Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Следващото качество е себеконтрол. “О Боже мой, себеконтрол! Това е толкова трудно! Аз не съм официален бхакта. Не съм бхакта от ашрама. Аз съм рага-марга[1] пък и Кришна се намира в сърцето на всекиго, така че защо е нужно да бъдем толкова стриктни? Дори Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Даже и мъдрецът постъпва според собствената си природа.” Каква е причината да бягаме от тази природа, да потискаме тази природа? Това е шастрично! Не искам да потискам тази природа, искам да се наслаждавам на живота! Ах, себеконтрол!”

Всъщност, аз се възхищавам на семейните бхакти. Защото онова, което им е било невъзможно като брахмачари или брахмачарини, те с радост го правят когато са бащи и майки. Случва се толкова естествено! Ако попитам някой брахмачари: “Можеш ли да останеш буден през цялата нощ?” той ще рече: “Не! Това е невъзможно! Чака ме толкова много служене утре. Пък и Махапрабху е казал на Санатана Госвами: “Трябва да се грижиш за тялото си, то не ти принадлежи,” така че трябва да се грижа за тялото си, искам да спя.” Но когато детето ви е болно, вие по естествен начин сте готови да се откажете от съня си. И най-слабата кашлица от бебешката стая ви кара да застанете нащрек.

Веднъж наблюдавах: седяхме на долния етаж и приемахме прасадам, а бебето беше на горния етаж. Разговаряхме, беседвахме и изведнъж видях майката да скача и да хуква. Аз не бях чул нищо, макар също да имам уши. А тя каза: „О! Тя плаче!” Толкова беше чувствителна към лекичък плач. Обаче когато като брахмачарини те служеха в храма, трябва да стреляш с топ и пак не могат да излязат от спалните си чували. Онова, което е много трудно за вас като независими личности, по естествен начин го вършите, когато сте в грихастха-ашрама.

И така, аз смятам, че семейният живот е голяма тапася, голямо отречение, защото трябва да се научите как да сте несебични. Трябва да служите на децата си, трябва да служите на партньора си. Един брахмачари може да избяга във всеки момент; един съпруг не може да избяга. Нали?

Яшода: Той може, но майката не може.

Тиртха Махарадж: Да! Така че това е отречение и за двете страни. Нека попитаме децата дали е отречение и за тях? Това би означавало, че много зле си изпълнявате задълженията. За децата домът би следвало да е рай. Към тях трябва да се отнасяте като към гопи и гопали, минимум.

Толкова за отречението. Вие сте героите на ваишнавския живот, ако влезете в грихастха-ашрам. А освен това накрая ще трябва и да се отречете от него. Така че сте големи смелчаци, скъпи мои!

А междувременно каква е заетостта ви? Да правите жертви. Добре е да се извършва жертоприношение в ашрама, само през уикендите. Ала в семейството – всеки ден, по двадесет и четири часа. Трябва да извършваме своята жертва цялостно, пълно. Защото Кришна не се удовлетворява с някакви специални събития, като едно Джанмащами на година. Той се нуждае от постоянното ви внимание. Затова можем да кажем, че грихастха-ашрам е много добра тренировъчна система. И тези, които са много добри брахмачари и брахмачарини, най-вероятно ще бъдат и отговорни съпрузи, майки и бащи. А тези, които са били много добри родители, най-вероятно ще бъдат и много добри отреченици.

Какво било предпочитанието на Бхактивинод Тхакур измежду различните ашрами? Кой от тях той ценял най-много? Той възхвалявал грихастха-ашрам. Трябва да знаете това! Когато и да се случи да съм строг с вас, вие имате извинение: “Но Бхактивинод Тхакур също е възхвалявал грихастха-ашрам.” Какъв бил неговият капацитет? Единадесет деца. Ако имате единадесет деца, тогава сте изцяло упълномощени да възхвалявате грихастха-ашрам. Обаче един от неговите синове бил Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур. А какво било неговото предпочитание? До живот брахмачари. Не знам какво е било предпочитанието му, но той е имал множество брахмачари и санняс ученици. Разбира се, също и грихастхи.

(продължава следващия понеделник)

[1] Следващ спонтанния път

(продължава от предишния понеделник)

Следващите три качества са “благотворителност, себеконтрол и извършване на жертвоприношения.”[1] Те се отнасят за кого? За грихастхите, за могъщата общност от грихастхи. И така, кое е първото – благотворителност. Милосърдие!

Веднъж имаше дискусия за благотворителността, за даренията и Шрила Трипурари Махарадж обясни какъв е правилният размер дарение. Той каза: „Дал си достатъчно, когато усетиш: “Ох, това е вече прекалено много.” Това е правилният размер дарение. Значи вие си мислехте: “пречистването да съществуването ми, развиването на духовно знание или безстрашието не са за мен. Дайте ми по-лека версия.” Това е по-леката версия. Защо? Когато заболи – тогава е достатъчно. Защото ако давате лесно, не сте дали нищо. Ако имате милион, а дадете сто – това е нищо. Ако имате сто, а дадете сто и осем – това е истинско дарение.

И защо дарението е споменато тук като първата практика на грихастхите?  Кришна не преглежда банковата ви сметка. Той не се интересува от джоба ви. Обаче иска да привлече вниманието ви: споделяйте онова, което имате! Защото като грихастхи, като съпрузи и съпруги, вие трябва да събирате толкова много неща. Целият този живот преминава в събиране на неща и след това раздаването им? Но трябва да раздаваме това, което сме насъбрали. Затова даренията са споменати тук.

