Sharanagati

Продължаваме с нашето изучаване на „Шримад Бхагавад Гита”. Този път ще прочетем заключителния стих в тази прекрасна творба:

“Сарва-дхарман паритяджя мам екам шаранам враджа ахам твам сарва-папебхйо мокшаишями ма шучах – изостави всички видове религии и просто Ми се отдай. Аз ще те избавя от всички греховни последици. Не се страхувай.”[1]

Ма шучах – не се тревожи! След като в предишния стих Кришна много добре обяснява какви са изискванията за доближаване до Върховния, като например “Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, служи Ми и Ми отдавай почитта си” – това са официалните изисквания – след това в много лично, приятелско настроение Той добавя: “Обещавам ти, че много скоро ще Ме достигнеш, защото си Мой добър приятел.” Така и официалната страна с изискванията, и толкова личната страна на нежното вдъхновение, досущ като приятелска прегръдка, са включени в предишния стих. А тук Той продължава: “Не се притеснявай!” защото и тук Кришна изисква нещо от Арджуна: “Отдай Ми се! Изостави всички останали занимания и се отдай на Мен.”

Ако чуем това послание и се опитаме да го приемем дословно, тогава какво ще бъде вашето разбиране? Това е много висше изискване. “Отдай Ми се и изостави всички останали ангажименти.” Той казва: “Сарва-дхарман паритяджя – остави всички други дхарми, всички останали задължения в човешкия живот.” Ако сме фанатици, ще си речем: “О, трябва да прекратим всичките си дейности и да се преместим в ашрама”. Местенето в ашрама е добра идея, обаче да се изоставят отговорностите – това не звучи добре. И точно както в случая с Арджуна, Кришна искал да постигне това, че той да изпълни най-висшия си дълг.

За тази цел трябва да определим кой е нашият най-висш дълг. Четирите основни цели на човешкото съществуване са дхарма, или добродетелта, религията; втората е артха, да се създават някакви блага; третата е кама, вашата емоционална сфера на общуване; и четвъртата е мокша, вашето освобождение, духовното ви бъдеще. Отвъд тях имаме парам-дхарма и тя е бхакти, божествената любов. И така, всички останали дхарми трябва да бъдат изоставени. И „отдай се на Мен” – накратко казано: „прави каквото ти казвам.”

“Мам екам шаранам враджа.” Екам означава ек, един. Мам – бъди предан на Мен, тъй като Аз съм единственият желан обект, едничката цел. Екагра – еднонасочено внимание, посветеност.

И така, как да изоставим всичките си задължения? Ние имаме толкова много задължения. Трябва ли да ги изоставим с един голям скок? Това трябва да бъде духовен, вътрешен скок. Всъщност, можете да изоставите нещата по два начина, както при високия скок. Има я летвата и можете да минете над или под нея. По същия начин, вие имате някакви задължения. Можете да изоставите задълженията си като не ги изпълнявате – това означава, че минавате под летвата. А можете да изоставите задълженията си като ги надхвърлите, като скочите над летвата. Ако изпълняваме най-висшия си дълг, това означава, че надхвърляме останалите си задължения. Като обичаме и служим на Кришна, всичките ни останали задължения и изисквания са осъществени.

И така, за да изпълним нещо изцяло, трябва да осъществим нещо по-висше. За да изпълним всички човешки дхарми, всички различни цели в живота, трябва да извършваме парам-дхарма, върховната заетост.

[1] Бхагавад Гита 18.66

“Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така със сигурност ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това, защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Въпрос на Крипадхам: Възможно ли е да погледнем на този стих по различен начин? Във Втора Глава на „Бхагавад Гита” Арджуна казва на Кришна, че Го приема за свой духовен учител. И в крайна сметка този разговор е между Арджуна и Кришна, всъщност Кришна говори на Арджуна. Ако гледаме на този разговор като на разговор между гуру и ученик, може би тази инструкция се отнася до ученика спрямо учителя? Защото, в края на краищата, ние не вярваме в Кришна, ние не знаем кой е Той. Единствената вяра, която имаме, е в нашия учител. Накъдето ни води, там отиваме.

Тиртха Махарадж: В ада?

Крипадхам: Наскоро си мислех, че ако моят Гурудев ми беше проповядвал не за Кришна, а – да речем – за ярката светлина, обаче по същия начин, в същото настроение, дали щях да следвам ярката светлина? И отговорът бе: да, щях да я следвам.

Тиртха Махарадж: Но как може влюбеният в черната светлина да проповядва за бялата светлина? Невъзможно е! Невъзможно е да е по същия начин!

Но това е много хубава гледна точка, което спомена. Мисля, че твоят духовен учител е много удовлетворен. Защото Арджуна има многообразие от раса, от отношения с Кришна. На първо място те са роднини. Второ – те са приятели. И са, така да се каже, съратници. А тук, в началото, Арджуна казва: “О, аз съм Твой отдаден ученик. Моля Те, напътствай ме кое е най-добро за мен! Малко съм объркан.”

