Calendar

July 2019
M T W T F S S
« Jun    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Допълнителни издания issues

20150624_144516-1-1-1 (1)

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник)

 

Въпрос: Как да разбираме различните начини на мантруване – на висок глас, тихо и наум? Възприемам силното, възприемам тихото, но как да осъзнавам все повече и повече умственото?

Свами Тиртха: Кое чувство е по-интензивно – когато сълзите ти текат или когато ти е сподавено гърлото?

Отговор: Гърлото.

Свами Тиртха: Да. Защото отвън нищо не личи. Така че ако го казваме на висок глас и изпитваме някакви чувства – това е добре. Но когато мантруваме вътрешно и имаме по-наситени, съкровени чувства – е по-добре. Всъщност в класическата йога ако извършваш медитацията си правилно, всички телесни неудобства секват – не се събира слюнка, не се прозяваш, краката ти не се уморяват – защото си в съвършено състояние. И йогите говорят много за преживявания с чакрите, преживявания с кундалини. Но ако мантрувате правилно, с лекота можете да усетите същите неща – енергията се вдига, сърцето се отваря и т.н.

А ние имаме и специален метод, който повдига на квадрат онова, с което разполагаме обичайно – това е киртанът, бхаджан и киртан. Например, йогите трябва да практикуват много, за да почувстват сиддхите – да речен да стават по-малки, да стават по-големи… Но изпитвали ли сте усещането по време на истински бхаджан или на голям киртан как започвате да изчезвате, ставате съвсем мънички, или как внезапно целият свят се разтваря, разширява се? Силата на мислите ни е много по-голяма, отколкото очакваме. Ако по един или друг начин съумеем да свържем мисловния си капацитет с божественото, с Кришна, това ще има безмерни резултати. Този вътрешен звук не е точно в ума, не е умствена способност, не; това е нещо съкровено, като че най-вътрешния ви аз вибрира. Ако доловите и капчица от това, ако започнете да усещате нещичко от това, тогава чрез култивирането му вътрешният живот започва да разцъфва. Така че опитайте!

Въпрос: Откъде се поражда този звук? Откъде идва звукът, когато казваме маха-мантрата наум, когато няма гласов звук? Тя звучи вътрешно – откъде идва този звук?

Свами Тиртха: Съществуват четири аспекта на звука. Единият е отекващият звук, вторият е интелектуалното значение, третият е предаденото чувство и накрая четвъртият е духовната същина на звука. Друга интерпретация на тази градация е: звуковата вълна, звуковата вибрация; второто отново е значението; третото е вътрешният, не-ударен звук; и четвъртото е пара-звукът – висшият, върховен, духовен звук.

И така, къде се образува звукът по време на нашата медитация? Според това, което прочетохме от Шивананда, трябва да изпразним ума си от егоизъм и тогава Бог може да свири на флейтата на нашето тяло. Флейтата се прави от бамбукова пръчка, понеже е куха отвътре. Но за да стане истинска флейта, тя трябва да бъде пробита. А това е болезнено. Но си заслужава да се понесе болката, защото мелодията, излизаща от подобна флейта, ще бъде прекрасна.

И знаем, че святото име е шабда-брахман, нематериална вибрация, която трябва да дойде свише – божествена вибрация.

 

(следва продължение)



 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013)

(продължава от предишния понеделник) 

Като казвате „Харе Кришна” какво е вашето разбиране? Трябва да практикуваме, да обмисляме, да се стремим да осъзнаем в дълбочина. Защото всъщност малата е символ на танца раса – един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи… И всяка чувства: „Той е с мен”. Всяко зърно е един Кришна в раса-мандалата, а всеки възел е една гопи.

Крипадхам: Ами зърното в центъра?

Свами Тиртха: В центъра… може да се замислите кой е третата специална личност в раса танца. Обаче не мога да подкрепя това с цитат от шастра. Иначе на началното ниво това зърно се смята за Кришна или за планината Меру, Сумеру – така че не го прекосявате, там се обръщате. Това е най-общото обяснение. Това зърно не се докосва.

Това означава, че малата е пътят обратно към онези земи, където съществуват тези теми – „Дали това е моят Кришна, или е моята Радха, или да не би пък да е някоя гопи – как е всъщност?” Малата ви отвежда на онова ниво, където ви вълнуват подобни въпроси.

