Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Това е една много красива поредица. Първо влагаме някакво доверие, някаква вяра, след това се стремим да си намерим добра компания, и след това започваме своята практика. Дотук усещате само поканата. Но после следва тато анартха-нивритти – и ще видите първите резултати. Нивритти означава „да се пречистиш от“, „да се отървеш от“, и анартха – от тези препятствия по духовния си път. Съществува дебат във ваишнавските среди дали най-напред е анартха-нивритти, тоест най-напред се нуждаеш от пречистване, пък сетне ще можеш да вложиш по-голямо внимание да слушаш по-възвишени беседи за духовния живот, или е обратното. Но трябва да се придържаме към становището на Рупа Госвами, а то гласи: първо започваме практиката си – разбира се, слушането на духовни беседи е включено – и благодарение на всички тези различни решителни духовни упражнения, ще постигнем някакво ниво на пречистване. Тук е мястото на анартхите, на тези пречки в духовния живот; но трябва да ги отстраните.

Тато ништха – след това идва нивото на ништха, когато сте стабилни. Ништха означава „нямам други амбиции, духовната ми устременост е стабилна“. Установеност в посветеността. После следва ручи. Ручи е „по-висш вкус“ –  когато можете да цените повече. Всички тези различни степени са много прогресивни. Не е така, че съм вложил вярата си в началото и след това няма нужда да я обогатявам или тя няма да се променя, няма да нараства. Или пък: „Писна ми от садху-санга. Достатъчно.“ Не, това е прогресивно общуване: да влагаш повече, да учиш повече, да приемаш повече. Същото се отнася и до анартха-нивритти – някои нежелани анартхи ще изскачат и в последствие, когато си мислиш, че вече до известна степен си се пречистил – тогава отново ще се изправиш пред нещо, върху което трябва да работиш. Затова най-добрият начин да въздействаме върху анартхите и да се избавим от тях е позитивното култивиране на ценности, то се нарича артха-правритти. И така, ако отглеждаме позитивните ценности, указани от нашите ачарии, от добрия пример на другите предани, е много по-лесно да надмогнем лошите си привички. Препоръката е да не се фокусираме върху недостатъците си, по-добре да се съсредоточим върху служенето, което ще ни направи по-добри.

А сред множеството анартхи – разбира се, има тонове анартхи: греховни постъпки, лоши навици, невежество, списъкът е много дълъг – бих искал да ви напомня за една основна анартха. Нарича се „слабост на сърцето“. Слабостта на сърцето не е такава очевидна анартха, като например наркотичната зависимост – която е съвсем явна. Когато имаш слабост на сърцето, тя не е толкова явна. Тя по-скоро е скрито препятствие. И обикновено не се проявява докато сте в ентусиазираната фаза на духовните си усилия. Защото в началото всички са много ентусиазирани. Научили сме съвсем мъничко за духовния живот и започваме да си мислим, че знаем всичко по-добре от всеки друг практикуващ. Това е начинаещото ниво каништха – прекален ентусиазъм: „Да, вече имам мантрата и за две седмици ще се завърна у дома, при Бога“. Това няма да стане. Така че по-недоловимите анартхи излизат наяве в последствие. А слабостта на сърцето е един такъв скрит враг. Тя е, например, не точно леност, но когато падате духом и сте неспособни да действате, не можете да помръднете.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

Анартха е нещо, което ви пречи да постигнете целта си. Защото артха е не само „нещо ценно“, но означава също и „цел, намерение“. Така че ан-артха ви възпрепятства да постигнете целите си, идеалите си. Да го кажем съвсем просто, това се нарича „нежелани черти на характера“. Мисля, че всички познаваме много такива, имаме добро, отдавнашно приятелство с тези лоши черти. И дейната част на духовния живот е да се избавим от тези анартхи, от всички тези наши лоши страни. Това е тежката работа в духовния живот – трябва да следваме правила и препоръки, да избягваме други занимания, мотивирани от различни фактори. Често пъти това се споменава като „периода на опитомяване на дивото животно“. Но как да го осъществим по най-добрия начин? Казват, че най-добрият начин не е чрез негативен процес на отхвърляне, а по-скоро чрез позитивно култивиране. И така, най-добрият път да се отървем от анартхите си, или нашите не толкова ценни характерни черти, е като практикуваме артхи. Артха е нещо стойностно, добродетелно. Това е ценностна система. То е, което се стремим да утвърдим в живота си – имаме дадени ценности и искаме да живеем според тях.

Тази тема за артха и анартха е включена в един много значим стих, касаещ духовния напредък; той идва от „Бхакти Расамрита Синдху“[1] и цялостно описва пълния обхват на развитието в духа.

