Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Допълнителни издания issues

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Посвещението е едно от свещенодействията в нашата традиция. То е като печат върху живота ни, че досега сме живели по един начин, а отсега насетне ще живеем различно. Много хора си мислят, че посвещението е краят на историята. Ала всъщност то е началото на духовното ви пътуване. Затова моля ви, бъдете много внимателни.

Този ден е специален случай за вас, когато можете да се доближите до духовната си идентичност. Той е начало на нов живот; така че, мисля, това е добра възможност.

Веднъж имах много интензивен ден. Ашрамът ни се местеше на ново място и след цял ден пакетиране, бързане и действане, следобед имах малко време да помантрувам. Прекрасно слънце обливаше храмовата стая. И този ден мантруването ми беше, надявам се, благословено. Защото имах една специална молитва докато мантрувах: „Моля те, мой Господи, винаги ме дръж в компанията на преданите!” Сега ви казвам тази тайна: ако имате някакви специални желания, просто ги пуснете по вълните на своето мантруване.

Посвещение означава и отговорност. Отговорни сте не само за самите себе си. Тези, които се присъединяват към групата на преданите, са отговорни и за мисията, от която стават част. Освен това трябва да станем отговорни практикуващи в тази красива възможност за среща на върховната Красота и върховната Любов в нашите сърца.

Добре дошли всички в школата на бхакти-йога! Нека благословиите на Божествената Двойка следват стъпките ви! По такъв начин този ден за пост, Екадаши, няма да е просто победа на духовността над илюзията, а великата победа на божествената любов.



(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Какво можем да кажем за божествената любов? Няма какво да се каже, но има много да се почувства.

Да обича Бога е най-естественото нещо за душата. Нищо друго. Така че ако се доближим до своята духовна същност, тази любов ще потече от само себе си. Затова в този живот нямаме друго задължение, освен да премахнем пречките пред тази своя изначална същност да се проявява все повече и повече. Трябва да премахнем някои съвсем незначителни неща – илюзии, привързаности, анартхи… Те са наистина незначителни в сравнение с целта. В златистата светлина на божествената любов тези дреболии едва се виждат.

Казват, че Махапрабху бил като златен вулкан от божествена любов. Благодарение на Него имаме някакво разбиране за славата на святото име. И също можем да се присъединим към красивата традиция на мантруващите. Защото какво означава живот в преданост? Да се празнува! Не става дума за тежка работа, нито за себеконтрол, за това или онова – не! Да се празнува! Да се чества единението на Божествената Двойка. Такава трябва да е мотивацията ни във всяка сфера на живота. През повечето време ние имаме своята работа, своите семейни дела, имаме толкова много занимания в света. Нека вършим всичко в това настроение, в този дух. „Каквото и да правя днес, каквото и да казвам днес, каквото и да мисля днес – искам да празнувам единението на Божествената Двойка.”

Кришна е красотата, Радхика е любовта. Какво друго въобще съществува в това творение? Затова, както сме говорили много пъти, какво е религията? Срещата на Красотата и Любовта в човешкото сърце. Това е нашата религия – божествената красота и божествената любов да се срещнат в сърцето ни. А за да се случи това, понякога трябва да забравим всички писани формалности.

При все това е нужно мъничко да се подготвим. Тези дни говорихме, че най-напред трябва да стабилизираме съзнанието си. Съгласихме се също и, че трябва да изразим готовността си да свършим нещичко. Освен това разбрахме, че трябва да дойдем по-близо до Кришна, да бъдем сърдечни приятели. Понякога може да се чувстваме по-старши от Него, да се грижим за нещата Му, за нуждите Му. И също се съгласихме, че трябва да съградим съкровения храм в сърцето, светилището на бхакти.

Ала откъде да започнем, ако искаме да превърнем сърцето си в храм? Най-напред трябва малко да почистим. Там има прахоляк, вехтории, паяжини – трябва да ги махнем. Защо? Защото ако искате да поканите Божествената Двойка, Те харесват само хубави места. Затова трябва да Им предоставим най-доброто място – най-чистото, най-безукорното, най-прекрасно украсеното.

За щастие сърцето ни по начало е досущ като лотос. Единствено трябва да му позволим да разцъфне напълно. А когато всичко е готово – чисто, красиво подредено, украсено – следва да отправите покана. Без покана Те няма да дойдат. И каква е поканата? Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – „Моля Те, Господи мой, Моля Те, моя Богиньо, заемете мястото си на олтара на сърцето ми!”

