Archives

Calendar

April 2021
M T W T F S S
« Mar    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Допълнителни издания issues

mirror

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София)

За да бъдем възприемчиви, фино настроени да получим един по-висш тип духовно послание, нуждаем се от известно предварително пречистване. В края на краищата всичко е въпрос на резонанс – дали сме способни да долавяме това толкова деликатно присъствие на Всевишния, дали можем да почувстваме божественото, дали можем да генерираме такава дължина на вълната, така да се каже, та да бъдем свързани с божествената реалност. Затова звуковата вибрация, резонираща в структурата на нашето тяло и ум, а също и финият, деликатен отзвук на сърцето и душата, ни свързват с много висш, много истински пласт на реалността. Не забравяйте за този принцип. Каквото и да изречете, каквото и да си помислите, то ще има определено въздействие върху вас. И не бива да спираме до действието и последицата; нуждаем се и от третата стъпка, която е съвършенството.

Днес продължаваме да четем от „Бхакти Расамрита Синдху”: „Тези четири типа предани са описани в Седма Глава на „Гита” и всичките са приети за благочестиви. Без да е благочестив, никой не може да стигне на по-високо ниво, до преданото служене. В „Бхагавад Гита” е обяснено, че само някой, който постоянно е извършвал благочестиви действия и чийто греховни последици в живота са секнали напълно, може да се заеме с Кришна съзнание. Начинаещите предани са класифицирани в тези четири групи – нещастните, нуждаещите се от пари, любопитните и мъдрите – в зависимост от градацията на техните благочестиви дейности. Без благочестиви дейности, ако човек е в нещастно състояние, той става агностик, комунист или нещо такова. Тъй като не вярва непоколебимо в Бога, той мисли, че може да се справи някак с нещастното си разположение като напълно отхвърля вярата в Него.”[1]

Агностицизмът е още едно болестно състояние на настоящата епоха. И така, класифицирани сме според нивото на благочестивите си дейности. И не забравяйте, в материалния свят всички действия са покрити с някаква грешка. В „Гита” се казва, че са покрити както пушекът покрива огъня, както бебето е обвито в майчината утроба или както прахта покрива огледалото. Винаги някакви недостатъци, някакви грешки покриват нашите постъпки, нашето съзнание. Затова е необходим известен процес на пречистване. Трябва да отстраним мръсотията от огледалото на сърцето си. Тогава ще можем да виждаме правилно. Пушекът винаги ще покрива пламъците до някаква степен, особено ако е влажно – тогава има повече дим, отколкото огън. Огънят служи, докато димът само пречи. Така че дори в някакви добри дела, ако има дадени негативни последици, трябва да разграничаваме между двете. Една част от действията ви може да е от помощ, но има и такава част, която ще донесе повече притеснения. При все това, чистотата на огледалото е скрита под много тънкия слой прах – то е съвсем близо до изначалното състояние. Ако има огън, има и пушек, той е естествено следствие; и по пушека можем да разберем, че има огън. Най-безнадежден е примерът с бебето в утробата, защото там искрицата съзнание е скрита дълбоко. Затова трябва да сме внимателни в своите действия – как да постъпваме правилно, за да има по-малко прах, по-малко дим и по-малко пластове покривала.

А ако нямаме стабилна вяра, можем въобще да изоставим вярата. Тогава ставаш агностик. Агностикът е, така да се каже учен неверник. Или пък ставаш комунист. Комунистът е дори не-учен неверник. Те пропускат главното в живота – мистиката. Защото с какъвто и да било тип материални дейности не могат да се поправят материалните грешки. По-скоро се създават още повече проблеми. Разбира се, не казвам: недейте да действате въобще, защото като не правите нищо, няма последици. В „Гита”[2] е казано, че просто като се въздържате от действие, не можете да постигнете съвършенство. Един камък е много бездеен, обаче не е духовен авторитет. Освен ако не идва от някои специални места, но това е друг случай.

Затова трябва да се научим как да действаме правилно, как да мислим правилно, как да говорим правилно – за да бъдат всички различни сфери на съществуването ни свързани в хармония с божествените принципи. А езикът на тази хармония е благочестивият живот. Какво можем да очакваме от божествената реалност, ако живеем неблагочестиво?

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3

[2] „Бхагавад Гита” 3.4

 



157700407_862892641229173_3247918148392068653_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос: Ако чистият предан е закрилян от Бога, каква защита получава някой, който е имперсоналист? Той не приема нито материалната природа, нито личностния аспект на Бога.

