Люди старше сорока лет отвечают: „О! Лучше быть реалистами”. Так что зависит от того, что вы накопили за свое время. Мы должны быть осторожны чем кормим свой мозг, свой интеллект, свой ум. И вот приглашение: „Старайтесь найти свой настоящий дом”. Очень легко сказать: „Здесь на Земле есть страдание; там в Раю нет страдания”. Но это вас удовлетворяет? В каком-то смысле подобный ответ как будто откладывает всю проблему. Потому что это внушает нам, что мы должны терпеть все, ждать, ждать, ждать, и, может быть, иногда где-то там достигнув совершенство мы будем счастливы.

И мы можем подумать, что нам нужно изменить окружающую среду, мы должны идти из одного места в другое, чтобы быть счастливыми и удовлетворенными. И в каком-то смысле это правда.

У всех нас есть опыт, что изменение окружающей среды иногда помогает. Вы идете в отпуск, а затем вы более расслаблены, или больше в майя. Но есть и другой путь, другое решение жизненных проблем.

Когда меняем не место – например с Земли пойти на Небо – но меняем менталитет, склад ума. Тогда начинаем учить искусство удовлетворения и счастья здесь и сейчас. У нас есть цивилизация комфорта и культура жалоб. Что это за комбинация? А вот духовный человек должен терпеть, должен быть нейтральным к любым условиям и быть удовлетворенным независимо от любых обстоятельств.

И так, есть тайна. Это возможно! Обычно нам нужен дом и его так сложно получить. Но у странников-аскетов нет дома, но они чувствуют себя как дома во всем мире. В зачастую нам нужны какие-то вещи, мы хотим их получить, а они не приходят. Но те, кто откажутся от обладания вещами, у них будет все. Даже если у них ничего нет, они довольны. Так где же свобода? Где секрет? Дело не во внешних вещах, а во внутреннем менталитете, это внутренний подход к вещам. Вместо того, чтобы менять свою позицию, лучше мы изменим наш менталитет. И тогда вам не нужно ждать попасть в рай, чтобы быть удовлетворенным.

 

 

In order our life progresses in a normal healthy condition we need a little tamasic part – like sleeping. So if you want to spiritualize your life, it doesn’t necessarily mean that you don’t sleep at all. But we have to spiritualize our dreams. If a normal person sleeps – that is tama-guna. But if a pure devotee sleeps – that’s concentrated divine service. So if you want to have a nice long sleep, follow this concentrated divine service. And I really mean it! 

But how shall we be able to spiritualize our nights and dreams? First you try to spiritualize your daytime and your activities. That means a little control. Control over the activities of the body, control over your ambitions, control over your thoughts. And finally you can gain control over your dreams. 

There is a special practice – it’s called the dream journey – when the master and the disciple usually lay down in one room or close to each other and they dream together. And they associate in their dreams, they walk in their dreams together. Long time ago I read this practice somewhere in a yoga book and I said: ‘All right, it’s some mystic practice here.’ But then just recently I met a devotee who told me this story: he had the opportunity to sleep very close to his master and when they awoke they discussed the path they have covered. 

So these very special things are not so far away from you. But how to achieve that? By a very strong harmony between the persons involved. Now of course I don’t suggest that you rush into the room of your spiritual master when he wants to sleep. Because first is the tuning, then is the rushing. And actually it works on invitation. 

The question was how to spiritualize our activities, right? One very important part of this is that you always keep your spiritual goal in front of your eyes. And finally we have to reach our goal, hopefully. So this is the fulfillment of a sacred tradition – that it starts from a divine origin, you have a very good spiritual practice, and finally you reach your spiritual goals. The origin is divine, the goal is divine and the practitioner should be spiritual. And what is this divine goal? It is the same that has started the sacred tradition – the cultivation of divine love. It has been started for that goal to be accomplished – that divine love is cultivated. 

