Archives

Calendar

January 2022
M T W T F S S
« Dec    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Допълнителни издания issues

driving the thoughts away

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Какви са градациите на служенето? Най-грубата форма е робство. В същото време тя е и най-висшата. Защото тогава аз не съм си господар, а съм изцяло в притежание на някой друг. Но това, без съмнение, е трудно да бъде разбрано. Затова мнозина считат, че безкористното служене е най-висшият принцип.

Следващото ниво на служене е когато съзнателно, преднамерено отъждествявате себе си като слуга. След това – когато сте смирен слуга. И накрая, най-малко позитивният термин е принудителното служене – когато сте задължени да правите нещо и макар да не ви харесва, все пак го изпълнявате.

И така, най-високото ниво на служене е безкористното служене, а на божественото ниво това е преданото служене. Винаги се нуждаем от окачествено служене – не просто служене, а качествено. Затова преданото служене е най-високо.

Но ако е налице служене, трябва да видим каква е и мотивацията. На работа каква е вашата мотивация?

Отговор: Заплатата.

Свами Тиртха: Имаме две мотивации: „Да си спестя време и да получа парите на шефа” – в случай, че сте наети. Но това не е кой знае колко висша мотивация. Трябва малко повече да се квалифицираме. Все пак ползата, какъвто и да било вид полза – тази мотивация остава за дълъг период от време. Така че мерилото за развитие на нашето разбиране за служене е доколко безкористно е то, доколко сте свободни от привързаността към резултата. А отвъд времето, парите и ползите, има и една много фина мотивация – признанието. Хората да оценяват какво правите – това носи много дълбоко удовлетворение. Какво означава това в служенето? Че служите докато ви ценят. Или ако получателят каже: „О, какъв прекрасен слуга си!” Тогава сте готови да направите и още. Ако няма обратна връзка е по-трудно да служите.

Трябва да сме осъзнати и за тези по-фини мотивации и да не се хващаме на кукичката на отклика на хората. Хората жадуват за обратна връзка. Не е ли така? Ние жадуваме да ни оценят. Но осъзнайте, че това също е фино наслаждение.

И особено в средите на преданите има една много специална особеност: ако сами си измислите служене сте много щастливи и с лекота го вършите. Но само щом духовният ви учител ви каже: „О, какво хубаво служене! Просто продължавай да го правиш!” – същото нещо! – то се превръща в бедствие, толкова е трудно! Не, че той ви е казал: „Моля те, прави това”; той просто се е съгласил: „Добре, измислил си нещо, което те удовлетворява – действай!” – но то незабавно се променя за вас.

Така че трябва да сме много внимателни в своето самонаблюдение. Трябва да се самоанализираме и да се улавяме ако сме попаднали в този капан. Съгласни ли сте? Мисля, че това се случва често. Докато си е ваша работа го вършите с голям ентусиазъм; но само щом бъде одобрено, започвате да губите своя плам.

В служенето трябва да имаме предвид две следствия. Едното е шреяс – каквото е полезно и пригодно; а другото е преяс – каквото ни е много скъпо. Преяс идва от прия. Уви, очевидно човешкото същество е устроено така, че да приема и следва това, което е по-очарователно и сладко, отколкото това, което е по-полезно. Обикновено сме такива. Стремим се да се наслаждаваме на щастието, извлечено от сетивата в досега им със сетивните обекти, което в началото ни се струва като нектар, но накрая почва да нагарча; обратно на саттвичното щастие, което можете да извлечете от практиките – то в началото сякаш малко горчи, но по-късно се превръща в нектар.

 

(следва продължение)

 



70665757_2427625107292465_4648188756497530880_n

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

Изучавахме неутралните взаимоотношения. И тъй като понякога сме усещали неутрално отношение на човешко ниво, разбираме, че това е нещо убийствено, много болезнено. Но ако съумеем да го приложим в позитивен смисъл, то донася един вид устойчивост на съзнанието, слага край на вътрешната борба и е стабилно, осъзнато за съществуването на Бога състояние на ума. А в божествените взаимоотношения тази неутралност означава, че не се проявяват кой знае какви действия, но е много устойчиво състояние на ума.

Но ако искаме да продължим с анализа, трябва да добавим още нещо към това устойчиво състояние на ума. И първата стъпка, ако разширим тази стабилна осъзнатост за Всевишния, е някакво действие. Това действие е служене. Нрави ли ви се този израз? Обикновено не ни се нрави. Искаме да сме в позицията да се наслаждаваме, а не в настроение на служене. Макар че животът ни е основно служене: служим на членовете на семейството си, служим на шефа си, служим на желанията си, служим на кучето си. Животът е служене; понякога се бунтувате срещу това неспирно служене – особено вие, българите, понеже сте големи борци за свобода – но друг път го вършите естествено. За една майка да си мисли: „Ох, колко е болезнено да служа на детето си!” – е просто невъзможно, то не съществува. И бащите с радост правят децата си щастливи; служат им по множество различни начини. Така че има случаи, когато настроението за служене е естествен поток и ние обичаме да го правим, щастливи сме да го правим.

