Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Следва въпросът: „Какво представляват шравана-даша и варана-даша?”[1] Най-сетне добър въпрос! Усещате ли се въодушевени? Но всъщност наистина е много сериозен, защото това са различните нива на духовния напредък. „Шравана-даша е когато човек е доволен като начало да слуша философията, ученията и т.н. през периода на проверка. След като бъде удовлетворен от шравана, той стига до идеята да приеме водач, гуру, и това е стадият варана, или приемане. Той има отношението: „Вече съм готов да бъда формално допуснат в тази школа и те приемам за свой водач. Сега каквото кажеш, трябва да го последвам.”

Това е варана-даша, стъпалото на приемането. Каквото кажеш, трябва да го последвам.

„Първоначално е приемането в дадена категория, например християнство, мохамеданство и т.н., в което някой е бил въведен. След като първо приема вярата, ще бъде избран и човек, който съответства на принципите на тази вяра. Той трябва да бъде способен да ми дари желаната цел в живота. Той е гуру. Най-напред се приема вярата, сетне водачът.”

И така, двете степени са: етапът на шравана-даша, стъпалото на слушането, отделянето на внимание на ученията – това можем да наречем стадият на информацията. После следващото ниво е когато приемеш водачество – това е стадият на трансформацията: приемаш и следваш.

„След това, отвъд варана-даша започва садхана-даша. Това е третият стадий и той означава да следваме практиките под насоките на нашия гуру. Следвайки, ще спечелим някакви реализации и ще добием стабилна позиция: “Да, аз чувствам, че това, което беше думи и пропаганда, сега е в сърцето ми. Сърцето ми е докоснато.” Нали така, по признаците може да се прецени. „И тази степен се нарича прапана-даша, посветеност. Единствено след като бъде така установен, човек е способен да раздава това на останалите, и това ниво се нарича апана-даша. Без да сме се утвърдили в прапана, пълната отдаденост, единствено с помощта на някой, който е непоклатим, можем да излизаме да проповядваме. Разбирате ли?”

„Пет ли са степените?” – гласи следващият въпрос. „Шравана, варана и садхана са в тази група. След това идва прапана, осезаемото чувство, или позицията в която преживяваме резултатите, постигането. Най-напред влизаме в досег с онази реалност, след това постигаме стабилност в равнината на истината, а сетне ще сме способни да раздаваме и на другите – апана.”

Това е главата „Водачът”. Трябва да преминем през всички тези различни нива на духовно постигане: най-напред да слушаме, да се информираме; сетне да приемем – това е начинът да се трансформираме; после да бъдем въведени; след това да почувстваме; и накрая да споделим.

Затова е казано: „Ако имаш вяра – проповядвай. Ако нямаш вяра – проповядвай.”

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология”

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Някаква опасност може да се изпречи на пътя ни, но ако сме искрени, тя ще бъде като изпитание за нас и когато го преодолеем, ще добави към славата ни. Изкушенията ще бъдат отхвърлени и обезоръжени, но те ще се домогват до нас отново. Затова искреност, искрен копнеж по истината е нужен, ако искаме да вървим нататък. А това се случва по силата на нашите минали добри дела, по милостта на духовните представители, чиито нрав е да бродят из тези прокълнати земи, за да помагат на останалите, които дори може и да не знаят, че им се помага.”[1]

Виждате ли! Толкова е хубаво да срещнем такъв скитащ светец, който може да промени живота ни. Имаме един много отдавнашен приятел в Унгария; когато бил студент, той пътувал на автостоп. И кой да го вземе в колата си? Гурудев. Този човек все още е край нас. Едно половинчасово возене бе променило живота му завинаги. Толкова е красиво!

Друг пример тук от София: друг един приятел бил толкова объркан, толкова разочарован от преживяното, че искал да сложи край на живота си. По онова време получил една книга на Шрила Прабхупад и тя му спасила живота. Такава е силата на подобна среща. Тя може да те промени, може да те спаси – и за този живот, и завинаги. Защото надеждата ни е, че във финалният списък няма да натежат глупостите ни, а малките дребни неща, които сме свършили правилно.

И тук се споменаваше, че „изкушенията ще бъдат отхвърлени”. Знаете, има толкова много неща, на които трябва да устояваме, ако искаме да следваме духовен път. Веднъж един човек каза: “Всъщност има само едно нещо, на което не мога да устоя.” „Кое? – попитаха останалите – Кое е това специфично нещо?” „Изкушението.” – отвърна той.

