Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Манджари: Как да достигнем стъпалото, на което Бог предполага и Бог разполага, без да объркаме нещата? 

Свами Тиртха: Знаете, отговорът на всички въпроси, започващи с „как да“, е винаги един и същ. Мантрувайте повече! И го казвам сериозно. Защото това е начин да разрушим фалшивите си концепции. Ние силно се стараем да защитаваме собствения си интерес. Понеже в материалния живот се нуждаем от известно самосъхранение, себеотстояване – нужно ни е, за да оцелеем. В природата, най-общо казано, има борба за живот. Понякога си мислим, че животните водят тази борба. Но аз съм забелязал, че дори растенията се борят. Така че е нужно да отстояваш себе си, да си смел, за да оцелееш, да се съхраниш. Обаче когато това излезе извън пропорции, се превръща в материална болест. 

Но ако вземем лично твоя пример, Бог вече е отправил предложението си към теб – три деца. Нима имаш свобода да избираш? Тази ситуация, позицията ти в този живот – че си щастлива майка на три деца – няма да се промени. Това е служене, дадено ти за този живот – ти си майка. Така че Той е отправил предложението си. За определено време ти трябва да се разполагаш в съответствие с него. Но съм сигурен, че в крайна сметка ще разбереш, ще почувстваш дълбоко, истински, че Той е този, който е осъществил всичко. Както говорихме вчера: „Ако аз опитвам, дори и с Бога не мога да успея; но Той може да успее, дори и с мен.” 

Така че няма какво толкова да се мисли; практическо служене, приземено. Това бе потвърдено и от Гурудев. В едно от нашите семейства се роди първото бебе. Тогава майката запита Гурудев: „Гурудев, ами служенето ми?” А той отвърна: „Какво? Да не си глупава? Толкова е очевидно – служенето ти е да отгледаш детето, да бъдеш добра майка.” Така че не си мислете, че има нещо друго, някакъв друг начин да изразите готовността си да служите. Не. Ако сме поканени да служим по даден начин, по-добре да поднесем това служене. Защото трябва да умеем да виждаме духовната искра в децата си. А да отгледаме бъдещите проповедници и спасители на Балканския полуостров – това е велика задача. 

Въобще да помогнем на една душа да започне пътуването си и също да извърви своя път – мисля, че е велика задача. Така че не забравяйте за това – и по отношение на децата си, и по отношение на себе си. Наш дълг е да намерим път вън от самсара и да помогнем и на другите да осъществят пътуването си. 

А понякога наистина объркваме нещата. Защото допускаме грешки. Но намерението ни е съвсем ясно. Спомняте си тази толкова красива история, когато една предана била толкова погълната в служенето си към Кришна, в пълната си посветеност, че като белела банана, изхвърляла плода, а Му предлагала кората. И Кришна бил много доволен. Защото Той не се нуждае нито от вътрешността, нито от обелката на банана. Той не зависи от това; ала настроението, с което предлагаме – това е финото качество. 

Само че моля ви, недейте да ме цитирате по този въпрос, когато направите някоя поразия в кухнята. „Ами, то е недосготвено, полу-препърлено, второкласно или третокласно… Но Кришна приема само финото качество на моето небрежно служене.” Той се удовлетворява единствено с най-деликатни приношения. Именно това фино качество трябва да прибавим. То е най-важната подправка. Да речем, отивате в магазина и купувате някаква универсална, всесезонна подправка – но тя никога няма да придаде онзи толкова деликатен, фин привкус. 

И така, трябва да разберем за какво сме призвани в този живот. И да се стремим да го осъществим по най-добрия начин, на който сме способни.

(from a lecture of Swami Tirtha, 11.01.2019 morning, Sofia)

The bright sunshine has come. Now we can really appreciate it after so many days of darkness, fog and cold. Unfortunately, we human beings are like this – we can appreciate the blessed, divine things only in their absence. Krishna surya sama, Krishna’s sun is always shining, but unfortunately due to the clouds of ignorance sometimes we forget about it. Therefore we need to overcome this human nature – slow to learn and easy to forget – and we had better work under the opposite principle, so that we grab the essence quickly and we never forget about this essence.

But now let us continue our studies concerning the divine lotus flower. As we discussed, there are different layers of understanding this very beautiful symbol. We were discussing the lotus of the heart, the lotus as a cosmic symbol, the lotus as a spiritual symbol for us, like the essence of creation. Then based on the understanding that we have reached from the Brahma Samhita, describing the lotus, the shatkona, the surrounding areas, all the different partners and representatives around this whorl of divine unity, if we specify this structure more we shall come to the dearest associates of Krishna. We can say that the servants and the beloved devotees of Krishna are also arranged in a similar lotus-like manner. This is another living lotus mandala. As we discussed, if we put the Divine Couple in the center of our life, then everything else will be arranged accordingly. Therefore, this lotus mandala of the dearest devotees is also centered around the Divine Couple. And this is called yoga-pitha, which is like a symbolic structure of the arrangement of the different devotees. This yoga-pitha is the foundation of our faith. And upon this foundation we should establish the object of our worship – Radha-Govinda are in the center.

