Sharanagati

(from a lecture of Swami Tirtha, 09.01.2019 morning, Sofia)

Today I’d like to start to discuss an important topic with you and this is the lotus of the heart. Many times when we hear of the heart, we are emotional or sentimental. But we have to be very clear about this layer of human existence. Because this is a gate to the higher divine reality and therefore we have to be very specific about it and understanding it properly. 

Please don’t lean on the altar. We should support the temple, not lean on the altar. Do you agree on this point? I mean not on the supporting or leaning on – it’s obvious. I don’t ask your consent, you should accept this. 

But alright, let’s stay for a short while on this topic. In good times we come to the temple. That’s a better case; if we are in a very good period, then we don’t go to the temple at all – this is the time to enjoy our life. But when you are in trouble, immediately you will find the way to the temple, correct? And you wait for some help, support, guidance to come. In one way that is normal, no problem. But if you don’t support the spiritual centers when you are in good disposition and abilities, then why do you expect that somebody will help you in need? We all expect the help; please be ready to give your support as well. It’s common sense. This is a joint pool of help and divine blessings. Everybody can take a cup from this nectarian water. But please, supply as well. Because when you are in need, you can come. When you cannot supply, then you have to take. But when you can share, when you can give, please do! The time will come when you are in need; or when others are in need. We have to collect now, in order to share later. 

Try to have this common understanding, this is like a self-help community. If I am alone, I have to resolve all the problems of life. But if I learn how to be a member of a united community, then my powers are multiplied. Isn’t it a good feeling to have friends when you are in need? It’s a good feeling; so be there as a helper as well, not only as a recipient. Don’t forget about this principle. 

If you organize a big event, let’s say 200 people come to an evening lecture and one person has to finance the prasadam, that’s difficult. But if 100 people take part in financing and 200 people take part in receiving, then it’s not a big deal. Because if we are united, the powers are multiplied. If we are divided, even the strong abilities are diminished. So please, be united! Not for material purposes, but in the spirit. 

So shall we discuss the heart platform of human life? Shyama Tulasi, tell us something about the heart chakra. 

Shyama Tulasi: As it is between the lower and the higher chakras, it’s the place where spirit and matter meet. And to the extent one is able to hear his heart chakra, to this extent he is able to dance the dance of life.

Swami Tirtha: Ah, I thought that to dance in Mahaprabhu’s mission. All right, thank you. This is a very important information that you give. And actually it shows the basic human nature. The down part is a little instinctive. The upper side is a little too intelligent. So can we say that we human beings are instinctive intelligence or intelligent instincts? Or can we say that we are a little animal, a little angel? Something in between the two? And this meeting point, this cross section will decide whether this part or rather that part predominates. So I think you gave a very profound explanation. That means the emotional identity, the emotional ego of a person will decide whether he is an animal or an angel. Therefore we need to cultivate this emotional platform, to purify it more and more. Because otherwise the instincts will cast a shadow over our emotional identity.

(to be continued)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2019 сутрин, София)

Днес бих искал да започнем да говорим с вас по една важна тема, това е лотосът на сърцето. Често пъти като чуем за сърцето, сме емоционални или сантиментални. Но трябва да сме много наясно с този слой на човешкото съществуване. Защото това е врата към по-висшата божествена реалност; затова трябва да сме много конкретни и да го разбираме правилно. 

Моля ви, не се облягайте на олтара. Ние трябва да поддържаме храма, а не да се облягаме на олтара. Съгласни ли сте по тази тема? Нямам предвид поддържането или облягането – то е очевидно. Не ви искам съгласието, трябва да го приемете. 

Но добре, нека се спрем за малко на този въпрос. В добри времена идваме в храма. Това е по-добрият случай; ако сме в много добър период, тогава въобще не ходим в храма – тогава е време да се наслаждаваме на живота си. Обаче когато сте в беда, незабавно намирате пътя към храма, нали? И очаквате оттам помощ, подкрепа, насока. По някакъв начин това е нормално, няма проблем. Обаче ако не подкрепяте духовните центрове когато сте в добро положение и възможности, тогава защо очаквате някой да ви помага, когато сте в нужда? Ние всички очакваме помощта; но моля ви, бъдете готови да дадете и подкрепата си. Това е разумно. Храмът е като общ водоем от взаимопомощ и божествени благословии. Всеки може да си гребне чаша от тази нектарна вода. Но моля ви, освен това и наливайте. Защото когато сте в нужда, можете да дойдете. Когато не можете да дадете, тогава може да вземете. Ала когато можете да дадете, когато можете да участвате, моля ви, направете го! Ще дойде време да сте в нужда; или други да са в нужда. Нека събираме сега, за да можем да споделяме после. 

