Archives

Calendar

January 2020
M T W T F S S
« Dec    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Допълнителни издания issues

b670e9762c780966a9af945becddc386

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01. 2014, сутрин, София)

Каква сияйна утрин! Мъглата си отиде. Същото е когато разберете нещичко за божествената наука. Дотогава сме покрити от мъглата на невежеството, а когато Кришна се появи на хоризонта на нашето сърце, целият мрак и мъгла се разсейват, и такава ясна светлина, досущ като днес, изгрява в съзнанието ни. На предания всичко му разказва за неговия възлюбен Господ. Ако виждате Слънцето, Сурия, това ви говори за Върховния Бог. Ако не виждате слънцето, а само мъгла, това също ви говори за Върховния Бог. 

За тези мигове на просветление трябва да сме много благодарни. Защото се чувстваме много неловко, много притеснени, ако не разбираме нещо, ако картината пред очите ни не е завършена. Но започнем ли да виждаме една по-ясна картина, или по-цялостна версия на картината от тази, която сме виждали преди, това е напредък. 

Онзи ден някой запита какво е духовен напредък. Това е духовен напредък – картината ни за Истината да става по-цялостна. Както на една любяща майка всичко ѝ говори за възлюбения ѝ син: „Ето тук вървяхме ръка за ръка с него,” или: „Това беше любимият му плод” и т.н.; по същия начин за влюбения в Кришна всичко разказва за Него. Това е истинско откровение. Трябва да добием такава визия, че Кришна да не може да се скрие от нас. Затова се стремим да следваме напътствията на нашите наставници и учители, за да извървим този красив път. 

Може ли да ви помоля нещо? Нуждаем се от малко практическа помощ от доброволци. Тъй като толкова много от нас през тази седмица ползвахме коридорите и стълбището на тази сграда, дали някой има желание да се включи в нашето служене малко да почистим това място? Днес е ден за пост, Екадаши, и е много добър за духовно пречистване. Можем да ползваме ръцете си в това духовно почистване на храма и пространството около храма. Ако можете да помогнете, моля ви, свържете се с Павитра и Теджасвини, те ще организират това служене, за да може светлината на слънцето съвсем да се отразява и свети из нашите коридори. Защото ако помагаме в почистването на територията на храма, всъщност помагаме в почистването на собственото си сърце. Затова моля ви, присъединете се към тази медитация. 

(следва продължение)



gopi-gopa (1)

 (от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)

Въпрос на Манджари: Ако виждаме, че някой от духовните ни братя и сестри върши нещо лошо, правилно ли е да им кажем нещо или трябва да действаме по друг начин?

Свами Тиртха: Не мога да отговоря, защото обикновено не виждам нищо лошо. Така че не знам какво да се прави в такъв случай. Трудно е.

Но мога да споделя нещо от моя опит. Веднъж умолявах в сълзи един от по-старшите си братя: „Защо не ме зашлеви, когато бях толкова глупав?” Може би той не е виждал нищо лошо в моето поведение, докато аз осъзнах, че съм допуснал грешки. 

Често може да виждаме нещо лошо или нещо недостатъчно в постъпките на другите. При все това, не бива да се задоволяваме с недостатъците на околните, нужно е надълго да описваме и славните им качества. Защото да се стремиш да бъдеш преданоотдаден е много славно усилие – въпреки всички ограничения и кусури, с които сме пълни. Само си представете: колко много хора не желаят да обърнат никакво внимание на Бог Кришна. Ние не отиваме да ги гълчим, нали? Обаче своите братя и сестри, които са готови да отделят малко внимание на Кришна, сме толкова готови да ги гълчим?

Да се поправят другите, или иначе казано да се критикуват, е доста опасно. То е само за гуру. Защо? Защото означава, че трябва да смелим грешките на другите. Ако един обикновен предан започне да обръща твърде много внимание на грешките на околните, тези грешки може да го надмогнат и да го повлекат надолу. Докато един шампион тежка категория, един силен предан, може да смели грешките им. 

Въпреки това, по много смирен начин можем да се опитваме да помагаме на своите приятели и братя да обръщат малко повече внимание на определени неща. Ако открием верния подход, те определено ще станат по-внимателни. 

Но какво да говорим за намирането на недостатъци у практикуващите, понякога можем да намерим кусури и у Бога. Една от Неговите грешки е авокадото. Ще ви кажа защо. Направил е костилката му прекалено голяма. Това е грешка – такава голяма костилка! Ако Той признава грешките си, хубаво. Ала ако вие Му се оплаквате от тях – не е толкова хубаво. Това се нарича закотвяне; вече всеки път като видите авокадо в Кауфланд, ще си спомняте: „О! Грешката на Господ!” Затова моля ви, опитайте се да го изтриете. 

