Archives

Calendar

October 2019
M T W T F S S
« Sep    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Допълнителни издания issues

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

Въпрос: Защо духовният учител на Рама, Васиштха Муни, го учи на знание и мъдрост, а не на бхакти? Това само заради различната епоха ли е?

Свами Тиртха: Рама Аватар е Марияда-Пурушоттам. Какво означава това? Означава, че ролята Му е била малко по-различна. Кришна може да бъде наречен Лила Аватар – който идва, за да се забавлява на любящата връзка със своите скъпи предани. Несъмнено преданите на Рама също имат връзка на голяма посветеност с Него. При все това, в тази специфична роля Той е дошъл с различна цел – да разкрие божественото си великолепие и могъщество. Въоръжен с това знание и героичност, Рама защитавал ришите и муните, които извършвали своите жертвоприношения. И те били толкова привлечени от Него, че хукнали да Го прегръщат. Но тогава Рама ги спрял: „Не сега. Много скоро ще дойда като Кришна, а вие може да се включите в лилата и тогава ще имате шанс за открито служене и връзка.”

Пък и понякога учителите си запазват правото да преподават определени истини. Нима на Рама Му е необходимо да бъде наставляван в божественото знание? Не мисля; при все това, духовният учител Го е наставлявал. А в нашия случай има ли полза духовният учител да ни напътства в божественото знание? Пак няма полза, обаче по друга причина. Ала въпреки всичко нашите учители са готови да се нагърбят с тази трудност. Защото те се забавляват по този начин – стремят се да преподават на другите божествените истини. Това показва също, че божествената истина, божественото знание е нещо много свещено. Както учителят, така и самата Божия инкарнация, са готови да му отделят внимание. Тогава колко повече ние трябва да му отделяме внимание!

Ти спомена божественото знание. Какъв е зрелият плод на знанието? Мъдростта. А какво е мъдрост? Мъдрост е практическата способност да обичаш. Така че в крайна сметка Васиштха Муни е преподавал божествена любов.

Всъщност за нас всичко говори за това. Както в Айодхя, което е мястото на Бог Рама, всичко говори на преданите за Рама. Веднъж бяхме в Айодхя. Беше много особено преживяване. Трябваше да покажем паспортите си и дори провериха визите ни, за да можем да се наредим на опашката за влизане в храма. Така че трябваше доста да чакаме, преди да видим рожденото място на Бог Рама, но имахме късмета да получим тази гледка. А после разбрахме, че на това място има и храм на Вишну. Черно мурти на Вишну с четири ръце се обожава в този мъничък параклис. Поразпитахме местните: „Къде е този важен храм на Вишну?” „Аааа, вие търсите черния Рама.” Защото тялото на Рама е синкаво, светло, а „вие търсите черната версия на нашия Рама”.

Така че за тях всичко е Рама. За нас всичко е Кришна. За преданите, които са напреднали в раса, всичко е према, божествена любов. Някой говори за божествено знание, а те чуват: „О, према!”



птички

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

Въпрос на Махадев: Махарадж, тъй като всички души са индивиди и в същото време всички са частици от Върховната Душа, във връзката си с духовния учител ние губим ли своята индивидуалност като му служим напълно и забравяме всичко лично, или добавяме повече качество към себе си? И също, как можем да добием тази перспектива, че добавяме повече качество вместо да чувстваме, че губим нещо?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря ти! Аз споделям второто виждане – че не губим, а по-скоро добавяме нещо. Но трябва ясно да разграничаваме между двата аспекта на душата и на човешкото същество. Едното е личността, другото е идентичността. Личността е ограничена от материални фактори като карма, гуни, самсара, толкова много неща. Зависи от семейството, от образованието, от преживяното – множество фактори я обуславят. Тя се променя от време на време. Но индивидуалността никога не се променя. Това, че сте чит-кана или искрици съзнание, никога не се променя. Което се променя е разбирането, което имаме за себе си.

Хората обикновено имат три различни самоличности: една, която показват пред другите; втора – за каквито се мислят; и трета – каквито наистина са. В повечето случаи трите са много далеч една от друга. Но в процеса на пречистване в живота в преданост, те се събират в едно. Не искаш да показваш маска пред останалите, себе-анализът ти е достатъчно ясен и прецизен – разбираш себе си, а не фалшивата си самоличност. Ние изгубваме всичките си погрешни разбирания в този процес. Така че ако губим нещо – това е тази кошница на личността, така да се каже – схващания, чувства, неразбиране и т.н. – всички неща, които са непостоянни. Но тази загуба ни помага да се доближим до истинските себе си, до истинската си идентичност, индивидуалност. Защото ако няма индивидуалност, ако в този смисъл няма личностна концепция, виграха, тогава няма шанс за служене.

