Допълнителни издания issues

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

 

(продължава от предишния понеделник)

 

Обещах ли ви нещо друго, освен горчивите капки на философията и теологията?

Знаете, святото име е практика, която се култивира. А за това ни е нужно специфично настроение. Настроение, с което да навлезем в тази вибрация, в този кръг. Точно както Махапрабху е обкръжен от святото име – толкова е хубаво! Той танцува! За мен сега това настроение е като среднощен танц. Затова, ако сте съгласни, нека възпеем малко святото име в това специално, нощно настроение. За това обаче е нужно да намалите малко осветлението. Имаме ли още свещи?

Какво можете да включите в своите молитви и мантри? Можете да включите своята загуба. Защото ние сме напуснали онази божествена реалност. Изгубени души сме. Така че цялото си ридание можете да добавите към тази молитва: „Допуснах страшна грешка! Чувствам я почти като вечна загуба. Изгубил съм Теб.” Това е скръбно чувство. Цялата болка, цялата горчивина на тази раздяла можете да включите.

Това е един вид истина. Това е диагноза. Но то не е целта ни. Горчивото чувство на раздяла не е нашата цел. Затова можете да включите и надеждите си: „Харе Кришна – изгубил съм Те. Харе Рама – но ще намеря пътя си към дома, обратно към Теб.“ Така че можете да включите надеждите си, духовната си перспектива.

Какво още? Вложили сме чувството на изгубеност; добавили сме надеждите си за завръщане; какво друго можем да включим? Пада вечер, дневните ви занимания приключват. Дневните занимания на Радха-Говинда също приключват. Но наближава нощта. Така че можете да включите съня на Радхика, да го обогатите. Какъв е Нейният сън? „О, нощта идва, мракът ме обгръща отвред – той ми напомня на някого, на Неговата смуглост.“ Харе Кришна – това е нечий сън; Кришна Кришна – то е сънят на Радхика.

Така че ако искате да вложите настроението на душата да служи, на собствената ви душа като частичка от божествената красота, служеща на дивното настроение на среща и единение между божествената Красота и божествената Любов, моля ви, включете и това.

Съвсем бавно, съвсем тихичко. Защото нощем дори малката свещица е като вечен огън, дори слабият шум е като гръм. Това култивиране е много нежно, много съкровено. Барабанът звучи като ударите на сърцето ви. Караталите звънтят като музиката на сферите, а струните са като нежен ветрец в среднощния листак. И вие сте поканени да нашепвате бхаджан.

 



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпросът е дали в настоящото си състояние можем да се докоснем до божественото или не. За да постигнем това, трябва да поставим по-надалеч границите си! Та кой се удовлетворява с полу-решения? „Добре, и двайсет процента ми стигат.“ Не! На нас не ни стигат дори сто процента. Защото сме научили, че сто и осем е нашето число, така че искаме сто и осем процента преданост. Не просто пълна, а преливаща.

Но да се върнем в настоящето. На видимото ниво на съзнанието ни има някои нечисти неща, които трябва да премахнем, и други позитивни неща, които трябва да култивираме. Обаче какво има в подсъзнанието? Какво се таи потиснато в подсъзнателните кътчета? Цялата мръсотия, всички демони, всички проблеми, всички травми, които сте преживели в този живот и в предходните. Толкова много смет! Затова хората се боят да пуснат на свобода подсъзнанието си, да отворят тайната кутия на Пандора.

Обаче това е само едната страна на историята. А мислили ли сте някога какво ли се крие в свръхсъзнанието ви? Щом всички демони са там долу, тогава всички ангели пък са горе. Затова отворете кутията на свръхсъзнанието си. Това ще ви е от голяма помощ. Не бъдете обсебени от мръсотията и боклука. Не анартхите са нашият фокус. Отворете по-висшето си съзнание. Тогава ще ви споходи цялата красота и всички божествени трепети. Те също се крият там. Въпросът е коя кутия отваряте?

И ние имаме дълбоката надежда, че святото име ще отвори духовната кутия, кутията на свръхсъзнанието.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Теджасвини: Гурудев, това е една стара тема, която отново и отново се завръща през дългите години. Обсъждали сме от време на време, че понякога имаме някакви преживявания и усещаме, че нещо се случва, че има някакъв аранжимент, обаче повечето пъти не можем да преценим дали това е наистина нещо божествено или сетивата ни подлъгват. Бихте ли дали някакъв съвет, така че да не се заблуждаваме.