При все това понякога си мислим, че служенето ограничава свободата. Но това е нещо много важно, което трябва да разберем; както е казано в „Гита” 2.64: „Ала онзи, който е свободен от всяка привързаност и отблъскване, и е способен да овладява сетивата си посредством предписаните принципи на свободата, може да добие пълната милост на Бога.” Това означава, че свободата си има правила. И ако следваме правилата на свободата, ще можем да постигнем пълната милост на Всевишния – прасадам. Прасад е не само осветената храна, а е проявената милост на Бога.

И често може да си мислим, че служенето е еднопосочно, ала то не е. Това е взаимна връзка. Служенето е взаимна връзка. Трябва да има някой, който служи, който дава; и трябва да има някой, който приема. Кое е по-важно?

Отговори: Приемането. И двете. Те не могат да съществуват едно без друго.

Свами Тиртха: Веднъж бхактите попитаха: „Как храната става осветена? Как се превръща в прасадам? Аз ли правя ритуала? Донасям чинията, казвам мантрите, поръсвам с вода, звъня с камбанката – това ли е, което превръща нормалната храна в осветена? Моето предлагане, моето служене ли прави от обикновената храна прасадам?” И всъщност можем да отвърнем: не! Тя става прасадам ако е приета. Ако Кришна я приеме – тогава се превръща в прасадам. Дори да извършите какви ли не допълнителни ритуали, ако Той не я е приел – това не е прасадам. Така че, следвайки този принцип, казвам: приемащият е малко по-важната страна.

(следва продължение)



йоги-Параматма

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Фонтанелата при малките бебета е отворена; има ли случаи възрастен човек да отвори тази врата приживе, преди смъртта си?

Свами Тиртха: Възможно е, но не по механичен начин. Понякога хората се опитват да постигнат духовен резултат по механичен път, но това абсолютно не е препоръчително. Защото няма да им донесе резултата, който жадуват. Всъщност това е демоничният начин – да постигаш нещо духовно по механичен път. Все същите истории се повтарят навсякъде из свещените предания – например когато Равана искал да се въздигне в духовното небе с някакво техническо изобретение. Или когато хората започнали да строят Вавилонската кула; и много други истории.

Така че по механичен начин не е възможно да се достигне едно духовно извисено ниво. За подобно нещо е нужно да прилагаме духовния метод правилно. Тогава можем да отворим горната врата – именно сахасрара-чакра или коронната чакра, която всъщност е малко над физическия череп. В същинската йога традиция това се смята за мястото на съвършеното съзнание. В йога дори традиционно се казва, че то е входната врата за амрита. Така че ако сте свързани посредством съвършена медитация със съвършеното ниво на съзнание, амрита незабавно ще се влее във вас. Капка по капка тя ще навлезе чрез различните жлези вътре в мозъка, а сетне в края на краищата ще проникне навред из цялото тяло. Всичко е резонанс. Така че ако резонирате, ако вибрирате с мекото небце, това е начин да се стимулира жлезата над него и да призовете капките нектар.

Но как да активирате този резонанс? Има много семпъл начин – възпявайте Харе Кришна. Защото ако говорите глупости, цялото ви тяло ще резонира това. Ако казвате лъжи, мозъкът ви ще резонира тези лъжи. А това е пагубно, просто пагубно! Затова трябва да се придържаме към истината. Защото тогава истината ще отеква в тялото ви. И тъй като искаме да сме свързани с най-висшето ниво на съвършено съзнание, това е възможно единствено чрез истината.

Но кое е нектарът за нас? Не е истината. Ако е само истината, тя е скучна, съжалявам. Нуждаем се божествените качества и божествения нектар на името на Кришна и на забавленията Му. Затова ако повтаряме светите имена, това ще резонира в цялото ни тяло. То ще ни свърже с върховната реалност. Тогава ако горната ви порта се отвори, напълно възможно е Той да влиза отново и отново, и да разкрива присъствието си.

И тогава ще започне трансформацията. Ще започнем да пием с ушите, да ядем със сърцето и да говорим с очите – това е божествената трансформация, от която се нуждаем.

Както говорихме, трябва да има божествени вибрации. А най-добрият резонанс, който можем да създадем в това тяло е мантруването, отекването на святото име. Пожелавам ви този разтеглен миг от вечността никога да не свършва. Моля ви, вземете това послание със себе си и винаги бъдете много внимателни в своите духовни практики. Това е начин да обърнете един обикновен ден в специален празник.

