Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„И каква е истинската цел на всяко едно движение? То е за единствената, абсолютна, вселенска сила. Този абсолютен поток тече към удовлетворението на Кришна. Ала такъв прочит е недостъпен за повърхностните дживи. Джива е неспособна да разчете или проумее истинския смисъл на всичко. Тя ще има различен прочит на обстоятелствата, но той ще бъде повърхностен и това е мая. Ние може да интерпретираме по свой начин причините за някое земетресение, буря или каквото и да било, но този прочит е откъм собствения ни интерес. Истинският смисъл е скрит. Това е мая, и върху тази основа ние извършваме толкова много действия. Всичките ни интерпретации са от нивото на частния интерес, затова откажете се от тях!”[1] Както говорихме вчера, изоставете досегашното си ниво на разбиране, за да се пробудите за по-висше ниво на съзнание. 

„Без познаване на истинския смисъл, всичко онова, което чувстваме и разчитаме, е погрешен прочит на обкръжението. То е мая. Пропускаме универсалния смисъл и откъм собствения си интерес смятаме: „Това е с такава цел, а онова – с онакава“. Ала това е ограничен интерес. Каквото си мислим, чувстваме и вярваме не е в съзвучие с универсалния прочит. То е илюзия. Дори и вярванията ни са в областта на мая. Нашите концепции нямат стабилност в интереса на Абсолюта. Което откриваме в ограничения си интерес, няма да го намерим ако умеем да четем вселенския интерес.” Така че не можем да сравним, не можем да открием частния интерес в Абсолютния. „Нашата болест на частния интерес и разбиране ще се излекува и премахне, щом видим, че всичко е за Кришна.” Тоест, ще бъдем излекувани, когато видим, че всичко е предназначено за Кришна и станем едно с този интерес. 

„Това чувство, това разбиране се нарича илюзия – нещо, което не е. То е привидно, не е истинско. Което не е истинско, се нарича илюзия. Дори това, което считам за истинско, не е такова, то е мая. „Ма“ означава „не“, а „я“ означава „което“ – „което не е“. Привидно изглежда, че е така, но в действителност не е, то е илюзия. В нейната равнина ние пренебрегваме интереса на безкрая и вместо това четем нещата спрямо мерките на собствения си интерес. Измерваме всичко единствено от гледната точка на собствения си егоистичен интерес. По този начин пренебрегваме безкрайната перспектива, позиция, задължение и служене – и това се нарича илюзия.”

Затова се нуждаем от гуру, от нашите учители, защото те представят едно по-високо ниво на осъзнатост. И Гурудев много пъти ни е давал урок за това. Мисля, че съм ви разказвал онзи случай, когато той каза: „Защо не отворите директна врата за навън откъм храмовата стая?” По онова време живеехме в една ферма в провинцията и да имаш директна врата за навън от храма е много непрактично. Не само, че цялата мръсотия ще се нанася в храма, но зиме и целият студ ще влиза директно. Затова се опитахме да обясним на Гурудев: „Но разбираш ли, така и така…” изваждайки на масата всякакви себелюбиви решения. И тогава с много тъжно лице той накрая каза: „Поне веднъж да бяхте казали „да!” Той беше много умен човек, знаеше всичко за отварянето на директна врата за навън. Така че не в това беше въпросът. Той просто искаше да тества нашата готовност да се съгласим. „Поне веднъж да бяхте казали „да“…”

Така че той имаше различна цел. Ние разбирахме думите му на едно ниво, но той имаше съвсем друго на ум. Имаше и много други случаи, в които предположенията му ни се струваха толкова крайни и непрактични, но на следващия ден те се случваха. Много от предсказанията му се сбъдват сега. Това е сблъсъкът между ограничения и универсалния интерес. Пропиляваме половината си живот в това. Опитваме се да наложим собственото си мнение. Ала като мине известно време се отказваме. И това е начинът да се пробудим за по-висше ниво на съзнание. Когато не става дума за твоето знание, постижения или каквото и да е, но нещо ти се разкрива. Това е много по-висш, по-пречистен подход! 

„Ятхабхасо ятха тамах[2]— и светлината, и тъмнината съществуват. Отсъствието на истината не е истина: то е тама, тъма, невежество, грешка.” Отсъствието на истината не е истина! „Онтологичната основа на целия „Шримад Бхагаватам“ се съдържа в четирите главни шлоки. Бог присъства навсякъде по пряк и индиректен начин.”

Затова, щом трябва да научим и преживеем нещо в този живот, ние искаме да го научим в директната школа, не в индиректната. Директната школа е меката. Тя е за послушните. Другата институция е за непослушните. Индиректното учение – това е илюзията; а директното учение е милостта на Кришна. 

(следва продължение)

1. От главата „Да чуеш, за да видиш“, „Стогодишна антология“ на Шридхара Махарадж
2. „Шримад Бхагаватам“ 9.2.34