Свами Тиртха: Добре, можете да използвате или философията, или теологията, за да отсъдите кое какво е. Така ще можете да получите две парчета от тортата – сат и чит.

Но това наистина е нещо много важно, защото животът за повечето хора е много тежък, сякаш е бреме за тях. Хората искат да намерят някакво бягство, някакъв добър съвет, облекчение. Затова търсят и преследват наслаждения, опитности – въобще всевъзможно начини да забравят за трудностите, за житейските реалности. Всички са преминавали през това милиони животи наред; гонили са тази или онази мечта, и са се проваляли. „Преди си мислех, че съм умен, ама не бях; сега обаче вече съм поумнял! Защото сега съм започнал духовна практика. Сега вече преследвам духовни преживявания.“ Това е все същата стара самоизмама. Страдаш толкова много, че търсиш някаква обратна връзка, искаш да почувстваш нещичко.

Но съжалявам, няма да стане по този начин. Не бива да търсите духовните преживявания, а да сте толкова чисти, че духовните преживявания да ви спохождат. За щастие принадлежим към школа, към традиция, в която нашите учители не преследват духовна опитност, а просто са посветени на това да си вършат служенето.

Да вземем Шрила Шридхара Махарадж. Не знам вие как го виждате, но аз го виждам като един на цял век. Толкова изключителен! И макар да е бил в пълното осъществяване на своята реализация по всевъзможни начини, на всевъзможни нива, Гурудев ни е разказвал, че само един единствен път го е чул да казва нещо наистина необикновено. Обичайно той давал своите лекции и беседи на верандата на храма. И веднъж тъкмо приключил и се отправил към стаята си; тогава лекичко се обърнал към бхактите и рекъл: „Ако знаехте къде влизам сега…” Това е достатъчно за квалифицираните слушатели. Само веднъж, половин изречение. Но било толкова очевидно, че той влиза не в стаята си, а на различно ниво на съзнание. От това едно изречение можете да разберете човека и качеството на неговия подход.

Ние не гоним духовни преживявания. Но ако някоя светкавица ни удари докато мантруваме, какво да правим? Малко електричество. И по някакъв начин съм сигурен, че ако сме искрени към себе си, няма да се самозалъгваме.

 

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Дали възприемате върховната реалност като несекващ енергиен поток или виждате личната красота на тази висша реалност – това зависи от вкуса и подхода ви. И този вкус е нещо много важно тук. Духовната практика най-общо казано е като покана за вечеря. Защото вечерята е сервирана.

Бхактите… е, те живеят във вечността, затова управляват времето си доста гъвкаво. И така, поканени са всички йоги, всички гяни, всички останали духовни люде; бхактите също са поканени на тази вечеря. Указано е точно време: вечерята ще бъде сервирана – макар да е на самообслужване – вечерята ще бъде сервирана на масата в шест часа.

Гяните, които са много точни и възпитани, идват навреме. И коя част от тортата ще вземат? Те ще вземат сат – божественото съществуване. „Да! Това е, което търсим! Вечен живот – това е за нас! Ако надмогнем смъртта сме удовлетворени.“

Следващата група са йогите; идват леко закъснели, понеже са били заети със своите медитации. А знаете, ако си вглъбен в медитация, понякога е трудно да я прекъснеш и да върнеш съзнанието си към ежедневните дела. И така, те идват и взимат друго парче от тортата. Те търсят просветление – да съзерцават божественото присъствие в сърцата си, да усещат Параматма в своите сърца. „Най-висшето ниво на просветленото съзнание – чит – то е за нас!’

И така, гяните си тръгват доволни: „Имаме сат, това е нашият стремеж.“ Йогите си тръгват с друго парче от тортата: „Това беше нашата цел, постигнахме я.“ Накрая, чак след седем ч. пристигат и бхактите. Понеже „Трябваше да си измантрувам кръговете, трябваше да изчистя храма, да направя гирлянд, и освен това имахме да обсъждаме нещо много важно с останалите…“ Така че те закъсняват. И кое парче от тортата е останало на масата? Сат е взето – вечният живот го няма. Чит го няма – просветлението вече е взето. Какво е останало? Само някакви остатъци от последната тайна вечеря – анандам. „Добре, нека вземем това парче. Нека едните се радват на вечния живот. Нека другите се радват на всеобхватното просветлено съзнание. На нас ни харесват последните остатъци от вечерята – ананда,.“ Това е нектарът!

