Archives

Calendar

June 2021
M T W T F S S
« May    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  



Допълнителни издания issues

Naimisharanya

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

Много съм щастлив, че вчера се съгласихме по някои основни въпроси: животът е нещо хубаво, той има духовна цел, всички ние търсим благословии. И също, моля ви, помнете тези три факта: първият беше, че сме вечни, духовни души; вторият беше, че принадлежим на Върховния, на Бога; и третият фактор беше, че помежду ни има жива и любяща връзка. Съвсем простичко е: аз не съм умиращото тяло, тази материална конструкция, а съм духовна енергия, душа; принадлежа на висшия източник, на Върховния Бог; и ние имаме връзка, основаваща се на обич. Той е любящ към мен, а аз също се старая по най-добър начин да изразя готовността си да Го обичам. Обаче трябва да намерим как да прилагаме всички тези истини в живота си. Защото не стига просто да се съгласим по всички тези въпроси, но трябва и да ги реализираме, да ги осъществим на практика.

За да научим нещо повече за духовната наука, трябва да изучаваме, да изследваме някои разкрити писания. За днешната беседа съм донесъл една от най-скъпоценните, най-високо ценените свещени книги на Индия, считана за зрелия плод на ведическите откровения. Веда означава „знание” – материално и божествено знание; плюс духовна мъдрост. Веда е като огромно дърво, съдържащо цялата информация. И това дърво не е безплодно, то е плодоносно дърво. А най-безценният плод на това божествено дърво на познанието – това е „Шримад Бхагаватам” или „Бхагавата Пурана”. Това е писанието, свързано с Върховния, с Бхагаван.

В действителност то е беседа – беседа между мъдреци в отминала епоха, в древни времена. Тяхната среща била много подобна на нашата среща тук. Всички ние сме разбрали, че днес тук ще има събиране, и сме дошли. По същия начин и те получили вест, че се провежда много значима духовна дискусия и си казали: „Нека идем там! Нека я посетим!” Това бил обмен между лектора и публиката – те имали някои въпроси. И един от основните въпроси бил: „Кой е най-добрият път? Има толкова много религиозни пътеки и духовни процеси – кой е най-добрият, най-прекият?” Това актуален въпрос ли е? Считам, че много! Дори още повече процеси и пътища са познати днес. Затова трябва да знаем кой е добър и кой е най-добрият.

Тогава бил даден следният съвет: са ваи пумсам паро дхармо ято бхактир адхокшадже ахайтукй апратихата яятма супрасидати[1] – „За цялото човечество най-добрият път да се доближат до Бога е този, по който могат да постигнат преданост към Него, бхакти, божествена любов. И този подход трябва да е безусловен и постоянен, защото чрез него атман, душата отвътре, ще бъде върховно удовлетворена.”

Представете си, че задавате този въпрос: „Кой е най-добрият път?” И си представете, че получавате същия отговор: „Най-добрият път за всички е този, по който можете да добиете божествена любов. В своите духовни усилия трябва да бъдете безусловни и неизменни. Тогава ще се радвате на върховно блаженство в сърцевината на сърцето си.” Съгласни ли сте? Да!

Но след това има и още информация. Как да се постигне?

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.6



DSC_0037

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Моля ви, запомнете това. „Кришна” е Тъмният Бог, Върховната личност на Господ; „Харе” е Неговата божествена любяща енергия; а „Рама” отново се отнася до Него, но също ни напомня и за щастието, което можем да извлечем. И не само в края на живота си, но и сега, тук и сега. Виждате ли, „тук и сега” означава „пространство и време”. Как да минем отвъд времето и пространството? Как да разтрогнем всички кармични обвързвания, които имаме? За това се нуждаем от информацията, съдържаща се в 84-те милиона мантри, която е кондензирана в това най-висше послание: Харе Кришна! Или може да кажете: Харе Рама, защото то е досущ като танц в кръг – човек не знае къде е началото и къде краят, винаги се върти.

Но знаете, духовният напредък е постепенен процес, стъпка по стъпка. Много наподобява изгрева на слънцето, което искаме да приветстваме сутрин. През нощта цари мрак, няма я благодатната слънчева светлина. Призори, в очакване на изгрева, малко по малко започваме да разбираме какво има около нас. От мрака бавно-бавно изплуват дърветата, къщите, хората, защото божественото слънце наближава и хвърля светлината си върху всичко. А когато самото то се появи на хоризонта, всичко става ясно. Няма го вече мрака. По същия начин божествената светлина, дивното озарение на слънцето-Кришна също изгрява на хоризонта на нашето сърце и душа. И може днес сърцето ми да тъне в мрак. Но само щом това божествено слънце изгрее на моя хоризонт, то ще озари всичко. От мрака води ме към светлината.

