Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

“В случай, че дори само за миг е разделена от Шри Кришна, Тя се измъчва от неспирно пораждащи се различни чувства като смирение и безпокойство, и се избавя от всяка тревога щом отново се събере с Шри Кришна, което постига след разнообразни старателни усилия като обмяна на послания чрез пратеници. Дано тази Шримати Радхика ми дари служене в Нейните лотосови нозе.”

Един много специален вид екстаз, който Те преживяват, е страхът от раздяла докато се срещат. Изпитвали ли сте някога това чувство?

Кришна Прия: Да.

Тиртха Махарадж: С Кришна?

Кришна Прия: С Кришна?! Това не присъстваше във въпроса.

Тиртха Махарадж: Това е много особено чувство. Би могло да се очаква удовлетворение от срещата, при все това вие се боите, че ще изгубите любимия си. Но когато сте разделени от любимия си, ще изпитвате силен копнеж да се срещнете с него. Тогава кое е по-добре – да сте заедно или да сте разделени?

Ямуна: Заедно.

Кришна Прия: Разделени.

Кришна Преми: От време на време разделени.

Тиртха Махарадж: Да, но ако погледнем нещата от обратната страна, понякога да сте заедно е толкова болезнено и проблематично, че искате отдих. Ала  когато сте разделени, изпитвате не желание, а успокоение. Така че отново виждаме мистериозната трансформация от един аспект в друг.

И за да прескочат пропастта над тези различни чувства, понякога Те се нуждаят от пратеници. Пратениците са много важни участници във всяка една връзка. Веднъж имало един учител, който имал един много близък ученик. И този ученик отхвърлил учителя. Тръгнал си и от учителя, и от мисията. Разбира се, всяко едно такова действие е сигнал: “Моля те, обърни ми повече внимание.” Нали така, това е психология, проста психология. Той очаквал повече грижа, повече внимание от учителя. И след много, много години, когато отново се срещнали, ученикът казал на учителя: “Съжалявам. Аз сгреших. Сега виждам, че бях в такава глупава ситуация, че ти не можеше да се доближиш до мен, защото бях толкова затворен.” И тогава учителят казал: “Да, но как осъзна това?” Той отвърнал: “Ами знаеш ли, имах същия проблем с моя син. Не можех да се доближа до него. И тогава си спомних какво се случи с мен и теб.”

Ако в такъв случай има пратеник, който да помогне в общуването на затворените страни, тогава с всички конфликти, грешки и страдания е просто свършено. Понякога имаме нужда от посредници – във всякакви емоционални случаи, били те позитивни или негативни. Когато има блокаж се нуждаем от някой, който да премахне пречките. Затова тези посредници или пратеници между Радха и Кришна, между гопалите и гопите са много, много важни. И те трябва да полагат старателни усилия, за да въдворят мир. Старателни усилия! Налага им се да използват всякакви хитрини, за да постигнат целите си. Затова ние се молим на Шримати Радхарани да ни дари служене в лотосовите си нозе.

“Макар даршан с Шримати Радхарани да е рядко постижим дори за богини като Парвати, Тя бързо ще те направи получател на Нейната милост под формата на нектарно лично служене към Нея докато се наслаждава в компанията на Шри Кришна, ако Й поднасяш почитания чрез тези осем стиха. Добавяйки още един човек към свитата си, Радхарани донася радост на всичките си приятелки.”

Това е заключението на тази поема. Ако обожавате Шримати Радхарани с тези молитви, ще бъдете благословени. Не ви питам дали имате някакви въпроси, защото не можем да разберем, а и не бива да се опитваме да разбираме абсолютната истина и науката, тайната и мистерията на Шримати Радхарани. По-добре да ги обожаваме.

(продължава от предишния понеделник) 

“Чрез Своята вечно млада снага, вечни забавления и вечно богатство от чувства към Шри Кришна, Тя е вечно обвързана с любовта на Кришна. Тя донася екстатични тръпки на събралите се млади гопи и блажено медитира върху облика, одеждите и забавленията на Кришна. Дано тази Шримати Радхика ме дари със служене в лотосовите Й нозе.”

Тя никога не остарява. Никога не губи юношеската си нежност. И макар забавленията Й да са вечни, Тя никога не увяхва. Това означава, че щастието на Кришна никога не е погубено. “Тя има вечно богатство от чувства към Шри Кришна.” И какъв е резултатът от всичко това – Тя е обвързана не с Кришна, а с любовта на Кришна. Любовта на Кришна – това е Нейният стремеж, това е Нейният капан, така да се каже. Но това е капан и за двама Им. Да, да, да, капан и за двама Им. Всъщност това е пресечната точка.

“Тя донася екстатични тръпки на събралите се млади гопи.” Ако разгледаме тези божествени тръпки… Как се наричат младите гопи?

Харилила: Манджари.

Тиртха Махарадж: Да, манджари. Виждали ли сте растение туласи цялото в манджари? Леко разтворените цветчета са пълни с нектар.

Ямуна: Цветчетата на туласи се наричат манджари?