Ето как Кришна заблуждава йогите и гяните с някакви незначителни неща, за да зарадва закъсняващите си бхакти. Вечен живот – че какво е той в сравнение с ананда?! Нищо! Така че дори и да дойдете късно, няма да пропуснете нищо. Защото ако сте истински бхакти, по време на живота ви Бог е с вас, Кришна е с вас. А когато умрете, вие сте с Него. Тогава кое е изгубено? Нищо. Ала за това е нужно да се квалифицираме да бъдем истински.

И така, философията е нашата веданта, теологията е нашата сиддханта, а нашето парче от тортата е анандам.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Сега можем да минем на следващата ни тема – теология. С философията се опитахме да разберем: какво е, как е…? А теологията ще ни каже: кой е? И така, главният теософски въпрос е: дали тази върховна реалност е личностна или безличностна? Защото теоретично можем да се съгласим дори с един невярващ човек, че „има нещо“. Но може ли то да бъде определено? Тогава става по-интересно.

Едно основно мнение гласи, че божественото не може да бъде определено. Понеже то е отвъд всичките ни способности да го схванем, разберем и т. н. Не е такова, не е онакова, не можеш да го проумееш, не можеш да го видиш, не можеш да го назовеш, не можеш да го хванеш, не можеш да говориш с него, не можеш да го доближиш, не можеш да направиш нищо с него. Затова можем да заключим, че божествената истина е имперсонална.

Добре, можем да се съгласим с това. Истината си е истина. Но както говорихме преди, тя е само втората степен на преживяването. Първата е, че има нещо отвъд – това е първата стъпка. Втората е, че това е истината, като съзнание – тоест, съществува по-висше съзнание. Но това не е последната дума в духовността, защото блаженството, анандам, е още по-нататък. Екстазът е отвъд истината. Затова можем да кажем: добре, ако истината е безличностна, любовта непременно е лична. Без личност, що за любов е това? То е чиста теория! Веднъж някой ми каза: „Като постигна просветление, ще се превърна в любов.“ Отвърнах: „И после? Какво следва? Какво ще правиш?“ Тази толкова силна философия беше валидна само, докато не се появи една млада красива дама. Тогава нашият млад приятел незабавно осъзна, че историята е малко по-различна.

За любовта – дори на човешкото ниво, какво пък да говорим на божественото, духовното ниво – са ви нужни партньори. Тази върховна истина, това висше ниво на съществуване – как можете да го назовете? Няма как, защото то е отвъд опита, отвъд нашите човешки представи – добре. Но как може да не назовете любящия, състрадателен Господ?! Няма друг начин да се обърнете към Него, освен ако – е, не бих казал „Му дадете име“, но откриете Неговата идентичност; името е идентичност. Така че името предполага божествената любов и божествената любов предполага името.

Това е нашата философия – святото име. Това е нашата теология – святото име. Можете да речете: това е нашата веданта. Веданта – краят, венецът на познанието е, че нещо съществува. А нашата сиддханта е, че това е Той. И така, философията ни казва, че има нещо, а теологията ще ни научи кой е това.

Кое е важното тук? Че Всевишният не е ограничен по никакъв начин да се разкрие, независимо от ограниченията на човешките същества. И дали възприемате върховната реалност като неспирен поток от енергия или виждате личната красота на тази върховна реалност – това зависи от вашия вкус, от вашия подход.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Ако приемаме, че има нещо отвъд ежедневните преживявания, с цялото си право и уважение можем да го наречем „божествено“ или „Бог“. Но има малка дистанция между хората и божественото. Мъничка. Тя е огромна пропаст за нас и само една стъпка за Него.

Следващият философски въпрос е дали това върховно, по-висше съществуване – ако не го определяме като любящ и състрадателен Господ – дали тази по-висша реалност може да се разкрие пред ограничените човешки възприятия или не? Защото ако сме оставени само на опита си, на мозъка си, не съм сигурен, че това са най-добрите инструменти, с които да се потърси нещо по-висше. Шрила Шридхара Махарадж обяснява, че човешкото съзнание е като фенер. Ако сте в гората и използвате фенер да ви показва стъпките ви съвсем наблизо, ще можете да виждате ясно. Ако насочите фенера право пред себе си, ще виждате нещо, но не много надалеч. А ако го насочите нагоре, няма да видите нищо. Това представлява човешкото съзнание като инструмент за търсене. Ако има нещо, което можете да наблюдавате – добре, ще можете да разберете нещо; ако искате да откриете непосредственото си бъдеще, може би можете да се догадаете за него; но искате ли да проумеете нещо по-висше, то просто е невъзможно, не го виждате.

