Calendar

January 2019
M T W T F S S
« Dec    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Допълнителни издания issues

20130625GF79878

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос: Споменахте двете важни качества на гуру – да притежава божествено знание и вяра. Защо не е споменато тук и че той трябва да принадлежи към приемственост?

Свами Тиртха: Защото е споменато другаде. Не може всичко да е изброено на едно място. Много просто.

И всъщност качествата на гуру са много дълъг списък. Има много видове гуру. Например като Шанда и Амарка – те принадлежат на браминската каста, но при все това службата им е да обучават расата на асурите и специалността им е политика. Те са учители и трябва да бъдат уважавани. Всички учители трябва да бъдат уважавани – това е точка номер едно. Ако отдавате необходимото уважение на всички в съответствие с позицията им, няма да допускате никакви грешки. Това трябва да е основният принцип – уважавайте всеки според статута му.

Ала тъй като Шанда и Амарка са слуги на своя баща и учител, Шукрачария, а освен това са на служба при Хиранякашипу, те не могат да преподават и постъпват свободно. Ако ядеш хляба на някого, ти си обвързан, задължен си на този човек. Разбирате ли това? Ясно ли е? Веднъж се опитах да кажа това на една лекция. На следващия ден някой дойде и ме попита: „Какво беше онова, което спомена за прасадама вчера?” Може би не съм се изразил правилно. Затова ви питам: „Разбирате ли какво имам предвид?” Например, вие сте млад човек, живеете у дома при родителите си и ядете тяхната храна; но въпреки това ги критикувате. Това на какво прилича!? Издържайте се сами, яжте собствения си хляб – тогава ще разберете какво е. Не е хубаво. Ако зависите от някого, а го критикувате, това не е хубаво. Защото по дхарма, карма, традиция, кръв, каквото щете – вие сте зависими от него. Тогава не сте свободни.

Шанда и Амарка приемали хляба на своя баща и учител Шукрачария, а той бил на служба при Хиранякашипу, царя на демоните. Това означава, че те ядели неговия прасадам. Какво въобще можем да научим от тях? Тези учители се били посветили на тъмната страна.

Ами ваишнавските гуру? Те чий хляб ядат?

Хаягрива: На Кришна.

Свами Тиртха: Те ядат хляба на Кришна, правилно. Свободни ли са как да постъпват и как да говорят? Не са. Не са. Храната е много специален канал за предаване на енергия. Във вас преминава енергия от човека, който е готвил или чийто хляб ядете. У ядящия се прехвърлят качества. И това е доказано. Веднъж една бхакта беше в много горчиво настроение – тъжна, гневна, в много лошо разположение на духа. В това време тя готвеше. И повярвайте ми, храната горчеше. Горчеше! Затова бъдете много внимателни като готвите да сте в много позитивно, радостно и щастливо настроение, в много посветено на Бога настроение. Тогава храната, която готвите няма да е просто сладка, а божествена. И всички онези, които ще приемат тази храна, също ще танцуват в екстаз.

 

(следва продължение)

 



handsWater630

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Прахлада каза: „Не е възможно да се добие преданост към Кришна от онези, които са привързани към материалния живот. Подобни материалистични хора са изцяло потънали в безогледно наслаждаване на сетивата си. Затова пропадат в най-тъмен ад и предъвкват сдъвканото. Макар тези двама гуру, Шанда и Амарка, да познават Ведите, те са неспособни да разберат, че Вишну е единствената цел на Ведите. Тъй като са изпълнени с материални желания, остават привлечени от сладките слова и цветистия език на частта карма-кханда от Ведите. Точно както един слепец не може да покаже верния път на друг слепец, те не могат да ме научат на преданост към Вишну, понеже очите им са гъсто забулени от трите гуни. Докато човек не се пречисти с прахта от лотосовите нозе на махатма, лишен от материални желания, не е възможно да влезе в досег с лотосовите нозе на Бога. Ако някой има щастието да се натъкне на такава рядко срещана душа, каквато е махатма, искрено въвличайки сърцето и душата си в служене към лотосовите нозе на Кришна, всичките му анартхи, лоши качества и навици, ще изчезнат.”[1]

И така, кой може да даде бхакти? Една от книгите на Шрила Прабхупада се нарича „Животът идва от живот”. Можем да развием това: можем да кажем, че знанието идва от съзнание, а любовта идва от према, божествена любов. Тогава откъде идва бхакти? Щом животът произхожда от живот и любовта от любов, тогава бхакти произхожда от…? Правилно, от бхакти. Така че кой може да ви даде бхакти? Само тези, които я имат. Които я нямат, не могат да ви я дадат. Затова трябва отчаяно да търсим някой, който я има и после да помолим за своя дял: „Моля те, бъди милостив! Ти приемаш своя прасад на изобилната трапеза на Кришна. Моля те, дай няколко хапки и на мен.” Такова трябва да е нашето желание. Затова стремете се да добиете бхакти от тези, които имат бхакти. Какво друго мога да кажа?

