Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Споменахте за позитивни спънки[1]. Какво означава позитивни спънки?

Свами Тиртха: Знаете ли какво е хендикап? Ходите ли на конни надбягвания? Вероятно не. Хендикап е термин от конните надбягвания. Сега ще си речете: „Чакай малко, този свами знае всичко за конните надбягвания. С какво всъщност се занимава?“ Но само в името на проповядването, за да мога да обясня. Понеже искат да направят състезанието между конете равноправно, затова осигуряват еднакъв шанс на всички коне. Защото има някои силни, добри коне, които е вероятно да спечелят, а има и губещи още по рождение. Няма как всеки кон да победи в състезанието – това е невъзможно. Само един ще победи. Всички останали ще загубят – заради способностите си, заради възрастта си, заради различни обстоятелства. Затова, за да се изравнят шансовете, на добрите коне се слага допълнителен товар, за да може този по-тежък товар да ограничи възможностите им и състезанието да е по-равноправно. Този товар се нарича хендикап. По такъв начин тези, които са родени за да губят, имат по-добър шанс.

Духовният напредък е като конно надбягване. Има такива, които са родени, за да печелят. А има и родени да губят. Затова, за да имат надежда губещите, за силните има хендикап, спънки, трудности. Какво означава това? Ако си готов да вършиш служене, ще бъдеш претоварен със служене. Защото си здрав кон, най-вероятно от типа на победителите. Затова от теб се очаква повече. Учителят ти ще те претрупа със служене. И това не е просто товар, а свръхтовар. Защото можеш да го свършиш. И аз съм сигурен, че всички вие се чувствате претоварени. В компанията на родени победители, всеки се чувства претоварен. „Да, защото мога да го направя“. Но не забравяйте този пример: веднъж един санняси, ученик на Шрила Прабхупада стоял пред него и целият се обливал в сълзи: „Прабхупада, това е твърде много. Не мога да го свърша, не смогвам. Невъзможно е.” А Прабхупада отвърнал: „Да, възможно е“. И му дал още едно служене.

Ще кажете, това са легенди. Но аз съм го виждал със собствените си очи. Една от моите старши духовни сестри беше отговорната пуджари в Нанда Фалва. Беше по време на следобедното арати. Имаше една завеса и иззад завесата тя поднасяше ветрило чамара. Ние пеехме, когато изведнъж видяхме как чамарата спря. Сетне тя излезе иззад завесата и каза: „Това повече не мога да го правя!“ Разбирате, бяхме доста изненадани – не щеш ли, главната пуджари казва: „Не, не, съжалявам.“ Нейният съпруг водеше киртана. Той също спря с мридангата и каза: „Да, можеш.“ И след половин минута тя се върна и довърши аратито. Казвам ви, беше сърцераздирателно преживяване. Понякога битката срещу собствената ни съпротива е толкова тежка. Но ако дочуем едни думички: „Да, ти можеш да се справиш“, ще можем да се върнеш към служенето си и да го изпълним. Невероятно! Беше такъв силен и вдъхновяващ момент – да видиш трудността, да видиш и надмогването ѝ. Това беше вечната победа на преданото служене над съмненията.

Така че каква е нашата роля тук? Ако видите, че някой е претоварен, просто бъдете до него. Когато издъхва, кажете му: „Давай, продължавай, ти можеш да се справиш!“ Защото тези, които са способни, са претоварени. Другият тип коне могат да си тичат на воля.

Толкова за хендикап. Обикновено използваме тази дума с погрешна конотация. Мислим си, че хендикап е когато имаш някакви ограничения или недъзи. Не, хендикап означава, че си изключително добър и затова трябва да носиш допълнителен товар. Но ако си спомним колко красиво се изразява Кришнадас Кавирадж Госвами в заключителния стих на всяка от главите в „Чайтаня Чаритамрита“ – какво казва той? „В старостта и недъгавостта си, аз се облягам на бастуна на госвамите и така следвам пътя.”

Павитра: Искам да благодаря на Гурудев, че ни разказа тази история. Трудно ми е да коментирам, но много детайли в тази история са важни. И като семеен човек, специално ми направи впечатление, че този прабху с мридангата е бил нейният съпруг. Вместо да ѝ се скара: „Жено, какви ги вършиш?’ той казал: „Ти можеш да се справиш!“ Много от философията, за която си говорим, е вложена в това изречение. Много благодаря!

