Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Има единство, хармония. Но по-ефикасно служене може да се получи от точно определено, а не от по-висше място. Всеки има своя специифична способност и служене, и ако служи оттам, ще бъде най-добре оползотворен. Ако бъде поставен в по-висш кръг, където не му е мястото, ще се породи вражда и той ще се окаже губещ. Разбирате ли?”[1] – това е следващият въпрос на Шрила Шридхара Махарадж. А преданият отвръща: „Все още не ми е съвсем ясно.”

Това е, което виждаме – двамата участници плават на съвсем различни нива. Единият се опитва с цялата способност на ушите и мозъка си да проумее нещо, но понеже тази му способност е ограничена, успява да разбере съвсем малко; докато другият влага цялото си сърце, всичките си думи и чувства да обясни нещо – и той също се усеща ограничен. „Трябват ми милиони усти да мога правилно да прославя моя учител!”– такова е чувството на великите. А какво е чувството на мъничките? „Трябват ми милиони уши, за да те слушам.” И така, „все още не ми е съвсем ясно.”

Тогава Шридхара Махарадж казва: „Ачарям мам виджаниян[2] – на началното ниво ни се казва, че ачария, гуру, е Кришна. След това Рагхунатх дас Госвами, който е ачария на прайоджана, най-висшата цел, казва, че позицията на ачария не е тази на самия Бог, а на Негов любимец. В крайна сметка откриваме, че любимецът на Кришна е в категорията на неговата енергия и това е гуру.”

Виждате ли, толкова е хубаво. Най-напред виждаме божествената функция и това е добре. По-нататък виждането ни става по-прецизно и можем да разграничаваме между аспектите севя-бхагаван и севак-бхагаван – Богът, на когото се служи и Богът-слуга. Затова пеем толкова често: сакшад дхаритвена … кинту прабхор ях прия ева тасям[3] – „Духовният учител е много скъп на Кришна”.

„В началото е споменато в шастрите, че Брахман означава Абсолюта като цяло. Но с ясна визия ние виждаме, че има Нараяна, Васудева, Рамачандра и толкова много други форми. А с дори още по-ясна преценка откриваме Кришна отвътре. Разбирате ли?”

След всички тези теории, стигаме до една история. „Веднъж Кришна бил на конференция, заедно с Баларам и Уддхава. Видели да наближава една маса от светлина. След известно време насред масата светлина се провидяла фигура. Като приближила още повече, видели, че фигурата е на мъж. Щом дошла още по-близо, успели да разберат: „А, това е Девариши Нарада!” По същия начин, отдалеч може да имате разбиране за целостта – точно както като гледате Хималаите отдалеч, виждате много неща. Но колкото повече приближавате, ще откривате специфични части с повече яснота. А когато действително пристигнете, ще намерите своя Господ и своите приятели, и ще общувате там. Тогава няма да виждате целите Хималаи, а ще се намирате на едно точно определено място. И именно там, а не в цялото, ще откриете, че мечтаната цел на живота ви се е осъществила.” Толкова е красиво! Не можем да се приютим в цяла огромна планинска верига, но можем да се приютим в една мъничка пещера.

„По същия начин, когато подхождате към Кришна отдалеч, Той е сат-чит-ананда, безкраен! После, колкото повече Го приближавате, понеже сте мънички, ще бъдете поставени в точно определена позиция. Така в съответствие с пригодността ви, ще ви заемат в специфична позиция на служене. Там ще се захванете със служенето, което се иска от вас и оттам ще черпите най-пълното удовлетворение, съответстващо на природата ви.”

(следва продължение)

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Специфично служене”

[2] „Шримад  Бхагаватам” 11.17.27

[3] „Шри Гурващакам”, 7

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Мисля, че най-добрият начин да честваме гуру-принципа е да помним онези представители, които донасят този принцип най-близо до нас. Затова бих искал да прочета от Шрила Шридхара Махарадж. „Специфично служене”; това е беседа с въпроси и отговори.

„Въпрос: Ученикът гледа на своя гуру като на абсолютен, но други могат да виждат същата личност с относително разбиране. Гуру относителен ли е или абсолютен?

Шрила Шридхара Махарадж: Общият съвет е в началото ученикът да гледа на своя гуру като на представител на самия Бог. Но с напредването му, когато започне вътрешното просветление, той постепенно ще открие, че Кришна, Абсолютът, има специфична система, и притежава разнообразни енергии. В съответствие с вътрешното пробуждане на ученика, той ще бъде пригоден за точно определен тип служене. Това ще бъде взето предвид и той ще бъде насочван в това специфично служене.”