Свами Тиртха: Те са братя. Всички трансценденталисти са братя. Дали са маявади, брахмавади, такива вади, онакива вади – всички сме братя, защото искаме да преминем отвъд материалните ограничения. И тъй като имаме някакви духовни цели за осъществяване, ние ще ги постигнем – и те включително.

Но понякога на този въпрос се отговаря по забавен начин. Ако нямате против, мога ли да дам едно такова забавно тълкувание? Основно има три различни постижения в духовния живот. Едното е аспектът сат – вечност; другото е чит – съзнание, като постижение на духовния стремеж; и третото е ананда, блаженство – божествено, духовно щастие. Сат-чит-ананда – всички знаем това. Така че всички различни практикуващи в духовния живот имат някаква цел, имат духовен идеал, към който се стремят. Тези, които практикуват йога, осъзнават преходната природа на човешкия живот в това телесно съществуване. Така че те искат да постигнат вечен живот. Затова са толкова решителни в своята медитация. А когато достигнат съвършенство и дойдат в духовния свят, те взимат една част от това блюдо – сат. Взимат частта вечност от голямата торта сат-чит-ананда. След това има ги и тези приятели, които са много мъдри – философите, гяните. Те знаят съвършено санскрит. Познават всички различни писания. Много са добри в споровете, опроверженията и логиката. И също така са много целенасочени в духовната си практика. Когато и те достигнат духовната сфера, ще видят, че една част от тортата вече е взета, защото йогите са взели сат, вечността. „Какво остава за нас?” Чит – съвършеното състояние на съзнание – понеже те винаги са много точни, много съсредоточени в своите практики. А третият тип духовни практикуващи – това са бхактите. Пък знаете, бхактите винаги са заети да вършат някакво служене – правят гирлянд за олтара, готвят прасадам или проповядват на някого… Затова те обикновено закъсняват. Когато се разбирате с някого да се срещнете, да речем, в 4 следобед, трябва да запитате: „4 по германското, по индийското или по бхактийското време?” Защото в Германия 4 следобед означава точно 4 следобед. В Индия 4 следобед означава „същия ден”. А за бхактите 4 следобед е „може би в тази калпа”. Та както знаете, бхактите обикновено мъничко закъсняват. Йогите са дошли навреме и са взели сат, вечността, от тортата. Гяните също са дошли навреме и са взели своя дял – чит, съвършеното съзнание. Бхактите са дошли твърде късно. И какво е останало за тях от тази торта? Анандам! Какво да се прави?! Единствено блаженството остава за бхактите.

Така че всеки ще получи своя дял. И можем да кажем, че преданите ще получат най-удовлетворяващата част – духовното блаженство. Нашите останали братя ще вземат други части от духовното съвършенство. Защото можем да кажем, че от общата, имперсонална концепция за Бога се постига съвършенство. В него също се съдържа някакво духовно блаженство. Ала от обмена – да общувате лично с Върховния Бог – можете да извлечете повече блаженство, да почувствате по-голямо удовлетворение. При все това всички останали чистосърдечни и истински посветени практикуващи ще постигнат своето съвършенство и Кришна ще ги удовлетвори в съответствие с техния вкус.

Същият въпрос е споменат и в „Гита”. Арджуна пита: „Моля Те, кажи ми, кое е по-добре – ако някой Те почита по общия, имперсонален начин или този, който Те обожава като личност?”[1] И Кришна казва: „И двамата са добре дошли. Обаче тези, които Ме обожават с чиста посветеност, с чиста любов – те са Ми много скъпи.” Затова можем да кажем, че това е един добър процес. Можем да дойдем съвсем близо до Бога. Защото имперсоналната концепция за Бога е като аромата на тортата. Той също е хубав, кой може да отрече? Но когато тортата се топи на езика ти – това е различна опитност. По-сладко е, по-удовлетворяващо. По същия начин, да имаш въобще някакво разбиране за Бога е добре. Но има и начини да се доближиш повече чрез по-съществени, по-удовлетворяващи концепции.

Ядриши ядриши шраддха суддхир бхавати тадриши[2] – според вярата си ще постигнете своето съвършенство. Така че ако имаме този любящ тип вяра, ще получим и любящ отговор от Всевишния. В това е нашата надежда.

 

[1] „Бхагавад Гита” 12.1

[2] „Брахма Самхита” 5.61



unnamed

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Парамананда: Споменахте, че в началото, когато се срещнем с бхакти, имаме един тип мотивация, а в процеса на практиката, мотивацията ни се променя и става по-пречистена. Бихте ли споделили моля повече за това?

