Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha



(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

 „Йогите медитират над локализираната Параматма, намираща се в сърцето, гяните почитат безличностния Брахман като Върховната Абсолютна Истина, а преданите обожават Васудева, Върховната Божествена Личност, чието трансцендентално тяло е описано в шастрите. То е украсено с Шриватса и скъпоценния камък Каустубха, и с гирлянд от цветя, а в ръцете си държи раковина, диск, боздуган и лотосово цвете. Преданите като Нарада винаги мислят за Него в дълбините на сърцата си.”[1]

Нека поспрем за малко тук. Какво е Брахман? Можем да кажем, че Брахман е единното, неизменно поле на съзнанието – принципът на единството в битието. Главният лозунг на това осъзнаване за единството на съществуването е „всичко е едно, всички са едно, всичко е едно и също”. Но как да приложим този принцип, ако виждате някаква аномалия? Защото според това убеждение би трябвало да кажете, че „няма правилно или грешно, няма добро или лошо – все едно е. Няма нужда от личностен аспект, защото в края на краищата не можем да знаем дали такова нещо съществува; знаем, че съществуването съществува, но не бива да отиваме по-нататък.”

Обаче, скъпи мои, когато детето ви е болно, ще ви удовлетвори ли такова послание? „О, всичко е едно. Не го приемай на сериозно, това е просто вълничка по повърхността на океана”. Не, не можем да понесем такъв отговор. За нас това не е отговор. Той е обидно теоретичен. И не носи удовлетворение дори на ума или интелекта, тъй като е неприложим; какво да говорим за удовлетворяване на сърцето. Можете да си счупите ума в опити да проумеете и приложите този принцип, но на практика е невъзможно. Така че в битието на ежедневния живот, теориите обикновено катастрофират. Нуждаем се от теория, която е приложима, която можем да преживеем. Как можете да преживеете съществуването на нищото? И кой казва: „Съществува нищото”? Малко е трудно да се съвместят двете. Или ако казвате: „Всичко е едно” – тогава кой говори?

Тъй или инак, различните начини на мислене предопределят вашата съдба, както и местоназначението ви. Затова е дадена тази класификация: които се стремят теоретично да разберат живота, те долавят това единно поле на съзнанието, Брахман. Няма проблем, то съществува. Йогите, които искат да медитират, жадуват да усещат връзката си с божественото посредством Параматма в сърцето. Но преданите, които искат да се молят за децата си, те обичат Васудева, или Говинда, или Мадхава, или всички останали приятели, възлюбени, наставници и служители – въобще всички други герои от този божествен раса театър.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.7.7



(из лекции Свами Тиртхи, 06.05.2017 утром, Рила)

(продолжение с  предыдущей пятницы)

„Йоги медитируют на Параматму, пребывающую в их сердце, гьяни поклоняются Высшей Абсолютной Истине как безличному Брахману, а преданные поклоняются Васудеве, Верховному Господу, чье трансцендентное тело описывается в шастрах. Тело Господа украшает знак Шриватса, драгоценный камень Каустубха и гирлянда из цветов; в руках у Него раковина, диск, булава и цветок лотоса. Преданные Господа, такие, как Нарада, всегда хранят этот образ в своем сердце.”[1]

Давайте остановимся здесь немного. Что такое Брахман? Можно сказать, что Брахман — это единое непрерывное поле сознания — единый принцип существования. Главный лозунг этого осознания единого бытия — „все едино, все едино, все одно и тоже”. Но как применить этот принцип, если вы видите какую-то аномалию? Потому что из-за этого убеждения вы должны сказать, что „нет правильного или неправильного, нет хорошего или плохого — все одинаково”. Нет необходимости в личном аспекте, потому что мы не можем в конечном счете знать, существует ли такая вещь; мы знаем, что существование существует, но мы не должны идти дальше”.

И все же, мои дорогие, когда ваш ребенок болен, довольны ли вы таким обобщением? „О, все едино. Не принимайте это всерьез, это всего лишь рябь на поверхности океана”. Подождите минуту! Мы не можем мириться с таким ответом. Это не ответ для нас. Это оскорбительно теоретически. И это не удовлетворяет даже ум или интеллект, потому что это невозможно применить. Что уж говорить об удовлетворении сердца. Можно сломать голову, чтобы понять и попытаться применить этот принцип, но это практически невозможно. Итак, в опыте повседневной жизни теории обычно терпят крушение. Нам нужна такая теория, которая применима, которую мы можем испытать. Как вы можете переживать то, что ничего нет? А кто говорит “нет ничего”? Вы знаете, это очень сложно совместить. Или если вы говорите „все едино” — тогда кто говорит?

