Calendar

November 2018
M T W T F S S
« Oct    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Допълнителни издания issues

Prahlada-Maharajas-Teachings-in-Front-of-Hiranyakashipu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

 

(продължава от предишния понеделник)

 

„Според обществения обичай, едно дете трябва винаги да се отнася почтително към баща си. Но тук виждаме, че Прахлада се обръща към баща си с „най-велик сред демоните”. Асурите, или демоните, никога не се интересуват да разговарят за нещо, което е добро или благоприятно, нито са им интересни беседите на светците. Така че можем да си представим колко смайващо било за Хиранякашипу, царя на демоните, да чуе нещо истински добро от своя син. Именно за това намеква Прахлада с обръщението си „О, най-велик асура!” понеже такъв велик демон попитал за най-важното и благотворно нещо в живота. Нека се опитаме да проумеем и приемем това от важните напътствия на Прахлада: временните обекти не могат да ни дадат щастие.” Лоша новина за консуматорското общество. Напротив – те донасят само страдания и проблеми. Човек трябва да изостави материалистичния семеен живот по същия начин, както би избягал от сух кладенец, да избере да живее на тихо място, приемайки подслон в нозете на Шри Хари.

Като чу тези думи от устата на своя син, Хиранякашипу прихна в смях и каза: „Някой е покварил интелигентността на това невинно дете. Той несъмнено трябва да е чул тези идеи от някой ваишнава и сега ги повтаря.” Затова той даде заповед на демоничните си слуги: “О дайти, върнете това дете в дома на учителите му и го пазете много строго, за да не може никой садху да се докопа до него, дори и преоблечен. Нещо повече, бдете внимателно да не допуснете никакъв садху дори да пристъпи в столицата ми, защото ще повреди интелигентността на детето ми.” И така, демоните отведоха Прахлада обратно в дома на неговите учители и дословно им предадоха думите на Хиранякашипу. Шанда и Амарка, двамата учители, много се изплашиха и започнаха да си мислят: “Ако Прахлада ходи при царя да възхвалява предаността към Вишну, царят може да си рече, че ние сме го научили на това и ще ни накаже подобаващо. Тази идея за обожаване на Вишну не е дошла от нас! Той навярно я е чул от някой ваишнава. Сега хитро ще подпитаме Прахлада откъде се е сдобил с това знание. Като изкопчим информацията, ще заловим виновника и ще го заведем вързан при царя. Така ясно ще демонстрираме лоялността си към него.”[1]

Виждате, ролите се разменят. Досега Шанда и Амарка бяха учителите, а Прахлада уж беше ученик. Сега учителите запитват малкото момче. Това се дължи на познанието, идващо от Вишну. Така че ако искате да промените позицията си, заемете се с божественото знание.

“С това намерение, те се обърнаха към Прахлада с много сладки думи: „Скъпи Прхлададжи, нека те споходи само добро! Молим те да ни кажеш истината и да не лъжеш учителите си. Ние те обучавахме наред с останалите момчета в класа ти, обаче никой друг не се е сдобил със знанието, което ти имаш. Умоляваме те, кажи ни от кого получи това рядко познание? О, потомъко на велика династия, да не би някой друг да ти е втълпил всичко това напук на обучението ни? Или тази идея е твоя? Много ни е интересно да научим това, молим те, не пази тайни от учителите си.” Прахлада отвърна: „Много пъти съм чувал за хора, уловени в илюзия и паднали в маята на Господ, караща ги да гледат на всичко във фалшивите краски на “аз и те”. Днес на практика видях демонстрация на тази илюзия. Но аз поднасям почтителните си поклони на Върховния Бог, господаря на илюзията. Само по милостта на Бога това неразбиране, което разделя света на приятели и врагове, ще бъде изчистено. Щом дори Брахма, Рудра и всички велики полубогове, риши и последователи на Ведите са подвластни на тази енергия на Бога, тогава какво да кажем за онези, които мислят останалите за приятели или врагове. Знайте със сигурност, че самият Бог бе този, който оформи разбирането ми. О брахмани, точно както желязото естествено се привлича от магнита, моето сърце е естествено привлечено към Бог Вишну.”