 

 



40c09113b2a0e79fc1d51e5a929ae891

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник)

Веднъж Нарада Муни вървял из Вриндавана. Носел своята лютня и бил напълно вглъбен във възпяване на имената на Бога: „Нараян! Нараян!” Тази мантра има кратка версия, средна версия и по-дълга версия: намо нараян; намо нараяная намаха и ом намо нараяная намаха. И така, бил потънал в повтаряне на тези мантри, когато не щеш ли – що да види? Той се разхождал сред храсталаците туласи и видял да приближава едно куче. Преди да продължа с историята трябва да спомена: казва се, че туласи е толкова свещено растение, че ако го поливате с вода, ако го обикаляте или ако просто минавате покрай него, мокша ви е гарантирана. Така че това е много свещен, много могъщ обект. Нарада Муни минавал из тази градина с туласи, когато дошло това куче. А знаете какво вършат кучетата, щом намерят дръвче – вдигат крак. Нарада Муни се сащисал: „Не може да бъде! Да препикаваш туласи!?! Това е невероятно греховно! Какво да направя с такова животно!? Макар да ме считат за апостола на бхакти, това е толкова оскърбително, че никога не съм и чувал за подобно нещо! Какво да сторя? Нямам отговор, трябва да намеря някой авторитет.”

Незабавно около него се насъбрали няколко приятели гандхарви и заедно решили: „Трябва да намерим авторитет, с когото да обсъдим тази сериозна тема – куче да препикава свещеното туласи!” Заключили, че трябва да отведат това куче при авторитетите; обаче такова греховно нещо не бива да се докосва, защото ти също ще се замърсиш, ако влезеш в близък допир с него. Затова гандхарвите и полубоговете направили паланкин, кучето скокнало в него и полубоговете го понесли с носилката, а Нарада Муни вървял най-отпред. „Ама че работа! Трябва да се намери решение. Да идем при бог Шива! Той е пазителят на дхама[1]. Това е такъв сериозен въпрос, че трябва да се посъветваме с Шива.”

И така, с величествено шествие полубоговете, предвождани от Нарада Муни, отнесли греховното куче пред бог Шива. Той казал: „О, Нарададжи! Колко хубаво, че си дошъл! Коя е тази специална личност в паланкина?” Нарада започнал да разказва историята: „Боже Шива! Това куче уринира върху свещеното туласи!” Тогава Шива се ужасил. Опитал да отвори третото си око – защото с него може да изпепели всичко. Но бил толкова възмутен, че третото му око не се отворило. Разтреперан, той рекъл: „Нямам идея как да накажем такова грешно куче! Но имаме по-висш авторитет, бог Брахма – нека попитаме него.”

И тъй, бог Шива, Нарада Муни, полубоговете и гандхарвите понесли кучето в паланкина към Брахма-лока. Брахма-лока е най-висшата сфера в тази вселена, която може да се постигне само след изпълнение на безкрайни отречения и аскези. Тя е най-високото ниво във вселената; оттам само на една стъпка е духовното небе. Брахма радостно приветствал всички: О, Шива, ти си тук! Нарада, сине мой, и ти си дошъл – колко хубаво! А коя е тази специална личност, която носите в паланкин?” Те му разказали историята. Брахма бил потресен. Всичките му четири лица станали кисели: „Нямам абсолютно никаква представа какво да направим с това греховно куче!” Не забравяйте, че той е най-високо интелигентният във вселената, а пък казал: „Нямам представа. Само Бог може да помогне. Само Той може да реши този проблем. Да идем на Ваикунтха при Бог Вишну и да го попитаме.”

В грандиозна процесия прекосили вираджа – от материалната сфера преминали в духовното небе. А какво се случва във Ваикунтха? Там е Бог Вишну и всички Лакшми му служат. Обичайно Той се усмихва. А нашите хора дошли с много омърлушени лица, понеже не знаели що да сторят. Като влезли в палата на Вишну, Той се усмихвал. Поздравил ги много мило: „Заповядайте! Много хубаво, че сте дошли.” Сетне ги запитал: „Коя е тази специална личност?” – сякаш не знаел. Те започнали да разказват историята. Тогава Бог Вишну взел да се усмихва все по-широко: „Виждате ли, такава е славата на туласи! Мъничко служене, дори обида към туласи – и резултатът е, че Шива, Брахма, Нарада, всички гандхарви и полубогове донасят човека в паланкин при Мен.”

И така, какво трябва да правим? Моля ви, недейте да поливате туласи с урина –да създадете голям проблем в своята малка система. Не правете това. Но всички ние се нуждаем от божественото присъствие. Всички искаме да открием пътя си обратно към дома, обратно при Бога. Винаги се стремете да намерите тези, които са по-висшестоящи. И дори да започнете с грешка, няма проблем. Вашите висшестоящи наставници, вашите доброжелатели ще ви отведат обратно у дома, при Бога.