Тиртха Махарадж: Да, да. Пъпчиците. Тези, които са пораснали, вече са се разтворили. Те са цветята обожаващи слънчевия бог: “Аз съм тук, аз съм разцъфнала и пълна с нектар. Моля Те, ела!” И тогава пчелата ще дойде: „Дай ми нектара!” Обаче знаете, пчелата е тежка, а туласи е много нежна. Затова когато пчелата хване някое цвете, по-младите цветчета се привеждат. И докато пчелата събира нектара, младите туласи също чувстват досега. Затова се казва, че Тя дарява трепет на манджарите.

И „Тя с голямо блаженство медитира върху забавленията на Бог Кришна. Дано тази Шримати Радхика ми дари служене в лотосовите си нозе.”

“Тя винаги е завладяна от множество екстатични признаци като изпотяване, трепет, пресекване на гласа и настръхване. Тя е украсена с чувствата на щастие, нежна опърничавост и мъчителните страдания на любовта. Нагиздена е с множество перли и скъпоценности, които радват очите на Шри Кришна. Дано тази Шримати Радхика ми дари служене в лотосовите си нозе.”

Има много различни нива на предани чувства: вибхава, бхава, анубхава, маха-бхава, саттвика-бхава, стхай-бхава и много други видове различни степени и аспекти на чувства. Обикновено очакваме, че в духовната практика ще ни спохождат само позитивни емоции. Например да си изпълнен с радост, танцувайки от щастие… е хайде, понякога може да има мъничко пресекване на гласа, малко трепет и настръхване – добре. Но мъчителните страдания на любовта – това не бихме го очаквали. Обаче когато преданоотдадените, и особено Шримати Радхарани, вкусват 33-те различни вида вябхичари-бхава, тези чувства са поразителни. Защото припадане, опустошеност, чувство на вцепенение сякаш си мъртъв – това са най-висшите нива на вябхичари-бхава. Тя е украсена с тези понякога мъчителни, понякога гибелни чувства. Но освен това е нагиздена и с накитите на посветеността, за да удовлетвори Кришна.

Така че недейте да очаквате, че практикувайки бхакти-йога ще бъдете само щастливи. Трябва да преминем през всички различни степени на чувства, понеже посещаваме училището на чувствата. Но се молим Шримати Радхарани да ни дари служене в Нейните лотосови нозе.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

“Нейната красота и нежна младост надминават тези на Лакшми Деви, богинята на богатството, която почитат всички млади и красиви девойки в света. Нейната естествена любов и забавления също превъзхождат тези на Лакшми. Дано тази Шримати Радхика ме дари със служене в лотосовите си нозе.”

Богинята на щастието е само едно бледо отражение, експанзия на оригинала. До такава степен, че някога виждали ли сте храм на Лакшми във Вриндавана? Из цяла Индия на всеки ъгъл ще видите храм на Лакшми Деви. Но не и във Вриндавана, нито един! Няма храмове на Лакшми Деви във Вриндавана. Само от другата страна на Ямуна, някъде там в едно село. Те не могат да понесат богинята на щастието да е в близост до Шримати Радхарани.

Разбира се това не е оскърбление, нито укор към Лакшми Деви, а разкрива славната позиция на Шримати Радхарани като най-висшата Върховна Богиня на сполуката. Защото богинята на сполуката ще ви даде сполука. Ала Богинята на предаността ще ви дари преданост. Затова Нейният дар е много по-скъпоценен от всичко, което можете да постигнете по благословията на Лакшми Деви. “Нейната спонтанна любов и забавления също надминават тези на Лакшми.” Кое е мястото на Шримати Лакшми Деви? Къде стои тя, каква е позицията й?

Ядунатх: В лотосовите нозе на Нараяна.

Тиртха Махарадж: Да, на Вишну. Тя масажира лотосовите нозе на Вишну. А къде е мястото на Шримати Радхарани?

Някой: На гръдта на Кришна.

Тиртха Махарадж: Е, нека не навлизаме прекалено много в подробности. Но Лакшми Деви обожава лотосовите нозе на Вишну. Тя гледа нагоре към лотосовите нозе на Вишну. А ако погледнете муртите в Нанда Фалва, Шримати Радхарани гледа нагоре, само за да подлъже целия свят. Тя се преструва, че гледа нагоре към нещо. Като че ли има нещо, към което трябва да гледа нагоре! Въпреки че Кришна тича след Шримати Радхарани, Тя е застанала по такъв начин, като че ли Й се налага да гледа нагоре. Ако посетите този храм, вгледайте се и ще видите едно много мистично учение. Шримати Радхарани е готова да се покори и да гледа нагоре към Кришна. Но всъщност, великите казват, че е обратното. Кришна тича след Шримати Радхарани, какво да говорим да Я гледа отвисоко!

Може да си речем, че това е просто поезия. Но всъщност е най-висшата онтологична истина. “Дано тази Шримати Радхарани ме дари със служене в Нейните лотосови нозе.”