Затова моля ви, опитайте се да запомните тази разлика между вашата личност и вашата индивидуалност. Личността се променя, индивидуалността или идентичността никога не се променя.

А другият въпрос беше как можем да развием тази нагласа, че печелим. Нашите доброжелатели имат голяма вяра в нас. Ние не виждаме своето бъдеще. Те не само виждат бъдещето ни, но работят за това бъдеще. И тяхната сила е по-голяма от нашата съпротива. Така че може да си мислим, че губим, но всъщност в крайна сметка печелим всичко.

Шрила Шридхара Махарадж описва това по следния начин: отначало, когато ме въведат в практиките на предаността, може да си помисля, че трябва да рискувам всичко, без да е сигурно дали ще спечеля каквото и да било. Целия риск – никаква печалба. Бихте ли се въвлекли в подобна игра? Рисковано е! Рискуваш всичко, а печалба няма. Но междувременно ще получиш наставлението: без риск няма печалба. Не рискуваш ли, нищо няма да постигнеш. А накрая, след съвършенството, ще видиш – не е имало никакъв риск, а съм спечелил всичко. Защото каквото съм изгубил е незначително, а каквото съм спечелил – неоценимо.

 

 

 



fire&wave

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София) 

Въпрос на Ядунатх: Духовният ни учител ни обича и тази обич ни води все по-близо до истинската ни идентичност. Нашата визия за него е различна. Любовта ни е детинска или дори като на домашен любимец. Как можем да развием своята любов, да я накараме да израсне – истинската ни любов към духовния учител?

Свами Тиртха: Поливайте семената. Повтаряйки мантрите си поливаме семената на предаността. И ако нашата бхакти-лата (растението на предаността) расте, от само себе си ще роди различни плодове.

Преданите на Чайтаня Махапрабху били толкова умели, толкова чувствителни да доловят настроението и емоциите на Чайтаня Махапрабху, че винаги можели да Му прочетат подходящите шлоки от различните писания. Понякога за да разпалят Неговия огън, друг път за да успокоят емоционалните вълни в сърцето Му. Но ако искаме да приложим този пример в служенето към духовния си учител, трябва да разбираме неговото настроение. Трябва да се доближим.

Има много фини съставки, които разпалват или пък уталожват настроението. Например, гопите донасят различни елементи за служенето на Кришна. Понякога носят камфор, друг път благоухания или много скъпи ароматни масла и всъщност всички тези различни съставки помагат да се увеличи вкусът, да се усили споменът, да се разпали огънят или да се успокоят вълните.

По същия начин, ние всички разполагаме с някои съставки в ръцете си. Трябва да използваме всички тези „съставки” – всички способности, които въобще имаме в живота си – в стремеж да служим на целта на учителя, в духа на служенето му. Но ако не знаем как да направим това, понеже не сме толкова чувствителни и не можем да разберем какво той харесва, има един съвсем прост метод, който беше описан от Шрила Рупа Госвами – запитване. Попитайте: „Свамиджи, какво ти харесва? Как бих могъл да ти служа? От какво имаш нужда?” Обаче знаете, един истински отдаден не се нуждае от нищо. Така че на такъв директен въпрос: „От какво имаш нужда?” той ще отвърне: „Имам си всичко, благодаря ти! Нямам нужда от нищо.” Затова трябва да сме внимателни как питаме.

А понякога дори съвсем пряка инструкция е много трудна за разбиране. Ако мога да дам един пример за това; мисля, че съм ви разказвал много пъти историята, но тя е толкова класическа, че си заслужава да бъде повторена. Веднъж Гурудев помолил един от своите ученици: „Би ли ми донесъл чаша вода?” И той започнал да си мисли: „Чаша вода? Такова просто нещо за моя толкова извисен учител? Не, това не е достатъчно. Не е достатъчно добро служене. По-добре да му донеса някаква друга течност. И коя е най-добрата течност? Научил съм на лекциите, че най-добрата течност е млякото.” Така и сторил. Занесъл чаша мляко на Гурудев. И знаете, човек очаква духовният учител да е много доволен от служенето му. „Гурудев, ти си толкова велик и аз ти донесох най-великата течност!” Но какво станало? Гурудев много се ядосал. „Глупчо, какво ми носиш? Искам просто да си сложа тилак – защо ми е това мляко?”

Така че понякога дори преките инструкции са много трудни за разбиране. Въпреки това трябва да питаме. Това беше петият принцип – да запитваме: „Как мога да развия своята преданост?”

 



MAM-14-KH0211-01P

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Гандхарвика: Обяснихте какви трябва да са отношенията ни с духовния учител. Много пъти съм чувала, че най-важното е да имаме сърдечна връзка с него. Въпросът ми е: кое е по-важно – да се обърнем към онзи, който има най-голяма квалификация, най-висока диплома в школата; или да се обърнем към този, с когото имаме сърдечна връзка?

