Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Харилила: Казахте, че за да преодолеем слабостта на сърцето трябва да практикуваме ентусиазъм; обаче нали именно той липсва, когато изпитваме слабост на сърцето?

Свами Тиртха: Трябва да практикуваме ентусиазъм, за да избегнем слабостта на сърцето, тя да не ни сполита. Но ако въпреки ентусиазма ви тя дойде, разбира се няма как да сте ентусиазирани, тъй като в момента не сте. Тогава се нуждаете от ентусиазирана компания. Ако някой край вас е щастлив в духовния живот, просто уловете тяхното дхоти или сари и те ще ви пренесат на следващото стъпало. Именно затова садху-санга е нещо толкова добро. Дори да имате само един бхакта наоколо, да кажем съпругата или съпруга ви, обичайно не се случва и двамата да сте в мая. Обикновено единият е в мая – тогава другият може да дойде и да му помогне. А пък след това ролите се разменят. Така че трябва да намерим някой, който е в добра форма и после да го следваме.

Харилила: Значи когато вървим по духовния път, приемаме тази идентичност: „Аз съм слуга на моя учител“. Говорили сме преди, че когато практикуваме дадена форма, дори и да не я чувстваме, с времето ще започнем да я изпълваме. В тази връзка, ако сме в състояние пълно с какви ли не недостатъци и искаме да упражняваме позитивните ценности, които ще започнат да ни променят и да изтласкват недостатъците ни, бих искала да чуя нещо практично. Защото през цялата „Гита“, Арджуна се моли за ентусиазъм. Значи очевидно не е толкова лесно да се получи този импулс и тази милост, понеже накрая Кришна казва: „Просто ми се отдай”, обаче в началото не е толкова просто. Така че съвсем практично бих искала да попитам, дори да нямаме ентусиазъм трябва ли все пак да го практикуваме, даже и мъничко фалшиво, за да може наистина да дойде?

Свами Тиртха: Да, да, да, да, съгласен съм. Понякога ние показваме признаците на ентусиазма, но нямаме същината, нямаме качеството на ентусиазма. Има голяма разлика между това да проявяваш признаците и да притежаваш качеството. Обаче как ще постигнем качеството, ако не практикуваме признаците? Така че съм напълно съгласен с теб; първо трябва малко да се попринудим. И ако сме в добра среда, където всички знаят, че това е начална фаза, никой няма да е оскърбен, нито изненадан, а всички ще са благоразположени: „Да, добре, пробвай крилцата си, давай!“ Обаче трябва да достигнем до едно проникновено ниво на ентусиазъм, когато не става въпрос просто за външни признаци, но и за вътрешно качество. Ще отнеме известно време. И обикновено ентусиазмът на себеосъзнатия човек – нямам предвид някой напълно реализиран маха-бхагавата чист предан, а просто един отдаден бхакта – неговият ентусиазъм е малко по-различен от този на начинаещия. Може би той показва по-малко признаци, но притежава повече качество. И когато дойде моментът, той може да разкрие дълбочината на своя ентусиазъм. В началото проявяваме много признаци, обаче като опре ножът до кокала се проваляме в практиката. И много ми хареса твоето тълкувание за „Гита“ – че тя е плач за ентусиазъм.

Харилила: Удивлявам се като я чета, защото Арджуна наистина е изключително извисена душа, и пак не разбира; въпреки че Кришна му казва какво да прави, той пак настоява: „Моля те, кажи ми още, кажи ми още, кажи ми още…”

Свами Тиртха: Това не е въпрос, а запитване. По-добре е да развием качеството, без да е необходимо да показваме кой знае какви признаци.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Прем Гопал: Има ли вътрешни и външни причини за слабостта на сърцето? Дали е някакъв период на тама-гуна, или на нашата карма? Или тази слабост на сърцето, на волята идва от нашето невежество и липса на вяра?

Свами Тиртха: Разбира се, има някои външни фактори, а има и вътрешни. Затова ни е нужно пречистване. Докато прекалено много ни влияят гуните и кармата, ние сме кукли на конци. Особено когато се чувстваш свободен, точно тогава си роб. Така че се нуждаем от дълбоко пречистване – за да намалим въздействието на кармата, на гуните. Дори и тогава те пак ще ни въздействат. Тогава ще ни е нужно вътрешното култивиране. Вяра – това е нещо много силно. Обаче знаете, обикновено хората – ние – имаме слаба вяра. Нуждаем се от доказателства за нашата вяра. Защото „Ако имам отклик, съм по-силен“. Но на по-висше ниво вярата ви няма нужда от този отклик. И това дори не е най-високото ниво. Най-високото ниво е когато всичко ти казва обратното, и при все това вярата ти не се руши. Намерете мястото си, къде сте вие на тази скала? Няма проблем, разбира се всички се нуждаем от отклик. Той несъмнено ни помага. Именно затова трябва и ние да го осигуряваме на другите. Това също е служене. И малко по малко тази вътрешна сърдечна слабост ще намалее. Веднъж добием ли истински по-висш вкус, не можем да го забравим.