И има някои добри примери за това. Веднъж имало една ученичка на Бхактисиддханта Сарасвати Прабхупада. Тя била възрастна жена и помолила нейния Гурумахараджа да посети дома й и да даде лекция там. След дълго, дълго време това най-сетне се случило, тъй като графикът му бил много натоварен. И така, Бхактисиддханта Махарадж дошъл с всичките си ученици и се провела голяма проповедническа програма с много хора. Жената щастливо готвела цял ден и служила на преданите. После, когато програмата свършила, всички се разотишли по домовете си, а на следващата сутрин жената трябвало да се изнесе от апартамента си, защото това била цената да финансира програмата – наложило се да продаде своя апартамент. Представете си! Ала щом духовният й учител чул колко отречена и посветена е тя, Бхактисиддханта Сарасвати веднага казал: “Осигурете й място за живеене в централния храм!” Отдадеността на бхактите понякога е екстремална!

Така че споделяйте онова, което имате! Какъв бил стандартът на Шрила Прабхупада по отношение на даренията? Петдесет процента. Но после, много години след напускането на Прабхупада, четох една статия за тези петдесет процента. И този преданоотдаден – може би е бил данъчен съветник преди – казваше: “Да, да, Прабхупада е писал да са петдесет процента. Обаче може би не е знаел за ДДС! Така че ако приспаднем ДДС от прихода, това са двадесет процента по-малко, и ако плащаме и данък общ доход, и това, и онова, в крайна сметка можем да отделим десет процента за мисията.”

Оттук разбираме, че има вероятност да използваш умния си мозък, за да избегнеш напътствията на ачариите. И може да си мислите, че ще удовлетворите своя Гурудев с петдесет процента от своите приходи. О, но свамите са като акули. На него не му стига петдесет на петдесет. Той иска да вземе всичко. Каквото и да притежавате, то принадлежи на Кришна. Такъв трябва да е нашият начин на мислене – а не петдесет процента минус ДДС. Каквото и да имате, то ви е дадено от Кришна. Не само десет процента, не само петдесет процента – сто процента Му принадлежи. Това трябва да е нашият манталитет. Каквото и да притежаваме, то е Негово.

Ала ние сме склонни да забравяме това. Затова е хубаво да си го спомним и от време на време да даваме по мъничко, поне по мъничко. Ще донеса цветя в храма. Или: ще донеса мляко за преданите. Или: ще открадна фактурата, за да платя сметката за електричество. Защото е трудно да служиш на бхактите. Всеки се бори за служене: “Не, не, не, това е моя работа, аз искам да платя!” “Не, не, не, аз!” Така че трябва да си много ловък, ако искаш да намериш някои неплатени още сметки. Долавяте ли чувството?

И така, благотворителност означава да споделяш това, което имаш. А какъв бил съветът на Бхактивинод Тхакур по отношение на благотворителността и даренията? Ако нямаш пари, това не е проблем, разполагаш с време. Посвети времето си на мисията. Иди в храма и сервирай прасадам. Но ако нямаш ни пари, ни време, пепел поне имаш. Дай пепелта. Дай нещо. Защото ако си приготвяш чапати вечер, ще има някаква пепел. Ако не даваш чапатито си, дай пепелта, но дай нещичко!

Веднъж във Вриндавана вървяхме по една много малка уличка и имаше една много възрастна двойка, живееща в малка къщурка – една стая практически. Бяха много простодушни, много бедни и стари – движеха се с голяма трудност, жената нещо шeташе, а старият баба просто седеше там, беше и болнав. Наблюдавах ги; тя правеше чапати, да кажем, по две чапати на ден. Но знаете, когато си стар, едва се храниш. Така че старият баба изяждаше половината чапати, а останалата половина споделяше с вриндаванските кучета. Милосърдие! Те на практика бяха без стотинка. Но половината той раздаваше на кучетата.

Затова трябва да идем във Вриндавана – за да видим, да разберем и да научим какво означава споделяне. Те действително практикуваха петдесетте процента.

(продължава следващия понеделник)

“Върховната Божествена Личност каза: безстрашие; пречистване на своето съществуване; развиване на духовно знание; благотворителност; себе-контрол; извършване на жертвоприношения; изучаване на Ведите; въздържание; простота; ненасилие; честност; свобода от гняв; отречение; спокойствие; нежелание за търсене на недостатъци; състрадание към всички живи същества; свобода от алчност; благородство; скромност; непоколебима решителност; жизненост; прошка; издръжливост; чистота; и свобода от завист и от жажда за почести – тези трансцендентални качества, о сине на Бхарата, принадлежат на праведните хора, надарени с божествена природа.”[1]

Мисля, че можем да си отиваме вкъщи. Няма надежда за нас! Този списък е твърде изчерпателен. Ако искаме да разберем какво представлява божествената природа, това е списъкът. Няма да минаваме към следващите няколко стиха, където се описва демоничната природа, защото това е все едно да застанем пред огледалото. Но ако погледнем този списък, мисля всички можем да заключим, че ни чака много работа.

