Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Шакти: Имам нужда от малко повече обяснение за това, което казахте: че милостта се стича по посока на недостига, на нуждата. Аз вече съм разбрала, че всичко се случва по милостта на Кришна. Но скромният ми опит досега е, че когато чувствам някаква липса или недостиг, съм нещастна. Всички знаем закона на привличането. А когато усещам, че имам достатъчно, точно тогава мога да привлека повече милост. Бихте ли обяснили повече в тази връзка, за да избегнем объркването? 

Свами Тиртха: Напълно съм съгласен. Когато нещо липсва в живота ни, обичайно сме притеснени. Да не притежаваш нещо си е проблем. Само че да притежаваш, е още по-голям проблем. Защото тогава почваш да се страхуваш, че ще изгубиш въпросното нещо. В живота е така. Когато имаш, плачеш; когато нямаш, плачеш. Много е лесно човек да е доволен и сит на материалното ниво, понеже не се нуждаем от кой знае колко много. Но можем да приложим това чувство в духовен смисъл – за да покажем на Кришна, че има шанс да упражни милостта си. Защото милостта е като електричеството, което тече само ако има разлика в заряда. Когато има разлика в заряда, енергията потича. Кришна е изключително зареден. Той е пълен, изпълнен с енергия. Като извор, преливащ с енергиите си. Затова се нуждае от приемник и ние сме подходящи партньори за това. Така е най-хубаво – когато енергиите се съчетават: свръхпрекрасен източник и добър приемник – тогава потокът бликва.

И ако някой те попита: „Нужна ли ти е повече милост от Кришна?”, нима ще отвърнеш: „Не, имам си достатъчно. Стига ми толкова.” Нали вчера научихме, че никога не е достатъчно. Дай ми още, дай ми още! И тази духовна жажда е доста по-различна от материалната жажда. Защото по един или друг начин материалната жажда ще се засити. Веднъж чух на една лекция – бях малко изненадан, когато лекторът каза: „Ако имате материални желания – преследвайте ги. Стремете се да ги задоволите, да се сдобиете с копняното. Много скоро ще се разочаровате и тогава ще стигнете до духовните желания.” Така че дали по този или по друг начин, материалната жажда ще свърши. Ала духовната жажда е вечна. В това е разликата. Материалните ресурси са ограничени и материалните нужди също са ограничени. Духовната нужда е безмерна. А в „Кришна Бук“ Шрила Прабхупада описва, че Кришна има безгранична милост и упражнява тази безгранична милост по безгранични начини спрямо Своите отдадени предани. Толкова е красиво! Това е нашето очакване. Защото Кришна свири на флейтата. А когато има музика, има и танц. И понякога Той добавя все повече и повече ритъм към този танц. Обаче какво се случва, ако Шримати Радхарани открадне флейтата на Кришна? Не знаем. Така че ако усещате, че скоростта на танца расте ли расте, най-вероятно Радхика е отмъкнала флейтата на Кришна и сега Тя е тази, която свири. 

Може би това ти дава някакъв отговор. В материален смисъл е по-добре да сме удовлетворени дори и с малкото, което имаме. В живота винаги идва време нуждите да се заситят, не се притеснявайте за това. Работете здраво, разбира се. Но междувременно бъдете доволни. А духовната жажда трябва да я отглеждаме, за да могат Кришна, хари-гуру-ваишнавите да ни налеят чашата с нектар. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Павитра: Въпросът ми е за настроението на готовност – за ученика, който винаги бил готов да скочи. Каква е природата на тази готовност? Как можем да придобием повече от нея, кое е правилното отношение? 

Свами Тиртха: Това е смелост. Знаете ли, навремето Гурудев каза на един от учениците си: „Ела! Избягай от държавата и ела да живееш с мен.” Той беше семеен човек, с жена и дете. Нямаше паспорт. И откак получи тази инструкция: „Ела, избягай от страната и заживей с мен,” аз виждах по лицето му, че с години се подготвяше за това. Той имаше един много добър приятел – служеха заедно, живееха заедно. Приятелството им беше толкова силно, че веднъж този човек сънува кошмар. И когато се събуди – те спяха един до друг – незабавно извика името на приятеля си и го улови за ръката. Толкова интензивно бе приятелството им. И един от големите му проблеми не беше как да се сдобие с паспорт или как да се справи със семейството си. Голям проблем за него беше: „Може би вече никога няма да видя приятеля си в този живот.” 