И трябва да обогатяваме тази сърдечна слабост. Защото досега ставаше дума за нас. Но само си представете, каква ли е слабостта на сърцето на един чист предан? Какви ли емоционални вълни има той в сърцето си? Или пък каква ли е сърдечната слабост на гопите? Или каква е сърдечната слабост на Всевишния, на Бог Кришна? В кой момент Той чувства: „О, сърцето ми се топи“? Слабостта на сърцето не е само липса на ентусиазъм, но също и един вид разтапяне. Затова разгърнете темата! Трябва да усъвършенстваме тази слабост на сърцето, тази нежност на сърцето в духовен смисъл. Когато Шримати Радхарани не се радва на компанията на Кришна, Тя се чувства изоставена. И какво прави? Седи на земята и рисува с пръст някакви картини върху пясъка. Слабост на сърцето? Да. Но ние искаме такава, разбирате ли?

Така че на по-високата октава, в духовен смисъл дори слабостта на сърцето е невероятно висше постижение. Въпреки че не можем да докажем и не можем да обясним това, именно затова му се възхищаваме. Но и ние можем да имаме много подобни чувства: „О, мой Господи, зова те тук от векове. Защо не идваш? Защо не ми обръщаш внимание?“ Това е одобрена сърдечна слабост.

Определено, да се елиминират външните фактори и да се пречиства вътрешната същина толкова много, че да има все по- и по-малко негативни въздействия – това е много полезно. И ако видите някой предан, или най-общо казано някой човек край вас, който в момента изпитва такава слабост на сърцето – идете, прегърнете го и му помогнете. Обикновено от какъв съвет се нуждаем в такива мигове? „Не се тревожи, просто продължавай напред, хайде да вървим!“ – съвсем простичко. Състрадание. Обаче кога можем да дадем такова състрадание? Единствено ако самите ние знаем какво е. Така че това е един вид посвещение в мистерията на надеждата в човешката душа. Понякога се чувствате разочаровани в надеждите си, но тогава някой идва, прегръща ви и казва: „Хей, ето натам е перспективата ти. Ела! Вземи своя дял от съвършенството. То те очаква!“ И Гурудев беше много прецизен в това отношение, той казваше: „Да си тъжен в живота в преданост означава, че си в мая”. Така ли е? Защото ако не си вдъхновен, ако не се чувстваш добре от всичко това, значи визията ти е счупена. Изгубил си я. А това означава илюзия. Затова – позитивно култивиране.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Шяма Туласи: Искам да споделя, че напоследък съм в такъв период на загуба на ентусиазъм и вдъхновение.

Свами Тиртха: О?! И това е, когато си изгубила ентусиазма си?! Боже мой, не е зле!

Шяма Туласи: Дори за едно от любимите ми служения, сутрешната пуджа, нямах желание да си сложа тилак или гопи-дрес, и се събуждах с мисълта: „Ох, пак пуджа“. И просто правех най-малкото, което можех да направя. На неделните програми като правех пуджата си мислех: „Аз съм лицемерка“. Докато се опитвах да разбера какво се случва, намерих тази концепция за „тъмната нощ на душата“. И като се зачетох повече открих, че ми е още рано да преживявам това. Исках да попитам дали тази слабост на сърцето е нещо свързано с тези усещания, и дали задължително е неизбежно да се минава през тази тъмна нощ на душата?

Свами Тиртха: Да. Защото докато не усетим мрака никога няма да разберем светлината. Уви, толкова лошо сме свикнали, че е много, много трудно просто да се учим от добрите примери и от позитивната среда. Често се нуждаем от негативен импулс, за да дойдем на себе си.

