Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

И така, Хари, Кришна, ще премахне погрешното възприятие за страдание. И какво още? Една от причините за обезсърчение в живота е премахната; кое друго остава? Другата главна причина за страдание са последиците от греховете. Обикновено не говорим за грехове, защото не искаме да развиваме греховно съзнание. При все това те съществуват. Моля помогнете ми, каква е дефиницията за грях?

Кришна Прия: Грешка, повтаряна многократно.

Парамананда: Да използваш висши сили за низши цели.

Свами Тиртха: Изглежда посещавате добро училище.

Манджари: Да си забравил истинската си природа и връзката си с божественото.

Свами Тиртха: Е, ако това е греховно, значи всички сме много грешни. Всъщност, можем да наречем това невежество. А от невежеството се пораждат всички останали проблеми. Лично аз не бих нарекъл невежеството грях. Ала поради невежество неминуемо извършваме неправилни и греховни действия. Така че съгласен съм, то е основна причина.

Можем да добавим и, след всичко, което правилно казахте, че в крайна сметка грехът е да пропускаш любящото служене – и към Бога, и към останалите същества край теб. Да го пренебрегваш. Това е голямо нехайство. Толкова е сериозно, че можем да го наречем грях.

Това е, което ни мъчи, тези два фактора: житейските страдания и греховните дейности. Това е бремето на живота. По тази причина това тълкувание на Джива Госвами в настроението айшваря, настроението на възхищение и почит към Божието величие, към величествената мощ на Господ – това тълкувание е толкова близо до нас и до нашите проблеми.

Преминаваме към следващата дума в махамантрата, Кришна. „Значението на „Криш“ е „съществуване“. А „на“ означава „радостта на покоя“. Затова тези две срички заедно, Криш-на – това е названието на Всевишния.” Тук откриваме нещо много важно; нали се стремим да разберем кришна-нама по много различни начини, но тук Криш- означава „съществуване“, а -на означава „спокойствие“. Мирът в живота. Най-общо животът в Кали Юга, и особено в големите градове, е много шумен. Къде е този мир? Къде е вътрешната ви тишина? Тя много липсва в наши дни. Но в Кришна можете да намерите своя вътрешен мир, вътрешния си покой. Разбира се, има безброй различни тълкувания на името Кришна, но това отново е много важно за нас, начинаещите практикуващи.

И сетне идва третото име – Рам. „Мистиците намират своята радост във вечния живот, а също и в блажения и съзнателен дух. Това е Раманте – те са щастливи от тези фактори: вечния живот и блажената, съзнателна душа. Затова наричат Върховния Рам.” Това означава, че мистиците намират своето блаженство и надежда в Бога. И тъй като основната им цел, главният им стремеж е блаженството, затова и виждат обожаемото си божество като блаженство, Рам.

Можем да кажем, че тези тълкувания в настроението айшваря са малко външни. Но дори и тези, така да се каже, външни обяснения, са толкова възвишени и красиви! Хари ще премахне всички пречки, цялото бреме, което носите. Кришна ще ви дари вътрешен мир. А Рам е вашата цел. Можем да кажем, че това е самбандха, абхидея, прайоджана. С други думи: ако принадлежите на Хари, Той ще отстрани проблемите. Ако практикувате, ще намерите вътрешното си умиротворение в Кришна. И тогава ще постигнете своята цел – а именно блаженството, Рам, анандам.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Нека разгледаме поясненията на Джива Госвами за махамантрата. Най-напред той дава текста, за който ще говори. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Знаете ли, нашият обхват е малък. И способността ни да сменяме различните настроения е много слаба. Но той е напълно способен да даде един, втори, че и трети тип обяснение. И така, той ще разтълкува дълбините на махамантрата в три различни настроения, в три различни емоционални разбирания. Първото е в настроението на айшваря-гяна, или съзнанието за могъществото на Бога. Всъщност той говори за различните думи, включени в махамантрата, които не са много, само три са – Харе, Кришна и Рама. Така че той ще даде тълкувание на тези три думи първо в настроението айшваря, величественото разбиране за Господ.

