Sharanagati

Има една друга тапася и нашата истинска тапася е жертвоприношението на святото име. Ако възпяваме святото име, това е истинска, жива връзка с Бога. По този начин не просто генерирате своята вътрешна сила или се свързвате с някакви космически енергийни нива. Но най-напред енергията на вашия учител ще премине във вас. И не само енергията на вашия учител, а и енергията на учителя на учителя ви, и цялата парампара ще ви помага. А тази парампара до кого се връща най-напред?

Някой: Кришна!

Тиртха Махарадж: Той е втората стъпка. Първата стъпка?

Крипадхам: Радха.

Тиртха Махарадж: Тя е третата стъпка. Махапрабху! Ако се връщаме все по и по-назад, накрая ще стигнем до онзи, който е поставил началото на цялото това мантруване и танцуване. А Шрила Шридхара Махарадж казва, че Махапрабху е бил досущ като златен вулкан, изригващ лавата на екстатичните чувства. Сега седите тук и казвате: “Лава?! Изригвания?! Какво е това?! Това не означава нищо за мен, някакви твърде странни, цветисти думи!” Опитайте! Ако го постигнете, ще разберете какво означава тапася, каква е горещината на Златния Аватар, на златния вулкан. Тогава, по Неговата милост, по пътя, посочен от Махапрабху, ще можете да дойдете до Кришна, ще можете да дойдете до Радхарани, ще можете да дойдете във Вриндавана. Така че ако мантрувате – но става въпрос за истинско мантруване! – ако мантрувате, тогава никога не сте сами. Мнозина ще слушат, мнозина ще добавят нещичко към вашето мантруване.

А какво се случва ако генерирате твърде много топлина, твърде много енергия? Прегаряне, нали? Твърде много топлина означава изгаряне. Това е което се случва когато четете в шастрите, че например Сати, когато била оскърбена, че баща й не е поканил нейния съпруг, Шива, на жертвоприношението, тя била толкова обидена, че започнала да извършва тапася. И насъбрала толкова много горещина, йогийски огън, че просто изпепелила тялото си. Ако четете подобни истории, ще разберете – чрез тапася можете да изгорите, можете да приключите със себе си. Това е йогийският начин да се напусне тялото. Не очаквам от вас да се качите на Витoша и да принесете тялото си в жертва в огъня. Но ако генерирате някаква сила, използвайте я в служене. Затова сме големи късметлии, че Кришна ни осигурява шанс за практическо служене. Ако генерирате сила, трябва да я използвате с някаква цел, иначе просто ще избухнете.

Но нашата тапася не бива да бъде тамастична – чрез измъчване на себе си или на другите. Веднъж един преданоотдаден пътувал заедно с Шрила Прабхупада. И знаете, когато сте в компанията на духовния си учител, се опитвате да се държите много възпитано и смирено. Нека се държим като смирени ваишнави. Така че преданоотдаденият мантрувал. А знаете, да мантруваш в присъствието на духовния си учител не е толкова лесно. Затова той мантрувал съвсем тихо. Прабхупад му казал: „Не чувам.” Нашият приятел започнал да шепне. Тогава Прабхупад казал: “Не чувам.” Той насъбрал цялата си смелост, но Прабхупад отново казал: “Не, не, не, не чувам.” Накрая преданоотдаденият си рекъл: “Ох, веднъж се живее! Ще го направя! Харе Кришна! Харе Кришна! Кришна Кришна! Харе Харе!” Тогава Прабхупад казал: “Защо ме притесняваш с твоето мантруване?”

Така че недейте да тормозите другите със своята тапася. Не мъчете другите с мантруването си. Веднъж чух история, че един учител, садху, дошъл да разкаже за своите реализации. Той казал: “Аз имах даршан с моя любим Бог! Той ми каза: “Скъпи Мой, недей да възпяваш имената Ми.” Обикновено боговете или учителите ни казват да възпяваме имената. Само си представете Бог да ви каже: “Моля те, недей да възпяваш имената Ми.” Така че основният принцип е: недейте да притеснявате останалите със своите практики. Защото това е тамастично. Недейте да измъчвате Кришна със своето мантруване. Правете го хубаво. А как да го правим хубаво? Да добавим нещо. Да добавим една много специална съставка – нарича се отдаденост. Мама мана мандире – „Ще Те обожавам в храма на моя ум, ще Ти поднасям арати с водата на своите сълзи и с блясъка на очите си.” Това трябва да добавите.

Моля ви, опитайте се да запомните тази тапася, правете служенето си и практикувайте по правилен начин, защото най-висшия тип енергия можем да получим от святото име и от святата компания на ваишнавите. Аако ви бъде делегирана някаква сила, моля ви, използвайте я за най-добрата цел. Кришна раздава силите, затова прилагайте всичките си сили в любящо приношение отново на Него, в Неговите лотосови нозе.

