Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 вечер, София)

Много ви благодаря, че се присъединихте към нашата сесия днес! За мен наистина е чест, че сте приели всички трудности, за да дойдете тук. Независимо от студа и снега сте били готови да направите жертвата. Затова се чувствам длъжен да помоля за вашия принос. Моля ви, помогнете ми, откъде да започнем днешната беседа – от човешкото или от божественото ниво? Едно мнение казва: нека започнем от човешкото; обикновено другото мнение гласи: да започнем от божественото. Много добре, защото всъщност именно от това се нуждаем – от връзка между тези две реалности, човешката и божествената.

Ние сме обсебени от човешката реалност – която понякога има своите ограничения, друг път пътуването ни е по-успешно. Мисля, че всички сме добили опит какво представлява животът на тази планета Земя. Не знам как е при вас, но аз съм се натъквал и на успехи, и на препятствия. Провалът и успехът винаги присъстват на това ниво, в този човешки живот. Въпреки всичко ние имаме надежда и имаме цел. Имаме посока. И целта на живота ни не е по някакъв начин да приключим тази история, а да кристализираме шансовете на човешкото съществуване и да достигнем изначалната си позиция.

Затова трябва да отглеждаме своята духовна страна. Материалната страна винаги е ограничена. В началото си мислим: „О, животът е толкова дълъг! Ще ми се да съм пораснал!” – всички деца мечтаят за това. Сетне, като постигнеш целта си и вече си пораснал, пак не си доволен и искаш да си дете: „О, като бях дете беше толкова хубаво и лесно.” Така че една от тайните на човешкия живот е да изучим изкуството на удовлетворението. Друго правило за успешен живот е: като няма очаквания, няма и разочарования. Звучи малко неутрално, малко негативно, но мисля, че е много вярно.

И в крайна сметка, отвъд всички тези ограничения, трябва да култивираме вечната си страна. Ако просто разберем, че сме вечни, нов живот започва за нас. Това означава, че произлизаме от духовната енергия и трябва да намерим пътя си обратно към дома, обратно към Бога. Като вечни, съзнателни частици слънчева светлина, ако се изразим по този начин, трябва да открием пътя си обратно към дома, при духовното слънце.

Това е пътуване, животът е пътуване. И трябва да потърсим и намерим най-добрата дестинация. Хората обичат да пътуват. Ако сте на фиксирана работа, завиждате на онези, чиято работа е свързана с много пътувания. Това трае докато се сдобиете с работа, свързана с много пътувания; тогава вече не е толкова привлекателно.

Обаче в крайна сметка животът тук е пътуване. Започва с раждането и завършва със смъртта. Но какво е в края на краищата мястото, което търсим? Казвам ви, можете да отидете къде ли не по тази планета Земя – ще намерите все същите, или много подобни, правила. Да вземем, например, едно добро място – Хаваите. Имах приятелка от Хаваите. Беше тежка алкохоличка. За нея животът на Хаваите беше толкова отчайващ, че единственото решение бе алкохолът. Тогава защо да пътуваме чак до Хаваите? Животът може да е толкова нещастен и тук, в София. Каква полза от толкова пътуване?! Ала после тя промени начина си на мислене и реши: „Не, отказвам се от този жалък начин на живот и се захващам с духовна практика.” Виждате, дори в рая на земята може да се чувствате много нещастни – дотолкова, че да копнеете за духовно решение на проблема. Тогава защо да пътуваме до Хаваите в търсене на такова духовно решение? Защо не тук? Точно тук и сега.

И тогава можем да започнем духовното пътуване на живота си. Нужно ни е да възстановим връзката си с духовната сфера, с онези земи, където няма грешки. Как да достигнем онази равнина? Това също е пътуване, също е пътешествие. И е добре да следваме нещо, което да ни свързва с онова царство.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Свами Тиртха: Можем да кажем, че семейството е като общуване, като среща. Има различни характеристики, които могат да се срещат. Какво се случва, ако се среща егото на единия с егото на другия?

Кришна Прия: Кавга.

Свами Тиртха: Правилно, ако се среща егото, следва кавга. Всъщност по този начин и двете страни губят енергия. Това е съсипващо общуване. Затова можем да кажем, че когато само егото се среща в една връзка, това води до болно състояние на съзнанието. Кавгите пораждат още повече кавги. Това се нарича ро́га – „болест”. Резултатът от срещата на егото е ро́га.

Какво се случва когато се срещат телата? Какъв е резултатът от сливането на телата?

Санатана: Удоволствие, секс.

