Archives

Calendar

January 2023
M T W T F S S
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Допълнителни издания issues

(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нека накрая прочетем кой е най-добрият ученик.

Крита-шрама е човек, който полага истински сериозни усилия, шрама, за усъвършенстване в божественото знание. Трябва да полагаме всички възможни усилия. Тук крита означава правилни духовни действия. Значи не просто действия, а посветени действия за постигане на божествено знание.

И добрият ученик е способен да учи. Един от дадените тук изрази е трипатхин. Това означава, че е способен да запомни всичко, стига да му се повтори три пъти. Срещал съм бхакти с такава фотографска памет. Каквото са чули, незабавно съвършено го запаметяват. Имаше при нас един предан с такива способности. И не беше необходимо да му се повтаря три пъти; веднъж беше достатъчно! Начаса всичко съвършено полепваше в ума му. При това си водеше записки; въпреки че имаше такава памет, водеше записки. Веднъж видях бележника му. Имаше всички цитати, дума по дума, и на практика на всички цитати бе поставил апостроф с бележка под линия, гласяща „близко до оригинала”. То беше дословно дума по дума, но неговото мнение беше, че е „близко до оригинала”.

Така че трипатхин – той ще запомни всичко, ако се повтори три пъти. Харер нама харер нама харер нама ева кевалам – казано е три пъти, моля ви, запомнете, че чрез святото име можем да постигнем съвършенство!

А колко много неща сме повтаряли по три пъти?! Например, повтаряли сте опитите си да се наслаждавате на материалния живот не само три, а тридесет и три пъти. Моля ви, помнете всички провали. Не се втурвайте в същия капан отново и отново, защото тогава няма да сте трипатхин, а тридесет и три патхин.

Но сега следва нещо много красиво – това е бхала-даршин. Даршана е „гледка, визия”. А бхала е „чело”. И така, истинският ученик е бхала-даршин. Разбира се, той не съзерцава в огледалото собственото си чело. Но тогава чие чело се стреми да разчете истинният ученик? Той се стреми да разчете челото на учителя си. Както знаем, съдбата ни е изписана на челото. Единствено трябва да добием способността да я четем. А ако можем да четем от челото на учителя си, тогава наистина сме даршин, истински прорицатели. Ала често по челата виждате единствено бръчки.

Друг израз е бхава-даршин – такъв, който умее да чете чувствата, прорицател на чувствата. Спомнете си преданите на Махапрабху, които можели да разчитат чувствата и мислите на своя скъп Махапрабху и да цитират в съответствие с тях шастрите. Ако Махапрабху бил угнетен от раздялата, те цитирали стихове, които да Го въодушевят, да Му донесат радост. А когато Махапрабху прекалявал с према-бхакти, те Му цитирали успокояващи стихове: „Недей да скачаш толкова високо!”

Но виждате ли, бхава-даршин… просто да бъдеш визионер, прорицател е достатъчно. Таттва-дарши е такъв, който вижда истината. Така че да си визионер е достатъчно, то е съвършенство само по себе си. Но да си бхава-дарши, да си способен да прочетеш духовното настроение на някой друг, по-висшестоящ – това е истинското съвършенство за нас. Това е нашият стремеж. За това сме гладни – да съумяваме да четем мислите и чувствата на великите.

Всичко е въпрос на раса, не забравяйте. А как можем да разчетем расата на един чист предан, ако не сме на това ниво? Нашите идеали, нашите герои винаги вкусват Радха-Кришна лила. Това е, което трябва да прочетем на челата им. Това е, което трябва да прочетем в сърцата им.

Така че ако искаме да подобрим статуса си на ученици, ето малко храна за размисъл. От половин-шлокин да станем четци на бхава.

Това е нашият начин да усъвършенстваме съзнанието си за вечността. И след това да сме готови за всякакво служене, по всяко време. Накрая, но не на последно място можем да добавим това очакване на Гурудев към ученика: да бъдем готови за всякакво служене, по всяко време. Той не харесваше „но”-ачариите.