“Радха е веща в множеството даряващи наслада забавления на раса-лила като танци, песни и шеги. Тя е украсена с неземна любов, омайна красота, изящни одежди и благородни черти. Тя е най-прекрасната сред всички млади гопи. Дано тази Шримати Радхарани ме дари със служене в Нейните лотосови нозе.”

Защо Кришна е толкова привлечен към Шримати Радхарани? Заради тези качества. Но това е точно като айсберг – тук са споменати съвсем малко качества. Колко качества има Тя? В действителност Шримати Радхарани има безчет качества, досущ като Кришна. Безмерното може да се мери единствено с безмерното. Обаче нашите велики учители са посочили шестдесет и четири съвършенства у Кришна, посочили са шестдесет и четири съвършенства и у Радха. Няколко са споменати тук като пеене, танцуване и шегуване. Но ако прегледате списъка, ще се изненадате. Защото Тя е експерт и в някои много специални изкуства. Например, да учи папагалите да говорят. Уау, това е сериозна работа! Тя също е най-добрата в гримирането. Може да си мислим, че това е изобретено на запад, но не, измислено е в духовното небе. Тя е и най-добрата в приготвянето на гримове. Също и в закачките, с които развеселява Кришна. Има си и някои магьоснически трикове, като да предсказва бъдещето по определени поличби – това са магическите изкуства. Но когато видите в списъка металургия, Тя е най-добрата в металургията, тогава може да си помислите, че тази Радха живее в – как се нарича това поселище тук? – в Кремиковци. Тя също е най-добра и в дърводелството. Е, това са смайващи качества. Очаквате само малко пеене и танцуване, но се хващам на бас, че никога не сте очаквали металургия! А щом може да ви изненада, Тя може да изненада и Кришна. Така че Тя е най-добрата по толкова много начини.

И Тя е най-прекрасната сред всички млади гопи. Апсарите са най-красивите сред всички жени в трите свята. Но богините на щастието са даже още по-красиви. Обаче гопите са по-добри дори от богините. Сред различните възрастови групи гопи, младите са за предпочитане. А пък сред младите – най-младите. Ала сред всички различни видове гопи, Шримати Радхарани е най-прекрасна. Така че можем да кажем, сред всички жени във всички планетарни системи, една е най-добра. Затова вие сте големи щастливци да сте слуги на тази Върховна Богиня. “Дано тази Шримати Радхика ме дари със служене в Своите лотосови нозе.”

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Кавирадж Госвами казва: “О, моля Те, Шримати Радхика, дари ми служене в Твоите лотосови нозе.” След това той продължава да описва красотата Й. “Пъстрото Й блестящо копринено сари надминава великолепието на корала. Тя е като разцъфнала цветна гирлянда за наслада на онази опиянена черна пчела, Шри Кришна. Тя обожава слънчевия бог, за да бъде вечно свързана с Шри Кришна. Дано тази Шримати Радхика ми дари служене в лотосовите си нозе.”

Копринено сари. И цветът на това сари е по-прекрасен, по-пленителен от цвета на корала. Червеният цвят е цветът на живота. Червеният цвят е цветът на любовта. Червеният цвят е цветът на енергията. Червеният цвят е за нас – приканва, посочва ни най-важното.

Шримати Радхарани е като цъфтяща гирлянда от цветя за черната пчела Кришна. Какъв е нравът на пчелата? Нравът на пчелата е да събира нектар от едно цветче на друго. Взима си мъничко оттук, взима си мъничко оттам. Пчелите имат такъв характер – летят насам-натам, мислейки си, че има безброй цветя. И нашата тъмна пчела също мисли, че има много цветя: “От едно мога да премина на второ, на трето…” Но в действителност Той греши. В цялата градина е всъщност едно единствено цвете в различни форми. Цялото многообразие, на което иска да се наслаждава тази пчела, е осигурено от едно цвете, от най-висшето цвете.

Ако някога сте имали градина, ще разберете следващото изречение, че цветята обожават слънцето. Те винаги се обръщат към слънцето, растат към слънцето. И се разтварят към слънцето, като антени, за да попият цялата слънчева енергия. Защо цветята отварят листицата си? За да приканят пчелите. И така, Шримати Радхарани обожава слънчевия бог, разтваря листенцата си, само за да призове черната пчела: “Ето Ме, ела, Аз съм тук за Теб!” Затова се молим тази Шримати Радхарани да ни въвлече в Нейното служене.

“Кожата й е по-нежна от китка тъкмо разцъфнали цветчета. На Нейното свежо и прохладно трансцендентално тяло с почит служат охлаждащи обекти като камфор, сандалово дърво, лотосово цвете и лунни лъчи. Нейният досег облекчава адския пожар на любовното желание, изпитвано от Шри Кришна, господаря на гопите от Враджа. Дано тази Шримати Радхика ме дари със служене в лотосовите си нозе.”