Това означава, че в началото имаме общо разбиране за божествения принцип: „Моят учител е много божествен”. По-нататък виждането ни не бива да се променя на „Той не е божествен”, а да стане по-конкретно: „Той е божествен по специален начин”.

„Когато човек прозира постепенно своя гуру според съкровените си способности и качества, той ще открие дася-раса, сакхя-раса, ватсаля-раса или мадхуря-раса. Служенето се дава свише. Той ще бъде поставен на изпитание, на тест, и ще бъде пратен в определен отдел, където ще намери непосредствения си водач, под чиито насоки ще служи. Такава е общата ситуация и по такъв начин преданият ще намери максималната си полза там.”

Това е като йерархия. А оригинално йерархия означава „структура на светостта”. Така че това е божествена структура и ако вие се интегрирате в тази йерархическа структура, основана на божествени принципи, тогава ще намерите перспективите си. Какво представлява семейството? Семейството е йерархия. Някои от участниците може да имат своето неразбиране, например прабхутата може да си мислят, че те са шефът; оставете ги да си живеят с тази илюзия. Но най-общо можем да кажем, че има глава на семейството, има майка на семейството, и има деца. И ако детето се вписва по хубав начин в тази структура, то ще намери подслон. Проблемите започват когато то реши да се бори за свободата си. Тогава йерархията е счупена и то няма да намира подслон, или ще се прислони другаде. По същия начин, ако ние се впишем в духовната структура, така да се каже, ще можем да намерим своето място, своето служене. И това ни дава перспектива – къде да идем, как да действаме, как да мислим, как да чувстваме.

„Отначало цялата система като че е една – като интегрално единство. Сетне преданият ще се озове в определена част на тази система, според своята пригодност и пробуденост. Накрая той ще бъде поставен като служител на определен гуру, под чиито напътствия ще прави всичко, което се изисква от него.”

И така, гуру имат вечен път и учениците също имат вечен път. И понякога тези пътища се срещат и пресичат. Понякога преданият е даден на някой гуру, а друг път гуру се дава на предания. Но понеже и двете страни: и гуру, и ученикът, представляват принцип – принципа на гуру и принципа на ученика –  когато се срещнат и когато тази среща е хармонична, това е божествено дело. Така че не си мислете, че само гуру е принцип. Шишя, ученикът, също е принцип. Не теория, а осезаема реалност.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

Събрали сме се да празнуваме Вясапуджа заедно. Надявам се нямате илюзията, че ще чествате даден човек, даден индивид, защото сме се събрали да честваме една божествена таттва, божествен принцип. Въпреки това може да запитате: „Но как се чества принцип? Какво представлява принципът? Това звучи толкова теоретично.” И ще сте прави, принципът обикновено е теоретичен. Обаче не забравяйте, че сме част от мистичен процес. А мистика означава, че теорията може да се превърне в практика, че принципът може да стане личен. И също така е вярно за настоящата ни степен на реализация в нашия процес, че онова, което ни се струва недостижимо високо, може да се превърне в истина за вас, за нас. Щастливи ли сте да сте част от такъв мистичен процес?

В повечето случаи за хората като цяло Господ е принцип, идеал, сила. Мнозина казват, че е като някаква лилава мъгла. Но ако някой ви каже на вас, че сте лилава мъгла, бихте се обидили: „Не! Аз съм личност! Аз съм повече!” Така че принципите трябва да се олицетворяват в личности.

Или пък принципът на посветеността, на божествения живот – толкова е прекрасен. Толкова много милиони хора са започнали израстването си на тази планета Земя, за да осъществят тази цел, защото е толкова привлекателна, толкова очарователна! Как бихме могли да живеем без идеали!? Това е невъзможно. То не е живот, а просто оцеляване. Идеалите ни карат да живеем истински. Този принцип, божественият живот, е толкова привлекателен, че ние сме готови да хукнем след него. Ала не бива да се удовлетворяваме принципно да живеем божествен живот, теоретично да живеем божествен живот. Това не е достатъчно! Трябва да го приложим на практика, да го реализираме.

„Реализация” отново звучи много техническо. Но мисля разбирате какво имам предвид: от въздушните кули да слезем на земята, тук и сега. И това не е принизяване, това е надрастване на настоящото ни състояние на живот.

Къде да намерим Бог? Къде да намерим предаността като жива реалност? Историята ще рече: търсете в миналото. Мистерията ще рече: търсете в бъдещето. Но любовта ще каже: тук и сега. Защо да чакаме рая, ако можем да го вкусим тук? Защо да чакаме следващия живот, ако можем да се усъвършенстваме сега, днес? И отново, ако не сме способни да сме духовно щастливи днес – кога ще настъпи денят да можем да го направим? Защото ако отлагате: „Утре ще бъда добър бхакта”, това „утре” никога не идва. Това „утре” трябва да се случи днес, сега.