(следва продължение)

[1] В текста „Безброй слонове“

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник) 

Възхищението като най-висш подход към върховната реалност – не е ли красиво?! Мисля, че нашият Кришна също е слушал това учение. Затова понякога се появява в изключително прекрасен облик, за да можем с лекота да Му се възхищаваме. Понякога Той надминава дори самия себе си. Е, това и на нас ни се случва – понякога да изненадваме себе си. Мислиш си, че си здраво установен бхакта, пък изведнъж се държиш като някой напълно оглупял песимистичен агностик в депресия. Така че понякога ние изненадваме себе си; това се случва и с Кришна, но по по-чаровен начин. Сигурен съм, всички си спомняте: когато влиза в Своя палат, където колоните са от полирани скъпоценни камъни, досущ като огледало, и когато вижда собственото си отражение, Той се изненадва: „Какъв е този красавец! Кой е това?“ Той е удивен от красотата си. Това е невероятна характеристика – всезнаещият Господ е смаян от себе си. Хубостта Му е толкова все-нарастваща, че единствен Той може да разбере самия себе си. Но дори и неговата изключително нарастваща красота тича пред самия Него и Той трябва да я догонва. Изненадва го. Това е такава динамична концепция за Красивата Реалност, както се изразява Шридхара Махарадж!

И така, Кришна може да изненада самия себе си със собствената си красота. Затова и ние можем да Му се възхищаваме – заради красотата Му, Заради невероятните Му качества, заради Неговото име. И чрез правилното възпяване на името, всички останали характеристики ще се разкрият. Какви са тези характеристики? Нама, рупа, гуна, лила – всичко ще се разкрие благодарение на името. Най-напред името разкрива името. Това е, което обожаваме в Кришна. Всъщност има само две личности, които наистина могат да оценят Неговата красота. Единият е самият Той. И мисля можете да отгатнете кой е другият, кой има очите да побере красотата на Кришна. Така че се нуждаем от специални очи.

И така, ние се възхищаваме. Възхищаваме се на Неговата все-нарастваща красота, на неговата все-разширяваща се реалност. И кои бяха останалите две характеристики? Да се възхищаваме, да обичаме и да следваме. Тъкмо онзи ден си мислех как понякога се изгубваме в сложните тълкувания, нали? Затова Шрила Прабхупад веднъж е казал: „Просто опитайте да обичате Кришна”. Защото тогава всичките ви въпроси ще намерят отговор.

И накрая, да следваме. Ето тези три стъпки трябва да приложим в своята практика. Ние се възхищаваме на тази прекрасна реалност; ние просто обичаме Божествената Двойка; и следваме стъпките на великите махаджани. Съвсем просто. Затова се събираме заедно. Бог Исус според мен е бил пряк следовник на Кришна, понеже казва: „Където моите хора се събират в мое име, аз съм там”. Това е същият принцип.

Именно този тип интензивна красота сме готови да търсим отчаяно. Веднъж ако сме зърнали нещичко от нея, не можем да правим нищо друго в този живот, освен да тичаме след тази поразителна красота.

Затова святото име, санкиртанът е толкова препоръчителен. Всички останали практикуващи, дори и от различни школи, са съгласни, че най-прекият и най-ефективен метод да се свържеш със своето божество е чрез медитация посредством имената. Така че това е много ефикасно средство за влизане в досег. А всичките си останали дейности трябва да извършваме в светлината на тази надежда. Знаете, че животът е оцеляване. Трябва да оцелеем в тези няколко оставащи ни години. А сетне да се присъединим към една по-дълбока реалност.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник) 

Тези четири неща съм научил за бхакти – тя е напълно свободна, независима, идва по своя воля; много е ефективна; не знаем как работи; и е непреодолима.

Така че си мисля, че не мога да я разбера. Имам съвсем смътна представа. Именно затова вярвам. Вярвам, че работи. Дори и да не виждам да работи при мен. Въпреки това, като наблюдавам другите виждам, че работи много ефективно. Така че истински вярвам в това. Но ако не можете да повярвате, че този процес е какъвто се описва, трябва да го последвате. Тогава човешката съпротива и опърничавост са напълно разбити. Ето тук получихме метод за подхождане към по-висшата реалност, който ми се струва напълно приложим – понеже е толкова невероятен! Вярата е форма на духовно виждане, по-фино виждане; тя е отношение към по-висшата реалност: „Ако не можете да докажете нещо, трябва да се съгласите с него. Ако не можете да разберете нещо, трябва да го повярвате. А ако не можете да повярвате нещо, трябва да му се възхищавате, да го обичате и да го следвате.”