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

Днес е специален ден. Точно както всеки друг в преданото служене. Днес е ден за пост – Екадаши. Това е единадесетият ден след пълна или нова луна. Време за малко себеотречение. Но не просто спазване на дори още по-специална диета, а момент да се празнува победата на Бог над материята. Всъщност това е смисълът на Екадаши. Тогава трябва да имаме Екадашита неспирно, нали – за да празнуваме победата на божественото над илюзията. Но нашият Бог е достатъчно милостив да разпредели Екадашитата само спорадично. Въпреки всичко, това е времето да помним Неговата победа.

Днес трябва да завършим нашето изследване на различните взаимоотношения с Бога. Остана само една от връзките, за която не сме говорили. Стана дума за пасивното отношение, за служенето, за приятелството и за родителската обич. Остана само едно, а именно любовните, интимни взаимоотношения. И тогава си мисля, че днес не е просто ден на себеотречение, а ден на добрата възможност да изучаваме или обожаваме – по-добре е да обожаваме – този божествен принцип.

Някои романтици казват, че най-значимото, най-интересното чувство на тази планета Земя в човешкия живот е любовната афера. Обаче дори още по-големите романтици биха рекли, че романтичната привързаност към Бога е най-важното нещо в цялото творение. Някои казват: „Бог е любов”. Други казват: „Любовта е Бог”. Откъдето и да тръгнем, все някъде ще се натъкнем на тази концепция за ентусиазираната привързаност и обич към божественото.

При все това, този божествен екстаз също се отразява на планетата Земя в телесното разбиране. Можем да кажем, че любовта, обичта, на най-ниското ниво е по-скоро инстинкт. Цялата природа действа на този принцип – инстинктивното привличане. Следващото ниво е този сладък трепет в сърцето – това е емоционалната страна на човешките взаимоотношения. Ако минем още по-нататък, съществува много дълбоко вкорененото човечно разбиране към другите, проявено като любов в щастливото съзнание. И най-сетне съществува най-необятният и дълбок духовен копнеж у нас.

Така че има голяма скала от разновидности, от различни отражения на тази привързаност. Затова трябва да я кондензираме до най-есенциалното ниво. Разбира се, има много какво да се каже за божествената любов. Но трябва да разберем, че от изпълняването на всички необходими правила и предписания ще последва осъществяването.

Нашият човешки живот е като училище, водоем пълен с уроци, от който черпим най-различен опит. В началото може да си мислим: „О, има толкова много предмети, които да изучаваме.” Обаче считам, само една е темата за изучаване в живота. Тя е най-финото, най-скришното, най-тайното изкуство – изкуството на божествената любов. Мисля, всички можем да се съгласим, че можем да живеем без крак, можем да живеем без мозък, но не можем да живеем без сърце. Ако то ни бъде отнето, оставаме като празна черупка. Затова трябва да пречистваме това чувство, да го кондензираме до такава степен, че да можем да го прилагаме в божествено служене.

Има множество различни начини да се обърнем към Върховния, но можем да кажем, че нищо не е по-привлекателно за Него, за Тях, от тази посветеност. И какъв е резултатът от подобна любяща посветеност? Резултатът е трепетът. От страна на кого? Кой ще бъде обзет от този трепет?

Отговор: Бог.

Свами Тиртха: Правилно. Божествената любов е толкова силна, че дори Бог не може да ѝ устои. Именно затова се възхищаваме на този принцип. И затова сме толкова щастливи, толкова благословени и толкова благодарни, че принадлежим към тази божествена школа.

(следва продължение)

 



(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Знаете, не е лесно с учителите. Защото те са твърде силни, а ние сме твърде слаби. Ще ви разкажа една история от нашата традиция. В Навадвип – това е едно много свято място в Бенгал, на брега на Ганг, близо до океана – живеел много прославен аскетичен светец. Името му било Гоура Кишора. Той принадлежал към ордена бабаджи; бабаджите са много отречени люде. Те на практика не отдават никакво внимание на външните формалности, живеят единствено за своя бхаджан вътрешната си медитация. Този човек бил изключително сериозен. Толкова бил посветен на повтаряне на светите имена на Бога – Харе Кришна махамантра – че когато усещал: „Тя не идва на устните ми,” бил готов да скочи в Ганг да се удави. От това можем да разберем, че духовната практика всъщност не зависи от нас; нуждаем се от благословии, за да имаме успех в духовния живот. И така, Гоура Кишора бил в такова много отречено настроение.