So, all the mandalas share some common features, like a square shape on the periphery. There are always some gates to the cardinal directions and when we enter this sacred space, we will find some harmony inside expressed through the circle. The square always symbolizes the material sphere and this sacred space is isolated from the material sphere. Yet the gates mean that it is not totally isolated, that it is possible to enter this sacred space. We can say that this is our hope – even this symbolic representation means that there is a way to approach divinity. And in the absolute center of all mandalas you will find a center point. Usually, that is the point of breakthrough. Because for a long time, when you approach your mandala, you come from the external world, from the material life. And you try to approach your mandala in a horizontal direction; then you reach a gate. You enter and you come closer and closer to the essence. And there, at this meeting point with divinity, it is just like a temple complex – you come from the external world and through the different yards, gates and entrances you come closer to the holy of the holiest – to the murti, who is residing in this temple complex. And then where you meet God – this is the point of breakthrough. Then your horizontal movement will change into a vertical connection. So, for a long time in our spiritual path we move on the same platform, though trying to come closer to the essential understanding. But when you are there, in this special point of concentrated spiritual power, then you can elevate your consciousness. And this is like a spiritual quantum leap.

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.01.11-i szófiai reggeli tanításából)

Megjött a gyönyörű napsütés! A hosszú, sötét, ködös és hideg napok után most igazán tudjuk ezt értékelni. Sajnos mi, emberek, már csak ilyenek vagyunk, vagyis hogy az áldott, isteni dolgokat leginkább akkor tudjuk értékelni, ha megtapasztaljuk azok hiányát. Hiszen „Krsna szúrja szama, Krisna napja mindig ragyog”, de sajnos a tudatlanság felhői miatt néha megfeledkezünk erről. Ezért kell legyőznünk ezt az emberi természetünket, ami nagyjából az, hogy lassan tanulunk, de gyorsan felejtünk. S ez az optimálishoz viszonyított ellentétes működés valahogy jobban megy nekünk, tehát változtassunk ezen, gyorsan ragadjuk meg a lényeget, és soha ne feledkezzünk meg róla!

Most pedig folytassuk tovább az isteni lótuszvirágról szóló tanulmányainkat. Arról beszélgettünk, hogy ennek a gyönyörű szimbólumnak többféle értelmezési szintje létezik. Ennek kapcsán említettük a szívünk lótuszát,  illetve, hogy ez egy kozmikus, lelki szimbólum is a számunkra, amely a teremtés lényegét jelképezi. Majd a  Brahma-szanhitá alapján, mely leírja ezt a lelki lótuszvirágot, a satkónát, megérthettük az ezt övező területeket is, a különböző társakat, és más-más képviselőket. S, ha még tovább pontosítjuk ezt a tökéletes felépítésű lótuszkelyhet eljutunk Krisna legbensőségesebb társaihoz is. Tulajdonképpen azt mondhatjuk, hogy Krisna szeretett hívei, szolgái is hasonló, lótuszszerű elrendezésben helyezkednek el, mely egy újabb eleven lótuszmandala. Ahogy arról már sokszor beszélgettünk, ha az Isteni Párt helyezzük életünk középpontjába, akkor minden más is ennek megfelelően fog  elrendeződni, így tehát a legkedvesebb bhakták lótuszmandalája is Őköréjük összpontosul. Ezt nevezik jóga-píthának, ami a különböző bhakták elrendeződésének szimbolikus rendszere, illetve a hitünk alapja. S ennek az alapnak a középpontjára kell felhelyeznünk az imádott Isteni Párt: Rádhá-Góvindát.

Tehát minden mandalának vannak közös jellemzői, mint például az, hogy a külső pereme négyzet alakú, illetve vannak benne a négy égtáj felé nyíló kapuk, és amikor belépünk ebbe a szent térbe, akkor ott a kör által teremtett egyfajta harmónia fogad bennünket. Ez a szimbólumrendszer azt jelzi, hogy ez a szent tér mindig el van határolva az anyagvilágtól (a négyzettől). A kapuk jelenléte pedig arról biztosít bennünket, hogy ez az isteni valóság nincs teljesen elszigetelve, tehát be lehet jutni ebbe a szent térbe. Mi ebben reménykedünk, s még ez a szimbolikus ábrázolás is azt jelzi a számunkra, hogy van út, az Úr megközelítése lehetséges. S ennek az isteni lótuszmandalának a legbensejében találunk egy középpontot, mely általában az áttörési pont is egyben. Hiszen hosszú idő után, amikor sikerül megközelítenünk ezt az isteni mandalát, akkor a külső, anyagi világból érkezünk. S ahogy vízszintes irányban igyekszünk közelebb kerülni a mandalánkhoz, először a kapuhoz érkezünk, majd belépünk és egyre áttetszőbb lesz számunkra a lényeg. S ott, az az istennel való találkozási pont, az épp olyan, mint egy templomszentély. A külvilágból érkezünk, majd különböző udvarokon, kapukon és bejáratokon keresztül közeledünk a legszentebb részhez, a múrtihoz, Aki ott lakozik. S ott, ahol találkozunk a Jóistennel, az az áttörési pont. Majd a vízszintes mozgás függőleges kapcsolattá változik. Tehát a lelki utunkon hosszú ideig ugyanazon a szinten haladunk, miközben próbálunk közelebb kerülni a lényeg megértéséhez. De amikor ott vagyunk, ebben a nagyon különleges, koncentrált lelki erővel rendelkező ponton, akkor tudjuk felemelni a tudatunkat, mely olyan, mint egy lelki kvantumugrás.

