Archives

Calendar

December 2019
M T W T F S S
« Nov    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Допълнителни издания issues

building-Temple

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Третият принцип е много интересен: „Човек не бива да се ентусиазира да строи скъпи храмове и манастири.”[1] Мисля, че тази част от 64-те практики на преданото служене я изпълняваме. Не строим твърде скъпи храмове на Кришна. Поне едно изискване изпълняваме. Но защо това се споменава тук? Да сме откровени, обикновено хората, и ние включително, обичат да посещават местните монументи, сгради и големи храмове, нали? Те имат своята значимост. Това тук също е ашрам. И той има някакви материални измерения. За нас това е място, където се събираме и споделяме своите идеи. Така че има много добро предназначение. Въпреки всичко, Рабиндранат Тагор много хубаво го е казал: „Когато Бог иска да построи храм от сърцата и душите, хората се втурват да носят тухли и камъни.” Така че трябва да сме много внимателни в това. Донесете истинския материал – онова, което действително е нужно на Кришна. 
Веднъж чух, че преданите построили голям, величествен храм. Разбира се, за да удовлетворят Кришна. Но какво станало? Хората започнали да ги укоряват: „О, такъв скъп храм, вместо парите да се използват в служба на бедните!” Така че трябва да намерим нужния баланс между тези очаквания. Тъй или инак, всички храмове на света, че дори и целият свят – всичко принадлежи на Бога. Не можем да Го впечатлим с някакви си сгради. Затова не се престаравайте в това отношение. 
Но тук се споменават и манастири. Добре, разбирам да построиш хубав, богат храм, дом на Бога; обаче богат манастир? Отшелнически ашрам с всички удобства? Това не звучи много добре. Имам една книга – будистки трактат върху различни духовни практики. Там има голям раздел за това как се постигат мистични сили – ако искаш да размножиш тялото си и да изпълняваш множество различни роли – какви ли не неща са описани там. Но се говори също и в какъв манастир да отидеш. Казва се: „Не отивай в някой съвсем нов манастир, който още не е довършен. Защото на такова място трябва да се строи, да се работи много, и медитацията ти ще бъде възпрепятствана от твърде многото физически дейности.” Обаче след това се казва: „Но недей да отиваш и в някой комфортен, хубав манастир. Защото тогава садханата ти ще залинее – ще се почувстваш много удобно, ще станеш ленив и ще изоставиш духовните си практики.” Тогава в какъв манастир да иде човек? Ако не е завършен, не се препоръчва; ако е завършен, не се препоръчва. 
Разбира се, ако можем да извършим някакво добро служене към Бога по този начин – да съградим храм, или да помогнем по някакъв начин, например в някой манастир или ашрам – това е хубаво. Ала никога не бива да си мислим, че с това всичко приключва. Ако сложим камъните, но не вложим сърцето и душата си, това е само половинчата работа. 
Сега идва друга инструкция, която повечето от нас следват много сериозно: „Не четете прекалено много книги. Човек не бива да се стреми да чете твърде много книги, нито пък да таи идеята да припечелва прехраната си с лекции или професионални рецитации на „Шримад Бхагаватам” или „Бхагавад Гита”.
Защо се казва „Не четете твърде много книги”? Твърде много книги означава твърде много мнения. Тогава е много лесно да се изгуби фокусът. Всъщност, достатъчно е да се прочете една книга, стига в нея да се съдържа всичко. Не е нужно да запомните всичките седемстотин стиха на „Гита”. И един стих да запомните правилно, това е достатъчно за съвършенство. В една от своите песни[2] Бхактивинод Тхакур казва: „Когато бях млад, бях запленен от знанието. Учех ли учех; но по-късно, на стари години разбрах, че знанието ме е превърнало в магаре. И междувременно съм пропуснал да служа с любов.” Всъщност това е най-важното, което трябва да научим – да не забравяме за Всевишния! 
Пък е сигурно: дори да се опитате да изучите всички различни книги, разкрити писания и философии, ще се върнете към према-бхакти. Казвам ви, няма по-добра версия от това. Защото философиите удовлетворяват ума. А према-бхакти носи удовлетворение на съкровеното сърце. 
И не си изкарвайте прехраната от лекции върху свещените писания. Това не е бизнес. 
 