Адау шраддха – така започва – „първа е вярата”. Вярата, или по-точно казано началното желание за духовно усъвършенстване, желанието за себереализация. Виждате, че вярата не е някакво вярване. Не, тя е много прецизно прицелване на духовните ви усилия – желание, първоначално желание за духовно себеосъществяване.

Татах садху-санга – следващото е „общуване със свети люде”. Сат-санга или садху-санга, това е съприкосновение с истината. Сат-санга – да се докосваш до истината. И се казва, че ако си свързан със свети хора, можеш в голяма степен да усъвършенстваш живота си. Лава-матра садху-санге сарва сиддхи хой[2] – дори мъничко време да прекараш, общувайки със светци, можеш да постигнеш цялото съвършенство. А един специален тип садху-санга е когато се посветим да следваме определен светец. Така че истинска садху-санга означава да си посветен ученик на духовен учител – това е много задълбочена форма на садху-санга. Добре, то понякога се случва, друг път не. Но всъщност, животът ви в семейството също е садху-санга. Кришна ви е изправил някои садху, някои души, за да общувате с тях по духовен начин – това е сат-санга, садху-санга. Всичко зависи от нашето виждане. Ако гледаме на всички като на предани, тогава който и да влезе в досег с нас, ние сме в садху-санга. Но най-общо можем да кажем, че садху-санга се фокусира върху духовното развитие.

Адау шраддха, татах садху-санга, тха бхаджана-крия – тогава започвате своя бхаджан. И бхаджан не е само пеене на духовни песни, бхаджан е начинът, по който обожавате. Каквато и практика да извършвате, тя трябва да е бхаджан – обожание на Всевишния. Така че това е една много красива поредица. Първо влагаме някакво доверие, някаква вяра, след това се стремим да си намерим добра компания, и след това започваме своята практика.

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху“ 1.4.15-16

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 22.54

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Имам въпрос за святото име и за общата платформа, за която говорихме – както Вие казахте, че общото между различните традиции е много повече, отколкото различията. И че единствено песимистите гледат различията. От друга гледна точка, самото свято име става разделителна линия. Понеже християните, например, казват, че молитвите славещи Бога са най-важни и че единствено чрез Исус може да се постигне избавление. Кой е начинът да не се възгордяваме от това, че ние знаем правилното име? Вече знаем, че името на Кришна е три пъти по-могъщо от името на Рама, а пък името на Рама е хиляда пъти по-могъщо от името на Вишну. Ние сме горди, че сме толкова интелигентни да знаем това, а другите не го знаят. Кой е начинът да не сме горделиви?

Свами Тиртха: Надявам се, бхактите не са горделиви. За щастие Махапрабху е дал съвет в това отношение: тринад апи суничена – „Бъди по-смирен от стрък трева”. Но най-общо мога да кажа, че святото име е юга-дхарма. Независимо от дребните различия, дали става дума за първостепенни или второстепенни имена няма значение – юга-дхарма е святото име. И основавайки се на този принцип би трябвало да сме способни да виждаме другите като братя и да намираме съгласие с останалите практикуващи. Бхактивинод Тхакур казва: „Когато дойде време за твоето обожание, но наблизо няма ваишнавски храм, просто влез в кой да е храм, понеже там обожават твоя Бог.” Може да е в различна форма, може да е с различни условности, но това е нашият Бог. И така да се каже, ако си горд със своето знание, това означава, че не знаеш. Да знаеш повече значи да си по-смирен. Считам, че това е вярното мерило за истинско знание или истинска мъдрост.

И разбира се, можем да представяме нашата вяра в предизвикателно настроение, а можем да я представяме и в очароващо настроение. Аз предпочитам очароващото. Например, когато срещам съвсем простосърдечни хора, да речем от провинцията, понякога те ме питат: „Каква е тая твоята религия?“ Казвам: „Хиндуист съм.“ „Какво е това?“ Тогава им казвам: „Но Бог е един, нали?“ И те отвръщат: „Да!“ „И най-важното е да Го славим, нали?” Отвръщат: „Да, така е”. Това е нещо, което могат да приемат. Може да не могат незабавно да приемат дрехите ти, подстрижката ти, външните формалности, едно-друго. Но ако им дадеш нещо, което могат да приемат, те го приемат. Мисля, че е много трудно, да речем за един истински вярващ, истински последовател на Бог Исус, ако Той дойде отново, да речем в Бенгал, не с красивите си коси, а с бръсната глава, не с бяла роба, а с оранжева, и не с малко агънце на раменете, а пасейки няколко крави – мисля, че ще е наистина трудно на един последовател на Исус да Го разпознае в тези различни условности, така да се каже. Пък макар и посланието да е същото, да речем: „Царството Ми не е от тоя свят”. Нима можем да обясним това? Не, не можем. Просто се съгласяваме.

