Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Гросмайсторското ниво на казване на истината е когато се прави с такъв заряд на обич, че на човек дори не му и минава през ум да се обиди или нещо такова. Всъщност тази практика можем да научим от нашите шастри. От кришна-лила можете да разберете как да изправяте другите пред истинското им лице.

Знаете, че Кришна се движи много бързо – тича тук и там, винаги те пържи в опасението, че ще си тръгне. Как можеш да спреш някого да не тича нагоре-надолу? Някакви идеи?

Някой: Като бъде застрелян!

Свами Тиртха: Всъщност именно така е избрал Кришна да напусне планетата. Позволил е да бъде застрелян. Обаче разбрахме, че трябва да започнем от ахимса, нали? Не убивай – това беше първото послание. Така че ако искате да спрете някого да тича нагоре-надолу, може би можете да го уловите за ръката. Но какво ще стане? Той е толкова силен, че ще ви повлече със себе си. Това не стига; да го хванете за ръката не е достатъчно. Какво да хванете тогава?

Отговор: Сърцето.

Свами Тиртха: О, сърцето – това е романтично. Много хубаво, но бъдете практични.

Някой: Да му дадем захар и гхи.

Свами Тиртха: И той ще хукне към сладкишите – добра идея. Обаче ако го хванете за нозете, той няма да може да бяга. Това е препоръка, която гопите са последвали: ако искаш да уловиш Кришна, улови лотосовите Му нозе и им направи малко масаж. Тогава Той ще се почувства удовлетворен. Той също е добър кандидат за маха-врата – практикува съвършено удовлетворение. Погалиш Го мъничко и Той се чувства щастлив – не помръдва, наслаждава се на ситуацията. Но тогава гопите имали какво да кажат – когато Той вече не можел да мърда. „Какво разбираш Ти под любов? Какво въобще знаеш за любовта? Що за любим си Ти?” Кришна започва да се чувства неловко. „Леле, спипаха Ме.” Но всичко това е много научно, защото тогава те започват да обясняват: „Има три типа любими. Първата категория е този, който споделя полученото – тоест получи ли любов, ѝ отвръща. Първа класа. Вторият тип е дотолкова преизпълнен с чувства, че дори и да не получава нищо, пак дава. Третият тип: независимо дали получава или не, не дава нищо. Ти какъв тип любим си?”

Така че ако искате да отправите някое по-силно послание към свой партньор, към приятел бхакта, към съпруг или съпруга – най-напред му уловете нозете. Тоест първо му отдайте служене. Накарайте го да се чувства удовлетворен. Пък след това предявете посланието си. „Що за любим си ти? Какво въобще знаеш, какво разбираш от любов? Защото ние имаме съвсем научно разбиране за това.”

Това е нашият маха-врата – да хванем лотосовите нозе на Бога; тогава и сърцето ви ще бъде уловено, и способността ви да служите с масло и захар ще бъде включена. Тогава няма да ви е нужен никакъв друг технически контрол над ума. Просто сте там! Нямате втора или задна мисъл. Това е първата ви и единствена реалност.

И така, за да бъдете напълно компетентни в маха-врата, ето нашето предложение. „Кристално-чиста посветеност към всевишния, състрадателни чувства към другите живи същества и способност да се хармонизират всички различни аспекти на ежедневието с божествената истина. Това е каймакът на духовния съвет за всички тези, които търсят същината на абсолютната истина.”

Така че, това е смиреното ми предложение за вас. Стремете се да приемете тези три принципа в сърцето си и в ежедневния си живот: кристално-чиста посветеност, състрадание и хармония.

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Споменахте преди, че е добре да имаме приятели навсякъде и аз исках да попитам: кой е истински приятел?

Свами Тиртха: Вие трябва да бъдете истински приятели за другите! Недейте да чакате другите да се отнасят приятелски с вас; вие им бъдете приятели. Тази история също започва от вас. Не очаквайте да ви обичат и оценяват, но се стремете вие да служите на другите и да ги обичате.

Прем Прасад: Стига да го разбират. Защото понякога те не разбират.

Свами Тиртха: Това си е тяхна работа. Нашата работа е да се отнасяме приятелски.

Прем Прасад: Няма да се случи изведнъж. Бавно-бавно.