Свами Тиртха: Да. Обикновено в началото ние търсим своето щастие, своето удовлетворение. „Къде е моето спасение? Къде е моето осъществяване? Къде е моето освобождение или духовното ми щастие?” По-нататък, ако напредъкът ни е правилен, искаме да търсим и намираме радост и удовлетворение за останалите. И на това второ ниво гуру институцията е нещо много важно. Защото тогава можем да живеем за негово удовлетворение. Съвсем просто е, няма нужда да го преусложняваме. Ако живеем за удовлетворението на някой чист предан, напредъкът ни е сигурен.

Тогава идва следващият въпрос: как да удовлетворим един чист предан? Ако самите ние също станем посветени предани. Как би могъл един син да зарадва баща си?

Отговор: Като изпълнява волята му.

Свами Тиртха: Някой себичен баща можете да го удовлетворите така. Но един несебичен баща ще е щастлив, ако синът му си намери пътя в живота и стане благороден човек – като минимум! Бащата на Шрила Прабхупад, например, имал две очаквания от своя син. Какви били те?

Парамананда: Да бъде слуга на Радха.

Дамодар: Да стане чист предан.

Теджасвини: Да свири добре на мриданга.

Свами Тиртха: Да, той имал тези две очаквания: „Синът ми съвършено да свири на мриданга. И да стане чист предан на Радхика.” Е, скъпи бащи, които седите тук, какви са вашите очаквания към синовете и дъщерите ви?

Това е начинът да зарадваш един баща; същият е и начинът да зарадваме духовния учител – не просто да сбъднем мечтите му, но да постигнем нещо духовно. Неговият баща не е казал: „Ще съм много щастлив, ако ми служиш добре.” Той казал: Ще съм много щастлив ако Им служиш добре.” По същия начин, ако служим на своя духовен учител, най-добрият начин да сторим това е да служим подобаващо на Божествената Двойка.

Това е пречистването на мотивацията. В началото работим за себе си, за собственото си удовлетворение, освобождение и щастие; по-късно започваме да работим за принципа на гуру и ваишнавите; и в крайна сметка посвещаваме усилията си за удовлетворението на Божествената Двойка. Така че не е достатъчно да научим принципите на бхакти; трябва и да ги прилагаме на практика, да ги осъществяваме.

(следва продължение)

 



18118711_10208682900179456_6611053863014152244_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Душата – това не е тялото, не е умът, не са мислите, не е културната идентичност, която развиваме. Не е дори личността, която си мислим, че сме; тя е нещо отвъд. Трябва да открием същината на тази телесно-умствена структура. Същината е атман. А атман съм аз, това съм аз. Аз съм атман. В крайна сметка атман е, който задава въпроса: „Кой съм аз?” Понякога атман може да се бои: „Навлякъл съм тази фалшива идентичност – какво ще стане, ако я изгубя?” Само си представете, всички тези условия, които изграждат нашата идентичност, са малко или повече фалшиви. Но ние не сме никое от тях. Ние сме духовната искра отвъд всички тези концепции. Така че ако сме достатъчно силни в своята саморефлексия, може да успеем да достигнем до тази същина, до атман.

Материалният живот е сложен. Може да си мислим, че духовната истина и теология също са нещо много сложно. Но можем да ги сведем до три принципа. Ти си душа – това е духовната искра; принадлежиш на Бога; и помежду ви има жива и любяща връзка. Толкова ли е сложно? Не, не е! Аз не съм умиращото тяло, а вечна душа. Принадлежа на Върховния – на Големия Огън, на Бога. И основата на нашата връзка е обичта.

Така че не си мислете, че е чак толкова сложно – съвсем просто е. Висшата истина винаги е съвсем простичка. Веднъж срещнах един адвокат. Говорихме на някакви духовни теми и аз не щеш ли споменах, че „Бог е добър.” А той каза: „Имам проблем с това. Да можеше някой да ми докаже, че Бог е добър!” Тогава казах: „Ами, трудно ще е. Ако за теб не е очевидно, кой би могъл да ти го докаже?” Бог по природа е добър. Ако е лош, не може да е Бог, какво да говорим за добър! Висшите истини са съвсем прости – основават се на приемане, на вяра, на осъзнаване. За да се превърне духовната теория в реалност за нас. Това е, от което се нуждаем. Затова общуваме с тези, за които божествената реалност вече е осъзната реалност. Ако общуваме с хора със слаба вяра, ние също ставаме със слаба вяра. Ако общуваме с хора със силна вяра, също можем да се сдобием с вяра. Защото това е заразно. Любовта, божествената любов е много заразна! Изключително заразна е, внимавайте! Не докосвайте онези, които имат тази болест, защото и вие ще я прихванете. За всички други видове болести има лечение, има решение, има как да възстановите предишното си състояние; но не и от това. Няма възстановяване от божествената любов. Ала тя е най-сладостната болест, най-сладостното състояние на ума, най-сладостното състояние на живот, което някога можем да си представим.