Също и ако нашият Кришна дойде по различен начин – ще Го познаем ли? Така че част от нашата вяра е културно обусловена. Не става дума само за вяра, но и за практика. Обаче е нужно да добием по-проникновен поглед. Всъщност това трябва да е истинската ни цел в живота – да развием такова око, такава визия, че Кришна никога да не може да се скрие от нас. Това се е случило с Махапрабху. Мисля, че много пъти съм го разказвал, съжалявам, че се повтарям, но то илюстрира темата. Има едно малко село до Джаганнатх Пури, нарича се Алаланатх. Там има огромно парче камък с отпечатани върху него стъпки. Махапрабху минал оттам и след стъпките Му камъкът се разтопил и запазил отпечатъците им. Това село е известно със своя храм на Вишну. Алаланатх е едно от имената на четириръкия Вишну. Когато Махапрабху отишъл там, Той се поклонил на божеството, но бил много тъжен. Започнал отчаяно да се моли на муртито на Вишну: „Защо искаш да се скриеш от Мен? Защо си се появил с тези четири ръце? Къде ти е флейтата? Не можеш да ми причиняваш това. Недей да се криеш зад този образ на Вишну. Дай ми себе си, искам да Те видя!” Това трябва да развием – такова желание, такова виждане – за да не може Кришна никога да се скрие от нас.

Така че ваишнава означава смирен. Смирен по позитивен и конструктивен начин. Съгласието, достигането до обща основа с останалите зависи и от самите нас, от нашето отношение. Не можем да казваме: „Другите не ме разбират”. Не се опитвайте да обяснявате. Не се старайте да доказвате. Не се стремете да разбирате. Просто се възхищавайте, обичайте и следвайте.

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Споменахте за позитивни спънки[1]. Какво означава позитивни спънки?

Свами Тиртха: Знаете ли какво е хендикап? Ходите ли на конни надбягвания? Вероятно не. Хендикап е термин от конните надбягвания. Сега ще си речете: „Чакай малко, този свами знае всичко за конните надбягвания. С какво всъщност се занимава?“ Но само в името на проповядването, за да мога да обясня. Понеже искат да направят състезанието между конете равноправно, затова осигуряват еднакъв шанс на всички коне. Защото има някои силни, добри коне, които е вероятно да спечелят, а има и губещи още по рождение. Няма как всеки кон да победи в състезанието – това е невъзможно. Само един ще победи. Всички останали ще загубят – заради способностите си, заради възрастта си, заради различни обстоятелства. Затова, за да се изравнят шансовете, на добрите коне се слага допълнителен товар, за да може този по-тежък товар да ограничи възможностите им и състезанието да е по-равноправно. Този товар се нарича хендикап. По такъв начин тези, които са родени за да губят, имат по-добър шанс.

Духовният напредък е като конно надбягване. Има такива, които са родени, за да печелят. А има и родени да губят. Затова, за да имат надежда губещите, за силните има хендикап, спънки, трудности. Какво означава това? Ако си готов да вършиш служене, ще бъдеш претоварен със служене. Защото си здрав кон, най-вероятно от типа на победителите. Затова от теб се очаква повече. Учителят ти ще те претрупа със служене. И това не е просто товар, а свръхтовар. Защото можеш да го свършиш. И аз съм сигурен, че всички вие се чувствате претоварени. В компанията на родени победители, всеки се чувства претоварен. „Да, защото мога да го направя“. Но не забравяйте този пример: веднъж един санняси, ученик на Шрила Прабхупада стоял пред него и целият се обливал в сълзи: „Прабхупада, това е твърде много. Не мога да го свърша, не смогвам. Невъзможно е.” А Прабхупада отвърнал: „Да, възможно е“. И му дал още едно служене.

Ще кажете, това са легенди. Но аз съм го виждал със собствените си очи. Една от моите старши духовни сестри беше отговорната пуджари в Нанда Фалва. Беше по време на следобедното арати. Имаше една завеса и иззад завесата тя поднасяше ветрило чамара. Ние пеехме, когато изведнъж видяхме как чамарата спря. Сетне тя излезе иззад завесата и каза: „Това повече не мога да го правя!“ Разбирате, бяхме доста изненадани – не щеш ли, главната пуджари казва: „Не, не, съжалявам.“ Нейният съпруг водеше киртана. Той също спря с мридангата и каза: „Да, можеш.“ И след половин минута тя се върна и довърши аратито. Казвам ви, беше сърцераздирателно преживяване. Понякога битката срещу собствената ни съпротива е толкова тежка. Но ако дочуем едни думички: „Да, ти можеш да се справиш“, ще можем да се върнеш към служенето си и да го изпълним. Невероятно! Беше такъв силен и вдъхновяващ момент – да видиш трудността, да видиш и надмогването ѝ. Това беше вечната победа на преданото служене над съмненията.

