Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

Ето ни в тесен кръг. Макар Шрипад Крипадхам Прабху да ме увери, че за тази вечер нямам ангажимент, при все това не мога да устоя на привличащата сила на събралите се предани тук. Знаете, че утре ще имаме официална лекция в една много важна и сериозна конференция. Но кой знае дали ще сме живи утре. Затова по-добре да мантруваме днес, отколкото да мислим за утре. Ами ако вземем, че умрем? Изгубили сме възможността за утре, а и за днес.

Имаме само два шанса да разрешим този проблем. Единият е да живеем за мига. Не ни интересува нито миналото ни, нито бъдещето ни. Това е много популярно в наши дни: „Просто бъди, присъствай. Живей за мига.” Така и никога не разбрах защо това послание е толкова популярно. Въпреки всичко, ако фокусирате вниманието си в настоящия момент, губите интереса си и прекалената си обсебеност от своето минало и от своето бъдеще.

Това е едното решение. Но то е като да изгубите вниманието си. Другото решение е да развиете вечното си съзнание, да заживеете във вечността. Тогава отново няма ни минало, ни бъдеще. Обаче виждате ли разликата между двете решения? При първото решение имате само един миг, сегашния миг – който моментално отлита още щом помислите за него. Докато ако развиете съзнанието си за вечност, печелите всичко. Мисля, че това не е загуба, а печалба.

А пък във вечността – дали ще седим днес тук в храма или ще даваме лекция утре – е едно и също. Няма разлика. Затова смиреното ми предложение е да развием съзнанието си за вечност. Защото няма значение колко множество различни изолирани мигчета съберете един до друг, никога няма да получите вечност. Вечността не е съставена от малки мигове. Тя е съвсем друго измерение. По-добре да прескочим на онова ниво на реалност – колкото и нереална да ни се струва, и колкото и реални да ни изглеждат тези ограничени преживявания, пълни със страдания тук. По-добре да усъвършенстваме виждането си.

В „Брахма Самхита”[1] също е казано, че оттатък в Шветадвип, където е божествената сфера, почвата е от скъпоценни камъни, всяка стъпка е танц, всяка капка вода е нектар, а флейтата е най-добрият приятел. И там не съществува материално време – единствено несвършващият съвършен миг вечност. Това е виждането, което трябва да развием. Това е за нас съвършенството. Много хора търсят своето лично, индивидуално съвършенство. Но какво е мокша за нас? Нашата мокша е да възстановим своята изначална духовна позиция като душа. Душата не е лектор, не е бизнес-дама, нито каквото и да било друго, а екстатична любяща прислужница на Божествената Двойка.

Глупавият човек да стане умен – това е въпрос на образование. Интелигентният да стане мъдър – на това сам животът ще го научи. Мъдрият да стане вярващ – това е въпрос на религия. А верният последовател на религията да стане екстатичен влюбен в Бога – това е работа на Махапрабху.

Какво е нашето ниво? Глупец ли съм? Интелигентен ли съм? Верен ли съм или съм екстатичен? Независимо от нивото, нека започнем обучението си днес. Или образованието, или животът, или религията, или Махапрабху ще ни помогнат в този напредничав път на духовното развитие.

[1] „Брахма Самхита” 5.56

(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Теджасвини: Ти ни обясняваше името на Кришна. Но можем ли да чуем за името на Радхарани?

Свами Тиртха: Добре! И така, криш-на – това са две срички; ра-дха – също две срички. Какъв беше резултатът от буквата ‘ра’ в името на Кришна? Беше поддържането и закрилата; беше свързана с Вишну и с познаването на Ведите. А какво е заключението на Ведите? И Ведите, и Пураните, и „Рамаяна”, и всичко друго, и в началото, и в средата, и в края всъщност прославя Всевишния – това е темата. А същината на тази прослава е божественото служене.

