Sharanagati

(из лекции Свами Тиртхи, 10.05.2017 утром, София)

Вопрос Арадханы: Как мы можем достичь нашей истинной идентичности?

Свами Тиртха: Очень хороший вопрос. На самом деле есть два пути. Один — нивритти, а другой — правритти. Один – исключение, а другой – утверждение. Итак, если мы хотим найти себя, мы должны исследовать то, чем мы не являемся. Я тело? Да, немного, но в конечном итоге нет. Я обусловлен телом, я не свободен от головной боли, но я не полностью тело. Я ум? Что ж, думать, хотеть, чувствовать — они очень важны для нас. И они намного тоньше, чем тело, но все же похоже, что я нечто большее, я нечто иное. Да, я тоже ум, но и нечто большее или нечто иное.

Итак, я не тело; не ум. Тогда, может быть, я есть моя культурная идентичность? У меня есть такие-то и такие-то степени и дипломы, и я достиг такого-то, такого-то. Неужели это вы? Это тоже часть вас. Но вы больше этого. Тогда, может быть, я есть мой пол — первый, второй, третий и т. д. Да, вы мужчина или вы женщина, и в последнее время у вас может быть много других разных идентичностей. Но не это, еще раз не это. Немного да, но в конечном счете не это. Итак, я не тело, я не разум, я не культурная идентичность. Я не это, я не то.

Как называется этот метод? Не это, не то — нети-нети. Это все равно, что чистить лук. Возьмите лук в руки. Теперь мы найдем себя. Вы удаляете внешние слои, потому что это не сама луковица. Это бесполезно, поэтому внешние покрытия мы легко снимаем. И тогда вы чувствуете плотный слой. Первый слой очень плотный. Вы удаляете его: «Ах, нет, он слишком грубый, слишком плотный. Я уберу его!» Итак, вы удалили грубое тело, вы удалили ум, а затем продолжаете чистить лук, верно. По мере того, как вы углубляетесь внутрь, слои становятся мягче и тоньше. А потом, сняв эти наслоения, приходишь к какому-то ядру. Вы можете подумать: «А, теперь я нашел суть лука!» Но продолжайте чистить. Что случится? Вы также очищаете сердцевину, и в конечном итоге вы очищаете все, и ничего не остается. Верно? Ведь так получается — если убрать все, ничего не останется. Точно так же, если вы удалите все из своей личности: «Я не это, я не то. Я не то, нети-нети…, что же вы в конце концов обнаружите? Ничего нет, извините! ‘Где я? Я потерян!» Потому что вы всегда можете сказать: «В конце концов, я не это! Являюсь ли я той концепцией, которую имею о себе? Нет, не я это! Или я то, что я воспринимаю? Я не уверен!» Итак, это очень, очень сложная проблема. Поэтому метод устранения рискован. Несомненно, это поможет нам снять грубые, плотные покровы. Но когда вы удалили все слои, что осталось?

Баладев: Только слезы.

Свами Тиртха: Но что-то останется. Запах останется на пальцах. Значит – суть, эсеннция на другом уровне. Это то, что вы не можете удалить. Это настолько тонко, что вы не можете удалить его. Точно так же, если мы попытаемся устранить различные внешние слои самих себя, мы, конечно, сможем избавиться от очень многих вещей. И наконец, наконец мы должны прийти к той платформе, которую мы не можем убрать. Уровень, который настолько тонкий, что он всегда там. Это атман – сущность.

И этот процесс ликвидации болезненный. Иногда страшно, а иногда действительно чувствуешь себя потерянным. Так что это действительно только для очень решительных аскетов, которые готовы подвергнуть себя этому крайнему самоанализу.

Другой метод – утвердительный. Когда мы не устраняем ложные или неистинные слои нашего существования, а культивируем свою положительную сторону, когда культивируем свою положительную идентичность. Это также поможет нам избавиться от внешних слоев, и в конечном итоге мы столкнемся с самими собой. Безусловно, это тоже очень глубокий и порой болезненный процесс. Но все же метод, который мы применяем, несколько мягче, можно сказать, позитивнее.

Таким образом, существуют разные способы достижения подобных типов реализации. И на самом деле, если мы сможем в совершенстве применять метод дхармы, это должно принести нам реализацию. Поэтому Бхактивинода Тхакур говорит: грихе тако вани тако сада хари боло дако — «Кто бы ты ни был, грихастхой в семье или аскетом в лесу — не имеет значения, просто повторяй святые имена Господа; все придет».

Так что, для нас методом, унаследованным от наших учителей и Махапрабху, является воспевание святых имен. Это наш мистический путь. Это способ встретить себя и встретить свою любимую Божественную пару. Как мы обсуждали вчера – захватить сознательную личность и посвятить ее служению.

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Кое прави лотосовото цвете – това са листенцата му. Нека видим какви са листенцата на лотосовото цвете. Какви са листенцата на лотосовото сърце? Да видим какви са тези листенца и какъв тип човешко поведение или манталитет има върху всяко от тях. Разпределението е според посоките.