„Харати – да отнеме. Той ще отнеме трите вида страдания на всички онези, които Го помнят и ще отнеме всички грехове, греховните последици, идващи от предходните безчет животи; затова Го наричат Хари.” И така, Хари означава онзи, който премахва. Премахва трите вида страдания и безбройните греховни последици.

Мисля, че това разбиране е много близко до нас, начинаещите практикуващи. Кое е толкова болезнено за нас? Често хората казват: „Животът е толкова болезнен!“ Пък след това започват да се стремят да му се наслаждават. И кое е толкова мъчително в живота? Един основен елемент тук е страданието. Макар да не го искаме, да жадуваме да избегнем страданието, то въпреки това идва. Точно както говорихме наскоро: щом идваме тук, щом се раждаме, сигурно е и, че ще си тръгнем. При все това се изненадваме от смъртта. Защо? Щом си жив, значи неминуемо ще отминеш. Не се изненадвай. Разбира се, чувството е болезнено, но това е съвсем естествено. Обаче ние възприемаме смъртта за нещо плашещо, страховито или мъчително.

Така че животът е страдание. В нашата западна култура хората казват: „О, животът е за наслаждение“ – а пък всички се оплакват. „Животът е купон!“ – а пък лицето ти е кисело. На изток всички знаят, че животът е страдание – а всички се усмихват. Мисля, че в нашата система нещо не е наред. Ако проектираме надеждите си върху живота, ще се натъкнем на грубата реалност. Ала онези, които анализират живота и философски разбират, че като цяло материалният живот е страдание, те могат да се радват на надеждата, че ще съумеят да минат отвъд него.

Но Хари, този специален аспект на Кришна, ще отнеме това усещане за страдание. Всъщност казано е, че хората не страдат заради нещата около себе си, а страдат от начина, по който ги възприемат. Затова можем да се съгласим, че в действителност, като практикуващи ваишнави – които имат подслон, които имат духовна цел – нямате право да се оплаквате. Може да имате някакви причини да се оплаквате, но нямате право да се оплаквате. Това е лесно да се каже и е лесно да се усмихвате, когато го чуете, но моля ви, прилагайте го. И защо? Защото ние не страдаме от нещата, които ни сполитат, а от начина ни на възприемане. Факултетът по психология съгласен ли е?

Бхагават Прасад: Да, Гурудев, абсолютно.

Свами Тиртха: Това е единствената причина хората да страдат. Те имат погрешно възприятие. Първата стъпка в йога, първата стъпка в духовния живот е: пречистете виждането си. Елате на себе си, добийте съвършено възприятие.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

Досега говорихме за някои аспекти на святото име. Можем да кажем много за мантруването; а можем и да мантруваме. Всъщност има два начина да се добие опитност по отношение на кой да е предмет или тема, включително и живота. Или се оставяш на живота като преживяване, тоест просто го живееш; или наблюдаваш нещата, които се случват – наблюдаваш какво се случва на самия теб, наблюдаваш живота на другите, и така достигаш до някои заключения. Ако обхватът ни е прекалено ограничен, тогава най-вероятно и опитът ни ще е ограничен. Жабата, която живее в кладенеца си мисли, че това е цялата вселена. И ако някоя жаба-пътешественик дойде и ѝ каже: „Ще ида да видя морето,“ жабата от кладенеца ще отвърне: „Море? Че какво е това? Тук е цялата вселена? Какво може да има отвъд?“

Ако обхватът на опита ни е твърде ограничен, тогава най-вероятно и разбирането ни ще е ограничено. Така че или живеете в много тясно, ограничено обкръжение, или наблюдавате нещата. Но ако и способността ви да наблюдавате също е ограничена, няма да стигнете до верни заключения. Ако се съгласим по този въпрос: че има два начина да се стигне до дадени заключения – или сами се предоставяте на опита, изпитвате го сами; или разсъждавате върху него – мисля, че можем да приложим същия метод и спрямо махамантрата, святото име, като медитация.

Разбира се, тук както наблюдението, така и практиката се опират на духовно желание. Като казвам да наблюдаваме или да изучаваме святото име, какво имам предвид? Имам предвид да изучаваме становищата на по-старшите ачарии. Изучавайте мнението на другите, като най-вероятно това ще ви помогне да формирате и собственото си мнение. Другата възможност е да започнете да мантрувате, да го опитате сами.

