Archives

Calendar

November 2019
M T W T F S S
« Oct    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha



30FRTULASI1

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2014, morning, Sofia)
 
(continues from the previous Monday)
  
To be satisfied with what you have – this was the principle number eight; and number nine: “Observing the fasting day on Ekadashi.”[1] Fasting is very beneficial. It is also very healthy. We fast according to the moon calendar – on the eleventh day after the full moon and the new moon. Therefore this is called Ekadashi or ‘the eleventh day fast’. And this also is a principle of yoga – that we should perform this little control according to some principles, according to some guidance. And you know how it happens: on the other days you even forget about eating sometimes, but on these specified days – ah, it’s very difficult to tolerate. Therefore it is given to you – to follow the principles. 
On this eleventh day usually we abstain from grains and beans. So if you want to keep this fast which is very beneficial in bodily and spiritual purification, you can do this. You can take a full fast, you can take a ¾ fast, or a half day fast. Even if a little control you try to do, it’s beneficial. And in order to avoid this confusion: ‘Whether this is allowed today or not allowed,’ it’s most easy to take fruits, for example. There is no problem with the fruits. But definitely if you take something, at least until noontime you don’t eat anything. And then you can keep a very moderate diet on this day. It will help your purification. It will give a rhythm to your body also. 
And finally the tenth principle here: “Worship the sacred trees like the banyan and other sacred plants and bushes.” Well, again this is not so easy in Sofia. How many banyan trees do you have here? Not so many. But usually temples have tulasis. Tulasi is a sacred plant for Krishna. And for example you can do that kind of worship or service. How can we serve a tree? Definitely not by cutting it down, but by watering the roots. If we have tulasi in our home, it’s very nice if you give the water. 
Tulasi is not simply a bush, but this is like an incarnation of the goddess of devotion in a plant form. The ancient visionaries didn’t see only the material object, but they could see the spirit behind. Therefore for them Ganges is not simply a river, but this is Mother Ganga. This is the goddess of purification and liberation. In the same way tulasi, this sacred plant is not only a botanical object, but something that reminds us of the service of Krishna. Because this plant is very dear to Krishna, so if we are connected to the plant, we are connected to the lord of this plant – it’s very reasonable. 
So, if we apply this second set of five principles, it will also enhance our devotional life and principles. Just to summarize again: “Be prepared to give up certain practices for the satisfaction of Krishna and accept others that you are not so much willing; reside in a holy sacred place of pilgrimage; accept only what is necessary; observe fasting; and worship sacred trees and objects. These ten items are preliminary necessities for beginning the discharge of devotional service in regulative principles. If in the beginning a neophyte devotee observes these ten principles, surely he will quickly make good advancement in Krishna-bhakti.” Maybe you have something to ask or discuss more?
Question: What exactly do you mean by spiritual advancement? 
Swami Tirtha: Spiritual advancement means that you isolate yourself from stupidity more and more – to be very practical. 
Comment: Maybe change in the taste.
Swami Tirtha: Ah! Very nice! What was impossible yesterday it is very much possible today. I think we all have some conception about spiritual progress. And it is very nice to exchange our views about this. We can also say that every day, step by step, we have to come closer to our spiritual ideals. So this is something very practical, this is not some distant theoretical construction. And change of taste, as you mentioned, is a definite proof that from the material taste we might come to the spiritual taste. That is spiritual progress – from your ego to your good self. This is the journey that we have to take. Asato maa sat gamaya/ tamaso maa jyotir gamaya/ mrityor maa amritam gamaya[2] – “From the unreal, material taste, lead me to the real, spiritual taste! From the darkness bring me to the light! And from death lead me to immortality!” I think this is a good program for spiritual progress. From the unreal – this is the world of illusion – to come to the real.  
 
1. Nectar of Devotion, Chapter 6
2. Brihadaranyaka Upanishad 1.3.28

 