Днес ви каним да продължим дискусията си за различните видове вяра. Разговаряхме за различните видове контрол – бяха споменати контрола над тялото, контрола над речта, контрола над мислите – и те се практикуват от онези, които са в проявлението на доброто.

 “Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от човек, който не очаква материални облаги, а го върши единствено заради Върховния, се нарича въздържание в доброто. Но въздържание, извършвано от гордост или за печелене на почит, слава и обожание се казва, че е в проявлението на страстта. То не е нито стабилно, нито неизменно. А въздържание, извършвано от глупост, със себеизтезание или с цел да унищожи или нарани другите, се казва, че е в проявлението на невежеството.”[1]

Съществува идеята, че изтезавайки тялото можем да постигнем духовни резултати. Без съмнение, страданието ще ни донесе известни реализации. Не е ли така – ако нищо не се случва в живота ни, много трудно се учим. Обаче от трудностите научаваме много. При все това, аз имам лекото усещане, че създавайки едно позитивно обкръжение също бихме могли да учим. Така че нашият основен идеал не е да се самобичуваме всеки ден – само през ден. И ако се стремим да създаваме позитивна обстановка за останалите, сигурен съм, че Кришна ще хареса това служене. Няма значение колко си страдал, колко си изгубил, но ако помагаш на другите да са щастливи в Кришна съзнание, това е велико служене.

Ала отречението е необходимо. Точната дума, използвана тук, е тапаха. Какво е значението на тапаха? Тап? Всъщност тап е въпрос на енергия. Смисълът е да загрее, да генерира топлина, да генерира енергия. Какво означава това? Отречение и генериране на енергия? Обикновено си мислим, че ако практикуваме някакво отречение, губим енергия. Ако не ям, ще отслабна; ако медитирам твърде много, винаги заспивам – мислим си, че губим енергия. Ала всъщност истинската тапася е да се генерира енергия.

За духовния живот ни е нужна енергия, нужна ни е сила. Как да добием тази сила? Извършвайте тапася. Ако чувствате, че сте слаби в своите практики, в духовните си дейности – извършвайте тапася. Дайте обет: “Няма да ям сладкиши в продължение на една година.” Или: “Ще присъствам на всяко сутрешно арати.” Или: “Ще поднасям по няколко допълнителни кръга на Кришна.” Или каквото и да било! Такъв вид допълнителна практика, под формата на тапася, ще ви помогне да генерирате повече сила. Разбира се, в крайна сметка не ние генерираме някакви енергии, а някои енергии ни се дават.

Но тапася е толкова значима дума и практика, че е била първата дума, която Брахма е чул в тази вселена: “Тапаха. Извършвай отречение!” Защото той медитирал върху темата как да сътвори тази вселена, как да я подреди и да намери обяснение за материалното проявление. Тогава чул това предложение, този божествен звук: “Тапаха, извършвай отречение и тогава ще разбереш. Така че ако искаме да разберем нещо, трябва да извършваме някаква тапася. По този начин ще съумеете да генерирате онази сила, която ще ви помогне да преминете на следващото ниво.

А коя е най-голямата тапася?

Кришна Прия: Да посветиш целия си живот на Кришна.

Тиртха Махарадж: Да. А по-практически? За да изпълняваме на практика служенето към Кришна трябва да следваме наставленията на гуру. Това е истинската тапася, казвам ви. Защото докато ние решаваме как да служим на Кришна, е много сладостно. Съгласен ли си, Гиридхари? Но незабавно щом получим същото служене като задължение – ще намерим всички извинения защо да не го вършим.

Въпрос на Дамодар: Когато говорихме за ненасилието вие казахте, че е насилие да не предаваш духовна информация ако я имаш. Защо това се счита за насилие?

Тиртха Махарадж: Нима съм казал това? Позитивната дефиниция на ахимса е да подпомагаме духовното развитие на останалите.

Дамодар: Но обратното, ако не помагаш…

Тиртха Махарадж: Това е вид насилие, защото оставяш другите да страдат. И въпросът ти е защо?

Дамодар: Защо това се счита за насилие?

Тиртха Махарадж: Защото е насилие. Ненасилие означава да намалиш, да облекчиш страданието. Ако оставяш хората да страдат, това е вид насилие. Най-малкото, ако имаш храна, а не я раздаваш, носиш отговорност. Ако имаш знание, но не го раздаваш, носиш отговорност. Усещате ли колко е важно това? Но знаете ли, духовното знание е като масло – колкото по-малко имаш, толкова повече го разнасяш.

Крипадхам: Моят въпрос е свързан с въпроса на Дамодар. Казахте, че когато искаме да помогнем на другия човек, това е ненасилие. Обаче когато проповядвам понякога се случва да си мисля, че помагам на човека, но той се дразни или разстройва. Това счита ли се за насилие?

