Archives

Calendar

October 2021
M T W T F S S
« Sep    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha



OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2017, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Павитра: Бих искал да попитам каква е най-първата стъпка по пътя на пречистването и свързването с божествената реалност?

Свами Тиртха: Вкусът. Когато по някакъв начин се усетим привлечени от това: „Да! Тъкмо от това се нуждая!” Така че не става въпрос за някакви качества, които притежаваме. Не са и способностите, които имаме. Вкусът е. „Това ми харесва! Идеята ми харесва, аз също искам да бъда такъв, аз също имам нужда от това.”

Веднъж имаше един млад перспективен бхакта, който каза: „Пробвах. Вчера пробвах да мантрувам в стаята си. И чувствам, че не мога да живея без това!” Ето от какво се нуждаем! „Не мога да живея без това!” Ако имаме такова настроение, ако имаме такова отношение, тогава всичко ще се случи в живота ни. Независимо от недостатъците ни или от каквото и да било.

Така че по мое скромно разбиране този първоначален вкус, това първоначално привличане – то е важното.

Въпрос на Крипадхам: Как високо издигнатите души не губят своя вкус към мантруването и как развиват вкуса си?

Свами Тиртха: Мисля, че те просто обичат Кришна. Защото ако обичаш някого… Какво е определението за любов? Често си спомням за теб – това е любов. Просто си тук с мен – това е любов. Така че ако обичаш някого, по естествен начин го помниш. Извличаш специална наслада да си го спомняш. А бъдещата среща с него те изпълва с надежда. Не те интересува нищо друго.

И си щастлив да повтаряш името на този човек, да го зовеш. Дълго време не разбирах това, докато не срещнах веднъж един старши предан, който имаше син. Синът вече беше пораснал по онова време, а ние разглеждахме някакви стари снимки. На една снимка беше самият той с момчето като малко. И той каза: „О, моят син! Каква радост ми носи този син!” И тогава разбрах нещичко. От такава близка човешка връзка можете да получите много щастие. Можете да намерите радост в присъствието на друго човешко същество. Така че такова е моето разбиране: ако просто обичате някого на нивото на осъзнатостта, никога не можете да изгубите вкуса.

А как да обогатим вкуса? Мисля, че добрата компания може много да помогне в това отношение. Ако общуваме с такива хора, които могат да ни вдъхновяват в духовните ни практики, тогава дори мантруването ни ще се подобри. Извор на вдъхновение.

Но тук трябва да сме много деликатни. Защото както ви казах, ако наистина обичаш някого, не те интересува нищо друго. Просто искаш. Просто искаш. Само че с това можеш да погубиш другия. Можеш да задушиш другия с любовта си. Затова на проявеното ниво трябва да изразяваме това много деликатно, много мъдро. Но на умственото или духовното ниво да му се наслаждаваме напълно. Както жените в древни времена; когато Кришна се завръщал в Дварака, те излизали да видят шествието и да Го приветстват. Всички видни предводители и уважавани люде можели да излязат вън, да Му се поклонят, да се здрависат с Него, да Го поздравят и т.н., но жените не можели. Каква била тяхната възможност, тяхната единствена алтернатива? Да прегърнат Кришна в сърцето си. Това е едно предложение как да прилагаме желанието си, без да задушаваме другия със своята любов и привързаност.

(следва продължение)



74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(Conferencia matutina de Swami Tirtha, el  22.08.2016 сутрин, Ludashto)

El objetivo de una cita espiritual? Conversar, dialogar elevar la conciencia. Eb el idioma de la dedicación – el vuelo del alma  Lo de elevar la conciencia suena seco, mientras que lo de vuelo del alma es una dulzura. Por lo tanto, en vez de poneros a volar, podríais sentiros como paloma medio muerta, cubierta de alquitrán. Un vuelo? Irreal.  Muchas veces pensando en vuelo en realidad solo agitáis las alas en el alquiyran. Que hacer? Como llegar a alcanzar algo real, verdadero, lo trascedente? Si queremos alcanzar la esencia, deberíamos seguir el ejemplo de los grandes. Llegar a encontrar lo divino, ya hemos hablado de todo ello en Sofía, no? Deberiamos brindar nuestro respeto.