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01.2019 сутрин, София)

Ясното слънце изгря. Сега наистина можем да го оценим след толкова много дни сумрак, мъгла и студ. Ние, хората, уви, сме такива – способни сме да оценим благословените, божествени неща едва в отсъствието им. Кришна сурия сама, Слънцето-Кришна винаги сияе, но за беда, заради облаците на невежеството, понякога забравяме това. Така че трябва да надмогнем тази човешка природа – че учим бавно, пък лесно забравяме – и по-добре да действаме на обратния принцип: бързо да долавяме същината и никога да не забравяме за нея.

Но сега нека продължим да изучаваме божественото лотосово цвете. Както говорихме, има различни слоеве в разбирането за този толкова красив символ. Разговаряхме за лотоса на сърцето, за лотоса като космически символ, за лотоса като духовен символ за нас, като същината на творението. Сетне, въз основа на разбирането, до което достигнахме от „Брахма Самхита“, описвайки лотоса, шестоъгълника, окръжаващите области, всички различни партньори и представители около тичинката на божественото единение, ако още повече уточним тази структура, ще стигнем до най-близките сподвижници на Кришна. Можем да кажем, че служителите и любимите предани на Кришна също са подредени по такъв лотосоподобен начин. Това е една друга жива лотосова мандала. Както говорихме, ако поставим Божествената Двойка в центъра на живота си, тогава всичко останало ще се нареди. Затова лотосовата мандала на най-скъпите предани също е съсредоточена около Божествената Двойка. Това се нарича йога-питха – символична структура на подредбата на различните предани. Тази йога-питха е като основата на нашата вяра. И върху тази основа трябва да установим обекта на своето обожание – Радха-Говинда в центъра.

И така, всички мандали споделят някои общи характеристики, като например квадратна форма по периферията, откъм кардиналните посоки винаги има врати, а щом пристъпим в това свещено пространство, ще открием вътре хармония, изразена чрез кръга. Квадратът винаги символизира материалната сфера, а това свещено пространство е изолирано от материалната сфера. При все това, портите показват, че то не е напълно отделено, че е възможно да се влезе в това свято пространство. Можем да кажем, че такава е надеждата ни – дори това символично представяне подсказва, че има начин да се доближим до божественото. А в абсолютния център на всички мандали ще намерите една централна точка. Обикновено това е точката на преминаване. Защото за дълъг период от време, докато приближавате своята мандала, вие идвате от външния свят, от материалния живот. И подхождате към своята мандала в хоризонтална посока; тогава стигате до порта. Влизате и идвате все по- и по-близо до същината. И там, в тази точка на среща с божественото, то е досущ като храмов комплекс – идвате откъм външния свят и през различни дворове, двери и входове се приближавате към светая светих – към муртито, което обитава този храмов комплекс. А накрая, там, където срещате Бога – това е точката на преминаване. Тогава вашето хоризонтално движение се променя във вертикална свързаност. И така, дълго време по духовния си път ние се движим на едно и също ниво, макар да се стремим да се доближаваме все повече към разбирането на същината. Но достигнете ли там, в онова специално средоточие на духовна мощ, тогава можете да възвисите съзнанието си. И това е като духовен квантов скок.

(следва продължение)

(aus einem Vortrag von Swami Tirtha, 11.01.2019, morgens, Sofia)

Die ersten Sonnenstrahlen sind da. Jetzt können wir sie nach so vielen Tagen der Dunkelheit, des Nebels und der Kälte wirklich zu schätzen wissen. Leider sind wir Menschen so beschaffen: Wir wissen die gesegneten, göttlichen Dinge oft erst dann zu würdigen, wenn sie fehlen. *Krishna-surya-sama*.Die Sonne-Krishna scheint immer, doch aufgrund der Wolken der Unwissenheit vergessen wir es. Deshalb müssen wir diese menschliche Natur überwinden – die Eigenschaft, langsam zu lernen und schnell zu vergessen. Es ist besser, nach dem entgegengesetzten Prinzip zu handeln: das Wesentliche rasch zu erfassen und es niemals wieder zu vergessen.

Doch lasst uns nun unsere Betrachtungen zur göttlichen Lotusblume fortsetzen. Wie bereits besprochen, gibt es verschiedene Ebenen des Verständnisses für dieses wunderschöne Symbol. Wir haben über den Lotus des Herzens gesprochen, über den Lotus als kosmisches Symbol und als spirituelles Symbol für uns – gleichsam als Essenz der Schöpfung. Wenn wir nun – ausgehend von dem Verständnis, das wir durch die „Brahma-samhita“ gewonnen haben welche den Lotus, das Sechseck, die umgebenden Bereiche sowie all die verschiedenen Gefährten und Repräsentanten um diesen Mittelpunkt göttlicher Einheit herum beschreibt – diese Struktur genauer betrachten, gelangen wir zu den engsten Gefährten Krishnas. Man kann sagen, dass auch die Diener und geliebten Geweihten Krishnas in einer ähnlichen, lotusartigen Weise angeordnet sind. Dies ist ein weiteres lebendiges Lotus-Mandala. Wie wir besprochen haben: Wenn wir das Göttliche Paar in den Mittelpunkt unseres Lebens stellen, ordnet sich alles andere dementsprechend. Daher ist auch dieses Lotus-Mandala der engsten Geweihten um das Göttliche Paar herum angeordnet. Man nennt dies *Yoga-pitha*; es ist gleichsam eine symbolische Struktur der Anordnung der verschiedenen Geweihten. Dieses *Yoga-pitha* bildet das Fundament unseres Glaubens. Und auf diesem Fundament sollten wir das Objekt unserer Verehrung errichten – Radha-Govinda stehen im Zentrum.