Тези два метода всъщност не са отделени един от друг. Ако изучаваме становищата на други по-старши практикуващи, това ще помага на вкуса ни да расте; а колкото повече вкус развиваме, толкова по-добре ще разбираме становищата на другите. Съгласни ли сте? Имам едно смирено предложение: нека опитаме да приложим и двата метода. Нека научим нещичко от старшите ваишнавски ачарии; и освен това нека се опитаме да вкусим самите ние святото име. Защото ние можем да имаме много различни мнения за процеса и за ефектите на святото име като цяло, но каква е дълбочината на разбиране на старшите ачарии?

Разбрахме, че ценим святото име като философски камък – до каквото и да се докосне, то се превръща в нещо друго. Променя природата си. Името е чисто, съвършено във всяко отношение и донася всички благословии. Дори и да не долавяме тези резултати да се случват съвсем очевидно в живота ни, поне теоретично трябва да приемем тази дефиниция. И след това можем да опитаме. Затова предложението ми е да прочетем нещо от тълкуванията на Джива Госвами към святото име, към махамантрата.

Джива Госвами е философът сред госвамите. Той бил малко по-млад от старшите госвами като Рупа и Санатана, но приносът му за фундамента на ваишнавската философия е безмерен. Написал е трактати за основните ѝ аспекти и като цяло за основните философски въпроси. Това са Сандарбхите; той е написал шест Сандарбхи. Те са многообхватни творби на ваишнавската теология. Ако някой например иска да защити ваишнавската вяра, трябва да се консултира със Сандарбхите на Джива Госвами. Обаче те са сложни. Той е много добре подготвен за дебати. И същевременно е много интензивно практикуващ. Затова трябва да изучаваме неговите тълкувания към махамантрата.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Споменахте, че не е добре, ако хора, които имат посвещение, мантруват невнимателно. Въпросът ми е: какво да правят те? Дали трябва да спрат да мантруват, докато постигнат състояние на внимание? Или трябва да продължават, макар и невнимателно, но все пак да се стараят?

Свами Тиртха: Мисля, че ако гледаш телевизия и се опитваш да се самозалъгваш, че мантруваш, е по-добре да спреш. Но ако се стараеш да мантруваш и по случайност вниманието ти се отклони за известно време, тогава, разбира се, продължавай. Несъмнено е трудно да си съсредоточен. Затова най-напред е нужно да добием контрол над ума. Да сме способни да се фокусираме. И когато го имаме, вече е по-лесно да се свържем с чистото мантруване. То не е някаква задължителна рутина: „Трябва да съсредоточа ума си, за да мантрувам чисто“ – това е твърде технично. Затова трябва да се тренираме. Това е като практика. Ако имаш добра практика, незабавно ще можеш да повтаряш и да навлизаш в същото настроение отново и отново.

Ако случайно вниманието ни не е напълно там, тогава отново трябва да се помолим и отново да се настроим. Именно затова трябва да развием такава лична практика, която да ни помага да навлизаме в това много предано, много чисто, вдъхновено настроение на мантруване. Нужно е да знаем целта, която е чиста любов към лотосовите нозе на Кришна. И трябва да се обречем. Това е санкалпа. Да посветим себе си, да си кажем: „Сега аз ще правя това. Имам желание да служа.“ Или просто да се опитваме да следваме добрия пример на други квалифицирани бхакти.

Да речем, аз бях удивен да чуя мантруването на един от вашите братя, защото начинът, по който той изричаше махамантрата, беше съвсем същият като мантруването на Пури Махарадж. Даже интонацията му, тембърът на гласа му бяха съвсем същите. Затова, ако се събираме заедно да мантруваме сутрин, можете да вземете добър пример от другите.

Несъмнено, понякога вниманието ни се отклонява. Ала след няколко минутки ритъмът ще дойде отново, вибрацията ще ни поеме отново. Това е въпрос и на трениране – колко бързо умеете да навлизате. В обратното сме много добре тренирани – много лесно излизаме от настроението. Тази част ни е позната. Тогава нека се научим и как да навлизаме в настроението. Чрез истинска практика можете да развиете това.