30FRTULASI1

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Да си удовлетворен с това, което имаш беше осмият принцип; деветият е: „Спазване на пост в деня на Екадаши.”[1] Постенето е много благотворно. То е и много здравословно. Ние постим по лунния календар – на единадесетия ден след пълнолуние и новолуние. Затова се нарича Екадаши или „пост в единадесетия ден”. Това също е принцип в йога – че трябва да упражняваме този малък контрол в съответствие с определени принципи, според някои насоки. И знаете как е: в другите дни понякога съвсем забравяте да се храните, обаче в тези специални дни – о, колко е трудно да се изтърпи. Затова и е дадено – за да следваме принципите. 
В този единадесети ден обикновено се въздържаме от зърнени и бобови храни. Така че ако искате да спазвате този пост, който е много благоприятен за телесно и духовно пречистване, можете да го правите. Можете да гладувате целия ден, може ¾ от деня, може и половин ден. Дори мъничък контрол да опитате да приложите е благотворно. А за да се избегне объркването: „Това дали е позволено днес или не,” най-лесно е да хапнете плодове, например. С плодовете няма проблем. Но определено ако ще ядете нещо, поне до обяд не приемайте нищо. А след това може да се храните скромно този ден. Това ще подпомогне пречистването ви. Ще внесе и ритъм в тялото ви. 
И накрая десетият принцип, даден тук: „Почитайте свещените дървета като банян и други свети растения и храсти.” Това отново не е толкова лесно в София. Колко банянови дървета имате тук? Не много. Но обикновено храмовете имат туласи. Туласи е свещено растение за Кришна. И например можете да извършвате това обожание и служене към нея. Как можем да служим на едно дърво? Обикновено не като го отсичаме, а като поливаме корените му. Ако имате туласи у дома е много хубаво да ѝ давате вода. 
Туласи не е просто храст, а въплъщение на богинята на предаността в облика на растение. Древните прорицатели не са виждали само материални обекти, виждали са духа, скрит там. Затова за тях Ганг не е просто река, това е Майка Ганга, богинята на пречистването и освобождението. По същия начин туласи, това свещено растение, не е просто ботанически обект, а нещо, което ни напомня за служенето към Кришна. Тъй като това растение е много скъпо на Кришна, ако ние сме свързани с растението, свързани сме и с господаря му – това е съвсем смислено. 
И така, ако прилагаме този втори набор от пет принципа, това също ще обогати нашия живот на преданост. Да ги обобщим отново: „Бъдете готови да се откажете от определени практики заради удовлетворението на Кришна и да приемете други, които не са ви толкова по вкуса; живейте на свещено поклонническо място; приемайте само каквото ви е необходимо; спазвайте пост; и почитайте свещените дървета и обекти. Тези десет точки са предварителни условия, за да се започне отдаване на предано служене според предписаните принципи. Ако още от началото начинаещият предан спазва тези десет принципа, той несъмнено бързо ще напредне в Кришна-бхакти.” Може би имате нещо да попитате или да обсъдим повече?
Въпрос: Какво точно имате предвид под духовен напредък? 
Свами Тиртха: Духовен напредък означава да се изолирате от глупостта все повече и повече – да го кажем съвсем практично. 
Коментар: Може би промяна във вкуса.
Свами Тиртха: О, много добре! Онова, което е било невъзможно вчера, днес вече е напълно постижимо. Мисля всички имаме някакво разбиране за духовен напредък и е много хубаво да обменяме гледните си точки за това. Можем също да кажем и че всеки ден, стъпка по стъпка, трябва да се доближаваме до нашите духовни идеали. Това е нещо съвсем практично, не е някаква далечна теоретична конструкция. А промяната във вкуса, както вие споменахте, е определено доказателство, че от материалният вкус можем да стигнем до духовния вкус. Това е духовен напредък – от егото си да стигнем до себе си. Ето пътуването, което трябва да предприемем. Асато маа сат гамая/ тамасо маа джйотир гамая/ мритйор маа амритам ганая[1] – „От нереалното, материалния вкус, води ме към истинското, духовния вкус! От тъмнината отведи ме в светлината! И от смърт води ме към безсмъртие!” Мисля, че това е добра програма за духовен растеж. От нереалното – този свят на илюзията – да стигнем до истинското. 
 
1. „Нектара на предаността”, Глава 6
2. „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28


radha-krishna-on-swing

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, evening, Sofia)
 
It is said that the sadhus and the shastras are going to the extremity in the sinful area, because otherwise there would be no chance for anyone to rise from that level. We continue our reading from Shrila Shridhar Maharaj, “The eye to see Sri Guru”.
“It is just like this: our sight is within a particular spectrum – we can’t see very much intense light, nor very meager light either. The same with sound; we can’t hear very high frequency sound, nor very low. So we are working in the relative position. But we are told to stick to the absolute thread continually in order to properly understand the whole. Therefore don’t undermine the acharya. Although you may be seeing some ordinary characteristics there – eating, sleeping – don’t undermine him! Otherwise you’ll be the loser. Just as in the Ganges water, we are not to take notice of the stones, the wood, the foam; Ganges water can purify everything. What is it that can purify? Its water aspect? No. There is another aspect, and if that is analyzed, ultimately we will see the order of the Lord: it is His order that Ganges water will purify. So the purifying power comes from His will; His will is backing that. We shall try to find the absolute backing everywhere; and if we can’t sacrifice the relative position, then we’ll have to go to the plane of nirvisesa (the undifferentiated aspect of the absolute in which service is absent). 
There is a complete system which comprises Krishna and His associates of different types, and we want to have our connection with both Shakti (the Potency) and Shaktiman (the Possessor of Potency). We can never sacrifice either of Them, especially Shakti. For example, when Raghunatha Das Goswami says, “I do not want Krishna if Radharani is not there; rather, I want Radharani,” then who is this Radharani? Who is She? She is the one who is full of Krishna to the greatest degree, so Das Goswami says, “I want Radharani.” Krishna is there, and in different relative positions He comes to each particular person as sweet, sweeter, sweetest. In this way, we find such relativity”. [1]
This is a very beautiful way of explanation because it is very slowly floating on the topic guru-tattva. And there’s a very important message we get here at the end, the example is given with the Ganges. Its water has material aspect and divine aspect. In the same way we can expand this thought that the vaishnava also has a material side and a spiritual side. But as we are instructed by Shrila Rupa Goswami in the Upadeshamrita, we should never judge a devotee according to the physical or bodily characters. Because what is it that makes a devotee a devotee? It is not his, or her bodily constitution; or mental, or intellectual conditions. The inspiration and the motivation he’s got – this makes him a special person. You can understand a person according to his ideals. And I’been searching, searching, but I couldn’t find a higher ideal than what the devotees have – permanent, uninterrupted loving thoughts of the Supreme. Being engaged in this higher level of consciousness 24 hours per day – you cannot overrun that in the physical context. And the selfless and loving closeness to the Divine Couple, again this is something very high. Also this concept of meeting of Beauty and Love – this is some extraordinary explanation of the whole divine background. We can actually have an unlimited list why this bhakti process is very special. Plus Divine Love is the ultimate word in our understanding. So, anybody has a higher bet? I cannot find. 
 