Allen Mandalas teilen also gewisse Merkmale gemeinsam, wie etwa die quadratische Form an der Peripherie. Es gibt stets Tore, die in die Himmelsrichtungen weisen, und wenn wir diesen heiligen Raum betreten, finden wir im Inneren eine Harmonie vor, die durch den Kreis zum Ausdruck kommt. Das Quadrat symbolisiert stets die materielle Sphäre, und dieser heilige Raum ist von der materiellen Sphäre abgegrenzt. Doch die Tore bedeuten, dass er nicht völlig isoliert ist, dass es möglich ist, diesen heiligen Raum zu betreten. Man kann sagen, dass dies unsere Hoffnung ist – schon diese symbolische Darstellung bedeutet, dass es einen Weg gibt, sich dem Göttlichen zu nähern. Und im absoluten Zentrum aller Mandalas findet man einen Mittelpunkt. Dies ist gewöhnlich der Punkt des Durchbruchs. Denn wenn man sich seinem Mandala nähert, kommt man zunächst aus der äußeren Welt, aus dem materiellen Leben. Man versucht, sich dem Mandala in horizontaler Richtung zu nähern; dann erreicht man ein Tor. Man tritt ein und kommt dem Wesenskern immer näher. Und dort, an diesem Ort der Begegnung mit dem Göttlichen – es ist wie bei einer Tempelanlage: Man kommt aus der äußeren Welt und gelangt durch verschiedene Höfe, Tore und Eingänge näher an das Allerheiligste – an die Murti, die in dieser Tempelanlage thront. Und dort, wo man Gott begegnet, liegt der Punkt des Durchbruchs. Dann wandelt sich die horizontale Bewegung in eine vertikale Verbindung. Auf unserem spirituellen Weg bewegen wir uns also lange Zeit auf derselben Ebene, während wir versuchen, dem wesentlichen Verständnis näherzukommen. Doch wenn man an diesem besonderen Punkt konzentrierter spiritueller Kraft angelangt ist, kann man sein Bewusstsein erheben. Und das gleicht einem spirituellen Quantensprung.

(Fortsetzung folgt)

(из лекции Свами Тиртхи, 11.01.2019 утром, София)

Наконец-то выглянуло яркое солнце. Теперь мы можем по-настоящему оценить его после стольких дней, полных мрака, тумана и холода. Такова уж человеческая природа: мы способны ценить благословенные, божественные дары лишь тогда, когда они отсутствуют. Солнце Кришны (Кришна-сурья-сама) сияет всегда, но, к сожалению, из-за облаков невежества мы порой забываем об этом. Поэтому нам необходимо преодолеть эту человеческую склонность — медленно учиться и быстро всё забывать; лучше руководствоваться противоположным принципом: быстро постигать суть и никогда о ней не забывать.

А теперь продолжим наше изучение божественного цветка лотоса. Как мы уже говорили, существует несколько уровней понимания этого прекрасного символа. Мы обсуждали лотос сердца, лотос как космический символ и как символ духовный — олицетворение самой сути творения. Если же, опираясь на понимание, почерпнутое из «Брахма-самхиты», где описываются лотос, шестиугольник /шаткона/, окружающее пространство, а также все спутники и представители, расположенные вокруг этого средоточия божественного единства, мы более детально рассмотрим эту структуру, то увидим ближайших спутников Кришны. Можно сказать, что слуги и возлюбленные преданные Кришны также располагаются подобным образом — в форме лотоса. Это еще одна живая мандала в форме лотоса. Как мы уже говорили, если мы поместим Божественную Чету в центр своей жизни, то всё остальное выстроится соответствующим образом. Поэтому и эта мандала-лотос, состоящая из самых дорогих преданных, также сосредоточена вокруг Божественной Четы. Это называется «йога-питха» — своего рода символическая схема расположения различных преданных. Такая йога-питха служит фундаментом нашей веры, и именно на этом основании нам следует утвердить объект нашего поклонения — Радху и Говинду, находящихся в самом центре.

Итак, у всех мандал есть общие черты — например, квадратная форма по периферии. В них всегда предусмотрены ворота, ориентированные по сторонам света; входя в это священное пространство, мы обретаем внутреннюю гармонию, воплощенную в форме круга. Квадрат неизменно символизирует материальную сферу, и данное священное пространство отделено от нее. Однако наличие ворот указывает на то, что изоляция не является полной: в это священное пространство можно войти. Можно сказать, что в этом заключается наша надежда: даже само это символическое изображение говорит о том, что существует путь к постижению божественного. А в самом центре любой мандалы находится центральная точка. Как правило, это точка прорыва. Ведь, приближаясь к мандале, мы движемся из внешнего мира, из материальной жизни. Мы пытаемся подойти к ней в горизонтальной плоскости — и в итоге достигаем ворот.