От време на време погалвам кожата на моите внуци и внучки и съм открил, че кожичката на Матей е много нежна. Но мисля, че дори мекотата на кожата на Матей е като твърда шкурка в сравнение с нежността на кожата на Шримати Радхарани. Можем ли да проверим това? Няма начин. Има само един начин да проверим – ако попитаме Кришна. Ако съберете всички меки материи на света – да речем, кожицата на праскова или най-доброто френско кадифе, или каквото и да е меко нещо – ако натрупате всичко на едно място и подканите Кришна: “Би ли посочил дали нещо Ти напомня за нежността на кожата на Шримати Радхарани?” мисля, че Той ще остане неудовлетворен. Не съществува сравнение!

И на нейното свежо и прохладно трансцендентално тяло служат всички охлаждащи обекти в творението. Прохладно тяло?! Какво е това?! Обикновено ни харесват топлите тела, нали? Ако нещо е прекалено хладно, отстъпваме назад. Обаче ако вашата температура е твърде висока, тогава нормалното ще ви се струва хладно. Така че зависи от вашата температура. Пък от стиха разбираме, че температурата на Кришна е доста висока, това е адският изгарящ огън на любовта. Затова на прохладното тяло на Шримати Радхарани служат охлаждащи субстанции като камфора. Камфор – именно камфорът произведе пламъците в сутрешното ни приношение. Значи хладният камфор може да гори с високи пламъци. Коя е другата субстанция, спомената тук? Сандалово дърво. Ако имате прашец от сандалово дърво, направите малка купчинка от него и я запалите, няма нужда да добавяте никакъв друг горивен материал, тя гори от само себе си. Значи отново, охлаждащият обект може да гори. Точно както прохладният камфор гори с големи пламъци. И няма да споменавам температурата на хладното лотосово цвете, не можем да навлизаме в подробности в това отношение. Но оттук можете да разберете мистичната трансформация. Прохладният камфор или охлаждащото сандалово дърво започват да горят с пламъци. Така и трансцендентално прохладното тяло на Шримати Радхарани… Няма да навлизаме в подробности. Дано тази Шримати Радхика ни въвлече в Нейното служене!

(следва продължение)

Възлюбеният на човешките същества е Богът. Обаче кого обича Богът? Именно това трябва да търсим. Бог е загадката на загадките, ала любимата на Бога е дори по-висша загадка.

От една страна можем да кажем, че всички живи същества са възлюбени на Бога. Защото ние се надяваме, че Богът ни обича всички. Но всъщност Той има някои предпочитания. Той предпочита онези, които Го обичат. А има една специална личност, която обича Бога най-много.

Разбира се, ако хората най-общо говорят за религия, за някои е трудно да приемат дори, че съществува Върховен Бог. Но да проумеят, че има и някои много близки придружители на този Върховен Бог е даже още по-трудно. По културни причини можем да си представим най-много ангели. Обаче има и повече от ангели. Така че всички тези толкова интимни спътници на Кришна на практика са отвъд въображението ни. Невъзможно е да се проумеят тези нива на съществуване. Но нима е нужно да се разбере абсолютната истина? Ти как мислиш, Парамананда Прабху?

Парамананда: Мисля, че е нужно абсолютната истина да се живее.

Тиртха Махарадж: Правилно; казва се, че не само не е нужно, но е и невъзможно да се разбере Абсолютът; по-добре да Го обожаваме. Защото чрез обожание можете да се доближите до истината. Анализът би ви отдалечил от истината. Обожанието ще ви доближи.

Това е особено вярно и с хората. Ако искате да анализирате свой приятел, нима това е възможно? Нима това се нарича приятелство? Не, каквото анализираме, то не е истинско приятелство. Защото в приятелството вие не мислите, не анализирате, просто живеете. Какво пък да говорим за други емоционални връзки като обичта! Мигар бащата анализира сина си? След двадесетата година – да: “Допуснах грешка”. Ала преди това няма анализ, само любов, грижа, внимание.

И така, истинската връзка не я анализираме, чувстваме я. Този е начинът да се подхожда към истинските неща. Това особено важи за Шримати Радхарани. Искате ли да Я анализирате, забравете! Тя ще избяга. Ако искате да анализирате Кришна или да измерите Кришна, как се нарича това? Нарича се мая, илюзия. Мая означава също „да измериш”. Да измериш Бог – това е невъзможно! А да анализираш Богинята – това е глупост. Затова по-добре да обожаваме тези толкова висши нива на съществуване, защото ако пречистим сърцата си, повече истина може да ни осени.

Затова днес ще обожаваме и възхваляваме любимата на нашия Бог чрез една песен. Това е песен от Шрила Кришнадас Кавирадж Госвами, който е написал биографията на Чайтаня Махапрабху и който е бил много решителен и отдаден последовател на Бога. И тъй като Махапрабху е аватар обединяващ Радха и Кришна, за последователите Му е много лесно да се съсредоточат и върху Радха, и върху Кришна. И както Махапрабху понякога проявява аспекта на Върховен Бог, друг път показва аспекта на предан, а в много редки случаи разкрива екстазното настроение на Радха, така и отдадените на Махапрабху също понякога възхваляват ту едното настроение, ту другото.