Какъв тип човешко поведение има според вас на източното листенце на този лотос? Това е дхармичното поведение. Много позитивно! Мисля, можем да се съгласим, че е добре ако на източното листенце на вашия сърдечен лотос се намира дхарма! Това е добро начало.

После идва следващото листице – югоизточното. Какво има на югоизточното листице? Свещената традиция поставя там съня и дрямката. Това качество определено го имаме. Може дхарма да не е кой знае колко проявена, но това го носим в сърцето си!

Тогава какво има на южното листенце? Още по-лошо – там е жестокото намерение. Да не би да сме тръгнали в погрешна посока? Започнахме с дхарма, а стигаме до жестокото намерение?! Как така!?

Но какво следва на югозападното листенце? Всъщност там са греховните желания. Добре, нека бързо прескочим на западното листенце. Малко по-добре – там е желанието да се забавляваш. Поне не е толкова греховно. На северозапад?

Отговор: Преданост към Върховния?

Свами Тиртха: Ух! Е, в пречистен смисъл е възможно, но на елементарното ниво там са сексуалните желания. Ако приемем еротичния принцип като подход към Всевишния, тогава това е по-висша степен на същото, но в елементарен смисъл става дума за еротичните желания.

А какво има на северното листице? Там са умиротворението и удовлетворението. И сетне на североизточното листенце са знанието и мъдростта.

И така, това е нашият лотосов трон. Жестоко намерение, материални желания, желание да се развличаш – много лековато. Има и малко удовлетворение, малко знание, има някакъв потенциал. Но какво е по периферията на лотосовото цвете? Отречението, съжалявам. А какво има в центъра, там, където се съдържат семенцата? Там е саморефлексията. Така че тя е началната точка, за да се промени, да се пречисти лотосовото сърце. Ако имаме тази способност да разсъждаваме върху своята истинска, най-висша идентичност, тогава можем да превърнем всички тези така да се каже негативни или донякъде изкривени листенца в пречистени листенца.

Виждате, този списък не е приказка, не е нещо идеално – не, той е реален, реалистичен. Това е, с което разполагаме в сърцата си – добро и лошо примесено. Обаче кое ще победи? Коя страна ще надвие – това е въпросът. И понякога можем да изгубим една битка. Но трябва да спечелим войната.

А това започва със саморефлексията. Кой съм аз? Много основен въпрос. Но аз често обичам да задавам този въпрос на хората. Веднъж бяхме в един хубав приятелски кръг и всеки трябваше да отговори. Обикновено хората дават много смирени отговори, казват: „Аз съм душа”, „Аз съм човешко същество, „Аз съм търсещ.” Но този път имаше един млад момък – нежен, чист, досущ като ангел. И когато дойде неговият ред, той отвърна: „Аз съм едно диво животно.” Бях леко учуден. „Аз съм диво животно!” –как така човек с такова ангелско лице дава такъв отговор? Но после го запитах: „А възможно ли е да го опитомим?”

И ако сме реалисти – ние сме като диви зверове отвътре. Понякога цялата тази глупост ни надмогва. Това е когато губим една битка. Ала в крайна сметка трябва да спечелим войната. И така, по милостта на божественото внимание, благодарение на потенциала който ни е даден и на благословиите на чистите предани, това би трябвало да е възможно.

Но как можем да се удовлетворим със саморефлексия! Та това би означавало, че историята започва и свършва с нас. Трябва да имаме и някаква друга тема освен себе си. Нека започнем със саморефлексията, но нека продължим търсенето си.

От тези насоки разбрахме, че западът е за развлечение. Именно това се случва на Запад – забавлението е индустрия. На Юг има много смесено поведение – насилие, лошо намерение – доста страсти. На Север откриваме известен покой, удовлетворение, някакви мистични сили. А на Изток откриваме дхарма, намираме добра ориентация.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нека поговорим още малко за лотоса като символ. Той символизира идеалната чистота и духовното интелектуално съвършенство. Един от атрибутите на Бог Вишну, с който Той благославя Своите предани. Това означава, че творението е в дланите на Бога.

А кои са останалите символи на Вишну? Раковината е другият инструмент за благославяне. Чакрата е третият. И четвъртият е боздуганът.

Кой за кого е? Лотосовото цвете определено е за Неговите предани, за даване на благословии. Раковината също е символ на духовно богатство – несекващ извор на творчество и изобилие. Така че тя е друг благославящ инструмент. След това имаме чакрата; знаем някои истории как чакрата преследва някои бъдещи бхакти. Но всъщност тя е оръжие за контрол над демоничните сили. И по тази логика може да си помислите, че боздуганът също е оръжие за наказание на негодниците. Това е едно от предназначенията на този инструмент, но другото му значение е, че боздуганът е символ на върховното божествено познание. Така че ако вземете това оръжие на божественото познание в ръцете си, можете да прекосите през илюзията.

