Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

След това в списъка какво е знание[1] идва неизменна и чиста преданост към Мен. Колко красиво! Най-сетне нещо духовно, нали? Не как да премахнеш фалшивия си егоизъм, как да не зависиш от външните неща – а „неизменна и чиста преданост към Мен“. Ако обичаш някого, не можеш да се откажеш от това. Не се налага да се принуждаваш да мислиш за своя любим; то става естествено. Обратното, няма измъкване – през цялото време мислиш за него или нея. Така и ако обичаш Бога, ако имаш тази жива и любяща връзка с Него, по естествен начин ще си привлечен. Тази връзка би следвало да е нерушима.
Стремеж да се живее на уединено място. Това звучи плашещо. Хората обикновено са социални същества. Уединено място – о, това не е за мен. Но просто се огледайте наоколо: колко хора живеят в семействата си, а при все това преживяват много самотно. Не уединено, ала много самотно. Затова разберете разликата. Хем сте социални същества, хем се чувствате самотни – значи нещо не е наред. Хем живеете в общество, хем сте сами – нещо е сбъркано. А йоги живее на уединено място, пък винаги усеща, че има компания и никога не се чувства самотен – значи в това има нещо хубаво. И каква е целта на усамотения живот? Да останеш лице в лице със себе си. Ако социалното обкръжение, в което се намирате, не подпомага тази цел – да се изправите пред себе си – тогава опитайте се да си намерите време за уединение. Понеже е нужно да постигнем интензивен себеанализ.
Следващата стъпка е непривързаност към общата маса от хора. Но не по отхвърлящ начин! Не бива да изключваме човека, хората, а да се отграничим от лошите практики на общата маса от хора. Тук съществува опасността да започнете да се чувствате много специални, понеже сте различни от останалите. Но трябва да избягваме този капан, това псевдо-духовно чувство – че сме по-добри от другите. По-добре да не споделяме негативните практики или ограничения начин на мислене на хората, но да сме много готови да споделяме духовната опитност, която сме добили. А също и да споделяме бремето, което те имат.
Следва: приемане на значимостта на себереализацията. Това трябва да е като пътеводен принцип за нас. Защото, както говорихме преди, каквото и да насъберете в материален смисъл, ще го изгубите. Затова не бива в края на живота си да оставате с празни ръце. Сърцето ви трябва да е пълно със съкровища. И ако осъзнаваме колко важна е себереализацията, тогава можем да започнем да събираме своите съкровища.
И накрая, философско търсене на абсолютната истина – мисля, че това е съвсем ясно. „Всичко това Аз заявявам, че е знание”, казва Кришна. Така че ако искате да сте умни хора, стремете се да практикувате тези елементи. Ако направите равносметка на живота си, не знам какво ще излезе: колко непривързаност, колко ненасилие, колко смирение и т.н. имате? Но не се притеснявайте. Всяко дълго пътуване започва с първата стъпка. Така имаме надеждата, че ако започнем смирено този процес на изследване, ще разберем важността на себереализацията и накрая ще открием окончателната истина.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 13.8-12

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Отричане от обектите на сетивното наслаждение е следващото в списъка какво е знание – което звучи доста обидно в едно консуматорско общество. Това е директен удар срещу принципите му. Но ако започнете да се изолирате от ненужните неща, които ви затрупват, тогава можете да започнете един по-добър и по-смислен живот. Защото ако притежавате единствено неща, които тъй или инак ще изгубите, тогава що за съкровища сте насъбрали? Ако ръцете ви са пълни с боклуци, как ще вземете скъпоценните камъни? 

Отсъствие на фалшиво его. Понякога се гордеем с нашето знание, въпреки че се стремим към духовно знание, нали? Така че тези фалшиви концепции си остават с нас толкова дълго време! Но кое е смъртта на фалшивия егоизъм? Това е раждането на истинското его, на вашия истински аз. Така че не става въпрос просто за убиването на нещо, но и за раждането на нещо друго. Стремете се да откриете нещо по-добро от фалшивите си отъждествявания. 

След това идва осъзнаването, че раждането, смъртта, старостта и болестите са несгоди. Това е, за което говорим на вечерните лекции.

Непривързаност е следващото. Веднъж Гурудев пътувал с влак от Делхи за Вриндаван. Станало така, че заспал в купето, а когато се събудил, видял, че единият от двата му куфара липсвал. Случват се такива неща. Той просто казал: „А, Радхика го е взела”. Веднага хората наоколо започнали да го гледат с много особени очи. И след това се заслушали в неговата духовна беседа. Защото обикновено ние сме привързани към багажа си. Носим тежкия си товар в много, много куфари. Обаче „Най-сетне някой отне част от моя багаж!“ Бъдете непривързани. Понеже обикновено това, към което сме привързани, са нашите ограничения. Казвате „Не мога!“, но какво ще отвърне учителят ви? „Напротив, можеш!“.