Свами Тиртха: Как си избирате съпруг? Проверявате кой е с най-голямата кола, с най-дълбоката банкова сметка или е най-известен по телевизията ли? Или просто се влюбвате в някого? И не става въпрос да изберете киселото грозде: „Щом не мога да имам кон, стига ми и магаре.” Не. Но гледате своето магаре и си казвате: „О, колко си красиво на цвят! Какви хубави уши имаш, мило мое!”

Гандхарвика: Това ли наричате сърдечна връзка, извинете?

Свами Тиртха: Да! Да, любовта определено променя погледа. Тя показва най-най-добрите страни на другия. Разкрива истинските му качества, които той може дори да не притежава – все още. И омразата, и любовта изкривяват образа на другия – това е сигурно. Но омразата представя горчива картина, докато картината на любовта е сладка. Затова се казва, че майката ще нарече дори слепия си син Падмалочан – Лотосоокият.

Но може би отново прекалено много сме на емоционална вълна. Връщайки се на въпроса – как можем да преценим кой има най-добрата диплома? Много е трудно да се отсъди. Може някой да е прославен, може да има милиони последователи, но може някой съвсем незнаен човечец да е по-скъп на Кришна. Никога не можем да знаем как става.

Разбира се, трябва да търсим къде има надеждна изворна вода. А ако сте открили и сте вкусили тази вода, можете да черпите от нея. Защото Шрила Шридхара Махарадж казва, че в духовния живот няма периферия, навсякъде е център. Моля ви, замислете се много дълбоко какво означава това. В духовния живот няма периферия, всичко е център – стига да става дума за истинска духовна общност, служене и т.н. Веднъж един много скъп приятел на нашия Гурудев, който живеел в Калифорния, поемал към дома след посещение в Навадвип, при Шрила Шридхара Махарадж. Той се сбогувал с духовния си учител, при което Шридхара Махарадж отбелязал: „Е, сега ти заминаваш за онова толкова затънтено място в света.” Калифорния, Сан Франциско! Нашият приятел казал: „Отивам в Калифорния! Това не е затънтено място.” Но след това се замислил: “Чакай малко, спрямо Маяпур, Нававип, то си е в затънтения край на света.” Защото Маяпур е много свято място, рожденото място на Шри Чайтаня Махапрабху. От тази перспектива Сан Франциско е някъде си там… Всъщност дори не съществува.

И така, как можем да изберем? Не зная, то ни сполита по божествена милост. Някои казват, че това е просто общоприета практика – можеш да се отдадеш на кой да е духовен учител. Което не е лошо като обща инструкция. Ала ако правим тази връзка все по- и по-лична, тогава ще се появи и друга сладост. Но дали по единия или по другия начин – нека се стремим да намерим своя подслон. Аз не бих се полъгвал по слава, квалификации, брой ученици и т.н. Това зависи и от нашето разбиране, от нашето желание – какъв тип водачество търсим. Но определено трябва да проверим за себе си дали извличаме вдъхновение. Ако ви вдъхновява, действайте! Това е начинът да намерим своето място.



following the footsteps of Prabhupad

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, с вяра и преданост трябва да следваме заръките на духовния учител. Това е много лесно, докато учителят иска нещо, което ни е по вкуса. „Да, Гурудев, и аз исках да направя същото!” Но ако той поиска нещо, което не ни е по вкуса? Въпреки всичко трябва да приложим същия принцип – с вяра и преданост да го изпълним.

Споменах, че тук Рупа Госвами дава списък с 64 принципа; но всъщност има само две правила в живота в преданост. Параграф номер едно: гуру винаги е прав. Параграф номер две: в случай, че гуру не е прав, автоматично параграф едно влиза в сила. Ако помните тези два принципа сте в безопасност – но след като сте проверили и приели. Не приемайте някаква глупост. Не приемайте безсмислие. След нужното обмисляне, ако можете напълно да посветите себе си, тогава първо проверявайте, а след това се покорявайте. Защо? Защото визията на гуру е доста различна от нашата визия. Ако мравка и слон се катерят по една и съща планина, тяхното виждане ще бъде различно. Перспективата им също ще е различна. Затова ако ценим и се възхищаваме на широката и проникновена визия на нашия учител, тогава трябва да се стремим да го следваме доколкото ни е по силите.