Свами Тиртха: Да, удоволствие. Правилно – ако се срещат телата, резултатът е наслада. Това е по-добре от съчетаването на егото, което води до болест. Съчетаването на телата води до наслада – поне нещо, което ни харесва. Води до бхога; бхога означава „наслаждение” – когато изпитваме удоволствие. Но уви, този тип наслаждение не трае дълго. Ако връзката ви се основава само на сексуално привличане, това може да се промени много бързо.

И така, имаме его и имаме тяло, с които да се срещаме, да се съчетаваме, да общуваме. Какво друго имаме?

Манджари: Ум.

Свами Тиртха: Ух, не споменавайте ума! Следващата стъпка, можем да кажем, е сърцето – срещата на сърцата. По-добре да кажа „сърцата”, отколкото „умовете”; когато най-добрата ви емоционална страна се среща, съчетава се с другия, какъв е резултатът от това?

Хаягрива: Обич.

Свами Тиртха: Правилно – истинска, дълбока свързаност, йога. Ако се среща егото – това е ро́га, болест. Ако се срещат телата – това е бхога, наслада. Ако се срещат сърцата – това е йога; вие сте единни, чувствате: „ето го моят партньор, моята партньорка”. Това е висш тип съюз. Да намериш партньора си в живота е толкова хубаво чувство.

Има само още една характеристика, която да съчетаем, и това е душата. Ако една атма срещне друга атма, би следвало да се получи према, божествена любов.

Така че, когато преживявате нещо, опитайте се да го анализирате спрямо тази структура: коя ваша страна взима участие в срещата: ‘”Дали е егото ми? Дали е тялото ми? Дали е сърцето ми? Или е душата ми?” И тъй като нашият стремеж и цел са все повече да достигаме до духовното ниво, озовем ли се на него, там само душата може да се съчетава, там само душата може да функционира.

Санатана: Тези нива са преплетени и трябва винаги да държим фокуса високо в йога, защото ако е насочен само в бхога, следва раздяла. А ако е насочен в йога, тогава може би можем да постигнем према. Правилно ли съм разбрал?

Свами Тиртха: Мисля, че да. Но какви са приоритетите? И кое е по-актуално в живота ми днес? Може в началото бхога да е много важна. Само че бхога много лесно може да се превърне в ро́га. И ако преминем през всички трудности на манталитета за наслаждение, както и на другата му крайност – противопоставянето, кавгите – тогава можем да постигнем по-висшия синтез на йога, по-висшия тип единение.

Защото семейството е ашрам, грихастха-ашрам. То е място за духовен напредък. Не е място, откъдето да избягаш: „Днес се провалих и ще избягам” – не! Един живот – един партньор. Знам, че е строго, но такъв трябва да бъде идеалът. Един живот – един партньор. Защо? Защото Бхактивинод Тхакур казва: Ние, живите същества, имаме биологичната склонност да се размножаваме. Този импулс трябва някак да се контролира – посредством свещен брак. Не да кацаш по всички цветчета в полето като пеперуда. Едно цвете.

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

Виждам, че мъжете, а също и жените, встъпят ли в семейни взаимоотношения, могат да се развиват добре. Проявяват много добри качества, животът им започва да се разгръща, поемат повече отговорност – така че това е израстване, голяма стъпка в живота. Ала встъпвайки в семейна връзка, има неща, които хората не знаят. В нашата традиция се казва, че когато се ожените, обменяте своята карма. Не всичко, но някаква част. В брака мъжът споделя своята позитивна карма с жената, дава ѝ половината от заслугите си. Затова, мои скъпи братя, ако искате да си намерите партньорки, натрупвайте повече добродетели, защото ще трябва да ги споделяте. А какъв е приносът на съпругата? Тя също дава половината от каквото е насъбрала – а именно проблемите. Всички имаме проблеми, всички сме правили глупости. Разбира се, и двете страни трябва да се развиват духовно и нравствено – но като цяло такъв е обменът. Затова съпругът трябва да е много силен и много добродетелен, за да носи не само собствения си товар, но бремето на два живота, на двама души. Именно по тази причина не се препоръчва да имаш много съпруги, защото да се мъкне толкова голям товар е нечовешко. Това не е за наслаждение, то е отговорност. Божествено е ако можем да се грижим за повече хора. Както Кришна, който е способен да се грижи за толкова много жени.

И така, когато съединяваме животите си, ние се договаряме, че ще споделяме съдбата си. Това е друга страна на връзката – да се осланяме един на друг.

Баладев: Гурудев, чувал бях, че във всяко семейство има проблеми и днес разбрах причината. Съпругът получава много повече негативни качества, взимайки половината от лошата карма на жена си, които трябва да компенсира с по-малко положителни качества, тъй като половината от добрата му карма отива у жена му. Струва ми се, че балансът е нарушен.

Свами Тиртха: Не, не, не, не е така.

Баладев: Опитвам се да разбера. Въпросът ми е какви качества трябва да развие съпругът?