Кое е следващото? Свобода от заплитане с деца, съпруга, дом и т.н. Мисля, че поговорихме малко за това. То не е нещо обидно, то е реалността. Налага се да посвещаваме толкова много време и внимание на тези неща. Обаче недейте да губите смисъла, недейте да губите окончателната цел. Тогава домът ви няма да е примка, а гнездо. Разликата е огромна. 

Уравновесеност в приятни и неприятни ситуации. Такъв е стилът на йогите. Ако ни се случи нещо приятно, ние сме щастливи; ако ни сполети нещо неприятно, не сме щастливи – това не е стилът на йогите. Йога означава равновесие, стабилно състояние на ума. То не зависи от външните условия. Лесно е да се каже, трудно е да се осъществи. Но колкото повече събираме съкровищата си отвътре, толкова по-малко зависим от външните обекти на сетивно наслаждение. И така, не се радвайте прекалено ако нещо е добре и не се депресирайте, когато нещата не стават така, както сте очаквали. Имаше една година, беше най-добрата година в живота ми. Каквото и да започнехме, беше изключително успешно. Всичко се разрастваше, всичко се случваше. Имах усещането: „Леле, колко е хубаво!“ Чувствах се толкова добре. Защото обикновено се чувстваме добре, когато нещата се случват според плановете ни, нали? Обаче веднага се постарах да овладея тези чувства, казвайки си, че каквото хубаво и приятно да се случва, то е дар от Кришна. И също се стремях да си напомням, че сега е приятно и съм щастлив; ала трябва да съм също толкова щастлив и ако дойде трудна година. Защото това означава равновесие – и това е добро, и другото също е добро, няма проблем. И тогава тя дойде. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

След това в списъка какво е знание следва простота. Колко красиво! Колко много сме преусложнили живота си – не е ли така? Замотали сме се в лабиринт, влезли сме с усмивка и сме се изгубили. Направили сме живота си изключително сложен. Но най-висшите неща са простички и лесни. Не можем да уловим Бога с някакви сложни философии. Това е невъзможно! Но с чиста любов можете да се доближите до Него съвсем лесно. Точно както е казано в „Брахма Самхита“: ведешу дурлабхам – посредством Ведите, които са книгите на знанието, е невъзможно Той да бъде постигнат. Адурлабхам атма-бхактау. Адурлабхам значи, че не е трудно да се постигне, чрез атма-бхактау, себепосветеност. С това е много лесно. Представете си, че някой иска да се сприятели с вас и идва с някакви много сложни теории, декламирайки тези усукани философии часове наред. Ще кажете: „Остави ме на мира”. Обаче ако някой дойде със сладкиши посред нощ, тогава ще речете: „О, колко хубаво, че дойде, толкова се радвам!” Така че като говорим за интелигентност, нека бъдем умни. Не се опитвайте да привлечете Бога с някакви сухи и скучни теории. По-добре Му донесете нещо хубаво и Той веднага ще ви обърне внимание. Ако Го повикате, Той ще се обърне. 

Така че на практика простотата се равнява на духовност. Защото в простотата няма двуличие. Ако си простосърдечен, разкриваш себе си. 

После следва горчивият хап: обръщане към автентичен духовен учител. В началото това звучи много обещаващо. Но знаете, да се общува със садху е малко опасно. Всички харесваме огъня, той ни дава топлина. Но ако се приближиш твърде много до огъня се опарваш мъничко. И кое е това, което изгаря? Изгарят единствено фалшивите ни разбирания.

Във всички различни учения, дори и спадащи към други школи, всички оценяват и разбират, че учителят и служенето към учителя са нещо много важно. Но тук е споменато едно качество – автентичен учител. Защото този материален свят се състои от два типа хора – измамници и измамени. Вие към коя група спадате? 

Кришна Прия: Не бива да спадаме към нито едната. 

Свами Тиртха: Да, съгласен съм, но понякога се случва. Защото тази епоха се нарича Кали Юга, нали? И какви ученици има в Кали Юга? Има кали-чела, ученици на епохата Кали. А тези, които искат да бъдат лъгани, се нуждаят от учители. Търсенето определя пазара. Така че кали-чела са практикуващите в тази епоха; ние не бива да бъдем кали-чела. По-добре да станем ученици на божествената абсолютна истина и любов. Затова да се радваме на напътствията на духовен авторитет е много добре. 

След това идва чистота – и не става въпрос само за физическа чистота на тялото, нито само за ментална чистота на ума, но това трябва да бъде и духовна чистота на сърцето. Обаче можем да започнем с пречистването на тялото.