Но „изкушенията ще бъдат отхвърлени”. Когато имате нещо по-добро от онова, което предлагат изкушенията, тогава с усмивка на лице ще отминете нататък. Разбира се, трябва да сме смирени и в това отношение, и да не дърпаме дявола за опашката! Но ако се стремим да следваме стъпките на великите и се уловим за дхотито на своя учител, тогава да се надяваме сме в безопасност.

Може би имате някакви въпроси дотук – за тази наша Света Троица? Гуру, шастра, садху – те всички работят за нас, те помагат на нас. И всъщност никога не бива да забравяме това – че имаме много повече доброжелатели, отколкото очакваме. Напълно съм сигурен в това.

Харилила: Аз имам един въпрос. Каква е разликата между гуру и садху?

Свами Тиртха: Всъщност функцията им е много подобна, качествата им също са много подобни. Защото кой е садху? Каква е дефиницията за садху?

Отговор: Който се придържа към истината.

Свами Тиртха: Правилно, който живее според истината, посветен е на истината. Това е садху. И той следва садхана – пътят, който води към истината. Значи ако вие също следвате садхана, и вие можете да станете садху. Гуру също трябва да живее според истината. Какво е тълкуванието на думата „гуру”?

Хаягрива: Който извежда от мрака в светлината.

Свами Тиртха: Правилно, който разпръсва мрака. Такава светлина, която ще разпръсне тъмнината. Така можем да кажем, че качествата и функциите са много подобни, но всъщност връзката е това, което превръща даден садху в гуру. Защото садху си е садху; от него се очаква да пътува – да дойде и да си тръгне. Веднъж някой даде много добро определение за садху: садху е такава личност, която дава лекция, хапва малко и си тръгва. Това е начинът да го удовлетворим и да се отървем от проблема. Обаче гуру ще остане. Общият садху ще си тръгне, но специфичният садху ще остане с нас. Или може би ние ще останем с него. Един специален, избран садху се превръща в гуру за нас, за да разпръсне тъкмо нашата тъмнина.

Но е много хубаво, че споменаваш това, защото: гуру, шастра и садху – кое е в средата? В центъра е шастра. Именно това е, което прави от някой човек гуру, и това е което прави от някой човек садху. Ако следвате шастра, тогава можете да станете садху, тогава можете да станете гуру. Така че това е отправната точка, запазеният знак.

(следва продължение)

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология”

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Наскоро един много буден младеж попита на лекция: „Как можем да имаме вяра в духовните си преживявания? Извършваш някаква практика и те спохождат някакви видения и осъзнавания; как можеш да прецениш дали това е нещо истинско или не, дали е в добра посока или не?” Това добър въпрос ли е? Много е трудно да отсъдим как да се доверим, на какво да разчитаме. Какъв отговор бихте искали да чуете – обещаващ и сладък; или реалистичен?

Отговор: И двата.

Свами Тиртха: Тъй или инак ще ви кажа и двата. По-добре да попитам: кое хапче искате първо – горчивото или сладкото? Но всъщност първо трябва да ви дам сладкото. Защото сладкото е точно това, което Шридхара Махарадж казва: доверете се на себе си. И аз също напълно споделям това мнение – ние всички имаме в крайна сметка такова съкровено вътрешно водачество. Когато чувстваш, дори да не можеш да го обясниш, дори да не си философ, но просто чувстваш: „това е правилно, а тук нещо не е наред”. Мисля, че всички имаме тази способност. И ако сте искрени, достатъчно чисти и сте готови да стигнете до предела, тогава можете да разчитате на това вътрешно водачество.

Тогава дадох именно този отговор на младежа: „Довери се на себе си. Довери се на сърцето си, на това вътрешно водачество – то е винаги с теб.” Но някак забравих да му дам горчивата… е, не горчивата, но реалистичната алтернатива. Защото Шридхара Махарадж казва също, че ако се храниш и се заситиш, нима е нужно да питаш някого за това? Не, то е толкова ясно: „Сега вече съм сит”. Не питаш никого: „Можете ли да ми кажете дали съм се наял?” Не, просто го чувстваш, съзнаваш го. И Шридхара Махарадж казва, че можеш да прецениш това по симптомите. Когато се храниш, с теб се случват няколко неща: гладът ти намалява, енергията ти се увеличава, и удовлетворението, ситостта ти също расте. Така по признаците можеш да се уверите в това, което изпитваш. Ако приложим този принцип към духовното ни удовлетворение, трябва да се учим, да се образоваме да добием тази вътрешна мярка. Да сме способни да преценяваме: дали съм по-удовлетворен, дали духовният ми глад е намалял, дали съм получил някаква енергия? Така че съществува първичното чувство и вторичната обратна връзка. Ние всички имаме тази способност. Първо изследвайте себе си, след това си вярвайте.