Но наистина се трогнах като каза, че ти е още рано. Уви, то идва когато му е времето. Това всъщност показва твоето естествено смирение. Защото дори да осъзнаваш трудностите вече е високо ниво. Но това доказва, че бхакти е много мощен процес. Ако прилагаме този процес, той ще има много дълбоко въздействие върху нас. А да се премине през всички тези трудности – това именно е процесът на пречистване. Това е той! Когато трябва да застанеш лице в лице с проблемите си, с липсата си на вяра, когато се чувстваш сякаш празен. Тогава вече ще можеш да надграждаш. Докато вярата ни не бъде изпитана, докато не бъде предизвикана, ние не знаем силна ли е или не. Така че всички велики мистици познават тези вътрешни борби.

Обичайно ние не говорим за това на лекции, особено пък публични. Защото животът на хората бездруго е толкова пълен с борби и болка, че ако им кажеш, че ги очаква още болка, че като тръгнат по духовния път предстоят още битки – кой би тръгнал? Затова правим малко кампания. Но ако изучим примера на светците и ученията на мистиците, те ще ни разкажат всички тези истории – какво можем да очакваме в една добра школа, в един автентичен духовен път. Обаче, Post tenebras lux – след мрака идва светлината. След тъмния Бог идва светлата Богиня.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Във връзка с пречистването от анартхите, значи ли, че ако се пречистим от анартхите се доближаваме до истинския си аз и това ли е себереализацията? Бихте ли казали повече за тази себереализация? Как да осъзнаем кои са истинските неща вътре в нас? Защото през цялото време има толкова много въздействия.

Свами Тиртха: Да, несъмнено. Анартха-нивритти означава да премахнем погрешните си разбирания. Ако насочим този израз към темата за себереализацията – да премахнем цялото погрешно разбиране. Трябва да си зададем някои въпроси. „Аз това болно състояние на живот ли съм? Не, не съм. Аз съм част от вечния свят. Аз моето тяло ли съм? До известна степен съм повлиян от него, обаче не съм. Част от материята ли съм? Повлиян съм от нея, но не съм. Аз моят ум ли съм? Той ми въздейства, но не съм. Интелигентността си ли съм? Ако въобще имам такава. Тя ми влияе, но не съм. Чувствата си ли съм?“ – доближавайки се все повече до главния въпрос. Защото обичайно именно там хората се отъждествяват най-много: „Аз съм моите чувства. Аз съм такъв.“ „Да, емоциите ми въздействат, но аз не съм равнозначен на емоциите, които усещам.“ Друг път се отъждествявате със страданията си. Те са смисълът на живота ви. Понякога хората са толкова привързани към своите страдания, че ако някой дойде да им помогне, те се смущават: „Не, не, не. Това съм аз. Не ми ги отнемай, защото иначе вече няма да ме има.“ Така че: „Аз моите страдания ли съм? Да, страданията ми въздействат, обаче не съм.“

Та ако имате този списък с въпроси и изследвате себе си, ще можете да премахнете цялото неразбиране. „Аз добър бхакта ли съм?“ Отстранете лъжовните разбирания. Това е поредният слой, който трябва да почистите. Но след това можем да достигнем до някаква същностна идентичност. Ако махнем слоевете на тялото, ума, съзнанието, емоциите – всички материални фалшиви отъждествявания – накрая би трябвало да стигнем до себе си. Отвъд фалшивото его би трябвало да съществува истинско его. От концепцията за фалшивото его трябва да стигнем до истинските себе си. Това е красив път. В крайна сметка ще срещнете себе си. Докато срещаме своите вътрешни демони, срещата не е особено приятна. Но ако в края на краищата срещнете себе си, ще срещнете една чиста душа. Понеже аз съм душа. Идентичността ми е на душа. Аз съм част от божествената реалност. Амритася путра[1] – родени сте от амрита. Вие сте синове и дъщери на нектара. Така че не се удовлетворявайте с нищо по-малко от нектар!

Но да се осъществи и доведе докрай този толкова интензивен себеанализ – не е лесно. Затова от помощ е да откриваме за себе си различни духовни идентичности по време на пътя на пречистването. Давам ви пример: да откриете атман, себе си, да достигнете до атма-таттва, е трудно, това е много висше постижение. Брахма-бхута прасаннатма на шочати на канкшати[2] – да достигнете до нивото брахма-бхута, където отъждествявате себе си със своя висш духовен атман, това е дълъг път, високо постижение. Затова междувременно трябва да намерим удовлетворяващ отговор на въпроса: „Кой съм аз?“ Понеже на този въпрос не отвръщате: „Аз съм богат човек, аз съм такъв или онакъв.“ Вие имате някакво духовно разбиране, затова ще кажете: „Аз съм търсач, аз съм практикуващ, аз съм душа“. Но да кажете „Аз съм атман“ не е реалистично, тъй като не сте стигнали дотам. Нужна ни е някаква реалистична идентичност, с която можем да действаме. Има предложение за такава. „Аз съм слуга на моя духовен учител“ – това е дългосрочна идентичност, с която можете да работите много задълбочено. Понеже тя ще ви помогне да определите, че „Моят живот не е вложен някъде другаде, той принадлежи тук. Перспективата ми не е някъде другаде, тя е тук.“ Това е отъждествяването: „Аз имам нещо, аз принадлежа тук. Аз съм такъв и такъв и мястото ми е тук.“ Считам, че това е доста добра работна теория за дълго, дълго, дълго време. А пък междувременно, тъй като вървим по верния път, влагаме цялото си старание, вършим служенето си и т.н., ще се доближим до своята най-висша, окончателна идентичност – атман, душата.