А как да разпознаем кой има бхакти? Не е лесно. Шрила Шридхара Махарадж казва: „Как ще познаете дали някой е интелигентен? Ако вие също сте интелигентни.” Тогава незабавно ще разберете: „Да, този човек е интелигентен”. Но как да познаем кой има бхакти? Кой има бхакти могат да познаят само тези, които също имат бхакти. Но щом аз нямам бхакти, как да разпозная кой има? Стана много сложно… Все пак, за щастие, има хора, които ни желаят доброто и които ще ни кажат: „Хей, ето го изворът.”

За да намерите вода, трябва да копаете дълбоко. За да намерите божествено знание, трябва да копаете още по-дълбоко. А за да откриете божествена любов, трябва да копаете дори още по-надълбоко. И тогава няма да я откриете. „Не е тук! Копая ли копая, стигнах отвъд знанието, но я няма!” Тогава излизате на повърхността от голямата дупка, която сте изкопали. И когато отново сте горе си казвате: „Хей, та тя е тук! Някой я лее наоколо.”

Така че в това е нашата надежда – да намерим извора, да намерим онзи, който ще ни помогне.

(следва продължение) 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



12-0

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, Прахлада си мислел: „Шанда и Амарка не са истински гуру. Аз имах възможността да изуча вишну-бхакти, предаността към Вишну, от Нарада Муни, който е моят истински учител. Бих могъл да кажа нещо от ученията на Шанда и Амарка, както иска баща ми, но понеже въпросът бе зададен в присъствието на останалите, ще изрека напътствията на моя истински сад-гуру Нарада Муни.”[1]

Какво можеш да научиш от онези двама учители? Само политика. А какво научаваш от Нарада Муни? Преданост. Обикновено всички риши и учители излагат познанията си в някаква шастра, в някаква писмена форма. Нарада също е считан за автор на една много важна творба, наречена „Нарада Бхакти Сутра”. Сутра е „нишката” или „същината на мисълта”, а бхакти е „преданост към Бога”. Така че това е същностен трактат върху бхакти. А щом това е творбата на Нарада, какво можете да научите от него? Само бхакти.

„След като разсъди така, Прахлада отвърна на въпроса на баща си следното: „Най-висшата форма на знание е желанието да се отдадеш на Вишну и да се стремиш да Го удовлетвориш директно чрез деветте метода на предаността, които са: слушане и рецитиране на неща, свързани с Вишну, помнене на Него, служене в лотосовите Му нозе, обожаване на Него, поднасяне на почитания Нему, следване на напътствията Му, приятелство с Него и пълна отдаденост Нему с тяло, ум и реч. Считам, че човек, който редовно практикува всичко това, е изучил най-добрата наука.”

И така, Прахлада е верен на истината. Той не прави компромиси. Въпреки, че е обучаван от демонични учители, въпреки че очакването на баща му: „Какво научи, синко?” е напълно различно, въпреки че знае, че откровеният му отговор няма да се хареса, при все това той е готов да изрази мнението си. „Кое е най-доброто в живота?” „Отдадеността към Вишну.”

„Чувайки от устата на собствения си син Прахлада, че служенето и обожаването на Вишну е най-добрият тип знание, Хиранякашипу се увери, че подобни идеи са вменени на детето от учителите му. Устните му затрепериха в ужасен гняв и той започна да крещи обиди на Шанда, сина на своя гуру: „О, долен брамине, идиот! Какво направи? Ти ме оскърби, вземайки страната на моя враг, обучавайки това невежо дете в безсмислена преданост към Вишну! Човек може да върши тайно грехове, но рано или късно делата му се проявяват под формата на болест или други симптоми. По същия начин и в този свят има много злонравни хора, които се обличат като садху и се представят за приятели, но истинският им нрав излиза наяве с времето.” Хиранякашипу обвиняваше синовете на своя семеен гуру, а те пламенно искаха да се оправдаят и затова казаха: „О, победителю на Индра, трите свята треперят пред твоята мощ, дори господарят на Сварга се страхува от теб. Как може нищожен човек като мен да заговорничи срещу теб! Повярвай ми, тези идеи на Прахлада са резултат на вродената му природа. Не ги е научил от никой друг. Не ни обвинявай, недей да се гневиш!”