Така че първата част от името на Радхика, ‘ра’ означава, че просто като произнасяте този звук – предаността, бхакти, и освобождението, мукти, ще станат ваши дарове. „Ра!” – мисля, че това е достатъчно! Нима е необходим някакъв друг звук? Освобождение и преданост – та какво друго има?!?

Има и „дха”; какво означава „дха”? Ра-дха. Ако добавите „дха” накрая, ще достигнете царството на Бог Хари. Ра-дха – ще бъдете освободени, ще бъдете предани и ще достигнете божественото местоназначение.

Значи, като казвате „Радха” това означава, че ще достигнете окончателното си местоназначение, а като казвате „Кришна” това означава щастието на съществуването, блаженството на живота. Радха-Кришна прана мора югала-кишора/ дживане маране гати аро нахи мора[1] – „Независимо дали съм жив или мъртъв, Радха и Кришна, Вие сте моето съкровище, Вие сте моят живот.”

Затова моля ви, продължавайте да възпявате Техните имена. Радхика и Говинда могат да ни помогнат, а ние можем да Ги обожаваме. Мисля, че това научихме в последните дни: да започнем от йога, да продължим с бхакти и накрая да стигнем до према, божествената любов.

За всички тези, които са тук, за тези, които вече ги няма и за всички онези, които предстои да дойдат, божествените планове най-вероятно са подготвени. Обожанието е започнало преди да се присъединим; сега ние участваме в това служене; обожанието навярно ще продължи и след като си заминем. Затова просто нека направим нещо хубаво докато сме тук.

[1] Куплет от песен на Нароттам дас Тхакур

(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Ние търсим ади-раса, изначалната връзка, която всички имаме. А какво ще стане, ако я намерим?

Позволете ми да цитирам едно много поетично описание на това. Забавленията на Кришна ни помагат да развием много детайлна и сложна система от взаимоотношения с Него. И тези прекрасни взаимоотношения с всичките си подробности са несекващ, неизчерпаем извор на вдъхновение за изкуствата като цяло в Индия. Това е не само изражение на артистизъм, но и на преданост. Затова нека цитираме само един стих от „Чайтаня Чаритамрита”[1]:

„Красотата на тялото на Кришна е като вълна от океана на вечната младост.” Много е трудно да се продължи. Защото дори това първо изречение е толкова възвишено, толкова сладостно. И така, красотата на Кришна е като океан. Говорили сме, че хората обикновено ходят на море, за да се наслаждават. Приближете се до този океан, за да намерят сърцето и душата ви най-върховната наслада!

И това не е просто океан, ами развълнуван океан. И какво се случва в него? „В този безкраен океан има водовъртеж от екстатична божествена любов.” Олеле! Това е опасно! Ако в дълбоките води има водовъртеж, това е опасно.

„Звукът от флейтата на Кришна се сравнява с вихрушка. А политналите умове на гопите са като суха слама и шума.” И какво се случва, щом тази вихрушка грабне умовете им? „Те никога няма да се вдигнат отново, а ще бъдат завинаги захвърлени в лотосовите нозе на Кришна.”

И така, красотата на Кришна е като развълнуван океан, а звукът на флейтата Му е толкова пленителен, че като вихър улавя умовете на гопите, които са като сухи листа. Пък дори най-слаб ветрец с лекота помита сухите листа, нали? Какво да говорим за вихър, за торнадо! И ако това торнадо-Кришна понесе умовете на гопите, то завинаги ще ги остави в лотосовите Му нозе. Какво можем да кажем за това? Нищо повече.

Затова началото е йога, след това е бхакти, а целта е према – да се оставим на това божествено торнадо.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 21. 113

(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Знаете всички тези прекрасни различни забавления на Кришна, когато е бил на Земята – как се е родил, как е общувал с преданите си. Ето Неговите четири допълнителни качества: преди всичко Неговата красота. Кришна е вечно млад, прекрасен. Хубостта Му е привлекателна дори за самия Него. Знаете, когато зърнал отражението си в колоната, Той казал: „О! Кой е този красавец?!” Така че Той е изненадващо красив дори за самия себе си. Затова само Той самият е способен да съзерцава Своята хубост. Или партньор с подобна или дори по-висша способност. Това е Радхика, която наистина може да оцени красотата на Кришна.