В любом случае, разные менталитеты определят вашу судьбу и место назначения. Поэтому дается такая классификация: те, кто теоретически пытаются понять жизнь, они будут воспринимать это единое поле сознания, Брахмана. Нет проблем, он есть. Йоги, которые хотят медитировать, хотят ощутить эту божественную связь через сердечную связь Параматмы. Но преданные, которые хотят молиться за своих детей, любят Васудеву, или Говинду, или Мадхаву, или всех других друзей, возлюбленных, наставников и служащих этого божественного расического театра.

(продолжение следует)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.7.7



(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2017 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

“Once Krishna and Arjuna were travelling. Krishna said: “Ah, Arjuna, I’m so thirsty! Bring water from somewhere.” While looking for water, Arjuna saw some birds coming and going in the direction of the Yamuna. Upon reaching there he saw that the Yamuna was flowing very sweetly and her waters were very pure and clear. He also saw an old lady with white hair who was in trance. Arjuna circumambulated her and offered respects. After some time when she returned into external consciousness, Arjuna asked her: “Mother, who you are and why are you meditating in this place? No one is here. What are you doing here on the bank of the Yamuna River?” The lady replied respectfully: “I have been here for hundreds and thousands of years. I want to be a gopi in Vrindavana and I want to serve Radha and Krishna to meet. Narada was pleased to give me the gopal-mantra and the kama-gayatri. I’m doing aradhanam by these mantras – my internal meditation worship.” Arjuna returned to Krishna and told Him what he had seen. Krishna then went to the old lady and gave her the benediction of His mercy.

These are some of the reasons for Krishna’s descent to this world. There are so many stories and so many reasons that it would take about ten days to explain them all.”[1]

These were the reasons for the descent of God to this world. At the end of the last yuga, Krishna left this planet, this plane of existence. But why? Only for two reasons. Never to leave this planet and also in the hope to return. So how is that – leaves in order not to leave?!? Leaves in order to return?! How to understand this?

He left. In very strange circumstances – we don’t describe that too much, but in a very miraculous way He left this planet Earth. Then how is it that He didn’t leave? He withdrew almost everything to the spiritual sky. But He left few representatives here. For example He left the Bhagavata Purana here, which is considered a direct incarnation of the Supreme. In this way did He leave? He did not leave.

Otherwise He is ever-present through and by His holy name. The wise teachers will say that there is no difference between the holy name and the person described by this name. So until there is even one person who will chant the name of Krishna, did He ever leave? He is here. Through and by His holy name He is present. Shrila Shridhara Maharaj says that in the world of sound He manifests as the holy name. And how He will show Himself in the world of forms?

Answer: In the murti?

Swami Tirtha: Correct! In the beautiful archa-vigraha forms. Did He ever leave? He is ever present. Until there is one temple where they worship Him, He is ever present. So we should have that vision – to perceive the presence of the Supreme in any possible means.

Illusion means diabolical disorientation. Proper spiritual practice means divine orientation. This is what we need – divine orientation, so that never to lose Krishna, never to lose the feeling and consciousness of His presence. This is the way to feel that this whole environment is sanctified. This is the way to deeply understand and experience that we can sanctify even the temple of our heart.

(to be continued)

[1] Readings from a book of Bhaktivedanta Narayan Maharaj



(Szvámí Tírtha 2017. 01. 06-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

 „Midőn egyszer Krisna és Ardzsuna együtt utaztak, Krisna így szólt Ardzsunához: „Óh, Ardzsunám olyan szomjas vagyok! Hoznál vizet valahonnan!” Miközben Ardzsuna vizet keresett, észrevett néhány madarat a Jamuná felé röpködni. Amikor megtalálta, azt látta, hogy a Jamuná nagyon édesen csordogál, a vize pedig rendkívül tiszta és áttetsző. Ott meglátott egy ősz hajú idős hölgyet, aki teljes extázisban, öntudatlanul ült. Ardzsuna körbejárta a hölgyet és tiszteletét ajánlotta neki. Kis idő multán, amikor a hölgy tudata visszatért, Ardzsuna megkérdezte tőle: „Kedves Anyám, ki vagy te és miért meditálsz ezen a helyen? Nincs itt senki, miért vagy itt a Jamuná folyó partján?” A hölgy tisztelettudóan így válaszolt: „Több száz és ezer éve vagyok már itt. Gópí szeretnék lenni Vrndávanban és Rádhá-Krisna találkozásait szeretném szolgálni. Nárada kedvesen megadta nekem a gopál- és a káma-gájatrí mantrákat. Árádhanamot hajtok végre ezekkel a mantrákkal – ez az én belső meditációm.” Majd Ardzsuna visszatért Krisnához és elmondta Neki, amit látott. Krisna ezután odament az idős hölgyhöz és kegyében részesítette.