Всъщност гопите също намират кусури на Кришна. Обаче не Го критикуват пряко. Защото знаят, че Той постъпва по момчешки, а момчетата тичат нагоре-надолу много бързо. Готов е да побегне, преди те да са довършил изречението. Той просто ще избяга. Затова гопите са измислили метод как да кажат това, което искат, на Кришна. Понеже преди всичко гопите много искат да защитят интересите на Радхарани. Както знаете, Кришна е всемогъщ, Той е най-добрият във всичко. Бива Го и в това да измъчва Радхарани. Да притеснява околните. Но Той им създава единствено необходимите притеснения. И така, гопите искат да защитят Шримати Радхарани. Те са много разочаровани от поведението на Кришна: „Как така си толкова груб към нашата Богиня!?” Обаче не могат да Му кажат това направо. Затова намислили: „Ще поканим Кришна за нещо приятно.” Така и сторили и когато Той дошъл, предложили Му много интимно служене: „О, скъпи Кришна, можем да масажираме нозете Ти.” Кришна е невинен момък, на драго сърце се съгласява. Той е съвсем отпуснат, мисли си за Чандравали, а гопите започват масажа – много нежно хващат крака на Кришна: най-напред единия, сетне и втория. Вече държат и двата Му крака. И когато нашият бързобежко-Кришна не може да избяга, защото гопите държат здраво нозете Му, те започват да Му говорят: „Хей, Кришна! Що за любовник си Ти?” И след това продължават с мненията си. 

Така че моля ви, ако намирате недостатъци у братята и сестрите си, или да речем у съпруга си, най-напред го поканете за нещо приятно: „О, скъпи мой, мога ли да ти масажирам нозете?” Но не пробвайте втори път – това работи само веднъж. Втория път той ще каже: „О, съжалявам, сега съм много зает.” 

Какво имам предвид: може да имаме някакви забележки към другите, но стремете се да ги поднасяте по такъв мил начин, че те да ги приемат. Децата могат да погълнат някое горчиво хапче, ако е покрито с шоколад или нещо сладко. Ние също сме като децата. Всички се нуждаем от сладкото покритие. И останалите също се нуждаят, не само вие. Така че най-напред сторете някакъв жест, пък след това правете забележките. Постъпвайте като гопите



зима

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Деветият принцип в този подбор е: „Човек трябва внимателно да избягва различните оскърбления при възпяването на светите имена на Бога или при обожанието на муртите в храма.”[1] Има множество оскърбления; 33 са основните грешки по време на обожанието; да ви кажа ли няколко? Едно оскърбление, което да се избягва в храмовото обожание е: „недейте да идвате на паланкин в храмовата стая”. Няколко роба ви внасят на паланкин в храмовата стая – не правете това. Лесно е, можем да го направим! Второ оскърбление, което да се избягва: „недейте да сядате върху олтара”. Това звучи малко странно, без съмнение. Но знаете ли, веднъж имаше един нов посетител, дошъл за пръв път в ашрама в Нанда Фалва. Пеехме прави и след аратито всички насядаха да слушат лекцията. Имахме вясасан за Гурудев, който постоянно си беше там, дори когато Гурудев го нямаше. Нашият човек незабавно си рече: „О, това е хубаво място” и го зае. Ние много смирено се опитахме да му кажем: „Моля те, по-добре седни другаде.” Но това единствено показва, че душата има склонността незабавно да разбира кое е най-доброто място в храма. 
Какво да говорим за хората, веднъж имахме една зайкиня. Тя беше част от ашрама. Бяла, прекрасна зайкиня. Беше много щастлива да живее с бхактите и си имаше хубави забавления. Любимото ѝ място в храмовата стая беше вясасанът на Гурудев, разбира се! Имаше само едно още по-любимо място – на поставката за книги, върху „Бхагаватам”. Беше много забавна! След вечерната програма, вечеряхме в храма. Раздаваха се чиниите, 5-10 чинии, бхактите сядаха и в чиниите се сипваше прасад. Нашата приятелка отиваше при всяка чиния и си хапваше по мъничко. Така че тя много добре познаваше принципа на прасадама, как се почита прасадам. А когато бхактите се събираха в безгрижно настроение след вечерното обожание и прасадам, знаете, в началото си седнал пред чинията, след това се поотпускаш и след половин час разговори и дискусии по важните теми на духовния живот, вече си наполовина излегнат на пода. Тогава нашата приятелка идваше с едно много специално служене към бхактите. Приближаваше се и започваше да гризе меката част на ушите им. Така че дори животните могат да изберат най-доброто място вътре в храма – вясасана.
И, разбира се, има много други подробности: прави така, не прави иначе по време на обожанието или докато възпяваш светите имена. Десетте оскърбления трябва да се избягват, доколкото ни е по силите, като например: да не се влага пълно внимание, да се хули святото име или да не се зачитат напътствията на духовния учител – има множество оскърбления, които да се избягват. Но ако искрено се стремим да култивираме живота в преданост, съществува по-малък шанс да извършим оскърбления. Разбира се, да следваме стъпките и добрия пример на по-старшите – това отново ни помага да избягваме грешки. 
Десетият принцип, даден тук е: „Човек не трябва да търпи да слуша оскърбления към Върховния Бог Кришна или към Неговите предани.” И така, общото правило е, че трябва да сме много търпеливи; едно нещо можете да не търпите и това са оскърбленията срещу обичния ви Бог и обичните ви ваишнави. 
Дотук чухме двадесет важни принципа. „Без да се следват гореспоменатите десет принципа, човек не може да се издигне до нивото на садхана бхакти, или преданото служене на практика. Сред двадесетте, първите три – а именно, приемането на подслон у автентичен духовен учите, получаването на посвещение от него и служенето му с почит и благоговение  – са най-важните.”
И така, вторите десет принципа, които бяха изредени: откажете се от компанията на не-отдадените; давайте напътствия само на онзи, който е любознателен; не се вдъхновявайте да строите твърде скъпи храмове и манастири; не четете твърде много книги или не превръщайте в професия изнасянето на духовни лекции; не бъдете небрежни в обичайните дела; бъдете уравновесени в загуба и печалба; почитайте полубоговете; не създавайте притеснения на другите; избягвайте оскърбленията; но не търпете богохулството. Разумен съвет, нали? Както се каза, ако следваме това, можем да стигнем до нивото на садхана-бхакти. Садхана-бхакти има две степени: вайдхи и рагануга. Вайдхи означава „според видхи”; видхи са правилата и предписанията, препоръките. Докато рагануга означава: ануга – „да следваш”, да следваш някой, който има рага, който има привързаност към Кришна. И така, във вайдхи-садхана има множество правила; в рагануга-садхана има само едно правило – следвай. А другият, зрелият, по-висш тип бхакти практика е рагатмика-бхакти – когато естеството на нашата практика е волният поток на божествената привързаност. Вайдхи, рагануга и рагатмика. Така че следвайки тези принципи, можем да стигнем до елементарните нива на процеса бхакти и можем да започнем същинския си духовен напредък. 
 
