Archives

Calendar

July 2021
M T W T F S S
« Jun    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha



55783775_2264556793566048_139661311284871168_n

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Всички желания, които може да ни отвличат от божествения път, идват от неуравновесения ум. Затова е нужно да успокоим ума. Да се успокои умът е много лесно. Не ми ли вярвате?!

Хари Лила: Аз не съм намерила начин.

Свами Тиртха: Все още. Овладяването на дишането е пряко свързано с покоя на ума. Защо казвам това? Когато страстта ви, гневът ви се възпламенят, вие си поемате дълбоко дъх и започвате кавга с партньора. Познато ли ви е това усещане? Но ако можете да контролирате дъха, кавга няма. Ще има умиротворение на ума.

Отвъд шегата, това е истина; ако можем да контролираме тези простички телесни функции, ще последва и контролът на ума. Затова трябва да осигуряваме на тялото чиста енергия. Чиста храна, чисти мисли, чист въздух, чиста вода – всичко това помага да пречистваме системата си. Когато имаме този основен контрол на комплекса тяло-ум, тогава е нужно да открием и вътрешното удовлетворение. Не просто да станете като статуи – неподвижни, без страсти, без нищо, без действия, без последици. Нуждаем се и от съкровено удовлетворение, от вътрешна пълнота.

И тук се казва: атманй еватмана туштах[1]. Тушта, тушти е доволство, удовлетворение. А как да намерим удовлетворението на душата си? Можете ли да го постигнете с материални средства? Съмнявам се. Душата е различна по категория. Душата е духовна, трябва да приложим духовна енергия. Затова е казано: атманам атмана – чрез душата можете да удовлетворите душата; чрез душата можете да достигнете до Свръхдушата. Докато се отъждествявате с тялото, ще се стремите да удовлетворявате разбирането си по материални начини. Обаче не можете да закусвате два пъти. Веднъж споменах това пред едни младежи и едно момче каза: „О, можем!” Но разбирате какво искам да кажа. Ако привнасяте още и още, това няма да ви донесе онова вътрешно удовлетворение. Трябва да сме достатъчно умни и интелигентни да намерим верния път към съкровеното си удовлетворение. Атманам атмана – чрез душата можете да удовлетворите душата. Трябва да осигуряваме духовна храна за душата. Тогава ще дойде това тушти, този вътрешен покой, баланс, умиротворение.

Стхита прагяс тадочяте – „този вид съзнание се нарича установено”. Прагя означава съзнание, състояние на ума; идва от корена гяна, знание. Прагя е прогресивно състояние на знание или съзнание. В Упанишадите е казано: прагянанам брахма[2] това е една от махавакхите, великите сентенции на Упанишадите. Прагянанам брахма – „Съзнанието е божествено”. Тук е спомената същата дума прагя. Стхита прагя; стхита идва от стха, стха тиштатих на санскрит означава „Установен, който стои на едно място”. Гриха-стха – който стои у дома. Това означава, че сте установени, не тичате нагоре-надолу. Постоянни сте, стоите си у дома. И мисля, скъпи братя, че това е очакването на жените. Те искат мъжете винаги да си стоят у дома. Но понякога, мои скъпи сестри, оставете момчетата да потичат малко насам-натам.

И така, стхита-прагя е установено съзнание. Когато умът ви не се щура насам-натам, сканирайки цялата вселена, а можете да се съсредоточите върху целта си. Акамах сарва-камо ва мокша-кама[3], само едно желание – за съвършенство. Такъв е отговорът на Кришна накратко. Но след това Той продължава да го описва в повече детайли.

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита”, 2.55

[2] „Айтарея Упанишад” 3.3

[3] „Шримад Бхагаватам” 2.3.10



55783775_2264556793566048_139661311284871168_n

(Conferencia matutina de Swami Tirtha, el 31.07.2016, Sofía )

(Continua la conferencia del pasado viernes) 

Todos los deseos que lleguen a distraernos desviándonos del divino trayecto, vienen de una mente desequilibrada. Hace falta serebar la mente. Hacerlo es muy facil. Acaso no me creeis?!

Hari Lila: No he llegado a encontrar el camino.

Swami Tirtha: Todavía no. El control de la respiración se conecta directamente con la paz en la mente. Por qué lo digo? Cuando se incendien pasión y cólera, con respirar profundo comienza la riña. Ya lo conocéis, no? Por lo tanto, con el control de la respiración no habrá riña. Vendrá la paz de la mente.