Ez is egy szép példa arra, hogy miért szállt alá Krisna erre a világra. Számos történet és megannyi oka van alászállásának, tíz napba is beletelne, mire mindet elmesélném.”[1]

Az elmúlt napokban megtárgyaltuk, Isten Földre történő alászállásának okait. Az előző juga végén Krisna eltávozott erről a bolygóról, a létezésnek erről a síkjáról. De miért is történt ez? Ennek csupán két oka van. Hogy sohase hagyja el ezt a helyet igazán; és remélve, hogy egyszer visszatér. Akkor hogyan is van ez – elmegy, azért, hogy ne menjen el?!? Elmegy azért, hogy visszatérjen?! Pontosan, hogyan kell ezt érteni?

Az bizonyos, hogy Eltávozott, méghozzá nagyon furcsa körülmények között – nem sokszor szoktunk erről beszélni, bár nagyon csodálatos módon hagyta el ezt a Földet. De hogyan értsük azt, hogy valójában nem távozott el, hiszen majdnem mindent visszavont a lelki világba? Azonban néhány reprezentánsát, képviselőjét itt hagyta számunkra. Például itt maradt a Bhágavata-purána, melyet a Legfelsőbb közvetlen inkarnációjának tartanak. Ily módon eltávozott egyáltalán? Nem, nem távozott el!

Máskülönben Ő örökké jelen van a Szent Néven keresztül, a Szent Név által. A bölcsek azt mondják, hogy nincs különbség a Név és a Megnevezett között. Tehát mindaddig, amíg akár egyetlen ember is zengi Krisna Szent Nevét, el tud egyáltalán távozni? Ő itt van! A Szent Néven keresztül van jelen. Sríla Srídhar Mahárádzs azt mondja, hogy a hangok világában Ő a Szent Néven keresztül van jelen. S hogyan mutatja meg magát a formák világában?

Válasz: rtiként?

Szvámí Tírtha: Helyes! Gyönyörű arcsá-vigraha formájában. Eltávozott valaha? Ő örökké jelen van. Mindaddig, amig egyetlen templom is van, ahol imádják, Ő örökké jelen van! Ezt látnunk kell – hogy minden lehetséges eszközzel érzékelni tudjuk az Ő jelenlétét.

Az illúzió ördögi eltévelyedést, irányultságot jelent. A helyes lelki gyakorlat pedig: az isteni irányultság. Tehát erre van szükségünk – isteni irányultságra, hogy sohase veszítsük el Krisnát, sohase veszítsük el az Ő jelenlétéről való tudatosságot és érzést! Csak ezáltal érezhetjük úgy, hogy minden meg van szentelve körülöttünk. Ez a módja annak, hogy mélyen megértsük és megtapasztaljuk, hogy akár a szívünk templomát is meg tudjuk szentelni.

(folytatása következik)

1Felolvasás a Bhaktivédánta Nárájan Mahárádzs c. könyvből

 



(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 „Веднъж Кришна и Арджуна пътували. Кришна казал: „О, Арджуна! Толкова съм жаден! Донеси вода отнякъде.” Докато търсел вода, Арджуна забелязал птици да летят насам-натам по посока на река Ямуна. Стигайки там, той видял Ямуна да се лее сладостно с чистите си и бистри води. Зърнал и една възрастна белокоса жена, която била в транс. Аджуна я обиколил в израз на почит. След известно време, когато възвърнала външното си съзнание, той я попитал: „Майко, коя си и защо медитираш на това място? Тук няма никой. Какво правиш на брега на река Ямуна?” Жената почтително отвърнала: „Аз съм тук от стотици и хиляди години. Искам да бъда гопи във Вриндавана и искам да служа на Радха и Кришна да се срещат. Нарада имаше добрината да ми даде гопал-мантрата и кама-гаятри. Аз извършвам арадханам чрез тези мантри – това е моето съкровено обожание в медитация.” Арджуна се върнал при Кришна и Му разказал какво е видял. Тогава Кришна отишъл при старицата и ѝ дарил благодатната си милост.

