Archives

Calendar

July 2020
M T W T F S S
« Jun    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Допълнителни издания issues

8de5f7a2dad77167b23146306e46ba94

(от лекция на Свами Тиртха, 21.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Кого обожават бхактите в София? В София е обожаван Махапрабху. Какви благословии лее Махапрабху върху преданите там? Там се случват само неща, каквито Той харесва. А какви са предпочитанията на Чайтаня Махапрабху? Транс и танц. Затова там има някои бхакти като гандхарви[1] – добри танцьори, добри певци и киртании. Там има и много добри проповедници, защото Махапрабху харесва повече и повече хора да се присъединяват към Неговата кампания. Затова мисля е очевидно колко много благословии се сипят над софийската мисия – това се дължи на обожанието. И разбира се на безкористната преданост на бхактите там. И знаете, там Махапрабху на практика е сам. Той никога не е сам, но въпреки това е застанал самичък на олтара. Веднъж разговарях с един предан и той попита: „Какви видове обожания провеждате на различните места?” Отвърнах: „Ами, в София обожаваме Махапрабху.” Той попита: „Махапрабху – и?” „Махапрабху” – казах. „Но как така! Къде е Нитай?” Отговорих му: „Ами Той дойде самичък, какво да направя?” Защото наистина така си беше – Той дойде сам. 
Но мисля, че Той е много свързан с ашрама в Печ. Понеже в Печ ние обожаваме Радха-Говинда – Говинда и Радха, или ако искате да го кажете накратко: Го-Ра. Явно тези два ашрама са си много близки – на едното място Говинда-Радха, на другото Гоура. Едното напомня на другото. Говинда и Радха са същината на божествената любов – и това е отразено в София, в личността на Гоуранга Махапрабху. По този начин тези два аспекта се срещат. А къде се срещат? В сърцата на преданите. 
Какво очаква от нас Върховният? Мисля, че тази подредба разкрива по много красив начин Неговите очаквания – с тези две мисии, с тези две държави. Тези реалности се отразяват една-друга. Какъв ще е резултатът от обожанието на Говинда-Радха? Не мога да кажа това! Просто погледнете бхактите в Печ и ще разберете много. Защото ние сме в безопасност докато Радхика властва над Кришна. Когато Тя открадне флейтата Му, Той е безпомощен. Не може да задава темпото на преданите. Възвърне ли си флейтата, Той започва да свири и всички трябва да танцуват. А понякога Неговото темпо е доста бързо. Има и много други аспекти на обожанието на Радха и Кришна. Тъй или инак, Кришна в облика на Говинда е този, който отвръща. 
Понякога се случват и чудеса. Например, промяна в измеренията, квантови скокове или пък обикновени чудеса. Ако си спомняте къщата в Печ – има прозорци и една малка ниша отпред. Когато видяхме къщата за пръв път, си рекохме: „О, това е тъкмо място за мурти!” Но от улицата то изглеждаше съвсем мъничко и си помислихме: „Като му дойде времето, може да сложи там някое малко мурти”. Същата година на фасадата на къщата бе поставено скеле, защото се извършваше някакъв ремонт и една от бхактите провери тази ниша. Беше толкова голяма, че тя можеше да стои изправена в нишата, че и още място имаше над главата ѝ. Така че резултатът от обожанието на Радха-Говинда е, че измеренията може да се променят. Мислите си, че едно място е малко, а то е огромно! Мислите си, че служенето ви е незначително, а то е велико. 
Някои казват, че Кришна отвръща на молитвите на чистите предани. Кришна е много зает. Той няма време да слуша някакви молитви, нито да раздава благословии. Гопите все Го викат, гопалите все Го канят. Той е зает да вкусва собствената си красота и сладост. При все това, чистите или почти чисти предани са Му слабост. И Той слуша молитвите им. В това е нашата надежда – че молитвите ни се чуват. Моля ви, винаги се молете от изобилие, не от липса. Сигурен съм, че всички имаме опит с молитвите и пазарлъците с Кришна. Но винаги трябва да сме благодарни за всичко, което ни е осигурено за наше благо. А най-добрата молитва е възпяването на светите имена. Моля ви, стремете се да поднасяте молитвите си като цветни приношения в лотосовите нозе на нашата възлюбена Двойка. Имате ли коментари или въпроси?
Яшода: Ами обожанието на Гоура-Нитай?
Свами Тиртха: О! Удвоен транс и танц, те и двамата танцуват. Това е много опасно, защото те са по-висока степен на Джагай и Мадхай. Джагай и Мадхай танцували в алкохолен екстаз, който си има край. Но Гоура и Нитай танцуват от трансцендентален екстаз – а той никога не свършва. Така че бъдете готови!
 