Втората специална характеристика на Кришна е как свири на флейта. Флейтата Му не е просто свирката на едно краварче, а е символ на божествената естетика. Звукът на сферите – всъщност това е флейтата на Кришна. Тя е изворът на съзидателната звукова вибрация. И тя действително е вълшебна флейта, понеже променя характера на живите същества. Дърветата обичайно са считани за неподвижни създания, а сърните – за подвижни. Обаче когато дърветата във Вриндавана слушат звука от флейтата на Кришна, те започват да трептят, да танцуват под тази вълшебна музика. А пък сърните, които обикновено тичат много бързо, застиват при този звук. Така че флейтата на Кришна приканва всички ни да се включим в божествената лила. И ако досега сме се движели в света на илюзията, да застинем; а ако сме неподвижни в духовен смисъл, да започнем да отвръщаме на Неговата покана.

Третата изключителна характеристика на Кришна – това са Неговите качества и Неговото обкръжение. Той винаги обладава шестте божествени съвършенства: сила, слава, богатство, знание, красота и отречение. И никога не е сам, винаги е обкръжен от Своите любими предани. Като пълната луна и множеството звезди – толкова е поетично! Главната Му партньорка е Радхика; така Те двамата са единението на божествената красота и божествената любов.

И накрая четвъртата характеристика на Кришна – това са Неговите забавления. Има забавления, течащи в духовната сфера, а има и някои специални забавления, проявени на тази планета Земя. Едните са отражение на другите, но по определен начин мъничко се и различават. И всичките Му дела – например погубването на демоните в Неговата лила – ни напомнят различните стъпала в духовното развитие и как божествената сила убива вътрешните демони, които всички имаме.

И така, как Радхика ще оцени красотата на Кришна? С виждането си, със Своите очи. Как ще оцени звука от флейтата на Кришна? Като слуша, с ушите си. И как ще долови и оцени Неговото обкръжение? С думите си, с възхвалата си. Кои бяха тези трите? Шраванам, киртанам, смаранам. Щом Радхика го прави, как така вие не го правите? Тя си припомня красотата на Кришна, след като Го е видяла. Тя възхвалява забавленията и обкръжението Му. И слуша Неговата флейта. А в крайна сметка как Тя участва в забавленията на Кришна? С цялото си същество – можем да кажем, че това е атма-ниведанам.

(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Толкова много смисли има в това име, „Кришна”. Но има още едно значение на тази дума. Мисля, че сме го споменавали преди – „желязо”. Не бихте очаквали желязото да е свързано с Бог Кришна. Всепривличащият прекрасен Бог – направен от желязо? Как така? Знаем, че има привличаща сила у Кришна, обаче Той е желязо. Откъде идва Неговата привличаща сила? Желязото няма силата да привлича. Тогава откъде идва тя? Знаете, че трябва да има източник. Как мислите?

Яшода: Аз имам идея. Понеже Радхика е металург, Тя може да борави с това желязо.

Свами Тиртха: Ха! Правилно! Мисля, че това трябва да го запомните, защото ако имате магнит и поставите парче желязо до магнита, желязото също придобива тази магнетична сила. Така че ако Кришна е като желязо, Неговата привличаща сила идва от истинския магнит – радхе джая джая мадхава даите… Затова винаги казваме: „Радха-Говинда, Радхе-Шям”, нали? Шефът е отпред. Тя е шакти, скритата сила зад личността.

Въпрос на Матей: Чувал съм, че Кришна носи гривни на краката и на ръцете. Може ли да разкажете повече за това?