Това са някои от причините за спускането на Кришна в този свят. Има толкова много истории и толкова много причини, че би отнело около десетина дни да ги разкажем всичките.”[1]

Това бяха причините за спускането на Бог в този свят. В края на предишната юга, Кришна е напуснал тази планета, тази равнина на съществуване. Но защо? Само по две причини: за да не си тръгне никога от тази планета; и също в надеждата да се върне. Как така – тръгва си, за да не си тръгне?!? Тръгва си, за да се върне?! Как да разбираме това?

Той си тръгнал. При много странни обстоятелства – ние не говорим много за това, но по много чуден начин Той напуснал тази планета Земя. Тогава как така не си е тръгнал? Той си взел почти всичко в духовното небе. Но оставил няколко представители тук. Например, оставил тук „Бхагавата Пурана”, считана за директно въплъщение на Върховния. В този смисъл тръгнал ли си е? Не си е тръгнал.

Освен това Той винаги присъства чрез Своето свято име. Мъдрите учители казват, че няма разлика между святото име и личността, която то описва. Така че докато има и един, който повтаря святото име на Кришна, нима Той някога си е тръгвал? Той е тук. Посредством Своето свято име Той присъства. Шрила Шридхара Махарадж казва, че в света на звука, Той се проявява като святото име. А как ли се показва в света на формите?

Отговор: Като мурти?

Свами Тиртха: Правилно! В прекрасните арча-виграха форми. Нима някога си е тръгвал? Той присъства винаги. Докато има и един храм, където Го почитат, Той присъства винаги. Така че трябва да имаме такова виждане – да долавяме присъствието на Всевишния по всякакви възможни начини.

Илюзия означава дяволска дезориентация. Истинската духовна практика означава божествена ориентация. От това се нуждаем – от божествена ориентация, за да не губим никога Кришна, да не губим никога усещането и съзнанието за Неговото присъствие. Този е начинът да почувстваме, че цялата тази околна среда е свещена. Този е начинът дълбоко да проумеем и преживеем, че можем да осветим и храма на своето сърце.

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараяна Махарадж



(Szvámí Tírtha 2017.05.06-i, Rila-hegység reggeli előadásából)

(az előző pénteki tanítás folytatása)

 „Bharata király nagy hittel különféle áldozatokat mutatott be, köztük az agni-hótrát, a darsát, a púrnamászát, a csatúrmászját, a pasu-jagját [amelyben lovat áldoznak] és a szóma-jagját [ahol egyfajta italt ajánlanak fel]. Néha teljesen végrehajtotta az áldozatokat, néha csak részben, ám mindkét esetben szigorúan követte a csatur-hótra szabályait. Így imádta Bharata Mahárádzs az Istenség Legfelsőbb személyiségét. Miután Bharata Mahárádzs megtette a szükséges előkészületeket a különféle áldozatokhoz, az eredményt a vallás nevében az Istenség Legfelsőbb Személyiségének, Vászudévának ajánlotta. Minden jagját az Úr Vászudéva, Krisna elégedettsége érdekében végzett tehát. Úgy gondolta, hogy mivel a félistenek Vászudéva testének részei, Ő irányítja azokat, akikről a védikus mantrák szólnak. Így gondolkodva megszabadult minden anyagi szennyeződéstől, a ragaszkodástól, a kéjtől és a mohóságtól. Amikor a papok az áldozat hozzávalóit a tűzbe ajánlották, Bharata Mahárádzs jól tudta, hogy a különféle félisteneknek tett felajánlásokat pusztán az Úr különféle testrészeinek ajánlották. Indra például az Istenség Legfelsőbb Személyisége karja, Szúrja [a Nap] pedig a szeme. Bharata Mahárádzs úgy tekintett a különféle félisteneknek tett felajánlásokra, hogy azok valójában az Úr Vászudéva különféle testrészeinek szóltak .”[1]

Tehát Bharata Mahárádzsnak az volt a víziója, hogy a mantrák által megidézett különböző személyiségek a Legfelsőbb különféle testrészeit személyesítik meg. Ez nagyon tanulságos, mert a sokszínű megnyilvánuláson túl észre kell vennünk, meg kell látnunk a belső lényeget. Egy életöltő alatt sokféle tevékenységet végzünk, és ezeket ugyanannak a szellemiségnek kell áthatnia – ez pedig nem más, mint hogy bármit is teszünk, az legyen gyöngéd és szeretetteljes felajánlás a Legfelsőbbnek. Az odaadás nem korlátozódik pusztán a templomszobára, ha onnan kiléptek nincs megtiltva, hogy mindazt az életben is gyakoroljátok! Próbáljátok magatokkal vinni a szellemiséget, de nagyon vigyázzatok a dolgok irányultságára. Ne a világi szellemiségét hozzátok be a templomba, hanem inkább a lelki látásmódot vigyétek ki a külvilágba.