1. Райски певци и танцьори


OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(от лекция на Свами Тиртха, 21.08.2015, сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник)

Кой слуша молитвите на хората? Казахте, че в най-общия случай Параматма, Свръхдушата, ги слуша. Това е друго персонализирано название на морфогенетичното поле на вселенския информационен фон. Но тогава какво да кажем за чистите предани? Нима Параматма слуша техните молитви? Йогите се занимават с Параматма. Тогава кой слуша молитвите на чистите предани? 

Яшода: Ища-дева. Тяхното възлюбено мурти.

Свами Тиртха: О, каква красива концепция! Трябва да я обмисля! Нека се спрем тук за малко. Понеже обсъждахме различните видове обожание, различните божества ще ви дарят с различни блага. Дори и да не ги молите. Например тук в Лудащо се обожава Говардхан, лапис нострум – нашият камък. Основният принцип, който той представя, е подслонът за преданите. А тъй като Лудащо е център на мисията, този подслон на практика се разпростира над всички нас. Разбира се има и други по-деликатни, по-фини детайли, изразени чрез служенето на Говардхан. Защото Говардхан предоставя блажения и пъстроцветен пейзаж за различните игри (лила) на Кришна. Той е източник на щастие за кравите и пастирчетата. Също и място за много задълбочена медитация за мнозина светци, живеещи там. А освен това е и място за среща, място за рандеву. Така че има и много други подробности, представени от Говардхан. Когато Махапрабху дал един мъничък къс Говардхан-шила на Рагхунатх дас Госвами, той бил изключително щастлив, защото разбрал: „Сега вече имам достъп до лила!” А щом Рагхунатх дас Госвамии е удовлетворен от нещо, можете да се досетите, че то е важно. 

В Дьор бхактите обожават Джаганнатх. Какви блага принася това обожание? Една полза от обожанието на Джаганнатх е, че Той винаги се усмихва. Независимо как се справяме със служенето. В Индия Бог Джаганнатх живее край океана, в Нилачала. В Дьор няма океан, но пък има пет реки – понеже има вода, Той естествено ще иска да е там. Джаганнатх е много специален аспект на Кришна. Той много обича Своите предани! Обича да го хранят и също така обича да храни поклонниците си. Не забравяйте, в храма Джаганнатх в Индия има по 54 предлагания на ден. Поднася се по един и половина тон ориз всеки ден. Джаганнатх е много известен с това, че изразява желанията си към бхактите. Веднъж едно малко момче се молело на Джаганнатх: „О, мой скъпи Джаганнатх, Ти си толкова добър, аз толкова Те харесвам! Моля Те, ела при мен!” Тогава Джаганнатх отвърнал: „Мой скъпи синко, виждаш, че нямам ръце, нямам нозе – не мога да дойда при теб. Обаче имам големи очи и мога да те гледам.” Мисля, ние бихме били много удовлетворени ако Богът в някой разговор ни каже: „Мога да те гледам”. Но това момченце не било доволно. То рекло: „Щом имаш големи очи и щом можеш да разговаряш с мен, значи можеш и да дойдеш.” 

Така че молитвите се чуват. Дори предизвикателните молитви се чуват – ако имате достатъчно интензивност и сърдечна чистота. Резултатът от обожанието на Джаганнатх е удовлетворението – всеки е доволен. Резултатите са широкомащабни. 

Но кого обожават в София?