Но после той започна множеството си маневри – промени си местожителството, там получи нов паспорт. И накрая се подготви за бягство заедно с жена си, която беше с второто им дете на път. Последната вечер той дойде в ашрама. Винаги беше като супергерой за мен – съвършеният пример за преданост, за безупречна вяра. И когато накрая си тръгна с последния автобус, аз гледах през прозореца как заминава тази велика душа и реших, че на другата сутрин ще отида на влака, с който трябваше да поемат. Имах една специална индийска чаша от Гурудев. Дори името му беше гравирано на нея. И си мислех: „Какво мога да дам на приятеля си? Нямам какво да му дам… Но може би тази чаша от Гурудев – тя ще е добър подарък за него.” Само че когато стигнах на гарата, влакът вече беше заминал… Обаче те успяха. Избягаха от страната с два куфара; а когато системата се смени, се върнаха с два камиона. И така, какъв беше частичният прочит, ограниченият прочит на тази история? „Никога вече няма да го видя.“ А какъв беше скритият вселенски план? „О, ще го видиш. Днес Аз ще се погрижа за него. И ще ти го изпратя обратно, когато ти е нужен.”

Но ти попита за природата на тази готовност. Ето ви пример. Да се откажеш от държавата, от нацията си, да рискуваш семейството си, да изоставиш всичко, което си имал дотогава – приятели, предано служене, дом, всичко – и да скочиш в тъмното. Ето свръх отличен пример за това. И помислете за себе си – бихте ли могли да го направите? Не. Това е много трудно да се направи. 

И така, добрите примери не са само в далечното минало, в някакви легендарни времена. Не, легендите живеят край нас. Защото ние живеем в най-добрите времена. Сега е най-добрият момент в живота ви. Той не е в миналото, не е в бъдещето – сега е. Това са най-добрите времена, не го забравяйте. Ако не сте щастливи сега – тогава кога ще бъдете щастливи? Ако не сме удовлетворени със своето служене, със своите възможности, с всичко, което ни е осигурено – тогава кога? Така че ние живеем в легендарни времена, скъпи мои. И след 1500 години, когато намерят „Златната книга на предаността в България“, там ще прочетат: „О, в самото начало на това хилядолетие тук са живели супер отлични бхакти. Предаността им към Бог Чайтаня е била безпримерна. А техният прасадам бил несравним. Пък киртаните им били абсолютно несравними. Те са били легендарните герои на нашето минало! Днес ние сме съвсем незначителни търсачи на абсолютната истина, обаче те са давали всичко от себе си!” Така че моля ви, отнасяйте се към себе си като такива: вие сте великите герои. Сега се усмихвате, но аз наистина го имам предвид. Защото всички ние сме първото поколение в западния ваишнавски свят. Това е пионерска работа. Всяка стъпка е за стотици години напред. Това е красиво! Мистично и практично и божествено! И мисля, че е вярно. Не е просто изкривеното виждане на следващите поколения. То е истина. 

Така че как да усъвършенстваме готовността си? Следвайте тези примери. Можете да постигнете всичко – стига да сте готови да пожертвате всичко.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Манджари: Как да достигнем стъпалото, на което Бог предполага и Бог разполага, без да объркаме нещата? 

Свами Тиртха: Знаете, отговорът на всички въпроси, започващи с „как да“, е винаги един и същ. Мантрувайте повече! И го казвам сериозно. Защото това е начин да разрушим фалшивите си концепции. Ние силно се стараем да защитаваме собствения си интерес. Понеже в материалния живот се нуждаем от известно самосъхранение, себеотстояване – нужно ни е, за да оцелеем. В природата, най-общо казано, има борба за живот. Понякога си мислим, че животните водят тази борба. Но аз съм забелязал, че дори растенията се борят. Така че е нужно да отстояваш себе си, да си смел, за да оцелееш, да се съхраниш. Обаче когато това излезе извън пропорции, се превръща в материална болест. 

Но ако вземем лично твоя пример, Бог вече е отправил предложението си към теб – три деца. Нима имаш свобода да избираш? Тази ситуация, позицията ти в този живот – че си щастлива майка на три деца – няма да се промени. Това е служене, дадено ти за този живот – ти си майка. Така че Той е отправил предложението си. За определено време ти трябва да се разполагаш в съответствие с него. Но съм сигурен, че в крайна сметка ще разбереш, ще почувстваш дълбоко, истински, че Той е този, който е осъществил всичко. Както говорихме вчера: „Ако аз опитвам, дори и с Бога не мога да успея; но Той може да успее, дори и с мен.” 

Така че няма какво толкова да се мисли; практическо служене, приземено. Това бе потвърдено и от Гурудев. В едно от нашите семейства се роди първото бебе. Тогава майката запита Гурудев: „Гурудев, ами служенето ми?” А той отвърна: „Какво? Да не си глупава? Толкова е очевидно – служенето ти е да отгледаш детето, да бъдеш добра майка.” Така че не си мислете, че има нещо друго, някакъв друг начин да изразите готовността си да служите. Не. Ако сме поканени да служим по даден начин, по-добре да поднесем това служене. Защото трябва да умеем да виждаме духовната искра в децата си. А да отгледаме бъдещите проповедници и спасители на Балканския полуостров – това е велика задача. 