След това устойчивост. През цялото време трябва да сме готови, защото не знаем кога ще дойде моментът. Затова трябва да сме готови с голяма решителност и с внимание да скочим във всеки един момент. Има много красива история за тази готовност от пустинните отци в ранното християнство. Веднъж старшите отци възроптали пред водача на обителта. Те рекли: „Ти си пристрастен, имаш си любимец сред младите послушници – не бива така.” Той отвърнал: „Така е, скъпи братя, приемам вашите укори. Но елате да се поразходим наоколо.” И така, те потропвали на вратата на различните послушници: „Има да се свърши едно служене, можеш ли да дойдеш?” „Да, идвам след малко”. Добре, отишли на следващата врата, пак потропали: „Можеш ли да дойдеш да свършиш едно служене?” „О, сега се моля. След малко ще дойда”. Накрая стигнали до вратата на въпросния младеж и потропали: „Би ли дошъл да свършиш едно служене?” и още преди да са довършили изречението, той изскочил от килията, готов за служенето, и те го изпратили да го направи. Той бил най-добрият писар в манастира, с много хубав краснопис. Именно това вършел, когато го повикали. Щом тръгнал, те влезли в килията и що да видят? Той дори не бил завършил буквата „о“, която изписвал; щом чул, че има нещо да се свърши, незабавно скочил. Тогава отците признали на игумена: „Е, добре, приемаме твоето предпочитание.” Това е устойчивост – да си винаги готов за служене.

Следващото е себеконтрол – не сетивата ни да ни надмогват, а ние да можем да контролираме сетивата си. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

Днес сутринта, понеже сме в малък и близък вътрешен кръг, не искам да говоря за житейските трудности, бездруго получаваме уроци по тази тема ежедневно. Несъмнено довечера ще се върнем към втората трудност в живота – болестите. Но преди това бих искал да се върнем на определението за знание, което обсъждахме, дадено в стихове 8-12 от Тринадесета Глава на „Гита“, „Природата, наслаждаващият се и съзнанието“. Мисля, че всичко това са много важни теми: какво представлява материалната природа около нас; кой е наслаждаващият се на цялата тази система; и накрая, какво е съзнанието? В хода на тази дискусия, която е малко суховата, получаваме това знание – кое беше началото на мъдростта? Смирението. А кое беше в края на този списък? Философското търсене на абсолютната истина. 

Но нека разгледаме отново тези елементи. Първият е смирението. Какво е истинско смирение? Смирението не е чувството на унижение, тъй като унижението е деструктивно, докато смирението е конструктивно чувство. Ако видим нещо велико, нещо по-значимо от нас, по естествен начин ставаме смирени. Ако видим божественото великолепие, ще станем много смирени. Точно както в случая с Арджуна. Веднъж той казал на Кришна: „Знаеш ли, много е хубаво усещането да си най-добрият стрелец с лък на света!“ Обаче когато видял вселенската форма на Кришна, той рекъл: „Малко съм объркан сега. Май сбърках преди. Не знаех кой си”. Така че понякога не осъзнаваме истинската позиция – и на себе си, и на другите. И заради това може да допуснем грешки. Но ако заемем смирена позиция, няма как да сгрешим.

Разбира се, Шрила Шридхара Махарадж винаги казва: недей да се правиш на смирен пред глупака. Смирението трябва да се прилага спрямо светците. Със светия човек можеш да си истински смирен, понеже той няма да злоупотреби с това. Освен това, смирението ни помага да придобием знание, както се споменава тук. Ако заявяваш, че знаеш всичко, кой може да те учи? Щом казваш „Знам си, знам си!“ – действай, покажи се, разкрий способностите си! Но ако кажеш: „В нужда съм! Много смирено моля да ме просветлиш с духовното знание”, тогава това ще се случи. 

Следва липса на гордост. Наскоро някой питаше какви са признаците на гордостта. Знаете ли, ние имаме тази странна наклонност да можем да се гордеем с всичко. Ако имаш нещо поне е разбираемо; обаче човек може да се гордее и че няма нищо. Имаме това толкова глупаво поведение, тази тенденция да сме горди с всичко, което имаме или което нямаме. И не е никак лесно да се избавим от тази гордост. Има лек, разбира се. Ако смирено служим на другите, това е най-добрият начин да се спасим от фалшивата гордост.

Кое е следващото? Ненасилие. След две хиляди години западната психология достигна до идеята за „ненасилствената комуникация“. А тук това се споменава в самото начало на списъка. Ненасилието е като вечна наука, която можем да прилагаме във всички сфери на живота. Мисля, че е съвсем нормално да не избиваме ближните си, хората. Но не мисля, че разликата между канибала и вегетарианеца е просто въпрос на вкус. Така че има още какво да се полира в ненасилието. Също така и в останалите сфери на живота; не става въпрос само за физическото насилие, но особено по отношение на духовните практикуващи, духовното насилие е много важно нещо, което да се избягва. Колко често се случва да се намесвате в живота или в мисленето на другите по много груб начин? 