Добрият ученик всъщност е като теленце. В какъв смисъл? Не в смисъла, че се измъква и тича нагоре-надолу. Но в смисъл, че ако кравата види теленцето, тя ще дава повече мляко. Така че Арджуна се държи като добро теленце. А понякога теленцата притискат вимето толкова силно: “Дай ми още мляко! Дай ми още мляко!” По същия начин и Арджуна притиска Кришна: “Покажи ми и божествената си форма! Аз съм Твой отдаден ученик, обаче покажи ми нещо по-вълнуващо!” ала после му идва малко в повече: “О, да, това е много хубаво, но върни се в изначалния си облик, прекалено много е за мен!”

Така че виждате, в това има многообразие от отношения. Но Кришна, по много великодушен начин, винаги признава приятелството си с Арджуна. Кришна нарича Арджуна: “О, Мой скъпи приятелю!” И това показва този толкова щедър и благороден подход на висшестоящия.

Но както и да е, Арджуна казва: “Ти си моят гуру,” а сетне казва: “Ти си моят Бог!”, нали?

Крипадхам: В песента „Самсара” е същото, Гурудев.

Тиртха Махарадж: Да. Препоръчва се да виждаме Бога в нашия духовен учител. Затова този извод, че трябва да вложим вярата си в своя духовен учител, е правилен.

Обаче кой е окончателният духовен учител? Ади-гуру е Кришна. Това никога не се променя. Самаста-гуру, или множеството от гуру, може да се променя. Защото едното слънце се отразява в много малки водоеми. Така че самаста-гуру, многото гуру, са отражение на оригиналното слънце. И в определен смисъл едно водохранилище може да бъде заменено за друго. Но таттва не се губи. Може личният гуру да бъде изгубен – поради раздяла, смърт или по някаква друга причина – ала същината, таттва, никога не се губи. Гуру като принцип никога не е изгубен. Защото това е божествена милост, а тя никога не се губи!

Но веднъж един мой приятел ме запита в много съкровен разговор: “Може ли да ми кажеш нещо?” “Да, разбира се!” “Ако твоят гуру беше проповядвал будизъм, щеше ли да станеш будист?” И аз казах: “Най-вероятно да.”

Защото в началната фаза тази връзка с Шри Гуру е като любовна история. Не можеш да обясниш защо, но просто си привлечен. Защо? Защо ме обичаш? Не знам! Нима можете да дадете обяснение за любовта, за чувствата? Смятам, че е невъзможно. Чувствам се щастлив, че той проповядваше кришна-бхакти.

Ямуна: Щеше да се чувстваш щастлив и ако беше проповядвал будизъм.

Тиртха Махарадж: Но то се случи по този начин, така че няма какво да направя.

Затова можем да заключим, че взаимоотношенията между гуру и шишя не е просто да се следват някакви инструкции, не е просто официално встъпване в някаква духовна школа. Но това е връзка на обич. Много същностен, много мощен досег на любяща връзка между душа и душа. Това е и божествен шанс. Изучавайки предмета ние се научаваме как да правим нещата както трябва. `

И така, тази първоначална вяра във Върховния трябва да е много чиста. Тогава Той ще ви насочи по верния път, ще ви отведе при точния учител, ще премахне всички ненужни препятствия – вътрешни анартхи и външни капани. Тази есенциална, съкровена, изначална вяра трябва да бъде подхранвана и поддържана по време на целия път. Толкова много неща могат да се променят в живота ни. Но това трябва да е неизменно. Тази посветеност трябва да е неизменна.

[1] Бхагавад Гита 18.65

“Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така със сигурност ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това, защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Това е най-великият идеал: “Винаги мисли за Мен.” След това някаква по-формална, по-организирана връзка: “Стани Мой преданоотдаден.” Това означава: следвай този набор от правила, живей по такъв и такъв начин, действай по такъв и такъв начин. После Кришна казва и: “Обожавай Ме.” Затова ние поднасяме обожание на Кришна и почит на гуру. Това е безопасният начин – обожание към Върховния и уважение към учителя. И “Поднасяй Ми почитта си. Така ще дойдеш при Мен без съмнение.”

“Мисли за Мен, стани Мой отдаден, обожавай Ме и Ме почитай.” Това е като официален списък какво да се прави. Ала сетне Кришна заговаря много лично. “Обещавам ти това!” Само си представете – Бог ви дава обещание. Не вие трябва да му давате дума, а Той ви дава дума. А в началната степен ние вярваме на думата Му. “Обещавам ти, че ще Ме достигнеш, защото си Ми много скъп приятел.”

В този стих се разкрива едно много есенциално послание, показващо, че отвъд официалните изисквания, съществува огромно желание за личен досег, и от двете страни. Изначалната позиция на Арджуна показва, че не страхът от Бога, а приятелството, позитивната връзка с Бога е онова, което помага. А жестът на Кришна: “Давам ти обещанието си, давам ти думата си, че ще Ме достигнеш, се дължи на това любящо, волно, естествено, спонтанно чувство на Арджуна. В това е красотата на бхакти! Бхакти не е някакъв официален път към Бога. Тя е спонтанен, изпълнен с обич път

И истинската вяра помага в това отношение. Определенията за вяра са много, според нивата на разбирането ни. Но в крайна сметка можем да кажем, че вярата е убеденост, до която достигаме чрез любов, чрез практикуване на божествена любов. Това е истинска вяра.

