Archives

Calendar

September 2021
M T W T F S S
« Aug    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  



Допълнителни издания issues

long_shadows

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2017, вечер, София)

Една от множеството основни черти на един ваишнава е, че той е милостив. Преценява от гледна точка на духа, от гледна точка на душата. Това, което аз виждам, е грубата материална форма. Това, което един духовен човек съзира, е духовната форма. За него няма задна мисъл. Затова нека се стремим и ние да добием такива качества. Не да гледаме петната по луната, а да виждаме пълната луна. Тя е там. Малките петънца също ги има, но и пълната луна я има. Кое е във фокуса ни? Мисля, че в нашия фокус трябва да е светлината. Нея търсете! Недостатъци винаги има. Но красотата, хармонията и по-голямата картина също присъстват. Затова не се оставяйте да бъдете подлъгани от илюзията. По-добре да се опитаме да я надхитрим. Но как да го направим? Има само един начин да надхитрим илюзията – ако избягаме от клопката ѝ.

Обаче как става това? Винаги се повтаря една и съща история. Нищо ново няма в света на илюзията. Все едно и също е. И ние сме готови да се втурваме след тези едни и същи идеи. По-добре да се опитаме да избягаме. Само че как да избягаме от илюзията? Това на практика е невъзможно! Кришна казва в Гита: „Тази моя божествена енергия е невъзможно да бъде надмогната.”[1] Но ако намерите господаря на илюзията, тогава ще можете да ѝ избягате.

При все това, с приближаването ви към божествената светлина от само себе си ще изплува вашата сянка. Очаквате, че сянката ви е изчезнала, ала тя не е. Станала е още по-очевидна. Излезем ли на светло, всичко става по-очевидно, в това число и сянката ни. Докато сме в мрака, няма сянка. Само щом влезете в светлината, ще срещнете своята сянка, ще хвърлите своята сянка. Това е естествено следствие. Тогава какво да сторим – да се върнем обратно в тъмнината, за да се избавим от сянката си? Не! Всъщност именно тогава илюзията ще ви е надхитрила. Защото тя не иска да ви изгуби – нейния стар приятел, нейния толкова покорен слуга.

Ние сме стари приятели и отдавнашни покорни слуги на илюзията. И не това е начинът да я надхитрим. По-добре да търсим божествената светлина. Само че какво ще стане тогава? Ще се натъкнете на сянката си. Мислели сте си, че нямате сянка. Тъкмо обратното – имате дълга, тъмна и гъста сянка.

Ала тъй като всички вие сте много опитни в духовните науки, знаете, че полубоговете нямат сенки. Така че как да се разпознае един полубог? Ако срещнете на улицата някой, който е без сянка, значи е полубог. Рядко ще срещнете подобно същество, но в случай, че го срещнете – това е полубог. А ако виждате собствената си сянка, възможно е да изпитате амбицията: „Може би трябва да стана полубог, за да се отърва от сянката си.” И това е възможно. Можете да поемете подобна задача като на полубоговете – някакво космическо управление. Но има и още една възможност. Всъщност какво е определението за полубог? В Книгата за Кришна[2] се казва кой е полубог. Тат прия артхам; тат – за него, прия – удовлетворение, артха – цел; единствената цел на съществуването на такъв човек е удовлетворението на Бога, щастието на Бога. Това е полубог. Виждате, това не е някаква космическа титла или някаква работа. Това е духовен ангажимент.

И така, един от начините да подобрим своята позиция и да се избавим от сянката си е да станем полубог. Да живеем единствено за Господа. Да служим единствено за Негово удовлетворение. Сега всеки ще рече: „Да! Това е целта ни.” Но идва утре с рутинните ежедневни дейности и нашият отделен, личен интерес се появява отново. Така че дори да сме съгласни по този въпрос, трябва да се работи много здраво дори за да се достигне, какво пък да говорим да се овладее това ниво.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 7.14

[2] „Кришна – източникът на вечно забавление” от Шрила Прабхупада



как си

(от лекция на Свами Тиртха, 09.10.2016, Лудащо)

В началото на живота си мислите: „О, много е лесно.” После средната част е малко по-сложна; ала накрая отново всичко би трябвало да е кристално ясно и съвсем просто. Основните неща са съвсем простички. Неважните неща винаги са сложни. Аз съм душа от духа, принадлежа на Кришна, между нас има жива връзка на обич – такава е мъдростта на Ведите в три кратки точки. Може би имате някакви теми, които да обсъдим?

Манохари: Гурудев, текстът, който чете вчера за истинския ученик – може ли да се намери някъде?