Вы входите и всё больше приближаетесь к самой сути. И там, в этой точке встречи с Божественным, всё устроено подобно храмовому комплексу: вы приходите из внешнего мира и, минуя различные дворы, ворота и входы, приближаетесь к Святая Святых — к мурти, пребывающему в этом храме. И именно там, где вы встречаетесь с Богом, происходит прорыв. Ваше горизонтальное движение сменяется вертикальной связью. Долгое время на духовном пути мы движемся в одной плоскости, хотя и пытаемся приблизиться к пониманию сути. Но когда вы оказываетесь там — в этой особой точке концентрации духовной силы, — вы можете возвысить свое сознание. И это подобно духовному квантовому скачку.

(продолжение следует)

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2020 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

„And what is the real purpose of every movement? It is for the one, Absolute, Universal power. That absolute current goes towards the satisfaction of Krishna. But that reading is not possible for the superficial jivas. The jiva cannot read or conceive the real meaning of everything. The jiva will have a different reading of the circumstances, but that will be superficial, and that is maya. We may interpret in our own way the reason for an earthquake, a storm, or anything, but the reading is from our local interest. The real meaning is hidden. This is Maya, and on the basis of that we are performing so many activities. All our interpretations are from the plane of local interest, so give it up!”[1] As we discussed yesterday, give up the previous level of understanding in order to be awakened to a higher stage of consciousness. 

“Without knowing the real meaning, what we feel and read is the wrong reading of the environment. It is maya. We miss the universal purpose and from local interest we read: ‘No, this is for this purpose, that is for that purpose’. But this is (just) local interest. What we conceive, feel, trust and believe, is not in consonance with the universal reading. It is an illusion. Even our belief is within the realm of maya. Our conceptions will have no standing in the interest of the Absolute. What we read in the local interest, we will not find if we go to read the universal interest.” So you cannot compare, you cannot find the local interest in the Absolute. “Our disease of local interest and conception will be cured and removed when we see that everything is meant for Krishna.” So it will be cured when we see that everything is meant for Krishna and we become one with that interest. 

“That feeling, that conception is called illusion – what is not. It is apparent, but it is not real. What is not real, this is called illusion. Even what I think to be real is not so, Maya. ‘Ma’ means ‘not’ and ‘ya’ means ‘what’ – ‘what is not’. Apparently it seems to be, but in fact it is not so, that is illusion. In such a plane we eliminate the infinite interest and instead we read the things by measuring according to our own interest. We measure everything only from the angle of vision and standpoint of our own selfish interest. In this way we ignore the infinite representation, position, duty and service – and that is called illusion.”

Therefore we need gurus, we need our teachers, because they represent a higher stage of realization. And Gurudev gave us the lesson about this many times. I think I’ve told you that example, when he said: “Why don’t you open a direct door to the outside from the temple room?” You know, at that time we were living in a farmhouse in the countryside and to have a direct door to the outside from the temple is very impractical. It is not only all the dirt you will bring into the temple room, but in wintertime all the cold will also enter directly. So we tried to explain to Gurudev: “But you know, it is like this and like that”, and we came up with all these selfish solutions. And then with a very sorrowful face he finally said, “If only once you would say ‘yes’!” He was a very smart person, he knew everything about opening a direct access to the outside. So it was not the question. He only wanted to test our readiness to agree. “If only once you would say yes…” 

So he had a different purpose. We understood his words on one platform, but he had something else on his mind. There were many other cases when we thought that his suggestions were so extreme and so impractical, and then the next day they happened. Many of his predictions are manifesting now. So, the clash of local and universal interest. We waste half of a lifetime in this. We try to push our own opinion. But after some time we give it up. And this is the way to be awakened to a higher stage of consciousness. When it is not your knowledge or achievement or anything, but it is revealed to you. It is a much higher approach, much more refined! 

“Yathabhaso yatha tamah[2]—light and darkness both exist. The absence of truth is not truth: it is tama, darkness, ignorance, mistake and error.” The absence of truth is not truth! “The ontological base of the whole Shrimad Bhagavatam is contained in the four main shlokas. The Lord is present everywhere in a direct or indirect way.”

Therefore, if we have to learn something and experience something in this lifetime, we want to learn in the direct school, not in the indirect school. And the direct school is the mild one. This is for the obedient ones. The other institution is for the disobedient ones. Indirect teaching – this is the illusion; and direct teaching – this is Krishna’s grace. 

(to be continued)

1. Reading from the chapter “Hearing to see”, Centenary Anthology of Shridhara Maharaj
2. Shrimad Bhagavatam 9.2.34

(Szvámí Tírtha, 2020.01.05-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Ott tartottunk, hogy „Ő az, Aki ismeri minden cselekedet valódi célját”, s ha teljesen odaszentelődünk, akkor olyan „színűre festi” az életünket, amilyenre Ő akarja, az már Rajta múlik.