И така, когато казвате „Харе Кришна” има много пластове. На практика всички възвишени практикуващи са дали своите тълкувания и пояснения към маха-мантрата. Например, Шрила Садху Махарадж казва, че Харе Кришна е като океана и вълните – черно и бяло. По този начин двете се сливат и ни помагат да доловим присъствието на Радха-Кришна. И бихме били много щастливи, ако можем да дадем поне един тип разбиране или  тълкувание на думите на маха-мантрата. Някой има ли някакъв вид интерпретация на маха-мантрата?

Бих искал да ви поканя на една игра с въпроси и отговори. Вие повтаряйте думите на мантрата две по две, а аз ще се опитам да кажа нещо.

Бхактите: Харе Кришна!

Свами Тиртха: „Къде си?”

Бхактите: Харе Кришна!

Свами Тиртха: „Тук съм.”

Бхактите: Кришна Кришна!

Свами Тиртха: „Кой си Ти?”

Бхактите: Харе Харе!

Свами Тиртха: „Аз съм твоето щастие.”

Бхактите: Харе Рама!

Свами Тиртха: „Обичаш ли ме?”

Бхактите: Харе Рама!

Свами Тиртха: Обичам те, но ти обичаш ли Ме?”

Бхактите: Рама Рама!

Свами Тиртха: „Аз съм Твой!”

Бхактите: Харе Харе!

Свами Тиртха: „И Ти си мой.”

Крипадхам: Харе Кришна! И как продължава историята, Гурудев?

Свами Тиртха: О, Те влизат в кунджата, изчезват от очите ни.

 

(следва продължение)



52830121_10213148947027836_1276615914191585280_n

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник) 

И така, следващият въпрос е, щом разбрахме, че възхвалата на светите имена прониква всички различни култури и векове, тогава какво е специфичното чувство при нас? За да се опитаме да разберем това в по-голяма дълбочина, бих искал да цитирам някои от нашите ачарии за святото име. Говорили сме, че трябва да живеем според принципите на дхарма, а да чувстваме според принципите на раса. И много интересно, това мислене на две нива присъства в тълкуванията на нашите учители. Например Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж дава двустранно обяснение на святото име – едно в садхана-бхакти и друго в рага-бхакти. Доколкото знам, Шрила Рагхунатх Дас Госвами е дал едно пояснение на святото име – не на степента садхана, не на степента рагануга, а на степента рагатмика. Затова по-добре да не се докосваме до това пояснение.

Но кой е философът сред Госвамите? Джива Госвами. Джива Госвами е написал много за различните таттва (принципи), подкрепил е всички различни тези на нашата философия със солидна основа. Също така е прославил святото име по различни начини.

Тук имаме три различни тълкувания от Джива Госвами на маха-мантрата. Мантрата си е същата. Първото обяснение е в аишваря-гяна – в познаване на величието на Бога. Второто е тълкувание, изпълнено със сладки духовни вкусове. А третото е в помнене на Божествената Двойка. Нека видим какво казва той.

Пояснение на маха-мантрата във величественото настроение: „Понеже отнема тристранните страдания и различните грехове, идващи от предишните раждания на онези, които Го помнят, Той е наричан Хари. Значението на „криш” е „съществуване”, а „на” означава „щастието на покоя”. Затова двете срички в комбинация подсказват името на Всевишния – Кришна. Мистиците намират своето щастие във вечния живот, в съзнателната и блажена душа. Затова те наричат Върховния Брахман – Рама.”

Това са значенията на трите думи в маха-мантрата – Харе, Кришна, Рама – според благоговейните чувства на преданите. Хари унищожава страданията и греховете; Кришна е мирното битие; и душата е щастието на мистиците – Рама. Това достатъчно ли е? Или да се опитаме да открием сладката раса, сладките вкусове в интерпретацията?

„Наричат Го Хари, защото разкрива висшата истина, блажената форма на Върховния и по този начин премахва невежеството и неговите последствия. Радха открадва (харати) сърцето на Кришна, Тя е олицетворението на Неговото блаженство – затова Кришна Я нарича Хара. Тъмният господар на изключителното щастие и блаженство, лотосоокият малък син на Нанда Баба и щастието на Гокула се нарича Кришна. Абсолютната, цялостна пълнота на красотата и остроумието, всевластното божество на любовните отношения, който винаги прави Радхарани щастлива, се нарича Рама.”