Обаче ако мъничко се опитаме да анализираме тези качества, цялата тази глава, “Божествената и демоничната природа”, е за себе-анализ. Добре е да използваме тази информация, за да разберем себе си, да застанем лице в лице със себе си, а не, за да съдим другите. Това е голяма помощ, защото поне разполагаме със списък с изискванията за духовна практика.

И тъй като „Бхагавад Гита” е Божествената Песен, това е много систематично, научно знание. Може да си помислите, че Кришна просто споменава няколко различни качества. Но всъщност Той много систематично комбинира и групира тези качества според духовните подразделения в живота.

Най-напред Той започва с безстрашието, абхая. Безстрашие; защо безстрашието е началото на божествените качества? Защото трябва да сме много решителни и готови да вървим срещу цялата пропаганда на материалната сфера. И не знам какъв е вашият опит, но аз съм видял, че повечето хора са много страхливи. Дори най-успелите хора са пълни със страхове. Веднъж срещнах един такъв човек; беше много влиятелен, могъщ, преуспял, богат – всичко. Още на второто изречение той каза: “О, аз имам един голям страх. Страхувам се да умра.” Много голям страх! Защо? Защото смъртта и умирането са изпит, на който не можем да идем на поправка. Не се ли справиш добре, резултатите ще са горчиви. Има един изпит в рамките на един живот и той се нарича смърт. И тъй като повечето хора се боят от умирането, това показва, че нямат разбиране за живеенето. Защото всъщност животът според техните принципи е смърт, а смъртта според техните принципи е живот.

Кой може да бъде безстрашен, абхая? Онези, които изцяло са се отдали на Бога. Казано е в шастрите: тези, които изпитват какъвто и да било страх, не са се отдали още напълно. За да постигнем своите духовни стремежи, ние трябва да сме много безстрашни, защото трябва да плуваме срещу течението. А как да станем безстрашни? Мисля, че най-добрият метод е да сграбчим лотосовите нозе на своя духовен учител, тъй като той е безстрашен. И ако можем да общуваме с него по такъв съкровен начин, ние също ще бъдем безстрашни.

Втората квалификация е пречистване на своето съществуване, саттва-самшуддхи. Ако пречистите своето съществуване, ще бъдете безстрашни. А как можете да пречистите съществуването си? Чрез третото качество, а именно развиване на духовно знание. Затова присъстваме на лекциите, затова изучаваме писанията, затова се стремим да разберем теорията и да я приложим на практика.

Но никой не е щастлив да слуша такова тежко послание. Какво става? Докато Гурудев не беше тук, бяхте много щастливи. Само щом той дойде и започна: “Трябва да сте безстрашни, трябва да сте знаещи, трябва да сте пречистени” – всички се изпълват със страх, вместо с безстрашие. Каква е причината?

Но аз мога да ви облекча от този товар. Защото това са качествата, изискванията за саннясите. Така че можете да сте си страхливи, непречистени и не е нужно да развивате духовно знание. Това не е ваша дхарма. Не е за вас, нали? Понеже искаме бхакти-йога, лека версия. И така, щом тези качества са за саннясите – горките хора, те трябва да се пречистват, те трябва да учат и трябва да са безстрашни – това не е за мен. Кришна, имаш ли друга версия? Някакви други опции?

(продължава следващия понеделник)

(продължава от предходния понеделник)

Като се замисля, има безброй случаи, доказващи, че някои принципи трябва да бъдат изоставени, за да се осъществи по-висш принцип. Друга класическа история разказва Шрила Садху Махарадж. Сигурен съм, че си спомняте историята, когато на един екадаши ден той посетил своя духовен учител. На този ден постим, въздържаме се от зърнени храни и варива. И разбира се, неговият Гурудев изпълнявал този обет в продължение на много, много години. Но в онази сутрин той отишъл при духовния си учител и що да види? Гурудев яде дал, ориз и чапати – трите забранени храни за този ден. Това било малко неочаквано. Но знаете, един добър ученик не изобличава духовния учител на място. Така че той не казал нищо, но неговият Гурудев му рекъл: “Много хубаво, че дойде! Защо не седнеш с мен да хапнем прасадам?!” Разбирате, ситуацията е трудна. Има строг декрет, че в деня екадаши, в деня за пост не бива да ядеш ориз, дал и чапати. Но пък духовният ти учител те кани да ядеш с него именно ориз, дал и чапати. А каквото ни дава духовният учител не бива да го отхвърляме, винаги трябва да казваме „да” на духовния учител. Тогава какво трябва да се направи?

Просто си представете себе си в ситуацията. Например, ако вашият духовен учител ви каже: “Не трябва да ядеш сладолед. И си се отрекъл от бананите. При все това ти давам разрешение да ядеш бананов сладолед.” Това е двойно невъзможно, нали! Отказал съм се от бананите и ми е забранено да ям сладолед, значи банановият сладолед е най-забраненото нещо! Но следващият път когато срещнеш духовния си учител и той те покани да хапнеш бананов сладолед – какво можеш да сториш? Така че понякога има много трудни моменти в духовния живот. За щастие, имаме мозък, имаме ум. Добър стар приятел. Той може да измисли начин как хем да не наруши правилата, хем да постигне целта.

