Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Рама боло!

Защо? Защо да пеем „Рама”? Трябва да има причина?

Святото име на Шри Рама е много могъщо. До такава степен, че може да променя природните закони. Не вярвате, но ще ви разкажа една история.

Рама е много красив, Той е принц. И има прекрасна съпруга – Сита. Те са идеалната двойка. Обаче има проблем в Тяхната история. Заради разни интриги, Рама е принуден да стане изгнаник в джунглата. Представете си: прекрасният млад принц се отказва от царствения си дом и отива бос в гората – това е много болезнено. Но историята е още по-ужасна, защото красивата Му съпруга тръгва с Него. Само си представете – да живее в гората е трудно за млада жена. И така, Те започват Своето пътешествие. Дълги години трябва да прекарат в изгнание. За щастие междувременно намират приятели и помощници, братът на Рама също бил отишъл там с тях. Служели на мъдреците, които извършвали своите жертвоприношения, пазели ги от нападения на демони. Междувременно ги достигнала лошата вест, че бащата на Рама бил починал. Историята е много проникновена и изпълнена с болка.

Но истинската трагедия започва когато красивата Му жена е отвлечена. Тогава Нейният съпруг Рамачандра е опустошен. Къде да намери любимата си? Раздялата прави всичко толкова интензивно, толкова болезнено. След множество различни срещи накрая Рама разбира, че Сита е пленница в Шри Ланка, един остров. Равана, който е отвлякъл Сита, се опитва да я съблазни. Разбира се, Сита е много вярна съпруга. А поради някакво проклятие Равана не може да докосне жена, освен ако тя доброволно не пожелае да тръгне с него. Така че историята е обречена за него, защото Сита никога няма да тръгне с него. И в тази раздяла Тя е много тъжна, макар да са Ѝ предоставени всякакви удобства, защото Равана е достатъчно богат да осигури градина за наслаждение на Сита Деви. Тя седи много нещастна под едно специално дърво. Какво е това дърво? Дървото се нарича ашока, а ашока означава „без скръб”. Виждате ли, Тя седи под това дърво, което отнема скръбта, а е толкова тъжна заради раздялата с любимия си съпруг. Но когато до Рама достига вестта, че Хануман, Негов много покорен слуга, е намерил Сита в Шри Ланка, те решават да Я избавят. Ала помежду им е океанът; Рама е на континента, а Сита е на острова – какво да сторят? Разбира се, за Бог не е кой знае какво да върви по водата. Обаче този път Рамачандра взел различно решение: „Нека построим мост през океана.” Добра инженерна задача, а? Но Той имал добри и могъщи приятели, като маймуните-войници и някои други помощници, които домъкнали камъни и скали. Обаче знаете, ако пуснете камък във водата, какво става? Той ще потъне. Досущ като поклонник, който изоставя практиките си. Той също ще се удави в океана на невежеството. Затова на камъните трябва да бъде направена магия, за да не потъват във водата. И какво измислили те? Започнали да пишат името „Рама” върху всеки камък. И когато хвърляли камъните върху водата, какво се случвало? Те не потъвали. Те плавали. По този начин било лесно да построят моста. Виждате, името на Рама помага да се променят природните закони.

Сега ще речете: „О, това са приказки от стари времена”. Но както ви казах, не е нужно да вярвате на нищо в нашия процес; по-добре опитайте. Веднъж посетих един храм в Индия. Съвсем простичък, отдалечен храм – нищо специално. Но свамиджи, който отговаряше за храма, каза: „Между другото, видяхте ли плаващите камъни?” Отвърнах: „Плаващи камъни? Да, чувал съм за това, но не съм ги виждал.” Тогава той рече: „Елате с мен.” Вътре в двора на храма имаше малко езеро, а в средата на езерото – малък параклис. Свамиджи ни доведе близо до водата и каза на един от своите ученици: „Моля те, покажи камъните.” И чудото се случи. Донесоха един камък, сложиха го върху водата и той заплува. Не е нужно да вярвате; можете да отидете там, ще ви дам адреса. Но това, в което вярваме е, че божественото име може да пренапише правилата.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Ом намо бхагавате васудевая!