И да се върнем на първоначалния Ви въпрос[1]: винаги се стремете да проверявате; кой пита, кой търси, кой се съмнява. Ако можем да проникнем достатъчно надълбоко, накрая ще достигнем до себе си, до истинските себе си, отвъд всички фалшиви разбирания, които можем да имаме.

А ако чувстваме, че можем да изгубим нещо – това не е истинският аз. Защото трябва да намерим истинския си аз, не да го изгубим! Това е нашата надежда – че в края на краищата ще срещнем себе си. Затова в „Гита” Шрила Прабхупад заявява, че себереализацията върви ръка за ръка с реализацията на Бога. Едното не може да се случи без другото. Ако разбера, че съм атман, душа, е много по-лесно да разбера Върховната Душа. Единствено една духовна искра може да търси духовния огън. Една материална искра не може да намери духовния огън, защото те са несъвместими. Само същества от една същност могат да общуват един с друг. Птиците с еднакви пера се сбират в ята. Хората с подобни духовни наклонности се нуждаят от общуването едни с други. Затова трябва да се държим заедно с тези, които споделят същото настроение и същите чувства.

Това е нещо много важно, защото можем да си мислим, че има различни инструменти за подход към Бога. Може да си речете: „Чрез ума си, чрез интелекта си ще разбера”. Или човек може да си мисли, че тялото му е инструмент за разбиране на Бога. Или че може да достигне Бога чрез отречения. Но всъщност трябва да ви кажа, че нямаме друг инструмент, освен самите себе си. Затова е наблегнато в „Шримад Бхагаватам”: атманам атмана[2] – чрез атман, чрез душата, можете да подходите към Свръхдушата. Толкова е красиво! Душата може да намери Върховната Душа – красота! Не с тялото, не с ума – със самите себе си! Родени сте там и съдбата ви е да се върнете там. Атманам атмана – със самата си същност можем да разберем Господа. Всички разполагаме с този инструмент. Тогава, нека го прилагаме. Посредством душата си нека открием своята изначална връзка с Бога.

(следва продължение)

[1] въпросът от предишния брой: „Какво е душата? Тъй като съм материално обусловена си мисля, че индивидуалността ми се намира в ума. И ако умът не работи, изгубвам себе си. Каква част от мен се намира в душата?”

[2] „Шримад Бхагаватам” 2.2.31

 



13043331_1752472541650976_5143168177877541463_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос: Какво е душата? Тъй като съм материално обусловена си мисля, че индивидуалността ми се намира в ума. И ако умът не работи, изгубвам себе си. Каква част от мен се намира в душата?

Свами Тиртха: Първата стъпка в науката на себереализацията е правилното разбиране за себе си. Трябва да анализираме: кой съм аз, кой пита, кой се чуди кое какво е? Дали тялото е това което се интересува дали е в клетката на ума; или е някой друг? Умът ли се намира в собствената си клетка и задава въпросите; или е нещо друго? Къде е моята самоличност? Къде е моята индивидуалност? Кой съм аз? Решаващи въпроси.

Всъщност това е отдавнашна задача пред човечеството. Преди петстотин години Санатана Госвами имал същите съмнения и същите въпроси. Той срещнал Чайтаня Махапрабху и попитал: „Не зная какво е душата. Кой съм аз? Защо ме тревожат всички тези материални конфликти? Каква е изначалната ми позиция? Някой да ми каже кой съм!” Тогава Махапрабху дал съвсем ясно очертан отговор. Той казал: дживера сварупа хая кришнера нитя-дас кришнера татастха-шакти бхеда-бхеда пракаш[1] – „Изначалната позиция на душата е да е свързана с Върховния Бог Кришна в любящо настроение на служене. Защото душата е междинна енергия на Бога, едновременно еднаква и различна с източника.”

Ако анализираме мъничко тази дефиниция, ще разберем много. Душата е гранична енергия на Бога – точно между свръх-духовната и материалната енергия. И така – енергия. Ние сме енергия! А какво е енергията? Светлината е енергия. Топлината е енергия. Любовта е енергия. Ето какво сме ние! Вие сте частица светлина, божествена светлина. Вие сте божествена искра. Нима не е красиво? Не сте някаква купчина мръсна материя! Вие сте част от божествената светлина! Шейсетина килограма вода, въглехидрати, едно-друго… това не струва нищо! Ние сме божествена енергия, идваща от божествен източник. Затова и принадлежим на този най-висш източник на всички енергии, на цялото сияние, на цялата любов. Животът идва от живот, съзнанието идва от съзнание и любовта идва от любов – това представляваме ние.