Моля ви, с цялото си смирение се опитвам да ви помоля и да ви вдъхновя да подобрите преданите си качества, да имате този стремеж! А кой е най-добрият начин да подобрим качествата си на предани, на ученици? Мисля, че най-добрият начин е да медитираме върху своите божествени учители. Защото може би тогава техните качества ще ни споходят.

 



(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Но кой е, така да се каже, лош ученик? Разбира се, лош ученик няма. Защото щом сме изразили готовността си да учим, да се обучаваме, това е единствено добро. При все това, ако още не сме се усъвършенствали напълно, ако още имаме някакви недостатъци, нека научим какви са тези недостатъци.

Един от изразите тук е акшетра. Кшетра означава „поле; отглеждане”, а акшетра значи „лошо поле, безполезно за отглеждане”. Ако разпръснеш добро семе в полето – ще пожънеш реколта. Затова трябва да бъдем добро поле. Ако сме акшетра, ако сме лошо поле, тогава дори най-доброто семе да падне в нас, няма да можем да дадем добър плод. Безсмислено е да се отглежда.

Адравя отново означава „безполезен, непригоден”. Дравя най-общо казано е природата на нещо, характеристиките му по начало. Или нещо, което да бъде пожертвано, посветено на Всевишния като приношение. А пък адравя е нещо непригодно за пожертване.

И ако преди имахме врата-ачария, тук има кшата-врата. Кшата е много подобно на кшатрия – това означава „ранен, накърнен в обетите – врата”, така че той изоставя или нарушава обетите си.

Преди бе споменато, че добрият ученик, добрият шишя е устремен, гладен е за знание. Обаче тук има друг израз: одана. Одана значи „храна”. Но ако се използва в съставна дума, тогава одана-шишя е такъв ученик, който се интересува само от ядене. Не да учи, а само да яде. Това са корем-бхактите. Щом коремът е пълен сме доволни, нали? Това са елементарни телесни инстинкти.

За щастие нашият Бог също обича да яде. И бхактите Му поднасят толкова много, че Той не може да го изяде и оставя нещичко и за нас, за да бъдем и ние спокойни и доволни. И така, одана-шишя означава такъв, който много обича да яде. Ако го локализирате специално за България, ще бъде баница-шишя.

Но ако го приемем в положителен смисъл – ние сме гладни за прасадам! Защото това е по-висшият вкус! Ние определено зависим от този по-висш вкус, тъй като той удовлетворява не само тялото, но засища и душата.

А ако сте гладни за баница или за знание, и ако пазите и култивирате божественото знание, това означава също и че познавате шлоките. Задължително е да се научат няколко стиха от шастрите. Така е, колкото и да сте изненадани! Това е част от процеса. Но знаете, споменава се във връзка с „Гита”, че ако някой знае всичките ѝ 700 стиха – мисля, че сме говорили за това много пъти – освобождението и према-бхакти са му гарантирани. Ако не знаете всичките 700, а само една от осемнадесетте глави – пак ви се гарантира пълно съвършенство. Ако не знаете цяла глава, но поне един стих – гарантирано е пълно съвършенство. Но ако не можете да научите цял, поне половин стих трябва да знаете. Това е специалната категория ученици: шастра-ганда – такива, които знаят само началото на стиховете. Половин-шлока-шишя. Всъщност поредното доказателство, че унгарците идват от бреговете на Ганг е, че ние имаме същия израз: казват, че някой е полу-шлока, ако е малко глуповат.

Добре, не искам да ви изтезавам повече, затова нека накрая прочетем за най-добрите ученици.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

Съгласни ли сте да дадем малко таттвада поговорим малко за предания, за ученика? Знаете, че в санскрит имат хиляди имена за всички различни изрази. И ако зададем въпроса „кой е ученик”, има множество различни аспекти на тази тема.

Един отговор е шишя. „Който да бъде научен” – това е значението на шишя. Но ако искаме да намерим синоними на шишя, има още какво да узнаем.

Един синоним е адхяя. Адхяя означава „да достигнеш”. Истинският ученик е такъв, който достига – например до знанието – това е ведадхяя, някой, който постига божествено знание.