Тиртха Махарадж: Не, счита се за липса на контрол над езика. Защото е казано: “анудвега-карам вакям”[1]– трябва да казваш истината, но по мил начин, така че да не разстройваш другите. Затова казвам винаги да запазвате един тънък воал. И трябва да отстранявате воала единствено когато човекът няма да се разстрои. Защото истината боли. Истината е тежка. Но посланието на Махапрабху е сладко: “Елате, присъединете се към възпяването! Танцувайте с Мен!”

Крипадхам: Какво трябва да бъде настроението в нашето проповядване, така че да не извършваме насилие?

Тиртха Махарадж: Любовта е необуздана. Защото е много мощна и неустоима. Но имаме само един инструмент и това е божествената любов. Тъкмо чухме, че тя е много необуздана и неустоима. Знаете, Арджуна и Кришна са били на бойното поле Курукшетра. Било е сражение! Но Махапрабху не е дошъл на бойното поле. Той не избива демони. Обаче възпира демоничния манталитет. И какво е Неговото оръжие? Оръжието Му е святото име. Какво е другото му оръжие? Другото Му оръжие е маха-прасадам. Това в действителност са много важни фактори в духовната практика. Ако следваме Махапрабху и използваме тези оръжия, това не е насилие. Ако се стремите да убеждавате другите, това понякога може да е насилие. Но ако искате да покажете истината, да разкриете красотата на божествената истина – това не е насилие.

Крипадхам: Това означава ли, че в проповядването си трябва просто да възхваляваме, вместо да се опитваме да убеждаваме хората в някаква истина, в която вярваме?

Тиртха Махрадж: О, за теб е достатъчно просто да запееш. Просто излъчвай силата си. Най-напред трябва да убедим себе си, нали? И после, ако сме убедени, хората ще ни следват. Така че наистина мога да кажа: просто сияй! Това е достатъчно.

Ямуна: Каква инструкция: просто сияй!

Тиртха Махарадж: Но за да стигне това ниво, човек трябва да се труди много здраво.

Въпрос: Бихте ли повторили отново начините за контрол над ума?

Тиртха Махарадж: “Удовлетворение, простота, сериозност, себеовладяност и пречистване на съществуването.”[1] Всъщност, казано е “сериозност”, но оригиналната дума е “маунам” – маунам означава да запазиш мълчание. Защо? Защото говорейки прекалено много, губиш енергията си. Това е единият начин да загубиш енергията си – да говориш твърде много. Другият начин няма да го споменавам сега. Така че не бива да говорим глупости. А глупости са всичко, което не е свързано с Кришна. Можете ли да ми посочите такова нещо? Значи можем да си говорим каквото си щем – ха-ха!

Както и да е, ако няма наистина подобаваща тема, която би подпомогнала самите нас и останалите в духовния напредък, не трябва да говорим, трябва да мълчим – това е истинското значение на маунам. Запазвай мълчание за света и бъди красноречив оратор за по-висшия свят. Ако неспирно славим Бога, това означава, че мълчим. Това е истинската маунам – винаги да възхваляваме.

Въпрос на Камен: Вътрешният диалог също ли се счита за маунам?

Тиртха Махарадж: Да, може да се каже. Иначе как се генерира звукът? Чрез вибриране на гласните струни или чрез удряне на нещо, нали? Това произвежда шум, издава звук. Обикновено всички звуци се пораждат така – има някакъв сблъсък на енергии, тогава се проявява звукът. Но вътрешният звук е различен. Вътрешният звук се нарича анахата. Анахата  означава „неударен звук”. Анахата е резониращият от само себе си звук вътре в сърцето. Да направим ли експеримент да чуем този вътрешен глас, вътрешната вибрация? Чувате ли? Не, това е трафикът вън, не се заблуждавайте. Но, за да доловим някакъв вътрешен звук, трябва да приложим определен метод. Запушете си носа и създайте по-голямо налягане в главата си. Какво чувате?

Камен: Някакво жужене.

Тиртха Махарадж: Много добре! Съответства на „Гхеранда Самхита”. Първо жужене, после биене на камбани и накрая гръм. Така е описано. Чувате нещо като вълни, като кръвта, циркулираща в тялото? Това се чува. Друго нещо чувате ли?

Някой: Тишина.

Тиртха Махарадж: Тишина. Това е за чистите сърца. Чувате и сърдечния пулс, нали? Ритъмът на сърцето ви, изпомпването на сърцето. Всъщност, то издава много специален звук в съответствие с расата на предания. Звуковата вибрация има специален смисъл. Криш-на, Криш-на, Криш-на. Или: Ра-дхе, Ра-дхе, Ра-дхе – в зависимост от вкуса. Но тъй или инак този звук анахата, този неударен резониращ звук, този вътрешен звук съществува, и ако практикуваме, ще съумяваме да се свързваме с този звук. Това е съкровеният резонанс на сърцето. Функцията на сърцето е да чувства. И ако посредством чувствата се свържем с Върховния, това е истинският мистицизъм.