(следва продължение)
 
1. „Нектарът на предаността”, Глава 6
2. „Видяра Виласе”

 



building-Temple

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2014 evening, Sofia)
 
(continues from the previous Monday)
 
The third principle is very interesting: “One should not be very enthusiastic about constructing costly temples and monasteries.”[1] I think this is the part from the 64 practices of devotional service we already perform. We don’t construct too costly temples for Krishna. At least there’s one quality we can meet. But why it is mentioned here? If we are sincere with ourselves, usually people, us included, go to places to visit some monuments, to see the buildings or the big temples locally, right? So it’s got some importance. And this here is also an ashram. It’s also got some material dimensions. This is a place for us to come together and share our ideas. So it’s got some very good purpose. Nevertheless there is a nice saying from Rabindranath Tagore: “When God wants to construct a temple from hearts and souls, human beings are ready to jump and bring the bricks and the stones.” So we should be very careful about this. Bring the proper material, what is really necessary for Krishna. 
Once I heard devotees build a very huge, very gorgeous temple. Of course, to satisfy Krishna. But what happened? People started to criticize them: “Ah, such a costly temple instead of using the money for service of the poor!” So we should find a very proper balance between these expectations. Anyway, all the temples in the world and the entire world belong to God. We cannot impress Him with some small tiny buildings. So, don’t over-endeavor in that respect. 
But also monasteries are mentioned here. All right, you build a nice, wealthy temple, house for God; but a wealthy monastery? A hermits’ ashram with full comforts? It doesn’t sound very good. I have a book – it’s a Buddhist treatise about certain different spiritual practices. There is a big portion about how to achieve mystic powers – if you want to multiply your body and extend in many different roles – so many things are described there. But also it is mentioned which type of monastery you should be part of. It is said: “Well, don’t join a very new monastery which is not finished yet. Because in such a place you have to construct and work a lot, so your meditation will be curbed by the too many physical activities.” But then it was also said: “Yet don’t join a very comfortable and very nice monastery either. Because then your sadhana will decrease – you will feel very comfortable, become lazy and give up your spiritual practices.” Then what kind of monastery to join? If it is not ready, it is not recommended; if it is ready, it is not recommended. 
Of course, if we can accomplish some nice service to the Supreme in this way – to establish a temple or to serve in any cases, for example in a monastery, an ashram – that is nice. But we should never think that by this we have accomplished everything. If we give  the stones, but if we don’t give our heart and soul, it’s only half done. 
Now, here comes another instruction which most of us follow very rigidly: “Don’t read many books. One should not try to read too many books, nor should one develop the idea of earning his livelihood by lecturing or professionally reciting Shrimad Bhagavatam or Bhagavad Gita.” 
Why it is said “Don’t read too many books”? Too many books mean too many opinions. Then it’s very easy to lose the focus. Actually it’s enough to read one book, if in that book everything is contained. It is not necessary to remember all the seven hundred verses of the Gita. If you remember one verse properly, that’s enough for accomplishment. Bhaktivinod Thakur in one of his songs[2] said: “When I was young I was captivated by knowledge. I studied and studied and studied, but later on in this old age I understood that knowledge made an ass from me. And I missed the loving service meanwhile.” Actually this is the most important thing that we should learn and study: don’t forget about the Supreme! 
And it is sure: even if you try to study all the different books, revelations and philosophies, you will return to prema-bhakti. I tell you, there is no better version than this. Because philosophies satisfy the brain. While prema-bhakti satisfies your inner heart. 
And don’t make your livelihood from lecturing on divine scriptures. This is not a business. 
 
(to be continued)
 
1. Nectar of Devotion, Chapter 6
2. Vidyara Vilase


Гурудев убеждаващ - Copy

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)
 