Свами Тиртха: Именно в това е въпросът – в този обмен не се фокусирайте върху другата страна, фокусирайте се върху своята страна. Понякога се случва да не получите нищо от съпругата си, защото в нея няма грешки – тя е толкова чиста, толкова духовна, че не ви донася никакво бреме. Но дори в такъв случай можем да се квалифицираме все повече, за да споделяме духовна благодат с партньорката си.

Както ви казах, щом съединяваме животите си, значи ще споделяме каквото имаме. Да споделяме кармичния си товар – без значение дали е позитивен или негативен – е взаимна отговорност. И жените имат една много силна способност – да дават съвет. Това е дълг, и не само дълг, ами благословена способност на жената – да превърне къщата в дом. Разликата е огромна! Единственото, от което жената се нуждае, е внимание. Така че ако съпругът ѝ обръща достатъчно внимание, мирът в семейството е съхранен. Надявам се, че групата на гопите е удовлетворена; и сега мога да изразя единствената нужда от страна на гопалите.  Не забравяйте за тях, защото те също се нуждаят от едно-единствено нещо – да ги цените. Само това! Ако си умна жена, ще цениш мъжа си. Тогава всичко е добре. Тогава там са богинята и богът, защото всеки е удовлетворен.

И така, споделянето на отговорността, състрадателното отношение: „Не ме интересува какъв е товарът; готов съм да се грижа за този човек до края на живота си” – това е ангажиментът на съпруга.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Какви са признаците на родителското отношение? Първият е пущи – подхранване, когато храните Кришна. Той може да взима мляко от майка си, обаче това не Му е достатъчно. Иска повече, краде и масло. Защото млякото е животът, а маслото е любовта. Затова Той не се удовлетворява само с едното, нуждае се и от другото. И не Му стига само това, което е заделено за Него, но иска и онова, което се стремите да запазите за себе си. Ето защо краде. Ходи и при съседите да задига и тяхното масло. Тогава възрастните гопи отиват при майка Яшода да се възмущават: „Синът ти е твърде палав! Краде ни маслото! Трябва да направиш нещо. Нямате достатъчно масло у дома ли?” „Не, имаме много! И Той знае, че го пазим за Него.” Обаче Той не се задоволява с това, което е запазено за Него – иска което сме запазили за себе си. Ала не можете да запазите нищо за себе си. Маканчор ще дойде и ще отнесе запаса ви.

И така, това пущи, храненето, подхранването е много естествено и сладостно чувство. Майката винаги е щастлива, ако може да нахрани детето си. Има само една личност, която е дори още по-щастлива – бабата. Веднъж Гурудев каза на един бхакта: „О, когато ти си сготвил, храната все едно е сготвена от две баби!” Така че това е още по-високата степен на майчината любов и на силата ѝ да храни. Това ни е познато и тук, на Земята: като идете при баба си, кой е първият ѝ въпрос? „Гладен ли си?” Така че пущи – да храниш, да се грижиш – е нещо естествено.

Второто е чувството, че искаш да защитаваш Кришна. Помните, разказано е колко много неща все се случват на Кришна, и затова Майка Яшода се страхува. Затова обгражда тялото Му с всякакви заклинания и защитни магически формули. Понеже знае, че Божиите имена пазят, тя слага различни имена по различните части от тялото на Кришна – за да Го предпази от опасност. Украсява Кришна с няса-мантрите, докосвайки тялото Му. А също друг очарователен случай: когато Той повдига хълма Говардхана, най-напред възрастните гопали са омаяни, но по-сетне се осъзнават: „Ами ако е прекалено тежък? Такова малко момче да повдигне цял хълм – сигурно много Му тежи, нека Му помогнем!” И го подпрели с тояжките си.

Да кажем, че това са естествени функции. Но има и още една – взаимното щастие. Нанда Махарадж много обича сина си. Той е много запленен, когато Кришна му донася чапалите, чехлите. Това е признак на най-голямо уважение – да донесеш на някого чехлите. Тогава Нанда Баба взима своя син в скута си, прегръща го и помирисва главата Му. Забелязвали ли сте това – хората имат тази естествена склонност: когато прегръщат дете, особено малко детенце, по естествен начин си врат носа в главицата му. Подсъзнателно присъства тази любяща, нежна връзка. Много хубав, деликатен аромат има там – особено у бебетата; те обикновено миришат на мляко, обаче това не е мирисът на млякото. Всъщност там можете да усетите уханието на коронната чакра на чистото дете.