Затова, моля ви, винаги мислете за Кришна, станете Негови отдадени, обожавайте Го и Му отдавайте почитта си. Аз ви обещавам, че по този начин ще стигнете при Него. Защото сте Му много скъпи.

[1] Bhagavad Gita 18.65

“Винаги мисли за Мен”[1] включва два аспекта – когато сме заедно и когато сме разделени. Ако някоя омъжена жена си има любовник, макар да има съпруг и да служи на съпруга, тя през цялото време си мисли за любовника. Заедно сте с някого и търпите присъствието му. А с друг сте разделени и не можете да изтърпите раздялата, винаги мислите за него. Но това е един вид измама, нали? А когато мамите, трябва много добре да владеете ума си. Защото… кажете ми две често срещани мъжки имена.

Ямуна: Тодор и Петър.

Тиртха Махарадж: Добре! Ако съпругът ви е Тодор, а любовникът Петър, и ако искате да сервирате вечерята у дома, не казвайте: “О, мой скъпи Петър, заповядай да се нахраниш.” Защото той ще се сепне: каква е тази промяна в имената?! Така че ако сте в подобна ситуация, трябва да сте много овладени. Затова такава жена трябва да служи на съпруга си дори по-интензивно, за да бъде той напълно удовлетворен и да не се досеща, че нещо става. И така, скъпи съпрузи, бъдете внимателни! Когато получите допълнително халва за вечеря, премислете два пъти какво се случва.

Разбира се, бихме могли да измислим историята и в обратния вариант – че съпругът си има любовница. Ала тъй като нашата главна фигура е Кришна, а ние сме заети тук в толкова много различни връзки и взаимоотношения между хората, но искаме да мислим за Него, това е много подобно. “Мисли за Мен.” Ако сме разделени, умът ни повече тече към Кришна. Затова се казва: всички срещи започват с раздяла. Без раздяла няма среща, няма единение. Затова ние почитаме раздялата, защото тя ще доведе единението.

И така, „мисли за Мен” – когато имам постоянната компания на някого, започвам да го пренебрегвам, да не го уважавам, да го приемам лековато, да го приемам за даденост. Нали, много пъти става така.

Например, само си представете, че Кришна влиза в храмовата стая. Леле! Всеки е изненадан и е в екстаз: “Ето Го нашият Кришна! Да, Той е син! Дхотито Му е жълто, камъкът каустубха си е там, пауновото перо също, флейтата е в ръката Му – значи това трябва да е нашият Кришна!” О, и ние започваме да танцуваме. Толкова е екстатично! Добре – първи ден. Втори ден: “О, ето Го нашият любим Кришна!” и т.н., и т.н., но вечерта сте уморени от толкова много танци. Обаче владеете ума си и казвате: “Това е божествен екстаз. Може да съм малко уморен и да се нуждая от почивка, но това е илюзия, не, не, не!” Трети ден: “О, ето Го нашият Кришна. Добре, Той иска да танцуваме…” Четвърти ден: бягате в съседната стая. Такава е човешката природа: което имате, не го цените; което нямате – него искате.

Затова „мисли за Мен, винаги мисли за Мен” включва тези два аспекта. “Независимо дали си с Мен или сме разделени, ние сме свързани.” Същото е и с духовния учител. “О, Гурудев ще дойде след половин година! Късметлии сме, имаме още време да свършим онова, което ни е дадено като служене”. После, с наближаването на момента, желанието ви да спрете времето става все по- и по-силно. Обаче не можете да спрете времето. И така, щастливият миг на срещата с духовния учител идва. Първата сутрин той се усмихва, ала след лекцията ще попита: “Хей, мой скъпи синко или дъще, какво научи през изминалата половин година? Как вървят служенията ти, какво изпълни?” Тогава копнеете за друго измерение на времето – да лети. За да може някак да преживеете тези мигове.

И така, единението и раздялата са за наше добро, за да донесат повече интензивност.

[1] Бхагавад Гита 18.65

Вярата, какво е вярата? Тя е най-могъщата сила, която притежава едно човешко същество. Шрила Шридхара Махарадж казва, че тя е единствената сила, която може да прехвърли мост над пропастта между сегашното ни положение и съвършенството. И така, той казва, че вярата е най-голямата ви мощ. Дори тези, които казват: “Аз не вярвам,” те също имат някаква вяра. Но ако съсредоточим вниманието си повече върху духовния път, да, в началото нашата вяра е много мъглява и много слаба. Стремим се да намерим теми, които са лесно приемливи за нас. Ала можем да кажем, че вярата в началото е фокусирана върху вярвания или суеверия. И понякога правим грешката да отъждествяваме методите или инструментите с целта. Това е каништха, начинаещо ниво. Имате някакво търсене, някакъв импулс, божествен подтик, но не можете да го насочите правилно. И тъй като този свят е пълен с измамници и измамени, големи късметлии сте ако успеете да избегнете капаните по духовния път.

