Sharanagati

Въпрос: Вие давате формулата: “Привързаността носи страдание, а любовта – мъка.” Бихте ли дефинирали моля разликата между страдание и мъка?

Тиртха Махарадж: Разликата между страданието и мъката може да бъде доловена в остротата и дълбочината на чувствата. Фройд дава една странна дефиниция за щастие: когато не страдаш твърде много. От това излиза, че страданието е обичайното състояние в живота, което се потвърждава от шастрите и традицията. На изток казват, че животът е страдание, обаче хората като цяло са щастливи и удовлетворени; докато на запад ние обикновено бихме искали да кажем, че животът е щастие, но въпреки това изпитваме страдание. Така че това е обусловеност, общ тон. И понеже целият човешки свят се основава на раса, взаимоотношенията, тъй като хората по природа са раджастичен, страстен тип, затова и естествената последица от страстта е страданието.

Докато мъката е нещо по-различно според моето разбиране. Мъката прорязва по-дълбоко и по-остро, ала това не би трябвало да е просто чувство, защото чувствата идват и си отиват. Мъката се генерира и в емоционалното его, но ние трябва да съхраняваме способността си да изпитваме такава мъка само за най-добрата страна от живота. И не че твърдя, че животът е страдание; тук по-скоро влиза в сила дефиницията за любов, защото любов е не с кого можеш да живееш, а в чие отсъствие загиваш на мига.

Но тогава може да речете: въпреки че може да изпитваме непосилни чувства, все пак не умираме – нито завинаги, нито многократно. Ала всъщност умираме. За един кшатрия да загине веднъж на бойното поле е достатъчно за постигането на съвършенство. Докато един брахмана трябва да умира много пъти, тъй като в този случай това е развитие – да умреш за предишното, по-несъвършено ниво на съзнание, да умреш за грешките, за недостатъците. А без божествена обич целият този живот е един вид оцеляване, очакване на осъществяването.

А в най-висшата степен на екстатичните чувства, един от елементите на вябхичари-бхава е чувството за тотално изличаване, дължащо се на липсата на любимия Кришна. Но това се проявява много рядко, и не е задължително да става дума за физическа смърт, по-скоро за ниво на съзнанието, което много наподобява някои емоционални земни чувства, макар да е напълно различно от тях.

Тиртха Махарадж: Пролетта дойде, пълнолуние е и празнуваме деня на появяването на нашия Бог Гоуранга, така че това е много благоприятен ден.

Даже да имах хиляди усти, дори и тогава би било трудно да възхваля Бог Чайтаня подобаващо. А аз имам само една уста, така че това е безполезен опит. Но освен, че ни е дал една уста, Той ни е дал две уши. Можем да приканим и приемем божественото послание чрез нашия процес на шраванам, чрез слушане.

Чайтаня Махапрабху е много специален, много скрит аватар на Върховния Бог. Имало някои специални причини Той да дойде на тази Земя. Едната причина била, че Той, Върховният Бог, бил любопитен. Чудел се какво ли щастие изпитват преданите, когато Го обожават. И се чудел какво ли е специалното очарование на Неговата красота. Имал и някои второстепенни причини, като да разпространи юга-дхарма. Но в крайна сметка Той е дошъл, за да освободи вас и мен. Мисля, че това е най-великото възможно постижение.

И понеже празнуваме рождения ден на нашия Гоуранга Махапрабху, а Той е инкарнацията на милостта, затова кой е най-добрият начин да служим, да отпразнуваме едно подобно събитие? “Бхаката сева парама сиддхи – служенето на ваишнавите е най-висшето съвършенство”. Особено трябва да се съсредоточим върху служенето на духовните си учители. А най-доброто служене към Шри Гуру е да служим на Хари, гуру и ваишнавите. Чувствам, че в святата компания на Шрила Садху Махарадж всички ние получихме голяма доза милост. И искам да притисна мъничко Садху Махарадж да дойде и по нашите места и да лее милостта си още и още.

Садху Махарадж: Твоят ашрам е мой ашрам! Така усещам. А това тук пък е твой ашрам. Да. Махарадж, седни тук.

Тиртха Махарадж: Твърде е високо!

Садху Махарадж: Моля те! Те ще насядат там, а ти тук. Не, аз не мога, това е за теб.

Тиртха Махарадж: Не, не, за двама ни е, има място за двама.

Садху Махарадж: Аз ще ти асистирам.

Тиртха Махарадж: Не! Ек пран до дех[1].

Садху Махарадж: Джай Радхе!