Какво гласи тази мантра? Ом, тя започва с ом. Какво значи ом? Не отговаряте. Значението на ом е голямо мълчание ли? Всъщност често мантрите са специални звукови вибрации без някакъв специфичен смисъл. Обаче ом има смисъл. Той е силното утвърждение, че да, това, което търсите, наистина съществува.

След това идва намах – почитания. „Да, аз поднасям своите почитания.” Тази почит не е за мен. Тя идва от мен, но не е към мен. Тогава към кого е насочена? Бхагавате – към Всевишния Господ, който е изпълнен с божествено великолепие. И към васудевая – върховната интелигентност.

Така че значението е: „Да, аз поднасям почитта си на Всевишния Бог, който е върховната интелигентност.” Красиво е!

И това е закриляща мантра. Тя е като щит. В древните духовни писания са споменати различни видове духовна защита, сред които тази е една от най-могъщите. Знаете, в нашата традиция не е нужно да вярвате всичко; по-добре го пробвайте! Аз съм пробвал. Работи. Така че опитайте сами; когато сте в беда – била тя физическа, умствена или духовна – опитайте да повтаряте тази мантра. Ако я повтаряте силно на висок глас, тя ще бъде достатъчно страшна за противниците ви. Но ако я мантрувате на ум, умиротворено, ще бъдете защитени по невидим начин; противниците ви няма и да разберат как така не могат да ви въздействат. Защото ако се отдадем под божествената закрила, какво може да ни навреди? Дори и да дойде някаква несгода, трябва да сме готови да я приемем. Така че да се радваме на тази божествена защита е много благотворно. Опитайте сами. Ом намо бхагавате васудевая.

Днес започваме пътешествието си оттук. Но трябва да продължим нататък.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 вечер, София)

Добре дошли на всички. Макар да съм гостенин тук, чувствам се като член от вашето семейство. Благодаря ви за щедрата и сърдечна покана и присъствие. Днес трябва да продължим пътешествието, което започнахме вчера. Спомняте си, вчера решавахме откъде да тръгнем – от човешкото ниво или от божественото. С помощта на Майка Ганг определено се свързахме с божествената сфера. И най-сетне се отдадохме под закрилата на божествената милост – молехме се за нея.

А днес започваме от божествената закрила. Тази мантра: ом намо бхагавате васудевая е много значима. Тя е една от най-важните мантри за настоящата епоха. Тя възхвалява Бога като върховната интелигентност. Васудева е едно от имената на Кришна; Кришна е всепривличащият Върховен Господ, а Васудева е онзи Негов аспект, който знае всичко. Казва се, че след много, много животи прекарани в духовна практика, великите светци с озарена визия ще разберат, че Васудева, тази върховна интелигентност, е всичко[1].

Това е много висш тип осъзнаване. Разбирате ли? Бог е всичко. Обаче не всичко е Бог. Това все пак е килим. Въпреки че е постлан на свещено място, в йога-център, така че е полубожествен, все пак е килим. Макар че е целият зареден с божествената енергия и в крайна сметка произхожда от Него. Овцата идва от Него, вълната идва от Него, умението на човека да изтъче от вълната килим идва от Него. Така че всичко е свързано; ако проследим нещата до произхода им, в края на краищата ще открием този божествен източник. Сарва-карана-каранам[2], причината на всички причини – нея можем да наречем „Бог”, най-висшата причина, отвъд която няма друга. Това е първопричината, изворът на всичко.

И така, разбрахме, че килимът си е килим, макар да е енергия на Бога. Да погледнем себе си. В огледалото виждате красиво лице, ако сте жена, или мъдър човек, ако сте мъж. Виждаме една очарователна фигура. И ако проследим назад своя произход – баща, дядовци, предци, риши-муни, полубогове… и в крайна сметка кой е нашият източник? Кой е върховният баща, кой е окончателната причина за нашето съществуване? Същият Върховен Господ, най-висшата причина на всички причини. И така, щом можем да кажем, че макар килимът да е наситен с Божията енергия, той все пак си остава килим, по същия начин и ние сме заредени с божествена енергия, но въпреки това си оставаме себе си. Ако допуснете грешка в тази логика, може да си речете: „Може пък аз да съм окончателната причина”. Ала най-вероятно не е така. Затова по-добре е да се опитаме да разберем това толкова фино подобие и различие.