Свами Тиртха: Бхавно[1]. Ако сме пълни с бхаава, тогава ще се случи. Защото в този смисъл приятелството не е чувство. Не е нещо, което ме удовлетворява мен, което ми е приятно на мен. Приятелството е визия. То е отношението ни към нещата като цяло – приятелско отношение. Да си в добри отношения в Бога – това си е философия, можем да кажем. Не е чувство, а виждане. Любовта не е чувство, а виждане. Тя е състояние на съзнанието. Защото чувствата идват и си отиват, променят се през цялото време. Те са продукти на ума. В повечето случаи – на неконтролирания ум. И какъв ще бъде резултатът – тези горчиви плодове, за които говорихме в началото. Очаквате от другите да ви направят щастливи. Това е романтично! Романтично се равнява на глупаво, но казано по-учтиво. Бъдете умни! Умейте да виждате отвъд матрицата.

Приятелското разположение е цялостен подход към живота. Това не е очакване, а служене, отношение. Познавам човек, който има такова приятелско благоразположение практически към всички. Обаче има такива, които считат дори и него за враг. Но това си е тяхна работа. Вашата работа е да добиете такова приятелско отношение.

Все пак, да бъдем практични: кой е истински приятел – това е много добър въпрос. Защото обикновено хората смятат за „приятел” някой, който замазва грешките ни. Да речем, сред бхактите сте много добри приятели с някого: „Аз си знам твоята мая, пък ти не излагаш на показ моята мая. Първи приятели сме! По този начин си служим добре един на друг, нали? И сме в дълбоко разбирателство.” Нима това е истински приятел!? Ти залиташ близо до ръба, а някой идва и те блъска надолу – това добър приятел ли е?! Не е! Добър приятел е този, който ще дойде да те спаси, като ти посочи проблемите ти.

Обаче и онези, които са начинаещи в това отношение, също ще дойдат да ти навират в носа всичките ти недостатъци, да ти покажат какъв си всъщност. Обикновено това е обидно. Ала майсторската степен тук е да показваш на хората истината за самите тях по такъв начин, че те да се радват на това и да го приемат. А гросмайсторското ниво на казване на истината е когато се прави с такъв заряд на обич, че на човек дори не му и минава през ум да се обиди или нещо такова. Той не се засяга.

Прем Прасад: Трябва да се радваме, когато ни посочват слабите ни страни.

Свами Тиртха: Да, трябва да сме готови за това. Защото то е скок в тъмното, нали? Но се надяваме, че като скочим, ще има кой да ни хване. Затова можете да се чувствате в безопасност.

(следва продължение) 

[1] Игра на думи; „бавно” на български по звучене напомня на „бхаава” (изпълнено с чувства) на санскрит

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Всъщност това, което е споменато в „Йога Сутрите”, са основните йога практики като цяло. Но каква е специфичната характеристика на бхакти като практика? Всички велики светци и пророци на бхакти дават своите тълкувания. Едни казват, че специфичната характеристика на бхакти е стремежът да се прозира божествената същност навсякъде. Други казват, че бхакти е да си се посветил в служба на Бога. Или да следваш тези правила, препоръки и забрани много задълбочено. А пък Нарада Муни казва, че бхакти е божествен нектар. А да сме отделени от нашия любим Бог е най-голямата болка – това е бхакти. Така че трябва по-фино да настроим разбирането си за йога като цяло и по-специфично за бхакти-йога.

В действителност в нашите практики са включени всички останали части и духовни практики на йога. Йогите най-общо практикуват асани; а каква е нашата асана? Да седиш на лекция два часа – какъв голям самоконтрол! Каква е нашата прана-яма? Да пееш толкова много, че гласът ти да се изгуби. А какъв е нашият контрол над ума? Да помним тези, които обичаме.