 (следва продължение) 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Hiranyakashipu-Threatens-Prahlada

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Прахлада имаше добрата съдба да срещне великия предан мъдрец Нарада Муни, който е напълно непривързан към всички светски наслади. Благодарение на рядко срещаното ценно общуване с него, Прахлада доби чиста преданост към Върховния Бог, който е познат като Уттамашлока – Онзи, когото славят с възвишена поезия. Прахлада винаги изпитваше огромна радост в служенето си към Бога. Когато срещаха светия Прахлада, дори неотдадените или онези нещастни хора, които водеха безбожен живот, започваха да чувстват някакво привличане към Бога, което им донасяше спокойствие и щастие.”[1]

Нашият стремеж трябва да е да се превърнем в инструменти на божествената милост. Не се удовлетворявайте просто да бъдете инструмент на карма – да осъществявате кармичните последици на другите, били те добри или лоши. Опитайте се да се превърнете в инструмент на божествената милост. Това е най-добрият избор в живота.

„Шукрачария беше семейният свещенослужител на дайтите, демоните. Той имаше двама сина на име Шанда и Амарка, които живееха недалеч от двореца на Хиранякашипу. По онова време, какъвто бе обичаят в тяхното общество, Хиранякашипу изпрати Прахлада да се обучава в училището, където двамата синове на неговия гуру Шукрачария преподаваха политика на децата на асурите.”

Виждате, Хиранякашипу е добър баща. Той е много могъщ демон и иска синът му също да стане много могъщ демон, по-велик дори от самия него – понеже такава е амбицията на всички бащи: „Синът ми трябва да ме надмине. Но за да се научи как да бъде добър демон му е нужно малко образование. Затова нека го пратя на обучение.”

„Прахлада мъдро се държеше добре в училище, слушаше учителите досущ като останалите ученици, четеше и повтаряше уроците, както се изискваше, ала вътре в ума си гледаше на политическата наука като на безсмислено илюзорно знание, което въобще не му се нравеше.”

Мисля, че това е най-добрата линия на поведение. При противостоящи обстоятелства просто… „в Рим правете като римляните”. Понякога се налага да търпим негативна среда. Оставайте спокойни, но вътрешно никога не оставяйте на поквара нито себе си, нито идеалите си. Понякога се налага да съхраняваме и поддържаме онова, което имаме тайно. И както каза Бог Вишну, изчакайте момента, изчакайте подходящия момент, когато можете да разкриете духовните си и божествени таланти.

„Един ден, когато се прибра у дома, баща му вдигна Прахлада много обичливо в скута си и го запита: „Мое скъпо дете, моля те, кажи ми кое е най-доброто нещо според както го разбираш ти?” Знаете, добрият баща винаги проверява докъде е стигнал с ученето синът му. „Изпратил съм те в това толкова престижно училище за демончета – да видим какво си научил, мой скъпи синко. „Хиранякашипу не зададе специфични въпроси по учебните предмети на Прахлада, понеже си помисли, че детето може да не знае отговора от учебниците, с което би объркал и засрамил малкото момченце. Той предпочете да му зададе общ въпрос, на който детето би могло да отвърне с лекота както му харесва. Хиранякашипу се надяваше, че Прахлада ще му разкаже нещо за предметите, които изучава в училище. И макар Прахлада много добре да разбираше намерението на баща си, той сметна, че е негов дълг да каже нещо истинно, тъй като се намираха в присъствието на много хора. Затова Прахлада рече следното: „О, най-добър сред демоните, сега ще ти кажа кое е най-доброто знание според моето мнение. Когато въплътеното същество придобива временни обекти, интелигентността му неизбежно се уврежда. Да живееш в обществото на подобни хора е като да стоиш в тъмен кладенец. Затова, като изостави дома си и отиде в гората, човек трябва да приеме подслон в лотосовите нозе на Шри Хари.”

Виждате ли? Бащата много добре познавал философията; ние четохме как той говори 99% верни неща. Сега синът също се оказва философ. И той може да добави този липсващ един процент в теорията. Този мъничък един процент е отдадеността към Хари, Вишну, Кришна.

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



220px-Prahlada_overcoming_the_elephant

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Най-сетне стигаме до Прахлада. „Господарят на демоните Хиранякашипу имаше четирима могъщи синове – Прахлада, Анухлада, Санхлада и Хлада. Измежду четиримата Прахлада бе най-великият. Той винаги се отнасяше с обич и уважение към преданите и притежаваше всички добри качества на брамин. Бе честен, с добър нрав, истинен и себеовладян. Досущ като Параматма, той бе най-добър приятел на всички живи същества. Винаги отдаваше почит на по-старите, поднасяйки им служене и поклони, и считайки себе си за техен слуга. Към безпомощните бе мил и любящ като баща, а към по-възрастните се отнасяше с обич и уважение като брат. Винаги отдаваше същата почит, каквато изпитваше към Бога, на своите дикша и шикша гуру, както и на духовните си братя. Макар да бе много образован, богат, красив, умел и велик във всяко едно отношение, той бе лишен от гордост. Въпреки че Прахлада се бе родил в семейство на асури, нравът му не бе такъв. Бе непоклатим и безстрашен в лицето на опасността и не придаваше никаква значимост на светските дела. Ни най-малко не го привличаха себичните дейности, държеше винаги под контрол сетивата и жизнената си енергия, притежаваше съвършено стабилна интелигентност и силно чувство за разграничаване. Винаги бе щастлив и удовлетворен. Всички мъдри люде го възхваляваха. На събиранията, където се разговаряше за светци, дори враговете му сочеха неговия характер като пример за велика личност. Славата му не подлежи на описание – той бе чист предан на Бога.”[1]