Más allá de la broma, es verdad; con tal que lleguemos a controlar las sencillas funciones del cuerpo, vendrá así mismo el control de la mente. Debemos proveer al cuerpo energía pura. Alimentos puros, aire puro, agua pura- todo ello ayuda a purificar el sistema. Con el control básico del complejo cuerpo-mente, nos queda encontrar satisfacción interna. No se trata de transformarnos en estatua inmóvil, sin pasiones ni sentimientos, sin nada de actos y consecuencias. Necesitamos satisfacción intima, plenitud.

Se ha dicho: atmany evatmana tustah[1]. Tusta, tusti es satisfacción, contento. Como llega a contentar al alma? Se puede acquirer con actos materiales? Lo dudo. El alma pertenece a otra categoria. El alma es spiritual, debemos aplicar energía espiritual. Se ha dicho: aho:tmanam atmana – por el alma podríais adquirir el Súper-alma, Identificarse con el cuerpo, buscareis modalidades materiales de satisfacción. Por lo tanto, no podéis desayunar dos veces. Hablande de esto con unos jóvenes y un chico, el chico dijo: “Si, lo podemos!” Creo que entendéis lo que estoy diciendo. Al agregar más y más, no llegareis a adquirir satisfacción interna. Debemos ser listos e inteligantes para encontrar el buen camino y revelación. Atmanam atmana – Por el alma se llega a satisfacer al alma. Debemos pues proveer alimento espiritual para el alma. Entonces vendría la tusti, la paz interna, el balance, la apciguacion.

Sthita pragyas tadochyate – ‘a este estado de la conciencia se le llama fijado’. Pragya significa conciencia , estado de la mente en el que se nota la raíz jnana,sea el saber.

Pragya es estado progresivo del saber o de la conciencia. En las Upanishads se ha dicho: pragynanam brahma[2] es una de las grandes sentencias, la mahavakhyas. Pragynanam brahma – ‘La concienci es divina’. También se menciona pragya. Sthita pragya; sthita viene del vocablo stha, stha thistati en Sanscrito significa ‘fijado, pernanece en un lugar’. Griha-stha – quedarse en casa, ser sedentario, no ir corriendo allí o allá, arriba o abajo Pienso, queridos hermanos míos, que a veces deberíamos dejar a los chicos lo de ir corriendo por allí o por allá. . Unas veces os quedáis en casa Creo que es lo que desean las mujeres. A ellas les gusta que los hombres se queden en casa. Unas veces, hermanas y hermanos, hay que dejar a los chicos a ir corriendo por allí o por allá, por arriba o por abajo.

Ssthita pragya es la conciencia fijada. Cuando la mente no va corriendo por allí o por allá. Podéis por lo tanto enfocaros en la meta. Akamah sarva-kamo va moksha-kama[3], tan solo un deseo – la perfección. Esta es en breve la respuesta de Krishna. Por lo tanto, El sigue explicando los detalles.

(Sigue continuación)

 

[1] Bhagavad Gita, 2.55

[2] Aitareya Upanishad 3.3

[3] Shrimad Bhagavatam 2.3.10



55783775_2264556793566048_139661311284871168_n

(из лекции Свами Тиртхи, 31.07.2016 утром, София)

(продолжение с предыдущей пятницы) 

Все желания, которые могут отвлечь нас от божественного пути, исходят из беспокойного ума. Поэтому нам нужно успокоить ум. Успокоить ум очень легко. Вы мне не верите ?!

Хари Лила: Я не нашла способ.

Свами Тиртха: Пока не нашла. Что ж, контроль дыхания напрямую связан со спокойствием ума. Почему я это говорю? Когда разгорается ваша страсть, ваш гнев, вы делаете глубокий вдох и начинаете ссориться со своим партнером. Вы знаете это чувство? Но если вы можете контролировать дыхание, ссоры не будет. Придет спокойствие ума.

Помимо шутки, это правда; если мы сможем контролировать эти простые функции тела, мы придем и к ментальному контролю. Поэтому мы должны обеспечивать тело чистой энергией. Чистая пища, чистые мысли, чистый воздух, чистая вода – все это помогает очистить вашу систему. Когда у нас есть этот базовый контроль над совокупностью тело-ум, нам нужно также найти внутреннее удовлетворение. Дело не просто в том, что вы стали подобны статуе – неподвижно, без страсти, совсем ничего, без действия, без реакции. Нам также нужно сокровенное удовлетворение, внутреннее довольство.