Тогава каква е реалистичната алтернатива? Ако не можете да прецените, ако не знаете – питайте някой, който знае. Съвсем просто е!

Яшода: Но това не е горчиво.

Свами Тиртха: Би могло да бъде горчиво, защото ако ние идваме с нашите шарени фантазии, а някой ги разбие на пух и прах, понякога това носи горчив вкус. Но какво означава това? Означава, че трябва да намерите авторитет по темата. И ако вие сами не можете да съдите по симптомите, той може да прецени по тях.

Точно както се разказва в романа на Бхактивинод Тхакур „Джайва Дхарма”. Това е история за духовното пътуване на един човек, който търси съвършенство и се стреми да намери своите духовни водачи. Той среща един садху, после започва да практикува, навлиза дълбоко в практиката и достига до предела. Тогава у него възникват такива въпроси и теми за разговори, че неговият гуру казва: „Аз не мога вече да ти помогна. Но имам добър приятел, който може. Моля те, иди при него и задай въпросите си на него.”

И така, той отива при този толкова специален бабаджи и иска да му зададе въпроси за духовния напредък. Но какво отвръща учителят? „Кажи ми ти какво чувстваш? Как се усещаш докато повтаряш светите имена?” И той казва: „Ами, щом вляза в храма на нашия любим Бог, понякога почти припадам. И понякога като започна да повтарям светите имена, толкова много сълзи нахлуват в очите ми и гласът ми така се задавя, че не съумявам да продължа.” Тогава учителят казал: „Добре, значи си стигнал нивото на начинаещ.”

А вие как се чувствате като влизате в храма, скъпи мои? Какво се случва щом започнете да повтаряте светите имена? Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Виждате ли, поне до начинаещото ниво трябва да стигнем. И от това можем да разберем, че имаме славно бъдеще, сияйна перспектива.

И така, за да прецените дали духовните ви чувства и осъзнавания са истински, валидни или не – или се научете как да чувате вътрешния си водач, или питайте авторитетен познавач.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 вечер, София)

Нека продължим да четем от Шрила Шридхара Махарадж. Защото това е най-доброто занимание в подобна съботна вечер; та какво друго можем да правим? Темата е важна: „Водачът”.

„Бих искал да попитам как да разпознаем гуру, шастра и садху?” Това е Светата Троица на нашата традиция. Но за щастие нашата традиция е много богата, така че имаме много Свети Троици. Можете ли да дадете примери за някои други Свети Троици?

Хаягрива: Брахма, Вишну, Шива.

Хари Лила: Сат, чит, ананда.

Друг: Хари, гуру, ваишнава.

Премананда: Радха, Кришна, Гурудева.

Свами Тиртха: Или Махапрабху и Радха-Говинда.

Павитра: Джаганнатх, Баладев, Субхадра.

Свами Тиртха: Рупа, Санатана, Рагхунатх. Мадан-Мохан, Говинда, Гопинатх. Толкова много Троици! Но тази – гуру, шастра, садху – е нещо много основно и много важно.

„Ние получаваме потвърждение от сърцето си, съкровено одобрение. Трябва да проследим нещата дотам, защото именно това ме е довело при моя гуру. Гуру е всичко. Но кой ме е отвел при моя гуру? Това е било вътрешното ми чувство, вътрешният водач. Не съм харесал нищо друго в обкръжението и вместо това съм избрал да последвам именно този съвет. Мнозина други нехаят да идват тук и мнозина може да осмиват този начин на живот, но кое ме накара мен да дойда тук? Не мога да се противя на това вътрешно одобрение, съзнание и искреност. Така че това е важен фактор и в края на краищата трябва да се опираме най-много на това вътрешно съзнание. Когато събираме насоки от писанията и когато търсим или разчитаме на съвет от садху, единственото, което ме е отвело дотам е моето вътрешно одобрение, моят вътрешен приятел. Ако не беше заради него, нямаше да дойда. И наистина, толкова много други не идват. Тогава кой ме е довел на това място?

Онзи, който искрено жадува истинското добро, никога не може да бъде измамен. Когато някой е истински търсач на истината, той никога не може да бъде подлъган. Кришна казва: „Мое скъпо момче, този, който искрено копнее по истината, никога не може да го сполети беда. Дори и привидно да изглежда, че го спохожда някакво нещастие по пътя, то е единствено, за да го обогати и усъвършенства.”