Има много-много стъпки в нашия процес. Нашите учители са дали 64 различни стъпки. И първият от тези 64 начина за усъвършенстване е да се приеме подслон. Какво означава „подслон”? Че вече не си изложен на трудностите. Намерил си своя дом, намерил си закрила. Подслон означава, че вече не си сам. Така че това е много успокояващо чувство, като уюта на дома. Затова е толкова препоръчително да намерим такъв подслон в живота си, за да можем да следваме някакви насоки, да можем да практикуваме медитация, да можем да подпомогнем индивидуалното си просветление и да призовем божественото сияйно слънце на любовта да изгрее на хоризонта на нашето сърце и душа. А след това можем да продължим с множеството останали стъпала в нашия духовен живот и напредък, които ще ни отвеждат все по-близо и по-близо до нашите красиви идеали на съвършенство, хармония, красота и любов.

Досега не сме разбирали какво е любов. Но ако в живота ни се случи чудо, ще можем да добием представа какво е. Нещо вътре в нас ще трепне.

Приключвайки нашата сесия днес, нека ви пожелая една много благословена и успешна година! Нека всичките ви духовни усилия бъдат осъществени, всички благословии да се спуснат и кондензираната есенция на цялото това време, пространство, карма и информация дойде като божествена капка амрита за всички нас, а този нектар да се превърне в океан – сагар. Бъдете обединени в духа! Благословии на всички! Нека има мир по света! И моля ви, елате и утре!

 



beauty 1

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

В тази вселена има 84 милиона мантри, плюс техните комбинации и пермутации. 84 милиона мантри! Боже мой, как можем да изучим тази духовна наука?! Тези мантри оформят информационния фон на битието. Тази материална вселена е предопределена от дадени фактори. Един от тях е пространството. Това пространство е толкова необятно, че е много трудно да се намери центърът му. Но едно нещо е сигурно – един център на тази вселена е това място тук и сега.

Друг фактор, който предопределя битието, е времето. Пространство и време. А една от книгите, преведени от моя духовен учител по заръка на неговия гуру беше „Отвъд времето и пространството”[1]. Как да намерим път за преминаване отвъд времето и пространството?

Третият фактор, който предопределя тази космическа структура е карма, или закона за действие-последствие. И така: пространство, време, действие-последствие… Нещо друго? Още едно, а именно информацията. Духовната информация се съдържа в тези 84 милиона мантри. На практика един живот не стига да бъдат изучени всичките правилно. За щастие нашите учители са ни казали, че всред всички тези милиони мантри, три са много важни. Три можем да научим, нали? 80 милиона не бихме могли, но три – може би ще можем.

Едната главна мантра е ом – сигурен съм, че я знаете. Какво означава ом? Това е божествената звукова вибрация, шабда-брахман. Тя е толкова могъща, че може да превърне хаоса в космос; от безпорядъка може да създаде ред. Само си представете, щом тази божествена звукова вибрация може да се справя с всички космични дела по верния начин, да сътвори тези хармонични вселени, ако тази мантра отекне в нашия ум, в нашето сърце – от хаотичното състояние на съзнанието, което имаме в момента, тя ще създаде хармоничен порядък.

А какво е скритото значение на ом? Сега ще речете: „От смърт води ме към вечност”, понеже сте слушали много внимателно предишната лекция. Но всъщност ом е съставен от три звука – „А”, „У” и „М” – АУМ. Кой е А, кой е пръв във всичко? Това е Бог. Той е първи във всяко отношение. Кой е „М” – това е човекът, „М” сме ние. А кой е „У” помежду ни? Кой стои между Бога и вас? Божествената любов.

Така че ако помните тази мантра ом по такъв начин: че има Бог, има ме мен и помежду ни божествената любов е връзката, тогава това ще сътвори една хармонична вселена в живота ви.

Втората главна мантра е молитва за закрила. Понякога всички се нуждаем от закрила, нали? Когато сме атакувани от житейските трудности, или сме се оплели в някакви лични глупости, или каквото и да е – ние се нуждаем от божествената закрила. Тази втора мантра гласи: ом намо бхагавате васудевая. „Поднасям моите почитания на Васудева – това е едно от имената на Кришна в аспекта Му на всезнаещия Бог – поставям се под Негова закрила.” Казва се, че това е една от най-мощните защитни мантри. И може да ми вярвате – изпитано е, работи. Така че когато сте в нужда или в проблем, или искате божествената закрила да обгърне някой друг, може да се молите с тази молитва.