“O Dios mío, Shri Krishna, hijo de todopenetrante Personalidad de  Vasudeva, O Personalidad divina y todo penetrante, Te brindo mi respeto y me inclino. Voy meditando en Dios  Shri Krishna puesto que El s la verdad absoluta y la causa de las causas de la Creación. Él es el saber directo o indirecto de los fenómenos es independiente ya que no hay otra causa más que Él. Él ha sido el primero en ofrendar el saber védico al l corazón de   Brahmaji, el primer ser vivo. Él ha llevado a  los grandes sabios y los demiurgos a la ilusión y algunos quedaron confundidos en la ilusión del agua y del  fuego en la Tierra. Los universos materiales aparecen a través de El en gunas/ apariencias de la naturaleza y aunque parezcan reales, son irreales. Por esta razón vayamos meditando en El,  Dios  Shri Krishna, existe en eternidad  en Su morada trascendente, libre de las ilusiones del mundo imaginario. Estoy meditando en El puesto que El es la Verdad Absoluta.”[1]

Esta es la exposición de la  Bhagavatam tan importante para nosotros. Esta es la plegaria, la glorificación y el objetivo. Los diferentes  Puranas y las Escrituras nos suelen  ensenar  en sus primeros capítulos, el objetivo y el tópico. Aquí viene  la  Bhagavana Purana   la que  su primera shola o sutra  ensena tanto el objetivo como el tópico. Por esta razón se llama  Bhagavana Purana, y el enlace es EL. En el Primer Canto 1.1.1. Comenzamos con el inicio, no con el final. Cada proceso debe comenzar por el inicio y termira con el final y no vice-versa. Que es lo que importa – comenzar,  salir o llegar? La llegada incluye la salida…

Se mencionan diferentes tópicos, la Creación, la ilusión etc. Tantos tópicos en el Primer verso. En fin de cuentas una palabra es importantísima – svarat, independiente. Es tan importante que un movimiento político de marca en el siglo 20, se ha llamado Svaraj – Movimiento Indio de Independencia. Y que es la independencia svaraj definitiva?  Es la independencia del Dios En acuerdo con la Lhrimad Bhagavatam Svarat, Krishna  es independiente, es libre. Todos los tópicos, la Creación, aniquilación, mantenimiento etc – no Le importan. El es independiente.  Queremos glorificar  a un Dios independient. Por que? Krisha es libre. Las oposiciones  se reúnen y se atraen. Tal vez los esclavos sean los más atraídos por un Dios libre.

(tSigue continuacion)

[1] Shrimad Bhagavatam, 1.1.1



74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(from a lecture of Swami Tirtha, 22.08.2016 morning, Ludasto)

What is the point of a spiritual meeting? To discuss the spiritual truth and to elevate the consciousness. Or, in a devotional manner – to fly your soul. Because elevating the consciousness is very dry, while flying the soul is very sweet. Nevertheless sometimes instead of flying you might feel like a half dead pigeon dipped in tar. What kind of flying is this? Unreal. Many times when you think you fly, actually you are just flapping your wings in the tar. Then what to do? How can we touch something real? If we want to touch the essence, we have to follow the example of the great ones. How to touch transcendence, an encounter with divinity, as we discussed last time in Sofia? Offer you respects.

“O my Lord, Shri Krishna, son of Vasudeva, O all-pervading Personality of Godhead, I offer my respectful obeisances unto You. I meditate upon Lord Shri Krishna because He is the Absolute Truth and the primeval cause of all causes of the creation, sustenance and destruction of the manifested universes. He is directly and indirectly conscious of all manifestations, and He is independent because there is no other cause beyond Him. It is He only who first imparted the Vedic knowledge unto the heart of Brahmaji, the original living being. By Him even the great sages and demigods are placed into illusion, as one is bewildered by the illusory representations of water seen in fire, or land seen on water. Only because of Him do the material universes, temporarily manifested by the reactions of the three modes of nature, appear factual, although they are unreal. I therefore meditate upon Him, Lord Shri Krishna, who is eternally existent in the transcendental abode, which is forever free from the illusory representations of the material world. I meditate upon Him, for He is the Absolute Truth.”[1]

This is the exposition of the Bhagavatam which is considered so important for us. This is like a prayer, a glorification and setting the goal. Usually all the different Puranas and holy scriptures in the first shloka or sutra, they identify the goal, the topic. So here Bhagavan is identified as the target. Therefore this Purana is called Bhagavata Purana, because it discusses Bhagavan, it is connected to Him. This is the First Canto, 1.1.1. We start at the beginning, not at the end. Every process should start at the beginning and finish at the end, not the other way round. What is more important – to start or to arrive? If you arrive, starting is included.

So, different things are mentioned here: the creation and the illusion, and this and that – so many things are mentioned even in this first little verse. But ultimately one word is important here – svarat, independent. This is so important that one main political movement of the 20th century in India was Svaraj – The independence movement. What is the ultimate svarat, or svaraj, the ultimate independence? The dependence on God. So we can say what the end of India’s history was this is the beginning of the Shrimad Bhagavatam. Svarat, Krishna is svarat, God is independent. So, whatever was mentioned before: creation, destruction, maintenance, illusion, this and that – it doesn’t concern Him, He is independent of that. What is important here – that He is independent. We want to worship an independent God. Why? Krishna is free. And as the opposites attract each other, maybe the slaves are most attracted to this free God.