Свами Тиртха: Може да си мислите, че това е украса, но аз смятам, че е позицията Му – Той не е свободен. Ръцете и нозете Му са оковани. Така че може да ги наричате гривни, обаче всъщност са белезници. Той не е свободен.

Матей: А кой Му е сложил тези белезници?

Свами Тиртха: Това е голям въпрос! Нямам представа! Може да е майка Му, може да е любимата Му, може да е някой много скъп предан…? Трябва да се замислим: кой има власт над Бога? Само някой висшестоящ.

Премпрасад: Няма кой да Му ги сложи, защото Той е най-висшестоящият.

Свами Тиртха: Въпреки това, по Него има тук-там гривни и пръстени. Можете да продължавате да мислите и да медитирате: как ли е? Обаче затова и ние имаме огърлица – да показва, че не сме свободни. Не сме свободни да тичаме насам-натам. Но сме завинаги вързани и хвърлени в лотосовите нозе на Бога. Не е ли прекрасно? 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Ако искаме да анализираме по-дълбоко и по-прецизно името на Кришна, трябва да разгледаме поотделно буквите К-Р-Ш-Н-А; иначе казано „ка”, „ла” или „ра”, „ша”, „на”, „а”. Тоест не просто сричките „криш-на”, но и буква по буква. В санскрит, знаете, съгласните винаги завършват с „а”, така че „к” е „ка”; ‘”м” е „ма” и т.н.

„Ка”, първата буква от името на Кришна, ни припомня за първата стъпка във вселената – сътворението. „Ка” е отражение на творческата сила. Какъв е резултатът от това сътворение? Сътворение означава съществуване; спомняте си, „криш” значеше също „битие, реалност”. Кое е обратното на битие, на реалност? Небитие, смърт. Тогава каква е силата на тази „ка” в началото на името на Кришна? Тя пропъжда смъртта. Понеже това е творческата сила, тя е пълната противоположност на смъртта, на разрухата. А коя част от тялото на Кришна ще ни напомня за тази творческа сила и за победата над смъртта? Разбира се, сега можете да назовете всяка част от тялото Му, защото знаем, че Кришна може да извършва всяка една функция с коя да е Своя телесна част. Той може да пие с ушите, може да говори с очите – Той е всемогъщият Бог. Но тук тази функция е свързана с прекрасното Му луноподобно лице. В общ смисъл Брахма е свързан със сътворението, но една специална форма на Кришна, Джанардана, е свързана с тази първа характеристика. И така, виждате: „ка” означава творческа сила, пропъждане на смъртта, пълнолунно лице, Брахма и Джанардана. Това е първата буква.

Коя е втората? „Ра”, но тя се използва и като „ла”. И щом функцията на първата буква беше сътворението, тогава каква е функцията на втората? Поддържането. Какъв ще е ефектът от поддържащата сила на Кришна? Тя премахва греховете. Затова ако чувствате, че сте понатрупали някакви грехове, стремете се да медитирате върху тази поддържаща сила на Кришна – „ла” или „ра”. И тази сила е представена от красивите очи на Кришна. Иначе кой е свързан с поддържащата функция на вселената? Вишну, но тук в това специфично разбиране това е Хари-Вишну, и по-специално познавачът на Ведите. Това означава, че божественото знание ще отстрани греховете ни. То ще поддържа съществуването ни по правилен начин. И тази благославяща сила е представена от божествените очи на Кришна. Затова в „Търсейки с обич изгубения слуга” Шрила Шридхара Махарадж споменава тази толкова важна мантра от Риг Веда: ом тад вишнох парамам падам сада пашянти сурайо дивива чакшурататам – „Божествените очи са досущ като благославящ наблюдател в небето.” Затова ние с радост се предоставяме на този божествен поглед.