„S mi az összes cselekedet valódi célja? Az egyetlen, Abszolút, Univerzális erőnek, tehát az Úr Krisnának az elégedettsége. De erre a felismerésre a hétköznapi, sekélyes dzsívák nem képesek eljutni. Ők nem tudják megérteni vagy felfogni a dolgok valódi értelmét, másképp értelmezik a körülményeket, felszínesen, illuzórikusan. Mi a saját szemszögünkből értelmezzük egy földrengés, egy vihar vagy bármi másnak az igazi okát, és ez pedig a saját egyéni érdekünktől függ, azok valódi jelentése rejtve marad a számunkra. Ezt hívják májának, s ez működteti az összes cselekedetünket. Mindent a saját érdekeink, a saját szintünk szerint értelmezünk, s ezzel kell felhagynunk!”[1] Ahogy tegnap már megbeszéltük, adjuk fel a korábbi tudatszintünket, azért hogy egy magasabb tudatossági szintre ébredhessünk. 

„Anélkül, hogy ismernénk a dolgok valódi jelentését, mindaz amit érzünk és kiolvasunk a jelenségekből az illuzórikus. Hiányzik belőle az egyetemes cél, és csupán a saját érdekeink szerint értelmezzük azt: „Nem, ez ezért és ezért van.” De ez csak a saját szemszögünk, az amit képesek vagyunk érezni, elhinni, de ez nincs összhangban a dolgok egyetemes céljával, tehát illúzió csupán. Még a hitünk is az illúzió hatása alatt van, nincs köze az Abszolút valósághoz. A dolgok saját olvasatát nem fogjuk megtalálni az egyetemes nézőpontban.” Tehát ezeket nem lehet összehasonlítani, a saját szemszögünket az Abszolútéval. „A saját perspektivikus látásmódunkból, akkor fogunk kigyógyulni, akkor fog megszűnni, ha már mindent Krisnáért valónak tekintünk.” Tehát, akkor fogunk kigyógyulni az anyagi lét betegségéből, ha meglátjuk, hogy minden Krisnáért van, s eggyé válunk ezzel az akarattal.

„Ezt az érzést, ezt a felfogást nevezzük illúziónak, vagyis nem létezőnek. Látszólagos, de nem valós, tehát valójában nem létezik, ezért nevezzük illúziónak. Még amit annak is hiszünk az sem az, hanem Májá. A „má” azt jelenti, hogy „nem”, a „já” pedig azt, hogy „ami”, tehát „ami nincs”. Látszólag úgy tűnik, mintha létezne, de valójában nem így van, az csupán illúzió. Tehát ezen az anyagi szinten kizárjuk a végtelen iránti érdeklődésünket, és helyette inkább a saját érdekeink szerint mérjük a dolgokat. Csak a saját, kizárólagos önös érdekünk szerint mérlegelünk mindent. Ily módon figyelmen kívül hagyjuk a végtelen evilági megjelenést, helyzetét, feladatát és szolgálatát, ezt hívják illúziónak.”

Ezért van szükségünk gurura, tanítómesterekre, mert ők képviselik a magasabb valóságot. S erről jópár komoly tanítást kaptunk Gurudévtől. Úgy hiszem, már meséltem nektek azt a példát, amikor azt javasolta, hogy: „Miért nem nyittok az udvarról egy közvetlen bejáratot a templomba?” Tudjátok, akkoriban egy tanyasi parasztházban laktunk, és egy közvetlen bejárati ajtó a templomba az nem lett volna célszerű megoldás. Egyrészt a kosz, másrészt télen a hideg egyenesen a templomba került volna. Tehát próbáltuk elmagyarázni Gurudévnek, hogy: „De tudod, hogy akkor ez és ez lesz…”, szóval mindenféle önös érvvel álltunk elő. Mire ő nagyon szomorú arccal csak annyit mondott: „Bárcsak egyszer is “igent” mondanátok!” Ő egy nagyon okos valaki volt, természetesen ismerte az összes józan érvet, hogyan mivel járna egy közvetlen bejárat nyitása, de nem erről szólt az egész. Csak tesztelni akarta a rátermettségünket, meghódoltságunkat. „Hacsak egyszer azt mondanátok, hogy igen…” 

Tehát más célja volt ezzel. A szavak szintjén ugyan megértettük őt, de lelki szempontból még nem voltunk készek erre a magasabb látásmódra. Jó pár hasonló eset volt, amikor úgy gondoltuk, hogy a javaslatai túlságosan extrémek, kivitelezhetetlenek, majd másnap mégiscsak neki lett igaza, s minden úgy történt, ahogy ő szerette volna. Illetve voltak olyan jóslatai, látomásai, melyek nagy része most valósul meg. Tehát néha ütköznek az egyéni és az egyetemes érdekek. Szinte életünk felét ezekre pazaroljuk, próbálva ráerőszakolni a saját véleményünket a magasabb igazságokra. Aztán lassacskán feladjuk, és ez a módja, hogy egy magasabb tudatszintre való ébredésnek. Amikor már nem a saját tudásunkra, vagy tapasztalatainkra hagyatkozunk, hanem feltárul előttünk a valódi lényeg. Sokkal magasabb, sokkal kifinomultabb módon viszonyulunk mindenhez. 