И така, тук виждате някои много добри качества. Към тях трябва да се стремим. Нашата практика трябва да е пълна с желания, привързаност и завист. Съгласни ли сте? Не сте? Вие никога ли не се съгласявате с мен?

Коментари: Привързаности, но зависи към кого. Защо завист?

Свами Тиртха: Желания – какви трябва да са нашите желания? Трябва да желаем качества като тези, които притежава Прахлада. Амбиции – нашата амбиция трябва да бъде да станем чисти предани на Бога. И трябва отчаяно да завиждаме на шансовете за служене, ревностно да ги търсим. Но разбира се това трябва да са духовни желания, амбиции и завист. И привързаности – ние трябва да сме привързани. Към служенето си, към лотосовите нозе на духовния си учител. Сега вече съгласни ли сте? Благодаря ви! Знаете ли, вниманието ви беше много спаднало. „Прахлада е толкова добър, Прахлада е толкова прекрасен…” Понякога се налага лекторът да предизвика слушателите: „Бъдете завистливи!” И всички: „Какво?! Не съм чувал такова нещо на лекции досега.” Или: „Нашият процес е изпълнен с привързаности.” „Как?! Този да не е еретик? Май не познава нито сиддханта, нито Веданта.”

Но това описание на качествата на Прахлада – то трябва да е нашият стремеж. Ще ви кажа с едно изречение тайната какъв е идеалът за предан. „Когато присъстваш никой да не те забелязва, а когато те няма да липсваш на всички.” Това е идеалът за бхакта. Какво е вашето ниво? Когато идвате в храма, искате признание. А когато сте далеч от храма, всички ви споменават: „Ох, за щастие си отиде.” Затова трябва да развиваме много пречистени качества в духовния си живот, много изтънчени.

 

(следва продължение)

 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



demigods pray to Vishnu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Потискани от жестоката власт на Хиранякашипу, всички живи същества и техните управници, полубоговете, се обърнаха към Вишну, решени да търсят подслон при Него. Изоставили съня, овладели умовете и сетивата си, хранейки се единствено с въздух, всички полубогове започнаха да обожават Върховния Господ. Те Му поднасяха поклони, обърнати в посока на Неговата свята обител – онова място, където отречените души могат да останат завинаги, след като го постигнат. Тогава чуха един дивен глас, струящ от небесата: „Не се тревожете! О, най-добри сред учените мъдреци, няма нужда да се боите. Вие сте благословени! Всички живи същества ще постигнат изпълнението на въжделенията си щом Ме срещнат. Виждам какъв смут причинява демонът Хиранякашипу и ще уредя подобаващо наказание за него. Понеже той притеснява полубоговете, Ведите, кравите, брахманите, ваишнавите, дхарма и Мен самия, унищожението му предстои в близко бъдеще. Моля ви, изчакайте търпеливо подходящия момент. Когато този демон започне да тормози собствения си син Прахлада, който е велика душа, аз ще погубя Хиранякашипу, пък макар и да го защитава благословията на Брахма. Мога да понеса много неща, но не мога да търпя да гледам страданията на някой Мой предан.”

Като чуха гласа на Бог Вишну, всички деви, обитаващи Сваргалока, Му поднесоха почитанията си и се успокоиха, уверени, че демонът скоро ще бъде убит.”[1]

Във времена на трудности всеки знае какво да направи. Хиранякашипу бил много силен и тогава полубоговете незабавно разбрали: „О! Трябва да приемем подслон при Вишну.” Когато животът и позицията на властимащи на полубоговете не са застрашени, те с готовност забравят за върховенството на Вишну. Не ви ли се случва и на вас понякога? Когато всичко е наред, забравяте най-висшия си дълг. Но и при най-малкия проблем незабавно ще се сетите. Така че ние се нуждаем от мъничко стрес, за да се сдобием с невъзмутимост. И пътят е този – да потърсим подслона на Вишну, Всевишния.