Това беше раса тълкуванието на имената; и накрая в помнене на Божествената двойка. „Олицетворението на блаженството на Кришна, Радхика, открадва ума на Кришна. Затова я наричат крадла и името Ѝ е Харе. Този, който привлича девойките от Враджа със Своята флейта, отнемайки верността, добродетелите, трезвомислието и гордостта им, е наричан Кришна. Той прави младите девойки от Враджа толкова щастливи в сърцата и сетивата им с несравнимата си красота – затова Го наричат Рама.”

И така, тук имаме три различни обяснения, три различни визии. Първата е във величествено настроение – Хари е Върховният Бог, който ни освобождава и премахва препятствията. Тук Хари е мъжки аспект. Във второто, раса обяснение, Той е Хари, понеже разкрива красивия си облик и по този начин премахва невежеството. И също тук, във втората част на това тълкувание, не става дума за Кришна, който премахва пречките, а за Радхарани, която улавя вниманието на Кришна – и затова Кришна нарича Нея Харе. Докато при тълкуванието в помнене на Божествената Двойка, Тя е наречена Хара, Крадлата, понеже отмъква ума на Кришна и олицетворява енергията на блаженството.

Кой е Кришна във величествения подход? Мирното съществуване. В раса тълкуванието Той е тъмният господар на блаженството. А в последното тълкувание Той е който привлича младите девойки от Враджа със Своята флейта.

А кой е Рама в първия, величествения подход? Рама е Всевишният, у когото мистиците откриват своето щастие. Във второто, раса обяснение, Той е господстващото божество на любовните взаимоотношения, който прави Радхарани щастлива. И накрая, в помненето, Рама е който прави гопите щастливи в сърцата и в сетивата.

Така че като казвате „Харе Кришна” какво е вашето разбиране?

 

(следва продължение)

 



15977658_1809989445921390_7636292406173332825_n

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник) 

За да продължим в предишното настроение, ще цитирам друг човек, Епиктет. Той бил роб, след това бил освободен и станал известен философ. „Ако имаме разум, не бива да правим нищо друго, било пред хората, било насаме, освен да славим и благославяме Бога, и да Му въздаваме благодарност. Нещо повече: тъй като повечето от вас вървят в слепота, нима не бива да има някой, който да изпълнява това задължение и да възпява славата Божия от името на всички? Какво друго би могъл да прави сакат и възрастен човек като мен, освен да въздига хвала на Бога? Да бях славей, бих пял като славей. Да бях лебед, бих пял като лебед. Но тъй като съм разумно създание, аз трябва да славя Бога. Това е задачата ми и аз я върша. Няма да изоставя това задължение докато ми е дадено и призовавам всички ви да се присъедините към същата песен!” Досущ като един предшественик на Махапрабху: „Присъединете се към тази песен!”

Джили, суфи мистик от Петнадесети век. „Няма достъп до познанието за Бога, освен чрез посредничеството на Неговото име и качества. А тъй като всяко име и всяко качество се съдържат в името Аллах, следователно няма достъп до познанието за Бога, освен по пътеките на Неговото име.” Колко имена има Богът в исляма? 99 плюс едно в рая.

Аттар е следващият автор, отново суфи учител, Тринадесети век в Персия. „Привечер той (героят) влезе в руините, където намери делва със злато и скъпоценности, покрита с дъска, на която бе издълбано името на Бога. Приятелите му си поделиха златните скъпоценности, но нашият герой каза: „Дайте ми тази дъска! Любимото ми Име е на нея.” И не спря да го целува цял ден. Благодарение на последвалите благословии той достигна такова ниво, че една нощ в съня си чу глас да му каза: „О, приятелю Мой! Другите се зарадваха на златните съкровища, но ти се радваше единствено на Моето име. Затова Аз отворих за теб дверите на знанието и мъдростта.”

„Чудесата на святото име”, европейска мистична книга, казва: „Божественото име наистина е мина от богатства. То е изворът на най-висшата святост и тайната на най-голямото щастие, на което човек може да се надява в този свят.”

„Онзи, който се моли непрестанно, обединява цялото добро в това едничко нещо.” Свети Симеон Нови Богослов, Десети век, от Константинопол.