Опитайте се да имате такова разбиране за единност, това е като самоподдържаща се общност. Ако съм сам, трябва сам да решавам всичките си житейски проблеми. Но ако се науча как да съм член на единна общност, тогава силите ми се умножават. Не е ли хубаво чувство да имаш приятели, когато си в нужда? Хубаво е; затова участвайте и като помощници, не само като получатели. Недейте да забравяте този принцип. 

Ако организирате голямо събитие, да речем 200 души дойдат на вечерната лекция, и ако един човек трябва да финансира прасадама, това е трудно. Но ако 100 човека участват във финансирането, а 200 човека участват в получаването, тогава не е кой знае какво. Защото ако сме единни, силите се умножават. Ако сме разделени, дори силните способности намаляват. Затова моля ви, бъдете единни! Не с някаква материална цел, а в духа. 

И така, да поговорим ли за сърдечното ниво в живота на хората? Шяма Туласи, кажи ни нещо за сърдечната чакра. 

Шяма Туласи: Тъй като е между по-ниските и по-високите чакри, тя е мястото, където се срещат материята и духът. И до степента, в която човек е способен да се вслушва в своята сърдечна чакра, до тази степен той може да танцува танца на живота.

Свами Тиртха: О, аз помислих да танцува в мисията на Махапрабху. Добре, благодаря ти. Това е много важна информация, която даваш. И всъщност разкрива основната човешка природа. Долната страна е малко инстинктивна. Горната страна е малко прекалено интелектуална. Можем ли тогава да кажем, че ние, човешките същества, сме инстинктивно интелигентни или интелигентно инстинктивни? Или пък можем да кажем, че сме малко животно, малко ангел – нещо между двете? А пък тази пресечна точка ще отсъди дали едната или другата страна ще доминират. Така че мисля, ти даде много задълбочено обяснение. Което означава, че емоционалната идентичност, емоционалното его на човека ще реши дали той е животно или ангел. Затова е нужно да култивираме това емоционално ниво, да го пречистваме все повече и повече. Защото инак инстинктите ще хвърлят сянка върху нашата емоционална самоличност.

(следва продължение) 

(Aus einem Vortrag von Swami Tirtha, 09.01.2019, morgens, Sofia)

Heute möchte ich ein wichtiges Thema mit еuch besprechen: die Lotusblume des Herzens. Oftmals verbinden wir mit dem Herzen Emotionen oder Sentimentalität. Doch wir müssen uns über diese Ebene des menschlichen Daseins im Klaren sein. Denn sie ist ein Tor zur höheren, göttlichen Wirklichkeit, und deshalb müssen wir sie genau verstehen und richtig erfassen. 

Bitte lehnt euch nicht an den Altar. Wir sollten den Tempel unterstützen, nicht uns an ihn lehnen. Stimmt ihr dem zu? Ich meine nicht das Stützen oder Anlehnen – das ist selbstverständlich. Ich frage nicht nach eure Zustimmung, ihr solltet dies akzeptieren. 

Gut, bleiben wir kurz bei diesem Thema. In guten Zeiten kommen wir zum Tempel. Das ist der bessere Fall; wenn es uns sehr gut geht, gehen wir gar nicht in den Tempel – das ist die Zeit, unser Leben zu genießen. Aber wenn man in Schwierigkeiten ist, sucht man sofort den Weg zum Tempel, richtig? Und man wartet auf Hilfe, Unterstützung und Führung. In gewisser Weise ist das normal, kein Problem. Aber wenn man die spirituellen Zentren nicht unterstützt, wenn man in guter Verfassung und in der Lage dazu ist, warum erwartet man dann, dass einem jemand in der Not hilft? Wir alle erwarten Hilfe; bitte seid auch bereit, eure Unterstützung zu geben. Das ist gesunder Menschenverstand. Dies ist ein gemeinsame Quelle der Hilfe und des göttlichem Segens. Jeder kann sich einen Becher aus diesem Nektar nehmen. Aber bitte, gebt auch etwas dazu. Denn wenn ihr in Not seid, könnt ihr kommen. Wenn ihr nicht geben könnt, müsst ihr nehmen. Aber wenn ihr teilen könnt, wenn ihr geben könnt, tut es bitte! Die Zeit wird kommen, in der ihr in Not seid; Oder wenn andere in Not sind. Wir müssen jetzt sammeln, um später zu teilen.

Versucht, dieses gemeinsame Verständnis zu entwickeln; es ist wie eine Selbsthilfegruppe. Wenn ich allein bin, muss ich alle Probleme des Lebens selbst lösen. Aber wenn ich lerne, Teil einer vereinten Gemeinschaft zu sein, vervielfachen sich meine Kräfte. Ist es nicht ein gutes Gefühl, Freunde zu haben, wenn man in Not ist? Es ist ein gutes Gefühl; also seid auch als Helfer da, nicht nur als Empfänger. Vergesst dieses Prinzip nicht.