(to be continued)
 
1.  The Golden staircase, Ch.  2  Universal mind, Absolute backing, by Shrila Shridhar Maharaj
 
 


radha-krishna-on-swing

(Szvámí Tírtha 2013. májusi szófiai esti tanításából)
 
Azt mondják, hogy a szádhuk és a sásztrák elmennek egészen a határokig a bűnös területeken, mert máskülönben senkinek sem lenne esélye felemelkedni arról a szintről. Folytatjuk az olvasást. Sríla Shrídhar Mahárádzs: A szem, mely láthatja Srí Gurut.
„Ez éppen olyan, mint ahogyan a látásunk is egy adott spektrumon belül van – nem vagyunk képesek sem a túl erős, sem a túl gyenge fényt látni. Ugyanígy van ez a hanggal is; nem halljuk sem a nagyon magas, sem a nagyon alacsony frekvenciájú hangokat. Tehát mi a relatív szinten működünk. De arra intenek, hogy folyamatosan tartsuk szem előtt az abszolút fonalat annak érdekében, hogy helyesen értsük az egészet. Ezért ne kérdőjelezzük meg az ácsárját! Bár lehet, hogy látsz hétköznapi jellemzőket – evés, alvás – mégse becsüld alá őt! Máskülönben veszíteni fogsz. Ahogy a Gangesz vízében sem a kövekre, a fadarabokra, a habra kell figyelnünk, mert a Gangesz vize megtisztít mindent. Mi az, ami képes tisztítani? A víz? Nem. Létezik egy másik aspektus is, és ha azt elemezzük, végül megláthatjuk az isteni rendet: az Úr parancsára tisztít a Gangesz. Tehát, a tisztító erő Tőle jön; az Ő akarata van a háttérben. Megpróbáljuk mindenütt megtalálni az abszolút hátteret; s ha nem tudjuk feláldozni a relatív helyzetünket, akkor a nirvisésa szintre kell eljutnunk (az abszolút nem differenciált aspektusa, ahol nincs szolgálat). 
Létezik egy teljes rendszer, mely magába foglalja Krsnát és a különféle típusú társait; s mi mind a Saktival (erő, energia, képesség), mind a Saktimánnal (a sakti birtokosával) szeretnénk kapcsolatba kerülni. Sohasem áldozhatjuk fel Egyikőjüket sem, legfőképpen a Saktit nem. Például, amikor Raghunáth dász Gószvámí azt mondja, hogy „Krsna nem kell nekem, ha nincs ott Rádhárání; inkább Rádháránít akarom” – akkor ki ez a Rádhárání? Ki Ő? Rádhárání az, akit a legteljesebb mértékig betölt Krsna, ezért mondja azt Dász Gószvámí, hogy „Én Rádháránít akarom.” Krsna ott van, és különböző relatív helyzetekben minden egyes emberhez eljön édesként, édesebbként és legédesebbként. Így találjuk szembe magunkat ilyen relativitással”. [1]
Ez egy gyönyörű módja a magyarázatnak, mert nagyon lassan lebeg a guru-tattva témájának a vizén. S van itt egy rendkívül fontos üzenet, melyet a végén kapunk a Gangesz példáján keresztül. A Gangesz vizének van egy anyagi és egy lelki aspektusa. S ezt a gondolatot kiterjesztve mondhatjuk, hogy a vaisnavának is van egy anyagi és egy lelki oldala. De, ahogy Sríla Rúpa Gószvámí írja útmutatásul az Upadésámrtában, sohase ítéljünk meg egy bhaktát a fizikai vagy a testi jellemzői alapján. Mi az, ami bhaktává tesz egy bhaktát? Nem a testi, a szellemi vagy az intellektuális adottságai. Az inspirációja és a motivációja – ez teszi őt különlegessé. Eszményeiről ismerszik meg az ember. S hiába kutattam mindenfelé, nem találtam sehol sem magasabb eszményt, mint amilyen a bhaktáké – állandóan, folyamatosan, szeretettel gondolni a Legfelsőbbre. A nap 24 órájában ezen a magasabb tudatszinten való létezés – fizikálisan ezt nem lehet túlszárnyalni. S az önzetlen, szeretetteljes közelség az Isteni Párhoz, ez szintén nagyon magas eszmény. S a Szépség és Szeretet találkozásának ez a koncepciója – egy rendkívüli magyarázata az egész isteni háttérnek. Valójában egy végtelen listánk van, hogy miért is olyan különleges a bhakti folyamata. Plusz, az Isteni Szeretet a végső szó a megértésünkben. Tehát, van valakinek magasabb tétje? Én nem találok ennél magasabbat. 
 