Така че каква е нашата роля тук? Ако видите, че някой е претоварен, просто бъдете до него. Когато издъхва, кажете му: „Давай, продължавай, ти можеш да се справиш!“ Защото тези, които са способни, са претоварени. Другият тип коне могат да си тичат на воля.

Толкова за хендикап. Обикновено използваме тази дума с погрешна конотация. Мислим си, че хендикап е когато имаш някакви ограничения или недъзи. Не, хендикап означава, че си изключително добър и затова трябва да носиш допълнителен товар. Но ако си спомним колко красиво се изразява Кришнадас Кавирадж Госвами в заключителния стих на всяка от главите в „Чайтаня Чаритамрита“ – какво казва той? „В старостта и недъгавостта си, аз се облягам на бастуна на госвамите и така следвам пътя.”

Павитра: Искам да благодаря на Гурудев, че ни разказа тази история. Трудно ми е да коментирам, но много детайли в тази история са важни. И като семеен човек, специално ми направи впечатление, че този прабху с мридангата е бил нейният съпруг. Вместо да ѝ се скара: „Жено, какви ги вършиш?’ той казал: „Ти можеш да се справиш!“ Много от философията, за която си говорим, е вложена в това изречение. Много благодаря!

(следва продължение)

[1] В текста „Безброй слонове“

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник) 

Възхищението като най-висш подход към върховната реалност – не е ли красиво?! Мисля, че нашият Кришна също е слушал това учение. Затова понякога се появява в изключително прекрасен облик, за да можем с лекота да Му се възхищаваме. Понякога Той надминава дори самия себе си. Е, това и на нас ни се случва – понякога да изненадваме себе си. Мислиш си, че си здраво установен бхакта, пък изведнъж се държиш като някой напълно оглупял песимистичен агностик в депресия. Така че понякога ние изненадваме себе си; това се случва и с Кришна, но по по-чаровен начин. Сигурен съм, всички си спомняте: когато влиза в Своя палат, където колоните са от полирани скъпоценни камъни, досущ като огледало, и когато вижда собственото си отражение, Той се изненадва: „Какъв е този красавец! Кой е това?“ Той е удивен от красотата си. Това е невероятна характеристика – всезнаещият Господ е смаян от себе си. Хубостта Му е толкова все-нарастваща, че единствен Той може да разбере самия себе си. Но дори и неговата изключително нарастваща красота тича пред самия Него и Той трябва да я догонва. Изненадва го. Това е такава динамична концепция за Красивата Реалност, както се изразява Шридхара Махарадж!

И така, Кришна може да изненада самия себе си със собствената си красота. Затова и ние можем да Му се възхищаваме – заради красотата Му, Заради невероятните Му качества, заради Неговото име. И чрез правилното възпяване на името, всички останали характеристики ще се разкрият. Какви са тези характеристики? Нама, рупа, гуна, лила – всичко ще се разкрие благодарение на името. Най-напред името разкрива името. Това е, което обожаваме в Кришна. Всъщност има само две личности, които наистина могат да оценят Неговата красота. Единият е самият Той. И мисля можете да отгатнете кой е другият, кой има очите да побере красотата на Кришна. Така че се нуждаем от специални очи.

И така, ние се възхищаваме. Възхищаваме се на Неговата все-нарастваща красота, на неговата все-разширяваща се реалност. И кои бяха останалите две характеристики? Да се възхищаваме, да обичаме и да следваме. Тъкмо онзи ден си мислех как понякога се изгубваме в сложните тълкувания, нали? Затова Шрила Прабхупад веднъж е казал: „Просто опитайте да обичате Кришна”. Защото тогава всичките ви въпроси ще намерят отговор.

И накрая, да следваме. Ето тези три стъпки трябва да приложим в своята практика. Ние се възхищаваме на тази прекрасна реалност; ние просто обичаме Божествената Двойка; и следваме стъпките на великите махаджани. Съвсем просто. Затова се събираме заедно. Бог Исус според мен е бил пряк следовник на Кришна, понеже казва: „Където моите хора се събират в мое име, аз съм там”. Това е същият принцип.

Именно този тип интензивна красота сме готови да търсим отчаяно. Веднъж ако сме зърнали нещичко от нея, не можем да правим нищо друго в този живот, освен да тичаме след тази поразителна красота.

