Archives

Calendar

September 2020
M T W T F S S
« Aug    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  



Допълнителни издания issues

Krishna 1

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

И накрая, чистата преданост привлича Кришна. „Шрила Рупа Госвами е заявил, че преданото служене е привлекателно дори за Кришна. Кришна привлича всекиго, но преданото служене привлича Кришна.”[1] И така, защо Кришна? Значението на това име е „черен”. Ако се случи да посетите Индия, ще видите името на Кришна на разни билбордове, например „Автомобилни гуми Кришна” или „Сарита Кришна”. Веднъж бяхме в Айодхя с Крипадхам и след цял ден дълго, изтощително пътуване, най-сетне пристигнахме в нашия хотел. Хотелът беше чисто-бяла мраморна сграда, а названието на тази бяла сграда беше „Хотел Кришна” – черният хотел.

Така че понякога приемаме името Кришна в простичкото му значение като „черен”. Друго значение на „Кришна” е „привлекателен”. „Всепривличащ”. Привлекателен не само за някои, но за всички. Можем да кажем, че Той е Тъмният Бог. Защо тъмен? Защото истинските божествени тайни са скрити. Същевременно Неговият тъмен оттенък струи със специален тип тъмнина. Това е божествена, сияйна тъмнина. Не е обикновен материален мрак, а божествен мрак. И тази привличаща сила е безгранична. Мога да ви кажа, че това е истина; щом Той е способен да привлече дори мен, значи е възможно. И така, Кришна-нам не е някакво сектантско название, а това е най-висшата характеристика на Върховния Бог – Той е всепривличащ, най-добрият във всички отношения.

Но кое привлича тази всепривличаща, окончателна причина на всички причини? И защо именно Кришна? Веднъж неколцина риши, мъдри люде, отишли при твореца Брахма и му поставили няколко въпроса: „Молим, кажи ни, кой е Бог? Кой е Всевишният? Кой е господарят тук? Кой плаши смъртта?” Всеки се страхува от смъртта. Но кой е този, който може да уплаши смъртта? Това добри въпроси ли са? Мисля, че са много добри. „И кой е този, когото познаеш ли, узнал си всичко?” Това добър въпрос ли е? Много добър въпрос! Тогава няма да се залутваш в детайлите, но ще си свързан със същината. И накрая: „Кое кара света да се върти?”

Считам, че това са много сериозни въпроси. „Кой е Върховният? Кой може да пропъди смъртта? Кой е този, когото познаваме ли, знаем всичко? И кое кара света да се върти?” Това е стандартът за качество на въпросите.

И тогава Брахма започнал да дава отговорите. Как мислите, какъв бил отговорът на първия въпрос – кой е Бог, кой е Върховният? Той казал: „Кришна.” Кришна е Върховният Бог. Какъв бил отговорът на втория въпрос?

Отговор: Кришна.

Свами Тиртха: Да, умно; обаче Кришна по много специален начин. Кой аспект на Кришна? Кой може да пропъди смъртта? Кой е най-добрият начин да се произнесе името на Кришна? Това е Говинда. Говинда! От Говинда смъртта бяга. Тя не може да понесе присъствието на Говинда. Добре, вече знаете кой е Всевишният; вече знаете тайната на вечния живот – как да се избегне смъртта. Но тогава как да се постигне пълно знание – познавайки Него да познаваме всичко? Кой е това?

Отговор: Кришна.

Свами Тиртха: Кришна е, но по много специален начин. Не е Кришна в общия Му образ на всепривличащ; не е Говинда, който е като ваш приятел; това е Гопиджана-валлабха – най-свидният възлюбен на гопите. Познавайки Него, ще знаете всичко. Защо? Защото става дума за любовните взаимоотношения, за божествената любов. Знаем ли това, знаем всичко. Това не са подробностите, а същината.

Но последният, окончателният въпрос: „Кое кара света да се върти?” Вече не е Кришна. Сваха – жертвата. Жертвата прави света да се върти.

Ето затова обожаваме Кришна – защото Той е всепривличащ. И Той е Всевишният; и един Негов аспект може да надмогне смъртта; а друг Негов аспект може да ви дари пълното знание. И затова сме готови да практикуваме жертва – защото това ще задейства цялата система. А коя е най-добрата жертва за настоящата епоха? Това е святото име – нама-ягя, харинама-санкиртан – това е жертвата за тази епоха.

И така, „Кришна привлича всеки, но преданото служене привлича дори Кришна. Символ на преданото служене в най-висша степен е Радхарани. Кришна е наречен Мадана-Мохана, което означава, че е толкова привлекателен, че може да победи првиличането на хиляди Купидони. Но Радхарани е дори още по-привлекателна, защото Тя може да привлече даже Кришна. Затова преданите Я наричат Мадана-Мохана-Мохини – която привлича този, който привлича Купидон.”