„Jathábhászó jathá tamah[2] – a fény és a sötétség egyaránt létezik. Az igazság hiánya, még nem igazság, az tamah, sötétség, tudatlanság, tévedés és hiba.” Az igazság hiánya, még nem igazság! „Az egész Srímad Bhágavatam ontológiai alappillére a négy fő slókában rejlik. Az Úr direkt és indirekt formában mindenütt jelen van.”

Tehát, ha meg kell tanulnunk, meg kell tapasztalnunk valamit ebben az életben, akkor azt szeretnénk direkt módon, ne pedig az indirekt iskola tanításai szerint tenni. Ez a közvetlen iskola ez a szelíd tanítási mód, az engedelmeseké, míg a másik intézmény inkább az engedetlenek számára való. Az indirekt tanítás, az illúzió, míg a direkt út Krisna kegye.

(folytatása következik)

1. Sríla Srídhar Mahárádzs Antológiájának 4. fejezete: „Hearing to see”
2. Shrimad Bhagavatam 9.2.34

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„И каква е истинската цел на всяко едно движение? То е за единствената, абсолютна, вселенска сила. Този абсолютен поток тече към удовлетворението на Кришна. Ала такъв прочит е недостъпен за повърхностните дживи. Джива е неспособна да разчете или проумее истинския смисъл на всичко. Тя ще има различен прочит на обстоятелствата, но той ще бъде повърхностен и това е мая. Ние може да интерпретираме по свой начин причините за някое земетресение, буря или каквото и да било, но този прочит е откъм собствения ни интерес. Истинският смисъл е скрит. Това е мая, и върху тази основа ние извършваме толкова много действия. Всичките ни интерпретации са от нивото на частния интерес, затова откажете се от тях!”[1] Както говорихме вчера, изоставете досегашното си ниво на разбиране, за да се пробудите за по-висше ниво на съзнание. 

„Без познаване на истинския смисъл, всичко онова, което чувстваме и разчитаме, е погрешен прочит на обкръжението. То е мая. Пропускаме универсалния смисъл и откъм собствения си интерес смятаме: „Това е с такава цел, а онова – с онакава“. Ала това е ограничен интерес. Каквото си мислим, чувстваме и вярваме не е в съзвучие с универсалния прочит. То е илюзия. Дори и вярванията ни са в областта на мая. Нашите концепции нямат стабилност в интереса на Абсолюта. Което откриваме в ограничения си интерес, няма да го намерим ако умеем да четем вселенския интерес.” Така че не можем да сравним, не можем да открием частния интерес в Абсолютния. „Нашата болест на частния интерес и разбиране ще се излекува и премахне, щом видим, че всичко е за Кришна.” Тоест, ще бъдем излекувани, когато видим, че всичко е предназначено за Кришна и станем едно с този интерес. 

„Това чувство, това разбиране се нарича илюзия – нещо, което не е. То е привидно, не е истинско. Което не е истинско, се нарича илюзия. Дори това, което считам за истинско, не е такова, то е мая. „Ма“ означава „не“, а „я“ означава „което“ – „което не е“. Привидно изглежда, че е така, но в действителност не е, то е илюзия. В нейната равнина ние пренебрегваме интереса на безкрая и вместо това четем нещата спрямо мерките на собствения си интерес. Измерваме всичко единствено от гледната точка на собствения си егоистичен интерес. По този начин пренебрегваме безкрайната перспектива, позиция, задължение и служене – и това се нарича илюзия.”

Затова се нуждаем от гуру, от нашите учители, защото те представят едно по-високо ниво на осъзнатост. И Гурудев много пъти ни е давал урок за това. Мисля, че съм ви разказвал онзи случай, когато той каза: „Защо не отворите директна врата за навън откъм храмовата стая?” По онова време живеехме в една ферма в провинцията и да имаш директна врата за навън от храма е много непрактично. Не само, че цялата мръсотия ще се нанася в храма, но зиме и целият студ ще влиза директно. Затова се опитахме да обясним на Гурудев: „Но разбираш ли, така и така…” изваждайки на масата всякакви себелюбиви решения. И тогава с много тъжно лице той накрая каза: „Поне веднъж да бяхте казали „да!” Той беше много умен човек, знаеше всичко за отварянето на директна врата за навън. Така че не в това беше въпросът. Той просто искаше да тества нашата готовност да се съгласим. „Поне веднъж да бяхте казали „да“…”

Така че той имаше различна цел. Ние разбирахме думите му на едно ниво, но той имаше съвсем друго на ум. Имаше и много други случаи, в които предположенията му ни се струваха толкова крайни и непрактични, но на следващия ден те се случваха. Много от предсказанията му се сбъдват сега. Това е сблъсъкът между ограничения и универсалния интерес. Пропиляваме половината си живот в това. Опитваме се да наложим собственото си мнение. Ала като мине известно време се отказваме. И това е начинът да се пробудим за по-висше ниво на съзнание. Когато не става дума за твоето знание, постижения или каквото и да е, но нещо ти се разкрива. Това е много по-висш, по-пречистен подход! 