Веднъж Гурудев беше на екскурзия с няколко бхакти и стана така, че един от тях неволно настъпи буболечка. Той много съжали и показа на Гурудев: „Виж каква грешка направих!” Тогава Гурудев каза: „Това е, което не можем да избегнем. Виждате ли, насилие винаги има, някои негови страни не можем да избегнем. Обаче това, което можем да избегнем, нека се стараем да го правим.” За което не можем, нека изразим съжалението си. Не мога да го нарека изкупление, защото как можем да поправим грешка, която е необратима? 

Но дори и спрямо тези ограничения трябва да прилагаме следващия принцип, който е търпение. Понякога се налага да изтърпяваме ограниченията, през които сме принудени да преминаваме. Което можем да променим – да го променим. Което не можем – трябва да го изтърпим. Но в много случаи вие сте слаби в своята вяра. И казвате: „не мога”. Тогава какво ще отвърне духовният ви учител? 

Отговор: „Да, можеш!“

Свами Тиртха: Разбира се! Затова недейте да питате садху. Ако не искате да бъдете извадени от зоната си на комфорт, недейте да питате садху. Иначе ще трябва да изтърпите думите му. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Какъв е успехът на семейния човек? Успехът на едно семейство, разбира се, е духовното израстване. Но плодът на връзката между съпруг и съпруга е детето. За да постигнете този плод, е нужно да прегърнете жена си. Обаче не забравяйте да прегърнете и женския принцип. Не само жена ви, но и принципът е това, което донася плода. Виждате ли дълбочината на всичко това? То не е физическа връзка, това е духовен план, духовно служене. 

Същото е и с аскетите – и за тях плодовете ще дойдат от женския принцип. Те трябва да прегърнат женския принцип, но не бива да прегръщат жена. Понеже така става добре; иначе не. 

Но да застанем лице в лице с бруталните житейски истини: веднъж имахме среща, беше по-скоро приятелски разговор. Лекари, журналисти, писатели – хора от различни професии, на практика представящи един доста добър стандарт, добър разрез на унгарското общество. И никой, нито един от тях не живееше в хармонични семейни отношения. В това число и аз – но аз имам разрешително. За мен това беше много шокиращо – най-добрата извадка от нашето общество, а всички бяха разбити на парчета. Това е много зле! Затова е нужно да работим за по-високи постижения. Дали сте семейни или не, нека работим за успеха на такива институции като брака – както и на отречението, което също е институция. 

Крипадхам: Като спомена тази история за унгарските ти приятели, изглежда орденът на отречението по някакъв начин е в хармония с този женски принцип.

Свами Тиртха: Да се надяваме.

Крипадхам: Би ли дал моля някои препоръки на семейните как да постигнем тази хармония с женския принцип? 

Свами Тиртха: О, нарича се санняс.

Коментар: Няма жена, няма проблем.

Свами Тиртха: Това не е просто шега. Темата е забавна, разбира се, всеки има какво да каже. Но бих искал да поставя един акцент – достойнство. Ако си достоен човек, ще имаш достойно поведение, а следователно ще имаш и достойни взаимоотношения – с приятели, семейство, каквото и да е. Качеството извиква качество. Така че ако искаш да живееш с богиня у дома си – или да кажем, полубогиня – тогава самият ти трябва да станеш полубог. И тогава ще можеш да срещнеш полубогинята – иначе не. Ако ти самият не се квалифицираш, как очакваш другите около теб да се квалифицират? Затова мисля, че първото е да повишаваме собствените си стандарти. Казва се, че от една определена граница нататък не преминаваме определена граница. Някои постъпки, реакции и поведения просто не съществуват. Така че това е нашата задача – да извисяваме собствените си стандарти.

И другото е мъдрост. Мъдрост. Понеже се казва, че ако си прекалено сладичък, хората лесно ще те сдъвчат. Но пък ако си прекалено горчив, лесно ще те изплюят. Затова трябва да им даваме горчиво-сладък вкус. Отново се усмихвате, но е вярно. Недей да бъдеш евтин човек. Важи и другото: недей да бъдеш евтино момиче. Това е стъпка първа. 

И всъщност това е философия. Знаете, всички индийски снаксове са прекалено силно подправени. Ако прочетете на някоя индийска закуска „малко люто“, не вярвайте. Но има един специален снакс, нарича се „Кутамитта“. А кутамитта съответства на нашата философия. Кутамитта всъщност е смесица от всякакви вкусове – малко горчиво, малко сладко, малко такова, малко онакова. Това е споменато в „Чайтаня Чаритамрита“, кутамитта – включени са всички различни вкусове на божествената любов. 