Казва се, че трябва да се отдадем на святото име. Има множество много фини, много деликатни стъпки, които можем да направим, за да практикуваме по-правилно. И защо практикуваме през целия си живот? За да можем, когато дойде сетният ни миг, да сме способни да си спомним. И дори да си спомним е много технично. Не е така, че насила си спомняш. Ако това е животът ти, то ще се случи автоматично. Не: „О, това е последният миг от живота ми, трябва да мисля за Кришна.“ Не, не, не. Още докато сте казали първите две думи, последният ви миг ще е отлетял.

То ще дойде от само себе си. Както се лее олио. Водата шурти, скача, искри. Твърде много свобода има в нея; водата си играе, танцува. Олиото не танцува. Олиото просто тече. Когато изливате олио, то е съвсем различно от водата. По същия начин умът ни скача тук и там… Но когато стане като олио, той ще се лее, няма вече да скача. Какво да говорим за меда? Ако изливате мед, той тече дори още по-бавно от олиото. В сравнение с меда, олиото подскача. Така че ако кондензираме и пречистваме все повече и повече своята същина, тя ще се лее естествено и невъзпрепятствано.

Именно за това се молим – чрез благословиите на нашите наставници, чрез незначителното ни желание да се отдадем на святото име и по безграничната милост на Божествената Двойка, а също и по сладката покана на Махапрабху, да можем да се включим в чистото и екстатично възпяване на светите имена, за да затанцуваме в транс.

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Не искам да споменавам всички други различни опасности от апарадхите спрямо святото име, само една. Този цитат е от „Чайтаня Чаритамрита“:

„Баху джанма каре яди шравана киртана, табу та‘на пайе кришна-паде према-дхана.”[1] И така, баху джанма означава, че дори животи и животи наред да продължаваш с шравана-киртана, ако мантруваш невнимателно, тогава не можеш да достигнеш окончателната цел на възпяването – която не е освобождение, не е материално удовлетворение, а любяща преданост към лотосовите нозе на нашия възлюбен Бог. Това е крайната цел на възпяването на махамантрата – да достигнем тази любяща привързаност към лотосовите нозе на нашия Кришна. Нищо друго.

Знаете, обикновено ние не считаме нозете за особено възвишена част от човешкото тяло. Ако мислите за собствените си нозе, обичайно не казвате: „Моите лотосови нозе“. Може да кажете: „Моите кактусови нозе“. Но за главата считаме, че има много издигната позиция в човешкото тяло. Обаче духовен живот означава: ако философският камък ни докосне, позициите се променят. Тогава сме готови да боготворим нозете на другите и сме готови да сведем главата си – която е на много висока и отличителна позиция – съвсем в ниското. Най-добрата употреба на главата ни е да я сведем в лотосовите нозе на нашия любим Бог.

Някои от преданите, които са пример за нас, гопите, също са заети със служене на лотосовите нозе – една на друга. Те рисуват различни красиви орнаменти и фигури по лотосовите си нозе. Не си служат сами на себе си, а една на друга. И когато декорацията е прясна, ако боята докосне нещо, тя се отпечатва там. Тогава те са много щастливи и се молят: „О, моля се стъпалото ти да ме докосне, за да може украсата ти да се отпечата по цялото ми тяло.“ Това е най-добрата употреба на нозете на другите – тяхната декорация да бъде украшение по вашето тяло.

Тъй или инак, стремете се да бъдете много внимателни докато възпявате светите имена, за да се избавите от материалните си замърсявания, да постигнете освобождение, и да намерите пътя си обратно към дома, при Бога, в лотосовите Му нозе. И там, по благословиите на Богинята на Предаността, Шримати Радхарани, да се научите как да служите правилно.

Знам, че това е висше; и трябва да започнем процеса от началото, а не от края. При все това, стремете се да помните най-висшата цел. Започнали сме този процес заради това върховно, прекрасно, естетично съвършенство. Животът в преданост е отчаяно търсене на най-висшата красота. Така че продължавайте. И се опитвайте да намирате своите собствени реализации, собствените си връзки в това отношение.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Ади, 8.16

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Какви са резултатите от святото име, от махамантрата? Включени са три имена: Харе, Кришна и Рама. Съвсем просто. Какви са ефектите от святото име? Какво донася то?