И здесь сказано: атманй еватмана туштах[1]. Тушта, тушти – это удовлетворение или довольство. А как достичь душевного удовлетворения? Можете ли вы добиться этого материальными средствами? Я сомневаюсь. Душа относится к другой категории. Душа духовна, мы должны применять духовную энергию. Поэтому сказано: атманам атмана – душой вы можете удовлетворить душу; душой можно достичь Сверхдуши. Пока вы отождествляете себя с телом, вы будете пытаться удовлетворить свою концепцию материальными средствами. Но дважды завтракать нельзя. Однажды я упомянул об этом в молодой компании, и один молодой человек сказал: „Да, мы можем”. Но вы понимаете, о чем я. Если вы предоставляете все больше и больше, это не принесет внутреннего удовлетворения. Мы должны быть достаточно умными, чтобы найти правильный путь к нашему внутреннему удовлетворению. Атманам атмана – душой вы можете удовлетворить душу. Нам нужно обеспечить душу духовной пищей. И тогда придет этот тушти, этот внутренний мир, равновесие, удовлетворение.

Стхита прагьяс тадочйате – „такое сознание называется установленным”. Прагья означает сознание, состояние ума, происходящее из корня гьяны, знание. Прагья – это прогрессивное состояние знания или сознания. В Упанишадах сказано: прагянанам брахма[2], это одна из махавакхй, великих изречений Упанишад. Прагйанам брахма – „Сознание божественно”. Здесь упоминается та же самая прагья. Стхита прагья; стхита происходит от стха, стха тиштатих на санскрите означает „фиксироваться, оставаться на одном месте”. Гриха-стха – оставающийся дома.

Это означает, что вы закреплены, вы не бегаете вверх и вниз. Установлен, сидишь дома. И я думаю, мои дорогие братья, мы знаем, что это ожидания наших дам. Они хотят, чтобы мы всегда сидели дома. Но иногда, мои дорогие сестры, позволяйте мальчикам немного побегать туда-сюда.

Итак, стхита прагья – это фиксированное сознание. Когда ваш ум, когда ваше сознание не движется вверх и вниз, не сканирует всю вселенную и вы можете сосредоточиться на своей цели. Акамах сарва-камо ва мокша-кама[3], только одно желание – к совершенству. Итак, это вкратце ответ Кришны. Но затем Он продолжает описывать это более подробно.

(продолжение следует) 

[1] „Бхагавад Гита”, 2.55

[2] „Айтарея Упанишад” 3.3

[3] „Шримад Бхагаватам” 2.3.10



Jul

19

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2016 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Imagine yourselves on a lonely island; you have survived the first night. And what happens at dawn? You expect the light to come. This beautiful symbol that happens every day in this world – that the light appears – this helps us to understand how we should proceed. We have to be there on time. We have to be full of expectations. Never mind that we are still in darkness, but we are facing the light. And we are sure it will come. The first rays… even before the first rays come, the hue will tell us. All of a sudden this lonely island becomes inhabited. And you know, when on the horizon the first touch of the sun disc appears, immediately there is a big change. Until that moment the darkness prevailed; from that first ray, the light has overcome. Then in a very few short moments the full sun disc appears on the horizon. And just as the sun disc will reveal everything around us, in the same way if on the horizon of our heart and soul the spiritual sun appears, it will shed light on everything. No darkness, no sufferings, no misconceptions anymore. Everything is crystal clear. Crystal clear who am I. I’m a spiritual soul. Crystal clear where I belong. I belong to the Supreme. And crystal clear what is the nature of our connection. It’s based on affection. Therefore we have to pray to this divine sun to appear on the horizon of our heart and soul.

The sun is the eye of the Supreme Lord Krishna – to observe us during the daytime. And this is the eye of a well-wisher. It’s not the eye of a judge, it’s not the eye of a spy – it’s the eye of our well-wisher. What happens at sunsets? Then the other eye of the Supreme reveals in the sky. The full moon is the other eye of our well-wisher – to observe you when you are sleeping. Our Lord has two eyes, just like you and me. Day and night He is observing us in a well-wishing manner, so that we awake.

Some of you want to join the circle of meditation – this is called circle of shelter. What is the nature of this meditation? All those who participate chant one mantra. Mantra is for liberation of our mind and consciousness. And this mantra is very simple: Asato maa sad gamaya… you know it. So that from the unreal we could come to the real. From the darkness we could come to the light. And from death we could reach immortality. We have to pray, we have to do something about our own spiritual progress. Not simply wait until it happens; we have to be active participants in our own salvation, so to say.