Не критичността на ума си, не интелектуалните ви способности са това, което трябва да приложите. А много фини човешки качества… които на практика са дарове – като вашата признателност, като вашата вяра, като обичта ви и покорството да следвате. Това е толкова красив начин да се подходи към нещо! Мисля, че той е ултра-модерен. То е революционен подход към по-висшата реалност. Имате ли някакви идеи какъв е източникът на този съвет? Откъде идва той?

Парамананда: Напомня ми на стила на Беинса Дуно.

Свами Тиртха: Други предположения?

Павитра: На мен ми напомня онези истории от Изтока, когато две групи философи водят дебат на дадена тема. И тези, които загубят, стават последователи на победителите.

Свами Тиртха: И така, Павитра казва, че цитатът е от Изтока. А Парам казва, че е съвременен съвет. Всъщност той идва от Джереми Тейлър, английски епископ от 17 век. Изключително забележително! „Ако не можеш да докажеш нещо, съгласи се. Ако не можеш да разбереш, вярвай. Ако не можеш да вярваш, следвай.” Затова нахам васами ваикунтхе – „Аз не живея на Ваикунтха, нито съм в сърцата на йогите. Но където Моите бхакти се събират в Моя прослава – там съм Аз.”

Знаете, бхактите обикновено са простодушни хора. Веднъж Пури Махарадж каза нещо много забавно в това отношение: „Сложна философия ли? Харибол – това е нашият отговор.” Виждате, преданите са наивни хора. Те не желаят да доказват своите истини. Готови са да се съгласят. Не искат да доказват, че бхакти-йога е най-добрият начин да се подходи към божествената реалност. Те просто са съгласни по този въпрос. Как работи – не могат да разберат. „Най-многото, което разбираме, е Харе Кришна и махапрасад. Това го знаем.“ Така че те не разбират, обаче вярват. И понеже са оптимисти и идеалисти и са чули на лекции, че „трансцендентност означава да вярваш невероятното“, те наистина вярват, че с времето ще се включат в божествената лила. Не могат да го докажат, не могат да го разберат, обаче се възхищават на тази концепция.

Защото нашето усъвършенстване не е за вярване. Някои казват, че да се пречистим е все едно да мием въглен, опитвайки се да го направим бял. Колкото и да се стараем, въгленът си остава черен. Затова ние вярваме, че той може да стане бял. Не можем да го докажем, не можем да го разберем, но твърдо вярваме, че някой ден ще намерим пътя си обратно към дома, при Бога. Как ще стане – не ни интересува. Това е Негова работа. Моята лична работа е истински да вярвам в това.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Позволете да ви цитирам нещо. Най-напред слушайте! „Религия без мистерия е като религия без Бог. Ако размишлявате над божествените мистерии, трябва да съхраните смирението в сърцето си, почтителното отношение в размислите си и светостта в душата си. Не бива да компрометирате философията като смесвате нещата. Не бива да компрометирате логиката с безоснователно отношение. И не бива да компрометирате здравия разум, като го пренебрегвате.” И сега внимавайте. „Ако сте неспособни да докажете нещо,” – тоест чрез емпирично изследване – „ако не можете да докажете нещо, трябва да се съгласите с него. Ако не можете да проумеете, да разберете нещо – трябва да го повярвате. А ако не можете да повярвате нещо – трябва да му се възхищавате, да го обичате и да го следвате. По този начин невежеството ви ще бъде разпръснато от вашата вяра, съмненията ви ще бъдат елиминирани от уважението ви, и вярата ви ще бъде за вас доказан факт, досущ като да сте видели с очите си. Загасете пламъка на незначителната си индивидуална свещица и ще видите да грейва сияйният диск на слънцето на добродетелите.”[1]

Възхищение или обожание като начин на разбиране – какво самообладание! Как беше казано? „Ако не можеш да докажеш нещо, трябва да се съгласиш.” Чакайте малко, от 500 години ни учат да не се съгласяваме с нищо. Съмнявай се – това е основното послание на висшето образование. И ние се съгласяваме. Обаче прилагаме този метод спрямо само една тема – собствените си съмнения. Съмнявайте се в съмненията си. Двойното отрицание е позитивно утвърждение. И така, ако не можете да обясните нещо, съгласете се по въпроса.