И тук полубоговете си мислят, че ще Му съобщят някаква новост, случваща се във вселената: „Ами, има един Хиранякашипу…” А Той казва: „Спокойно. Знам какво става. Просто изчакайте още малко и ще се намеся. Мога да изтърпя много неща. Но не мога да търпя някой да измъчва Моите предани.” Това показва, че е полезно да се отнасяме приятелски с бхактите. Защото ако ги притеснявате, тогава Бог Вишну, така да се каже, ще ви запомни.

 

(следва продължение)

 

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Hiranyakashipu-Brahma

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Продължаваме да четем от историята за Прахлада. Досега вниманието ни е насочено повече към навиците и мотивите на Хиранякашипу. Този наш фокус съответства на насоките в „Ишопанишад”, тъй като там се казва: „Трябва да научите както за знанието, така и за невежеството.” Така че не е достатъчно просто да изучаваме божественото познание, но трябва да осъзнаваме и какво представлява невежеството. За да разберем правилно характера на светия преданоотдаден Прахлада, трябва да обърнем внимание и на нрава на неговия баща Хиранякашипу, който е противник на Вишну.

И така, Хиранякашипу установил своята власт и престижна позиция, които постигнал след отречението си. Има описание на неговия дворец, който може да се сравнява единствено с палата на Индра, водача на полубоговете. Но тук следва още нещо:

„След като зае поста на върховен император на вселената, Хиранякашипу постоянно пребиваваше в палата на Индра. Той винаги пиеше много силно вино и медночервените му очи се въртяха сякаш от гняв. Тъй като притежаваше цялата мощ на тапася и йога, всички полубогове освен Брахма, Вишну и Шива бяха принудени да идват и да му поднасят гирлянди, обожание и пълни поклони.” Виждате ли, постовете на всички останали били обсебени от него. „Благодарение на огромната си мощ, Хиранякашипу бе завладял райското царство и понеже се бояха от него, всички гандхарви, сиддхи, видядхари, апсари и дори Вишвавасу, Тумбуру, Нарада и други риши били заети да възпяват славата му за негово удоволствие.”

И така, какво е вашето мнение?

Яшода: Чудех се защо очите му са гневни. Щом има всичко, защо е още гневен?

Свами Тиртха: „Сякаш от гняв.” Тъй или инак, когато някой пие силно вино, изглежда необичайно. Но не в това е въпросът. Какво научихме досега за Хиранякашипу? Че той извършваше своето отречение – много сурова аскетична практика, стоейки прав на един крак, всъщност дори изоставяйки тялото си – за да получи сила, да получи благословиите на Брахма. И после, след като ги получава – няма вече тапася. Само пие вино, наслаждава се на музика и на това да го прославят. Преди той възславяше; сега него го славят.

Това е неправилната практика. Правилната практика е да започнеш с тапася и да продължиш с тапася. Между процеса и целта не бива да има разлика. В неговия случай разлика имало – „Искам да си наложа това самоизтезание, за да се сдобия с власт.” Но в нашия случай не бива да е различно. Ние искаме смирено да практикуваме бхакти-йога, за да бъдем смирени бхакти накрая. Моля ви, не забравяйте това. А не: „Аз практикувам смирено бхакти-йога в началото, за да стана накрая надут санняси”. Не това е целта. Нашата цел е да бъдем живи и любящи слуги на Върховния. Забравим ли го, това е демоничната тенденция.

„Хиранякашипу насила превзе енергията на дъжда от Индра, енергията на вятъра от Ваю, енергията на огъня от Агни и след като си присвои силите на всички полубогове, владетели и управници, той ги остави безпомощни. Хиранякашипу беше непобедимият върховен господар, ала понеже не бе способен да овладее собствените си сетива, дори след като се бе насладил на каквото пожелаеше, той пак не можеше да намери удовлетворение. След като му омръзна всевъзможния разкош, той започна да се въвлича във всичко, което е забранено от шастрите. Пропиля толкова време по този начин, че Санака и останалите риши го прокълнаха за това.”

(следва продължение)

 

 



ma

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Ако Хиранякашипу е имал такава извисена позиция и в онази епоха хората са били много по-развити, как той не е могъл да си спомни своя източник, откъдето е дошъл?

Свами Тиртха: Ами защото така е трябвало да стане. За тях не е било необходимо да помнят цялата история. Така е трябвало да се случи.

Ямуна: Това е дълбок и често задаван от хората въпрос за карма и прераждането: ако действително съществува прераждане и смисълът е душата да научи урока да плува срещу течението, тогава защо тя забравя предишните си преживявания? Каква е причината душата да забравя, щом смисълът е да се научи? Забравянето е против ученето.