(to be continued)

[1] Shrimad Bhagavatam, 1.1.1



74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(Szvámí Tírtha 2016. 08. 22-i ludastói reggeli tanításából)

Mi az értelme egy lelki összejövetelnek? Az, hogy megvitassuk a lelki igazságokat és felemeljük a tudatunkat. Bhaktikus érzülettel pedig, hogy szárnyaljon a lelkünk! Míg a tudatszint felemelése meglehetősen száraz, addig a lelkünk szárnyalása egy nagyon édes dolog. Azonban néha szárnyalás helyett úgy érezhetitek magatokat, mint egy kátrányba ragadt félholt galamb. Miféle szárnyalás az? Nem igazi. Többnyire amikor azt hiszitek, hogy szárnyaltok, valójában csak a kátrányba ragadva csapdostok a szárnyatokkal. Akkor mit tegyünk? Hogyan tudunk valami valódit elérni? A lényeg megközelítéséhez a nagy lelkek példáját kell követnünk! Hogyan érjük el a transzcendenst, hogyan kerüljünk kapcsolatba az isteni szférával, mint ahogy ezt legutóbb Szófiában már megbeszéltük? Ajánljuk tiszteletteljes hódolatunkat Nekik!

“Óh, Uram, Srí Krsna, Vaszudéva fia! Óh, mindent átható Istenség Személyisége, tiszteletteljes hódolatomat ajánlom Neked! Az Úr Srí Krsnán meditálok, mert Ő az Abszolút Igazság, a megnyilvánult univerzumok teremtésében, fenntartásában és megsemmisülésében minden ok elsődleges oka. Ő közvetve és közvetlenül minden megnyilvánulásról tudatos, és független, mert nincs más ok Rajta kívül. Ő az, aki a védikus tudást először Brahmádzsí, az első élőlény szívébe juttatta. Általa még a legkiválóbb szenteket és félisteneket is hatalmába keríti az illúzió, éppúgy, ahogyan az ember megzavarodik a tűzben látott víz vagy a vízben látott föld káprázatától. Csupán Miatta tűnnek valóságosnak a természet három kötőereje visszahatásaiként ideiglenesen megnyilvánult univerzumok, habár nem valóságosak. Ezért Rajta, az Úr Srí Krsnán meditálok, aki mindig transzcendentális hajlékán él, amely örökre mentes az anyagi világ csalóka megnyilvánulásaitól. Rajta meditálok, mert Ő az Abszolút Igazság.”[1]

Így szól a Bhágavatam első énekének első verse, mely rendkívül fontos a számunkra. Olyan, mint egy fohász, dicsőítés és a cél meghatározása. Általában valamennyi Purána és szentírás első slókája vagy szútrája meghatározza a mű célját és témáját. Itt Bhagaván szerepel, mint cél. Ezért hívják ezt a Puránát Bhágavata Puránának, mivel ez Bhagavánról szól. Az elején kezdjük, nem pedig a végén. Minden folyamatnak az elején kell kezdődnie, nem pedig a végén, fordítva. Mi a fontosabb – elindulni vagy megérkezni? Ha sikerül megérkeznetek, akkor értelemszerűen el is indultatok.

Tehát itt különböző dolgok vannak megemlítve: teremtés, illúzió és miegymás – annyi dologról van szó, már ebben az első kis versben is. De végül is itt egy szó az, ami igazán fontos – szvarát, független. Ez olyannyira fontos, hogy a 20. század egyik fő indiai politikai mozgalmát is így hívták Szvarádzs – Függetlenségi mozgalom. Mi a végleges szvarát, vagy szvarádzs, a végső függetlenség? A Jóistentől való függés! Tehát azt mondhatjuk, hogy ami az indiai történelem végét jelentette, az a Srímad Bhágavatam eleje. Szvarát, Krsna szvarát, vagyis Isten független. Tehát bármit is említettek korábban: teremtés, pusztítás, fenntartás, illúzió, miegymás – az Rá nem vonatkozik, Ő ezektől független. Mi az, ami lényeges ebből – az, hogy Ő mindezektől független! Mi egy független Istent szeretnénk imádni! Miért? Mert Krsna szabad. S mivel az ellentétek vonzzák egymást, talán leginkább ezért vonzódunk mi szolgák Őhozzá, a szabad Istenhez!