1.  „Нектарът на предаността”, Глава 6


GveVARz (1)

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2014 evening, Sofia)
 
(continues from the previous Monday)
 
The eighth principle given here is: “One should not give unnecessary trouble to any living entity.”[1] So, ahimsa is important. It is called ‘the greatest dharma’ – ahimsa. And this is not only to avoid violence, because again that is a negative description. But real ahimsa means to help the spiritual progress of others. Do you know when the international day of ahimsa is? 
Answer: Every day.
Swami Tirtha: Ah, it would be very nice to be like that. But this is the birthday of Mahatma Gandhi, October 2nd. So, the United Nations finally in unison accepted this day as the international celebration of ahimsa. 
Once in South India we found a Buddhist temple. Very nice temple, very nice care; they received us very nicely, immediately we got some publications and we were invited to the Sunday lecture. It was very nice! Some thirteen monks were sitting on the stage in the front; the leader of the ashram was like a 40-50 year old respectable gentleman, the most senior was like 80, the youngest was like 8. So, from the smallest to the greatest they were sitting in front of the audience. They had their meditation, inviting everyone for silent meditation – it was very nice. Then the abbot started his lecture. And you could feel that he knows all his people. There was one western person also in the audience, obviously part of the group. The leader just scanned the audience and he saw us there: two newcomers, westerners. Immediately he started in a very gentle, but very instructive way to talk about ahimsa – to give a practical message. And I was very happy to receive the attention, because this was something very gentle. I’m sure that all the members have heard hundreds and thousands of times about ahimsa. But our friend thought: ‘Ah, here are some tourists coming from the West. Let’s help them, serve them by some ideas: don’t be aggressive with others.’
And I tell you, it is not easy to live without violence. Usually we don’t kill our fellow human beings – usually. Yet we torture others many times – by acts, by words, by thoughts, by neglect. If we do something, it might be very hurting. But if you miss doing something, that may be even more painful. It’s the same with our Krishna. If you do something stupid, that might be painful for Him. But if you miss to do something nice, maybe that is even more painful. Therefore negligence should be avoided in service. 
So, we shouldn’t give unnecessary trouble to any living being – does that mean you can give necessary trouble to others? There is a very nice example from Bhaktisiddhanta Saraswati Thakur. He said on one very famous Vyasapuja celebration, when devotees came together to celebrate his birthday: “I know that I had given so much trouble to you. Please, forgive me! Because the only reason I was ready to give you this trouble is to help you to remember our Lord.” So even if the great teachers sometimes have to commit some violence in order to help us or save us from a bigger danger, then we can see that to live without violence is very-very difficult. And simply by avoidance we cannot accomplish that. But by serving the spiritual benefit of others it is possible that you can diminish this bad influence. Do you agree? So again, by positive cultivation we can achieve better results than simply by avoiding. Therefore we should try to give something to Krishna, try to satisfy Him; not simply to avoid something that is bad or limited. 
 