Той имал добър приятел, Бхактивинод Тхакур; веднъж, в една бурна нощ, някой потропал на вратата на Бхактивинод. Той излязъл и видял пред вратата да стои неговият приятел бабаджи, който просто попитал: „Бхактивинод, имаш ли картофи вкъщи?” Бхактивинод се изненадал, сетне казал: Да, може би има.” Потърсил и намерил два картофа. Той ги взел и си тръгнал без дума да каже в бурята и нощта. Бхактивинод леко се озадачил. Помислил си: „Какво ще прави той с тези два картофа? Посред бурята, нощем?!” Нямал идея. Ала сетне започнал да вниква повече в историята. Накрая се вгледал в себе си и си рекъл: „О, Бабаджи Махарадж беше толкова милостив към мен! Явно съм бил развил привързаност към тези два картофа. Той дойде, за да прекъсне моята привързаност!”

И така, Гоура Кишора дас Бабаджи бил доста противоречива личност. Както споменах, обикновено от бабаджите се очаква да водят много простичък и аскетичен живот. Обичайно те имат само по една набедрена препаска. Обаче един ден той се появил в първокласно копринено дхоти, много елегантно. Най-некачественото дхоти се прави от юта, малко по-добро се прави от памук, още по-добро – от по-качествен памук, но най-доброто е от коприна – което е абсолютно забранено за аскетите. А пък той дошъл с такива елегантни, блестящи дрехи. Много неочаквано, много необичайно! Бхактивинод попитал: „Бабаджи Махарадж, какво е това?” А той казал: „Ами виж, толкова много негодници се обличат в хубави дрехи, затова си рекох: защо и аз да не си сложа такива.”

Но основно той живеел скрит живот. Знаете, ако си известен с това, че си велик светец, хората ще идват при теб за съвет. А той не обичал много да го притесняват. Затова решил: „Ще се скрия под една обърната наопаки лодка на брега на Ганг.” Обаче ако вече си прославен като отречен аскет и хората разберат, че си нямаш жилище, а се криеш под лодка, това само още повече ще добави към славата ти. Така че можеш да очакваш да те притесняват още повече посетители. Тогава той измислил добър начин да пропъди всякакви посетители; решил: „Ще взема да разхвърлям рибешки кости наоколо. Така хората ще си помислят, че се преструвам на аскет, а пък ям риба, и няма да идват вече при мен.”

Така че той се опитвал да скрие силата си. Понякога с по-голям, друг път с по-малък успех. Но имало един младеж, от чиято прозорливост не можал да се скрие. Това бил Бимал Прасад дас. Той бил син на Бхактивинод Тхакур – приятеля на Бабаджи Махарадж. Бил много образован, а също и много отречен. Бил заключил: „Каквото можах, вече го изучих. Чувствам, че сега се нуждая от учител.” И се обърнал към Бабаджи Махарадж за подслон. Как мислите, какво му отвърнал той? „Забрави! Не приемам ученици.” Опитвал се да се отърве от този младеж, но той бил много настоятелен: „Моля те, дари ми милостта си! Искам да стана твой ученик, искам да стана твой последовател!” Бабаджи Махарадж се замислил: „Как да се отърва от него?” Казал му: „Ще питам Махапрабху какво да направя. Ела пак утре.” Младежът бил изпълнен с очакване. Дошъл на следното утро и попитал: „Бабаджи Махарадж, пита ли Махапрабху?” А той рекъл: „Забравих да Го питам!” Накрая младежът избухнал в сълзи и казал: „Махапрабху дойде да донесе върховната безусловна милост, обаче изглежда аз съм изключен от тази милост.” Ала именно това бил победният миг на бъдещия ученик. Когато бъдещият учител видял колко е решителен, казал му: „Добре, иди се окъпи в Ганг и ела.” И тогава го приел като единствения си ученик. Единствения. Но този единствен обърнал тридесет хиляди към вярата на Махапрабху.

Така че не е необходимо да събирате ученици. Това е малък съвет към вас, когато станете гуру. Не е необходимо да събирате ученици. Вземете само един. Един е достатъчен. Един е достатъчен.