Свами Тиртха: Той е пиратско издание – не е одобрен и не е легален. Тайно послание е.

Манохари: Защото иначе ти винаги цитираш източника. Но този път не.

Свами Тиртха: Понякога казвам откъде е, друг път не казвам. Идва от Акашиевите Хроники. Но хареса ли ви? Мисля, че изразява желанието. Защото преди това е цитиран един красив пример от Упанишадите, когато бащата изпраща сина си да изучава „Бхагаватам”. После когато синът се връща бащата го пита: „Е, изучи ли „Бхагаватам”?” „Да, татко, изучих всичко!” „Уф, нищо не си изучил, връщай се при учителя си!” Връща се той след още една година и бащата пита: „Скъпи синко, сега вече изучи ли го?” Казва: „Миналия път си мислех, че съм го изучил, но не бях. Обаче сега вече съм го изучил.” „Връщай се обратно!” На третата година момчето идва: „Изглежда, че нищо не съм научил.” „То се знае! Сега вече наистина можеш да отидеш и да учиш.”

Тук Мохан също си мисли: „Имам отговорите! Първи, втори, трети…” А след това се отказва. Именно това трябва да почувстваме; дали отговорът е истински или не е истински. Учителят иска да наблегне на това: „Замълчи! Сега не е време да говориш, време е да слушаш.” Мисля, че това добре описва ситуацията. Харесва ми и молбата накрая: „Моля те, питай ме отново кой е истински ученик, защото аз искам да бъда такъв. Това съм аз!” Красиво е.

Защото знанието е интелектуалната страна, а реализацията е мистичната страна. Така че можем да говорим на какви ли не теми; но каква е същината, каква е основата, на която стъпваме, каква е реалността на това, за което говорим? Дали са просто празни думи или действително се опираме на нещо? Мисля, че това е много по-важно от обикновеното знание или интелектуалните способности.

Наскоро един предан, който е добре запознат с Джйотиш[1] ме попита: „Знаеш ли колко сила има интелектът в Дванадесети Дом, който отговаря за освобождението?” Предположих: „Ами, според мен, нула?” Той отвърна: „Да, кръгла нула.” Така че вашето спасение не зависи от мозъка ви, друго е важното. Именно тази друга способност трябва да развиваме. Защото това е, което ще ни помогне. Какво е казано в Упанишадите за многото знание? Дори да слушаш много, дори да знаеш много, божественото познание не се разкрива. То се разкрива единствено за онези, които имат тази фина способност.

При все това е добре да знаем за какво говорим. Информацията също е нещо важно. Но не е най-важното. Не е то.

Защото това, което виждам е, че най-напред хората са очаровани от новата информация – каквато и глупост да чуят им харесва. Ала рано или късно нивото на разбиране и на имунитет от разни странни идеи се покачва – те ще бъдат предпазени от тях. И ще започнат да търсят нещо истински съществено. Така че мисля, това е следващата стъпка – след като гладът за нова информация се засити, те ще потърсят по-надеждни източници. Тогава идва нашият ред.

Но моля ви, не забравяйте, това е важно: не става въпрос само за организиране, събиране и вършене на нещо – но стремежът винаги трябва да бъде как да удовлетворим Кришна. Защото каквото и да правим, трябва да го посвещаваме. Така че въпросът не е, че можем да организираме нещо добре или че сме силна група – не! Не това е важното. С действията си трябва да се фокусираме върху служенето. По-висшата връзка трябва винаги да присъства. Инак е на практика невъзможно да превърнете действията си в истинско духовно, трансцендентално приношение. Това трябва да е целта: винаги да се стараем да удовлетворим Божествената Двойка. Атманам атмана – чрез душата да търсим Свръхдушата. С най-доброто, което имате, стремете се да служите.

 

[1] Хиндуистка астрология



DSC_0045.NEF

(от лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник)

 

Въпрос на Яшода: Винаги съм се чудила как човек да разпознае своя дълг, а не да изпълнява чужд дълг? Защото илюзията покрива истината и човек си мисли: „О, това е моят дълг” и започва да действа, но в крайна сметка се удря в стена и трябва да се обърне на друга посока.

Свами Тиртха: От една страна това е много сложно, от друга страна е съвсем просто. Тъкмо срещнах едни предани, наскоро им се родиха деца; всъщност докато им бях на посещение се роди едно момченце. И аз казах: „Какви щастливци сте, в следващите 20 години не се налага да мислите какво да правите. Дългът ви е даден.” Така че, мисля, тази дхарма, този дълг е съвсем очевиден. Онова, което никой няма да свърши вместо вас – то е вашият дълг. Никой не може да ви замести в тази роля.