(to be continued)
 
1.  Nectar of Devotion, Chapter 6 


building-Temple

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Третият принцип е много интересен: „Човек не бива да се ентусиазира да строи скъпи храмове и манастири.”[1] Мисля, че тази част от 64-те практики на преданото служене я изпълняваме. Не строим твърде скъпи храмове на Кришна. Поне едно изискване изпълняваме. Но защо това се споменава тук? Да сме откровени, обикновено хората, и ние включително, обичат да посещават местните монументи, сгради и големи храмове, нали? Те имат своята значимост. Това тук също е ашрам. И той има някакви материални измерения. За нас това е място, където се събираме и споделяме своите идеи. Така че има много добро предназначение. Въпреки всичко, Рабиндранат Тагор много хубаво го е казал: „Когато Бог иска да построи храм от сърцата и душите, хората се втурват да носят тухли и камъни.” Така че трябва да сме много внимателни в това. Донесете истинския материал – онова, което действително е нужно на Кришна. 
Веднъж чух, че преданите построили голям, величествен храм. Разбира се, за да удовлетворят Кришна. Но какво станало? Хората започнали да ги укоряват: „О, такъв скъп храм, вместо парите да се използват в служба на бедните!” Така че трябва да намерим нужния баланс между тези очаквания. Тъй или инак, всички храмове на света, че дори и целият свят – всичко принадлежи на Бога. Не можем да Го впечатлим с някакви си сгради. Затова не се престаравайте в това отношение. 
Но тук се споменават и манастири. Добре, разбирам да построиш хубав, богат храм, дом на Бога; обаче богат манастир? Отшелнически ашрам с всички удобства? Това не звучи много добре. Имам една книга – будистки трактат върху различни духовни практики. Там има голям раздел за това как се постигат мистични сили – ако искаш да размножиш тялото си и да изпълняваш множество различни роли – какви ли не неща са описани там. Но се говори също и в какъв манастир да отидеш. Казва се: „Не отивай в някой съвсем нов манастир, който още не е довършен. Защото на такова място трябва да се строи, да се работи много, и медитацията ти ще бъде възпрепятствана от твърде многото физически дейности.” Обаче след това се казва: „Но недей да отиваш и в някой комфортен, хубав манастир. Защото тогава садханата ти ще залинее – ще се почувстваш много удобно, ще станеш ленив и ще изоставиш духовните си практики.” Тогава в какъв манастир да иде човек? Ако не е завършен, не се препоръчва; ако е завършен, не се препоръчва. 
Разбира се, ако можем да извършим някакво добро служене към Бога по този начин – да съградим храм, или да помогнем по някакъв начин, например в някой манастир или ашрам – това е хубаво. Ала никога не бива да си мислим, че с това всичко приключва. Ако сложим камъните, но не вложим сърцето и душата си, това е само половинчата работа. 
Сега идва друга инструкция, която повечето от нас следват много сериозно: „Не четете прекалено много книги. Човек не бива да се стреми да чете твърде много книги, нито пък да таи идеята да припечелва прехраната си с лекции или професионални рецитации на „Шримад Бхагаватам” или „Бхагавад Гита”.
Защо се казва „Не четете твърде много книги”? Твърде много книги означава твърде много мнения. Тогава е много лесно да се изгуби фокусът. Всъщност, достатъчно е да се прочете една книга, стига в нея да се съдържа всичко. Не е нужно да запомните всичките седемстотин стиха на „Гита”. И един стих да запомните правилно, това е достатъчно за съвършенство. В една от своите песни[2] Бхактивинод Тхакур казва: „Когато бях млад, бях запленен от знанието. Учех ли учех; но по-късно, на стари години разбрах, че знанието ме е превърнало в магаре. И междувременно съм пропуснал да служа с любов.” Всъщност това е най-важното, което трябва да научим – да не забравяме за Всевишния! 
Пък е сигурно: дори да се опитате да изучите всички различни книги, разкрити писания и философии, ще се върнете към према-бхакти. Казвам ви, няма по-добра версия от това. Защото философиите удовлетворяват ума. А према-бхакти носи удовлетворение на съкровеното сърце. 
И не си изкарвайте прехраната от лекции върху свещените писания. Това не е бизнес. 
 
(следва продължение)
 
1. „Нектарът на предаността”, Глава 6
2. „Видяра Виласе”

 



building-Temple

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2014 evening, Sofia)
 
(continues from the previous Monday)
 