Мисля, че това е много важен въпрос: как да разпознаем тези свещени източници на информация? Как да разпознаем истината? Често имаме чувството: „Да, това е.” Но какво ще речете утре? „Съжалявам, не беше това.” На следващия ден, със същата твърда убеденост казвате: „Вчера не знаех, обаче днес вече съм сигурен.” Мисля, че много животи сме пропилели в това – чувствали сме се толкова убедени в нещо, а то после се е оказало измамно.

Въпреки всичко, би трябвало да има нещо, което да ни помага да открием реалността. Какво е то? Шридхара Махарадж не казва: „Това, или онова, а може би нещо друго…” – не, той веднага заявява: „Отвъд тази Света Троица е четвъртият принцип – сърцето ти, вътрешното ти одобрение”.

Виждам, че сте съгласни, харесва ви! Но има и условия за това. Какви са те? „Онзи, който искрено жадува истинското добро, истински търсач на истината” – такъв човек може да разчита на сърцето си, на вътрешното водачество. Докато не сме на това ниво… Нямаме друг източник, на който да разчитаме, с който да сме истински съгласни. Обаче трябва да сме много чисти и много искрени в това търсене, в това съкровено желание. Защото не стигнем ли до крайния предел, до ръба, до повратната точка в живота си, мисля, че винаги можем да се самозалъгваме.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, как по някакъв начин да виждаме онзи аспект на гуру, който представя принципа на ученика, не само гуру-таттва?

Свами Тиртха: Обикновено учителите раздават джапа-малите, а учениците ги приемат. Но някой път може да се случи обратното – ученикът да донесе джапа-мала за своя гуру. Виждам, че сте объркани. Неочаквано, а? Как е възможно да се случи? Но не забравяйте, те и двамата имат своята позиция. И двамата са инструменти в дланите на Всевишния. Ако цялата ситуация, ако цялостната им връзка е идеална, чиста, трансцендентална, тогава всички са участници в лила. Съществува официална йерархия – единият бива считан за по-старши, а другият за по-младши. Но какво, ако Бог е избрал този ученик да донесе някакво ново послание на учителя? Това възможно ли е? Не можем да изключим възможността чрез ученика нещо да бъде разкрито на учителя.

Имаме прекрасния пример на Шямананда Госвами. Сигурен съм, че познавате много добре историята на Шямананда и неговия учител: когато духовният учител на Шямананда Госвами разбрал каква специална милост е получил неговият млад предан, той незабавно му се поклонил. Така че кой е по-старшият? Кое е официално и кое истинско?

Но твоят въпрос е много важен, защото отново ми напомня една много сериозна черта на Гурудев. Стандартът, по който той измерваше живота си беше служенето на Шрила Прабхупад. И той казваше: „Тези, които ми помагат в служенето към Шрила Прабхупад са добре дошли, много съм щастлив! Но ако някой не подпомага моето служене, каква работа имам с него?” И беше толкова посветен на своето служене, че ни обричаше да се включим в него.

Мисля, че това много съответства на принципите, които сме научили: кришнера-дас-анудас-анудас – да си слуга на слугите на слугите на Бога. И тъй като Гурудев служеше на своите наставници, той ни даде най-доброто обучение. Защото служейки на учителите си, обучаваш последователите си. Той беше много деликатен в отношенията си и по този начин ни учеше и ние да сме много деликатни в духовната си практика, много чувствителни. Така че ако един учител се държи като ученик спрямо своя учител, това е най-доброто обучение за нас.

Най-големият дар на живота ми беше да го срещна. Защото това напълно ме промени. Мислех си, че няма нищо по-висше от това. Но после разбрах, че нашият Бог е неизчерпаем. И след напускането на моя учител, Той ми даде друг дар. Даде ми вас. Е, не сте ме променили напълно… все още… но се старая.

Премананда: Гурудев, ние честваме гуру-принципа, но в наши дни, когато много хора се събират заедно, всички се боят, че може да дойдат и някои радикални елементи.

Свами Тиртха: Ами, надяваме се да има Радика-лни елементи!

Премананда: Така че тук може да има и някои хора, дошли да честват личността на гуру. Но няма как да знаем, понеже те се крият.

Свами Тиртха: Да, най-голямата мистерия е когато принципът влезе в живота ни. Събирайки спомените си, един ученик на Шрила Прабхупад казал: „Има безчет срещи и истории, свързани с Прабхупад. Но кое беше най-хубавото, което ми остава за цял живот? Когато Прабхупад галеше шикхите[1] на главите ни с пръст.”

Таттва не може да направи това. Това прехвърля таттва в практическата реалност. Колко любов има в това да въртиш шикхата на някого около пръста си!? Това е естествено изражение на обич. То е отвъд обясненията. Понякога делата говорят повече от думите.