Добре, сега имаме мантра за порядък – ом; имаме мантра за защита – ом намо бхагавате васудевая; нуждаете ли се от нещо друго? Да! Ние се нуждаем от специален вид вътрешно удовлетворение, търсим щастието на душата си. Има мантра и за това. Тя гласи: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Това е мантрата на божествената любов. Тя не само ще ни облагодетелства и благослови с една божествена перспектива, но е и като празник на великата победа на божествената любов. Тя е като разговор с Божествената Двойка. Веднъж споменах, че тази мантра е нещо много важно в живота. След края на лекцията една възрастна дама дойде при мен и попита: „Казахте, че ако повтаряме тази мантра в края на живота си, тя ще ни благослови с вечен живот – как се произнасяше точно?”

(следва продължение)

 

[1] Предишното заглавие на „Лесно пътуване до други планети” от Бхактиведанта Свами Прабхупад

 



mantra

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

Това е интелектуалното значение на тази молитва, на тази мантра: „От нереалното води ме към реалността, от мрака към светлината, от смъртта към вечността.” Ала мъдрите учители, които се стремим да следваме, дават някои специални тълкувания на тези думи. Те казват: когато мантрата гласи „от нереалното води ме към реалността”, всъщност това означава „от смъртта води ме към вечността”. Такъв е скритият смисъл на молитвата. Когато се казва: „от мрака води ме към светлината”, всъщност това означава „от смъртта води ме към вечността”. Да, такова е тайното значение на символичен език. И накрая когато се казва: „от смъртта води ме към вечността”, това означава „от смъртта води ме към вечността”. Защото в края на краищата това е посланието тук.

И така, имаше изпълнен със смисъл аспект, касаещ живота – сат. Имаше го интелектуалното значение – когато разбрахме скритото послание: от смърт към безсмъртие. И знаете, обещах ви и трети аспект, който ще ви направи щастливи. Всъщност това вече се случи, защото мисля, че всички ние много щастливо празнуваме победата на вечния живот над смъртта.

Но в действителност има още някои неща, които да се добавят. Например асат означава също и непроявеното състояние на вселената – когато всички разновидности на живота, планетите, елементите и разнообразните необходими съставки на тази вселена още не са проявени. Всичко съществува като потенциал. От този потенциал, моля Те, води ме към изразения, проявения свят. Вгледайте се в себе си – вие сте изпълнени с потенциал, повечето от който все още не е проявен. Дори не можем да си въобразим своето духовно бъдеще; въобще си нямаме и идея, и представа за перспективите, които имаме. Затова се нуждаем от тази молитва: моля, от това непроявено състояние на живота ми, някой да ме отведе на нивото, където целият ми потенциал ще е осъществен. Затова от нереалното води ме към реалното! От непроявения потенциал, води ме към прякото, реално преживяване на духовното блаженство!

Вторият ред гласи: „От мрака води ме към светлината!” Мракът е черен, нали? А светлината е бяла. Така че това означава и: „от черното води ме към бялото”. Но не става дума за игра на шах, има по-дълбок смисъл. Преди говорихме, че обичайно възприемаме тъмнината като нещо лошо, като недостиг на светлина, като невежество. Но всъщност ако погледнете картина на Бог Вишну, или Бог Кришна, Неговото тяло е тъмно, черно, тъмносиньо. Защо? За да докаже, че Той не е човек. Бог е отвъд човешкото разбиране. И обикновено си мислим, че мракът не излъчва светлина, но в Неговия случай, Той излъчва. Тъмнината на Кришна е мистична тъмнина, излъчваща светлина.

От нашите свети учители сме разбрали, че божествената личност, Кришна, е тъмен – той е Тъмният Бог. Обаче от вашия фолклор сме разбрали коя е най-красивата девойка на селото. Как се нарича тя? Радха. А всъщност знаем, че любимата спътница на Бог Кришна е Радха. Това е пряко доказателство, че вие, българите, идвате от бреговете на Майка Ганг. Разбрали сме, че да се обожава този Върховен Бог с тъмен облик е много добре, но Той винаги се радва на компанията на тази красива девойка Радха, която е светла. Затова като се молим: „От тъмнината води ме към светлината”, това има и още едно значение – от разбирането за този смугъл Върховен Бог, нека бъда въведен в разбирането за красавицата на селото! Много мистично, много езотерично значение! От мрака води ме към светлината.

А какво е мистичното тълкувание на последния ред „от смъртта води ме към вечността”? То е „от смъртта води ме към вечността”.

Затова сме такива късметлии да повтаряме тази мантра. Това е най-висшата благодат на една чиста молитва – да разкрие нашата изначална блажена природа. И така, какво се съдържа в една добра мантра, в една добра молитва? Сат – дълбокият смисъл на живота, чит – много висше интелектуално разбиране на същата тема, и ананда – блаженството, което всички търсим.