(следва продължение)

[1] Святата Вриндавана



tulasi

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник)

Както се съгласихме, трябва да сме практични. Щом това е теорията – когато има проблем в света, Бог ще се появи – нека се опитаме да я приложим на практика. Както целият космос, вселената е сравнена с микрокосмоса на човешкото същество, по същия начин и малкото човешко същество е досущ като огромен космос. И тогава, ако има проблем в тази ваша мъничка вселена, също можете да очаквате Богът да се появи. Как ще Го посрещнете? Ако прилагаме формално този метод, значи трябва да сътворите голям проблем във вашата малка система – понеже тогава може да очаквате, че Той ще дойде, нали? Да направите нещо скандално. Но съжалявам, не е сигурно, че така Той ще дойде.

Ако искаме да срещнем Всевишния, трябва да приложим метода правилно. Какъв беше методът, описан тук? Всички висши авторитети се обърнали към по-висшия си авторитет. Майката Земя имала проблем – тя отишла при по-висшестоящия, твореца Брахма, а сетне заедно отишли при Вишну. Това е методът, който трябва да приложите: ако имате проблем във вашата малка система, обърнете се към по-висш авторитет. А ако той не знае решението, сам ще ви отведе до следващото ниво. Много е практично. И след това ще седнете и ще медитирате над Върховния Бог, стремейки се да намерите отговорите.

Обикновено очакваме от авторитетите да знаят отговорите. Но скъпи мои, глупецът може да зададе много повече въпроси, отколкото мъдрецът може да отвърне. И понякога се случва дори велики авторитети да не могат да намерят верния отговор. Мога ли да ви дам пример за това? Знаете, че свещените обекти заслужават свещено внимание. В дългия списък с практики на предаността са препоръчани най-различни видове служене – разбира се възпяване на светите имена, общуване със садху, посещаване на храмове, събиране за лекции, но освен това служене на кравите, поднасяне на почит на свещени дървета, например, а също и на едно много специално растение – туласи. Туласи е по-скоро храст. Наричат го още и вринда. Мисля, че сме чували това име? Вринда-вана; вана означава „гора”. А вринда е олицетворение на предаността под формата на храст. Много свещено растение. Във Вриндавана избуяват като джунгла – защото там е мястото на посветеността, мястото на предаността.

Веднъж като бях в Индия, отидох да купя някои книги в една книжарница. Подбирах дълъг списък със заглавия, застоях се дълго време и имаше един възрастен индиец, който ме запита: „О, колко хубаво, че сте дошли в Индия; кои места се каните да посетите?” Отвърнах: „Ами, основно ще идем във Вриндаван.” Той рече: „Вриндаван! Защо?! Трябва да идете в Каши, Бенарес – там е санскритското познание. Ако идете във Вриндавана, там има само преданост.” А аз казах: „Именно! Тъкмо затова отиваме във Вриндавана.” Защото тя е гората от храстите на посветеността – това е, което търсим!

И така, туласи е много свещен обект. Казва се, че Кришна не приема никое приношение без листенца туласи. Затова в задълженията на пуджари, който извършва служенето, много важна точка е да излезе рано сутринта и да набере свежи листенца туласи от градината за обожанието в храма. Туласи е нещо много свещено! Разбира се, растението е много лековито и полезно и като медицинска билка. Но ние не обръщаме внимание на практическата употреба, а на свещената идентичност на туласи. Дори докато берете цветчета и манджари от туласи, трябва да сте много внимателни. Най-напред се извинете като ще берете листенца, помолете за благословии, пък след това пристъпете.

(следва продължение)

 



Prithvi (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017 вечер, София)

 

(продължава от предишния понеделник) 

Трябва да насочим своето съзнание. Да го стабилизираме и да намерим вътрешен покой. А най-добрата практика за постигане на такъв вътрешен покой е да слушаме божественото послание, да се молим за милост, да помним духовната си същност – и кое беше четвъртото? Медитацията беше четвъртото. Затова смиреното ми предложение за тази вечер е да слушаме божествените истории за Кришна.

Това е една книга от Бхактиведанта Нараян Махарадж, в която той дискутира някои аспекти от „Шримад Бхагаватам”. Ето една много важна тема: защо Кришна се спуска? Ние не сме удовлетворени от някакъв Бог, който се крие в Своето божествено царство; който е създал  света, а пък сетне не обръща внимание на творенията си. Не, нуждаем се от грижовен Бог, който не просто поставя началото на цялата система, но от време на време я и навестява. Той не ни е изоставил. Затова следва да се запитаме: каква е причината Всевишния да идва на Земята? Мисля, че това е много важна тема: защо Кришна се е спуснал в този свят?