Духовното общуване е много важно. Дори просто да посещавате ашрама вече е духовна практика. А да общуваме с преданите е голям шанс в живота ни – да може техният пример, тяхната енергия да се прехвърлят върху нас. Ашрамът или храмът е място за духовна практика. Тук можем да получаваме и тук можем да даваме, да споделяме. Не знам какво е вашето усещане, но аз чувствам, че получавам много! А пък мога да дам, да предложа съвсем малко. Но за щастие сме мнозина, така че ако всеки предложи по мъничко, нашият Кришна ще е удовлетворен.
И така, продължаваме да четем за 64-те основни практики в преданото служене. Първите десет бяха предварителните предпоставки. „Следващият набор от насоки гласи: Човек трябва категорично да изостави компанията на не-отдадените.”[1] Какво означава това? Болшинството от нашите приятели и обкръжение са така да се каже не-отдадени. Категорично да изоставим компанията им?! Това значи да станеш отшелник на Черни Връх. Какво е значението в такъв случай? Какъв е позитивният смисъл на тази насока? Не е достатъчно просто да се откажем да общуваме с не-отдадени, защото ако изоставите компанията на другите човешки същества, ще се окажете насаме със себе си. И тъй като ние искаме да започнем тази практика, а тя е за не-отдадени, за такива, които тепърва искат да станат отдадени, в крайна сметка отново ще сте в не-отдадена компания. Каква е позитивната страна на даденото тук напътствие? Търсете духовна компания, общувайте с одухотворени хора. Всред такива хора виждането ни ще се промени. Все повече и повече ще сме способни да долавяме духовните качества на приятелите си наоколо. А като споделяме и обливаме със своите духовни качества другите, те също ще се одухотворяват. Така ще започне тази толкова специална, фина и бавна промяна. Това е истинското значение на „изостави компанията на не-преданите”. Търси компанията на преданите. 
Второ от този набор напътствия: „Човек не бива да проповядва на някой, който не приема процеса на преданото служене.” Както с други думи е обяснено в „Бхагавад Гита”, недейте да притеснявате ума на другите.[2] Това е основно правило при всякакъв вид помощ – била тя социална, здравна, ментална или духовна – можеш да помагаш само на онзи, който го иска. Ако някой не желае помощта ти – какво можеш да сториш? Ала дори тогава бхактите имат шанс. Можете да желаете всичко най-добро на човека. Разполагаме и с друго тайно оръжие – това е прасадам. Ако по някакъв начин, какъвто и да е, доведем хората в досег с духовната енергия, те ще се облагодетелстват. 
Но ако някой с готовност и желание приема процеса на преданото служене, той трябва да бъде напътстван. Има една дефиниция за ученик: че той е под дисциплина.[3] Това е ученик – който е готов да приема наставления, който е готов да приеме подслон. Такъв човек трябва да бъде насочван. И знаете, слабите ученици се нуждаят от много грижа и внимание. Трябва да им се обяснява много търпеливо и дълго какво да се прави. Мисля, че е очевидно – ако някой е в трудна ситуация, той се нуждае от повече грижа от обичайното. Обаче добрият ученик, добрият бхакта се нуждае дори от повече време и внимание, понеже иска да научи повече, много е любознателен. Така че тези, които са в много лошо положение и тези, които са в много добро положение се нуждаят от повече внимание. Които са в междинната категория се справят и сами. 
Но мисля знаете какво имам предвид – трябва да отделяме специална грижа и внимание на новодошлите и на по-старшите, казано с други думи. Защото първата категория се нуждаят от много грижа и внимание, за да бъдат научени, да се почувстват защитени. Същевременно трябва да се възползваме от всеки миг и възможност да общуваме с по-извисените, за да научим нещо от тях, да добием техните благословии. 
И всяко едно напътствие в преданото служене има едничка цел – как да направим Кришна по-щастлив, по-удовлетворен. Това е, което ни обединява в наставленията. 
 
(следва продължение)
 
1. „Нектарът на предаността”, Глава 6
2. „Бхагавад Гита” 3.29
3.  от английски disciple – ученик

 



visnu2

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
Въпрос на Павитра: Каква е връзката между Кришна и Вишну, и кое прави Кришна по-специален?
Свами Тиртха: Каквото има Бог Вишну, нашият Кришна също го притежава. Но Кришна има и още неща, присъщи само на Него. Какво означава „Вишну”? Всепроникващ, Вездесъщ. Това е божествена функция. Вишну обитава сърцата на всички същества в един много специален аспект и същевременно прониква цялото битие. А също запазва изначалната си позиция като Божествена Личност. Така можем да кажем, че всички божествени характеристики се откриват у Бог Вишну. Той е закрилник на живота, досущ като божественото Слънце, сияещо насред тази вселена, Сурия-Нараян. Светлина, силата на живота – всички тези различни функции са свързани с Него. Наричат Го също Бхагаван – личност, изпълнена с божествени качества като слава, сила, знание…
Тогава каква е разликата между Вишну и Кришна? И единият е син, и другият е син. Ала разлика има. Вишну обикновено е описван с четири ръце, а Кришна – с две. Четири ръце – за да ни покаже, да ни напомня, че е божествен. Макар да изглежда като човек – само с два крака – но с четири ръце, което е отвъд човешките възможности. В символичен смисъл четирите ръце означават, че е всемогъщ. Не е ограничен от материално тяло, защото през цялото време е духовен. 
Обаче Кришна има „само” две ръце. Защо? Защото Той иска да се смеси сред хората. В Своя изначален облик, Кришна иска да дойде много близо до човешките същества. Не иска да ги стряска с някакви божествени разкрития. И всъщност изначалният Му облик е много подобен на човешкия. Или можем да кажем, че хората са по подобие Божие. „Бог създаде човека по Свой образ.”[1] Значи не хората имат антропоморфна визия за Бога, а всъщност можем да кажем, че Бог има деоморфна визия за хората. Той е началната точка. 
Но какви са специалните характеристики на Кришна? Едната е Неговата флейта, вену-мадхуря. Какво представлява флейтата на Кришна? Тя е източник на звукова енергия. И обичайно различните богове издават разни звуци – например Зевс с неговата гръмотевица. А пък Кришна свири на флейта. Това е властта, която Той упражнява над вселената. С флейтата си зове всички в Своята божествена прегръдка. 
Друга черта на Кришна е Неговата дивна, върховна красота – Неговата рупа-мадхуря, хубостта на Неговия облик. Трябва да разберем, че Кришна е най-прекрасният. 
След това Той има Своята свита от бхакти наоколо си – гуна-мадхуря. Това е друга специална характеристика на Кришна – че през цялото време край Него има любящи слуги. Лакшми-сахасра-шата-самбхрама-севяманам/ говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами[2] – в Неговото царство стотици и хиляди лакшми и гопи служат наоколо. Така че красотата на личното Му обкръжение е друга специална черта на Кришна. 
А четвъртата специална характеристика на Кришна е Неговата лила-мадхуря – забавленията Му. Тези са специалните неща, които никой друг аспект на Върховния не притежава. Това прави картината пълна. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва, че от общата почит към Бог трябва да стигнем до разбирането за Бога като Кришна – всепривличащия аспект на Всевишния. Защото това е най-пълното разбиране, което изобщо можем да имаме за върховната реалност. Той е пурноттама аватар –абсолютно, съвършено цялостен. Другите аспекти на Господа са по-малко великолепни, с по-малко божествена слава, можем да кажем. А тези специални характеристики на Кришна ни привличат много силно. Особено петата нота на Неговата флейта. 
 