(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Ачаряван пурушо веда[1] – тези, които имат водач, знаят, че ще намерят пътя си обратно към дома, при Бога. Това е много красива връзка на човешко ниво, прекрачваща и довеждаща ни до божественото ниво. И както обожанието на Майка Ганг е да вземем малко вода от нея и да ѝ я поднесем обратно, да вземем малко енергия от реката и да ѝ я върнем – по подобен начин какво е обожанието на духовния учител? Взимате нещо от него, взимате част от енергията му – но не забравяйте да му я предложите обратно.

Защо? Защото сме научили всичко от нашия учител. Той е бил този, който ни е показал как се поднася инсенс. Били сме толкова невежи, че не сме знаели как да поднесем една пръчица инсенс! Той ни е научил с каква цел са създадени цветята. Понякога ни учи как да готвим. Друг път ни учи как да се храним. Прабхупад – над седемдесетгодишен индийски садху – бил готов да показва на учениците си как се мие пода. И понеже бил много опитен стар учител, той знаел, че животът е труден. Особено ако се опитвате да практикувате някаква духовна дисциплина като млад човек, понякога е горчиво. Затова изнамерил начин – имал голяма кофа, пълна с гулаб-джамун, много вкусен сладкиш. Стотици топчета гулаб, плуващи в гъст сироп – наистина много сладки. И всеки път, когато някой от учениците му се почувствал обезсърчен от твърде голямата дисциплина и от прекалено многото служене, той взимал едно топче и го слагал в устата на ученика – за да го подслади, да му даде по-висшия вкус. Ние имаме низш вкус, съвсем незначителна способност да вкусваме красотата и хармонията на духовния живот; затова понякога се нуждаем от свръхдоза.

Така че естествено е да взимаме от енергията и благословиите на нашите учители, но не забравяйте да ги поднесете обратно. Тогава кръгът е пълен – получавате и давате, получавате и давате.

Затова сме признателни на учителите си – защото те са ни научили на всичко – и се надяваме да ги срещнем и във вечността. Разбира се, затова е нужно да се квалифицираме като добри ученици. Моля ви, ако искате да срещнете своя гуру във вечността, добийте качествата на добри ученици. Когато в следващия живот срещнете духовния си учител, по изражението му ще можете да разчетете доколко добри ученици сте били в този живот. Ако лицето му се озари от божествено щастие, можете да сте сигурни: „Той ще ме приеме и този път”. Но не и ако на лицето му се изпише неприкрит страх: „Леле, пак ли тоя! Не можах да се отърва от него…”

Затова понякога давайте почивка на учителите. „Аз съм твой вечен слуга.” „Бог да ми е на помощ!” Казвам ви, че каквото дадете, това и ще получите. И това не е проклятие – то е реалност, правило. Така че ако отдадете добро служене на своя учител, тогава, когато самите вие станете гуру – както Махапрабху е казал всички да станат гуру – можете да очаквате, че ще получите добро служене.

Но встрани от шегите – това е много красива и много съкровена връзка. И не се ограничава до човешкото ниво. Ние не се посвещаваме на някакъв човек, посвещаваме се на ангел, на Божи пратеник. Начинът да служим на духовния учител е да изпълняваме неговите заръки, да осъществяваме на практика неговите учения за съвършенство. Затова ние не се увличаме в гуруизъм или култ към личността, а искаме да следваме една личностна духовна култура. И затова почитаме Шри Гуру. Шри Гуру е божествена функция. Така че ако се посветим на Шри Гуру, на божествената функция, ще сме винаги в безопасност. И определено ще се срещнем във вечността.

(следва продължение)

[1] „Чандогя Упанишад” 6.14.2



(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Преди говорих за гневния аспект на Майка Ганг; сега нека поговорим малко и за милостивия ѝ аспект. Например, тя е готова да приеме всякакво служене. На определени места в Индия обожават тази свещена река всеки ден. Има много красиви приношения на песнопения, огън, цветни гирлянди и съвместни молитви – много красиви церемонии на различни места. Но знаете ли кое е най-любимото приношение на Майка Ганг? То е най-простичкото и същевременно най-свидното за нея – обожават Майка Ганг със собствената ѝ вода. Гребват мъничко вода от течението, молят се и я поднасят обратно във вълните. Тъй като знаем, че тази свята вода е свещен предмет, а най-добрият предмет за приношение е нещо осветено, затова нека гребнем – вярно, от нея самата – но нека ѝ поднесем тази вода обратно. И какво се случва? Ако вземем малко вода от мощното течение на Ганг, с това тя ще намалее ли? Не, Ганг няма да намалее от няколкото капки, които сте взели. А какво става ако поднесете тези няколко капки вода обратно в реката? Тя нараства ли? Не, не нараства. Въпреки всичко нещо междувременно се случва. Ние сме се променили. Благодарение на това служене, благодарение на това приношение – ние сме се променили. Майка Ганг не се е променила. Но ние сме.