Като духовни същества ние принадлежим на духовното небе. Съставени сме от различни части, така да се каже. Една част от нас подлежи на промяна. Материалното покривало се променя. Имаме и по-фино покривало, което можем да кажем, че се променя още по-бързо – това е нашето ментално тяло. Знаете, мислите, чувствата – о, те са като буря, променят се толкова бързо. Но там вътре имаме и една част, която е неизменна. Нашата духовна идентичност не се променя. Тя ни е вечно дадена, единствено трябва да ѝ позволим да излезе на повърхността.

И така, Васудева е всичко. Затова ние обожаваме тази върховна интелигентност. И ако този аспект на Кришна покрива всичко и обгръща всичко, тогава ние с готовност се отдаваме под Негова закрила. Великите души след много, много животи осъзнават тази истина. Тогава защо не я осъзнаем тук и сега? Ако проумеете, че Васудева-Кришна е всичко – това означава, че вече сте практикували много, много животи наред и сте много мъдри риши-муни.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 7.19

[2] „Брахма Самхита” 5.1

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Посвещението е едно от свещенодействията в нашата традиция. То е като печат върху живота ни, че досега сме живели по един начин, а отсега насетне ще живеем различно. Много хора си мислят, че посвещението е краят на историята. Ала всъщност то е началото на духовното ви пътуване. Затова моля ви, бъдете много внимателни.

Този ден е специален случай за вас, когато можете да се доближите до духовната си идентичност. Той е начало на нов живот; така че, мисля, това е добра възможност.

Веднъж имах много интензивен ден. Ашрамът ни се местеше на ново място и след цял ден пакетиране, бързане и действане, следобед имах малко време да помантрувам. Прекрасно слънце обливаше храмовата стая. И този ден мантруването ми беше, надявам се, благословено. Защото имах една специална молитва докато мантрувах: „Моля те, мой Господи, винаги ме дръж в компанията на преданите!” Сега ви казвам тази тайна: ако имате някакви специални желания, просто ги пуснете по вълните на своето мантруване.

Посвещение означава и отговорност. Отговорни сте не само за самите себе си. Тези, които се присъединяват към групата на преданите, са отговорни и за мисията, от която стават част. Освен това трябва да станем отговорни практикуващи в тази красива възможност за среща на върховната Красота и върховната Любов в нашите сърца.

Добре дошли всички в школата на бхакти-йога! Нека благословиите на Божествената Двойка следват стъпките ви! По такъв начин този ден за пост, Екадаши, няма да е просто победа на духовността над илюзията, а великата победа на божествената любов.

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Какво можем да кажем за божествената любов? Няма какво да се каже, но има много да се почувства.

Да обича Бога е най-естественото нещо за душата. Нищо друго. Така че ако се доближим до своята духовна същност, тази любов ще потече от само себе си. Затова в този живот нямаме друго задължение, освен да премахнем пречките пред тази своя изначална същност да се проявява все повече и повече. Трябва да премахнем някои съвсем незначителни неща – илюзии, привързаности, анартхи… Те са наистина незначителни в сравнение с целта. В златистата светлина на божествената любов тези дреболии едва се виждат.

Казват, че Махапрабху бил като златен вулкан от божествена любов. Благодарение на Него имаме някакво разбиране за славата на святото име. И също можем да се присъединим към красивата традиция на мантруващите. Защото какво означава живот в преданост? Да се празнува! Не става дума за тежка работа, нито за себеконтрол, за това или онова – не! Да се празнува! Да се чества единението на Божествената Двойка. Такава трябва да е мотивацията ни във всяка сфера на живота. През повечето време ние имаме своята работа, своите семейни дела, имаме толкова много занимания в света. Нека вършим всичко в това настроение, в този дух. „Каквото и да правя днес, каквото и да казвам днес, каквото и да мисля днес – искам да празнувам единението на Божествената Двойка.”