Но нека се върнем на лотоса. На санскрит има различни думи за „лотос”. Една от тях е абджа. Какво означава аб? „Вода”. Това значи „роден от водата”. Друга дума е панкаджа – тоест „роден от калта”. Има и някои поетични изрази по отношение на цъфтящия лотос. Например кайрава – „цъфтящ при пълнолуние” – това е белият лотос. Кумуда е друг вид водна лилия, която разцъфва когато луната изгрява. Друга дума за лотос е аравинда; аравинда е една от стрелите на Камадева. Виждате, той има стрели-цветя, с които пронизва сърцата. Познато ли ви е това чувство? Аравинда е много важна дума и заради един красив израз: аравиндалочан – „Очите ти са като лотосови листица”. Казват, че майчината любов е толкова голяма, че дори синът ѝ да е сляп, тя ще го нарича Аравиндалочан, Лотосоокият. Това е пронизването на сърцето. Камадева пронизва сърцето и тогава гледате дори на недостатъците като на красиви украшения. Гурудев казваше, че ако имаме преданост, дори недостатъците ни се превръщат в украшения. Затова предаността, посветеността са толкова ценни за нас. Толкова ценни!

Пушкара е друго название за лотоса – това е синият лотос. Още една дума е падма – знаете я; тази дума обозначава не само цветето, но падма също е и бойна подредба в армията. Виждате, дори там се проявява божествената красота. Освен това падма е и много голямо число – десет на дванадесета степен. Не знам колко огромно число е това – почти безкрайно. Има и други значения на падма, които няма да споменавам сега. И също има такава асана – падмасана, поза лотос.

Сега можем да се фокусираме върху природата на лотосовото цвете – че е родено в калта и расте във водата, но винаги е над нивото на водата. Затова се казва, че ученикът е лотосовото цвете, Кришна е слънцето, а светците или чистите предани са напоителната вода. Без водата лотосът умира.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

Бих искал да поздравя всички по случай Международния Ден на Йога! Обикновено хората го честват веднъж годишно. Но ние сме достатъчно късметлии да го празнуваме всеки ден. Йога е на мода – в един смисъл това е хубаво. Но понеже различните аспекти на модата винаги се променят, идват и отминават, това също ще отмине. Изненадани сме, че йога, която е духовна дисциплина, е водеща в момента – това е добре. Ала не бива да се изненадваме и когато тази мода отмине. Защото за нас йога, божествената връзка, не е въпрос на мода. Независимо дали е модерна или не – ние я следваме. Искаме да бъдем свързани.

Има толкова много школи и техники в йога. Имаме различни инструменти за установяване на връзка с божественото. Нека прочетем нещо във връзка с това.

Лотосовото цвете е велик символ. То символизира чистотата. Също така лотосовото цвете е божествен знак, то обозначава различните божествени същества.

Брахма има специална връзка с лотосовото цвете – той седи на самия космически лотос. А дали лотосът е затворен или е разцъфнал – това символизира различните фази на сътворението.

Бог Буда има много специална връзка с лотосовите цветя. След като добил просветление под дървото бодхи, Той започнал да пристъпва, излизайки от дълбоката си медитация, а в следите от стъпките му никнели лотосови цветя.

Нашият Кришна също е дълбоко свързан с лотосовите цветя. Неговите нозе са като лотосови цветя; а когато си играе, Той държи лотос в ръката си. Какво означава това? Че цялото творение е в дланта Му, досущ като играчка.

Знаете, в нашата традиция лотосовите нозе са емблематичен идеал – лотосовите нозе на Бога, лотосовите нозе на чистия предан. А какво става като погледнете собствените си крака? Виждате кактусови крака. И лотосът, и кактусът все са цветя, но има малка разлика.

Ала съществува и друг лотос, който всички ние имаме. Той е тук, в гръдта – лотосовият трон на сърцето. Трябва да създадем и пречистим това място вътре в тялото и ума си, за да може Божествената Двойка да заеме този трон. Радхика е много чувствителна, Тя избира само най-добрите места. И е чувствителна по отношение на компанията. Ако тронът на сърцето ви е зает от вещици, Тя няма да дойде. Кои са тези две вещици? Материалните желания и желанието за мокша. Тогава Тя не идва. Тогава трябва да се задоволите с материалните си амбиции, да обожавате тях на трона на лотосовото си сърце; или трябва да се задоволите просто с освобождение. А то е незначително съвършенство, нали?

Рагхунатх дас Госвами казва: „Досега някак убивахме времето, опитвайки се да търсим съвършенство.” Виждате ли – да убиваш времето, търсейки съвършенство! Какво разбиране! „Но вече край! Без Твоята милост, Радхике, не мога да издържам и миг!” Такава е неговата медитация. Да убиваш времето със съвършенство, с освобождение, с мукти… Но вече край! Искаме милостта – веднага!

Пък „веднага” – това е мантра. Наблюдавах това в едно семейство бхакти. Там детето каза: „Искам това – веднага!” Веднага! Оттогава ние с бащата и майката винаги се шегуваме: „Веднага!” Това е върховната мантра. Не утре, не по-късно, не в бъдещето – не, искам го веднага! И какво може да каже тогава бащата? „Добре, сине мой, ще го направя за теб, ще ти го дам.” Няма извинения, няма измъкване. Защото „Искам веднага!”