Тиртха Махарадж: Най-важната благословия и послание на Шри Чайтаня Махапрабху, особено на този ден, когато си спомняме Неговото появяване, бил един специален дар и това е дарът на наам, святото име. Защото чрез наам, практикувайки наам, истинските наам, рупа, гуна, лила[2] – всичко ще се разкрие на човека. Затова мантруването е от решаваща значимост. Когато човек е в беда, всички незабавно зоват Бога. Не ви пожелавам през целия си живот да сте в беда, но ви пожелавам да се обръщате към Върховния Бог от цялото си сърце и душа.

Садху Махарадж: Радхе Радхе Говинда… Гуру-крипа хи кевалам. Гуру-крипа, милостта на гуру е единственото, което да постигнем в живота си. Как идва милостта? Милостта идва като дъжд. Когато вали дъжд той не пада само на определено място. Той вали навсякъде. Навсякъде! И малкото гърненце получава дъжд, и голямата делва получава дъжд, а някое гърне е захлупено наобратно. Знаете, ако искате да получите нещо, гърнето трябва да е с отвора нагоре, но ако го обърнете надолу, няма как да получите нищо вътре.

Така че крипа, милостта на дъжда, се лее навред. Гуру дарява милост на всеки. Но ние никога не се стремим да държим делвите си в правилна позиция. И дъждът вали, но в делвата няма вода. Тогава казвате: „Не получавам милост!” Аре бхайя[1], милостта тече, тече – приеми я! Нека малката ти делва стане голяма! И ако е обърната надолу, обърни я нагоре!

Как може да стане това? Чрез садхана, усилие, трябва да направиш нещо по въпроса. Трябва да видиш, че си делва и да гледаш накъде си обърнат. Накъде гледаш – дали гледаш към гурудев или към мая? Ако не е дошло времето да напълниш делвата си, ще стане след време, но един ден непременно ще се случи! Няма друг начин! Няма как да избегнем това! Това е единственият път – да влезем в духовно съзнание. Няма друг път!

Отивате при гурудев: “Гурудев, моля те, дай ми милост!” Той казва: „Добре, щом искаш, давам ти харинам.” Тогава си мислите: “О, чувал съм го толкова много пъти, правил съм го толкова много пъти, не е нищо ново!” Да, ново е. Ще кажете: как? Този ден е вашият рожден ден, началото на духовния ви живот. Той влага семето във вас – цветето на любовта може да израсне във вас. Бхакти може да израсне. Ако не ми вярвате, помислете за живота си преди този ден и след него. Това е началото на живота ми, стартът! Пропилял съм целия си живот дотогава; сега това е денят и щастието ми започва в този ден. Гледам по различен начин, мисля по различен начин, разбирам по различен начин. И ако практикувам това, което ми е дал, и ако медитирам над него, какво ще се случи? Ден след ден, ден след ден, ден след ден ще растете толкова бързо, че не е за вярване. Ще помагате на толкова много хора със своята вибрация, със своята среща – толкова много хора ще развият чистота в живота си!

Тази милост помага в началото, в средата и в края. И в най-висшето духовно съзнание тя винаги ще бъде с вас. Кришна-према садхакау нахи… чрез усилия не можете да постигнете према към Кришна. Как насила ще имате любов с Кришна?! Не, невъзможно! Кришна-према садхакау нахи! Шуддхачит! Кой е начинът да постигнете това – шуддхачит, чиста читта, чисто съзнание. Шуддхачитта означава чистота. Как може да дойде чистотата? Шуддха значи да живеете в чистотата, в чистото съзнание, в духовното си съзнание, шуддхачит. Това е шуддхачит! А шуддхачит – т.е. самите вие да станете чисти – се случва единствено чрез милостта на духовния учител, чрез името, чрез махамантрата. Приемайки това семе нашата читта става шуддха. Когато моята читта стане чиста чрез възпяване на махамантрата, чрез приемане на посвещение от моя духовен учител и чрез слушане на хари-катха, моята према автоматично ще удаи – удаи означава както слънцето сияе, ще заблести в миг, ще блесне както слънцето грее. Радхе Радхе Говинда…

Много сме щастливи, че дойдохте. Волно или неволно ако е допусната някаква грешка от страна на бхактите, на мен, извинете ме.

Тиртха Махарадж: Няма начин, Махарадж! Невъзможно е, няма никаква грешка.

Садху Махарадж: Твой ред е… Радхе!

Тиртха Махарадж: Какво мога да кажа, Махарадж!?