И така, като послушен ученик Садху Махарадж си рекъл: “Добре, правилата или гуру – кое е по-важното?” И решил: “Гуру е по-важен!” така че седнал и започнал да яде изключително забранените дал, ориз и чапати в деня на екадаши. И сега вие познавате Садху Махарадж като много мил, мекосърдечен дядо на всекиго. Но аз съм чувал, че по онова време той е бил изключително стриктен и последователен! Така че да наруши такова шастрично правило – да не се яде зърно на екадаши – това е много голямо отречение.

Но това още не е краят на историята. Защото тогава дошъл друг ученик. Друг много стриктен и последователен ученик дошъл и ги видял двамата да седят там и да ядат забранената храна на този специален ден. Новодошлият също бил леко шокиран. Но учителят на Шрила Садху Махарадж казал: “О, много хубаво, че дойде! Защо не седнеш с нас да хапнеш малко прасадам?” А той отвърнал: “Не, благодаря! Знаете ли, аз спазвам екадаши.” Тогава гурудев рекъл: “Много добре! Спазвай екадаши!”

Това помага ли ви да разберете? Да ви разкажа ли още една история? Тази беше радостна история, но следващата е тежка. Веднъж един духовен учител имал много покорен ученик. Ако гуру кажел: „Скочи в кладенеца!” той щял да скочи. Такова било нивото на неговата отдаденост. Веднъж духовният учител бил недоволен от един друг ученик, затова казал на покорния ученик: “Иди при него, отнеми му джапата, кажи му, че е изключен от списъка на учениците, да знае, че вече не е мой ученик. Вземи му джапата, вземи му името, вземи му всичко.”

Опитайте се да си представите себе си в тази ситуация. Вие сте пратеник на своя духовен учител, трябва да отидете при един от вашите братя и да му кажете: “Ти си пропъден от семейството.” Лесно ли е? Много тежка ситуация. И така, този човек отишъл при ученика с вестта. Но преди да натрапи вестта, започнали да разговарят. И в хода на разговора той разбрал, че другият човек не е злонамерен. Може да е слаб, но не е лош, няма лоши намерения. И колкото повече разговаряли, толкова повече нашият човек достигал до убеждението: “Не! Аз няма да изпълня желанието на моя духовен учител! Няма да го изпъдя, няма да му взема джапата, няма да му кажа, че е вън.”

Следващият път, когато се срещнал с духовния си учител, гуру попитал: “Ходи ли там?” “Да.” “Взе ли джапата?” “Не.” “Как ще обясниш това?” Тогава той започнал да обяснява. Как мислите, какъв бил отговорът на духовния учител?

Крипадхам: Позитивен.

Кришна Преми: Той също бил изпъден.

Тиртха Махарадж: За щастие отговорът бил: “Браво, моето момче!”

Кришна Преми: Мъдър учител!

Тиртха Махарадж: “Браво, моето момче!” Значи ти нарушаваш, директно се противопоставяш на пряката заповед на духовния си учител, а той ти казва: “Добре сторено, синко!” Мисля, че никога не бихте очаквали такова нещо в живота. Обаче понякога се случва.

Така че в такива много специални случаи трябва винаги да се замисляме кой е по-висшият принцип. А по-висшият принцип е да помагаме на другите по духовния им път! За да постигнем това ние можем да пренебрегнем някои други принципи.

Смирено умолявам всички ви, когато някой започне да критикува вашите оръжия, премислете два пъти. И дори когато получите директна инструкция, не е достатъчно да използвате мозъка си, използвайте и сърцето си, за да разберете вътрешния смисъл на инструкцията. Защото думите на гуру са живата Веда, живата шастра. А магистърската степен е когато можете да прилагате принципите правилно. Не само да можете да повтаряте принципите, но и да ги прилагате подобаващо. Та така.

Въпрос на Радха Кунда: Не разбрах това, което казахте, че понякога трябва да пожертваме по-нисш принцип заради по-висш. Какво означава по-нисш – някакъв материален принцип ли трябва да пожертваме?

Тиртха Махарадж: Може ли да ти разкажа две истории, описващи това? Едната е класическа, другата е дори още по-класическа.

Някога, много отдавна, Арджуна, който е най-великият воин, трябвало да осъществи един божествен план. Божественият план бил, че Кришна още от самото начало искал да предаде посланието на „Гита”. “Но как бих могъл да го изрека в мирно време?! Ако всичко е наред, как бих могъл да предам подобно тежко послание? Ако всеки е щастлив и доволен, как ще се вслушат хората в гласа Ми? Тези човешки същества са малко тъпоглави. Когато страдат, започват да разбират по-добре. Когато има опасност, са по-възприемчиви. Затова как да предам посланието си? Ще взема да направя малко неразбории!” И така, Той решил: “Може би трябва да поставя Арджуна в такава несгода, че той да поиска да търси съвършенството.” Но за да стигне на изток, Той, така да се каже, изпратил Арджуна на запад. Защото истинският мистицизъм не е да казваш, не е да разкриваш, нито да покриваш, не е и да криеш, а винаги да правиш намеци. Изпращайки Арджуна по определен път, Кришна искал да постигне тъкмо обратната дестинация.