Кришна е красотата, Радхика е любовта. Какво друго въобще съществува в това творение? Затова, както сме говорили много пъти, какво е религията? Срещата на Красотата и Любовта в човешкото сърце. Това е нашата религия – божествената красота и божествената любов да се срещнат в сърцето ни. А за да се случи това, понякога трябва да забравим всички писани формалности.

При все това е нужно мъничко да се подготвим. Тези дни говорихме, че най-напред трябва да стабилизираме съзнанието си. Съгласихме се също и, че трябва да изразим готовността си да свършим нещичко. Освен това разбрахме, че трябва да дойдем по-близо до Кришна, да бъдем сърдечни приятели. Понякога може да се чувстваме по-старши от Него, да се грижим за нещата Му, за нуждите Му. И също се съгласихме, че трябва да съградим съкровения храм в сърцето, светилището на бхакти.

Ала откъде да започнем, ако искаме да превърнем сърцето си в храм? Най-напред трябва малко да почистим. Там има прахоляк, вехтории, паяжини – трябва да ги махнем. Защо? Защото ако искате да поканите Божествената Двойка, Те харесват само хубави места. Затова трябва да Им предоставим най-доброто място – най-чистото, най-безукорното, най-прекрасно украсеното.

За щастие сърцето ни по начало е досущ като лотос. Единствено трябва да му позволим да разцъфне напълно. А когато всичко е готово – чисто, красиво подредено, украсено – следва да отправите покана. Без покана Те няма да дойдат. И каква е поканата? Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – „Моля Те, Господи мой, Моля Те, моя Богиньо, заемете мястото си на олтара на сърцето ми!”

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

Днес е специален ден. Точно както всеки друг в преданото служене. Днес е ден за пост – Екадаши. Това е единадесетият ден след пълна или нова луна. Време за малко себеотречение. Но не просто спазване на дори още по-специална диета, а момент да се празнува победата на Бог над материята. Всъщност това е смисълът на Екадаши. Тогава трябва да имаме Екадашита неспирно, нали – за да празнуваме победата на божественото над илюзията. Но нашият Бог е достатъчно милостив да разпредели Екадашитата само спорадично. Въпреки всичко, това е времето да помним Неговата победа.

Днес трябва да завършим нашето изследване на различните взаимоотношения с Бога. Остана само една от връзките, за която не сме говорили. Стана дума за пасивното отношение, за служенето, за приятелството и за родителската обич. Остана само едно, а именно любовните, интимни взаимоотношения. И тогава си мисля, че днес не е просто ден на себеотречение, а ден на добрата възможност да изучаваме или обожаваме – по-добре е да обожаваме – този божествен принцип.

Някои романтици казват, че най-значимото, най-интересното чувство на тази планета Земя в човешкия живот е любовната афера. Обаче дори още по-големите романтици биха рекли, че романтичната привързаност към Бога е най-важното нещо в цялото творение. Някои казват: „Бог е любов”. Други казват: „Любовта е Бог”. Откъдето и да тръгнем, все някъде ще се натъкнем на тази концепция за ентусиазираната привързаност и обич към божественото.

При все това, този божествен екстаз също се отразява на планетата Земя в телесното разбиране. Можем да кажем, че любовта, обичта, на най-ниското ниво е по-скоро инстинкт. Цялата природа действа на този принцип – инстинктивното привличане. Следващото ниво е този сладък трепет в сърцето – това е емоционалната страна на човешките взаимоотношения. Ако минем още по-нататък, съществува много дълбоко вкорененото човечно разбиране към другите, проявено като любов в щастливото съзнание. И най-сетне съществува най-необятният и дълбок духовен копнеж у нас.

Така че има голяма скала от разновидности, от различни отражения на тази привързаност. Затова трябва да я кондензираме до най-есенциалното ниво. Разбира се, има много какво да се каже за божествената любов. Но трябва да разберем, че от изпълняването на всички необходими правила и предписания ще последва осъществяването.

Нашият човешки живот е като училище, водоем пълен с уроци, от който черпим най-различен опит. В началото може да си мислим: „О, има толкова много предмети, които да изучаваме.” Обаче считам, само една е темата за изучаване в живота. Тя е най-финото, най-скришното, най-тайното изкуство – изкуството на божествената любов. Мисля, всички можем да се съгласим, че можем да живеем без крак, можем да живеем без мозък, но не можем да живеем без сърце. Ако то ни бъде отнето, оставаме като празна черупка. Затова трябва да пречистваме това чувство, да го кондензираме до такава степен, че да можем да го прилагаме в божествено служене.