1. „Битие” 5:1-3
2. „Брахма Самхита” 5.29


form-of-beauty-9781932771206_hr

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
Въпрос на Хаягрива: По отношение на материалното съществуване – онова, което в действителност ни оковава е нашата привързаност към материалното. И тъй като сме по естествен начин привързани, как можем да надмогнем тези привързаности? Някои трансценденталисти казват, че трябва да ги отсечем. В бхакти-йога ние казваме, че трябва да ги одухотворим. Всъщност трябва ли да се концентрираме върху тези привързаности или просто чрез развиване на по-възвишена привързаност към духовното можем да ги надскочим? 
Свами Тиртха: Първата част на въпроса ти е как да балансираме между материалното и духовното. Ако запиташ някой фанатик – било то фанатик материалист или духовен фанатик – той категорично ще заяви: „Изостави другата страна! Това е нашият баланс – никакъв баланс!” Ако запиташ някой опортюнист, той ще каже: „О, бъди умен. Язди два коня с един задник.” Но ако запиташ един съвършен духовен човек, той ще ти отвърне: „Материално? Какво е това?” Защото неговото виждане е изцяло одухотворено. За него нищо не е материално. 
И е много вярно, което каза: в бхакти-йога ние се стремим да използваме всички активи на тялото и на материалния свят в служба на Кришна. Да вземем за пример очите. Понякога очите… всъщност не понякога, очите винаги търсят какво да гледат. За един здрав млад мъж е съвсем неизбежно когато срещне на улицата жена с красиви форми, очите му добре да я огледат. Тогава какво да правим – да извадим очите? Това ли е решението? Няма да помогне, защото желанието ще остане. Затова нашето решение е да дадем на очите нещо по-добро, по-красиво дори от женските форми. Затова и съществува тази красива книга с прекрасни картини на Кришна, „Формата на красотата”. Това е истинският контрол над очите. Покажете им по-добър обект, на когото да се наслаждават. 
По същия начин всички различни органи се стараят да ви повлекат в определени посоки. Езикът иска да усеща различни вкусове; ушите искат да слушат разни клюки – обикновено все лоши вести за другите; гениталиите винаги искат да се срещат – така сме устроени, така работи тялото ни. При все това трябва да прилагаме някакъв контрол. Това е нашият метод: да използваме каквото имаме в служба на Кришна. Хришикена хришикеша севанам[1] – „Чрез телесните сетивни функции да служим на Господаря на сетивата!” 
И можем да използваме на практика всичките си телесни функции и части в служене на Кришна. Точно както е правел Амбариша Махараджа. Той бил древен цар, много добър пример за отдаден предан. Знаете, да си цар е доста отговорна задача – ангажиран си с администрация, с какво ли не. Но той бил готов да разпредели и делегира тези задължения на други. Само едно нещо никога не делегирал на някой друг – обожанието на Кришна. Винаги го извършвал лично. 
Защо е важно да споменем това? Защото понякога имаме склонността да си намираме заместници. Например, ако сте баща, може много бързо да научите от шастрите, че каквото един баща не може да свърши, синът му ще го осъществи. Тогава на следващата сутрин ще си речете: „Отново пуджа? Синът ми ще я направи.” Не си намирайте извинения – както Амбариша никога не пренебрегнал служенето към Върховния. И макар да бил цар, бил готов с тялото си да извършва служене. Използвал ръцете си, за да мие пода на храма. Използвал нозете си, за да посещава светците и светите места. Използвал тялото си да прегръща преданите. Главата си – да се покланя пред божествата. Устата си – да възхвалява и мълви имената. На практика въвличал целия себе си в тази преданост и посветеност към Бога. 
Нека следваме неговия пример. Когато идем в храма, нека свършим нещо там! Нека изразим готовността си да служим. Естествено, сега тук сме 25 човека, не можем да мием пода всичките 25. Не е практично. Но когато има някакво служене, когато има някакъв шанс – включете се! Пък утре може да донесете парцал – да помогнете за почистването. Или донесете килограм ориз за храма: „Това е моето приношение за Кришна.” Или такова красиво приношение – донесете цветя! Има толкова много начини да изразите готовността си, да се включите в настроението на служене. 
Затова моля ви, следвайте примера на Амбариша. Мисля, че той е добър образец как да се открие точния баланс между материалните и духовните занимания. Макар да бил велик цар, никога не забравил за служенето към Всевишния. 
И определено посредством артха-правритти можем да постигнем анартха-нивритти. Артха означава „ценности”. А правритти значи „да култивираш”. Така че култивирайки по-висшите ценности, по естествен начин ще постигнем освобождение от погрешната ценностна система – анартхите. Чрез добра практика можем да контролираме лошите навици. Ако повтаряме светите имена, пречистването на сърцето ще се случи. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Толкова е просто. 
 