Разбирате ли пречистващата сила на водата на Ганг? Затова, заради този пречистващ ефект и заради тази връзка с Върховния, Майка Ганг също е считана за много, много милостива. Тя е като пример, като идеал за нас. И всъщност кой ни свързва с Бог? Кой е тази връзка? Това е учителят. Гуру ни свързва с Кришна, и затова Майка Ганг е като духовен учител – или по-добре да кажем, духовна учителка. Казват, че ако някой не е намерил своя духовен учител в човешки облик, може да се моли на Майка Ганг и да получи благословиите ѝ. Виждате колко е важна тази функция – да свързва хората с Бога!

И така, ако служим на Бог, ако служим на духовния учител, ще настъпи пречистващият ефект. Затова пътуването до Ганг е много благотворно. Индийците толкова много обичат своята свещена река! Всяка вечер се събират заедно да я честват. Особено по горното течение на Ганг, в Харидвар например, по време на тези церемонии, които обикновено са вечер, се поднасят специални купички от листа, където слагат малко цветя, гхи-лампа и малко инсенс, и ги поднасят във водите на Ганг. Това е начин и да се принесе пепелта на починалите предци и приятели в сетния им път. Казва се, че ако пепелта е поднесена в Ганг, това им осигурява пряка връзка с рая. И прощалната церемония е много красива, помагаща на душата да достигне окончателното си местоназначение. Защото ние, които все още сме живи, по този начин можем да помогнем на онези, които вече са си заминали, да имат леко и духовно преминаване.

Майка Ганг ни учи как да служим на Бога, как да достигнем Бога. Затова за нас тя е като учителка. И знаете, хубаво е да имаш закрилник. Хубаво е да имаш духовен водач. Гуру действа на много фино ниво. Той ни е като водач в духовното пътешествие. Може в началото да искаме от него някакви материални напътствия, ала по-късно ще проумеем, че духовните напътствия са много по-важни. Махапрабху е казал: „Всички трябва да станете гуру.” Но това не значи да си събирате ученици. Не, трябва да отговаряте на стандартите. Защото гуру е толкова озарен, че може да помогне и на другите да се просветлят. А ако някой ни помага да се заемем с този пречистващ процес и ни помага да се върнем обратно у дома при Бога, като Ганг, можем да сме му признателни като на духовен водач.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Макар преди да казах, че не е нужно да се пътува особено много, сега трябва да спомена едно място, което заслужава да бъде посетено. Това е Майка Ганг. Всички хиндуисти в Индия, които следват своята вяра, искат да посетят Ганг поне веднъж в живота си. Защо? Защото за тях Майка Ганг е свята, свещена река. Това всички го знаем. Обаче причината защо е свещена, не знаем.

Всъщност това си има история. Ганг не извира на тази планета Земя. Тя достига планетата, но идва от по-високо. В действителност идва от главата на Шива; едва след като се спусне по главата на Шива, достига Земята. Така можем да си речем: „О, значи оттам е пречистващата сила на Ганг – тя докосва главата на Шива и затова е свещена.” Толкова свещена, че хората ходят на Ганг, за да се окъпят и да се пречистят от греховете си. Ала всъщност Ганг е небесна река, или можем да кажем, космическа река. Тя навлиза в тази вселена през лотосовите нозе на Вишну. Така че тази космическа вода докосва нозете на Бога, след това докосва главата на Шива, а след това идва на Земята и ви пречиства. На Земята тя се появява в Хималаите.

Тази свята река е считана за жена, за майка. А каква е природата на майката? Обикновено е много нежна, но понякога е много гневна. Ганг понякога е много гневна – отнася всичко по пътя си. Пътища, мостове, храмове, хора – няма значение, тя ще отмие и пречисти всичко.