Nagyon fontos, hogy a mantrát bizonyos tényezők, adott jellemzők határoznak meg. Például az egyik szempont a rsi-muni, aki átadja ezt a mantrát és ő olyan, mint a védelmezője, fő szaktekintélye annak a különleges mantrának. Aztán ott van a Legfelsőbb aspektusa, amelyre a mantra hivatkozik, illetve még a jelentése, az eredménye a mantrának. Tehát sokféle szempont létezik, ezért a mantra átitat, tejesen átjár. Meglehet elsőre nem tudjuk megérteni az általunk zengett mantrák különböző aspektusait, mélységeit, de amint belekezdünk a gyakorlatba ezek feltárulnak a számunkra. A helyes mantrazengés nem intellektuális erőfeszítés, hanem a Legfelsőbb meginvitálása. Egyszer Bhakti Ballabh Tírtha Mahárádzs azt mondotta: „Ha azt mondjátok, hogy Hare Krisna, az olyan, mint egy üdvözlés a bejárati ajtótokon: ‘Isten hozott’. Szóval ne lepődjetek meg, ha Valaki majd ezekután be is kopog majd hozzátok.” Ez a lelki gyakorlatotok jelentése: az Isteni szféra meginvitálása, mely aztán megmutatja és elhozza a Vendéget hozzátok.

„A rituális szertartások megtisztították Bharata Mahárádzs szívét, s így mentes volt minden szennyeződéstől. Napról napra egyre több odaadó szolgálatot végzett Vászudévának, az Úr Krisnának. Az Úr Krisna, Vaszudév fia az eredeti Istenség Személyisége, aki Felsőlélekként [Paramátmáként], valamint személytelen Brahmanként egyaránt megnyilvánul. A jógik a szívben lakozó, helyhez kötött Paramátmán meditálnak, a gjánik a személytelen Brahmant imádják Legfelsőbb Abszolút Igazságként, míg a bakták Vaszudévát, az Istenség Legfelsőbb Személyiségét imádják, akinek transzcendentális testéről a sásztrák írnak. Az Úr testét a Srívatsza, a Kaustabha drágakő és egy virágfüzér díszíti, kezeiben kagylókürtöt, korongot, buzogányt és lótuszvirágot tart. Az olyan bhakták, mint Nárada, szívükben örökké Rá gondolnak”.[2]

Itt azt láthatjuk, hogy az áldozatok helyes bemutatásának köszönhetően megtisztult a szíve. Majd mi történt ezután? Bharata Mahárádzs odaadása napról napra nőtt. Ez alapján tudjátok megítélni magatokat; ha azt érzitek, hogy az odaadásotok napról napra gyarapszik, akkor levonhatjátok ezt a következtetést ‘a szívem már teljesen megtisztult’. Azonban, ha nem érzitek, hogy odaadásotok így növekedne, akkor több lelki gyakorlatot kell végezzetek, mivel az anyagi dolgok természetükből adódóan degradálódnak. Ezt hívják entrópiának – a dolgok lebomlásának. A kali-juga tudományos szóval, entrópia. De akkor mi a helyzet az isteni, lelki dolgokkal – vajon ezek is lebomlanak? Nem, azok növekednek, mivel nem az anyagi természethez tartoznak. Talán lassan-lassan vagy láthatatlan módon, de növekedniük kellene.

(folytatása következik)

[1] Bhágavata-purána 5.7.5-6.

[2] Bhágavata-purána 5.7.7.