1. Цитат от „Нарада Панчаратра”, който се открива в „Бхакти Расамрита Синдху” 1.1.12 и в „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 19.170 


30FRTULASI1

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Да си удовлетворен с това, което имаш беше осмият принцип; деветият е: „Спазване на пост в деня на Екадаши.”[1] Постенето е много благотворно. То е и много здравословно. Ние постим по лунния календар – на единадесетия ден след пълнолуние и новолуние. Затова се нарича Екадаши или „пост в единадесетия ден”. Това също е принцип в йога – че трябва да упражняваме този малък контрол в съответствие с определени принципи, според някои насоки. И знаете как е: в другите дни понякога съвсем забравяте да се храните, обаче в тези специални дни – о, колко е трудно да се изтърпи. Затова и е дадено – за да следваме принципите. 
В този единадесети ден обикновено се въздържаме от зърнени и бобови храни. Така че ако искате да спазвате този пост, който е много благоприятен за телесно и духовно пречистване, можете да го правите. Можете да гладувате целия ден, може ¾ от деня, може и половин ден. Дори мъничък контрол да опитате да приложите е благотворно. А за да се избегне объркването: „Това дали е позволено днес или не,” най-лесно е да хапнете плодове, например. С плодовете няма проблем. Но определено ако ще ядете нещо, поне до обяд не приемайте нищо. А след това може да се храните скромно този ден. Това ще подпомогне пречистването ви. Ще внесе и ритъм в тялото ви. 
И накрая десетият принцип, даден тук: „Почитайте свещените дървета като банян и други свети растения и храсти.” Това отново не е толкова лесно в София. Колко банянови дървета имате тук? Не много. Но обикновено храмовете имат туласи. Туласи е свещено растение за Кришна. И например можете да извършвате това обожание и служене към нея. Как можем да служим на едно дърво? Обикновено не като го отсичаме, а като поливаме корените му. Ако имате туласи у дома е много хубаво да ѝ давате вода. 
Туласи не е просто храст, а въплъщение на богинята на предаността в облика на растение. Древните прорицатели не са виждали само материални обекти, виждали са духа, скрит там. Затова за тях Ганг не е просто река, това е Майка Ганга, богинята на пречистването и освобождението. По същия начин туласи, това свещено растение, не е просто ботанически обект, а нещо, което ни напомня за служенето към Кришна. Тъй като това растение е много скъпо на Кришна, ако ние сме свързани с растението, свързани сме и с господаря му – това е съвсем смислено. 
И така, ако прилагаме този втори набор от пет принципа, това също ще обогати нашия живот на преданост. Да ги обобщим отново: „Бъдете готови да се откажете от определени практики заради удовлетворението на Кришна и да приемете други, които не са ви толкова по вкуса; живейте на свещено поклонническо място; приемайте само каквото ви е необходимо; спазвайте пост; и почитайте свещените дървета и обекти. Тези десет точки са предварителни условия, за да се започне отдаване на предано служене според предписаните принципи. Ако още от началото начинаещият предан спазва тези десет принципа, той несъмнено бързо ще напредне в Кришна-бхакти.” Може би имате нещо да попитате или да обсъдим повече?
Въпрос: Какво точно имате предвид под духовен напредък? 
Свами Тиртха: Духовен напредък означава да се изолирате от глупостта все повече и повече – да го кажем съвсем практично. 
Коментар: Може би промяна във вкуса.
Свами Тиртха: О, много добре! Онова, което е било невъзможно вчера, днес вече е напълно постижимо. Мисля всички имаме някакво разбиране за духовен напредък и е много хубаво да обменяме гледните си точки за това. Можем също да кажем и че всеки ден, стъпка по стъпка, трябва да се доближаваме до нашите духовни идеали. Това е нещо съвсем практично, не е някаква далечна теоретична конструкция. А промяната във вкуса, както вие споменахте, е определено доказателство, че от материалният вкус можем да стигнем до духовния вкус. Това е духовен напредък – от егото си да стигнем до себе си. Ето пътуването, което трябва да предприемем. Асато маа сат гамая/ тамасо маа джйотир гамая/ мритйор маа амритам ганая[1] – „От нереалното, материалния вкус, води ме към истинското, духовния вкус! От тъмнината отведи ме в светлината! И от смърт води ме към безсмъртие!” Мисля, че това е добра програма за духовен растеж. От нереалното – този свят на илюзията – да стигнем до истинското. 
 