(следва продължение)



unnamed

(от лекция на Свами Тиртха, 21.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
Молитвите се чуват. Съгласни ли сте? Как е възможно? Как е възможно онова, за което се молим искрено, да се сбъдва – това е много необикновено! Ако вярваме, че физическият свят е отражение на духовното небе, като образ в огледало, би следвало да има връзка между тези две сфери. Първичната връзка е проекцията – истинската сфера прожектира отразената картина. И можем да предполагаме еднопосочно направление между тези две сфери – реалната и отразената; отражението не може да прожектира обратно в оригинала, понеже е само картина. Досущ като сянката; сянката не може да прожектира истинската фигура. Тогава, щом връзката е еднопосочна, как е възможно да има отклик, обратна връзка към изначалната сфера? Ако вярваме във функционалността и виждаме ефективните резултати на молитвите, това е категорично доказателство, че макар това да е отразена реалност е възможно от тази сфера да осъществим връзка с вечната сфера. 
Тогава отново възникват някои въпроси: Кой се моли? По каква причина се моли? И кой слуша? И така, кой се моли?
Яшода: Джива.
Свами Тиртха: Всяка джива ли?
Манджари: Която е в нужда.
Свами Тиртха: Практически, която е в нужда: „О, Боже мой, толкова много страдам, моля Те, помогни ми!” Обикновено се молят тези, които са в нужда. Когато нещо ви липсва, с голяма сила се молите: „Имам нужда от това, имам нужда от онова. Дай ми едно, дай ми друго!” Но моята смирена подсказка е, че има и друга алтернатива, когато разполагате с ресурсите и изпитвате нужда да се молите, изпитвате нужда да споделяте онова, което имате. Това е специална молитва. Не е молитва от нужда: „Моля Те, помогни ми!”, а „Моля Те, ела, защото толкова много те харесвам!”
Добре, очаква се ние да се молим, да мантруваме, да медитираме. Но тогава кой слуша молитвите на хората като цяло? 
Яшода: Параматма?
Друг: Гуру?
Друг: Кришна.
Манджари: Може би зависи на кого се молиш.
Свами Тиртха: Много умно. Виждам, че сте инфектирани с персонализъм. Никой не каза, че Акашиевите хроники слушат молитвите ни или че информационният пси фон на вселената слуша – областта пси, това е новото име на етера. Значи имаме някакво разбиране, че „Щом се моля като личност, трябва да има друга личност, която слуша”, нали? Това е съвсем смислено. 
Но понякога не можем да насочим молитвите си правилно. Казваме: „Някой да дойде!” При все това, тази йерархия е много добре организирана. Защото дори понякога молитвите да са неправилни, да има някаква грешка или нещо нередно – какво се случва? Всички тези сгрешени молитви се насочват към Сарасвати Деви за корекция. И това не касае само граматическите грешки, но дори ако проклинате, ако се заканвате с юмрук на небесата, тя ще превърне оплакването в комплимент. Такава е защитната система на духовната сфера – там нищо лошо няма достъп. 
 
(следва продължение)


IMG_4630

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, вечер, Лудащо)
 
Въпрос: Ако някой няма посвещение, как трябва да мантрува и трябва ли да мантрува въобще или не?
Свами Тиртха: Това е много сериозна тема. Защо? Защото святото име е общото наследство на човечеството. То е юга-дхарма или процесът за себереализация, предписан за тази епоха. Нима можем да кажем, че някой е изключен от възможността за освобождение, че е лишен от духовен шанс? 
Все пак Джива Госвами обяснява, че в началото на югата, ришите и муните са прозрели трудностите на тази епоха, и за да подсигурят истински и правилен напредък са въвели някои институции. Всички знаем, че няма строги правила по отношение на мантруването на светите имена; при все това тези институции помагат да се съхрани практиката от лоши влияния или опорочаване, а също помагат и на практикуващите да имат по-голям успех. Една подобна институция е гуру принципът. А благословията да се дава мантруването е свързана с този принцип. 
Така в един смисъл можем да кажем, че святото име е свободно за мантруване; ала в същото време трябва да знаем, че ако имаме благословиите на някой чист предан, тогава то ще бъде истински ефективно. Но винаги трябва да отчитаме по-висшия принцип: кое е по-важно – мантруването или воденето по определи опасения? 
Манджари: Мантруването.
Свами Тиртха: То е по-важно! Едно нещо е нужно – искрено сърце. Ако имате тази основа – искреността – тогава можете да вървите напред в духовната си практика. Но има толкова много различни методи на мантруване. Както опитахме онзи ден – да седим заедно с останалите в кръг около голямата джапа. Или може да излезете на джапа-разходка в гората. Или да пеете с другите – това също е вид мантруване. Надеждата ни е, че святото име ще ни помага да израстваме, да разбираме и да достигаме до все по-висши и дълбоки реализации. 
Все пак си мисля, че от това сложно обяснение не стана ясно какъв е моят отговор. А той е: продължавайте да мантрувате! Защото това ни помага да пречистваме виждането си и да навлизаме в тези дълбоки реализации. Който е искрен, не може да допусне грешка. 