(folytatása következik)
 
1. Sríla Shrídhar Mahárádzs: Arany lajtorja, 2. fejezet Az Egyetemes tudat, Az abszolút támogatás 

 



radha-krishna-on-swing

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)
 
Казва се, че садху и шастра стигат чак до пределите на греховната област, защото инак не би имало шанс за никой да се издигне от онова ниво. Продължаваме да четем от Шрила Шридхара Махарадж, „Очите, с които да видим Шри Гуру”.
„Нещо подобно на това е: нашето зрение е в определен спектър; ние не виждаме нито прекалено силната, нито слабо мъждукащата светлина. Същото е и със звука; не можем да чуем звуците с висока честота, нито онези с ниска. Така че действаме в една относителна позиция. Но ни е казано непрестанно да се придържаме към абсолютната нишка, за да можем правилно да разбираме целостта. Затова не подценявайте ачария. Макар да виждате в него обикновени характеристики – ядене, спане – недейте да го подценявате! Защото самите вие ще изгубите от това. Точно както във водите на Ганг не бива да забелязваме тинята, треските и пяната; водите на Ганг могат да пречистят всичко. Кое е онова, което е способно да пречиства? Нима аспектът им на води? Не. Има един друг аспект и ако той бъде анализиран, в крайна сметка ще достигнем до волята на Бога; по Негова повеля водите на Ганг са пречистващи. Така че пречистващата сила идва от Неговата воля; тя стои зад всичко, тя подкрепя всичко. Трябва да се стремим да открием абсолютната подкрепа навсякъде; а ако сме неспособни да жертваме относителната позиция, тогава ще трябва да идем до степента нирвишеша (недиференцирания аспект на Абсолюта, където липсва служене). 
Съществува цялостна система, включваща Кришна и Неговите придружители от всевъзможен тип, а ние искаме да сме свързани както със Шакти (Енергията), така и с Шактиман (Владетеля на Енергията). Не можем да пожертваме нито единия от тях, особено Шакти. Например, щом Рагхунатх Дас Госвами казва: „Не искам Кришна, ако Радхарани не е с Него; ако трябва да избирам, искам Радхарани”, коя тогава е Радхарани? Коя е Тя? Тя е онази, която е изпълнена с Кришна до безпределна степен, затова Дас Госвами казва: „Искам Радхарани.” Кришна съществува и в различните относителни позиции, Той идва при отделните хора като сладостен, по-сладостен и най-сладостен. Ето как ние разбираме относителността.” [1]
Това е много красив начин на обясняване, защото Шридхара Махарадж много плавно плава по темата за гуру-таттва. И много важно послание получаваме тук – даден е примерът с Ганг. Нейните води имат материален аспект и духовен аспект. Можем да разширим тази мисъл, че по същия начин и ваишнавата има материална страна и духовна страна. Но както ни съветва Шрила Рупа Госвами в „Упадешамрита”, никога не бива да преценяваме някой предан по физическите или телесните му характеристики. Защото кое е онова, което прави предания предан? Не е телесното му състояние, нито пък умствените или интелектуални способности. Вдъхновението и мотивацията, които има – това е, което го прави специален човек. Може да се разбере какъв е някой по идеалите му. А аз търся, търся, но не мога да открия по-висш идеал от този, който имат преданите – постоянна, несекваща любяща мисъл за Бога. Да си вглъбен в това възвишено ниво на съзнание по двадесет и четири часа в денонощието – това не може да се надмине във физическо отношение. А безкористната и любяща близост с Божествената Двойка отново е нещо много висше. Също така концепцията за срещата между красотата и любовта – това е толкова необикновено тълкуване на цялото божествено обкръжение. Всъщност можем да направим безкраен списък защото процесът бхакти е толкова специален. Да добавим и че божествената любов е последната дума в нашето разбиране. Някой има ли по-висок залог? Аз не откривам. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба”, Гл.2  “Вселенският ум, абсолютната подкрепа” от Шрила Шридхара Махарадж

 



radha-krishna-on-swing

(Conferencia de Swami Tirtha, mayo 2013, Sofía )
 