Това са някои дребни, съвсем незначителни идеи какво представлява чистото предано служене. Не е просто служене, определено не е платено служене, а е предано служене и то на чисто ниво. То ще ви донесе всички блага, които можете да си представите – и много повече.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Гл.1



30726333_1790890650932667_4798614436942184448_n

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 

Чистото предано служене се среща рядко: „В подготвителния етап на духовния живот има различни видове отречения за постигане на себереализация. Ала дори изпълнителят на тези процеси да няма никакви материални желания, той пак не може да постигне предано служене. В това да се стреми самичък да постигне предано служене също няма голяма надежда, защото Кришна не е съгласен да раздава преданото служене на кого да е. Кришна лесно може да му предложи всякакво материално щастие или дори освобождение, но никак лесно не се съгласява да допусне някого в преданото служене към Него. В действителност преданото служене може да бъде постигнато единствено по милостта на чист предан. В „Чайтаня Чаритамрита” се казва: „По милостта на духовния учител, който е чист предан, и по милостта на Кришна човек може да достигне до нивото на преданото служене.” Няма друг път.”[1]

И така, гуру-кришна-прасаде пая бхакти-лата-биджа – „По милостта на духовния учител и на Кришна, семето на преданото служене се засажда в сърцето.”[2] Колко красиво! И какво се случва като получим семенцето в сърцето си? Трябва да го отглеждаме, така че да порасне. Мъничкото нежно растение трябва да се пази, да се подхранва, да се полива, за да израсте и да пробие вселената. И най-сетне трябва да достигне до лотосовите нозе на Радха-Говинда, за да обогати красотата на Божествената Двойка. Това зрънце на предаността е много безценно за нас. Защото то не само ще добие листенца, но ще има и цветчета, а в края на краищата ще роди и плодове. А какъв е плодът от семето на преданото служене? Това е чистата преданост – най-вкусният плод на всички духовни дейности.

Затова по милостта на Върховния Бог и на Неговия представител, духовния учител, ние се стараем да отглеждаме това зрънце преданост. Нима можем да сме такива глупци, че да отхвърлим благословиите на един чист предан? Да изтръгнем семенцето от сърцето си? „Вече не се нуждая от това семе, вече не ми е нужна тази мантра, вече не ми трябва твоята благословия”… Това е нещо рядко.

„Редкостта на преданото служене се потвърждава и в тантра-шастра, където Бог Шива казва на Сати: „Моя скъпа Сати…” Виждате ли, това е толкова специално! Тук Шива говори, пък Сати, съпругата му, слуша. А какво се случва обичайно в едни семейни взаимоотношения?

Отговор: Обратното.

Свами Тиртха: Виждате ли, това е трансцендентално! Това е оригиналната версия – когато Шива говори, а Сати слуша. Значи, когато жената говори, а вие трябва да слушате – това е материално отражение на оригиналната ситуация, съжалявам да го кажа. И не знам дали е виц или истина, но двама мъже разговарят. Единият казва: „Знаеш ли, в нашия дом последната дума винаги е моя!” Приятелят му е много изненадан и пита: „Как така?” „Да, скъпа!”  Но нека се опитваме да се фокусираме върху оригиналната версия.

И така, „Бог Шива казва: „Моя скъпа Сати, слушай! Ако някой е много добър философ, анализирайки различните процеси на знание, той може да постигне освобождение от материалното оплитане. Изпълнявайки ритуалистичните жертвени приношения, препоръчани във Ведите, човек може да бъде издигнат до нивото на благочестивите действия и да се радва на материални удобства в живота до най-пълна степен. Но всички такива усилия трудно могат да дарят някому предано служене към Бога, дори и да прилага подобни процеси в течение на хиляди животи наред.”

Макар да се казва, че е трудно и рядко да се постигне чисто предано служене, при все това е възможно. Следващият аспект на чистото предано служене е, че то надхвърля освобождението. От нашата традиция разбираме, че освобождението има различни степени: като например да постигнеш положение подобно на Бога; да имаш подобни телесни черти; да встъпиш в присъствието Му… Но чистата преданост не се удовлетворява с такива постижения, а иска да установи жива и любяща връзка с Бога. На нас не ни стига подобно постъпково освобождение, ние искаме най-висшето и окончателно решение на всички проблеми.

Нитям бхагавата севая[3] – постоянно, вечно служене на бхагавата. Предаността ще се утвърди в сърцето на предания като неоспорим факт. И тогава възлите в сърцето ще се развържат. Затова ние търсим такова решение, което ни сочи сияйната перспектива отвъд освобождението. Така че не се удовлетворявайте с някакво незначително освобождение. Има нещо повече, което ви очаква. Освобождението не е цел, то е страничен ефект. Може днес това да са само думи за вас, за нас, но то е много висш тип реалност.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектарът на предаността”, Гл. 1

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 19.151

[3] „Шримад Бхагаватам” 1.2.18



meditation 1

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

След това се казва, че чистата преданост е все-благоприятна. „Шрила Рупа Госвами е дал определение за благоприятност. Той казва, че истинска благоприятност означава действия за добруването на всички хора по света. Понастоящем групи от хора се занимават с благотворителни дейности, засягащи някое общество или държава. Прави се дори опит за помощ в световен мащаб под формата на Организацията на Обединените Нации. Но заради недостатъците на ограничения национален обхват, подобна обща добротворческа програма за целия свят на практика е невъзможна. Това чисто бхакти движение обаче е толкова хубаво, че може да донесе най-висше благо на целия човешки род. Всеки може да бъде привлечен от това движение и да почувства резултатите.”[1]

И така, да се пропагандира духовната култура е най-висшата сред всички благотворни дейности. Защо? Защото това ще ни върне в изначалната ни позиция – а тя е да се радваме на Божията прегръдка. Изначалната позиция на душата е настроението на служене, на обмен. Не платено служене, а безкористно предано служене. В най-добрия случай – чисто предано служене.

