Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Шяма Туласи: Въпросът ми е за скоростта на мантруването. Защото при мен се случва много бавно. Мисля си, че може би се дължи на това, че не съм фокусирана? Не знам дали трябва да се принуждавам да го правя по-бързо? Как да го правя, какво да правя?

Свами Тиртха: Както ви казах, най-доброто приложение на речта ни е да прославя Бога, а най-добрата възхвала е когато не можеш да кажеш и дума. Не се изненадвайте, че това ще отнеме известно време – неспособността да говорите.

Навремето бхактите се събираха да мантруват заедно сутрин и обикновено си свършваха кръговете за час – час и половина. Но имаше един човек, на когото му отнемаше двойно повече време. Всички бяха леко объркани: „Какво се случва? Той мантрува със същата скорост, а въпреки това му отнема двойно повече време.” И след известно време почнаха да го питат: „Прабху, как така мантруването ти отнема толкова много време? Би ли ни казал тайната?” Тогава той отвърна: „Ами, започвам да мантрувам от тази страна, като стигна до пискюла обръщам, след това се връщам – и това е един кръг.” Колко хубаво! Той беше поканен да мантрува двойни кръгове. 

Имаше един друг бхакта, който не мантруваше бързо, а пееше мелодично мантрата. Естествено, че това му отнемаше безкрайно повече време. Така че най-добре е да се стараем да развиваме вкус в нашето мантруване. Стремете се да намерите собствената си скорост. Опитайте се да намерите своята интонация. Старайте се да намерите своята интензивност. Но най-общо можем да следваме примера на Харидаса Тхакура, който е нама-ачария: една част той мантрувал наум, същата част тихо и третата част на висок глас. Първата била за собствения му вътрешен покой в ума и сърцето; втората част била за неговото просветление и освобождение; а третата – за благото на останалите живи същества. И ако приемам тази концепция – за душата ми, за бъдещето ми и за добруването на другите – мисля, че това е много хубав начин на мантруване. И на практика трябва да славим Бога с всеки свой дъх, с всяка своя дума и с всяко свое действие. Така че трябва да стигнем до едно различно качество на живот. Духовният напредък не е въпрос на количество. Трябва да встъпим в едно друго ниво на осъзнатост, на преживяване, на посветеност. 

В началото са ви нужни знаци. Ако сте по-възвишени, не ви трябват знаци. А ако сте още по-извисени, дори знаците да са противоположни, пак ще продължавате напред. Това се нарича посветеност. 

Преданото служене има и космическо измерение. Както казва Шрила Бхакти Промод Пури Госвами Махарадж, преданият трябва да е напълно убеден, че неговото предано служене касае добруването на цялата вселена. Така че съдбините на вселената зависят от вашия принос към преданото служене. Такава огромна отговорност! Не бих казал, че тя трябва да ви смазва, ала трябва да разберем, че колкото и мъничко да допринасяме, то е за доброто на целия всемир. Също се казва, че ако дори само един човек постигне пълно съвършенство в предаността, той пренаписва историята на вселената. Това е нещо толкова забележително, че ще промени хода на света. Мисля, че е красиво. Каква покана! Имате ли вкус към това? Може би други въпроси?

Въпрос на Кришна Прия: Моят въпрос отново е за мантруването. Досега знаех само две опции. Едната е: искаш да го правиш и го правиш с желание. А другата е: не искаш да го правиш и не го правиш. 

Свами Тиртха: Откъде научи тази втора опция?! Изненадан съм. 

Кришна Прия: Но сега се появи и трета опция. Искаш да го правиш, но не можеш.

Свами Тиртха: Единствената трета опция е да не искаш, но да го правиш. Това е единствената трета, всъщност единствената втора опция. 

Кришна Прия: Има ситуация, в която мантрата преминава през ума, но ръката не се движи. 

Свами Тиртха: О, това е признак на духовен екстаз. Добре, продължавай! Понякога мантруваме официално, друг път мантруваме истински. Официално означава рутинно. То значи: „Дал съм обет, знам, че е за мое добро, че е нещо хубаво, затова го правя“. Но представете си, че сте във внезапна опасност – каква е първата ви мисъл? „О, Боже мой! О, мили Кришна!” Това е истинско мантруване. То не е официално. Не е рутина. То е нещо истинско.

Ако вие бяхте Господ, мисля, че нямаше да сте много удовлетворени с някакво официално изпълнение. Но когато някой плаче искрено и достатъчно интензивно, тогава ще се усмихнете и незабавно ще обърнете внимание. Трябва да се учим да мантруваме по този истински, интензивен начин. Научили сме, че ако дори само веднъж произнесем светите имена, това е достатъчно за освобождение. Но тогава какво трябва да правим? Да отхвърлим ежедневната практика, понеже и веднъж е достатъчно? Или по-добре да се стараем да я извършваме, защото вярваме, че от изпълнението ще последва изпълването. 

И съм съгласен, по-добре да имаме желанието да мантруваме без да имаме възможността, отколкото обратното – да имаме всички възможности да мантруваме, но да нямаме желанието за това. 

(следва продължение)

(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2019 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Hari Lila: You mentioned that we have to realize our level in spiritual topics and to what extent we can go into them, disclose them to people. How can we judge our own level?

Swami Tirtha: If you are sincere, you will feel it. Once a very elevated first-class devotee told me, “I had read such and such book of the gosvamis, but then I put it on my shelf”. She has understood her level. We can read, we can listen; but entering the lilas, coming to that platform is totally different. Nevertheless, we should know the direction, we should know the ideal – therefore we have to study, therefore we have to listen. But don’t rush. And also we shouldn’t forget about the advice of Shrila Prabhupada, ‘Work now, samadhi later’. But it will come. 

At the same time, this inner cultivation, this spiritual culture and realizations are very important, because this provides the fuel for your daily life, what to speak of trying to distribute something for others. To become a math teacher in an elementary school, first you need to accomplish a university degree, right? But if you start to teach math to 7 years old children at a university level, they will not understand. So first you cultivate for yourself and you transfer the appropriate message. Like a pelican. The pelican feeds the small ones by first half-digesting the food. In such a manner you receive first, then you give it to others. 

Some people may think that Shrila Prabhupada always gives very elementary advice: “You are not the body, there is transmigration, etc.” But if he tries to educate people on an elementary platform, it doesn’t mean that he is on an elementary platform. Once he was supposed to give a lecture at a university. And the devotees were curious, ‘What kind of topic will Prabhupada give today? Usually he is speaking about the ABCs of spiritual life, but now this is like a scientific community, so maybe he will come up with some theory, with some philosophy, with some basics.’ And then he started his lecture and he was talking only about the gopis. Totally out of context for a scientific community. So we never know how our saints are inspired. But we should be very caring about our own inspiration. 