(следва продължение)

 



29594552_1776147379073661_1021810257005969036_n

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 вечер, София)
Асато маа сад гамая… „От нереалното, води ме към реалността”.
Съгласни ли сте с тази песен? Тази молитва идва от много древно свещено писание в Индия. Идва от един Упанишад[1] . Упанишад означава „тайни учения”. Ние всички търсим тайните. Веднъж организирахме серия лекции под надслов „Тайните учения”. Представете си, публична лекция за тайни учения… Но трябва да ви кажа, че дойдоха три пъти повече хора от обикновено. Защото ние искаме да намерим тайните. Чувстваме, че животът сам по себе си е твърде скучен без тайни. И всъщност тази мантра се съдържа в едно такова тайно писание. Това също така означава, че научаваме тайната в близката компания на садху, свети хора. Трябва публично да заявя, че тайните не са за публика. Но тъй като сега сме в много интимен кръг, можем да говорим за тях.
И така, мантра – какво означава мантра? Мантрата е молитвена формула за освобождаване на съзнанието. Една добра мантра винаги ще съдържа същината на битието, ще съдържа също и дълбок смисъл, и още нещо, което ще ви кажа накрая. Тези три фази на тази мантра, на тази молитва са много съществени. Какъв е първият ред? Асато маа сад гамая; асат значи „неистинско, нереално, илюзорно”. „От нереалното, води ме към реалността!” Кой ще ни води от нереалното, от илюзорното отражение, към реалността? Божественото напътствие – проявено в нашите духовни учители, в нашите светци. Също в божествения зов, който всички долавяме съкровено в сърцата си. Онази силна убеденост, която изпитваме – тя винаги ще ни ръководи по верния начин. Пък и знаете, опитвали сме нереалното толкова много пъти. Старали сме се да намерим своето щастие в това нереално, илюзорно отражение. Не знам вие какъв успех сте постигнали; аз не съм постигнал никакъв успех в това. Нека се стремим да намерим удовлетворението си в сат, в истинската реалност.
Но когато ви казвам, че духовната реалност е много истинска, вие може да възразите: „Тя е съвсем нереална за мен. Настоящата ми реалност е болка, страдания, ограничения – това е реалността ми днес.” Когато ви казвам, че животът е мистична опитност, може да възразите: „Това е толкова далеч от мен!” Но когато вие ми казвате, че животът е страдание, на мен това ми звучи много нереално. Така че кой е по-прав – вие или аз? Чие послание е по-силно – моето или вашето? Разбира се, това не е състезание, но аз се надявам моето послание да е по-силно.
И така, тази молитва съдържа нещо много съществено за нашия опит, наречен живот. От нереалното, от отражението, трябва да стигнем до оригинала. Това прави всичко много смислено.
Вторият ред гласи: „От мрака води ме към светлината!” Мисля, че всеки разбира. Мракът обикновено е равнозначен на невежество, ограничения, страдания; докато светлината означава знание, вяра, щастие. Затова от тъмнината ние искаме да намерим своя път към светлината. Така че моля Те, мой Господи, от мрака води ме в светлината!
И третият ред казва нещо много важно: „От смъртта води ме към вечността!” Това е финалното ограничение в живота – смъртта. Тя е толкова несвойствена за нас, че искаме да я отхвърлим, да я прикрием, да я пренебрегнем. При все това тя ще дойде, рано или късно. Тя е друг вид опитност. Ала тъй като не осъзнаваме нуждата от смъртта, за да изпитаме вечния живот, затова тя ни изглежда някак странна. Всъщност ние, хората, сме толкова за живота, че искаме да отречем смъртта. Това не-съществуване ни се струва такава странна концепция, защото сме толкова живи.
(следва продължение)
1. „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28


11988539_10153608669809628_866992268485997133_n

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 вечер, София) 

Животът е красива опитност. Животът е свещен, защото идва от божествен извор. Всички ние в тази стая имаме нещо общо. Имаме и нещо различно. Кой е факторът, който ни обединява? Това е божественият извор, духовната ни природа и божественото ни местоназначение. А кое ни отделя? Онази уникална индивидуална красота, която прави картината още по-прекрасна. В този смисъл ние сме едно по дух, а сме различни по самоличност, по неповторимите си характеристики, по своята индивидуалност. И всички имаме една много специална частичка вътре в нас – нашата духовна същност. Толкова много аспекти от живота ни се променят с времето. Но съществува нещо, което никога няма да се промени. Нашата самоличност, нашата съкровена, същностна природа – тя никога не се променя. Затова, като интелигентни човешки същества, трябва да търсим именно тази своя вечна страна. И всички вие сте големи щастливци, понеже сте потърсили извора на вечното щастие.

Това са големи думи. Обаче са истина. Защо? Защото ако развиваме тази вечна връзка на най-добрата си част – душата ни – с вечния източник по един вечен, съвършен, любящ начин, тогава това е най-доброто място.