И така, ние принадлежим на божествената сфера – тя е нашият дом, нашият източник. А щом принадлежим там, значи споделяме някои качества. Бог е велик, ние сме мънички; обаче също имаме размер. Той знае всичко, ние знаем малко. Той е напълно блажен, ние сме отчасти блажени. Имаме общи неща с Него. Ако искаме да го кажем с други думи: ние сме синове и дъщери на Бога. Идваме от едно и също семейство. В същото време сме и малко различни, понеже Той е източникът, а ние сме еманациите. Той е велик, ние сме мънички. Той има една самоличност, а ние – различна. Той е уникален, втори като Него няма, и ние сме също толкова уникални и неповторими. Така че си приличаме, споделяме същата природа по качество, но в количествено отношение сме различни.

Имаме също и свое присъщо занимание, дълг – това е хармоничната, любяща връзка с Него. Така че душата е духовна, личностна енергия – това е, което сме ние. А енергията винаги принадлежи на своя източник. Щом произхождаме от този божествен източник, значи можем и да се завърнем към него. Затова не сме родени на тази планета Земя, за да умрем. Родени сме тук, за да научим, че съществува вечен живот. В това е големият ни шанс – да съумеем да го осъзнаем.

 

(следва продължение)

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя 20.108



69502259_10157508851470489_2908476982981296128_o

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Дхрува Махарадж искал бащиното си царство и затова се заел с предано служене към Бога. После накрая, когато бил напълно пречистен, той оказал да приеме каквато и да било материална благословия от Бога.”[1] И така, като следвал много стриктно и посветено напътствията на своя духовен учител, най-сетне Бог Вишну се появил пред него. Тогава Дхрува казал: „О, аз се молех за стъкълца… А накрая постигнах Твоя даршан, можах да Те срещна!” Така той незабавно осъзнал, че материалните облаги са съвсем незначителни в сравнение с божественото присъствие.

„По подобен начин и Гаджендра се намирал в беда и се молел на Кришна за закрила, след което станал чист предан.” Така че има много примери за велики светци, които в началото имали някакъв вид материални желания, амбиции и т.н, обърнали се към Бога и намерили удовлетворение. „Точно както мъдреците в Наимишараня – великата гора на освобождението. Мъдреците били любознателни и задавали въпроси на Сута Госвами за Кришна. Така, имайки общуване с чист предан, те самите също станали чисти предани. Това е начинът човек да се извиси. В каквото и състояние да се намира, ако има късмета да общува с чист предан, той много бързо се издига до нивото на второкласен или първокласен предан.”

И така, това е нивото на начинаещия. Няма значение каква е мотивацията ни – дали е малко страдание, дали е малко недостиг – ако по някакъв начин се свържем и заживеем в общуване с чистите предани, това ще ни помогне и ще подобри живота ни. Дори имайки предвид, че духовният ни напредък е дълго пътуване, то започва с първите крачки. Защо да се колебаем да направим тези първи крачки? Нека се посветим на този красив процес, бхакти. Защото дори да сме начинаещи, новодошли в тази школа, ние сме големи късметлии, благословени сме. Защо? Защото Кришна харесва новодошлите. Не, че не харесва тези, които отдавна са там, но е по-щастлив да посрещне някой нов.

Точно както в едно семейство. Винаги с голямо нетърпение и радост посрещаме нов член в семейството. Първото дете приветствате с пламенно желание. Второто посрещате също с голямо нетърпение. Когато не щеш ли шестимата госвами се появят в живота ви… тогава се чувствате благословени. Това е което ни обвързва с очакването. Затова се казва: едно дете е добре, две деца е още по-добре, а три деца в семейството са минимумът.

По същия начин, в нашето духовно семейство ние през цялото време много се радваме на новодошлите. Защото те внасят нов смисъл в живота ни. Каквото съм придобил, каквото съм насъбрал в този живот – то е за тях. Така цялата система става ползотворна. Защо? Защото в края на краищата, много е просто: трябва да живеем за някого, не за себе си. Да живеем за другите. И ако по някакъв начин сме въвлечени в подобен тип духовни взаимоотношения, това е голямо щастие, голяма благословия за нас.