Но знаете, майчината и бащината любов заслепяват. Толкова често се случва. Когато Баларам казал: „Кришна яде пръст.” Майка Яшода рекла: „О, пръст ли си ял? Я си покажи устата!” Тогава грандиозно видение се разкрило пред нея. Кришна отворил уста и Яшода видяла вътре цялата вселена, всички стихии, всички богове, всичко; видяла дори себе си как наднича в устата на Кришна. Помислила си: „Не, това е прекалено!” Тогава за щастие котката бутнала гърнето с мляко и Майка Яшода дошла на себе си. Тя затворила очи: „Не, това е невъзможно!” А когато ги отворила, отново видяла пред нея да стои просто мъничкият ѝ син.  Ако сте в това настроение, ще искате да се отървете от божественото видение. Няма да ви е нужен прабху-даршан[1], нуждаете се от своя син в живота си.

И така, ватсаля-бхава, родителското настроение, е взаимоотношение, една от основните раси. И досущ като в човешките връзки това е много всеотдайно отношение, същото е и в божествените връзки – Майка Яшода може да понесе всичко.

Също не бива да забравяме, че в тази градация на различните отношения, всяко следващо съдържа в себе си предишните. Например, в служенето се включва устойчивото съзнание на неутралността. В приятелството ще откриете и служене. А всички тези различни характеристики и аспекти на взаимоотношения участват във ватсаля – грижовност, служене и т.н.

И накрая, личната реализация на един предан: веднъж Гурудев разказа какво бе видял в Навадвип, в ашрама на Шридхара Махарадж. Там имало една възрастна двойка и Гурудев ги попитал: „Моля ви, кажете нещо за себе си?” Те рекли: „О, когато разбрахме, че можем да влезем в такава близка връзка с Всевишния, че Той да ни стане като син, че можем да се почувстваме като баща и майка, ние решихме: това е нашето място!” Виждате, всеки се вдъхновява от определено отношение, от определено настроение – затова моля ви, стремете се да откриете своето.

[1] Прабху-даршан – да видиш Бога

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Ако разгледаме различните семейни отношения в духовността, обикновено виждаме, че хората, особено в християнството, имат разбиране за Бога като Отец. Тогава по естествен начин ние сме в подчинена позиция; Той е бащата, а ние сме блудните синове и дъщери. Ала понякога можем да развием разбирането и за друг тип семейни връзки – когато Бог не е само в ролята на баща, но приема и други роли. Например, можете да развиете настроение, в което да чувствате, че Бог е ваш син. Както бе казано – това е когато преданият развива съзнание на висшестоящ.

Но нека разгледаме първото настроение – когато чувстваш Господ като свой баща. Прадюмна е добър образец за това. Прадюмна е синът на Кришна и неговото отношение е описано много красиво. Казва се: „Той никога не разговарял с баща си в повишен тон. Едва си отварял устата – бил толкова почтителен. Дори не показвал, че лицето му е цялото обляно в сълзи; гледал единствено в лотосовите нозе на Кришна. Незабавно изпълнявал с послушание задълженията си, приемайки всички задачи като нектарни занимания. А ако Кришна не се съгласявал по дадени теми, той ги отхвърлял като отрова, дори да били сладки като нектар.”

Примерът на Прадюмна разкрива неговото настроение и уважение към Кришна като баща – мисля, че е голям образец. Кришна имал много синове, тъй като бил женен за всички тези съпруги в Дварака и от всяка от тях имал по десет сина. Когато тези синове видели, че Кришна се завръща в Дварака, такъв екстаз ги обземал, че започвали да правят какви ли не грешки. Знаете, когато сте превъзбудени, губите самообладание; същото се случвало и с тях.

Какви са признаците на такова едно отношение на послушен син? Да изразяваш уважение, да се покланяш, да си винаги много кротък и смирен; да си покорен, готов да приемеш всички наставления; те дори се владеели да не се смеят или кашлят пред Кришна. Толкова били почтителни. И също така не обсъждали личните дела на Кришна. Как тогава ние искаме да говорим за раса-лила? Къде е преди това пълното уважение? Къде е дълбокото покорство? Значи, може би имаме какви още качества да развием, преди да навлизаме в личните теми.

Това е един мъничък аспект – когато приемаме Кришна, или Върховния Бог, като баща. Но често четем или слушаме за другата страна на семейните взаимоотношения – когато Майка Яшода и Нанда Баба играят ролята на майка и баща. В предишната степен преданият се обръща към Кришна по много почтителен начин, ала когато Кришна идва като дете, това е дори още по-привлекателно. Естествено е ние да се чувстваме подчинени, но е толкова хубаво, че Той е готов да дойде като подчинен. Как е възможно това? Защото Нанда и Яшода изпитват такава завладяваща любов, че дори Кришна не може да устои.