Така че вътрешният диалог на духовния човек зависи от неговата интензивност, от отглеждането на раса, връзката с Върховния Бог. И не е достатъчно само да слушаме вътрешното водачество; трябва и да го следваме. Йогите се удовлетворяват с божествената визия; преданоотдадените искат и да следват напътствието, което виждат, чуват или получават.

Извинете ако понякога е прекалено сухо или се предава твърде много информация. Въпреки всичко, стремете се да следвате тези правила за контрол, тъй като това ще пречисти съществуването ви. А с един овладян живот можем да постигнем много. Мисля, че това е съвсем практично. Най-добрият контрол е тази емоционална връзка.

Има само още един тип контрол, който трябва да следваме, и това е контролът над ума: “Манах-прасадах саумятвам маунам атма-виниграхах бхава-самшуддхир итй етат тапо манасам учяте – А удовлетворението, простотата, сериозността, себеконтролът и пречистването на собственото съществуване са въздържанията на ума.”[1]

Това са трите нива на съществуване – действията, думите и мислите. А следващият текст казва: “Това тристранно въздържание, извършвано с трансцендентална вяра от човек, който не очаква материална изгода, но го прави единствено заради Върховния, се нарича отречение в доброто.”[2]

И така, този саттвичен тип контрол е много подробно описан. Много пъти обсъждаме, че най-вероятно умът е това, което най-трудно се поддава на контрол. Но има един много ефективен метод – обичта. Ако обичаш някого, да речем Кришна, ти много често мислиш за Него, възхваляваш Го, извършваш някакво практическо служене за Него – по естествен начин. Тази връзка ни помага да овладяваме комплекса ум-тяло.

Съгласни ли сте, че в крайна сметка Кришна е инструментът за контрол?

Крипадхам: Да.

Тиртха Махарадж: Да. Нека попитаме по-възрастните гопи във Вриндавана дали са съгласни, че ако мислиш за Кришна това е най-добрият контрол за тялото, ума и думите. Защото веднъж из Вриндавана плъзнала вест: че се появила  много опасна змия. Черна змия. И хватката на тази змия била толкова силна, че когото обвие, бил загубен. Този слух се ширел особено сред младите гопи, младите девойки във Вриндавана. И те си фантазирали – колко ли е опасна тази змия, колко ли е голяма, дали има и отровни зъби? Представяли си – каква ли е тази змия?! И започнали да си мислят и да медитират върху змията толкова много, че тя наистина се появила във Вриндавана. И не била само една змия, ами две! Змията имала много специална характеристика. Истинските змии винаги имат корони на главите. По змиите има скъпоценни камъни. И змиите се движат в извивки. Понякога изглеждат досущ като вълни. Доближават ви без всъщност да се движат. И само щом докопат жертвата си, никога не я изпускат.

Младите гопи търсели змията. Къде ли да я открият? “Само да можех да зърна скъпоценностите, отблясъка на брилянтите върху главата на змията…!” Изпитвали ли сте някога това усещане – когато знаете, че нещо е опасно, но въпреки това го търсите? Искате да вкусите илюзията. “Знам, че илюзията е опасна, но въпреки това… Я да проверя – наистина ли е така или не.”

И така, младите гопи търсели змията. Вървели под сенките на вриндаванските дървета и търсели змията. Не щеш ли, зърнали някакъв отблясък. Особена светлина всред сенките! “О, може би това е короната на змията?!” Опитали се да се доближат. Тогава видели не една змия, а две змии. Черни, заоблени, дълги, а някъде към края им сияят прекрасни скъпоценности. Доближили се още. И много странно, те не пълзят по земята, а някак са по-нагоре и в много специална поза! Сякаш държат флейта. И тъй, те идвали все по-близо до змията, всъщност до змиите, защото те винаги са две. И когато се приближили, змиите просто ги… прегърнали.

Не мога да разкажа историята нататък. Но можете да си представите кой бил черната вриндаванска змия. И разбира се всички тези млади девойки, които срещнали черната змия тази нощ, много бързо разпространили новината. В сенките Кришна се движи като змия. Но денем се държи като млад пастир. А медитацията на младите момичета – мислите, думите и дори действията – била винаги насочена към Кришна. Те мислели за Него: “Кога ли отново ще видим змията?”– това е Вриндавана нощем. А Вриндавана денем е: “Кога ще срещнем отново младия пастир?” Мисли. Думи – те винаги говорели за този Кришна. Действията им били под контрол, тъй като живеели в домовете на майките и бащите си. А знаете, че родителите много внимателно се грижат за младите девойки, не им позволяват да тичат тук и там, да мислят за това и онова, и да говорят безсмислици за някакви си змии. Когато Кришна излизал да пасе кравите, на младите девойки било забранено дори да Го гледат как преминава. А по-възрастните гопи, майките, заключвали и залоствали всички врати да не би девойчетата да се втурнат на улицата да гледат преминаващия Кришна. Но знаете, ако искаш да контролираш едно дете, не е достатъчно да кажеш: “Не!” Трябва да дадеш някакво обяснение. А как се контролира дете? Като го изплашиш. Възрастните гопи казвали: “Не, не, не, не може да излизате, защото вън има много опасна змия. Вън има много отровна, черна змия. Така че никакво излизане.” Тогава сърцата на гопите били разбити: “Да, но ние искаме да се срещнем с тази змия.”

