Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Манджари: Как да достигнем стъпалото, на което Бог предполага и Бог разполага, без да объркаме нещата? 

Свами Тиртха: Знаете, отговорът на всички въпроси, започващи с „как да“, е винаги един и същ. Мантрувайте повече! И го казвам сериозно. Защото това е начин да разрушим фалшивите си концепции. Ние силно се стараем да защитаваме собствения си интерес. Понеже в материалния живот се нуждаем от известно самосъхранение, себеотстояване – нужно ни е, за да оцелеем. В природата, най-общо казано, има борба за живот. Понякога си мислим, че животните водят тази борба. Но аз съм забелязал, че дори растенията се борят. Така че е нужно да отстояваш себе си, да си смел, за да оцелееш, да се съхраниш. Обаче когато това излезе извън пропорции, се превръща в материална болест. 

Но ако вземем лично твоя пример, Бог вече е отправил предложението си към теб – три деца. Нима имаш свобода да избираш? Тази ситуация, позицията ти в този живот – че си щастлива майка на три деца – няма да се промени. Това е служене, дадено ти за този живот – ти си майка. Така че Той е отправил предложението си. За определено време ти трябва да се разполагаш в съответствие с него. Но съм сигурен, че в крайна сметка ще разбереш, ще почувстваш дълбоко, истински, че Той е този, който е осъществил всичко. Както говорихме вчера: „Ако аз опитвам, дори и с Бога не мога да успея; но Той може да успее, дори и с мен.” 

Така че няма какво толкова да се мисли; практическо служене, приземено. Това бе потвърдено и от Гурудев. В едно от нашите семейства се роди първото бебе. Тогава майката запита Гурудев: „Гурудев, ами служенето ми?” А той отвърна: „Какво? Да не си глупава? Толкова е очевидно – служенето ти е да отгледаш детето, да бъдеш добра майка.” Така че не си мислете, че има нещо друго, някакъв друг начин да изразите готовността си да служите. Не. Ако сме поканени да служим по даден начин, по-добре да поднесем това служене. Защото трябва да умеем да виждаме духовната искра в децата си. А да отгледаме бъдещите проповедници и спасители на Балканския полуостров – това е велика задача. 

Въобще да помогнем на една душа да започне пътуването си и също да извърви своя път – мисля, че е велика задача. Така че не забравяйте за това – и по отношение на децата си, и по отношение на себе си. Наш дълг е да намерим път вън от самсара и да помогнем и на другите да осъществят пътуването си. 

А понякога наистина объркваме нещата. Защото допускаме грешки. Но намерението ни е съвсем ясно. Спомняте си тази толкова красива история, когато една предана била толкова погълната в служенето си към Кришна, в пълната си посветеност, че като белела банана, изхвърляла плода, а Му предлагала кората. И Кришна бил много доволен. Защото Той не се нуждае нито от вътрешността, нито от обелката на банана. Той не зависи от това; ала настроението, с което предлагаме – това е финото качество. 

Само че моля ви, недейте да ме цитирате по този въпрос, когато направите някоя поразия в кухнята. „Ами, то е недосготвено, полу-препърлено, второкласно или третокласно… Но Кришна приема само финото качество на моето небрежно служене.” Той се удовлетворява единствено с най-деликатни приношения. Именно това фино качество трябва да прибавим. То е най-важната подправка. Да речем, отивате в магазина и купувате някаква универсална, всесезонна подправка – но тя никога няма да придаде онзи толкова деликатен, фин привкус. 

И така, трябва да разберем за какво сме призвани в този живот. И да се стремим да го осъществим по най-добрия начин, на който сме способни.