Казва се, че има три пътя. Единият е ведическият, когато си роден с качествата. Това не е за Кали Юга. Вторият е тантрическият, когато чрез някаква практика постигаш качествата. Но третият е методът бхагават – да го кажем накратко, сампрадаята на милостта. И мисля, че това е единственият принцип, благодарение на който сме тук. Защото ние не притежаваме добри качества и на практика е невъзможно да постигнем добри качества. Затова нямаме друг шанс – единствено милостта.

Въпрос: Вълнува ме въпросът защо светът, в който живеем, е създаден така – разделен на мъжко и женско? Това е съвсем естествено за нас и ние едва ли си задаваме въпроса защо трябва да е така. Като че ли има няколко отговора. Единият е биологически – за да се размножават видовете. Което си има естественото възражение, че онзи, който е създал света, би могъл да изнамери стотици и хиляди други начини за размножаване. Вторият възможен отговор е, че по този начин различните личности могат да изпитват любов и божествена обич. Трета гледна точка, може да не съм разбрал правилно, но в една книга „Съвършени въпроси, съвършени отговори”  Шрила Прабхупада казва, че сексуалният импулс е основната причина за оплитането на хората. Исках да чуя и вашето мнение.

Тиртха Махарадж: „Бхагавата Пурана” и Зигмунд Фройд са на едно и също мнение: всичко се върти около секса. Но те дават различни тълкувания и различни решения. Фройд казва: “Смело напред! Сексуално освобождение!” “Шримад Бхагаватам” казва: “Смело напред! Духовно освобождение!” Различни отговори на една и съща тема, на един и същ проблем.

Как се е случило сътворението на света? Трудно е да се каже. Но е лесно да се разбере ако предположим, че Бог е мъж, така че първият импулс е мъжки, а материалната природа, като утроба, е женска. По този начин половете могат да взаимодействат. За беда един и същи обект от различна гледна точка и с различно приложение може да бъде положителен или отрицателен. Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Аз съм сексуалният живот сред хората, който не противоречи на дхарма, не противоречи на религиозните принципи.”[1] Щом Бог ни е сътворил мъже и жени, той е имал някаква причина за това, нали? Ако бе искал да създаде само манастири, би наредил нещата другояче. Значи е имал някакво намерение с това.

Например, Той ни е дал очи. И ние можем да използваме очите си, за да съзерцаваме красотата на Бога или да забелязваме грешките на останалите. Той ни е дал и уши, и език, и сексуални органи. Така че можете да ги използвате с добра цел, можете да ги използвате и с лоша цел.

Мнозина си мислят, че единението се постига сексуално. Но това ниво означава среща или единение на телата. Единение на умовете се постига много рядко – когато целта ви, идеалът ви е общ, единен. А постигне ли се единение на сърцата, това е трансцендентално блаженство.

Ала в космически план знаем, че материалният свят е отражение на оригиналния. Така че каквото е там горе, такова е и тук долу. Щом тук съществуват различия между половете, това също би трябвало да произхожда от изначалната равнина на битието. Единственият проблем е, че леко изкривяване е добавено към материалната версия. Можем да правим грешки. На духовното ниво не можем да правим грешки. Това е единствената разлика.

В самото начало на битието Кришна казал: “Аз съществувам, това е добре. Но съм толкова преизпълнен с чувства, че искам да споделям. Ще сътворя и други!” Тогава Той излъчил искрите джива, живите искри. Той имал тази креативна сила, импулсът да сътворява – с цел да споделя. А инстинктът за размножаване е отражение на тази божествена креативна функция. Така че това е отражение. Нашата цел е да пречистим това отражение дотолкова, че то да подпомага и да служи на божествената хармония и единение.

Но въпросът „защо” е неприложим в трансценденталните теми. Съществуват неща, които са отвъд човешкото разбиране.

Ще ви дам и една друга идея защо са проявени мъжките и женските енергии – Кришна е най-висшият източник, Кришна е абсолютното познание, Васудева Кришна. И тази най-висша съзнателна енергия има две проекции. Едната е продуктивната енергия, другата е креативната енергия. Продуктивната мощ е мъжка енергия – това е Баларам. А креативната сила е Радхарани – тя е женска. Така че върховното знание се проявява най-напред като мъж – да произведе всичко, което е необходимо за света; а сетне се проявява като женска енергия – да превърне всичко в красота, да сътвори красота. На практика всичко може да бъде извлечено от този първоначален произход.

Но ако искаме да го кажем съвсем просто, Кришна води гопалите, а Радхарани води гопите. За да имат Те компания целият свят е разделен на полове.

Въпрос: В йога практиките е подходящо да се пее ом в началото и в края, за да се успокои ума. За нас достатъчно ли е да мантруваме Харе Кришна, за да успокоим ума, или е нужно да пеем и ом?