(folytatása következik)

[1] Srímad Bhágavatam, 1.1.1.



74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(от лекция на Свами Тиртха, 22.08.2016 сутрин, Лудащо)

Каква е целта на една духовна среща? Да разговаряме за духовната истина и да извисим съзнанието си. Или, на езика на предаността – душата ни да полети. Защото „извисяване на съзнанието” звучи много сухо, докато „полет на душата” е много сладостно. Въпреки това понякога вместо да летите може да се чувствате като полумъртъв гълъб, овъргалян в катран. Що за полет е това? Неистински. Много пъти когато си мислите, че летите, всъщност просто шляпате с криле в катрана. Какво да сторим тогава? Как да се докоснем до нещо истинско? Ако искаме досег със същината, трябва да следваме примера на великите. Как да влезем в съприкосновение с трансцендента, да срещнем божественото, както говорихме последния път в София? Като поднесем почитта си.

„О, мой Господи Шри Кришна, сине на Васудева, о, всепроникваща Божествена Личност, поднасям Ти почтителните си поклони. Медитирам върху Бог Шри Кришна, защото Той е абсолютната истина и предвечната причина на всички причини за сътворението, поддържането и унищожението на проявените вселени. Той е пряко и косвено осъзнат за всички проявления, и е независим, защото няма друга причина отвъд Него. Единствен Той е който пръв предаде ведическото познание в сърцето на Брахмаджи, първото живо същество. Той поставя дори великите мъдреци и полубоговете в илюзия, както някой се обърква от илюзорното видение на вода в огъня или на земя във водата. Единствено заради Него материалните вселени, временно проявени поради реакциите на трите гуни на природата, изглеждат действителни, макар да са нереални. Затова медитирам върху него, Бог Шри Кришна, който вечно съществува в трансценденталната обител, завинаги свободна от илюзорните проявления на материалния свят. Медитирам върху Него, защото Той е Абсолютната истина.”[1]

Такава е експозицията на „Бхагаватам”, който считаме за толкова важен за нас. Това е молитва, възхвала и определяне на целта. Обикновено всички велики Пурани и свещени писания в първата си шлока или сутра посочват каква е целта, или темата. Тук за цел е посочен Бхагаван. Затова тази Пурана се нарича „Бхагавата Пурана”, тъй като става дума за Бхагаван, свързана е с Него. Това е Първа Песен, 1.1.1. Започваме от началото, не от края. Всеки процес трябва да започне от началото и да завърши в края, а не обратното. Кое е по-важно – да тръгнеш или да пристигнеш? Ако пристигнеш, това включва и тръгването.

И така, тук се споменават различни неща: сътворението, илюзията и какво ли още не – толкова много неща дори в самия кратък първи стих. Но в крайна сметка една дума е много важна тук – сварат, независим. Тя е толкова важна, че едно знаково политическо движение от 20 век в Индия се е нарекло „Сварадж” – Индийско движение за независимост. Какво е окончателното сварат или сварадж – окончателната независимост? Независимостта на Бога. Така можем да кажем, че което е краят на индийската история е началото на „Шримад Бхагаватам”. Сварат, Кришна е сварат, Бог е независим. Затова всичко, което бе споменато: сътворение, унищожение, поддържане, илюзия, това-онова – то не Го касае, Той е независим от това. Което е важното тук е, че Той е независим. Ние искаме да обожаваме независимия Бог. Защо? Кришна е свободен. И тъй като противоположностите се привличат, може би робите са най-привлечени от този свободен Бог.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 1.1.1



74789382_10214765104030751_9209126781385179136_n

(из лекции Свами Тиртхи, 22.08.2016 утром, Лудащо)

В чем смысл духовной встречи? Обсудить духовную истину и поднять сознание. Или на языке преданности – дать своей душе полететь. Потому что „поднимать сознание” это очень сухо, а „полет души” очень приятно. Тем не менее, иногда вместо полета можно почувствовать себя полумертвым голубем, обмазанным дегтем. Что это за полет? Ненастоящий. Много раз, когда вы думаете, что летаете, на самом деле вы просто хлопаете крыльями в смоле. Что тогда делать? Как мы можем прикоснуться к чему-то настоящему? Если мы хотим прикоснуться к сути, мы должны следовать примеру великих. Как прикоснуться к трансцендентности, встретиться с божественным, как мы обсуждали в прошлый раз в Софии? Выражая вам свое почтение.