Шримати Радхарани е творческата енергия на Кришна – тя разкрасява всичко, превръща всичко в артистично приношение – затова не е и чудно, че Кришнадас Кавирадж Госвами се стреми да се изразява по изключително поетичен начин.

И така, какво казва той? “Блестящото сияние на Нейния лик надвишава благородството на златистия лотос, цял в червени прашинки, а ароматът на трансценденталната Й снага надминава уханието на лотос примесен с шафран. Тя сбъдва всички жадни копнежи на принца на пастирите, Шри Кришна. Дано тази Шримати Радхика ме дари със служене в лотосовите си нозе.”

Бихте ли очаквали подобен изказ от една богословска поезия? Това звучи ли като някакви догматични трактати? Или като суха философия? Или като отегчителна таттва, духовна истина? Не. Онова, което не можете да изразите с обикновени думи, трябва да го изпеете.

И разбира се, всички обекти, споменати тук, като например златист лотос, опръскан с червен прашец, са изключително поетични изрази на върховната красота и върховната мистерия на живота. Лотосовото цвете е символ на най-голямата чистота в духовността. То също е и символ на творението. Когато лотосът не е разтворен, а е във формата на пъпка и се намира в дланите на бог или богиня, той символизира потенциала на вселената. Така че това е преди сътворението. Но тук виждаме златен лотос, напръскан с червен прашец. Така че не става дума за потенциал, а за пълно разцъфване. Не тръгваме преди сътворението, не тръгваме от потенциал, тръгваме от същината. Върховната красота на потенциала на битието е надмината от разтворения цвят на лотоса на проявеното творение, ала дори и тази красота е надхвърлена във висша степен от красотата на Шримати Радхарани. Визията е поразителна! И не само визията, ами и ароматът. Така медитацията ви върху Върховната Богиня е пълна. Не просто виждането, не просто ушите, не само вкусът ви; участва и уханието.

И така, трансценденталното ухание на Нейното тяло е по-пленително от аромата на лотос, примесен с шафран. Кришна има добър вкус. Той харесва красотата. И е поклонник на най-добрия инсенс, на най-добрите благоухания. Знаете ли каква е средната цена на благоуханните пръчици във Вриндавана? Колко струва един килограм? Зависи от вида, но можете да започнете с 200 рупии за килограм. Обаче това е началното, съвсем ниско, елементарно качество. То е за туристите, които се задоволяват да подушат нещо, но им липсва истинският вкус. Защото има и друг тип инсенс, който струва 100 долара килограма. Той се предлага само веднъж или два пъти годишно на Кришна. Той е смесица от най-ароматните субстанции на планетата земя. Ала дори и този изключително скъп инсенс е невзрачен в сравнение с аромата от тялото на Шримати Радхарани.

А защо Тя има тези качества? Как мислите?

Харилила: За да Го удовлетвори?

Тиртха Махарадж: Това нейни качества ли са или не?

Отговори: Нейни.

Тиртха Махарадж: Добре! Но твоят отговор е много уместен. Всички качества на Шримати Радхарани са, за да служи на Бога. Обаче защо Тя притежава качествата? Понеже служи на Кришна, затова ли се е сдобила с добри качества; или по природа има превъзходни качества, които са достойни единствено за служенето към Кришна? Това не бива да анализираме повече, нека просто обожаваме. Защото Те са най-добрата двойка.

(следва продължение)

Въпрос на гостенка: В „Бхагавад Гита” Върховният Бог казва: “Изостави всички видове знание и просто Ми се отдай.” Бихте ли обяснили моля какво означава това?

Тиртха Махарадж: Той казва: „Изостави всички дхарми, ангажименти.”[1]

Гостенка: И религии, и всичко останало.

Тиртха Махарадж: Виждам, че сте добре запозната с „Гита”. И така, какъв отговор предпочитате – тип таттва, т.е. сух отговор, или раса тип, екстазен отговор? Какъв ви се нрави?

Гостенка: Аз харесвам средните пътища, има ли среден път?

Тиртха Махарадж: Златният среден път. И така, в началото на духовното си развитие ние искаме постижения. Знание, мистични сили, отречение, щастие – имаме различни цели и амбиции. А от един светец очакваме да е разумен, знаещ, себеовладян. Ала когато Чайтаня Махапрабху срещнал Своя духовен учител – Той бил на поклонение и там срещнал Ишвара Пури – учителят видял, че този млад мъж е много обещаващ, много сияен! Затова Го благословил да възпява светите имена на Кришна. Но знаете, при посвещението получаваме име, мантра, както и някои други дребни неща. Така че Ишвара Пури дал на Чайтаня, който по онова време се наричал Нимай Пандит, тази Харе Кришна мантра. А ученикът трябва да практикува. Затова следващия път, когато срещнал Своя духовен учител, Той започнал да протестира: “Що за мантра Ми даде? Преди Ме считаха за учен мъж. Сега изгубих хладнокръвието си. Преди бях много себеовладян. Сега, докато повтарям тази мантра, не мога да не танцувам и подскачам. А това никак не подобава на един учител по логика. Каква е тази мантра, която си Ми дал?” И така, вместо да получи повече знание, Той изгубил и с готовност се отказал от академичното си образование заради божествения екстаз.