Wenn ihr eine große Veranstaltung organisiert, sagen wir, 200 Menschen kommen zu einem Abendvortrag, und eine Person muss das Prasadam finanzieren, ist das schwierig. Aber wenn sich 100 Menschen an der Finanzierung beteiligen und 200 Menschen am Empfang teilnehmen, ist das kein Problem. Denn wenn wir vereint sind, vervielfachen sich unsere Kräfte. Wenn wir gespalten sind, werden selbst unsere größten Fähigkeiten geschwächt. Deshalb bitte ich euch, vereint zu sein! Nicht aus materiellen Gründen, sondern im Geiste.

Lasst uns über die Herzplattform des menschlichen Lebens sprechen? Shyama Tulasi, erzähl uns etwas über das Herzchakra.

Shyama Tulasi: Da es zwischen den unteren und den oberen Chakren liegt, ist es der Ort, an dem Geist und Materie sich begegnen. Und in dem Maße, wie man sein Herzchakra wahrnehmen kann, in diesem Maße kann man den Tanz des Lebens tanzen.

Swami Tirtha: Ah, ich dachte, es ginge darum, in Mahaprabhus Mission zu tanzen. Gut, danke. Das ist eine sehr wichtige Information. Und sie zeigt tatsächlich die grundlegende menschliche Natur. Der untere Teil ist etwas instinktiv. Der obere Teil ist etwas zu intelligent. Können wir also sagen, dass wir Menschen instinktive Intelligenz oder intelligente Instinkte sind? Oder können wir sagen, dass wir halb Tier, halb Engel sind? Etwas dazwischen? Und dieser Schnittpunkt, dieser Querschnitt, entscheidet darüber, ob dieser oder jener Teil überwiegt. Ich denke, du hast eine sehr tiefgründige Erklärung gegeben. Das bedeutet, die emotionale Identität, das emotionale Ego eines Menschen, entscheidet darüber, ob er ein Tier oder ein Engel ist. Deshalb müssen wir diese emotionale Grundlage kultivieren, sie immer weiter reinigen. Denn sonst werden die Instinkte einen Schatten auf unsere emotionale Identität werfen.

(Fortsetzung folgt)

(из лекции Свами Тиртхи, 09.01.2019 утром, София)

Сегодня я хотел бы начать обсуждение важной темы — лотоса сердца. Часто, когда мы слышим о сердце, мы испытываем сильные эмоции или сентиментальность. Но мы должны очень четко понимать этот аспект человеческого существования. Потому что это врата в высшую божественную реальность, и поэтому мы должны быть очень внимательны к этому и правильно его понимать.

Пожалуйста, не опирайтесь на алтарь. Мы должны поддерживать храм, а не опираться на алтарь. Вы согласны с этим? Я не имею в виду поддержку или опирание — это очевидно. Я не спрашиваю вашего согласия, вы должны это принять.

Но хорошо, давайте немного остановимся на этой теме. В хорошие времена мы приходим в храм. Это лучший случай; если у нас очень хороший период, то мы вообще не ходим в храм – это время наслаждаться жизнью. Но когда вы в беде, вы сразу же находите путь в храм, верно? И вы ждете помощи, поддержки, руководства. В каком-то смысле это нормально, нет проблем. Но если вы не поддерживаете духовные центры, когда вы в хорошем расположении духа и обладаете необходимыми способностями, то почему вы ожидаете, что кто-то поможет вам в нужде? Мы все ожидаем помощи; пожалуйста, будьте готовы оказать и свою поддержку. Это здравый смысл. Это общий источник помощи и божественных благословений. Каждый может взять чашу из этой нектарной воды. Но, пожалуйста, тоже поддерживайте. Потому что, когда вы нуждаетесь, вы можете прийти. Когда вы не можете помочь, тогда вам придется брать. Но когда вы можете поделиться, когда вы можете дать, пожалуйста, сделайте это! Придет время, когда вы будете нуждаться; или когда другие будут нуждаться. Мы должны собрать средства сейчас, чтобы поделиться ими позже.

Постарайтесь достичь взаимопонимания, это как сообщество взаимопомощи. Если я один, мне придётся решать все жизненные проблемы самостоятельно. Но если я научусь быть членом сплочённого сообщества, мои возможности многократно возрастут. Разве не приятно иметь друзей, когда ты нуждаешься в помощи? Это прекрасное чувство; поэтому будьте рядом не только в качестве получателя помощи, но и как тот, кто её оказывает. Не забывайте об этом принципе.

Если вы организуете крупное мероприятие, скажем, вечернюю лекцию, на которую придут 200 человек, и одному человеку нужно будет оплатить раздачу прасада, это сложно. Но если 100 человек участвуют в финансировании, а 200 — в получении, то это не проблема. Потому что, если мы едины, сила умножается. Если мы разделены, даже сильные способности ослабевают. Поэтому, пожалуйста, будьте едины! Не ради материальных целей, а в духе.

Итак, давайте обсудим сердечную чакру в жизни человека? Шьяма Туласи, расскажи нам что-нибудь о сердечной чакре.