Гуру за много хора е принцип, тежък принцип. Понеже гуру означава „тежък”. Тежък в какъв смисъл? Той е тежък като Хималаите, непоклатим. Колкото и да опитвате, не можете да го помръднете – толкова е силен, толкова твърд, толкова стабилен. Защото гуру е принцип, нали? А как можеш да разклатиш един принцип? Можем единствено да се обръщаме към него с преклонение. Не можем да го покварим. Личното преживяване и принципът са различни неща. Теорията и практиката се различават.

Любовта най-общо казано за повечето хора също е принцип – невъзможен за реализация. И понякога нашият опит е горчив. Но нима това трябва да компрометира принципа на любовта? Невъзможно! Принципът винаги е съвършен. Моето разбиране за този принцип, както и моето приложение на този принцип може да са частични, пристрастни, ограничени; обаче божествената реалност не е ограничена.

Така че ако се върнем на първоначалната тема: гуру за много хора е принцип. И той наистина е божествен принцип. Ала понеже е божествен, е много чувствителен. Той е много деликатен принцип. Добре ли е да имате духовен учител? Това българското „да” ли е? А лесно ли е да имате духовен учител? Знаете ли, индийците имате предимство, защото могат да поклащат глава както им харесва, а това ще значи каквото на вас ви харесва – всеки чете този език на тялото според собственото си разбиране. Виждате каква префинена култура! Един жест може да означава какво ли не. Така че това е нещо много деликатно; същото е и с принципа на божествената любов, същото е и с принципа на гуру – те са много деликатни. Един мъничък знак може да означава всичко. Затова сме се събрали да честваме този принцип – гуру-таттва. Това е нещо толкова прекрасно, толкова силно, толкова възвишено! То е отвъд човешките способности, тъй като е божествено.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Гросмайсторското ниво на казване на истината е когато се прави с такъв заряд на обич, че на човек дори не му и минава през ум да се обиди или нещо такова. Всъщност тази практика можем да научим от нашите шастри. От кришна-лила можете да разберете как да изправяте другите пред истинското им лице.

Знаете, че Кришна се движи много бързо – тича тук и там, винаги те пържи в опасението, че ще си тръгне. Как можеш да спреш някого да не тича нагоре-надолу? Някакви идеи?

Някой: Като бъде застрелян!

Свами Тиртха: Всъщност именно така е избрал Кришна да напусне планетата. Позволил е да бъде застрелян. Обаче разбрахме, че трябва да започнем от ахимса, нали? Не убивай – това беше първото послание. Така че ако искате да спрете някого да тича нагоре-надолу, може би можете да го уловите за ръката. Но какво ще стане? Той е толкова силен, че ще ви повлече със себе си. Това не стига; да го хванете за ръката не е достатъчно. Какво да хванете тогава?

Отговор: Сърцето.

Свами Тиртха: О, сърцето – това е романтично. Много хубаво, но бъдете практични.

Някой: Да му дадем захар и гхи.

Свами Тиртха: И той ще хукне към сладкишите – добра идея. Обаче ако го хванете за нозете, той няма да може да бяга. Това е препоръка, която гопите са последвали: ако искаш да уловиш Кришна, улови лотосовите Му нозе и им направи малко масаж. Тогава Той ще се почувства удовлетворен. Той също е добър кандидат за маха-врата – практикува съвършено удовлетворение. Погалиш Го мъничко и Той се чувства щастлив – не помръдва, наслаждава се на ситуацията. Но тогава гопите имали какво да кажат – когато Той вече не можел да мърда. „Какво разбираш Ти под любов? Какво въобще знаеш за любовта? Що за любим си Ти?” Кришна започва да се чувства неловко. „Леле, спипаха Ме.” Но всичко това е много научно, защото тогава те започват да обясняват: „Има три типа любими. Първата категория е този, който споделя полученото – тоест получи ли любов, ѝ отвръща. Първа класа. Вторият тип е дотолкова преизпълнен с чувства, че дори и да не получава нищо, пак дава. Третият тип: независимо дали получава или не, не дава нищо. Ти какъв тип любим си?”

Така че ако искате да отправите някое по-силно послание към свой партньор, към приятел бхакта, към съпруг или съпруга – най-напред му уловете нозете. Тоест първо му отдайте служене. Накарайте го да се чувства удовлетворен. Пък след това предявете посланието си. „Що за любим си ти? Какво въобще знаеш, какво разбираш от любов? Защото ние имаме съвсем научно разбиране за това.”