Тогава то ще донесе щастие. Чистото предано служене ще донесе щастие. „Шрила Рупа Госвами е анализирал различните източници на щастие. Той е разделил щастието в три категории. Първата е щастие, извлечено от материално наслаждение; втората е щастие, извлечено от отъждествяване с Върховния Брахман; и накрая щастие, извлечено от чисто предано служене. В тантра-шастра бог Шива се обръща към жена си Сати по следния начин: „Моя скъпа съпруго, онзи, който се е отдал в лотосовите нозе на Говинда и по този начин е развил чисто Кришна съзнание, може с лекота да получи всички съвършенства, жадувани от имперсоналистите, а освен тях може да се наслаждава на щастието, постигнато от чистите предани.” Щастието, извлечено от чистото предано служене, е от най-висш тип, понеже е вечно.”

На практика всички останали видове щастие са ограничени – било то от времето или от обстоятелствата. Съществува и специален тип освобождение, което се нарича „не-вечно освобождение”. Много странно; очакваме освобождението да е вечно, нали? Но ето, има не-вечно освобождение – отиваш и после се връщаш. Това е като танц – една стъпка напред, две назад. Като хоро. Нарича се крама-мукти – освобождение стъпка по стъпка. Малко нагоре, малко назад, малко напред, малко назад… И също се казва, че тези, които пропуснат да обожават лично, да служат на Бога, дори да са постигнали един вид съвършенство, трябва да се върнат. Същевременно, даже да не си постигнал съвършенство, ако не забравяш за личното служене, можеш да се радваш на пълна благодат.

Защото знаете, обикновено има разлика между процеса като цяло и постиженията. Например, някои хора извършват много аскетични духовни практики – за да постигнат окончателен покой, когато няма да трябва да правят нищо. Сега те са много дейни – за да постигнат бездействие. Изтезават себе си – за да намерят умиротворение. Но за преданите няма разлика между настоящите дейности и вечните духовни дейности. Така че внимавайте! Ако ежедневната ви практика е самоизмъчване, страдание и оплаквания – ще правите това и там във вечността. Защото Кришна казва: „Аз мога да удовлетворя Своите предани по начина, който им харесва.” Така че щом това е вашата садхана, ежедневната ви практика, Бог казва „Аз ще ви даря съвършенство в нея. Плачете днес – можете да плачете завинаги!”

Затова трябва да сме много внимателни какво практикуваме ден след ден. Стремете се да пречиствате своята медитация. Това не е игра. Трябва да сме много качествени практикуващи, за да постигнем много качествено съвършенство. А въобще си нямаме и представа какви висши типове съвършенство ни очакват. Чистата бхакти е начало на всичко благоприятно. Това определено ще донесе щастие. А щастието от чистото предано служене е вечно.

 

(следва продължение)