1. „Нектара на предаността”, Глава 6
2. „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28


unnamed

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Осмият принцип на бхакти е: „Приемане само на онова, което е необходимо или влизане във взаимоотношения с материалния свят само доколкото е необходимо.” Не знам какъв е вашият опит, но моето наблюдение е, че този материален свят е като вълк – изяжда всички. Не му стига пръстчето ви, иска цялата ръка. И не му стига ръката – той иска да ви сграбчи целите. 

В хинду традицията сравняват материалното битие с огромна змия. Изучавали ли сте храносмилателната система на змиите? Те приемат цялата си храна наведнъж. Ако достатъчно голяма змия хване овца, тя може да я погълне цялата и след това вътре започва да я смила. Материалният живот е същият – готов е да ви погълне с все кожата и костите. А челюстите на тази змия са като фазите на времето – минало и бъдеще. И всъщност какво се случва? Миналото и бъдещето ви бавно, но неотклонно ви улавят напълно. 

Не можем да заситим материалното обкръжение. То ни поглъща изцяло. Затова трябва да сме много бдителни как разпределяме вниманието си, как разпределяме времето и усилията си между материалните си заетости и духовните си цели. 

Този принцип е много важен, защото гласи: „приемайте само онова, което е необходимо в живота”. Йога означава контрол. Затова нашите учители са готови да ни помогнат да разберем какво действително означава контрол. Да вземем един съвсем прост пример – в йога трябва да контролираме хранителните си навици. Ако учителите ни кажеха: „Недейте да ядете!” този съвет е много трудно да бъде изпълнен, нали? Затова те дават разрешение, за да стане по-лесно: „Недейте да ядете месо.” Значи, можете да ядете това и това, но не яжте онова и онова. Присъства известен контрол; не е нужно напълно да се изостави храненето, но да имаме лимит, да имаме думата над тази телесна функция. Да приемаме само колкото е необходимо.

Всъщност това е било формулирано и в средновековната европейска философия – приемай само необходимото. Ако си доказал дадена истина, не е нужно да привеждаш и друго доказателство. Защо? Защото щом нещо е потвърдено, каква полза да го потвърждаваш още, и още, и още? 

Обаче тогава основният въпрос е: ако искаме да прилагаме този принцип в живота си, трябва да отворим дебат на тема „Какво ми е необходимо? Малка екскурзия до Хаваите ми е много необходима. Това е част от живота ми, нищо специално.” Мисля, разбирате, че можем да извадим някои нужди, които не са чак толкова нужни. Но ако слезете до основите, ще видите съвсем прости принципи – храна, сън, подслон, компания…

В крайна сметка хората имат само две основни нужди: едната е да обичат и другата е да бъдат обичани. Кое е по-важно? 

Отговор: Първото.

Свами Тиртха: Да обичаш някого. Това показва, че в края на краищата хората са емоционални същества. Ако се налага тялото ви да гладува, можете да изтърпите това, нали? Но ако сърцето и душата ви трябва да гладуват, това е много по-трудно за понасяне. 

И така, приемайте каквото е необходимо. Намерете своите граници по един разумен начин. Казва се, че този свят е устроен така, че нуждите на всеки са посрещнати и обгрижени. Този принцип ни помага да утвърдим една много добра култура – култура на удовлетворението. Недейте да се оплаквате! 

Има една история от еврейската традиция. Главата на едно семейство отива при равина и казва: „О, рави, имам проблем.” „Какво има, скъпи мой?” „Имам жена и семейство, винаги има скандали и е много трудно за издържане, а живеем в толкова малка къща, само една стая, няма къде да се уединя. Какво да направя, че да намеря вътрешен покой?” Равинът пита: „Имаш ли роднини?” „Да, имам роднини.” „А имаш ли някакъв добитък?” „Да, и добитък имам.” „Тогава моля те, послушай съвета ми: покани всичките си роднини в стаята, вкарай вътре и животните. Пък пак се върни при мен след две седмици.” Мисля, че няма какво повече да разказваме нататък. Ако си мислите, че „имам причина да се оплаквам,” просто се огледайте наоколо си. Толкова много хора живеят изключително мизерен живот. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака.” 