(следва продължение)

[1] Снопчетата коса, оставени на бръснатите глави

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Обожанието на Шри Гуру не е култ към личността, а личностна божествена култура. Има огромна разлика между двете. Това не е гуруизъм, а смирена почит към Шри Гуру.

Но как да доведем този принцип по-близо до нас? Шридхара Махарадж ни помага с теоретична обосновка: ачариям мам виджаниян[1]– „Знай, че Аз съм ачарията”, казва Кришна; или „Религия означава правилна настройка и съобразно способностите си ще бъдем поставени в определено служене.”

И вие много ми помагате днес да си спомня моя учител. Той беше като божествен вулкан, но сладостен. Могъщ! Ако близо до вас изригне вулкан, ще се чувствате опустошени, нали? Въпреки това беше сладко, толкова сладко, че не можехме да се отдалечим от тези изригвания. И знаете ли, Гурудев беше много чувствителен по толкова много въпроси. Веднъж каза: „Да се проповядва кришна-бхакти не е като търговец да се опитва да продава прахосмукачки.” Такова беше неговото разбиране за проповядването. То не е обръщане в правата вяра, а стремеж да покажеш по-висшата реалност на другите.

Веднъж през 1988 в деня на Джанмащами той влезе в храмовата стая в сияйни дрехи, с току-що обръсната глава; приличаше на могъщ ангел, който идва да отведе всички ни по-близо до идеалите ни. Той напълно олицетворяваше гуру принципа – да бъде толкова силен, че да е неустоим.

Друг път пък играеше футбол с учениците си. Не знам дали очаквате от божествения си учител да играе футбол с вас. Но казвам ви, не е лесно да играеш футбол с духовния си учител. Защото представете си, че сте по-добър играч, а той е в губещия отбор. Какво можете да сторите? Много неловко чувство.

Затова мисля, че духовният живот е велико преживяване. Да срещнеш божествения принцип в живота си в облика на личност – това ще разбие всичките ти досегашни разбирания. Очакваш едно, а получаваш друго.

А през декември 1984 той даваше лекция; беше много сериозна лекция, по-голямата част от нея не можахме да я разберем, не успяхме да проумеем защо говори така. Но същината на тази лекция бяха три съвета: „Кришна никога не се губи, гуру никога не се губи и служенето никога не се губи”. Много съм благодарен, че имах възможността да присъствам на онази лекция, защото ако запомните само тези три съвета, можете да извървите успешно своя духовен път. Затова моля ви, приемете ги като дар, може да ви послужат.

Разбира се, това е велик принцип, велика тема. Но от време на време е добре да се връщаме на нея и да виждаме как божественият принцип е започнал да действа в живота ни. Шри Гуру, Гуру-дев – това винаги означава нещо повече, не просто човека, ваишнавата, но и Шри Гуру, божествената таттва, Гурудев, божественият.

Кой е ангел? Какво прави ангелът? Той донася посланието. Ангелите влизат в живота ни не само да ни донесат щастие и да направят живота ни лек. Те идват да усложнят живота ни. Преди поне не съм имал посланието. Добре, животът ми може да е бил тъмен зандан, но поне не съм знаел нищо за светлината. По-малко проблеми. Сега съм във все същата тъмница, но имам представа за светлината. И съм получил посланието: търси божествената светлина, божествената истина. По-трудно е, по-сложно. Така че премислете два пъти!

Коментар: Вече е късно.

Свами Тиртха: Какво да правим… Тогава нека следваме ангелите. Нека донасяме посланието на останалите.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 11.17.27

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Присъединили сте се към Гаудия Матх, но той е толкова огромен – с толкова много отдели, толкова много мисии, толкова много задачи! Но къде е моята мисия? Отначало това е нещо мъгляво, грамадно. После, след като ви приемат, отвеждат ви и ви поставят на точно определено място. Вниманието ви е насочено към дадена позиция, отивате там и постепенно ви се дават задачи, които да изпълнявате. Цялата мисия е ваша, но все пак имате определено задължение в определена област, и то ще се разраства все повече и повече. Възможно е да станете личен секретар на своя Гурудев, или проповедник, или да готвите за вашия Гурумахарадж, а някой може да бъде помолен да иде да проповядва на някое друго място. Понякога това може да е опасно място, но някой трябва да поеме и това задължение. Нужна е настройка. Най-напред е встъпването в дадена мисия, сетне започва настройването.”[1] Мисля, че с всички ни се е случило именно по този начин.