Животът е сложен. Философията е дори още по-сложна. Теологията е направо лабиринт. Ала висшата истина винаги е съвсем простичка: Ние не сме тела, а души от Духа; принадлежим на Бога; и съществува жива и любяща връзка помежду ни. Толкова ли е сложно? Не, не е. И когато се стремим да даваме най-доброто, което имаме от себе си, това е начинът да се доближим към върховния, най-висшия извор на цялото битие, на цялото знание и на цялото щастие.

Този живот – като мистична опитност – си заслужава да се живее. Дори нещастният живот е по-добър от никакъв. Но щом имаме този шанс, защо да не го превърнем в щастлива възможност? Затова трябва да развиваме вечната си страна по един духовен начин, за да се свържем с вечния извор.

Бог не е теория. Много хора казват: „Аз вярвам в Бог. Но дали Той наистина съществува…?” Да, Той съществува. Отвъд нашето въображение. И когато си мислим, че сме много далеч от Него, Той е готов да дойде съвсем близо до нас. А когато чувстваме: „Сега съм се доближил с една стъпка към Него,” всъщност Той е направил сто стъпки към нас. За щастие Той е такъв, активен тип. Не просто пасивно чака да се изкатерим догоре по стълбичката на духовното израстване. Нашият Бог откликва. Кришна е всепривличащ. И Той използва Своята привличаща сила по безгранични начини. Така че ние просто трябва да се оставим на тази привличаща сила. Това е най-доброто, което можем да направим – да спрем да се съпротивляваме. Да спрем да се съпротивляваме на духовното блаженство. Недейте да отблъсквате своето спасение. Не пропускайте възможността да направите една стъпка по-близо до Бога, за да може Той да дойде сто стъпки по-близо до вас.

Затова от време на време трябва да се събираме заедно. Да мислим за Бог и за духовния си дълг е добре. Да говорим е още по-добре. Но да пеем за славата на Бога е най-добре! Да се включим в това велико празненство на песните и танците в духовна радост. Защото нашата изначална природа е блажена. Именно това свое изначално състояние трябва да съживим.



Кришна

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София) 

Свами Тиртха: Чух, че имате някакъв обучителен курс тук, така ли е? Какъв е? Каква е темата му?

Премананда: „Бхагавад Гита”.

Свами Тиртха: О, „Гита”! Много добре! Много добре! Ще откриете много тайни в „Гита”. Може ли да ви задам няколко въпроса? Вие тук сте учени върху „Бхагавад Гита”. Може ли да ви запитам кой е средният стих в „Гита”?

Баладев: Ние сме още в първи клас.

Свами Тиртха: Първа класа предани, да, както беше споменато. Може би не сте разглеждали това все още, така че моля ви, проверете. Тогава ще видите какво е поставил Кришна във фокуса на „Гита”, в самата ѝ среда. Пресметнете, открийте точната среда на „Гита” и там ще намерите много поверителна информация.

И много, много други тайни са скрити в „Гита”. Затова моля ви, продължавайте да я изучавате. И много скоро от нивото на абсолютно начинаещи ще можем да стигнем до нивото на знаещи.

Ядунатх: Девета Глава ли е средата на „Гита”? „Най-поверителното знание”?

Свами Тиртха: Охо, вие вече пресмятате!

Ядунатх: Да. На прав път ли сме?

Свами Тиртха: Има ли някой математик тук? Възможно ли е да има една средна от четен брой глави. Колко глави има в „Гита”?

Ядунатх: Осемнадесет.

Свами Тиртха: Значи няма една средна глава. Две са! Едната е Девета озаглавена „Най-поверителното знание”. А коя е втората средна глава? Десета, „Съвършенството на Абсолюта”. Така че фокусът е тамнай-тайното познание и славата на Всевишния. Това е като семе. А всички останали глави са просто важни слоеве, защитаващи това семе, които го обясняват по най-различни начини.

Ядунатх: Можем ли да кажем, че средата на Девета Глава е стих 17? „Аз съм бащата, майката, създателят и прародителят на тази вселена, целта на знанието, пречистващата сила…”

Свами Тиртха: Хубаво е, но не е това. Защото не става дума за средата на главата, а за средата на 700-те стиха това е, което търсим. Обаче отново, ако стиховете са четен брой, нима може да има един среден? Най-вероятно не, скъпи мои синове и дъщери. Отново, средните стихове би следвало да са два. Така че моля ви, продължавайте да пресмятате. Вземете си го за домашно.

Обичайно никога не се замисляме за това, нали? Мислим си: „Чел съм „Бхагавад Гита”.” А какво си разбрал, скъпи мой? „Чел съм я два пъти!” Но можем да продължаваме да четем „Гита” животи наред.

Ала дори само от заглавията на тези средни две глави можем да разберем, че там има нещо много важно – какъв е фокусът на това божествено откровение. Едното е скрита тайна, а другото е открита слава. Каква красива структура!