Затова моля ви, приемайте колкото е необходимо. В съвсем позитивен смисъл това означава – бъдете удовлетворени с каквото имате. Всъщност това е много важна йога практика. В материално отношение ще открием всички причини защо да се оплакваме от положението си. Но в духовния живот трябва да намерим всички причини защо да бъдем удовлетворени. Превърнете оплакванията в комплименти. Само си помислете: Бог ви е дал този живот – вашето обкръжение, вашето тяло, мозъка ви, кармата ви, добра и лоша – всичко. Той работи усърдно, за да направи това. А вие започвате да се оплаквате? Това не е много мило. По-добре да кажем: „Благодаря ти, Господи, толкова си щедър! Дал си ми такава добра възможност.” 

(следва продължение)



3_large

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Шестият принцип на бхакти беше: бъдете готови да се откажете от определени неща, както и да приемете определени неща. Виждате колко е практичен Шрила Рупа Госвами. Дава такъв практичен съвет; не някакви сложни философски или раса обяснения. 

Какъв е седмият принцип? „Живеене на свещено поклонническо място като Дварака или Вриндавана.” Това звучи малко непрактично. Нима трябва да си сменим националността? Да се преместим в друга държава? От време на време ние с голяма радост посещаваме светите поклоннически места, но как можем постоянно да живеем там? Това е доста сложно. Все пак какво да правим, как да разбираме този принцип? 

Едното решение е действително да заживеете на някое свещено място. Разказвах ви за една матаджи, която живее във Вриндавана вече над двадесет години. Станала е като местна светица. Така че дори това е възможно. Но какво можем да направим самите ние, какво мога да направя самият аз в това отношение? Ако не можете физически да живеете на свято място, тогава трябва духовно да живеете на свято място. Превърнете дома си в свято място. Поставете олтар – той е като връзка, като протегната ръка от духовното небе до вашата стая. Там можете да поднасяте своя инсенс, можете да повтаряте молитвите си, можете да медитирате. Това ще зареди мястото с божествени енергии и ще ви помага всеки път, когато влизате, да си връщате това специално молитвено настроение. 

Ами ако нямам дом? Ако си нямам стая, в която да си направя свещено кътче? Въпреки това имате вътрешен, съкровен дом. Ние, като души, живеем в тялото. А в това тяло има едно много специално място – това е сърцето, където е истинската обител на душата. Там, в сърцето, има една специална кухина. Много малко, много тясно местенце. При все това толкова огромно, че цялата вселена може да се побере в него. Чрез пречистване можем да достигнем това ниво – когато дверите на сърцето, на сърдечната ни чакра се разтварят и тази мъничка пещерка става толкова необятна, че може да обхване целия свят. А кой трябва да е господарят на тази пещерка? Мисля всички знаете. 

Така че това е мястото, на което можете да направите свещен кът във вътрешния си орган. На това свято поклонническо място трябва да живеем. Което означава също и, че вашето тяло служи на тази свещена функция. 

(следва продължение)



36063726_1978790448838979_511573623346036736_n

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)

Започнахме да изучаваме 64-те основни практики в бхакти. Бхакти, като пътека на божествената любов, е школа в йога. А йога означава определен набор от правила, набор от практики, посредством които да се влезе в досег с нещо по-висше. Всъщност за философите йога служи за установяване на връзка с Върховната Абсолютна Истина – което е малко стерилна идея. Докато за онези, които търсят съвършенство по един личен начин, йога служи за установяване на връзка с Върховния Бог. Това не е просто концепция за битието като енергия, а по-скоро личностна концепция за Истината. 

Ала както всички други видове йога имат своите правила и практики, нашата йога също има определени правила и практики. След първите пет толкова позитивни наставления, стигаме до следващите пет. 

„Нека сме готови да изоставим всичко материално заради удовлетворението на Върховния Бог, Шри Кришна. Това означава, че когато сме заети с предано служене на Кришна, трябва да сме подготвени да се откажем от нещо, от което може и да не ни се ще да се откажем и също така да приемем нещо, което може да не искаме да приемем.”

И сега нашият бунтовнически ум въстава: „Ето, виждате ли? Насилие! Налагат ми нещо, което не искам да приема. И трябва да изоставя нещо, към което съм много привързан.” Така че премислете два пъти дали този процес е за вас. „Това да не е някаква секта? Опасно е, така че нащрек!”

Но скъпи мои, кажете ми едно нещо в живота, коя да е практика в живота, която да не действа на същия принцип? Тръгвате на работа; налага ви се да приемете определени правила, които не ви се нравят кой знае колко – да ставате рано, да отивате навреме, да имате нощни смени, да изтърпявате шефа… Толкова много неща трябва да приемете, които не ви харесват. При все това не се страхувате, че ходенето на работа е нещо сектантско. И бихте искали да постигнете повишение в службата, което не се случва – така че не получавате каквото ви се ще; а каквото не ви се ще, се налага да го приемате. Каквото и да опитате в живота, то действа на този принцип. Затова недейте да се боите, че и в духовните практики ще трябва да приемете дадени правила, и да се откажете от известни лоши навици. Подобна готовност е много необходима за напредъка в духовното развитие. 