Веднъж поклонниците от един ашрам построиха много специална, огромна статуя на бог Шива вътре в самата Ганг. Имаше малък изкуствен остров и на една голяма скала там беше грамадната, наистина грамадна, два-три пъти колкото човешки бой фигура на Шива, седящ в медитативна поза. И обичайно водите много красиво си течеха при нозете на Шива. Докато една година огромни вълни покриха на практика цялото му тяло. Можете да си представите как седите и медитирате, докато полудялата река ви блъска. Така и стана – течението беше толкова силно, че отнесе статуята на Шива.

Затова на някои свещени места хората са сложили големи вериги, закачени за брега, и държейки се за тези вериги, можете да се окъпете в Ганг. Иначе течението е толкова силно, че просто ще ви отнесе.

Веднъж имахме възможността да посетим Ганг. Когато дойдохме късно, в ранното пладне, водата беше много студена. Беше много трудно човек да се окъпе по това време. Затова на другата сутрин решихме да сме по-сериозни в своята садхана и да идем да се окъпем рано сутринта. И казвам ви, по това време водата беше много приятна – направо топла! Изглежда Майка Ганг служи на тези, които идват рано, осигурява им топла вода. А онези, които са мързеливи и идват късно, получават само студена. Така че ако сме силни в своята садхана, можем да получим някои блага. Майка Ганг има и студена, и топла течаща вода; но топлата е само за тези, които идват навреме. Топла вода има, но преференциите са за тези, които са сериозни.

Обаче трябва да ви кажа, такова къпане е къпане в космичните води. Макар да е хладно, чувстваш се пречистен от греховете на безброй животи. Можеш да усетиш духовната пречистваща сила. И това не е материалното качество на водата, а духовното качество. Понеже идва от бог Шива и от Бог Вишну, божествената вода свързва с божественото.

Така че ако започнем пътуването си като човешки същества, ако започнем от човешкото ниво, нека идем на Майка Ганг – да се порадваме на божествената свързаност, да ни помогне да се избавим от греховете си, да ни пречисти така, че да достигнем едно по-високо ниво на съзнание и съществуване.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

Много ви благодаря, че се присъединихте към нашата сесия днес! За мен наистина е чест, че сте приели всички трудности, за да дойдете тук. Независимо от студа и снега сте били готови да направите жертвата. Затова се чувствам длъжен да помоля за вашия принос. Моля ви, помогнете ми, откъде да започнем днешната беседа – от човешкото или от божественото ниво? Едно мнение казва: нека започнем от човешкото; обикновено другото мнение гласи: да започнем от божественото. Много добре, защото всъщност именно от това се нуждаем – от връзка между тези две реалности, човешката и божествената.

Ние сме обсебени от човешката реалност – която понякога има своите ограничения, друг път пътуването ни е по-успешно. Мисля, че всички сме добили опит какво представлява животът на тази планета Земя. Не знам как е при вас, но аз съм се натъквал и на успехи, и на препятствия. Провалът и успехът винаги присъстват на това ниво, в този човешки живот. Въпреки всичко ние имаме надежда и имаме цел. Имаме посока. И целта на живота ни не е по някакъв начин да приключим тази история, а да кристализираме шансовете на човешкото съществуване и да достигнем изначалната си позиция.

Затова трябва да отглеждаме своята духовна страна. Материалната страна винаги е ограничена. В началото си мислим: „О, животът е толкова дълъг! Ще ми се да съм пораснал!” – всички деца мечтаят за това. Сетне, като постигнеш целта си и вече си пораснал, пак не си доволен и искаш да си дете: „О, като бях дете беше толкова хубаво и лесно.” Така че една от тайните на човешкия живот е да изучим изкуството на удовлетворението. Друго правило за успешен живот е: като няма очаквания, няма и разочарования. Звучи малко неутрално, малко негативно, но мисля, че е много вярно.

И в крайна сметка, отвъд всички тези ограничения, трябва да култивираме вечната си страна. Ако просто разберем, че сме вечни, нов живот започва за нас. Това означава, че произлизаме от духовната енергия и трябва да намерим пътя си обратно към дома, обратно към Бога. Като вечни, съзнателни частици слънчева светлина, ако се изразим по този начин, трябва да открием пътя си обратно към дома, при духовното слънце.