И накрая ако позволите да споделя нещо лично, което се случи с нашия Гурудев. Веднъж пътувахме към вкъщи, към главния му ашрам. Той се връщаше от пътуване по света, където се бе срещал със свои духовни братя и старши наставници, и бе насъбрал много – не просто информация, а впечатления. И споделяше впечатленията си – някои хубави, някои не толкова радостни. Беше в много сериозно настроение. Споделяше и разпитваше за разни неща. Затова започнахме да докладваме. Пътувахме 6-7 часа, а той през повечето време мълчеше; беше смазващо мълчание. Понякога казваше нещо, което да ти разбие сърцето. Друг път казваше нещо да накара душата ти да полети. Например, трябваше да минем през място, където служеше един бхакта, но той вече беше тръгнал от този ашрам, за да се включи в празненствата в Нанда Фалва. И когато казахме на Гурудев, че този предан го няма вече там, за да ни инструктира той каза: „Невъзможно! По времето на Прабхупад не можеше да става и дума да отиваш от едно място на друго без разрешението на духовния учител – невъзможно!” Това беше нещо, което да ти стегне сърцето. Да те накара да се замислиш: „Дали самият аз действам с благословиите на духовния си учител или не.” Последва нов половин час мълчание. Време за размисъл. Но когато започнахме да му докладваме, по онова време един от духовните ни братя беше наистина в пълен екстаз. Ставаше пръв, лягаше последен, беше готов за всякакво служене и наистина компанията му тогава беше като истинска глътка екстазна преданост. Така че едва намирахме думи да изразим чувствата си към него. Тогава Гурудев се промени. Той мантруваше, вдигна ръце нагоре и каза: „Това е животът – да славиш бхактите! Това е истинският живот!” Това беше нещо, от което душата ти да полети, но определено бе последвано от друг половин час дълбоко мълчание.

Така че всички практики на останалите школи на йога са включени в нашата. Но за да овладеем ума си, най-добре е да славим другите.

Ето, сега знаем как да бъдем истински кандидати за маха-врата, за този велик обет за съвършенство. Когато сме вече на кукичката, когато не можем да сторим нищо, за да избягаме, тогава нашите врата, тапа, мантра и джапа – нашите обети, отречения, медитации и мантруване – са по-сигурни.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Причините за лошите, пагубни действия са: кама[1], кродха[2] и невежеството. Такава е причината за насилието и за всички останали грешки. Тези въздействия могат да са слаби, средни или силни. Те ще донесат горчивите плодове на незнанието и страданието.”[3] Мисля, че тази част е позната на всички ни. Вкусвали ли сте подобни горчиви плодове?

„Но кое граничи със стабилния мир? Ако можем да се откажем от чувствата на противопоставяне. Ако сме силни в истинността, в позитивното отглеждане, това ще означава, че можем да владеем действията си, както и плодовете на своите действия. Ако избягваме да крадем чуждата собственост, всички добри качества ще ни споходят. Ако се самоконтролираме чрез практикуване на брахмачария, тогава ще бъдем много смели. А ако не зависим от поддръжката на другите, ще можем с лекота да разберем причините и целта на раждането.”

Виждате, култивирането на тези забрани ще донесе много проникновени резултати. Махапрабху е казал, че за да практикуваме духовен живот подобаващо, три качества са ни необходими: искреност, решителност и смелост. Ако искаме да постигнем най-висшето, трябва да сме смели. Това е скок в тъмното. Но каква полза да скачаме на светло? В това няма никакъв риск. Нека скочим в тъмното – когато не знаем какво ще ни сполети.

Тогава ще речете: „Но, свамиджи, та това е материалният живот! Ние все скачаме ли скачаме и не знаем какво ще последва.” Нали, винаги се случва така. Правите една стъпка и не знаете какво ще ви връхлети. Обаче каква е разликата между тези два скока? При материалния скок сте изпълнени със страх, защото сте несигурни какво ще се случи и това ви кара да се опасявате. Духовният скок в тъмното също е много смело действие, ала е изпълнен с надежда: „Където и да скоча, ще бъде хубаво.” Пълен е с надежда.

Единствено не бива да прекосяваме магическия кръг, очертан от нашите духовни учители. Скачайте вътре в кръга. Ако скочите навън, това е плашещ скок. По-добре да следваме правилата на играта. Това е начинът да развием много дълбоки, добри качества.

А ако практикуваме позитивните наставления, които трябва да следваме, е казано: „Ако практикуваме чистота, ще бъдем независими от телесните импулси. И ще можем да избягваме лошото общуване с другите.” Това не значи да не уважавате останалите живи същества, но се свързвайте с най-добрата им страна. И не е нужно да се съгласявате или да общувате с лошата им страна – с грешките или неразбирането. Такива са външните резултати от това да сте силни в чистотата.

Но плодовете на вътрешната чистота са много красиви. „Ще съумявате да виждате същината по много чист начин, с ясен поглед. Мислите ви ще са много възвишени. Вниманието ви ще е много съсредоточено. И ще имате качествата да се владеете и да познавате себе си – атма-гяна.” Мисля, че тези вътрешни резултати от практикуването на чистота са много силни.