Въобще да помогнем на една душа да започне пътуването си и също да извърви своя път – мисля, че е велика задача. Така че не забравяйте за това – и по отношение на децата си, и по отношение на себе си. Наш дълг е да намерим път вън от самсара и да помогнем и на другите да осъществят пътуването си. 

А понякога наистина объркваме нещата. Защото допускаме грешки. Но намерението ни е съвсем ясно. Спомняте си тази толкова красива история, когато една предана била толкова погълната в служенето си към Кришна, в пълната си посветеност, че като белела банана, изхвърляла плода, а Му предлагала кората. И Кришна бил много доволен. Защото Той не се нуждае нито от вътрешността, нито от обелката на банана. Той не зависи от това; ала настроението, с което предлагаме – това е финото качество. 

Само че моля ви, недейте да ме цитирате по този въпрос, когато направите някоя поразия в кухнята. „Ами, то е недосготвено, полу-препърлено, второкласно или третокласно… Но Кришна приема само финото качество на моето небрежно служене.” Той се удовлетворява единствено с най-деликатни приношения. Именно това фино качество трябва да прибавим. То е най-важната подправка. Да речем, отивате в магазина и купувате някаква универсална, всесезонна подправка – но тя никога няма да придаде онзи толкова деликатен, фин привкус. 

И така, трябва да разберем за какво сме призвани в този живот. И да се стремим да го осъществим по най-добрия начин, на който сме способни.

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„И каква е истинската цел на всяко едно движение? То е за единствената, абсолютна, вселенска сила. Този абсолютен поток тече към удовлетворението на Кришна. Ала такъв прочит е недостъпен за повърхностните дживи. Джива е неспособна да разчете или проумее истинския смисъл на всичко. Тя ще има различен прочит на обстоятелствата, но той ще бъде повърхностен и това е мая. Ние може да интерпретираме по свой начин причините за някое земетресение, буря или каквото и да било, но този прочит е откъм собствения ни интерес. Истинският смисъл е скрит. Това е мая, и върху тази основа ние извършваме толкова много действия. Всичките ни интерпретации са от нивото на частния интерес, затова откажете се от тях!”[1] Както говорихме вчера, изоставете досегашното си ниво на разбиране, за да се пробудите за по-висше ниво на съзнание. 

„Без познаване на истинския смисъл, всичко онова, което чувстваме и разчитаме, е погрешен прочит на обкръжението. То е мая. Пропускаме универсалния смисъл и откъм собствения си интерес смятаме: „Това е с такава цел, а онова – с онакава“. Ала това е ограничен интерес. Каквото си мислим, чувстваме и вярваме не е в съзвучие с универсалния прочит. То е илюзия. Дори и вярванията ни са в областта на мая. Нашите концепции нямат стабилност в интереса на Абсолюта. Което откриваме в ограничения си интерес, няма да го намерим ако умеем да четем вселенския интерес.” Така че не можем да сравним, не можем да открием частния интерес в Абсолютния. „Нашата болест на частния интерес и разбиране ще се излекува и премахне, щом видим, че всичко е за Кришна.” Тоест, ще бъдем излекувани, когато видим, че всичко е предназначено за Кришна и станем едно с този интерес. 

„Това чувство, това разбиране се нарича илюзия – нещо, което не е. То е привидно, не е истинско. Което не е истинско, се нарича илюзия. Дори това, което считам за истинско, не е такова, то е мая. „Ма“ означава „не“, а „я“ означава „което“ – „което не е“. Привидно изглежда, че е така, но в действителност не е, то е илюзия. В нейната равнина ние пренебрегваме интереса на безкрая и вместо това четем нещата спрямо мерките на собствения си интерес. Измерваме всичко единствено от гледната точка на собствения си егоистичен интерес. По този начин пренебрегваме безкрайната перспектива, позиция, задължение и служене – и това се нарича илюзия.”