По онова време, в Сатя Юга, всички били искрени. Така че нямало причина човек да се съмнява в думите на другите. Хиранякашипу прие за истина словата на сина на своя гуру и отново попита сина си Прахлада: „О, позор и гибел за своя род, щом не си взел тези идеи от уроците на своите гуру, как тогава стана толкова неверен и безсрамен? Как тръгна умът ти по такъв лош път?”

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



offering_Radharaman

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

Продължаваме нашето четене. Научихме за проблемите на Прахлада в училище – как посветеността му към Вишну и готовността му да сподели своята вярност към Него му донесли неприятности.

„Учителите на Прахлада го хокаха сурово, но нямаха кураж да го бият, тъй като беше син на царя. След известно време те отново започнаха да преподават на Прахлада с голяма загриженост и внимание принципите на дхарма, артха и кама, и трите вида шастра, които биха го вдъхновили да следва тези пътеки. Няколко дни след това се увериха, че Прахлада е научил всичко за науката на политиката, понеже можеше да отговори на всичките им въпроси правилно. Много щастливи, най-напред те отведоха детето при майка му. Царицата бе изключително радостна да види своя син; тя го окъпа хубаво, ароматизира тялото му с парфюм и го украси с благоприятни знаци. След това го облече в красиви дрехи и го нагизди със скъпоценни украшения. Тогава учителите му отведоха Прахлада да види цар Хиранякашипу. Прахлада поднесе почитанията си още щом се яви в присъствието на баща си. Виждайки сина си прострян в поклон в нозете си, Хиранякашипу го благослови и го прегърна с двете си ръце, изпитвайки голяма наслада от това. Сетне той вдигна детето в скута си и, обливайки го в радостните си сълзи, му каза с щастлива усмивка: „О, Прахлада, мое скъпо дете, да живееш дълго! Моля те, кажи ми, кое най-много ти хареса сред добрите неща, които научи от своите гуру?” Запитан така от баща си, Прахлада си помисли: ‘”Двамата синове на Шукрачария не са автентични учители. Писанията казва, че сад-гуру, истинският гуру, трябва да притежава две качества. Първото е шротрия – тоест трябва да познава писанията много добре. Второто е брахма-ништха – трябва да има пълна вяра в Бога. Може да се каже, че Шанда и Амарка, двамата учители, познават добре писанията. Обаче нямат вяра в Бога. Обратното, те са твърде привързани към материалните обекти и затова не могат да бъдат считани за истински гуру.”[1]

Вие често питате: „Кой е истински гуру?” Обикновено тогава аз пък задавам въпроса: „Кой е истински ученик?” Така че всички си имаме въпроси и теми за обсъждане. Но тук се споменават тези две качества: шротриям брахма-ништхам. Шротриям – познание върху шастрите; и брахма-ништхам – никакви други занимания освен посветеност към Бога. Това означава край с личния живот. Има и много-много други качества и изисквания, формулирани от древната традиция или от последователите на Шри Чайтаня Махапрабху. Но ако се налага да избираме измежду тези две качества, кое е по-важното? Познаването на шастрите или дълбоката вяра в Бога? Дълбоката вяра е много по-важна. Защото шастрите край нямат. Безпределни са! Разбира се, трябва да е налице известно ниво на информираност, ала в крайна сметка трябва да присъства това божествено качество на посветеност и осъзнатост.

Обикновено хората си мислят: „Ако съм учен, ще получа по-голямо уважение.” Затова вие събирате мъничко знания оттук-оттам и се опитвате да го покажете пред другите. Но подобен род знание е досущ като масло – колкото по-малко имате, толкова повече го разнасяте. По-късно, когато достигнете малко по-зряла степен в духовния си път, вече няма да ви интересува събирането на много знания, още по-малко пък разпространяването им. Това бе много красиво показано от Бхакти Вайбхава Пури Махарадж. Неговите млади ученици санняси даваха изключително изкусни лекции – красноречиви, бляскави, впечатляващи, изпълнени с истории и цитати, с какво ли не… Но веднъж посетих един храм, където самият той даде лекция. И знаете, след лекция бхактите обикновено дискутират какво са чули. Същото беше и този път, те говореха: „О, Гурумахарадж каза, че когато влизаме в храма трябва да се стремим да поднасяме почитанията си със смирение пред муртите.” А аз си помислих: „Без красноречие, без анекдоти, без цитати; нещо съвсем простичко – стремете се да поднасяте любяща почит на Бога.” Но не е ли това изключително съществено послание, което не се нуждае от лъскавината на една майсторска лекция? Според мен е много съществено.