Това е нашият маха-врата – да хванем лотосовите нозе на Бога; тогава и сърцето ви ще бъде уловено, и способността ви да служите с масло и захар ще бъде включена. Тогава няма да ви е нужен никакъв друг технически контрол над ума. Просто сте там! Нямате втора или задна мисъл. Това е първата ви и единствена реалност.

И така, за да бъдете напълно компетентни в маха-врата, ето нашето предложение. „Кристално-чиста посветеност към всевишния, състрадателни чувства към другите живи същества и способност да се хармонизират всички различни аспекти на ежедневието с божествената истина. Това е каймакът на духовния съвет за всички тези, които търсят същината на абсолютната истина.”

Така че, това е смиреното ми предложение за вас. Стремете се да приемете тези три принципа в сърцето си и в ежедневния си живот: кристално-чиста посветеност, състрадание и хармония.

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Споменахте преди, че е добре да имаме приятели навсякъде и аз исках да попитам: кой е истински приятел?

Свами Тиртха: Вие трябва да бъдете истински приятели за другите! Недейте да чакате другите да се отнасят приятелски с вас; вие им бъдете приятели. Тази история също започва от вас. Не очаквайте да ви обичат и оценяват, но се стремете вие да служите на другите и да ги обичате.

Прем Прасад: Стига да го разбират. Защото понякога те не разбират.

Свами Тиртха: Това си е тяхна работа. Нашата работа е да се отнасяме приятелски.

Прем Прасад: Няма да се случи изведнъж. Бавно-бавно.

Свами Тиртха: Бхавно[1]. Ако сме пълни с бхаава, тогава ще се случи. Защото в този смисъл приятелството не е чувство. Не е нещо, което ме удовлетворява мен, което ми е приятно на мен. Приятелството е визия. То е отношението ни към нещата като цяло – приятелско отношение. Да си в добри отношения в Бога – това си е философия, можем да кажем. Не е чувство, а виждане. Любовта не е чувство, а виждане. Тя е състояние на съзнанието. Защото чувствата идват и си отиват, променят се през цялото време. Те са продукти на ума. В повечето случаи – на неконтролирания ум. И какъв ще бъде резултатът – тези горчиви плодове, за които говорихме в началото. Очаквате от другите да ви направят щастливи. Това е романтично! Романтично се равнява на глупаво, но казано по-учтиво. Бъдете умни! Умейте да виждате отвъд матрицата.

Приятелското разположение е цялостен подход към живота. Това не е очакване, а служене, отношение. Познавам човек, който има такова приятелско благоразположение практически към всички. Обаче има такива, които считат дори и него за враг. Но това си е тяхна работа. Вашата работа е да добиете такова приятелско отношение.

Все пак, да бъдем практични: кой е истински приятел – това е много добър въпрос. Защото обикновено хората смятат за „приятел” някой, който замазва грешките ни. Да речем, сред бхактите сте много добри приятели с някого: „Аз си знам твоята мая, пък ти не излагаш на показ моята мая. Първи приятели сме! По този начин си служим добре един на друг, нали? И сме в дълбоко разбирателство.” Нима това е истински приятел!? Ти залиташ близо до ръба, а някой идва и те блъска надолу – това добър приятел ли е?! Не е! Добър приятел е този, който ще дойде да те спаси, като ти посочи проблемите ти.

Обаче и онези, които са начинаещи в това отношение, също ще дойдат да ти навират в носа всичките ти недостатъци, да ти покажат какъв си всъщност. Обикновено това е обидно. Ала майсторската степен тук е да показваш на хората истината за самите тях по такъв начин, че те да се радват на това и да го приемат. А гросмайсторското ниво на казване на истината е когато се прави с такъв заряд на обич, че на човек дори не му и минава през ум да се обиди или нещо такова. Той не се засяга.

Прем Прасад: Трябва да се радваме, когато ни посочват слабите ни страни.

Свами Тиртха: Да, трябва да сме готови за това. Защото то е скок в тъмното, нали? Но се надяваме, че като скочим, ще има кой да ни хване. Затова можете да се чувствате в безопасност.

(следва продължение) 

[1] Игра на думи; „бавно” на български по звучене напомня на „бхаава” (изпълнено с чувства) на санскрит

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Всъщност това, което е споменато в „Йога Сутрите”, са основните йога практики като цяло. Но каква е специфичната характеристика на бхакти като практика? Всички велики светци и пророци на бхакти дават своите тълкувания. Едни казват, че специфичната характеристика на бхакти е стремежът да се прозира божествената същност навсякъде. Други казват, че бхакти е да си се посветил в служба на Бога. Или да следваш тези правила, препоръки и забрани много задълбочено. А пък Нарада Муни казва, че бхакти е божествен нектар. А да сме отделени от нашия любим Бог е най-голямата болка – това е бхакти. Така че трябва по-фино да настроим разбирането си за йога като цяло и по-специфично за бхакти-йога.