Така че в общ смисъл можем да се съгласим, че съсредоточаването върху Бога, мисленето за Кришна е най-добрият тип контрол. Но в специални случаи възрастните гопи не биха се съгласили с тази визия. “Аз мисля за Кришна!” “Я по-добре мисли как да направиш изварата или киселото мляко.” “Искам да Му служа с тяло, ум и слова!” “Престани, не може да излезеш. Вън има змия.”

Така че контрол на елементарно ниво чрез мислене за Кришна и липса на контрол чрез мислене за Кришна на по-висше ниво – и двете са правилни и възможни. Какъв тип контрол избирате – елементарен или по-висш? По-висш? Пазете се от змии! Това е моят съвет.

Манджари: Защо възрастните гопи не позволявали на младите да гледат Кришна?

Тиртха Махарадж: Защо, защо, защо? Ще разбереш като станеш възрастна гопи.

(продължава от предишния брой)

“Въздържанието на тялото се състои в обожаване на Върховния Бог, на брахманите, на духовния учител, на по-възрастните – например бащата и майката – и в чистотата, простотата, целомъдрието и ненасилието.”[1]

Има още някои специфични правила и препоръки. Чистота, шаучам. Чистотата е близо до божествеността. Казва се, че с мръсни ръце не можеш да влезеш във Ваикунтха. Затова трябва да бъдем чисти, непокварени – не само в тялото, но и в ума и сърцето си. Това се нарича чистота или незамърсеност.

След това простота. Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура казва: “Религията е простота.” Помислете върху тази дефиниция: религията е простота. Защо? Нашите умове са толкова преусложнени. Толкова е трудно да се намери правилното решение. Ала онези, които имат простодушни сърца, винаги ще избират верния път, затова тази вътрешна простота трябва да се практикува.

И брахмачариям, целомъдрие. Всъщност какво означава брахмачариям?

Някой: Съхраняване на сексуалната енергия, трансформирането й и използването й за нещо по-духовно и възвишено.

Тиртха Махарадж: Много добре. Правилно. Благодаря Ви. А превод дума по дума? Защото това, което Вие така добре описахте, е значението. Брахма-чарати. Брахма означава “Бог, божественост”; чария значи “да следваш”. Така че тези, които следват пътя на Бога – те са брахмачарите. Не е достатъчно просто да се въздържаш от секс. Животните през по-голямата част от годината се въздържат от секс. При все това не ги наричат брахмачари. Защото да следваш Божията пътека, да живееш според Божиите закони, да живееш според Бога – това е истинското значение на брахмачария. Да използваш сексуалната си енергия подобаващо – това е вторичното значение на брахмачария; първото е – следвай пътя на Бога. И дори тези, които имат деца, които живеят в семейства, могат да бъдат много добри брахмачари – ако вървят по Божията пътека.

Брахмачари е славата на света. Него уважават всички Веди, той озарява вселената. Така че това е много високо почитан обет, отречение.

Инак това, което Вие споменахте, е много точно – че ако извисим тази енергия, която в повечето случаи се пилее на по-ниските чакри, ако я издигнем на по-високо ниво, тогава можем да използваме същата енергия в много по-висш, много по-разгърнат смисъл.

И накрая е споменато ахимса – ненасилие. Това е контролът на тялото. Бъдете умиротворени, избягвайте насилието. И не само в грубия смисъл –  да не излизате вън с тояга в ръка, пребивайки хората наоколо си – но също и в по-фин смисъл: да не уязвявате другите. Недейте да използвате съхранената си сексуална енергия – понеже сте велики брахмачари – да мачкате останалите. Така че ненасилието също е от жизнена важност.

А каква е дефиницията за ахимса?

Ямуна: А-химса, не-насилие. Ненасилие в действията, мислите и думите. Ненасилие също и в храната. Храна, която не е свързана с убиването на други живи същества.

Тиртха Махарадж: Правилно. Ахимса е парам-дхарма. От изключителна важност е. А позитивната дефиниция за ахимса е не просто да се въздържате от насилие, но и да подпомагате духовния напредък на другите.

Всички тези различни фактори са елементи на контрола над тялото. Служете на Бога, служете на представителите Му, следвайте духовния учител, бъдете чисти, бъдете непорочни, владейте се – това лесно ли е?

Дамодар: Не.

Тиртха Махарадж: Е, не е чак толкова трудно. Или поне можем да кажем, че е просто, защото трябва да следваме няколко неща и ще постигнем контрол над тялото.