Друг израз е арбха – „мъничък”. Досущ като дете. Детето е много чаровно. Всички грешки и недостатъци на детето са чаровни. Ако си на две години и правиш грешки, всички се радват на това. Ако си на двадесет и допускаш същите грешки, това вече не носи толкова радост край теб. И така, арбха означава „малкият”; всеки обича малките, въпреки грешките и несправянето им.

А кой е най-големият фен на детето? Бащата! Това е като архетипна роля – да бъдеш баща, да имаш тези бащински чувства, тази бащина любов, която понякога е малко строга и сурова, но е любов, обич. А за да проявим такава бащина обич се нуждаем от малчуган; без малчуган не можем да разкрием чувствата си. Защото отношението на истинския ученик е винаги като на малчуган: „Аз съм начинаещ, аз съм младши. Имам нужда от твоето внимание.” Така че истинският ученик трябва да притежава тази чистота, тази невинност. Ако те липсват, не можете да се справите.

Следващото е чета или чела – това означава „слуга”. Чела – има един много горчив израз, където се използва често: кали-чела – което значи „слуга на Кали”. Човекът с материалистичен ум е кали-чела, слуга на илюзията, слуга на епохата Кали.

Още една дума е чатра – „който носи чадър”. Това е нещо важно, защото чадърът, очевидно, осигурява закрила. Става за дъжд, става и за слънце. Това означава, че върши работа и при добри, и при лоши преживявания, при възходите и паденията в живота. А истинският ученик се радва на закрилящия щит, на закрилящия чадър на учителя си. Така че чатра означава да си под защита.

А ако си под защита, тогава си и патталика – което значи „знаещият тайните”. Защото това е съкровена връзка. Да се радваш на защитата, да се радваш на вниманието на някой по-старши, да бъдеш мъничък – това означава да притежаваш някои тайни. Но как можем да разберем тайните? Теоретично няма как да се доближим до тях. Единствено чрез опит можем да се доближим до тайните. Единствено чрез учене можем да се доближим до тайните.

Затова следващата дума за ученик е патха-шалин – това означава „който ходи на училище”. Така че учете, изучавайте и тогава ще знаете тайните. Патха значи „да четеш, да учиш”; а шала е „стая, зала”. Така че зала, в която се изучават Ведите е място за ученика.

А когато учите, рано или късно ще ви споходи някакво знание, нали така? Знанието е видя. Видя-анупалин – пала означава „да пазиш”, анупала – „изцяло да закриляш”; „защитник на знанието” – това е друга дума за шишя. Така че той не просто се сдобива със знанието и тайните, но ги и отглежда, закриля ги – това е нашият дълг, да продължаваме.

И не само да ги закриля – като палана-шакти, защитната сила – но също и да им служи, затова видя-анусевин е друг израз за ученик. Видя-ану-сева – напълно да служиш и да следваш божественото знание. Тук служене означава да следваш, служене означава да отглеждаш, служене означава да цениш признателно божественото знание.

Врата-ачария е следващият. Знаете какво е врата – „обет”. А ачар е „практика, практическо приложение”. Така че тези, които следват своите обети, врата, те са истинските шишя. Ако притежаваме послушанието на невинните, тогава сме врата-ачарии; иначе, ако се представяме за знаещи, ние сме „но”-ачарии. „Да, Гурудев, но…” – това е „но”-ачария. По този начин потича обратната вълна при учениците. Защото досега говорихме за добрия ученик. Сега нека бъдем повече реалисти: какво да кажем за лошия ученик? Чували сте толкова много слухове за лоши гуру, нали? Сега нека обсъдим една дори още по-сладка тема – за лошия ученик.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

Ето ни в тесен кръг. Макар Шрипад Крипадхам Прабху да ме увери, че за тази вечер нямам ангажимент, при все това не мога да устоя на привличащата сила на събралите се предани тук. Знаете, че утре ще имаме официална лекция в една много важна и сериозна конференция. Но кой знае дали ще сме живи утре. Затова по-добре да мантруваме днес, отколкото да мислим за утре. Ами ако вземем, че умрем? Изгубили сме възможността за утре, а и за днес.