Но понякога дори на практическото ниво на ежедневния живот ние се намесваме един-другиму в интересите и има сблъсъци вътре в семейството, вътре в мисията. Защото понякога сме много груби, много елементарни. Ако станем по-деликатни, няма да се натрапваме по негативен начин. А това е нещо много фино; съвсем простички неща могат да създават проблем за другите. Например, спомням си, че по-младите предани бяха много разстроени от една моя духовна сестра, защото те се бяха старали да подредят нещо, а тя дойде и преподреди всичко. Това не е нещо кой знае колко сериозно, нали? Ала те го взеха много присърце: „Защо тя идва и прегазва нашия избор, нашата подредба?” Така че понякога това е чувствителен въпрос, затова винаги се нуждаем от по-висша визия. Ако премислим нещата, взимайки предвид желанието на Кришна, ще приемем, че нищо не е случайно. А ако нещо е нужно да бъде поправено, можем да кажем и че очакваме корекция.

Но това е лесно, тази част е лесна. Обаче отвъд всички тези ежедневни задължения, главната, по-важната част е най-висшият ни дълг. „Къде е моята духовна перспектива? Какъв е приносът ми към този красив процес?” – това трябва действително да търсим. И понеже то е нещо по-фино, по-духовно, е и малко по-трудно да се разбере и определи „Какво е моето служене тук, каква е моята дхарма?” Затова този тип медитация върху по-висшата ни заетост или върху изначалната ни идентичност е нещо много важно.

Защото какво е нашето мантруване сутрин? То не е антидот за карма, нито някаква рутина. То е да излезеш сутрин в полето и да набереш цветенца за Кришна; а после да се върнеш и да ги поднесеш. Така ако винаги се стремим да въздигаме нивото на нашите действия, на нашата медитация, на нашето служене, тогава се доближаваме до идеала, който всички търсим.

При все това понякога, както казваш, достигаме стена и трябва да се върнем. Дори и при най-добрите ни желания да предложим нещо, може да срещнем разочарование и то да не се случи. Но Гурудев даде един ключ в този случай; той казваше: „Поне три пъти трябва да опитате. Ако не се случва, значи такова е било желанието на Кришна.” Защото веднъж той заръча на бхактите: „Нека отворим ресторант в Будапеща.” Те хукнаха, започнаха да организират, да вадят разрешително, това-онова – обаче не се получи. И като дойдоха при Гурудев, рекоха: „Може би Кришна не иска.” Той отвърна: „Не, не, не. Просто опитайте втори път, трети път.” И като и тогава не стана, той го прие: „Добре, не ни е дадено. Не му е сега времето.”

По този начин ние също можем да се стремим да намерим своя най-висш дълг и ако не можем да го осъществим по един начин, да опитваме по друг, да използваме интелигентността си да търсим пътища. Защото духовна интелигентност означава да постигаме целите си. А нашата цел е да служим по-добре, нашата цел е да идваме все по-близо до идеали като себеовладяване, знание, умиротворение и т.н. И тогава ще е по-лесно да постигнем самоосъзнаване.



abt-kkr

(от лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник) 

После Кришна започва да дава един вид тайно знание: „Слушай внимателно, сега отново ще ти разкрия нещо. Понеже притежаваш нужните качества, мога да ти го доверя.” И следва дълъг списък кой ще постигне нивото на себереализацията[1]. Ако разгледате този списък, това е достигнато съвършенство, то вече е нещо много висше. Тези, които имат такива качества, ще стигнат до нивото на себереализация. Обаче това е дълъг процес. Дори да притежаваме всички тези добри качества, нещо повече е необходимо. Защото в един смисъл чувствам, че това са само технически детайли. Стъпка първа, стъпка втора, такова качество, онакова действие… Но каква е сърцевината на всичко това? Какво е предназначението на придобиването на подобни качества?

След това Кришна стига до истински съществените въпроси. Мнозина считат това за наистина есенциалната част: бхактя мам абхиджанати[2] – „Единствено чрез бхакти можеш да Ме достигнеш такъв, какъвто съм. Таттватаха – какъвто съм.” 55-ти стих е много, много важен. А също и много красив! Ако винаги се стремим да помним – каквото и да правим, каквото и да трябва да преживеем в този живот, на каквото и да сме изложени – и ако можем да го свързваме с върховната реалност, тогава ще е лесно. Тук отново се споменава дхарма и „недей да изоставяш дълга си на воин”, но мисля в много по-дълбок, по-проникновен смисъл: „Направи го за Мен.”