А коя е третата буква в името на Кришна? „Ша” е унищожението на света. И така: „ка”, „ра”, „ша” – сътворение, поддържане, унищожение. Затова казват, че ако разделим по букви думата Бог (God – англ.), какво се получава? Генератор, оператор, деструктор – G-O-D; създател, поддръжник, унищожител. Ние използваме кодове. И така, тук третата буква е „ша” – „премахване, унищожение”. Какъв е резултатът от „ша”? Пропъжда призраците, тя е репелент срещу зли духове. Така че ако имате някакъв проблем с подобни същества, просто си спомнете „ша” – този аспект от името на Кришна. Това наистина действа, много предани са разказвали свои лични истории. Веднъж една бхакта сподели, че имала кошмар как я души призрак. Знаела, че ще се освободи ако произнесе името, обаче не можела да говори. Накрая с голяма борба успяла да промълви: „Кришна!” и незабавно кошмарът приключил.

Това е ефектът от третата буква в името на Кришна. И той е представен от ръцете. Обикновено с каква цел Кришна използва ръцете си? Когато иска да хване нещо. Например, ако иска да ви прегърне, Той ще използва ръцете си. А като прегръщате някого, истинската прегръдка е силна. Не някакво 35 процентово потупване по рамото, а истинска прегръдка. Затова ръцете на Кришна се сравняват със змии. Защото когато змията хване нещо, тя го стиска силно! Така че прекрасните ръце на Кришна ще ни спасят от призраците. А в общ смисъл кой е свързан с унищожението? Бог Шива – той също винаги е със змии. И в един смисъл също е освободител.

Коя е следващата буква? Това е „на”. Сега вече сме отвъд творението; стигаме до божественото ниво, затова можем да видим само резултата. Какъв е резултатът от тази четвърта буква в името на Кришна – „на”? Тя ще ни пази от всякаква болест. А тази сила е представена от лотосовите нозе на Кришна. Коя в крайна сметка е болестта? Илюзията – тя е материалната болест. Значи ако се отдадем в лотосовите нозе на Кришна, ще бъдем защитени от тази болест.

И накрая в името на Кришна има „а”; тя донася мир. „От буквите Аз съм А”, казва в „Гита”[1] Кришна. Исус Христос повтаря същото: „Аз съм алфата и омегата, началото и краят.” И този умиротворяващ аспект на Кришна е представен от цялото Му тяло. И така, като казвате „Кришна!”, това не е само блаженството на съществуването, но и всички тези различни функции, резултати и благословии са включени.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 10.33

(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Всички знаем, че едно главно значение на името на Кришна е „привличаща сила”, „Всепривличащият”. Но освен това първата сричка „криш” значи „съществуване, реалност, живот” най-общо казано. А „на” в края значи „блаженство, анандам”. Така можем да кажем, че криш-на, „реалност и блаженство” – това е като блаженството на живота, радостта от съществуването, щастливият живот, или никога несвършващото щастие. Затова можем да кажем, че дори нашето собствено щастие идва от Бога, защото и ние сме частичка от тази прекрасна, възвишена, духовна енергия. Както сме говорили, споделяме общи божествени качества.

Някои хора имат материално разбиране за Кришна – че Той е като някакъв слънчев герой или смесица от различни личности, и какво ли още не… Но всъщност Кришна е много висша, можем да кажем изначална концепция за божественото. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва, че отвъд всички религиозни концепции трябва да стигнем до разбирането за Бог като Кришна. Това е нещо много важно, моля ви, запомнете го: разбирането за Бог като Кришна. Този аспект включва всички останали възможни аспекти на божественото.