И ако мога да ви дам някои насоки, средните стихове на „Гита” се намират в Девета Глава. Обаче знаете, всички главни свещени писания си имат есенциални стихове. Спомняте си, преди няколко години обсъждахме чатур-шлоките на „Бхагаватам”. „Бхагаватам” съдържа 18 000 стиха, а същината му е дадена в четири от тях. „Аз съм бил, Аз съм и ще бъда. Каквото и да виждаш, това съм Аз. Ако нещо ти изглежда извън Мен – това е илюзия. Трябва да достигнеш до края на своето търсене[1]това е есенцията на „Бхагаватам”. „Гита” също има своите чатур-шлоки. В коя глава се намират те? Правилно, в Десета Глава. И така, средните стихове са в Девета, а чатур-шлоките са в Десета. Моля ви, намерете ги! Ще откриете много важни напътствия за цял живот.

Стига толкова теория! Изгубихме се в пресмятане на стихове. Казва се, че всички разкрити писания, от началото до края, и всички шлоки просто възхваляват Върховния Бог Вишну. Това е същината, която трябва да помним, така че всички разкрити писания да ни казват това послание: възхвалата и обожанието са същината. И ако това е информацията, която достига до нас, надяваме се, че нашите думи, нашите мисли и нашите действия също ще станат възхвала на Всевишния. 

[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.33-36



51620284_2113764712023858_2619911195653570560_n

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Баладев: Казахте във връзка с просветлението, че всяко наше действие тук, в този свят, е свързано с някаква грешка. А една много основна грешка е егоизмът, който имаме дори несъзнателно и който е толкова досаден навик. Как да се отървем от този навик, или по-скоро как да го заменим с друг, защото съм чувал, че когато искаш да се избавиш от даден навик, трябва да го замениш с друг, по-добър?

Свами Тиртха: Егоизмът не е нещо лошостига да сме на нивото на истинското его, на нивото на атман, душата. Проблемите идват от изкривяването на този принцип на самооценка и идентичност. Ахам„самият аз” или „аз съм”няма нищо лошо в това. Всъщност ахам на санскрит означава „мен, аз, аз съм”. Това е изключително мистичен израз. Защото с какво започва тази дума? „А”. Кришна казва в „Гита”: „От буквите Аз съм „А”.[1] „А” е първата буква в санскритската азбука. А коя е последната буква? Отгатнете! Последната буква е „ха”. И кой е последният звук в това ахам? Носовата вибрация „м”, която винаги обозначава духовната същина.

Така ахам означава: от самото начало на азбуката до последната буква, плюс духовния заряд всичко! Всичко, което думите могат да опишаттова съм аз. Разбира се, не става дума за вашия „аз”, а за божествения „Аз”. „Аз съм”. Кой казва „Аз съм”? Ако вие кажете „аз съм”, това е ограничено. Ако Той каже „Аз съм”това е божествено послание. Кой дръзва да каже: „Аз съм”? Един-единствен има пълното право да каже „Аз съм този, който притежава цялото съществуване. Така че това „Аз съм”, ахам, е божествено слово.

И така, има ли нещо нередно в ахам? Няма нищо нередно в ахам. Ахам обозначава светостта на съществуването. Но тогава къде е нередността? Ние всички чувстваме, че нещо не е наред. Изкривяването не е наредкогато е ахам-кара. Кара означава „идентичност”. Ние, духовните души, също можем да заявим: „Ахам, аз съм,” но ние сме реалност, зависима от Върховния ахам, от върховното битие. Така че нашето ахам е в относителна позиция спрямо някого; то е свързано с някого. Когато забравяме за тази свързаност се получава изкривяването. Тогава си създаваме, измисляме си самоличност и именно тя е ананкара, сътворената идентичност, скалъпеният „аз”. Единственият проблем е в товав тази измислена, лъжлива концепция за самите нас.

Най-общо казано ние, хората, имаме три образа, три самоличности. Едната е как другите ви виждат. Втората е как самите вие виждаме себе си. И третата е какви в действителност сте. Например, вие може да се мислите за мъдър човек. Докато другите ви считат за пръв глупак. А в действителност не сте нито глупак, нито мъдрец, а някъде по средата. И така, имате тези три типа идентичност: какво мислят останалите за вас, какво мислите вие за себе си и кои наистина сте. И ако тези три образа се доближават и съвпадат все повече, тогава е здравословно, тогава е прогресивно. Когато не се стремите да си изфабрикувате самоличност, която да се хареса на другите, а сте готови да се покажете такива, каквито сте. Само че за да го направите, най-напред трябва да постигнете истинските себе си.

И така, единственият проблем е в изкривената самоличност, тази аханкара. Трябва да заменим този скалъпен, фалшив егоизъм или самоличност с истински, да съживим истинското си, изначално съзнание. Целият духовен процес е това – да съживим своята изначална идентичност.