Шяма Туласи: Поскольку она находится между нижними и верхними чакрами, это место, где встречаются дух и материя. И в той мере, в какой человек способен слышать свою сердечную чакру, в той же мере он способен танцевать танец жизни.

Свами Тиртха: Ах, я думал, что это танец в миссии Махапрабху. Хорошо, спасибо. Это очень важная информация, которую ты предоставила. И на самом деле она показывает основную человеческую природу. Нижняя часть немного инстинктивна. Верхняя часть немного слишком разумна. Так можем ли мы сказать, что мы, люди, — это инстинктивный интеллект или разумные инстинкты? Или мы можем сказать, что мы — немного животное, немного ангел? Что-то среднее между ними? И эта точка соприкосновения, этот срез определит, какая часть преобладает. Так что, я думаю, ты дала очень глубокое объяснение. Это означает, что эмоциональная идентичность, эмоциональное эго человека определит, животное он или ангел. Поэтому нам нужно культивировать эту эмоциональную платформу, очищать ее все больше и больше. Потому что иначе инстинкты будут отбрасывать тень на нашу эмоциональную идентичность.

(продолжение следует)

(from a lecture of Swami Tirtha, 12.05.2019 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

I would like to share with you some pearls from the advice of Gurudev, if you agree. So, from one lecture here about a verse of the “Bhagavatam”, First Canto. He says: “Yamuna is more sacred than the Ganges”. Everybody knows that the Ganges is a holy river. Of course, most of the people in the West don’t know why. But for us Yamuna is more sacred. Do you know why? Because the Ganges comes from the lotus feet of Lord Vishnu, it brings the foot-water of God. But in Yamuna, Radha-Govindaji are bathing and playing in the water. So, it will carry a different quality to all those who respect it properly. 

Then Gurudev says: “At the same time, spiritual things are absolute. Therefore, we have to be very careful in differentiating between them. Same is the situation with the different rasas. The attraction to a certain direction, or rasa, is subjective, but the superiority of madhurya-rasa is an objective fact. Therefore, a devotee should respect the quoted lower platforms, but at the same time, try to reach the highest”. 

Then Gurudev mentions that “In some experiments they try to decrease the bodily heat of insects in order to make their life longer. Why? Because people want to elongate their own life span. But this is only an attachment. You cannot get rid of bodily self-identification on the bodily platform or the mental platform. The goal is not to collect more and more information, but to get rid of the contamination. This is the way to regain the original consciousness. The point to get rid of this aham-mama conception ,“I” and “mine”. It’s better to put Krishna in the center instead of putting ourselves in the center. Even Shankaracharya said at the end of his life his siddhanta, conclusion: “Bhaja Govinda, worship Govinda”. Why? Because speculation will not help you, just worship. 

And an advice of Shrila Shridhara Maharaj: “Before, in the old times, following the varnashrama-dharma principles helped people to get purified. Today, the maha-mantra will bring this purification process.” 

These are some drops for consideration.

Another time, in 1985, in summer, Gurudev said that the karma for children starts when they are 8 years old. Why? Because it depends on the development of the individual consciousness. Before that, children act according to their instincts. Then he said: “On the higher planetary systems there are no atheists.” So, if you meet an atheist, that means it is not heaven yet. 

Other times he mentioned: “A devotee should never ever be morose, because this is a direct sign of illusion.” And we should avoid illusion. So you are forbidden to be sad. And you know, when you are 20 years… I wouldn’t say ‘old’, but 20 years young, and listening to such advice you say “Yes, correct!”. But hardly ever we understand the depth of such a simple sentence. Why? Because if we don’t perceive the natural happiness, then we are not close to our spiritual identity. The joy of self is an everlasting principle. So, if we are forbidden to be sad, that means: come closer to your spiritual identity. 

But don’t think that you had joined a jolly excursion in bhakti-yoga. It is rather a long and sometimes tiresome journey. Yet step by step we should come closer to this original sat-chit-ananda inner identity. And I think at the end our smile is much more profound than at the beginning. Usually in the first moments there is not so much meaning of our smile in spiritual life. Later on our smile should turn first of all into a wisdom smile, then into a spiritual or divine smile. 

But as we are very far from these standards, because we don’t know how to brush our teeth, sometimes we don’t read the signs properly. Just remember this beautiful story with Shrila Prabhupada, when one devotee wanted to paint a picture of him. Of course Prabhupada said “No, I cannot sit here with you for hours and days so that you can finish the picture, but I can give you a photograph and you paint the picture.” After one year Shrila Prabhupada returned to the same place and he asked “Have you accomplished your picture?” Then the disciple said, “No, no, I did not.” “Why?” “Because on that photograph you look so sad.” And then Prabhupada said, “Sad? That was a moment of ecstasy.” So, we need to read the signs properly. And for that we need a very delicate education. 