Свами Тиртха: Моля ви, прочетете стих 15.15. „Аз се намирам в сърцето на всеки и от Мен идва помненето, знанието и забравата. Аз мога да бъда познат чрез всички Веди. В действителност Аз съм съставителят на Веданта и познавачът на Ведите[1]. Първата част е достатъчна в случая: „От Мен идват знанието, паметта и забравата.” И като фини впечатления всичко остава от предишните животи. Защото сегашният ни живот, настоящото ни положение е бъдещето на нашето минало. А нашето настояще е миналото на бъдещето ни. Така че ако познавате настоящето, тогава знаете миналото, знаете и бъдещето. Достатъчно е да се познава сегашната ситуация. От нея, прилагайки верния метод – на познание, на спомени – можете да разберете и двете посоки – и миналото, и бъдещето.

Но това е мистична сила – да виждаш миналото, настоящето и бъдещето каквито са. Ако живеете сега, тук и сега, прилагайки този метод, можете да преодолеете всички проблеми. Защо да обръщаме прекалено много внимание на миналото? То просто си е отишло, няма го вече. Защо да отделяме твърде много внимание на бъдещето? Та то още не съществува. Защо не насочим вниманието си към сегашния момент? Понеже миналото е история, бъдещето е мистерия, а днешният ден е подарък.

[1] „Бхагавад Гита” 15.15



against the current

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Защо злото обзема човека? Дали самият човек го иска? Или просто позволява да се случи?

Свами Тиртха: Много добър въпрос. По какъв начин злото властва над хората? Защо, ако не го искаме? Същият въпрос задал Арджуна на Кришна. Атха кена праюкто ‘ям папам чхарати пурушах[1]  – „Откъде се взима тази сила, която кара хората да вършат грехове?” Никой не иска да е грешен! При все това понякога някаква сила просто ни връхлита и ни обзема – откъде идва тя? Тогава Кришна отвърнал: Кама еша кродха еша раджо-гуна-самудбхавах[2]„Това идва от кама, от желанието. Идва също и от кродха, гнева. И в крайна сметка идва от раджа-гуна, проявлението на страстта.” Така че това е източникът на цялото негативно влияние, което спохожда хората. „Върховният Бог каза: „Единствено и само похотта, Арджуна, родена от досега с материалната гуна на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.” А ето го и въпроса в предишния стих: „Арджуна каза: „О потомъко на Вришни, кое подтиква човека да върши грехове, дори и да не иска, като че тласкан насила?” Така че понякога това е против желанието ни. Ние искаме да сме добри, но потокът на тези влияния е толкова мощен, че просто ни помита.

Тогава идва следващият въпрос: възможно ли е да се противопоставим или не? Защото така много лесно може да си кажете: „О, не е моя грешка, не е мой грях. Просто това влияние ме обзема, аз не съм виновен.” Има ли начин да се устои?

Има. По-нататък се казва: „Тази материална природа е практически невъзможно да бъде преодоляна, тъй като е толкова силна! Ала онези, които Ми се отдадат, могат с лекота да я прекосят.”[3] И така, докато сте под влиянието на материалната енергия, не можете да се противопоставите. Затова трябва да се отдадем под божествената закрила – тогава е съвсем лесно. Как? „Тази Моя божествена енергия, състояща се от трите гуни на материалната природа, е трудно преодолима…” Така че на практика всеки, който живее на планетата Земя се намира под това въздействие. Много, много, много е трудно да се надмогне подобно влияние. Обаче… „Обаче тези, които са Ми се отдали, могат с лекота да преминат отвъд нея.” Много просто. Звучи много просто. Но общовалидно правило е, че за да се избави от едно влияние, човек трябва да се остави на друго влияние.

Така че този е начинът да се противопоставим на порочното влияние. И разбира се, ние се стремим да следваме определени принципи, които ще помогнат в това отношение. Ала в крайна сметка зависим от божествената милост.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, няма ли Бог големи очаквания към нас – че трябва да можем да плуваме срещу течението, независимо колко е мощно?

Свами Тиртха: Определено! Определено! Стандартите са високи. Моите стандарти за вас и всичките ми ученици са високи. Така че ако се налага да пожертвам малко топлота, докато ви говоря, не си мислете, че това е от липса на обич. Но какво се случва като плуваме срещу течението? Ще стигнете до извора. Така че ако плуваме срещу течението на материалното влияние, това без съмнение е трудно; обаче така ще стигнете до извора. А изворът е божествен. При извора е божествеността.