 

 

Ahhoz, hogy életünk normál és egészséges mederben folyjon, szükség van a tudatlanság, a tamasz kötőerejébe tartozó passzív részre, alvásra is. Ha tehát lelkivé akarjuk tenni az életünket, az nem szükségszerűen jelenti azt, hogy egyáltalában nem alszunk, hanem azt jelenti, hogy lelkivé kell tennünk az álmainkat. Ha egy átlagos ember alszik, akkor az tama-guna, ám ha egy tiszta bhakta merül álomba, az egy összpontosított isteni szolgálat. Tehát ha szép hosszú álmot szeretnétek, kövessétek ezt a koncentrált isteni szolgálatot! S ezt tényleg komolyan gondolom!

Ám hogyan legyünk képesek lelkivé tenni az éjszakáinkat és az álmainkat? Először próbáljátok meg lelkivé tenni a nappalaitokat és a cselekedeteiteket – ez egy kis önuralmat jelent. Uralnotok kell a test tevékenységeit, a törekvéseiteket, a gondolataitokat. S végül ellenőrzésetek alá vonhatjátok az álmaitokat is.

Létezik egy különleges technika – álomutazásnak hívják – amikor a mester és a tanítvány egy szobában, közel egymáshoz lefekszik, és együtt álmodik. Álmukban találkoznak, s együtt sétálnak. Régen olvastam erről a gyakorlatról valahol egy jógakönyvben, s azt gondoltam, hogy ’ez itt valami misztikus gyakorlat.’ De aztán nemrégiben kapcsolatba kerültem egy bhaktával, aki ugyanerről számolt be, neki lehetősége adódott rá, hogy nagyon közel aludjon a tanítómesteréhez, s amikor felébredtek, megbeszélték az utat, amit megtettek.

Tehát ezek a nagyon különleges dolgok nem állnak oly távol tőlünk, de hogyan érjük el őket? Az érintett személyek nagyon erős összhangjával. Most természetesen nem azt javaslom, hogy rontsatok be a lelki tanítómesteretek szobájába, amikor ő aludni akar. Mivel első a ráhangolódás, utána jön a sietség. S ez valójában meghívásos alapon működik.

A kérdés az volt, hogyan tegyük lelkivé a cselekedeteinket, igaz? Ennek nagyon fontos része, hogy mindig tartsátok a lelki célokat szem előtt. S végül így el kell érnünk a célunkat remélhetőleg. Ez tehát a beteljesedése egy szent hagyománynak, ami isteni kezdetből indul, van egy nagyon jó lelki gyakorlatod, s végül eléred a lelki céljaidat. Isteni az eredet, isteni a cél, a gyakorlónak lelkinek kell lennie. S mi ez az isteni cél? Ugyanaz, amiért a szent hagyomány elkezdődött – az istenszeretet ápolása. E célból kezdtük el – az istenszeretet ápolásának céljából. 

 

За да протича животът ни в нормално здравословно състояние се нуждаем и от малко тамастична част – например спане. Да искате да одухотворите живота си не непременно означава да не спите въобще. Но трябва да одухотворяваме сънищата си. Ако един нормален човек спи – това е тама-гуна. Но ако един чист предан спи – това е концентрирано божествено служене. Така че ако искате да имате хубав дълъг сън, следвайте това концентрирано божествено служене. Наистина го имам предвид! 

Но как да съумеем да одухотворим нощите и сънищата си? Най-напред се стремете да одухотворите дните си и делата си. Това означава малко контрол. Контрол над действията на тялото, контрол над вашите амбиции, контрол над мислите ви. И накрая ще добиете контрол и над сънищата си. 

Има една специална практика – нарича се пътуване насън – когато учителят и ученикът обикновено лягат в една стая или близо един до друг и сънуват заедно. И те общуват в сънищата си, вървят заедно насън. Преди много време бях чел за тази практика в една книга по йога и си казах: „Ясно, това е някаква мистична практика”. Но съвсем наскоро срещнах един бхакта, който ми разказа такава история: той имал възможността да спи съвсем близо до своя учител и когато се събудили, си говорили за пътя, по който са вървели. 

Така че тези толкова специални неща не са кой знае колко далеч от вас. Но как да ги постигнем? Чрез много силна хармония между участниците. Разбира се, не ви предлагам да се втурнете в стаята на духовния си учител, когато той иска да спи. Защото най-напред е настройването в хармония, пък сетне втурването. И всъщност това става с покана. 