[1] „Нектарът на предаността”, Гл.1



father-and-daughter-silhouette-494x329

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Веднъж чух история за един човек, който имал преживяване близко до смъртта. В това много особено състояние на ума, той прекосил вселената и в края на краищата срещнал Бога. Богът поискал от него да му представи списък с греховете и грешките си. И той започнал да събира, така да се каже, официалните си грешки. Знаете, ако мъничко се вгледаме в себе си, можем да съставим такъв списък; така и той също направил своя списък. Ала когато го подал на Бога, Върховният бил много неудовлетворен. Той казал: „Не това, не това! Това не е сериозно. Но едно нещо не си добавил в твоя списък – че не си обичал дъщеря си.” Това бил единственият истински грях, едничката реална грешка, която посочил. И след това казал: „Затова се връщай! Обратно на планетата Земя!”
Представете си себе си в такава ситуация: срещате Всевишния и трябва да изложите своя случай. Знаете, да срещнеш Бога е само на стъпка от пълното съвършенство. Защото Той може да те покани: „О, Мой скъпи синко, Моя скъпа дъще, колко хубаво, че дойде, ела, седни до Мен!” Обаче Той казва: „Връщай се!” Това е много тежко чувство. Но върнеш ли се, то е в различно настроение. Вече не си същият човек. Тръгнал си с дълъг списък, а се връщаш само с една задача – да поправиш тази единствена истинска грешка. 
В нашия процес какво е грях? Злоупотреба с енергиите. Най-общото и широко скроено обяснение за греховно действие – това е да прилагаш по-висш тип енергия за по-низша цел или на по-ниско ниво. Нашият живот е много свещена, много висша класа енергия. Нашата прана, жизнената ни енергия, е свята. Затова не бива да я пропиляваме по незначителни амбиции. Трябва да я прилагаме за най-добрата цел. Не използвайте, не пилейте безценния си живот в глупави дейности. 
Затова Кришна казва: „В случай, че има някакъв проблем, някакви негативни последици, ако се откажете от всички други ангажименти, за да служите на Бога – Аз ще ви защитя.” И моля ви, не забравяйте: понякога си мислим, че последствията ще дойдат по-късно, но може би това, което виждаме, вече е последица. Затова моля ви, поизмъчете се малко с чувство за вина – но не чак прекалено много. Не се фокусирайте върху грешките си; по-добре да се съсредоточим върху решението. Трябва да решим дали сме част от проблема или част от решението. И Рупа Госвами казва, че Кришна може да ни защити от всеки проблем. Затова ако се отдадем под тази божествена закрила, ще бъдем в безопасност. 
Това е по отношение на облекчението от материални страдания. Материалните страдания са последствие от някакви предишни грешни постъпки. А материалният успех е последствие от позитивни занимания – това се нарича добра карма; страданието е лоша карма. И така, какво искате: лоша карма или добра карма? 
Яшода: Никаква карма.
Свами Тиртха: Умно. Защото карма означава окови. Добри или лоши – все са окови. И дори тези, които имат добра карма, така да се каже, могат да я профукат, могат да злоупотребят с добрата възможност. Така че трябва да станем трансцендентални, духовни спрямо кармичното ниво на действие-последица. Скочете! От лошите навици, от лошата практика скочете към добра практика. 
 
(следва продължение)


111114951_285133759605278_468178414873529864_n

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Научили сме някои характеристики на чистото предано служене: 1) то е краят на всички страдания; 2) началото е на всичко благотворно; 3) донася вътрешно удовлетворение и щастие; 4) рядко постижимо е, уви; 5) отвъд освобождението е; 6) и е привлекателно дори за Бога.[1] Сега нека разгледаме някои по-подробни обяснения от Шрила Прабхупад за тези характеристики.

„Облекчение от материалните страдания. В „Бхагавад Гита” Богът казва, че човек трябва да Му се отдаде, изоставяйки всички останали ангажименти. Богът също дава и думата си, че ще защити такива отдадени души от последиците на всички греховни дейности.”[2]

Сарва дхарман паритяджа мам екам шаранам враджа[3] – всички останали занимания, минете отвъд тях. Дхарма означава дългът в човешкия живот. Надскочете дхарма, тези общи правила и отговорности. Мам екам – отдайте се само на Мен с еднонасочено внимание. Шаранам означава да приемеш подслон. Да приемеш подслон – това е като да си пристигнеш вкъщи. Много хубаво чувство.

И така, пътят на дхарма трябва да бъде следван. Освен в един случай – когато напълно си се отдал на Божията воля. Докато не си способен на това, не изоставяй дхарма отговорностите – основните принципи на човешкия живот. Затова е казано, че трябва да живеем в съответствие с принципите на дхарма, а да мислим и чувстваме в съответствие с принципите на раса – съкровената радост. Дхарма е подобаващият дълг, а раса е нашата изначална връзка с Всевишния.

Но тук е споменато и че Бог, Кришна, ще ни предпази от греховни последици. Най-сетне тема, която разбираме! Чистото предано служене е толкова теоретично; греховните дейности са ежедневната ни практика. Но веднъж Гурудев ми сподели лоша вест – че някои от бхактите слушат някаква глупава музика. Бях удивен да чуя, че подобно нещо е възможно! С ужас попитах: „О, Гурудев, каква ще бъде последицата от това?” А той отвърна: „Това вече е последица.” Тогава проумях, че трябва да поизгладя разбирането си относно действие-последица.

Но какви са тези греховни последици, какви са тези греховни дейности? Отново ли трябва да се сплашваме и самоизмъчваме с тази концепция за грях и вина? Да! Да, поизмъчете се малко. Защото за нещастие това е вярно. Допуснали сме много грешки. Списъкът ни е дълъг. И ако зависим от справедливия Бог, пътят на избавлението също би бил дълъг. Вие вярвате ли в Бога на справедливостта? Не, не сме поклонници на справедливия Бог. Искаме милостив Бог, който не пита откъде идваш, а се интересува накъде си се запътил.

Нещо подобно съм чел в една книга, заглавието ѝ е „Оста на живота”. Когато пътниците срещат селяните, жената не пита: „Откъде идвате?”, а: „Накъде отивате?” И след това учителят изпитва всички ученици: „Спомняте ли си как протече срещата?” Някои от момчетата излагат различни идеи, но в крайна сметка учителят посочва: „Не. Тя ни запита за посоката ни, а не за нашето минало.” Така че независимо от дългия списък с извършени грешки, ние всички имаме равносметка, но въпреки това има пряк път пред нас към освобождението.

