Sharanagati

Ако анализираме трите начални теми в „Гита” – живите същества, света и Бог –  трябва да достигнем едно прогресивно разбиране и на трите. Кое е първото, което трябва да проумеем за себе си – нека започнем оттук. Първото, което трябва да разберем е, че сме души от духа. Чували сме това стотици и милиони пъти, но нека го приложим на дело. И така, ние сме вечни души – това е първото ниво на разбиране. А втората стъпка е: щом съм вечна душа, значи принадлежа на Върховния. Това е самбандха. И щом принадлежа на Върховния, щом принадлежа на Бога, значи помежду ни има връзка на обич. Така можем да кажем, че това е самбандха, абхидея, прайоджана – аз принадлежа там; имам практика, която да извършвам; и имам перспектива, която да постигна. Това е разгръщащото се разбиране за нас самите.

А как се развива разбирането за света? Много пъти си мислим, че светът е като затвор, че той е нещо лошо, просто едно ограничение. Вярно е, че светът е мая, илюзия, но ако се стремим да го разберем по по-проникновен начин, ще видим, че макар да е илюзия, той наистина съществува. Материалните обстоятелства имат някакъв вид реалност. Не най-окончателната реалност, тъй като е обусловена, но реалност има. Ала най-висшето разбиране дори за тази относителна материална вселена е, че тя служи на божествената цел по множество различни начини. В крайна сметка тя осигурява обкръжение и за божествената лила да се прояви. Когато Кришна идва на тази планета Земя, това тъй наречено материално обкръжение се пренасища с божествено присъствие.

И тогава какво да кажем за развиващото се разбиране за Бога? Според „Гита” трябва да разбираме Кришна в три главни характеристики, а именно пурна, пурнатара и пурнаттама – съвършен, по-съвършен и абсолютно най-съвършен. Това са трите аспекта, които трябва да виждаме и долавяме у Него. И ако искаме да сме малко по-реалистични, теоретично тези три нива са аспектите на Върховния: Брахман, Параматма и Бхагаван.

Щом подхождаме към най-висшето, значи този процес е най-висш, безконечен. Също така се казва, че една от основните черти или характеристики на Кришна е, че Той е милостив. И в „Кришна, източникът на вечно наслаждение” се казва, че той упражнява безмерната си милост по безбройни начини спрямо отдадените си. Така че щом се обръщаме към този най-висш източник на всичко, това приближаване също е висше и няма предел. Ако отношението ни към Кришна е като новопристъпили, винаги можете да идвате още една стъпчица по-близо, още една стъпчица по-близо. Така че разбирането ни за Бога трябва да бъде в развитие!

Веднъж обсъждахме тази тема с един практикуващ от друга религия. И аз казах: “О, колко е хубаво, че нашият Бог израства в способностите си, в качествата си, Той расте!” А моят приятел с ужас отвърна: “Не, не, това е невъзможно! Бог не се променя!” Но постарайте се да вникнете колко красива е тази концепция! Казва се, че Кришна тича след самия себе си. Хубостта Му и качествата Му неспирно нарастват. Има само една личност, която може да е в крачка с този растеж, и това е самият Той. Това е много прогресивно разбиране за изначалния извор на всичко! И тук промяната не е недостатък. Тя е преимущество, тя е признак на живот! Нашето разбиране за Бога не е, че Той е парче лед, камък. То е живо разбиране, разкриващо все повече и повече от красотата Му.

Така че растежът не може да липсва в пълното съвършенство. Обикновено в материалната равнина ние мислим че промяната е от лошо към по-лошо. Или от едно ниво на друго, но пак несъвършено. Но това е едно ограничена концепция за промяна или растеж. Абсолютната концепция за растеж е, че това е нещо отвъд човешкото разбиране. И едно истинско проявление би следвало да разкрива все повече и повече от красотата си. Това означава промяна! Обаче тук тя не е недостатък. Това е постоянно разкриване на още и още хубост и великолепие. Или можем да кажем – на още и още любов. В материалната равнина любовта като емоция намалява. В началото имаме повече, а към края – по-малко, или дори никак. „Преди си мислех, че той е моят рус герой, а какъв е този дебелак край мен сега?” Или “Мислех тази жена за принцеса, а тя се оказа ламя.” Така че промяната на материално ниво обичайно е влошаване. Но можете ли да си представите Кришна като дебел, стар инвалид? Не, Той е вечно млад, в най-очарователния период на Своята красота и мощ. Винаги разкриващ все повече и повече от дивните си способности.

Затова ако повтаряте махамантрата, например – в началото тя е сладка. Ако продължавате да я повтаряте след 50 години е още по-сладка. Вкусът няма да намалее. Колкото повече правите това, с толкова повече чувство ще вниквате. По същия начин и нашето разбиране за Кришна е, че Той се развива, че Неговата красота нараства – отвъд всякакъв предел.

(следва продължение)

Тиртха Махарадж: Сега нека поговорим малко за петте основни теми в „Гита”. Кои са петте основни теми на „Гита”? Какво очаквате от една свята книга? Какви теми би следвало да дискутира?

Отговор: Бхагаван, душата и пътят към Бхагаван.

Тиртха Махарадж: Много добре!

Отговор: Самбандха.

Тиртха Махарадж: О, връзката, много добре. Хубаво.

Отговор: Карма, гяна, бхакти.

Тиртха Махарадж: Това също е включено. Добре.