Следващото: „Ако сте удовлетворени, ще постигнете върховното щастие. От тапас ще възникне един вид чистота – ще можете да премахвате замърсяванията. А от това ще последва съвършенство на тялото и сетивата.”

Но всички тези съвети досега бяха фокусирани върху нас самите: как да контролирам ума си, как да практикувам чистота, как да правя това, как да правя онова – историята започва и завършва с нас. Ала следващата точка гласи: „Ако правилно изучаваме писанията, тогава ще срещнем своя възлюбен Господ.” Така че това е правилното култивиране на знание. Не е, че ще поумнеете; резултатът е, че ще бъдете прегърнати, ще срещнете Него.

И накрая се казва: „Ако сме решителни в медитацията си над Ишвара, пълният успех в духовната посветеност ни е осигурен.” И така, ишвара-пранидхан ва – с пълната отдаденост към Върховния Бог ще ни споходи цялото съвършенство. Това можем да кажем за характера на подходящия кандидат за йога. Не чувам да се смеете? Не казвате като един: „Да, това е моят път!” Обаче трябва да го кажем.

(следва продължение)

[1] похот

[2] гняв

[3] От „Йога Сутрите” на Патанджали

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Контролът над ума – това е много популярна тема за всякакви различни псевдо-духовни обучения. Но как да контролираме своя ум? Вие как мислите?

Отговор: Не знам!

Свами Тиртха: Това е лесно да се каже. Но ако някой дойде при вас и ви помоли: „Можеш ли да ми помогнеш да овладея ума си?”, нима ще му кажете: „Ами не знам как”?! Това не е достатъчно, не е от помощ. Вие какво бихте казали? Как да се овладее ума? Какъв е вашия съвет?

Въпрос: Моят ум ли?

Свами Тиртха: Не, моят ум! Искам да контролирам ума си; какво ще ме посъветвате?

Отговор: Да медитирате.

Свами Тиртха: Виждате ли, това е добър съвет. Хубаво! Всички ведически писания дават две напътствия: винаги да помним Бог и никога да не Го забравяме. Лесно е! Добрият съвет винаги е семпъл. Висшата истина не е сложна. А посредством медитация можем да влезем в досег с извора на всичко. Така че това е много съвършен метод за овладяване на ума – стига да не сме жертва на някакъв вид духовна илюзия.

Но тук в „Йога Сутрите” е казано: „За да се избегнат необуздани помисли и жестоки идеи, можем да контролираме ума чрез развиване на по-добри идеи.” И така, вместо лошата практика, стремете се да развивате добра практика. Дайте храна на ума. Защото ако кажете на хората: „Недейте да мислите за нищо!” това няма как да стане. Преди всичко, ако човекът е сдържан и възпитан, ще попита: „Бихте ли ми обяснили какво е „нищо”?” И тогава ще се озовете в небрано лозе. Или ако не е толкова възпитан, той просто ще рече: „Това е невъзможно!” Така че негативният съвет не върши работа. Нужно ни е позитивно култивиране.

Спомняте ли си стъпалата, дадени от Рупа Госвами, по отношение на духовния напредък, като се започне от вярата?

Кришна Прия: Садху-санга, анартха-нивритти…

Свами Тиртха: Много добре! Адау шраддха, татах садху-санга, тха бхаджана-крия, анартха-нивритти[1]. И така, първата стъпка е вярата – да развием вяра, да прилагаме вярата си, да я изразяваме. Казано е: ако не разбираш нещо, опитай се да го повярваш; ако не можеш да го повярваш, постарай се да го уважаваш. Виждате, разбирането има толкова много различни аспекти, толкова фини, деликатни методи, по които да се подходи. След това съветът продължава и нататък: ако си неспособен да направиш дори това, тогава пробвай да го възхваляваш. Така от разбирането стигаме до възхвалата като метод за доближаване към истината. Красиво е!

Но сега нека се съсредоточим върху контрола над ума – как да овладеем ума си? Недейте да не давате нищо на ума си, защото той няма да е доволен; дайте му нещо! Нещо по-добро, някаква по-добра занимавка от предходната. Научил съм това от един много възвишен и велик предан. Веднъж Трипурари Махарадж, много скъп духовен брат на моя Гурудев, обясни, че анартха-нивритти, или отърваването от лошите качества, с голяма вероятност се случва чрез позитивното култивиране артха-правритти – не само да отхвърлиш ненужното, но и да отглеждаш полезното.