„О мой Господь Шри Кришна, сын Васудевы, о всепроникающая Личность Бога, я почтительно склоняюсь перед Тобой. Я медитирую на Господа Шри Кришну, ибо Он является Абсолютной Истиной и изначальной причиной всех причин созидания, сохранения и разрушения проявленных вселенных. Прямо и косвенно Он сознает все проявления и независим, ибо не существует иной причины, кроме Него. Именно Он вначале вложил ведическое знание в сердце Брахмаджи, первого живого существа. Даже великие мудрецы и полубоги введены Им в заблуждение, подобно тому, как человека сбивает с толку обманчивый образ воды в огне или суши на воде. Лишь благодаря Ему материальные вселенные, временно проявленные взаимодействием трех гун природы, кажутся истинными, хотя в действительности они нереальны. Поэтому я медитирую на Него, Господа Шри Кришну, вечно пребывающего в трансцендентной обители, которая всегда свободна от иллюзорных образов материального мира. Я медитирую на Него, ибо Он – Абсолютная Истина.[1]

Такова экспозиция изложение „Бхагаватам”, которую считаем очень важной для нас. Это молитва, прославление и постановка цели. Обычно все различные Пураны и священные писания в своей первой шлоке или сутре определяют цель, тему. Здесь Бхагаван обозначен как цель. Поэтому эта Пурана называется „Бхагавата Пурана”, потому что она обсуждает Бхагавана, она связана с Ним. Это Первая песнь, 1.1.1. Мы начинаем с начала, а не с конца. Каждый процесс должен начинаться с начала и заканчиваться в конце, а не наоборот. Что важнее – отправиться или приехать? Если вы приедете, это включает и старт.

Итак, здесь упоминаются разные вещи: творение и иллюзия, и то и это – так много вещей упоминается даже в этом первом маленьком стихе. Но в конечном итоге здесь важно одно слово – сварат, независимый. Это настолько важно, что одним из главных политических движений 20-го века в Индии был „Сварадж” – движение за независимость. Что такое окончательный сварат или сварадж, окончательная независимость? Зависимость от Бога. Итак, мы можем сказать, что конец истории Индии, это начало „Шримад Бхагаватам”. Сварат, Кришна – это сварат, Бог независим. Итак, все, что было упомянуто ранее: сотворение, разрушение, поддержание, иллюзия, то и это – это не касается Его, Он не зависит от этого. Здесь важно то, что Он независим. Мы хотим поклоняться независимому Богу. Почему? Кришна свободен. А поскольку противоположности притягиваются друг к другу, может быть, рабов больше всего привлекает этот свободный Бог.

(продолжение следует)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 1.1.1

 



unnamed - Copy

(from a lecture of Swami Tirtha, 03.01.2017, evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Question of Manjari: Master Dunov says we need to be like the Sun, always give without expecting anything in return. But as I don’t feel I am like the Sun, when I give, I start feeling exhausted. So what can I do in order to be like the Sun?

Swami Tirtha: Be always connected. Until we work from our own resources, it will diminish. Because however great we are, we have limited resources. Therefore from time to time we have to connect to the unlimited source. And the best way is to be always connected. Therefore our practice in this devotional method sometimes looks like only a kind of very polite behavior. But it’s not only that! Because if we practice real humility or real surrender, that means we connect ourselves, we remove the blockages of the separate interest and we connect directly to the divine source. Then that will supply all the necessary energy.

Therefore if we have to give a class, what is the proper way? The proper way is first to offer your respects to your spiritual ancestors. And then it’s not you who give the lecture, but they will speak through you. We can find many other examples for that. So if we really practice with a deeper understanding the formalities that are given to us, then we shall have some mystic achievements. Usually in other yoga schools they aim directly for such powers or achievements, but our mystic siddhis come from devotional practices. In a good bhajan you can experience the siddhis. Or if this surrender really happens, then while you speak, you will listen also. Because you don’t know! It’s not your intellect that is telling.

This is what happened in Bhaktisiddhanta Prabhupad’s time. Once a disciple – who was abroad – wrote a letter to him. I think Puri Maharaj was reading the letter to Bhaktisiddhanta. Bhaktisiddhanta was listening and said: “Where did he learn such high truths?” Then Puri Maharaj said: “But Gurumaharaj, you were telling this last time, so he was listening to your words.” Bhaktisiddhanta answered: “Never! I don’t know this! It’s impossible! First time I hear!” Then Shridara Maharaj added something: aham vedmi shuko vetti vyaso vetti na vetti va[1] – “Shiva says: “I know, Shukadev knows, Vyasadev – maybe he knows, maybe he doesn’t know.”

So if the divine truth wants to appear, it will appear. And this is the mystic experience. Therefore try it! And if you feel exhausted, you will understand: ‘This was still my resources. I could not touch the divine spring water. I was serving what I have collected so far.’ But if the current is coming through you, it will quench the thirst of many. Thirst – this is what we need.