In this circle of meditation we have some brothers and sisters doing that in Hungary and in many places all over the world, here in Sofia also. We repeat this mantra 108 times. Why 108? Why not 100? Well, 108 is a very important number. Is anybody here well-versed in astronomy? What do you think, how much the distance between the Moon and the Earth is bigger than the diameter if the Moon?

Answers: 108.

Swami Tirtha: Correct! I see you are very well informed in astronomy. It’s 108. Let me ask you another question: how much the distance between the Sun and the Earth is greater than the diameter of the Sun? What is your guess? I think it’s not so very difficult. Actually this is 108. If you use your second brain, Google, and you check the real numbers based on today’s measurements, you will find this is like 107.6, or 109.2, or something like this. But the proportion is 108, right? This information is not provided in the universities, not provided in the scientific academies; yet now you know it. It’s a very mystic cosmic proportion. So, if you chant our mantras 108 times, then you are in tune with this cosmic order. This is so important to find a harmonious connection to this world, to perceive the divine presence and the divine order in this beautiful cosmic structure.

(to be continued)

 



(Szvámí Tírtha 2016.01.10-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Képzeljétek el magatokat egy magányos szigeten; éppen túléltétek az első éjszakát, mi történik másnap hajnalban? Várjátok a napfelkeltét. Ez a gyönyörű szimbolikus esemény történik minden nap ebben a világban – a fény megjelenése – mely segít megértenünk, hogyan is folytassuk. Időben kell elkapnunk ezt a pillanatot, őszinte várakozással telve! Nem számít, hogy még sötétben vagyunk, de a fény felé fordulunk és bizonyosak vagyunk abban, hogy eljön. Az első sugarak… még az első sugarak előtt, már lenyűgöző a színárnyalat látványa! A magányos sziget hirtelen lakottá válik. S tudjátok, amikor a láthatáron megjelenik a napkorong egy apró darabkája, azonnal nagy változás következik be. Addig a pillanatig a sötétség uralkodott; ettől az első sugártól kezdve a fény győzedelmeskedett a sötétség felett. Aztán egy szempillantás alatt megjelenik a láthatáron a teljes napkorong. S ahogyan a Nap fénye feltár mindent körülöttünk, ugyanúgy a szívünk s lelkünk horizontján felkelő lelki Nap is fényt áraszt mindenre. Elmúlt a sötétség, elmúlt a szenvedés, nincs több félreértés. Minden kristálytiszta! Kristálytiszta, hogy ki vagyok én: lélek vagyok; és kristálytiszta hová tartozom: a Legfelsőbbhöz tartozom. S kristálytiszta a kapcsolatunk természete is, mely szereteten alapul. Ezért kell imádkoznunk ehhez az Isteni Naphoz, hogy megjelenjen a szívünk s lelkünk horizontján.

A Nap a Legfelsőbb Úr Krsna szeme – aki őrködik felettünk a nap folyamán. S ez egy jóakaró szeme. Nem egy bíráló, nem egy kém szeme – ez a jóakarónk szeme. Mi történik napnyugtakor? A Legfelsőbb másik szeme tárul fel az égen. A telihold a jóakarónk másik szeme – vigyáz ránk éjjel, amíg alszunk. Drága Urunknak két szeme van, éppúgy, mint nektek vagy nekem. Éjjel-nappal jóakarónkként figyel bennünket, hogy felébredjünk.

Úgy hallom néhányan szeretnétek csatlakozni a meditációs körünkhöz – ezt oltalmazottak körének hívjuk. Milyen természetű ez a meditáció? Mindazok, akik részt vesznek benne egy mantrát recsitálnak. A mantra az elménk és tudatunk felszabadítására szolgál. S ez a mantra nagyon egyszerű: Aszató mád szad gamaja… ismeritek. Tehát arra való, hogy a valótlanból eljussunk a valóságba, a sötétségből a fényre és a halálból a halhatatlanságba. Fohászkodnunk kell, tennünk kell valamit a saját lelki fejlődésünkért! Nem csak várni, amig megtörténik; úgymond a saját üdvösségünk aktív résztvevőivé kell válnunk.

Sok testvérünk van ebben a meditációs körben, akik ugyanezt teszik Magyarországon, itt Szófiában is és sok más helyen az egész világon. Ezt a mantrát 108 alkalommal ismételjük meg. Miért 108-szor? Miért nem 100-szor? Nos, a 108 egy nagyon fontos szám! Van köztetek valaki, aki jártas a csillagászatban? Mit gondoltok, a Hold átmérőjének hányszorosa a Föld és a Hold közötti távolság?