Отговор: Аз мисля, че темата трябва да е любовта.

Тиртха Махарадж: Струва ми се, че сте малко пристрастна. Вашето внимание вече е фокусирано. Но „Гита” основно дискутира пет главни теми. Едната е Ишвара – или Бхагаван, както казахте – Бог, кой е Бог, какъв е Бог. Втората главна тема е джива, или живото същество. След това идва материалният свят, съзидателната енергия, пракрити. Значи можем да кажем: Бог, човекът и светът, или обкръжението – доста всеобхватно! Какво още има? Още други две теми. Едната е времето – много важен фактор. И накрая петата основна тема е карма – действието. И така, виждаме описан Бога, виждаме описан човека, получаваме информация за сътворението на Вселената. Има информация и за времето. И финално за кармата, която е като лабиринт. Влезете ли веднъж в лабиринта на действието, измъкването е много трудно.

Така че тези основни теми са описани в „Гита”. Предлагам да вземем първите три теми за малко по-дълбоко изследване. Помните, това бяха Ишвара, джива и пракрити. Тъй като са три, в каква фигура да организираме тези елементи? Нека поставим тези три елемента в триъгълник. Сега, опитайте се да отсъдите за себе си: ако искате да наблюдавате, да анализирате, да разберете нещо, откъде можете да започнете?

Отговор: Оттам, откъдето съм в момента, от своята гледна точка.

Тиртха Махарадж: О, много добре, много добре.

Отговор: От източника на всичко.

Тиртха Махарадж: Това е много хубаво, но си мисля, че за да се опитаме да открием източника, най-напред трябва да идентифицираме себе си? Затова моето смирено предложение е да започнем от себе си – оттук можем да тръгнем. Ние усещаме себе си, нали? Понякога не сме съвсем сигурни какво усещаме, обаче има нещо. Изглежда, че нашето съществуване, нашата самоличност присъства. Това е, което можем да доловим на първо място. А какво можем да видим, ако се огледаме наоколо? Това е обкръжението, външната вселена, ако погледнем в по-голям мащаб. Така че вторият ъгъл на нашия триъгълник – това е природата с всичките ѝ елементи, като живите същества, космическата структура, стихиите и т.н.. И тогава, ако искаме да открием причината: “Защо съществувам?” или “Защо съществува този свят?” можем да достигнем до по-висш извод – да се опитаме да намерим Бога, скритият основополагащ принцип. И така, едната точка е човекът, втората точка е светът наоколо, а третата точка е Бог отгоре.

Споменахте също и въпроса за връзката. Нека опитаме да открием връзката между тези три елемента. Съществува ли връзка между човека и природата? Да, съществува. Обкръжението има някакво въздействие върху нас, ние сме част от тази сътворена природа като телесна структура. И хората също оказват доста значително влияние върху природата – като въглероден двуокис и т.н. Така че по мое разбиране тези взаимовръзки между природата и хората са двупосочни – натам и обратно. А каква е връзката между Бога и творението? Връзка има, нали? Но каква е посоката на тази връзка? За щастие тя е еднопосочна – материалната енергия е оплодена от Върховния, но тъй като илюзията не може да покрие източника, Бога, затова няма обратна връзка. Ами третата страна на нашия триъгълник, връзката между човека и Върховния? Тя еднопосочна ли е? Надяваме се, че е двупосочна.

И така, тук виждаме триъгълника на битието. А ако анализираме малко повече тази картина, можем да открием и още взаимодействия. Ако се стремим да открием единството между божествения и човешкия аспект, ще разберем, че и двете принадлежат на по-висшата духовна енергия. Живи са, и двете са живи, докато материята е нежива енергия. Те са съставени от по-висшата, пара-шакти, а материята е по-низшата, външна шакти. А ако искаме да открием единството или подобието между сътворената вселена и човешките същества, можем да кажем, че всички те зависят от най-висшия източник, че са зависими реалности. Докато върховният Бог е независима реалност – поне теоретически. Ала тъй като споменахте, че връзката, или отношенията са нещо много важно, и тъй като хората са свързани в дълбоко любящи отношения с Върховния, тук има още какво да научим.

(следва продължение)

Това, което се опитваме да открием, е хармонията между откровението, което слушаме, и традицията, която помним. И така, основният източник е Веда, едната линия е шрути, откровението, а другата е смрити, традицията. Нека изберем една книга от шрути, от множеството откровения, разкритите писания – „Риг Веда”. И също нека изберем само една книга от свещената традиция –„Гита”. И така, трябва да открием базисната хармония – в темите, в сиддханта (заключенията) – а също и скритата хармония между тези две литературни творби. Макар официалната научна индология да е на друго мнение, при все това ние също имаме наша вътрешна индология, така да се каже. Бхактивинода Тхакура, например, е говорил по тази тема и е казал: “Ако се съглася с учените и с тяхната версия, тогава всички риши, муни и садху ще бъдат неудовлетворени. Ако се съглася със садху пък учените няма да са доволни.” Затова той се стремял да даде разрешение за несъответствията и разликите между двете версии.