Кришна Прия: Спокойствие.

Свами Тиртха: В началото спокойствие. А по-нататък? По-малко спокойствие? Но не се тревожете, продължете нататък. Да, святото име носи позитивен отклик: чувстваме се по-спокойни, по-пречистени, повече насочени към духовното; усещаме надежда. Такъв е научният метод: прилагаш метода и разчиташ резултатите. Но друго изискване на научния метод е, че трябва да го повториш. И ако го повториш, да имаш същите резултати. Затова ние го повтаряме. Днес спокойствие, утре повече спокойствие. Други мнения?

Други: Връзка. Смисъл. Душевна радост. Вдъхновение за служене.

Свами Тиртха: Добре. Но както обсъждахме от онзи цитат от „Чайтаня Чаритамрита“, имената са шуддха, пурна, чинтамани и т.н., и ще дарят всички възможни благословии, в това число и освобождение. Коя част от махамантрата ще донесе освобождение?

Рама, Рама-нам дарява освобождение. Вишну-нам също може да донесе освобождение. Знаете ли пропорцията между силата на различните свети имена? Колко по-могъщо е Рама-нам от Вишну-нам? Хиляда имена на Вишну са равни на едно име на Рама. Така че Рама-нам е много могъщо. Ганди е умрял с Рама-нам на уста. Последната дума, която произнесъл, била „Рама“. Знаете, хората се вслушват в последните думи на великите личности. Знаете ли каква е била последната дума на Малер, когато е умирал? „Моцарт“. Целият им начин на мислене е кондензиран в сетните думи – за какво си спомнят, за какво говорят. В един смисъл това е хубаво, защото ако си гениален композитор и възхваляваш друг композитор с последния си дъх, в това има смирение. Има уважение.

Можем да кажем, че това е професионално възпяване – възпяваш в рамките на професията си. Ти самият си композитор и повтаряш името на композитор. Тогава каква професия да си изберем? Смиреното ми предложение е да изберем духовна професия. Дори Ганди, който е бил политик, е избрал духовно възпяване в края. Целият му живот е бил за Рама и накрая той се е свързал с Рама. Умрял е с Рама-нам на устните. Не е казал „Чърчил“. Рама-нам е много мощно. Половин Индия мантрува Рама-нам. Те очакват завръщането на царството на Рама! И искат да са свързани с Рама.

И така, едно Рама-нам се равнява на хиляда Вишну-нам. Но едно Кришна-нам се равнява на колко Рама-нам? „Шримад Бхагаватам“ казва: на три. Едно Кришна-нам е равно на три Рама-нам. Ако казват, че в махамантрата Рама е Рама-нам; това е само едно обяснение, всички знаем, че има много други обяснения – но ако се придържаме към това, че в махамантрата Рама-нам ще дари освобождение, тогава има още много какво да се открие тук.

Чудя се какво ли може да дари Кришна-нам? Щом Рама-нам ще ви даде освобождение, какво ще ви донесе Кришна-нам?

Отговори: Осъзнатост, възможност за служене, раса – вкус.

Свами Тиртха: Можем да кажем, че Кришна-нам ще ни благослови с вечен живот. Казва се: чрез знание можете да победите смъртта, а чрез мъдрост можете да спечелите вечността. И така, Кришна-нам ще ни отведе до лотосовите нозе на Бога. Тъй като Кришна е всепривличащ, Той ще ни отведе по-близо до себе си. Нашата преданост е като увивно растение. А природата на това растение е да се вие около някое голямо дърво, все по-нависоко и по-нависоко. Така чрез Кришна-нам можем да стигнем до лотосовите нозе на Бога.

А онова, което споменахте – възможността за служене – се дарява от третата дума в махамантрата. Така че ако минем отвъд освобождението и накрая достигнем до лотосовите нозе на Кришна, умението за служене се дарява от Радхика. Какво да правя там; щом съм с моя Бог, какво трябва да правя? Оттам започва настроението за служене, съкровената връзка. Ето това донася сериозното и чистосърдечно мантруване на светите имена.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Обикновено не казваме „има толкова много демони“, обикновено не казваме „ти си в мая“ – макар и да е вярно. По същия начин не говорим и за оскърбленията към святото име, макар да ги има. Защо обаче не обсъждаме тази опасна страна на бхакти? Защото дълбоката ми убеденост е, че е много по-добре да научим и да обсъждаме позитивната страна на бхакти – как да мантруваме правилно. Понеже ако обръщаме прекалено много внимание на това да изучаваме и поправяме нама-апарадхите, току-виж сме развили апарадх манталитет.