Имаме само два шанса да разрешим този проблем. Единият е да живеем за мига. Не ни интересува нито миналото ни, нито бъдещето ни. Това е много популярно в наши дни: „Просто бъди, присъствай. Живей за мига.” Така и никога не разбрах защо това послание е толкова популярно. Въпреки всичко, ако фокусирате вниманието си в настоящия момент, губите интереса си и прекалената си обсебеност от своето минало и от своето бъдеще.

Това е едното решение. Но то е като да изгубите вниманието си. Другото решение е да развиете вечното си съзнание, да заживеете във вечността. Тогава отново няма ни минало, ни бъдеще. Обаче виждате ли разликата между двете решения? При първото решение имате само един миг, сегашния миг – който моментално отлита още щом помислите за него. Докато ако развиете съзнанието си за вечност, печелите всичко. Мисля, че това не е загуба, а печалба.

А пък във вечността – дали ще седим днес тук в храма или ще даваме лекция утре – е едно и също. Няма разлика. Затова смиреното ми предложение е да развием съзнанието си за вечност. Защото няма значение колко множество различни изолирани мигчета съберете един до друг, никога няма да получите вечност. Вечността не е съставена от малки мигове. Тя е съвсем друго измерение. По-добре да прескочим на онова ниво на реалност – колкото и нереална да ни се струва, и колкото и реални да ни изглеждат тези ограничени преживявания, пълни със страдания тук. По-добре да усъвършенстваме виждането си.

В „Брахма Самхита”[1] също е казано, че оттатък в Шветадвип, където е божествената сфера, почвата е от скъпоценни камъни, всяка стъпка е танц, всяка капка вода е нектар, а флейтата е най-добрият приятел. И там не съществува материално време – единствено несвършващият съвършен миг вечност. Това е виждането, което трябва да развием. Това е за нас съвършенството. Много хора търсят своето лично, индивидуално съвършенство. Но какво е мокша за нас? Нашата мокша е да възстановим своята изначална духовна позиция като душа. Душата не е лектор, не е бизнес-дама, нито каквото и да било друго, а екстатична любяща прислужница на Божествената Двойка.

Глупавият човек да стане умен – това е въпрос на образование. Интелигентният да стане мъдър – на това сам животът ще го научи. Мъдрият да стане вярващ – това е въпрос на религия. А верният последовател на религията да стане екстатичен влюбен в Бога – това е работа на Махапрабху.

Какво е нашето ниво? Глупец ли съм? Интелигентен ли съм? Верен ли съм или съм екстатичен? Независимо от нивото, нека започнем обучението си днес. Или образованието, или животът, или религията, или Махапрабху ще ни помогнат в този напредничав път на духовното развитие.

[1] „Брахма Самхита” 5.56



(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Теджасвини: Ти ни обясняваше името на Кришна. Но можем ли да чуем за името на Радхарани?

Свами Тиртха: Добре! И така, криш-на – това са две срички; ра-дха – също две срички. Какъв беше резултатът от буквата ‘ра’ в името на Кришна? Беше поддържането и закрилата; беше свързана с Вишну и с познаването на Ведите. А какво е заключението на Ведите? И Ведите, и Пураните, и „Рамаяна”, и всичко друго, и в началото, и в средата, и в края всъщност прославя Всевишния – това е темата. А същината на тази прослава е божественото служене.

Така че първата част от името на Радхика, ‘ра означава, че просто като произнасяте този звук – предаността, бхакти, и освобождението, мукти, ще станат ваши дарове. „Ра!” – мисля, че това е достатъчно! Нима е необходим някакъв друг звук? Освобождение и преданост – та какво друго има?!?

Има и „дха”; какво означава „дха”? Ра-дха. Ако добавите „дха” накрая, ще достигнете царството на Бог Хари. Ра-дха – ще бъдете освободени, ще бъдете предани и ще достигнете божественото местоназначение.