1krsna-and-the-gopis

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, вечер, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Веднъж разговаряхме с бхактите. Малко по-надалеч разгърнахме въпроса как можем да встъпим в кръга на преданите – как джива, душата, може да се върне в духовното небе? Имаше едно обяснение на това. Основата на обяснението беше, че в Голока Вриндавана има недостиг на работна ръка. По-точно на женска работна ръка. Защото Радхарани иска да зарадва Кришна с множество красиви гирлянди. Шримати Радхарани притежава 64 съвършенства. Едно от тези съвършенства е Нейната способност да прави прекрасни украси с цветя. И понеже иска да набере най-различни горски цветя за хубавите гирлянди, иска да ги наниже, да ги приготви, Тя се нуждае от много помощнички. Но като се огледа – няма кой да помогне. Всички са заети с какви ли не други служения към любимата Божествена Двойка. „Една приготвя бетелови ядки; друга репетира танц; трети правят сладкиши за вечерната среща. Всички са заети – не мога да намеря помощници тук.” Тогава Тя се оглежда: „А! Там, отвъд река Вираджа има някакви дживи! Ще ги повикам!” След тази беседа един много изучен пандитджи дойде при мен и ми каза: „Никога не съм чел подобна история в шастрите.” Какво можех да му кажа? 
Така че има множество незнайни причини защо влизаме в кръга на преданите. Моля ви, никога не забравяйте божествената перспектива! Можем да си мислим, че това е за наше собствено добро, „това е мое постижение; нравят ми се тези хора, затова се присъединявам към компанията им; харесва ми този духовен учител, понеже очите му са сини и затова се присъединявам към бхактите…” Но моля ви, не забравяйте за поканата свише. Трябва да има някаква причина защо целият ви живот и цялата тази вселена са подредени така, че да срещнете преданите. Ако се бяхте родили на Патала-лока, нямаше да ги срещнете там – в ада, на адските планети нямаше да срещнете бхактите. Е, може би щяхте да срещнете други бхакти. Така че трябва да има някаква добра причина всички ние да сме призовани – цялата тази група от предано служещи. Нищо не се случва без причина. Без корени няма плодове. 
Но смиреното ми предложение е: недейте прекалено много да мислите за миналото си. Защо? Щом съм срещнал бхактите, нека бъда духовно щастлив. Защото това е покана лично към мен. 
И това ви го казвам съвсем сериозно: трябва да открием причината защо сме събрани заедно в тази предана група. Какво очаква Кришна от нас – като индивиди, като група, като мисия? Какво е очакването на Кришна? Знаете, ако имам очаквания, започва да действа един съвсем основен духовен принцип: очакване е равно на разочарование. Затова трябва да сме достатъчно мъдри: ако няма очаквания, няма и разочарования. Ако не поставяте условия, ще бъдете щастливи – супрасидати, съвършено щастливи; имате ли очаквания, ще се разочаровате. 
Тогава какво да кажем за очакванията на Бога? Той знае ли този принцип: че ако не очаква, няма и да се разочарова? Това е сложен въпрос. Мисля, човечеството е доказало хиляди пъти, че може да разочарова Бога. Въпреки това се казва: раждането на всяко ново дете е доказателство, че Бог не е изгубил надежда в хората. Ние се раждаме като деца; някои си остават такива за цял живот. Така че моля ви, сбъднете това очакване! Направете Бога щастлив. Щом по някакъв невъобразим щастлив случай сме срещнали бхактите – нека останем там!
Въпрос на Манджари: Връщайки се на предишното обяснение: спомена, че Радхарани призовава нови души, а след това каза, че Кришна очаква новите души. Въпросът ми е: Радха ли е, Кришна ли е, или и двамата, или не знаем? Това е много важно за мен.
Свами Тиртха: Независимо дали Кришна ни кани, дали Радхика ни кани, дали двамата ни канят – все е късмет. Ако никой от Тях не ни покани – това е голяма неволя. Така че по един или друг начин трябва да отворим ушите си за тази божествена покана. 
И не забравяйте, онзи ден говорихме за духовната алхимия с трите процеса: нигредо, албедо и рубедо. Нигредо е черната покана, албедо е бялата покана, а рубедо е червената или златната покана. Защото всъщност съществуват само тези три цвята – черно, бяло и златно; няма други. Червеното или златното на практика са еднакви. Това е процесът, на който трябва да се подложим – независимо дали принципът, чрез който идва поканата, е Богът, Богинята или Махапрабху. 
Иначе най-общо казано обикновено душите се връщат в изначалната си позиция – а това е междинната позиция татастха. Но по специална милост, чрез рупануга, можете да идете по-нависоко. Така че има ли покана, трябва да отвърнем. А можем да отвърнем чрез молитва: да се молим за благословиите на Бога да можем да служим на светите имена. Това е окончателният отговор на всички въпроси. Молете се за божествените благословии върху живота ви, върху духовните ви практики. И следвайте, продължавайте този прекрасен божествен процес на слушане, мантруване, помнене, служене, сприятеляване, и в крайна сметка – на пълно отдаване. 