Трябва да уловим съзнателния аз. Но след това какво да правим със своя съзнателен аз? Държа съзнателната си идентичност в ръце, обаче… Трябва да я отдадем в лотосовите нозе на Божествената Двойка – това е отдаването. Себереализация могат да постигнат мнозина. Но ако се посветим в служба на Кришна, това е по-прецизно, по-фокусирано, по-съществено постижение от себереализацията. Така че какво можем да изгубим в нашата духовна практика? Единствено лъжовните разбирания; иначе само печелите.

(следва продължение)

[1] „Шветашватара Упанишад“ 2.5

[2] „Бхагавад Гита“ 18.54

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Искам да попитам за слабостта на сърцето. Дали това е подобно на усещането за празнота?

Свами Тиртха: Празнотата е нещо много хубаво. Много е хубаво, защото означава, че няма замърсявания отвътре. Гуруджи идва и казва: „Искам да ви дам нектар”, но вие отвръщате: „О, чашата ми е пълна. Благодаря, нямам място за нектар”. Най-напред трябва да изпразните чашата си. Махапрабху идва и казва: „Имам съкровището на живота. Искам да го вложа в сърцата ви”, обаче вашите сърца не са празни, а пълни с най-различни чудатости, събирани животи наред – скелети на гущери, някакви странни вуду магии – натрупали сме толкова много глупави неща. „Съжалявам, Махапрабху, няма място. Препълнен съм.” Не си препълнен, а си глупец! Така че празнотата не е лоша сама по себе си, но ако я усещате като лоша, тя е лоша. Празнотата е и един вид пречистване.

Но може би ти имаш предвид усещането за самотност, за изоставеност или отчуждение – когато нямаш ентусиазъм, така ли е? В литературата на мистицизма това се нарича „пустинята на душата“. Не се изненадвайте, ако ви се налага да изпитате подобно преживяване. Защото този вид духовна самотност и усещане за липса на каквато и да било удовлетворяваща същина е естествена фаза в духовния напредък. Когато чувстваш: „Стараех се да вложа, да пожертвам всичко и сега нямам нищичко. Изгубен съм.“ Усещането за такава вътрешна пустош се нарича „пустинята на душата“. Но не бива да се изгубваме в тази пустиня, трябва да я прекосим.

Прем Прасад: Телевизията – кое е негативното и кое е доброто в нея?

Баладев: Че има ли добро?

Прем Прасад: Знам, че няма добро.

Свами Тиртха: Тогава защо питаш? Не, въпросът е много добър. Защото говорим за слабостта на сърцето, нали? А телевизията, или който и да е друг вид масмедия, е много силен външен фактор в слабостта на сърцето. Как наричат телевизора в кръговете на бхактите? Едноокия гуру. Виждате ли? Защото влагаме вниманието си там. С часове сме готови да го слушаме. Той заема много видна позиция в стаята ни. И каквото ни се предава, приемаме го за истина: „Чул съм го по телевизията“. И какво от това? Ако прочетете нещо в „Бхагавад Гита“ или в Библията, ще ви кажат: „Не, това е остарял източник на странна информация“. Но най-доброто на телевизията е, че трябва да се плаща месечна такса.

Баладев: Добро за кого?

Свами Тиртха: Добро за нашето обучение. Ако искате да получите някакво послание, вие също трябва да вложите нещо. Вниманието си, парите си, вярата си. Обикновено цялата тази външна информация покварява вътрешната вяра и структура. Понеже те излъчват светска информация. В повечето случаи – скандали. Защо да си губим времето с подобни глупави неща?