Значи, като казвате „Радха” това означава, че ще достигнете окончателното си местоназначение, а като казвате „Кришна” това означава щастието на съществуването, блаженството на живота. Радха-Кришна прана мора югала-кишора/ дживане маране гати аро нахи мора[1] – „Независимо дали съм жив или мъртъв, Радха и Кришна, Вие сте моето съкровище, Вие сте моят живот.”

Затова моля ви, продължавайте да възпявате Техните имена. Радхика и Говинда могат да ни помогнат, а ние можем да Ги обожаваме. Мисля, че това научихме в последните дни: да започнем от йога, да продължим с бхакти и накрая да стигнем до према, божествената любов.

За всички тези, които са тук, за тези, които вече ги няма и за всички онези, които предстои да дойдат, божествените планове най-вероятно са подготвени. Обожанието е започнало преди да се присъединим; сега ние участваме в това служене; обожанието навярно ще продължи и след като си заминем. Затова просто нека направим нещо хубаво докато сме тук.

[1] Куплет от песен на Нароттам дас Тхакур



(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Ние търсим ади-раса, изначалната връзка, която всички имаме. А какво ще стане, ако я намерим?

Позволете ми да цитирам едно много поетично описание на това. Забавленията на Кришна ни помагат да развием много детайлна и сложна система от взаимоотношения с Него. И тези прекрасни взаимоотношения с всичките си подробности са несекващ, неизчерпаем извор на вдъхновение за изкуствата като цяло в Индия. Това е не само изражение на артистизъм, но и на преданост. Затова нека цитираме само един стих от „Чайтаня Чаритамрита”[1]:

„Красотата на тялото на Кришна е като вълна от океана на вечната младост.” Много е трудно да се продължи. Защото дори това първо изречение е толкова възвишено, толкова сладостно. И така, красотата на Кришна е като океан. Говорили сме, че хората обикновено ходят на море, за да се наслаждават. Приближете се до този океан, за да намерят сърцето и душата ви най-върховната наслада!

И това не е просто океан, ами развълнуван океан. И какво се случва в него? „В този безкраен океан има водовъртеж от екстатична божествена любов.” Олеле! Това е опасно! Ако в дълбоките води има водовъртеж, това е опасно.

„Звукът от флейтата на Кришна се сравнява с вихрушка. А политналите умове на гопите са като суха слама и шума.” И какво се случва, щом тази вихрушка грабне умовете им? „Те никога няма да се вдигнат отново, а ще бъдат завинаги захвърлени в лотосовите нозе на Кришна.”

И така, красотата на Кришна е като развълнуван океан, а звукът на флейтата Му е толкова пленителен, че като вихър улавя умовете на гопите, които са като сухи листа. Пък дори най-слаб ветрец с лекота помита сухите листа, нали? Какво да говорим за вихър, за торнадо! И ако това торнадо-Кришна понесе умовете на гопите, то завинаги ще ги остави в лотосовите Му нозе. Какво можем да кажем за това? Нищо повече.

Затова началото е йога, след това е бхакти, а целта е према – да се оставим на това божествено торнадо.

 

(следва продължение)

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 21. 113



(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Знаете всички тези прекрасни различни забавления на Кришна, когато е бил на Земята – как се е родил, как е общувал с преданите си. Ето Неговите четири допълнителни качества: преди всичко Неговата красота. Кришна е вечно млад, прекрасен. Хубостта Му е привлекателна дори за самия Него. Знаете, когато зърнал отражението си в колоната, Той казал: „О! Кой е този красавец?!” Така че Той е изненадващо красив дори за самия себе си. Затова само Той самият е способен да съзерцава Своята хубост. Или партньор с подобна или дори по-висша способност. Това е Радхика, която наистина може да оцени красотата на Кришна.