Не искам да говоря общи приказки, но обикновено ние се мислим за центъра на вселената. Което също малко или много е вярно, защото собственият ни живот е най-важният за нас, именно с него трябва да направим нещо, така че е нужно да се фокусираме върху себе си до известен предел. Ала единствено, за да премахнем нечистотата, да отстраним прахта, покривалата, слоевететогава изначалната ни духовна искра ще засияе. Омагьосани от илюзията, ние подхранваме своята фалшива идентичност, докато под закрилата на духовния учител, на процеса, на Махапрабху и на Кришна подхранваме истинската си самоличност. Това е начинът да се отървем от фалшивите разбирания и да открием своята най-висша духовна същина. 

[1] „Бхагавад Гита” 10.33



tatastha 4

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„В „Бхагавад Гита” е потвърдено, че след много-много раждания, когато човек действително помъдрее, той се отдава на Васудева[1], знаейки съвършено добре, че Кришна, Васудева, е източникът и причината на всички причини. Въпреки че такъв мъдрец е много скъп на Кришна, останалите също са приети като много възвишени, защото макар да са нещастни или да се нуждаят от пари, те са дошли да търсят удовлетворение при Кришна.”[2]

Така че дори да имаме съвсем мъничка частичка божествено знание или преданост, рано или късно те ще превземат цялото ни съзнание, стига да не допускаме големи грешки.

„Без да се издигне до позицията на гяни, мъдрец, никой не може да се придържа към принципа на обожание на Върховния. Мъдър е този, който напълно е разбрал, че е душа от духа, а не просто тяло.”

Това звучи като твърде простичка информация, ала при все това отнема дълго време да се осъзнае. Ако искаме да открием някаква съвсем обща цел на дейностите си, можем да я формулираме по следния начин: да помагаме на хората да разбират, че не са умиращите тела, а вечни души. Това би могло да е една добра програма за тази кампания – много общовалиден, универсален принцип, за да могат хората да не остават в материалното разбиране за живота, а по-скоро да се стремят към духовното. Пък в съответствие със своите способности, готовност и чистота, можем да достигаме до все по-висши и по-фини пластове на реалността. Но както се казва в този толкова важен стих от „Гита”, бахунам джанманам анте гянаван мам прападяте; бахунам джанманамслед много-много животи, множество прераждания; гянавантези, които притежават знание, които са разбрали – те ще се отдадат на Мен, мам прападяте. Васудева сарвам итиВасудева е всичко. Той е всичко. Кришна е всичко, но не всичко е Кришна. Това звучи като дзен коан. Размишлявайте цял живот върху този коан. Кришна е всичко, но не всичко е Кришна. Васудева сарвам итиТой е всичко; са махатма судурлабхатакава велика душа, която разбира всички тези тайни, е рядкост. Бахунам джанманам антезначи щом имаме шанса, поканата да разберем нещичко за тези тайни, много-много животи са зад нас. И може да не успеем да усъвършенстваме напълно и цялостно това разбиране, ала въпреки всичко трябва да се опитваме и да сме сигурни, че в края на краищата ще достигнем до съвършеното разбиране.

И след това е добавено: „Може да се заключи, че човек, който е свободен от материалното разбиране за живота, е подходящ кандидат за чисто предано служене. В „Гита”[3] също е потвърдено, че след Брахман реализацията, когато човек е свободен от материалните тревоги и може да гледа на всички същества равнопоставено, той има качествата да встъпи в преданото служене.”

И така, това трябва да е нашата позиция и нашата надеждаче щом сме поканени в това настроение на предано служене към Върховния, рано или късно трябва да се избавим от материалното оплитане. А най-лесният начин да се случи това е да намерим нещо друго, което да ни увлече. Ако сме под някакво влияние, как можем да се избавим от него? Като дойдем под друго влияние. Ако живеете под властта на местния управник и не сте удовлетворени от нея, тогава поставете се под по-висша власт, под по-висша закрила. Щом не ви удовлетворява министъра, идете при царя. Това е начинът да подобрим своя обхват. Щом не ни харесва въздействието и властта на илюзията, нека се предоставим, нека се отдадем на закрилата на божественото. За това трябва да сме много решителни: „От днес насетне ще се старая по всякакви начини не просто да избягвам влиянието на илюзията, защото това е невъзможноВ „Гита” е заявено: „Тази илюзия, съставена от трите Ми вида енергии, е невъзможно да бъде надмогната[4]. Но е казано и, че „Тези, които Ми се отдадат, могат с лекота да я прекосят.” Да, ние искаме съзнателно и доброволно да се поставим под закрилата на божествената енергия.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 7.19