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

И как да поддържаме огъня жив? Трябва да го подхранваме, нали? Хранете огъня. Влагайте всичко, което е необходимо за служенето и за духовното ви израстване, давайте го! Животи наред сте събирали съчките. Учителят ви ще запали пламъка, той ще даде искрата. А Кришна ще осигури гхи. Ако разполагате с тези съставки, ще имате много хубав, много мощен огън.

Така че това е. Да го кажем накратко, ако искате да се отървете от какъвто и да било вид блокаж – а ние разгледахме само един тип, слабостта на сърцето, която се случва, така че недейте да се изненадвате като ви връхлети – трябва да знаете метода как да надмогнете такива трудности: чрез позитивно практикуване на ценностната система. Тогава можем да очакваме по-нататъшните стъпала в този постепенен път – в крайна сметка да достигнем до ручи, по-висшият вкус. И ако имате ручи, това означава, че сте се пречистили от всички анартхи, че вече няма спънки. Не си мислете, че ручи е нещо толкова необикновено, та е невъзможно да се постигне. Напротив, възможно е. Ако отдадете живота си, нима можете да си го вземете обратно? Не можете да си го вземете. Ако си мислите, че си вземате нещо, това значи, че не сте го били дали. Но ручи означава: „Толкова съм убеден, че съм дал всичко, вложил съм всичко“. И може да си мислите, че това е краят на духовното развитие, но то е едва междинна степен. Предстоят още стъпала.

Казва се, че колесницата не може да върви на едно колело, нужни са минимум две, за да тръгне. Едното колело е готовността на човека – вашата посветеност, вашата действеност. Другото колело е благословията на Всевишния. Тогава духовната ви колесница ще тръгне. Ако се радвате на божествената благословия и ако самите вие допринасяте, ще постигнете целта си. Това е смисълът – отглеждайте позитивните ценности; след това ще постигнете стабилност в служенето – ништха; а после ще добиете и по-висшия вкус – ручи.

Разбира се, има още много различни степени. Като например асакти – което е привличане, по-висш тип привързаност. Сетне идва бхава, началната фаза на божественото любящо служене. И накрая према, която е съвършената степен на преданите чувства. Такава е последователността, посочена от Рупа Госвами. И тя е нещо много важно, което трябва да знаете наизуст. Така че, моля ви, научете я! Адау шраддха татах садху-санго ‘тха бхаджана-крия/ тато ‘нартха-нивриттих сят тато ништха ручис татах/ атхасактис тато бхавас татах премабхюданчати/ садхаканам аям премнах прадурбхаве бхавет крамах[1]. Да дойда и от сън да ви събудя – трябва да я знаете. Тогава ще можете винаги да виждате: „На кое стъпало съм? Имам ли ручи, по-висшия вкус? Или по-добре да се фокусирам върху култивирането на позитивните ценности, за да надмогна анартхите си.“ Затова моля ви, не приемайте този съвет на ачариите за някаква теория. Прилагайте, прилагайте! Изследвайте себе си в лицето на това огледало – докъде съм стигнал?

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху“ 1.4.15-16

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Когато ви мъчат съмнения – това е друга фаза на слабостта на сърцето. Или когато някакви различни амбиции надделяват във вас. Тръгнали сте в една посока, а после сте свърнали по старите пътища. Почувствали сте се угнетени, изгубили сте кураж да продължавате нататък. Тази слабост на сърцето основно е такъв тип фино проявление – когато губим подтика, когато губим готовността да се стремим към духовните си идеали.

И всъщност, това се случило с Арджуна, когато казал на Кришна: „Не зная какво да правя. Чувствам, че сърцето ми все едно изгаря и не знам кое е добро за мен. Обаче не искам да се сражавам. Не искам да изпълня дълга си.“. Понякога и вие се усещате така. Чувствате се предизвикани в своите практики. Понякога се проваляте, в дилема сте. Понеже Арджуна винаги представя човешките същества – той олицетворява нас. И когато Кришна започва да го напътства, Той казва: „Не ти подобава да изпитваш такава сърдечна слабост. Кшатриите би трябвало да са въодушевени и щастливи, ако имат такава възможност да изпълнят своя дълг”. Ако приемем този съвет – макар основно да не сме кшатрии, а да се стремим да бъдем бхакти – но нека се опитваме да прилагаме същия принцип: ако каквото и да е изпитание дойде към нас, то е най-добрият начин да се усъвършенстваме. И не искам да повтарям някакви евтини Ню Ейдж послания от типа „промяната е за добро” или „трудностите са най-хубавото нещо“ – не. Но вижте, това идва от Гита, Кришна казва: „Трябва да се радваш, ако имаш възможност да покажеш какъв си. И тази слабост на сърцето не ти подхожда”.