Ричард от Свети Виктор, шотландски мистик-философ от Дванадесети век: „Това е призоваването на името, това е притежаването на спасението, получаването на целувките, единението в ложето, сливането на света с душата, в което всеки човек е спасен. Защото с такава светлина никой не може да е сляп, с такава сила никой не може да е слаб, с такова избавление никой не може да погине.” Това е много висше разбиране! Получаване на целувки – къде другаде може да прочетете това, освен в нашите шастри?

Бернардино де Сиена, италиански мистик от Петнадесети век, който проповядва преданост към святото име, казва: „Най-доброто изписване на името на Исус е онова, което може да се открие в съкровената сърцевина на сърцето; след него е описаното с думи; и накрая е видимото име – написано или гравирано. Ако телесните очи постоянно са излагани на него, то скоро ще стане видимо за окото на сърцето – онова вътрешно, духовно око на душата.”

И така, следващият въпрос е – щом разбрахме, че възхвалата на светите имена прониква всички различни култури и векове, тогава какво е специфичното чувство при нас?

 

(следва продължение)



Blessings

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник) 

Може ли да ви прочета от Данте? За да видим как в други традиции се описва славата на Бога, защо е важно възпяването. Бих искал да прочета от не-ваишнавски източници, не за да докажа, че те не са предани, а тъкмо обратното – да видим, че те също са последователи на тази идея, независимо, че принадлежат към различна религия.

Данте казва: „Сега за мен без съмнение е очевидно за здравомислещия човек, че първото нещо, което е произнесъл гласът на първия, който е заговорил (Адам) е било еквивалентът на Бог, а именно Ел (името на Бога според Стария Завет), било то под формата на въпрос или под формата на отговор. Изглежда абсурдно и неуместно да се мисли, че нещо друго е било назовано от човека преди Бог, понеже човекът е направен от Него и за Него. От грехопадението на човешкия род насам, всеки започва опита си да заговори със скръбен плач, затова е логично този, който е съществувал преди грехопадението, да е заговорил първо с радост. И тъй като няма радост без Бога, но цялата радост е в Него и самия Бог е свята радост, следва, че първият заговорил е казал преди всичко и преди всички: „Бог”.” Това означава, че същината на Бог е радост. Около 1200 година.

Какво казва Мохамед? „Произнасяйки Твоето име трябва да умирам и живея.”

Сега един много известен йоги, Шивананда: „На какво учи Бог Кришна, държейки флейта в ръката си? Какво е символичното значение на флейтата? Тя е символ на ом. Тя казва: „Изпразни се от целия егоизъм и Аз ще засвиря на флейтата на твоето тяло. Нека твоята воля стане едно с Моята воля. Приемайки убежище в ом, ти ще встъпиш в Моето съществуване, ще слушаш вълнуващата вътрешна музика на душата и ще отдъхваш във вечен покой.”

Следващият автор е Ангелус Силезиус. Той е живял през Седемнадесети век в Германия, последовател на Бьоме, християнски мистик. „Името на Исус е леещ се елей. То подхранва, озарява и отнема тревогата на душата.”

Какво е казал Свети Августин? „Медитацията ни в този настоящ живот трябва да е във възхвала на Бога. Защото вечното извисяване на нашия живот оттук насетне ще бъде славата на Бога. И никой няма да е подходящ за бъдния живот, ако не се е упражнявал сега.” Правилно! В съответствие със своята садхана, ще постигнете целта си; ако не практикувате сега, няма и да постигнете.

Сега прескачаме няколко века назад, до Питагор – Пети-Шести век преди Христа. „Презирайки всички онези неща, които след като се освободиш от тялото си няма да желаеш и упражнявайки се в онези неща, от които след като се освободиш от тялото си ще се нуждаеш, призови боговете да ти станат помощници.”

54-ти псалм от Стария Завет гласи: „Спаси ме, о Господи, чрез Своето Име!”

Да прочетем една история за Мохамед. „Али веднъж запитал Пророка: „О, пратенико Божи, посочи ми най-пряката пътека, която води към рая – онази, който най-много радва Бога и е най-подходяща за Неговите поклонници.” Пророкът казал: „О, Али, тази пътека е да повтаряш безспир името на Бога в уединение. Толкова добродетелна е тази практика, че светът няма да свърши докато дори само един човек прави това.”