На други места, да речем, хората развиват съзнание за дявола. „Това е номер на дявола.“ Навсякъде те виждат хитрините на дявола. Защо не виждат милостивия взор на Исус Христос, спасителя? Затова внимавайте, недейте да развивате мая съзнание, не развивайте апарадх съзнание.

Трябва обаче да знаете, че има определени изисквания, за да се мантрува чисто, да се мантрува правилно. Не искам твърде много да говоря за нама-апарадх, но има нещо, което трябва да спомена. Казват, че тези, които още нямат посвещение, няма как да извършат нама-апарадх. То касае единствено посветените практикуващи. Защо? Ако си, така да се каже, външен човек, няма шанс да направиш оскърбление. Защото устремът ти е толкова искрен, с такова чисто намерение, че просто имаш това духовно желание. Ала когато вече си се посветил на практиката, а пък не изпълняваш изискванията, това е грешка. Защо?

Ако коя да е жена не дава на съпруга вечеря, няма проблем. Но ако единствената му жена не дава на съпруга си вечеря, това е голяма грешка. Да наречем ли това „вечеря апарадх“? Или пък: ако кой да е мъж не се грижи за вас, проблем няма. Но ако единственият, който би трябвало да се грижи за вас, не изпълнява този дълг, това е голяма грешка. Защо? Защото когато има обет, има и шанс да се допусне грешка. Иначе няма такъв шанс.

Така че премислете два пъти преди да се посветите на възпяване на светите имена. „Вече е твърде късно,“ казвате вие. „Вече съм се посветил, така че остава да се квалифицирам.“ Стремете се да избягвате всички възможни грешки, всяко невнимателно мантруване. Трябва да сме внимателни. Старайте се да го правите по най-добрия възможен начин.

Но онзи ден ви споменах, че повтарянето на „ситирам“ може да донесе добри резултати. Щом дори и сянката на святото име може да ви облагодетелства, ако го казвате правилно колко ли повече благодат ще има? Много повече.

Святото име е безукорно чисто, вечно и изпълнено с божествено блаженство и божествени благословии. Така и трябва да се отнасяме с него. Когато докоснете джапата си, за да поканите светите имена, усещайте: „Сега съм свързан с вечността. Сега се заемам с божествено служене.“ Докоснете ли я, у вас трябва да влиза божествената енергия. Това е начин да въвлечете своята изначална форма в служене. Вашето тяло е вашата садхака-деха – като мъж или жена, начинаещ, напреднал, няма значение. Но когато сте наистина настроени в хармония, тогава сте в своята сиддха-деха, в своята съвършена форма. А мантрувайки имената в своята сиддха-деха, можете да извършите изключително добро служене. Така че приемете това като възможност да встъпите в истинския живот, в същинския живот на предаността.

За да се докоснем до чистотата на святото име, трябва да сме чисти. А защо всички тези различни сили присъстват в святото име? Защото няма разлика между името и наименования. Затова, за да усъвършенстваме мантруването си, трябва да влагаме цялото си внимание.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Трябва да се отнасяме към святото име с най-голямо внимание и грижа. То не се различава от Върховния Бог. Бъдете внимателни. Ако Кришна влезе в живота ви, най-вероятно ще Му обърнете внимание. При все това, когато святото име влиза в живота ни, ние не му отделяме същото внимание? Това е грешка.

Знаете, фамилиарността води до презрение. Ако имаме нещо всеки ден е много трудно да го ценим. Това особено важи за западняците. Ние винаги търсим нови неща. И после се оказваме измамени от все същото, но в нова опаковка – старото вино в нова бутилка. И го купувате. Макар да знаете, че си е същото, купувате го. Защото все търсите нещо ново. Затова трябва да квалифицираме, да пречистим своето търсене; нека потърсим оригинала. Виждате ли разликата? Да търсиш нещо ново; и да търсиш оригинала. Това е много по-висше. Затова трябва да се отнасяме към святото име като към нещо много свещено, много скъпо за нас.