В действителност в нашите практики са включени всички останали части и духовни практики на йога. Йогите най-общо практикуват асани; а каква е нашата асана? Да седиш на лекция два часа – какъв голям самоконтрол! Каква е нашата прана-яма? Да пееш толкова много, че гласът ти да се изгуби. А какъв е нашият контрол над ума? Да помним тези, които обичаме.

И накрая ако позволите да споделя нещо лично, което се случи с нашия Гурудев. Веднъж пътувахме към вкъщи, към главния му ашрам. Той се връщаше от пътуване по света, където се бе срещал със свои духовни братя и старши наставници, и бе насъбрал много – не просто информация, а впечатления. И споделяше впечатленията си – някои хубави, някои не толкова радостни. Беше в много сериозно настроение. Споделяше и разпитваше за разни неща. Затова започнахме да докладваме. Пътувахме 6-7 часа, а той през повечето време мълчеше; беше смазващо мълчание. Понякога казваше нещо, което да ти разбие сърцето. Друг път казваше нещо да накара душата ти да полети. Например, трябваше да минем през място, където служеше един бхакта, но той вече беше тръгнал от този ашрам, за да се включи в празненствата в Нанда Фалва. И когато казахме на Гурудев, че този предан го няма вече там, за да ни инструктира той каза: „Невъзможно! По времето на Прабхупад не можеше да става и дума да отиваш от едно място на друго без разрешението на духовния учител – невъзможно!” Това беше нещо, което да ти стегне сърцето. Да те накара да се замислиш: „Дали самият аз действам с благословиите на духовния си учител или не.” Последва нов половин час мълчание. Време за размисъл. Но когато започнахме да му докладваме, по онова време един от духовните ни братя беше наистина в пълен екстаз. Ставаше пръв, лягаше последен, беше готов за всякакво служене и наистина компанията му тогава беше като истинска глътка екстазна преданост. Така че едва намирахме думи да изразим чувствата си към него. Тогава Гурудев се промени. Той мантруваше, вдигна ръце нагоре и каза: „Това е животът – да славиш бхактите! Това е истинският живот!” Това беше нещо, от което душата ти да полети, но определено бе последвано от друг половин час дълбоко мълчание.

Така че всички практики на останалите школи на йога са включени в нашата. Но за да овладеем ума си, най-добре е да славим другите.

Ето, сега знаем как да бъдем истински кандидати за маха-врата, за този велик обет за съвършенство. Когато сме вече на кукичката, когато не можем да сторим нищо, за да избягаме, тогава нашите врата, тапа, мантра и джапа – нашите обети, отречения, медитации и мантруване – са по-сигурни.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Причините за лошите, пагубни действия са: кама[1], кродха[2] и невежеството. Такава е причината за насилието и за всички останали грешки. Тези въздействия могат да са слаби, средни или силни. Те ще донесат горчивите плодове на незнанието и страданието.”[3] Мисля, че тази част е позната на всички ни. Вкусвали ли сте подобни горчиви плодове?

„Но кое граничи със стабилния мир? Ако можем да се откажем от чувствата на противопоставяне. Ако сме силни в истинността, в позитивното отглеждане, това ще означава, че можем да владеем действията си, както и плодовете на своите действия. Ако избягваме да крадем чуждата собственост, всички добри качества ще ни споходят. Ако се самоконтролираме чрез практикуване на брахмачария, тогава ще бъдем много смели. А ако не зависим от поддръжката на другите, ще можем с лекота да разберем причините и целта на раждането.”

Виждате, култивирането на тези забрани ще донесе много проникновени резултати. Махапрабху е казал, че за да практикуваме духовен живот подобаващо, три качества са ни необходими: искреност, решителност и смелост. Ако искаме да постигнем най-висшето, трябва да сме смели. Това е скок в тъмното. Но каква полза да скачаме на светло? В това няма никакъв риск. Нека скочим в тъмното – когато не знаем какво ще ни сполети.

Тогава ще речете: „Но, свамиджи, та това е материалният живот! Ние все скачаме ли скачаме и не знаем какво ще последва.” Нали, винаги се случва така. Правите една стъпка и не знаете какво ще ви връхлети. Обаче каква е разликата между тези два скока? При материалния скок сте изпълнени със страх, защото сте несигурни какво ще се случи и това ви кара да се опасявате. Духовният скок в тъмното също е много смело действие, ала е изпълнен с надежда: „Където и да скоча, ще бъде хубаво.” Пълен е с надежда.