[1] „Бхагавад Гита” 3.36

[2] „Бхагавад Гита” 3.37

[3] „Бхагавад Гита” 7.14

 



Sanakadi curse Jaya Vijaya

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Драги: Ако разгледаме картина как Нрисимхадев убива Хиранякашипу, виждаме, че всички изисквания са всъщност изпълнени.

Свами Тиртха: Да, да. Тази част от историята ще дойде по-нататък. Това е защото благословиите на такъв добър слуга на Върховния Бог като Брахма трябва да бъдат изпълнени. Господ защитава преданите си и достойнството на преданите си. Щом някой отдаден казва: „Нещата стоят така!” така и ще стане, тъй като Върховният Бог го подкрепя. Но ничия човешка интелигентност не е достатъчна да избегне божественото провидение.

Въпрос на Крипадхам: В историята бе споменато, че полубоговете били разтревожени, понеже вече знаели какво ще поиска Хиранякашипу. Предполагам, че по същия начин и Брахма е знаел съкровеното му желание. След като Брахма е предан на Вишну, защо е дал на Хиранякашипу тази благословия?

Свами Тиртха: А защо не? Ти си баща. Знаеш кога големият ти син е намислил да направи нещо, предвиждаш резултатите, виждаш и намерението. При все това го оставяш да го направи.

Крипадхам: Понякога да, понякога не.

Свами Тиртха: В този случай е било да.

Ала не забравяйте, че нищо в историята не става случайно. Без да премине през цялата тази тапася и цялата тази власт, Хиранякашипу не би могъл да се избави от обусловеността си. Защото той е трябвало да бъде освободен. Той не бил просто опонент на Бога, бил е поставен в тази позиция с някаква цел.

Точно както Юда. Много хора си мислят, че той е предал Исус. И това е вярно. Много тежка роля. Но в действителност без Юда не би имало нито разпятие, нито възкресение. Така че той е много необходима част от тази толкова велика, толкова сериозна история. По същия начин и в нашите истории, когато има някои противници на божествения план, те са необходима част. Без тях всъщност не би могло да се получи.

Въпрос на Яшода: Казва се, че когато Бог лично убива някого, това е най-голямата благословия и на него не му се налага да се ражда отново в този свят. Доколкото знам за Хиранякашипу и Хиранякша това е първото раждане в този свят, след това имат още две. Как се обяснява това?

Свами Тиртха: Те са имали договорка. Изначално Хиранякашипу и Хиранякша, тези велики демонични братя, били служители в рая. Обаче допуснали малка грешка. Както четохме, не дали на Кумарите, светите синове на Брахма, да влязат. И те на свой ред ги прокълнали: „Подобен манталитет няма място тук, в рая, затова трябва да се родите на планетата Земя.” Дори Вишну дошъл, защото станал голям скандал: „Хей, какво се случва в Моето царство? Какъв е този голям шум?” Тогава Му разказали всичко: „Те допуснаха тази грешка и сега проклятието е изречено. Четиримата Кумари са брахмани; думата на един брахмана винаги се сбъдва, така че какво да се прави?” Джай и Виджай се молили: „Умоляваме Те да обезсилиш това проклятие?” Но тогава Върховният Бог казал: „Как бих могъл да отменя думите на някой Свой предан? Щом те са изрекли проклятието, то ще се случи. Не мога да избегна това. Но може би мога да ви дам една възможност. Тъй или инак трябва да се родите в материалната равнина, обаче може да се раждате дванадесет пъти поред като преданоотдадени или три пъти като демони. Избирайте!” Те трябвало да решат. След като бързо пресметнали, рекли: „Три пъти като демони. По-бързо е. Пък след това можем да се върнем в изначалната си позиция и да Ти служим.” Това било окончателното, за да могат тези братя да намерят пътя си обратно към дома, при Бога.

Затова по-късно, вътре в самата история, след като били обречени да се родят в облика на демони, те вече нямали избор. Намирали се под негативното, порочно влияние. Ала дори това негативно влияние имало позитивна цел – да им помогне да се завърнат у дома.



The_Fish_(Matsya)_Incarnation_of_Vishnu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Яшода: Искам да попитам какво е станало с Брахма когато Хиранякашипу заел неговата позиция?