Затова Кришна казва: “Изостави всичко.” Какво трябва да изоставим? Привързаностите. Защото в повечето случаи ние сме привързани и към нашите религиозни формалности. Откажете се дори от тази привързаност! Казано по по-съкровен начин това означава: “Елате по-близо до Мен. Не се приближавайте към религиозните формалности, приближете се към Мен! Аз съм същината на цялата религия. Аз съм отвъд всички човешки дейности, цели и амбиции. Аз живея в сърцата ви, елате по-близо до Мен! Не се удовлетворявайте с Моята сянка.”

Ето по тази причина Кришна казва: “Изостави всичко и не се страхувай!” Така че Той ни дава и закрилата.

[1] Бхагавад Гита 18.66

Въпрос на Ядунатх: Гурудев, кой подрежда атмосферата във Вриндавана?

Тиртха Махарадж: Мнозина. Мнозина са заети да защитават, да поддържат и да обогатяват настроението във Вриндаван. Но излъчващите, епицентърът са Радха-Говинда. След това главните защитнички са Лалита и Вишакха, които са изключително посветени на Шримати Радхарани.

Каква е разликата между различните групи и отношение на гопите, например? Ако има някаква надпревара между Радха и Кришна или да го наречем не надпревара, а недоразумение, тогава една група ще заеме страната на Кришна, а друга група – на Радха. Ситуацията става още по-сложна когато, да речем, Кришна присъства. Защото ако Кришна Го няма, повечето гопи са на страната на Шримати Радхарани. Обаче когато Кришна е там, някои от гопите вземат страната на Кришна. Други пък винаги са на страната на Кришна, но когато Шримати Радхарани е там, те минават на Нейна страна. Така че картината е сложна. Ала Лалита и Вишакха винаги защитават интересите на Шримати Радхарани.

Има различни групи гопи и гопали, както и възрастни гопи и гопали, изпитващи майчина и бащина любов. На практика всеки участник и всеки инструмент в тази божествена сфера помага да се обогати настроението. Шрила Шридхара Махараджа казва, че Вриндавана е такова прекрасно място, където дори прашинките са считани за по-висши от нас.

Толкова много са тези, които съдействат за създаването, поддържането и запазването на вриндаванското настроение. Но изворът, източникът на всичко това се излъчва от любовната история на Радха и Кришна. Те стоят и танцуват в средата, а всичко се върти около Тяхната връзка. Шива пази отвън. Лакшми Деви гледа отдалече. Уддхава се моли да стане стрък трева някъде в околностите на Вриндавана. Тогава каква е нашата позиция? Ние сме тук, чакайки да бъдем допуснати в тази божествена област. Променяйки егоцентричната параноя, можем да сътворим Вриндавана в сърцето.

Ядунатх: Радха-Кришна-лила постоянно ли се променя, все нови и нови забавления ли се появяват? А Говардхана и горите във Враджа – те също ли се променят според настроението? Може би има и много специални души, които променят обкръжението, украсата и фона за Техните сладостни игри? Има ли време, в което Говинда танцува с всички гопи? Това като сериал ли е или е едновременно с Шримати Радхарани?

Тиртха Махарадж: Кришна е пурнаттама, Той може да изпълни всички желания на всички предани. Така че от Него се очаква да сбъдва всички желания и само си представете всемогъщият Бог съкрушен да каже: “О, не мога да направя това.” Това би било доста неочаквано, но гопите са многобройни, а са и доста взискателни. Какво пък да говорим за обсебващата любов на Шримати Радхарани?!

Така че, да, можем да кажем, че Той сбъдва и удовлетворява всички желания и е способен да отрази и отвърне на всички подходи и търсения на преданите.

И да, забавленията на Кришна са динамични, не можем да затворим живота в книга или в някакви закони. Така че това е като снимка на онова, което се случва. То е динамично, движи се на вълни, вечно се разширява и нараства. Прилича на захарна тръстика. Няма значение дали ще я вкусиш при корена, по средата или при върха – тя е сладка. Все някъде трябва да бъдем включени в този божествен поток. Улови вълна́та, остави я да те отнесе…

Понеже Кришна не е застинал Бог, Той е динамичен и е пурнаттама, върховно цялостен и изпълнен, Той винаги нараства. Затова се нуждае от още и още обекти на Своята милост, с които да я споделя. И по тази причина Той отчаяно тича след Своите бъдещи слуги. До такава степен, че е готов да дойде като Чайтаня Махапрабху, за да проведе кампания за самия себе си.

Но, знаете, да правиш кампания за самия себе си – това не звучи много хубаво. “Елате при Мен! Следвайте Ме!”- не е любезно. Много по-лесно е да направиш кампания за някой друг, нали? Ако трябва да кажете на хората: “Слушайте ме,” това звучи грозно; но ако кажете: “Слушайте него или нея,” тогава е по-лесно. Да правиш кампания за някой друг – в това е включено и настроение на служене. Затова Махапрабху идва и казва: “Харе Кришна! Отдайте се на Върховния! Идете във Вриндавана!”