The third principle is very interesting: “One should not be very enthusiastic about constructing costly temples and monasteries.”[1] I think this is the part from the 64 practices of devotional service we already perform. We don’t construct too costly temples for Krishna. At least there’s one quality we can meet. But why it is mentioned here? If we are sincere with ourselves, usually people, us included, go to places to visit some monuments, to see the buildings or the big temples locally, right? So it’s got some importance. And this here is also an ashram. It’s also got some material dimensions. This is a place for us to come together and share our ideas. So it’s got some very good purpose. Nevertheless there is a nice saying from Rabindranath Tagore: “When God wants to construct a temple from hearts and souls, human beings are ready to jump and bring the bricks and the stones.” So we should be very careful about this. Bring the proper material, what is really necessary for Krishna. 
Once I heard devotees build a very huge, very gorgeous temple. Of course, to satisfy Krishna. But what happened? People started to criticize them: “Ah, such a costly temple instead of using the money for service of the poor!” So we should find a very proper balance between these expectations. Anyway, all the temples in the world and the entire world belong to God. We cannot impress Him with some small tiny buildings. So, don’t over-endeavor in that respect. 
But also monasteries are mentioned here. All right, you build a nice, wealthy temple, house for God; but a wealthy monastery? A hermits’ ashram with full comforts? It doesn’t sound very good. I have a book – it’s a Buddhist treatise about certain different spiritual practices. There is a big portion about how to achieve mystic powers – if you want to multiply your body and extend in many different roles – so many things are described there. But also it is mentioned which type of monastery you should be part of. It is said: “Well, don’t join a very new monastery which is not finished yet. Because in such a place you have to construct and work a lot, so your meditation will be curbed by the too many physical activities.” But then it was also said: “Yet don’t join a very comfortable and very nice monastery either. Because then your sadhana will decrease – you will feel very comfortable, become lazy and give up your spiritual practices.” Then what kind of monastery to join? If it is not ready, it is not recommended; if it is ready, it is not recommended. 
Of course, if we can accomplish some nice service to the Supreme in this way – to establish a temple or to serve in any cases, for example in a monastery, an ashram – that is nice. But we should never think that by this we have accomplished everything. If we give  the stones, but if we don’t give our heart and soul, it’s only half done. 
Now, here comes another instruction which most of us follow very rigidly: “Don’t read many books. One should not try to read too many books, nor should one develop the idea of earning his livelihood by lecturing or professionally reciting Shrimad Bhagavatam or Bhagavad Gita.” 
Why it is said “Don’t read too many books”? Too many books mean too many opinions. Then it’s very easy to lose the focus. Actually it’s enough to read one book, if in that book everything is contained. It is not necessary to remember all the seven hundred verses of the Gita. If you remember one verse properly, that’s enough for accomplishment. Bhaktivinod Thakur in one of his songs[2] said: “When I was young I was captivated by knowledge. I studied and studied and studied, but later on in this old age I understood that knowledge made an ass from me. And I missed the loving service meanwhile.” Actually this is the most important thing that we should learn and study: don’t forget about the Supreme! 
And it is sure: even if you try to study all the different books, revelations and philosophies, you will return to prema-bhakti. I tell you, there is no better version than this. Because philosophies satisfy the brain. While prema-bhakti satisfies your inner heart. 
And don’t make your livelihood from lecturing on divine scriptures. This is not a business. 
 
(to be continued)
 
1. Nectar of Devotion, Chapter 6
2. Vidyara Vilase


Гурудев убеждаващ - Copy

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)
 
Духовното общуване е много важно. Дори просто да посещавате ашрама вече е духовна практика. А да общуваме с преданите е голям шанс в живота ни – да може техният пример, тяхната енергия да се прехвърлят върху нас. Ашрамът или храмът е място за духовна практика. Тук можем да получаваме и тук можем да даваме, да споделяме. Не знам какво е вашето усещане, но аз чувствам, че получавам много! А пък мога да дам, да предложа съвсем малко. Но за щастие сме мнозина, така че ако всеки предложи по мъничко, нашият Кришна ще е удовлетворен.
И така, продължаваме да четем за 64-те основни практики в преданото служене. Първите десет бяха предварителните предпоставки. „Следващият набор от насоки гласи: Човек трябва категорично да изостави компанията на не-отдадените.”[1] Какво означава това? Болшинството от нашите приятели и обкръжение са така да се каже не-отдадени. Категорично да изоставим компанията им?! Това значи да станеш отшелник на Черни Връх. Какво е значението в такъв случай? Какъв е позитивният смисъл на тази насока? Не е достатъчно просто да се откажем да общуваме с не-отдадени, защото ако изоставите компанията на другите човешки същества, ще се окажете насаме със себе си. И тъй като ние искаме да започнем тази практика, а тя е за не-отдадени, за такива, които тепърва искат да станат отдадени, в крайна сметка отново ще сте в не-отдадена компания. Каква е позитивната страна на даденото тук напътствие? Търсете духовна компания, общувайте с одухотворени хора. Всред такива хора виждането ни ще се промени. Все повече и повече ще сме способни да долавяме духовните качества на приятелите си наоколо. А като споделяме и обливаме със своите духовни качества другите, те също ще се одухотворяват. Така ще започне тази толкова специална, фина и бавна промяна. Това е истинското значение на „изостави компанията на не-преданите”. Търси компанията на преданите. 
Второ от този набор напътствия: „Човек не бива да проповядва на някой, който не приема процеса на преданото служене.” Както с други думи е обяснено в „Бхагавад Гита”, недейте да притеснявате ума на другите.[2] Това е основно правило при всякакъв вид помощ – била тя социална, здравна, ментална или духовна – можеш да помагаш само на онзи, който го иска. Ако някой не желае помощта ти – какво можеш да сториш? Ала дори тогава бхактите имат шанс. Можете да желаете всичко най-добро на човека. Разполагаме и с друго тайно оръжие – това е прасадам. Ако по някакъв начин, какъвто и да е, доведем хората в досег с духовната енергия, те ще се облагодетелстват. 
Но ако някой с готовност и желание приема процеса на преданото служене, той трябва да бъде напътстван. Има една дефиниция за ученик: че той е под дисциплина.[3] Това е ученик – който е готов да приема наставления, който е готов да приеме подслон. Такъв човек трябва да бъде насочван. И знаете, слабите ученици се нуждаят от много грижа и внимание. Трябва да им се обяснява много търпеливо и дълго какво да се прави. Мисля, че е очевидно – ако някой е в трудна ситуация, той се нуждае от повече грижа от обичайното. Обаче добрият ученик, добрият бхакта се нуждае дори от повече време и внимание, понеже иска да научи повече, много е любознателен. Така че тези, които са в много лошо положение и тези, които са в много добро положение се нуждаят от повече внимание. Които са в междинната категория се справят и сами. 
Но мисля знаете какво имам предвид – трябва да отделяме специална грижа и внимание на новодошлите и на по-старшите, казано с други думи. Защото първата категория се нуждаят от много грижа и внимание, за да бъдат научени, да се почувстват защитени. Същевременно трябва да се възползваме от всеки миг и възможност да общуваме с по-извисените, за да научим нещо от тях, да добием техните благословии. 
И всяко едно напътствие в преданото служене има едничка цел – как да направим Кришна по-щастлив, по-удовлетворен. Това е, което ни обединява в наставленията. 
 