20180815_172443

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, вечер, Лудащо) 
Въпрос: По каква причина човек намира компанията на преданите и как може да влезе в този кръг? Какво е обяснението?
Свами Тиртха: Бхакти най-общо казано е нещо много основно и същевременно много възвишено. Защо казвам основно? Защото това е основният език, това в крайна сметка е единственият език около Върховния. Няма друго средство за общуване в божествените кръгове, освен божествената любов. Така че тя е нещо съвсем естествено и много основно. А защо казвам, че едновременно с това е нещо много уникално и специално? Защото тук, в светския живот, това е най-погрешно използваната дума. 
Тези, които практикуват този божествен процес на любяща привързаност към Бога се наричат бхакти. Има безброй пътеки в духовните практики. Някои хора казват, че съществува атеизъм, агностицизъм и религия. Но аз казвам, че има само религия. Защо? Защото тези, които – като атеистите – искат да отрекат съществуването на Бога, те най-напред трябва позитивно да утвърдят онова, което в последствие желаят да опровергаят. По този начин атеизмът, безбожието също е един вид вяра – вяра в не- съществуването на Бога. 
Ала отвъд всички тези различни класификации, отвъд разните духовни и религиозни процеси, има само една много уникална, много специална връзка. Това е бхакти, ако искате наречете я бхакти-йога. Бхакти е преданата, любовна привързаност към Върховния Бог, а йога означава „връзка”; значи това е връзка, основаваща се на емоционална привързаност. Малцина са, които следват този път. Това трябва да изостри вниманието ни към него. Защото по този път вървят неколцина избрани. 
И така, как можем да влезем в кръга на преданите? Много е лесно – просто влезте! Този кръг е отворен. Затова можем да кажем, че не е кръг; щом е отворен, значи не е кръг, защото кръгът е винаги затворен. Обаче този кръг е специален – той е отворен. Това е тесният кръг на близките хора. А причината да срещнем преданите и пътя на бхакти е нашият късмет. Късметлиите ги срещат; тези, които нямат този късмет, не ги срещат. А онези, чийто късмет е още по-малко, макар да ги срещат, не се присъединяват. Какво да се прави?! Можем единствено да се молим за тях. Защо? Защото те пропускат само едно – екстаза. 
Има такива предани, които са се наели с трудностите, били са готови да проповядват, да се срещат с други хора, вместо просто да се наслаждават на вътрешния си бхаджан. Всъщност ние седим тук именно заради жертвата на тези предани. Обективно погледнато можем да кажем, че се срещаме с практиката на предаността, бхакти, благодарение на тази жертва, която някой друг е направил. 
Така че вече има два отговора на вашия въпрос: единият е слепият късмет, а вторият – жертвата на други хора. При все това, ако изследваме въпроса теоретично, можем да кажем, че срещате преданите благодарение на някакви благочестиви постъпки, които сте извършвали преди – наричат се сукрити. 
Аз имам една много сериозна тема, върху която разсъждавам: как и защо се шири атеизмът? Каква е причината за неговото разпространение? Как хората не разбират тази прекрасна, истинска, набожна привързаност към божествената реалност – как не проумяват? И не бях удовлетворен просто с отговора, че сега е Кали Юга, че тази епоха не благоприятства вярата. Какво да говорим за разни тъй наречени научни обяснения защо религията е ненужна. Науката също се опитва да дава обяснения, но абсолютно неуместни. Мнението на науката е, че материята по незнаен начин неспирно се проявява от нищото – това е научното тълкувание на битието. Кое му е научното? То е един вид вяра, не може да бъде доказано. Така че няма смислено обяснение защо се шири безбожието. Тогава се натъкнах на отговора на Шрила Шридхара Махарадж, който твърди, че нерелигиозността се разпростира заради това, че хората нямат достатъчно суктити. Те водят много деградирал живот и затова разбирането им не е достатъчно развито, та да долавя по-висшите истини. Значи, ако живеем пропаднал живот, ще изгубим вярата си. Тогава как да се срещнем с истински, божествен процес? Живейте много чист, много качествен живот. 
Ето друго едно обяснение как можем да се срещнем с преданите и с процеса бхакти. Но след като вече сме се срещнали, нека направим нещо. Можем да кажем, че бхакти, божествената любов, е най-висшата функция на душата. Нямаме никакво друго занимание, освен това. Въпреки всичко ние се въвличаме в толкова много различни дейности. 
 