 

(следва продължение)

[1] Рупа Госвами, „Бхакти Расамрита Синдху” 1.1.17

[2] „Нектарът на предаността”, Глава 1

[3] „Бхагавад Гита” 18.66



fisherman's net

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

Да практикуваш духовен живот сам е хубаво; да имаш още един партньор е по-добре; но да имаш много приятели е най-добре. Ние не просто вярваме в съвпадения, но искаме да виждаме божествената подредба всеки миг, във всяко действие, във всяка обикновена случка, която ни спохожда. Независимо дали тя е щастлива и лека или трудна и горчива, нека поддържаме едно и също виждане.

Научили сме от нашите учители, светите ачарии, някои неща за чистото предано служене. Три думи са споменати тук: „чисто”, „предано” и „служене”. Всъщност тези три думи започват от края – от „служене”. Чистото предано служене започва със служене. А какво означава служене? Говорили сме, че то е равно на любов, на обич. Любов означава да служиш на другите. И ако служиш на другите, значи ги обичаш. Това уравнение е двупосочно. Въпреки всичко в наши дни „служене” звучи някак неловко. Освен когато другите ни служат – тогава ни харесва. Обаче ние да служим на другите? Не харесваме това. Ден след ден обаче ни се налага да служим на другите – било то на шефа си или на своето куче, ние служим на толкова много други същества. Ала в повечето случаи това е платено служене. То не е предано служене.

Реалността в живота е, че сме свързани. Това е като мрежа – дръпнеш ли една нишка, цялата мрежа потрепва. И как наричате отворите между нишките на мрежата?

Отговор: Очите на мрежата.

Свами Тиртха: О, колко хубаво! Умът е като мрежа, като рибарска мрежа. Нашият ум е такъв – отворите в тази мрежа са много тесни, много малки. Затова всички незначителни неща и впечатления, които ни връхлитат, засядат в умствената ни мрежа. Ако, така да се каже, увеличим очите на нашата мрежа, тогава нищожните дреболии ще пропадат през нея. Духовно въздигане означава да уголемим дупките, за да пропада през тях маловажното. Но големите, значимите неща ще останат, ще бъдат съхранени. Това е духовен напредък – oставете незначителното да отмине. Както се казва: „Остави го,” но ако добавим нещичко накрая, ще стане „Остави го-спод!”, остави Господ да направи чудесата.

И така, ако дръпнете една нишка от мрежата, цялата система се задвижва и можете да достигнете до всички. По подобен начин, ако нещо засегне ума ни, целите се чувстваме притеснени. Но същият принцип е приложим и във взаимоотношенията сред преданите. Или в един семеен кръг. Щом сме свързани, ние споделяме. Успехът на моя брат или партньор е и мой успех. А моят провал е провал и за него. Това е „моят” принос. Виждате ли, щом си принадлежим, щом споделяме този живот, това означава, че сме свързани. Настроението на служене свързва хората. Платеното служене също свързва хората, макар и по горчив начин. Но този специален тип служене, преданото служене, ни свързва по различен начин – когато отношенията ни не са мотивирани от себична изгода, но има само едно състезание: съревноваваме се как да си служим един на друг по-добре.

И така, основното отношение е на служене, настроение на служене; окачественото или по-високото ниво е предано служене; а най-висшата степен е чисто предано служене.

 

(следва продължение)

 



40cbac5975cf970cee9c9a47bc46d23a

(от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2015 сутрин, Лудащо)

„Следният пример съдържа смесица от екстатично приятелство и смях, разгледани съответно цялостно и частично. Когато Кришна видял, че Субала, в дрехите на Радхарани, мълчаливо се криел в сянката на едно красиво дърво ашока на брега на Ямуна, Той веднага скочил изненадан от мястото си. Виждайки Кришна, Субала се опитал да скрие своя смях като покрил бузите си.”[1]

Виждате ли красотата? Виждате ли хармонията? Кой е този Субала? И защо е облечен като Радхарани? Не забравяйте, че Радхика е много красива. Но Субала е почти също толкова красив. Макар че е момче, приятел на Кришна, пастир, той е красив почти като Радхика. И има много, много забавни случки с тях. Когато Радхарани не може да се срещне с Кришна, тогава Субала идва преоблечен, а Тя се преоблича като Субала. Те се заменят един-друг и правят какви ли не различни номера във Вриндавана. Но единствената причина за цялото това преобличане, разменяне и какво ли не е само да обогати раса, щастието от срещата.

Когато Кришна на практика умира в раздялата с Радхика, Той изпраща Субала да намери начин да Я доведе, да измисли нещо. Субала лесно може да отиде. Когато той пристига в дома на Радхика, възрастните хора в семейството не се боят от него, те се страхуват само от онова черното момче. Тогава Субала предава на Радха вестта, че Кришна умира в раздялата: „Моля те, нека направим нещо!” И понеже толкова много си приличат един на друг, те бързо си разменят дрехите. Така Субала остава в дома в одеждите на Радхика, а Радхарани, преоблечена като Субала, се връща при Кришна. И тогава Кришна вижда: „О, това не е Радхика, Субала е сам. Той идва сам! Къде е моята Радхика!?” Той умира на място. Тогава преоблечената Радхика започва малко да дразни Кришна: „За какво Ти е притрябвала Радхарани? Защо не повикаш Чандравали – тя със сигурност ще дойде.” Но тогава Кришна казва: „Ако жадуваш за сладко мляко, каква работа ти върши малко вода?” Така когато Радхика най-сетне разбира, че Кришна Ѝ е достатъчно верен, Тя разкрива загадката.