И така, една концепция в семейните отношения е Богът-отец. А тук се натъкваме на противоположната концепция – Богът-син. Единият начин е да извършиш всички отречения и да кажеш всички молитви, та да дойде Кришна като член от семейството ти. Това са или много чисти души, или вечни придружители на Бога. Другият начин е да развием подобно съзнание, подобно отношение, и да ценим настроението, в което можем да се отнасяме към Кришна като към любим син. Този вид култивиране е по-благоприятен – да изпитваме това настроение, отколкото да имаме тъй наречената „кръвна връзка”. А това настроение е специална благословия или от Кришна, или от някой чист предан. Обаче за да се развие напълно това настроение и да получи отклик от Бога е необходимо пълно, цялостно пречистване.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Дълго време считах, че хората трябва да се присъединяват единствено към духовната традиция, към сампрадаята. После, когато някои от младите предани започнаха да се женят, видях, че те се присъединяват към друга традиция – семейната традиция. Тогава незабавно получаваха всички блага на тази традиция – започват да валят подаръци, някой започва да се грижи за дома им, идват пари. И разбира се, всички са много доволни, че „Ето, и някой друг живее по нашия начин”. Тогава проумях, че това всъщност е много хубаво. Защото означава, че ви спохождат всички благословии на тази семейна традиция, стига да следвате правилата ѝ. Естествено е да се стремим да споделяме това, което имаме, да се стараем да поддържаме традицията, на която принадлежим – това е хубаво. А ако съумеем да обединим ползите и от двете традиции – да задоволяваме житейските нужди в семейството, а също да осигуряваме и духовни блага, идващи от духовната сампрадая – мисля, че това е най-добрата комбинация.

Повечето от хората живеят във взаимоотношения. Защото ние, хората, сме социални същества. Чудех се защо е така? Защо изпитваме нужда да имаме някой край себе си? Нуждаем се от партньор – защо е така? Тогава разбрах, че това има своята основа във философията. Изначално, като души от духа, ние принадлежим на някого. Не си летим просто така самички насред необятната вселена. Ние принадлежим някому – това означава, че поначало имаме взаимовръзка, взаимоотношения. Ние принадлежим на Бога. А на този материален план сме забравили за тази вечна връзка и тук можем да получим само заместител. Именно затова се стремим да намерим партньор. Ако искате да си намерите някаква компания, не забравяйте за тази страна – че изначално имате тази склонност, това привличане, и затова търсите някаква връзка тук.

Затова изглежда малко необичайно, когато някой не е женен. Като стар ерген или стара мома. Или пък монах – о, това е съвсем необичайно. Нещо странно, нещо различно. Пък и аскетизмът „не е” кой знае колко стара традиция – едва на няколко хиляди години е.

Но семейството се състои от определени участници: баща, майка и деца. В днешно време понякога са: баща, баща и деца; или майка, майка и деца. Защото днес хората говорят за своите права: „Аз имам правото да избирам!” Ами децата? Те имат ли някакви права да изберат комбинацията баща-баща или майка-майка? Защо не помислите за техните права, а? Щом сте за свободата на избора, щом сте за „правото” да избирате своята сексуална ориентация, защо не осигурявате същите права и на децата, които не могат да избират, а са зависими от вас? Този аргумент е фалшив! Той е погрешен. Аргументът е фалшив – не говорим се сексуалната ориентация, защото тя си е нещо лично. Но аргументът е неправилен.

Тази единица, семейството като единица, има различни функции. То е една малка общност, можем да кажем санга. Биологичната функция е размножаването – това е очевидно. Социалната функция е да осигури стабилност и спокойствие в обществото. Индивидуалният принос на този ашрам е, че можете да развивате своя характер. Семейството също е и място за обмяна на обич – топлотата на дома. Така че това не е просто къща, това е дом – усещането е съвсем различно. Семейството служи за развиване на тези любящи взаимоотношения. А на по-висшето духовно ниво – да си помагаме един на друг по духовния път. И в края на краищата да виждаме съпруга или съпругата си като изпратени ни от Бога – да развием такава визия, да съумяваме да виждаме представители на божественото в непосредствения си семеен кръг. Да виждам бог в своя съпруг – кой може да стори това, кой може да има такова виждане? Само една богиня. Така че ако искате да виждате богове в съпрузите си, моля ви, добийте качествата на богини. Не очаквайте първо от тях да станат богове, а след това да признаете качествата им. Не, развивайте себе си; пък сетне е лесно.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