Единствено не бива да прекосяваме магическия кръг, очертан от нашите духовни учители. Скачайте вътре в кръга. Ако скочите навън, това е плашещ скок. По-добре да следваме правилата на играта. Това е начинът да развием много дълбоки, добри качества.

А ако практикуваме позитивните наставления, които трябва да следваме, е казано: „Ако практикуваме чистота, ще бъдем независими от телесните импулси. И ще можем да избягваме лошото общуване с другите.” Това не значи да не уважавате останалите живи същества, но се свързвайте с най-добрата им страна. И не е нужно да се съгласявате или да общувате с лошата им страна – с грешките или неразбирането. Такива са външните резултати от това да сте силни в чистотата.

Но плодовете на вътрешната чистота са много красиви. „Ще съумявате да виждате същината по много чист начин, с ясен поглед. Мислите ви ще са много възвишени. Вниманието ви ще е много съсредоточено. И ще имате качествата да се владеете и да познавате себе си – атма-гяна.” Мисля, че тези вътрешни резултати от практикуването на чистота са много силни.

Следващото: „Ако сте удовлетворени, ще постигнете върховното щастие. От тапас ще възникне един вид чистота – ще можете да премахвате замърсяванията. А от това ще последва съвършенство на тялото и сетивата.”

Но всички тези съвети досега бяха фокусирани върху нас самите: как да контролирам ума си, как да практикувам чистота, как да правя това, как да правя онова – историята започва и завършва с нас. Ала следващата точка гласи: „Ако правилно изучаваме писанията, тогава ще срещнем своя възлюбен Господ.” Така че това е правилното култивиране на знание. Не е, че ще поумнеете; резултатът е, че ще бъдете прегърнати, ще срещнете Него.

И накрая се казва: „Ако сме решителни в медитацията си над Ишвара, пълният успех в духовната посветеност ни е осигурен.” И така, ишвара-пранидхан ва – с пълната отдаденост към Върховния Бог ще ни споходи цялото съвършенство. Това можем да кажем за характера на подходящия кандидат за йога. Не чувам да се смеете? Не казвате като един: „Да, това е моят път!” Обаче трябва да го кажем.

(следва продължение)

[1] похот

[2] гняв

[3] От „Йога Сутрите” на Патанджали

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Контролът над ума – това е много популярна тема за всякакви различни псевдо-духовни обучения. Но как да контролираме своя ум? Вие как мислите?

Отговор: Не знам!

Свами Тиртха: Това е лесно да се каже. Но ако някой дойде при вас и ви помоли: „Можеш ли да ми помогнеш да овладея ума си?”, нима ще му кажете: „Ами не знам как”?! Това не е достатъчно, не е от помощ. Вие какво бихте казали? Как да се овладее ума? Какъв е вашия съвет?

Въпрос: Моят ум ли?

Свами Тиртха: Не, моят ум! Искам да контролирам ума си; какво ще ме посъветвате?

Отговор: Да медитирате.

Свами Тиртха: Виждате ли, това е добър съвет. Хубаво! Всички ведически писания дават две напътствия: винаги да помним Бог и никога да не Го забравяме. Лесно е! Добрият съвет винаги е семпъл. Висшата истина не е сложна. А посредством медитация можем да влезем в досег с извора на всичко. Така че това е много съвършен метод за овладяване на ума – стига да не сме жертва на някакъв вид духовна илюзия.

Но тук в „Йога Сутрите” е казано: „За да се избегнат необуздани помисли и жестоки идеи, можем да контролираме ума чрез развиване на по-добри идеи.” И така, вместо лошата практика, стремете се да развивате добра практика. Дайте храна на ума. Защото ако кажете на хората: „Недейте да мислите за нищо!” това няма как да стане. Преди всичко, ако човекът е сдържан и възпитан, ще попита: „Бихте ли ми обяснили какво е „нищо”?” И тогава ще се озовете в небрано лозе. Или ако не е толкова възпитан, той просто ще рече: „Това е невъзможно!” Така че негативният съвет не върши работа. Нужно ни е позитивно култивиране.

Спомняте ли си стъпалата, дадени от Рупа Госвами, по отношение на духовния напредък, като се започне от вярата?

Кришна Прия: Садху-санга, анартха-нивритти…

Свами Тиртха: Много добре! Адау шраддха, татах садху-санга, тха бхаджана-крия, анартха-нивритти[1]. И така, първата стъпка е вярата – да развием вяра, да прилагаме вярата си, да я изразяваме. Казано е: ако не разбираш нещо, опитай се да го повярваш; ако не можеш да го повярваш, постарай се да го уважаваш. Виждате, разбирането има толкова много различни аспекти, толкова фини, деликатни методи, по които да се подходи. След това съветът продължава и нататък: ако си неспособен да направиш дори това, тогава пробвай да го възхваляваш. Така от разбирането стигаме до възхвалата като метод за доближаване към истината. Красиво е!