И така, отвъд човешките способности, отвъд човешките инструменти – като възприятие или съзнание – нуждаем се от нещо необикновено, нуждаем се от нещо свръхчовешко. Това е, което обсъждахме преди – вашият обхват, вашият радиус, доколко надалеч достигате. Съвсем просто е: с малък радиус не стигате кой знае колко далеч; колкото е по-голям радиусът ви, толкова по-нататък достигате.

За щастие нашите учители ни казват, че макар човекът да е ограничен, божественото не е ограничено. За него няма пречки да се разкрие – дори и пред слепци.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила) 

(продължава от предишния понеделник)

Събрали сме се заедно в името на Бога. Но тук възникват два големи проблема. Единият е философски, другият богословски. Кой да обсъдим първо? Добре, по-късно ще има и нектар, но най-напред глътнете горчивите хапове. И така, първо теология или философия? Нека е философията, защото трябва да започнем отдалеч, нали? А философията е доста теоретична.

Един от главните въпроси на философията е дали човешките същества могат да се докоснат до трансцендентното или не? Дали има нещо отвъд нас, отвъд нашето разбиране, отвъд нашето възприятие? Виждате ли величината, дълбочината на този проблем? Началната точка на философията е, че трябва да анализираме, да се опитваме да разберем: какво е всичко, което възприемаме? Дали има нещо повече от това, което виждам с очите си? И ако има нещо повече, как бих могъл да се докосна до него, как бих могъл да го доближа?

Най-основно, има две тълкувания на този въпрос. Понеже той означава, че трябва да намерим изходната точка – извора, от който произтича всичко, източника на всичко, което съществува. Много е важно да го открием. Той е първото и последното – изначалният източник и окончателната цел.

Какво става, когато плувате срещу течението? Уморявате се, така е, по-трудно е. Но в крайна сметка ще стигнете до извора. Затова недейте винаги да се пускате по течението. Ако се пускате по течението, ще свършите в канавката. Вървете в обратната посока, където ще намерите източника.

И така, има две основни тълкувания за този източник. Едното е, че в началото не е имало нищо. Другото е, че е имало нещо в началото. Виждате ли разликата? Само няколко думи, но огромна разлика, скъпи мои! Защото ако всичко произтича от нищо, тогава и ще се върне в нищото. Това е бедствие! Тогава защо въобще сме започнали цялата тази игра – за да се върнем в нищото ли?! Това е безмозъчно! Предпочитам източникът да е нещо.

Затова можем да кажем съвсем простичко, че съществуването съществува. Това е много важно! В началото съществува нещо. Какво усещаме за самите себе си като себенаблюдение? Съществуване, живот – това е, което усещаме. Тогава това съвсем простичко изречение „Животът произтича от живот“ има смисъл. Щом усещаме живот сега, той си има източник – имало е живот и от него е започнало всичко. Кой е нашият инструмент, с който усещаме живота? Това е съзнанието ни. Тогава и второто изречение също добива дълбок смисъл: „Съзнанието произтича от съзнание“. Индивидуалното съзнание идва от божественото съзнание. Просто съществуване не е достатъчно, нали? Камъните съществуват. Краставицата съществува. Това не е кой знае колко висше; вкусно е, но не е висше. Така че съществуването се нуждае от съзнание. Без съзнанието няма себенаблюдение; съществуването не може да разбере самото себе си, не може да размишлява върху себе си; нужно е съзнанието. Затова можем да кажем, че върховното преживяване на съществуването е съзнанието. А кое е върховното преживяване на съзнанието? То е, което всички търсим – вътрешното удовлетворение, щастието, блаженството. И ако има позитивно начало, тогава и следващото изречение „Любовта произтича от любов“ има дълбок смисъл.

Животът произтича от живот, съзнанието произтича от съзнание, любовта произтича от любов.

 

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

Най-напред нека изразя благодарността си на организаторите на тази Мела. Това сте вие, всички вие. Защото ние работим и на индивидуално ниво, и на нивото на общността. Без едното, другото няма как да се случва. Ние всички сме индивидуалности, участващи в една много значима практика, а именно садху-санга. Да медитираш самичък вкъщи е хубаво; да мантруваш святото име самичък вкъщи е хубаво. Но по-високата степен на индивидуалната медитация е съвместната медитация; да възпяваме светите имена заедно е по-добре. Колкото повече хора се събират заедно в името на Бога, в служба на Всевишния, толкова е по-добре. Ала да се пее на висок глас е още по-добре. Това се нарича бхаджан. А кое е по-високата степен на бхаджан? Киртан. По този начин достигаме някои много високи нива на интензивност, когато сме способни да забравим за себе си. Това е толкова трудно инак.