Първата причина е, че Майката Земя, заедно с боговете, отишла при Брахма, вторичния творец. Притхиви му казала: „Наскоро четирите ми крака бяха счупени и не мога да вървя. Съпругът ми Дхарма, олицетворението на религията, който сега е в облика на бик, също не може да върви. Понастоящем има толкова много грях в този свят. И мъжете, и жените са като животни. Тъй наречените свети люде и санняси не спазват правилата на светия живот. Правят някакво изкуствено шоу, ала същевременно са винаги двулични. По този начин имаме толкова много проблеми. Моля те, спаси мен и моя съпруг!”

И така, Майката Земя била притеснена. Мисля, че това е описание на наши дни, макар да се е случило доста отдавна. Изглежда все същата история се повтаря през цялото време. Има нещо хубаво в началото, което постепенно се покварява. Тогава богинята на планетата Земя, Притхиви, дошла при Брахма за съвет.

„Брахма много се обезпокоил и отишъл заедно с Притхиви и боговете на брега на Млечния Океан. Там започнал да извършва арадханам, медитация върху Гарбходакашайи Вишну. В своя транс той чул отговора на Бога: „Вече знам за всички тези проблеми. Върховният Господ, Кришна, знае всичко и скоро ще се спусне. Всички богини трябва да дойдат в облика на земни жени в Гокула Вриндавана и Матхура, а всички богове – в облика на гопали и Ядави. Кришна ще се появи съвсем скоро.” Това е една от причините за идването на Кришна.

И така, ако има твърде много проблеми в този свят, можете да очаквате появяването на Върховния Бог. В началото на 20ти век Бхактивинод Тхакур, наблюдавайки условията на Земята, политическата ситуация и т.н., казал: „Ах, този свят е толкова полудял, че само някой аватар може да помогне!” Не зная какво би казал, ако можеше да погледне света сега. Навярно: „О, нуждаем се от двойна инкарнация.” Така че когато има проблеми, можем да очакваме от един състрадателен Бог да дойде да ни спаси. Той не би казал: „Ами, сами сте си създали проблемите – сега преглъщайте ги.” Не, в „Гита” е казано: „Със състрадание ще се появя в сърцата им и ще им дам трансценденталното знание, чрез което могат да дойдат при Мен.”[1]   

 (следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 10.10-11



дверите на щастието

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017 вечер, София)

Нашата надежда е, че Кришна никога няма да ни изостави. Макар да сме отделени от Божествената реалност, посещавайки тази материална сфера, при все това нека сме готови да се надяваме на най-доброто. И за щастие има една истина, която никога не се променя – че Кришна се намира в сърцата ни.

Знаете онази красива история, когато Върховният Бог бил в отчаяние. Не знаел как да постъпи. Той казал: „Нужна ми е почивка. Толкова съм зает с какво ли не. Имам нужда от място, където да се скрия.” Затова повикал всички ангели: „Имате ли предложение за скривалище, където хората да не могат да Ме намерят? Защото те постоянно се обръщат към Мен с разни молитви: „Дай ми това, дай ми онова”. Имам нужда от почивка. Обаче където и да ида, те винаги ще ме намерят. Какво предлагате?” Тогава ангелите казали: „Сещаме се за едно място, където хората няма да Те потърсят. Скрий се в сърцата им. Никой няма да Те търси там.” Разбира се, това е една романтична история. Но истината си е истина – божественото присъствие е в сърцето на всяко същество.

Искате ли да чуете още една история? Малко по-йогийска, така да се каже. Когато Всевишният започнал да създава вселената, бил толкова пренаситен с емоционален заряд, че искал да го сподели. И тъй като в началото бил самичък, Той се огледал наоколо и не видял нищо – нямало с кого да сподели. Така в края на краищата били създадени хората. Ала след това те се почувствали много сами, изоставени. Не знаели как да се намерят един друг. Тогава Всевишният решил: „Ще вляза в телата на хората.” Има порта за влизане – това е коронната чакра, или брахма-рандра – малкият отвор на върха на главата, фонтанелата. Сега тя вече е затворена. Опитвате се да намерите къде е тази входна врата за Бога, ала тя вече е затворена. Но мнозина от вас имат деца – усещате как главичката им на това място пулсира, толкова е нежна, толкова отворена. Това е портата, през която Той може да влезе.