(следва продължение)
 
1. „Нектарът на предаността”, Глава 6
2. „Бхагавад Гита” 3.29
3.  от английски disciple – ученик

 



visnu2

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
Въпрос на Павитра: Каква е връзката между Кришна и Вишну, и кое прави Кришна по-специален?
Свами Тиртха: Каквото има Бог Вишну, нашият Кришна също го притежава. Но Кришна има и още неща, присъщи само на Него. Какво означава „Вишну”? Всепроникващ, Вездесъщ. Това е божествена функция. Вишну обитава сърцата на всички същества в един много специален аспект и същевременно прониква цялото битие. А също запазва изначалната си позиция като Божествена Личност. Така можем да кажем, че всички божествени характеристики се откриват у Бог Вишну. Той е закрилник на живота, досущ като божественото Слънце, сияещо насред тази вселена, Сурия-Нараян. Светлина, силата на живота – всички тези различни функции са свързани с Него. Наричат Го също Бхагаван – личност, изпълнена с божествени качества като слава, сила, знание…
Тогава каква е разликата между Вишну и Кришна? И единият е син, и другият е син. Ала разлика има. Вишну обикновено е описван с четири ръце, а Кришна – с две. Четири ръце – за да ни покаже, да ни напомня, че е божествен. Макар да изглежда като човек – само с два крака – но с четири ръце, което е отвъд човешките възможности. В символичен смисъл четирите ръце означават, че е всемогъщ. Не е ограничен от материално тяло, защото през цялото време е духовен. 
Обаче Кришна има „само” две ръце. Защо? Защото Той иска да се смеси сред хората. В Своя изначален облик, Кришна иска да дойде много близо до човешките същества. Не иска да ги стряска с някакви божествени разкрития. И всъщност изначалният Му облик е много подобен на човешкия. Или можем да кажем, че хората са по подобие Божие. „Бог създаде човека по Свой образ.”[1] Значи не хората имат антропоморфна визия за Бога, а всъщност можем да кажем, че Бог има деоморфна визия за хората. Той е началната точка. 
Но какви са специалните характеристики на Кришна? Едната е Неговата флейта, вену-мадхуря. Какво представлява флейтата на Кришна? Тя е източник на звукова енергия. И обичайно различните богове издават разни звуци – например Зевс с неговата гръмотевица. А пък Кришна свири на флейта. Това е властта, която Той упражнява над вселената. С флейтата си зове всички в Своята божествена прегръдка. 
Друга черта на Кришна е Неговата дивна, върховна красота – Неговата рупа-мадхуря, хубостта на Неговия облик. Трябва да разберем, че Кришна е най-прекрасният. 
След това Той има Своята свита от бхакти наоколо си – гуна-мадхуря. Това е друга специална характеристика на Кришна – че през цялото време край Него има любящи слуги. Лакшми-сахасра-шата-самбхрама-севяманам/ говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами[2] – в Неговото царство стотици и хиляди лакшми и гопи служат наоколо. Така че красотата на личното Му обкръжение е друга специална черта на Кришна. 
А четвъртата специална характеристика на Кришна е Неговата лила-мадхуря – забавленията Му. Тези са специалните неща, които никой друг аспект на Върховния не притежава. Това прави картината пълна. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва, че от общата почит към Бог трябва да стигнем до разбирането за Бога като Кришна – всепривличащия аспект на Всевишния. Защото това е най-пълното разбиране, което изобщо можем да имаме за върховната реалност. Той е пурноттама аватар –абсолютно, съвършено цялостен. Другите аспекти на Господа са по-малко великолепни, с по-малко божествена слава, можем да кажем. А тези специални характеристики на Кришна ни привличат много силно. Особено петата нота на Неговата флейта. 
 