Обаче как да избегнем тези капани? Трябва да имаме мъничко начална, чиста вяра. Затова от началото трябва да посветим живота си на Всевишния, трябва да изразим желанието си – искам да дойда при Теб! И ако това е достатъчно искрено желание, то ще ви остане за цял живот.

И след това, по-късно, започвате да развивате вярата си. Започвате да вярвате в определени формалности, после започвате да вярвате в определени хора, готови сте да отдадете живота си на другите, следвате дадени правила и практики, влагате вярата си в тези практики. А понякога допускате и грешки. Включете грешките в своите практики. Но ако тази първоначална вяра е чиста, ако дарът ви за Върховния е бил искрен, тогава Той ще ви помогне да премахнете лъжливите си „духовни” илюзии.

Защото нашият ум е така зает с толкова много различни дейности и теми. Понякога даже и в духовната сфера. Но Кришна иска от вас да се съсредоточите изцяло. Затова Той премахва всички други обекти – дори на вярата и вниманието ви – за да можете накрая да се концентрирате напълно върху Него.

Умът е сравнен с лебед. Лебедите са много красиви по природа, имат дълги шии и потапят главите си под водата. Имат много грациозни движения и когато плуват в някое лотосово езеро, гмуркат главите си до лотосовите стъбла. Това е най-доброто обкръжение за ума. Нека лебедът на вашия ум положи главата си в стъблото на лотоса в езерото на Кришна. Това е съвършенството. “Винаги мисли за Мен.”

И така, от началната степен на вяра трябва да стигнем до посветеното, пълно, цялостно ниво на вяра. Така че можем да кажем, че да се мисли винаги за Кришна е възможно по този начин – като научим лебеда на своя ум да поставя главата си в стъблата на лотосовите цветове.

Има една красива молитва: “Не знам кой ще е сетният миг на живота ми, когато ще съм неспособен да владея действията и мислите си. Затова по-добре моят ум да започне да скланя главата си в стъблото на Твоя лотос.” “Винаги мисли за Мен” – това е възможно така. И можем да сме сигурни, че всички лъжовни концепции ще бъдат отстранени ако тази изначална, първа вяра или посветеност са били чисти и искрени.

“Ман-мана бхава мад-бхакто мад-яджи мам намаскуру мам евайшяси сатям те пратиджане прийо ‘си ме – Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така несъмнено ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Ако искаме да открием същината на всички учения, на многото стотици стихове и напътствия, включени в „Гита”, трябва да търсим в последните глави. А есенцията, смисълът на този стих, се повтаря на доста места в „Гита”, показвайки, че съществува емоционален подход към Върховния. Защото много пъти се опитваме да търсим по най-различни начини – чрез анализ, чрез действие, чрез знание или отречение, чрез сила или чрез други методи, ала всъщност най-прекият досег с Върховния е любящият подход.

И какво казва Кришна в началото? “Винаги мисли за Мен.” Колко пъти сте чували този стих? Стотици, хиляди пъти, нали? Колко пъти учителите ни са казвали: “Мислете за Кришна”? Няколко думи, но е нужен цял живот да ги осъзнаем. Ман мана – умът ти да е в Мен. И така, ето го това ваше толкова специално качество – умът. Той трябва да бъде свързан с Върховния. Можете ли да сторите това насила: “Сега ще седна тук и ще мисля за Кришна”? Може и да е възможно за няколко минути, обаче после ще си спомните онова, за което не бива да си спомняте. “Трябва да забравя за всичките си материални занимания. Трябва да забравя за илюзията. Илюзия?” Незабавно умът наостря уши и илюзията става по-очарователна. Илюзията върши голяма работа. Тя добре си изпълнява служенето. Ако вие си изпълнявахте служенето по същия начин, тази мисия би процъфтяла. Защото илюзията проповядва много мощно – обещава много и дава много! На пръв поглед, тя задоволява желанията ви. Казват, че следващата кола ще е по-бърза – и тя наистина е по-бърза. Или че новият ви компютър ще е два пъти по-мощен – и той е. При все това, нещо липсва от всички оферти на илюзията и това е истинската заетост за ума.

Така че не е достатъчно, а и на практика е невъзможно, насила да се съсредоточи умът върху нещо. По-добре да открием естествената заетост на нашия ум. За щастие, казват, че Кришна е привлекателен. Така че Той е най-добрата тема за ума. Той улавя вниманието. И тогава това качество, тази функция на нашия ум по естествен начин се втурва към Него.

Чували сме също много пъти за различните функции на ума – мислене, изразяване на воля и чувстване. Това означава, че трябва да свържем всички тези функции с Върховния – да мислим за Него, да посветим волевите си усилия на Него и в крайна сметка да Му посветим и чувствата си.