След това четвъртият принцип е да следваме стъпките на великите ачарии (учители) под насоката на духовния си наставник. Това означава, че един истински наставник винаги ще възхвалява предходните учители. Самият той също следва предходните учители, затова приканва и новодошлите да следват по същия начин. Защо? Защото това е процес, който се спуска. Ние може да си мислим, че знаем нещо в духовната наука. Но духовен напредък означава да разбереш: „Моите учители, моите наставници – те знаят.” Затова във „Веданта Сутра” се казва, че най-напред трябва да станеш мъдър – това е онази част от процеса, когато събираме и натрупваме информация, опит и т.н.; но след това трябва да станеш като дете – невинен, чист, изцяло зависим, с пълно доверие в Кришна. Докато се намираме в познавателната фаза на развитието си, трябва да научаваме, да изследваме, да насъбираме цялата опитност. Това е по-скоро фаза на постигане. Но по-късно идва фазата на прилагане. „Научил съм и се стремя да прилагам теорията в своята практика.”

Спускащият се процес е като бране на манго от дърво. Най-добрите плодове, разбира се, са на върха. Мангото е много деликатен, много ценен плод, затова трябва да сте много внимателни. А дървото е високо. Какво трябва да се направи в такъв случай? Много хора се качват на дървото; един бере най-високите плодове и ги предава надолу на следващия. По този начин плодът стига до земята. По същия начин и ние трябва да следваме предходните учители, защото те ни предават принципите на преданото служене.

 

(следва продължение)

 



guru

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Шрила Рупа Госвами дава списък с 64 принципа на преданото служене:

„Първият е да приемеш подслон в лотосовите нозе на автентичен духовен учител. Второ: да получиш посвещение от духовния учител и да се учиш от него как да отдаваш предано служене. Трето: да се покоряваш на заръките на духовния учител с вяра и преданост. Четвърто: да следваш стъпките на великите ачарии (учители) под насоката на духовния учител. И пето: да запитваш духовния учител как да напредваш в Кришна съзнание.”[1]

И така, първите пет от 64-те елемента на бхакти са фокусирани върху гуру. И тези първи пет принципа са много позитивни: направи това, и това, и това. Те не гласят  „не прави това, не прави онова”. Нека анализираме мъничко тези препоръки.

Какво означава да приемеш подслон в лотосовите нозе на духовен учител? Може да си речете, че означава да си напълно свързан с него. Но защо тогава е вторият принцип – да получиш посвещение от него? Би следвало да има разлика между двете нива. Първото ниво е, че „аз го приемам”. А второто ниво е, че „той ме приема”. Виждате ли разликата? Това означава да задълбочавате връзката все повече и повече. Да се приеме подслона на един свят човек – това е достъпно за всички. Няма кой знае какви изисквания. Но да получиш посвещение вече е друго. Има някои изисквания.

И така, какво става, ако приемем подслон у свят учител? Тази постъпка ще отвори вратата за нас. А какво означава да получиш посвещение? Означава, че си изцяло упълномощен да практикуваш в тази школа. Това е значението на посвещението. Ставаш пълноправен член, така да се каже. Разбира се, не означава, че преди не си бил пълноправен член. Защото това не зависи от формалния ритуал, а от степента на приемане и отдаденост. Ще ви дам един пример. По времето на Шрила Прабхупад имало една жена, която очаквала да бъде посветена от него. Но междувременно загинала в катастрофа. Бхактите били много разстроени и притеснени: „Какво ще стане сега с нея! Тя не успя да получи посвещение, какво ли бъдеще я чака?” Ала Шрила Прабхупад казал: „Тя се върна у дома, при Бога.”

При все това, посвещението е като официален договор, официален печат върху връзката. Затова препоръката е: намери духовен водач, приеми подслон у него и се стреми да получиш посвещение. Така че разбирате ли разликата между двете нива? В същото време, както бе споменато преди това в текста, посвещението не е краят на историята. То означава, че сте приети в тази школа на мисълта, напълно признат член сте на това духовно учение и практики, но дипломата ви ще дойде по-късно.

А как да получим своята диплома? За тази цел трябва да следваме третия принцип – да се покоряваме на заръките на духовния учител с вяра и преданост. Това е истинското изискване. Затова посвещението означава посветеност. Какво може да отвърнете, ако гуру каже: „Луната е направена от лед.”? Трябва да отвърнете: „Да, Гурудев!” Ето – упражнили сме своята отдаденост. Но следващия път, когато духовният учител види пълната луна, той казва: „О, тази пълна луна е като пита кашкавал.” Тогава какво можете да речете? „Да, Гурудев, така изглежда!”