Тиртха Махарадж: Е, ако мантрувате Харе Кришна маха-мантра както подобава, това ще развълнува ума ви, така че внимавайте с тази мантра. Когато Махапрабху започнал да повтаря тази мантра след благословията на Своя Гурудев, Той изпаднал в екстаз! Мантруване, танцуване, припадане, плач – това не са признаци на спокоен ум. Той се върнал при Своя учител: “Хей, що за мантра ми даде?! Не мога вече да се контролирам!” А ние искаме да се контролираме чрез мантруване на Харе Кришна? Хайде стига! Ако я повтаряте както трябва, тогава ще танцувате, ще пеете, ще плачете и ще припадате! Така че забравете за този покой. Покоят е много неутрален.

В материалната сфера не съществува покой, без съмнение. Буря е. На междинното ниво цари известен мир. И хората може да си рекат: “О, аз постигнах пълна реализация, защото съм умиротворен” Нищо не се случва! Просто празнота. Всичко е едно.

Минете една стъпка по-нататък! Отново ще изгубите целия контрол. Защото в океана от божествена любов има високи вълни. Това не са спокойни води, а високи талази от емоционални екстази.

Най-напред трябва да успокоим материалната неуравновесеност. Всички вие се занимавате с толкова много глупави дейности. Това са вълните на материалния океан. Ако достигнете умиротворено състояние на ума си казвате: “Най-сетне! Постигнах нещо.” Но тогава срещате някой екстатичен отдаден и той ви казва: “Скъпи мой, нищо не си постигнал!” Така че следващата стъпка е отново да изгубим покой.

Тогава можем да си речем: в материалния живот – вълни, в духовния живот – пак вълни; каква е разликата? За какво да полагам всички тези усилия – от една вълна да минавам на друга?! Обаче тяхната природа е различна. Така че си заслужава да се борим да достигнем божествените вълни.

Ала всъщност можем да кажем, че понякога бхактите се опитват да повтарят маха-мантрата без правилен фокус. А сме научили и разбрали от своите учители, че това е много интензивен и много съкровен повик към Бога, медитация. Трябва да влагаме голямо внимание от цялото си сърце.

Веднъж един от нашите бхакти бил поканен у приятел, който бил практикуващ в друга линия. Темата на разговора им било мантруването. Другият бхакта казал: “Ти мантруваш ли си кръговете?” – обичаен въпрос. Нашият бхакта отвърнал: “Да, разбира се!” Другият ваишнава се опитвал да го поучава как точно трябва да се прави, а междувременно, докато разговаряли, той мантрувал. И освен това гледал футбол по телевизията –  докато мантрувал и докато втълпявал на другия, че “Ти не мантруваш както трябва!”

Така че преценете сами: какъв е интензитетът на вашата духовна практика?

Трябва да съсредоточите ума си, вниманието си върху служенето към Кришна, и тогава ще можете да навлезете по-добре в настроението на истинското служене. За някои бхакти това не е голям проблем, те с лекота се съсредоточават; за други може би малко практика, дори само няколко дихателни упражнения или дълбоки вдишвания помагат много за успокояване.

Обаче ние обсъждаме как да се мантрува правилно от две хиляди години. Колко пъти сте слушали тази тема на лекции?! Милиони пъти. Какво сте постигнали? Можем да си кажем: “О, едно и също послание се повтаря! Нищо ново. Никаква нова тема, никаква нова информация, все едно и също.” Разбира се, че темата е същата! Но вашето навлизане в служенето би следвало да е различно, развиващо се.

(продължава от предходния брой)

И така, ом тат сат. Ом – това е началото.

Тат – какво означава тат?

Някой: Това.

Тиртха Махарадж: Онова. Този красив стих от Риг Веда: “ом тад вишнох парамам падам сада  пашянти сураях…”[1] Ом тад вишнох – да, онази върховна обител на Бог Вишну е визията на сурите, на светите личности. Те винаги виждат лотосовите нозе на Върховния Бог като закрилящ щит над главите си. Защото ние искаме да виждаме Кришна като защитник на Неговите предани. И макар Той да е там, високо горе, при все това е и тук, съвсем близко.

И накрая сат описва принципа на съществуването. И така: ом – съзидателният звук; тат – Върховният; и сат – съществуването, животът, истината. Ако говорим за това е много сухо – ом тат сат, много сухо. Но ако кажете „Джай Радхе!”  в това има повече емоции, повече чувства.