Втората специална характеристика на Кришна е как свири на флейта. Флейтата Му не е просто свирката на едно краварче, а е символ на божествената естетика. Звукът на сферите – всъщност това е флейтата на Кришна. Тя е изворът на съзидателната звукова вибрация. И тя действително е вълшебна флейта, понеже променя характера на живите същества. Дърветата обичайно са считани за неподвижни създания, а сърните – за подвижни. Обаче когато дърветата във Вриндавана слушат звука от флейтата на Кришна, те започват да трептят, да танцуват под тази вълшебна музика. А пък сърните, които обикновено тичат много бързо, застиват при този звук. Така че флейтата на Кришна приканва всички ни да се включим в божествената лила. И ако досега сме се движели в света на илюзията, да застинем; а ако сме неподвижни в духовен смисъл, да започнем да отвръщаме на Неговата покана.

Третата изключителна характеристика на Кришна – това са Неговите качества и Неговото обкръжение. Той винаги обладава шестте божествени съвършенства: сила, слава, богатство, знание, красота и отречение. И никога не е сам, винаги е обкръжен от Своите любими предани. Като пълната луна и множеството звезди – толкова е поетично! Главната Му партньорка е Радхика; така Те двамата са единението на божествената красота и божествената любов.

И накрая четвъртата характеристика на Кришна – това са Неговите забавления. Има забавления, течащи в духовната сфера, а има и някои специални забавления, проявени на тази планета Земя. Едните са отражение на другите, но по определен начин мъничко се и различават. И всичките Му дела – например погубването на демоните в Неговата лила – ни напомнят различните стъпала в духовното развитие и как божествената сила убива вътрешните демони, които всички имаме.

И така, как Радхика ще оцени красотата на Кришна? С виждането си, със Своите очи. Как ще оцени звука от флейтата на Кришна? Като слуша, с ушите си. И как ще долови и оцени Неговото обкръжение? С думите си, с възхвалата си. Кои бяха тези трите? Шраванам, киртанам, смаранам. Щом Радхика го прави, как така вие не го правите? Тя си припомня красотата на Кришна, след като Го е видяла. Тя възхвалява забавленията и обкръжението Му. И слуша Неговата флейта. А в крайна сметка как Тя участва в забавленията на Кришна? С цялото си същество – можем да кажем, че това е атма-ниведанам.



(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Толкова много смисли има в това име, „Кришна”. Но има още едно значение на тази дума. Мисля, че сме го споменавали преди – „желязо”. Не бихте очаквали желязото да е свързано с Бог Кришна. Всепривличащият прекрасен Бог – направен от желязо? Как така? Знаем, че има привличаща сила у Кришна, обаче Той е желязо. Откъде идва Неговата привличаща сила? Желязото няма силата да привлича. Тогава откъде идва тя? Знаете, че трябва да има източник. Как мислите?

Яшода: Аз имам идея. Понеже Радхика е металург, Тя може да борави с това желязо.

Свами Тиртха: Ха! Правилно! Мисля, че това трябва да го запомните, защото ако имате магнит и поставите парче желязо до магнита, желязото също придобива тази магнетична сила. Така че ако Кришна е като желязо, Неговата привличаща сила идва от истинския магнит – радхе джая джая мадхава даите… Затова винаги казваме: „Радха-Говинда, Радхе-Шям”, нали? Шефът е отпред. Тя е шакти, скритата сила зад личността.

Въпрос на Матей: Чувал съм, че Кришна носи гривни на краката и на ръцете. Може ли да разкажете повече за това?

Свами Тиртха: Може да си мислите, че това е украса, но аз смятам, че е позицията Му – Той не е свободен. Ръцете и нозете Му са оковани. Така че може да ги наричате гривни, обаче всъщност са белезници. Той не е свободен.

Матей: А кой Му е сложил тези белезници?

Свами Тиртха: Това е голям въпрос! Нямам представа! Може да е майка Му, може да е любимата Му, може да е някой много скъп предан…? Трябва да се замислим: кой има власт над Бога? Само някой висшестоящ.

Премпрасад: Няма кой да Му ги сложи, защото Той е най-висшестоящият.