Веднъж чух много проникновено определение за бхакти-йога. Бхакти-йога означава да се изолираш от глупостта. А за да постигнем тази цел трябва да приемем нещо, което не е много лесно в началото и да сме готови да се откажем от друго, което ни изглежда много привлекателно. 

Това е свързано и с гуните; гуните са основните характеристики на материалната природа. Щастието, извлечено от раджас, страстната страна на светското съществуване, е много привлекателно. Струва ни се много сладко в началото, но по-нататък може да добие горчив привкус. Докато щастието, извлечено от добродетелта, най-добрата част от материалното битие, понякога в началото изглежда необичайно, не особено вкусно, но по-късно започва да се превръща в животодаряващ нектар. Затова, докато практикувате процеса на бхакти-йога, не се бойте да приемате добрите практики, които са за ваше благо, нито пък се страхувайте да изоставите нещо, което вреди на духовното израстване. Мисля, че това е съвсем разумно. Ако искаме да постигнем дадена цел, трябва да правим всичко благоприятно и да избягваме всичко неблагоприятно по отношение на нея. 

Може ли да ви запитам за това? Бихте ли ми казали нещо, което изглежда плашещо в началото или пък много необичайно? 

Дамодар: Да се повтарят светите имена е странно в началото.

Свами Тиртха: Да! Но по-късно става много сладко. Това е добър пример за нещо, което изглежда много необичайно, но приемем ли го, ще разберем по-дълбоките значения и ще добием вкуса. Друго нещо? 

Хаягрива: Хатха-йога упражненията.

Свами Тиртха: Но ние не правим хатха-йога упражнения. Всъщност, правим. Да седиш на лекция в продължение на два часа в поза лотос или полу-лотос – това са нашите асани. Имаме и дихателни упражнения – да пеем на висок глас нашите бхаджани. Така че всички практики на различните йога школи са включени в нашия толкова фин процес.  

 

(следва продължение)



OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

Въпрос: Защо духовният учител на Рама, Васиштха Муни, го учи на знание и мъдрост, а не на бхакти? Това само заради различната епоха ли е?

Свами Тиртха: Рама Аватар е Марияда-Пурушоттам. Какво означава това? Означава, че ролята Му е била малко по-различна. Кришна може да бъде наречен Лила Аватар – който идва, за да се забавлява на любящата връзка със своите скъпи предани. Несъмнено преданите на Рама също имат връзка на голяма посветеност с Него. При все това, в тази специфична роля Той е дошъл с различна цел – да разкрие божественото си великолепие и могъщество. Въоръжен с това знание и героичност, Рама защитавал ришите и муните, които извършвали своите жертвоприношения. И те били толкова привлечени от Него, че хукнали да Го прегръщат. Но тогава Рама ги спрял: „Не сега. Много скоро ще дойда като Кришна, а вие може да се включите в лилата и тогава ще имате шанс за открито служене и връзка.”

Пък и понякога учителите си запазват правото да преподават определени истини. Нима на Рама Му е необходимо да бъде наставляван в божественото знание? Не мисля; при все това, духовният учител Го е наставлявал. А в нашия случай има ли полза духовният учител да ни напътства в божественото знание? Пак няма полза, обаче по друга причина. Ала въпреки всичко нашите учители са готови да се нагърбят с тази трудност. Защото те се забавляват по този начин – стремят се да преподават на другите божествените истини. Това показва също, че божествената истина, божественото знание е нещо много свещено. Както учителят, така и самата Божия инкарнация, са готови да му отделят внимание. Тогава колко повече ние трябва да му отделяме внимание!

Ти спомена божественото знание. Какъв е зрелият плод на знанието? Мъдростта. А какво е мъдрост? Мъдрост е практическата способност да обичаш. Така че в крайна сметка Васиштха Муни е преподавал божествена любов.

Всъщност за нас всичко говори за това. Както в Айодхя, което е мястото на Бог Рама, всичко говори на преданите за Рама. Веднъж бяхме в Айодхя. Беше много особено преживяване. Трябваше да покажем паспортите си и дори провериха визите ни, за да можем да се наредим на опашката за влизане в храма. Така че трябваше доста да чакаме, преди да видим рожденото място на Бог Рама, но имахме късмета да получим тази гледка. А после разбрахме, че на това място има и храм на Вишну. Черно мурти на Вишну с четири ръце се обожава в този мъничък параклис. Поразпитахме местните: „Къде е този важен храм на Вишну?” „Аааа, вие търсите черния Рама.” Защото тялото на Рама е синкаво, светло, а „вие търсите черната версия на нашия Рама”.

Така че за тях всичко е Рама. За нас всичко е Кришна. За преданите, които са напреднали в раса, всичко е према, божествена любов. Някой говори за божествено знание, а те чуват: „О, према!”