Отново Бьоме, немският мистик, казва: „В сладкото име на Исус Христос се съдържа целият процес.” Това е истинско мистично виждане – че нама, рупа, гуна, лила[1], всичко е там.

 

(следва продължение)

[1] Името, формата, качествата и забавленията

 



8708_209078505906172_535752531_n

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013)

Какви са различните разбирания за святото име извън бхакти традицията? Бих искал да прочета от не-ваишнавски източници в хинду традицията, само за да видим, че всички са ваишнави.

Най-напред от „Мантра-йога Самхита”. Този откъс е за джапа. В „Гита” Кришна казва: „Аз съм джапа[1]; това не значи, че Той е броеницата, а джапа-медитацията.

„Онова, което чрез мисленето (манана) дарява освобождение от материалния свят (трана) се нарича ман-тра. Онова, посредством което чрез джапа, (повтарящото се мълвене или рецитация на мантрата според определени правила) садхака (практикуващият) е защитен или освободен, се нарича мантра. Чрез постоянство в джапа, садхака несъмнено постига сиддхи (съвършенство). Като отдръпва ума си от светските обекти, следвайки съвършено смисъла на мантрата, човек трябва да изпълнява джапа нито бързо, нито бавно, а със средна скорост. Повтарящото се произнасяне или рецитиране на дадена мантра се нарича джапа. Джапа бива три вида: манаса, упамшу и вачика. Манаса-джапа е недоловима дори за слуха на мантруващия. Упамшу-джапа достига до слуха само на мантруващия. А при вачика-джапа мантрата се произнася ясно и високо. Упамшу-джапа е десет пъти, а манаса-джапа е хиляда пъти по-плодотворна от вачика-джапа.

Джапа с прекалено бавна скорост води до болест. А джапа с прекалено бърза скорост води до унищожение на богатството. Мантра, в която е вдъхнат живот или виталност, несъмнено е плодотворна.” Значи ако мантрувате правилно, от сърце и душа, това определено ще даде плод. „Без да се вложи живот в мантрата, джапа единствено като комбинация от няколко срички никога няма да доведе до никакви сиддхи, дори и да се изпълнява милиони пъти. Когато една мантра се повтори 100 000 стриктно в съответствие с тази форма  –  естествено и истински – плодът от такава джапа се равнява на 10 милиона джапи.” Какво означава това? Че ако я изпълнявате правилно, тя е сто пъти по-ефективна. „Това развързва възела в сърцето, всички органи се подсилват, садхака е споходен от щастливи сълзи и усещане за настръхване, той получава заръките на муртите и гласът му се изпълва с радост – няма съмнение във всичко това.”

„Ману Самхита” казва: „Всички ведически ритуали, възлияния и жертви отминават. Но чрез тази нетленна сричка ом може да бъде познат Брахман, а също Праджапати. Казва се, че жертвоприношението на призоваването – тоест джапа – е десет пъти по-добро от обикновеното жертвоприношение, ако е едва доловимо е стократно по-добро, и хилядократно ако е наум. Четирите домашни жертвоприношения, наред с обичайните възлияния не струват и една шестнадесета част колкото призоваването чрез джапа. Чрез това призоваване дори браминът става без съмнение съвършен, независимо дали прави нещо или не, и тогава такъв брамин се нарича майтра, или стабилно установен.”

А сега в по-приятелски води: „Нитай би прибягнал до всякакви средства, за да накара хората да повтарят името на Бог Хари. Чайтаня казва: „Името на Бога притежава огромна святост. То може и да не дава непосредствен резултат, но някой ден неминуемо ще принесе плод. То е като семе, оставено в къща; след много дни къщата рухва, а семето, попадайки в пръстта, покълва и в крайна сметка дава плод.” Това е от Рамакришна.

За святото име и най-доброто мантруване, Рамакришна казва: „Повтаряйки името на Кришна или Рама, човек превръща физическото си тяло в духовно.”

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 10.25



heaven-hell-bible-teach-introduction_0

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Рамвиджай: Чували сме от теб, Гурудев, а съм чувал, че и Бхакти Абхай Нараян Махарадж е казвал, че не съществува ад. Не знам дали съм прав, но би ли ни казал моля какво точно не съществува – страданието не съществува, самото място не съществува или това състояние на съзнанието не съществува?