Свами Тиртха: Демоните са много възпитани и културни същества. Тъй като обожавал Брахма, за да получи благословиите му, той по някакъв начин го и уважавал. Но се казва, че заради силата и господството му, всичките три свята били под негова власт. А знаете, когато властта и властимащите се сменят, се налага да оцеляваме. Както вие, българите, сте били под турско робство, но сте оцелели. Въпреки че всичките ви сили, всичките ви ресурси, всичко е било под чужда власт. При все това вие сте намерили начини да оцелеете и да съхраните това, което имате съкровено, дълбоко, по скрит начин – така че има много възможности.

Тъй като целта на Хиранякашипу била да се сражава с Вишну, Бога, затова той измислил всички тези номера и войни за власт. Защото се казва, че поклонниците на Бога със своите молитви, приношения и служене така да се каже хранят Бога. Затова Хиранякашипу си рекъл: „Ако им попреча да извършват духовното си служене и към Бога не възлизат приношения, Той ще става все по-слаб. Тогава за мен ще е много лесно да Го надвия.” Такова било намерението му. Затова нехаел за Брахма, нито за останалите същества нагоре или надолу в йерархията, понеже желаел да властва. А притежавал и магически сили, тъй като си изпросил и йога-сиддхите, мистичните могъщества на йога.

Тези сиддхи са много интересни, ала съвсем второстепенни резултати от коя да е духовна практика. Мотивацията на Хиранякашипу била власт, да господства над всичко и да използва цялата си сила срещу Бога. Докато нашата мотивация би следвало да бъде да властваме над себе си, да контролираме себе си, да служим на всички и да влагаме енергията си в позитивно служене на Бога. Това е разликата между любящото, служещо отношение към Бога и обратното. Трябва да решим на коя страна сме.

Яшода: Много е интересно, че Хиранякашипу спомена какви ли не възможности кой да не го убие, обаче забрави за Вишну.

Свами Тиртха: Много добре отбелязано. Виждате, цялата му възхвала беше насочена към Брахма, който е министърът, той не е царят. Обаче Хиранякашипу си мислел, че Брахма е Върховният. Затова измислил всички възможни начини да се защити, тъй като смятал, че Вишну не е Господ, а някакъв полубог, подчинен на Брахма. И знаел, че понякога Вишну е много лукав. Един път се появява като риба, за да спаси Ведите. Друг път идва като човешко същество – например Рама, Буда или други въплъщения. Затова той казал: „Нито човешко същество, нито полубог, нито демон, никакво оръжие, никакво животно да не може да ме убие.” В действителност най-напред той поискал от Брахма: „Дай ми безсмъртие.” Ала Брахма казал: „Съжалявам, не мога да ти дам това. Отвъд възможностите ми е.” Тогава той започнал да измисля: „Добре, щом не можеш да ми дадеш безсмъртие, дари ми благословията никой да не може да ме погуби.” „Добре, това мога да ти даря.” Или „Дари ми благословията да не бъда убит нито във въздуха, нито на земята, нито вътре, нито навън.” Опитвал се да се защити по всякакъв възможен начин.

Но макар че искал да се бие с Вишну, той Го забравил. Някак си Той не бил включен в картинката. Ето това е разликата между един демон и един бхакта. Демонът много умно използва мозъка си, обаче забравя за Бога. Бхактата понякога с голяма посветеност върши глупости. Но никога не забравя Бога. Така че това е разликата. Единият е много умен, обаче забравя; а другият, влюбеният в Бога, може да запомни едва няколко неща, но дори те го занимават толкова много, че понякога забравя практическите неща.

Най-добрият пример е когато една предана искала да поднесе на Бога банан. Обичайно, знаете, ние освещаваме храната си – най-напред я поднасяме на Бога, а сетне приемаме каквото е останало. И така, в огромната си посветеност, с истинска преданост тя белела банана, изхвърляйки самия плод и поднасяйки обелката: „О, мой Господи, това е за Теб. Ти толкова много обичаш банани – моля Те, приеми този!” Знаете, понякога бхактите правят малки грешки. Но за щастие Богът не се нуждае нито от обелката, нито от плода; Той има нужда от едно едничко нещо и то се нарича любяща посветеност. Това е, което трябва да вложим. То е най-доброто приношение, най-вкусното за Него. „О, това дребно, незначително нещо е придружено от такава посветеност!”

(следва продължение)



footprintstop

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Досега Хиранякашипу, демонът, който очаква благословиите, говореше в прослава: „О, толкова си велик, толкова си прекрасен!” А сега следват изискванията му.