Обикновено ние очакваме от Бог определени характеристики. Но както сме говорили, у Кришна намираме четири уникални допълнителни характеристики, които никога не се откриват у никого другиго. Формата на Кришна е много красива. Кожата Му е тъмна – синкава или възчерна. Това е друго значение на думата „кришна” – „черен, тъмен”. Освен това Той има пауново перо в косите като основно украшение. То напомня и на Него, и на нас кой е учителят Му по танци – защото Неговият гуру в танцуването е паунът. Затова Той винаги носи пауново перо на главата си, защото е танцуващият Бог. И Той има един много специален знак – флейтата, за която говорихме наскоро. По флейтата може да разберете, че това е Кришна. А формата Му е трибханга – с три извивки. Затова е толкова трудно да бъде забравен. Той е като пирон, но особен пирон. Ако един пирон е съвсем прав, лесно можете да го вкарате в дървото и лесно можете да го извадите. Обаче ако пиронът е крив, огънат – не можете да го помръднете. Затова Кришна застава в извита поза – веднъж влезе ли в сърцето ни е почти невъзможно да излезе. И изглежда досущ като човек – затова е толкова привлекателен за хората. Може би ако искаше да привлече пеперудите, щеше да дойде в облика на пеперуда. Ала понеже иска да проповядва на човешките същества, Той идва в човешки образ – Неговият изначален образ е човешки.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 20.06.2017 вечер, София)

Всъщност можем да кажем, че самбандха е йога. Защото йога означава да си свързан. И така, ако основата на всяка духовна практика е самбандха или йога, тогава коя е следващата стъпка? Кое е абхидхея?

Отговор: Служенето.

Свами Тиртха: Добре. А ние към коя школа на йога принадлежим? Нарича се бхакти, нали. Така че следващата стъпка – какво има да се прави – е бхакти. Практикувайте бхакти, практикувайте предано служене. Опирайки се на йога, практикуваме бхакти; какво ще постигнем? Према, божествена любов. Съвсем просто е: йога, бхакти, према – това е програмата ни за този живот. Надяваме се такава е програмата и за всички приятели, които практикуват йога. Те са на първата стъпка – йога. Йога е за да се установи връзка с Бога, с божественото. После втората стъпка е: ако искате да направите нещо за своята връзка с Бога – практикувайте бхакти, включете се в преданото служене, практикувайте различните елементи на този бхакти процес. Кои са деветте основни практики в бхакти? Шраванам, киртанам, вишну-смаранам, арчанам, ванданам, пада-севанам, дасям, сакхям, атма-ниведанам. Това са деветте принципа: слушайте историите за Бога, възхвалявайте Го и Го помнете – това са собствените ви занимания, можем да кажем, че шраванам-киртанам е личната основа; а това, което можем да правим е арчанам, ванданам и пада-севанам – обожанието, молитвите и различните практически служения; и какво можем да развием – настроение на служене, приятелско отношение и накрая напълно да се посветим – дасям, сакхям, атма-ниведанам. Виждате, обединени са в групи по три около една основна идея, фокус.

И така, практикувайте бхакти и накрая ще достигнете према, божествената любов. А божествената любов е по-висше ниво от атмарама. Атмарама – блаженството, което можем да усетим от собствената си духовна същност – е много високо ниво, ала дори по-високо е блаженството, което можем да почувстваме от взаимоотношенията между Радха и Кришна. Вие щастливи ли сте със себе си?

Отговор: Да!

Свами Тиртха: Добре! Това е атмарама – „Щастлив съм!” Обаче можем да сме още по-щастливи, ако медитираме върху Божествената Двойка.

Но каква е тази привличаща сила тук, която ни приканва да танцуваме? Която ни помага да действаме, да правим стъпка след стъпка, макар животът да е толкова сложен? Откъде идва тази привличаща сила?

Отговор: От Гурудев?

Свами Тиртха: Не! Не бъдете толкова романтични; идва от Бог. Затова нека поговорим на тази тема: защо Кришна? „Бог” е много общо название. Общо и обобщаващо. Не е специфично. Както „човешко същество” – това е нашето общо название, не е специфично. Всички са включени. Така и всички аспекти на тази висша божествена реалност са включени в наименованието „Бог”. А по-специфично ние казваме „Кришна”. Но защо Кришна? Защо не Рама? Защо не Буда? Защо не Исус? Защо не Аллах? Или всяко едно друго име на Бога. Защо? Защо точно Кришна? „Защото сте от кришнарите”, а? Не, има друга причина. Но каква – именно това трябва да разберем.