Обаче не е лесно да измамиш бхактите. Преданите на Махапрабху не са готови да възпяват това „Харе Кришна”. Те искат да пеят: “Шри Кришна Чайтаня, Прабху Нитянанда, Шри Адвейта, Гададхара, Шривасади Гаура бхакта вринда!” Защо? Защото те знаят кой е техният Бог.

Така че ако Кришна дойде в скрития облик на преданоотдаден, на проповедник, на санняси, от истински отдадените Той не може да се скрие. Те знаят, че всъщност това е Кришна, специално придружен от цвета на Радха. А Те също не искат да правят кампания за себе си, пък бхактите са способни да разчетат скритото объркване на божествеността. Затова те не искат да притесняват Чайтаня Махапрабху, който винаги е по много скрит начин Радха и Кришна заедно. По тази причина те не казват „Харе Кришна!”, понеже по този начин биха разкрили, че Махапрабху е Радха и Кришна в едно и Махапрабху би се почувствал зле когато това съкровено настроение на скритите Радха и Кришна излиза на показ. Затова те спокойно казват: “Шри Кришна Чайтаня!”

Кой може да каже кой танцува, в кой кръг, и къде, и каква е истината в крайна сметка!? Никога не можем да разберем това. Ала не е необходимо да разбираме абсолютната истина, достатъчно е да й се възхищаваме, да я обожаваме и да й служим.

Тогава, щом Махапрабху казва: “Вървете във Вриндавана?” какъв е твоят отговор, Парамананда?

Парамананда: “Вриндаван е където си Ти”[1].

Тиртха Махарадж: “Където си Ти, там е Вриндавана”. Така че можете да подадете заявление до кмета на София да смени името на града.

Парамананда: Западен Вриндаван.

Тиртха Махарадж: Защото Махапрабху е тук. “Където и да си Ти, там е Вриндавана.” Ала не е достатъчно да има дадено име на картата. Трябва да създадем атмосферата на Вриндавана. Това е красива задача. И вие всички сте приканени да помогнете това да се случи, да заменим жълтите таксита с рикшавали, които вместо да надуват клаксоните да казват: „Радхе! Радхе!” Докато се случи това, поне започнете да сътворявате атмосферата на Вриндавана в храма, в мисията, в сърцата си. Пожелавам ви това да се случи в сърцата на всички ви, защото където е Махапрабху, това място се превръща във Вриндаван. Където има обожание на Божествената Двойка, това е свято място. И ако някой възпява светите имена на Бога, той ще пречисти сърцето си.

И така, какво е заключението на „Бхагавад Гита”? Върви във Вриндавана! О, междувременно трябва да приключиш с тази битка, но тъй или инак, върви във Вриндавана! Моля ви, приемете това заключение в сърцата си.

Въпрос на Мандари: Гурудев, каква е разликата между това да се молим на Махапрабху и да се молим на Кришна?

Тиртха Махарадж: О, много е просто! Ако се молите на Махапрабху, Той ще ви даде Кришна, а ако се молите на Кришна, Той ще ви даде Махапрабху.

[1] Чайтаня Чаритамрита, Мадхя 3.33

Тиртха Махарадж: “Отдай Ми се, прави каквото ти казвам и Аз ще те защитя.” Всъщност, какво ви предлага този стих?

Кришна Преми: Отдаване срещу закрила. Обмяна.

Тиртха Махарадж: Кое е първо?

Кришна Преми: Отдаването.

Тиртха Махарадж: Да. И така, двамата партньори в тази обмяна, единият е Кришна, Богът, а другият е Арджуна, слугата или приятелят. Кой е в нужда?

Лилаватар: Арджуна е в нужда. Не смятам, че Кришна е в нужда. Ние извършваме задълженията си към света, като в същото време носим Кришна в сърцата си.

Тиртха Махарадж: Добре, това звучи разумно – първо даваме и после Господ също ни облагодетелства. Често забравяме това и очакваме Той да ни даде пръв, пък след това може и ние да му дадем нещичко. А ти какво мислиш, Крипадхам?

Крипадхам: И двамата са в нужда. Арджуна в началото на „Гита” е в голяма тревога, той има нужда да се измъкне от тази ситуация. И разчита на Кришна не само като на приятел. Затова Арджуна е в нужда.

Тиртха Махарадж: Да, мисля, че е очевидно, че Арджуна е в нужда.

Крипадхам: Пък Кришна е в нужда защото говори за любов, а всеки, който говори за любов е в нужда.

Тиртха Махарадж: Нима?

Крипадхам: Обикновено е така.