Разговаряхме за различните нива на духовни взаимоотношения между човешките същества и Всевишния. И забелязахме една стълбица, която ни помага да разберем не толкова значимостта, колкото градацията на тези различни отношения. Най-напред разбрахме, че трябва да има известна стабилност на съзнанието. Сетне разбрахме, че посветеността към Бог следва да се изразява по-активно. Първото ниво е по-скоро неутрално или пасивно признаване на Неговото съществуване, докато второто е когато даваме своя отклик. Той ни дава живота; аз давам своя живот. Тогава идва служенето; когато става все по-стабилно и задълбочено, то се превръща в един вид приятелство – по-целокупна любов. По стълбицата от неутралността през подчиненото служене достигнахме до равнопоставеното отношение. И имаше намек, че понякога по-старите приятели, които са малко по-големи от Кришна във Вриндавана, се чувстват като доброжелатели или закрилници – тоест започват да се чувстват по-висшестоящи. И по този начин достигаме до следващото стъпало в мистерията на взаимоотношенията, когато ще говорим за семейните връзки с Върховния – това се нарича ватсаля-раса.

Най-напред трябва да започнем с важността на семейството. Разбира се, семейните взаимоотношения са много важни за нас. На практика всички вие живеете в семейства или идвате от семейства. Дори аскетите – и те не са донесени от щъркелите. И те произхождат от семейства, нали? Затова семейството се счита за ашрам – място или жизнено стъпало за духовна практика. Така че това не са просто някакви финансови отношения между двама души или пък взаимно привличане между телата, но нещо повече – това е духовна връзка. Затова семейството е много важен начин да изразим своите човешки чувства и да ни помогне да развием божественото си отношение.

Значимостта на семейството е много дебело подчертана и в самото начало на „Гита”. Докато семейните традиции са добре поддържани, всички останали слоеве на обществото са много хармонични. Ала нарушена ли е семейната традиция, тогава започват да идват много нови, нежелани и не толкова хармонични поколения, от което може да последват неволи.

Какво е вашето мнение, за какво е предназначен семейният живот?

Отговори: Да поддържа духовността. Съюз за духовно израстване. Грижовно отношение. Стабилност. Възможност за служене. Сигурност.

Свами Тиртха: Много добре. А нещо по-романтично? Сбъдване на мечтите ни? Това също е част от надеждите ни поне. Аз чувствам, че семейството е много добро за развиване на някои много силни качества. Едни от качествата, които определено трябва да развиете когато сте в брачни отношения, са смирение и търпение; а също и отговорност. Защото щом сте влезли в тези отношения, не можете да скачате на воля навън. Това е отговорност. За да се поддържа една връзка дълго време, практически за цял живот, не че вие трябва да търпите партньора си, а той или тя трябва да изтърпят вас. Така че без търпение няма да се получи. Също и смирение – защото несъмнено ще има ситуации, в които няма друго решение, освен да кажете: „Добре, съжалявам, сгреших, вината е моя.” Затова ако приемем, че можем да развием много добри качества, и освен това че искаме да се развиваме духовно, тогава независимо дали семейните ни отношения са успех или провал, ще е добре и в двата случая. Защото ако са успешни, ще можете да развиете добрите качества. Ако са провал, ще разберете, че „Това не е моят път”. Тогава можете да развиете други добри качества, като например отречение, свобода, независимост, посветеност към Бог. Така че и в двата случая е добре. Или вървите по правритти – позитивния, успешен път, или по нивритти и тогава виждате: „Съжалявам, не става” и продължавате нататък.

Освен това семейството е място за контролиране на една телесна функция – сексуалността. В началото на живота си човешките същества обикновено са незасегнати, неповлияни от сексуалния импулс – поне не много. Впоследствие, на определени житейски етапи, когато сте на двадесет, не можете да си представите живота без романтика, когато тази сила започне да се проявява в живота ви. Така че биологичната зрялост настъпва в късните фази на пубертета, но обществената зрялост идва малко по-нататък – когато имаш не само способността, но и отговорността. А особено за мъжете, формирането на характера – като мъжка фигура, като истински нравствено стабилен човек – настъпва в късните двадесет години.

Семейството е много добро изобретение, така да се каже, на обществената структура. Защото заради известни биологични фактори, размножаването при хората е доста сложно. Лесно е да се направи дете, но е трудно да се запази, да се отгледа. Знаете, някои други видове от животинското царство също са си много верни един на друг. За хората също се препоръчва да са си верни, защото по този начин можете да защитавате децата си по-добре, можете да им осигурите закрила. Да намерите партньора си в живота не означава просто да контролирате сексуалния си импулс, но също да поддържате мистерията на живота под формата на своите деца и да се грижите за тях. Така че зависи от качеството на различните аспекти в живота какво виждаме.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Парамананда: Бях много силно вдъхновен от двете причини Кришна да напусне тази планета. Едната причина беше да си тръгне, за да не си тръгва никога. А другата – за да се върне.

Свами Тиртха: Благодаря ти, че ми напомни, защото това са начините, по които Кришна никога не си отива. Макар да се е оттеглил, Той никога не си е тръгнал.