Затова святото име, санкиртанът е толкова препоръчителен. Всички останали практикуващи, дори и от различни школи, са съгласни, че най-прекият и най-ефективен метод да се свържеш със своето божество е чрез медитация посредством имената. Така че това е много ефикасно средство за влизане в досег. А всичките си останали дейности трябва да извършваме в светлината на тази надежда. Знаете, че животът е оцеляване. Трябва да оцелеем в тези няколко оставащи ни години. А сетне да се присъединим към една по-дълбока реалност.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник) 

Тези четири неща съм научил за бхакти – тя е напълно свободна, независима, идва по своя воля; много е ефективна; не знаем как работи; и е непреодолима.

Така че си мисля, че не мога да я разбера. Имам съвсем смътна представа. Именно затова вярвам. Вярвам, че работи. Дори и да не виждам да работи при мен. Въпреки това, като наблюдавам другите виждам, че работи много ефективно. Така че истински вярвам в това. Но ако не можете да повярвате, че този процес е какъвто се описва, трябва да го последвате. Тогава човешката съпротива и опърничавост са напълно разбити. Ето тук получихме метод за подхождане към по-висшата реалност, който ми се струва напълно приложим – понеже е толкова невероятен! Вярата е форма на духовно виждане, по-фино виждане; тя е отношение към по-висшата реалност: „Ако не можете да докажете нещо, трябва да се съгласите с него. Ако не можете да разберете нещо, трябва да го повярвате. А ако не можете да повярвате нещо, трябва да му се възхищавате, да го обичате и да го следвате.”

Не критичността на ума си, не интелектуалните ви способности са това, което трябва да приложите. А много фини човешки качества… които на практика са дарове – като вашата признателност, като вашата вяра, като обичта ви и покорството да следвате. Това е толкова красив начин да се подходи към нещо! Мисля, че той е ултра-модерен. То е революционен подход към по-висшата реалност. Имате ли някакви идеи какъв е източникът на този съвет? Откъде идва той?

Парамананда: Напомня ми на стила на Беинса Дуно.

Свами Тиртха: Други предположения?

Павитра: На мен ми напомня онези истории от Изтока, когато две групи философи водят дебат на дадена тема. И тези, които загубят, стават последователи на победителите.

Свами Тиртха: И така, Павитра казва, че цитатът е от Изтока. А Парам казва, че е съвременен съвет. Всъщност той идва от Джереми Тейлър, английски епископ от 17 век. Изключително забележително! „Ако не можеш да докажеш нещо, съгласи се. Ако не можеш да разбереш, вярвай. Ако не можеш да вярваш, следвай.” Затова нахам васами ваикунтхе – „Аз не живея на Ваикунтха, нито съм в сърцата на йогите. Но където Моите бхакти се събират в Моя прослава – там съм Аз.”

Знаете, бхактите обикновено са простодушни хора. Веднъж Пури Махарадж каза нещо много забавно в това отношение: „Сложна философия ли? Харибол – това е нашият отговор.” Виждате, преданите са наивни хора. Те не желаят да доказват своите истини. Готови са да се съгласят. Не искат да доказват, че бхакти-йога е най-добрият начин да се подходи към божествената реалност. Те просто са съгласни по този въпрос. Как работи – не могат да разберат. „Най-многото, което разбираме, е Харе Кришна и махапрасад. Това го знаем.“ Така че те не разбират, обаче вярват. И понеже са оптимисти и идеалисти и са чули на лекции, че „трансцендентност означава да вярваш невероятното“, те наистина вярват, че с времето ще се включат в божествената лила. Не могат да го докажат, не могат да го разберат, обаче се възхищават на тази концепция.

Защото нашето усъвършенстване не е за вярване. Някои казват, че да се пречистим е все едно да мием въглен, опитвайки се да го направим бял. Колкото и да се стараем, въгленът си остава черен. Затова ние вярваме, че той може да стане бял. Не можем да го докажем, не можем да го разберем, но твърдо вярваме, че някой ден ще намерим пътя си обратно към дома, при Бога. Как ще стане – не ни интересува. Това е Негова работа. Моята лична работа е истински да вярвам в това.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Позволете да ви цитирам нещо. Най-напред слушайте! „Религия без мистерия е като религия без Бог. Ако размишлявате над божествените мистерии, трябва да съхраните смирението в сърцето си, почтителното отношение в размислите си и светостта в душата си. Не бива да компрометирате философията като смесвате нещата. Не бива да компрометирате логиката с безоснователно отношение. И не бива да компрометирате здравия разум, като го пренебрегвате.” И сега внимавайте. „Ако сте неспособни да докажете нещо,” – тоест чрез емпирично изследване – „ако не можете да докажете нещо, трябва да се съгласите с него. Ако не можете да проумеете, да разберете нещо – трябва да го повярвате. А ако не можете да повярвате нещо – трябва да му се възхищавате, да го обичате и да го следвате. По този начин невежеството ви ще бъде разпръснато от вашата вяра, съмненията ви ще бъдат елиминирани от уважението ви, и вярата ви ще бъде за вас доказан факт, досущ като да сте видели с очите си. Загасете пламъка на незначителната си индивидуална свещица и ще видите да грейва сияйният диск на слънцето на добродетелите.”[1]