И така, основната ни задача е да открием тази присъщата хармония между тези две линии на откровение. Можете ли да ми цитирате някой стих от „Риг Веда”? Ом тад вишно, това е много значим стих, който разкрива, че лотосовите нозе на Бога са като благословия над нас. Ом тад вишно парамам падам сада пашянти сурая дивива чакшурататам[1]. Шрила Шридхара Махарадж описва много красиво как всички сури, всички дева (полубогове) винаги гледат нагоре към лотосовите нозе на Върховния Бог, които са като прекрасно слънце на божествения хоризонт. Друг стих от „Риг Веда” е гаятри-мантрата, която повтаряте – тя също е включена в „Риг Веда”. Ом бхур бхувар свар и т.н. –  това е молитва за просветление, за да вдъхнови божественото слънце моята медитация. Това е много важна и основна мантра за усъвършенстване на медитацията – в този случай на просветлението. Има и още един стих, който съм избрал: екам сат випра бахудха ваданти [2]– “Истината е една, но мъдреците описват тази една истина по множество различни начини.” Съгласни ли сте с това?

Садху Махарадж: Съгласен съм!

Тиртха Махарадж: Благодаря, Гурудев! Истината е една, но мъдрите я описват по много, много различни начини. Моля ви, запомнете този стих, защото той показва едно съвместителство от идеали, съвместителство от мнения. Също така ние вярваме в многообразието от различни раси (настроения). Така че ако имаме този плуралистичен светоглед за красотата и обилието на божествената сфера, тогава трябва да прилагаме това и на практика. Затова нека да сме толерантни към реализациите и идеалите на останалите. Защото истината е една. Но има множество различни мнения за нея.

И така, имаме най-малко две или три основни референции от „Риг Веда”, въпреки че тя също е една много дълга книга от хиляди химни. Но поне добихме някаква представа. А сега нека погледнем някои цитати от „Гита” в съпоставка с предишните извадки от „Риг Веда”. От Четвърта Глава на „Гита”: мама вартманувартанте[3] – “Всеки следва Моя път”. Тази част от този стих е много популярна. Хората я цитират като извинение: “О, ти следваш твоя път, аз следвам моя път, но ние всички следваме един и същи път.” Обаче не забравяйте и за другата част на стиха: “Аз ще се разкрия в съответствие с нивото на отдаденост. Но никой не е независим – всеки следва Моя път, всеки е под Моя власт.” Така че истината е една, всеки следва същия път, всеки е под божествен контрол, но мъдреците имат различни мнения, а хората имат различни реализации. Виждате паралела между цитатите от „Риг Веда” и от „Гита”.

След това има още една извадка: “Сред светлините Аз съм лъчистото слънце,”[4] казва Кришна в „Гита”. Така че ако тези, които повтарят гаятри-мантрата се молят за озарение чрез божественото слънце, коя е тази божествена светлина? Това е Кришна за вярващите. И както слънцето самичко осветява този материален свят когато изгрява на хоризонта, по същия начин, ако слънцето на Кришна присъства на хоризонта на нашето съзнание, то също ще озари системата ни. Така че ето го споменатият паралел между шрути и смрити.

[1] Риг Веда I.22.20

[2] Риг Веда I,164.146

[3] Бхагавад Гита 4.11

[4] Бхагавад Гита 10.21

(продължава от предишния понеделник)

И така, вече знаем за системата на референциите, на всички три основни източника, но можете ли да ми кажете кой е нашият източник. Кои са нашите три стълба на референция? Ако не можете да разрешите даден въпрос, до кого се допитвате? Четири неща са. Като цяло са три, но в тайните учения са разширени до четири.

Гуру е първият източник в нашето „семейство”, така да се каже. Ако не знаете как да постъпите или какво да решите, питайте своя учител. Това е много лесно докато духовният ни учител присъства. Но какво да сторим, ако духовният учител го няма? Тогава имате две възможности. Едната е да се допитате до учителя си в своята медитация. Просто си го представете седнал срещу вас и поставете въпроса си. И в тези искрени мигове каквото вдъхновение ни споходи, можем да го считаме за пряка инструкция. Ако не можете да направите това, тогава обърнете се към втория източник – шастра. Защото ако влезем в досег със светите писания, тогава незабавно се свързваме със светците, представящи тези писания, а също и с висшите идеали, съдържащи се там. И третият източник са садху – живите светци, които ни представят идеал по практически начин. Гуру, шастра, садху. Ако всичките тези три източници ви казват нещо, и ако и самите вие сте съгласни от дълбоката съкровеност на сърцето си, тогава сте големи щастливци. Сърцето е четвъртият, скрит, таен стълб. Но дори и сърцето ви да не е напълно съгласно, по-добре е да кажете „да” на източниците.

И така, съществува теоретичен дял референции – Упанишадите, „Гита” и „Веданта Сутра”; а съществува и живата традиция, където гуру, шастра, садху и собствената ни вътрешна убеденост са нашата референция.

Но нека се опитаме да открием точното място на „Гита” всред необятните индийски откровения. Най-отгоре на тази система е Веда – това е божественото познание. Божественото познание се намира отвъд човешките способности. То също е и отвъд циклите на битието. Този дял от божественото познание най-напред е разкрит в шрути, както вече говорихме, и откровението се съдържа в четирите основни Веди. Те се наричат самхити. Самхита означава „сборник”, сборник от химни. Отново виждате един прекрасен, артистичен израз на божествената истина, формулирана в химни, в молитви, и понякога в истории. Какво още има? Не само поезия, но и ритуалистични наръчници. Брахманите – не става дума за браминската каста, а за Брахманите като литература – съдържат тази ритуалистична информация. Защото есенцията на ведическата парадигма е жертвата, а как да се извършва жертвата правилно – това се съдържа в тази ритуалистична литература. И това е доста сложен ритуал – множество различни яги, хома и приношения.