Така че, скъпи мои братя, макар в момента в тази стая да сме малцинство, не се учудвайте, ако понякога верността ви бива изпитвана. И че понякога ви дразнят. Винаги помнете, че това е сладко смесване на раса.

Затова наш дълг е било то научно, било интуитивно да разберем, да открием своята раса, своя път към тази красива реалност – отвъд фактите и отвъд истините – да влезем в досег с Прекрасната Реалност.

[1] „Бхакти Расамрита Синдху”, Глава 49

 



IMG-0183

(от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2015 сутрин, Лудащо)

За да си помогнем да открием своята връзка с Бога, нека прочетем нещо за изначалните връзки, расите. Това е книгата на Шрила Рупа Госвами за науката на преданите вкусове. Тя описва различните качества на Кришна, а също и чувствата, и отношенията, посредством които Неговите предани са привързани към Него. В самия край последните глави са посветени на една много специална тема – смесването на раси.

„Както вече бе описано, съществуват дванадесет различни видове раса или екстатични взаимоотношения с Кришна. Пет от тези раси са директни и са изброени като неутралност, служене, приятелство, родителска обич и интимна любов. Седем от расите са индиректни и са изброени като смях, удивление, галантност, състрадание, гняв, страх и ужас. Петте директни раси са вечно проявени във Ваикунтха, духовното царство, докато седемте индиректни раси вечно се проявяват и изчезват в Гокула Вриндавана, където Кришна играе дивните си забавления в материалния свят.”[1]

Обичайно бхактите си мислят: „Има само пет раси”. Всъщност, ако са по-вещи във философията, ще рекат: „Има четири раси”, тъй като изключват неутралната. А тъй като намират изключително щастие в собствената си раса, те ще кажат: „Има само една раса – нашата”.

Но тук разбираме, че съществуват пет основни и седем допълнителни раси. Онзи ден говорихме за атеизма. Затова трябва много точно да преценим коя е нашата раса. Омраза, гняв, страх, ужас? Това е атеизъм – да си ужасен от мисълта, че Бог съществува. Така че виждате, дори атеистите култивират раса, само че малко горчива. Моля ви, разберете ме правилно – дори второстепенните раси имат своето място в духовните взаимоотношения; но атеистът, който отхвърля Бога при всички положения, дори той по някакъв начин отразява второстепенните раси, защото се бои от тази тема.

„Често в добавка към обичайната раса се открива присъствието и на някаква друга раса, като смесицата на тези любящи настроения понякога е съвместима или приятна, а друг път е несъвместима, неприятна. Следва научен анализ на съвместимостта и несъвместимостта при смесването на тези различни раси или любовни настроения.

Сега става интересно. И така, има многообразие от чувства. Има един основен цвят и най-различни отсенки и нюанси. Това е отразено и в модната индустрия, защото на зелена дреха не си слагате нещо синьо. Просто не подхожда – това е горчива смесица на раси. Трябва да култивираме своите чувства, да култивираме своите отсенки по правилния начин, за да се проявяват все повече хармония и красота – а не противоречащи си, врагуващи вкусове и елементи да се проявяват в живота ни. Тази хармония трябва да се проявява и в общуването с преданите. Или с нашия духовен учител, или с нашето мурти.

И така, как да смесваме чувствата правилно? Какво знаете за науката на любовта? Нека научим нещичко от Рупа Госвами.

„Когато в расата на неутралната обич (шанта-раса) се откриват следи от ужас или удивление, резултатът е съвместим. Когато примесени с тази неутрална обич има проявления на интимна любов, галантност, гняв или страх, резултатът е несъвместим.”

Това е ужасно – ако добавите малко ненавист или чувства на ужас към неутралността, това е хармонично. А когато добавите любов към неутралността – това е нехармонично?! Затова ние не подкрепяме неутралните чувства, защото как може да се постигне хармония в неутралността? Само с някакво усещане за страх, с антагонистични чувства – тогава е хармонично. А когато добавите малко капки любов, това е дисхармонично – толкова е ужасно! Нека прескочим на някоя друга раса. Може да намерите дълъг анализ, че ако добавите героични чувства или галантност към приятелството, това е добре; обаче само много специален тип галантност е уместна в любовните взаимоотношения. И тук се казва: „Екстазът на любовната привързаност, примесен със смях и приятелство, прави хармонична смес.” Ето и друга комбинация: „С екстаза на гнева в преданото служене, примес на състрадание или галантност е съвместим, докато смесица на смях, интимно единение или страх е напълно несъвместима.”