“Винаги мисли за Мен”. Тази способност на ума е много полезна за човешките същества, защото знаем, че овладеният ум е най-добрият приятел. Но неовладеният ум е най-лошият враг. Затова по-добре да се сприятелим с ума си. А най-добрият начин да успокоим ума е да мислим за нещо удовлетворяващо. Нашият ум има силата да подбира – приема каквото харесва и отхвърля каквото не харесва. Но Шрила Прабхупада винаги казва, че трябва да бъдем интелигентни и да търсим най-висшата цел. Това означава – използвайте ума си да избере най-добрата опция. Санкалпа-викалпа, приемане и отхвърляне – това е функцията на ума. Ала на по-висше, на духовно ниво, умът започва да действа по различен начин. Нашата сила на волята, нашата санкалпа, желанието, решимостта ни са слаби. Силата на волята на Кришна е могъща – до такава степен, че Неговата воля се нарича сатя-санкалпа. Това означава, че желанията Му се сбъдват без никакви специални усилия. За Него е достатъчно да си помисли нещо и то просто се случва. Ами вие? Като си помислите нещо, то случва ли се? Понякога да. Например, когато си мислим за проблеми, те ни сполитат. Или ако започнем да си създаваме демони, вътрешни тъмни сили, те ще ни уловят. Но по същия начин, ако мислим за Върховния, ако мислим за нещо много чисто, ако вземем решение: „Аз ще посветя живота си на божественото,” това също ще се случи. Нима това означава, че вярата ни е умствена измислица? Тази вяра лъжлива ли е или истинска? Надяваме се, че е истинска.

[1] Бхагавад Гита 18.65

Раса Лила: Аз още съм съвсем нова в бхакти.

Тиртха Махарадж: Аз също.

Раса Лила: Има много различни неща, които вършите в ежедневната си практика…

Тиртха Махарадж: Не, аз винаги идвам тук, сядам и давам лекция.

Раса Лила: Имам предвид общо… И едно от нещата, които ми е много интересно, е как повтарянето на маха-мантрата 108 пъти на ден помага на човека? Каква е причината за това?

Тиртха Махарадж: Опитай и ще видиш. Мога да говоря за много чудеса, но това са само думи. Трябва да го преживееш.

Раса Лила: Имам още един въпрос. Споменахте пречистване на ума. Как пречистваме ума?

Тиртха Махарадж: Като повтаряме маха-мантарата 108 пъти на ден.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, първият стих от „Веданта Сутра” е “Атхато брахма джигяса – нека запитаме за Абсолюта”. А последният стих е “който постигне, никога не се завръща”. Бихте ли ни казали моля нещо помежду?

Тиртха Махарадж: Помежду повтаряме маха-мантрата 108 пъти на ден. И така, в началото има запитване, следва практиката и накрая няма да се завърнеш.

Въпрос на Кришна Прия: Казва се, че трябва да приемаме това, което е благоприятно, и да избягваме онова, което е неблагоприятно. Забелязвам в моя живот, че неща, които преди съм харесвала, или взаимоотношения с хора, които преди са ми били сладки, сега не са ми интересни и не са благоприятни. От друга страна се казва, че трябва да помагаме на хората. Дали е добре да се прекъснат тези връзки или да се опитваме да помагаме и да проповядваме на тези хора, въпреки че не се интересуват?

Тиртха Махарадж: Можеш да пробваш, но ще видиш какъв ще е резултатът. Не ти ще прекъснеш връзката с тях, но те ще прекъснат връзката с теб.

За проповядването също има умение. Недей да слисваш хората в името на проповядването. “Проповядването ми е толкова сериозно, че всички се разбягват. Аз съм такъв силен бхакта!”

Веднъж чух – и това е толкова болезнено за мен – веднъж чух от един храмов президент: “Ние сме толкова сериозни, че за една година 70% от хората, които посещават, ще си тръгнат!” Зачудих се: ако проповядването ти е толкова ефективно и грижата ти като храмов президент за поверените ти бхакти е толкова „добра” и „очароваща”, че от десет човека седем ще избягат – трябва да се замислиш, скъпи мой, какви ги вършиш! Дори и трима да избягат, трябва да се вгледаш в себе си. Какво да говорим за 70 % разочаровани! Чакай малко, грешката не е у другите. Ако не можеш да поддържаш хората щастливи в техните практики, това е твоя грешка. Затова недей да си такъв горд храмов президент! “Колко хубаво умея да обезсърчавам хората!” Никога! Дори една душа да е изгубена, трябва да плачеш.

Така че проповядването е изкуство. И кой е най-добрият начин за проповядване? Практиката.

Старайте се да бъде сериозни. Защото най-напред трябва да постигнете нещо, за да раздавате нещо. Първо събираш, сетне споделяш. Преди да имаш каквото и да било, как можеш да споделяш?

Но е вярно, че щом промениш ценностната си система, нещата, които преди са били много привлекателни, се превръщат в празни мехури. А онези идеали, които са били така отдалечени от нас, ни стават толкова естествени. Като смирението, или безкористното служене, или възпяването на имената – те ще се приближат.