I agree, many times we are exhausted. Then we need a change of atmosphere. Just like Krishna. You know, the gopis are a very strong group in Vrindavan. Challenging sometimes. And they give a little headache to Krishna from time to time. Sometimes so much so, that He has enough. Then He says: ‘Wait a minute, give Me a break! I need a little change.’ Fortunately our Lord has many different groups. He can go and hide among the gopas. So if sometimes even He needs a break, we also need a break. And then we can go back.

But how it happens that we can connect to the divine source, how it happens that we don’t run out of the resources – I don’t know that, it’s a mystery. I know only some little details – that a really surrendered devotee or disciple better dies than leaves the service. And the power for such an approach is supplied by God. Anyway the majority of our experience is illusion on this planet Earth, in this life. At least a few flashes we need, when we are introduced into divine reality. Then we shall know it exists. Maybe we cannot maintain that state of consciousness permanently, but at least we know, we are convinced it exists.

(to be continued)

[1] Chaitanya Charitamrita, Madhya.24.313



unnamed - Copy

(Szvámí Tírtha 2017.01.03-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Manydzsarí kérdése: Peter Dunov bolgár tanító azt mondja, hogy olyannak kell lennünk, mint a Nap, mindig adjunk, anélkül, hogy bármit is elvárnánk cserébe! De mivel nem érzem magam olyannak, mint a Nap, ezért amikor adok, kimerülök.  Szóval, mit tehetek azért, hogy valóban olyan legyek, mint a Nap?

Szvámí Tírtha: Legyetek mindig kapcsolatban a felsőbb világgal! Amíg saját erőből dolgozunk, addig az mindig el fog fogyni, mert bármennyire is nagyszerűek vagyunk, azért korlátozottak az erőforrásaink! Így hát időről-időre kapcsolódnunk kell a kimeríthetetlen forráshoz! S az a legjobb, ha állandóan kapcsolatban állunk Vele! E meditatív kivárás miatt gyakorlataink néha nagyon udvarias viselkedésnek tűnnek. De nem csak erről van szó! Mivel, ha valódi alázatot vagy igazi meghódolást gyakorlunk, az azt jelenti, hogy közvetlenül kapcsolódunk az isteni forráshoz, megszüntetjük az önös érdek okozta gátakat. S akkor onnan fog alászállni az összes szükséges energia!

Ezért, amikor leckét kell tartanunk, milyen megfelelő metódust kell követnünk? Először is hódolatunkat kell ajánlanunk az elöljáróinknak, s akkor valójában nem mi tartjuk a leckét, hanem ők beszélnek rajtunk keresztül. Sok példát találhatunk erre vonatkozólag. Tehát, ha sikerül egy mélyebb megértéssel gyakorolni az ajánlott módszereket, akkor bizonyos misztikus eredményekre is szert tehetünk. Általában más jógaiskolák kifejezetten ilyen célok elérésére törekszenek, de nálunk ezek a misztikus sziddhik az odaadás gyakorlása által szállnak ránk. Egy emelkedett bhadzsanban megtapasztalhatjátok ezeket a sziddhiket. Vagy, ha valóban megtörténik ez az önátadás, akkor miközben tartjátok a leckét, egyúttal magatok is hallgatjátok, mert nem vagytok tudatosak arról, amit mondotok! Nem a saját értelmetek az, amely mondja.

Ez történt Bhaktisziddhánta Prabhupád idejében is, amikor az egyik tanítványa – aki külföldön tartózkodott – írt egy levelet neki és azt hiszem éppen Purí Mahárádzs olvasta fel. Bhaktisziddhánta hallgatta és így szólt: „Honnan jutott ilyen magas szintű információkhoz?” Majd Purí Mahárádzs kedvesen emlékeztette, hogy: „De Gurumahárádzs, te beszéltél erről legutóbb, ezért hallhatta, amiket te mondtál.” Majd Bhaktisziddhánta ezt válaszolta: „Nem is igaz! Én ilyenekről nem is tudok! Ez lehetetlen! Most hallom először!” S ekkor Srídhar Mahárádzs hozzáfűzött valamit: aham védmi sukó vétti vjászó vétti na vétti vá [1] – „Siva azt mondja: „Én tudom, Sukadév tudja, Vjászadév -lehet, hogy tudja, de lehet, hogy nem tudja!”