Затова се нуждаем от гуру, от нашите учители, защото те представят едно по-високо ниво на осъзнатост. И Гурудев много пъти ни е давал урок за това. Мисля, че съм ви разказвал онзи случай, когато той каза: „Защо не отворите директна врата за навън откъм храмовата стая?” По онова време живеехме в една ферма в провинцията и да имаш директна врата за навън от храма е много непрактично. Не само, че цялата мръсотия ще се нанася в храма, но зиме и целият студ ще влиза директно. Затова се опитахме да обясним на Гурудев: „Но разбираш ли, така и така…” изваждайки на масата всякакви себелюбиви решения. И тогава с много тъжно лице той накрая каза: „Поне веднъж да бяхте казали „да!” Той беше много умен човек, знаеше всичко за отварянето на директна врата за навън. Така че не в това беше въпросът. Той просто искаше да тества нашата готовност да се съгласим. „Поне веднъж да бяхте казали „да“…”

Така че той имаше различна цел. Ние разбирахме думите му на едно ниво, но той имаше съвсем друго на ум. Имаше и много други случаи, в които предположенията му ни се струваха толкова крайни и непрактични, но на следващия ден те се случваха. Много от предсказанията му се сбъдват сега. Това е сблъсъкът между ограничения и универсалния интерес. Пропиляваме половината си живот в това. Опитваме се да наложим собственото си мнение. Ала като мине известно време се отказваме. И това е начинът да се пробудим за по-висше ниво на съзнание. Когато не става дума за твоето знание, постижения или каквото и да е, но нещо ти се разкрива. Това е много по-висш, по-пречистен подход! 

„Ятхабхасо ятха тамах[2]— и светлината, и тъмнината съществуват. Отсъствието на истината не е истина: то е тама, тъма, невежество, грешка.” Отсъствието на истината не е истина! „Онтологичната основа на целия „Шримад Бхагаватам“ се съдържа в четирите главни шлоки. Бог присъства навсякъде по пряк и индиректен начин.”

Затова, щом трябва да научим и преживеем нещо в този живот, ние искаме да го научим в директната школа, не в индиректната. Директната школа е меката. Тя е за послушните. Другата институция е за непослушните. Индиректното учение – това е илюзията; а директното учение е милостта на Кришна. 

(следва продължение)

1. От главата „Да чуеш, за да видиш“, „Стогодишна антология“ на Шридхара Махарадж
2. „Шримад Бхагаватам“ 9.2.34

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„За себеосъзнатия всяка вълна е добре дошла, понеже той умее да разчита по-дълбокия смисъл. Рите ‘ртхам ят пратийета, на пратийета чатмани/ тад видяд атмано маям, ятхабхасо ятха тамах[1]– „Шримад Бхагаватам“ пита: „Какво представлява мая?“ Рите ‘ртхам — онова, което ни изглежда като правилен прочит на обкръжението, всъщност не е. Значението и смисълът на всяка случка са знайни за Кришна. Множество случки се хармонизират помежду си и всички те имат целта да Му служат. Но когато има ограничен интерес, има и сблъсък. Висшите, универсални интереси се сблъскват с частните, ограничени интереси. Само Той знае защо всяка тревичка се навежда на тази или онази страна. Той е единственият познавач на всичко.”[2]
В „Гита“, в разговора си с Арджуна, Кришна казва: „Ти не си спомняш своите предишни раждания, но аз помня всичко, което се е случило и всичко, което ще се случи.”[3] Така че нашето знание е ограничено. То е ограничено дори в рамките на един живот, какво да говорим за предишни животи – ние сме много ограничени. Обаче Кришна не е ограничен. И какъв е за нас начинът да подобрим нивото си на познание? Да научаваме повече, да изучаваме повече книги? Или да призовем Кришна да заеме трона на нашето сърце? Да Го направим наш интелект.
Каква прогресивна идея! Наистина! Защото ние не знаем, но Той знае. И ако сме близо до Него, ние също ще знаем всичко. Много пъти съм ви казвал, че слугата на царя живее в същия дворец. Министърът не живее в този дворец, той си има свой собствен. Обаче не е заедно с царя. А пък слугата живее с царя. Тогава какъв искате да бъдете? Министър? Или прост слуга? Помислете върху това. Ако сте близо до източника, той може да ви обгърне, може да замени онова, което ви липсва. Това е нещо много важно. Каквото нямате, Кришна може да ви го даде. И всъщност Той харесва тези недостатъци, това отсъствие на определени способности, защото тогава може да прояви Своята безгранична милост. Ако видите някого паднал, от само себе си искате да му протегнете ръка за помощ – това е естествено. Енергията потича по посока на липсата – по естествен начин това е пътят ѝ. Затова приемаме съвета на Шридхара Махарадж, който казва: „Покажете своите недостатъци, покажете негативните си страни пред Позитивния, за да привлечете повече енергия, повече внимание.” Защото Кришна знае всичко.
„Единствен Той знае на каква цел служи тревичката, навеждайки се във вятъра на тази или онази страна. Всички тези движения в хармоничната си цялост отиват към Него. При все това, Той не е отговорен за нищо и никого. Вселенският смисъл на всяка случка и събитие, дори помръдването на стрък трева, са изпълнени със смисъл и значение за Абсолюта. Всичко това допринася за абсолютното удовлетворение на Кришна.” 
Да се наблюдава и насочва всичко е сложна задача. Пък нашият Кришна има толкова много други задачи, от това да се грижи за тези вселенски дела. Например, Той трябва да се упражнява да свири на флейта. Или да тича и да играе на криеница с гопалите. Или да вика в кладенци, за да слуша ехото. Или да танцува в екстаз под лунната светлина. Прекалено е зает, та да отделя внимание на тези вселенски дела. Затова делегира правомощия на други.
Ако се чувствате прекалено заети… изпитвали ли сте това чувство: „Трябва да се грижа за всички дребни и по-големи неща около себе си“? Ако се чувствате така, делегирайте правомощия. Не казвам да делегирате задължения, не само; но делегирайте и власт. Тоест, ако дадете свобода на някого: „Направи го както ти прецениш“, а после започнете да протестирате срещу решението му, това не е добре. Да речем, кажете на някого: „Можеш да боядисаш стената в какъвто цвят искаш” и той реши цветът да е жълто. И после вие идвате и питате: „Защо жълто?“ Щом сте му дали правото да решава, не се оплаквайте от решението.
Откъде започнахме? Човек предполага, Бог разполага. Значи, ако сте дали право на Кришна да решава живота ви: „Скъпи Господи, можеш да оцветиш живота ми в какъвто цвят ти се нрави” и Той го оцвети в жълто, тогава не казвайте: „Ама защо в жълто?” Ако Му предлагате пълна посветеност: „Отдавам ти живота си” и Той приеме, поеме живота ви – тогава не се оплаквайте. Това е тайната на духовната свобода: отдай себе си и ще заживееш много близо до царя.