(следва продължение) 


beauty

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Въпрос на Яшода: Какво означава съвършена садхана и съвършенството на садханата? 
Свами Тиртха: Нека започнем от садханата на съвършенството, тъй като това е основата. Садханата на съвършенството е болезнен път. Защото, за да достигнем съвършенство, трябва да се избавим от всичките си анартхи – всички онези привързаности, които са ни свидни. Анартха означава „без стойност”. Сиддха-артха значи „ценността на съвършенството”; анартха значи „без ценност”. Анартха-нивритти означава да се избавим, да се пречистим от всички анартхи – а това е болезнено. 
Спомнете си всички демони – те са практикували садханата на съвършенството, нали? Тялото на Хиранякашипу било изядено от мравки! Можете ли да си представите да извършвате подобна садхана – тялото ви да бъде изядено от мравки? Малко е болезнено.
Баладев: Малко.
Свами Тиртха: Въпреки това, той бил способен да съхрани циркулацията на жизнената си сила в скелета си. Какво мистично могъщество, а? Вие искате ли мистични сили? Не мисля, че тази скелетна прана е нашата цел, нашата сиддха-артха. Затова можем да кажем, че дори със садханата на съвършенството може да бъде злоупотребено по демоничен начин. 
Затова нека погледнем от обратната страна, да обърнем последователността – какво е съвършенството на садхана? Целта на садхана, садхана-артха, е да ви превърне в садху, да ви направи садху. А кой е садху според Кришна? „Онзи, който след много-много животи осъзнае, че Аз съм всичко – васудева сарвам ити.” [1]
Така че трябва да намерим най-добрия метод на садхана, който много бързо ще ни пренесе на оттатъшната страна на материалния океан. „Аз бързо ги избавям от океана на материалното битие.”[2] А след Махапрабху, на практика всички различни школи са съгласни по един въпрос – че най-добрият метод за постигане на съвършенство е възпяването на светите имена. Понякога се препоръчват други практики като хома – правене на ежедневна огнена жертва у дома; или ходене на поклонение; или нещо друго. Ала всички са съгласни, че най-прекият метод е човек да седне и да мантрува. Така че това е универсален дхарма-принцип, и то специално за тази епоха. 
И най-сетне това съвършенство на садханата не е болезнено. Садханата на съвършенството е болезнена, но съвършенството на садхана е изпълнено с блаженство. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе, Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. 
Въпрос на Локанатх: Как да мантруваме правилно, по чист начин?
Свами Тиртха: Имаме щастието да принадлежим на традиция. Защото Гурудев веднъж получи същия въпрос. И той даде много смайващ отговор. Не каза: „Прави го по-дълго” или „Ще правиш така: мантрувай наведнъж всичките 16 кръга.” Не даде никакъв такъв техничен съвет. Вместо това каза: „Служи на тези, които мантруват чисто.” По този начин ще се сдобиеш с това качество, ще получиш тази благословия в своя живот. Чрез служене ще постигнеш чисто мантруване. Каква красива идея! Разбира се, това не означава да пренебрегвате мантруването си. „Работа на Гурудев е да ме дари с безусловния поток от божествен нектар, аз нямам какво да правя.” Трябва да свършите своята работа. Подготвяйте почвата в градината на вашите сърца, така че когато Махапрабху дойде, да може да разпръсне добрите семена на полето. Затова нашият път към съвършенството е настроението на служене. 
 