„Религията е правилна настройка, в съответствие с пригодността на човека, който е бил допуснат. Разбирате ли?” „Да, да, разбирам, но все още имам някои въпроси.” Шридхара Махарадж казва: „Какви още въпроси може да имате?!”

Това е нещо, което да запомним! Как този божествен принцип, гуру-таттва, ще влезе в живота ни и ще промени изцяло всичко, което сме възприемали и разбирали дотогава. В един смисъл той ще разбие на парчета всичко, което сме имали преди. Това е приемът ни в мисията – да ни пречупят. Следващата стъпка е правилната настройка – когато можем да съградим една нова реалност, духовна реалност, божествена реалност в живота си. И в съответствие със способностите и с готовността си, ние сме поставени на съответните места.

Затова моля ви запомнете, че не само учителите, гуру, са представители на един принцип, но и вие, като ученици, олицетворявате божествения принцип на ученика. И много хора си мислят, че да си гуру е много престижно. „Той винаги получава гирляндите, а не аз.” Но всъщност да си от другата страна, да си ученик, по мое скромно мнение е по-престижно. Защото по този начин можем да служим на тези, които са скъпи на Кришна. А най-добрият начин да служим на някого е да служим на тези, които са му скъпи. Например, ако срещнете на улицата човек, който разхожда кучето си, ако искате да плените сърцето на този човек, какво ще му кажете? „Ах, какво хубаво куче!” Или ако видите куче, което разхожда господаря си на улицата и искате да плените сърцето на кучето, какво ще му кажете? „О, какъв хубав господар имаш!” Служете на тези, които хората обичат и те ще се влюбят във вас! Но ако срещнете някой приятел на улицата и му речете: „Тебе много те обичам, ама това мръсно куче да вземеш да го изриташ!” той няма да ви обича. Затова Бог казва: „Тези, които Ме обожават в храмовете с всички подобаващи церемонии, но са жестоки и се държат лошо с другите, те всъщност не Ме обожават, Аз не ги приемам.”

Служете на тези, ценете тези, които Кришна обича – тогава можете да уловите вниманието Му. Затова ние сме такива щастливци, защото нашият Бог ни е осигурил компанията на тези, които са Му свидни. Той ни е дал бхактите. Дал ни е учителите. Това е начинът да се доближим до Върховния – като служим и обичаме тези, които Той обича. Съвсем просто е. Затова честваме гуру принципа. Защото служейки на този принцип, можем да удовлетворим Всевишния.

(следва продължение)

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Специфично служене”

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Има единство, хармония. Но по-ефикасно служене може да се получи от точно определено, а не от по-висше място. Всеки има своя специифична способност и служене, и ако служи оттам, ще бъде най-добре оползотворен. Ако бъде поставен в по-висш кръг, където не му е мястото, ще се породи вражда и той ще се окаже губещ. Разбирате ли?”[1] – това е следващият въпрос на Шрила Шридхара Махарадж. А преданият отвръща: „Все още не ми е съвсем ясно.”

Това е, което виждаме – двамата участници плават на съвсем различни нива. Единият се опитва с цялата способност на ушите и мозъка си да проумее нещо, но понеже тази му способност е ограничена, успява да разбере съвсем малко; докато другият влага цялото си сърце, всичките си думи и чувства да обясни нещо – и той също се усеща ограничен. „Трябват ми милиони усти да мога правилно да прославя моя учител!”– такова е чувството на великите. А какво е чувството на мъничките? „Трябват ми милиони уши, за да те слушам.” И така, „все още не ми е съвсем ясно.”

Тогава Шридхара Махарадж казва: „Ачарям мам виджаниян[2] – на началното ниво ни се казва, че ачария, гуру, е Кришна. След това Рагхунатх дас Госвами, който е ачария на прайоджана, най-висшата цел, казва, че позицията на ачария не е тази на самия Бог, а на Негов любимец. В крайна сметка откриваме, че любимецът на Кришна е в категорията на неговата енергия и това е гуру.”

Виждате ли, толкова е хубаво. Най-напред виждаме божествената функция и това е добре. По-нататък виждането ни става по-прецизно и можем да разграничаваме между аспектите севя-бхагаван и севак-бхагаван – Богът, на когото се служи и Богът-слуга. Затова пеем толкова често: сакшад дхаритвена … кинту прабхор ях прия ева тасям[3] – „Духовният учител е много скъп на Кришна”.

„В началото е споменато в шастрите, че Брахман означава Абсолюта като цяло. Но с ясна визия ние виждаме, че има Нараяна, Васудева, Рамачандра и толкова много други форми. А с дори още по-ясна преценка откриваме Кришна отвътре. Разбирате ли?”