В човешкото тяло имаме около 80 000 различни канали, започващи от сърцето. Един от тези енергийни канали е насочен към върха на главата. Всъщност, посредством тези канали цялото тяло е проникнато от съзнанието на душата. Но когато настъпи моментът на смъртта, казва се, че сърцето се озарява и тогава душата започва своето пътуване. Ако е достатъчно щастлива, тя ще поеме по единствения канал, водещ към върха на черепа. Тогава през тази врата през която душата е влязла, тя може и да излезе от тялото. Този канал не води просто към върха на черепа, но е свързан и със Слънцето. Това е върховният канал на просветлението. Ако следваме пътя на тази божествена светлина, ще можем да пристъпим през слънчевата порта, откъдето връщане няма. Това трябва да е нашата цел – щом сме влезли в това материално тяло, трябва да намерим и верния изход.

Тялото се сравнява с град. Градът е защитен от стена, а на стената има няколко порти, които могат да се прекосят, за да се влезе вътре. По същия начин, сетивните органи са вратите на тялото. Очите или ушните отверстия са в горната част, а има и някои отвори и в по-долните части. И едните, и другите са врати. Но има голяма разлика през коя врата ще напуснете тялото си. Ако излезем през по-долните порти, не можем да очакваме кой знае колко възвишено следващо раждане. Тези врати водят към по-ниски нива на съществуване. Ала ако някой напусне през по-горните порти, може да се очаква много славна следваща глава. А ако някой съумее да излезе през най-горната врата на тялото, това е много благоприятно, духовното му бъдеще е решено.

И така, най-напред имахме романтична история – ангелите дават съвет на Господ. След това имахме мистичния йогийски път на съвършенството – през каналите нади да достигнеш най-горната врата на тялото си и оттам да изстреляш душата си в духовната сфера. Но нуждаем се от нещо практично. Какво, ако в сетния си миг не съумеем да съсредоточим ума си и вместо през брахма-рандра душата ни излезе през някой друг канал? Именно затова се налага да почистват мъртвите тела – защото  са били напуснати през някой от по-долните чакри. И така, нещо практично. Защото тъкмо сега не сме в началото на своя живот, най-вероятно не сме и в края на пътуването си, а някъде по средата. Какво да правим днес?

(следва продължение)

 



08152e00619e2519312573b0af856da6

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Знаем, че всички различни отношения към Върховния са части от океана на раса. А какво е естественото състояние на океана? Спокоен. Едва могат да се видят вълни. Но какво става когато пълната луна се появи в небето? Започва вълнение. Черните вълни на Черно море. И тези черни вълни са разхубавени от бяла пяна.

Така че изчакайте да изгрее пълната луна и тогава умиротворението ще се обогати с още повече красота. Казват, че чистият предан не може да устои на всички различни вълни на божествените чувства. Затова трябва да осъзнаем това ниво, да се възползваме от него, да постигнем този покой в конфликта на тялото и ума, да прекратим стрелбата, да приложим антидота за змийското ухапване на материалното битие, да стабилизираме съзнанието си и да се стремим да насочим своята посветеност към Бога. Това са позитивните занимания в практиките на шанти. Моля ви, не забравяйте за тях. Винаги се вслушвайте в добрия съвет, надявайте се на милостта и се старайте да помните Божиите забавления. И също медитирайте върху своето духовно бъдеще.

Това исках да споделя с вас за този неутрален подход в духовността. Макар той да не е окончателната цел, можем да го наречем опора на стабилността в останалите духовни практики. Ако някой се интересува повече от тази духовна стабилност, съветвам ви да изучавате наставленията на Капиладева в „Бхагаватам”, защото той е защитникът на шанта-раса.

Баладев: Аз имам въпрос свързан с един цитат от „Шримад Бхагаватам”. „Искрената решителност е единствената квалификация, необходима за постигане на най-висшето съвършенство.” Въпросът е как да добавим такава искрена решителност към нашето предано служене?

Свами Тиртха: Съзнанието за Бога трябва да е утвърдено в нас като безспорен факт. Тогава всички ненужни притеснения в сърцето – като кама, превъзбуда, материални привързаности и т.н. – ще изчезнат. В подобно пречистено състояние на сърцето ще можем незабавно да усетим тази стабилност и жива връзка с Бога. А най-висшето съвършенство? То зависи от божествената благодат. Ние можем да дадем своята мъничка част, да изразим готовността си. Ала върховното съвършенство зависи от Тях. Именно затова се молим. На неутралното ниво се стремим да изтърпяваме и да приемаме онова, което ни е дадено, но на едно не толкова пасивно ниво се молим за повече благословии.

Ако приемем шанти за фундамент, въз основа на който можем да градим последващото култивиране, мисля, че това е много позитивно разбиране. Но ако спрем дотук би било глупаво. Не се удовлетворявайте просто от едно пасивно отношение към Върховния; има много още какво да се открие. Затова ние очакваме пълната луна да дойде. Кришна Чандра, Гоура Чандра – защо, защо Чандра? Защо Ги сравняваме с пълната луна? Защото Те ще развълнуват сърцето ви. И ще вдигнат вълни в спокойния океан на вашето съзнание.