Всъщност моят Гурудев даваше същия съвет. Той казваше: „Като идете в Индия ако не разбирате нещо, уважавайте го отдалеч”. Не е ли полезно това? Има много неща, които не разбирате, ако идете в Индия. Има много неща, които не проумявате дори тук, без да сте направили и крачка. Така че ако не можете да докажете нещо, съгласете се с него – това е революционен подход! Ако не можете да разберете нещо, повярвайте го. Това отново е напълно различно отношение към тази реалност – полагаме всички усилия с ума, с интелекта, и когато те се провалят, даваме кредит на вярата. А ако не можете да вярвате в нещо, трябва да му се възхищавате. Платон е казал, че философията е способността да се възхищаваш. И не само да се възхищаваш, защото възхищението поражда дистанция. Но трябва да боготвориш с любов, да обичаш. И да следваш.

Добре. Да вземем према-бхакти – безусловната, естествена наклонност на душата към Бога и към Божествената Двойка като цел. Да вземем повтарянето на махамантрата като средство. Можете ли да докажете това?

Отговор: С времето.

Свами Тиртха: Време – какво точно представлява това? Значи не можем да го докажем, нали? Не можем да докажем; тогава какво трябва да правим? Ако не можете да докажете нещо, тогава..?

Отговор: Да се съгласим.

Свами Тиртха: Да се съгласим ли по въпроса, че това е нашата цел – безусловната божествена любов; и че методът тя да се постигне е повтарянето на светите имена? Да. Може би не можем да го докажем, но можем да се съгласим с това. Защото тази покана ни очарова. Да вярваш в невероятното – това се нарича трансцендентност. Добре, съгласихме се. Можем ли да разберем ефикасността на този процес? Не ми казвайте „с времето“ – съжалявам, не можем да приемем този аргумент. Добре, може вие да можете, но аз не мога. Аз не мога да проумея как действа. Научил съм някои принципи за бхакти като процес. Не можем да проследим как работи, защото това е скрит мистичен процес. Въпреки това, ако прилагате метода, той действа много ефективно – това е втората характеристика. Не знаете как работи, но е много ефикасно. Също така, бхакти идва от само себе си. Не можете да я принудите. Опитвате, опитвате, но тя не идва. Не опитвате – тя идва. Обаче моля ви, недейте да ме цитирате: „Тиртха Махарадж каза, че не трябва да се опитваме”. Не, трябва да опитвате. Ала всички права са запазени за Кришна. И така, тя идва от само себе си, не можете да я принудите. Бхакти е независима. И четвъртият аспект е, че е непреодолима – дойде ли, ще ви отнесе. Мисля, че това е доста добро определение за према-бхакти.

(следва продължение)

[1] Авторът на цитата ще бъде разкрит в следващия брой

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Нека създаваме благоприятно обкръжение. Нека създаваме благотворна среда за духовното ни израстване. Украсете пътя на Бога, който идва към вас. Направете пътя Му към вас дивен и красив. Защото Неговото присъствие, присъствието на Божествената Двойка, може да превърне дори песимистичния ад в оптимистичен рай. Казва се, че всички имаме шанс за съвършенство. Всички души са призвани за божествено блаженство. Казва се също и, че по пътя на пречистването всички тръгваме с равни възможности. Но поради самия живот, опита, кармата, едно-друго, започваме да развиваме един вид спънки – позитивни или негативни.

И така, за да постигнем такова позитивно и благотворно обкръжение, по някакъв начин трябва да се свържем и да поканим Него или Тях на трона на нашите сърца. Ние отчаяно търсим Красотата и Любовта. Затова трябва да определим къде са. Кришна казва на Нарада Муни… „Мой скъпи Нарада, нахам васами ваикунтхе йогинам хридайе на ча – тоест, „Аз не съм там на Ваикунтха. Нито там, нито в сърцата на йогите”; мад бхакта ятра гаянти татра тиштхами нарада[1] – „Но където Моите свидни предани Ме славят, там съм Аз, скъпи ми Нарада”.

И така, Кришна най-напред заявява къде не може да бъде намерен: „Не съм в райските сфери. Не съм и в сърцата на йогите“. Нахам, на-ахам – „Не съм там“; васами – живея, Аз не живея; ваикунтхе – „на Ваикунтха“. Йогинам хридайе на ча – „нито в сърцата на йогите“. Мад бхакта – „където Моите предани ме славят“ – ятра гаянти; татра – „там“; тиштхами нарада –  „Пребивавам, о Нарада“.