Не че пропагандирам тези индийски снаксове, не. Говоря за философия от най-висш порядък. В ежедневните си дейности също долавяме и обменяме толкова много различни отношения. Понякога си много мил, друг път си ядосан и т.н. Цялата смесица я има. И ако очакваш партньорката ти да приеме твоя микс, ти също трябва да приемеш нейния микс. Затова мъдростта в един друг смисъл означава да се отнасяш правилно, да даваш нужното уважение. Понякога спазваш правилната дистанция, друг път прескачаш пропастта. 

Достойнство и мъдрост – мисля, че това помага да се повишат стандартите във всички човешки взаимоотношения. И ако запомните това кутамитта, в което участват всички различни вкусове, мисля ще разберете, че това е животът. Ако купуваме на този пазар само материалния снакс, горчивият вкус ще преобладава. Но ако купуваме и духовното, можем да имаме кутамитта – всички различни вкусове по хармоничен начин.

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Гурудев, споменахте, че двамата родители трябва да гледат на зачатието като един вид служене. Бихте ли казали моля повече за това? 

Свами Тиртха: Тук има ли някой, който има задължения към банка? В днешно време всички имат задължения, нали? Наскоро разговаряхме с Ишвара. Един бхакта каза: „О, имам еди колко си дълг“. Друг каза: ‘“Моят пък е еди колко си“. Тогава Ишвара рече: „Аз съм просяк, нямам нищо, но изглежда съм в много по-добра позиция от тях. Аз съм на нула, обаче те са на минус”. Така че понякога да си на нулата е много добро постижение. 

Но най-общо казано, ние всички сме в задължение. Може би не към банките, но към други властимащи. Преди всичко сме длъжници на Бог. Това е нашият най-висш… не бих го нарекъл дълг, но призвание – ние принадлежим там. След това сме длъжници на полубоговете – тези, които се грижат за всички вселенски дела, които осигуряват въздуха и дъжда. След това сме задължени на риши-муните. След това сме задължени на човешките същества. Освен това сме задължени на живите същества като цяло. 

А когато си длъжник, трябва да плащаш вноски, нали? Полубоговете удовлетворяваш чрез своите приношения сваха в жертвения огън. Риши-муните удовлетворяваш като пееш химни и изучаваш писанията. Удовлетворяваш живите същества, да речем животните, като ги храниш. А човешките същества удовлетворяваш най-общо като ги посрещаш като гости и ги угощаваш, например. Но специфичната инструкция е: каквото си получил, предай го нататък на някой друг. 

Ние всички сме получили шанса на този живот, всички сме получили това тяло от нашите родители. Затова да станеш баща или майка означава, че изплащаш своя дълг към предшествениците си. И онова, което не си проумявал – защо баща ти се държи така, защо майка ти не те разбира – само щом станеш майка или баща незабавно ще го проумееш. Така ли е? Това имам предвид – ние сме длъжници. И изплащаме дълга, който имаме към нашите предци, като служим на следващото поколение. 

Мисля, че това е много смислено: някой се е нагърбил с трудностите да те отгледа, а сега ти поемаш трудностите да отгледаш някого другиго. Това е хубаво, красиво е, нали? А ако можем да добавим и повече духовни ценности, повече духовни идеали към този обмен, тогава това може да се превърне в истинско духовно служене. По такъв начин можем да имаме духовно семейство. Затова връзката между Майка Яшода и Нанда Баба е нашият пример. Или всички други отлични предани – те са добър пример за нас.

Въпрос на Крипадхам: В този смисъл, как отречениците изплащат този дълг? 

Свами Тиртха: Не знаех, че са позволени и предизвикателните въпроси. Съществуват не само биологични начини за размножаване. Тези, които са с ограничени възможности, могат да заченат дете само чрез сексуален акт. Тези, които са по-силни, разполагат и с други методи. Обичайният начин е сексуалното размножаване. В това няма абсолютно никакъв проблем – така е измислено, за да се доведе нова душа в живота. Но ако си достатъчно силен, тогава дори чрез сексуалния акт на първо място можеш да предопределиш каква душа искаш да поканиш и тогава това ще се случи. Затова не бива да губите високото ниво и концентрацията на съзнанието си, докато забременявате съпругата си. Защото това ще бъде грешка – повече проблеми и за семейството, и за детето. Но тези, които са духовно могъщи, могат да имат деца и по други начини. Те могат да създават например чрез силата на ума, чрез силата на съзнанието си. Или пък можете да се размножавате и чрез проповядването – това също е друга възможност. Може да нямате деца по кръв, но може да имате духовни чада. На практика е едно и също – все трябва да сменяте памперси. Задачата е същата. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Много пъти сме говорили за различните раждания. Някои живи същества се раждат само по веднъж. А има и такива, които се раждат по два пъти, както се казва. Два пъти родени. Кои са те? Най-общо казано брамините; също както и птиците – понеже и те имат две раждания: веднъж когато излезе яйцето и втори път когато самите те излязат от яйцето. Така че ако изпитвате фалшив престиж заради това, че сте два пъти родени, не забравяйте, че птиците също са такива. 

