Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Но кой е, така да се каже, лош ученик? Разбира се, лош ученик няма. Защото щом сме изразили готовността си да учим, да се обучаваме, това е единствено добро. При все това, ако още не сме се усъвършенствали напълно, ако още имаме някакви недостатъци, нека научим какви са тези недостатъци.

Един от изразите тук е акшетра. Кшетра означава „поле; отглеждане”, а акшетра значи „лошо поле, безполезно за отглеждане”. Ако разпръснеш добро семе в полето – ще пожънеш реколта. Затова трябва да бъдем добро поле. Ако сме акшетра, ако сме лошо поле, тогава дори най-доброто семе да падне в нас, няма да можем да дадем добър плод. Безсмислено е да се отглежда.

Адравя отново означава „безполезен, непригоден”. Дравя най-общо казано е природата на нещо, характеристиките му по начало. Или нещо, което да бъде пожертвано, посветено на Всевишния като приношение. А пък адравя е нещо непригодно за пожертване.

И ако преди имахме врата-ачария, тук има кшата-врата. Кшата е много подобно на кшатрия – това означава „ранен, накърнен в обетите – врата”, така че той изоставя или нарушава обетите си.

Преди бе споменато, че добрият ученик, добрият шишя е устремен, гладен е за знание. Обаче тук има друг израз: одана. Одана значи „храна”. Но ако се използва в съставна дума, тогава одана-шишя е такъв ученик, който се интересува само от ядене. Не да учи, а само да яде. Това са корем-бхактите. Щом коремът е пълен сме доволни, нали? Това са елементарни телесни инстинкти.

За щастие нашият Бог също обича да яде. И бхактите Му поднасят толкова много, че Той не може да го изяде и оставя нещичко и за нас, за да бъдем и ние спокойни и доволни. И така, одана-шишя означава такъв, който много обича да яде. Ако го локализирате специално за България, ще бъде баница-шишя.

Но ако го приемем в положителен смисъл – ние сме гладни за прасадам! Защото това е по-висшият вкус! Ние определено зависим от този по-висш вкус, тъй като той удовлетворява не само тялото, но засища и душата.

А ако сте гладни за баница или за знание, и ако пазите и култивирате божественото знание, това означава също и че познавате шлоките. Задължително е да се научат няколко стиха от шастрите. Така е, колкото и да сте изненадани! Това е част от процеса. Но знаете, споменава се във връзка с „Гита”, че ако някой знае всичките ѝ 700 стиха – мисля, че сме говорили за това много пъти – освобождението и према-бхакти са му гарантирани. Ако не знаете всичките 700, а само една от осемнадесетте глави – пак ви се гарантира пълно съвършенство. Ако не знаете цяла глава, но поне един стих – гарантирано е пълно съвършенство. Но ако не можете да научите цял, поне половин стих трябва да знаете. Това е специалната категория ученици: шастра-ганда – такива, които знаят само началото на стиховете. Половин-шлока-шишя. Всъщност поредното доказателство, че унгарците идват от бреговете на Ганг е, че ние имаме същия израз: казват, че някой е полу-шлока, ако е малко глуповат.

Добре, не искам да ви изтезавам повече, затова нека накрая прочетем за най-добрите ученици.

(следва продължение)