За да осъществите подобен ритуал трябва да сте богати. Но следващият дял от откровението, Араняките, е за отшелниците. Те не разполагат с материални ресурси, които да използват в жертвоприношението, тъй като са се отрекли от светските притежания. С какво разполагат? Разполагат с ума и интелекта си. Затова за тях е препоръчана медитацията. Араня означава „гора”, така че това е за онези отшелници, които живеят в гората. Онова, което обществото осъществява посредством ритуали, в абстрактна форма е осъществено от отшелниците като медитация.

Следващият дял са самите Упанишади. Ако изучавате тези писания ще видите, че има Брахмана; в края на Брахманата има Араняка, а в края на Араняката има Упанишад. Те дори понякога са с едно и също име, например “Брихад Араняка”, “Брихад Араняка Упанишад”. Упанишадите, така да се каже, са последната глава на откровението, затова са наречени Веданта – заключението на Ведите. А обобщението на тези философски трактати е „Веданта Сутра” – Сутрата винаги е обобщението на дадена школа.

И така, това е частта шрути на ведическото откровение. След това другата линия е смрити, свещената традиция. Тук отново има един огромен, обширен литературен дял – Пураните. Те са стотици хиляди стихове. Наричат ги още петата Веда, петата Самхита. Всъщност те са по-практични в наше време. И сред всичките тези множество Пурани, Чайтаня Махапрабху е посочил една за най-важна и това е „Бхагавата Пурана” (“Шримад Бхагаватам”), която е зрелият плод на Ведите.

Така че това е едната страна на смрити литературата, а има и още една страна – това са епосите. Епосите са „Рамаяна” и „Махабхарата”. “Рамаяна” е ади-кавям, първата поезия. А „Махабхарата”  на практика е най-голямата книга на планетата Земя – седем пъти по-дълга от „Илиада” и „Одисея”  взети заедно. Така че тя е доста дълга. И се казва: “В тази книга се говори за всичко. В случай, че не е споменато нещо, то не е важно.” А една глава, една малка част от „Махабхарата” е „Гита”. Така че имаме щастието най-сетне да открием мястото на нашата любима „Гита”.

Тук трябва да споменем още нещо важно. Защото виждате, че едната линия е откровението, което в крайна сметка е обобщено във „Веданта Сутра”, но както казах Сутрите са толкова сложни за разбиране, че е нужно да имат пояснение, коментар. И на практика „Бхагавата Пурана” се счита за естествения коментар към „Веданта Сутра”.  Виждате, пояснението идва от другата линия. От шрутите – Брахманите, Араняките, Упанишадите и накрая „Веданта Сутра” – а тълкуванието идва по линия на смрити. Така че „Бхагавата Пурана” и „Веданта Сутра” са свързани.

Защо я считаме за естествения коментар? Защото сме съгласни по въпроса, че авторът е един и същ. Считаме Ведавяса за автор както на „Веданта Сутра”, така и на „Шримад Бхагаватам”. Преди да постигне напълно удовлетворяващото съвършенство Ведавяса е дал цялата предходна литература, а накрая е дал „Шримад Бхагаватам”.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

В беда сме, ако се налага да цитираме Упанишадите, нали? Колко стиха от Упанишадите можете да цитирате? Съвсем малко. Затова мъдреците също са се опитали да намерят някои съществени теми от Упанишадите, някои основни истини. Те са наречени маха-вакяс, или „Великите сентенции на Упанишадите”.

Обаче мисля, че сме в мъничък проблем ако трябва да цитираме и от „Гита”. Колко стихове от „Гита” можем да цитираме? Казва се, че ако някой рецитира всичките 700 стиха от „Гита”, той с лекота постига съвършенство. Ако не можете да цитирате всичките 700 – което е възможно да се случи – стига да рецитирате една глава от „Гита” и можете да постигнете съвършенство. В случай, че не можете да рецитирате цяла глава, кажете един стих – това е достатъчно за съвършенство. Но не можете ли да кажете дори един стих, и половин стих стига. Така че, виждате, все още имаме някакъв шанс! Поне половин стих трябва да запомним и да гравираме в сърцето си.

И накрая, какво да кажем за „Веданта Сутра”? Тя е толкова суха, толкова теоретична и трудна – като някакъв код сама по себе си. Без обяснения е много трудно да бъде разбрана.

При все това, можем да кажем, че есенцията на Упанишадите може да бъде обобщена в един стих. Пурнам адам пурнам идам – Онова е съвършено и цялостно (божественото). И това е съвършено и цялостно (материалното проявление, а също и индивидите). И няма значение колко цялостни единици вземаш, извличаш от най-висшия източник, всички тези различни части ще бъдат пълни и цялостни сами по себе си, без това да намалява съвършенството на изначалния извор. Пурнам адам пурнам идам/ пурнат пурнам удачяте/ пурнася пурнам адая/ пурнам ева авашишяте.[1] Няма значение колко енергия извира от този най-висш източни, Неговата пълна цялост не се накърнява.