Но това, което казваш, е много важно – как ще се върне Той, как ще дойде отново? Знаем официалния начин – Той ще дойде като юга-аватар в необходимото време и ще извърши необходимите неща. Обаче ние имаме нужда от лична среща, от рандеву. А тази среща можем да усетим чрез мистерията на святото име.

Веднъж в Южна Индия бил дъждовният сезон. Това означава пороен дъжд; един странник поискал да се скрие от дъжда в изоставен храм. Той бил в руини, но все пак имало някакъв покрив, който да го запази от дъжда. Притъмняло, станало късно, когато не щеш ли и друг пътник се появил. И вече били двама търсещи подслон от дъжда. Като разбрал, че в руините вече има някой, вторият попитал: „Може ли да ме пуснеш да се приютя и аз при теб?” Той отвърнал: „Да, разбира се, ела, има достатъчно място! Можем да го споделим.” И двамата били садху, странстващи отшелници. Дъждът се усилвал, нощта ставала все по-тъмна. Ненадейно изникнал и трети човек, който помолил за подслон. Те казали: „Разбира се, ела! Има достатъчно място за трима.” После настанала дълбока и тъмна нощ. Чувал се само звукът на дъждовните капки. А щом няколко садху се съберат в дъжда, какво могат да правят? Те започнали да разговарят за прекрасните и славни качества на Кришна. Единият казал нещо, другият добавил, а третият им отвърнал. По този начин прекарвали времето си в мрака, насред изоставените руини. Изведнъж обаче се умълчали. Сетне единият рекъл: „Забелязвате ли нещо?” Другите отвърнали: „Да, забелязваме. А ти какво усети?” Той казал: „Усетих, че не сме сами. Усетих, че не сме само тримата.” „Да, нашият Бог е тук с нас.”

Така че, нахам васами ваикунтхе/ йогинам хридайе на ча/ мад бхакта ятра гаянти/ татра тиштхами нарада[1] – “”Аз не съм на Ваикунтха, не съм в сърцата на йогите, но всеки път когато Моите предани се събират да прославят качествата Ми, Аз несъмнено съм там, о Нарада.”

И така, как ще дойде Той? Как ще дойде отново? Това е начинът. Ако прославяме Всевишния чрез арадханам – вътрешна медитация, или чрез киртанам – възпяване на Неговата слава, възпяване на светите Му имена – Той ще дойде. Затова пеем тази толкова красива молитва: „Кришна, дай ми милостта да служа на Твоите имена!”

Нека се надяваме това да се случи – милостта е с нас, или поне с вас!

[1] „Падма Пурана”, Уттара-кханда 92.21-22

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

В сърцето си ние имаме някои способности – да мислим, да желаем и да чувстваме. Така че съкровеността на сърцето ви е тайният храм за най-добрите ви мисли, за най-доброто от силата на волята ви и за най-красивата ви обич. Затова моля Те, мой Господи, приеми този мандир[1] на сърцето и душата ми за Своя обител! Мама мана мандире[2]. Това е нашата програма за този живот – да съградим вътрешния храм и да доведем най-добрия обект на обожание.

Не е ли красиво: „Ще Ти донеса най-прекрасните цветя!” Съществуването на цветята е пряко доказателство за съществуването на Бог. Инак би било невъзможно да ги има! Без съзидателния творец е невъзможно. Прекрасна форма, цвят и аромат наведнъж – при това с дълбок смисъл. Ако дадете цвете на някого, това е директно послание. И така „Ще Ти поднеса най-прекрасните цветя!”

И освен това „Ще Те обожавам с най-деликатното ухание на сандалово дърво.” Сандаловото дърво е много ценно. В Южна Индия сандаловите дървета даже са заведени под регистър; всяко дърво има номер, за него се грижат, не можете да го сечете. Защото трябва да се чака поне 15-20 години, за да произведе сандаловото дърво аромата си. Много дълго време е нужно да се създаде есенцията.

В „Рамаяна” е разказана една много поучителна история за сандаловото дърво. Сандаловото дърво от само себе си излъчва аромата си, независимо как се отнасяте с него. Дали ще се отнасяте добре или зле – то все ще излъчва същото ухание. Дори какво се случва, ако отидете с брадва при някое сандалово дърво? Ако започнете да го сечете с брадвата, то обгръща острието със своето благоухание. Значи дори насилствена атака да връхлети дървото, то я посреща със същата уханна хармония. Затова великите, себеосъзнати светци ги сравняват със сандаловото дърво. Колкото и дивашки да се отнасяте с тях, те ще отвръщат по един-единствен начин – ще бъдат единствено ваши доброжелатели. Така че „Възлюби врага си” – сандаловото дърво е много покорен ученик на Исус Христос. То дарява есенцията си дори на враговете. Мисля, че има много какво да научим.