Освен това, цялата божествена сладост присъства в святото име. Криш-на – колко много нектар има в Твоето име! Трябва да го култивираме, за да стигаме до все повече и повече осъзнавания.

Святото име е цялостно и съвършено във всяко отношение. Нищо не липсва. Знаете, че има три аспекта на Кришна. Единият е пурнам, пълен. Вторият е пурнатара, по-пълен. И третият е пурнатама, абсолютно пълен. Единият е пълен, не е така че нещо му липсва. Цялостен е. Но в следващия миг, на следващия ден Той е още по-пълен, по-цялостен. А когато Го достигаме в най-цялостната Му форма, тогава Той е пурнатама, абсолютно пълен. Това е Брахман, Параматма и Бхагаван: Брахман е пълен, цялостен; Параматма е по-пълен; а аспектът Бхагаван е още по-абсолютно цялостен.

Святото име е безукорно чисто. За да се свържем с него, трябва да го повтаряме по много чист начин. И то е толкова значимо, че разбира се, има някои опасности при мантруването на святото име. Обикновено ние не говорим за тях, нали? Обикновено не обсъждаме теми като „ти си в мая“, „наоколо е пълно с демони“, и „съществуват оскърбления към святото име“. Наскоро срещнах един приятел, който е досущ като ангел. Той ми каза: „Сега моите учители и наставници ми казват колко много демонични същества има наоколо. Онзи ден пътувах с влака и как ли не се стараех да забележа демоните наоколо. Нямаше! Не видях ни един!”

Не е ли красиво това? Виждането ти да е толкова чисто, че дори когато си инструктиран да намираш демоните, да не ги виждаш. Това аз наричам ангелска визия. „Не виждам нищо лошо край себе си.“ Толкова чиста, толкова неопетнена! Такава визия трябва да развием.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Има две основни пречки пред мантруването на чистото име, а именно материалните желания и желанието за освобождение. Ако сте мотивирани от материални желания, това се нарича карма-мишра-бхакти – чрез действията си искате да постигнете нещо за наслаждение. Това е опасно, казвам ви. Ако имате материална мотивация и почнете да мантрувате, може да полудеете.

Обаче ако мантрувате с желание за освобождение, може да полудеете още повече. Защото ще си мислите: „О, постигнал съм го,“ но това е грешка, не сте постигнали нищо. Ако сме мотивирани от такова желание за освобождение, това се нарича гяна-мишра-бхакти.

Тези двете се считат за две вещици, обсебили трона на сърцето ви. Чрез мантруване на святото име, на махамантрата – Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе – ние призоваваме много различни неща, но основно каним Богинята на Предаността да заеме трона на нашето сърце. Но как би могла Бхакти Деви да заеме трона на сърцето ви, ако там са седнали двете вещици –  желанието за материален напредък и желанието за освобождение – Тя не може да дойде. Така че трябва да има чистота на намерението, чистота на желанието, духовно желание. Чистото име и граматическата форма на думата са съвсем различни. И можем да видим тази разлика, защото махамантрата е била пропагандирана от много учени и артисти, дори и в западния свят, но без никакъв ефект. Но когато там отишъл един чист предан, с чисто намерение и чиста посветеност – ефектът е огромен.

Има голяма разлика между мантруването на чистото име и мантруването с някакъв заден мотив. Така че гяна-мишра-бхакти, карма-мишра-бхакти или пък политика-мишра-бхакти – чували ли сте за такова нещо? Политическото име. В Индия имаше една жена премиер-министър и когато я свалиха от власт, някои от нейните поддръжници и министри извършваха тапася, медитация и мантруваха: „Харе Кришна, Харе Кришна, нека тя се върне на власт. Харе Кришна, Харе Кришна, нека тя се върне на власт.” Това е политическото име. Искате ли такова нещо? Считам, че не. Ние всички искаме чистото име, което е чинтамани. Ако то докосне сърцето ни, ако докосне същината ни, ще я пречисти напълно, превръщайки я в по-висша същност.