[2] „Нектара на предаността”, Глава 3

[3] „Бхагавад Гита” 18.54

[4] „Бхагавад Гита” 7.14



81995374_534314633822823_8714350053579292672_n

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Бог Кришна обяснява в „Гита”, че от тези четири типа начинаещи – нещастните, нуждаещите се от пари, любопитните и мъдрите – онези, които са мъдри, са Му много скъпи. Защото един мъдър човек, ако е привързан към Кришна, не търси в замяна материални облаги. Мъдрецът, привлечен от Кришна, не иска никаква отплата от Него, нито под формата на облекчение на страданията, нито в печелене на пари. Това означава, че от самото начало, основният принцип в привързаността му към Кришна е, повече или по-малко, любов.”[1]

И така, любящата привързаност е безкористна. Иначе всяка една привързаност се нарича бизнес. „Харесвам те, за да ме харесваш и ти. Служа ти, за да ми служиш и ти.” Това е толкова обикновено. Но нека опитаме да бъдем уникални! Защо трябва да вървим по обичайните пътеки на хората в този бизнес начин на мислене? Защо да не поставим началото на нова глава в историята на живота? Нека се стремим да бъдем безкористни. Това е много добре известна тайна: че колкото повече искаш да си запазиш нещо, толкова повече го губиш; а колкото по-готов си да споделяш, толкова повече получаваш. Разбира се, няма нужда да вярвате в това сляпо. Пробвайте го, опитайте сами – дали работи в живота ви или не.

Да ви разкажа ли една лична история за това? Един ден имаше празник, Говардхана-пуджа. Този ден бхактите не можеха да се съберат, така че щяхме да празнуваме през уикенда, но сега беше точната дата на празника. Целия ден бях зает с разни други видове служене – вършех какво ли не, превеждах – така че не можах да посветя никакво внимание на самия празник. Но странно, късно следобед почувствах, че Гирирадж иска нещо от мен. Имах вдъхновението този ден да направя дарение в кутията за дарения на храма. Знаете, много е хубаво когато посещаваш някой храм, да донесеш някакво дарение. Обаче когато живееш в този храм? Рекох си: „Добре, щом това е, което очакваш от мен, ще дам с радост. Няма значение дали парите Ти са в кутията за дарения или в моя джоб – така или иначе са Твоите пари.” Реших, че ще дам първата банкнота, която хвана. Виждате ли, без пресметливост: „ще дам най-малката банкнота” или „ще дам втората”. Не, даваш първата. И какво стана? След два дни пристигнаха неочаквани гости, които също донесоха голямо дарение за Гирирадж. Така че ако дадеш, ще получиш. Но това не е финансов съвет – нека бъде ясно.

Баладев: А защо не, Гурудев?

Свами Тиртха: Защото ние не правим бизнес с духовни неща. Искаме да сме несебични в посветеността си, дори и Той да не ни връща дадените пари двадесетократно. Дори тогава искаме да дадем. Не бива да сме пресметливи в своята посветеност.

Да ви дам ли и пресметлив пример? Един наш приятел каза: „Миналата седмица имах голям късмет. Намерих две стодоларови банкноти на улицата. И реших да дам едната за храма. Обаче знаете ли, имам много палав син, който открадна една от двете банкноти. И коя открадна? Точно тази, дето исках да дам за храм.” Това е истинска история, не си измислям. Бях удивен да я чуя. Не е за вярване! Ето такива сме си – пресметливи. Трябва да сме внимателни с подобен пресметлив ум.

Най-общо можем да кажем, че човек никога не губи в посветеността. Но си има и правилен начин как да се прави дарение. Веднъж щом си дал, не го мисли повече. Вече не е твоя работа. Както е казано в Библията, лявата ръка не бива да знае какво върши дясната. Веднъж като си дал, дадено е. Дадено е на Бога – вече е Негова работа.

Същото важи и за всеки друг тип служене – не пресмятайте, след като сте го свършили. Щом сме били въвлечени в някакъв вид служене, то е за наше добро. Нуждаем се от тази силна убеденост – недейте да правите сметки впоследствие. Разбира се, трябва да сме умни, най-напред трябва да разберем къде Върховният се нуждае от служенето ни и по какъв начин, а след това да действаме съответно. Но след като е свършено, не го мислете повече.

Веднъж един ученик искаше да даде дарение на Гурудев и каза: „Това дарение е за тази и тази цел.” Гурудев се вбеси: „Нима си мислиш, че можеш да решаваш как да бъде използвано?”

Така че всяка духовна или благочестива дейност има правилен начин, по който да се извърши. Защото трябва да действаме минимум в добро, саттва; а дарение в гуната на доброто означава: на вярното място, на верния човек, с верния начин на мислене и т.н. Същото е и с всички останали видове жертви, които правим – независимо дали са усилия, изучаване, даване на помощ – всичко трябва да се върши по правилния начин. Защото тогава ще има по-малко прах по огледалото, по-малко пушек в огъня, по-малко покривала върху духовната искра.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3