Но сега нека се съсредоточим върху контрола над ума – как да овладеем ума си? Недейте да не давате нищо на ума си, защото той няма да е доволен; дайте му нещо! Нещо по-добро, някаква по-добра занимавка от предходната. Научил съм това от един много възвишен и велик предан. Веднъж Трипурари Махарадж, много скъп духовен брат на моя Гурудев, обясни, че анартха-нивритти, или отърваването от лошите качества, с голяма вероятност се случва чрез позитивното култивиране артха-правритти – не само да отхвърлиш ненужното, но и да отглеждаш полезното.

Така че ако дадем съвет на някого да медитира – нека да медитира върху нещо. Да има позитивен тип медитация, позитивен тип отглеждане. За да избегнем лошите идеи, нека развиваме добри идеи. Съвсем просто е! Това е метод да облагородяваме ума, да го обучаваме така, че да се развива и да реагира по такъв начин – давайки само добър, позитивен отклик.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 23.14-15

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Мнозина се опитват да постигнат духовно съвършенство посредством някакви аскетични практики. Обаче коя е най-великата аскеза? Не е да постиш когато на теб ти се иска; не е да си измисляш сам как да се самоизтезаваш. Най-великата аскетична практика е послушанието. Пробвали ли сте? Наистина е трудно, казвам ви. И още как! Защото тогава не вие сте тези, които решавате – именно затова е трудно.

Или пък се препоръчва да се поемат различни обети в духовния живот – например да мантрувате толкова и толкова от едикоя си мантра, да извършите толкова и толкова жертви, такъв и такъв брой приношения, да поканите толкова и толкова брамини, които да нахраните – мантра, тарпан, ягя, сева… сложно е. Обаче също така в шастрите е казано и, че ако по хубав, смирен начин служим на духовния учител, това ще достави много по-голяма радост на нашия Бог Шри Кришна, отколкото всички тези сложни ритуали. Кришна казва: „Аз съм по-удовлетворен ако служите на някой чист предан, отколкото ако се стремите да извършвате други видове духовни практики.” Затова трябва да сме много решителни и много посветени в това отношение. Това трябва да е нашият обет, нашият врата. Това е вратата към съвършенството.

Обаче какъв вид врата, обет? Прост, малък, лесен; или велик, грандиозен врата? Мисля, че се нуждаем от маха-врата! Съгласни ли сте? Да проверим ли какви са квалификациите за един кандидат за маха-врата? Не искам да ви обезсърчавам, а просто да ви дам информация. Значи сте съгласни с радостни лица. Това много ми харесва!

Баладев: То е преди четенето, Гурудев.

Свами Тиртха: Да видим как ще е после. „Маха-врата – това е специална функция и набор от качества в йога. И така, характерът на йоги, който е подходящ кандидат за такъв велик обет, е следният: необходимо е да практикува правилата на яма и нияма[1]; също асана и пранаяма; след това отдръпване – пратяхара; после концентрация – дхарана; сетне медитация – дхяна; и накрая духовно проникновение – самадхи.”[2] Знаем, че това са осемте принципа в йога, нали?

И така яма, или забраните, са следните: „Трябва да практикуваме ахимса, тоест ненасилие; също така истинност; трябва да уважаваме чуждите притежания; да сме сдържани във взаимоотношенията; и също не бива да сме зависими от другите” – да не приемаме твърде много от външни източници, да не ламтим за дарения или издръжка. Можем да кажем, че това са забраните; да видим какви са препоръките в духовния живот. „Трябва да практикуваме чистота; също така удовлетвореност; също и малко отреченост; освен това изучаване; и накрая – пълна и съвършена посветеност към Върховния Бог.”

Можем да кажем, че това са десетте божи заповеди на йога. Първата е ахимса – не убивайте другите! Това е елементарен принцип, но все пак трябва да се каже. И накрая достигайки до ишвара-пранидхана – пълната отдаденост към Всевишния. Доста дълъг път, а? Напоследък научната страна на психологията също се доближи до тези древни принципи. Например, сега има обучения по ненасилствена комуникация, нали? Много са популярни. Да се опреш на ахимса; но това не е научно постижение, а входната такса за коя да е духовна школа. Не съм добре информиран в психологията, вие знаете по-добре: има ли обучения, в които да се обяснява ишвара-пранидхана? Може да въведете нова школа. И така, това са десетте заповеди на йога и онези, които са решени да практикуват всичко това, са кандидати за маха-врата.