След всички тези теории, стигаме до една история. „Веднъж Кришна бил на конференция, заедно с Баларам и Уддхава. Видели да наближава една маса от светлина. След известно време насред масата светлина се провидяла фигура. Като приближила още повече, видели, че фигурата е на мъж. Щом дошла още по-близо, успели да разберат: „А, това е Девариши Нарада!” По същия начин, отдалеч може да имате разбиране за целостта – точно както като гледате Хималаите отдалеч, виждате много неща. Но колкото повече приближавате, ще откривате специфични части с повече яснота. А когато действително пристигнете, ще намерите своя Господ и своите приятели, и ще общувате там. Тогава няма да виждате целите Хималаи, а ще се намирате на едно точно определено място. И именно там, а не в цялото, ще откриете, че мечтаната цел на живота ви се е осъществила.” Толкова е красиво! Не можем да се приютим в цяла огромна планинска верига, но можем да се приютим в една мъничка пещера.

„По същия начин, когато подхождате към Кришна отдалеч, Той е сат-чит-ананда, безкраен! После, колкото повече Го приближавате, понеже сте мънички, ще бъдете поставени в точно определена позиция. Така в съответствие с пригодността ви, ще ви заемат в специфична позиция на служене. Там ще се захванете със служенето, което се иска от вас и оттам ще черпите най-пълното удовлетворение, съответстващо на природата ви.”

(следва продължение)

[1] От Шрила Шридхара Махарадж, „Специфично служене”

[2] „Шримад  Бхагаватам” 11.17.27

[3] „Шри Гурващакам”, 7

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Мисля, че най-добрият начин да честваме гуру-принципа е да помним онези представители, които донасят този принцип най-близо до нас. Затова бих искал да прочета от Шрила Шридхара Махарадж. „Специфично служене”; това е беседа с въпроси и отговори.

„Въпрос: Ученикът гледа на своя гуру като на абсолютен, но други могат да виждат същата личност с относително разбиране. Гуру относителен ли е или абсолютен?

Шрила Шридхара Махарадж: Общият съвет е в началото ученикът да гледа на своя гуру като на представител на самия Бог. Но с напредването му, когато започне вътрешното просветление, той постепенно ще открие, че Кришна, Абсолютът, има специфична система, и притежава разнообразни енергии. В съответствие с вътрешното пробуждане на ученика, той ще бъде пригоден за точно определен тип служене. Това ще бъде взето предвид и той ще бъде насочван в това специфично служене.”

Това означава, че в началото имаме общо разбиране за божествения принцип: „Моят учител е много божествен”. По-нататък виждането ни не бива да се променя на „Той не е божествен”, а да стане по-конкретно: „Той е божествен по специален начин”.

„Когато човек прозира постепенно своя гуру според съкровените си способности и качества, той ще открие дася-раса, сакхя-раса, ватсаля-раса или мадхуря-раса. Служенето се дава свише. Той ще бъде поставен на изпитание, на тест, и ще бъде пратен в определен отдел, където ще намери непосредствения си водач, под чиито насоки ще служи. Такава е общата ситуация и по такъв начин преданият ще намери максималната си полза там.”

Това е като йерархия. А оригинално йерархия означава „структура на светостта”. Така че това е божествена структура и ако вие се интегрирате в тази йерархическа структура, основана на божествени принципи, тогава ще намерите перспективите си. Какво представлява семейството? Семейството е йерархия. Някои от участниците може да имат своето неразбиране, например прабхутата може да си мислят, че те са шефът; оставете ги да си живеят с тази илюзия. Но най-общо можем да кажем, че има глава на семейството, има майка на семейството, и има деца. И ако детето се вписва по хубав начин в тази структура, то ще намери подслон. Проблемите започват когато то реши да се бори за свободата си. Тогава йерархията е счупена и то няма да намира подслон, или ще се прислони другаде. По същия начин, ако ние се впишем в духовната структура, така да се каже, ще можем да намерим своето място, своето служене. И това ни дава перспектива – къде да идем, как да действаме, как да мислим, как да чувстваме.

„Отначало цялата система като че е една – като интегрално единство. Сетне преданият ще се озове в определена част на тази система, според своята пригодност и пробуденост. Накрая той ще бъде поставен като служител на определен гуру, под чиито напътствия ще прави всичко, което се изисква от него.”