Se dice que los sadhus y shastras llegan a la extremidad del área de los pecados, puesto que de otro modo no hubiera oportunidad para cualquiera a elevarse a aquel nivel. Seguimos leyendo lo escrito por Shrila Shridhar Maharaj, “Los ojos para ver a Sri Gurú”.
“Se parece a como nuestra visión se sitúa en un área definido – no llegamos a ver lo la luz demasiado intense ni tampoco la luz apenas centelleando. Igual lo que ocurre con el sonido – no llegamos a oír los sonidos de alta frecuencia ni los de poca frecuencia. Ni los sonidos demasiado altos ni los bajos. Obramos pues en una posición relativa Por lo tanto se nos dice sin cesar que debemos mantenernos al hilo absoluto para poder comprender la esencia global. No hay que subestimar acharya. Aun que veamos unas características ordinarias,- comida, sueno – no hay que subestimar acharya. Quedareisd perdedores. Al igual, en las aguas del no debemos fijarnos en lodo, limo, espuma o astillas; las aguas del Ganges pueden limpiarlo y purificarlo todo. Que es lo que puede purificarse? Quizás su aspecto de aguas? No, hay otro aspecto y si llegamos a analizarlo, en fin de cuentas llegaremos a alcanzar la voluntad de Dios; es por su mandamiento que las aguas del Ganges son purificadoras. El poder purificador viene de Su voluntad; esta voluntad esta encima de todo, lo respalda todo. Debemos aspirar a descubrir el respaldo por doquier y siendo capaces al sacrificio de nuestra posición relativa debemos adquirir el grado de nirvisesa – el aspecto indiferenciado del Absoluto, cuando el servicio está ausente). 
Existe un sistema complete que incluye a Krishna y Sus socios de diferentes tipos y deseamos quedarnos conectados tanto con Shakti (la Energía) como con Shaktiman (el Poseedor de la energía). No Les podemos sacrificar, especialmente a Shakti. Por ejemplo, cuando Raghunatha Das Goswami dice:, “No quiero a Krishna si Radharani no está allí; Si tengo que elegir, quiero a Radharani,” entonces, quien es Radharani? Quien es Ella? Es la que está llena de Krishna en el mayor grado posible, sin límites, por esta razón dice “Quiero a Radharani.” Krishna existe en diferentes posiciones relativas. Viene a la gente como viene la dulzura, más dulce de los dulces. Es nuestro modo de comprender la relatividad”. [1]
Es un maravilloso modo de explicación puesto que Shridhara Majarj va nadando lenta y suavemente por el tema de guru-tattva. También es un importante mensaje que acabamos de recibir – se da el ejemplo del Ganges. Sus aguas tienen ambos aspectos material y divino. Podemos ampliar este pensamiento en el sentido que de igual modo en vaishnava también hay parte material y parte spiritual. Sin embargo, en acuerdo con instrucciones de Shrila Rupa Goswami en la Upadeshamrita, jamás deberíamos apreciar a un devoto por sus características físicas ni por su corpulencia. Puesto que lo que nos hace devotos, que es? Que es lo que hace devoto a un devoto? No es su corpulencia, ni su mente o intelecto. La inspiración y la motivación que uno tiene –son los elementos de una persona especial. Es posible llegar a comprender a una persona viendo sus ideales. Yo sigo buscando y buscando y no puedo hallar un ideal superior del que poseen los devotos – pensar con afecto y sin cesar en Dios. Estando ahondados en este nivel supremo de la consciencia durante las veinte cuatro horas del día – no hay modo de superarlo físicamente. La afectuosa y desinteresada proximidad a la Divina Pareja es algo muy superior. Al igual que el concepto de un encuentro entre la belleza y el amor – es una interpretación extraordinaria del ambiente divino. En realidad, podríamos establecer una infinita lista explicando el porqué del especial proceso. bhakti. Agregando que el amor divino es la última palabra en nuestra comprensión. Alguien ofrece una prenda superior? Yo no llego a hallarla.
 
(sigue continuacion)
 
1. La escalera de oro, cap. 2 Mente universal, respaldo absoluto, por Srila Sridhar Maharaj

 



radha-krishna-on-swing

(из лекции Свами Тиртхи, май 2013, вечером, София) 
 
Сказано, что садху и шастра доходят сплошь до пределов греховной области, потому что иначе ни у кого не было бы шансов подняться с этого уровня. Продолжаем чтение книги Шрилы Шридхара Махараджа, „Зрение, чтобы видеть Шри Гуру”.
„Это подобно способности нашего зрения видеть в определенном спектре: мы не можем видеть ни слишком яркий, ни слишком слабый свет. То же самое относится и к звуку: мы не можем слышать ни очень высокие звуковые частоты, ни очень низкие. Итак, мы действуем в относительном положении. Но нам велят постоянно поддерживать связь с абсолютным, чтобы правильно понять целое. Поэтому не пренебрегайте а̄ча̄рйей. Хотя вы можете увидеть в нем признаки обыкновенного человека — он ест, спит, — не пренебрегайте им! В противном случае, вы проиграете. Так же, как и в случае с водой Ганги: мы не должны обращать внимание на камни, щепки или пену, находящиеся в ней; вода Ганги очищает все. Что же в ней есть такого, что очищает? То, что она является водой? Нет. Существует другая сторона, и если мы тщательно проанализируем это, то в конечном итоге обнаружим волю Господа: Он велел, чтобы вода Ганги очищала. Итак, очистительная сила исходит из Его воли; Его воля стоит за ней. Мы должны стараться находить поддержку Абсолюта везде; и если мы не можем пожертвовать относительным положением, то должны будем отправиться в мир нирвиш́еш̣а (безличный аспект Абсолюта, в котором отсутствует служение).
Существует совершенная система: Кришна и Его разнообразные спутники, и мы желаем обрести связь как с ш́акти (Энергией), так и с ш́актима̄ном (Повелителем Энергии). Мы никогда не сможем пожертвовать кем-либо из Них, в особенности, ш́акти. Например, когда Рагхунатх Дас Госвами говорит: „Мне не нужен Кришна без Радхарани; мне нужна Радхарани”, возникает вопрос: кто же такая Радхарани? Кто Она? Она — Та, Кто полна Кришной в величайшей степени, и поэтому Дас Госвами говорит: „Мне нужна Радхарани”. Кришна пребывает здесь, и на разных относительных уровнях Он приходит к каждой конкретной личности, являясь сладким, более сладким и сладчайшим. В этом мы обнаруживаем некую относительность.” [1]
Это очень красивый способ объяснения, потому что он очень медленно плывет по теме о гуру-таттве. И очень важное послание получаем здесь – дан пример с Гангой. Ее воды имеют материальный аспект и духовный аспект. Можем расширить эту мысль, что таким же образом и ваишнав тоже имеет материальную сторону и духовную сторону. Но как нас советует Шрила Рупа Госвами в „Упадешамрите”, никогда не надо оценивать любого преданного по его физическим или телесным характеристикам. Потому что что делает преданного преданным? Это не его или ее телесная конституция; или умственные или интеллектуальные способности. Вдохновение и мотивация, это то, которое его делает специальным человеком. Вы можете понять человека согласно его идеалам. А я ищу, ищу, но не могу найти более высший идеал чем у преданных – постоянное, непрерывное любящее внимание к Богу. Быть поглощенным в этот возвышенный уровень сознания  двадцать и четыре часа в сутки – это не можете превзойти во физическом отношении. А бескорыстная и любящая близость с Божественной Парой это опять нечто очень высшее. Так же эта концепция встречи Красоты и Любви – это столь необычное толкование всего божественного окружения. Всущности можем сделать бесконечный список, потому что процесс бхакти столь специален. Добавим еще и что Божественная Любовь это последнее слово в нашем понимании. У кого-нибудь есть более высокая ставка? Я не могу найти. 
 