(следва продължение)

1. „Шримад Бхагаватам“ 2.9.34
2.  Из главата „Да чуеш, за да видиш“ от „Стогодишна антология“ на Шридхара Махарадж
3.  „Бхагавад Гита“ 4.5

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

Мистично преживяване е когато телесните или умствени функции са дотолкова наситени с божественост, с по-фино възприятие, че се преплитат. Четем „Да чуеш, за да видиш”[1]. „Човек предполага, а Бог разполага. Предположението е насочено нагоре, а разположението идва свише. Вълните на предлагане и приемане до една са Божията лила.”

Всички знаем тази поговорка: човек предполага, Бог разполага. Но нека се спрем за малко на нея. Как става в оригиналния случай – когато човек предполага, а Господ разполага? Тогава всички са доволни. Понеже вие имате някакви идеи, но в крайна сметка ще се случи както Той иска. А какво става, ако човек предполага и човек разполага? 

Отговор: Бедствие. 

Свами Тиртха: Поне, най-вероятно не всички ще са доволни. Но ние, като духовни практикуващи и търсачи, не бива да спираме дотук. Нека опитаме друга комбинация на тези думи: Бог предполага, а човек разполага – така добре ли е? Ако Той изразява желанието си, а вие го изпълнявате, това е велико. Нарича се божествено служене или духовна практика. И дълго време тази версия ни удовлетворява: Бог предполага, човек разполага. „Аз съм Твой вечен слуга“, нали? Обаче каква е четвъртата комбинация? 

Отговор: Бог предполага и Бог разполага. 

Свами Тиртха: И ако наистина сте отдадена душа, именно това ще се случи. Вече не са вашите усилия, а ставате покорен инструмент в Неговите ръце. Каквото Той пожелае, потокът тече толкова невъзпрепятствано през вас, че в крайна сметка Той го осъществява. Точно както скочилия монах от вчерашната история. Той бил толкова отдаден, че дори не се замислил. „Не аз действам. Напълно съм посветил енергията си.“

Шридхара Махарадж казва: „Всичко е лила на Всевишния”. „В този свят себеосъзнатият, който се радва вътре в душата си, нито трупа благочестие чрез действията си, нито си навлича грях като не изпълнява задълженията си.”[2] Всред всички същества, от най-висшите форми на живот на планетата на бог Брахма, чак надолу до света на неподвижните организми, той никога не зависи от никого за никое свое лично желание.”

И така, себеосъзнатият човек е свободен. А ние всички знаем ценността на свободата, забелязал съм го. Понеже в Източна Европа имаме някакво понятие за робство, нали? Особено вие, които имате и историческия опит. Държавите, които не са преживявали подобен опит, не знаят нищо за цената на свободата. Затова да се вижда смяната на политическите системи е много добре, защото научаваш двойно повече за живота – не само една версия, ами две. Така че, за да оцениш напълно свободата, е много добре да си под натиск. В материалното битие ние всички имаме известно понятие за този натиск на илюзията. А един признак, един сигурен знак за илюзия е да си мислиш, че си напълно прав. Тогава бъдете нащрек! Това е много нездравословен симптом. 