Кришна е много известен Бог в Индия. Хората обикновено са любовници, нали, защото това е, което прави животът вълнуващ. Човешките същества са любовници; И във всички млади влюбени двойки хората искат да видят Радха и Кришна – като отражение, това ги кара да си припомнят Божествената Двойка. Кришна е такъв прекрасен герой – красив, млад, силен, здрав, богат, мъдър, всичко. Той е истински идеал! У него има всичко – какво повече!? И е толкова човечен. Не разкрива някакъв плашещ божествен аспект; Той е точно като нас. Без мълнии и горящи храсти… не, Той идва като пленителен пастир.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нашият дълг в човешкия живот е да служим на божествената цел. Да търсим божественото – всъщност това е което ни прави човешки същества. Но не е достатъчно само да търсим, по-добре да намерим. Защото ако си оставаме търсещи, това означава, че все още не сме намерили. Затова нека станем практикуващи и тогава ще можем да открием целта си.

Но да ви кажа няколко думи за подслона. Подслонът е специална благословия за онези, които искат да намерят своя път в духовния живот. Той е над всякаква религиозна принадлежност, защото идеята тук е да се посветим на най-висшата истина. И се молим да се радваме на закрилата на тази божествена енергия.

Мантрата, която повтаряме в подслона е молитва за просветление. Тя е от много древни извори. Първият ред гласи: асато маа сад гамая – „От нереалното води ме към реалността”. Съгласни ли сте, че отчаяно се нуждаем от това? Нереалното ни е подмамвало толкова пъти. За толкова много неща сме си мислели: „това е истинско”, а после се е оказвало лъжовно. Мисля, че животът е толкова сложен, че единствено с божествена помощ можем да открием истинското, да намерим реалността. Затова се молим: „От нереалното, асат, моля те, води ме към реалността!”

Вторият ред казва: тамасо маа джйотир гамая – „От мрака води ме към светлината!” От мрака, от тъмнината на невежеството, отведи ме в светлината – светлината на озарението, на просветлението. Там, където няма грешки.

И накрая третият ред гласи: мритйор маа амритам гамая – „От смъртта води ме към вечността”. Мисля, че тук не са нужни обяснения. Ние живеем този толкова ограничен живот и искаме да намерим нещо отвъд пределите на времето.

С тази красива молитва можем да призовем божественото водачество в живота си, можем да се отдадем под Божията закрила. И от просто търсещи да станем практикуващи. Защото ако повтаряме тази мантра, с това служим на две цели. Едната е, че се осъществява божествената воля. Господ е милостив, Той ни чака да се приближим към Него. Ако направим една крачка, Той е много щастлив и ще направи стотици крачки. А втората цел е прекрасното осъществяване на божествената любов. И така, първо божествената воля, а сетне и божествената любов се сбъдват.

Казва се, че духовното съзнание досущ като слънце изгрява на хоризонта на нашето сърце. Тази толкова специална сила, силата на съзнанието, прониква цялото ни тяло, целите нас. Точно както когато слънцето изгрява на хоризонта рано сутрин. Отначало всичко е още тъмно. После започвате да виждате първите отсенки на надеждата, че ще съмне. Те носят радостната вест, че светлината иде. Сетне щом първият лъч докосне хоризонта, вече виждате всичко. Нужни са няколко минутки цялото слънчево кълбо да се вдигне над хоризонта. Затова винаги помнете: когато слънцето изгрее, всичко става ясно. Когато божественото слънце изгрее на хоризонта на сърцето ни, всичко е ясно. Кришна суря-сама, мая хая андхакара[1] – Кришна е като слънцето, а илюзията е като тъмнината. А където е слънцето, тъмнината няма власт.