Но встрани от шегата, какво искам да кажа? Понякога ученията и напътствията на учителя са отвъд възможностите на разбирането ни. Защото сме толкова вкопани в собствената си гледна точка. Ако някой дойде с напълно различно разбиране за същото нещо ни е много трудно да кажем „да”. Но това трето ниво не е сляпо следване, тъй като съществуват предишните нива – да приемеш подслон и да получиш посвещение. А какво означава да приемеш подслон? „Проверил съм. Проверил съм себе си” – това е най-доброто. Обикновено ние проверяваме гуру – което също е необходимо. Но нека проверим себе си. Това е основният въпрос – „Пасвам ли в тази картина? Тук ли ми е мястото?” Да приемеш подслон означава „Да, харесва ми този подслон. Мога да го приема, това е за мен.” И след това, встъпвайки във връзка на посвещение, и двете страни заявяват много сериозно: „Аз ти принадлежа и ти ми принадлежиш.” Така че посвещението е като свещенодействие, тайнство. Тайнствата са много важни в живота ни. Това е като официално разрешително. Но бихте ли се качили на такси, чийто шофьор току-що е изкарал книжка? Тъкмо е сменил знака на покрива на колата от У на Т. Спокойно ли ще ви е да се возите на такова такси? Не, нуждаем се от експертност. Официалното разрешително го има, можете да шофирате, но моето мнение е, че докато не ударите за пръв път колата, не сте опитен шофьор.

Кое ще направи официалното разрешително – посвещението – валидно? Ако имаме и преживяването – с вяра да изпълняваме напътствията на духовния учител. Виждате как тези различни стъпки неизбежно следват една подир друга.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава Шеста



Tevno ezero

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

Единството е велика сила. А ако сме единни в божественото служене, това ще донесе необикновени благословии на всички. Вашето присъствие винаги ми напомня присъствието на моите учители, на висшестоящите, и по този начин се чувствам сигурен. Мисля, всички споделяме това усещане, че да чувстваш уюта на дома е много важно в живота. Представете си ако трябва да изследвате непозната страна. Изпитвали ли сте това – да ви се налага нощем да вървите из непозната гора? Много е притеснително, нали? Макар това да е същата страна, същият континент, същата планета, същата вселена? А представете си ненадейно да се озовете на различна планета, всред съвсем различно обкръжение. Изненадващо е. Но ако някой ни е подготвил местенце, тогава се чувстваме сигурни.

Толкова е хубаво да намериш подслон в планините. По милостта на някои от вас, аз също се запознах мъничко с вашите планини. Някои от пътешествениците в стари времена казват: „България е много по-хубава от Швейцария.” Вашите планини са по-красиви. И знаете ли, когато намерим подслон там горе, винаги си мисля за това, че някой е трябвало да занесе камъните и гредите преди нас, за да подготви това място. Някой се е погрижил – за да се прислоним ние на сигурно място. По същия начин и нашите духовни наставници щедро се трудят да създадат домашно обкръжение за нас – където да можем да се чувстваме сигурни, да намерим своя подслон. Трябва да сме много благодарни за това.  

Затова нека прочетем от Шрила Прабхупад, който тълкува книгата на Шрила Рупа Госвами „Нектара на предаността”, Глава Шеста, „Как да отдаваме предано служене”:  

„Шрила Рупа Госвами казва, че по-големият му брат, Санатана Госвами, е написал „Хари Бхакти Виласа” за ръководство на ваишнавите, и в нея е споменал множество правила и предписания, които ваишнавите да следват.” „Хари Бхакти Виласа” е голяма книга – като законник с правила и забрани. Някои от правилата, изредени там, са много трудни. Да ви дам ли пример? Може в края да дойдат и някои лесни за преглъщане хапчета, но нека най-напред вземем горчивия хап. Казва се, че ако някой изпълнява съвършено всички правила и предписания на варнашрама-дхарма в продължение на хиляди животи, едва тогава става достоен да встъпи в преданото служене. Това означава, че ние сме изключени от тази компания.

Веднъж чух описание на правилата за приемане на вечеря, които спазват брамините от Южна Индия. Най-напред трябва да седнеш в редица само с брамини. Доста трудно нещо в София, нали? След това мъжете трябва да носят само дхоти, без никаква връхна дреха. Добре, този януари е доста мек, обаче разбирате, да се храниш само по дхоти отново е трудно. След това се обяснява как трябва да си почистиш ръката – разбира се със сложни мантри и мудри, капвайки вода на различни места; и освен това водата от дланта ти трябва да се стече към лакътя капка по капка. И така нататък. Така че докато стигнеш до своя прасадам, със сигурност ще „благославяш” всички правила и предписания. В традиционния начин на живот в структурата варнашрама има толкова много правила, че на практика е невъзможно да ги знаеш всичките, а дори и да ги знаеш – да следваш всичките.