Въпрос на Камен: Искам да се върна на темата за страха. Когато децата ми се родиха, започнах да се вглеждам в себе си и в другите родители и с ужас открих, че единственият начин да науча децата на нещо е чрез страх, под каквато и да било форма. Дали това е някаква позитивна страна на страха? Или е просто грешка?

Тиртха Махарадж: Хм, много труден въпрос. Дани, имаш ли нещо да добавиш?

Дани: Исках да кажа, че не съм съгласен, че страхът е най-лесният или единственият начин да ги научиш, но се замислих, че не съм имал много трудни деца.

Тиртха Махарадж: Ами, аз също се надявам, че страхът и това да наплашиш децата не е единственият начин да ги научиш. Но ако се нуждаем от някакви напътствия за обучението, можем съвсем спокойно да се обърнем към шастрите. Да речем, нека разгледаме детството на Кришна. Там ще откриете примери за много сладостни взаимоотношения, а също и за наказания. Така че майка Яшода не винаги се отнася с Кришна само мило. Понякога тя тича след Него с пръчката. Затова недейте да вярвате на всичко, на което ви учи тази твърде либерална, нов тип психологическа образователна система. “Не трябва да се караме на децата, защото тяхното малко – или голямо! – фалшиво его ще бъде натрошено”- ами да, това е целта! Трябва да ги научим къде са границите. Така че в шастрите не виждаме само нежност. Обаче има много обич. Дори да има наказание, зад него се крие любов.

Има един апостол на този нов вид обучение, не си спомням името му, но името му няма значение; и какво станало със сина му? Самоубил се е. Така че толкова относно либералните идеи в обучението. Трябва да има правила. Може би сега звуча ултра ортодоксален, но да, такъв съм. А също съм и морално консервативен. И културно класически. Така че това са трите принципа: ортодоксална ценностна система, консервативен морал и класическа култура.

Затова понякога можете да използвате пръчката. Но на майка Яшода й се наложило доста да се потруди, за да използва пръчката. Цялата й коса се била разпиляла, половината й сари се размотало междувременно и започнала да се поти, защото малкият Кришна е много бърз, пък тя е много бавна. Така че ако искате да накажете Бога, ще трябва здраво да се потрудите. И не е достатъчно само вашето усилие, нужно е и Неговото съгласие.

Не мисля, че страхът е единственият начин да напътстваш едно дете. Също както не смятам, че страхът и това да наплашиш човека е единственият начин да напътстваш един ученик. Защото задълженията на бащата много приличат на задълженията на гуру. Налага се да постигат целите си въпреки нежеланието на своите синове или ученици. Нали, такъв е дългът на гуру и на бащата – съвсем подобен. И в сина, и в ученика има съпротива. Те излизат с всички извинения защо да не направят нещо. Така че си мисля, че напълно разбирам какво имаш предвид. И се надявам ти също да разбираш моята позиция. Защото ти имаш само две деца, пък аз…

Затова, не знам какво е вашето усещане, но аз не съм строг. Строг ли съм, Парамананда?

Парамананда (прочиства си гърлото):…

Тиртха Махарадж: Благодаря ти, това беше удовлетворителен отговор. Може понякога да чувствате или да си мислите, че съм, но трябва да ви кажа, че аз съм една опитомена версия на себе си. Дори само на себе си, какво да говоря за моя Гурудев. Но за да прилагаш любящ метод са ти нужни партньори. Защото ако страхът ми помага да се настроя към по-висши принципи, тогава се старая да се държа по-добре. Ако не се чувствам смазан пред своя духовен учител на всяко второ посещение, може да започна да приемам нещата много лековато. Така че, нуждая се от партньори.

Камен: Може би също и от време.

Тиртха Махарадж: Времето е на моя страна.

Въпрос на Манджари: Искам да попитам за страха. Съществува ли страх в духовния свят? И каква е разликата между него и материалния страх?

Тиртха Махарадж: Хм. Историята се повтаря. Преди двадесет и пет години някой зададе същия въпрос на Гурудев. Може ли да повторя това, което чух на онази лекция? Но въпросът беше малко по-специфичен. Въпросът гласеше: “Гурудев, знаем, че животът е страдание. Обаче в шастрите, в „Кришна Бук” можем да прочетем, че гопите страдат толкова много от раздялата с Кришна, че умират! Тогава каква е разликата между духовен живот и материален живот – навсякъде страдание.” Тогава Гурудев започна да обяснява: “О, има голяма разлика между двете! Защо? Защото материалното страдание е ограничено и в даден момент ще свърши. Духовното страдание е безгранично и никога няма да свърши!” Така че ние бяхме „успокоени”. Доволни ли сте? Направили сте погрешния избор.

Но встрани от шегата – кое е по-интензивно чувство – щастието или страданието?

Манджари: Страданието.

Тиртха Махарадж: А кое е най-висшето измерение в живота?

