Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Шяма Туласи: Искам да споделя, че напоследък съм в такъв период на загуба на ентусиазъм и вдъхновение.

Свами Тиртха: О?! И това е, когато си изгубила ентусиазма си?! Боже мой, не е зле!

Шяма Туласи: Дори за едно от любимите ми служения, сутрешната пуджа, нямах желание да си сложа тилак или гопи-дрес, и се събуждах с мисълта: „Ох, пак пуджа“. И просто правех най-малкото, което можех да направя. На неделните програми като правех пуджата си мислех: „Аз съм лицемерка“. Докато се опитвах да разбера какво се случва, намерих тази концепция за „тъмната нощ на душата“. И като се зачетох повече открих, че ми е още рано да преживявам това. Исках да попитам дали тази слабост на сърцето е нещо свързано с тези усещания, и дали задължително е неизбежно да се минава през тази тъмна нощ на душата?

Свами Тиртха: Да. Защото докато не усетим мрака никога няма да разберем светлината. Уви, толкова лошо сме свикнали, че е много, много трудно просто да се учим от добрите примери и от позитивната среда. Често се нуждаем от негативен импулс, за да дойдем на себе си.

Но наистина се трогнах като каза, че ти е още рано. Уви, то идва когато му е времето. Това всъщност показва твоето естествено смирение. Защото дори да осъзнаваш трудностите вече е високо ниво. Но това доказва, че бхакти е много мощен процес. Ако прилагаме този процес, той ще има много дълбоко въздействие върху нас. А да се премине през всички тези трудности – това именно е процесът на пречистване. Това е той! Когато трябва да застанеш лице в лице с проблемите си, с липсата си на вяра, когато се чувстваш сякаш празен. Тогава вече ще можеш да надграждаш. Докато вярата ни не бъде изпитана, докато не бъде предизвикана, ние не знаем силна ли е или не. Така че всички велики мистици познават тези вътрешни борби.

Обичайно ние не говорим за това на лекции, особено пък публични. Защото животът на хората бездруго е толкова пълен с борби и болка, че ако им кажеш, че ги очаква още болка, че като тръгнат по духовния път предстоят още битки – кой би тръгнал? Затова правим малко кампания. Но ако изучим примера на светците и ученията на мистиците, те ще ни разкажат всички тези истории – какво можем да очакваме в една добра школа, в един автентичен духовен път. Обаче, Post tenebras lux – след мрака идва светлината. След тъмния Бог идва светлата Богиня.

(следва продължение)



Leave a Reply