Въпросът беше как да одухотворим дейностите си, нали? Една много важна част от това е винаги да държите духовния си идеал пред очите си. Накрая се надяваме, че ще постигнем целта си. Това е осъществяването на святата традиция – тя започва от божествен източник, имате много добро духовна практика и в края на краищата постигате духовните си цели. Източникът е божествен, целта е божествена, а практикуващият трябва да е одухотворен. И каква е тази божествена цел? Същата, която е поставила началото на святата традиция – отглеждане на божествената любов. Святата традиция е започнала с тази цел – да се култивира божествената любов. 

 

 

Question of Giridhari: Maharaj, my question is a bit complicated; you mentioned about analyzing that can kill our faith. The Lord had said Himself – I think in Bhagavad Gita 5.4 – that whatever path one chooses, analytical or mystical, he will achieve the results of both. We know two types of knowledge – empirical, primitive, that is helpful in the limits of our specific needs; and analytical that allows us to know the nature of things and to make forecast for the future. My impression is these kinds of knowledge enhance each other and it’s something like an upward spiral. And Krishna says that the fallen yogi still makes progress. It’s not a vicious circle, it’s a sort of progressive circle. 

Swami Tirtha: No problem, we can use our intellect properly. I never said: exclude your mind. We should include our mind in the spiritual search. But somehow intellect is not the ultimate instrument of our approach. This is only what I wanted to stress. 

Giridhari: Yes, I understand. Is it that the knowledge itself is what hinders us? Like if I know Ekadashi gives good results, this can be an excuse for me to misbehave and rely on it to purify me. Is the problem in the knowledge, or in the way we misuse the knowledge?

Swami Tirtha: Most probably the second. 

Giridhari: I believe that the knowledge itself is not hindering us. Prabhupad is giving us knowledge. 

Swami Tirtha: Try to understand properly my words. If I say knowledge, maybe this is not the jnana itself, definitely this is not the brahma-jnana or atma-jnana, divine knowledge. This is the conditioning that we all have: ‘With my understanding, with my brain I know.’ This is training. But we cannot embrace our brother or our beloved one theoretically – this is the point. So, in that sense theory, intellect, etc. etc. – this is not the ultimate way of approach. And this is not a bad word about jnana, the knowledge; this is a glorification of prema, of bhakti. So we should ourselves understand, and try to show to others that by divine dedication a different layer of reality can be reached. With material knowledge we shall achieve material results; with divine knowledge we can achieve liberation, divine achievement; but with pure hearted dedication we can achieve love of Godhead. Different results are there. 

Giridhari: Thank you! My next question is why do we forget, why don’t we learn from our mistakes? 

Swami Tirtha: The impression is there. Before you said that even the fallen yogi will come up again and learn. So, the positive and the negative impressions are all there, maybe not in your open consciousness, but in a subconscious way, as a shadow it follows the soul. Yet one thing is for sure – with karma we cannot overcome the burden of karma. Or by the help of the material gunas we cannot overcome the gunas. But by dedication, surrendering ourselves under the divine protection it is possible. This is the point. 

Practically we are all in a long, long learning process. And in this process of learning – as it looks like an intellectual process – forgetfulness is the main element. Because we have to forget about all the stupid conditionings that we have. So, we worship forgetfulness. We worship the divine madness. Please try to understand properly. When we come to a knowledgeable platform brahma-jnana, we see everything as it is. And then you might see that God is great, because He is God. But then again we must make a puja to forgetfulness. Because as we are very insignificant subordinates of this divine kingdom, the king is very far away on a high throne and we are here, very isolated from him – until we are conscious about His greatness and His position and our position. But how can you play football with a king? No way! While the prince is climbing on the back of the king, right? Because ‘He is not a king! He is my dear father! So, I can ride on his back as on a horse.’ Can you do that if you are conscious about He’s being a king, or being God? You cannot do that. So, divine forgetfulness is a very important principle. Uddhava is ready to forget about his sakhya position n Dwaraka in order to become a neutral participant in Vrindavana.