Това жадуване, дори от страната на едно дете, идва от духовното небе, идва по линията на Рагхунатх дас Госвами. „Стига с това съвършенство! Стига с това освобождение! Омръзна ми вашата скучна мокша! Дарете ми Своята милост!” В такова настроение трябва да пречистваме лотоса на сърцето си като трон, за да могат там да се настанят най-добрите концепции и най-доброто божествено присъствие.

(следва продължение)

(из лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нека помислим най-общо за дървото на живота. Знаете, в Библията се казва, че в Рая има две главни дървета. Едното е дървото на различаването, дървото на знанието; а другото – дървото на вечността. Ние сме пренебрегнали второто и сме избрали първото. Но в древно-индийската литература се използва същото сравнение – има дървета. Нека видим какво казва „Бхагавад Гита” за дървото на материалното битие:

„Бог, Върховната Личност, казва: „Известно е, че има безсмъртно баняново дърво, което расте с корените нагоре и с клоните надолу и чиито листа са ведически химни. Който познава това дърво, познава и Ведите. Клоните на това дърво се разпростират надолу и нагоре, подхранвани от трите гуни на материалната природа. Вейките са обектите на сетивата. Това дърво има също и корени, които се спускат надолу и са свързани с кармичните дейности в човешкото общество. Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва то, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече това здраво вкоренило се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което веднъж достигнал го, никога няма да се върне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си, от когото всичко се размножава от незапомнени времена.”[1]

Знаем, че обикновено корените са надолу, а короната – нагоре. Но дървото на илюзията, дървото на материалния живот, е много оплетено – то е обърнато отражение. Досущ като лабиринт е. Казва се, че най-големите дървета, например в Индия, покриват площ от два хектара – толкова са огромни! Цяло село може да се прислони под такова дърво. А под дървото на битието сме се приютили всички ние, човешките същества, както и всички останали живи същества.

Но кое е важното тук? Че коренът на творението се спуска отгоре, от божествен източник. Това означава, че дори този сътворен свят е свещен, че има свещен произход. Затова, ако започнем своя процес на медитация, ако започнем да мислим за живота като цяло, за своята идентичност и за целта на своя живот, можем да открием корена на дървото. А това е начин да служим на цялото творение. Защото ако поливаме с вода листата на дървото, то ще изсъхне. Но ако можем да поливаме корените на дървото, тогава цялото дърво ще процъфтява. Така че това е свързаността на йога-практикуващия с всемира, със сътворения свят и с висшия източник.

Въпрос на Ядунатх: Ние, българите, сме с християнско възпитание и някои от нас чувстват конфликт между религията и йога практиките – как можем да постигнем баланс? И вторият ми въпрос е: как можем чрез тази практика да допринасяме за добруването на България?

Свами Тиртха: Много добри въпроси, благодаря! Моето усещане е, че откъм човешката страна може да има конфликти, но откъм божествената страна няма конфликти. Оттатък в небесата, мисля, царят хармония и мир.

Но какво означава „религия”? „Религия означава „да се свържеш отново”. А какво е „йога”? Йога е „връзка”. Така че отвъд различията във формата, трябва да сме способни да долавяме същината. Ако Исус Христос дойдеше днес с бръсната глава и оранжеви дрехи, използвайки някакви индийски изрази, за да предаде същото послание, може би не бихме разбрали. Затова трябва да умеем да се вглеждаме в същината.

Всъщност се казва, че символично светият кръст на Исус Христос е бил направен от райското дърво на познанието. Така че онова, което е било падението на човека като цяло – знанието за различаването между добро и зло – същото нещо е и избавлението за обединението между духа и човешкото. В този смисъл това дърво е общ символ за всички религиозни процеси. И разбира се, не е необходимо да променяме формалностите, които следваме, но е нужно да разгърнем духовния си живот. Един от нашите учители, когато го запитали: „Трябва ли да приема вашата вяра?” отвърнал: „Не, станете по-сериозни в собствената си вяра.”

А по отношение на втората част от въпроса, как можем да допринесем за духовното добруване на страната – казва се, че ако дори един човек постигне пълно съвършенство, пълно духовно осъзнаване, тогава цялата история на вселената се пренаписва според неговото постижение. Както казах, йога е духовна свързаност. Ако аз съм свързан в съвършено състояние на съзнанието с вечността, с Всевишния, това ще има въздействие върху мен индивидуално, а също ще донесе добро и на близкия ми кръг, и на по-далечното ми обкръжение. Така че, ако един човек постигне пълно съвършенство, това определено ще помогне за напредъка на цялата страна. По-малко карма, повече просветление. Благодаря ви!

[1] „Бхагавад Гита” 15. 1-4

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Дотук разказахме за дървото на йога. Нека минем на следващата тема – човешкото същество също е сравнено с дърво. Свещеното баняново дърво е като човека с неговата система от чакри. Дървото на живота, или дървото на човека, е съставено от различни елементи. Цялото дърво е човешкото тяло. Трите му корена са гуните, навярно сте чували за гуните – тамас, раджас и саттва. На това дърво на човешкия живот има два вида плодове – едните са горчиви, а другите сладки. Сладките плодове са четирите основни цели на човешкия живот: добродетелите, или здравата нравственост – дхарма; след това продуктивността, богатството – артха; после кама – емоционалният аспект на живота ни; и накрая мокша – духовната свобода. Това са плодовете на човешкото дърво.