Някой: Или дяволите?

Рамвиджай: Би ли казал повече за това?

Свами Тиртха: Адът съществува. Да навлизам ли в подробности?

Рамвиджай: Моля!

Свами Тиртха: Какво е ад? Ад е когато сме лишени от нашите божествени, обожаеми, свещени обекти. Ако сме далеч от нашия Бог, от нашия Кришна, това е адско страдание. Ако трябва да изоставим божествената компания на преданите – това е мъчение, ад. Така че в този смисъл ад съществува. Това е място, обстоятелства, среда на страдание. Можем да кажем, че е състояние на недостиг, нещо липсва. Всъщност няма как да дадем позитивна дефиниция за ад; има само негативна дефиниция – където няма божествено съзнание, това е ад.

Така че ад съществува. Макар че това е поредният тип илюзия. Защото посочете ми едно-едничко нещо, което да е независимо от Кришна? Няма такова! Няма! Всичко е свързано с Него. Някои неща са свързани пряко, други индиректно. Именно в тази индиректна връзка можете да откриете концепцията за ада. Това е нещо, което изглежда, че не е свързано, обаче е. Шрила Шридхара Махарадж казва, че основата е съзнанието и всички различни концепции са като прашинки в това небе.

Вие някога преживявали ли сте ада?

Отговор: Да. Определено.

Свами Тиртха: Мнозина казват, че описанията, дадени в нашите свещени книги, са много близо до тази реалност. Но има анекдот: един атеист бил на смъртното си ложе. Двама свещеници чакали отвън. Единият казал: „Какво да правим с този човек? Той ще ни изпъди!” Вторият отвърнал: „Не, просто остави на мен” и влязъл вътре. След пет минути умиращият поискал последното причастие. Другият свещеник бил удивен и попитал: „Как! Нима го промени като му описа колко прекрасен е раят?” „Не, как мислиш!? Описах му ада.” Смятам, че това е достатъчно.

Но когато не сме с Кришна, когато не сме с ваишнавите, когато не сме с гуру – това са адски условия. Затова винаги се стремете да се отдавате под закрилата на божествената енергия. Махатманас ту мам партха дайвиим пракритим ашритах[1] – „Великите души са се отдали под закрилата на божествената енергия.”

Това е огромна промяна и мистерия в живота ни, която можем да доловим. Просто дълбоко се замислете колко много духовните ви практики са подобрили живота ви и ще видите, че не само адът съществува, но че раят също е реалност.

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.13

 



Naimisharanya

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Гиридхари: Онова, което Маха Вишну цитира, че е казал Исус: „Само чрез мен можете да достигнете Бога” –  това е само половината от историята. Вярно е, че Исус е казал тези думи пред учениците си. Тогава един от тях попитал: „А какво ще стане с всички онези, които са живели преди да дойдеш?” Исус отвърнал: „Те ще бъдат съдени според законите, които са следвали.” Моето разбиране е, че с тези думи Исус опровергава факта, че е единственият. Той потвърждава, че винаги е съществувал този божествен принцип, който е отвеждал хората обратно в божествеността и че за всички ще бъде съдено според съответните обстоятелства и начините, по които са следвали собствената си традиция.

Свами Тиртха: Както и да е, това е сложен въпрос. На богословите им се налага да се трудят здраво, за да намерят удовлетворителни отговори на множеството въпроси, възникващи от тази единствена възможност. Но всъщност ние всички практикуваме само една традиция – не някоя друга. Практикуваме тази, която ни е най-близка. Затова трябва да следваме божествените принципи в съответствие с тази традиция.

Бхактивинод Тхакур е написал: „Всъщност и в другите храмове обожават моя Господ. Може формалностите да са различни, може названията да са различни, но това е моят Бог. Затова трябва да уважавам всички различни формалности и всички различни пътеки.”

И трябва да помним мъдреците в Наимишараня, когато се били събрали и имали този въпрос, обсъждали тази тема: има толкова много религии, пътища и философии – коя е най-добрата? Тогава дошъл отговорът: са ваи пумсам паро дхармо ято бхактир адхокшадже ахайтукй апратихата яятма супрасидати[1]. Това означава: „Най-добрата религия, най-добрата заетост на човешките същества е тази, посредством която могат да постигнат безусловна любов към Бога.” Те не посочили тази или онази, не изключили нито една, а по-скоро включили всички. Мерилото е интензивността. И ако можем да изпълним изискването за непрекъснато и безкористно служене, ще бъдем супрасидати – изключително щастливи.