Така че ако дадем съвет на някого да медитира – нека да медитира върху нещо. Да има позитивен тип медитация, позитивен тип отглеждане. За да избегнем лошите идеи, нека развиваме добри идеи. Съвсем просто е! Това е метод да облагородяваме ума, да го обучаваме така, че да се развива и да реагира по такъв начин – давайки само добър, позитивен отклик.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 23.14-15

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Мнозина се опитват да постигнат духовно съвършенство посредством някакви аскетични практики. Обаче коя е най-великата аскеза? Не е да постиш когато на теб ти се иска; не е да си измисляш сам как да се самоизтезаваш. Най-великата аскетична практика е послушанието. Пробвали ли сте? Наистина е трудно, казвам ви. И още как! Защото тогава не вие сте тези, които решавате – именно затова е трудно.

Или пък се препоръчва да се поемат различни обети в духовния живот – например да мантрувате толкова и толкова от едикоя си мантра, да извършите толкова и толкова жертви, такъв и такъв брой приношения, да поканите толкова и толкова брамини, които да нахраните – мантра, тарпан, ягя, сева… сложно е. Обаче също така в шастрите е казано и, че ако по хубав, смирен начин служим на духовния учител, това ще достави много по-голяма радост на нашия Бог Шри Кришна, отколкото всички тези сложни ритуали. Кришна казва: „Аз съм по-удовлетворен ако служите на някой чист предан, отколкото ако се стремите да извършвате други видове духовни практики.” Затова трябва да сме много решителни и много посветени в това отношение. Това трябва да е нашият обет, нашият врата. Това е вратата към съвършенството.

Обаче какъв вид врата, обет? Прост, малък, лесен; или велик, грандиозен врата? Мисля, че се нуждаем от маха-врата! Съгласни ли сте? Да проверим ли какви са квалификациите за един кандидат за маха-врата? Не искам да ви обезсърчавам, а просто да ви дам информация. Значи сте съгласни с радостни лица. Това много ми харесва!

Баладев: То е преди четенето, Гурудев.

Свами Тиртха: Да видим как ще е после. „Маха-врата – това е специална функция и набор от качества в йога. И така, характерът на йоги, който е подходящ кандидат за такъв велик обет, е следният: необходимо е да практикува правилата на яма и нияма[1]; също асана и пранаяма; след това отдръпване – пратяхара; после концентрация – дхарана; сетне медитация – дхяна; и накрая духовно проникновение – самадхи.”[2] Знаем, че това са осемте принципа в йога, нали?

И така яма, или забраните, са следните: „Трябва да практикуваме ахимса, тоест ненасилие; също така истинност; трябва да уважаваме чуждите притежания; да сме сдържани във взаимоотношенията; и също не бива да сме зависими от другите” – да не приемаме твърде много от външни източници, да не ламтим за дарения или издръжка. Можем да кажем, че това са забраните; да видим какви са препоръките в духовния живот. „Трябва да практикуваме чистота; също така удовлетвореност; също и малко отреченост; освен това изучаване; и накрая – пълна и съвършена посветеност към Върховния Бог.”

Можем да кажем, че това са десетте божи заповеди на йога. Първата е ахимса – не убивайте другите! Това е елементарен принцип, но все пак трябва да се каже. И накрая достигайки до ишвара-пранидхана – пълната отдаденост към Всевишния. Доста дълъг път, а? Напоследък научната страна на психологията също се доближи до тези древни принципи. Например, сега има обучения по ненасилствена комуникация, нали? Много са популярни. Да се опреш на ахимса; но това не е научно постижение, а входната такса за коя да е духовна школа. Не съм добре информиран в психологията, вие знаете по-добре: има ли обучения, в които да се обяснява ишвара-пранидхана? Може да въведете нова школа. И така, това са десетте заповеди на йога и онези, които са решени да практикуват всичко това, са кандидати за маха-врата.