Нека цитирам един друг стих от Шрила Рупа Госвами относно това какво е правилното отношение в преданото служене. Утсахан нишчаяд дхайрят/ тат-тат-карма–правартанат/ санга-тягат сато вриттех/ шадбхир пхактих прасидхяти[1]. „Утсаха – това е пълен ентусиазъм, извиращ от сърцето. След това – посветена практика, усърдие, правилно следване на правилата и предписанията, общуване със светци, със свети люде, и следване на пътя на предходните ачарии – тези шест практики ще подпомогнат успеха в духовните ви усилия.” Така че утсаха, този искрен ентусиазъм, е обратното на слабостта на сърцето. Ако имаме такава ентусиазирана и решителна практика, ще можем да надмогнем тази анартха – слабостта на сърцето.

Можем да проследим назад тази сърдечна слабост до една единствена причина, понеже това е въпрос на вяра. Ако вярата ни е слаба, тогава можем да развием тази слабост на сърцето. За щастие, ние имаме много дълбоко разбиране за вяра – че тя е вечно-нарастващото духовно блаженство, което можете да извличате от все новата и нова възхвала на срещата между Божествената Двойка – това е вяра. Нима тук остава някакво място за каквато и да било слабост на сърцето? Не. Затова, за да се надмогнат анартхите е нужно анартха-нивритти – да имаме позитивна практика, да практикуваме набора си от ценности. Утсаха, този сърдечен ентусиазъм, е нещо много важно. В началото чувстваме: „Да, имам утсаха, имам посветеност. Освен това имам и знание. Знам всичко.“ Обаче обикновено това означава, че нямате нито едно от тези неща. По-нататък може да усетите: „О, изгубил съм своя ентусиазъм“ – но това е много добър признак. Може би сега вече ще можете да се квалифицирате да сте ентусиазирани. И после, когато след години посветена практика ще сте се научили отново и отново да палите пламъка си, да поддържате своята отдаденост, да поддържате своя ентусиазъм – тогава можем да назовем това не сърдечна слабост, а сърдечна сила.

(следва продължение)

[1] „Упадешамрита, Нектарните наставления“, 3

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Това е една много красива поредица. Първо влагаме някакво доверие, някаква вяра, след това се стремим да си намерим добра компания, и след това започваме своята практика. Дотук усещате само поканата. Но после следва тато анартха-нивритти – и ще видите първите резултати. Нивритти означава „да се пречистиш от“, „да се отървеш от“, и анартха – от тези препятствия по духовния си път. Съществува дебат във ваишнавските среди дали най-напред е анартха-нивритти, тоест най-напред се нуждаеш от пречистване, пък сетне ще можеш да вложиш по-голямо внимание да слушаш по-възвишени беседи за духовния живот, или е обратното. Но трябва да се придържаме към становището на Рупа Госвами, а то гласи: първо започваме практиката си – разбира се, слушането на духовни беседи е включено – и благодарение на всички тези различни решителни духовни упражнения, ще постигнем някакво ниво на пречистване. Тук е мястото на анартхите, на тези пречки в духовния живот; но трябва да ги отстраните.

Тато ништха – след това идва нивото на ништха, когато сте стабилни. Ништха означава „нямам други амбиции, духовната ми устременост е стабилна“. Установеност в посветеността. После следва ручи. Ручи е „по-висш вкус“ –  когато можете да цените повече. Всички тези различни степени са много прогресивни. Не е така, че съм вложил вярата си в началото и след това няма нужда да я обогатявам или тя няма да се променя, няма да нараства. Или пък: „Писна ми от садху-санга. Достатъчно.“ Не, това е прогресивно общуване: да влагаш повече, да учиш повече, да приемаш повече. Същото се отнася и до анартха-нивритти – някои нежелани анартхи ще изскачат и в последствие, когато си мислиш, че вече до известна степен си се пречистил – тогава отново ще се изправиш пред нещо, върху което трябва да работиш. Затова най-добрият начин да въздействаме върху анартхите и да се избавим от тях е позитивното култивиране на ценности, то се нарича артха-правритти. И така, ако отглеждаме позитивните ценности, указани от нашите ачарии, от добрия пример на другите предани, е много по-лесно да надмогнем лошите си привички. Препоръката е да не се фокусираме върху недостатъците си, по-добре да се съсредоточим върху служенето, което ще ни направи по-добри.