Има множество различни начини да се обърнем към Върховния, но можем да кажем, че нищо не е по-привлекателно за Него, за Тях, от тази посветеност. И какъв е резултатът от подобна любяща посветеност? Резултатът е трепетът. От страна на кого? Кой ще бъде обзет от този трепет?

Отговор: Бог.

Свами Тиртха: Правилно. Божествената любов е толкова силна, че дори Бог не може да ѝ устои. Именно затова се възхищаваме на този принцип. И затова сме толкова щастливи, толкова благословени и толкова благодарни, че принадлежим към тази божествена школа.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Знаете, не е лесно с учителите. Защото те са твърде силни, а ние сме твърде слаби. Ще ви разкажа една история от нашата традиция. В Навадвип – това е едно много свято място в Бенгал, на брега на Ганг, близо до океана – живеел много прославен аскетичен светец. Името му било Гоура Кишора. Той принадлежал към ордена бабаджи; бабаджите са много отречени люде. Те на практика не отдават никакво внимание на външните формалности, живеят единствено за своя бхаджан – вътрешната си медитация. Този човек бил изключително сериозен. Толкова бил посветен на повтаряне на светите имена на Бога – Харе Кришна махамантра – че когато усещал: „Тя не идва на устните ми,” бил готов да скочи в Ганг да се удави. От това можем да разберем, че духовната практика всъщност не зависи от нас; нуждаем се от благословии, за да имаме успех в духовния живот. И така, Гоура Кишора бил в такова много отречено настроение.

Той имал добър приятел, Бхактивинод Тхакур; веднъж, в една бурна нощ, някой потропал на вратата на Бхактивинод. Той излязъл и видял пред вратата да стои неговият приятел бабаджи, който просто попитал: „Бхактивинод, имаш ли картофи вкъщи?” Бхактивинод се изненадал, сетне казал: Да, може би има.” Потърсил и намерил два картофа. Той ги взел и си тръгнал без дума да каже в бурята и нощта. Бхактивинод леко се озадачил. Помислил си: „Какво ще прави той с тези два картофа? Посред бурята, нощем?!” Нямал идея. Ала сетне започнал да вниква повече в историята. Накрая се вгледал в себе си и си рекъл: „О, Бабаджи Махарадж беше толкова милостив към мен! Явно съм бил развил привързаност към тези два картофа. Той дойде, за да прекъсне моята привързаност!”

И така, Гоура Кишора дас Бабаджи бил доста противоречива личност. Както споменах, обикновено от бабаджите се очаква да водят много простичък и аскетичен живот. Обичайно те имат само по една набедрена препаска. Обаче един ден той се появил в първокласно копринено дхоти, много елегантно. Най-некачественото дхоти се прави от юта, малко по-добро се прави от памук, още по-добро – от по-качествен памук, но най-доброто е от коприна – което е абсолютно забранено за аскетите. А пък той дошъл с такива елегантни, блестящи дрехи. Много неочаквано, много необичайно! Бхактивинод попитал: „Бабаджи Махарадж, какво е това?” А той казал: „Ами виж, толкова много негодници се обличат в хубави дрехи, затова си рекох: защо и аз да не си сложа такива.”

Но основно той живеел скрит живот. Знаете, ако си известен с това, че си велик светец, хората ще идват при теб за съвет. А той не обичал много да го притесняват. Затова решил: „Ще се скрия под една обърната наопаки лодка на брега на Ганг.” Обаче ако вече си прославен като отречен аскет и хората разберат, че си нямаш жилище, а се криеш под лодка, това само още повече ще добави към славата ти. Така че можеш да очакваш да те притесняват още повече посетители. Тогава той измислил добър начин да пропъди всякакви посетители; решил: „Ще взема да разхвърлям рибешки кости наоколо. Така хората ще си помислят, че се преструвам на аскет, а пък ям риба, и няма да идват вече при мен.”