Всъщност същото изискване съществува и за всички останали практикуващи. Веднъж един бхакта посети едно от популярните напоследък езотерични обучения. И когато се върна, ми каза: „О, чух нещо толкова важно! Казаха ако правя нещо, да му се посветя напълно, на сто процента.” Тогава попитах: „Скъпи синко, колко милиона пъти си чувал същото нещо на лекциите ни?” Той отвърна: „Да, вярно…” Ако същото послание е повторено по различен начин, накрая ще го разберете.

И така, ако искаме да постигнем божествено съзнание, трябва да работим здраво. Защото без разпятие, няма възкресение, съжалявам. Това означава, че трябва да се трудим усилено, трябва да умрем за себе си, за да се родим за Него.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.6

 



заедно

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Маха Вишну: Махарадж, има един стих, често цитиран от християните – че в Евангелието на Йоан, Исус казва: „Само чрез мен можете да дойдете при Бога.”[1] Те използват това, за да докажат, че никой не може да достигне Бога, освен християните, които приемат Исус за свой единствен Спасител. Как бихте коментирали това?

Свами Тиртха: Ислямът казва: „Само чрез Мохамед!” Юдеите все още чакат своя Месия, защото единствено чрез него ще постигнат съвършенство. По някакъв начин ние имаме това настроение на изключваща визия. Докато източната визия е включваща: „Това е добро; и другото е също добро.” Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж винаги казва: „Моля се на моите възвишени учители да ме благословят с изключителна преданост.” Но тази изключителна преданост не означава, че той иска да изключи останалите. „Изключителна” значи „целенасочена”.

Старая се да не засягам ничии чувства. Разбирането на дадени думи зависи от нашата традиция, от вярата и виждането ни. Исус казва: „Аз съм пътят, истината и животът”. Какво означава това? Трябва да го разбираме правилно.

Тъй или инак, много е хубаво един християнин да е посветен на своята традиция. Защото за него съвършенството се дава чрез Исус, в това няма съмнение. Но особено в 21ви век, ако сме с малко по-отворен ум, би трябвало да видим, че и множество други пътеки говорят за Бога и също водят хората към правилно поведение.

Изключващият начин на мислене, в който няма място за другите, се открива и в източните духовни среди. „Ние сме най-добрите, а всички останали са в грешка.” Това е като детска болест на човечеството. Трябва да я преболедуваме и да започнем да мислим по по-задълбочен начин.

Имам един много добър приятел, силно отдаден християнин католик, истински решителен в своята вяра. Той твърди, досущ като православната църква: „Спасението е възможно единствено чрез нас.” Но понеже има много добър приятел, който практикува йога, последният път ми каза: „Някои от моите братя християни са много слаби, извършват съвсем мизерна практика. А моят приятел, въпреки че е на грешен път, е много силен в своята практика. И освен това е много добър човек.” Виждате ли противоречието?

Затова наистина, без да оскърбяваме ничии вярвания, трябва да практикуваме по хубав начин своята традиция, без да нараняваме чувствата на другите, защото вярата е нещо много ценно. Не разгромявайте вярата на останалите. Затова Кришна казва в Гита: „Не притеснявайте вярата на другите.” А ако те имат желание, нека се стремим да им помагаме да добият малко по-широка визия, без да изоставят посветеността си към своята практика и вяра.

Знаете ли, понякога ме канят на междуверски дискусии. Аз винаги питам какво ще се случва? Ако ще е беседа между отворени умове, готов съм да се включа. Но ако ще е дебат и опит всеки да убеждава другия, няма да дойда. Защо? Защото не искам да обръщам вярата на никого; а ако някой иска да обърне моята вяра, ще удари на камък. Така че защо да си губим един другиму времето? Разбира се, понякога се получават много открити, непредубедени дискусии.

Така че без да омаловажавам позицията на Бог Исус, бих казал, че Той е път, коридор към Бога; но според моето смирено разбиране, не е единственият път.