Така че ако искате да намерите някаква следа от Бога, правилният начин е възславата. За да Го намерим, Той най-напред посочва къде не можем да Го намерим. „Не търси тук, не търси там. Не това е мястото. Но където Моите предани се събират и Ме възславят, там съм Аз.“ Така че прославата е пътят.

Когато бог Брахма бил самичък в началото на сътворението, той живеел в тичинката на космическия лотос. Рекъл си: „Не знам кое какво е, не разбирам цялото това обкръжение. Ще се опитам да достигна до корена“. И започнал да слиза все по-надълбоко и по-надълбоко надолу по стъблото, стремейки се да намери корена на космическия лотос. Дълго време го правил, но не открил произхода му. Затова си казал, „О, това не е начинът! Я да се върна на мястото си.” И тогава започнал да медитира и да слави.

Брахма е най-интелигентната личност във вселената. Щом вместо това емпирично търсене той е решил да приложи различен метод, като медитация и сетне възхвала, значи трябва да последваме неговия пример. Защото, нали разбирате, ако на най-първия във вселената му е трудно да намери корените на космическото творение, тогава какъв е нашият шанс?

Веднъж имало един лектор, който изнасял беседа за космическата структура – обяснявал надълго и нашироко, и тогава една дама коментирала: „Обяснението Ви не е правилно. Тази вселена стои върху гърба на слон.” Лекторът бил търпелив човек, не искал веднага да разбие на пух и прах забележката, затова попитал: „А какво има под слона?” Тя отвърнала: „Слонът стои върху гърба на костенурка.” Лекторът на свой ред попитал: „Ами костенурката – тя върху какво стои?” Дамата казала: „Костенурката стои върху гърба на друг слон.” Нашият човек се опитал да потърси обяснение: „О, и тогава какво има отдолу, и още по-надолу?” Накрая дамата отбелязала: „Недейте, има безброй слонове. Не може да бъде обяснено, защото слоновете са безчет.”

Виждате ли, трудно е да се обясни структурата на вселената. Затова Брахма се отказал от това усилие и започнал да медитира и възхвалява. Безброй животи наред сме се занимавали с емпиричния метод, стремейки се да открием корена на нашето щастие, опитвайки се да намерим духовната си перспектива или каквато и да било друга цел в живота. Сега имаме друга възможност да изследваме реалността. Нека я вземем.

(следва продължение)

[1] „Падма Пурана“, Уттара-кханда 92.21-22

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

Животът е отчаяно търсене на красота. Защо отчаяно? Защото сме реалисти. Ако не търсим отчаяно, няма да намерим.

Основно има три типа хора: единият е песимистът, другият е оптимистът, а третият е реалистът. Има и някои под-категории. Позволете да ви разкажа една история в тази връзка. Веднъж посетих един храм. Много бяха добри бхактите там. И знаете, след лекция като свърши програмата всички започват да си говорят, да дискутират на групи. Така и аз се доближих към една такава група – от двама души. Младата дама бях срещнал вече по-рано този ден, така че я познавах, а в компанията ѝ имаше един млад мъж. Попитах го да разкаже нещо за себе си. Много сияен младеж. Със съвършен английски. Изучаваше нещо много сложно в университета, бизнес плюс нещо друго необичайно… И начинът, по който се представи, беше: „Аз съм атеист”. Отвърнах: „О, няма проблем. Мнозина са прекарали тази болест.” Тогава той продължи: „Ама аз съм агностик”. „Виж, това е по-тежко. Но може да се помогне и тук.” Колкото повече говорехме, толкова повече чувства разкриваше той, поотпусна се, усмихваше се, споделяше. По-нататък взе, че каза: „Обаче знаете ли, аз съм песимист.” Нямах отговор на това. И когато вече с истинска наслада се смеехме и цареше весело настроение, девойката добави: „Да знаете, че той има депресия” – докато този младеж целият цъфтеше и споделяше! Казах: „Чакай малко, тук нещо не е наред. Кажи ми нещо повече за себе си.” И го попитах за името му. Оказа се, че идва от една от Централноазиатските републики, може би Таджикистан. И каза, „Името ми е Абид.” „О, много хубаво, такова интересно име. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за твоето име?” Той рече: „Ами, като съм бил малък съм щял да умра.” Помислих си: „Да си агностик или атеист няма кой знае какво значение. Но да умреш като дете, това си е истински проблем.“ И после той заразказва нататък: „По онова време майка ми си помислила, че може би нещо не е както трябва с мен, затова ми сменила името на това, Абид. И след това съм оцелял.” Казах: „Много хубаво, но това име значи ли нещо?” Той отвърна: „Да, да, името ми означава Верен.” Тогава рекох, „Значи животът ти е бил спасен понеже майка ти ти е сменила името от някакво друго на Верен, а ти казваш, че си атеист?!”