Тогава идва нещо много важно: ишварах сарва-бхутанам хрид-деше[3] – Той е във всяко сърце. Колко милиона пъти сме чували, че Кришна е в сърцето на всяко живо същество? И на нас включително; така че не забравяйте това. Той е водачът.

Гухя-тарам[4] – върховната тайна. Тук Кришна отново показва остроумната си страна. Защото знаете, в началото Арджуна искаше да избегне битката и тогава Кришна започна леко да го хока: „Ти скърбиш за нещо, за което интелигентните хора обичайно не тъгуват”[5] – което означава „Ти си пръв глупак! Как може да си толкова глупав!” Разбира се, Той го казва по много любезен начин. И тук отново се връща към това заключение, така да се каже, защото през цялата „Гита” Той се стреми да убеди Арджуна: от тази гледна точка, от онази гледна точка, чрез теория, действие, практика, медитация, творение… И когато за Арджуна няма вече изход, Кришна казва: „А сега премисли и постъпи както искаш. Постъпи както искаш! От теб зависи!”

Виждате ли, често говорим за свободата на човешкото същество. Ето я. Когато има само едно решение: „Избирай!” Но считам, че това е сладък избор. И мисля, че обединява всички ни, защото Кришна е изиграл всички ни. Кани ни на приятна разходка, а изведнъж се оказваме насред екшън: „Работи здраво!” Но се надяваме и че по-късно ще дойде и самадхи[6]. „Избирай, от теб зависи, както ти искаш” – мисля, че това прави нещата толкова сладки, толкова лични и съкровени. Защото с приятел можеш да играеш шегите си. В официалните отношения няма място за шеги. Официално има само някакви теоретични съвети и след това си тръгвай. Но тук се проявява раса: „Аз съм с теб. Довери Ми се! Но постъпи както искаш.” Да бе!

И след това: „Понеже си Ми скъп приятел, ще ти разкрия това” – значи връзка! Без връзка не можем да разберем по-дълбоките мистерии. И красивото, красиво заключение ма шучах – „Без страх!”

А кой е скъп на Кришна? Който разкрива това на другите. Затова проповядването е толкова славно. И накрая Арджуна се съгласява: „Да, моята заблуда си отиде. Стабилен съм. Готов съм да действам – благодарение на милостта Ти.” И така – без съмнения. „Където е Кришна, господарят на мистицизма, и Арджуна, най-добрият сред стрелците, там има богатство, победа, сила и добродетели.”[7]

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 18.51-53

[2] „Бхагавад Гита” 18.55

[3] „Бхагавад Гита” 18.61

[4] „Бхагавад Гита” 18.63

[5] „Бхагавад Гита” 2.11

[6] Препратка към думите на Шрила Прабхупад: „Работете сега, самадхи по-късно.”

[7] „Бхагавад Гита” 18.78



fire-rose

(от лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

В края на „Гита” сме, на Осемнадесета Глава. Това е много добре, защото сега ще разберем заключението. Най-напред започнахме с качествата на брамините и стигнахме до окончателния извод: без страх! Всички получихме индивидуални послания, достигащи директно до нас.

Както разбрахме, това е много съществена част от „Гита” – заключението. А заключение означава, да се резюмира отново, затова Кришна започва тази глава с теория: гуните, качествата, какво трябва да правим с тези гуни – скучна, техническа информация. После Той спира да изрежда гуните и казва: „Всеки е под контрол.” Какво да правим тогава? Щом всеки е под контрол, това означава, че аз също съм под контрол, полубоговете и те са под контрол, и демоните са под контрол – тогава какво да правим? Всъщност много хора мислят, че варнашрама-дхарма е алтернативата, съвършеното общество. Ала ние не бива да се удовлетворяваме с една обикновена варнашрама, макар като цяло обществата да са много далеч от подобни идеали; но ние се нуждаем от дайва-варнашрама – божествената варнашрама. Там, макар преданите да имат най-различни специфични качества, има нещо по-висше у всички нас, което ни обединява – че ние сме готови да посветим своите индивидуални способности в служене, да ги посветим на Кришна. Това е нивото дайва – божествената варнашрама, където макар да имаме различни способности, ни обединява божественото служене. Така че истински брамин е този, истински кшатрия е този, истински ваишия или шудра е този, който е готов да служи, защото това е надграждането над обикновената, обща варнашрама.