But I told you many times how to recognize our level. Bhaktivinoda Thakur writes that once a very demanding practitioner approached a saint, inquiring about the same topic. “Can you tell me what is my level?” This saint said, “Alright, describe your realization. What’s happening to you?” And this young man said, “Well, when I enter the temple, some trembling is going through me. When I look at the deities, sometimes I cannot see them because my eyes are full of tears. And when I start to chant the holy names, sometimes I faint. This is how I feel.” And then the sadhu said, “Alright, then you are on the elementary platform. Go further.” So, where are your tears? Where is your trembling? Work now, samadhi later. 

But at the same time, it is just all around. This blissful divine power is just all around. The natural environment for a devotee is mercy, which you can perceive in a blissful manner. It is just all around. This is it. 

I have noticed a certain transition in you: you have entered a more mature state of your life. Most of you, individually, and also as a group, you have improved. Now you maybe have an invitation from Krishna for a different type of service – to preach more profoundly, to serve the spiritual benefit of people. Because if you preach, it is not a campaign, it is a service. To serve others to come to a higher understanding about their spiritual identity. Somehow I feel that due to your commitment, due to your discipline and also due to some blessings, you came to a more shining period of your lives – that you can represent your masters, your faith, and your God to others. So, go ahead. 

Once, the senior preachers came together at the lotus feet of Shrila Shridhara Maharaj. Stalwarts, heroes of our lives – like Paramadveiti Maharaj, my Gurudev, others from America, from Australia, from Europe, leaders of preaching in certain regions and countries, very important personalities. Shridhara Maharaj told them, “You go on preaching!” They said, “Ah no, no, we don’t have the ability. You have to come, Gurumaharaj, you have to come.” But he said, “No, I’m just sitting here. You know it better. You are working there in these respective places, you know it better.” They said, “But we don’t have the power”. Then Shridhara Maharaj said, “I will stand behind you. I give you the power to do the service”. And then they had no excuse. And actually, due to this empowerment we are sitting here. So, you can come up with some excuses, but your masters will destroy your resistance. And they will stand by you. 

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.01.06-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző hétfői tanítás fordítása)

Hari-lílá: Említetted, hogy fel kell tudnunk ismerni a saját lelki megvalósítási szintünket, hogy milyen mértékben tudunk ezekbe belemélyedni, illetve megosztani másokkal. Mennyire vagyunk képesek megítélni a saját szintünket?

Szvámí Tírtha: Ha őszinték vagytok magatokkal, akkor fogjátok érezni. Hajdanán egy igazán elsőosztályú bhakta azt mondta nekem, „Egyszer beleolvastam a gószvámík egyik könyvébe, majd feltettem a polcra”. Ez a hölgy fel tudta mérni a saját szintjét. Elolvashatjuk, meghallgathatjuk ezeket a témákat, de a lílákhoz való csatlakozás, az arra a szintre való eljutás az teljesen más dolog. Mindenesetre, jó, ha tudjuk az irányt, ismerjük az eszményeket, ezért kell tanulmányoznunk az írásokat, és hallgatnunk ezeket a történeteket. De nem kell siettetnünk a dolgokat! S ne feledkezzünk el Sríla Prabhupád tanácsáról sem, ‘Most cselekedj, a szamádhi az később jön’. De az is be fog következni! Ugyanakkor nagyon fontosak, ezek a belső gyakorlatok, megvalósítások, mert ezek adják a belső töltetet a mindennapokhoz, mit sem szólva arról, ha ebből másoknak is szeretnénk továbbadni valamit. Ha egy általános iskolában szeretnénk tanítani például matematikát, akkor először egy egyetemi diplomát kell szereznünk. De ha 7 éves gyerekeknek egyetemi szinten akarunk matematikát tanítani, akkor azt nem fogják érteni. Tehát először saját magunk kell hogy fejlődnünk a lelki életben, utána tudjuk hitelesen átadni a megfelelő üzenetet másoknak. Csakúgy, mint a pelikán, aki először félig megemésztett eledellel táplálja kicsinyeit. Ily módon először hozzánk jut el az üzenet, amelyet aztán megosztunk másokkal. 

Néhányan úgy vélik, hogy Sríla Prabhupád mindig nagyon egyszerű tanításokat adott, mint például, hogy „Nem ez a test az énünk; a lélekvándorlás létezik, stb.” De attól még, hogy ő ilyen egyszerű dolgokat tanított az embereknek, attól még ez nem azt jelenti, hogy, ő ilyen elemi szinten állt volna. Egyszer felkérték, hogy tartson egy egyetemen előadást, melyre nagyon kíváncsiak voltak a bhakták, ‘Vajon miről fog beszélni Prabhupád? Általában a lelki élet ABC-jéről beszélt, de ez most egy tudományos társaság, tehát lehet, hogy most valami alap elméleti, filozófiai dolgokról fog szót ejteni?’ Majd elkezdődött az előadás, melyben a gópikról beszélt. Teljesen, nem odaillő módon, a tudományos társaságtól függetlenül beszélt. Tehát sohasem tudhatjuk, hogy a szentjeink mire éreznek inspirációt. Viszont a saját belső felsőbb útmutatásunkra, inspirációnkra oda kell figyelnünk. 

Már sokszor beszéltem nektek arról, hogyan ismerhetjük fel a saját lelki megvalósításunk szintjét. Bhaktivinód Thákur írásaiban olvashatjuk, hogy egyszer egy igencsak rendíthetetlen gyakorló ment oda egy szenthez, aki ugyanerről érdeklődött tőle. „Megmondanád nekem, hogy milyen szinten állok?” Erre a szent így felelt, „Rendben, mesélj a megvalósításaidról. Miket tapasztalsz?” Ekkor a fiatalember azt mondta, „Nos, amint belépek a templomba, valami remegés fut rajtam keresztül, amikor pedig a múrtikra nézek, szinte alig látom őket a könnyeimtől, és amikor a Szent Neveket zengem néha elájulok. Tehát ezeket szoktam érezni.” Ekkor a szádhu azt mondta. Rendben, akkor kezdő szinten vagy, csak így tovább.” Nos, ti szoktatok könnyezni, vagy néha megremegtek a templomba lépve? A lényeg, hogy cselekedjünk most, a szamádhi később következik. 

De ugyanakkor elmondható az is, hogy ez a boldog isteni energia mindenütt jelen van, mindent körbeölel. Egy bhakta mindig a kegyben él, ez a természetes közege, amelyet boldogságként érzékelünk. 