Беше много забележителна среща за мен. Младежът идваше от мюсюлманска страна. Между другото, той добави: „Бях веган в продължение на няколко години. Просто почувствах, че това е добре.” Момичето беше от Русия, православна по произход. А се срещнахме в Прага, на йога лекция, самият аз унгарец. Беше интересна комбинация. Международно общество за Кришна съзнание. Момчето изрази готовност да започне с някакъв вид медитация, молитви или йога практики. Девойката вече беше посветена практикуваща във ваишнавската вяра. Естествено, между двамата имаше емоционална връзка, защото тя го беше поканила, той за пръв път беше на йога лекция. Аз казах: „Колко е хубаво, че вие, които сте с толкова различно потекло, се виждате тук на йогийска ваишнавска лекция.” Тогава момчето рече: „Обаче у дома не бих могъл да разкажа това на родителите си.” Девойката също добави: „Така и не посмях да кажа на майка си, че имам посвещение във ваишнавската вяра.”

И така, можеш да си мислиш, че си атеист. Можеш да заявяваш, че си агностик. Някой може да каже, че имаш депресия. И идвате с различно възпитание, от различни държави, с различни култури – обаче някъде се срещате. Има точка, в която можете да се срещнете. Така че ако искаме да надмогнем всички тези обусловености и различия, трябва да дойдем до едно универсално ниво, което ни обединява. Има толкова много неща, които ни разделят. Защо да не намерим нещо, което ни обединява, което ни среща?

Да се подчертават различията – това е песимистично. Да намерим платформа, на която можем да сме съгласни – това е реалистично. А онези, които мечтаят за божествена красота и любов – те са идеалисти. Идеалисти или оптимисти. Вие кое избирате?

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

На това събитие считам, че имахме множество различни приноси. Например философия, нали? След това теология. И сетне, когато се изгубихме из лабиринта от теории – някои напътствия от нашите учители. Също ако си спомняте какво казваше Шрила Шридхара Махарадж, че лъжите отравят въздуха и водата наоколо – когато бяхме горе в планините, пеехме, мантрувахме и се молехме, такъв звук пречиства въздуха, пречиства водата, която тече надолу.

И понякога искаме да разберем, да изучим святото име, затова взимаме ей такива дебели книги и се свързваме с интернет, за да узнаем всичко за святото име. Но съжалявам, скъпи мои, когато умрем, ще оставим всички тия теоретични неща тук. Не се нуждаем от теории за святото име. Нужни са ни благословиите на святото име. И ако имате твърдата убеденост, че „чрез тази мантра, чрез това повтаряне, чрез този зов към Бога по име, ще успея, ще прекося океана на самсара“, тогава сте в безопасност. Защото има множество различни начини, по които хората изразяват своите религиозни чувства. И има различни религии и духовни практики. Но ние трябва да открием онзи толкова специфичен принос, с който можем да допринесем към цялостната картина. Затова нашата молитва, нашата мантра, нашата джапа нека е святото име – с тази твърда увереност и надежда.

Нека ви цитирам какво ни учеше Гурудев за мантруването. Знаете ли, когато Гурудев беше при нас, по някакъв начин ни беше много трудно да се отворим и да се чувстваме релаксирани. Някои от бхактите дори мантруваха съвсем сдържано. И така, Гурудев седеше в една стая, а отвън една преданоотдадена мантруваше. Тя беше много смирена, затова мантруваше съвсем тихичко. Тогава Гурудев ѝ каза да спре с това съскане и да произнася светите имена правилно. И добави: „Защото това ще промени живота ти.“ Той не даде някакво възвишено или сложно обяснение, а посочи: „Прави го както трябва, защото това ще промени живота ти.“

Така че, за да обобщим цялата толкова много информация, която събирахме през последните няколко дни и всички тези лекции, моля ви, запомнете този съвет. По някакъв начин, благодарение на святото общуване и на благословиите на святото име, промяната ще започне в живота ни.