Така че ако се налага да избираме между двете – знание или вяра – по-добре да изберем вярата. Защото ако имате вяра, ще ви бъде дадено знание. Ако имате знание, дори мъничката си вяра можете да изгубите съвсем лесно.

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



humility

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос: Моят въпрос е за смирението, понеже знаем, че смирението е най-краткият път за постигане на целта. Какво трябва да е отношението ни към различните групи – ваишнавите, останалите хора, Бог? Какъв трябва да е подходът ни в смирението?

Свами Тиртха: Трябва да сме смирени в смирението си. Знаете ли, понякога някои проповедници говорят за тринад апи суничена – „Бъди по-смирен от стрък трева”[1], но са готови да се впуснат във всеки спор или клюка за другите. Влизат като генерали в стаята и изнасят много тежка лекция – за смирението. Не забравяйте, хората обикновено говорят за слабите си места. Ако някой набляга твърде много на тази или онази специфична тема, може би самият той има проблем с това. Затова аз обикновено говоря за смирената посветеност към Бога, тъй като тя е нещо много трудно за мен. Но се надявам, че повтаряйки тази тема, нещичко ще достигне и до мен.

Смирението е много могъщ принцип, съгласен съм. Затова трябва да сме много внимателни как да го прилагаме правилно. В този смисъл насоката на Шрила Шридхара Махарадж е много полезна, понеже той казва: „Не бъдете смирени с глупаците. Смирението трябва да се упражнява в компанията на ваишнавите.” Той казва, например, крадец идва в храма и понеже си смирен, му казваш: „Хубаво, че събра всичко от олтара, но не забравяй и парите на храма, вземи и тях.” В името на смирението. Не, ще вземеш тояга и ще го прогониш – в името на смирението!

Така че трябва да се научим как да прилагаме смирението правилно. Всред ваишнавите виреят известни страхове. Например, може да си мислите, че да не си съгласен с нещо е апарадха. Не, не е. Да имаш различно мнение и да го изразиш по хубав начин – няма нищо оскърбително в това. Не е обида да имаш мнение. И ако дадете мнението си, а отговорът е: ”О, това е апарадха!” не го вярвайте – стига намерението ви да е чисто и да следвате правилата на етикета. Вие познавате сърцето си. Ако сте глупави скандалджии, винаги готови да създават проблеми – разбира се, не говоря за това. Но ако по някои въпроси имаме определени убеждения, не е апарадха да изразим несъгласието си.

Нека ви разкажа една история. Веднъж един духовен учител казал на свой ученик: „Искам да отидеш при този и този друг мой ученик, имам проблеми с него. Кажи му, че му отнемам името и джапата. Той вече не е мой ученик. Отхвърлям го. Моля те да му кажеш това и да ми донесеш джапата му.” И така, нашият човек, като покорен слуга на учителя си, отишъл при своя духовен брат. Знаел какво послание носи, но познавал също и науката на политиката. Затова не започнал с четвъртия принцип – насилието, а тръгнал от първия – да се държи добре, приятелски. Започнал разговор и в крайна сметка нашият човек разбрал, че другият не е против техния духовен учител, а просто е слаб и има някакви проблеми в личния живот. И накрая взел решение да не му отнема посвещението, да не му отнема джапата, да не му отнема името.

Като се върнал при духовния си учител, гуру попитал: „Направи ли каквото ти заръчах? Отне ли му името? Къде е джапата?” а той отвърнал: „Не, не изпълних заръката ти.” Обикновено трябва да изпълняваме заръките на своя духовен учител, нали? При това той бил много отговорен бхакта – защото това е отговорна задача, не е просто „измий пода”, а е нещо сериозно. Гуру попитал: „Защо не я изпълни?” и той започнал да обяснява: „Ами, стана така и така, аз разбрах позицията му и проумях, че той като цяло е добър, това просто е някакъв временен недостатък.” Тогава гуру казал: „Браво, сине мой. Много съм щастлив, че не изпълни заръката ми.”

И това е много конкретен случай. Не е просто да имаш различно мнение по даден въпрос. Това е директно опълчване срещу инструкцията – „Направи го”, а ти не го правиш. Но един истински учител би бил удовлетворен при такъв случай. Именно затова той казал: „Браво, сине мой.” Защото въпросът не е да се изтезава другия, а да се стигне до истината. А можем да стигнем до истината като проумеем ситуацията по-добре – събирайки повече информация, проявявайки приятелство, показвайки повече готовност за споделяне – тогава мисията е изпълнена. Разбира се, не казвам при всеки удобен случай да се правим на по-умни от духовния си учител и да се опълчваме на напътствията му – не. Но стремете се да разберете същината.