Az utóbbi időben egy bizonyos változást tapasztaltam rajtatok, mégpedig azt, hogy egy sokkal érettebb életszakaszba léptetek. Többségetek, személyesen és közösségileg is, nagyot fejlődött, mintha Krisna egy másfajta szolgálatba invitálna benneteket, hogy még mélyrehatóbban szolgáljátok mások lelki érdekét. Tudjátok, a prédikáció nem egy kampány hadjárat, hanem szolgálat. Másokat szolgálni abban, hogy egy magasabb szintű megértésére jussanak a lelki önvalójuk megismerésében. Valahogy azt érzem, hogy az elkötelezettségeteknek, szabálykövetéseteknek, és némi felsőbb áldásnak köszönhetően, életetek egy ragyogóbb szakaszába léptetek, mellyel méltón képviselitek mestereiteket, a hiteteket, és Isteneteket mások felé. Tehát, folytassátok csak így tovább!

Egyszer szenior prédikáló bhakták, életünk feddhetetlen hősei, mint Gurudévánk, amerikai, ausztrál, európai, vezető bhakták, tehát igencsak jelentős  személyiségek gyűltek össze Sríla Srídhar Mahárádzs lótuszlábainál. Ő pedig így szólt hozzájuk, „Folytassátok tovább a prédikálást!” Mire ők, „Ó nem, mi erre képtelenek vagyunk. Neked kell eljönnöd kedves Gurumahárádzs, Neked kell eljönnöd hozzánk.” De erre ő így felelt, „Nem, jobb ha én inkább itt üldögélek, ezt ti sokkal jobban tudjátok csinálni! Ti vagytok ott ezeken a helyeken, ti sokkal ügyesebben csináljátok.” Erre ők, „De mi nem rendelkezünk azzal a lelki erővel, ami Neked van”. Ekkor Srídhar Mahárádzs azt mondta, „Megadom nektek az erőt ehhez a szolgálathoz, ott leszek mögöttetek”. S többé nem lehetett kifogásuk. Valójában ennek a felhatalmazásnak köszönhetjük azt, hogy mi most itt ülünk. Tehát lehetnek kifogásaink, de az ellenállásunkat a mestereink el fogják söpörni, és ott fognak állni mellettünk. Ott lesznek mellettetek! 

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Хари Лила: Споменахте, че трябва да осъзнаваме нивото си по отношение на духовните теми и докъде можем да навлизаме в тях, разкривайки ги на хората. Как можем да преценим собственото си ниво?

Свами Тиртха: Ако човек е искрен, той го чувства. Веднъж една много възвишена, първокласна предана ми каза: „Зачетох еди коя си книга на госвамите, обаче после я върнах на рафта.“ Тя беше преценила нивото си. Можем да четем, можем да слушаме; но да навлезем в лилата, да стигнем до това ниво е нещо съвсем различно. При все това трябва да знаем посоката, трябва да знаем идеала – затова е нужно да изучаваме, затова е нужно да слушаме. Обаче не се втурвайте. И не бива да забравяме съвета на Шрила Прабхупада: „Сега работете, самадхи по-нататък“. Но то ще дойде. 

В същото време това вътрешно отглеждане, тази духовна култура и осъзнаване са много важни, тъй като осигуряват гориво за ежедневния ви живот, какво да говорим за раздаване на околните. За да станете учител по математика в началното училище, най-напред трябва да завършите университет, нали? Но ако започнете да преподавате на седемгодишните деца математика на университетско ниво, те няма да я разберат. Така че култивирайте за себе си, а предавайте посланието подходящо. Като пеликан. Пеликанът храни малките си като най-напред полу-сдъвква храната. Така че най-напред вие получавате, пък след това предавате на другите. 

Някои хора може да си мислят, че Шрила Прабхупада винаги дава съвсем елементарни съвети: „Вие не сте тялото, съществува прераждане и т.н.” Но ако се старае да образова хората на такова елементарно ниво, това не означава, че самият той е на елементарно ниво. Веднъж трябвало да изнесе лекция в един университет. Бхактите били любопитни: „На каква ли тема ще беседва Прабхупада днес? Обикновено той говори за азбуката на духовния живот, обаче сега, пред тази научна общност, най-вероятно ще изнесе някакви основополагащи теории и философии.“ Тогава той започнал лекцията си и говорил единствено за гопите. Напълно извън контекста на една научна общност. Така че никога не знаем какво вдъхновение получават светците. Обаче трябва да сме много внимателни за собственото си вдъхновение. 

Но много пъти съм ви казвал как да разпознаем нивото си. Бхактивинод Тхакур пише, че веднъж един много настоятелен практикуващ отишъл при един светец и го запитал същото: „Би ли ми казал какво е нивото ми?” Светецът рекъл: „Добре, опиши ми реализациите си? Какво ти се случва?” Този младеж отвърнал: „Ами, когато влизам в храма, през мен преминава трепет. Щом погледна към муртите, понякога не успявам да ги видя, понеже очите ми се пълнят със сълзи. А когато започна да мантрувам светите имена, понякога губя съзнание. Така се чувствам.” И тогава садху му казал: „Добре, значи си на началното ниво. Продължавай нататък.” А къде са вашите сълзи? Къде е вашият трепет? Сега работете, самадхи по-нататък. 

Същевременно тя е навсякъде наоколо – тази блажена божествена енергия е просто навсякъде наоколо. Естествената среда за предания е милостта, която се долавя в радост. Тя е просто навред. Това е тя. 

Забелязал съм известна промяна у вас: вие навлизате в един по-зрял стадий в своя живот. Повечето от вас индивидуално, а също и като група сте напреднали. Може би сега имате покана от Кришна за различен тип служене – да проповядвате по-задълбочено, да служите за духовното добро на хората. Понеже като проповядвате, това не е кампания, а служене – служене към останалите да достигнат до по-висше разбиране за своята духовна идентичност. По някакъв начин усещам, че благодарение на вашата посветеност, благодарение на вашата дисциплина, а също и по благословии, достигате до един по-сияен период в живота си, в който можете да представяте своя учител, своята вяра и своя Бог пред другите. Така че продължавайте. 