Ямуна: Интензивността.

Тиртха Махарадж: Тогава, щом търсим интензивността, нека сме готови междувременно на малко страдание. Това е философия. Между раздялата и единението, раздялата е по-силна. Махапрабху я е прославил като най-висшия принцип, най-висшето постижение. Вие също можете да видите и да почувствате какво е когато сте заедно с бхактите и когато не сте. Много е хубаво да се радваме на компанията на бхактите, обаче е по-интензивно когато сме разделени.

Същото е казала и Кунтидеви. Тя се молела за повече страдание. Защото рекла: “Всеки път, когато се намирахме в много трудна ситуация, можех да се моля толкова дълбоко, толкова искрено. Усещах Те толкова близо до нас. Сега всичко е наред, изгнанието свърши, спечелихме войната, възвърнахме си властта, всичко е наред, обаче къде си Ти?! И къде съм аз?!”

Но не се тревожете, това е щастливо страдание. Удовлетворяващо.

Въпрос на Крипадхам: Моят въпрос е свързан с въпроса на Манджари. Какво е настроението на страдание в материалния свят и какво е настроението на страдание в духовния свят?

Тиртха Махарадж: Настроението на страдание в материалния свят е обнадеждено. Естественото духовно страдание е безнадеждно. То е опустошително. А кой е най-добрият пример за това? Махапрабху. Той е като златен вулкан от божествена любов. И магмата, изригванията са толкова диви, че почти те погубват, ала в същото време са толкова сладки, че те съживяват. Ние не можем изобщо да разберем природата на божествените чувства със своите ограничени материални сетива. Точно както е много трудно да се разбере божествената любов по преживяванията на материалната „любов”, по същия начин е много трудно да бъде разбрано духовното „страдание” въз основа на материалния опит. Защото тук принципът е, че всеки се стреми да извлече повече щастие и всеки се опитва да избегне страданието. Обаче какво казват гопите на Кришна?

Съдбата на човека е написана на челото му. Количеството страдание и щастие са предопределени – колко ще получиш. И без значение колко се стремиш да избегнеш страданието и да спечелиш повече щастие, то ти е писано. Затова другата сутрин, като се погледнете в огледалото, разгледайте челото си, какво пише там –преди арати и след арати. Преди виждате хоризонтални линии. След като си нарисувате тилака, виждате вертикални линии. Така че има шанс да пренапишете съдбата на челото си.

Но тогава гопите добавили: “Може би такава е нашата съдба? Но не сме очаквали, че ще е толкова тежка. Раздяла с любимия… “Атах шри-кришна-намади на бхавед грахям индрияйх севонмукхе хи джихвадау сваям ева спйуратй адах – Човек не може да разбере името, формата, качествата и забавленията на Кришна; не можем да ги разберем с ограничените си материални сетива. Севонмукхе – но ако имате това настроение, това отношение на сева, на служене, тогава ще разберете.”[1] Той ще ни го разкрие. Затова ние се стараем да прилагаме този метод, стремим се да развиваме посветеността си; затова се опитваме да извършваме практиката си, садхана, и се молим за благословиите на Върховния.

Въпрос на Крипадхам: Тъй като ние не сме абхай, не сме безстрашни, от какво трябва да се боим?

Тиртха Махарадж: Мога само да цитирам един от духовните си братя, който беше написал в книгата за вяса-пуджата на Гурудев: “Моля се на Кришна да мога живот след живот да не изгубвам гледката на отпечатъците от твоите стъпки.” Така че можете да се боите да не забравите Кришна. Да не изоставите доброто общуване. Но ако сте под божествена закрила няма страх, единствено осъществяване. Ако можете да се откажете от вторичната си природа, от материалната природа, която сте придобили, тогава автоматично се установявате в първата си, изначална природа. Тогава няма страх. Затова Шрила Шридхара Махарадж казва, че духовен живот, духовен напредък означава, че от земите на страха стигате до земите на посветеността. Това е разстоянието, което трябва да изминем – от земята на страха трябва да дойдем до земята на отдаването. Моля ви, запишете го, защото това е много важно. Недейте да забравяте: нашият процес ни води от областта на страха в света на блаженството и щастието.

Въпрос на Гиридхари: Гурудев, лесно е да разберем страданието в материалния свят. От една страна има страдание, от друга страна има щастие – като захарчето и тоягата. Смисълът е ясен – ние се учим. В духовният свят какъв е смисълът на страданието? Единствено да се вкуси това сладко страдание или има нещо скрито зад това, някаква цел, някакво усъвършенстване, както е тук?

Тиртха Махарадж: Да, материалното щастие и страдание са като съвсем базисно обучение. Това е добро, това е правилно, онова е неправилно. Действие – последица. Духовното небе е различно. Това не е кармичната мрежа от действия и последици, това е въпрос на раса.

Но не бива да имаме неправилно виждане за духовното небе. То не е място на страдание. То е място на вечно щастие, блаженство. Така че дори страданието там е блажено. Затова казах, че не можем действително да разберем божествената природа, божествения принцип.