Tehát, ha az isteni igazság meg akar nyilvánulni, akkor meg is nyilvánul és ez egy misztikus élmény! Ezért próbáljátok ki! S ha kimerültnek érzitek magatokat, meg fogjátok érteni: ‘Ez még mindig saját erőből volt! Nem tudtam megérinteni az isteni forrás vizét! Azt a hamis énképet szolgáltam, amit eddig felépítettem magamról.’ De, ha az isteni áramlat folyik rajtatok keresztül, akkor az sokak szomját fogja oltani! Őszinte szomjúság – ez az, ami éltet bennünket!

Egyetértek abban, hogy sokszor kimerültek vagyunk és akkor környezetváltozásra van szükségünk. Hasonlóképpen van ezzel Krsna is! Tudjátok, a gópík társasága egy igen meghatározó és néha nagy kihívásokat adó csoportja Vrindavannak. Időről időre fejfájást is okoznak Krsnának! Néha annyit, hogy elege is lesz belőle, s azt mondja, hogy: ‘Egy pillanat! Hagyjatok egy kicsit békén! Valami kis változatosságra van szükségem!’ Szerencsére drága Urunknak vannak még más csoportjai is! Elmenekülhet és elbújhat a gópák közé. Tehát, ha időnként még Neki is szüksége van pihenésre, akkor nekünk is lehet! S utána visszatérhetünk.

De hogyan is történik az, hogy kapcsolódni tudunk az isteni forráshoz és nem fogynak ki az erőforrásaink – ezt nem tudom, ez egy misztérium! Csak néhány apró részletet ismerek – például azt, hogy egy igazán önátadott bhakta, tanítvány inkább belehal, mintsem, hogy lemondjon a szolgálatáról! S az ilyen hozzáállás ereje Istentől származik! Akárhogy is, tapasztalataink nagy része itt a Földön, ebben az életben csak illúzió! Azonban időről-időre szükségünk van legalább egy-egy villanásnyi bepillantásra, mielőtt meginvitálnak bennünket az isteni valóságba. Ezekből tudhatjuk azt, hogy létezik! Lehet, hogy nem vagyunk képesek állandóan fenntartani ezt a tudatállapotot, de legalább már meggyőződtünk arról, hogy létezik!

(folytatása következik)

[1] Csaitanja-csaritámrta, Madhja- lílá 24.313.



unnamed - Copy

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2017, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Манджари: Учителя Дънов казва, че трябва да сме като Слънцето, винаги да даваме без да очакваме нищо в замяна. Но понеже аз не се чувствам като Слънце, когато давам започвам да се чувствам изтощена. Какво мога да направя, за да бъда като Слънцето?

Свами Тиртха: Бъди винаги свързана. Докато действаме от собствените си ресурси, те ще се изчерпват. Защото колкото и да сме велики, имаме ограничени ресурси. Затова от време на време трябва да се свързваме с безграничния източник. А най-добре е да сме винаги свързани. Нашата практика в тази пътека на предаността понякога изглежда просто като някакво учтиво поведение. Но тя не е само това! Понеже ако практикуваме истинско смирение или истинска отдаденост, това означава, че се свързваме, премахваме блокажите на отделния интерес и влизаме в досег директно с божествения извор. И тогава това ще ни осигури всичката необходима енергия.

Затова ако трябва да даваме лекция, какъв е правилният начин? Правилният начин е първо да поднесем почитания на духовните си предшественици. Тогава не ти си този, който изнася лекцията, а те ще говорят чрез теб. Можем да намерим и други примери за това. Така че ако наистина практикуваме с дълбоко разбиране формалностите, които са ни дадени, ще имаме някакви мистични постижения. Обикновено в други йога школи се стремят директно към добиване на такива сили или постижения, но нашите мистични сиддхи идват от преданите практики. В един добър бхаджан може да преживеете някои сиддхи. Или ако действително сте успели да се отдадете, тогава докато говорите се оказва, че и слушате. Защото вие не знаете! Не интелектът ви говори.

Именно това се е случило по времето на Бхактисиддханта Прабхупада. Веднъж един ученик, който бил зад граница, му написал писмо. Мисля, че Пури Махарадж четял писмото на Бхактисиддханта. Бхактисиддханта слушал и казал: „Той откъде е научил такива възвишени истини?” Тогава Пури Махарадж му рекъл: „Но Гурумахарадж, та ти самият му ги каза последния път, той слушаше твоите думи.”  Бхактисиддханта отвърнал: „Никога! Аз не ги знам тези неща! Това е невъзможно! За пръв път ги чувам!” Тогава Шридхара Махарадж добавил нещо: ахам ведми шуко ветти вяса ветти на ветти ва[1] – „Шива каза: „Аз знам, Шукадев знае, Вясадев може да знае, може и да не знае.”