Виждате, това е доста теоретично. А как да обобщим „Веданта Сутра”?  Петстотин петдесет и пет сутри. Нека вземем първата от тях. Първата сутра гласи: атхато брахма джигяса – “Сега, след като си се родил като човек, трябва да потърсиш Брахман, душата.”. А каква е последната сутра? Последната сутра казва: “Онези, които са постигнали, никога няма да се върнат, никога няма да се върнат.” Защо два пъти? Защото това е подчертаване, тъй като фактът е много важен. То е досущ като покана: елате, медитирайте!

Но между тези две сухи системи на философията и логиката в средата се намира и третата, която е самата „Гита”. Тя е Божествена Песен. Не е някакво тайно учение, не е някаква логическа аргументация – това е песен, а песен означава красота. Още от самото начало нашата традиция се основава на красотата. Бхакти означава естетичен подход към върховния. Затова едно от основните писания е дадено под формата на песен, песента на Бога.

При все това, всички тези различни източници са свързани помежду си. Самата „Гита” също е наречена Упанишад, казват ѝ „Гитопанишад”. Защото по някакъв начин в този разговор между Кришна и Арджуна, който сам по себе си е естетичен, се разкриват и по-дълбоките истини и откровения. „Гита спада също и към сутрите, към „Веданта Сутра” като съвсем логически обоснована система. И така, виждате, едното се съотнася към другото, едното подкрепя другото, защото ако искаме да разберем заключенията, трябва да учим. А сутра означава „нишка”. Ако държим нишката, можем да стигнем целта. Сутрата е като кондензираната същина на дадена традиция, кондензираната есенция на духовната наука. И тук Веданта означава “краят на Ведите, каймакът на Ведите”.

(следва продължение)

[1] “Ишопанишад”, възвание

Нашата тема за днес е „Бхагавад Гита”, Божествената Песен. Нека започнем с малко представяне на „Бхагавад Гита”. Тя е нещо, което всички ние много пъти сме чели, но трябва да ви кажа, че всеки път, когато отворя „Гита”, това ми носи някакво ново послание. Ако сме способни да приемем, че тя е божествено откровение, тогава ще започне да докосва сърцата ни и да има въздействие върху реализациите ни.

Въпреки това мисля, че е полезно да се опитаме да намерим мястото на „Бхагавад Гита” в древната традиция на мистична Индия. Тя е досущ като енциклопедия на божествените истини. Можем да кажем: колкото хора, толкова и мнения за „Гита”. Някои ѝ се възхищават като божествено откровение, други я изучават или я считат за научна тема, а пък трети въобще не разбират за какво иде реч. Трябва да решим ние към коя група спадаме. Моето предложение е да сме в групата на възхищаващите се.

И тъй като принадлежим към една школа на божественото познание в индийската традиция, ако искате да докажете нещо или искате да обсъдите каквато и да било тема, трябва да дадете някои препратки. Каква е тази индийска система на философски препратки? Тя се нарича прастхана-трая, или трите типа източници. Първият от тях трябва да се основава на откровение. То е наречено шрути. И специфичните препратки тук са Упанишадите. Един основен дял от ведическото откровение е литературата на Упанишадите. Има множество различни Упанишади, но обикновено смятат 108 от тях за главни. Така че това е една основна референция – когато искаш да изучаваш, доказваш или опровергаваш каквото и да било, трябва да приведеш цитати от Упанишадите.

Вторият дял източници е свещената традиция – това е частта смрити. И от огромната смрити литература, най-важната е самата „Гита”. Шрути означава нещо, което чуваш – по този начин божественото откровение достига до хората. А смрити касае човешкото разсъждение или припомняне, паметта. Имате смаранам като една от основните практики в духовния живот.

Сега имаме двата основни стълба на нашата дискусия – Упанишадите и „Гита” – а третият дял е „Веданта Сутра”.  Тя е наречена логическата препратка. И така, имаме един източник от откровенията, един традиционен и един логически.

Какво означава Упанишад? Упанишад означава „тайни учения”. А също ако разгледате самата санскритска дума, тя значи „да седиш близо до”. Къде трябва да седим? Трябва да седим близо до учител. Тогава, от това седене близо до учител, до личност, която е много близка с истината, вие също можете да поемете нещичко от тази истина, нещичко от това откровение. И по този начин тайните се разкриват на практикуващия – ако той или тя е близко до учителя си.

(следва продължение)

Въпрос на Крипадхам: Казахте, че трябва да направим преход от материално към духовно съзнание. Можем ли да направим това сами или се нуждаем от помощ?

Тиртха Махарадж: Мисля, че фактът, че сме се събрали тук тази вечер, е очевиден отговор на този въпрос. Ако можехме да постигнем съвършенство, седейки си у дома, защо щяхме да си правим труда да идваме тук? Разбира се, че ни е от помощ да общуваме с добри хора, и особено със свети хора, защото те винаги умеят да ни напомнят за висшето ни благо. До даден предел можем да стигнем сами. Но има една граница, която не можем да прекосим със собствени сили. Затова казах, че в наука, в тайна и в мистерия трябва да бъдем посветени, нуждаем се от покана. Това означава, че трябва да общуваме с такива, които знаят по-добре, които ще ни помогнат да осъзнаем и разкрием вътрешната си идентичност, и от които можем да се учим. Защото какво означава образование? Образование не е онова, което дават университетите като цяло. Образованието е предаване на живот от един жив човек на друг жив човек без помощта на външни инструменти. Това е истинският научен метод на общуване и обучение. Днес говорим за живота; за пазаруване, за лосиони за тяло – много важни неща от нашето битие. А също обсъждаме и някои по-висши идеали. От дискусиите би трябвало да последват някакви заключения. И в крайна сметка се казва: “В компанията на великите светци един миг е достатъчен да се постигне просветление.”