И докато изпълнявате задълженията си, ако медитирате над Върховния Бог, всеки може да постигне съвършенство. И така, тук се говори много за дълга, за дхарма. Придържайте се към своята дхарма, придържайте се към своето служене дори да допускате грешки, защото всички дейности са покрити от някакви грешки, както огънят е покрит с дим. Всички дейности са покрити от някакви грешки – но недейте да се отказвате. Не се отказвайте! По-добре вършете дълга си, макар и с грешки, отколкото да поемете служенето на някой друг и да го вършите по-съвършено. Обаче много често си мислите: „Служенето на другия е по-лесно” или „Аз мога да го направя по-добре. Моят живот е толкова труден, а животът на другия е толкова лесен.” Това е глупаво! Няма лесен живот. Няма пряк път, няма по-добро решение. Всеки трябва да застане лице в лице със собствената си реалност. Въпреки че тази материална „реалност” е просто отражение, като вълничка в океана на безсмъртието.

И така, изпълнявайте дълга си, не се отказвайте! Арджуна е искал да изостави дълга си, нали? „По-добре да ида да медитирам, вместо да се бия.” Но недейте да се отказвате! След 700 стиха Кришна стига до това: „Недей да изоставяш дълга си!” И той споменава това два пъти. Обикновено по съвсем малко теми говори по два пъти, но тази два пъти я подчертава – в началото и в края: „Придържай се към дълга си.”[1]

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 3.35, 18.47



Gurudev-Narayan-roses

(от Вясапуджа лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо) 

Посвещение означава три различни неща. Можеш да посветиш човек в тайна. Но тогава тя вече няма да е тайна, защото ѝ е дадена гласност, нали? Значи не е вече тайна. Или можеш да посветиш някого в знание, в наука. И всъщност това е необходимо, защото е невъзможно да се практикува, без да се добие правилното познание в съответната научна сфера. Но третото посвещение е в мистичен процес; то променя позицията ни и от просто външни хора ни превръща в практикуващи. Ставаме упълномощени. Това е посвещението – да бъдеш упълномощен. Така че то не означава да смениш дрехите си. Не! Променяш идеала, на който си готов да посветиш живота си! В това е въпросът. Затова присъединяването към кръга на преданите е пълен подем в живота ви, досущ като ново раждане, нов живот.

Бих искал да призова Гурудев тук. Да се общува с него беше през повечето време забележително и предизвикателно преживяване. Всички знаем тази песен от хит парада, „Самсара” – тя е номер едно във ваишнавския билборд. Но какво означават стиховете? Че милостта на духовния учител ще потуши горския пожар на материалното съществуване. Това автоматично ни свързва с реалността на великите. Още помня как веднъж, през лятото на 1985 година, Гурудев влезе в стаята докато приемахме прасадам. В четвъртия стих на „Самсара” се описва, че духовният учител извлича огромно щастие, наблюдавайки как преданите приемат прасадам. Такова божествено блаженство грееше на лицето му, докато ни гледаше да приемаме прасадам там!

Но какво гласи последният стих? Последният стих е за три-сандхям – трите пъти през деня, когато трябва да отдавам почитта си и да си спомням милостта на моя учител. Ала Гурудев имаше това специално качество да го помним не само три пъти на ден, но десетки години след напускането му ние още го помним и той все още е с нас.

Трябва да поемем на дълго пътуване. Трябва да прекосим всички слоеве на това материално битие, за да достигнем до онази божествена, хармонична равнина, където принадлежим. А по този път е толкова добре да срещнем някои доброжелатели и помощници. Тогава можем да тръгнем заедно, можем да извървим този път заедно. Бих искал да ви приема като помощници по този дълъг път през вселената, опитвайки се да се върнем обратно у дома, при Бога. Моето предложение е: нека споделим опита на този живот. Нека споделим общото си служене. Това е най-доброто и най-многото, което мога да дам.

Имаме голямата чест да посрещнем тук наши божествени братя от други мисии, представящи техните духовни учители. Бих искал да ви помоля да гледате на мен като на една празна фигура, за да можете да разпознаете своите съответни учители седнали тук. Защото това е, което ни обединява. В този смисъл аз също наблюдавам онова, което се случва. Така че моля ви, приемете ме като брат, като някой, който споделя тази опитност заедно с вас.

 

 



36176651_484554975313301_8668948083142295552_n - Copy

(от Вясапуджа лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник) 

– Та кой е истински ученик? Мълчиш, а? Макар да знаеш, че истинският най-добре се познава в сравнение с лъжовния. Ако видиш лъжовен човек, внимавай, защото има и истински. Ако не съществуваше добър, истински човек, нямаше да съществува и фалшив, защото няма как да има фалшификат без наличието на съвършен оригинал. И така, калпавият ученик е като калпаво поле, акшетра; неспособен е да приеме учението, като да си посял зърно в негодно поле. Няма да принесе никакъв плод. Калпав ученик е и този, който знае само по половин стих, неспособен да довърши изречението. А най-лошия тип ученик е одана-шишя, който си хапва добре и освен яденето, нищо друго не го интересува.