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.05.12-i szófiai reggeli tanításából)

(előző hétfői tanítás folytatása)

Ez alkalommal, ha megengeditek, Gurudév jótanácsaiból szeretnék megosztani néhány gyöngyszemet. A legutóbbi tanítás, melyben a „Bhágavatam” első fejezetének egyik versét olvastuk, így hangzott: „A Jamuná, még a szent Gangesz folyamnál is szentebb”. Mindenki tudja, hogy a Gangesz az egy szent folyó, de természetesen a nyugati emberek többsége azt már nem tudja, hogy miért. Viszont számunkra a Jamuná, az még szentebb. Tudjátok miért? Mivel a Gangesz, az Úr Visnu lótuszlábától ered, tehát a Jóisten lábának a vizét szállítja, míg a Jamunában az Isteni Pár, Rádhá-Góvindadzsí fürdik és játssza kedvteléseit. Tehát mindazok számára, akik ezeket kellőképpen tisztelik, különböző minőségeket hordoznak. 

Majd Gurudév hozzátette: „Ugyanakkor, a lelki dolgok abszolútak, ezért nagyon elővigyázatosnak kell lennünk a közöttük való különbségtételben. Ugyanez a helyzet a különböző raszákkal kapcsolatban is. Egy adott lelki vonalhoz, vagy raszához történő vonzódás egy személyes dolog, de a madhurja-rasza felsőbbrendűsége az objektív tény. Ezért egy bhakta tisztelje az említett alacsonyabb szinteket, de ugyanakkor próbáljon eljutni a legmagasabbra.” 

Ezután Gurudév még azt is elmondta, hogy „Végeztek olyan állatkísérleteket, melyben megpróbálták mesterségesen megemelni a rovarok testhőmérsékletét, hogy ezáltal meghosszabbítsák az életüket. Miért? Mert az emberek is ugyanazt akarják elérni, meghosszabbítani a saját életüket. De ezek csak ragaszkodások, mivel sem a test, sem az elme szintjén nem tudunk megszabadulni a testudattól, tehát hogy a testünkkel azonosítjuk magunkat. A cél nem az, hogy egyre több információt gyűjtsünk, hanem az, hogy megszabaduljunk az anyagi szennyeződéstől. Ily módon nyerhetjük vissza az eredeti tudatosságunkat. A lényeg, hogy megszabaduljunk ettől az  aham-mama, „Én, enyém“ koncepciótól. Sokkal jobb, ha Krisnát, s nem magunkat állítjuk a középpontba. Még Sankarácsárja is így foglalta össze élete végén a tanításait, hogy „Bhadzsa Góvinda, imádd Góvindát”. Miért? Mert nem a spekuláció fog rajtunk segíteni, hanem az imádat. 

Sríla Srídhar Mahárádzs pedig azt tanácsolja, hogy „Hajdanán, a régmúlt időkben  a varnásrama-dharma elveinek követése segített az embereknek a megtisztulásban. Napjainkban pedig a mahamantra nyújtja ezt a megtisztulási folyamatot.” 

Ez csupán néhány megszívlelendő gondolat.

Egy másik alkalommal, 1985 nyarán, Gurudév azt mondta, hogy a gyerekek karmája 8 éves korukban kezdődik. Miért? Mert ez a saját egyéni tudatuk fejlettségétől függ, 8 éves kor előtt pedig ösztönösen cselekszenek. Majd hozzátette: „A felsőbb bolygórendszereken nincsenek ateisták.” Tehát, ha netán találkoztok egy ateistával, akkor az azt jelenti, hogy még nem vagytok a mennyországban. 

Máskor pedig azt mondta, hogy „Egy bhakta soha, de soha ne legyen szomorú, mert ez egyértelmű jele az illúziónak.” S nekünk kerülnünk kell az illúziót, tehát tilos szomorkodnunk!  S tudjátok, ha 20 évesen egy ilyen tanácsot hallotok, akkor arra azt mondjátok, hogy „Igen, ez így van!” De annyi idősen még kevésbé tudjuk megérteni ennek az egyszerű mondatnak a mélységét. Miért? Mert ha nem érezzük ezt a természetes boldogságot, akkor még nem vagyunk közel az eredeti lelki lényünkhöz. Az önvaló boldogsága egy örökérvényű alapelv. Tehát az, hogy tilos szomorkodnunk, az azt jelenti, hogy közeledjünk a lelki személyiségünkhöz.

De ne gondoljátok azt, hogy a bhakti-jóga egy kéjutazás, sokkal inkább egy hosszú és fárasztó út. Mégis lépésről lépésre közelebb kell kerülnünk ehhez az eredeti, szat-csit-ánanda természetünkhöz. S úgy hiszem a végén sokkal erőteljesebb lesz ez a mosoly, mint eleinte. A lelki élet elején még nem igazán van jelentősége a mosolyunknak, viszont később először átfordulul bölcs mosollyá, majd pedig lelki vagy isteni mosollyá. 