Теоретично всички сме съгласни по този въпрос. Но наистина да го усетим, наистина да се отворим за това преживяване – когато в крайна сметка забравяш идентичността си, амбициите си, всичко… и просто се вливаш в потока на божественото щастие – това са много редки, благословени моменти.

Затова трябва да изразя благодарността си на всички вас, които направихте тази среща възможна. И не само на тези, които седят тук наоколо, но и на всички велики светци и мънички светци от минали времена. Понеже ние винаги възпоменаваме великите светци, но никой не говори за малките. Обаче без малките светци, великите не могат да действат. Без хилядите практикуващи, великите не могат да летят на крилете си. Нужни са ни изключителните, неповторимите, големите стожери, нужни са ни и съвсем семплите практикуващи – и двете. Единият и многото.

И така, изразявам своята благодарност, и – надявам се – нашата обща благодарност, на всички предшественици, които са практикували, обучавали, получавали ученията и т.н. Външно погледнато можем да кажем, че те вече не са с нас. Но святото име обединява. Така че те определено седят тук с нас. И трябва да изразя благодарността си на всички бъдещи практикуващи, на бъдещите светци; можем да речем, че те не са с нас все още. Ала аз чувствам, че във формата си на семена и те са тук с нас. В своя потенциал те са тук с нас. Така че в тази стая не седят трийсетина-петдесетина човека. Десетки, стотици, хиляди, безчет са тези, които са свързани с нас и със святото име в момента.

Колко пъти сте чели в „Чайтаня Чаритамрита“, че когато Махапрабху вървял, хиляди Го следвали. И че те взимали прах от нозете на Махапрабху до такава степен, че изравяли цели ями по пътя след Него. Кой знае как е било?! Може за физическото око да са присъствали едва неколцина. Но за духовното око там е било болшинството от душите в тази вселена – хиляди и милиони следовници.

Така че това е просто въпрос на визия: колко души виждате в тази стая – няколко или много. Ала както и да е, нека изразим благодарността си на всички тях. Ние сме синове и дъщери на своите духовни бащи и майки, за да станем духовните бащи и майки на идващите синове и дъщери. Моля ви, стремете се да приемете това присърце! Единствената причина да седим сега тук е, че сме последвали някого; и трябва да присъстваме тук толкова пламенно и чисто, че и други да могат да последват примера ни. По този начин не живеем само в настоящия момент, но заживяваме във вечността. Това е един начин да надмогнем смъртта – този страховит, плашещ враг. Ако си спомняте предшествениците си и ако се молите за бъдните поколения, сте в безопасност. Тогава сте част от една величествена процесия, където всички са се събрали в името на Бога за възхвала на Всевишния.

(следва продължение)



(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, пристигане)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Парамананда: Когато сме в компанията на люде с голям радиус, започваме да виждаме частичка от тяхната перспектива. Ала когато не сме в тяхната компания се връщаме към своя мъничък сонар. Как да се справим с този проблем?

Свами Тиртха: Не си отивайте у дома. Какво мога да кажа? Нима сме такива глупци, че отново, и отново, и отново животи наред да слагаме обратно товара съчки на гърба си? Именно това се случва, нали? Затова духовният живот е много предизвикателен процес. Защото знаем, че с половинчати решения никога няма да бъдем удовлетворени. Всички знаем това. И въпреки всичко, след края на лекцията си отиваме вкъщи. Или по-добре след прасадама.

Но какво да правим тогава? Не можем да се нанесем стотина човека тук в тази стая. Значи, или останете в храма, или създайте свой храм. Затова казвам, че е много предизвикателно. Трябва да намерите собствения си източник на излъчване. Това означава осъществяване. Не можем вечно да живеем за сметка на другите. Трябва да откриете своите ресурси. Знаем, че всичко се спуска – не е така, че трябва да го натрупаме. Но не го пилейте. Това е нашият дълг – да не го пропиляваме. Каквото ни е било дадено, да се стремим да го съхраняваме и разрастваме. Не забравяйте да поставяте по-надалеч границите си. Това означава, че трябва да станем много квалифицирани. Така че дори онази прекрасна звезда на западния хоризонт да ни напусне, ние винаги да оставаме с тази звезда. Мисля, че е възможно.