Когато сте чули това за пръв път, мисля, че всички сте били много вдъхновени. „Да, аз жадувам за тази трансформация. Копнея за такова пречистване.“ А къде е това пречистване? Чувствате ли трансформацията? Нещичко чувстваме, но мисля, че има много още какво да правим.

Името ще донесе всички възможни благословии – политически, материални, духовни, всякакви. Защо? Защото не се различава от Кришна. Кришна-нам и Кришна са неделими. Това е нещо, което трябва да научим много дълбоко. Има разлика между водата и думата „вода“. Ако сте жадни и казвате „Вода, вода“, не съм сигурен, че жаждата ви ще бъде утолена. Разбира се, децата са толкова искрени, че като повтарят „Вода, вода“ жаждата им ще бъде утолена, защото вие ще идете и ще им дадете вода. Именно от това се нуждаем. Можем да повтаряме „Кришна, Кришна“, но може жаждата на душата ни да не намалява; но някой трябва да дойде и да я утоли. “Кришна се томара кришна дите паро[1] – Кришна е твой и ти можеш да ми Го дадеш.” Затова се нуждаем от някой, който да се грижи за нас.

(следва продължение)

[1] Ред от песента на Бхактивинода Тхакура „Охе! Ваишнава Тхакура“

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Трябва да се позовем на шастрите – какво казват те за природата на святото име.

„Нама чинтаманих кришнах чайтаня-раса-виграха[1] – Святото име е като трансцендентален сбъдващ желанията камък; то дарява всички възможни благословии, тъй като не се различава от Кришна. Всички различни трансцендентални видове сладост са въплътени в святото име. Святото име е съвършено и пълно във всяко едно отношение. Безукорно чисто, вечно и благословено, понеже няма разлика между името и онзи, когото то назовава.”

И така, нам, нама, името, е чинтамани – сбъдващ желанията камък. Нам, името, е много чувствителна тема в хиндуистката философия. Казва се, че проявеният материален свят е разделен на имена и форми. Именно затова можем да знаем кое какво е и кой кой е – понеже е подреден по имена и форми. Ако не беше така, щеше да е като супа – всичко щеше да е едно в нея, като пюре. И така, разликата се дава от имената и формите. Супата си е супа, обаче вътре в нея има моркови и разни други съставки. А това донася повече вкус. Бебетата са доволни и с крем-супа, пюре. Разбира се, никой не ги и пита доволни ли са или не. Това им дават. Но ако вие трябваше да ядете една и съща супа през целия си живот, нямаше да сте удовлетворени. Ще искате различни, отделни неща.

По подобен начин, ако в началото на духовното ви търсене ви съобщят, че съществува единен принцип, скрит зад всички различни проявления, това може и да ви удовлетворява. Обаче по-нататък ще поискате и морковите. Ще потърсите нещо истинско в този хомогенен разтвор. Тогава ще конкретизирате духовното си търсене по-точно. Въпреки че можем да се съгласим: трансцендентността не може да бъде назована с име. Може би има само едно име: неразбираема. Обаче състрадателния Бог, личния ви спасител, можете да назовете по име. Затова името на Бога, божественото име, е напълно различно от материалните имена – каквито са имената и формите. Защото материалните имена определят границите на дадено нещо, за да може то да бъде посочено. Така че името и формата са един вид ограничение. Обаче за Кришна Неговото име не е ограничение; то е измерение, което Той използва, за да се изрази. Затова се казва, че святото име, божественото име е чинтамани – каквото докосне святото име, се променя в съвсем различна категория.

И то ще дари всички възможни благословии. Вие какви благословии искате? Някакви евтини материални неща – можете да ги имате. Не бих казал: „Мантрувайте светите имена, ако имате материални стремежи,“ но хората тъй или инак го правят. Понякога мантруването е примесено, не чисто. Това се нарича мишра-бхакти. Когато някакви други амбиции се намесват в духовната ви практика, това се нарича мишра-бхакти. Мишра означава „миш-маш“. А вие знаете какво е миш-маш – когато няма нищо специфично. И така, мишра-бхакти няма да ни отведе до най-висшата цел, а може да даде някакви посредствени резултати. Трябва да прецизираме мотивацията в своето мантруване, в своята връзка със святото име.

(следва продължение)

[1] “Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 17.133