1. „Битие” 5:1-3
2. „Брахма Самхита” 5.29


form-of-beauty-9781932771206_hr

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
Въпрос на Хаягрива: По отношение на материалното съществуване – онова, което в действителност ни оковава е нашата привързаност към материалното. И тъй като сме по естествен начин привързани, как можем да надмогнем тези привързаности? Някои трансценденталисти казват, че трябва да ги отсечем. В бхакти-йога ние казваме, че трябва да ги одухотворим. Всъщност трябва ли да се концентрираме върху тези привързаности или просто чрез развиване на по-възвишена привързаност към духовното можем да ги надскочим? 
Свами Тиртха: Първата част на въпроса ти е как да балансираме между материалното и духовното. Ако запиташ някой фанатик – било то фанатик материалист или духовен фанатик – той категорично ще заяви: „Изостави другата страна! Това е нашият баланс – никакъв баланс!” Ако запиташ някой опортюнист, той ще каже: „О, бъди умен. Язди два коня с един задник.” Но ако запиташ един съвършен духовен човек, той ще ти отвърне: „Материално? Какво е това?” Защото неговото виждане е изцяло одухотворено. За него нищо не е материално. 
И е много вярно, което каза: в бхакти-йога ние се стремим да използваме всички активи на тялото и на материалния свят в служба на Кришна. Да вземем за пример очите. Понякога очите… всъщност не понякога, очите винаги търсят какво да гледат. За един здрав млад мъж е съвсем неизбежно когато срещне на улицата жена с красиви форми, очите му добре да я огледат. Тогава какво да правим – да извадим очите? Това ли е решението? Няма да помогне, защото желанието ще остане. Затова нашето решение е да дадем на очите нещо по-добро, по-красиво дори от женските форми. Затова и съществува тази красива книга с прекрасни картини на Кришна, „Формата на красотата”. Това е истинският контрол над очите. Покажете им по-добър обект, на когото да се наслаждават. 
По същия начин всички различни органи се стараят да ви повлекат в определени посоки. Езикът иска да усеща различни вкусове; ушите искат да слушат разни клюки – обикновено все лоши вести за другите; гениталиите винаги искат да се срещат – така сме устроени, така работи тялото ни. При все това трябва да прилагаме някакъв контрол. Това е нашият метод: да използваме каквото имаме в служба на Кришна. Хришикена хришикеша севанам[1] – „Чрез телесните сетивни функции да служим на Господаря на сетивата!” 
И можем да използваме на практика всичките си телесни функции и части в служене на Кришна. Точно както е правел Амбариша Махараджа. Той бил древен цар, много добър пример за отдаден предан. Знаете, да си цар е доста отговорна задача – ангажиран си с администрация, с какво ли не. Но той бил готов да разпредели и делегира тези задължения на други. Само едно нещо никога не делегирал на някой друг – обожанието на Кришна. Винаги го извършвал лично. 
Защо е важно да споменем това? Защото понякога имаме склонността да си намираме заместници. Например, ако сте баща, може много бързо да научите от шастрите, че каквото един баща не може да свърши, синът му ще го осъществи. Тогава на следващата сутрин ще си речете: „Отново пуджа? Синът ми ще я направи.” Не си намирайте извинения – както Амбариша никога не пренебрегнал служенето към Върховния. И макар да бил цар, бил готов с тялото си да извършва служене. Използвал ръцете си, за да мие пода на храма. Използвал нозете си, за да посещава светците и светите места. Използвал тялото си да прегръща преданите. Главата си – да се покланя пред божествата. Устата си – да възхвалява и мълви имената. На практика въвличал целия себе си в тази преданост и посветеност към Бога. 
Нека следваме неговия пример. Когато идем в храма, нека свършим нещо там! Нека изразим готовността си да служим. Естествено, сега тук сме 25 човека, не можем да мием пода всичките 25. Не е практично. Но когато има някакво служене, когато има някакъв шанс – включете се! Пък утре може да донесете парцал – да помогнете за почистването. Или донесете килограм ориз за храма: „Това е моето приношение за Кришна.” Или такова красиво приношение – донесете цветя! Има толкова много начини да изразите готовността си, да се включите в настроението на служене. 
Затова моля ви, следвайте примера на Амбариша. Мисля, че той е добър образец как да се открие точния баланс между материалните и духовните занимания. Макар да бил велик цар, никога не забравил за служенето към Всевишния. 
И определено посредством артха-правритти можем да постигнем анартха-нивритти. Артха означава „ценности”. А правритти значи „да култивираш”. Така че култивирайки по-висшите ценности, по естествен начин ще постигнем освобождение от погрешната ценностна система – анартхите. Чрез добра практика можем да контролираме лошите навици. Ако повтаряме светите имена, пречистването на сърцето ще се случи. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Толкова е просто. 
 