(следва продължение)

[1] Нравственият кодекс на йога

[2] Из „Йога Сутрите” на Патанджали

(от лекция на Свами Тиртха, 29.09.2017 вечер, София)

Най-напред нека поднеса почтителните си поклони на моите божествени учители и на всички присъстващи предани. Дойде време за още една среща. А ние отчаяно чакахме този миг, нали? Мога да кажа, че от своя страна аз отчаяно чаках този миг. Защото ако имаме някаква мъничка посветеност към Бог и попаднем в святата компания на преданите, тя ще нарасне, ще се умножи. Това е моята част. Може да разполагам с някакви мънички залъци, останали ми от моите учители, но във вашата компания те ще нараснат. Обаче ако някой разполага с огромна доза преданост, той също има нужда да я сподели, нали? Това е вашата част. И аз се чувствам съвършен кандидат за нея. Такова е нашето духовно съревнование – ние тичаме един след друг: да дадем и да получим. А в едно духовно съревнование никога не се знае кой побеждава. Защото понякога имате усещането: „О, изгубих!”, ала това се оказва най-великата ви победа. Друг път чувствате: „Спечелих!”, а то е голям провал в живота ви.

Животът е дълъг. И знаете ли, зрението ми взе все повече да се влошава. Сутринта гледах през прозореца и що да видя на улицата? Един много решителен млад човек върви към ашрама с броеница в ръка. Беше толкова решителен, че бе очевидно как иска да сложи край на това изпълнено с проблеми пътуване на тази планета Земя. Чаках го 15 минути да звънне на звънеца, но това не се случи. Така че явно не съм видял добре. Привиждат ми се предани навсякъде.

Но по-добре да имаме такъв вид изкривено виждане. То винаги ще ни напомня собствената ни история. Защото някой е имал милостив поглед към самите нас; той не е отчитал недостатъците ни, не е взимал предвид миналото ни, а е взел предвид нашето бъдеще. Така че по-добре да имаме такова изкривено виждане – да виждаме само добрата страна на хората, възможността за съвършенство; колкото и да е малка, тя все пак съществува. И ако някой е вложил в самите нас такова доверие, ние също трябва да сме продължители, да го дадем и на другите. Защото каквото сме получили, да го предадем нататък.

Онези, които са ходили в армията, знаят този принцип. „Каквото страдание съм получил, трябва да го предам на идващите след мен.” Така ли е? Обаче ние служим в армията на Махапрабху, а тя действа на друг принцип: каквото добро сте получили, трябва да го предадете след себе си. Защото така то определено ще расте.

В продължение на този живот, изпълнен с толкова много преживявания, колко много пъти сме се чувствали наскърбени, обременени, страдащи, разплакани, окървавени… Но кой е най-добрият начин да започнем да лекуваме своите рани? Стремете се да лекувате раните на другите и собствените ви рани от само себе си ще се изцелят. Защото, сравнително погледнато, ние не страдаме чак толкова много. Може би, ако се фокусираме върху себе си, имаме усещането: „О, цялото страдание на планетата Земя е връз плещите ми! Това разкрива величието ми; избран съм да страдам по такъв велик начин!” Но скъпи мои братя и сестри, то не е така. Други страдат повече, уви. Затова, започнете ли да развивате очите на състраданието, автоматично ще се почувствате в безопасност и щастливи. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака.” Така че, сравнително погледнато, ние не страдаме чак толкова много. И имаме шанс! Имаме шанс за истинско съвършенство. А то се дава рядко. Затова нека сме интелигентни да грабнем този шанс.

Как можем да изразим готовността си да осъществим тази възможност за съвършенство? Да сме съгласни на теория не е достатъчно. „Да, обаче…” – това не е достатъчно. Трябва в дълбочина да проникнем в този даден ни от Бога шанс. Той е дар Божи. И нека изразим готовността си да се включим в тази покана. Защото има ли покана, най-вероятно ще дойдат и гости. Всевишният ни е поканил – ние сме гости в Неговия палат, в Неговия свят. Нека изразим благодарността си, нека изразим желанието си да бъдем приети. Така че просто теоретично съгласие не помага. Трябва да покажем нещо. Защото нашият Бог е разкрил толкова много от себе си. Моля ви, вие също разкрийте нещо от себе си. Обаче моля ви, покажете по-добрата си страна. Ако усещате, че по-слабата ви страна се бори с пропадналата ви страна, това не е достатъчно. По-добре да покажем по-надеждната си, по-хубавата си страна. Вие всички имате такава.

Затова трябва да сме посветени. А посветеност в духовния живот означава: като кажеш нещо, наистина да го имаш предвид, и да го направиш.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Къде е гуру в раса-мандалата?

Свами Тиртха: Гуру е труден човек. Тук се говори само за гопи и тем подобни: най-добрите, свръх най-добрите и младите. Но ако кажем „никъде”, това е все едно да кажем „навсякъде”. Къде да намерим нашите учители? Нека развием погледа, с който да ги виждаме навсякъде.