И така, смирението е много, много могъщ принцип. Затова и трябва да го прилагаме правилно. Но ако възпяваме светите имена, това ще ни помогне да разберем как да постъпваме както трябва. Виждал съм това в практиката на Шрила Прамадвейти Махарадж. Забелязал съм, че когато има някакъв конфликт, когато трябва да се вземе някакво решение, той замълчава, мантрува няколко кръга и след това дава мнението си. Това е, което трябва да следваме. Винаги се стремете да поканите божественото в ситуацията – тогава ще можете да я решите добре.

[1] „Шикшащака” 3



Depositphotos_32655729_l-2015

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

 

И така, четирите начина да се справите с враг, с конфликтна ситуация или предизвикателство са: първо, дръжте се приятелски – това е най-добрият вариант. Ако ви предизвикват, опитайте се да се държите приятелски. Често това не е достатъчно, нали? Тогава трябва да приложим точка втора – даване на подаръци, поднасяне на дарове. Ако отидете при врага си с нещо много скъпо за него, това ще му хареса: „О, много добре, много добре!” Можете да го подкупите. Ако дори това не помага, можете да приложите третия метод – бхеда; бхеда означава „да разделяш” – да отклоните вниманието му. Опитайте се да внесете някакви съмнения в убедеността му. Ако и това не помогне, цапнете го в носа. Обаче насилието е последният, последният подход в разрешаването на конфликтни ситуации.

Добре, може да не сте международен дипломат. Но сте дипломат на живота си, на дома си и на своето семейство. Така че моля ви, ако имате ситуация на конфликт, недейте да започвате с четвъртото! „Ще те ударя ако не се съгласяваш с мен!” Първо… кое беше първото? Бъдете добри. Постъпвайте приятелски. Но аз знам, че като нация вие сте и много щедри. Тогава можете да приложите втория вариант – подарете нещичко. Например, ако съпругата ви е ядосана, донесете ѝ букет цветя. Това е евтино решение. Ако сте по-богати, донесете ѝ диамантен пръстен. Дамите не могат да устоят на подобни неща. О, съжалявам, тези теми трябва да ги дискутираме насаме… Но вие, българите, сте и добри дипломати. Значи в случай, че това не проработи, опитайте се да всеете някакви съмнения. Знам, че сте и големи бойци. Така че в някои случаи може да се стигне и до последното. Но единствено, единствено въз основа на „ние си принадлежим”.

Знаете ли, от време на време посещавам някои приятели бхакти. Има едно семейство, където ходя вече повече от десет години и през цялото време слушам там някакви конфликти – кавги, неразбирателства, сблъсъци. И аз не разбирах, мислех си, че имат някакви проблеми. Но накрая, след много години проумях – не, това е тяхната естествена садху-санга. Те така си общуват помежду си. Оттогава не го вземам на сериозно когато се оплакват от нещо или когато назрява поредният скандал. Защото това е солта и пипера на хляба им насъщен.

„Династията на дайтите е като градина със сандалови дървета. Но това дете се роди като някакъв трънлив храст. Вишну е като брадвата, която иска да отсече и изкорени рода на дайтите, а Прахлада е здравата дървесина, която ще стане дръжката на тази брадва, за да бъде извършено унищожението напълно.”[1] За тях тези думи били израз на възмущение, но за нас звучат като комплимент.

 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



HTB12KMgLXXXXXbXXXXXq6xXFXXXp

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Чувайки интелигентния отговор на Прахлада, двамата учители бяха много разочаровани, тъй като не можаха да се сдобият с отговора, който търсеха. Всъщност те се надяваха, че Прахлада ще им каже някое конкретно име, за да могат да заловят този човек и да го отведат при императора. Сега, когато планът им се провали, те много се разгневиха и започнаха да хокат Прахлада. Развикаха се: „Бързо някой да донесе пръчка! Ако не набием този позор за рода си, той няма да си получи урока. Това безобразно момче съсипа доброто име и престижа на семейството ни. Сред четирите вида дейности – да се държиш приятелски, да поднасяш дарове, да внасяш раздор и да наказваш – той определено трябва да бъде наказан и няма друг начин да се справим с него.”[1]

Това са четирите похвата на политиката, понеже Шанда и Амарка преподавали политика. Единият е сама – да си приятелски настроен. Следващият е дана – да правиш подаръци. Третият е прастарата политика дивиде ет импера – разделяй и владей. И накрая последният е наказанието – сила, власт.