De mivel nagyon távol vagyunk ezektől az említett sztenderdektől, hiszen még azt sem tudjuk, hogyan kell fogat mosni, illetve a jeleket sem tudjuk megfelelően értelmezni, ezért emlékezzünk Sríla Prabhupád egy nagyon kedves történetére. Történt egyszer, hogy egy bhakta szerette volna lefesteni Prabhupádot, mire ő természetesen azt felelte, hogy „Nem, nem ülhetek itt veled órákig, napokig, hogy befejezd a festményt, de adhatok egy fényképet, és az alapján meg tudod festeni a képet. Aztán egy év múlva Sríla Prabhupád visszatért ugyanarra a helyre, és megkérdezte „Sikerült elkészítened a festményt?” Mire a tanítvány így felelt, „Nem, nem, nem fejeztem be.” „Miért?” „Mert azon a fényképen olyan szomorúnak tűntél.” Erre Prabhupád azt mondta: „Szomorúnak? Akkor épp extázisban voltam.” Tehát, tudnunk kell helyesen értelmezni a jeleket, ehhez pedig egy nagyon kifinomult tanulási folyamaton kell keresztülmennünk.

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Бих искал да споделя с вас няколко перлички от съветите на Гурудев, ако сте съгласни. Ето от една лекция по стих от „Бхагаватам”, Първа Песен. Той казва: „Ямуна е по-свещена от Ганг”. Всеки знае, че Ганг е свещена река. Разбира се, повечето хора на запад не знаят защо. Но за нас Ямуна е по-свещена. А вие знаете ли защо? Защото Ганг идва от лотосовите нозе на Бог Вишну, тя носи водата, умила нозете на Бога. Обаче във водите на Ямуна се къпят и си играят Радха и Говинда. Така че тя носи различно качество за всички онези, които я почитат подобаващо. 

После Гурудев казва: „В същото време, духовните неща са абсолютни. Затова трябва да сме много внимателни, когато виждаме разлики помежду им. Същата е ситуацията и с различните раси. Привличането в определена посока, или раса, е субективно, ала превъзходството на мадхуря-раса е обективен факт. Затова един предан трябва да зачита тъй наречените по-ниски нива, ала същевременно да се стреми да постигне най-високото”. 

След това Гурудев споменава, че „В някои експерименти учените се опитват да понижат телесната температура на насекоми, за да удължат живота им. Защо? Защото хората искат да удължат собствения си живот. Но това е просто привързаност. Не можете да се избавите от телесното си самоотъждествяване на нивото на тялото или ума. Целта не е да събираме повече и повече информация, а да се освободим от замърсяването. Това е начинът да си възвърнем изначалното съзнание. Въпросът е да се избавим от разбирането ахам-мама, „аз“ и „моето“. По-добре да поставим Кришна в центъра, вместо да поставяме там себе си. Дори Шанкарачария е изразил в края на живота си своята сиддханта, заключение: „Бхаджа Говинда, обожавайте Говинда”. Защо? Защото умозренията няма да ви помогнат; просто обожавайте.“ 

И един съвет от Шрила Шридхара Махарадж: „Навремето, в стари времена, следването на принципите на варнашрама-дхарма е помагало на хората да се пречистват. В днешно време маха-мантрата донася този процес на пречистване.” 

Това са няколко капки за размисъл.

Друг път, през лятото на 1985 г., Гурудев каза, че за децата кармата започва когато са на осемгодишна възраст. Защо? Защото тя зависи от развиването на индивидуалното съзнание. Преди това децата действат по инстинкт. След това той каза: „На по-висшите планетарни системи няма атеисти.” Значи, ако срещнете атеист, още не сме в рая. 

Друг път той спомена: „Един предан никога не бива да е омърлушен, защото това е директен признак за илюзия.” А ние трябва да избягваме илюзията. Така че ви е забранено да сте тъжни. И знаете, когато сте на 20 години… не възрастни, а млади, и чуете такъв съвет, ще речете: „Да, правилно!”. Обаче едва ли разбираме дълбочината на такова простичко изречение. Защо? Защото ако не усещаме естествено щастие, значи не сме близо до духовната си същност. Радостта на душата е вечен принцип. Така че, когато ни се забранява да бъдем тъжни, това означава: елате по-близо до духовната си самоличност. 

Ала не си мислете, че сте се присъединили към някаква весела екскурзия в бхакти-йога. Това е по-скоро дълго и понякога уморително пътуване. При все това, стъпка по стъпка би трябвало да се доближаваме все повече до тази своя изначална сат-чит-ананда съкровена идентичност. И си мисля, че накрая усмивката ни ще е много по-проникновена, отколкото е в началото. Обикновено в първите моменти усмивката ни в духовния живот не е кой знае колко изпълнена със смисъл. По-нататък тя би следвало да се превръща най-напред в мъдра усмивка, а сетне в духовна, божествена усмивка. 