При все това, има някои много важни правила, които касаят всеки. „Има правила, които можем да кажем са ограничени от времето, мястото и обстоятелствата, но има и някои общи, които трябва да бъдат следвани. Сега Шрила Рупа Госвами ще изреди тези толкова важни точки за наше благо. Шрила Рупа Госвами предлага да спомене само основните принципи, без подробностите. Например, основен принцип е, че човек трябва да приеме духовен учител. Точно как той следва напътствията на духовния си учител се счита за подробност. Ако, да речем, човек следва заръките на своя духовен учител и те се различават от насоките на друг духовен учител, това се нарича подробна информация.”

Тук има нещо много важно. Защото ние сме свикнали с принципа, че ученията на духовния учител трябва да са едни и същи. Въпреки това самият Шрила Прабхупад казва тук, че те може да са различни – и в същото време да са валидни. Виждате многообразието от мнения и подходи към Бога дори в рамките на една школа.

„Основният принцип за приемане на духовен учител важи навсякъде, макар че детайлите може да са различни. Шрила Рупа Госвами не иска да навлиза в подробности тук, а да изложи пред нас само принципите.”

(следва продължение)

 



Bhaktisiddhanta Saraswati

(от лекция на Свами Тиртха, октомври 2013, Лудащо, Вясапуджа)

 

(продължава от лекцията на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, 6 февруари 1936)

 

 

„Още някои напътствия от Чайтаня Махапрабху: „Не ставайте гуру-измамници, само за да изсипвате гнева и злостта си върху другите. Не използвайте гуру-бизнес, за да се гмуркате в дълбините на материалното битие. Вместо това станете искрени Мои слуги – ако можете – защото тогава ще ви благословя със силата си  и вече няма да има нужда да се боите.”

„Аз не се боя – казва Бхактисиддханта Сарасвати – защото моят Гурудев ми цитира тези стихове, а той ги е чул от своя учител. И тази е причината моят благословен Гурудев да приеме такъв пропаднал човек като мен за ученик. Той ми каза: „Това е заръката ми: стани гуру и избави този свят.” Затова критикуват само тези, които никога не са чували думите на Шри Чайтаня Махапрабху, цитирани по-горе. Такива хора много погрешно ще разберат духовния учител, когато той преподава на учениците си темите от Единадесета Песен на „Бхагавата Пурана”. Но какво да стори един ачария, когато се налага да обясни шлоката: ачария мам виджаниян? „Никога не се отнасяй с неуважение към ачария, никога не се опитвай да се сравняваш с него. Гуру е все едно Бог.”[1] Това са думите на Кришна. С тях Той иска да служи на добруването на човешките същества. Нима ачария трябва да напусне своето място, когато му се налага да обясни тези думи? Това задължение му е било възложено от учителя му; ако не поеме отговорността да обясни тези думи, той е за порицание, защото неуважението към духовния учител е оскърбление към светите имена. Затова той трябва да следва това напътствие, макар че мнозина ще му кажат, че е егоист, заемайки позицията на гуру.

Когато духовният учител дава гуру-гаятри мантрата на ученика, нима не бива да му казва, че тя е за обожание на духовния учител? „Гуру никога не бива да бъде посрамван, защото всички полубогове са в него.”[2] Когато дава наставления на ученика си върху тези теми от „Бхагаватам”, нима той трябва да ги премълчи?

Тайната мистерия на реалността се разкрива само на онези, които служат на духовния учител с такава искрена посветеност, с каквато служат на Върховния Бог Кришна. Нима гуру не бива да казва тези думи на ученика? Гуру-пуджа, обожанието на почитаемия духовен учител, е нещо много важно. На гуру трябва да се служи като че служим на Кришна.

В равнината на освобождението не съществува недостатък, но простосърдечните хора не могат да разберат тази толкова основна истина.”

Препоръчвам ви да прочетете останалата част от тази лекция, понеже е много полезна.

Най-добрата част от духовния живот е когато ашрая-таттва и вишая-таттва се разменят. Но как да обясним това? Когато Махапрабху казва, че всички вие трябва да станете гуру, всички значи всички – всеки е поканен за това служене. В много случаи аз виждам духовния учител във вас. Виждам гуру във вас. И има едно нещо, в което съм абсолютно сигурен по отношение на себе си – че вие служите на своя духовен учител в много по-голяма степен и с много по-добро качество, отколкото аз изобщо можах да го сторя за Гурудев. Това е когато ашрая и вишая-таттва се разменят. Ученикът би трябвало да е обител на служенето, а учителят би трябвало да е обект на служенето – обаче е обратното. Това е истинска мистерия и на мен ми харесва много. То е и единствената причина да се присъединявам към вас на тези празненства. Защото това е тържество, честващо принципа на духовния учител; пък ако непосредствената причина за това тържество е рожденият ден на един паднал човек, какво да се прави – това е нещо второстепенно.