Свами Тиртха: Въпреки това, по Него има тук-там гривни и пръстени. Можете да продължавате да мислите и да медитирате: как ли е? Обаче затова и ние имаме огърлица – да показва, че не сме свободни. Не сме свободни да тичаме насам-натам. Но сме завинаги вързани и хвърлени в лотосовите нозе на Бога. Не е ли прекрасно? 

(следва продължение)

 



(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Ако искаме да анализираме по-дълбоко и по-прецизно името на Кришна, трябва да разгледаме поотделно буквите К-Р-Ш-Н-А; иначе казано „ка”, „ла” или „ра”, „ша”, „на”, „а”. Тоест не просто сричките „криш-на”, но и буква по буква. В санскрит, знаете, съгласните винаги завършват с „а”, така че „к” е „ка”;”м” е „ма” и т.н.

„Ка”, първата буква от името на Кришна, ни припомня за първата стъпка във вселената – сътворението. „Ка” е отражение на творческата сила. Какъв е резултатът от това сътворение? Сътворение означава съществуване; спомняте си, „криш” значеше също „битие, реалност”. Кое е обратното на битие, на реалност? Небитие, смърт. Тогава каква е силата на тази „ка” в началото на името на Кришна? Тя пропъжда смъртта. Понеже това е творческата сила, тя е пълната противоположност на смъртта, на разрухата. А коя част от тялото на Кришна ще ни напомня за тази творческа сила и за победата над смъртта? Разбира се, сега можете да назовете всяка част от тялото Му, защото знаем, че Кришна може да извършва всяка една функция с коя да е Своя телесна част. Той може да пие с ушите, може да говори с очите – Той е всемогъщият Бог. Но тук тази функция е свързана с прекрасното Му луноподобно лице. В общ смисъл Брахма е свързан със сътворението, но една специална форма на Кришна, Джанардана, е свързана с тази първа характеристика. И така, виждате: „ка” означава творческа сила, пропъждане на смъртта, пълнолунно лице, Брахма и Джанардана. Това е първата буква.

Коя е втората? „Ра”, но тя се използва и като „ла”. И щом функцията на първата буква беше сътворението, тогава каква е функцията на втората? Поддържането. Какъв ще е ефектът от поддържащата сила на Кришна? Тя премахва греховете. Затова ако чувствате, че сте понатрупали някакви грехове, стремете се да медитирате върху тази поддържаща сила на Кришна – „ла” или „ра”. И тази сила е представена от красивите очи на Кришна. Иначе кой е свързан с поддържащата функция на вселената? Вишну, но тук в това специфично разбиране това е Хари-Вишну, и по-специално познавачът на Ведите. Това означава, че божественото знание ще отстрани греховете ни. То ще поддържа съществуването ни по правилен начин. И тази благославяща сила е представена от божествените очи на Кришна. Затова в „Търсейки с обич изгубения слуга” Шрила Шридхара Махарадж споменава тази толкова важна мантра от Риг Веда: ом тад вишнох парамам падам сада пашянти сурайо дивива чакшурататам – „Божествените очи са досущ като благославящ наблюдател в небето.” Затова ние с радост се предоставяме на този божествен поглед.

А коя е третата буква в името на Кришна? „Ша” е унищожението на света. И така: „ка”, „ра”, „ша” – сътворение, поддържане, унищожение. Затова казват, че ако разделим по букви думата Бог (God – англ.), какво се получава? Генератор, оператор, деструктор – G-O-D; създател, поддръжник, унищожител. Ние използваме кодове. И така, тук третата буква е „ша” – „премахване, унищожение”. Какъв е резултатът от „ша”? Пропъжда призраците, тя е репелент срещу зли духове. Така че ако имате някакъв проблем с подобни същества, просто си спомнете „ша” – този аспект от името на Кришна. Това наистина действа, много предани са разказвали свои лични истории. Веднъж една бхакта сподели, че имала кошмар как я души призрак. Знаела, че ще се освободи ако произнесе името, обаче не можела да говори. Накрая с голяма борба успяла да промълви: „Кришна!” и незабавно кошмарът приключил.