– Но аз искам да бъде различен! – каза Мохан, обаче Шри Рам продължи:

– Глупецът е глупав три пъти, понеже не може да се учи от добрия съвет, нито от примера на другите, обаче най-лошото е, че е неспособен да се поучи дори от собствените си грешки. Ала добрият ученик върви по три пътя. Тъй като внимава в поученията, затова е добър слушател. И не само слуша, но и следва, практикува свещените учения. А тези, които практикуват, които следват, те ще достигнат целта, ще постигнат божественото познание. Онзи, който е дори още по-напреднал, е способен да защитава ученията. Такъв човек е закрилник и много извисен ученик.

– В кое да влага ученикът повече вниманието си – в ученията, в свещеното познание или в учителя си? – попита Мохан, използвайки паузата.

– Много подходящ въпрос! Но е много трудно да се отдаде предпочитание. Защото всички шастри ще кажат, че ученикът трябва да посвещава цялото си внимание на учителя си, докато учителите ще рекат, че ученикът трябва да влага цялото си внимание в писанията. Въпреки всичко, трябва да следваме съвета на светците, затова трябва да отделяме внимание на шастрите, макар че ако следваме шастрите, те ни напътстват да служим на духовния учител. Затова разкритите свещени писания казват, че истинският смисъл на ученията се разкрива пред онзи, чиято вяра в неговия учител и в неговия Бог е непоклатима.

– Бих искал да имам такава вяра! – каза Мохан. Шри Рам не му обърна никакво внимание. Разбира се, че го бе чул, но се престори, че не е обърнал внимание. Като че бе твърде приказлив, макар, разбира се, да слушаше момъка. При все това с нетърпеливите си напътствия той само искаше да окуражи и вдъхнови Мохан.

– Тайните! Тайните са скрити, но истинският ученик е патталика, познава тайните на другите. Не че иска да се натрапва в интимните им кътчета, но знае тайните, защото е внимателен. Внимателно се вглежда в лицето на учителя си, наблюдавайки челото му. Това означава, че разбира настроението на учителя си и в съответствие с него може да му служи с голяма посветеност.”

Мохан се предаде. Той разбра, че не може да следва безкрайните наставления на Шри Рам Пандит, отдавна вече се беше изгубил. Чувстваше, че стои там с празни ръце и не помнеше какво бе попитал преди. Просто осъзна, че е безпомощен, слушайки всички тези напътствия. Шри Рам забеляза колко бе объркан Мохан и най-сетне се смили.

– Добрият ученик държи чадър, защото се наслаждава на защитния чадър на своя учител. А пък най-добрият ученик е любим син или дъщеря на духовния учител, досущ като мъничко дете.

Тогава накрая Мохан рече:

– Моля те, моля те, питай ме отново, питай ме още един път кой е истински ученик! Защото искам да отговоря: това съм аз! Аз искам да бъда истински ученик!”



11220085_10206480454835618_2566335348183114242_n

(от Вясапуджа лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

Много пъти съм ви питал: кое е по-престижна, по-достойна позиция – да бъдеш учител или ученик. Какво ще кажеш, Акинчан?

Акинчан: Няма гуру без ученик и няма ученик без гуру.

Свами Тиртха: Така е. Но ако попитаме когото и да било: „Ти чувстваш ли се гуру?” той ще отвърне: „Не, чувствам се ученик.” Така че е много трудно да се намерят учители, а казвам ви, много е трудно да се намерят и истински ученици.

Ала нека ви прочета нещо.

“Учителят каза:

– Да бъдеш ученик не е лесно. Кой е истински ученик?

Шри Рам не искаше да измъчва Мохан, а по-скоро да му помогне да разбере смисъла на думите си. Той чувстваше, че е много важно хората да стигат до осъзнати решения и макар да не считаше себе си за учител или наставник, въпреки това младият мъж наистина беше подобаващ кандидат да получи ученията. Когато обменът не е само формален, а същински; когато се предават не просто думи и информация, а семето е посято. Преподаването също обогатява и служи на свещените учения, не само изучаването. И двете са част от процеса. Защото въпросът не е да си измисляш нещо или да научиш нещо и да трупаш знанието си в непоклатими купчини. Не, свещеното учение не се нуждае от данни, а от практикуващи, от такива, които да го култивират. Свещеното учение иска да се разкрие и затова търси способни кандидати за тази цел. Учителят е практикуващ, ученикът също е практикуващ. Какво трябва да се научи? Онова, което познаеш ли, ще знаеш всичко и което постигнеш ли, ще си постигнал всичко.