Затова ароматът, парфюмът на сандаловото дърво е много скъп. Дървесината трябва да се нареже на много малки парченца, сетне да се вари и да се дестилира есенциалното масло. Истинското сандалово масло е на цената на златото. Затова можем да считаме това дърво и неговото масло за есенцията на фауната на планетата Земя – това е нещо много, много ценно. И него „аз ще използвам, за да Те обожавам.”

Но има и още някои изисквания за обожанието. Не само красивите цветя и не само есенциалното масло на толкова скъпото сандалово дърво, но „Ти заслужаваш най-добрата вода и най-добрия огън.” Нашата любов блести в очите ни. Затова „Идвам да Те обожавам с пламъка на очите си и с водата на сълзите си. Това са най-есенциалните неща, които мога да извлека от себе си. Светлината на моите очи – нея Ти поднасям! И несекващия извор на моите сълзи – това Ти поднасям.”

Тези са най-най добрите предмети за обожание. Затова „Независимо дали живея или умирам, аз съм Твой безусловен слуга. Дживане-маране гати[3] – дали живея или умирам, аз съм завинаги свързан с Теб.” И така, ако съградите вътрешния храм за обожание в сърцето си, можете да използвате само най-добрите елементи за това обожание.

(следва продължение)

[1] храм

[2] Песен на Бхактивинод Тхакур

[3] Ред от песента „Сакхи-вринде вигяпати” от Нароттам дас Тхакур

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

 „Веднъж Кришна и Арджуна пътували. Кришна казал: „О, Арджуна! Толкова съм жаден! Донеси вода отнякъде.” Докато търсел вода, Арджуна забелязал птици да летят насам-натам по посока на река Ямуна. Стигайки там, той видял Ямуна да се лее сладостно с чистите си и бистри води. Зърнал и една възрастна белокоса жена, която била в транс. Аджуна я обиколил в израз на почит. След известно време, когато възвърнала външното си съзнание, той я попитал: „Майко, коя си и защо медитираш на това място? Тук няма никой. Какво правиш на брега на река Ямуна?” Жената почтително отвърнала: „Аз съм тук от стотици и хиляди години. Искам да бъда гопи във Вриндавана и искам да служа на Радха и Кришна да се срещат. Нарада имаше добрината да ми даде гопал-мантрата и кама-гаятри. Аз извършвам арадханам чрез тези мантри – това е моето съкровено обожание в медитация.” Арджуна се върнал при Кришна и Му разказал какво е видял. Тогава Кришна отишъл при старицата и ѝ дарил благодатната си милост.

Това са някои от причините за спускането на Кришна в този свят. Има толкова много истории и толкова много причини, че би отнело около десетина дни да ги разкажем всичките.”[1]

Това бяха причините за спускането на Бог в този свят. В края на предишната юга, Кришна е напуснал тази планета, тази равнина на съществуване. Но защо? Само по две причини: за да не си тръгне никога от тази планета; и също в надеждата да се върне. Как така – тръгва си, за да не си тръгне?!? Тръгва си, за да се върне?! Как да разбираме това?

Той си тръгнал. При много странни обстоятелства – ние не говорим много за това, но по много чуден начин Той напуснал тази планета Земя. Тогава как така не си е тръгнал? Той си взел почти всичко в духовното небе. Но оставил няколко представители тук. Например, оставил тук „Бхагавата Пурана”, считана за директно въплъщение на Върховния. В този смисъл тръгнал ли си е? Не си е тръгнал.

Освен това Той винаги присъства чрез Своето свято име. Мъдрите учители казват, че няма разлика между святото име и личността, която то описва. Така че докато има и един, който повтаря святото име на Кришна, нима Той някога си е тръгвал? Той е тук. Посредством Своето свято име Той присъства. Шрила Шридхара Махарадж казва, че в света на звука, Той се проявява като святото име. А как ли се показва в света на формите?

Отговор: Като мурти?

Свами Тиртха: Правилно! В прекрасните арча-виграха форми. Нима някога си е тръгвал? Той присъства винаги. Докато има и един храм, където Го почитат, Той присъства винаги. Така че трябва да имаме такова виждане – да долавяме присъствието на Всевишния по всякакви възможни начини.

Илюзия означава дяволска дезориентация. Истинската духовна практика означава божествена ориентация. От това се нуждаем – от божествена ориентация, за да не губим никога Кришна, да не губим никога усещането и съзнанието за Неговото присъствие. Този е начинът да почувстваме, че цялата тази околна среда е свещена. Този е начинът дълбоко да проумеем и преживеем, че можем да осветим и храма на своето сърце.

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараяна Махарадж