1. Цитат от „Нарада Панчаратра”, който се открива в „Бхакти Расамрита Синдху” 1.1.12 и в „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 19.170 


30FRTULASI1

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Да си удовлетворен с това, което имаш беше осмият принцип; деветият е: „Спазване на пост в деня на Екадаши.”[1] Постенето е много благотворно. То е и много здравословно. Ние постим по лунния календар – на единадесетия ден след пълнолуние и новолуние. Затова се нарича Екадаши или „пост в единадесетия ден”. Това също е принцип в йога – че трябва да упражняваме този малък контрол в съответствие с определени принципи, според някои насоки. И знаете как е: в другите дни понякога съвсем забравяте да се храните, обаче в тези специални дни – о, колко е трудно да се изтърпи. Затова и е дадено – за да следваме принципите. 
В този единадесети ден обикновено се въздържаме от зърнени и бобови храни. Така че ако искате да спазвате този пост, който е много благоприятен за телесно и духовно пречистване, можете да го правите. Можете да гладувате целия ден, може ¾ от деня, може и половин ден. Дори мъничък контрол да опитате да приложите е благотворно. А за да се избегне объркването: „Това дали е позволено днес или не,” най-лесно е да хапнете плодове, например. С плодовете няма проблем. Но определено ако ще ядете нещо, поне до обяд не приемайте нищо. А след това може да се храните скромно този ден. Това ще подпомогне пречистването ви. Ще внесе и ритъм в тялото ви. 
И накрая десетият принцип, даден тук: „Почитайте свещените дървета като банян и други свети растения и храсти.” Това отново не е толкова лесно в София. Колко банянови дървета имате тук? Не много. Но обикновено храмовете имат туласи. Туласи е свещено растение за Кришна. И например можете да извършвате това обожание и служене към нея. Как можем да служим на едно дърво? Обикновено не като го отсичаме, а като поливаме корените му. Ако имате туласи у дома е много хубаво да ѝ давате вода. 
Туласи не е просто храст, а въплъщение на богинята на предаността в облика на растение. Древните прорицатели не са виждали само материални обекти, виждали са духа, скрит там. Затова за тях Ганг не е просто река, това е Майка Ганга, богинята на пречистването и освобождението. По същия начин туласи, това свещено растение, не е просто ботанически обект, а нещо, което ни напомня за служенето към Кришна. Тъй като това растение е много скъпо на Кришна, ако ние сме свързани с растението, свързани сме и с господаря му – това е съвсем смислено. 
И така, ако прилагаме този втори набор от пет принципа, това също ще обогати нашия живот на преданост. Да ги обобщим отново: „Бъдете готови да се откажете от определени практики заради удовлетворението на Кришна и да приемете други, които не са ви толкова по вкуса; живейте на свещено поклонническо място; приемайте само каквото ви е необходимо; спазвайте пост; и почитайте свещените дървета и обекти. Тези десет точки са предварителни условия, за да се започне отдаване на предано служене според предписаните принципи. Ако още от началото начинаещият предан спазва тези десет принципа, той несъмнено бързо ще напредне в Кришна-бхакти.” Може би имате нещо да попитате или да обсъдим повече?
Въпрос: Какво точно имате предвид под духовен напредък? 
Свами Тиртха: Духовен напредък означава да се изолирате от глупостта все повече и повече – да го кажем съвсем практично. 
Коментар: Може би промяна във вкуса.
Свами Тиртха: О, много добре! Онова, което е било невъзможно вчера, днес вече е напълно постижимо. Мисля всички имаме някакво разбиране за духовен напредък и е много хубаво да обменяме гледните си точки за това. Можем също да кажем и че всеки ден, стъпка по стъпка, трябва да се доближаваме до нашите духовни идеали. Това е нещо съвсем практично, не е някаква далечна теоретична конструкция. А промяната във вкуса, както вие споменахте, е определено доказателство, че от материалният вкус можем да стигнем до духовния вкус. Това е духовен напредък – от егото си да стигнем до себе си. Ето пътуването, което трябва да предприемем. Асато маа сат гамая/ тамасо маа джйотир гамая/ мритйор маа амритам ганая[1] – „От нереалното, материалния вкус, води ме към истинското, духовния вкус! От тъмнината отведи ме в светлината! И от смърт води ме към безсмъртие!” Мисля, че това е добра програма за духовен растеж. От нереалното – този свят на илюзията – да стигнем до истинското. 
 
1. „Нектара на предаността”, Глава 6
2. „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28