В същото време началото на духовния живот е изпълнено с ентусиазъм, много е божествено – за да ни разкрие красотата и перспективите на процеса. По-нататък е нужно малко повече да се квалифицираме, за да поддържаме първоначалния си начин на мислене. И може в началото мотивацията ни да е била нещо съвсем простичко и обикновено, ала по-късно, когато мъничко се попречистим, ще сме способни да откриваме все по-фина и по-фина мотивация. Това е духовен напредък – да можем да чувстваме все нов и нов вкус в култивирането. Затова се молим, затова се стремим да следваме нашите медитации – за да пречистваме съзнанието си и също, за да поддържаме този стандарт. Ако умът ни е пречистен, той ни става добър приятел. Ако умът ни не е пречистен, ще ни създава големи проблеми. Но за щастие, можем да превърнем и ума си в преданоотдаден и тогава автоматично ще можете да общувате с ваишнава, който ще ви дава само добри съвети.

Това е нашата надежда – да се усъвършенстваме от нивото на начинаещи. Обаче без да започнем, няма как да стигнем до степените на практикуващ и съвършен. Затова не се притеснявайте! От нас не се очаква да започнем процеса от края. А с лекота можете да започнете от началото.

(следва продължение) 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3



artworks-000650751301-m16ejd-t500x500

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 

Обсъдихме и разбрахме каква е класификацията на преданите първа, втора и трета класа – тоест добри, по-добри и най-добри. Сега продължаваме да четем от тази толкова важна книга, „Бхакти Расамрита Синдху”:

„Последваща класификация на начинаещите предани е дадена в „Бхагавад Гита”. Там се казва, че четири класи хора а именно нещастните, тези, които се нуждаят от пари, любопитните и мъдрите –  се захващат с предано служене и се обръщат към Бога, търсейки облекчение съобразно съответстващото си удовлетворение. Те отиват на някое място за обожание и се молят на Бога за сбъдване на материалните си желания, за икономическо благосъстояние или за да задоволят любопитството си. А мъдрият, който просто осъзнава величието на Бога, също спада към начинаещите. Такива начинаещи могат да се издигнат до второкласното или първокласното ниво, ако общуват с чисти предани.”[1]

И така, ето ги четирите основни мотивации да се поеме на духовно пътуване. Ако страдаме – това е общият език на болния от материализъм живот на тази планета Земя. Страдание – всички разбираме този език. И искаме да намерим решение – това е едната причина да започнем да се молим.

Другата е някакъв недостиг в живота. Ако сме в нужда, искаме да запълним тази нужда. Horror vacui – страхът от празнотата. Искаме да запълним празните места, затова сме готови да украсяваме всяка ниша и ъгълче. Това е космическият страх от самота. Нуждаем се от пълнота, от удовлетворение – затова в крайна сметка, ако сме достатъчно умни, се обръщаме към Бог.

Или пък някой е любопитен: „Хей, кажете ми, каква е тайната тук? Тази система изглежда, че работи – как така? Цялото творение работи – това е чудо! Кой се крие зад всичко?” Това са съвсем основни, елементарни подходи към Бога – страдание, нужда или любопитство.

Но съществува и четвърти подход, а именно мъдрият. Онези, които са мъдри, искат да се свържат с върховната реалност. При все това, всичките четири категории се броят за начинаещи.

Тогава къде е нашето място – отново поставям този въпрос. Аз спадам ли към групата на страдащите? Да, малко или повече спадам. Ако нямам за какво да страдам, ще си намеря – само и само да се занимавам с нещо. Защо да си губя времето като просто съм доволен? Или пък принадлежа към категорията на нуждаещите се? Да, и то колко много! Аз съм просяк. Просяк за божествена любов. И се надявам, че тези, които търся да ми дадат нещичко, не са скъперници. А дали съм любопитен? Е, да си любопитен предполага наличие на някаква интелигентност, затова не мога да кажа, че съм кой знае колко любопитен. И определено въобще не спадам към четвъртата категория на мъдрите. Защото ако бях мъдър, нямаше да страдам, нали? Мъдрият човек не страда. По същия начин, мъдрият човек никога не се отегчава.

Както виждате, ние споделяме някои качества, споделяме някаква обща съдба в този материален живот. Затова всички трябва да намерим някакви отговори на нашите въпроси.

И така, след като разбрахме, че това са видовете начинаещи предани, нека прочетем нататък: „Пример за начинаещ е Дхрува Махарадж.” Опа! Дхрува Махарадж – има множество глави, посветени на неговата история в „Шримад Бхагаватам”. Той бил дете-светец, много решителен в своята медитация. Не бихме очаквали „Шримад Бхагаватам” – есенцията на разкритите писания – да обсъжда характера на някакъв начинаещ. Как така Дхрува Махарадж ще е начинаещ – той, който бил способен да се сражава срещу цели армии от демонични сили?! Нима един начинаещ може да стори това? Или пък, спомняте ли си каква била неговата медитация, духовната му практика? Най-напред овладял храненето си. Да овладее храненето си в случая на Дхрува Махарадж означавало, че не се хранел с нищо. Но после почувствал: „О, това не е достатъчно! Трябва да контролирам пиенето.” А контрол над пиенето в неговия случай означавало, че не пиел нищо. Обаче тогава почувствал: „Това не стига. Трябва да овладея дъха си.” А контрол на дъха в неговия случай означавало, че вдишвал веднъж на половин година. Както обикновено правят начинаещите, нали? Мъничко контрол.