(продолжение следует)
 
1. „Золотая лестница”, Гл.2  “Вселенский ум, абсолютная поддержка” Шрилы Шридхара Махараджа


unnamed

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2014, morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

The eighth principle of bhakti is “Accepting only what is necessary or dealing with the material world only as far as necessary.” I don’t know what your experience is, but I observe that this material world is like a wolf – devouring everybody. Not satisfied with your fingers, he wants your arm. And not satisfied with your arm – he wants to catch you completely. 

In the Indian tradition they compare the material existence to a huge snake. Have you studied the digestive system of the snakes? They take the entire foodstuff in one gulp. If a big enough snake catches a sheep, it can devour it completely and then starts to digest inside. Material life is the same – skin and bones, it’s ready to devour you. And the jaws of this snake are like phases of time – past and future. So actually what happens? Your past and future are slowly but steadily catching you completely. 

We cannot satisfy the material environment. It captures us completely. So we should be very careful about dividing our attention, dividing our time and efforts between the material engagements and the spiritual goals. 

This principle is very important, because it says “accept only what is necessary in life”. Yoga means control. Therefore our masters are ready to help us understand what proper control is. Let’s take one very simple example – in yoga we have to control our eating habits. If our master said: “Don’t eat!”, this advice would be very difficult to accomplish, right? Therefore they give a license – to make it easier: “Don’t eat meat.” So, you can eat this and this, but don’t eat that and that. Certain control is there; it’s not necessary to give up our eating habit totally, but have a limit, have a control over this bodily function. Accept only what is necessary.

Actually this was also formulated in the medieval European philosophy – accept only what is necessary. If you have proven one truth, it’s not necessary to bring another proof. Why? Because if something is proven, why should you support it more and more and more? 

But then the main question is: if we want to apply this principle in our life, we should open the debate ‘What is necessary for me?’ ‘A little excursion to Hawaii is very much necessary. This is part of my life. It’s nothing special.’ So I think you understand that we might come up with certain special needs which are not really necessary. But if you go down to the basics, you will find very simple principles – eating, sleeping, shelter, company…

Ultimately humans have only two basic needs: one is to love and the other is to be loved. Which one is more important? 

Answer: First.

Swami Tirtha: To love someone. This shows that ultimately humans are emotional beings. If your body has to fast, you can tolerate that, right? But if your heart and soul have to fast, it’s much more difficult to tolerate. 

So, accept what is necessary. Find your limits in a reasonable way. It is said that this world is equipped in such a way that everybody’s needs are fulfilled, taken care of. And this principle helps us to establish a very good culture – the culture of contentment. Don’t complain! 

Here is one story coming from the Jewish tradition. A head of a family goes to the rabbi and he says: “Ah, rabbi, I have a problem.” “What, my dear?” “Ah, I have my wife and I have my family; it’s always a scandal there and you know, it’s very difficult to tolerate, and we have such a small place, only one room, so I have no privacy there. What should I do to find my inner peace?” Then the rabbi asked: “Do you have some relatives?” “Yes, yes, I have some relatives.” “And do you also have some animals?” “Yes, I have some animals also.” “So, please follow my advice: invite all your relatives and take also your animals inside the room. And come back to me after two weeks.” I think we don’t have to enter more into the story. If you think that ‘I have a reason to complain,’ just look around. So many fellow human beings live a very miserable life. ‘I was complaining of not having shoes until I met a person who didn’t have legs.’ 

So please, accept what is necessary. In a very positive way this means – be satisfied with what you have got. Actually this is a very important yoga practice. On the material platform we shall find all the reasons why to complain about our position. But in the spiritual life we have to find all the reasons why to be satisfied. Turn the complaints into compliments. Just imagine: God provided you this lifetime – your environment, your body, your brain, your karma, good and bad – everything. He is working very hard to do that. And then you start to complain about it? It’s not very nice. Better we say: “Thank you, my Lord, You are so generous! You have given such a good chance for me.” 

(to be continued)

 

 



unnamed

(részlet Szvámí Tírtha 2014. január 10-ei szófiai tanításából)

(folytatása következik)

A bhakti nyolcadik elve: Csupán azokat a javakat szabad elfogadni, amelyekre szükség van, azaz csak annyi kapcsolatot szabad fenntartani az anyagi világgal, amennyi feltétlenül szükséges. Nem tudom, ti hogy tapasztaltátok, de én úgy veszem észre, hogy ez az anyagi világ olyan, akár egy farkas – mindenkit felfal. Nem elégszik meg az ujjaitokkal, a karotokat akarja, s aztán azzal sem elégszik meg – teljesen meg akar kaparintani benneteket. 