Така че ако божествената истина иска да се прояви, тя ще се прояви. И това е мистичното преживяване Затова опитайте! Ако се чувствате изтощени, ще разберете: „Това все още са били моите ресурси. Не съм успял да се докосна до божествената изворна вода. Сервирал съм само онова, което съм насъбрал досега.” Но ако потокът тече през вас, той ще утоли жаждата на мнозина. Жажда – това е, от което се нуждаем.

Съгласен съм, често сме изтощени. Тогава ни е нужна промяна на атмосферата. Точно като Кришна. Знаете, гопите са много силна група. Предизвикателна понякога. И от време на време причиняват малко главоболие на Кришна. Понякога дотолкова, че на Него му идва в повече. Тогава си казва: „Чакайте малко, дайте Ми почивка! Нуждая се от промяна.” За щастие нашият Бог има множество различни групи. Може да отиде да се скрие сред гопалите. Така че щом понякога даже Той има нужда от почивка, ние също имаме. Пък после можем да се върнем.

Но как става така, че да се свържем с божествения източник, как става да не се изчерпват ресурсите ни – не зная, това е мистерия. Знам само някои дребни детайли – че истински отдаденият, предан ученик по-скоро би умрял, отколкото да изостави служенето си. А силата за такова отношение я дава Господ. Тъй или инак, по-голямата част от преживяванията ни са илюзия на тази планета Земя, в този живот. Нуждаем се поне от няколко проблясъка, когато да надзърнем в божествената реалност. Тогава ще знаем, че тя съществува. Може би няма да можем да поддържаме такова състояние на съзнанието постоянно, но поне ще знаем, ще сме убедени, че съществува.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя.24.313



изтеглен файл

(from a lecture of Swami Tirtha, 31.07.2016 evening, Sofia)

(continues from the previous Friday) 

Question of Tejasvini: How can we maintain the connection to divinity, how can we develop the taste?

Swami Tirtha: Come out from the darkness, stay always in the light. Everything depends on the state of consciousness. Once a very senior devotee approached Shrila Shridhara Maharaja, a very elevated saint, a god-brother of Shrila Prabhupada. He had a temple on the bank of the Ganges in Bengal, in a holy place in Navadvip which is the birth place of Chaitanya Mahaprabhu, the Golden Avatar. You can find that beautiful book on the book-stand about His life and teachings. The biography is a very sweet and easy reading. The philosophy is very complicated and difficult reading. One is bhakti, the other is yoga – the sweet drops and the even more sweet drops.

So, Shridhara Maharaja was sitting on the veranda of his temple. And you know what you see in Bengal? The jungle, nothing else. Only trees. Yet in a very deep and meditative mood he said: “If we look around, there are so many things that remind us of Chaitanya Mahaprabhu.” What do you see? Only the jungle. What a pure devotee sees? Reminders of his beloved God. Here is another example how to recognize a saintly person. He will have a different vision. I think that this is the reality and he will come and say: “No, this is illusion, my dear.”

So, how to maintain our consciousness? How to develop the taste for spirituality? Actually Krishna’s plan is ready for us. We only have to expose ourselves to that plan. And at the same time we have to perform all the necessary rules and regulations of freedom. This is the way to achieve freedom. The best way to develop a taste for spirituality is to have a private talk with God. Not only an official prayer, but also a private discussion. And that is concentrated in chanting of the holy names. The holy names of God are glorified all over. Especially Mahaprabhu came and gave the mantra of love. As we discussed: the om is for creating order, om namo bhagavate vasudevaya is for protection, and Hare Krishna maha-mantra is for developing divine love and worshipping divine love. If we simply interprete the meaning of this mantra, these are only three words: krishna is ‘beauty’, hare, hara is ‘love, divine love’ and rama we can say is ‘happiness’. So, what is this mantra? ‘Beauty, love, happiness!’ What will happen if you repeat these words? You will become very sad, very morose? No! Beauty, love and happiness will come to you. So, how to maintain our consciousness? Always be connected to the divine reality. Hare Krishna Hare Krishna Krishna Krishna Hare Hare Hare Rama Hare Rama Rama Rama Hare Hare.

The holy name is identical to God. All the powers and divine parts are present there. This is the conclusion of the Shrimad Bhagavatam also: “By chanting the holy names you can overcome all the difficulties and limitations of the present age.”[1] Simply by chanting this mantra you are connected to beauty, love, happiness. The saints will always remind us that we belong there – to the land of beauty, to the land of divine love, to the unbroken harmony. By serving these saintly persons, by chanting the holy names and by studying the holy scriptures we can very easily maintain our consciousness.

[1] Shrimad Bhagavatam 12.13.23



« Older Entries Newer Entries »