Válaszok: 108.

Szvámí Tírtha: Helyes! Úgy látom, nagyon szakavatottak vagytok az asztronómiában! 108-szoros. Hadd tegyek fel még egy kérdést: a Nap és a Föld közötti távolság hányszorosa a Nap átmérőjének? Mire tippeltek? Azt hiszem, nem is olyan nagyon nehéz. Valójában ez is 108. Ha használjátok a másodlagos agyatokat, a Googlet, és ellenőriztek a valós számokat a mai tudomány méréseire támaszkodva, azt fogjátok találni, hogy ez körülbelül 107.6, vagy 109.2 vagy valami ilyesmi. De az arány az 108, igaz? Ezekhez az információkhoz nem juthattok hozzá az egyetemeken vagy a tudományos akadémiákon; most mégis tudhattok róla! Nagyon misztikus kozmikus arány ez! Tehát, ha 108-szor zengitek ezt a mantrát, akkor ráhangolódtok erre a kozmikus rendre! Rendkívül fontos megtalálnotok ezt a harmonikus kapcsolatot azzal a világgal, hogy észrevegyétek az isteni jelenlétet, rendet ebben a gyönyörű kozmikus rendszerben.

(folytatása következik)

 



day and night concept image with path through a large meadow on the hillside in high mountains

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Представете си, че сте на самотен остров; оцелели сте първата нощ. И какво става призори? Очаквате светлината. Този красив символ, който се случва всеки ден в света – появата на светлината – ни помага да разберем как трябва да действаме. Трябва да сме там навреме. Да сме изпълнени с очакване. Няма значение, че все още сме в мрак, нали сме се обърнали с лице към светлината. И сме сигурни, че тя ще дойде. Първите лъчи… дори преди да дойдат първите лъчи, оттенъците загатват. Изведнъж този самотен остров се населява. Знаете, когато на хоризонта се появи първата точица на слънчевия диск, незабавно настъпва огромна промяна. До този момент тъмнината е преобладавала; ала още с първия лъч светлината побеждава. Сетне за няколко кратки мига пълният слънчев диск изплува на хоризонта. И точно както той разкрива всичко наоколо ни, по същия начин, ако на хоризонта на нашето сърце и душа изгрее духовното слънце, то ще облее в светлина всичко. Вече няма да има мрак, няма да има страдания, няма да има заблуди. Всичко става кристално ясно. Кристално ясно е кой съм аз. Аз съм душа от духа. Кристално ясно е къде ми е мястото. Мястото ми е при Бога. И кристално ясно е каква е природата на нашата връзка. Тя се основава на обич. Затова нека се молим на това божествено слънце да се появи на хоризонта на нашите сърца и души.

Слънцето е окото на Върховния Бог Кришна – за да ни наблюдава през деня. И това око е око на доброжелател. Не е око на съдник, не е око на шпионин – то е окото на нашия доброжелател. А какво се случва по залез? Тогава другото око на Всевишния се отваря в небето. Пълната луна е другото око на нашия доброжелател – за да ни наблюдава докато спим. Нашият Бог има две очи, досущ като вас и мен. Денем и нощем Той ни наблюдава по доброжелателен начин да се пробудим.

Някои от вас искат да се присъединят към кръга за медитация – нарича се кръг на подслона. Какво представлява тази медитация? Всички, които участват, повтарят една мантра. Мантрата служи за освобождение на ума и съзнанието ни. И тази мантра е съвсем проста: Асато маа сад гамая… знаете я. За да можем от нереалното да стигнем до истинското, от мрака да стигнем до светлината и от смъртта да стигнем до безсмъртието, трябва да се молим, трябва да правим нещо за своя духовен напредък. Не просто да чакаме да се случи; трябва да сме активни участници в своето спасение, така да се каже.

В този кръг за медитация имаме братя и сестри, които правят това в Унгария и на много места по света, тук в София също. Ние повтаряме тази мантра 108 пъти. Защо 108? Защо не 100? 108 е много важно число. Има ли тук някой добре запознат с астрономия? Как мислите, с колко разстоянието между Луната и Земята е по-голямо от диаметъра на Луната?

Отговор: Със 108.