Коментар: А вероятно и змиите.

Свами Тиртха: Това е тежък случай. Защото можем да приемем гневна птица, обаче не искаме да срещаме гневна змия. Така че без никакво усилие те са два пъти родени. 

Но ние се раждаме генетично, като тела. А втори път се раждаме чрез ритуално посвещение, като два пъти родени. Може да се родите и трети път чрез мистично преживяване. 

Присъединяването към групата на преданите е като ново раждане. Може би се чувствате леко неловко, когато сядате на първия ред. Ала всички край вас се усмихват и са в очакване. Може би мъничко плачете, но те са щастливи. А вие не разбирате нищо от това, което се случва. Казвате неща, които забравяте, получавате съвети, които също забравяте – пълна бъркотия. Въпреки това се чувствате много вдъхновени. Като че започвате нов живот. Много пъти съм ви казвал, че именно затова е много нужно да се правят снимки на новородените бхакти, така да се каже. Просто вижте блаженството на лицата им – тогава човек е съвсем близо до духовната си идентичност. Невинен като дете. Затова това е забележителен момент в живота, досущ като второ раждане.

И знаете, понякога бхактите си говорят за живота си преди да се присъединят: „С какво си се занимавал, какво си правил, каква е била работата ти и т.н.“ И има много интересни истории. Трябва да призная, че дори след 20-30 години все още се изненадвам какъв е бил животът на някои бхакти – и в позитивен, а понякога и в негативен смисъл. И така: „С какво си се занимавал преди да се присъединиш към бхактите?” Някои казват: „Правил съм това, правил съм онова“. А някои специален ще рече: „Чаках да срещна бхактите”. Това е. Това е нашата работа. Ние неистово чакаме възможността. Кое е най-важното в предходния ни живот? Това желание, тази надежда, че ще открием смисъла на живота си.