Разбира се, сравненията може да продължават още дълго, но кое е важното тук? Че на дървото на човешкото тяло има един основен клон. Този основен клон е сърцето. И там са кацнали две птички. Едната – това сме ние, индивидуалните души, а другата е божественият наблюдател. Ние, индивидуалните птички, се стремим да кълвем плодовете, а божественият наблюдател ни помага да постигнем всички цели, които заслужаваме – добри или лоши. И всъщност можем да кажем, че целта на йога най-общо е да обърнем своето индивидуално внимание към това божие присъствие.

И така, виждате паралелите между човешкото тяло и дървото. Можем да видим и паралелите между йога и дървото. Затова в човешкия живот йога може да ни помогне да достигаме все по-високи нива на съзнание.

И всъщност нашият човешки живот е лов на съкровища. Какво можем да постигнем в живота, ако практикуваме йога? Ние не ловим материални съкровища, а търсим духовни богатства. Но какво можем да постигнем, ако вървим по своя духовен път?

Можем да постигнем приятелско благоразположение. Възможно е да се достигне такова ниво, когато си приятелски настроен към всички. Може не всеки да е приятелски настроен към теб, но поне ти можеш да си дружелюбен към всеки. А това дружелюбно, позитивно отношение ни помага да разбираме нещата каквито са. То е много дълбок начин да разбереш друго човешко същество, да имаш приятелско, позитивно отношение. Това е едно от съкровищата, от даровете на йога.

Следващото – понеже не ни стига само едно съкровище, искаме още – следващото е състраданието. Състраданието е активен принцип – да споделяме проблемите на другите и да им подаваме ръка за помощ. Състраданието действително е проникновена и възвишена духовна практика. И ако ние практикуваме състрадание, най-вероятно можем да очакваме и към нас да подхождат със състрадание.

Но върховното постижение в йога е следващата стъпка, а именно блаженството, съкровената ананда на душата. Мисля, всички споделяме този идеал – всички искаме да намерим своето щастие. Така всички тези съкровища, които всъщност са наречени сили, са добрите преимущества и плодове на йога: приятелско благоразположение, състрадание, и също вътрешно удовлетворение или блаженство.

Как да ги постигнем? Недейте повече да слушате лекцията ми! Стремете се да практикувате самите вие. Защото йога – това не са думи, а активна медитация. Така че продължавайте със своя лов на съкровища!

Въпрос: Казахте, че на дървото на живота има два плода. Обяснихте за сладкия, но май пропуснахте горчивия?

Свами Тиртха: Мисля, че всички имаме дълбок опит с горчивия плод на живота. Но „приятелско благоразположение” означава и да приемаме трудностите в живота. Най-общо можем да кажем, че тези горчиви плодове са страданията или всички видове ограничения, които имаме. Ала те са просто изкривявания на съзнанието. Макар трудностите да са много болезнени, в края на краищата те не съществуват в действителност, те са просто отражения върху екрана на нашия ум. Затова чрез духовната практика можем да стигнем до нивото на вътрешното удовлетворение. И може външният свят да си остава същия – понякога благоприятен, друг път по-болезнен – но нашият отговор на всички тези предизвикателства ще се промени. Затова можем да кажем: ако достигнете по-високо ниво на духовно съзнание, за вас няма да има горчиви плодове. Благодаря ви!

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 сутрин, София)

Благодаря ви за любезното внимание! И моля ви, извинете един от моите големи недостатъци – че не говоря вашия език. Но внимавайте, малко разбирам.

Днес имаме да поговорим за дървото на йога. Докато настоящите форми на живот съществуват на планетата Земя, всички тези метафори и подобия ще са валидни за човешките същества. Понякога най-основните неща е толкова трудно да бъдат обяснени. Но ако не можем да обясним нещо чрез думи и интелект, много лесно можем да го обясним чрез паралели. И докато не сме успели да изсечем всички дървета на тази планета Земя, докато все още имаме концепцията що е то дърво, ще имаме ясно разбиране и какво е йога.

Йога е много древна и много велика традиция. Свещеното смокиново дърво от Индия е много добър пример за дървото на йога – корените, ствола, основните клони… То е природен феномен. Веднъж посетихме едно свято място в Индия и в двора имаше такова огромно баняново дърво – свещеното смокиново дърво. Както знаете, в йога има различни школи; също така класическата медитативна йога има различни клонове, различни стъпала. Ще се опитаме да намерим подобията между различните части на дървото и различните елементи на йога.