– Ученик е онзи, който позволява да бъде научен – отговори сериозно и самоуверено Мохан. Очевидно, наистина бе разбрал началото на лекцията. – Учител, гуру, означава „тежък”, непоклатим. Но в сравнение с него ученикът не бива да бъде „лек” или лагху. Той трябва да е способен да бъде научен, затова бива наричан шишя.

– Правилно, отговорът ти е добър. Обаче отново те питам: кой е истински ученик?

– Друго име за ученика е брахмачари, или такъв, който практикува свещената наука, възславяйки Бога с поведението си. Той живее близо до своя учител в себеконтрол, води живот на жертва и посвещава цялото си внимание на своето обучение.

– Правилно, отговорът ти е точен. Обаче отново те питам: кой е истински ученик? – отново запита Шри Рам и Мохан най-сетне разбра, че не е време да се дават формални отговори. Не официален отговор бе нужен, затова, леко попритихнал, той отвърна:

– Истинският ученик е слуга, чела.

– Това е вярно. Но отново те питам: кой е истински ученик? – пак попита с все повече и повече тежест Шри Рам.

Мохан замълча и поклати глава. Отново си бе помислил, че знае много, както в онази стара история. Съжали за слабостта си, но не се обезсърчи, защото така се бе приближил с още една стъпка към истината.

 

(следва продължение)

 



1

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Свами Тиртха: Някои от вас казаха, че искат да се присъединят към кръга за медитация – нарича се кръг на подслона. Смирено молим тези, които се записаха вчера, да дойдат напред, за да им дадем мантрата. Има ли въпроси, свързани с подслона?

Въпрос: Може ли да се запише някой, който го няма във вчерашния списък?

Свами Тиртха: Може! Но вие не попитахте за изискванията. Мисля, че е добре първо да поговорим за тях. Изисквания няма. Освен едно – че трябва да се отнесете сериозно. Защото това касае вечния ви живот. Не касае мен, аз не мога да извлека никаква облага от това – то е за вас. Затова моля ви, приемете го когато наистина имате сериозно отношение!

То е нещо, което ще ни отведе по-близо до духовните ни идеали. И трябва да ми обещаете едно: следващия път като се видим да споделите впечатления от развитието си. Можем ли да се договорим така? Че ще намирате някакво време през деня да повтаряте тази мантра в спокойно състояние на ума. Най-доброто време за мантруване е сутрин. Но моля ви, опитайте се да намерите подходящото време за себе си, това си е за вас! Разбира се, отнема известно време. Ако запалите инсенс докато мантрувате, това ще ви помогне да се съсредоточите върху вечното си благо. И трябва да чувствате как божественото слънце изгрява на хоризонта на сърцата ви, трябва да се молите за това.

Всеки ще получи мъничка мала[1] – тя съдържа 27 зърна. Всъщност са 28, но не докосвайте това различното. Хващате я в дясната ръка, между палеца и средния пръст. Отброявате една мантра, като я кажете минавате на следващото мънисто; по този начин достигате до 27-мото. След това обръщате броеницата; не минавате през главното мънисто, а я обръщате. После отново броите 27 пъти. Правите така 4 кръга. А колко прави 4 по 27? 108. По този начин се акордираме към космичната хармония.

Разбира се, знаем, че съществуват 108 Упанишади, тайни учения. Има 108 имена за саннясите във ваишнавската школа. 108 главни служещи на Бог Кришна. Така че не става дума само за космология; това е висш тип теология и мистична опитност.

А когато приключите, моля ви, призовете в ума си всички пречистващи, подхранващи и лечебни сили на божественото слънце да дойдат в живота ви.

Още няколко неща трябва да добавя. Има три стъпки, които следва да постигнем в нашата практика. Първата е да помним – да помним, че сме души от духа. Втората: да осъзнаем това, дълбоко да го разберем. И тогава какво ще се случи на третата стъпка? Щастие – него трябва да постигнем на третата стъпка. И така: помнете, бъдете осъзнати и бъдете блажени.

Вече сме по-здраво свързани. Не само по общи убеждения, но също и в нашата практика, в нашите молитви. Приемете това като шанс за духовен напредък в живота си. Отнесете се много сериозно към него, винаги приветствайте слънцето в живота си, за да можете да сте негово отразяващо огледало – сияйно и чисто! Сигурен съм, че тази мантра ще ви води по вашия духовен път къде да намерите свята вечна надежда. А когато сте наясно с практиката си, ще ви помогне да се стабилизирате все повече. Пожелавам на всички да станете като малки слънца – да носите светлина и сияние за останалите хора, след като сте били озарени от божественото слънце.