Така че себеосъзнатият човек е свободен. Той не зависи от нищо и никого – освен от една по-висша зависимост, която е много сладка. Знаете, раждайки се в тази материална вселена, ние всички сме започнали своето кармично пътуване. Определени неща трябва да преживеем, да научим, да изстрадаме. Няма как да избегнем това. Нужно е да се учим. А илюзията е горчив учител. Ваишнавите са малко по-сладостни учители. Обаче ако не сме готови да си научим урока в духовните кръгове, тогава трябва да го научим в материалните кръгове – но това, казвам ви, горчи повече. По-добре да се учим в меката школа. 

(следва продължение)

1. Глава от „Стогодишна антология“ на Шридхара Махарадж
2. „Бхагавад Гита“ 3.18

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Парамананда: Много пъти сме казвали „Стига, достатъчно!“ Но много рядко в действителност сме променяли посоката на живота си. Въпросът ми е до каква степен това зависи от нашите усилия – когато казваме „достатъчно е“? 

Свами Тиртха: Имало един учител. Той имал много решителен, много покорен ученик. Мисля, че съм ви разказвал тази история от християнската традиция, когато възрастните отци възроптали пред игумена на манастира: „Ти си пристрàстен към един младеж”. Спомняте ли си тази история? Все пак, в случай, че някой не я знае, нека я повторя. Игуменът се съгласил: „Така е, скъпи мои братя, аз съм пълен с грешки”. Но добавил: „Ала елате с мен, нека се огледаме из манастира”. Потропали на вратата на първия ученик; той казал: „Тук съм, какво искате?” „Има една задача да се изпълни.” „О, в момента тъкмо повтарям молитвите си”. Добре, отишли те пред следващата врата. „Хей, има служене за вършене, ела.” Той казал: „Получил съм друга задача от моя старши наставник.” И т.н., и т.н. Накрая стигнали до въпросния младеж. Той бил известен с изящния си краснопис. Потропали и на неговата врата и казали: „Има нещо да се свърши.” Момъкът начаса изскочил от килията и хукнал да свърши служенето. Тогава старците влезли в стаята му. Той също бил зает в служене, преписвал Библията или някакви свещени текстове. И що да видят? Той дори не бил завършил буквата „O“. Бил я изписал едва наполовина, защото щом чул, че има работа за вършене, скочил. Дори не дописал буквата. И когато старците видели този пример – че младежът бил толкова готов да скочи за служене, че дори не довършил започнатата буква – помолили за извинения игумена: „Прав беше. Обичта ти към този млад монах е правилна. С право го обичаш и ние също го обичаме.” 

В контекста на тази история, имало един друг учител и той също имал ученик. Бил толкова готов да скочи, да се хвърли във всяко служене, каквото и да било то, бил винаги готов до такава степен, че учителят се засрамил. И започнал да се бои; рекъл си: „Ако случайно му кажа: „Скочи в този кладенец!”, той наистина ще скочи. Това е опасно. Ако взема, че сгреша, той ще скочи.“ Ала мисля, в този случай никой учител не би казал: „Скочи!“ Понеже знае, че ученикът е готов да скочи. 

Но каква е поуката от тази история във връзка с твоя въпрос? Една част от духовния успех зависи от нашите усилия. Обаче бих казал, че по-голямата част зависи от божествената милост. Както се казва, количката не може да върви на едно колело. Нужни са две колелета. Едното е човешкото усилие, другото божествената милост. Но ако анализираме още и още: кое прави живота ни успешен? В крайна сметка има само един фактор и това е милостта, божествената сила; не са човешките усилия. Ние трябва да вложим каквото можем. Ала в крайна сметка нещата ще се случат – ще се случат по най-съвършения начин според Божия план. 

Все пак, също като този толкова покорен и отдаден ученик, ние трябва да покажем своята готовност. Кришна ни дава свободата да избираме. Но всъщност има само един добър отговор. И Той ще знае какъв е нашият избор. Така че ако искаме да подобрим живота си, нека изразим готовността си.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Чакори: Преди казахте, че една година е за търсене на съкровища, после следващата година беше за споделяне на съкровищата, а сега какво? Продължаваме да търсим, продължаваме да споделяме? 

Свами Тиртха: И за тази година има идея. Посланието за изминалата година беше: „Подпомагайте вътрешното си израстване“. А тази година може би продължава същото на по-високо ниво: „Нека има въздигане и просветление.” Това е мотото за тази година – нека има въздигане. Когато се събуждате, как наричате това? Пробуждане – да, това е правилната дума. И така, нека има въздигане и пробуждане. Това е все същото послание, съвсем малко по-различно. 