Виждам, че сте уморени от анализиране на различните раси и може би сте изгубили червената нишка. Но изпитвали ли сте някога чувството, че „не мога да живея без този човек” и същевременно „не мога да издържам присъствието му”? Или пък обратното: „Не мога да понасям тази жена, но съм напълно влюбен в нея”? Сега разбирате нещичко за смесването на различните раси; понякога има противоположни чувства – омраза и изгаряща любов. Защо? Защото това идва от духовното небе. Какво можем да сторим, освен да анализираме много научно раса теорията?

Това имам предвид – ако приемем, че в духовното царство Кришна има с преданите си многообразни и понякога примесени раси, не се изненадвайте ако понякога на тази планета земя, в личния ви живот, а дори и в живота сред преданите, доловите най-различни взаимоотношения и смесици. Затова моля ви, стремете се да прилагате заключенията на философията в ежедневния си опит. Но кое е същината – същината е в хармонията. Дори да имате някои противоречиви чувства, стига те да са хармонични, „противопоставянето усилва красотата”[2]. Ако успеете да се хванете за това сте много близо до съвършенството. Противопоставянето усилва красотата – това едно изречение е достатъчно за разрешаване на всякакви конфликти. Всички умения за справяне с конфликти са незначителни спрямо учението на Шридхара Махарадж. Той е най-добрият мениджър на конфликти.

 

[1] „Бхакти Расамрита Синдху”, Глава 49

[2] Цитат от Шридхара Махарадж



013d116dbeb27a3937893ee4cdfde6d2--krishna-radha-lord-krishna

(от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2015 сутрин, Лудащо)
 
„Закриляй ни, о, Боже Нараяна, който носиш гирлянд от цветя, боздуган, раковина, меч и колело, и когото наричат Вишну и Васудева!” Боздуганът е символ на Бог Вишну. Той не просто е царски символ, но и оръжие, наказващо противниците. Ала освен това символизира божественото знание. От това можем да разберем, че божественото знание е като оръжие, с което да надмогваме враговете в духовните си усилия. 
Има безброй много символи на Бог Вишну – наистина много. Например чакрата, която също е оръжие, преследващо враговете на ваишнавите. Но понеже се надяваме, че не сме оскърбители – нито на Бога, нито на Неговите възлюбени – нека си припомним по-нежните символи на Бог Вишну. 
Един такъв нежен символ е лотосовото цвете – падма; или можем да кажем камала; то отново е един много сложен символ. Какво означава за вас? 
Отговори: Чистота. Извисяване. Красота. Вселената. Разцъфващото познание. Гурудев. Голока Вриндавана.
Свами Тиртха: Леле! Добре, мисля да спрем дотук. Защото ако дадете още отговори, много скоро ще изгубим свяст, тъй като представяте все по-прекрасни и изпълнени със смисъл аспекти. Но нека се спрем на предложението, че лотосовото цвете е символ на вселената. Когато е затворено, като пъпка, това е потенциалът – непроявеното състояние на сътворения свят. А когато е разтворено, разцъфнало, това е проявеното състояние на вселената. 
Разбира се лотосовото цвете символизира и ученика. Не забравяйте, че то израства от калната вода, но цъфти в слънчевата светлина. Все пак, най-важната функция на лотоса е, че Кришна го държи в ръка и си играе с него. Когато Кришна прегръща приятелите си, той си играе с това лотосово цвете, докато прегръща раменете на другите гопали. Това не е оръжие, а много игрив символ на нашия Бог. Какво е значението му? Че целият свят е в дланта на Бога. И Той си играе с него! Използва го като цветно приношение по раменете на приятелите си. А ако приемем лотоса за символ на истинския ученик, значи приятелите на Кришна носят истинския ученик на раменете си. Това е много престижна позиция – да си в ръцете на Върховния Бог или да докосваш раменете на скъпите Му приятели. А когато се среща с другите Свои възлюбени, с женските си приятелки, тогава Той не докосва раменете им с лотосовото цвете, а го поднася в лотосовите им нозе. Лотосово цвете в лотосовите нозе. Какво означава това? Че целият свят е поднесен в лотосовите нозе на Радхика. Или – че добрият ученик ще намери място, ще намери подслон в лотосовите нозе на Тази, която служи най-добре. И можем да заключим, наблюдавайки всички постижения на човечеството за последните две-три хиляди години и повече, че на практика всичко се дължи на благословиите на Радхика в различни експанзии. 
Но нека разгледаме още един символ на Бог Вишну. Практически всичките Му експанзии имат този символ на снагите си. Например Бог Буда; ако си представите изображение на Бог Буда, понякога Той има един знак на гръдта или на дланите. Спомняте ли си какъв е този символ? 
Предположение: Шриватса?
Свами Тиртха: Шриватса… или свастика. Често Той има свастика на гръдта или на дланите, понякога и на стъпалата. Можем да си речем, че това е някакъв иконографичен символ на будизма. Но ето скритата мистерия – това е символът на любимата на Вишну, Шри, Лакшмидеви. Затова, мои скъпи братя, вашата съпруга е свастика у дома – символ на добър живот, символ на благословии. Така че дори Бог Буда, който е аскет, тайно прегръща любимата си на Своята гръд. 
Но какво да кажем за всички тези форми – Бог Вишну, Нараяна, Буда… Къде е нашият Кришна? Не забравяйте историята, когато Махапрабху посетил едно село близо до Джаганнатх Пури. Нарича се Алаланатх и там се обожава една черна, четириръка форма на Бог Вишну. Там Махапрабху се молил толкова пламенно и призовавал Бог Кришна в облика на това мурти: „Защо искаш да се скриеш от мен? Ела! Разкрий ми се!” Тогава двете допълнителни ръце на това мурти взели да се топят и изчезнали, разкривайки двуръкия Кришна.
Така че отвъд всички тези проявления и форми трябва да имаме желанието, изгарящото желание да срещнем нашия любим Бог, нашата възлюбена Божествена Двойка. 