И да се върнем на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур – накрая той казва: „Знам, че много пъти съм ви създавал проблеми, но имаше само една причина да го правя – за да помните Кришна.” И аз знам, че съм много труден за изтърпяване и често ви създавам грижи. Но също бих искал да ползвам това извинение – единствената причина да се опитвам понякога да ви притискам е, за да приемете пълен подслон у Кришна. Какво всъщност искам? Много здрава връзка, много силно единство. Светът е като хаос. Трябва да съзнаваме това и да сме подготвени да не ставаме като света.

Нашата философия е доста сложна. Има безгранично знание, безброй учения. Но всички тези учения могат да бъдат сведени до три основни точки. Едната е, че вие не сте само тела, а сте духовни души; втората е, че принадлежите на Бога; и третата е любовната връзка, установена между вас и Него. Тези са основните принципи и ако те се превърнат в жив факт в живота ви, ако не останат само теория – тогава това е успешен живот.

 

[1] „Шримад Бхагаватам” 11.17.27

[2] „Шримад Бхагаватам” 11.17.27



36777503_1852184071491227_7577925002960306176_n

(от лекция на Свами Тиртха, октомври 2013, Лудащо, Вясапуджа)

(продължава от лекцията на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, 6 февруари 1936) 

„И така, аз съм най-големият глупак на света. Заради арогантността ми, никой не ми се притече на помощ с добър съвет. И понеже никой не дойде да ми помогне, затова споделих проблема си с Махапрабху. Спомних си, че ако разкрия грижите си пред Него и се вслушам в съвета Му, ще ми олекне. И така, Той каза: „Когото и да срещнеш, говори му за Кришна. Това е Моята заръка: стани гуру и избави целия този свят! Никакво материално препятствие да не те спира в това служене. Ще се срещнем и ще бъдем отново заедно.”

В тези стихове ясно и очевидно намираме обяснение на това противоречие. Основното учение на Махапрабху е, че трябва да станем по-смирени от стрък трева; ала въпреки това Той казва: „Искам да станете гуру и да избавите целия този свят.” В този случай Махапрабху дава заръката: „Изпълнявайте ролята на духовен учител, както правя и Аз, и споделяйте това наставление с всеки, когото срещнете. Казвайте им буквално: Моето желание е да станете гуру и да освободите този свят, помагайте на хората да се избавят от своето неразбиране”. Разбира се, ако чуете тези думи, много смирено ще отвърнете: „Но аз съм просто човешко същество. Как мога да стана гуру? Ти си самият Бог, учителят на цялата вселена! Само Ти можеш да станеш гуру.” Но отговорът на Махапрабху на това е следният: „Нищо материално не бива да те спира в това служене. Ще се срещнем и ще бъдем заедно отново.” Значи, ако говорите на другите за Кришна, няма нужда да се боите, че ще Го забравите.

Избягвайте досег със светското. Онова, което наричаме „материален свят” ни обезпокоява. Цветове, вкусове, аромати, докосвания и звуци яростно ни атакуват. Затова не е много благотворно да сме със светски ум. Чайтаня Махапрабху казва: „Който иска да прекоси океана на материалното битие и копнее да служи на Бога, за такъв човек компанията на хора със светски начин на мислене, както и похотливият поглед към другия пол са като чаша пълна с отрова. Затова ако някой иска да служи на Бога, той никога не бива да полага прекалено големи усилия за постигане на светски цели. Външният физически свят покрива Бога, пречи Той да бъде видян. Само щом насочим вниманието си към материалните обекти, незабавно забравяме за Бога. Затова онези, които нямат досег с Върховния стават все по- и по-незначителни за нас. Тези, които искат да следват служенето на Кришна и да напредват по пътя на предаността, трябва да избягват подобна светска компания.

Смирената ми молба е: моля ви, стремете се да избягвате подражанието. Много е важно да анализираме себе си; трябва да разбираме недостатъците и слабите си места. Защо да търсим кусури у другите, ако не сме готови да се вгледаме в себе си? И не забравяйте – тези, които днес отдават съвсем малко служене, които днес не са кой знае колко отдадени, могат утре да стигнат едно издигнато ниво на посветеност. Винаги трябва да помним: не говорете нищо лошо за тези, които влагат вниманието си и помнят наставленията на светите писания и на светите личности. Дори грешниците могат да разберат Кришна и да надмогнат илюзията, ако следват слугите на Върховния Бог, който прекосява вселените. Истински могъщи са онези, които притежават силата на предаността. Не бих искал да се вторачвам в евентуалните недостатъци на преданите или да компрометирам служенето към Кришна и да налагам мнението си, пренебрегвайки процеса, макар именно този процес да ми дава правомощията да служа на Бога и Неговите слуги. Невъзможно е да се опише какви проблеми може да сътвори подобно арогантно отношение в човешкото съществуване. Затова смирено моля всички ви, избягвайте да имитирате ваишнавите; по-скоро се стремете да разбирате и следвате техния начин на мислене, техните добродетели, техните идеали. За нас единствената истинска връзка е връзката с преданите на Кришна. Всички останали занимания са просто масло в огъня на материалното съществуване.”