Да, защото не само ние сме тези, които имат радиус. Те, великите, също имат радиус. И ако те направят една стъпка към вас, вие ще влезете в техния обхват. Кришна също има радиус. Мисля, че той е безграничен. Но дори и радиусът на Кришна да е ограничен, има някой, чийто радиус няма предели. Така че това не касае само нас, че ние трябва да разширяваме своя радиус; те вече са прострели своя радиус към нас.

Да го кажем накратко: повтаряйте светите имена. Винаги оставайте в светлината.

Коментар на Динабандху Прабху: Казано е, че ако направиш една крачка към Бог, Провидението също ще направи своите стъпки. Миналия път Парамананда Прабху ми предложи да правя повече кашкавал, и аз взех това присърце. Работих два дни денонощно, за да произведа кашкавала. И после, като тръгнахме на път, Гурудев каза: „Чакай, ами ако на границата забранят да внесеш кашкавала, какво ще правим?” Затова се наложи да мантрувам святото име много интензивно по границите. И в крайна сметка кашкавалът пристигна.

Свами Тиртха: Виждате ли, чудесата се случват.



(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, пристигане)

(продължава от предишния понеделник)

Какъв е крайният предел на нашият радиус? Това са лотосовите нозе на Шри Шри Радха-Говиндаджи. Затова, отдалечете границите си. Но за да се случи това, действително е нужно да изоставим ограничения си начин на мислене.

Спомняте си историята за старицата, която събирала съчки. В наши дни рядко се натъкваме на тази практика, но е добре да си припомним, че навремето хората са събирали малки или големи наръчи с клони, за да осигурят топлината в дома си. И така, тази женица също носела голяма купчина дърва на гръб и много ѝ натежало. Оставила товара, за да си почине за малко и възкликнала: „Ох, Боже мой!” Но молитвата ѝ била толкова дълбока и искрена, понеже наистина много ѝ натежало, че Нараяна незабавно се появил там: „Ти ме повика, ето ме тук. Кажи ми какво искаш, ще изпълня желанието ти.” И жената веднага, без дори да помисли, рекла: „Можеш ли да качиш товара съчки на гърба ми?” „Добре, ето си ти товара” – и Бог изчезнал.

Разширете границите си. Не бъдете привързани към своите съчки. Те дават съвсем незначителна топлинка. Вместо това можете да се озовете в самите Божии обятия! И за да помогне на вярата ви да расте, всеки път, когато дойдете в ашрама, Той ще повдига енергийното ниво и ще усещате повече топлина. Просто за да сте готови да захвърлите съчките си.

Радиусът – може би днес е непознат, но утре ще е хлябът ви насъщен. Радиус означава не само повърхнина и централна точка; той не е само обхват, но значи също и излъчване – светлината ще дойде при вас. Кришна ще ви прегърне. Радиус означава радиация – тази божествена вибрация ще ви свърже. Нужни са ни дълги вълни вибрация – за да се свържем с вечността. А мисля всички знаете коя е най-добрата звукова вибрация. Както започнахме: искате ли да говорите езика на сърцето и душата, вечния език, по някакъв начин позовете Бога. Нашият Махапрабху е донесъл святото име, маха-мантрата. И ако отвърнем на тази покана, тогава и радиусът ни ще заблести. Джай! Имате ли нещо да добавите или да кажете?

Въпрос на Кришна Прия: В тази история за старицата и Нараяна, той предложил да сбъдне желанието ѝ и после си тръгнал. Защо не ѝ е обяснил, че има нещо по-висше?

Свами Тиртха: Защото Бог е изпратил гуру да учат хората как да захвърлят съчките си. И така, ако слушате лекцията и след това срещнете Бога, не си искайте товара обратно на раменете. Той има безчет начини да ни обяснява нещата. Понякога с много внимателни думи, проявявайки милостта си; друг път изпращайки ни някое послание или някой пратеник; един път чрез постижения, друг път чрез провали. Не можем да очакваме винаги да успяваме. Трябва да очакваме и, че ще се проваляме. Именно тогава ще се случи чудото – по някакъв начин, няма да се провалите. Ако очаквате винаги да печелите, това е горчив опит, защото много пъти ще губите. Така че по-добре да очакваме: „Най-вероятно ще се проваля“. Обаче тогава ще видите чудото: милостта се протяга към вас, не е изгубен и миг. Затова се нуждаем от обучение, от вярната информация – какво да правим ако дойде такъв момент, ако имаме такъв избор.

(следва продължение)