Затова нека превърнем живота си в много красива история. За да не бъде някаква случайност това, че сме дошли тук, а начало на пътуване към съвършенството. Това трябва да е целта на нашия живот – да дойдем, да пристигнем. Някой от вас ме запита днес как съм пътувал. Отвърнах: „Просто пристигнах, дори без да съм забелязал, че съм тръгнал”. Недейте да имате другата версия – да тръгнете без да пристигнете. По-добре да пристигнете, дори без да сте забелязали, че сте тръгнали. И така, Гурудев ни кани на това пътуване, по съвета на Махапрабху. И тогава раждането ни ще бъде славно раждане. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Знаете, ако искаме същностно да разберем дадена тема, трябва да я изследваме цялостно. Трябва да разберем причините ѝ. И така, каква е причината за ембриона? Материалната причина са двете клетки, които се съчетават. Нали така? Обаче има и планова причина. Какъв е планът на родителите с това дете? Добре е човек да има план за себе си и за обичните си. Разбира се, в повечето случаи децата си имат свои собствени планове. Те ще се борят за свободата си, точно както и вие сте се борили за своята. Но мисля, разбирате – ако има план, замисъл в зачатието ви, в живота ви, това помага много.
Веднъж срещнах едно семейство цигани. Беше много интересна среща. Един баща, шест деца и две съпруги. Мъжът имаше пет дипломи и много, много просветлена визия. Неговият принцип беше: тъй като имаше много деца, задължение на двете му жени беше да постигнат децата да не плачат. Никога. Такова хубаво очакване. И това беше нещо много оригинално, защото жените на всеки пет минути идваха при него и казваха: „Дай пари за това, дай пари за онова” и той даваше. Така че, скъпи братя, не се притеснявайте, просто давайте, стига партньорките ви да могат да постигнат тази цел – децата никога да не плачат.
Трябваше да организираме церемония по даване на име на всичките деца – това беше поводът. А бащата беше много горд със своите деца, той каза: „Те са моята армия. Каквото аз не мога да постигна, те ще го постигнат.” Виждате ли, какво разбиране! Той имаше план, като баща. Така че няма грешка да се раждат деца. Но в това си има смисъл. Ако детето ви е заченато в дхарма, то ще действа като дхармичен човек. В това има план, планова причина.
Материалната причина я имаме – това са физическите елементи, които се комбинират. А активната причина са бащата и майката. Обаче каква е целевата причина? С каква цел? И в този смисъл трябва да се вгледаме в себе си. Каква е причината, какъв е смисълът на живота ми? Нима съм се родил, само за да умра? Нима това е причината за живота ви – да отмине незабелязан? Мигар сте дошли тук, за да изпитвате горчивини и страдания? Това ли е смисълът на живота ви? Или нещо по-висше? Трябва да открием обосновката на своя живот. Каква е целта, която искам да постигна в този живот, в тези няколко години? Не е толкова много, скъпи мои, не е толкова много времето, което имате. Просто няколко години!
Трябва да ви кажа, когато бях дете винаги се обърквах. Не можех да пресметна годините – просто беше отвъд въображението ми как ще се случи. Но ако погледнете назад, просто е глупаво – виждате колко много време е отлетяло без никакъв значителен резултат. 80% са отминали; да не би оставащите 20% да са забележими?
Така че управлението на времето, скъпи мои, е нещо много важно. Щом сме тук – а то изглежда много реално, много истинско, че сме тук… Не съм 100% сигурен, но изглежда реално. Та щом сме тук, трябва да действаме незабавно. Не губете и миг. Стремете се да намерите целта на живота си, смисъла на живота си. Може ли да ви предложа нещо за цел на живота? Например, търсенето на красотата и любовта? Ако някой има нещо по-висше, готов съм да го приема. Обаче се съмнявам, че можете да ме убедите.
И така, раждането е едно от класическите страдания в живота. Както е споменато в „Гита“, да виждаш, да разбираш, че това е проблем, е част от мъдростта. А как постъпва интелигентният човек, когато се натъкне на проблем? Опитва се да му намери решение. Трябва поне да открехнем вратичката на клетката. Дайте шанс на душата си да се радва на духовната свобода в това прекрасно търсене и служене на божествената красота и любов. Не можем да си представим нищо по-висше и по-привлекателно от този идеал.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Когато майката яде горчиви, пикантни, прекалено солени или кисели храни, тялото на детето страда от непоносими болки. Затворено вътре в матката и покрито отвън от червата, детето продължава да лежи от едната страна на корема, с глава, присвита към стомахчето, с гръб и врат извити като лък.”[1] Това е много, много трудно положение. Замисляли ли сте се някога за това от тази гледна точка?
„Така детето стои като птица в клетка, без свободата да се движи.” И в един смисъл ние все още сме птици в клетки, със съвсем ограничена свобода на движение. Често пъти ние се радваме на свободата си: „Мога да отида до Виена,“ например. Имам свободата да го искам. Но къде е свободата на действието? Понякога това не се случва. Или дори да мога да отида дотам, не мога да отида до Луната. Така че сме доста ограничени в много отношения. Досущ като птица в клетка.
„По това време, ако има късмета, детето може да си припомни всички страдания, през които е преминало в последните си сто раждания, и окаяно скърби. Нима е възможно умът да остане спокоен в тези условия? Така, надарено с развиващо се съзнание от седмия месец след зачатието, детето бива тласкано надолу от въздушните потоци, които притискат зародиша през седмиците, предшестващи раждането.” И т.н. и т.н.
Но тук ни е даден ключ. Ако ембрионът има късмет, може да си спомни сто предходни живота. Това означава, че можете да постигнете много детайлно, високо ниво на съзнание в това умствено състояние вътре в утробата. Да си осъзнат за стотици предишни животи – мисля, че това е доста висок стандарт. Някой тук да има спомени за някой свой предишен живот? По-скоро не. Защо не? Защо хората обикновено нямат никакви спомени от предишните си животи? Със сигурност това не е първото раждане, което приемаме. А къде са спомените? Това е защото на душата ѝ се случва едно много шокиращо събитие, а именно раждането. В това ембрионално състояние вие можете да постигнете почти просветлено състояние на ума. Обаче най-вероятно ще го изгубите.
Затова казваме, че раждането е един вид шокиращо преживяване. То е страдание. Несъмнено, има и някои красиви моменти, защото чудото започва да се случва. Животът се зачева и пораства – това е магия. Можете да станете слуга на този магически принцип на живота. Това е мистерията на живота. Да дадеш живот, да станеш майка или баща – това е като инициация в мистерията на живота, в това няма съмнение. Това е духовната страна. Ала ако пропуснем тази страна, това е едно незначително и горчиво преживяване за детето. Независимо дали си спомня предишните си животи или не – това всъщност няма значение. Обаче ние можем да развием съзнанието си така, че да предскажем нашето бъдеще. Не можем да променим миналото си. Но можем да помогнем в създаването на бъдещето си.
И нещо много, много важно, което Шридхара Махарадж казва: „Вашето бъдеще е най-добрият начин да повлияете на вашето минало“. Това е просто велико! Моля ви, запомнете го. Тези думи направо отнасят ума. Не можете да промените миналото си; обаче можете, ако си създадете духовно бъдеще. Ако работите върху това, ще съумеете да промените своето минало. Това означава, че ще можете да отворите вратата на клетката. Ние сме птици в клетка, но чрез духовна практика можем да отворим тази клетка.