Ако той е начинаещ, тогава аз какъв съм? Ала за щастие има нещо подобно между него и мен. Защо? Защото той бил много решен да постигне даршан[2] с Бога и затова когато срещнал своя духовен учител, се отнасял с голямо послушание към него. Това е, което ни обединява! Той бил много смирен към своя учител и аз също съм много смирен към моя учител. Нали – това е, което обединява вас и Дхрува Махарадж?

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3

[2] Лична среща

 



First-Step

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 вечер, София)

Събрали сме се за духовна беседа. И аз наистина ценя това, че сте дошли. Защото има толкова много фактори, които ни обединяват. Например общият ни духовен интерес. Също духовните ни цели – местоназначението, което искаме да достигнем. Споделяме и още нещо общо – всички различия, които имаме. Това прави цялата картина още по-красива. Защото една градина е хубава, ако в нея има само един вид цветя; но е още по-хубава, ако цветята в нея са множество разнообразни видове. По подобен начин, ние сме като различни цветя в една и съща градина. И тази различност ни обединява толкова силно! Защото всички ние действаме и живеем така, че да правим тази божествена градина още по-прекрасна.

Чудех се, с мнозина от вас се срещнахме сутринта; и мнозина от вас, след дълъг работен ден, изпълнен със заетост, отново сте посветили времето си да дойдете тук, в ашрама. Как мина денят ви? Дали този ден беше още една стъпка към вечността? Или поредната стъпка на изгубено време, енергия и внимание? Надявам се вашият ден да е бил една стъпка по-близо до вечността. Как бихме могли да сторим това? Ако сме винаги осъзнати за най-висшия си дълг на тази планета Земя.

Наскоро четох мнението на някакви неуки жени от Китай. Те казваха: „Някой ни е дал живот, ние сме дали живот на някой друг – какъв друг дълг имаме?” Може да си речете, че това е твърде простодушно. Но ако го приемем като служене към светостта на живота, тогава то е цялостно духовно пътешествие. Така че всичко зависи от съзнанието. Ако през цялото време, постоянно можем да поддържаме това свързано, божествено, наситено с духовен заряд съзнание, тогава всеки един ден е стъпка към вечността. А не загуба на време.

Но сутринта говорихме за още една много обща черта, която обединява всички нас, понеже обсъждахме кой е подходящ да практикува бхакти. Нека си припомним как беше: „Благодарение на общуването си с махатми – велики души, заети напълно в предано служене на Бога – човек може да добие мъничко привличане към Шри Кришна. Ала в същото време той може да остава силно привързан към плодоносните дейности и материалното сетивно наслаждение, и да не е готов да изтърпява различни видове отречение. Такъв човек, ако е непоколебимо привлечен към Кришна, става подходящ кандидат за отдаване на предано служене.”[1]

Виждате ли, това е, което ни обединява. По някаква добра съдба ние имаме шанса да общуваме с чисти предани, ала при все това си носим своите сенки и не сме склонни да извършваме различни отречения. Такова е нашето положение. Въпреки всичко, това ни прави кандидати за чиста духовна практика.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3



15965318_10154885470800489_3440088580014657660_n

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 сутрин, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

И така, кой е подходящ кандидат за предано служене? Който, по някаква добра съдба, има шанса да общува с махатми, макар все още да е обусловен от материални стремежи и сетивни наслади, и да не е готов на различни отречения – така че това сме ние. Затова е толкова хубаво, че имаме надежда. Това е просто началото, не е краят на историята. Надяваме се, че ще можем все повече и повече да се квалифицираме в тази градация на духовното израстване. За да гледат другите на вас като на махатми. Самите вие считайте себе си за начинаещи, в това няма проблем. Обаче останалите трябва да ви считат за велик пример. И както Шрила Шридхара Махарадж казва: „Ние сме ученици и ще останем такива завинаги.”

Въпрос на Кришна Прия: Но как можем да сме примери, като сме пълни с недостатъци?