Възхищение или обожание като начин на разбиране – какво самообладание! Как беше казано? „Ако не можеш да докажеш нещо, трябва да се съгласиш.” Чакайте малко, от 500 години ни учат да не се съгласяваме с нищо. Съмнявай се – това е основното послание на висшето образование. И ние се съгласяваме. Обаче прилагаме този метод спрямо само една тема – собствените си съмнения. Съмнявайте се в съмненията си. Двойното отрицание е позитивно утвърждение. И така, ако не можете да обясните нещо, съгласете се по въпроса.

Всъщност моят Гурудев даваше същия съвет. Той казваше: „Като идете в Индия ако не разбирате нещо, уважавайте го отдалеч”. Не е ли полезно това? Има много неща, които не разбирате, ако идете в Индия. Има много неща, които не проумявате дори тук, без да сте направили и крачка. Така че ако не можете да докажете нещо, съгласете се с него – това е революционен подход! Ако не можете да разберете нещо, повярвайте го. Това отново е напълно различно отношение към тази реалност – полагаме всички усилия с ума, с интелекта, и когато те се провалят, даваме кредит на вярата. А ако не можете да вярвате в нещо, трябва да му се възхищавате. Платон е казал, че философията е способността да се възхищаваш. И не само да се възхищаваш, защото възхищението поражда дистанция. Но трябва да боготвориш с любов, да обичаш. И да следваш.

Добре. Да вземем према-бхакти – безусловната, естествена наклонност на душата към Бога и към Божествената Двойка като цел. Да вземем повтарянето на махамантрата като средство. Можете ли да докажете това?

Отговор: С времето.

Свами Тиртха: Време – какво точно представлява това? Значи не можем да го докажем, нали? Не можем да докажем; тогава какво трябва да правим? Ако не можете да докажете нещо, тогава..?

Отговор: Да се съгласим.

Свами Тиртха: Да се съгласим ли по въпроса, че това е нашата цел – безусловната божествена любов; и че методът тя да се постигне е повтарянето на светите имена? Да. Може би не можем да го докажем, но можем да се съгласим с това. Защото тази покана ни очарова. Да вярваш в невероятното – това се нарича трансцендентност. Добре, съгласихме се. Можем ли да разберем ефикасността на този процес? Не ми казвайте „с времето“ – съжалявам, не можем да приемем този аргумент. Добре, може вие да можете, но аз не мога. Аз не мога да проумея как действа. Научил съм някои принципи за бхакти като процес. Не можем да проследим как работи, защото това е скрит мистичен процес. Въпреки това, ако прилагате метода, той действа много ефективно – това е втората характеристика. Не знаете как работи, но е много ефикасно. Също така, бхакти идва от само себе си. Не можете да я принудите. Опитвате, опитвате, но тя не идва. Не опитвате – тя идва. Обаче моля ви, недейте да ме цитирате: „Тиртха Махарадж каза, че не трябва да се опитваме”. Не, трябва да опитвате. Ала всички права са запазени за Кришна. И така, тя идва от само себе си, не можете да я принудите. Бхакти е независима. И четвъртият аспект е, че е непреодолима – дойде ли, ще ви отнесе. Мисля, че това е доста добро определение за према-бхакти.

(следва продължение)

[1] Авторът на цитата ще бъде разкрит в следващия брой

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Нека създаваме благоприятно обкръжение. Нека създаваме благотворна среда за духовното ни израстване. Украсете пътя на Бога, който идва към вас. Направете пътя Му към вас дивен и красив. Защото Неговото присъствие, присъствието на Божествената Двойка, може да превърне дори песимистичния ад в оптимистичен рай. Казва се, че всички имаме шанс за съвършенство. Всички души са призвани за божествено блаженство. Казва се също и, че по пътя на пречистването всички тръгваме с равни възможности. Но поради самия живот, опита, кармата, едно-друго, започваме да развиваме един вид спънки – позитивни или негативни.

И така, за да постигнем такова позитивно и благотворно обкръжение, по някакъв начин трябва да се свържем и да поканим Него или Тях на трона на нашите сърца. Ние отчаяно търсим Красотата и Любовта. Затова трябва да определим къде са. Кришна казва на Нарада Муни… „Мой скъпи Нарада, нахам васами ваикунтхе йогинам хридайе на ча – тоест, „Аз не съм там на Ваикунтха. Нито там, нито в сърцата на йогите”; мад бхакта ятра гаянти татра тиштхами нарада[1] – „Но където Моите свидни предани Ме славят, там съм Аз, скъпи ми Нарада”.