И йога означава връзка. Ако сме свързано с Върховния, свързани сме и с Неговото творение. Не можем да се доближим до Бога без да обръщаме внимание на човешките същества. Защо е така? Например, ако искате да зарадвате някой човек, който има куче, и кажете: “О, обичам те толкова много, обаче това грозно куче тук…” какво ще отвърне той? “Вън от дома ми! Това е моето любимо малко животинче.” Така че ако искате да се обърнете към Бога: “Обичам Те толкова много, но тези създания тук наоколо…” реакцията ще бъде същата: “Махай се оттук!”

Ако искаме да се доближим до Върховния, трябва да ценим всичко около Него. И също така, както вече говорихме, за да постигнем нещо, трябва да работим върху себе си. В йога тази духовна работа се нарича медитация. О, тя е много популярна в наши дни! Ако един млад мъж види красива млада дама, той „медитира”. Съжалявам, ако ще разбия нечии илюзии, но това не е медитация. Истинска медитация е когато вашата душа се свързва с Върховната Душа. Това е медитация. За нея ни е нужен вътрешен покой, нужна ни е тишина – в такъм шумен свят – и се нуждаем от определена практика.

И тъй като стигнахме до извода, че звукът има огромен ефект, съществуват и някои звукови медитации. Онова, което не можете да изразите нито с думи, нито с мълчание, можете да изразите чрез песен. Може ли да ви поканя за една пееща медитация? Защото обсъждахме и разговаряхме; сега нека добием някакъв вкус, нека се опитаме да преживеем нещо. Съгласни ли сте?

И така, какво да пеем? Номер едно от хит парада? Не знам доколко духовно е това. Моето предложение е да изпеем един традиционен, божествен, медитативен текст. Звучи странно, нали? Древен медитативен текст – сигурно е нещо кой знае колко сложно. Не, съвсем просто е, само две думи са. Радхе Говинда. Радха знаете – Радха е красивата девойка. А Говинда е пастирчето. Защо трябва да пеем традиционния хит парад: любимият и любимата? Защото Те символизират нашата душа и Бога. Както Те се срещат, и ние също можем да се срещнем. Това е смисълът на медитацията!

И така, приканваме ви да се присъедините към нашата пееща медитация. И тук не е Операта, няма значение дали гласът ви е хубав или не. Просто се опитайте да създадете умиротворение в сърцето и ума си, и се влейте във вибрацията. Мелодията също е много простичка. Най-напред позволете на мелодията да ви помогне, а сетне вие помагайте на мелодията.

Как да съхраним нашето щастие? Мисля можем да се съгласим, че на практика всички живи същества търсят щастие. Нали, всеки иска да бъде щастлив. Само в скоби да добавим, че това не е най-висшият ни импулс, съществуват и по-високи стремежи. Но щастието е много обичайно желание за всички живи същества. Ако сме начинаещи в науката на щастието, ще се опитваме да намерим щастие отвън – например в притежаването на вещи. Не искам да правя реклама на Сердика Мол, но те се стремят да осигурят всичко за притежателската ви нагласа. И има обещание: “Ако си купите това ще бъдете щастливи.” Това започва да се превръща в психологическа болест, особено за дамите. Ако са напрегнати или малко разочаровани, отиват да пазаруват. Горките съпрузи, някой трябва да плаща сметките.

Но както и да е, ако търсим щастието си отвън, може и да притежаваме неща, ала щастието няма да дойде. Веднъж направили проучване: в средностатистическата къща на запад ние притежаваме по 10 000 предмета. Просто си идете вкъщи и проверете. Досущ като търговски център! А щастливи ли сте? Не, ние знаем, че щастието извира от различен източник.

Може ли да ви разкажа една много емоционална, лична история? Веднъж бях в Индия. Мястото беше свято. Знаете, на светите места има много поклонници, а също и много просяци. И ако прекарате известно време в Индия, получавате нещо като имунизация към някои от страданията на другите човешки същества. Защото наоколо има толкова много сакати и болни хора… Трудно е през цялото време да виждаш, да чувстваш и да изпитваш състрадание. Но онова, което видях в онзи момент, беше шокиращо за мен. Имаше един мъж, който на практика пълзеше на гърдите си. Краката му бяха изпочупени и изкривени, а каквото беше останало от тях беше навито около врата му… Практически той живееше на 30 см. от земята. Не можеше да се изправи, лазеше. Това беше много необичайно, много горчиво – той на практика пълзеше в прахта на останалите. Замислих се какво да сторя. Дали да взема този човек и да го занеса с мен обратно в Европа? Да го откъсна от естествената му среда, осигурявайки му, така да се каже, по-добър живот? Но трябваше да си кажа: не. Най-вероятно не бих могъл да му предоставя по-добро място от неговата родина. Така че не намерих друго решение, освен да дам на този човек някакво дарение. Малко пари. Ала когато се наведох към него, понеже беше на земята, той вдигна поглед и от това напълно съсипано тяло ме погледна едно прекрасно лице! С очи, сияещи от блаженство! Бях поразен и проумях, че е по-добре да преосмисля дълбоко какво е блаженство и какво страдание.