(from a lecture of Swami Tirtha, 06.05.2017 morning, Rila)

(continues from the previous Friday)

 “With great faith King Bharata performed various kinds of sacrifice. Sometimes these sacrifices were performed completely and sometimes partially. In any case, in all the sacrifices the regulations of chaturhotra – the four fire sacrifices – were strictly followed. In this way Bharata Maharaja worshiped the Supreme Personality of Godhead. After performing the preliminaries of various sacrifices, Maharaja Bharata offered the results in the name of religion to the Supreme Personality of Godhead, Vasudeva. In other words, he performed all the yagyas for the satisfaction of Lord Vasudeva, Krishna. Maharaja Bharata thought that since the demigods were different parts of Vasudeva’s body, He controls those who are explained in the Vedic mantras. By thinking in this way, Maharaja Bharata was freed from all material contamination, such as attachment, lust and greed. When the priests were about to offer the sacrificial ingredients into the fire, Maharaja Bharata expertly understood how the offering made to different demigods was simply an offering to the different limbs of the Lord.”[1]

So, Bharata Maharaj had the vision that the different personalities invoked by the mantras were like designated parts of the Supreme. It is very instructive, because beyond the external varieties we need to see the inner essence. During one lifetime we do multiple varieties of activities. But nevertheless one same spirit should be there – that whatever we do should be a gentle and loving offering to the Supreme. Dedication is not restricted only to the temple room. And when you exit, it’s strictly forbidden to perform the same activities – no. Try to bring the spirit with you. But beware the direction. It’s not that you bring the external spirit into the temple, but rather bring this spirit to the world.

A mantra – it’s very important – is defined by certain factors, certain features. For example, one aspect is the rishi-muni who transfers that mantra, who is like the protector and the main authority on that special mantra. Then there is the aspect of the Supreme invoked in the mantra. Then there is the meaning; then there is the result of the mantra. So, many different aspects are there. Therefore a mantra is also like an injection. Maybe first we don’t understand all the different aspects and depths of the mantras we chant. But if we start to practice, they will reveal. So, properly chanting mantras is not an intellectual effort. It’s an invitation to the Supreme. One B.B. Tirtha Maharaj said: “If you say Hare Krishna, this is like an invitation on your door, on the entrance: ‘Welcome’. So, don’t be surprised if somebody will knock on your door.” This is it: your spiritual practice is an invitation to the divinity. It will reveal, it will bring the guest.

“For instance, Indra is the arm of the Supreme Lord, and Surya [the sun] is His eye. Thus Maharaja Bharata considered that the oblations offered to the different demigods were actually offered unto the different limbs of Lord Vasudeva”. In this way, being purified by ritualistic sacrifices, the heart of Maharaja Bharata was completely uncontaminated. His devotional service unto Vasudeva, Lord Krishna, increased day after day. Lord Krishna, the son of Vasudeva, is the original Personality of Godhead manifest as the Supersoul [Paramatma] as well as the impersonal Brahman”.[2]

Here, due to this proper performance of sacrifices the heart is purified. And what happened? His devotion was growing day by day. So, from this we can judge ourselves. If you feel that your devotion is growing day by day, then you can conclude that ‘my heart is purified totally’. If you don’t feel that your devotion grows day by day, then you need to perform more spiritual activities. Because the nature of material things is degradation. Entropy it’s called – that everything falls apart. Kali Yuga in a scientific word is entropy. But then what about the nature of the divine or spiritual things – should they also decompose? No, they should grow, as they belong to a different nature. Maybe slowly-slowly or in an unseen manner, but they should grow.

 

(to be continued)

[1] Shrimad Bhagavatam 5.7.5-6

[2] Shrimad Bhagavatam 5.7.7



(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

 „С голяма вяра цар Бхарата извършвал различни видове жертвоприношения. Понякога ги изпълнявал изцяло, а понякога частично. Ала при всички приношения били строго спазвани регулациите за  чатурхотра – четирите огнени жертви. По този начин Бхарата Махарадж обожавал Върховния Бог. След като направел приготовленията за различните приношения, Махарадж Бхарата поднасял резултатите в името на религията на Всевишния Господ, Васудева. С други думи, той извършвал всички яги за удовлетворение на Бог Васудева, Кришна. Махараджа Бхарата считал, че понеже полубоговете са различни части от тялото на Васудева, Той контролира тези, които са описани във ведическите мантри. Мислейки по такъв начин, Махараджа Бхарата бил избавен от материални замърсявания, като привързаност, похот и алчност. Докато свещенослужителите поднасяли жертвените съставки в огъня, Махараджа Бхарата вещо разбирал как приношенията, направени към различните полубогове, били просто предлагания към различните части на Бога.”[1]

И така, Бхарата Махарадж имал виждането, че различните божества, призовавани чрез мантрите, били определени части от Бога. Това е много поучително, защото отвъд външното многообразие е нужно да съзираме вътрешната същина. В рамките на един живот извършваме голямо разнообразие от дейности. При все това трябва да присъства едно настроение – че каквото и да правим, то трябва да е нежно и любящо приношение към Бога. Посветеността не се ограничава само до храмовата стая, а пък като излезете е строго забранено да вършите същото – не. Стремете се да вземете настроението със себе си. Обаче внимавайте в каква посока. Не да донасяте външния дух в храма, а обратно – този дух да отнасяте в света.