Продължавайте с тази духовна практика, чувствайте, че сме обединени на това ниво и че вашия личен напредък е напредък за всички. А пък успехът на вашите братя и сестри е и ваш успех. И не забравяйте значението: От нереалното води ме към истинското! От мрака води ме към светлината! И от смъртта води ме към вечността! Можете да изпълните тези думи с най-добрите си пожелания, с най-съкровените си молитви – за себе си и за другите. Нека всички благословии са върху вас! Нека всичките ви възвишени духовни стремежи се осъществят напълно, за да можете да действате за собственото си добро, да сте полезни на останалите и в крайна сметка да живеете за славата на Всевишния.

[1] броеница

 



day and night concept image with path through a large meadow on the hillside in high mountains

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Представете си, че сте на самотен остров; оцелели сте първата нощ. И какво става призори? Очаквате светлината. Този красив символ, който се случва всеки ден в света – появата на светлината – ни помага да разберем как трябва да действаме. Трябва да сме там навреме. Да сме изпълнени с очакване. Няма значение, че все още сме в мрак, нали сме се обърнали с лице към светлината. И сме сигурни, че тя ще дойде. Първите лъчи… дори преди да дойдат първите лъчи, оттенъците загатват. Изведнъж този самотен остров се населява. Знаете, когато на хоризонта се появи първата точица на слънчевия диск, незабавно настъпва огромна промяна. До този момент тъмнината е преобладавала; ала още с първия лъч светлината побеждава. Сетне за няколко кратки мига пълният слънчев диск изплува на хоризонта. И точно както той разкрива всичко наоколо ни, по същия начин, ако на хоризонта на нашето сърце и душа изгрее духовното слънце, то ще облее в светлина всичко. Вече няма да има мрак, няма да има страдания, няма да има заблуди. Всичко става кристално ясно. Кристално ясно е кой съм аз. Аз съм душа от духа. Кристално ясно е къде ми е мястото. Мястото ми е при Бога. И кристално ясно е каква е природата на нашата връзка. Тя се основава на обич. Затова нека се молим на това божествено слънце да се появи на хоризонта на нашите сърца и души.

Слънцето е окото на Върховния Бог Кришна – за да ни наблюдава през деня. И това око е око на доброжелател. Не е око на съдник, не е око на шпионин – то е окото на нашия доброжелател. А какво се случва по залез? Тогава другото око на Всевишния се отваря в небето. Пълната луна е другото око на нашия доброжелател – за да ни наблюдава докато спим. Нашият Бог има две очи, досущ като вас и мен. Денем и нощем Той ни наблюдава по доброжелателен начин да се пробудим.

Някои от вас искат да се присъединят към кръга за медитация – нарича се кръг на подслона. Какво представлява тази медитация? Всички, които участват, повтарят една мантра. Мантрата служи за освобождение на ума и съзнанието ни. И тази мантра е съвсем проста: Асато маа сад гамая… знаете я. За да можем от нереалното да стигнем до истинското, от мрака да стигнем до светлината и от смъртта да стигнем до безсмъртието, трябва да се молим, трябва да правим нещо за своя духовен напредък. Не просто да чакаме да се случи; трябва да сме активни участници в своето спасение, така да се каже.

В този кръг за медитация имаме братя и сестри, които правят това в Унгария и на много места по света, тук в София също. Ние повтаряме тази мантра 108 пъти. Защо 108? Защо не 100? 108 е много важно число. Има ли тук някой добре запознат с астрономия? Как мислите, с колко разстоянието между Луната и Земята е по-голямо от диаметъра на Луната?

Отговор: Със 108.

Свами Тиртха: Правилно! Виждам, че сте добре информирани в сферата на астрономията. 108 е. Нека ви задам друг въпрос: с колко разстоянието между Слънцето и Земята е по-голямо от диаметъра на Слънцето? Какво е вашето предположение? Мисля, че отговорът не е особено труден. Всъщност е 108. Ако използвате втория си мозък, Гугъл, и проверите истинските цифри, основани на съвременните научни методи, ще откриете, че е нещо като 107.6, или 109.2, или нещо подобно. Но пропорцията е 108. Тази информация не се преподава в университетите, нито в научните академии; а сега вие я знаете. Това е много мистична космическа пропорция. Така че ако повтаряте нашите мантри 108 пъти, ще сте в хармония с този космически порядък. Толкова е важно да се открие хармонична връзка с този свят, да се долавя божественото присъствие и божественият ред в тази красива космическа структура.

 

(следва продължение)