(следва продължение)

1.  „Шримад Бхагаватам“ 3.31.7-8

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Обичайно считаме очакването, благословеното състояние на бременност за много необикновено, много хубаво, велико чувство. Започвате да общувате с бъдещото си дете. Започвате да слушате музика, за да стане то велик музикант. Или ако сте много брамински тип започвате да повтаряте мантри, за да стане то супергерой, и т.н. Но моля ви, недейте да слушате глупави новини по време на бременността си. Нито се карайте със съпрузите си, защото тогава тази вибрация ще влезе в ума на вашето дете и вместо розова фея, ще се роди червен дракон. Внимавайте, тъй като можете да въздействате върху ума на детето.
Обаче какво казват шастрите за този период на очакване? Днес говорим за раждането като житейска реалност. И трябва да ви кажа, че „Шримад Бхагаватам“ дава доста различна версия за този блажен период на очакване. Не се изненадвайте, понеже дори едно необичайно мнение може да ни помогне да добием по-детайлна визия. И така, четем в Трета Песен, Глава 31, „Бог Капила описва пътя на живите същества“:
„Божествената личност каза: Под надзора на Върховния Бог и според резултата от собствените му дела, живото същество, душата, е принудено да влезе в утробата на някоя жена чрез частичка от мъжкото семе, за да приеме определен вид тяло.”[1]
И така, съществуват, така да се каже, материални инструменти или съставки, които образуват едно тяло, обаче първата стъпка е зачатието – но не зачатието в утробата, а зачеването на концепцията. Защото когато изначалната душа започне да си създава фалшиво его, тогава в съответствие с този идеал тя развива определен тип тяло; и чак после всички съставки се събират заедно, за да се получи. Всичко е под божествен контрол.
„През първата нощ спермата и яйцеклетката се сливат. На петата нощ тази смес се превръща в мехурче. На десетата нощ то добива формата на слива. След това постепенно става буца плът или яйце, според случая.” Виждате, доста прецизно описание на зачатието.
„В рамките на първия месец се оформя главата, а до края на втория месец ръцете, краката и останалите телесни части. До края на третия месец са се появили ноктите, пръстите на ръцете и краката, космите, костите и кожата, също както репродуктивните органи и останалите отвори в тялото – очите, ноздрите, ушите, устата и ануса.” Красота! По някакъв начин това е истинско чудо! Как така: смесваш две клетки и нещо започва да се случва?!
„През четвъртия месеца от датата на зачатието, се появяват седемте основни съставки на тялото: хилус, кръв, плът, мазнина, кости, костен мозък и семе. В края на петия месец вече има усещане за глад и жажда, а в края на шестия месец зародишът, обвит в амниотичната течност, започва да се придвижва към дясната страна на корема.” Виждате ли, това е предсказание за пола на детето. Ако отива на дясно е момче; ако отива наляво е момиче.
„Хранейки се с това, което яде и пие майката…”Дотук е добре. Всичко описва ситуацията каквато е: нямате отделна система, извличате онова, което ви осигурява тялото на майката. Скъпи майки, спомняте ли си как се случва? Появяват ви се желания. „Искам да ям това, искам да ям онова.“ Защо? Това не е ваше желание, някой друг е във вас. Например, винаги сте ненавиждали ягоди. И изведнъж пред декември ви се дояждат ягоди. И скъпите ви съпрузи полудяват да изпълняват желанията ви. Защо? Защото някой друг присъства във вас, бъдещото ви дете има желания. Той или тя искат нещо. И тогава започва тъжна история за бащата. Вие казвате, че ваш дълг е да готвите както дотогава, но започвате да готвите като за бебе. Защото самите вие не можете да хапнете нищо люто, подправено и т.н. – иначе моментално има реакция, нали? Така че има съвсем пряка връзка между майката и бебето.
„…плодът постепенно нараства, затворен в това отвратително място, пълно с екскременти и урина, и развъдник на разнообразни микроорганизми.“ Ето ви друга версия на това блажено очакване.
„Хапано отново и отново по цялото тяло от гладните микроорганизми в корема, детето страда в страшна агония, тъй като е съвсем нежно. То всеки миг губи съзнание в това ужасно състояние.”[2] Предупредих ви, че тази версия е различна.
Сигурен съм, че сте виждали хора, които са истински уплашени или в ситуация на паника – те започват да прегръщат себе си като зародиш. Ако външните условия са много тежки, можем да реагираме по такъв начин. Или за да извикаме спомена от онова защитено състояние в утробата, или пък – в съответствие с тази версия – защото изпитваме същото усещане за притискане и страдание.

(следва продължение)

1. „Шримад Бхагаватам“   3.31.1-6.
2. „Шримад Бхагаватам“  3.31.5-6