И така, Кришна най-напред заявява къде не може да бъде намерен: „Не съм в райските сфери. Не съм и в сърцата на йогите“. Нахам, на-ахам – „Не съм там“; васами – живея, Аз не живея; ваикунтхе – „на Ваикунтха“. Йогинам хридайе на ча – „нито в сърцата на йогите“. Мад бхакта – „където Моите предани ме славят“ – ятра гаянти; татра – „там“; тиштхами нарада –  „Пребивавам, о Нарада“.

Така че ако искате да намерите някаква следа от Бога, правилният начин е възславата. За да Го намерим, Той най-напред посочва къде не можем да Го намерим. „Не търси тук, не търси там. Не това е мястото. Но където Моите предани се събират и Ме възславят, там съм Аз.“ Така че прославата е пътят.

Когато бог Брахма бил самичък в началото на сътворението, той живеел в тичинката на космическия лотос. Рекъл си: „Не знам кое какво е, не разбирам цялото това обкръжение. Ще се опитам да достигна до корена“. И започнал да слиза все по-надълбоко и по-надълбоко надолу по стъблото, стремейки се да намери корена на космическия лотос. Дълго време го правил, но не открил произхода му. Затова си казал, „О, това не е начинът! Я да се върна на мястото си.” И тогава започнал да медитира и да слави.

Брахма е най-интелигентната личност във вселената. Щом вместо това емпирично търсене той е решил да приложи различен метод, като медитация и сетне възхвала, значи трябва да последваме неговия пример. Защото, нали разбирате, ако на най-първия във вселената му е трудно да намери корените на космическото творение, тогава какъв е нашият шанс?

Веднъж имало един лектор, който изнасял беседа за космическата структура – обяснявал надълго и нашироко, и тогава една дама коментирала: „Обяснението Ви не е правилно. Тази вселена стои върху гърба на слон.” Лекторът бил търпелив човек, не искал веднага да разбие на пух и прах забележката, затова попитал: „А какво има под слона?” Тя отвърнала: „Слонът стои върху гърба на костенурка.” Лекторът на свой ред попитал: „Ами костенурката – тя върху какво стои?” Дамата казала: „Костенурката стои върху гърба на друг слон.” Нашият човек се опитал да потърси обяснение: „О, и тогава какво има отдолу, и още по-надолу?” Накрая дамата отбелязала: „Недейте, има безброй слонове. Не може да бъде обяснено, защото слоновете са безчет.”

Виждате ли, трудно е да се обясни структурата на вселената. Затова Брахма се отказал от това усилие и започнал да медитира и възхвалява. Безброй животи наред сме се занимавали с емпиричния метод, стремейки се да открием корена на нашето щастие, опитвайки се да намерим духовната си перспектива или каквато и да било друга цел в живота. Сега имаме друга възможност да изследваме реалността. Нека я вземем.

(следва продължение)

[1] „Падма Пурана“, Уттара-кханда 92.21-22

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

Животът е отчаяно търсене на красота. Защо отчаяно? Защото сме реалисти. Ако не търсим отчаяно, няма да намерим.

Основно има три типа хора: единият е песимистът, другият е оптимистът, а третият е реалистът. Има и някои под-категории. Позволете да ви разкажа една история в тази връзка. Веднъж посетих един храм. Много бяха добри бхактите там. И знаете, след лекция като свърши програмата всички започват да си говорят, да дискутират на групи. Така и аз се доближих към една такава група – от двама души. Младата дама бях срещнал вече по-рано този ден, така че я познавах, а в компанията ѝ имаше един млад мъж. Попитах го да разкаже нещо за себе си. Много сияен младеж. Със съвършен английски. Изучаваше нещо много сложно в университета, бизнес плюс нещо друго необичайно… И начинът, по който се представи, беше: „Аз съм атеист”. Отвърнах: „О, няма проблем. Мнозина са прекарали тази болест.” Тогава той продължи: „Ама аз съм агностик”. „Виж, това е по-тежко. Но може да се помогне и тук.” Колкото повече говорехме, толкова повече чувства разкриваше той, поотпусна се, усмихваше се, споделяше. По-нататък взе, че каза: „Обаче знаете ли, аз съм песимист.” Нямах отговор на това. И когато вече с истинска наслада се смеехме и цареше весело настроение, девойката добави: „Да знаете, че той има депресия” – докато този младеж целият цъфтеше и споделяше! Казах: „Чакай малко, тук нещо не е наред. Кажи ми нещо повече за себе си.” И го попитах за името му. Оказа се, че идва от една от Централноазиатските републики, може би Таджикистан. И каза, „Името ми е Абид.” „О, много хубаво, такова интересно име. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за твоето име?” Той рече: „Ами, като съм бил малък съм щял да умра.” Помислих си: „Да си агностик или атеист няма кой знае какво значение. Но да умреш като дете, това си е истински проблем.“ И после той заразказва нататък: „По онова време майка ми си помислила, че може би нещо не е както трябва с мен, затова ми сменила името на това, Абид. И след това съм оцелял.” Казах: „Много хубаво, но това име значи ли нещо?” Той отвърна: „Да, да, името ми означава Верен.” Тогава рекох, „Значи животът ти е бил спасен понеже майка ти ти е сменила името от някакво друго на Верен, а ти казваш, че си атеист?!”