И така, гуру имат вечен път и учениците също имат вечен път. И понякога тези пътища се срещат и пресичат. Понякога преданият е даден на някой гуру, а друг път гуру се дава на предания. Но понеже и двете страни: и гуру, и ученикът, представляват принцип – принципа на гуру и принципа на ученика –  когато се срещнат и когато тази среща е хармонична, това е божествено дело. Така че не си мислете, че само гуру е принцип. Шишя, ученикът, също е принцип. Не теория, а осезаема реалност.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

Събрали сме се да празнуваме Вясапуджа заедно. Надявам се нямате илюзията, че ще чествате даден човек, даден индивид, защото сме се събрали да честваме една божествена таттва, божествен принцип. Въпреки това може да запитате: „Но как се чества принцип? Какво представлява принципът? Това звучи толкова теоретично.” И ще сте прави, принципът обикновено е теоретичен. Обаче не забравяйте, че сме част от мистичен процес. А мистика означава, че теорията може да се превърне в практика, че принципът може да стане личен. И също така е вярно за настоящата ни степен на реализация в нашия процес, че онова, което ни се струва недостижимо високо, може да се превърне в истина за вас, за нас. Щастливи ли сте да сте част от такъв мистичен процес?

В повечето случаи за хората като цяло Господ е принцип, идеал, сила. Мнозина казват, че е като някаква лилава мъгла. Но ако някой ви каже на вас, че сте лилава мъгла, бихте се обидили: „Не! Аз съм личност! Аз съм повече!” Така че принципите трябва да се олицетворяват в личности.

Или пък принципът на посветеността, на божествения живот – толкова е прекрасен. Толкова много милиони хора са започнали израстването си на тази планета Земя, за да осъществят тази цел, защото е толкова привлекателна, толкова очарователна! Как бихме могли да живеем без идеали!? Това е невъзможно. То не е живот, а просто оцеляване. Идеалите ни карат да живеем истински. Този принцип, божественият живот, е толкова привлекателен, че ние сме готови да хукнем след него. Ала не бива да се удовлетворяваме принципно да живеем божествен живот, теоретично да живеем божествен живот. Това не е достатъчно! Трябва да го приложим на практика, да го реализираме.

„Реализация” отново звучи много техническо. Но мисля разбирате какво имам предвид: от въздушните кули да слезем на земята, тук и сега. И това не е принизяване, това е надрастване на настоящото ни състояние на живот.

Къде да намерим Бог? Къде да намерим предаността като жива реалност? Историята ще рече: търсете в миналото. Мистерията ще рече: търсете в бъдещето. Но любовта ще каже: тук и сега. Защо да чакаме рая, ако можем да го вкусим тук? Защо да чакаме следващия живот, ако можем да се усъвършенстваме сега, днес? И отново, ако не сме способни да сме духовно щастливи днес – кога ще настъпи денят да можем да го направим? Защото ако отлагате: „Утре ще бъда добър бхакта”, това „утре” никога не идва. Това „утре” трябва да се случи днес, сега.

Гуру за много хора е принцип, тежък принцип. Понеже гуру означава „тежък”. Тежък в какъв смисъл? Той е тежък като Хималаите, непоклатим. Колкото и да опитвате, не можете да го помръднете – толкова е силен, толкова твърд, толкова стабилен. Защото гуру е принцип, нали? А как можеш да разклатиш един принцип? Можем единствено да се обръщаме към него с преклонение. Не можем да го покварим. Личното преживяване и принципът са различни неща. Теорията и практиката се различават.

Любовта най-общо казано за повечето хора също е принцип – невъзможен за реализация. И понякога нашият опит е горчив. Но нима това трябва да компрометира принципа на любовта? Невъзможно! Принципът винаги е съвършен. Моето разбиране за този принцип, както и моето приложение на този принцип може да са частични, пристрастни, ограничени; обаче божествената реалност не е ограничена.

Така че ако се върнем на първоначалната тема: гуру за много хора е принцип. И той наистина е божествен принцип. Ала понеже е божествен, е много чувствителен. Той е много деликатен принцип. Добре ли е да имате духовен учител? Това българското „да” ли е? А лесно ли е да имате духовен учител? Знаете ли, индийците имате предимство, защото могат да поклащат глава както им харесва, а това ще значи каквото на вас ви харесва – всеки чете този език на тялото според собственото си разбиране. Виждате каква префинена култура! Един жест може да означава какво ли не. Така че това е нещо много деликатно; същото е и с принципа на божествената любов, същото е и с принципа на гуру – те са много деликатни. Един мъничък знак може да означава всичко. Затова сме се събрали да честваме този принцип – гуру-таттва. Това е нещо толкова прекрасно, толкова силно, толкова възвишено! То е отвъд човешките способности, тъй като е божествено.

(следва продължение)