Свами Тиртха: Можем да сме и лоши примери – какво не бива да се следва. Нали така? Обаче нашият процес е много божествен, много трансцендентален. Преди време се случи преданите да седят заедно, когато в стаята влезе един младеж. Тогава проповедникът, който даваше лекцията, каза: „Е, от този човек никога няма да стане бхакта!” Само се поставете на негово място; влизате в стаята и някой заявява: „Не ти е мястото тук.” Странни думи за „добре дошъл”, а? И какво се случи? Той стана първокласен бхакта.

Така че независимо от дългия списък с недостатъци, ако следваме правилно, хубаво процеса, съвсем скоро ще се квалифицираме. Може да не развием всички качества на един ваишнава, но поне някои от тях ще добием. Това е възможно.

И не забравяйте за първата, втората и третата класификация. Защото наистина можем да кажем, че бхактите са само три типа: добри, по-добри и най-добри.



7611a12a331c5dc0d8eb454b868b82c0

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 сутрин, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

Начинаещият е много икономичен човек. Досущ както ако сте в кухнята. Какво правите като имате достатъчно масло? Отрязвате голямо парче и намазвате върху филията си. Дебел резен масло и тънка филия хляб. Но какво ако нямате достатъчно масло? Дебела филия и тъничък резен масло. С духовното знание е същото – колкото по-малко имате, толкова повече го разнасяте. Такъв е случаят с начинаещия – колкото по-малко опит имате, толкова повече се стремите да го разпространявате. Разбира се, не казвам да мълчите съвсем. Но бъдете внимателни с маслото си. Най-напред натрупайте голям запас от масло, пък сетне го раздавайте.

Как можем да насъберем свое масло? Общувайки с чистите предани, които имат безграничен запас. И не си мислете, че те са скъперници и не раздават маслото си. Но те го пазят за някой, който много го обича. Едно от имената на нашия Бог е Маканчор. Чор означава „да взима за себе си”. Той ще открадне вашето масло. Затова трябва да имаме голям запас. Иначе, ако Кришна дойде, какво ще открадне от вас? Маканчор е много сладостно име на Кришна. Много пъти сте виждали картини, изобразяващи Го като малко бебе с голяма делва масло, от която ближе. Всъщност това не е просто масло, а макан. Макан е нещо като сладка бита сметана.

И знаете тази история, когато Кришна краде масло от майка си и от съседките – тя е много поучителна. Разбира се, маслото е нещо много ценно. Но Кришна, освен че му се наслаждава на воля у дома, понякога ходи да краде масло и от съседките; наяжда се сам, нахранва гопалите, а когато и те преядат с масло, Той го раздава безразборно на маймуните. Как така най-скъпоценните запаси отиват за глупавите маймуни?! Разбира се, съседките били разстроени от този навик на Кришна и се оплаквали на Майка Яшода: „Трябва да направиш нещо да озаптиш момчето си. Много е непослушен. Винаги идва у дома и ни краде маслото. Трябва някак да го накажеш.” Тогава Майка Яшода казвала: „О, толкова съжалявам! Добре, но какво да направя, какво да направя…? Да взема да Му сваля бижутата?” Защото Неговите украшения със скъпоценни камъни блестят толкова силно, че дори в сумрачните сенчести ъгълчета на дома ви Той ще открие вашето масло. Но тогава съседките били ужасени: „Не прави това! Как ще Му взимаш украшенията?! Още повече, че не накитите Го разхубавяват, а Той ги прави по-красиви.” Накрая Майка Яшода хванала Кришна за ръка и Му казала: „Мили сине, какви ги вършиш? Чух, че ходиш у съседите да крадеш масло. Нали знаеш, че не е хубаво да се краде! Не ти ли стига маслото вкъщи? Знаеш, че имаме запас за Теб, можеш да ядеш масло когато си поискаш.”

От тази история разбираме, че Кришна, естествено, ще вземе маслото, което е запазено за Него. Той има Своя дял и ще го приеме. Обаче ще вземе от дома и маслото, предназначено за пазара – което не е предвидено за Него, а за други цели. Той ще го вземе. И не само от собствения си дом, но и от съседските. Какво означава това? Че Той приема онова, което Му е посветено. Ала взима и онова, което се опитваме да запазим за себе си. Така че не се изненадвайте. Той ще е много доволен от вашето приношение, но след това ще настои за още права над вас.

Затова ни е нужен голям запас масло. А знаете какво представлява маслото – маслото е есенцията на млякото. Животът е млякото; а коя е есенцията на живота? Правилно, обичта. Ние имаме млечен живот и се нуждаем от маслена любов. За да добиете маслото, трябва да разбърквате и разбивате млякото. Трябва да разбъркваме живота си, за да добием същината. Именно затова се стремим да общуваме с чистите предани и с преданите въобще.

 

(следва продължение)