Кое е коренът на дървото на йога? Това е яма, правилата – какво да избягваме. Например трябва да избягваме насилието, да не се намесваме в животите на другите хора, да не присвояваме техните вещи, и т.н.. Виждате, това са корените, основните нравствени принципи, които трябва да следваме. Защото без корени няма плодове. А ако минем една стъпка по-нататък, ще намерим следващата анга (част) на йога, нияма – онова, което трябва да практикуваме. Като например истинност, удовлетвореност – това ми е любимото. Макар да имаме всички причини да се оплакваме, щом практикуваме йога трябва да намерим причините да сме удовлетворени, да сме доволни. Тези две основни неща – корените и стволът на дървото – ще дадат дълбоката основа на нашата духовна практика. Яма и нияма ни помагат да овладяваме себе си, а също и да хармонизираме човешките си взаимоотношения.

Ако минем още една стъпка нататък: идват позите, асаните. Въпреки че много пъти си мислим, че трябва да започнем с асаните, всъщност те идват малко по-късно. На дървото на йога асаните са главните клони. Те са много свързани със следващата фаза – прана-яма, контролът на дишането. И така, нравствената основа е първото стъпало, а контролът на тялото и на дъха, на физиологичните функции, е следващото стъпало в йога. В дървото на йога паралелът са листата, които извършват този обмен – заместват въглеродния двуокис с кислород. Виждате ли, дърветата могат да правят онова, което ние не умеем – могат да поемат въглеродния двуокис и да произвеждат кислород; пък ние действаме на обратния принцип.

При все това, ако владеем дишането си, владеем и ума. Обикновено ние не отделяме достатъчно внимание да дишаме правилно. Въпреки че без храна можем да поддържаме живота си месец или повече; без вода можем да оцелеем седмици; но без въздух…? Няколко минутки, нали. Затова нека обръщаме повече внимание на правилното дишане. Това е един вид физиологичният аспект на йога, който ни помага да достигнем умственото ниво и да овладеем и него.

И тогава, като сте постигнали този нравствен и физически контрол, можете да отдръпнете вниманието си – пратяхара. Обикновено ние сме прекалено фокусирани навън. В света на илюзията има толкова много интересни неща, които улавят вниманието ни. При все това мъдреците казват, че ако затвориш очи, ще започнеш да виждаш. Затова да се оттегли вниманието от външните обекти и да се намерят вътрешните съкровища – това е голямата промяна на посоката, която ни дава йога. И това отдръпване е като защита, затова се сравнява с кората на дървото.

Ако погледнем следващото стъпало, тогава идва концентрацията, дхарана. Когато сте оттеглили, уловили своето внимание, ще можете действително да се концентрирате, да се съсредоточите. В дървото на йога това е сравнено с вътрешната циркулация. Виждате: моралната основа ни помага да сме стабилни. След това можем да постигнем контрол над физиката си. Пък сетне можем да започнем своето интелектуално, познавателно, духовно пътешествие.

Но това не е краят на стълбицата на йога. Защото ако имаме почти пълната концепция за дърво, достигаме до едно много популярно ниво – медитацията. В наши дни „медитация” е ключова дума. Ако хората имат някакви материални стремежи, те казват: „Аз медитирам върху моите цели.” Ала истинската медитация е да сме свързани с божественото, след като сме овладели всичките си телесни и умствени способности. На дървото на йога медитацията, дхарана, е сравнена с цветята. Например, ако видите едно ябълково дърво напролет, то е обсипано с цветове. Има хиляди цветчета, обаче едва няколко ще станат на плодове.

Затова нека минем на следващото стъпало в нашата йога практика, което е най-висшето ниво, а именно самадхи – състоянието на транс. Това е плодът на нашите духовни практики. Просто да се радваме на благословията на цветята е прекрасно, нали? Но истинската благословия на дървото е плодът. И моля ви, запомнете: без корени няма плодове.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нека накрая прочетем кой е най-добрият ученик.

Крита-шрама е човек, който полага истински сериозни усилия, шрама, за усъвършенстване в божественото знание. Трябва да полагаме всички възможни усилия. Тук крита означава правилни духовни действия. Значи не просто действия, а посветени действия за постигане на божествено знание.

И добрият ученик е способен да учи. Един от дадените тук изрази е трипатхин. Това означава, че е способен да запомни всичко, стига да му се повтори три пъти. Срещал съм бхакти с такава фотографска памет. Каквото са чули, незабавно съвършено го запаметяват. Имаше при нас един предан с такива способности. И не беше необходимо да му се повтаря три пъти; веднъж беше достатъчно! Начаса всичко съвършено полепваше в ума му. При това си водеше записки; въпреки че имаше такава памет, водеше записки. Веднъж видях бележника му. Имаше всички цитати, дума по дума, и на практика на всички цитати бе поставил апостроф с бележка под линия, гласяща „близко до оригинала”. То беше дословно дума по дума, но неговото мнение беше, че е „близко до оригинала”.

Така че трипатхин – той ще запомни всичко, ако се повтори три пъти. Харер нама харер нама харер нама ева кевалам – казано е три пъти, моля ви, запомнете, че чрез святото име можем да постигнем съвършенство!

А колко много неща сме повтаряли по три пъти?! Например, повтаряли сте опитите си да се наслаждавате на материалния живот не само три, а тридесет и три пъти. Моля ви, помнете всички провали. Не се втурвайте в същия капан отново и отново, защото тогава няма да сте трипатхин, а тридесет и три патхин.