Az indiai hagyományban az anyagi létezést egy hatalmas kígyóhoz hasonlítják. Tanulmányoztátok már a kígyók emésztőrendszerét? A kígyók a zsákmányukat egyszerre nyelik le. Ha egy elég nagy kígyó elkap egy birkát, teljes egészében fel tudja falni, és belül kezdi el megemészteni. Az anyagi világ pontosan ugyanilyen – készen áll rá, hogy szőröstül, bőröstül bekebelezzen. S ennek a kígyónak az állkapcsai pedig olyanok, mint az idő különböző fázisai – múlt és jövő. Mi történik tehát valójában? A múlt és a jövő lassan, de biztosan teljesen bekebelez benneteket. 

Az anyagi környezet igényeit nem tudjuk kielégíteni. Teljesen a hatalmába kerít bennünket, tehát nagyon körültekintően kell megosztanunk a figyelmünket, időnket és erőfeszítéseinket az anyagi kötelezettségeink és a lelki céljaink között.

Ez az elv nagyon fontos, mert eszerint „csupán azt szabad elfogadni, ami az élethez szükséges”. A jóga szabályozást jelent, ezért mestereink készek rá, hogy segítsenek megérteni, mi a helyes szabályozás. Vegyünk egy nagyon egyszerű példát – a jógában kontrollálnunk kell az étkezési szokásainkat. Ha a mesterünk így szólna: „Ne egyél!”, akkor ezt a tanácsot nagyon nehéz volna betartani, ugye? Ezért, hogy könnyebb legyen, engedélyt adnak: „Ne egyél húst!” Ehetsz ezt, de ne egyél azt! Van egyfajta kontroll, nem szükséges teljesen feladni az étkezési szokásainkat, de legyen egyfajta határ megszabva, egyfajta kontroll e testi funkció fölött – csak azt fogadjátok el, ami szükséges!

Lényegében ezt fogalmazták meg a középkori európai filozófiában is – csupán azt szabad elfogadni, ami szükséges! Ha már bebizonyítottak egy igazságot, akkor nem szükséges újabb bizonyítékkal szolgálni. Miért? Mert ha már valamit bebizonyítottak, akkor miért is kellene azt még több érvvel alátámasztani? 

Ha ezt az elvet akarjuk alkalmazni az életünkben, akkor az a fő kérdés, arról kellene vitát nyitnunk, hogy „Mi szükséges számomra?” ’Egy kis hawaii kiruccanásra nagy szükségem van; ez az életem része, semmi különös.’ Azt hiszem, értitek, hogy van néhány különleges igényünk, ami valójában nem is igazán szükséges. De ha az alapokig ástok le, fogtok néhány nagyon egyszerű elvet találni – evés, alvás, menedék, társulás…

Végső soron az embereknek két alapvető szükséglete létezik: az egyik, hogy szeressenek, és a másik hogy szeretve legyenek. Melyik a fontosabb?

Válasz: az első.

Szvámí Tírtha: hogy szeressenek valakit – ez mutatja meg, hogy az emberek alapvetően érzelmi lények. Ha a testednek böjtölnie kell, azt el tudod viselni, ugye? Ám ha a szíved és a lelked kell, hogy böjtöljön, azt sokkal nehezebb kibírni. 

Fogadjátok el tehát azt, ami szükséges! Találjátok meg az ésszerű határokat! Azt mondják, ez a világ úgy van berendezve, hogy mindenkinek a szükségleteiről gondoskodnak. S ez az elv segít bennünket egy nagyon jó kultúrának, az elégedettség kultúrájának a meghonosításában. Ne panaszkodjatok! 

A következő történet a zsidó hagyományból származik: a családfő elment a rabbihoz és így szólt: „Rabbi, van egy problémám.” „Mi az, kedvesem?” „Van feleségem és van családom; otthon mindig áll a bál, és tudja, ezt nagyon nehéz elviselni, s oly kicsi az otthonunk, hogy nincs hova elvonulnom. Mit tegyek, hogy ráleljek a lelki békémre?” Akkor a rabbi ezt kérdezte: „Vannak rokonaid?” „Igen, vannak.” „S vannak állataid?” „Igen, vannak állataim is.” „Akkor kérlek, fogadd meg a tanácsomat: hívd meg valamennyi rokonodat, és vidd be az összes állatodat is a szobádba, majd gyere vissza két hét múlva!”  Szerintem ezt a történetet nem kell, hogy folytassam. Ha azt gondoljátok, hogy ’van okom panaszra’, akkor csak nézzetek körül! Olyan sok embertársunk él borzalmas életet. ’Panaszkodtam, hogy nincs cipőm, amíg nem találkoztam valakivel, akinek nem volt lába.’

Kérlek benneteket, hogy azt fogadjátok el, ami szükséges! Nagyon pozitív módon ez azt jelenti, hogy elégedjetek meg azzal, amitek van! Valójában ez egy fontos jógagyakorlat. Anyagi síkon mindig találunk valami okot arra, hogy panaszkodjunk a helyzetünkről. Ám a lelki életben kell, hogy találjunk okot arra, hogy miért legyünk elégedettek. A méltatlankodást változtassátok méltánylássá! Képzeljétek csak el: a Jóisten gondoskodott erről az életetekről – a környezetetekről, a testetekről, az agyatokról, a karmátokról, minden rosszról és jóról – mindenről. Nagyon keményen dolgozik ezen, ti meg nekiálltok panaszkodni? Ez nem túl szép dolog. Inkább mondjuk ezt: ’Köszönöm, kedves Uram, annyira nagylelkű vagy! Olyan jó lehetőséget adtál nekem!’