Можете да разберете нрава и нивото на хората по два начина, в две ситуации. Едната е когато има опасност, когато има конфликт. Например, ако искате да прецените що за лидер е някой – бил той шеф или духовен водач – единият начин да разберете какви са способностите му е да видите как се справя с конфликти. Така че управлението на конфликти – това не е бизнес тема, а обща, универсална човешка ситуация. Животът винаги ни поднася някакви конфликти. Нашият стремеж не е да нямаме конфликти. Стремежът ни е да даваме добър отговор на конфликтните ситуации. И така, справянето с конфликта е признак, по който можете да разберете кой е по-способен и кой по-малко способен. Защото обикновено ние очакваме от водачите си да разрешават нашите проблеми. „Гурудев, имам такъв и такъв проблем – можеш ли да го решиш? Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет за справяне с конфликта?” Или друг път: „Можеш ли да ми дадеш някакъв финансов съвет?” Така че внимавайте, ако искате да станете духовни водачи, трябва да сте квалифицирани в много-много отношения. Гуру не е инвестиционен съветник. Гуру не е мениджър на конфликти. Въпреки това, ако може да ни даде добър съвет сме доволни, нали?

Така че това е единият метод да се разпознае способността или позицията на даден човек – в конфликтна ситуация. Другият метод да се разбере настроението и характера на един духовен човек е по какъв начин плува в океана от нектар. Нашето виждане основно е повлияно от конфликтите. Това, което ние виждаме са проблемите. А това, което духовните хора виждат е нектара. Така че не забравяйте, това са двата начина да разберете що за човек е някой – в конфликтна ситуация, как разрешава проблемите; и как плува във вълните на океана от нектар. Но едно ще ви кажа – много трудно се плува без да се намокриш. Така че ако не се отдадете на този океан от любящо служене към Бога, как очаквате да се сдобиете с нектара?

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Prahlada-Maharajas-Teachings-in-Front-of-Hiranyakashipu

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

 

(продължава от предишния понеделник)

 

„Според обществения обичай, едно дете трябва винаги да се отнася почтително към баща си. Но тук виждаме, че Прахлада се обръща към баща си с „най-велик сред демоните”. Асурите, или демоните, никога не се интересуват да разговарят за нещо, което е добро или благоприятно, нито са им интересни беседите на светците. Така че можем да си представим колко смайващо било за Хиранякашипу, царя на демоните, да чуе нещо истински добро от своя син. Именно за това намеква Прахлада с обръщението си „О, най-велик асура!” понеже такъв велик демон попитал за най-важното и благотворно нещо в живота. Нека се опитаме да проумеем и приемем това от важните напътствия на Прахлада: временните обекти не могат да ни дадат щастие.” Лоша новина за консуматорското общество. Напротив – те донасят само страдания и проблеми. Човек трябва да изостави материалистичния семеен живот по същия начин, както би избягал от сух кладенец, да избере да живее на тихо място, приемайки подслон в нозете на Шри Хари.

Като чу тези думи от устата на своя син, Хиранякашипу прихна в смях и каза: „Някой е покварил интелигентността на това невинно дете. Той несъмнено трябва да е чул тези идеи от някой ваишнава и сега ги повтаря.” Затова той даде заповед на демоничните си слуги: “О дайти, върнете това дете в дома на учителите му и го пазете много строго, за да не може никой садху да се докопа до него, дори и преоблечен. Нещо повече, бдете внимателно да не допуснете никакъв садху дори да пристъпи в столицата ми, защото ще повреди интелигентността на детето ми.” И така, демоните отведоха Прахлада обратно в дома на неговите учители и дословно им предадоха думите на Хиранякашипу. Шанда и Амарка, двамата учители, много се изплашиха и започнаха да си мислят: “Ако Прахлада ходи при царя да възхвалява предаността към Вишну, царят може да си рече, че ние сме го научили на това и ще ни накаже подобаващо. Тази идея за обожаване на Вишну не е дошла от нас! Той навярно я е чул от някой ваишнава. Сега хитро ще подпитаме Прахлада откъде се е сдобил с това знание. Като изкопчим информацията, ще заловим виновника и ще го заведем вързан при царя. Така ясно ще демонстрираме лоялността си към него.”[1]

Виждате, ролите се разменят. Досега Шанда и Амарка бяха учителите, а Прахлада уж беше ученик. Сега учителите запитват малкото момче. Това се дължи на познанието, идващо от Вишну. Така че ако искате да промените позицията си, заемете се с божественото знание.