Веднъж старшите проповедници се били насъбрали в лотосовите нозе на Шрила Шридхара Махарадж. Стожерите, героите на нашия живот – като Парамадвейти Махарадж, моя Гурудев, други от Америка, от Австралия, от Европа, водачи на проповядването в различни региони и държави, много значими личности. Шридхара Махарадж им казал: „Вървете да проповядвате!” Те отвърнали: „Не, не, ние нямаме тази способност. Ти трябва да дойдеш, Гурумахарадж, ти трябва да дойдеш.” Но той рекъл: „Не, аз ще си седя тук. Вие знаете по-добре. Вие работите по съответните места, вие ги познавате по-добре.” Те казали: „Но ние нямаме силата”. Тогава Шридхара Махарадж отговорил: „Аз ще съм до вас! Давам ви силата да извършвате това служене!” Тогава те нямали извинение. И всъщност, благодарение на това упълномощаване ние с вас седим тук. Така че може да измисляте разни извинения, но вашите учители ще разбият на пух и прах съпротивата ви. И ще застанат до вас. 

(следва продължение)

(Aus einem Vortrag von Swami Tirtha, 06.01.2019, morgens, Sofia)

(Fortsetzung vom vorherigen Montag)

Hari Lila: Sie erwähnten, dass wir unser Niveau in spirituellen Themen erkennen müssen und inwieweit wir uns damit auseinandersetzen und sie anderen vermitteln können. Wie können wir unser eigenes Niveau einschätzen?

Swami Tirtha: Wenn man aufrichtig ist, spüren Sie es. Einmal sagte mir eine sehr hoch entwickelte  Anhängerin erster Klasse: „Ich habe dieses Buch der Gosvamis angefangen zu lesen, aber dann habe ich es ins Regal zurückgestellt.“ Sie hatte ihr Niveau erkannt. Wir können lesen, wir können zuhören; aber in die Lilas einzutreten, diese Ebene zu erreichen, ist etwas ganz anderes. Dennoch sollten wir die Richtung kennen, wir sollten das Ideal kennen – deshalb müssen wir studieren, deshalb müssen wir zuhören. Aber überstürzt es nicht. Und wir sollten auch den Rat von Shrila Prabhupada nicht vergessen: „Arbeite jetzt, Samadhi kommt später.“ Aber es wird kommen.

Gleichzeitig ist diese innere Entwicklung, diese spirituelle Kultur und die Erkenntnisse sehr wichtig, denn sie liefern die Kraft für unser tägliches Leben, ganz zu schweigen vom Versuch, anderen etwas weiterzugeben. Um Mathematiklehrer an einer Grundschule zu werden, braucht man zuerst einen Universitätsabschluss, richtig? Aber wenn man anfängt, 7-jährigen Kindern Mathematik auf Universitätsniveau beizubringen, werden sie es nicht verstehen. Also entwickelt man sich zuerst selbst weiter und gibt dann die passende Botschaft weiter. Wie ein Pelikan. Der Pelikan füttert seine Jungen, indem er die Nahrung erst halb verdaut. Auf diese Weise empfängt man zuerst, dann gibt man es weiter.

 Manche mögen denken, dass Shrila Prabhupada immer sehr einfache Ratschläge gibt: „Du bist nicht der Körper, es gibt die Wiedergeburt usw.“ Doch wenn er versucht, Menschen auf einem einfachen Niveau zu unterrichten, heißt das nicht, dass er selbst auf einem solchen Niveau ist. Einmal sollte er an einer Universität einen Vortrag halten. Die bhaktas waren neugierig: „Welches Thema wird Prabhupada heute behandeln? Normalerweise spricht er über die Grundlagen des spirituellen Lebens, aber dies ist eine wissenschaftliche Gemeinschaft, also wird er vielleicht eine Theorie, eine Philosophie oder ein paar Grundlagen präsentieren.“ Und dann begann er seinen Vortrag und sprach ausschließlich über die Gopis. Völlig unpassend für eine wissenschaftliche Gemeinschaft. Wir wissen also nie, wie unsere Heiligen inspiriert werden. Aber wir sollten sehr auf unsere eigene Inspiration achten.

Ich habe euch schon oft erklärt, wie wir unser Niveau erkennen können. Bhaktivinoda Thakur schreibt, dass ein sehr anspruchsvoller Praktizierender sich einmal an einen Heiligen wandte und ihn nach demselben Thema fragte. „Kannst du mir sagen, auf welcher Stufe ich stehe?“ Dieser Heilige sagte: „Gut, beschreibe deine Erkenntnis. Was geschieht mit dir?“ Und dieser junge Mann sagte: „Nun, wenn ich den Tempel betrete, durchfährt mich ein Zittern. Wenn ich die Murtis ansehe, kann ich sie manchmal nicht sehen, weil meine Augen voller Tränen sind. Und wenn ich beginne, die heiligen Namen zu chanten, werde ich manchmal ohnmächtig. So fühle ich mich.“ Und dann sagte der Sadhu: „Gut, dann befindest du dich auf der elementaren Stufe. Mache weiter.“ Also, wo sind eure Tränen? Wo ist euer Zittern? Arbeite jetzt, Samadhi später.

Aber gleichzeitig ist es einfach überall. Diese glückselige göttliche Kraft ist einfach überall. Die natürliche Umgebung für einen Devotee ist die Gnade, die du auf glückselige Weise wahrnehmen kannst. Sie ist einfach überall. Das ist es.

Ich habe eine bestimmte Veränderung bei euch bemerkt: ihr habt einen reiferen Zustand eures Lebens erreicht. Die meisten von euch haben sich, sowohl einzeln als auch als Gruppe, weiterentwickelt. Nun habt ihr vielleicht eine Einladung von Krishna zu einer anderen Art des Dienstes erhalten – tiefer zu predigen, dem spirituellen Wohl der Menschen zu dienen. Denn wenn ihr predigt, ist es keine Kampagne, sondern ein Dienst. Anderen zu dienen, damit sie zu einem tieferen Verständnis ihrer spirituellen Identität gelangen. Ich spüre, dass ihr aufgrund eures Engagements, eurer Disziplin und auch aufgrund einiger Segnungen eine strahlendere Phase eures Lebens erreicht habt – eine Zeit, in der ihr eure Meister, euren Glauben und euren Gott anderen repräsentieren könnt. Also, macht weiter.

Einst versammelten sich die erfahrenen Prediger zu Füßen von Shrila Shridhara Maharaj. Erfahrene Persönlichkeiten, Helden unseres Lebens – wie Paramadveiti Maharaj, mein Gurudev, andere aus Amerika, aus Australien, aus Europa, führende Prediger in bestimmten Regionen und Ländern, sehr wichtige Persönlichkeiten. Shridhara Maharaj sagte zu ihnen: „Predigt weiter!“ Sie sagten: „Ah, nein, nein, wir haben nicht die Kraft dazu. Du musst kommen, Gurumaharaj, du musst kommen.“ Doch er sagte: „Nein, ich werde hier sein. Ihr wisst es besser. Ihr arbeitet dort an diesen Orten, ihr wisst es besser.“ Sie sagten: „Aber wir haben nicht die Kraft dazu.“ Da sagte Shridhara Maharaj: „Ich werde euch unterstützen. Ich gebe euch die Kraft, den Dienst zu leisten.“ Und dann hatten sie keine Ausrede mehr. Und tatsächlich sitzen wir dank dieser Ermächtigung hier. Ihr könnt also versuchen, Ausreden zu finden, aber eure Meister werden euren Widerstand brechen. Und sie werden euch beistehen.