Ала може да запитате: „Добре, но кой трябва да се пробуди?” Ако се вгледаме в себе си, мисля, че трябва да започнем този процес със самите нас, нали? Да се пробудим за едно по-проникновено, по-извисено ниво на съзнание, за по-високо ниво на посветеност. Досега посвещавах 99% от себе си на божественото служене. Нека достигна по-висока степен. Обаче не се удовлетворявайте само с 1% растеж. 

И така, пробуждане – мисля, че то касае преди всичко самите нас. Шрила Шридхара Махарадж казва, че пътеката на Кришна е обсипана с чудеса. Забелязвате ли ги? Понякога да, по-често не. Не е ли така; ако сте реалисти, считам, че е така. Понякога виждаме някакви проблясъци: „О, това е знак! Има го!“ Но други пъти сме слепи за божествената реалност. 

Затова нека се пробудим за едно по-дълбоко прозиране в божествената реалност. Нуждаем се от промяна на парадигмата. Досега сме имали себична парадигма. Но по-добре да развием парадигма на божествената любов. Тази нова парадигма се опира на любов, на обич. Както е казано: с добра садхана можете да постигнете много ефективен живот, но с према можете да постигнете много „афективен“ живот – живот, изпълнен с обич[1]. И така, удовлетворени ли сте от своята садхана – да постигнете много ефективен живот? Или искате да се пробудите за едно ново ниво на духовна реалност? Където всяка стъпка е танц, всяка дума е мантра, всяка капка вода е нектар. Аз бих искал да се присъединя към такава кампания. Ще дойдете ли с мен? 

И така, нека има пробуждане през тази година. Недейте да пропускате чудесата. Те просто са навсякъде наоколо. Джив джаго, както казва Бхактивинод Тхакур: „О, спящи души, събудете се!”

(следва продължение)

1. Непреводима игра на думи в английския: ‘effective-affective’ – от ‘affection’, „обич“

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Животът е прогресивен. Което е живо неминуемо расте, защото растежът и движението са признак на живота. И аз наистина виждам тук наоколо тези признаци на живот. Как подобрявате с внимание към детайлите стандартите в ашрама. Как се стремите да обогатявате настроението на мисията. С времето постигаме някакво ниво на осъществяване в това отношение. След това трябва да усъвършенстваме тази готовност и грижовност – трябва да ги практикуваме на по-висше, по-фино ниво. Както е казал Шрила Прабхупад: „Вече имаме достатъчно мляко; сега нека го кондензираме”. Понякога можем да достигнем такъв стадий в живота си, когато имаме вече достатъчно мляко; тогава трябва да сгъстим това мляко.
В живота си вие сте постигнали толкова много. Очевиден успех, някои провали, но довели до добри осъзнавания. Вече имате достатъчно. Духовно сте много богати. Стремете се да кондензирате богатството си. Млякото не е нещо лошо, но е някак твърде леко. Ако започнете да го кондензирате, то се сгъстява. Ако продължите да го кондензирате, става сладко от само себе си. А когато се сгъсти дотолкова, че вече не е течно, то се превръща в бърфи[1].
Така че мисля, достатъчно е. Стига вече! Каквото имате, достатъчно е. Опитайте се да го сгъстите.
Защото всички вие имате възможността да практикувате. Разполагаме с ашрам! Това е такова невероятно постижение. Знаете, казва се: „Не се изненадвайте, ако откриете малко мая в храма. Много по-голямо чудо е да намерите храм в мая.” Защото това е свят на илюзията и да намерите място, посветено в служба на Всевишния, само по себе си е чудо.
Имате броениците си… Веднъж имаше един кандидат да стане бхакта. Беше присъствал на една лекция, а след лекцията някой от посветените ученици си беше увесил джапата на закачалката за дрехи. И този нов човек каза: „О, ако аз имах джапа, никога не бих я окачвал така!” Тогава учителят му отвърна: „Ще дойде време, когато и ти ще си окачваш така джапата.”
Но достатъчно! Стига с това настроение на премахнати илюзии! Стига с тая духовна леност! Стигнете до едно по-добро ниво в духовните си практики. Имате всички шансове да усъвършенствате живота си. Щом с нас е светата троица на нашата вяра – хари-гуру-ваишнава, щом Бог е с нас – тогава кой е против нас? Ако Той е с вас, кой е против вас?
Наскоро прочетох мъдрост от един свещеник. Той казва: „Ако аз се опитвам, дори и с Бога, не мога да успея. Обаче Той, дори и с мен, винаги успява.” Толкова е просто. Щом Той е с нас, какво липсва? Какво още ни е нужно? Гуру – ако някой не е доволен с Бога, той ще получи гуру – за да се научи да е доволен с Бога. Имаме и чудесна санга. Сангата кара всичко да оживее. Каквото сме научили теоретично, можем да го приложим на практика в една добра санга.
Така че всичко, което ни е необходимо за духовните ни практики, ние го имаме. Обаче не е достатъчно! Моля ви, продължавайте! Стремете се да откривате още съкровища. Споделяйте, давайте на останалите, и тогава ще ви бъде дадено. Помагайте на другите да осъзнаят духовния си произход – това е служене към човечеството. А също и служене към източника на всички живи същества. Защото по този начин енергията, която някак, под въздействието на илюзията, се е отделила от своя източник, се завръща у дома, при Бога. Кришна се радва, ако все по-голяма част от енергията Му се връща към Него. Това е нашето смирено приношение и служене – да помагаме на тези отчуждени енергии да се завърнат към извора, на който принадлежат.