Тези три звука описват онази върховна същина, която всички ние търсим. И защо това е споменато в края на дискусията за гуните? Много пъти Кришна казва, че всеки в този материален свят е във властта на гуните. И “тази Моя божествена енергия, мая-шакти, на практика е невъзможно да бъде преодоляна.”[2] Научихме, че всичко е под контрола на гуните; след това са споменати трите звука – за да ни напомнят, че е възможно да се измъкнем от властта на илюзията. Три гуни – три звука. Те са тук, за да ни припомнят.

Например, вие сте големи късметлии. Кажете ми някои думи на български, които съдържат ом.

Манохари: Лом.

Харилила: Омагьосвам, омайвам.

Ямуна: Махарадж, но също и омраза.

Тиртха Махарадж: Това е ом-раса. Не си пасват заедно! Теоретична медитация и раса… Това е расабхас[3] – ом-раса. Обаче – момче!

Друг: Момиче!

Тиртха Махарадж: И толкова много други! Така че по колко пъти произнасяте ом в живота си! Добавете малко съзнание – към „Лом”, към „момче” и тогава това ще ви помага да си спомняте. И можем да научим много от децата. Когато викат баща си, какво казват? Татко!  Ом тат. Татко.

Ямуна: Къде е тук ом?

Тиртха Махарадж: Вече прескочихме на тат! Ом тат сат. Тат-ко. Толкова сме щастливи да чуем това обръщение. То е като карнамрита, нектар за ушите – татко.

Ами сат?

Харилила: Може би сутрин идва от сат?

Тиртха Махарадж: Ако си мантруваме кръговете – да; ако не мантруваме, тогава идва от мрак.

И така… кодовете са скрити. Разкрийте тайните. Ом тат сат – тези слова винаги присъстват, за да ви напомнят. Божественият звук, изначалният извор; след това Бог, който е малко отдалечен от хората, понеже е Върховен, трансценденталният Господ; и сат, основният принцип на съществуването, което е истинно. Животът съществува. Животът идва от живот. Ако виждаме в тази материална равнина живот, значи би трябвало в основата да лежи истински, жив принцип. Затова когато Нароттама даса Тхакура казва: “сеи врата сеи тапа сеи мора мантра джапа – О Рупа Госвами, ти си моята тапася, ти с моята мантра, ти си моята джапа, ти си ми всичко, дори самият ми живот”[4], това не е просто поетичен израз, но такова е истинското значение – че всичко произтича от божественото, от Него, защото Кришна е жив Бог и затова е възможен живот на планетата Земя. “Радха-кришна прана мора – Вие сте моят живот и моята смърт.”[5]Така че дори в поезията е скрита много дълбока философия.

Въпрос на Кришна Прия: Говорейки за връзката с Бога, понякога се чувствам много близо до Бог, а понякога много далеч. Кое е правилното отношение и какво причинява тези различни настроения?

Тиртха Махарадж: Той винаги е много близо до теб. Но понякога ти си далече от Него. Причината за различните настроения е един специален вид енергия, нарича се мая. Защото маха-мая разделя – тогава си много далеч; йога-мая събира – тогава си близо.

(продължава от предходния брой)

Понякога смятат ом за биджа-мантра. Биджа означава коренна мантра. Но ом всъщност е по-дълбок от една обикновена биджа-мантра. Наричат го още веда-мата, или майка на Ведите. Значи каквото и знание да се съдържа във Ведите, в есенциален вид то присъства и в ом. Както вие дадохте тълкувание на този код – Кришна, Радха и джива – в действителност това е същината на цялата ведическа наука. Съществува Бог, съществувате вие и съществува връзка между вас и Върховния. И природата на тази връзка е любяща. Да го кажем съвсем простичко, накратко – ом.

Понякога ваишнавите се боят да пеят ом: “О, това е само за йогите, това е безличностна концепция за Бога.” Но нима е така? Не мисля. Зависи от вашето съзнание какво извличате от този звук.

Това същинско семе на Ведите сетне се развива в Гаятри-мантрата. А след това във Ведите, в Упанишадите, в Пураните и т.н. – то е необятно! От едно малко семенце излиза цялото дърво, наред с клоните и плодовете. Впрочем, какво е Гаятри-мантрата?

Шямасундара: Ами, Кришна казва в „Гита”, че сред поезията Той е Гаятри, но има много гаятри.

Тиртха Махарадж: Да. Гаятри всъщност е една от метриките на санскритските стихове. Но става дума за нещо друго, за нещо повече. Например, в първия стих на „Шримад Бхагаватам” откривате Гаятри-мантра. Защото в края на първия стих се казва: “Сатям парам дхимахи – Елате, медитирайте върху Върховната Абсолютна Истина!” Когато има покана за медитация, това се нарича Гаятри-мантра. И тъй като разбрахме, че ом е много кондензирана форма на медитация, можем да разберем, че няма разлика между ом и Гаятри.