1. Az odaadás nektárja 6. fejezet



unnamed

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Осмият принцип на бхакти е: „Приемане само на онова, което е необходимо или влизане във взаимоотношения с материалния свят само доколкото е необходимо.” Не знам какъв е вашият опит, но моето наблюдение е, че този материален свят е като вълк – изяжда всички. Не му стига пръстчето ви, иска цялата ръка. И не му стига ръката – той иска да ви сграбчи целите. 

В хинду традицията сравняват материалното битие с огромна змия. Изучавали ли сте храносмилателната система на змиите? Те приемат цялата си храна наведнъж. Ако достатъчно голяма змия хване овца, тя може да я погълне цялата и след това вътре започва да я смила. Материалният живот е същият – готов е да ви погълне с все кожата и костите. А челюстите на тази змия са като фазите на времето – минало и бъдеще. И всъщност какво се случва? Миналото и бъдещето ви бавно, но неотклонно ви улавят напълно. 

Не можем да заситим материалното обкръжение. То ни поглъща изцяло. Затова трябва да сме много бдителни как разпределяме вниманието си, как разпределяме времето и усилията си между материалните си заетости и духовните си цели. 

Този принцип е много важен, защото гласи: „приемайте само онова, което е необходимо в живота”. Йога означава контрол. Затова нашите учители са готови да ни помогнат да разберем какво действително означава контрол. Да вземем един съвсем прост пример – в йога трябва да контролираме хранителните си навици. Ако учителите ни кажеха: „Недейте да ядете!” този съвет е много трудно да бъде изпълнен, нали? Затова те дават разрешение, за да стане по-лесно: „Недейте да ядете месо.” Значи, можете да ядете това и това, но не яжте онова и онова. Присъства известен контрол; не е нужно напълно да се изостави храненето, но да имаме лимит, да имаме думата над тази телесна функция. Да приемаме само колкото е необходимо.

Всъщност това е било формулирано и в средновековната европейска философия – приемай само необходимото. Ако си доказал дадена истина, не е нужно да привеждаш и друго доказателство. Защо? Защото щом нещо е потвърдено, каква полза да го потвърждаваш още, и още, и още? 

Обаче тогава основният въпрос е: ако искаме да прилагаме този принцип в живота си, трябва да отворим дебат на тема „Какво ми е необходимо? Малка екскурзия до Хаваите ми е много необходима. Това е част от живота ми, нищо специално.” Мисля, разбирате, че можем да извадим някои нужди, които не са чак толкова нужни. Но ако слезете до основите, ще видите съвсем прости принципи – храна, сън, подслон, компания…

В крайна сметка хората имат само две основни нужди: едната е да обичат и другата е да бъдат обичани. Кое е по-важно? 

Отговор: Първото.

Свами Тиртха: Да обичаш някого. Това показва, че в края на краищата хората са емоционални същества. Ако се налага тялото ви да гладува, можете да изтърпите това, нали? Но ако сърцето и душата ви трябва да гладуват, това е много по-трудно за понасяне. 

И така, приемайте каквото е необходимо. Намерете своите граници по един разумен начин. Казва се, че този свят е устроен така, че нуждите на всеки са посрещнати и обгрижени. Този принцип ни помага да утвърдим една много добра култура – култура на удовлетворението. Недейте да се оплаквате! 

Има една история от еврейската традиция. Главата на едно семейство отива при равина и казва: „О, рави, имам проблем.” „Какво има, скъпи мой?” „Имам жена и семейство, винаги има скандали и е много трудно за издържане, а живеем в толкова малка къща, само една стая, няма къде да се уединя. Какво да направя, че да намеря вътрешен покой?” Равинът пита: „Имаш ли роднини?” „Да, имам роднини.” „А имаш ли някакъв добитък?” „Да, и добитък имам.” „Тогава моля те, послушай съвета ми: покани всичките си роднини в стаята, вкарай вътре и животните. Пък пак се върни при мен след две седмици.” Мисля, че няма какво повече да разказваме нататък. Ако си мислите, че „имам причина да се оплаквам,” просто се огледайте наоколо си. Толкова много хора живеят изключително мизерен живот. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака.” 

Затова моля ви, приемайте колкото е необходимо. В съвсем позитивен смисъл това означава – бъдете удовлетворени с каквото имате. Всъщност това е много важна йога практика. В материално отношение ще открием всички причини защо да се оплакваме от положението си. Но в духовния живот трябва да намерим всички причини защо да бъдем удовлетворени. Превърнете оплакванията в комплименти. Само си помислете: Бог ви е дал този живот – вашето обкръжение, вашето тяло, мозъка ви, кармата ви, добра и лоша – всичко. Той работи усърдно, за да направи това. А вие започвате да се оплаквате? Това не е много мило. По-добре да кажем: „Благодаря ти, Господи, толкова си щедър! Дал си ми такава добра възможност.” 

(следва продължение)



« Older Entries