И какво се случило? Арджуна, който бил воин, тръгнал на поклонническо пътуване. На това поклонническо пътуване той срещнал някои полубогове и заради героичния си нрав получил някои божествени оръжия. Защото те вече знаели, че ще дойде време Арджуна да се сражава, “затова трябва да му осигурим най-добрите оръжия”. Той получил един много мощен лък, а именно Гандива. И когато се сдобил с това оръжие, Арджуна казал: “О! Това е небесно, божествено оръжие! Онзи, който заклейми или охули оръжието ми, ще го погубя на място!” И така, той дал много сериозен обет: “Ще защитавам достойнството на оръжието си.” А знаете, истинските герои държат на думата си. Това не е особено популярно в наши дни, а? Хората хвърлят думи наляво-надясно, а още от началото не ги мислят сериозно. Но в стари, стари времена било иначе.

И в хода на историята навлизаме във войната между клановете на това семейство. На практика, след разговора в „Бхагавад Гита” последвала война. Един ден по време на това сражение по някаква причина Арджуна бил много зает и не могъл да защити както трябва Юдхиштхира. Юдхиштхира почти бил сразен. Накрая битката за деня приключила и по този начин той се спасил. Обаче след това вечерта заговорил на брат си Арджуна. Казал му: “Хей, Арджуна, що за боец си ти?! Нали трябва да се биеш за мен! А помниш ли, днес бях в голяма неволя, пък ти не ми се притече на помощ. Що за воин си ти?! Що за оръжия носиш?! Позор за лъка ти Гандива!” Арджуна се вбесил: “Какво!? Ти хулиш моя лък Гандива!” И той веднага си спомнил обета си: “Който хули или позори моите оръжия, ще го убия на място!” Той бил готов да извади меча си и да погуби брат си. Но, за щастие, Кришна също бил там и хванал ръката на Арджуна: “Чакай малко! Какви ги вършиш?” “Какво?! Нима не чу!? Той охули лъка ми и аз трябва да го убия – дал съм обет!” “Но чакай малко, Арджуна, не си ли дал и друг обет – че ще сториш всичко, за да защитаваш брат си?” Така, чрез божествена намеса, силата на един обет била надмогната от по-висш принцип. А знаете, за един воин, за един кшатрия, да наруши думата си е много срамно. При все това той бил готов да пожертва един обет заради по-висшия обет.

Така че това е един много силен аргумент понякога да се откажеш от един обет, да нарушиш едно правило, за да изпълниш друго, по-важно правило. Това ерес ли е? Да ерес е! Ако гледате само половината от историята. Но ако видите пълната версия ще разберете, че това е правилният избор.

(продължава следващия понеделник)

“Онзи, който пренебрегва духовните напътствия, и действа според собствените си прищевки, не постига нито съвършенство, нито щастие, нито върховното местоназначение.”[1]

Това е пътят на еретиците. Нито съвършенство, нито щастие, нито върховното местоназначение. Който отхвърля шастрите или основните принципи на писанията, какъв е резултатът? Ще има резултат – нито съвършенство, нито щастие, нито върховното местоназначение. Това е резултатът. Затова трябва да сме достатъчно умни да следваме не-еретичния път. Стремете се да следвате оригиналния път.

Какво означава еретик? Те са камикадзе, готови да пожертват всичко със страха – добре, не със страха,  но с вероятността да не постигнат нищо. Ала онези, които са достатъчно смели, ще спечелят. Защото Свети Георги убива ламята. И какво е неговото име? Победоносец. Който носи победа. Така че смелите ще постигнат победа. Защото през цялото време има някакво божествено ръководство, което убива ламята на фалшивото ни его, убива ламята на грешките.

А за да изпълни закона, човек понякога трябва да наруши закона. Много е сложно, но понякога, за да осъществим по-висш божествен принцип, трябва да пожертваме по-низшите принципи. Не е много лесно, обаче понякога се случва.

Но писанията винаги съществуват, за да ни напътстват. “Гита” е толкова могъща, че може да промени живота на хората. Защото това е посланието на Бога. Затова трябва да следваме писанията, където се препоръчва това да се прави, онова да се прави, това да се избягва, онова да се избягва. Така че трябва да сме еретици спрямо материалната атеистична традиция. А това е начинът да станем истински, верни последователи на посланието на Върховния. По такъв начин еретикът се превръща в много лоялен, много верен човек.

Но каква обикновено е съдбата на еретика? Убиват го с камъни. Понякога го разпъват на кръст, изтезават го, слагат го на клада. Но това е славна смърт! Ако си еретик спрямо атеизма – това е славна смърт. И по този начин можем да станем верни на Бога. Когато шастрите ни казват: “Отдайте се напълно на божественото!” трябва да го направим. Защото в следващия стих се казва:

“Затова човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг чрез предписанията в писанията. Познавайки тези правила и предписания, той трябва да действа така, че постепенно да се издига.[2

И така, ако научим кое е правилно, можем да действаме в съответствие с него. Мисля, че това е съвсем прост, здрав разум. Като разбереш кое е добро – прави го; като разбереш кое е лошо – не го прави.

Затова предлагам на всички ви: моля, продължавайте да изучавате писанията. Защото ако четете и навлизате в дълбочина в тези божествени учения, ще разбирате все повече и повече кое е правилно и кое не, ще се свързвате с много висши принципи и също така ще се сдобиете със силата да постъпвате правилно, което е много важно.

(продължава от предходния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Очевидно е, че завистта и други неща са лоши, но всеки път се опитваш да се отървеш от тях, и всеки път отново го правиш, и се чувстваш дори още по-смачкан, и не можеш да се избавиш!