Една мантра – това е много важно – се определя от дадени фактори и характеристики. Например, един аспект е риши-муни, който предава мантрата, който е като пазител и главен авторитет точно на тази специална мантра. После има аспект на Върховния, който се призовава с тази мантра. После го има значението; след това резултатът от мантрата. Толкова много различни аспекти са. Затова мантрата е и като инжекция. Може в началото да не разбираме всички различни аспекти и дълбини на мантрите, които повтаряме. Но ако започнем да практикуваме, те ще се разкриват. Така че правилното повтаряне на мантри не е интелектуален напън. То е покана към Всевишния. Веднъж Б.Б.Тиртха Махарадж рекъл: „Като кажете „Харе Кришна”, това е като покана на входната врата: „Добре дошъл!”. Така че не се изненадвайте, ако някой потропа на вратата.” Това е: вашата духовна практика е покана към божественото. То ще се разкрие, гостенинът ще дойде.

„Например, Индра е ръката на Върховния, Сурия (слънцето) е Неговото око. Така Бхарата Махарадж считал, че приношенията, поднесени на различните полубогове, всъщност са предложени на различните части на Бог Васудева”. По този начин, пречистено чрез ритуални жертви, сърцето на Бхарата Махарадж било напълно незамърсено. Неговото предано служене към Васудева, Бог Кришна, нараствало ден след ден. Бог Кришна, синът на Васудева, е изначалната Божествена Личност, проявена като Свръхдуша (Параматма), както и като безличностния Брахман”.[2]

Тук, благодарение на правилното извършване на приношения, сърцето му било пречистено. И какво последвало? Неговата преданост нараствала ден след ден. По това можем да отсъдим за себе си. Ако чувствате, че предаността ви расте ден след ден, тогава можете да заключите: „сърцето ми е напълно пречистено”. Ако не усещате предаността ви да нараства ден след ден, значи трябва да извършвате повече духовни дейности. Защото природата на материалните неща е разпад. Нарича се ентропия – как всичко се разпада. Кали Юга на езика на науката е ентропия. Тогава какво да кажем за природата на божествените, духовните неща – те също ли се разпадат? Не, те трябва да нарастват, тъй като принадлежат на различна природа. Може да е бавно или невидимо, но неминуемо растат.

 

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.7.5-6

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.7.7



(из лекции Свами Тиртхи, 06.05.2017 утром, Рила)

(продолжение с предыдущей пятницы)

 „Исполненный веры в Верховного Господа, царь Бхарата совершал различные жертвоприношения: агни-хотру, даршу, пурнамасу, чатурмасью, пашу-ягью /жертвоприношение коня/ и сома-ягью /во время которой в качестве подношения используется напиток сома-раса/. Иногда эти жертвоприношения совершались по полному ритуалу, а иногда – по сокращенному, но и в том и в другом случае их проводили в строгом соответствии с правилами чатурхотры. Так Махараджа Бхарата поклонялся Верховной Личности Бога.

В начале каждого жертвоприношения Махараджа Бхарата во имя дхармы предлагал все плоды этого жертвоприношения Верховной Личности Бога, Васудеве. Иными словами, он совершал все ягьи ради удовлетворения Господа Васудевы, Кришны. Махараджа Бхарата знал, что все полубоги, к которым обращены ведические гимны, подвластны Васудеве, ибо являются различными частями Его тела. Это знание помогало царю всегда оставаться свободным от привязанностей, жадности, вожделения и прочей материальной скверны. Видя, как жрецы готовятся принести жертвы огню, он понимал, что все эти дары, приносимые полубогам, на самом деле предлагаются разным частям тела Верховной Личности Бога, Господа Васудевы.”[1]

Итак, у Бхараты Махараджа было видение, что различные личности, вызываемые мантрами, подобны определенным частям Всевышнего. Это очень поучительно, потому что за внешним разнообразием нужно видеть внутреннюю сущность. В течение одной жизни мы делаем несколько видов деятельности. Но, тем не менее, должен быть один и тот же дух – что бы мы ни делали, это должно быть нежным и любящим подношением Всевышнему. Посвящение не ограничивается только храмовой комнатой. А при выходе выполнять те же действия категорически запрещено – нет. Постарайтесь взять дух с собой. Но остерегайтесь соблюдать правильное направление. Не вносите внешний дух в храм, а наоборот – вносите этот дух в мир.