1.  Бхагавад Гита 7.19
2.  Бхагавад Гита 12.6-7


unnamed (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Сиддхартха, сиддха-санкалпа, сиддхи-да, сиддхи-садхана.[1]
Сиддха-санкалпа – второто име. Санкалпа означава посветеност, решение. Когато решаваш: „Да, аз се стремя към сиддха, аз се стремя към съвършенство! Каквото и да правя, правя го заради съвършенството.” И не забравяйте, съвършенството за нас е онова разтопено сърце. Така че дори да се налага да сгълчим себе си, правим го заради омекването на сърцето.
Без санкалпа няма напредък и няма резултати. Затова във всички ритуали ще откриете санкалпа: „този ритуал е в служба на Вишну”; или „тази жертва е, за да има мир в света”. И всички ние индивидуално трябва да намерим, определим и укрепим санкалпа в своя живот, в своята духовна практика. Санкалпа ще ни даде сили. Без съмнение, нужни са много усилия и много постоянство в духовните ни практики, и щом заявим дадена санкалпа, това ще ни осигури специална сила. Затова трябва да сте много внимателни каква е вашата санкалпа.
Веднъж допуснах една грешка. На самадхи мандир[2] на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур се молих за възможността да проповядвам. По-късно разбрах грешката си: бях забравил да се помоля за сили. Имах толкова много ангажименти, че трудно се справях. Днес бих се молил за сили. Ала не допускайте отново същата грешка: да се молите за сили, но да забравите да поискате служене.
Така че санкалпа, вашата решителност, е много важно нещо. Веднъж ако сте я вложили, не можете да си я вземете обратно. Не е добре. Сиддхи-санкалпа.
Сиддхи-да, следващото име: Сиддхи е съвършенството само по себе си, а да е този, който го дарява. Така че дори и да се посветите на съвършенството, дори да преследвате всички цели на съвършенството, то ще ви бъде дадено от Бога, а не от собствените ви усилия. Такива късметлии сме! Ако зависеше от нашите усилия, що за съвършенство бихме могли да постигнем? Полу-съвършенство, инвалидно съвършенство? Или какво? Техническо съвършенството в тази епоха е на практика невъзможно. Но какъв вид съвършенство е напълно възможно? Онова, което ни дарява божествеността. То ви се дава – като подарък!
Обаче последното име опровергава думите ми. Защото, както изглежда, за да постигнем безусловно и милостиво осигуреното съвършенство, сиддхи, ние трябва да следваме сиддхи-садхана – садханата на съвършенството. Или пък да следваме друга садхана – съвършенството на садханата. Не садхана за съвършенство, а съвършенството на садханата. Ако следвате садхана, ще станете сиддха, садху, съвършен човек. В миналото и в бъдещето има само една класа човешки същества – сиддха, съвършени. Или хамса – чисти като лебеди. А лебедите харесват чиста вода. Особено ако е езерна; тогава езерото е назовано на тях – Лебедово езеро. Чайковски трябва да е бил в дълбока медитация по онова време. И така светците, подобните на лебеди свети люде, се събират заедно по бреговете на виртуалното езеро. По каква причина? За да служат на практика на божествеността и на ашрама. Защо? Защото извличат специален вкус от това.
И така, Сиддхартха, Сиддха-санкалпа, Сиддхи-да, Сиддха-садхана – целта на съвършенството, решимостта за съвършенство, дарът на съвършенството и съвършенството на садхана – това е нашият път.
 
(следва продължение)
 
1.  „Вишну Сахасра Нама”, стих 27
2.  гробницата


008_Ram-Omkar (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник)

Бих искал да помислим върху някои названия, споменати в списъка с Хилядата имена на Вишну. В 27-ми стих се казва: сиддхарта, сиддха-санкалпа, сиддхи-да, сиддхи-садхана. Сиддхарта Абхай Чаран Прабху?

Абхай Чаран: Сиддха означава „съвършен” – това е специална граматична форма, минало причастие; самата граматическа структура показва, че става дума за постигнато съвършенство. Артха, втората част, има множество различни значения, но едно от важните е „ценност”. Ала означава също и „цел”. Така ако съединим двете части, виждаме една много превъзходна цел. Съвършенството като цел; или съвършенството постигнато като ценност.