Това е пътуване, животът е пътуване. И трябва да потърсим и намерим най-добрата дестинация. Хората обичат да пътуват. Ако сте на фиксирана работа, завиждате на онези, чиято работа е свързана с много пътувания. Това трае докато се сдобиете с работа, свързана с много пътувания; тогава вече не е толкова привлекателно.

Обаче в крайна сметка животът тук е пътуване. Започва с раждането и завършва със смъртта. Но какво е в края на краищата мястото, което търсим? Казвам ви, можете да отидете къде ли не по тази планета Земя – ще намерите все същите, или много подобни, правила. Да вземем, например, едно добро място – Хаваите. Имах приятелка от Хаваите. Беше тежка алкохоличка. За нея животът на Хаваите беше толкова отчайващ, че единственото решение бе алкохолът. Тогава защо да пътуваме чак до Хаваите? Животът може да е толкова нещастен и тук, в София. Каква полза от толкова пътуване?! Ала после тя промени начина си на мислене и реши: „Не, отказвам се от този жалък начин на живот и се захващам с духовна практика.” Виждате, дори в рая на земята може да се чувствате много нещастни – дотолкова, че да копнеете за духовно решение на проблема. Тогава защо да пътуваме до Хаваите в търсене на такова духовно решение? Защо не тук? Точно тук и сега.

И тогава можем да започнем духовното пътуване на живота си. Нужно ни е да възстановим връзката си с духовната сфера, с онези земи, където няма грешки. Как да достигнем онази равнина? Това също е пътуване, също е пътешествие. И е добре да следваме нещо, което да ни свързва с онова царство.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Свами Тиртха: Можем да кажем, че семейството е като общуване, като среща. Има различни характеристики, които могат да се срещат. Какво се случва, ако се среща егото на единия с егото на другия?

Кришна Прия: Кавга.

Свами Тиртха: Правилно, ако се среща егото, следва кавга. Всъщност по този начин и двете страни губят енергия. Това е съсипващо общуване. Затова можем да кажем, че когато само егото се среща в една връзка, това води до болно състояние на съзнанието. Кавгите пораждат още повече кавги. Това се нарича ро́га – „болест”. Резултатът от срещата на егото е ро́га.

Какво се случва когато се срещат телата? Какъв е резултатът от сливането на телата?

Санатана: Удоволствие, секс.

Свами Тиртха: Да, удоволствие. Правилно – ако се срещат телата, резултатът е наслада. Това е по-добре от съчетаването на егото, което води до болест. Съчетаването на телата води до наслада – поне нещо, което ни харесва. Води до бхога; бхога означава „наслаждение” – когато изпитваме удоволствие. Но уви, този тип наслаждение не трае дълго. Ако връзката ви се основава само на сексуално привличане, това може да се промени много бързо.

И така, имаме его и имаме тяло, с които да се срещаме, да се съчетаваме, да общуваме. Какво друго имаме?

Манджари: Ум.

Свами Тиртха: Ух, не споменавайте ума! Следващата стъпка, можем да кажем, е сърцето – срещата на сърцата. По-добре да кажа „сърцата”, отколкото „умовете”; когато най-добрата ви емоционална страна се среща, съчетава се с другия, какъв е резултатът от това?

Хаягрива: Обич.

Свами Тиртха: Правилно – истинска, дълбока свързаност, йога. Ако се среща егото – това е ро́га, болест. Ако се срещат телата – това е бхога, наслада. Ако се срещат сърцата – това е йога; вие сте единни, чувствате: „ето го моят партньор, моята партньорка”. Това е висш тип съюз. Да намериш партньора си в живота е толкова хубаво чувство.

Има само още една характеристика, която да съчетаем, и това е душата. Ако една атма срещне друга атма, би следвало да се получи према, божествена любов.

Така че, когато преживявате нещо, опитайте се да го анализирате спрямо тази структура: коя ваша страна взима участие в срещата: ‘”Дали е егото ми? Дали е тялото ми? Дали е сърцето ми? Или е душата ми?” И тъй като нашият стремеж и цел са все повече да достигаме до духовното ниво, озовем ли се на него, там само душата може да се съчетава, там само душата може да функционира.

Санатана: Тези нива са преплетени и трябва винаги да държим фокуса високо в йога, защото ако е насочен само в бхога, следва раздяла. А ако е насочен в йога, тогава може би можем да постигнем према. Правилно ли съм разбрал?