(Fortsetzung folgt)

(из лекции Свами Тиртхи, 06.01.2019 утром, София)

(продолжение с предыдущей пятницы)

Хари Лила: Вы упомянули, что нам необходимо осознавать свой уровень в духовных вопросах и то, насколько глубоко мы можем в них углубляться, раскрывая их людям. Как мы можем оценить свой собственный уровень?

Свами Тиртха: Если вы искренни, вы это почувствуете. Однажды очень возвышенная преданная, первоклассная, сказала мне: «Я стала читать такую-то книгу госвами, но потом поставила её на полку». Она поняла свой уровень. Мы можем читать, мы можем слушать; но вхождение в лилы, достижение этой ступени — это совершенно другое. Тем не менее, мы должны знать направление, мы должны знать идеал — поэтому мы должны учиться, поэтому мы должны слушать. Но не спешите. И также мы не должны забывать совет Шрилы Прабхупады: «Сейчас работай, самадхи потом». Но это придёт.

В то же время, это внутреннее самосовершенствование, эта духовная культура и постижения очень важны, потому что они дают энергию для вашей повседневной жизни, не говоря уже о стремлении делиться чем-то с другими. Чтобы стать учителем математики в начальной школе, сначала нужно получить высшее образование, верно? Но если вы начнете преподавать математику семилетним детям на университетском уровне, они ничего не поймут. Поэтому сначала вы занимаетесь самосовершенствованием и передаете соответствующее послание. Как пеликан. Пеликан кормит малышей, сначала частично переваривая пищу. Таким образом, вы сначала получаете, а затем отдаете другим.

Некоторые могут подумать, что Шрила Прабхупада всегда даёт очень элементарные советы: «Вы не тело, есть переселение душ и т. д.». Но если он пытается просвещать людей на элементарном уровне, это не значит, что он сам на элементарном уровне. Однажды он должен был прочитать лекцию в университете. И преданные с любопытством спросили: «Какую тему сегодня затронет Прабхупада? Обычно он говорит об основах духовной жизни, но сейчас это похоже на научное сообщество, поэтому, возможно, он расскажет о какой-нибудь теории, философии, об основах». А потом он начал свою лекцию и говорил только о гопи. Совершенно не в контексте научного сообщества. Так что мы никогда не знаем, как вдохновляются наши святые. Но мы должны очень бережно относиться к собственному вдохновлению.

Но я вам много раз говорил, как распознать свой уровень. Бхактивинода Тхакур пишет, что однажды к святому обратился очень требовательный практикующий с вопросом на ту же тему: «Можете ли вы сказать мне, каков мой уровень?» Святой ответил: «Хорошо, опишите ваше постижение. Что с вами происходит?» И этот молодой человек сказал: «Когда я вхожу в храм, меня охватывает дрожь. Когда я смотрю на божества, иногда я не могу их разглядеть, потому что мои глаза полны слез. А когда я начинаю повторять святые имена, иногда я падаю в обморок. Вот как я себя чувствую». Тогда садху сказал: «Хорошо, значит, вы на начальном уровне. Идите дальше». Так где же ваши слезы? Где ваша дрожь? Работайте сейчас, самадхи — потом.

Но в то же время, она повсюду. Эта блаженная божественная сила повсюду. Естественная среда для преданного — это милосердие, которое можно ощущать в блаженном состоянии. Оно повсюду. Вот и всё.

Я заметил у вас определённый переход: вы вступили в более зрелую стадию своей жизни. Большинство из вас, как индивидуально, так и в группе, улучшились. Теперь, возможно, вы получили приглашение от Кришны к другому виду служения — к более глубокой проповеди, к служению духовной пользе людей. Потому что проповедь — это не кампания, это служение. Служить другим, чтобы они пришли к более глубокому пониманию своей духовной идентичности. Каким-то образом я чувствую, что благодаря вашей преданности, вашей дисциплине, а также некоторым благословениям, вы достигли более яркого периода своей жизни — вы можете представлять своих учителей, свою веру и своего Бога другим. Так что, вперёд.

Однажды старшие проповедники собрались у лотосных стоп Шрилы Шридхары Махараджа. Выдающиеся люди, герои нашей жизни – такие как Парамадвейти Махарадж, мой Гурудев, другие из Америки, Австралии, Европы, лидеры проповеди в определенных регионах и странах, очень важные личности. Шридхара Махарадж сказал им: «Продолжайте проповедовать!» Они ответили: «Ах, нет, нет, у нас нет такой способности. Вы должны прийти, Гурумахарадж, вы должны прийти». Но он сказал: «Нет, я просто буду сидеть здесь. Вам виднее. Вы работаете в этих местах, вы знаете их лучше». Они сказали: «Но у нас нет такой силы, способности». Тогда Шридхара Махарадж сказал: «Я буду стоять за вами. Я даю вам силу для служения». И тогда у них не осталось оправданий. И на самом деле, благодаря этому дару силы мы сидим здесь. Так что, вы можете придумать какие-нибудь оправдания, но ваши учителя сломят ваше сопротивление. И они будут стоять рядом с вами.

(продолжение следует)

(from a lecture of Swami Tirtha, 11.05.2019 morning, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Shayma Tulasi: Somehow while chanting I don’t feel taste, and therefore I was asking Mahaprabhu to give me some sweetness. But at the same time I was reading a book of Teresa Avilska “The inner castle”, and in the same day that I prayed to Mahaprabhu, I read there that how can we ask God for sweetness if we are full of defects and shortcomings, this is offensive even. I felt very bad, even though this concerns not the sweetness of the holy name, but the other type of sweetness maybe. 

Swami Tirtha: I think it’s a very profound topic. Because, you know, the official propaganda of Gaudiya Vaishnavism is that you just chant the holy names and immediately super ecstasy is coming, and you feel the nectarian taste, etc., etc. You start and that taste is missing, it’s not coming. Then you might think that there is something wrong here in Mahaprabhu’s mission. Just like it happened in Budapest, when Dalai Lama gave a lecture. A big hall, thousands of people, and somebody in the front line said: “I have been practicing this Buddhism for three months. And there is something wrong here.” 