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Бих искал да съм новодошъл. Понеже винаги съм се чудил: ако за пръв път присъствам тук, какво ли щях да видя? Или какво щях да чуя, какво ли би било впечатлението ми? Разбирате ли, ако повтаряте садху-санга за хиляден път в живота си, ако това е 108-мото празнуване на Джанмащами, в което участвате, ако тази е милионната мантра, която изпявате – наистина е много трудно да видите дълбокия смисъл във всичко това. Но когато идвате за първи път, виждате всичко. Защото идвате с много изострен поглед. Искате да забележите всички грешки. Това е много здравословен подход.

И така, фантазирам си. Ако вляза в тази стая за пръв път, ще си река: „Чакай малко, това е странно. Тези хора вечерно време подскачат и викат. Сутрин пък седят на тъмно и си мърморят. Чудя се дали това е за мен. През деня говорят твърде много. Приказват ли приказват без край. Дали това е за мен? После пък в определени часове се събират заедно, за да слушат някакъв човек, седнал на издигнато място. Почитат го като че е полубог. Всички се плашат, щом влезе в стаята. И той започва да говори на някакъв странен език, който не разбирам. Пък и посланието му също е неразбираемо за мен. Не схващам нищичко. И след това ядат. На всеки два часа ядат. Странно, много необичайно. Но привлекателно. Доста странно, но очароващо.“

Ето това трябва да усетят хората: „Но очароващо“. „Странното“ бездруго ще го има, не се налага да правите кой знае какво, за да го поддържате. Обаче да се почувства това: „Те са странни, но добри. Странно е, но е очароващо“ – за това трябва да се постараем много.

Иначе… Бих искал да кажа нещо, което не е много приятно за чуване. Животът на предания така или иначе е оцеляване. Защото това не ни е главната цел – да стоим тук, да се наслаждаваме тук и да влагаме надеждите си тук, на тази планета Земя. Нашата цел е различна. Така че дори понякога да успяваме, а друг път да се проваляме, понякога да сме щастливи, а друг път потиснати – всъщност няма значение, понеже това не е нашата окончателна реалност. Само 60-80 години трябва да се оцелее. Можете да ги изтърпите. Пък и поне половината вече са минали.

Но аз се стремя да съм ЗА живота. Така че докато сме принудени да стоим на тази планета Земя, нека да свършим нещо добро. Надявам се това е въпрос, по който можем да се съгласим. Така или иначе сме принудени да сме тук. Защо да си губим времето с някакви глупави занимания? Защо да си губим времето в това да сме тъжни? Защо не се включим в нещо, което е неповторимо, добро, полезно за нас, а може би и за другите? Така че винаги се стремете да имате една по-извисена, по-одухотворена, божествена перспектива. Ако от върха на планината погледнете надолу и видите там да се движат някакви хора, те изглеждат незначителни. Наблюдавайте и проблемите, житейските трудности и несъвършенствата на живота си от същата перспектива – те са незначителни.

Така че в мечтите си искам да съм новодошъл. И се надявам тази странна компания да ме приеме. Нямам нищо против навиците ви, сутрините ви, вечерите ви – моля ви, приемете ме! Може ли да пеем заедно?

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2018, Рила)

Рамвиджай: По някакъв начин тези рилски мели са много специални за мен. Може би защото много харесвам това място, то ми е най-любимото място в България. Но разбира се, това не бива да ни заблуждава. Защото всичко е възможно да се случи единствено по божествена милост и заради някого, който наистина се крие много добре – това е нашият Гурудев. Обаче от време на време е нужно да го показваме и да видим, че той наистина е тук. Не мога да кажа, че го познавам от 17 години, но съм бил в досег с него от 17 години и считам това – не само за себе си, но и за всички, които са се докоснали до него – за най-голямата благословия, която може да се случи в живота. Разбира се, оскърбително е да не следваме съветите, които получаваме, пък аз не ги следвам… Но дори и в това оскърбление се чувствам благословен, заради общуването. И съм абсолютно убеден, че всеки ще се облагодетелства от това общуване. Моите най-дълбоки дандавати за нашия Гурудев.