(следва продължение)

1.  Индийски сладкиш от кондензирано мляко

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

И така, достатъчно! Достатъчно сме събирали материални джунджурии – това е версията на духовния човек. Материалистът ще се опитва да насъбира и да е удовлетворен. Духовният човек не иска да насъбира; и е удовлетворен. А какво да кажем за бхактата? Той е трети вид. Не е материалист, обаче не е удовлетворен да не насъбира неща. Един вид духовен е, но пак не е удовлетворен. Предупредих всички – внимавайте! Това е много опасен процес. Нито можете да натрупате всички притежания на света, нито можете да сте удовлетворени. 

Преданият е много особен тип. Той иска да събере всички възможни съкровища. И е готов да не бъде удовлетворен. Достатъчно! Стига с това мое търсене на щастие! Стига с това събиране на материални неща! И със събирането на духовни постижения стига! Е, какво искаш тогава? Ние искаме една красива версия на реалността. 

В „Гита“ се казва, че един йоги е удовлетворен с това, което е постигнал. А вие доволни ли сте от постигнатото? Коварен въпрос. Защото ако кажете: „Да!“ тогава ще ви река: „Ами много хубаво, тогава продължавайте да си практикувате йога”. Ако кажете: „Не!“, Тогава отново ще чуете: „Добре, тогава практикувайте бхакти”. 

Обаче трябва да сте много внимателни с това „достатъчно е“. То е духовно отношение. Ние не преследваме духовни постижения. Достатъчно, стига с това трупане! Но ние търсим нещо друго. Едно по-пречистено, по-фино търсене. А при него никога не е достатъчно. Защо? Защото не става въпрос за собственото ни удовлетворение, а за удовлетворението на Божествената Двойка. И ако попитате Говинда: „Достатъчно ли ти е?” Горе-долу. Или ако попитате Шримати Радхарани: „Ами Ти? На Теб достатъчно ли ти е?” Е, понякога, когато са гневни, гопите ще рекат: „Писна ни от цялата тази история!” Но като цяло Красотата и Любовта искат още, искат все повече и повече един от друг. Така че всъщност това е изначалният източник на тази напълно невъзможна за утоляване жажда на човешката душа. Защо ние все искаме още и още? Защото изначално Красотата и Любовта искат все повече и повече един от друг. Кришна иска да разкрие все повече от Своята красота, а Радхика иска да прегърне все повече от тази красота с любовта си.

Така че най-висшата версия на „достатъчно е“ е „не е достатъчно“. Чували сме от нашите учители, че дори една капка божествена милост може да потопи цялата вселена. Отначало може да си помислите, че това са някакви красиви поетични думи. Ала всъщност трябва да ги разбираме много дълбоко, много проникновено. Защото една капчица духовна същина е несравнимо по-голяма от цялата материална вселена – тя просто е в различно измерение. И е съвсем вярно, че една капка от тази божествена милост може да освободи, потопи и спаси цялата вселена. 

Така че и една капка стига. Но на вас стига ли ви една капка? Затова казвам, че трябва да сме много внимателни с тези думи: „достатъчно е“. Защото в материален смисъл жаждата е неутолима; в неутрален смисъл тези думи са верни; обаче в равнината на позитивното и прогресивно безсмъртие, вярна е следващата версия – „не е достатъчно“. 

Добре, но къде съм самият аз в тази грандиозна картина? Аз колко процента съм съхранил от изначалната си чистота? Доколко се е разкрила природата на душата ми? Къде е моята духовна идентичност? До каква степен действам според тялото и материята, и до каква степен действам според духа? Накъде е насочен фокусът на виждането ми? Ако изследвам себе си – не теоретично, а наистина самия себе си – има известни постижения, има и недостатъци. Изгубил съм много в този живот. Но съм и спечелил много. Така че ако теглим чертата и балансът все пак е позитивен, откъм духовната страна, тогава сме щастливци.

(следва продължение)