You see, we are the same. ‘Where is the taste? They told me that the taste is there.’ Sorry, the taste is there; but you are not there. So, we need to qualify ourselves. But this is a very important topic: how to perform our spiritual service in these moments when you feel like you are in a spiritual desert. When you feel dry. Not full of rasa. Rasa means full of liquid nectar. But when you feel dry and there is no life, no movement, no nothing in your spiritual practice; it happens. In that sense we have to be realistic. Although we know that devotional life is eight Sundays per week, sometimes the Monday morning also comes. 

So, what to do? When things are going properly and easily, it’s very easy to be a good devotee. But if we turn away at the first challenge, then we are very weak. And we can expect that the higher you go, the more difficult challenges you will face. So we have to prepare ourselves and we have to desperately pray for some divine help, divine interference. I think it’s a very good prayer: if you are alone, chanting your mantras, and somehow you face Mahaprabhu then there is this blessed moment when you feel eternity revealed to you and you are just floating in this very spiritual vibration. And then you say ‘Oh my Lord, I don’t know how it is, I don’t know what You expect from me, but please keep me in this mood. I don’t want to leave Your service ever.’ So, even in the desert you can find some oasis.

Otherwise, in that respect I don’t agree with Teresa. Although she is considered to be a very high authority on Christian mysticism, and of course, I don’t question that position, but as you mentioned, our mood is a little bit different. Usually, people who try to follow Lord Jesus feel very deeply the passions, the sufferings of Jesus. This is a way of meditation for them – how much to feel the suffering of Jesus. This is one rasa, so to say. And I think it’s very easy for us, for human beings, to understand it, because we all know something about suffering, right? Maybe physically you don’t go on the cross, but sometimes you feel like you are crucified. Yet after crucifixion, the resurrection will also come. Don’t worry.

So, first the desert and then the oasis. It’s better than first the oasis and then the desert. But generally, we can say that the general mysticism has certain steps, which are valid here and there in different processes. But the mystic revelations and mystic realizations are very similar. We can learn a lot from the mystic experience of others. Because if all of a sudden you face something in your own practices and you don’t have a reference for that, you might be surprised: “Ah, I didn’t expect this.” So, sometimes the guidance, the advice of others might help us to understand what we are going through. 

And in one sense, we also discuss suffering as a way of expression. Like Mother Sachi; her heart was broken when Mahaprabhu left. Or Yashoda, when she saw that ‘Ah, my dear small little boy Krishna is very thin today. In the morning, He looks like very exhausted. Maybe I didn’t give enough food for Him in the evening, and therefore He couldn’t sleep all night.’ So, Mother Yashoda is also full of suffering. Maybe she is wrong in reading the story why Krishna is a little dizzy in the morning and a little exhausted. You see, we also discuss illusion. We should discuss the truth, but we worship the illusion. We appreciate that Mother Yashoda has this kind of vision. What to speak of the suffering of the gopis? We also try to share and deeply understand their suffering. But somehow it gives us a super excellent state of ecstasy. 

And nobody forces us to stay here. Right? So, if you would experience only this dryness, only this suffering, only these limitations and emptiness in your spiritual practice, you wouldn’t stay here. You don’t want to torture yourself. That still you are here is a definite proof that you are supplied a big dose of nectar. Otherwise you couldn’t stay here. But this is the quality of a devotee – never satisfied. A yogi should be satisfied with everything that she’s got, so I’m sure that your yogi side is fully satisfied. But your devotional ego is yearning. 

And concerning the spiritual feedback from Krishna, we have to remember the example of the dog, because the dog wants much, but is satisfied with little. We want all. But if you receive one drop, you’re also satisfied. Why? Because one drop of spiritual nectar can inundate the whole world. It’s not a material dimension. It’s of a totally different quality. 

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.05.11-i szófiai reggeli tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Sjáma Tulaszí: Valahogy mostanában mantrázás közben nem nagyon érzem ugyanazt a lelki ízt, mint azelőtt, ezért édes lelki ízért fohászkodtam Maháprabhuhoz. Viszont aznap olvastam Avilai Szent Teréztől, „A belső várkastély” című könyvben, hogy „Miként is kérhetnénk Istentől édes lelki ízeket, ha közben tele vagyunk hibákkal és hiányosságokkal, ez sértés Vele szembe. Emiatt nagyon rosszul éreztem magam, bár ez meglehet, hogy nem a Szent Név édességére vonatkozott, hanem valami másféle édességre. 

Szvámí Tírtha: Úgy hiszem ez egy rendkívül fontos és mély téma. A gaudíja vaisnavizmus hivatalos álláspontja szerint, csak zengjük a Szent Neveket és azonnal a legfelsőbb extázist, nektári ízt fogjuk tapasztalni. Aztán belevágunk a matrázásba és mégsem jön, valahogy hiányzik ez a lelki íz, és akkor azt gondolhatjuk, hogy valami hiba csúszott Maháprabhu missziójába. Csakúgy, mint amikor a Dalai Láma előadást tartott egyszer Budapesten, és a több ezer ember közül valaki feltett egy kérdést az első sorból, hogy „Én már három hónapja gyakorlom ezt a buddhizmust, de valami mégsem stimmel ebben.” 

Látjátok, mi is ugyanilyenek vagyunk. ‘Hol van már az a lelki íz? Nekem azt mondták, hogy lelki ízt fogok tapasztalni.’ Sajnálom, az íz valóban ott van, csak mi nem vagyunk magunkat hozzá. Tehát erre alkalmassá kell válnunk. De ez egy rendkívül fontos téma, hogy miként végezzük a lelki gyakorlatainkat akkor, ha éppen azt érezzük, hogy lelki élet sivatagában járunk. Amikor száraznak és üresnek érezzük a dolgokat, nem pedig tele raszával. A rasza azt jelenti, hogy csordultig tele van folyékony nektárral. De előfordul, hogy száraznak, élettelennek érezzük a lelki gyakorlatunkat, s ezért kellő realizmussal kell, hogy rendelkezzünk. Bár tudjuk, hogy a lelki élet heti nyolc vasárnapból áll, azért néha a hétfő reggel is eljön. 