Виждате ли, това е тайната. Ние имаме по 10 000 предмета в домовете си и се оплакваме. Той живее на 30 см. от земята, не притежава нищо, а е напълно щастлив! Той има някаква тайна. Именно тази тайна, тази загадка трябва да научим.

Така че докато си мисли, че щастието идва от притежаването на вещи, това е голяма грешка. Да притежаваш приятели е нещо различно. Приятелите, човешките същества могат да донесат голямо щастие в живота ни. Но, разбира се, могат да ни донесат и най-голямото страдание. Затова трябва да търсим щастието по друг начин, да открием вечната връзка. И това е мистичният път на йога. Ако все повече и повече се доближаваме до изначалната си идентичност, ще долавяме своята вечност, своето съзнание и своето блаженство.

Вечност означава живот. Означава съществуване. Но нима в съществуването без съзнание има някакъв смисъл? Съществуване без съзнание е като краставица. Така че, нуждаем се от съзнателно съществуване. А ако съществуването ни е осъзнато, тогава трябва да използваме съзнанието си, за да потърсим своето вечно щастие.

И така, щастието не идва от притежаването на разни неща. А може би щастието идва от това да се боря за амбициите си? Или да постигам целите си, да налагам мнението си върху другите? Нали, това ви кара да се чувствате много могъщи. Но може ли да помоля да дойдат двама доброволци за една малка демонстрация? Няма да боли. Да, моля! И още един? Заповядайте! Хванете този край на панделката, а Вие дръжте онзи край. Това е като барометър, индикатор за щастие. Сега нека опитаме: ако и двамата сте твърдо решени да постигнете целите си независимо от мнението на другия, дърпайте панделката. Какъв ще е резултатът, какво усещате?

Доброволец: Напрежение.

Тиртха Махарадж: Да. Голямо напрежение! Отпуснете малко, Вие също отпуснете малко. Какво чувствате сега?

Доброволец: Спокойствие.

Тиртха Махарадж: Отпускане, нали? И така, ако много държим на мнението си, ще чувстваме напрежение. Ако сте готови мъничко да отпуснете – успокояване. Ако тази панделка е символ на устата, какво е това? “Аз съм много решителен!” Ако сте готови да отпуснете, това е усмивка. Това е индикаторът за семейно щастие. Ако всеки е прекалено неотстъпчив в мнението си, напряко на всички останали, тогава устните ни са стиснати и много тънки. Когато сте готови мъничко да отстъпите, тогава всички ще са щастливи. Така че как да запазим щастието си? Не бих казал „откажете се”, но бъдете гъвкави, бъдете отпуснати. Много ви благодаря за демонстрацията.

Всичко зависи от нашето съзнание. Каквото е настроението, каквото е вътрешното чувство в нашето съзнание, това и ще се отразява в нашата визия към света. Има една стара традиционна история за това. Веднъж се събрали три велики личности. Единият бил Лао Дзе, вторият бил Кун Фу Дзе (Конфуций), а третият бил Буда. Те направили един експеримент. Имали бутилка пълна с оцет. Първи дошъл Конфуций, и както знаете, той е много реалистично настроена личност. Бръкнал с пръст в каната, облизал си пръста и казал съвсем реалистично: “Това е кисело.” Сетне се доближил умиротвореният възрастен учител Лао Дзе. Той също потопил пръст в оцета, близнал го и рекъл: “Това е сладко!” Но накрая дошъл Буда, който, знаете, е леко песимистичен. Той също близнал оцета и казал: “Не, това не е сладко, нито е кисело, това е горчиво.”

Така че трябва да изберете какво мнение искате – реалистично, песимистично или оптимистично. Ако сте реалисти, ще виждате само действието и реакцията. Ако сте песимисти, ще виждате само реакцията. А ако сте оптимисти, ще виждате третия елемент – съвършенството. Така че наш дълг като интелигентни човешки същества, притежаващи здрав разум, е да намерим най-доброто решение. И трябва да прилагаме нашата визия, нашата философия в практическия живот. А това е една от най-големите тайни.

Съвсем наскоро разговаряхме на много дълбоки духовни теми с някои приятели и обсъждахме мистичното посвещение. И се съгласихме, че има само три неща, в които можеш да бъдеш посветен. Първото е наука. Второто е тайна. И третото е мистерия. Всички ние търсим истини, всички ние търсим решения. Така че знанието, тайната и мистерията ще ни помогнат да се доближим до решенията.

Днешният свят и ежедневният живот не са мистичен процес. Всичко изглежда толкова практично. Заети сме с всекидневни дейности и е трудно да намерим красотата в ежедневието. И трябва да ви кажа, че пропускаме много! Защото ако забравяте да погледнете красивата Витоша от която и да е част на София, това е грешка. Или ако не можете да се зарадвате на топлината на слънцето по кожата ви, това е грешка. Така че дори най-незначителните простички неща в живота могат да се превърнат в мистерия, ако имаме виждането.