Тиртха Махарадж: Тогава нека да говорим за любов! Мисля, че днес си в много вдъхновено настроение. Трябва да кажа, да, и двамата са в нужда. Арджуна се нуждае от подслон. Той навярно е малко изплашен от това, което се случва. Но Кришна казва: „О, не се тревожи.” Божествената закрила винаги съпътства отдадените души. “Заяви дръзко, Моят предан никога не е изгубен!”[1] Така че нашето задължение е просто да се отдадем; Негово задължение е да се погрижи.

Арджуна се нуждае от този подслон, от това вдъхновение: “Не се тревожи, просто прави каквото ти казвам, всичко ще бъде наред.” Обаче можем да кажем, че Кришна е дори в още по-голяма нужда. Кришна не е просто пурна, пълен, цялостен, Той не е просто пурнатара, по-съвършен, Той е пурнаттама, върховно цялостен и съвършен. До такава степен, че жадува да сподели това, което има, иска да изрази милостта си. Той се нуждае от партньор за Своята милост. Чия нужда е по-голяма? Арджуна изпитва недостиг, а Кришна прелива.

Така че Кришна е в по-голяма нужда. Понеже Той е по-велик във всички отношения, затова и нуждата Му е по-велика. Казва се, че Кришна е безмерно милостив и упражнява безграничната си милост към Своите предани по безчет начини. Затова нашият единствен дълг е да станем отдадени слуги на Върховни; тогава ще почувствате закрилата Му.

Много е славно да сте обект на нуждата на Кришна. Защото Той търси вас. Нашият Бог е толкова изпълнен, че иска да сподели това, което има. Това звучи ли сектантско? Не мисля. Мисля, че звучи нектарно. Можем само да се молим този нектар да стигне до всички.

[1] Бхагавад Гита 9.31

Изостави всички видове религии и просто се отдай на Мен. Аз ще те избавя от всички греховни последици. Не се страхувай.”[1]

Тук Кришна казва: “Просто се отдай на Мен“, еднонасочено.Това е един прочит на тази строфа. А другото значение е по-дълбокото и мистично разбиране на същите думи. Мам екам шаранам враджа – как можете да изпълните своята върховна дхарма? Ако следвате примера на онези, които са Ми се отдали по еднонасочен начин. А къде можем да се научим на такова еднонасочено внимание и посветеност? Това се случва във Враджа, Вриндавана. Шаранам враджа – приеми подслон във Враджа, в настроението на Враджа, защото там са Моите любими, които са Ми се отдали по еднонасочен начин. Мам екам – те обичат само Мен. Така че това е изключителна преданост. Това е начинът да се изпълни върховната дхарма на човечеството – да поканим настроението на Враджа в сърцата си и в своята практика.

Ахам твам сарва-папебхйо мокшайшями – Аз ще те освободя от всички последици. Кришна говори много лично. Тук Той идва като личен спасител. Защото да изоставиш дхарма – това води до някои последствия. Обаче: „Не се тревожи, Аз ще те предпазя от възможните реакции. Сарва-папебхйо – Ще те спася от всички грехове и греховни последици.”

И така, с посветен ум и отдадени тяло, думи и мисли, трябва да се стремим да действаме според желанието на Върховния Бог. И наш личен дълг е да открием как можем да хармонизираме своя живот с божествените очаквания. Тогава резултатът ще бъде ма шучах – не се страхувай. Ако сме под закрилата на това божествено напътствие, животът ни ще бъде възвишен.

За да се избавим от всички страхове, от всички проблеми и препятствия, които сме създали в предишните си животи и в този живот, трябва да призовем една по-висша сила, а тази сила можем да призовем чрез отдаване. Понякога се случват неочаквани неща – в нормалния, материален живот, а също и в духовния. Но решителният и отдаден бхакта никога няма да се разочарова и обезсърчи.

Въпрос на Рукмини: Бих искала да задам един прагматичен въпрос. Във връзка със задълженията, които имаме, когато скачаме, как можем да разберем дали сме минали под летвата? Когато се отдаваме, понякога някои задължения остават неизпълнени. Как да разграничим кои са онези задължения, от които не бива да се отказваме?

Тиртха Махарадж: Никога не се отказвай! Не подобава на една българка да се отказва.

Рукмини: Може би трябва да попитам как да разберем кои са истинските ни задължения?

Тиртха Махарадж: Веднъж един много извисен ваишнава даде определение за Бхакти Йога. Той каза: „Бхакти Йога означава да започнеш да обичаш всички.” Тогава си рекох: “Уау! Бих искал да започна този процес!” Така че това е смисълът! Стреми се да обичаш, започни да обичаш всеки! Това е нашият основен дълг.

Друг случай: срещнах един бхакта, който още нямаше посвещение, но практикуваше в един храм от много години. Казах му: “Много е лесно! Просто трябва да станем по-добри хора.” А той отвърна: “Леле! Трябва да помисля върху това. През последните шест години не съм чувал такова нещо.” Аз бях удивен – как е възможно?! Би следвало да е очевидно, че в Бхакти Йога става дума за това –  как да станеш по-добър човек!

Затова трябва да сме много внимателни в нашите практики.

[1] Bhagavad Gita 18.66