Свами Тиртха: Правилно! Виждам, че сте добре информирани в сферата на астрономията. 108 е. Нека ви задам друг въпрос: с колко разстоянието между Слънцето и Земята е по-голямо от диаметъра на Слънцето? Какво е вашето предположение? Мисля, че отговорът не е особено труден. Всъщност е 108. Ако използвате втория си мозък, Гугъл, и проверите истинските цифри, основани на съвременните научни методи, ще откриете, че е нещо като 107.6, или 109.2, или нещо подобно. Но пропорцията е 108. Тази информация не се преподава в университетите, нито в научните академии; а сега вие я знаете. Това е много мистична космическа пропорция. Така че ако повтаряте нашите мантри 108 пъти, ще сте в хармония с този космически порядък. Толкова е важно да се открие хармонична връзка с този свят, да се долавя божественото присъствие и божественият ред в тази красива космическа структура.

 

(следва продължение)



Харидаса-Лакшахира

(from a lecture of Swami Tirtha, 31.07.2016 morning, Sofia)

(continues from the previous Friday) 

Usually when fathers die and sons survive – this is called ‘peace’. When sons die before the fathers – this is called ‘war’. In the same way, when a student asks and the teacher answers – this is called peace. When the teacher asks and the student cannot answer – this is called war, disaster. So, although the Bhagavad Gita talk is just before the Kurukshetra battle, let’s take a very special moment when there is peace. When the student asks and the master answers. Arjuna puts the question and Krishna will answer.

arjuna uvacha

sthita-pragyasya ka bhasha samadhi-sthasya keshava

sthita-dhih kim prabhasheta kim asita vrajeta kim

“Arjuna said: “O Krishna, what are the symptoms of one whose consciousness is thus merged in transcendence? How does he speak, and what is his language? How does he sit? How does he walk?”[1]

Very important question – how to recognize a saint? What are the symptoms of purified consciousness?

“The Supreme Personality of Godhead said: “O Partha, when a man gives up all varieties of desire for sense gratification, which arise from mental concoction, and when his mind, thus purified, finds satisfaction in the self alone, then he is said to be in pure transcendental consciousness”.[2]

It’s a very important verse. The main symptom is external control and inner peace. Sarva kama, all desires originate from the disturbed mind. Do you have some kama? Of course we have. Because this is a necessary ingredient of life. Without that fire we cannot maintain the body. So, kama is not something very bad. Maybe only half bad. Kama is the language of the human beings. When something is passionate, we understand it, right? When there is big happiness or big suffering, this language we understand! We human beings are passionate. Then what to do? Fortunately we have some advice.

akamah sarva-kamo va

moksha-kama udara-dhih

tivrena bhakti-yogena

yajeta purusham param[3]

This is the advice. Akama means no kama, you have no passion at all. Or sarva kama, you have all the desires. Or you have only one desire for liberation, moksha-kama – it is suggested: tivrena, with thirst, you have to serve with devotion the Supreme. With this inner yearning you have to serve the Supreme Lord, purusham param. All else will follow. Either if you are akama, you are a yogi, renounced – you will find your kama, you will find your attachment to God. Or if you have sarva kama, you have all the desires, there are two options. Either they will be fulfilled, because if you want only pieces of glass, you will get them easily. Or you will lose all your desires; but don’t worry it’s not a real loss. Or if you have only one desire – to achieve perfection – it will be fulfilled.

(to be continued)

[1] Bhagavad Gita, 2.54

[2] Bhagavad Gita, 2.55

[3] Shrimad Bhagavatam, 2.3.10



Харидаса-Лакшахира

(Szvámí Tírtha 2016.07.31-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző pénteki tanítás folytatása) 

Általában, amikor az apa eltávozik és a fiú életben marad – ezt ‘békének’, amikor pedig a fiúk az apáknál hamarabb távoznak el – ezt ‘háborúnak’ nevezik. Hasonlóan, amikor a tanítványok kérdeznek és a tanítómesterek válaszolnak – ezt is békének hívják. Amikor a tanítómester kérdez és a tanítvány pedig nem tud válaszolni – ezt háborúnak, katasztrófának mondják. Tehát vegyük azt a különleges pillanatot, amikor még béke van a kuruksétrai csatamezőn a Bhagavad-gítában és a tanítvány tudakozódik, a tanítómester pedig válaszol. Ardzsuna kérdez, Krsna válaszol.

Ardzsuna uvácsa:
szthita pragjaszja ká bhásá szamádhi-szthaszja késava,
sthita-dhíh kim prabháséta kim ászíta vradzséta kim.

 „Ardzsuna kérdezte: Óh, Kṛṣṇa! Milyen jelekről ismerhetem fel azt, akinek tudata így a transzcendensbe merült? Hogyan, s milyen szavakkal beszél? Hogyan ül és hogyan jár?”[1]

Nagyon fontos kérdés – hogyan ismerhető fel egy szent? Melyek a megtisztult tudat jellemzői?