Гуру е този, който ни въвежда в цялата тази система. Понякога гуру се държи като укротител на диви животни – с камшик в ръка. Малко външна позиция, но много полезна. Друг път се държи като пазач на вратите: „Не може да влезеш, не Ги притеснявай!” Друг път се държи като някоя от най-добрите гопи. И ние го чувстваме като такъв когато ни казва онова, което искаме да чуем, нали? Ала в мига, в който получите напътствие, което не ви е по вкуса, ще избягате. И така не давате възможност на учителя си да се прояви като някоя от свръх най-добрите гопи.

Разбира се това не е шега, защото в зависимост от виждането си, в зависимост от своите способности и духовния си напредък, можем да разпознаваме най-различни аспекти у своя духовен учител. Може да виждаме тези различни аспекти в различни личности; възможно е и виждането ни за една и съща личност да се разгръща – да сме способни да откриваме у него все повече и повече неща. Най-напред виждам Божи представител, след това виждам поверителен слуга на госвамите, и т.н. Ванде рупа-санатанау рагху-югау шри-джива-гопалакау[1]… Така че зависи от собственото ни съзнание какво долавяме в този принцип – гуру като принцип. Но разбира се, вие знаете, че гуру не е просто принцип.

И така, моля ви, не забравяйте за тези различни лотосови цветя: нашия сърдечен лотос, космическия съзидателен лотос, лотоса на йога-мандала, и лотоса на предаността раса-мандала.

„Обожавам Чайтаня Махапрабху, който не е друг, ами Кришна, обвит от външното сияние на Радхика и от съкровените Ѝ чувства. Като доминиращата и доминираната половини, Радха и Кришна в индивидуалната си идентичност винаги са обединени. Макар да са различни, Те са винаги заедно. Сега в облика на Чайтаня Махапрабху, Те отново са се слели дълбоко. И невероятното проявление на тази вътрешна блажена енергия на Бога идва от любовните забавления на Радха и Кришна.”[2]

Това е един красив цитат от Сварупа Дамодар Госвами, който бил личен секретар на Чайтаня Махапрабху. Той казва, че Радха и Кришна са вечно отделни, понеже имат Свои индивидуално идентичности. Но любовта и привличането им един към друг са толкова силни, че Те се търсят един друг и толкова много се доближават, че са се слели в Махапрабху. Ако кажа ачинтя-бхедабхеда-таттва, на вас ви е много скучно. Но ако кажа: „Радха и Кришна се гонят един друг и се сливат в Махапрабху”, вие казвате: „О, колко хубаво!”

Така че какво можем да речем? Тук е даден списък с всички различни пазители на вратите, най-добри, свръх най-добри и най-поверителни слуги, но сега няма да навлизаме в тези подробности. Ала едно е сигурно – имате много повече доброжелатели, отколкото можете да си представите. Затова стремете се да следвате и служите добре, приемете подслон в святото име, тъй като то идва от лотосовите листенца в Голока. И развийте онзи поглед.

[1] Припев от песента „Шри Шри Шад Госвами Аштака” от Шринивас Ачария

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади, 1.5

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

И така, каква е тази мандала на предаността? Дайте ми тълкувание на мандалата от гледна точка на предаността? Кой стои пред дверите на раса-мандала? Кои са защитниците? Преданите на Кришна също оформят мандала, хармоничен кръг около Божествената Двойка. И някой трябва да предпазва този божествен съкровен кръг от външни и оскърбителни вмешателства. Всички тези различни листенца и кръгове от венчелистчета са все по- и по-интимни, все по-близо до Божествената двойка.

И така, на външните двери стоят пазачите, които няма да ви допуснат да влезете, ако не идвате с правилно отношение. Сега вие вече сте вътре, дошли сте с правилно отношение, значи не сте изключени от съвършенството, могли сте да встъпите през вътрешните порти. Тогава кой стои в най-външния кръг, но вътре в тази мандала? Кой стои там? Всъщност, по външния кръг са най-добрите гопи. Какво?!? Как така най-добрите гопи са във външния кръг?!? Може би има грешка, нещо не е наред. Това е невъзможно – как може най-добрите да са в най-външния кръг?!

Ала трябва да се откажем от човешките си съображения. Нека приемем, че по външната сфера са най-добрите. А кой е в следващия кръг, който е по-близо до центъра? Имате ли достатъчно диво въображение? В средния кръг стоят абсолютно най-добрите гопи. И абсолютно най-добрите са едва в средния кръг?!?