„Ятхабхасо ятха тамах[2]— и светлината, и тъмнината съществуват. Отсъствието на истината не е истина: то е тама, тъма, невежество, грешка.” Отсъствието на истината не е истина! „Онтологичната основа на целия „Шримад Бхагаватам“ се съдържа в четирите главни шлоки. Бог присъства навсякъде по пряк и индиректен начин.”

Затова, щом трябва да научим и преживеем нещо в този живот, ние искаме да го научим в директната школа, не в индиректната. Директната школа е меката. Тя е за послушните. Другата институция е за непослушните. Индиректното учение – това е илюзията; а директното учение е милостта на Кришна. 

(следва продължение)

1. От главата „Да чуеш, за да видиш“, „Стогодишна антология“ на Шридхара Махарадж
2. „Шримад Бхагаватам“ 9.2.34

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Friday)

Question of Yadunath: Who can represent the spiritual masters? 

Swami Tirtha: In general we can say that every disciple represents the spiritual master. Because from the fruit you can understand the tree. All the disciples are fruits of the tree, so they represent the tree. Nevertheless, there are some nice fruits and there are some… smaller ones. Some have a biological system inside. Others have fallen on the ground. There are different fruits on the same tree. Some are ripe, tasty, juicy; other are a little sour. But in general we can say that each and every disciple has the right to represent their spiritual master. And the opposite is also true, according to you people will understand your master – they will judge your master, your faith, your God. If you behave stupidly, they will say: “Ah, you have a stupid religion, therefore you are stupid.” So we have to be very careful about this representation. Because we are not on our own. 

At the same time, we usually think: to represent the spiritual masters is like to be a successor – if I am correct? Usually as long as the master is still alive, this representation can happen only according to delegation – when the master will delegate the position to a chosen disciple: “You are my representative.” This is called the ritvik system – when one or more disciples represent the spiritual master in certain different functions. And when the master has withdrawn from this planet Earth, then the chance for this general representation of the spiritual master comes in the life of all the disciples. They are entitled to represent their masters, to represent the mission, the line to others. And sometimes you represent our tradition in a very simple manner – that you are a nice person and people appreciate your faith and your belonging to a spiritual tradition. Or some will go forward officially, share the message what they have learned from their master and invite others to join. This is a special type of representation – when we try to carry on the mission of our masters. Most probably few devotees will do this kind of service. One, two or few successors will carry on the mission officially, as spiritual authorities. 

But actually, what is most important is the unseen mission of the master. This inner representation is more important than any external activities. How can we serve or represent the spiritual master properly? I think you all know the answer – if you follow the teachings nicely. But to whom will the spiritual power be delegated to carry on the majority of missionary activities – that depends on Krishna’s grace. It’s not a human decision. Sometimes we have seen masters who have decided: “He will be my successor”. In some cases it worked nicely. In other cases we have seen it didn’t work out. Somehow the spiritual power was delegated to another person, not to the officially chosen one. So it depends on Krishna’s grace. It is also described very nicely in the Krishna Book how it happens. Masters, or teachers, or saints, they enjoy a special power from the Supreme. When they die, when they disappear from this planet Earth, there is a vacuum. But the power is there. And that spiritual power needs a person who will carry it on. Therefore I can say that this divine arrangement will find a person who will elevate and improve himself or herself to be a proper representative – even if in the beginning he is not. So it is said that this divine power will descend upon somebody and then starts to function again. Sometimes this is according to the chosen and delegated official positions and sometimes it’s not. 

But all the qualified disciples have the right to represent their masters. The unqualified, they don’t have the right, but nevertheless they will also represent their masters. 

But which real disciple will feel that ‘I can represent my master’? I think it’s impossible, right? You cannot replace the Sun if it is setting. You cannot replace the Sun. Gurudev was called the Bright Star of the Orient by his brothers. How can you substitute a bright star? It’s impossible! When it’s gone, it’s gone. Of course, it should always be there on the horizon of your inner heart. And a surrendered soul would feel: ‘It’s not my life. My God, my beloved deity, my master is living through me.’ Then They will represent themselves. It’s only a question of surrender. 

And it happened in Mahaprabhu’s case. Once He met a brahmin and this brahmin was very delicate in understanding the positions. Immediately when he saw Mahaprabhu, he could sense His aura, he could sense the blessings of Mahaprabhu’s spiritual master. So he approached Mahaprabhu and said, “Dandavat pranam! Are you not a disciple of Shripad Ishvara Puri?” And Mahaprabhu said, “Yes, I am”. So if you have the eye, you will see the master in the disciple, the power of that spiritual authority over the person. And if you are sensitive enough, you will understand who is who. 

Just like the senior elder devotees said, that when Shrila Prabhupada was still present on this planet Earth, people could perceive his presence in his representatives. A special power was delegated to these preachers. And when Prabhupada disappeared, it changed. So it’s a very mystic experience, how these spiritual powers are delegated to people, how it happens. You cannot really understand; and it’s not necessary to analyze. This is the beauty of mystic experience – that somehow it happens. It’s there, you can perceive it! Therefore we agree, that the aura of divine light should embrace our activities, it should signify our activities. Not the passions, not the ambitions, not the results, but this divine dedication – this should embrace our activities. 

The representation is with you. Go ahead! Show others what you have collected, what you have understood. Share your treasures.