Мантра – это очень важно – определяется определенными факторами, определенными свойствами. Например, одним из аспектов является риши-муни, который передает эту мантру, который является как бы защитником и главным авторитетом в отношении этой специальной мантры. Затем в мантре вызывается аспект Всевышнего. Потом есть также смысл; потом есть еще результат мантры. Таким образом, существует множество различных аспектов. Поэтому мантра также подобна инъекции. Возможно, сначала мы не понимаем всех различных аспектов и глубин мантр, которые мы воспеваем. Но если мы начнем практиковаться, они раскроются. Так что, правильное повторение мантр – это не интеллектуальное усилие. Это приглашение к Всевышнему. Однажды Б. Б. Тиртха Махарадж сказал: „Если вы скажете „Харе Кришна”, это как приглашение на вашей входной двери: „Добро пожаловать”. Так что не удивляйтесь, если кто-нибудь постучит в вашу дверь”. Вот и все: ваша духовная практика – это приглашение к божественному. Оно откроет, оно приведёт гостя.

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.7.5-6



(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2017 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

 “Krishna also came to perform rasa-lila. The personified Upanishad mantras had been performing austerities, chanting gopal-mantra and kama-gayatri in order to become gopis. By their chanting they became gopis in their next birth. They have become known as upanishadchari-gopis and Krishna accepted them as His beloved ones. There are two types of devotees who by chanting mantras and performing austerities were accepted by Krishna. They are called group devotees and non-group devotees. By this history we see that these mantras are very high-class and powerful. Never neglect them.”[1]

So, in Krishna Book you will find a chapter about the prayers of the Upanishads. Upanishads are the secret teachings of the whole Vedic tradition. This is the Vedanta, veda-anta, or the topmost crown of the Veda wisdom. But you know, Upanishads are – in my understanding – very interesting, yet basically dry philosophy. So, imagine yourself – if you are a dry philosophy. Definitely you need some prayers to correct that mistake. That was the desire of the Upanishads – the secret teachings and the most essential part of all the Veda knowledge – to become more intimately related to the Supreme. Isn’t that instructive? We are not philosophy, we are not that high level. But this mistake we should also correct somehow. We should pray in order to become more intimately connected to the Supreme.

Otherwise the Upanishads are compared to a cow. And the nectar of the Gita is the milk of these cows. Krishna is the milk-boy, Arjuna is the calf and the rishi-munis are the delicate enjoyers of the nectar of this milk. I think this is very-very beautiful. The most hidden, the most secret part of the Vedas is like a wish-fulfilling cow, producing milk. And somebody transfers that milk, that essence to us. This is Krishna, because He delivers the message of the Gita. And all those who can enjoy these nectarean teachings are wise and very elevated persons. In this way we can improve our life – if we have a high spiritual goal and also if we have a very good practice.

Let’s pick one point from the Upanishads. This is:

purnam adah purnam idam

purnat purnam udachyate

purnasya purnam adaya

purnam eva avashishyate[2]

This is complete, that is complete; this whole material creation is complete in itself, the spiritual sky is complete in itself. No matter how many complete units are taken from this original complete perfection, its perfection is not diminished. So: this is perfect, that is perfect; innumerable perfections you can derive from the original perfection and still everything remains perfect.

I see that you are very excited. But I tell you, otherwise this is really great. Because this explains everything about the creation. God is unfathomable and He can emanate, He can create, He can share whatever He has in a complete and perfect form – without diminishing His perfection. It’s marvelous! Divine! No other word – it’s just divine!

But let’s pick only three other words from the Upanishads – raso vai saha[3], “He is rasa”. After all these complicated philosophies, we are searching for the ultimate purpose of existence – and this is harmony, beauty, bliss. Rasa – essence. And this essence of life is Him. Raso vai saha – He is rasa.

Of course the Upanishads contain great sentences or great sayings, the maha-vakyas. If you study the maha-vakyas, they will always teach us about the spiritual substance, spiritual identity. But as the ultimate conclusion, we can take this – raso vai saha, He is rasa.

(to be continued)

[1] Readings from a book of Bhaktivedanta Narayan Maharaj

[2] Isha Upanishad – Invocation, also in Brihadaranyaka Upanishad (5.1.1)

[3] Taittiriya Upanishad 2.7.1



« Older Entries Newer Entries »