Тиртха Махарадж: Опитвай отново! Как така?! Не разбирам. Анартха -нивритти Е възможно. Да се отървем от анартхите[1] Е възможно. Най-напред е вярата, адау шраддха татха садху-санга татха бхаджана-крия[2] – садху-санга е второто, след това идва активният бхаджан, или духовна практика – и тогава ще се случи пречистването от нежеланите качества. И така, първо вяра; след това общуване, специален тип общуване, с учители; след това активно обожание, следване на практиката, и тогава пречистването ще последва. А после ще постигнеш нивото ништха – никаква материална привързаност. А сетне ще дойдеш до нивото ручи – вкусът, по-висшият вкус.

Има дебат между мненията, тъй като някои казват, че без ручи още в самото начало, не можеш да продължиш към следващите нива. Което е добро вметване, но Шрила Рупа Госвами е дал процеса така: първо вяра, след това общуване, след това активно служене, обожание и после ще дойде пречистването. Дори и преди пречистването изпитваме известен вкус. Но от това можем да разбере колко много по-удовлетворяващ е истинският по-висш вкус. А сетне следват някои още по-извисени нива в духовния живот.

Ядунатх: Аз научих нещо от завистта. Завистта всред океана от милост може да бъде добър учител. Разбрах, че завист означава раздяла, да си мисля, че съм отделен, че съм откъснат. И се замислих, за какво завиждам? Тогава разбрах, че бездруго вече имам, и че винаги съм получавал. Така от откъснатостта, завистта може да ме доведе до свързаността.

Тиртха Махарадж: Докато виждаме двойствености, не сме стигнали.

Ядунатх: И завистта ми показа, че аз съм този, който казва „не”, а не отсрещната страна.

Тиртха Махарадж: Разбира се! Това е очевидно. Малко е скучно: действие-последица. Затова понякога се нуждаем от малко божествен хаос, за да започне нещо да се случва в нашия празен, монотонен и отегчителен живот. Така че завистта е наш духовен учител – да обобщим забележката ти. Обаче недейте да цитирате това: Гурудев каза, че завистта е наш духовен учител.

Дани: Аз исках да кажа, че ако завистта е желанието да имаш нещо, което някой друг притежава, тогава смятам, че завистта също може да бъде трансформирана. Според мен завистта може да бъде трансформирана в желанието да бъдеш като духовния си учител, да имаш качествата, които той притежава. Не в смисъл да бъдеш почитан като него, но да си способен да правиш нещата, които той прави и да помагаш по начина, по който той го прави. И исках да добавя, че това отново е въпрос на преместване на фокуса, защото в началото искаш да притежаваш материални неща, каквито другите имат, а по-късно разбираш какво е най-важното и по някакъв начин искаш не да притежаваш, но да постигнеш мъничко от това. В такъв смисъл човек… не че завижда на учителя си, но иска да е като него.

Тиртха Махарадж: Но това е алчност. Това е различно. Опитвам се да те разбера, но ако искаме да намерим определение за завист, това е лош, обсебващ манталитет. Обаче има едно умение, чрез което можем да постигнем качествата на тези, които обичаме или боготворим, и това е отдаването. Тогава автоматично всички добри качества идват при теб. Защото ако съм тояга, която се валя на улицата, аз съм си просто тояга. Но ако съм тояга в дланта на духовния си учител, тогава съм му помощник. Превръщам се в удължение на ръката на моя учител. Автоматично! Едно-единствено качество притежава истинският ученик – посветеност. И благодарение на посветеността всички добри качества ще се проявят в теб. Не е нужно да правиш нищо, не трябва дори да се избавяш от лошите си качества. Казва се, че чрез магическото докосване на посветеността, лошите качества ще се превърнат в скъпоценни камъни.

Затова ние прославяме посветеността. Затова почитаме преданото служене, защото това е много интензивен начин да установиш една истинска, дълбока, същностна връзка с нещо по-висше. Посредством обожание качествата се прехвърлят върху обожаващия. Казано е, че всички добри качества на Кришна се проявяват в чистия предан. Брамините имат къс списък с качества. Но списъкът с добрите качества на ваишнавата е дълъг списък. А любимото ми е, че ваишнавата е поетичен! Поетичен! Защото ние следваме естетичната Веданта. И само една стъпка по-нататък тя се превръща в екстатична Веданта.

Гирлянд от горски цветя

Въпрос на Крипадхам: Във връзка със стиха за трите врати, водещи към ада: похот, гняв и алчност. За мен е невъзможно да се отърва от тях. Кой е начинът човек да се избави от тях? Какви качества трябва да развие, за да се освободи от тях напълно?

Тиртха Махарадж: Само едно. Дай своите кама, кродха и лобха на духовния си учител. Направи гирлянд от лошите си качества, поднеси го на духовния си учител и тогава ще видиш чудото. Лошите качества ще се превърнат в прекрасна вана-мали, гирлянд от горски цветя.

Крипадхам: Това също е съвсем невъзможно, Гурудев. Защото е много трудно да поднасяш лоши неща на някой, когото цениш.

Тиртха Махарадж: А имаме ли нещо добро да поднесем? Поднеси каквото имаш! Това е сладък дар. Защо? Ако синът ти дойде при теб с някакво глупаво, но пълно с обич подаръче, какво ще му кажеш? “Скъпо мое момче, това е голяма глупост”? Или ще речеш: “О, браво!”