Яшода: Това умиротворение е основен подход, нуждаем се от него в проблемите на живота. Когато някой предан не е на нивото да мантрува, може би може да постигне някакво спокойствие чрез дихателни упражнения и медитация. Няма ли опасност да му хареса този път и да свърне встрани от преданите практики?

Свами Тиртха: Кришна е господарят на йога. Така че ако дишате: мат прананатхас ту са ева напараха[1] – „Ти си владетелят на моята прана.” Или ако медитирате, ще Го срещнете в сърцето си. Всъщност привличащата сила на Кришна е по-силна от нашата съпротива. Знаете, понякога опитваме: „Добре, знам, че илюзията не е особено препоръчителна, но нека да пробвам.” И тогава я вкусвате. Обаче „Чайтаня Чаритамрита” носи много по-добър вкус.

Така че дори да се провалим, дори, да речем, да изгубим свързаността си, да прекратим духовните си практики – каквото сте направили никога не се губи. Едничък миг на чиста посветеност е много по-скъпоценен и по-ефективен в духовното ви израстване от цял живот пропилян в безсмислици. Разбира се, сърцето ни кърви ако някой не намери мястото си в духовния живот. Не разбираме как така някой може да си тръгне от компанията на бхактите!? Ала трябва да сме щастливи, че този човек е бил свързан с Кришна, със служенето за известно време в живота си. Защото това ще го спаси. Един миг в компанията на великите светци е много по-ценен от безчет пропилени животи. Защо? Защото всички тези пропилени животи са в служба на илюзията, която не е реална, докато служенето на великите светци и връзката с Върховния са реални. Един-единствен миг реалност може да ви спаси от безмерно количество нереалност. От неистинското води ме към истинското.

 

[1] „Единствен Той (ева сах) е господарят на моя живот (мат-прана-натхах), никой друг (на апарах)” /”Шикшащакам” 8



varanasi-priest-sunrise-worship

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, шраванам е първата практика в шанта-раса.

Втората е много красива. Втората е надежда за милост. Мисля, че това е нашият път – надяваме се един ден божествената милост да засияе над нас. При все това се налага да изтърпим последствията от предишните си действия. Това е сянката, за която вече говорихме. Старайте се да понасяте своята карма, старайте се да понасяте своята сянка. Но не забравяйте, че безкористното действие, извършено с преданост, не донася нова карма. А ако страдате мъничко, изгаряте част от своята карма. Така, понасяйки всички трудности, добиваме достъп до едно по-пречистено ниво на съществуване. Затова имаме тази надежда в божествената милост. Тя ще дойде! Ако сме посветени в своите духовни практики, ако продължаваме да ги развиваме, най-накрая божествената милост също ще дойде. Така че считам това за много красиво отношение към Всевишния – тази надежда. Не забравяйте за нея.

Третата практика е помненето. Мислете за своята свързаност с Бога – докато живеете, и в мига на заминаването си. Нужно ни е известно обучение, за да сме стабилни в това помнене.

Ала спомените и размислите са по-скоро интелектуална или когнитивна практика; четвъртата обаче е медитацията. А медитацията е не-интелектуална. Тя е духовна – когато се отваряте за духовната истина. И тя има огромно въздействие върху съзнанието ни.

Много има какво да се каже. Ще ви дам съвсем мъничко разбиране за резултатите от този пасивен, неутрален път. Духовната стабилност е един добър резултат – когато сте дълбоко посветени на тази божествена връзка. Когато приемем подслон и чувстваме закрилата. Стремете се да намерите този подслон, медитирайте върху Божието присъствие в сърцето си. И също, когато виждате божествената красота, възхищавайте се на великолепието ѝ. Най-напред трябва да оценим това великолепие; пък сетне можем да навлезем в подробностите. Затова Гурудев казваше: „Първо сложете короната на главата на Кришна.” За да е ясно кой е Всевишният. А по-нататък може да встъпите в по-съкровени взаимоотношения – например да крадете ладху от чинията Му. Дори на това ниво освобождението е възможно.

Какви са последиците, какви са характеристиките на такъв голям светец, чието съзнание винаги е насочено към неговата връзка с Бога? Между впрочем, кой е светец? Какъв е светецът?

Кришна Прия: Който се е отрекъл от собственото си наслаждение и е всецяло посветен на Бога и на служба на другите.

Свами Тиртха: Да, който е готов да посвети себе си на нещо по-висше от личния си живот. Или върху когото са грейнали божествените благословии.