За да постигнем някакви добри резултати трябва да сме кротки. Трябва да сме под контрол. Още един израз, който не ни се нрави. “Контрол? Някой да ме контролира, о Боже мой?! Искам свобода!” Но контролът е много благоприятен за духовните практики. А тук научаваме за три различни типа контрол:

“Дева-двиджа-гуру-прагя-пуджанам шаучам арджавам брахмачариям ахимса ча шарирам тапа учяте – Въздържанието на тялото се състои в обожаване на Върховния Бог, на брахманите, на духовния учител, на по-възрастните – например бащата и майката – и в чистотата, простотата, целомъдрието и ненасилието.”[1]

Силно! И така, как да се контролира тялото? Това е начинът да се контролира тялото. Може да си мислим в началото, че контрол над тялото означава определени строги правила. Обаче първият принцип в контролирането на тялото е: обожавай Бога. Всички останали правила и предписания идват след това. На първо място обожавай Върховния Бог – дева; след това двиджа, два пъти родените, брахманите. Значи обожавай Бога и обожавай Неговите слуги, Неговите представители – гуру, обожавай също така и духовния учител. Как да се обожават брахманите? Как обожаваме брахманите, свещенослужителите?

Яшода: Като слушаме и следваме напътствията им.

Тиртха Махарадж: Това е много хубаво, но те трябва и да ядат нещо. Говорят, наставляват, а ние слушаме много внимателно. Обаче те също трябва да получат нещо, за да се нахранят, нали?

Ямуна: Дарения.

Тиртха Махарадж: Да. Според класическата ведическа традиция, трябва да даряваме крави на свещенослужителите, при това милиони. Много добре! Ако подарите крава тук, на храма, бхактите ще останат „очаровани“. Но ако дарите парче земя на село, малко злато, малко зърно и някаква храна за животните, тогава те ще бъдат доволни. Иначе ще създадете главоболия. Затова трябва да сме достатъчно разумни как да служим на висшестоящите, на нашите свещенослужители.

Но като споменахте даренията… Понякога ние се опитвахме да даваме на Гурудев дарения. Понеже бях брахмачари, аз не бях ангажиран с изкарването на пари, но други се стараеха да поемат тази част от служенето. Веднъж ги чух да разговарят: “Не давайте твърде много на Гурудев.” Обаче защо? Защото ако получи голяма сума, той ще я запази за мисията, няма да я ползва за себе си. Затова малко по малко. Тогава може да си купи – кой знае – да речем, фъстъци и да си хапне. Някой трябва да се грижи за насъщните нужди и на светите хора.

Например, веднъж Гурудев беше гладен. Това се случва дори на духовните учители! И така, той каза на матаджите: “Можете ли да сготвите нещо?” Разбира се, те веднага наскачаха и започнаха да дрънчат с тенджерите. А Гурудев си влезе в стаята да мантрува. И мантруваше, и мантруваше, и мантруваше. След един час много смирено отвори вратата: “Нещо случва ли се в кухнята?” Те казаха: “Да, да, ще сме готови след половин час.” Тогава той попита: “Защо не ми казахте?” “О, Гурудев, не искахме да смущаваме твоето мантруване.” “Ха! Ами, много хубаво…”

Така че понякога служете и на основните нужди. Не си мислете, че Кришна, Махапрабху и Гурудев са толкова неземни, че не се нуждаят от нищо.

И така, служене на висшестоящите: на първо място на Бога, на представителите на Бога, на духовния учител и на родителите. Те се считат за по-старши. Те са нашите духовни авторитети и ние трябва да им осигуряваме онова, от което се нуждаят. Патрам пушпам пхалам тоям[2] на Бог – малко вода, листа и цветя; храна и дарения на брахманите, послушание на духовния учител и практическо служене на родителите. Това са основните, най-първи фактори за овладяване на тялото. Защото ако служите на Бога, на брахманите, на родителите си, по естествен начин тялото ви ще е заето в служенето.

(следва продължение)

Най-напред трябва да кажа „Благодаря” на всички ви затова, че дойдохте, защото по този начин ми давате възможност да служа, да си спомня какво съм чул и научил от моите учители. И да изложа едно много съществено послание още в началото на тази лекция: ако искаме да формулираме какъв е истинският смисъл на живота, накратко – той е, че трябва да живеем за някой друг. За другите. И ако вие ми давате шанса да живея за вас, аз се чувствам много щастлив и удовлетворен.

Ние винаги сме под някакво влияние. Някой път под позитивно влияние, друг път под негативно влияние. Някой път сме под влияние на слънцето, друг път сме под влияние на…?

Някой: Луната.

Тиртха Махарадж: … мрака. Но всъщност, щом споменавате слънцето и луната, можем да кажем, че това са два типа въздействие, два типа познание – слънчевото съзнание и лунното съзнание. Какво е слънчевото съзнание за повечето хора?

Ямуна: Мъжката сила.

Тиртха Махарадж: Да. Мъжкият аспект. А какво е лунното съзнание?

Ямуна: Женският аспект.