S mitévők legyünk ekkor? Amikor minden rendben van, könnyen mennek a dolgok, akkor nagyon könnyű jó bhaktának lenni. De, ha az első kihívásnál hátat fordítunk mindennek, akkor nagyon gyengék vagyunk. S el kell fogadnunk azt, hogy minél magasabbra jutunk, annál komolyabb kihívásokkal kell szembesülnünk. Tehát fel kell készülnünk erre és nagyon komolyan kell fohászkodnunk valami isteni segítségért, isteni közbenjárásért. Azt hiszem a legjobb fohász az, ha magunk vagyunk, zengjük a mantráinkat, és valahogy Maháprabhu elé kerülve azt az áldott pillanatot érezzük, amikor az örökkévalóság feltárja magát a számunkra és csak elmerülve lebegünk ebben a nagyon lelki hullámzásban. S ekkor azt mondjuk, hogy ‘Ó, Drága Uram, nem tudom hogy van ez, nem tudom mit szeretnél tőlem, de kérlek tarts meg engem ebben az lelki hangulatban. Soha nem akarom elhagyni a szolgálatodat!’ Tehát még a sivatagban is találunk némi  oázist.

Ezért ebben a vonatkozásban nem értek egyet Avilai Szent Terézzel. Bár ő a keresztény misztika egyik legelismertebb szakértője, és természetesen nem vonom kétségbe az ő emelkedett lelki helyzetét, de ahogy említetted, a mi hangulatunk egy kicsit más. Általában azok, akik Jézust követik, nagyon mélyen átérzik az Ő szenvedéseit. Ez egyfajta meditáció a számukra, hogy mennyire képesek átérezni Jézus szenvedéseit. Ez úgymond egyfajra rasza. S úgy hiszem nekünk embereknek ezt nagyon könnyű megértenünk, hiszen mindannyiunknak vannak tapasztalatai a szenvedést illetően. Lehet, hogy fizkálisan nem kerülünk fel a keresztre, de néha azt érezzük, hogy keresztrefeszítenek. Viszont a keresztrefeszítés után eljön a feltámadás is. Ne aggódjatok!

Tehát először a sivatagon kell átkelnünk, majd ott vár az oázis, de az még jobb, ha először van az oázis s aztán a sivatag. Mégis azt mondhatjuk, hogy az általánosságban vett miszticizmusnak megvannak a különböző lelki folyamatokban érvényes saját lépései. Viszont a misztikus kinyilatkoztatások, megvalósítások mégis nagyon hasonlóak, és  rendkívül sokat tanulhatunk mások misztikus tapasztalataiból. Mert, ha hirtelen valami olyasvalamivel szembesülünk a saját lelki gyakorlataink során, amire nem igazán hivatkoznak sehol, akkor esetleg meglepődhetünk, „Ó, nem ezt vártam.” Tehát, néha mások útmutatásai, jótanácsai segíthetnek abban, hogy min megyünk keresztül. 

S bizonyos értelemben, azt is mondhatjuk, hogy a szenvedés egyfajta érzelmi kifejezésmód. Mint például Sacsí Anya esetében, akinek a szíve majd meghasadt, amikor Maháprabhu útnak indult. Vagy amikor Jasódá Anya azt látta, hogy ‘Ó, az én kicsi fiacskám, Krisna ma nagyon soványnak tűnik. Reggel van és nagyon kimerültnek látszik, lehet hogy este nem adtam neki elég ennivalót, ezért esetleg egész éjjel nem tudott aludni?’ Tehát Jasódá Anya is egyfolytában szenved. Lehet, hogy téved, amikor azt gondolja, hogy reggel Krisna azért bágyadt és kissé kimerült, mert nem evett eleget. Látjátok, itt már kicsit az isteni az illúzióról is beszélünk. Az igazságról kellene beszélnünk, de most meg már az isteni illúziót magasztaljuk, hogy Jasódá Anyának ilyen látásmódja van. Mit mondjunk akkor a gópík szenvedéséről? Mi is próbálunk osztozni, és mélyen megérteni a szenvedésüket, de előfordul, hogy ettől különlegesen eksztatikus állapotba kerülünk. 

S nem kényszerít senki bennünket, hogy itt maradjunk. S, ha csupán ezt a lelki szárazságot, szenvedést, korlátozottságot, ürességet tapasztalnánk a lelki gyakorlataink során, akkor már nem lennénk itt. Nem akarjuk kínozni magunkat. Az, hogy még mindig itt vagyunk, az egyértelmű bizonyítéka annak, hogy egy jó adag nektárban van részünk, különben nem maradnánk. De az is egy bhaktikus tulajdonság, hogy sohasem vagyunk elégedettek. Egy jóginak elégedettnek kell lennie mindazzal, amije van, ezért biztos vagyok benne, hogy a jógikus énetek teljesen elégedett, csak az odaadó énetek vágyakozik.

S ami a Krisnától való visszajelzést illeti, emlékezzünk csak, a kutya példájára, aki sokat akar, de a kevéssel is beéri. Mi is mindent akarunk, de ha csak egy cseppnyi nektárt is kapunk, mi akkor is elégedettek vagyunk. Miért? Mert egyetlen csepp nektár képes elárasztani az egész világot. Ez nem anyagi dimenzió, ez egy teljesen más minőség!

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Шяма Туласи: Някак си докато мантрувам не чувствам вкус и затова се молех на Махапрабху да ми даде малко сладост. Обаче в същото време четях една книга на Тереза Авилска „Вътрешния замък“ и в същия ден, в който се помолих на Махапрабху, прочетох там, че как може да се молим на Бога за сладост, като сме пълни с дефекти и недостатъци – та това е дори оскърбително. Почувствах се много зле, въпреки че това не се отнасяше за сладостта на святото име, а вероятно за друг вид сладост. 

Свами Тиртха: Мисля, че това е много дълбока тема. Защото, знаете, официалната пропаганда на Гаудия Ваишнавизма е: просто мантрувай светите имена и веднага ще те споходи върховен екстаз, ще усетиш нектарен вкус и т.н. Ти започваш, а вкусът липсва, не идва. Тогава може да си помислиш, че нещо не е наред тук, в мисията на Махапрабху. Точно както се случи в Будапеща, когато Далай Лама даваше лекция. Огромна зала, хиляди хора и някой от първия ред каза: „Практикувам будизъм от три месеца. И тука нещо не е наред.” 

Виждате ли, ние сме същите. „Къде е вкусът? Казаха ми, че ще бъде вкусно.“ Съжалявам, вкусно е, но още не си го достигнал. Нужно е да се квалифицираме. Но това е много важна тема: как да вършим духовното си служене в онези моменти, когато се чувстваме като в духовна пустиня? Когато се усещаме пресъхнали, а не изпълнени с раса. Раса означава да си пълен с течен нектар. Но когато се чувстваш сух и няма никакъв живот, никакво движение, нищо не се случва в духовната ти практика – има такива моменти. В този смисъл трябва да сме реалисти. Макар да знаем, че животът в преданост е осем недели в седмицата, понякога идва и понеделник сутрин. 