А сред множеството анартхи – разбира се, има тонове анартхи: греховни постъпки, лоши навици, невежество, списъкът е много дълъг – бих искал да ви напомня за една основна анартха. Нарича се „слабост на сърцето“. Слабостта на сърцето не е такава очевидна анартха, като например наркотичната зависимост – която е съвсем явна. Когато имаш слабост на сърцето, тя не е толкова явна. Тя по-скоро е скрито препятствие. И обикновено не се проявява докато сте в ентусиазираната фаза на духовните си усилия. Защото в началото всички са много ентусиазирани. Научили сме съвсем мъничко за духовния живот и започваме да си мислим, че знаем всичко по-добре от всеки друг практикуващ. Това е начинаещото ниво каништха – прекален ентусиазъм: „Да, вече имам мантрата и за две седмици ще се завърна у дома, при Бога“. Това няма да стане. Така че по-недоловимите анартхи излизат наяве в последствие. А слабостта на сърцето е един такъв скрит враг. Тя е, например, не точно леност, но когато падате духом и сте неспособни да действате, не можете да помръднете.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

Анартха е нещо, което ви пречи да постигнете целта си. Защото артха е не само „нещо ценно“, но означава също и „цел, намерение“. Така че ан-артха ви възпрепятства да постигнете целите си, идеалите си. Да го кажем съвсем просто, това се нарича „нежелани черти на характера“. Мисля, че всички познаваме много такива, имаме добро, отдавнашно приятелство с тези лоши черти. И дейната част на духовния живот е да се избавим от тези анартхи, от всички тези наши лоши страни. Това е тежката работа в духовния живот – трябва да следваме правила и препоръки, да избягваме други занимания, мотивирани от различни фактори. Често пъти това се споменава като „периода на опитомяване на дивото животно“. Но как да го осъществим по най-добрия начин? Казват, че най-добрият начин не е чрез негативен процес на отхвърляне, а по-скоро чрез позитивно култивиране. И така, най-добрият път да се отървем от анартхите си, или нашите не толкова ценни характерни черти, е като практикуваме артхи. Артха е нещо стойностно, добродетелно. Това е ценностна система. То е, което се стремим да утвърдим в живота си – имаме дадени ценности и искаме да живеем според тях.

Тази тема за артха и анартха е включена в един много значим стих, касаещ духовния напредък; той идва от „Бхакти Расамрита Синдху“[1] и цялостно описва пълния обхват на развитието в духа.

Адау шраддха – така започва – „първа е вярата”. Вярата, или по-точно казано началното желание за духовно усъвършенстване, желанието за себереализация. Виждате, че вярата не е някакво вярване. Не, тя е много прецизно прицелване на духовните ви усилия – желание, първоначално желание за духовно себеосъществяване.

Татах садху-санга – следващото е „общуване със свети люде”. Сат-санга или садху-санга, това е съприкосновение с истината. Сат-санга – да се докосваш до истината. И се казва, че ако си свързан със свети хора, можеш в голяма степен да усъвършенстваш живота си. Лава-матра садху-санге сарва сиддхи хой[2] – дори мъничко време да прекараш, общувайки със светци, можеш да постигнеш цялото съвършенство. А един специален тип садху-санга е когато се посветим да следваме определен светец. Така че истинска садху-санга означава да си посветен ученик на духовен учител – това е много задълбочена форма на садху-санга. Добре, то понякога се случва, друг път не. Но всъщност, животът ви в семейството също е садху-санга. Кришна ви е изправил някои садху, някои души, за да общувате с тях по духовен начин – това е сат-санга, садху-санга. Всичко зависи от нашето виждане. Ако гледаме на всички като на предани, тогава който и да влезе в досег с нас, ние сме в садху-санга. Но най-общо можем да кажем, че садху-санга се фокусира върху духовното развитие.

Адау шраддха, татах садху-санга, тха бхаджана-крия – тогава започвате своя бхаджан. И бхаджан не е само пеене на духовни песни, бхаджан е начинът, по който обожавате. Каквато и практика да извършвате, тя трябва да е бхаджан – обожание на Всевишния. Така че това е една много красива поредица. Първо влагаме някакво доверие, някаква вяра, след това се стремим да си намерим добра компания, и след това започваме своята практика.