„A Magasztos Úr válaszolt: Óh, Pártha! Amikor az ember lemond az érzékkielégítésre irányuló valamennyi vágyról, melyet az elme kitalációja hoz létre, s ekképpen megtisztult elméje egyedül az önvalóban talál elégedettségre, akkor azt mondhatjuk róla, hogy tiszta, transzcendentális tudata van.”[2]

Ez szintén egy nagyon fontos vers! Az elsődleges jellemzője a külső kontroll és a belső béke. Szarva-káma, valamennyi vágyunk gyökere a zavart elme. Van kámátok, vannak szenvedélyeitek? Természetesen vannak. Mert ez szükségszerű összetevője az életnek. E nélkül nem vagyunk képesek fenntartani ezt a testet. Tehát a káma nem valami szörnyű dolog!  Csak félig rossz. Káma az emberi elme nyelve. Ha szenvedélyes valami, ugye azt értjük? Felismerjük a nagy boldogság és szomorúság nyelvét! Mi, emberi lények szenvedélyesek vagyunk. Akkor mit is tehetnénk? Szerencsére ismerünk néhány jótanácsot.

akámah szarva-kámó vá

móksa-káma udára-dhíh,
tívréna bhakti-jógéna

            jadzséta purusam param.
akáma móksa-káma – tívréna -purusam param
[3]

Így hangzik a javallat. Az akáma azt jelenti, hogy nincs káma, egyáltalán nem létezik szenvedély. Vagy szarva-káma, minden vággyal teljes. Vagy csak, ahogy javasolják egyetlen vággyal a felszabadulás vágyával rendelkeztek, móksa-káma; méghozzá tívréna módon, szomjúhozva, a Legfelsőbb odaadó szolgálatát! Ezzel a belső vágyakozással kell szolgálnotok a Legfelsőbb Urat, purusam param. Minden más ehhez a vágyhoz alakul. Akár mentesek vagytok a kámától, tehát akámák, jógik, lemondottak vagytok – rá fogtok lelni az igaz kámára, meg fogjátok lelni az Istenhez való ragaszkodásotokat. Vagy ha szarva-kámával rendelkeztek, minden vággyal, két lehetőség van. Az egyik, hogy könnyen beteljesülnek a vágyaitok, mert csupán üvegcserepekre vágytatok; a másik, hogy valamennyi vágyatok szertefoszlik, de ne aggódjatok, ez nem valódi veszteség! S végül, ha csak egy vágyatok van – a tökéletesség elnyerése – az fog beteljesedni!

 

(folytatása következik)

[1] Bhagavad-gítá, 2.54.

[2] Bhagavad-gítá, 2.55.

[3] Srímad Bhágavatam, 2.3.10.

 



Харидаса-Лакшахира

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Обичайно когато бащите умират преди синовете си – това се нарича „мир”. Когато синовете умират преди бащите – това се нарича „война”. По същия начин, когато ученикът пита, а учителят отговаря – това се нарича мир. Когато учителят пита, а ученикът не може да отговори – това се нарича война, бедствие. И така, макар беседата „Бхагавад Гита” да се състои тъкмо преди битката на Курукшетра, нека разгледаме един много специален момент, когато цари мир. Когато ученикът пита, а учителят отговаря. Арджуна задава въпроса и Кришна ще отвърне.

арджуна увача

стхита-прагяся ка бхаша самадхи-стхася кешава

стхита-дхих ким прабхашета ким асита враджета ким

„Арджуна каза: „О, Кришна, Какви са признаците на оногова, чието съзнание е потопено в трансцендента? Как говори той и какъв е езикът му? Как седи и как върви?”[1]

Много важен въпрос – как да разпознаем един светец? Какви са симптомите на пречистеното съзнание?

„Върховният Господ каза: „О, Партха, когато човек изостави всички видове желания за сетивно наслаждение, възникващи от измислиците на ума, и когато умът му, пречистен по такъв начин, намира удовлетворение единствено в себето, тогава за него се казва, че е в чисто трансцендентално съзнание”.[2]

Това е много значим стих. Главният признак е външен контрол и вътрешен мир. Сарва кама, всички желания възникват от неуравновесения ум. Вие изпитвате ли някакви желания? Разбира се, всички изпитваме. Защото желанието е необходима съставка на живота. Без този плам ние не можем да поддържаме тялото си. Така че, кама не е нещо чак толкова лошо. Може би само наполовина лошо. Кама, желанието, е езикът на човешките същества. Когато в нещо има страст, ние го разбираме, нали? Когато има голямо щастие или голямо страдание, този език е разбираем за нас! Ние, човешките същества, сме страстни. Какво да правим тогава? За щастие, имаме съвет.