Но сега следва нещо много красиво – това е бхала-даршин. Даршана е „гледка, визия”. А бхала е „чело”. И така, истинският ученик е бхала-даршин. Разбира се, той не съзерцава в огледалото собственото си чело. Но тогава чие чело се стреми да разчете истинният ученик? Той се стреми да разчете челото на учителя си. Както знаем, съдбата ни е изписана на челото. Единствено трябва да добием способността да я четем. А ако можем да четем от челото на учителя си, тогава наистина сме даршин, истински прорицатели. Ала често по челата виждате единствено бръчки.

Друг израз е бхава-даршин – такъв, който умее да чете чувствата, прорицател на чувствата. Спомнете си преданите на Махапрабху, които можели да разчитат чувствата и мислите на своя скъп Махапрабху и да цитират в съответствие с тях шастрите. Ако Махапрабху бил угнетен от раздялата, те цитирали стихове, които да Го въодушевят, да Му донесат радост. А когато Махапрабху прекалявал с према-бхакти, те Му цитирали успокояващи стихове: „Недей да скачаш толкова високо!”

Но виждате ли, бхава-даршин… просто да бъдеш визионер, прорицател е достатъчно. Таттва-дарши е такъв, който вижда истината. Така че да си визионер е достатъчно, то е съвършенство само по себе си. Но да си бхава-дарши, да си способен да прочетеш духовното настроение на някой друг, по-висшестоящ – това е истинското съвършенство за нас. Това е нашият стремеж. За това сме гладни – да съумяваме да четем мислите и чувствата на великите.

Всичко е въпрос на раса, не забравяйте. А как можем да разчетем расата на един чист предан, ако не сме на това ниво? Нашите идеали, нашите герои винаги вкусват Радха-Кришна лила. Това е, което трябва да прочетем на челата им. Това е, което трябва да прочетем в сърцата им.

Така че ако искаме да подобрим статуса си на ученици, ето малко храна за размисъл. От половин-шлокин да станем четци на бхава.

Това е нашият начин да усъвършенстваме съзнанието си за вечността. И след това да сме готови за всякакво служене, по всяко време. Накрая, но не на последно място можем да добавим това очакване на Гурудев към ученика: да бъдем готови за всякакво служене, по всяко време. Той не харесваше „но”-ачариите.

Моля ви, с цялото си смирение се опитвам да ви помоля и да ви вдъхновя да подобрите преданите си качества, да имате този стремеж! А кой е най-добрият начин да подобрим качествата си на предани, на ученици? Мисля, че най-добрият начин е да медитираме върху своите божествени учители. Защото може би тогава техните качества ще ни споходят.

(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Но кой е, така да се каже, лош ученик? Разбира се, лош ученик няма. Защото щом сме изразили готовността си да учим, да се обучаваме, това е единствено добро. При все това, ако още не сме се усъвършенствали напълно, ако още имаме някакви недостатъци, нека научим какви са тези недостатъци.

Един от изразите тук е акшетра. Кшетра означава „поле; отглеждане”, а акшетра значи „лошо поле, безполезно за отглеждане”. Ако разпръснеш добро семе в полето – ще пожънеш реколта. Затова трябва да бъдем добро поле. Ако сме акшетра, ако сме лошо поле, тогава дори най-доброто семе да падне в нас, няма да можем да дадем добър плод. Безсмислено е да се отглежда.

Адравя отново означава „безполезен, непригоден”. Дравя най-общо казано е природата на нещо, характеристиките му по начало. Или нещо, което да бъде пожертвано, посветено на Всевишния като приношение. А пък адравя е нещо непригодно за пожертване.

И ако преди имахме врата-ачария, тук има кшата-врата. Кшата е много подобно на кшатрия – това означава „ранен, накърнен в обетите – врата”, така че той изоставя или нарушава обетите си.

Преди бе споменато, че добрият ученик, добрият шишя е устремен, гладен е за знание. Обаче тук има друг израз: одана. Одана значи „храна”. Но ако се използва в съставна дума, тогава одана-шишя е такъв ученик, който се интересува само от ядене. Не да учи, а само да яде. Това са корем-бхактите. Щом коремът е пълен сме доволни, нали? Това са елементарни телесни инстинкти.

За щастие нашият Бог също обича да яде. И бхактите Му поднасят толкова много, че Той не може да го изяде и оставя нещичко и за нас, за да бъдем и ние спокойни и доволни. И така, одана-шишя означава такъв, който много обича да яде. Ако го локализирате специално за България, ще бъде баница-шишя.

Но ако го приемем в положителен смисъл – ние сме гладни за прасадам! Защото това е по-висшият вкус! Ние определено зависим от този по-висш вкус, тъй като той удовлетворява не само тялото, но засища и душата.