И какво да правим тогава? Когато нещата вървят както трябва и с лекота е много лесно да си добър бхакта. Обаче ако се отказваме на първото предизвикателство, значи сме много слаби. И можем да очакваме, че колкото по-нависоко отиваме, с толкова по-трудни предизвикателства ще се сблъскваме. Така че трябва да сме подготвени и отчаяно да се молим за божествена помощ, за божествена намеса. Мисля, че това е много добра молитва: да си самичък и да повтаряш мантрите си, да се обърнеш с лице към Махапрабху и в онези благословени мигове когато усещаш вечността да се разтваря пред теб, просто да се носиш на вълните на тази толкова духовна вибрация. И тогава да кажеш: „О, мой Господи, не знам какво трябва, не знам какво очакваш от мен, но моля те, дръж ме в това настроение. Не искам никога да напускам служенето към Теб.“ Така дори в пустинята можеш да намериш оазис.

Иначе в това отношение не съм съгласен с Тереза. Въпреки че тя е считана за много висш авторитет в християнския мистицизъм, и разбира се аз не поставям под въпрос тази позиция, но както ти спомена, нашият метод е малко по-различен. Обикновено хората, които се стараят да следват Исус Христос, много дълбоко преживяват страстите Христови, страданията на Христос. За тях това е един вид медитация – дълбоко да изпиташ страданията на Исус. Това е една раса, така да се каже. И мисля, че за нас, хората, е много лесно да я разберем, понеже всички знаем нещичко за страданието, нали? Може физически да не отивате на кръста, но понякога се чувствате като разпънати на кръст. Ала след разпятието ще дойде и възкресението. Не се тревожете.

И така, първо пустиня, сетне оазис. Така е по-добре отколкото първо оазис, пък след това пустиня. Но обикновено можем да кажем, че най-общо в мистицизма има определени стъпки, които са валидни както тук, така и в другите процеси. Мистичните откровения и мистичните реализации са много подобни. Можем да научим много от мистичните преживявания на другите. Защото ако изведнъж се натъкнеш на нещо в своите практики и нямаш представа какво е това, може да се изненадаш: „О, това е неочаквано.” Затова понякога насоките и съветите на другите могат да ни помогнат да разберем през какво преминаваме. 

И в един смисъл ние също говорим за страданието като начин на изразяване. Например Майка Сачи; нейното сърце било разбито, когато Махапрабху си тръгнал. Или Яшода, когато видяла: „О, моят малък Кришна е много слабичък днес. Сутринта ми изглежда много изтощен. Може би не съм го нахранила достатъчно вечерта и затова не е могъл да спи цяла нощ.“ Така че Майка Яшода също е изпълнена със страдания. Е, може би греши в тълкуването на историята защо Кришна е леко замаян и изтощен на сутринта. Виждате, ние също говорим за илюзия. Би трябвало да говорим за истината, а пък обожаваме една илюзия. Ние се възхищаваме на Майка Яшода за тази ѝ визия. Какво пък да кажем за страданията на гопите? Стремим се да разбираме и споделяме проникновено техните страдания. Но това по някакъв начин ни носи върховно състояние на екстаз. 

И никой не ни принуждава да стоим тук, нали? Ако вие изпитвахте единствено тази сухота, единствено това страдание, единствено тези ограничения и празнота в духовната си практика, нямаше да стоите тук. Никой не иска да се самоизмъчва. Това, че все още сте тук, е категорично доказателство, че получавате и голяма доза нектар. Инак не бихте могли да останете. Обаче това е характеристика на предания – никога да не е удовлетворен. Един йоги трябва да е доволен от всичко, което го спохожда. Затова съм сигурен, че твоята йогийска страна е напълно удовлетворена. Но преданата ти страна жадува. 

А по отношение на духовния ответ на Кришна, трябва да си спомним примера на кучето, защото кучето иска много, но е доволно и на малко. Ние искаме всичко. Но ако получим и една капчица, пак сме удовлетворени. Защо? Защото една капка от духовния нектар може да потопи целия свят. Тя не е материално измерима. Тя е с напълно различно качество. 

(следва продължение)

(from a lecture of Swami Tirtha, 06.01.2019 morning, Sofia)

(continues from the previous Friday)

It is said, to sit alone and meditate is good. If you have a partner for that, that’s better. And if we can glorify the holy name in a harmonious company, that is best. Together, right? And bhajan is not only a singing. Bhajan is your worship. I feel that you like the bhajan so much, you sing together, glorifying the Holy Name. But what is the upgrade of bhajan? This is kirtan. 

So, we have an instrument of inner control. Try to apply that. First, this is like control –  chanting the holy names – you wait for your peace of mind, you wait for your liberation. But if you keep on chanting the Holy Names, more subtle tastes will also appear. The inner purification of the heart, the heart intelligence will happen. And what was a big problem for you yesterday, today you will see it’s insignificant, it doesn’t hurt you anymore. Sometimes we want to see a great leap in our spiritual progress, although small little steps are maybe more precious. And slowly-slowly what is so important for you today, as a suffering or as a hope – because you cherish your sufferings – loses its importance. And other things start to be more important for you. You are not intent on discovering America anymore. Rather, you want to explore the spiritual sky – a much more interesting and inviting challenge. 

So please, try to apply this very subtle method to yourself. And if you become more compassionate due to this inner purification, then you will find a way to people’s heart. Sometimes our knowledge or our spiritual achievements help in that respect. Other times our failures help to approach, to understand others. Because if you don’t fail, you think that you will never fail. And you don’t understand how people fail. How is it that they cannot stop the wind? You think that you can stop it, although you never tried. Try! Fail! Be ready to take the trouble as well. But never lose the spirit. You can lose, but your mission should never lose. Your God will never lose. Your faith should never lose. „Declare it boldly: “My devotee is never lost“. You can lose a battle, but you should win the war. 

And why do we want to approach people? Once Gurudev asked us, “Why do we preach?” You know, these very simple questions are very challenging. ‘Because usually we do it like this, it’s a habit.’ ‘Well, because you are preaching, Gurudev, and we try to imitate you and we are also trying to preach.’ No. What kind of answer can you give to such a question? Difficult, simple questions are very difficult to answer. What is the meaning of your life? Who are you? What is your goal? Simple questions. Close to impossible to answer. So we tried our best to find the proper answer, but then Gurudev said, “Because Mahaprabhu told us to”. Therefore we want to find a way to reach people, to meet them, to associate with them, to help them come closer to their spiritual identity. You cannot be so cruel to let people around you die in bodily consciousness! Why don’t you tell them that they are spirit souls? Preaching is not that complicated. You don’t need to give a dry and boring philosophical discussion. No! Give a message. Because the more people take their share in the spiritual inheritance, the better it is.

(to be continued)