Същото е и с духовния баща. Повечето пъти ние идваме с много сериозни приношения: “Ето го ведрото с моите грешки. А това е вързопът с моята карма, Гурудев! Ето го и чувалът с проблемите ми – за теб е! Просто да те направя щастлив – каквото е мое е и твое! Ние си принадлежим!” Затова учителите трябва да имат голяма къща, за да могат да складират всички тези глупости.

Но да сме малко по-сериозни… Кама, кродха, лобха – всички те могат да бъдат променени в божествени качества. Кама означава желание, нали? И то не просто желание, а страстно желание. Ако добавим божествена любов към нашата страст, тя става божествена страст. А нашите идеали, емблематичните фигури на нашата вяра, страстно обичат Кришна. Така че страстната божествена любов е нещо хубаво; страстната материална любов е лошо.

Толкова за страстта; какво да кажем за кродха, гнева? Не мога да се гневя на братята и сестрите си. Така че гневът е изключен от храма. Или може би мога да се гневя на някои други човешки същества? Не, тринад апи суничена[1], трябва да си по-смирен и търпелив от стръкче трева, от дърво… Не мога да се ядосвам на другите същества. Тогава къде мога да приложа гнева си? Например, мога да се ядосвам на лошите си качества. Това е като духовно джиу-джицу. Как? Енергията, която ви атакува, се превръща в позитивна енергия.

А лобха, алчността? Знаете, материалната алчност е нещо много глупаво. Казва се, че да натрупваш знание и милост, но да не ги споделяш с останалите, е също толкова глупаво, като да събираш ценни метали. Но трябва да сме алчни за нектар. Казва се, че без алчност не можем да постигнем према. Без духовна лобха, духовна алчност, без да го жадуваме – няма как да се случи. Ако имаме този много специален трансформиращ процес, тогава вратите, водещи към ада, ще ни отведат в рая. Това е напълно възможно.

Едно единствено качество не можем да използваме в духовните практики и това е завистта. Завистта не можем да я използваме. Не можем да превърнем завистта в духовна завист. Това е единственото нещо, което трябва да изключим. Останалите неща могат да бъдат преоформени или превърнати в духовна практика. Обаче за целта се нуждаем от допълнителна енергия и тази допълнителна, божествена, по-висша енергия идва от нашите учители, от по-висшите авторитети. Така че в крайна сметка трябва да посветим, трябва да дадем тези качества на нашите учители и те ще започнат да ги променят.

Въпрос: Има ли някакъв пример, който можете да дадете, за да илюстрирате защо завистта не може да бъде трансформирана като останалите качества?

Тиртха Махарадж: Какво представлява процесът на трансформация? Процесът на трансформация е, че сменяте обекта на дейността. Ако изпитвате страст към жените, сменяте обекта и насочвате страстта си към Бога. Ако се гневите на другите, променяте обекта и насочвате гнева си към своите недостатъци, които ви ограничават. Ако сте алчни за печалба, променяте темата и ставате алчни за Бога. Вместо обикновеният обект трябва да сложите божествен обект. И така, ако сте обичайно завистливи, променяте обекта и започвате да завиждате на Бога? Това не помага. Това не помага.

Това е добър въпрос, защото завистта все пак присъства в много случаи. Практикуваме, понякога практикуваме с десетки години, и пак сме си завистливи. Ако нашият духовен учител обръща повече внимание на някой друг, а не на мен – тогава завиждаме. Той предпочита чапатите на другия, а не моите! Много сме слаби! Обикновените практикуващи са много слаби. И може да си речете: “О, но това е духовна ревност, духовна завист.” Не. Защото е тъкмо обратното на манджари-бхаав. Гопи-бхаав означава, че независимо от моя успех, аз помагам на другите да са щастливи. А манджари-бхаав означава, че дори съвсем лекичко да съм докоснат от божествения екстаз, а другите да се наслаждават на пълен божествен екстаз, аз съм дори по-щастлив от тях. Няма завист.

Затова завистта е изключена от Вриндавана. Страстното отношение не е изключено. Алчността не е изключена. Те могат да бъдат одухотворени. Обаче някои лоши навици и лоши обусловености трябва да бъдат отхвърлени.

(продължава следващия понеделник)

За да добием някои впечатления за по-висшите истини, ще прочетем няколко стиха от „Бхагавад Гита”.

“Три-видхам наракашйедам дварам нашанам атманах камах кродхас татха лобхас тасмад етат траям тяджет – Има три порти, водещи към този ад – похот, гняв и алчност. Всеки разумен човек трябва да ги изостави, тъй като водят до деградация на душата.”[1]

Този стих описва коридорите или каналите на пропадането. Похот, гняв и алчност – кама, кродха, лобха – основните врагове на човешкото същество. Това е пътят към ада. Ако искате да убедите някого да поеме по правилния път, как можете да постигнете това? Има една история в тази връзка.

Имало един човек, който не вярвал в Бога. Двама свещеници се хванали на бас пред стаята му, когато умирал. Единият от свещениците казал: “Просто ми дай пет минути и ще го обърна във вярата.” Другият отвърнал: “Не, това е невъзможно! Познавам този човек от години, той е много твърдоглав. Атеист номер едно!” “Няма значение. Просто остави на мен!” Така че той влязъл в стаята, след пет минути излязъл и рекъл: “Сега можеш да донесеш светото причастие, той иска да го приеме.” Другият свещеник казал: “Как постигна това!? Знам, че си красноречив оратор; да не би да си му описал красотите на рая?” Той отговорил: “Не, описвах му ада.”