Ето някои характеристики на такива хора: те винаги са внимателни в своята медитация. Съсредоточават очи във върха на носа. Винаги се държат като авадхута –много трудно е да бъдат разбрани. Но моля ви, ако вашият учител ви каже: „Би ли ми помогнал с това служене?” недейте да кръстосвате очи във върха на носа си и не се дръжте като авадхута, защото той няма да е доволен. Авадхута, знаете, понякога постъпва неочаквано. Той е отвъд всякакви обществени ограничения.

Казва се, че тези велики светци в шанти винаги са много сериозни в думите си. Те нямат материални стремежи. Не се объркват в съзнанието си относно своята духовна самоличност. Всякога са безгрижни и мислят за Всевишния.

Така че дори ако просто се стремите да покриете изискванията на този неутрален подход, можете да постигнете стабилност, можете да станете много сериозни бхакти. В „Бхагаватам” е казано: „Това състояние на ума, при което някой е напълно убеден в Моята личностна форма, се нарича шанта-раса. Никой не може да постигне чиста преданост без най-напред да е стъпил на това ниво.” Съвсем очевидно е – първо трябва да стабилизираме съзнанието си, да постигнем устойчивост, шанти, спокойствие. А после можем да продължим нататък.

(следва продължение)



lord-vishnu

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Нека сега насочим вниманието си към неутралността в божествените взаимоотношения. Петте различни раси са като вълни в океана на божествената любов. От тях първата вълна е неутралността – шанта-раса. В този смисъл това е общ термин – когато свързаността не е специфична, а е просто основна привързаност, няма някакви специални характеристики.

Второто обяснение на тази неутралност е нещо като прозрачност. Сравнява се със скъпоценните камъни. Те са прозрачни и в каквато среда ги поставят, ще отразят такива цветове и красоти. Преданите също имат най-различни взаимоотношения, и в този смисъл това също е общ термин.

Накрая можем да кажем, че неутралността е като спокойна връзка с Върховния, един вид ниво на осъзнатост, каквото очакваме от йога практикуващите – да са много ведри, много спокойни, с много овладян ум.

При все това, ако говорим за раса, а тя е жива връзка, тогава трябва да добавим нещо към това спокойствие. Реализацията в йога ще донесе умиротворение, стабилност. Но трябва да добавим нещо към този мир (шанти), щом говорим за шанта-раса. Най-добрият пример за това са Кумарите. Те са четирима светци в древните времена на сътворението, родени от ума на Брахма, вторичния творец, които още от раждането си били себеосъзнати. До такава степен, че не искали да се въвличат в сложния живот на тази материална вселена и затова решили да останат в облика на малки деца, девствени момчета. Как може някой да направи това? Само ако е много умиротворен и осъзнат. Това е много висше ниво. Но помните историята как те искали да влязат във Ваикунтха и били възпрени. Раздали се малко проклятия. И накрая, за да успокои ситуацията, дошъл Бог Вишну. Разбира се Кумарите, като осъзнати души, поднесли веднага почитанията си, с цялото спокойствие и реализация на своята йога визия. Но какво се случило тогава? Те доловили ухание. В нозете на Вишну били поднесени няколко туласи манджари и те усетили аромата им. Тогава цялото умиротворение на тяхната йога реализация ги напуснало. Неутралността им се изпълнила с копнеж: „Да! Искам да срещна оногова, който излъчва такова ухание.” Когато такава неотложност да се срещне Кришна се добави към неутралната осъзнатост, тогава можем да говорим за раса.

Какви са основните практики на шанта-раса? Тя обикновено е по-скоро пасивен подход, няма кой знае каква дейност в нея. Но все пак, как мислите?

Яшода: Медитация.

Свами Тиртха: Правилно, това е четвъртото. Първото е слушане – когато слушаш за славата на Кришна, шраванам. Ако си спомням правилно, дори в Библията се казва, че вярата се ражда от слушането. И какъв ще бъде резултатът от такова внимателно слушане? Пречистване на сърцето.

Веднъж имало една случка. Един приятел на Гурудев имал ашрам в Южна Индия. След готвенето, един от преданите занесъл тенджерите на реката да ги измие. По пътя го ухапала змия – това е опасно. И какво направили преданите, като разбрали какво се е случило? Насъбрали се около него и започнали да повтарят махамантрата в ушите му. А когато той дошъл на себе си, незабавно всички в селото станали ваишнави. „О, – казали си те – щом святото име е толкова могъщо, по-добре да имаме противоотрова, защото в Южна Индия има много змии!”

Ала всъщност змийското ухапване – това е материалната илюзия. Ние всички страдаме от нейното змийско ухапване. В несвяст сме. Така че какво казва тази история? Чрез духовна практика можете да дойдете на себе си. От тези безумни условия в материалния свят, можете да се завърнете в изначалното си съзнание. Ако слушате мантрата, можете да се съживите, така да се каже. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – това е начинът да си възвърнем живота.

(следва продължение)