А щом на практика първият звук в „Шримад Бхагаватам” е възхвала на ом и покана за медитация, какъв е последният стих в „Шримад Бхагаватам”? Той е възхвала на святото име. Така че цялото това писание се стреми да фокусира нашето внимание как да медитираме над Върховната Абсолютна Истина, възпявайки Неговите имена. Затова „Бхагаватам” е нашето писание.

Ямуна: Махарадж, не запомних, ом ли е звукът от флейтата на Кришна или Гаятри е звукът от флейтата на Кришна?

Тиртха Махарадж: Някакви мнения?

Кришна Прия: Би трябвало да е Гаятри.

Рукмини: Но нали те са едно и също?

Тиртха Махарадж: В един смисъл да.

Харилила: И двете са много строги и сериозни, и никое не ми звучи като флейта.

Тиртха Махарадж: Зависи и от способността за слушане. Но Гаятри е звукът от флейтата на Кришна.

Ямуна: Защо?

Тиртха Махарадж: Защото това е начинът да бъде омаян света. Гаятри е медитация. Ако свириш музика, това е вид медитация, нали? Навлизаш в друга сфера. Идваш от София и попадаш в някой бхаджан, който е божественото царство. Сякаш вълшебен килим те отнася на друго ниво на съзнание. Така че изпълняването на музиката на предаността е вид дълбока медитация. Онова, което си неспособен да изречеш с думи, лесно можеш да го изразиш с песен.

Това означава, че когато Кришна свири на флейтата си, Той медитира, нали? И каква е Неговата медитация? С флейтата могат да се издават множество различни звуци. В началото може да си помислите, че Кришна е виртуозен свирец на флейта, вибриращ многообразие от звуци. Ала всъщност, когато навлезе дълбоко в Своята медитация… Е, когато не е потънал надълбоко в медитацията си, звукът на флейтата Му се лее. И дори това е толкова могъщо, че сътворява и омагьосва материалните вселени. Божествената Ганг докосва планетата Земя. Божественият звук на флейтата, вълните на този звук изпълват безброй вселени. Когато сякаш си играе, без да навлиза още в дълбокото, Той изсвирва многообразие от мелодии, звуци и ритми. Затова листата на дърветата трепкат. Затова животните замръзват неподвижни, а от очите на елените потичат сълзи. Затова звездите и планетите остават в орбитата си.

Но когато Кришна започне да навлиза дълбоко в Своята флейтова медитация, многообразието от звуци секва. Накрая само едничък звук излиза от флейтата на Кришна и това е петата нота. Тя е същината.

Помислете сами каква ли може да е неотклонната медитация на Кришна.

Ядунатх: Това свързано ли е с определен тон от гамата?

Тиртха Махарадж: Да.

Ядунатх: Ла ли е?

Тиртха Махарадж: Малко по-различно е. Не пресмятаме по западната гама, а по източната.

(следва продължение)

Ом тат сат – три основни думи от нашата традиция. Препоръчва се да мантруваме, да практикуваме, да се молим с тези три думи – ом тат сат. Но за да ги разберем малко по-добре, нека да вникнем в тях. Какво е ом?

Някой: Вселенският звук.

Шямасундара: В „Мандукя Упанишад” се казва, че ом описва трите различни състояния на съзнанието и онова, което е отвъд тях.

Тиртха Махарадж: Много добре. В този едничък кратък звук, ом, са трите фази на съзнанието?

Шямасундара: Да, това са будното състояние, сънуването, дълбокият сън и онова, което е отвъд.

Тиртха Махарадж: Да, това е четвъртата фаза. Значи ом е като код, нали? Други разбирания за ом?

Ядунатх: Ом се състои от три различни букви или звука и представя Радха-Кришна.

Тиртха Махарадж: И? Щом са трима, Радха, Кришна и още някой е включен в тази система. Джива-таттва участва като трети. Каква е действителната последователност?

Манджари: Кришна-Радха-джива.

Тиртха Махарадж: Правилно. Защо?

Манджари: Джива трябва да е последна, предполагам, а не между Радха и Кришна.

Тиртха Махарадж: О, да, определено не! Но символично казано, между Бог и човека божествената любов създава връзката, затова Радха стои в средата. А буквалното значение на ом?

Ямуна: Да.

Тиртха Махарадж: Да, ом означава „да”. Дори по-скоро е възклицателен знак. Голямо “ДА! Да, онова, което търсите, съществува!”