А ако сте гладни за баница или за знание, и ако пазите и култивирате божественото знание, това означава също и че познавате шлоките. Задължително е да се научат няколко стиха от шастрите. Така е, колкото и да сте изненадани! Това е част от процеса. Но знаете, споменава се във връзка с „Гита”, че ако някой знае всичките ѝ 700 стиха – мисля, че сме говорили за това много пъти – освобождението и према-бхакти са му гарантирани. Ако не знаете всичките 700, а само една от осемнадесетте глави – пак ви се гарантира пълно съвършенство. Ако не знаете цяла глава, но поне един стих – гарантирано е пълно съвършенство. Но ако не можете да научите цял, поне половин стих трябва да знаете. Това е специалната категория ученици: шастра-ганда – такива, които знаят само началото на стиховете. Половин-шлока-шишя. Всъщност поредното доказателство, че унгарците идват от бреговете на Ганг е, че ние имаме същия израз: казват, че някой е полу-шлока, ако е малко глуповат.

Добре, не искам да ви изтезавам повече, затова нека накрая прочетем за най-добрите ученици.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

Съгласни ли сте да дадем малко таттва – да поговорим малко за предания, за ученика? Знаете, че в санскрит имат хиляди имена за всички различни изрази. И ако зададем въпроса „кой е ученик”, има множество различни аспекти на тази тема.

Един отговор е шишя. „Който да бъде научен” – това е значението на шишя. Но ако искаме да намерим синоними на шишя, има още какво да узнаем.

Един синоним е адхяя. Адхяя означава „да достигнеш”. Истинският ученик е такъв, който достига – например до знанието – това е ведадхяя, някой, който постига божествено знание.

Друг израз е арбха – „мъничък”. Досущ като дете. Детето е много чаровно. Всички грешки и недостатъци на детето са чаровни. Ако си на две години и правиш грешки, всички се радват на това. Ако си на двадесет и допускаш същите грешки, това вече не носи толкова радост край теб. И така, арбха означава „малкият”; всеки обича малките, въпреки грешките и несправянето им.

А кой е най-големият фен на детето? Бащата! Това е като архетипна роля – да бъдеш баща, да имаш тези бащински чувства, тази бащина любов, която понякога е малко строга и сурова, но е любов, обич. А за да проявим такава бащина обич се нуждаем от малчуган; без малчуган не можем да разкрием чувствата си. Защото отношението на истинския ученик е винаги като на малчуган: „Аз съм начинаещ, аз съм младши. Имам нужда от твоето внимание.” Така че истинският ученик трябва да притежава тази чистота, тази невинност. Ако те липсват, не можете да се справите.

Следващото е чета или чела – това означава „слуга”. Чела – има един много горчив израз, където се използва често: кали-чела – което значи „слуга на Кали”. Човекът с материалистичен ум е кали-чела, слуга на илюзията, слуга на епохата Кали.

Още една дума е чатра – „който носи чадър”. Това е нещо важно, защото чадърът, очевидно, осигурява закрила. Става за дъжд, става и за слънце. Това означава, че върши работа и при добри, и при лоши преживявания, при възходите и паденията в живота. А истинският ученик се радва на закрилящия щит, на закрилящия чадър на учителя си. Така че чатра означава да си под защита.

А ако си под защита, тогава си и патталика – което значи „знаещият тайните”. Защото това е съкровена връзка. Да се радваш на защитата, да се радваш на вниманието на някой по-старши, да бъдеш мъничък – това означава да притежаваш някои тайни. Но как можем да разберем тайните? Теоретично няма как да се доближим до тях. Единствено чрез опит можем да се доближим до тайните. Единствено чрез учене можем да се доближим до тайните.

Затова следващата дума за ученик е патха-шалин – това означава „който ходи на училище”. Така че учете, изучавайте и тогава ще знаете тайните. Патха значи „да четеш, да учиш”; а шала е „стая, зала”. Така че зала, в която се изучават Ведите е място за ученика.

А когато учите, рано или късно ще ви споходи някакво знание, нали така? Знанието е видя. Видя-анупалин – пала означава „да пазиш”, анупала – „изцяло да закриляш”; „защитник на знанието” – това е друга дума за шишя. Така че той не просто се сдобива със знанието и тайните, но ги и отглежда, закриля ги – това е нашият дълг, да продължаваме.

И не само да ги закриля – като палана-шакти, защитната сила – но също и да им служи, затова видя-анусевин е друг израз за ученик. Видя-ану-сева – напълно да служиш и да следваш божественото знание. Тук служене означава да следваш, служене означава да отглеждаш, служене означава да цениш признателно божественото знание.

Врата-ачария е следващият. Знаете какво е врата – „обет”. А ачар е „практика, практическо приложение”. Така че тези, които следват своите обети, врата, те са истинските шишя. Ако притежаваме послушанието на невинните, тогава сме врата-ачарии; иначе, ако се представяме за знаещи, ние сме „но”-ачарии. „Да, Гурудев, но…” – това е „но”-ачария. По този начин потича обратната вълна при учениците. Защото досега говорихме за добрия ученик. Сега нека бъдем повече реалисти: какво да кажем за лошия ученик? Чували сте толкова много слухове за лоши гуру, нали? Сега нека обсъдим една дори още по-сладка тема – за лошия ученик.

(следва продължение)