“С това намерение, те се обърнаха към Прахлада с много сладки думи: „Скъпи Прхлададжи, нека те споходи само добро! Молим те да ни кажеш истината и да не лъжеш учителите си. Ние те обучавахме наред с останалите момчета в класа ти, обаче никой друг не се е сдобил със знанието, което ти имаш. Умоляваме те, кажи ни от кого получи това рядко познание? О, потомъко на велика династия, да не би някой друг да ти е втълпил всичко това напук на обучението ни? Или тази идея е твоя? Много ни е интересно да научим това, молим те, не пази тайни от учителите си.” Прахлада отвърна: „Много пъти съм чувал за хора, уловени в илюзия и паднали в маята на Господ, караща ги да гледат на всичко във фалшивите краски на “аз и те”. Днес на практика видях демонстрация на тази илюзия. Но аз поднасям почтителните си поклони на Върховния Бог, господаря на илюзията. Само по милостта на Бога това неразбиране, което разделя света на приятели и врагове, ще бъде изчистено. Щом дори Брахма, Рудра и всички велики полубогове, риши и последователи на Ведите са подвластни на тази енергия на Бога, тогава какво да кажем за онези, които мислят останалите за приятели или врагове. Знайте със сигурност, че самият Бог бе този, който оформи разбирането ми. О брахмани, точно както желязото естествено се привлича от магнита, моето сърце е естествено привлечено към Бог Вишну.”

 (следва продължение) 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Hiranyakashipu-Threatens-Prahlada

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Прахлада имаше добрата съдба да срещне великия предан мъдрец Нарада Муни, който е напълно непривързан към всички светски наслади. Благодарение на рядко срещаното ценно общуване с него, Прахлада доби чиста преданост към Върховния Бог, който е познат като Уттамашлока – Онзи, когото славят с възвишена поезия. Прахлада винаги изпитваше огромна радост в служенето си към Бога. Когато срещаха светия Прахлада, дори неотдадените или онези нещастни хора, които водеха безбожен живот, започваха да чувстват някакво привличане към Бога, което им донасяше спокойствие и щастие.”[1]

Нашият стремеж трябва да е да се превърнем в инструменти на божествената милост. Не се удовлетворявайте просто да бъдете инструмент на карма – да осъществявате кармичните последици на другите, били те добри или лоши. Опитайте се да се превърнете в инструмент на божествената милост. Това е най-добрият избор в живота.

„Шукрачария беше семейният свещенослужител на дайтите, демоните. Той имаше двама сина на име Шанда и Амарка, които живееха недалеч от двореца на Хиранякашипу. По онова време, какъвто бе обичаят в тяхното общество, Хиранякашипу изпрати Прахлада да се обучава в училището, където двамата синове на неговия гуру Шукрачария преподаваха политика на децата на асурите.”

Виждате, Хиранякашипу е добър баща. Той е много могъщ демон и иска синът му също да стане много могъщ демон, по-велик дори от самия него – понеже такава е амбицията на всички бащи: „Синът ми трябва да ме надмине. Но за да се научи как да бъде добър демон му е нужно малко образование. Затова нека го пратя на обучение.”

„Прахлада мъдро се държеше добре в училище, слушаше учителите досущ като останалите ученици, четеше и повтаряше уроците, както се изискваше, ала вътре в ума си гледаше на политическата наука като на безсмислено илюзорно знание, което въобще не му се нравеше.”

Мисля, че това е най-добрата линия на поведение. При противостоящи обстоятелства просто… „в Рим правете като римляните”. Понякога се налага да търпим негативна среда. Оставайте спокойни, но вътрешно никога не оставяйте на поквара нито себе си, нито идеалите си. Понякога се налага да съхраняваме и поддържаме онова, което имаме тайно. И както каза Бог Вишну, изчакайте момента, изчакайте подходящия момент, когато можете да разкриете духовните си и божествени таланти.