Това е ефектът от третата буква в името на Кришна. И той е представен от ръцете. Обикновено с каква цел Кришна използва ръцете си? Когато иска да хване нещо. Например, ако иска да ви прегърне, Той ще използва ръцете си. А като прегръщате някого, истинската прегръдка е силна. Не някакво 35 процентово потупване по рамото, а истинска прегръдка. Затова ръцете на Кришна се сравняват със змии. Защото когато змията хване нещо, тя го стиска силно! Така че прекрасните ръце на Кришна ще ни спасят от призраците. А в общ смисъл кой е свързан с унищожението? Бог Шива – той също винаги е със змии. И в един смисъл също е освободител.

Коя е следващата буква? Това е „на”. Сега вече сме отвъд творението; стигаме до божественото ниво, затова можем да видим само резултата. Какъв е резултатът от тази четвърта буква в името на Кришна – „на”? Тя ще ни пази от всякаква болест. А тази сила е представена от лотосовите нозе на Кришна. Коя в крайна сметка е болестта? Илюзията – тя е материалната болест. Значи ако се отдадем в лотосовите нозе на Кришна, ще бъдем защитени от тази болест.

И накрая в името на Кришна има „а”; тя донася мир. „От буквите Аз съм А”, казва в „Гита”[1] Кришна. Исус Христос повтаря същото: „Аз съм алфата и омегата, началото и краят.” И този умиротворяващ аспект на Кришна е представен от цялото Му тяло. И така, като казвате „Кришна!”, това не е само блаженството на съществуването, но и всички тези различни функции, резултати и благословии са включени.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 10.33

 



(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Всички знаем, че едно главно значение на името на Кришна е „привличаща сила”, „Всепривличащият”. Но освен това първата сричка „криш” значи „съществуване, реалност, живот” най-общо казано. А „на” в края значи „блаженство, анандам”. Така можем да кажем, че криш-на, „реалност и блаженство” – това е като блаженството на живота, радостта от съществуването, щастливият живот, или никога несвършващото щастие. Затова можем да кажем, че дори нашето собствено щастие идва от Бога, защото и ние сме частичка от тази прекрасна, възвишена, духовна енергия. Както сме говорили, споделяме общи божествени качества.

Някои хора имат материално разбиране за Кришна – че Той е като някакъв слънчев герой или смесица от различни личности, и какво ли още не… Но всъщност Кришна е много висша, можем да кажем изначална концепция за божественото. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва, че отвъд всички религиозни концепции трябва да стигнем до разбирането за Бог като Кришна. Това е нещо много важно, моля ви, запомнете го: разбирането за Бог като Кришна. Този аспект включва всички останали възможни аспекти на божественото.

Обикновено ние очакваме от Бог определени характеристики. Но както сме говорили, у Кришна намираме четири уникални допълнителни характеристики, които никога не се откриват у никого другиго. Формата на Кришна е много красива. Кожата Му е тъмна – синкава или възчерна. Това е друго значение на думата „кришна” – „черен, тъмен”. Освен това Той има пауново перо в косите като основно украшение. То напомня и на Него, и на нас кой е учителят Му по танци – защото Неговият гуру в танцуването е паунът. Затова Той винаги носи пауново перо на главата си, защото е танцуващият Бог. И Той има един много специален знак – флейтата, за която говорихме наскоро. По флейтата може да разберете, че това е Кришна. А формата Му е трибханга – с три извивки. Затова е толкова трудно да бъде забравен. Той е като пирон, но особен пирон. Ако един пирон е съвсем прав, лесно можете да го вкарате в дървото и лесно можете да го извадите. Обаче ако пиронът е крив, огънат – не можете да го помръднете. Затова Кришна застава в извита поза – веднъж влезе ли в сърцето ни е почти невъзможно да излезе. И изглежда досущ като човек – затова е толкова привлекателен за хората. Може би ако искаше да привлече пеперудите, щеше да дойде в облика на пеперуда. Ала понеже иска да проповядва на човешките същества, Той идва в човешки образ – Неговият изначален образ е човешки.

(следва продължение)