Така че той се опитвал да скрие силата си. Понякога с по-голям, друг път с по-малък успех. Но имало един младеж, от чиято прозорливост не можал да се скрие. Това бил Бимал Прасад дас. Той бил син на Бхактивинод Тхакур – приятеля на Бабаджи Махарадж. Бил много образован, а също и много отречен. Бил заключил: „Каквото можах, вече го изучих. Чувствам, че сега се нуждая от учител.” И се обърнал към Бабаджи Махарадж за подслон. Как мислите, какво му отвърнал той? „Забрави! Не приемам ученици.” Опитвал се да се отърве от този младеж, но той бил много настоятелен: „Моля те, дари ми милостта си! Искам да стана твой ученик, искам да стана твой последовател!” Бабаджи Махарадж се замислил: „Как да се отърва от него?” Казал му: „Ще питам Махапрабху какво да направя. Ела пак утре.” Младежът бил изпълнен с очакване. Дошъл на следното утро и попитал: „Бабаджи Махарадж, пита ли Махапрабху?” А той рекъл: „Забравих да Го питам!” Накрая младежът избухнал в сълзи и казал: „Махапрабху дойде да донесе върховната безусловна милост, обаче изглежда аз съм изключен от тази милост.” Ала именно това бил победният миг на бъдещия ученик. Когато бъдещият учител видял колко е решителен, казал му: „Добре, иди се окъпи в Ганг и ела.” И тогава го приел като единствения си ученик. Единствения. Но този единствен обърнал тридесет хиляди към вярата на Махапрабху.

Така че не е необходимо да събирате ученици. Това е малък съвет към вас, когато станете гуру. Не е необходимо да събирате ученици. Вземете само един. Един е достатъчен. Един е достатъчен.

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Ачаряван пурушо веда[1] – тези, които имат водач, знаят, че ще намерят пътя си обратно към дома, при Бога. Това е много красива връзка на човешко ниво, прекрачваща и довеждаща ни до божественото ниво. И както обожанието на Майка Ганг е да вземем малко вода от нея и да ѝ я поднесем обратно, да вземем малко енергия от реката и да ѝ я върнем – по подобен начин какво е обожанието на духовния учител? Взимате нещо от него, взимате част от енергията му – но не забравяйте да му я предложите обратно.

Защо? Защото сме научили всичко от нашия учител. Той е бил този, който ни е показал как се поднася инсенс. Били сме толкова невежи, че не сме знаели как да поднесем една пръчица инсенс! Той ни е научил с каква цел са създадени цветята. Понякога ни учи как да готвим. Друг път ни учи как да се храним. Прабхупад – над седемдесетгодишен индийски садху – бил готов да показва на учениците си как се мие пода. И понеже бил много опитен стар учител, той знаел, че животът е труден. Особено ако се опитвате да практикувате някаква духовна дисциплина като млад човек, понякога е горчиво. Затова изнамерил начин – имал голяма кофа, пълна с гулаб-джамун, много вкусен сладкиш. Стотици топчета гулаб, плуващи в гъст сироп – наистина много сладки. И всеки път, когато някой от учениците му се почувствал обезсърчен от твърде голямата дисциплина и от прекалено многото служене, той взимал едно топче и го слагал в устата на ученика – за да го подслади, да му даде по-висшия вкус. Ние имаме низш вкус, съвсем незначителна способност да вкусваме красотата и хармонията на духовния живот; затова понякога се нуждаем от свръхдоза.

Така че естествено е да взимаме от енергията и благословиите на нашите учители, но не забравяйте да ги поднесете обратно. Тогава кръгът е пълен – получавате и давате, получавате и давате.

Затова сме признателни на учителите си – защото те са ни научили на всичко – и се надяваме да ги срещнем и във вечността. Разбира се, затова е нужно да се квалифицираме като добри ученици. Моля ви, ако искате да срещнете своя гуру във вечността, добийте качествата на добри ученици. Когато в следващия живот срещнете духовния си учител, по изражението му ще можете да разчетете доколко добри ученици сте били в този живот. Ако лицето му се озари от божествено щастие, можете да сте сигурни: „Той ще ме приеме и този път”. Но не и ако на лицето му се изпише неприкрит страх: „Леле, пак ли тоя! Не можах да се отърва от него…”

Затова понякога давайте почивка на учителите. „Аз съм твой вечен слуга.” „Бог да ми е на помощ!” Казвам ви, че каквото дадете, това и ще получите. И това не е проклятие – то е реалност, правило. Така че ако отдадете добро служене на своя учител, тогава, когато самите вие станете гуру – както Махапрабху е казал всички да станат гуру – можете да очаквате, че ще получите добро служене.