20170930_115657

(от лекция на Свами Тиртха, 21.08.2015 вечер, Лудащо)
 
Всичко е въпрос на култивиране. Ако искаме да извлечем нещо от живота си, трябва да култивираме правилно. И вместо, и отвъд всички официални формалности, позволете ми да споделя с вас това, което ми е най-свято, най-скъпоценните ми съкровища. Знам, че вие също сте много посветени търсачи не само на истината, но на нещо реално. Защото има факти, има истина, но има и реалност. И моля ви, обмислете дълбоко разликата между трите: фактите, истината и реалността. Истински вярвам, че трябва да посветим живота си на това да открием тази реалност, Прекрасната реалност – отвъд фактите и истините. Защото истината никога няма да ви направи щастливи. Истината не може да разтопи сърцето ви, не може да засити най-дълбоките копнежи на самата ви сърцевина. Но винаги, когато видите колко вечен е съветът на Шрила Рупа Госвами, незабавно чувствате удовлетворение най-навътре в сърцето си. 
Така че ако ми позволявате да споделя с вас нещичко от моята колекция, на първо място това са ваишнавите. И можем да цитираме доказателства от шастрите защо: „Тъй като те са много скъпи на Кришна, затова ако искате да уловите Кришна, трябва да хванете тези, които Той обича”… Но това е просто факт. Знаем, че садху-санга, ваишнавата като принцип, общуването със светите люде – това е основна практика, основен елемент на живота в преданост. Като например: садху-санга, нама-киртан, бхагават-шраван, матхура-вас и шри-мурти шраддхая-сева[1]. Но това е просто истина. Да се общува със светците, да се възпява святото име, да се изучава „Бхагаватам”, да се живее на свято място, да се обожават муртите – все пак това е просто истина. Но къде е реалността на ваишнава-таттва? Реалността са вашите братя и сестри. Тогава това не е вече някакъв принцип, а жива и близка реалност. 
Когато срещнах бхактите, мисля, че бях запленен на мига. Обаче знаете ли, аз съм сдържан и много бавен човек. Отне ми пет години да се присъединя напълно. Но примерът, който виждах в живота на преданите, беше много убедителен. Така че най-голямата печалба в живота ми бяха моите братя и сестри. А най-голямата загуба в живота ми беше когато нашето служене ни разделяше. Затова смирено ви моля: обърнете внимание на ваишнавите край вас. Те са дар от Бога. 
А сред ваишнавите има един диамант в короната. Не мисля, че трябва да навлизам в много подробности и обяснения кой е този диамант. Но Кришна ни бе пратил един ангел спасител. А след това Радхика си го взе. Нашият Гурудев бе изпратен като спасител от Кришна; после Радхика го повика обратно. Той беше скъпоценен за всички нас. Беше силата за живот на своите ученици, средоточието на внимание, героят, примерът, абсолютната точка, която превръща теорията в практика. А също и партньор на футбол, партньор на шах… и по толкова много други начини той беше единственият. 
А някои други парченца от тази колекция – това сте вие. Затова моля ви, дръжте се като такива. Много пъти бхактите ме питат: „Какво да правим?” И често отговорът е: „Сияйте!” Да сияете – защо? Защото можете единствено да сияете, ако сте в духовната си самоличност. Ако сте в телесно съзнание или идентичност, не можете да сияете. Така че това не е лесна инструкция. Трябва да свалите коженото си палто. Трябва да свалите костюма си. Трябва да махнете всички телесни и умствени слоеве, които сте навлекли, за да просияе душата ви. 
За някои редки предмети хората казват: „О, това е колекционерски артефакт”. Помагайте си един на друг да добиете такива качества. Всички имаме нужда от мечти, всички имаме нужда от идеали, за които да живеем. А тази красива концепция, че Божествената Двойка е най-висшата реалност – тя не е просто факт, не е просто истина – това е прекрасната реалност! Ако можем да се посветим в служене на тази прекрасна божествена реалност, животът ни несъмнено ще бъде възвишен и успешен. 
Всичко е въпрос на култивиране. Всичко е открито за вас – затова моля ви, култивирайте, навлизайте все по-дълбоко и по-дълбоко. Събирайте съкровищата си, израствайте в предаността, съхранявайте идеалите си и споделяйте блаженството, което сте открили. 
 
1. „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 22.125