акамах сарва-камо ва

мокша-кама удара-дхих

тиврена бхакти-йогена

яджета пурушам парам[3]

Това е съветът. Акама означава „без кама”, когато нямате никакви страсти. Или сарва-кама, изпитвате всевъзможни желания. Или имате само едно желание за освобождение, мокша-кама – препоръката е: тиврена, жадно да служите с преданост на Бога. С такъв съкровен копнеж трябва да служите на Всевишния, пурушам парам. Всичко останало ще последва. Ако сте акама, ако сте йоги, отреченик – ще откриете своята кама, своята привързаност към Бога. Или ако имате сарва-кама, изпитвате всякакви желания, има два варианта. Или желанията ви ще бъдат удовлетворени, защото ако искате просто стъкълца, ще ги получите лесно; или ще изгубите всичките си желания, но не се тревожете, това не е истинска загуба. Или ако имате само едно желание – да постигнете съвършенство – то ще се сбъдне.

(следва продължение) 

[1] „Бхагавад Гита”, 2.54

[2] „Бхагавад Гита”, 2.55

[3] „Шримад Бхагаватам”, 2.3.10



Харидаса-Лакшахира

(от лекция на Свами Тиртха, 31.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Обичайно когато бащите умират преди синовете си – това се нарича „мир”. Когато синовете умират преди бащите – това се нарича „война”. По същия начин, когато ученикът пита, а учителят отговаря – това се нарича мир. Когато учителят пита, а ученикът не може да отговори – това се нарича война, бедствие. И така, макар беседата „Бхагавад Гита” да се състои тъкмо преди битката на Курукшетра, нека разгледаме един много специален момент, когато цари мир. Когато ученикът пита, а учителят отговаря. Арджуна задава въпроса и Кришна ще отвърне.

арджуна увача

стхита-прагяся ка бхаша самадхи-стхася кешава

стхита-дхих ким прабхашета ким асита враджета ким

„Арджуна каза: „О, Кришна, Какви са признаците на оногова, чието съзнание е потопено в трансцендента? Как говори той и какъв е езикът му? Как седи и как върви?”[1]

Много важен въпрос – как да разпознаем един светец? Какви са симптомите на пречистеното съзнание?

„Върховният Господ каза: „О, Партха, когато човек изостави всички видове желания за сетивно наслаждение, възникващи от измислиците на ума, и когато умът му, пречистен по такъв начин, намира удовлетворение единствено в себето, тогава за него се казва, че е в чисто трансцендентално съзнание”.[2]

Това е много значим стих. Главният признак е външен контрол и вътрешен мир. Сарва кама, всички желания възникват от неуравновесения ум. Вие изпитвате ли някакви желания? Разбира се, всички изпитваме. Защото желанието е необходима съставка на живота. Без този плам ние не можем да поддържаме тялото си. Така че, кама не е нещо чак толкова лошо. Може би само наполовина лошо. Кама, желанието, е езикът на човешките същества. Когато в нещо има страст, ние го разбираме, нали? Когато има голямо щастие или голямо страдание, този език е разбираем за нас! Ние, човешките същества, сме страстни. Какво да правим тогава? За щастие, имаме съвет.

акамах сарва-камо ва

мокша-кама удара-дхих

тиврена бхакти-йогена

яджета пурушам парам[3]

Това е съветът. Акама означава „без кама”, когато нямате никакви страсти. Или сарва-кама, изпитвате всевъзможни желания. Или имате само едно желание за освобождение, мокша-кама – препоръката е: тиврена, жадно да служите с преданост на Бога. С такъв съкровен копнеж трябва да служите на Всевишния, пурушам парам. Всичко останало ще последва. Ако сте акама, ако сте йоги, отреченик – ще откриете своята кама, своята привързаност към Бога. Или ако имате сарва-кама, изпитвате всякакви желания, има два варианта. Или желанията ви ще бъдат удовлетворени, защото ако искате просто стъкълца, ще ги получите лесно; или ще изгубите всичките си желания, но не се тревожете, това не е истинска загуба. Или ако имате само едно желание – да постигнете съвършенство – то ще се сбъдне.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 2.54

[2] „Бхагавад Гита”, 2.55

[3] „Шримад Бхагаватам”, 2.3.10

 



« Older Entries Newer Entries »