Рамвиджай: Гурудев, сестра ми, която, както знаеш, е искрено практикуваща християнка, след като имаше разговори с бхактите и мисли дълго, един ден каза: „Добре, аз не разбирам защо вие трябва да горите в ада.” Моите уважения към християни, които са с отворен ум, макар догмите върху им да са доста тежки.

Свами Тиртха: Виждате ли, затова е толкова хубаво да се вярва във вечния рай, а не във вечния ад. И целият хинду начин на мислене се основава на спасението. Това е традиция на спасението – всеки ще постигне, би могъл да постигне своето съвършенство. Това също е догматичен израз, но е нещо много важно – помислете сами. Цялата хинду традиция се основава на идеята за спасението. Това е покана за вечен живот, а не знак за вечен ад.

 

(следва продължение)

[1] 14:6 Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.



IMG-9864

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Интересен момент е, че Исус е станал Христос. Криста, Кришна – същото е! Как бихте коментирали това – човекът става Бог?

Свами Тиртха: Или божественото става човешко? Това е голям дебат от две хиляди години насам и все още не могат да отсъдят. Как ние бихме могли да отсъдим тук и сега? При все това – дали божественото се превръща в човешко или човешкото се превръща в нещо божествено – това е божествена трансформация. Тя показва, че божественото е готово да приеме ролята на човек, а също така доказва, че простото човешко същество може да се издигне до божественото ниво. Обаче пътят е през разпятието. Трябва да умрем за себе си; тогава можете да се родите отново за Бога, за божествено служене. Без разпятие няма възкресение.

За да се покажат паралелите между различните традиции, мисля, че е добре да се намерят някои общи основни точки, които хората могат да разберат. Затова мнозина се стремят да откриват подобия между исторически факти, слова, изражения, различни моменти от ученията. Това обикновено помага на хората да се сближат и да разберат как другият нарича същите неща.

Това, което е важно тук е божественото име. То присъства в „Отче наш“, споменато е на третия ред. Така че е нещо важно. Това е универсалната практика за тази епоха – доближаване до Бога посредством имената Му. А всъщност, спомняте ли си последните думи на Исус на кръста?

Отговор: „Ели, ели, лама сабахтани –  Мой Боже, мой Боже, защо си ме оставил?”

Свами Тиртха: Правилно! Ако искаме да дешифрираме тези думи чрез санскрит, ще откриете нещо интересно. „Са-бахтани” – „Искам да съм с бхактитеса-бхакта-ами!” Така че каква е била последната молитва? Не: „О, Господи, защо ме изостави?” а: „Искам отново да съм с бхактите!”

Но кой е Христос? Той е „Миропомазаният”. Когато получаваме посвещение в нашата традиция, ние също биваме помазани. Това не означава, че изведнъж се явявате на нивото на Исус. Но определено значи, че получавате възможността да започнете нов живот. Това е значението на встъпване в божествена школа. Когато се присъединявате към дадена традиция, вие ставате представител на тази школа. Вече не сте просто индивидуална личност, а сте представител на нещо. Вашата школа, вашият учител, вашият Бог – вие ги представяте. Затова трябва да сме внимателни, защото хората си създават мнение за вашата традиция според вас, според нас. Затова трябва да се държим така, че да представяме по красив начин тази свещена традиция. Това имам предвид като казвам, че вие също сте помазани в момента на посвещението – че започвате да представяте нещо.

Но това не е най-висшият елей. Защото в „Брахма Самхита” се казва:

 

преманджана-чхчхурита-бхакти-вилочанена
сантах садайва хридайешу вилокаянти
ям шямасундарам ачинтя-гуна-сварупам
говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

 

„Обожавам Говинда, предвечния Бог, защото именно Него виждат чистите предани в сърцата си в прекрасния Му облик Шямаундара, защото очите им са помазани с елея на бхакти, божествената любов.”[1] Анджана значи „елей, миро”. Према-анджана – елеят на божествената любов е върху очите им. С такива очи ще сме способни да Го виждаме непрестанно.

Да си обикновено човешко същество е лесно. Е, не е било чак толкова лесно за Исус; но е по-лесно отколкото да бъде Христос. Да си външен човек е лесно; но да си вътрешен е по-отговорно.

 

(следва продължение)

[1] „Брахма Самхита” 5.38