Затова се молим: асато маа сад гамая – „От нереалното води ме към истинското”; тамасо маа джйотир гамая – „От мрака води ме към светлината”; и мритйор маа амритам гамая – „От смърт води ме към амрита, нектарния вечен живот”.

Може би ще запитате какви са изискванията. Трябва да го правим. Започнем ли веднъж дадена духовна практика, трябва да я следваме. Иначе няма да ни споходи добрият ефект. Най-добре е тази мантра да се повтаря рано сутрин – тогава вибрацията на обкръжението е много умиротворена и е по-лесно да се съсредоточим върху божествените цели.

И следвайки тази практика можете да очаквате да ви се случат три неща. Първото е: „Помнете!” Помнете, че принадлежите там. Второто е: „Бъдете осъзнати!” Бъдете осъзнати за духовната си идентичност. И ако съумеем да проявим това напълно, какво ще се случи? „Радвайте се!” Просто бъдете щастливи. Животът е толкова прост. И успехът е толкова близко. Моля ви, правете го – за личния ви успех в духовните ви усилия и за да помогнете на мен! А също и за победата на божествената воля и на божествената любов.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя.22.31

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

И така, Рама и армията Му успели да прекосят към Шри Ланка, да освободят Сита и Те отново били заедно. Но какво е значението на тази история? В този случай Сита Деви олицетворява красотата и любовта. Както се съгласихме, когато дамите погледнат в огледалото, те виждат красота. А в тази история Рама е интелектът. И ако интелектът и чувствата са разделени, това е огромна трагедия. Това са 2/3 от историята на „Рамаяна” – интелектът и чувствата са разделени. Но когато те отново се съберат, настава пълно щастие.

Може ли да ви предложа нещо? Благодаря! Да поговорим малко за ядрена физика. Сигурен съм, че сте добре информирани по тази тема. И така, на какъв принцип действа атомната бомба? Не е кой знае колко сложно – когато реакциите започнат да разделят атомните частици, такава е системата на атомната бомба. Толкова много енергия се освобождава, че просто не е за вярване – тя е много мощно оръжие. Това означава, че разделянето на частиците произвежда много енергия. Обаче има и друго оръжие – водородната бомба. Каква е нейната система? Тя е много по-мощна, защото не действа на принципа на разделянето, а на обединяването на частиците.

Така че тези принципи на физиката – разделянето на частиците и обединяването на частиците – освобождават енергия. Същото изпитваме и ние в нашия емоционален живот. Какво става, когато сте разделени от тези, които обичате? Връхлита ви много болезнена енергия. А какво става, когато отново се съберете с тях? Идва по-висш тип блажена енергия. Същият принцип е приложим и в духовните теми. Ако сме разделени от Бога, това е много болезнено. Но ако открием пътя си обратно към дома, към Бога, достигаме по-високо ниво на енергия. Спохожда ни божествено блаженство.

Затова раздялата на интелекта и чувствата – раздялата на Рама и Сита – е много болезнена. Поражда се толкова много енергия, че Рама добива силата да освободи Сита. Способен е да пребори злото, способен е да надмогне дори смъртта – защото Той веднъж умира по време на битката, обаче преодолява смъртта. И когато Те отново се събират, следва един по-висш синтез. Това трябва да постигнем в собствения си живот – интелектът ни и емоциите ни да са в хармония. Това се нарича „медитация на сърцата-близнаци”. Но какво е практическото значение? Понякога се налага да вразумим сърцето си, а друг път да разчувстваме ума си. Да го кажем по-простичко: бъдете мъдри в любовта си и любящи в мъдростта си.

Именно затова сме готови да повтаряме, възпяваме и славим името на Рама. Рама – по този начин можем да прекосим океана на невежеството.

Виждате ли, ако сте внимателни по време на лекциите, можете да станете истински ядрени физици. Много е полезно. Раздяла и единение – това са единствените две интересни неща в духовния живот.

(следва продължение)