На други места в „Гита” Кришна казва: “От ведическите мантри Аз съм ом.”[1] Значи ом е много важна част от тази традиция. Всъщност, това е предвечният звук и когато този звук отеква, от хаоса започва да се формира космос. Така че това е начинът да се въдвори ред във Вселената – звуковата вибрация. Можем да си представим вселенската система като сфери, вложени една в друга, и ако божественият звук отеква в тази сферична система, създавайки порядък, тогава коя част от човешкото тяло най-много наподобява сфера? Главата – това е нашата малка вселена. И ако вибрирате божествения звук там, от хаоса ще произлезе подредена структура. Макро и микро космосът са свързани заедно. Каквото е отвън, такова е и вътре. Каквото е там горе, такова е и тук долу. Каквото е в миналото, такова и в бъдещето. Да. Всичко е свързано, всичко е преплетено заедно в мрежата на метафизичното съзнание.

Ом – това е изначалният звук, сътворяващ порядъка във вселената, във външната вселена, затова ако резонирате, ако пеете ом, това ще внесе ред и във вашата лична вселена, в мозъчната вселена.

Упанишадите отделят много внимание на мистичното тълкувание на ом.  На практика всички мантри са разгърнати от ом. Това се нарича пранава омкара. Кара значи звук или буква. Така тези три плюс един аспекти на ом са голяма мистерия в хиндуистката философия. Можем да идентифицираме там трите гуни, трите Веди, можем да идентифицираме трите главни божества – Брахма, Вишну и Шива. Обикновено система, структурирана върху три крака, е много стабилна. А полу-звукът, божествената резонанта “мммм” е добавена към А-У-М, за да обозначи божествеността всред звуците.

В коя мантра най-често използваме ом?

Ямуна: Ом агяна тимирандася…

Тиртха Махарадж: Да. Към кого е обръщение тази мантра?

Ямуна: Към Шри Гуру.

Тиртха Махарадж: Да, към духовния учител. И понеже разбрахме, че ом означава „да”, нека това винаги да ни напомня, че на Гурудев трябва да казваме „да”. “Да, Гурудев! Ом.” Така че, имайте го предвид.

Шямасундара: Гурудев, когато говорехте за Кришна, Радха и джива-таттва, аз си мислех за Баларам. Чувал съм, че Той е като основата, върху която съществува всичко.

Тиртха Махарадж: Къде е Той?

Шямасундара: Къде е Той? Навсякъде!

Тиртха Махарадж: Не, не, не, това е твоят въпрос. Ако ом е Радха, Кришна и джива, тогава къде е Баларам, нали?

Шямасундара: Да! Дали джива има нещо общо с Баларам…?

Тиртха Махарадж: Не. Е, джива има нещо общо с Баларам защото джива са слушащите. Понеже кой е Баларам? Той е Гурудев! Той ни казва: “Ом”, нали? Шри Гуру е активният принцип на шастра. Писаните шастри казват: “Оммммм…” – Упанишадите, тълкуванията, това, онова. Но кой ще ни обясни това, кой ще го превърне в реалност в живота ни? Това е живата шастра, ходеща на два крака. Джива – това е ученикът, това са хората като цяло, които трябва да разберат, че връзката винаги е жива. Само дето ние не я долавяме, това е проблемът. Иначе нея винаги си я има.

 (следва продължение)

Въпрос на Ямуна: Махарадж, тази вечер тук за пръв път са дошли някои хора, които практикуват йога и бих искала да попитам от тяхно име: бихте ли казали моля нещо за йога? Досега те са практикували асани.

Тиртха Махарадж: Много добре. Сега ние също практикуваме асани, макар мястото тук да е малко тясно. Имаме ли бутилка? Не, не пластмасова, стъклена! Празна, и освен това една кана с вода. И така, какво означава йога? Йога означава връзка. Можем да кажем, че това е мистичната школа в класическата индийска философска традиция. Защото тя е вътрешен път. И следвайки този път, можете да извисите съзнанието си. Целта на йога е нашите души, с други думи самите ние, да бъдем свързани с Върховния източник. Ние назоваваме този най-висш източник Кришна, любящия Бог, и можем да установим емоционална връзка с този Върховен Бог. Обаче, както ви казах, йога е мистичен процес, но същевременно е и съвсем практичен. Можете да продължавате да изследвате. Не става въпрос просто за вяра, а за убеденост.

Сигурен съм, че всички вие сте чували за системата на чакрите. Чакрите са енергийните центрове на тялото. Колко чакри съществуват?

Ямуна: Седем основни.