Но встрани от шегите – това е много красива и много съкровена връзка. И не се ограничава до човешкото ниво. Ние не се посвещаваме на някакъв човек, посвещаваме се на ангел, на Божи пратеник. Начинът да служим на духовния учител е да изпълняваме неговите заръки, да осъществяваме на практика неговите учения за съвършенство. Затова ние не се увличаме в гуруизъм или култ към личността, а искаме да следваме една личностна духовна култура. И затова почитаме Шри Гуру. Шри Гуру е божествена функция. Така че ако се посветим на Шри Гуру, на божествената функция, ще сме винаги в безопасност. И определено ще се срещнем във вечността.

(следва продължение)

[1] „Чандогя Упанишад” 6.14.2

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Преди говорих за гневния аспект на Майка Ганг; сега нека поговорим малко и за милостивия ѝ аспект. Например, тя е готова да приеме всякакво служене. На определени места в Индия обожават тази свещена река всеки ден. Има много красиви приношения на песнопения, огън, цветни гирлянди и съвместни молитви – много красиви церемонии на различни места. Но знаете ли кое е най-любимото приношение на Майка Ганг? То е най-простичкото и същевременно най-свидното за нея – обожават Майка Ганг със собствената ѝ вода. Гребват мъничко вода от течението, молят се и я поднасят обратно във вълните. Тъй като знаем, че тази свята вода е свещен предмет, а най-добрият предмет за приношение е нещо осветено, затова нека гребнем – вярно, от нея самата – но нека ѝ поднесем тази вода обратно. И какво се случва? Ако вземем малко вода от мощното течение на Ганг, с това тя ще намалее ли? Не, Ганг няма да намалее от няколкото капки, които сте взели. А какво става ако поднесете тези няколко капки вода обратно в реката? Тя нараства ли? Не, не нараства. Въпреки всичко нещо междувременно се случва. Ние сме се променили. Благодарение на това служене, благодарение на това приношение – ние сме се променили. Майка Ганг не се е променила. Но ние сме.

Разбирате ли пречистващата сила на водата на Ганг? Затова, заради този пречистващ ефект и заради тази връзка с Върховния, Майка Ганг също е считана за много, много милостива. Тя е като пример, като идеал за нас. И всъщност кой ни свързва с Бог? Кой е тази връзка? Това е учителят. Гуру ни свързва с Кришна, и затова Майка Ганг е като духовен учител – или по-добре да кажем, духовна учителка. Казват, че ако някой не е намерил своя духовен учител в човешки облик, може да се моли на Майка Ганг и да получи благословиите ѝ. Виждате колко е важна тази функция – да свързва хората с Бога!

И така, ако служим на Бог, ако служим на духовния учител, ще настъпи пречистващият ефект. Затова пътуването до Ганг е много благотворно. Индийците толкова много обичат своята свещена река! Всяка вечер се събират заедно да я честват. Особено по горното течение на Ганг, в Харидвар например, по време на тези церемонии, които обикновено са вечер, се поднасят специални купички от листа, където слагат малко цветя, гхи-лампа и малко инсенс, и ги поднасят във водите на Ганг. Това е начин и да се принесе пепелта на починалите предци и приятели в сетния им път. Казва се, че ако пепелта е поднесена в Ганг, това им осигурява пряка връзка с рая. И прощалната церемония е много красива, помагаща на душата да достигне окончателното си местоназначение. Защото ние, които все още сме живи, по този начин можем да помогнем на онези, които вече са си заминали, да имат леко и духовно преминаване.