„Един ден, когато се прибра у дома, баща му вдигна Прахлада много обичливо в скута си и го запита: „Мое скъпо дете, моля те, кажи ми кое е най-доброто нещо според както го разбираш ти?” Знаете, добрият баща винаги проверява докъде е стигнал с ученето синът му. „Изпратил съм те в това толкова престижно училище за демончета – да видим какво си научил, мой скъпи синко. „Хиранякашипу не зададе специфични въпроси по учебните предмети на Прахлада, понеже си помисли, че детето може да не знае отговора от учебниците, с което би объркал и засрамил малкото момченце. Той предпочете да му зададе общ въпрос, на който детето би могло да отвърне с лекота както му харесва. Хиранякашипу се надяваше, че Прахлада ще му разкаже нещо за предметите, които изучава в училище. И макар Прахлада много добре да разбираше намерението на баща си, той сметна, че е негов дълг да каже нещо истинно, тъй като се намираха в присъствието на много хора. Затова Прахлада рече следното: „О, най-добър сред демоните, сега ще ти кажа кое е най-доброто знание според моето мнение. Когато въплътеното същество придобива временни обекти, интелигентността му неизбежно се уврежда. Да живееш в обществото на подобни хора е като да стоиш в тъмен кладенец. Затова, като изостави дома си и отиде в гората, човек трябва да приеме подслон в лотосовите нозе на Шри Хари.”

Виждате ли? Бащата много добре познавал философията; ние четохме как той говори 99% верни неща. Сега синът също се оказва философ. И той може да добави този липсващ един процент в теорията. Този мъничък един процент е отдадеността към Хари, Вишну, Кришна.

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



220px-Prahlada_overcoming_the_elephant

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Най-сетне стигаме до Прахлада. „Господарят на демоните Хиранякашипу имаше четирима могъщи синове – Прахлада, Анухлада, Санхлада и Хлада. Измежду четиримата Прахлада бе най-великият. Той винаги се отнасяше с обич и уважение към преданите и притежаваше всички добри качества на брамин. Бе честен, с добър нрав, истинен и себеовладян. Досущ като Параматма, той бе най-добър приятел на всички живи същества. Винаги отдаваше почит на по-старите, поднасяйки им служене и поклони, и считайки себе си за техен слуга. Към безпомощните бе мил и любящ като баща, а към по-възрастните се отнасяше с обич и уважение като брат. Винаги отдаваше същата почит, каквато изпитваше към Бога, на своите дикша и шикша гуру, както и на духовните си братя. Макар да бе много образован, богат, красив, умел и велик във всяко едно отношение, той бе лишен от гордост. Въпреки че Прахлада се бе родил в семейство на асури, нравът му не бе такъв. Бе непоклатим и безстрашен в лицето на опасността и не придаваше никаква значимост на светските дела. Ни най-малко не го привличаха себичните дейности, държеше винаги под контрол сетивата и жизнената си енергия, притежаваше съвършено стабилна интелигентност и силно чувство за разграничаване. Винаги бе щастлив и удовлетворен. Всички мъдри люде го възхваляваха. На събиранията, където се разговаряше за светци, дори враговете му сочеха неговия характер като пример за велика личност. Славата му не подлежи на описание – той бе чист предан на Бога.”[1]

И така, тук виждате някои много добри качества. Към тях трябва да се стремим. Нашата практика трябва да е пълна с желания, привързаност и завист. Съгласни ли сте? Не сте? Вие никога ли не се съгласявате с мен?

Коментари: Привързаности, но зависи към кого. Защо завист?

Свами Тиртха: Желания – какви трябва да са нашите желания? Трябва да желаем качества като тези, които притежава Прахлада. Амбиции – нашата амбиция трябва да бъде да станем чисти предани на Бога. И трябва отчаяно да завиждаме на шансовете за служене, ревностно да ги търсим. Но разбира се това трябва да са духовни желания, амбиции и завист. И привързаности – ние трябва да сме привързани. Към служенето си, към лотосовите нозе на духовния си учител. Сега вече съгласни ли сте? Благодаря ви! Знаете ли, вниманието ви беше много спаднало. „Прахлада е толкова добър, Прахлада е толкова прекрасен…” Понякога се налага лекторът да предизвика слушателите: „Бъдете завистливи!” И всички: „Какво?! Не съм чувал такова нещо на лекции досега.” Или: „Нашият процес е изпълнен с привързаности.” „Как?! Този да не е еретик? Май не познава нито сиддханта, нито Веданта.”

Но това описание на качествата на Прахлада – то трябва да е нашият стремеж. Ще ви кажа с едно изречение тайната какъв е идеалът за предан. „Когато присъстваш никой да не те забелязва, а когато те няма да липсваш на всички.” Това е идеалът за бхакта. Какво е вашето ниво? Когато идвате в храма, искате признание. А когато сте далеч от храма, всички ви споменават: „Ох, за щастие си отиде.” Затова трябва да развиваме много пречистени качества в духовния си живот, много изтънчени.

 

(следва продължение)

 

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”