Беше много забележителна среща за мен. Младежът идваше от мюсюлманска страна. Между другото, той добави: „Бях веган в продължение на няколко години. Просто почувствах, че това е добре.” Момичето беше от Русия, православна по произход. А се срещнахме в Прага, на йога лекция, самият аз унгарец. Беше интересна комбинация. Международно общество за Кришна съзнание. Момчето изрази готовност да започне с някакъв вид медитация, молитви или йога практики. Девойката вече беше посветена практикуваща във ваишнавската вяра. Естествено, между двамата имаше емоционална връзка, защото тя го беше поканила, той за пръв път беше на йога лекция. Аз казах: „Колко е хубаво, че вие, които сте с толкова различно потекло, се виждате тук на йогийска ваишнавска лекция.” Тогава момчето рече: „Обаче у дома не бих могъл да разкажа това на родителите си.” Девойката също добави: „Така и не посмях да кажа на майка си, че имам посвещение във ваишнавската вяра.”

И така, можеш да си мислиш, че си атеист. Можеш да заявяваш, че си агностик. Някой може да каже, че имаш депресия. И идвате с различно възпитание, от различни държави, с различни култури – обаче някъде се срещате. Има точка, в която можете да се срещнете. Така че ако искаме да надмогнем всички тези обусловености и различия, трябва да дойдем до едно универсално ниво, което ни обединява. Има толкова много неща, които ни разделят. Защо да не намерим нещо, което ни обединява, което ни среща?

Да се подчертават различията – това е песимистично. Да намерим платформа, на която можем да сме съгласни – това е реалистично. А онези, които мечтаят за божествена красота и любов – те са идеалисти. Идеалисти или оптимисти. Вие кое избирате?

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

На това събитие считам, че имахме множество различни приноси. Например философия, нали? След това теология. И сетне, когато се изгубихме из лабиринта от теории – някои напътствия от нашите учители. Също ако си спомняте какво казваше Шрила Шридхара Махарадж, че лъжите отравят въздуха и водата наоколо – когато бяхме горе в планините, пеехме, мантрувахме и се молехме, такъв звук пречиства въздуха, пречиства водата, която тече надолу.

И понякога искаме да разберем, да изучим святото име, затова взимаме ей такива дебели книги и се свързваме с интернет, за да узнаем всичко за святото име. Но съжалявам, скъпи мои, когато умрем, ще оставим всички тия теоретични неща тук. Не се нуждаем от теории за святото име. Нужни са ни благословиите на святото име. И ако имате твърдата убеденост, че „чрез тази мантра, чрез това повтаряне, чрез този зов към Бога по име, ще успея, ще прекося океана на самсара“, тогава сте в безопасност. Защото има множество различни начини, по които хората изразяват своите религиозни чувства. И има различни религии и духовни практики. Но ние трябва да открием онзи толкова специфичен принос, с който можем да допринесем към цялостната картина. Затова нашата молитва, нашата мантра, нашата джапа нека е святото име – с тази твърда увереност и надежда.

Нека ви цитирам какво ни учеше Гурудев за мантруването. Знаете ли, когато Гурудев беше при нас, по някакъв начин ни беше много трудно да се отворим и да се чувстваме релаксирани. Някои от бхактите дори мантруваха съвсем сдържано. И така, Гурудев седеше в една стая, а отвън една преданоотдадена мантруваше. Тя беше много смирена, затова мантруваше съвсем тихичко. Тогава Гурудев ѝ каза да спре с това съскане и да произнася светите имена правилно. И добави: „Защото това ще промени живота ти.“ Той не даде някакво възвишено или сложно обяснение, а посочи: „Прави го както трябва, защото това ще промени живота ти.“

Така че, за да обобщим цялата толкова много информация, която събирахме през последните няколко дни и всички тези лекции, моля ви, запомнете този съвет. По някакъв начин, благодарение на святото общуване и на благословиите на святото име, промяната ще започне в живота ни.