Тиртха Махарадж: Да, това е женският аспект. Слънцето е очевидното, луната е скритото. Можем да кажем, че слънцето е откритата божественост, а луната – мистичната божественост. Кой е нашето слънце?

Ямуна: Кришна.

Тиртха Махарадж: А кой е нашата луна?

Харилила: Радха.

Крипадхам: Гурудев.

Ямуна: Махапрабху.

Тиртха Махарадж: Виждам, че слънцето е ясно за повечето от вас. А луната е… според вкуса. Обаче всъщност това не е казино: дали така, дали иначе. Не, това е философия. Луната е благотворящата луна и това е Махапрабху. Така че или сте под въздействието на ясното слънце, на слънчевата светлина – кришна сурия сама мая хая андхакара[1] – „Кришна е като слънцето, а илюзията е като тъмнината.” А където е слънцето, там тъмнината вече няма власт. Това е очевидното божествено послание. Ала Махапрабху донесе специално, скрито послание. Бог Чайтаня живя преди малко повече от петстотин години на планетата Земя. Той донесе много специално послание, а самият Той е уникална комбинация от мистицизъм и открито движение. Защото това са трите степени на духовната практика: нещо съвсем очевидно, като движение, в широк спектър; другото е в по-малък мащаб, като мисия; а третото е тайната скала – мистицизма, мистичните кръгове. Затова можем да кажем, че или сте под влиянието на слънцето – очевидната, обща религиозност – или сме под влиянието на някакъв мистичен процес – божествената алхимия, как да се превръща грубият метал в злато.

Кой процес бихте искали да следвате – общата религиозност или един мистичен процес? Какво предпочитате? Защото винаги се намираме под влияние – било то божествено или материално. Изборът не се прави само веднъж в живота. Изборът е ден след ден, решението се взима всекидневно. “О, мой Господи, днес ще посветя времето си на илюзията.” Не!

(продължава от предишния понеделник)

Ямуна: Махарадж, имам продължение на въпроса. От проповедническа гледна точка, как би могъл човек в такава ситуация да защити истината? Например, човекът отсреща възразява с думите: “Вяса дори не е бил личност, той е митичен обобщен образ.”

Тиртха Махарадж: О, много е лесно: “Може за теб да не е реална личност, но е съвсем реална за мен!”

Ямуна: Например, аз бих отвърнала, че толкова много книги са написани от реални хора, но нима това ги прави по-ценни? Но бихте ли ми дали някакви идеи какво от проповедническа гледна точка може да направи човек в такива ситуации, когато науката е в противоречие с някои аспекти на нашите писания?

Тиртха Махарадж: За дървото се съди по плодовете. Вярно е, че стотици и милиони хора пишат книги, но какъв е резултатът от тези книги? Настъпила ли е някаква промяна, някаква духовна промяна в живота на хората, които четат тези книги? У тези, които четат боговдъхновените книги – наистина, така се наричат и в християнството, „боговдъхновените книги” – промяна има, съществена промяна.

Така че това е едното: да се отсъжда според резултата. Второто е: “Ние приемаме, че вие имате различно виждане. Но моля вие също приемете, че и ние имаме различно виждане. Защото това е неутралният научен подход. Аз имам една версия, една гледна точка, ти имаш друга.” Проповедникът трябва да е информиран, добре информиран. Но не е необходимо да знаем всички подробности по всички въпроси, защото умът на човешките същества дъно няма. Те ще измислят въпроси до безкрай. Така че няма нищо лошо ако понякога се налага да кажем: “Не знам!” Защо?! Бог е този, който знае всичко. Обаче трябва да сме информирани.

Но сами виждате, че това тъй наречено проповядване обикновено е битка. Защото хората искат да докажат правотата на своето виждане над другия. Точно както религиите се бият заради принципите си: чий Господ е по-силен. И преди е било по-лесно да се отсъди, защото армиите се сражавали под знамената на различни богове и който спечели войната, неговият Бог е по-силен. Сега сме малко „по-културни” понякога, така че се сражаваме във философски дебати, стремейки се да докажем чия версия и чий Бог е по-силен.

Но има един добър съвет. Глупаците не спират да се карат и да спорят, докато мъдрите продължават със своята садхана. “Щом такова е твоето виждане, много хубаво! Обаче аз имам да свърша малко работа.” Защото аргументацията край няма.

При все това имаме още един шанс – да изчакаме другият да умре. Тогава той ще рухне: “О, сгрешил съм! Сега Вяса идва към мен като една личност, не като двадесет и осем.” Така че окончателният отговор е наш. Дебат има когато съществува вероятност да изгубя; когато няма вероятност да изгубя, няма и дебат.

Ямуна: Но обикновено човек спори когато има някаква надежда да победи.

Тиртха Махарадж: Това е безнадежден случай.

Ямуна: Защото, Махарадж, победата и загубата също са относителни. Например, Сократ е изгубил процеса пред атинския съд.