Тиртха Махарадж: Седем основни чакри, правилно, подредени по гръбначния стълб. А второстепенните чакри? На практика са неизброими, милиони. Но се посочват около тридесет главни чакри по цялото тяло. Седемте основни чакри също са включени в тези тридесет. И ако извършваме практиката си, ще усетим някои промени. Целта е да издигнем нивото на енергията си по стълбицата на чакрите. Искате ли да видите как става? Добре! Ето една празна бутилка. Ако я почукате, тя издава звук, нали? Нека дадем на тази бутилка малко енергия. Добавям енергия под формата на вода. Когато дадете малко енергия на бутилката – звукът е малко по-различен. Нека добавим още малко енергия към системата. Различно е, нали! Да осигурим ли още енергия на тази система? Нека пробваме. О! Още малко енергия? Все по-големи и по-големи промени. Добавяте мъничко енергия, а се случват големи промени.

Това е начинът да се настрои системата. Тялото ви е бутилката, духовната ви практика е водата, а различният резонанс е издигането на вашето съзнание. Това е йога.

Кришна Прия: Какво означава истинско мантруване?

Тиртха Махарадж: Яшода може да каже нещо за това.

Яшода: Аз също искам да чуя вашия отговор.

Тиртха Махарадж: Истинско мантруване, така ли? За теб това е когато лампите не избухват в твое присъствие. Защо? Водата е енергия. Ако е твърде малко – няма резултат; ако е твърде много, ще отнесе къщата ти. Така че ако енергията е твърде малко – полза няма; ако има твърде много енергия – проблем. Ако държиш малко парче уран в ръка – нищо не се случва. Но от определено количество нататък, той просто ще експлодира – това се нарича атомна бомба, нали? Обаче ако тази енергия е овладяна – това се нарича атомна електроцентрала. А ако контролирате водната енергия, потопа – това се нарича водноелектрическа централа. С огъня е същото. Твърде много огън – това е горски пожар. Ако контролирате тази енергия, тя е в огнището ви. Огънят помага, димът пречи.

Така че какво е истинското мантруване? Истинското мантруване е да се докоснеш до по-висшите сфери. И да удовлетвориш Кришна. Истинското мантруване е красива практика. Какво означава буквално джапа?

Дамодар: Възхваляване.

Яшода: Повтаряне.

Тиртха Махарадж: Да, да повтаряш тихо, почти нечуто. Това е джапа. А нашето мантруване на джапа е джапа-джапа. Има някои практики, които се наричат аджапа-джапа, мантруване без мантруване. Много интересна концепция, нали? Мантруване чрез не-мантруване. Чували ли сте за аджапа-джапа? Не сте. Нрави ли ви се идеята? Е, ако ви харесва аджапа-джапа, тогава трябва да ви харесва и апрасад-прасад. Разбира се, съществува и позитивна версия на аджапа-джапа – когато не зависите от броене, допир, правене, правила, колко кръга сте измантрували, това или онова, а е станало постоянно. Каква е вибрацията на човешкото тяло? Колко херца? Седем херца е вибрацията на човешкото тяло. Мозъкът достига дори до по-ниска цифра в някои фази. Знаете, в будно състояние, по време на сън, в дълбок сън и в четвъртата фаза мозъчните клетки имат различна вибрация. Но общата вибрация на тялото е седем херца. Така че, минимум седем кръга на ден.

Кришна Прия: А максимум?

Тиртха Махарадж: Максимум? Много добър въпрос! Казва се, че с всеки дъх трябва да славим Бога. По колко пъти вдишвате в минута? Да сметнем, че са осемнадесет. Една минута – осемнадесет дъха. Колко са в един час? Пресметнете!

Крипадхам: 1 080.

Тиртха Махарадж: Добре! Денонощието се дели на две – ден и нощ. Оставете нощите, защото тогава спите. Но през деня имате около 10 800 дъха. И като се казва, че с всеки дъх трябва да обожаваме и възхваляваме Бога, ако не можете да сторите това, правете поне сто пъти по-малко. А това колко прави?

Ядунатх: 108.

Тиртха Махарадж: 108. Така че… Е, не бих казал, че максимумът мантруване е 108 кръга. Колко е мантрувал Харидаса Тхакура? 172 кръга, 300 000 имена. Не се налага да имитирате това засега.

Истинското мантруване е изкуство. Шрила Прабхупада казва: “Отне ми 30-40 години да се науча да мантрувам добре, да разбера какво е мантруване.” Разбира се, ние не сме съгласни с това, защото той много добре е знаел какво е истинско мантруване.

И така, истинското мантруване не е просто повтаряне на имената, а повтаряне с чувства.