„О господарю, ако искаш да изпълниш желанието ми за благословия, тогава моля те, дари ми само следното дребно нещо: нека да не мога да бъда убит от никое същество, сътворено от теб.” Но това е само първото, той има дълъг списък. „Освен това нека не мога да бъда убит нито вътре, нито навън; нито през деня, нито през нощта.” Каква всъщност била целта му? „Искам да съм безсмъртен.” Затова той започнал да използва интелигентността си, стремейки се да открие всички възможни начини за защита. „Нека не бъда убит от теб, Брахма, нито от Шива, нито от който и да било друг полубог или същество; нито с никакво оръжие. Нека не бъда убит нито на земята, нито във въздуха; нито от никое човешко същество или животно, като например тигър. Нито човешко същество, нито неподвижна материя, полубог, демон или грамадна змия да не може да ме погуби. Моля те, дари ми благословията да не бъда убит от никое от тези неща! О господарю, никой не може да ти противостои в бой. Ти си господарят на всички живи същества и на техните владетели. Затова моля те, осигури ми същата позиция. Моля те, дай ми осемте сиддхи, мистичните съвършенства на йога, както и всеки резултат, който може да бъде постигнат чрез практикуване на йога и тапася (отречение).” Дълъг списък, а? „Дай ми това, дай ми онова!”

„След като изслуша тези молби и изисквания на Хиранякашипу, Брахма отвърна: „Скъпи синко, давам ти всички благословии, които ми поиска, макар в действителност това да е трудно постижимо за когото и да било.” После Брахма се завърна в своята обител.

И така, по благословиите на Брахма, Хиранякашипу получи всичко, което бе пожелал, наред с много силно и могъщо златисто тяло. Тогава той си спомни за убийството на своя брат, който бе погубен от Вишну, и незабавно изпита силна омраза към Вишну, Върховния Бог. Този велик асура, Хиранякашипу, стана върховен господар на останалите асури, както и на полубоговете и човешките същества. Той властваше освен това над гандхарвите – райските певци; нагите – космическите змии; сиддхите – съвършените същества, гарудхите, чараните, видядхарите, ришите, Яма и неговите следовници, древните мъдреци и питрите – предците; въобще над всички във вселената.”

И така, в този свят има престижни позиции – като полубог или цар. А има и не толкова престижни позиции, като например якша – якшата е магьосник-демон-воин. Ракшаса пък е още по-малко престижно. Ракшаса е гигантски човекоядец. Пишaча е дори още по-страшно – пишача е вещица на метла. Но има и прети; претите са демони на мъртвите тела, на труповете.

Ямуна: Вампири? Прототипи на вампирите? Зомбита?

Свами Тиртха: Стига, това са съвременни измишльотини, скъпи мои. Това е холивудската версия на подобен род същества; така че моля, придържайте се към традицията. Но какво е прета? Прета е като призрак. Как можете да разпознаете един призрак?

Ямуна: Той е полупрозрачен.

Свами Тиртха: Полупрозраен!? Може би това пак е някаква холивудска версия, обаче си има признак, по който може да се разпознае, че някой е прета. Защото понякога те може да изглеждат досущ като хора. Този тип същества изглеждат съвсем като човеци, но имат някои специфични черти, по които може да се разпознае кой какъв е. И специалният признак за прета е… Обичайно пръстите на краката ви са напред; обаче при претите са назад. Не е смешно! Техните стъпала са обърнати назад. Какво означава това? Обикновено като вървите по пясъка, отпечатъците от стъпките ви показват вашата посока. Вървите напред и стъпките ви също са напред. Но какво става, ако не знаете вярната посока? Какво става ако сте прета? Въпреки че вървите в една посока, стъпките ви ще сочат в обратната. Значи макар да изглежда, че имате напредък, в действителност вървите назад. Това е прета – призракът на мъртвите тела. Те вървят в погрешна посока. Виждате ли символиката? Това наистина не е за забавление, посланието е сериозно. Защото днешното общество върви в погрешна посока. Затова можем да кажем, че всеки е прета, всеки не намира посоката. Вървите нанякъде, а стъпалата ви отиват на обратно. Нещо е напълно сбъркано.

И така, Хиранякашипу станал господар и на престижните, божествени, царски йерархии, и на по-низшите същества, като духове и дяволи. „След като завладя техните господари и царе, той отне властта и позицията им и стана върховният властелин в трите планетарни системи Сварга, Мартя и Патала.” Патала са адските планети, низшите планетарни системи. Мартя-лока е Земята и подобните планети, където смъртта е окончателната сила. Мартя значи „смърт”. Така че името на планетата ни е Смърт. А Сварга са по-висшите планетарни системи, които изглеждат като рай. Ето това се случило, след като получил благословията си – той станал изключително могъщ. Победил предводителите на всички тези различни групи живи същества, а после им отнел властта и силата.

(следва продължение)