Тиртха Махарадж: Обаче всички говорят за Сократ, а не за съда. Така че…! Ако изгубиш, печелиш.

Ямуна: Ако изгубиш за славна цел.

Тиртха Махарадж: Разбира се! Ако изгубиш, печелиш. Губещият винаги печели.

Ямуна: Махарадж, присъствах на една лекция по философия и лекторът спомена, че в Пураните са изброени двадесет и осмина Вяса, Вясадева. Бих искала да попитам действително ли е така, защото по такъв начин той всъщност оспори единствения, личността. Твърдеше, че той е колективен образ. Разбира се, нямам проблем да приема, че Бог е дарил вдъхновението си на множество личности, които да изпълнят задачата, но каква е ваишнавската визия? Ние приемаме ли множествеността на Вясадева? Или по-скоро се придържаме към една личност. И ако той е личност, как тогава са споменати двадесет и осмина Вяса в Пураните, ако това е вярно?

Тиртха Махарадж: Това е въпрос на гледна точка. Погледнато от един ъгъл, виждаш ин и ян, а от друг виждаш скритата личност. Не съм изучавал всички Пурани, защото това на практика е невъзможно, и дванадесет живота няма да са достатъчни; трябва да вземем есенцията. Защото хиндуистките писания са толкова обширни, че всяка една идея може да бъде подкрепена в шастрите: че Брахма е Върховен, Шива е Върховен, Вишну е Върховен, Кришна е Върховен, Брахман е Върховен, Ганеш е Върховен, Лакшми е Върховна – толкова много различни върховни има. Многообразие от върховни! Ваишнавата е върховен … Край няма кой е върховен.

Но виждате ли последната версия? Ваишнавата е върховният! Това е нашата версия. Защо? Защото Кришна е Върховният, но каршна е дори по-велик. Каршна означава каквото или който принадлежи на Кришна. Така че това е най-висшето ниво на божествеността.

Но да се върнем на въпроса за Вяса: Вяса, това име, не е лично име, а е обща функция. Точно като Брахма, творецът, творческата сила. Това не е име, а титла. В божествената йерархия, по време на всички периоди на Ману се разпределят, мисля, дванадесет функции: кой е слънчевият бог, кой е Индра, кой е якша, кой е ракшас, кои са гандхарвите – всички тези различни служби се изпълняват от различни личности.

Какво означава името Вяса? Съставител – който разделя и подрежда Ведите. Така че това е божествена функция: някой трябва да поеме грижата за ученията, някой трябва да се погрижи за Ведите, да разпредели познанието. И от време на време различни личности получават позволението да свършат това служене. За тази епоха Вяса е Кришна Двайпаяна. Двайпаяна означава, който е роден на остров – “двипа”, идва от “двипа”. И така, специфичната личност, която изпълнява задачата на Вяса в тази епоха, е Кришна Двайпаяна. Той е упълномощената, така да се каже, литературна инкарнация на Бога, Кришна. Затова той не е просто историческа личност, но е и митична личност. Защото историческата личност се ражда и умира. Митичната личност е отвъд подобни ограничения.

И за по-висшите същества не е проблем да присъстват на лекция тук и същевременно да се намират в друг ашрам някъде си. За тях да се размножават не е проблем. Така че дори тази единствена личност, Вяса, може, ако е необходимо, да се размножи.

Но всъщност това са научните версии и обяснения. Например, казват, че „Махабхарата” е създавана в продължение на осемстотин години. Ала по такъв начин е много лесно да се съсипе вярата на хората. В същото време трябва да влагаме вярата си в истината, не в някакви приказки – как летят жеравите. Проверете! Няма нужда да ми вярвате.

Но това, което ти споменаваш, е много труден и много дълбок въпрос. Защото анализът убива.

Ямуна: Обаче ако не анализираме ни наричат глупави и слепи.

Тиртха Махарадж: Да. Но ние имаме някои решения. Защото отвъд историческата, фактологична истина съществува и вътрешна, митична истина. И в крайна сметка няма противопоставяне между двете. Те функционират в различни измерения. И от едно по-висше измерение, от една по-висша гледна точка можете да видите какво е на по-ниското ниво, но от по-ниското никога няма да разберете по-високото.

Същият проблем имал Бхактивинода Тхакура. Той казал: „Ако искам да удовлетворя садху и кажа, че истории идват отпреди хиляди и милиони години, тогава учените ще ми се надсмеят, понеже ще рекат: “О, та те са само на две хиляди години.” Обаче ако искам да удовлетворя учените, тогава садху ще ме прокълнат. Какво да сторя?” Затова той представил своя собствена хронология на индийската предистория, която се стреми да обедини различните версии и да стигне до обща платформа, приемлива и за двете страни. Разбира се, това била неговата идея да помири традиционния и научния подход.

Но системата парампара ни помага в това отношение. Онова, което се практикува и приема от нашите учители, можем да го следваме. А резултатите можете да проверявате в личния си живот.

(следва продължение)