Свами Тиртха: Е, и аз съм общувал със същия този човек малко по-дълго време от тебе. Без съмнение, компанията му би могла да бъде доста по-лоша. Но ние сме просяци. Мисля, че през тези 17 години сте научили, че е много нужно да се прави разлика между култ към личността и личностна култура. Ние се стремим да следваме второто, понеже това е безопасният път. А какво означава личностна култура? Културата е нещо, което култивираш, което практикуваш; пък личността довежда теорията в близък досег с нас. В това отношение всички имаме вътре в себе си божествената искра. В дървото на нашето тяло са кацнали две птички – едната е душата, а другата Свръхдушата. И единственият въпрос е – доколко сме осъзнали това? Колкото по-тънко е външното покривало, толкова повече божествено сияние се излъчва. А ако някой ни помага да премахваме част от покривалата, това е за наше добро, без съмнение.

Но ако мога да перифразирам твоите думи – лично теб познавам от, както се оказва, 17 години; някои от вас от по-отдавна, други от по-скоро – но лично аз се чувствам благословен във вашата компания. Така че съм готов да открием това съревнование – кой се чувства по-благословен. Аз се чувствам изключително благословен! И това не е просто шега. Ще го разберете по-нататък. Махапрабху е казал на един от Своите предани: „Ако имах още едно крило като теб, бих могъл да полетя.” Толкова е красиво! Свидните предани на Махапрабху са неговите криле. Той има желанието да лети; но крилете – това са бхактите. Мисля, че това е една много сладка тайна на садху-санга.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Бхагават Прасад: Напоследък се стремя да гледам на нещата, които ми се случват, като на изпратени от Бога. Това ме доведе до вътрешните преживявания, мислите, чувствата, слабостите. Защото за душата те са също толкова външни, колкото и случващото се в стаята, например. И започнах да гледам и на тях като на дар от Бога. Дори още повече – не само като дар, а като Негово проявление. И когато усетя някоя слабост или порок да надигат глава си казвам: „Господи, разпознавам, че това си Ти, но искам да видя по-красиво Твое лице.“ И обикновено това работи много добре, те се изпаряват. Чувствам, че това е правилно, логично, а също и полезно. Но по някакъв начин усещам, че е и оскърбително, понеже това не са красиви неща. Въпросът ми е дали съм на прав път или не?

Свами Тиртха: В традицията се препоръчва ако някой например изпитва страстно желание, да си спомни обожаемото си мурти, красивия облик на обожаемото си божество. Обичайно ние не считаме страстта за особено въздигаща в духовните практики. Но за да компенсираш или да надмогнеш тази вълна на страстта, ако си спомниш любимия си Господ, ще си в безопасност. Считам, че твоята техника е в пълна хармония с този съвет. Такава е пречистващата сила на Кришна. Така че може би можеш да изобретиш нова психотерапия. Може да е много успешна. Защо? Защото понякога всички сме в мрак. И всички се нуждаем да дойде светлината. А вярата или свързаността с божественото донася светлина в човешкия живот. Така че мисля, че е правилно.

Санатана: На този семинар говорим за това как Кришна ни се разкрива, как ние Го търсим. Ако мога да споделя моето разбиране. Мисля, че Той се разкрива в ежедневния живот, дори и да не знаем, че Го има. Например в моя живот преди три години се случи нещо, което ме подтикна да тръгна да Го търся, въпреки че по онова време не знаех за Кришна. В светлината на днешния ден разбирам, че още тогава, когато не съм знаел, че Го има, именно Той ме е подтиквал и притеглял. Когато се обърнем и погледнем планината – това пак е Той. И когато някой от по-старшите бхакти има някаква забележка към теб – това също е Той.

Така че мисля, че Той се разкрива на всяко място, по всяко време, за наше добро, дори и да считаме, че не е за наше добро. Наш дълг и цел е не да чакаме Той да ни се разкрие, а да правим каквото трябва да правим. Да си копаем градинката. Пък Той ще се разкрива винаги, макар и да си мислим, че нещо не е за наше добро, че Него го няма, че защо ми се случва това и т.н. Даже може да отричаме съществуването Му. Но ще дойде момента да разберем, че Той винаги е бил до нас.

Свами Тиртха: Да бъде.

Санатан: И важното е да знаем, че с ежедневните си истории, с нашите практики се доближаваме все повече до момента, когато ще виждаме тези проявления навсякъде. Има много духовни пътеки, ние сме избрали тази, и е важно да знаем, че извършвайки духовните си практики се доближаваме до момента, когато ще Го виждаме навсякъде.