 

(следва продължение)

 

 



parampara

(от лекция на Свами Тиртха, октомври 2013, Лудащо, Вясапуджа)

Най-напред бих искал да приветствам всички. Много съм щастлив, за мен е голяма чест, че всички вие сте си направили труда да дойдете. На подобни събития имам нещо като духовна шизофрения, защото една част от мен радостно участва в празненството заедно с всички вас, докато друга моя част е леко объркана и се чувства неловко да седи от отсамната страна на групата, а не оттатък. Но нека говори онази част от мен, която е щастлива да участва в такова служене.

Защо? Защото една от най-красивите страни на това съществуване, на живота, е общуването с другите човешки същества. То е източник на най-голямото щастие и удовлетворение, ала същевременно и на най-големите проблеми за всички. И има една много специална част от общуването между хората – това е духовното общуване. Част от него пък е общуването с някой по-висш, по-уважаван – общуването с гуру. Има една древна препоръка: не се доближавай твърде много до цар, вол, каруца, огън, жена и гуру, защото ще се опариш; но не стой и прекалено далеч, защото тогава няма да имаш полза от общуването си с тях. Така че трябва да открием верния начин, вярното настроение за това общуване, когато не се парим, но въпреки това можем да се радваме на топлината и светлината.

Още помня дните, когато се събирахме заедно, братя и сестри, да празнуваме рождения ден на Гурудев. Тези спомени ми помагат да остана тук и да не изчезна ненадейно. Защото си спомням колко важно беше това за нас, какъв наситен с ентусиазъм момент беше; и ако мога, бих бил много щастлив да помогна и на други да изпитат същите чувства.

Не съм красноречив оратор, но познавам такива, които наистина са сладкодумци – до такава степен, че когато заговорят, дори тези, които не разбират езика, започват да плачат. Наблюдавал съм това и то означава, че има сила, има огън, че сърцето на този човек пламти така, че е способен да споделя с останалите дори без думи. А това доказва, че е възможно да се надмогнат материалните ограничения. Ние не се интересуваме от телесните, физически ограничения, но истински вярваме в победата на сърцето и душата, вярваме в духовната сила.

В онези дни празненствата бяха много подобни на днешните – събирахме се заедно, всеки тичаше в кухнята, стараехме да служим възможно най-добре на Гурудев, който толкова пъти беше много недоволен и беше много трудно да разберем как да го направим щастлив. Все пак се научихме как да празнуваме и как да почитаме гуру-принципа правилно.

И така, Гурудев беше много огнен човек, той беше могъщ човек. Но позволете ми да цитирам някои мисли и спомени на един друг човек, който е бил не огън, а лъв, ревящият лъв на проповядването – Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура. Той бил толкова строг, че позволил на учениците си да празнуват рождения му ден едва след петдесетгодишнината си. Дотогава – никакъв шанс за празненства. Това е лекция от 6 февруари, 1936 г.– последната Вясапуджа преди смъртта му. Не е лесно да се преведе, но ще опитам.

„Приемайки ролята на гуру, ние сме поели отговорността и сме се нагърбили с тази толкова сериозна задача. Сред слушателите всички седят на обикновени места, единствено на мен е дадено издигнато място. Хората може да си рекат: „Гледайте колко е голяма зоологическата градина на Господ! Каква арогантност! Та той е луд! Или по-добре да кажем – жесток. Виждали ли сте такава мръсна свиня с гирлянди на шията? Възвишени думи, големи празненства – колко е надут! Слуша как другите възхваляват добродетелите му. Вижте, колко големи са порасли ушите му – явно е какво удоволствие извлича от това. Какво е това противопоставяне на ученията на Чайтаня Махапрабху?! Възможно ли е този див звяр някога да се промени?”

И така, аз съм най-големият глупак на света. Заради арогантността ми, никой не ми се притече на помощ с добър съвет. И понеже никой не дойде да ми помогне, затова споделих проблема си с Махапрабху. Спомних си, че ако разкрия грижите си пред Него и се вслушам в съвета Му, ще ми олекне. И така, Той каза: „Когото и да срещнеш, говори му за Кришна. Това е Моята заръка: стани гуру и избави целия този свят! Никакво материално препятствие да не те спира в това служене. Ще се срещнем и ще бъдем отново заедно.”

 

(следва продължение)