(следва продължение)

[1] „Бхакти Расамрита Синдху“ 1.4.15-16

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 22.54

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Имам въпрос за святото име и за общата платформа, за която говорихме – както Вие казахте, че общото между различните традиции е много повече, отколкото различията. И че единствено песимистите гледат различията. От друга гледна точка, самото свято име става разделителна линия. Понеже християните, например, казват, че молитвите славещи Бога са най-важни и че единствено чрез Исус може да се постигне избавление. Кой е начинът да не се възгордяваме от това, че ние знаем правилното име? Вече знаем, че името на Кришна е три пъти по-могъщо от името на Рама, а пък името на Рама е хиляда пъти по-могъщо от името на Вишну. Ние сме горди, че сме толкова интелигентни да знаем това, а другите не го знаят. Кой е начинът да не сме горделиви?

Свами Тиртха: Надявам се, бхактите не са горделиви. За щастие Махапрабху е дал съвет в това отношение: тринад апи суничена – „Бъди по-смирен от стрък трева”. Но най-общо мога да кажа, че святото име е юга-дхарма. Независимо от дребните различия, дали става дума за първостепенни или второстепенни имена няма значение – юга-дхарма е святото име. И основавайки се на този принцип би трябвало да сме способни да виждаме другите като братя и да намираме съгласие с останалите практикуващи. Бхактивинод Тхакур казва: „Когато дойде време за твоето обожание, но наблизо няма ваишнавски храм, просто влез в кой да е храм, понеже там обожават твоя Бог.” Може да е в различна форма, може да е с различни условности, но това е нашият Бог. И така да се каже, ако си горд със своето знание, това означава, че не знаеш. Да знаеш повече значи да си по-смирен. Считам, че това е вярното мерило за истинско знание или истинска мъдрост.

И разбира се, можем да представяме нашата вяра в предизвикателно настроение, а можем да я представяме и в очароващо настроение. Аз предпочитам очароващото. Например, когато срещам съвсем простосърдечни хора, да речем от провинцията, понякога те ме питат: „Каква е тая твоята религия?“ Казвам: „Хиндуист съм.“ „Какво е това?“ Тогава им казвам: „Но Бог е един, нали?“ И те отвръщат: „Да!“ „И най-важното е да Го славим, нали?” Отвръщат: „Да, така е”. Това е нещо, което могат да приемат. Може да не могат незабавно да приемат дрехите ти, подстрижката ти, външните формалности, едно-друго. Но ако им дадеш нещо, което могат да приемат, те го приемат. Мисля, че е много трудно, да речем за един истински вярващ, истински последовател на Бог Исус, ако Той дойде отново, да речем в Бенгал, не с красивите си коси, а с бръсната глава, не с бяла роба, а с оранжева, и не с малко агънце на раменете, а пасейки няколко крави – мисля, че ще е наистина трудно на един последовател на Исус да Го разпознае в тези различни условности, така да се каже. Пък макар и посланието да е същото, да речем: „Царството Ми не е от тоя свят”. Нима можем да обясним това? Не, не можем. Просто се съгласяваме.

Също и ако нашият Кришна дойде по различен начин – ще Го познаем ли? Така че част от нашата вяра е културно обусловена. Не става дума само за вяра, но и за практика. Обаче е нужно да добием по-проникновен поглед. Всъщност това трябва да е истинската ни цел в живота – да развием такова око, такава визия, че Кришна никога да не може да се скрие от нас. Това се е случило с Махапрабху. Мисля, че много пъти съм го разказвал, съжалявам, че се повтарям, но то илюстрира темата. Има едно малко село до Джаганнатх Пури, нарича се Алаланатх. Там има огромно парче камък с отпечатани върху него стъпки. Махапрабху минал оттам и след стъпките Му камъкът се разтопил и запазил отпечатъците им. Това село е известно със своя храм на Вишну. Алаланатх е едно от имената на четириръкия Вишну. Когато Махапрабху отишъл там, Той се поклонил на божеството, но бил много тъжен. Започнал отчаяно да се моли на муртито на Вишну: „Защо искаш да се скриеш от Мен? Защо си се появил с тези четири ръце? Къде ти е флейтата? Не можеш да ми причиняваш това. Недей да се криеш зад този образ на Вишну. Дай ми себе си, искам да Те видя!” Това трябва да развием – такова желание, такова виждане – за да не може Кришна никога да се скрие от нас.

Така че ваишнава означава смирен. Смирен по позитивен и конструктивен начин. Съгласието, достигането до обща основа с останалите зависи и от самите нас, от нашето отношение. Не можем да казваме: „Другите не ме разбират”. Не се опитвайте да обяснявате. Не се старайте да доказвате. Не се стремете да разбирате. Просто се възхищавайте, обичайте и следвайте.