Свами Тиртха: Сиддхарта е принц, много известен принц, прославен по цялата Земя. Много популярен в наши дни. Виждаме го в списъка с хилядата имена. Значи всички тези, които са привлечени от принц Сиддхарта, всъщност следват нашия път.

Но ако го анализираме наопаки, в обратен ред, което е много показателен метод, тогава можем да кажем, че това е съвършенството на всяка цел или постигането на всички ценности – сиддха-артха. Тогава това име ни предизвиква да застанем лице в лице със себе си – къде е нашето осъществяване, къде е нашето съвършенство и каква е целта ни?

Така че Сиддхарта, това име, нека винаги ни напомня за нашия стремеж към съвършенство. А какво е съвършенството на живота в преданост?

Отговор: Да станем чисти предани.

Свами Тиртха: Да. С какво качество в сърцето можете да постигнете това?

Отговор: Чистота и пълна посветеност.

Свами Тиртха: Още нещо? Нима можете да го постигнете с каменно сърце? В живота в преданост съвършенство означава специфично качество на сърцето. Не става въпрос да не сте получавали сърдечен удар. Не означава всички камери и клапи вътре да работят добре. От друго качество се нуждаем. Качеството на сърцето на чистия предан е само два типа. Едното е малко твърдо – твърдо колкото масло. Маслото не е особено твърдо, но все пак има форма, има очертания. Обаче ако добавите още една съставка към маслото – какво предлагате да смесим с това масло?

Отговор: Мед.

Свами Тиртха: О! Нека добавим няколко капки мед! Когато смесите маслото с мед, то става като сметана – толкова меко! И така, това е едното качество на преданото сърце, и то по-твърдия тип – масло примесено с мед. А какъв е другият тип ваишнавско сърце? То е течен нектар.

Ако прескочим на 54-ти стих, там ще видите сомапо’мритапах. Сомапах означава „да пие сома. Амритапах – „да пие амрита”. Амрита е „течен нектар”, сома също е „течен нектар”; така че ако сърцето ви стане… рубедо, течен нектар, нашият Бог е готов да пийне няколко капки от вашето сърце.

Дотук с романтиката; нека слезем обратно на Земята.

Въпрос: Дали мекото сърце е дар от Бога?

Свами Тиртха: Казах дотук с романтиката. „Работете сега, самадхи по-късно”[1]. Но мисля, че гуру също може да помогне в това. Мекото сърце е дар от ваишнавите. Защото ние принадлежим към школа. И тези, чието сърце е омекнало, могат да ни помогнат да размекнем и своето. Защо? Защото тяхната сила е по-голяма от нашата съпротива. В това е надеждата ни – че нашата парампара е по-силна от самите нас.

(следва продължение)

1. Цитат от Шрила Прабхупад

 



едно врабче кацна на огледалото на колата

(от лекция на Свами Тиртха, 20.08.2015, сутрин, Лудащо)
 
Името е нещо много важно. Ако нещо си има име, знаем кое какво е. Ако е неназовано, то е непознато и непознаваемо за нас. Така можем да кажем, че името е прозрачна среда за общуване. Ние действително се отъждествяваме с имената си. Само си представете изведнъж да си изгубите името. Чувствате като че самоличността ви е изгубена. Така че името е начин за свързване, за познание и за живот. Особено от трансцендентална и от духовна гледна точка. Затова всички различни религиозни практики прославят името на Бога.
Ние сме щастливци, защото имам дълъг списък с хиляда имена на Бог Вишну. Сигурен съм, че сте срещали някои добре известни имена в този списък. Виждате, че някои от нашите скъпи братя имат същите имена като тези, които са включени в списъка с имената на Бога. Не защото искаме да рецитираме „Махабхарата”, но по-скоро защото искаме да помним Върховния. 
И е много мощно това, че някои от братята ни носят божествени имена, че са назовани на името на някой божествен принцип или на самия Бог. Защо? Представете си, че карате кола и почти правите катастрофа. Какво правят обичайно в такъв случай жените? Възкликват името ви: „О, Баладев!” Това означава, че потапят ума си в медитация върху Баладев. Те може да си мислят за Баладев дас, който създава проблем на магистралата, обаче се свързват с Баладев Прабху, с Върховния. А когато в специални моменти от живота си помните Бога, това е много благотворно. Тогава изведнъж божественото провидение се намесва и подрежда всичко добре. Така че молете се светите имена да ни закрилят!
 
(следва продължение)