Майка Ганг ни учи как да служим на Бога, как да достигнем Бога. Затова за нас тя е като учителка. И знаете, хубаво е да имаш закрилник. Хубаво е да имаш духовен водач. Гуру действа на много фино ниво. Той ни е като водач в духовното пътешествие. Може в началото да искаме от него някакви материални напътствия, ала по-късно ще проумеем, че духовните напътствия са много по-важни. Махапрабху е казал: „Всички трябва да станете гуру.” Но това не значи да си събирате ученици. Не, трябва да отговаряте на стандартите. Защото гуру е толкова озарен, че може да помогне и на другите да се просветлят. А ако някой ни помага да се заемем с този пречистващ процес и ни помага да се върнем обратно у дома при Бога, като Ганг, можем да сме му признателни като на духовен водач.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Макар преди да казах, че не е нужно да се пътува особено много, сега трябва да спомена едно място, което заслужава да бъде посетено. Това е Майка Ганг. Всички хиндуисти в Индия, които следват своята вяра, искат да посетят Ганг поне веднъж в живота си. Защо? Защото за тях Майка Ганг е свята, свещена река. Това всички го знаем. Обаче причината защо е свещена, не знаем.

Всъщност това си има история. Ганг не извира на тази планета Земя. Тя достига планетата, но идва от по-високо. В действителност идва от главата на Шива; едва след като се спусне по главата на Шива, достига Земята. Така можем да си речем: „О, значи оттам е пречистващата сила на Ганг – тя докосва главата на Шива и затова е свещена.” Толкова свещена, че хората ходят на Ганг, за да се окъпят и да се пречистят от греховете си. Ала всъщност Ганг е небесна река, или можем да кажем, космическа река. Тя навлиза в тази вселена през лотосовите нозе на Вишну. Така че тази космическа вода докосва нозете на Бога, след това докосва главата на Шива, а след това идва на Земята и ви пречиства. На Земята тя се появява в Хималаите.

Тази свята река е считана за жена, за майка. А каква е природата на майката? Обикновено е много нежна, но понякога е много гневна. Ганг понякога е много гневна – отнася всичко по пътя си. Пътища, мостове, храмове, хора – няма значение, тя ще отмие и пречисти всичко.

Веднъж поклонниците от един ашрам построиха много специална, огромна статуя на бог Шива вътре в самата Ганг. Имаше малък изкуствен остров и на една голяма скала там беше грамадната, наистина грамадна, два-три пъти колкото човешки бой фигура на Шива, седящ в медитативна поза. И обичайно водите много красиво си течеха при нозете на Шива. Докато една година огромни вълни покриха на практика цялото му тяло. Можете да си представите как седите и медитирате, докато полудялата река ви блъска. Така и стана – течението беше толкова силно, че отнесе статуята на Шива.

Затова на някои свещени места хората са сложили големи вериги, закачени за брега, и държейки се за тези вериги, можете да се окъпете в Ганг. Иначе течението е толкова силно, че просто ще ви отнесе.

Веднъж имахме възможността да посетим Ганг. Когато дойдохме късно, в ранното пладне, водата беше много студена. Беше много трудно човек да се окъпе по това време. Затова на другата сутрин решихме да сме по-сериозни в своята садхана и да идем да се окъпем рано сутринта. И казвам ви, по това време водата беше много приятна – направо топла! Изглежда Майка Ганг служи на тези, които идват рано, осигурява им топла вода. А онези, които са мързеливи и идват късно, получават само студена. Така че ако сме силни в своята садхана, можем да получим някои блага. Майка Ганг има и студена, и топла течаща вода; но топлата е само за тези, които идват навреме. Топла вода има, но преференциите са за тези, които са сериозни.

Обаче трябва да ви кажа, такова къпане е къпане в космичните води. Макар да е хладно, чувстваш се пречистен от греховете на безброй животи. Можеш да усетиш духовната пречистваща сила. И това не е материалното качество на водата, а духовното качество. Понеже идва от бог Шива и от Бог Вишну, божествената вода свързва с божественото.

Така че ако започнем пътуването си като човешки същества, ако започнем от човешкото ниво, нека идем на Майка Ганг – да се порадваме на божествената свързаност, да ни помогне да се избавим от греховете си, да ни пречисти така, че да достигнем едно по-високо ниво на съзнание и съществуване.

(следва продължение)