Но тъй като сме много далече от тези стандарти, понеже не знаем как да си мием зъбите, понякога не разчитаме сигналите правилно. Спомнете си тази красива история с Шрила Прабхупада, когато един бхакта искал да му нарисува портрет. Разбира се, Прабхупада му казал: „Не мога да седя тук с теб часове и дни наред, докато завършиш картината; ще ти дам една снимка и по нея нарисувай портрета.” След година Шрила Прабхупада се върнал на същото място и попитал: „Нарисува ли картината?” А ученикът казал: „Не, не съм.” „Защо?” „Защото на тази снимка изглеждаш много тъжен.” Тогава Прабхупада казал: „Тъжен ли? Това беше момент на екстаз.” Така че трябва правилно да разчитаме знаците. А за това ни е необходимо много фино обучение. 

(следва продължение)

(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Friday)

Question: You said about the fake and the real, the truth and the untruth. Nowadays there are already many computers, artificial intelligence that can read emotions better than any human. It can be used in medicine, it can be a lawyer, it can be an accountant, it can be a lot of things. Also bio-technologies are developing. Scientists are trying to hack the human being, turn it into algorithm: they can guess what you will eat, what you will do, when you will sleep. If they try to make an ultimate, let’s say, spiritual being, some sort of guru… If something like that could be possible, then what makes a human a human, what makes a guru a guru? 

Swami Tirtha: The algorithm of life goes back to three principles: you are a spirit soul, you belong to God, and there is a loving and living connection between the two of you. These are the rules of life, this is the algorithm of life. And there is this competition between artificial intelligence and the human beings. Yet you know, wisdom is not a pile of information, but it is the knowledge, the awareness of the most important truths, of the essence. So, it’s a big difference. The capacities of artificial information storage started to become bigger than the complete, the overall capacities of all the human brains to store information back in the 70s. So in that sense we can say that this competition is lost on the level of information. But it’s definitely not lost on the level of life, on the level of emotions or artistic expression. 

But your question, what makes a human being a real human, is very important. Because we have a pear nature. We are similar to the tree. We are similar to the ideal. The human body, for example, is compared to a small world. And the world is compared to a huge human body. The macro- and the microcosm. So in one sense we can say that we have divine qualities inside. We are cit-kana, the sparks of consciousness, originally. And that is very practical to understand this relationship, because the fire is the fire, and we are the sparks – sharing the same quantities, but the quality is different. And we don’t need a computer to understand this. By the way, do you know what the definition of an IT manager is? Such a person who throughout all his life is resolving problems that wouldn’t even exist without a computer. It’s not a very high thing. Electricity finishes, computers finish. So, sometimes we need to develop some practical knowledge as well. 

But the other question was what makes a guru a guru? One quality is the light, the enlightened state. Because guru is such a light that will dispel our own individual darkness. And the other meaning of the word guru is ‘heavy’. He is unshakable in his conviction. So, what makes a guru a guru is his being a disciple – this is the real quality. A disciple of his own master. So, this is one very important quality. And there are a lot more, but I think for today it’s enough.

(Szvámí Tírtha, 2019.01.06-ai szófiai esti tanításából)

(az előző pénteki tanítás folytatása)

Kérdés: Beszéltél nekünk a hamis, valótlan, illetve, az igaz, valódi dolgok megkülönböztetéséről. Manapság a számítástechnika, a mesterséges intelligencia világában, ezek a technikai eszközök már képesek jobban felismerni, értelmezni az érzelmeket, mint maguk az emberek. Használhatjuk ezeket akár, mint egy orvos, ügyvéd, könyvelő, és sok más egyéb dologra. Fejlődik a bio-technológia is, és a tudósok próbálják megfejteni magát az emberi működést és algoritmussá alakítani, hogy kitalálják mit kell ennünk, mit akarunk majd csinálni, mikor fogunk aludni. Esetleg, ha majd eljutnak odáig, hogy megpróbálnak létrehozni egy mondjuk végső prototipusú lelki lényt, egyfajta gurut… Ha ez lehetséges lenne, akkor az a kérdésem, hogy mitől ember az ember, mi teszi a mestert mesterré? 

Szvámí Tírtha: Az élet algoritmusa alapvetően három elvre vezethető vissza: lelkek vagyunk, Istenhez tartozunk, és élő, szeretetteljes kapcsolat fűz össze bennünket. Ezek az élet törvényei, ez az élet algoritmusa. Igen, létezik ez a verseny a mesterséges intelligencia és az emberek között. Mégis tudjuk, hogy a bölcsesség nem csupán információhalmaz, hanem a legfelsőbb igazság, a lényeg ismeretét jelenti. Ezek között nagy különbség van! A mesterséges adattárolók felvevő képessége már a 70-es években meghaladta az összes emberi agy együttes és teljes adattároló képességét. Tehát azt mondhatjuk, ha csak az információhalmazt tekintjük, ezt a versenyt a technikával szemben mi elvesztettük. De az élet, az érzelmeink, a művészi kifejezésmód szempontjából biztos, hogy nem!