(следва продължение)

[1] Нравственият кодекс на йога

[2] Из „Йога Сутрите” на Патанджали

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

Най-напред нека поднеса почтителните си поклони на моите божествени учители и на всички присъстващи предани. Дойде време за още една среща. А ние отчаяно чакахме този миг, нали? Мога да кажа, че от своя страна аз отчаяно чаках този миг. Защото ако имаме някаква мъничка посветеност към Бог и попаднем в святата компания на преданите, тя ще нарасне, ще се умножи. Това е моята част. Може да разполагам с някакви мънички залъци, останали ми от моите учители, но във вашата компания те ще нараснат. Обаче ако някой разполага с огромна доза преданост, той също има нужда да я сподели, нали? Това е вашата част. И аз се чувствам съвършен кандидат за нея. Такова е нашето духовно съревнование – ние тичаме един след друг: да дадем и да получим. А в едно духовно съревнование никога не се знае кой побеждава. Защото понякога имате усещането: „О, изгубих!”, ала това се оказва най-великата ви победа. Друг път чувствате: „Спечелих!”, а то е голям провал в живота ви.

Животът е дълъг. И знаете ли, зрението ми взе все повече да се влошава. Сутринта гледах през прозореца и що да видя на улицата? Един много решителен млад човек върви към ашрама с броеница в ръка. Беше толкова решителен, че бе очевидно как иска да сложи край на това изпълнено с проблеми пътуване на тази планета Земя. Чаках го 15 минути да звънне на звънеца, но това не се случи. Така че явно не съм видял добре. Привиждат ми се предани навсякъде.

Но по-добре да имаме такъв вид изкривено виждане. То винаги ще ни напомня собствената ни история. Защото някой е имал милостив поглед към самите нас; той не е отчитал недостатъците ни, не е взимал предвид миналото ни, а е взел предвид нашето бъдеще. Така че по-добре да имаме такова изкривено виждане – да виждаме само добрата страна на хората, възможността за съвършенство; колкото и да е малка, тя все пак съществува. И ако някой е вложил в самите нас такова доверие, ние също трябва да сме продължители, да го дадем и на другите. Защото каквото сме получили, да го предадем нататък.

Онези, които са ходили в армията, знаят този принцип. „Каквото страдание съм получил, трябва да го предам на идващите след мен.” Така ли е? Обаче ние служим в армията на Махапрабху, а тя действа на друг принцип: каквото добро сте получили, трябва да го предадете след себе си. Защото така то определено ще расте.

В продължение на този живот, изпълнен с толкова много преживявания, колко много пъти сме се чувствали наскърбени, обременени, страдащи, разплакани, окървавени… Но кой е най-добрият начин да започнем да лекуваме своите рани? Стремете се да лекувате раните на другите и собствените ви рани от само себе си ще се изцелят. Защото, сравнително погледнато, ние не страдаме чак толкова много. Може би, ако се фокусираме върху себе си, имаме усещането: „О, цялото страдание на планетата Земя е връз плещите ми! Това разкрива величието ми; избран съм да страдам по такъв велик начин!” Но скъпи мои братя и сестри, то не е така. Други страдат повече, уви. Затова, започнете ли да развивате очите на състраданието, автоматично ще се почувствате в безопасност и щастливи. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака.” Така че, сравнително погледнато, ние не страдаме чак толкова много. И имаме шанс! Имаме шанс за истинско съвършенство. А то се дава рядко. Затова нека сме интелигентни да грабнем този шанс.

Как можем да изразим готовността си да осъществим тази възможност за съвършенство? Да сме съгласни на теория не е достатъчно. „Да, обаче…” – това не е достатъчно. Трябва в дълбочина да проникнем в този даден ни от Бога шанс. Той е дар Божи. И нека изразим готовността си да се включим в тази покана. Защото има ли покана, най-вероятно ще дойдат и гости. Всевишният ни е поканил – ние сме гости в Неговия палат, в Неговия свят. Нека изразим благодарността си, нека изразим желанието си да бъдем приети. Така че просто теоретично съгласие не помага. Трябва да покажем нещо. Защото нашият Бог е разкрил толкова много от себе си. Моля ви, вие също разкрийте нещо от себе си. Обаче моля ви, покажете по-добрата си страна. Ако усещате, че по-слабата ви страна се бори с пропадналата ви страна, това не е достатъчно. По-добре да покажем по-надеждната си, по-хубавата си страна. Вие всички имате такава.

Затова трябва да сме посветени. А посветеност в духовния живот означава: като кажеш нещо, наистина да го имаш предвид, и да го направиш.

(следва продължение)