В Гокула Вриндавана, в земната Вриндавана, раздялата съществува. Но в Голока Вриндавана е по-скоро самбхога, по-скоро е среща. Ако съществува раздяла, причината е единствено, за да усили вкуса на единението.

[1] Бхакти Расамрита Синдху 1.2.234

Досега видяхме трудния живот на саннясите и още по-трудния живот на грихастхите. Може би съществува друга опция? Кришна, разполагаш ли с по-лека версия? Това е прекалено сложно! И какво казва Той по-нататък? “Изучаване на Ведите, въздържание и простота.”[1] Това са изискванията за брахмачарите. Бедните брахмачари! Никакво сетивно наслаждение, само въздържание. “Отречението е насъщното ми чапати”

И в какво се състои отречението на един брахмачари? Той трябва да работи усърдно без надежда да се наслаждава на плодовете. Понякога хората си мислят, че животът на брахмачари е много прост – просто пееш, танцуваш, ядеш и не вършиш нищо. Това вярно ли е? Не е вярно, защото се стремиш да работиш така, че всичките ти плодове да са посветени на Кришна. Опитайте, опитайте веднъж да видите какво е, какво е усещането да работиш здраво и да трябва да се откажеш от всичко. Вътрешното чувство е много трудно – да бъдеш толкова безкористен. Затова Ведите много възхваляват брахмачарите. Казват, че те са славата на целия свят. Всички различни живи същества славят брахмачарите. Защо? Защото брахмачарите живеят според Брахма, според божествеността. Брахмачария е много духовен начин на живот, много богоотдаден.

След това се споменава простотата. Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур е казал, че религията е простота. Вие какъв усещате живота си – сложен или простичък? Ние всички сами си оплитаме мрежа. Много пъти сме досущ като един пашкул. Копринената буба е много заета. Тя непрестанно тъче копринена нишка. И е толкова заета да произвежда тази копринена нишка, че няма къде да я складира. Затова, напрягайки мозъка си, казва: “О, не мога да я поставям в една линия, така че ще я слагам ей така, като спирала.” Тя си казва: “Ето така, ще сложа нишката си така…” Така, онака, и в крайна сметка се оказва в капан. Така и ние ако преусложняваме живота си, накрая ще свършим в пашкул. Това е мрежата на нашите действия и последици. Хората имат една специална част от тялото, която е изключително преусложнена. Това е умът. Той прави всичко много сложно, затова по-добре нека пречистваме ума.

Третата дейност на брамачарите е изучаването на Ведите. Веднъж, когато Шрила Шридхара Махарадж имал още съвсем малко ученици брахмачари в неговия храм, един от тях казал: “Не мога да остана, тръгвам си. Не издържам повече. Трябва да си отида! Трябва да избягам… ” Много е болезнено, когато някой от твоите братя и сестри е толкова обезсърчен, че иска да изостави духовната практика. Шрила Шридхара Махарадж отишъл да поговори с него и започнал да му обяснява: “Хей, но ти се справяш толкова добре. Не се ли радваш да си част от тази школа? Нима не знаеш, кои са съучениците ти? Нарада Муни! Брахма! Те също са се обучавали в тази школа. Как така не си удовлетворен с тях?” И какво се случило? Нашият приятел останал. И то останал завинаги. Затова никога не забравяйте, Нарада е ходил на същото това училище. Всички полубогове са в списъка с чакащите да се запишат.

Така че вие сте толкова прославени задето сте в школата на према-бхакти! Изучаване на Ведите за нас означава това – как да правим бхактите щастливи, как да служим на духовните си учители, как да възпяваме светите имена правилно, как да се избавим от фалшивите си привързаности. Това е, на което се учим. Как? Като се обучаваме да готвим, да правим гирлянди за муртите, като изучаваме шлоките от „Бхагавад Гита”, като разпространяваме прасадам и книги, като каним хора и им казваме: “Хей, вие не сте тези тела. Недейте да си умирате глупави.” Има толкова много начини да се служи на Кришна. Така че правете го!

От това можете да видите – няма лесен път в бхакти. Трудно е за саннясите – пречистване на съществуването, Боже мой! Трудно е за грихастхите – да споделям това, което имам, ух! И е много трудно за брахмачарите – да бъдат простодушни! Така че трябва да предупредя всички ви докато е време – недейте да следвате този път!

Кришна Прия: Твърде късно е!

Тиртха Махарадж: Тогава какво да сторим?! Направили сме погрешния избор. Но след като сме дали думата си, след като сме се обрекли на Бог, на гуру и ваишнавите, трябва да се покоряваме. Нашите ачарии казват: животът е страдание, нека да страдаме за Кришна. Аха, и ето го резултатът от страданието за Кришна – вие се смеете!

Разбира се, това е съвсем базисна информация и въведение в който и да било вид духовни и нравствени дейности. Тъй като вие сте добри практикуващи, ще знаете как да прилагате тези принципи в личния си живот.

[1] Бхагавад Гита 16.1-3