Viszont rendkívül fontos a kérdés, amit felvetettél, hogy mi teszi az embert emberré? Mivel mi olyanok vagyunk, mint az eredeti almafáról elszármazott almák, hasonlítunk a fához, hasonlítunk az ideálhoz. Például az emberi testet is a nagy világmindenség kicsinyített másának tartják, mint makrokozmosz és mikrokozmosz. Tehát bizonyos értelemben azt mondhatjuk, hogy isteni tulajdonságokkal rendelkezünk. Mi csit-kanák vagyunk, az eredetitől származó tudatszikrák. E kettő kapcsolatának a megértését nagyon jól érzékelteti, az eredeti tűz és a belőle kipattanó szikra példázata – ugyanazokkal a tulajdonságokkal rendelkezünk, de minőségileg és mennyiségileg mégis különbözünk tőle. Ennek megértéséhez nincs szükség számítógépre! Apropó, tudjátok, hogy mi az IT (Information Technology) szakember definíciója? Az a személy, aki egész életében olyan problémákat old meg, amelyek számítógép nélkül nem is léteznének. Nem túl komoly dolog, ha nincs áram, a számítógépek sem működnek. Szóval, néha érdemes és szükséges gyakorlati ismereteket is elsajátítanunk.  

A kérdésed másik fele pedig úgy szólt, hogy mi teszi a mestert mesterré? Az egyik értelmezése szerint, a guru olyan fény, megvilágosodott személy, aki másokban is képes világosságot gyújtani, szétoszlatja a saját sötétségünket. A guru szó másik jelentése ‘nehéz, szilárd, rendíthetetlen, súlyos’. Megingathatatlan a meggyőződésében! Tehát mi teszi a gurut guruvá, az hogy ő maga is tanítvány, mesterének tanítványa – ez a igazi tulajdonsága. Tehát ez egy nagyon fontos tulajdonság! S még sok egyéb jellemzője van, de úgy hiszem mára elég is lesz ezeken elgondolkoznunk.

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Говорихте за фалшивото и реалното, за истината и неистината. В наши дни вече има много компютри, изкуственият интелект може да разчита емоциите по-добре от всеки човек. Той може да се използва в медицината, може да е адвокат, счетоводител, може да е много неща. Био-технологиите също се развиват. Учените се стремят да хакнат човека, да го превърнат в алгоритъм: могат да отгатнат какво ще ядеш, какво ще правиш, кога ще спиш. Ако те се опитват да създадат върховното, духовно същество, един вид гуру… Ако нещо такова е възможно, тогава кое прави човека човек, кое прави гуру – гуру? 

Свами Тиртха: Алгоритъмът на живота се свежда до три принципа: ти си душа от духа, принадлежиш на Бога, и помежду ви има жива и любяща връзка. Това са правилата на живота, алгоритъмът на живота. Да, има го съревнованието между изкуствения интелект и човешките същества. Но знаете, мъдростта не е някаква купчина с информация, а познаването, осъзнаването на най-важните истини, на същината. Така че разликата е огромна. Способността на изкуствения интелект да складира информация започна да надвишава цялостните способности на човешкия мозък да складира информация още през 70-те. В този смисъл можем да кажем, че това състезание е изгубено на нивото на информацията. Обаче то определено не е изгубено на нивото на живота, на нивото на чувствата или на артистичната изразност. 

Но въпросът ви кое прави едно човешко същество истински човек, е много важен. Защото ние имаме природата на круши. Ние сме подобни на дървото. Подобни сме на идеала. Човешкото тяло, например, се сравнява с един малък свят. А пък светът е сравнен с грамадно човешко тяло. Макро- и микро-космосът. Затова в един смисъл можем да кажем, че вътре в себе си носим божествени качества. Ние изначално сме чит-кана, искрици съзнание. И е много практично да разберем тази взаимовръзка, защото огънят си е огън, а ние сме искрици – споделяме едно и също качество, но количеството е различно. И не ни е нужен компютър, за да проумеем това. Между другото, знаете ли какво е определението за IT мениджър? Това е човек, който цял живот решава проблеми, които не биха съществували, ако нямаше компютри. Не е нещо кой знае колко висше. Спира токът, спира и компютърът. Затова понякога е нужно да имаме и някакви практически познания. 

Но другият въпрос беше кое прави гуру – гуру. Едното качество е светлината, просветленото състояние. Защото гуру е такава светлина, която разпръсква собствения ни личен мрак. А другото значение на думата гуру е „тежък“. Той е непоклатим в своята убеденост. Така че онова, което прави един гуру гуру е, че той е ученик – това е истинското качество. Той е ученик на своя учител. То е едно много важно качество. Има и още много, но мисля, че за днес това е достатъчно.