Но за да разберем мистерията, трябва да приложим метод. А първата стъпка в откриването на тайните и мистериите е да анализираме себе си. Според древната наука на йога, ние не сме тези тела. Звучи съвсем просто, нали? Но ако се замислите дълбоко, е трудно за постигане. Какво означава, че не сме тези тела? Тялото има начало, има и край. То се ражда и ще умре, ще изтлее. Веднъж пресметнали компонентите на тялото. Знаете, че то на практика е 75% вода. Няколко килограма въглерод, калций, това и онова… И ако пресметнете всички тези елементи, можете да купите тези 60-70 килограма материал за, да речем, 20 лева. Вие чувствате ли се като 70 кг. вода? Или се чувствате нещо повече? И така, тялото е направено от материални елементи, но ние се чувстваме по-различни от тези материални кости, кожа, това и онова. И когато искаме да идентифицираме себе си, ние докосваме гръдта си и казваме: „Аз съм.” „Но кой е този аз?” Ако тялото е непостоянно, тогава коя е истинската ми идентичност? Това е душата! Ние имаме душевна идентичност, която е тъкмо обратното на материята. Материята е тленна, душата е вечна. Тялото ни идва от материята, душата ни идва от духа. И тялото ще се върне в материята, а душата ще се върне в духа. Което от какъвто източник идва, там ще се и завърне. Така че нашата истинска идентичност, самите ние, идваме от вечен източник.

Затова се казва, че не сме тези тела. Същевременно сме и телата, защото тялото е проявената ви мисъл. Вашето е желание е да имате такова тяло. Душата има това желание и затова желанието приема форма. Понякога правим грешки в желанията си, но няма значение. Тялото е като превозно средство, с което да достигнем целта, дестинацията си.

Днес ще обсъждаме една много специална тема – йога. Йога означава много специална връзка. Ние сме човешки същества, а това означава, че се нуждаем от компания. Точно както тази вечер сме се събрали заедно и това е повод и шанс да извисим нивото на нашите енергии. А йога означава връзка – връзка между сърца и сърца, между души и души, между човека и божественото. Но в нашата тема е включена и мистичната връзка, или мистицизма, въпреки че всъщност мистицизъм означава да мълчиш. Така че как бихме могли да говорим за мистицизма? На практика е невъзможно, защото трябва да пазим мълчание. Но тъй като сме човешки същества, ние искаме да споделим това, което имаме. А най-важното нещо, което имаме, са нашите чувства. Чувство означава да имаш нещо в повече и да искаш да го дадеш на другите. Чувство означава също и любим. Затова да говори – това е смърт за мистика, а да мълчи е смърт за любимия. Какво да правим тогава? Да запазим ли за малко мълчание, за да проникнем във вътрешното си царство? Нека го сторим. А за да подпомогна нашето мълчание, позволете ми да произведа един звук. Този звук е божествен звук. Той идва от един много специален инструмент, наречен пееща купа. Опитайте се да се настроите в хармония.

Мисля, че имахме едно мистично преживяване. Какво е въздействието на звука върху нашия вътрешен свят, върху съкровеното ни сърце, върху съзнанието ни? Този ден е бил изпълнен със суматоха за всички. Но накрая дойдохме на едно красиво място, точно зад най-голямата катедрала в София, в този красив дом на изкуствата. И след това трябваше да слезем по стълбите надолу. Това означава, че трябва да навлезем надълбоко в собствената си духовна наука. Най-вероятно сте доловили хубавия аромат. И тук имаме много добра компания – прекрасни картини от практически най-мистериозната част от света. И след това звукът оказа огромен ефект върху нашето съзнание. Всъщност именно това трябва да изследваме.

Въпросите за съзнанието – това е много важна тема. Ние, човешките същества, сме считани за хомо сапиенс – това означава интелигентни същества. Но понякога забравяме да прилагаме интелигентността си. Казва се, че максимум 5-10% от мозъчното съдържание използваме съзнателно. И дори тези 5% за каква цел? За всички възможни глупости. Въпреки че човешкият живот е много значим, много скъпоценна възможност. Древната наука йога казва, че е голяма рядкост да получиш човешко раждане. Има множество милиони различни видове форми на живот и накрая сме постигнали човешката форма. И това е много специален шанс, не просто да живеем като всички останали живи същества, и този специален шанс е съвършенството.

Но тогава трябва да попитам: какво е съвършенството в живота? Да постигнеш някакъв успех? Не е зле. Или да спечелиш от лотарията? Чувал съм, че понякога това е доста добра сума тук, но често виждате, че това съсипва онези, които са спечелили. Или да постигнеш нещо друго материално? Не пренебрегваме всички тези житейски нужди, но без значение на колко материални блага се наслаждавате, вътрешният покой и вътрешното удовлетворение са нещо различно. Всичко зависи от нашето съзнание. Може да си мислим: „Страдам прекалено много”, или да чувстваме: „Много съм щастлив”, ала това е твърде относително. Ако страдате, просто си помислете за страданията на всички живо същества на планетата Земя и вашето лично, частно страдание ще бъде много незначително. А когато се чувствам много щастлив, моето малко, лично щастие, сравнено с щастието на тази планета Земя, отново е съвсем незначително.

Затова можем да кажем, че дори обективната реалност е твърде субективна. Това, което е много скъпо за мен, е оскърбително за друг. Искам да слушам високо любимата си музика, но съседът ми е притеснен. Нещо е наслада за един, а страдание за друг. Живеем в свят на действия и реакции. Удовлетворяват ли ви тези две опции – действие и реакция? Може и да не сме кой знае колко доволни, но така стоят нещата: действаме и жънем резултата.

Но действието и реакцията са само два от аспектите. Нуждаем се от трети аспект и това е съвършенството. Действие – реакция – съвършенство. Третият аспект е много важен за нас, защото сме интелигентни хора, нали? А интелигентност означава да постигаш целите си. Постигнете духовните си цели!