Свами Тиртха: Мисля, че да. Но какви са приоритетите? И кое е по-актуално в живота ми днес? Може в началото бхога да е много важна. Само че бхога много лесно може да се превърне в ро́га. И ако преминем през всички трудности на манталитета за наслаждение, както и на другата му крайност – противопоставянето, кавгите – тогава можем да постигнем по-висшия синтез на йога, по-висшия тип единение.

Защото семейството е ашрам, грихастха-ашрам. То е място за духовен напредък. Не е място, откъдето да избягаш: „Днес се провалих и ще избягам” – не! Един живот – един партньор. Знам, че е строго, но такъв трябва да бъде идеалът. Един живот – един партньор. Защо? Защото Бхактивинод Тхакур казва: Ние, живите същества, имаме биологичната склонност да се размножаваме. Този импулс трябва някак да се контролира – посредством свещен брак. Не да кацаш по всички цветчета в полето като пеперуда. Едно цвете.



(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

Виждам, че мъжете, а също и жените, встъпят ли в семейни взаимоотношения, могат да се развиват добре. Проявяват много добри качества, животът им започва да се разгръща, поемат повече отговорност – така че това е израстване, голяма стъпка в живота. Ала встъпвайки в семейна връзка, има неща, които хората не знаят. В нашата традиция се казва, че когато се ожените, обменяте своята карма. Не всичко, но някаква част. В брака мъжът споделя своята позитивна карма с жената, дава ѝ половината от заслугите си. Затова, мои скъпи братя, ако искате да си намерите партньорки, натрупвайте повече добродетели, защото ще трябва да ги споделяте. А какъв е приносът на съпругата? Тя също дава половината от каквото е насъбрала – а именно проблемите. Всички имаме проблеми, всички сме правили глупости. Разбира се, и двете страни трябва да се развиват духовно и нравствено – но като цяло такъв е обменът. Затова съпругът трябва да е много силен и много добродетелен, за да носи не само собствения си товар, но бремето на два живота, на двама души. Именно по тази причина не се препоръчва да имаш много съпруги, защото да се мъкне толкова голям товар е нечовешко. Това не е за наслаждение, то е отговорност. Божествено е ако можем да се грижим за повече хора. Както Кришна, който е способен да се грижи за толкова много жени.

И така, когато съединяваме животите си, ние се договаряме, че ще споделяме съдбата си. Това е друга страна на връзката – да се осланяме един на друг.

Баладев: Гурудев, чувал бях, че във всяко семейство има проблеми и днес разбрах причината. Съпругът получава много повече негативни качества, взимайки половината от лошата карма на жена си, които трябва да компенсира с по-малко положителни качества, тъй като половината от добрата му карма отива у жена му. Струва ми се, че балансът е нарушен.

Свами Тиртха: Не, не, не, не е така.

Баладев: Опитвам се да разбера. Въпросът ми е какви качества трябва да развие съпругът?

Свами Тиртха: Именно в това е въпросът – в този обмен не се фокусирайте върху другата страна, фокусирайте се върху своята страна. Понякога се случва да не получите нищо от съпругата си, защото в нея няма грешки – тя е толкова чиста, толкова духовна, че не ви донася никакво бреме. Но дори в такъв случай можем да се квалифицираме все повече, за да споделяме духовна благодат с партньорката си.

Както ви казах, щом съединяваме животите си, значи ще споделяме каквото имаме. Да споделяме кармичния си товар – без значение дали е позитивен или негативен – е взаимна отговорност. И жените имат една много силна способност – да дават съвет. Това е дълг, и не само дълг, ами благословена способност на жената – да превърне къщата в дом. Разликата е огромна! Единственото, от което жената се нуждае, е внимание. Така че ако съпругът ѝ обръща достатъчно внимание, мирът в семейството е съхранен. Надявам се, че групата на гопите е удовлетворена; и сега мога да изразя единствената нужда от страна на гопалите.  Не забравяйте за тях, защото те също се нуждаят от едно-единствено нещо – да ги цените. Само това! Ако си умна жена, ще цениш мъжа си. Тогава всичко е добре. Тогава там са богинята и богът, защото всеки е удовлетворен.

И така, споделянето на отговорността, състрадателното отношение: „Не ме интересува какъв е товарът; готов съм да се грижа за този човек до края на живота си” – това е ангажиментът на съпруга.

 

(следва продължение)