Тогава кой е в най-вътрешния кръг? Щом има външен и среден кръг, би трябвало да има и вътрешен. Кои са тези толкова специални, които могат да бъдат във вътрешния кръг? Това са младите прислужнички. Напълно невинните. Но тогава кой е в самия център? Това е Божествената Двойка.

И защо обсъждаме такива теми? Защото започнахме да пречистваме лотоса на сърцето, нали? А в центъра на вашия сърдечен лотос е саморефлексията. И така, трябва да откриете своята самоличност. От кои сте: от най-добрите, от свръх най-добрите ли от мъничките?

Баладев: Дивите зверове са извън оградата.

Свами Тиртха: Тях пазачите на вратите не ги допускат. Така че това трябва да решим, това е в края на краищата темата на нашата саморефлексия: къде съм аз, каква е позицията ми? От най-добрите ли съм? От свръх най-добрите? Или пък не?

Истинска саморефлексия означава да откриеш своята позиция. И тъй като това са най-скъпите придружители на Божествената двойка, трябва да намерим някакви препратки, някакъв достъп до всички тези концепции. Тъй като не сме там, как бихме могли да достигнем, как бихме могли да се отъждествим? Затова външният кръг, където са най-добрите гопи, се проявява за нас под формата на много съкровените слуги на Божествената Двойка. В средния кръг са изключително интимните слуги. А във вътрешния кръг са госвамите – те представят най-съкровения кръг за нас. И тогава, според тази система за съпоставяне, кой е в абсолютния център на този лотос? Това е Златният Аватар и Неговите експанзии.

Така че ако искате да намерите начин да встъпите в това прекрасно божествено лотосово цвете на раса-мандала, това е пътят, по който можем да подходим – чрез близките предани, чрез много близките предани и чрез госвамите.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 24.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Не само човешкият микрокосмос се сравнява с лотос вътре в структурата на сърцето. „Брахма Самхита”, например, сравнява абсолютния център на цялото битие с лотосово цвете. Казва се, че това хилядолистно лотосово цвете е най-висшата обител Голока, а насред този лотос живее Кришна. Това е нашата концепция за източника на цялото творение. И се казва, че по листенцата на този космически божествен лотос са написани думите на махамантрата. Шрила Шридхара Махарадж казва, че имената на Бога идват от божествената сфера, но това е по-скоро общо разбиране. И добавя, че името на Кришна идва директно от Голока. Затова понякога пеем: голокера према-дхана харинама-санкиртана[1] – „съкровището на божествената любов в Голока е харинам санкиртан.” Именно това е донесъл Махапрабху. Така че ако сме част от санкиртан движението, значи сме част от голокера према, от това съкровище на Голока. Трябва да имаме тази дълбока убеденост.

И така, нашите индивидуални тяло и ум, космическото лотосово цвете – толкова е красиво! Но какво следва по-нататък? Има ли още нещо, свързано с лотосовото цвете? Ако имаме една мандала, тя също е съставена от лотосови листенца, от лотосови цветя като символи. Отвън всички мандали са правоъгълни. И на главните четири посоки ще видите врати. Правоъгълно винаги означава материално, грубо; това означава, че идваме от материалната сфера, от външната сфера. И трябва да преминем през тези врати, за да се доближим до изначалния извор на творението – който разбрахме, че е лотосово цвете, където танцува Кришна и където е написана махамантрата.

И така, ако навлизаме в мандалата, това означава, че следваме нашия духовен процес. От материалното съзнание, което е четвъртито, навлизаме в сферата на духа, в духовното съзнание, което е красиво и хармонично заоблено като кръг. А коя е нашата най-висша мандала? Това е раса-мандала – прекрасният танц на гопите и Радха-Говинда.

В йога най-общо съзерцават мандали като инструмент за медитация, като визуален обект на медитация. Но какво представлява тази мандала за нас? Вие сте много специални йоги, защото вашата асана е да седите на лекция в продължение на два часа с кръстосани крака. Вашата прана-яма е вашият бхаджан. Необходимо е да съберете цялата сила на дъха си, за да излезе добре песента. А най-висшият контрол над дишането е когато гласът ви пресекне и дъх не можете да си поемете.

И каква е тази мандала на предаността?

(следва продължение)

[1] Ред от песен на Нароттам дас Тхакур