Затова Кришна описва тук пътя, водещ към ада – кама, кродха и лобха – за да ни убеди бързо, че това не е правилната посока. Тъй като те водят към деградация на душата.

Ала за щастие следващият стих гласи:

“Онзи, който е избягнал тези три врати, о сине на Кунти, извършва дейности за постигане на себереализация и така постепенно постига върховното местоназначение.”[2]

Тук е спомената себереализацията; тя е целта на човешкия живот. Себереализация означава, че трябва да се самоотъждествим. Трябва да потърсим кои сме. Не е достатъчно да търсим какви си мислим, че сме; трябва да открием себе си. Следователно, трябва да се избавим от всички лъжовни концепции по отношение на самите нас и да открием истинската си идентичност, която никога не се променя, независимо от културата, вярата, пола, каквото и да било. Трябва да търсим вътрешната същина, неизменната идентичност, която имаме. Защото притежавайки тази своя идентичност, постепенно можем да достигнем върховното местоназначение.

В шастрите се казва: ачарияван пурушо веда[3] – какво означава това? Ачарияван пурушо веда. Пуруша? Пуруша е човек, всъщност мъж. Ачария е учителят. Ван означава “да съществуваш, да притежаваш”. Пуруша значи „човек”, а веда значи „знание”. Ако сглобим парченцата от мозайката се получава: “Човек, който има духовен учител, знае.” Ачарияван пурушо веда – такъв човек, който има ачария, той знае. Хубаво е, нали? О, ние сме много щастливи, имаме учители, значи знаем!

Но за да разберем това послание правилно, трябва да проумеем цялата история. А цялата история е следната: ако някой ви завърже очите, правейки ви сляп, отвлече ви от вашето село, отведе ви на непознато място, сетне ви захвърли незрящ на това непознато място и вие не знаете пътя, по който сте се озовали там, тогава сте в много обезкуражаваща ситуация. Чувстваме се съвсем безпомощни, не знаем къде се намираме, не виждаме нищо и не знаем какво да сторим – много е тежко. Но ако, по добра съдба, някой с отворени очи дойде при нас, махне превръзката от очите ни и ни покаже посоката обратно към дома, обратно при Бога – това означава да има учител, който да ни покаже правилната посока – тогава такъв човек ще знае. Ще знае, че следвайки посоката, непрестанно вървейки от едно село в друго, ще стигне до целта. Това е, което ще знаем, ако имаме водач.

Ачарияван пурушо веда – онзи, който има водач, ще знае къде да намери вярната посока. Постепенно, тук също се споменава, че постепенно ще достигне целта. Не е така, че щом превръзката бъде махната от очите ви, на мига ще се озовете у дома. Трябва да следвате целия процес. А всеки дълъг поход започва с първата крачка. Без нея не можем да стигнем целта. Стъпка по стъпка, от село на село, следвайки посоката можем да достигнем върховната цел.

Тиртха Махарадж: Всички ли знаят „Бхагавад Гита”?

Някой: Знаем, че „Гита” съществува, но не знаем всичко за нея.

Тиртха Махарадж: Същото е и с мен. Зная, че съществува, но толкова много тайни са скрити в нея, без предел! Все пак, да ви дам малко информация за „Гита” – тя е Божествената Песен. Трябва да разбираме, че това са преките думи на Върховния Бог. Затова трябва да внимаваме в тези думи. „Бхагавад Гита” е много свято свещено писание. Както казахте, тя е пълна с тайни и един живот не стига, за да се проумеят всички тези тайни. При все това нека се стремим да разбираме все повече и повече.

Това е разговор между Върховния Бог, Кришна, и Неговия добър приятел и ученик, Арджуна. Можем да кажем, че тя е учебник по това как да убедиш другия. “Лесният начин да убедиш своя партньор”. Знаете този тип книги: “Лесният начин да…” или “Тридесетте точки за постигането на успеха”. Така че в някакъв смисъл това е наръчник как да убедите другия човек. Защо? Защото Кришна, самият Бог, имал становище, имал цел, която да осъществи. Имал и приятел, Арджина – символът на човешкото същество, противопоставящо се на божествената воля. Така че Арджуна – това сме аз и вие. Защото цял живот ние се опитваме да противоречим на Божията воля. Той си има цел, обаче ние сме на друго мнение. Макар че, знаете, не сме в една и съща категория, понеже Той е създал цялата тази вселена, а ние сме създали единствено дребните проблеми в живота си, те са нашето творение. Това е като при борците и боксьорите – съвсем лека категория и шампион тежка категория.

Така че това е символ, притча, как едната страна убеждава другата. И какво се случило? Божественото становище надделяло. Затова, ако искате да убедите другите по дадена тема, следвайте този пример. Защото Кришна много нежно, внимателно се отнася към Арджуна, напътствайки го, помагайки му да разбере какво трябва да бъде сторено, ала така, че измъкване няма. Няма изход, няма друго решение на тази гатанка, освен да кажеш „да”. Съвсем просто, решението е съвсем просто: кажи „да”. А е толкова трудно да се научи това! Но този живот е, за да се учим.