Sharanagati

Въпрос на Дани: Въпросът ми е съществува ли сигурен знак, че следваме фалшивото его, нещо като червена лампа, указваща, че вървим в грешна посока?

Тиртха Махарадж: Обикновено не го виждаме. Защото ако човек греши, той е много убеден, че постъпва правилно. И е много трудно да се напътства такъв човек. Но това, което ние не можем да направим, Върховният Бог може. Така че ако ние не можем да напътстваме или да помогнем на човека, Бог ще поправи грешките му.

Как да разбера дали съм тласкан от духовния си егоизъм или от Бога? Това е въпрос на постоянни усилия, на анализ, на изправяне срещу себе си в огледалото и е много тежка задача. При все това, има някои стандарти, които ни помагат. Например, списъкът с добрите качества в „Гита”[1] и на други места – т.е. изискванията от външни източници като писанията. След това ги има и партньорите ви – сангата, която посещавате. Мисля, че е много важно да има общност, защото така ще се изправим пред себе си. Ако си седите самички у дома, може да си мислите, че сте надмогнали всички недостатъци. Обаче веднага когато се налага да общувате с другите, когато трябва да си сътрудничите, когато трябва да търпите, ще видите кой сте. Разбира се, едно много важно външно мерило е нашият учител, който ще ни каже: “Правилно!” или “Прекрати това!” И в крайна сметка го има и вътрешният ви глас, който ви насочва в определени случаи. Трябва да сме много внимателни с него. Но си мисля, че по отношение на най-важните въпроси, в най-искрените, най-чистите си мигове, определено трябва да послушаме тази вътрешна убеденост. Защото ако сме съгласни, че Кришна е в сърцето на всеки, би трябвало да има възможност да общуваме с Него. Но, разбира се, всички се съгласни, че трябва да сме много чисти и много да се стремим към такова общуване. Въпреки всичко то е възможно. А след това трябва да действаме в съответствие с него.

Себеосъзнаване на практика означава как да се отървем от фалшивата духовност. Това е процес на пречистване.

Дани: Да, но задачата е много трудна, защото ние можем да претендираме, че практикуваме всички тези качества, описани в писанията, а сангата може да е много милостива и смирена, и да изтърпява лошите ни черти. Освен това, говоря за себе си, много пъти съм свидетел как чувам вътрешния си глас, обаче нямам навика да се вслушвам в него и да го следвам. Забелязвам насоката му, но не я слушам, заради обичайните наклонности или навици. Така че аз знам за всички тези знаци и се стремя да действам така, но всички те могат да бъдат – как да кажа – подведени.

Тиртха Махарадж: О, това е друг случай. Но недей през цялото време да се самоизтезаваш: “Толкова съм зле, не мога да се справя заради лошите си навици, и макар да чувам, не следвам…” Не се измъчвай, просто действай, живей, мантрувай, извършвай практиката си с известно търпение. Животът не е мъчение. Животът е щастие, нали? А духовният живот също е, за да ни научи да сме щастливи.

Макар че щастието не е кой знае колко висша амбиция. Да речем, Заратустра – той не се стремял към щастие, към собственото си лично щастие. Той се стремял да осъществи мисията си.

Ямуна: Но понякога с проповедническа цел ние развяваме флага на щастието.

Тиртха Махарадж: Единствено с цел пропаганда.

Още няколко бележки по последния ти въпрос – как да не бъдем подмамени? Защото можем да изпълняваме практиката си, можем дори да имаме божествени видения, да усещаме чакрите си, да пробуждаме кундалини, но това е поредният трик. Единственият начин да избегнем това да бъдем подмамени и подведени е да имаме пълна вяра и изцяло да се осланяме на Божията воля. Стигнем ли до такова ниво на отдаденост и посветеност, каквото и да ни сполети, трябва да сме удовлетворени. “Ако си усещам чакрите – добре; ако не ги усещам – пак добре. Аз не търся резултати. Аз съм Твой вечен слуга живот след живот.” Това е постоянната ни убеденост, независима от примамливите резултати на духовността.

Успехът на духовната общност се основава на единството. Принципът на единството е много важен. Веднъж в древни времена няколко садху се срещнали в един ашрам и се заприказвали. Мястото било много силно, място на много сериозна садхана, а пък посетителите спадали към други школи, общества, мисии. Разговорът започнал така: “Ние сме силни. Тук в нашия храм садханата е силна.” А гостите започнали да хвалят тази толкова стабилна практика: “Да, много добре! По много хубав начин служите на Бога.” Тогава отсреща им казали: “Обаче, знаете ли, не са много онези, които могат да отдават такова стриктно служене. Има някои слабаци, които нямат място сред нас. Но за щастие имаме някои лежерни мисии, където можем да изпратим тези ленивци.”

Какво е вашето мнение? Парамананда?

Парамананда: Мисля, че има някакъв интересен милостив елемент в този разговор за тези лежерни мисии. Струва ми се, че садху се опитват да провокират присъстващите, за да видят доколко са смели и доколко са смирени.

Тиртха Махарадж: Хм. Други прочити на историята?

Дани: Мисля, че е прагматично да се приеме, че разните хора в разни моменти имат различни способности и различно ниво. Това не означава, че някой е по-важен или по-специален, но просто в този специфичен момент има нужда от не толкова тежък товар, понеже няма да има силите да го понесе.

Ямуна: Вярно е, че „Птиците с еднакви пера се събират в ята”, но въпреки това няма две птици с еднаква перушина. Така че ако една птица гледа само кой се доближава до цвета и формата на перата й, ще трябва да лети сама.

Тиртха Махарадж: Когато чух тази история си помислих, че е твърде избирателна. И изразява онзи егоистичен начин на мислене: “Ние сме най-добрите! И нямаме нужда от слабаци, от глупаци, от мързеливци, от деца, от старци, от такива и онакива… Нуждаем се единствено от силните.” Което в един смисъл е така! Всеки иска елитна група, нали? Искате хора, които са готови да свършат нещо, а не такива, които се опъват през цялото време. Обаче, също както в едно семейство, приемате и старците. Не е така, че когато от дядото вече няма полза, го ритвате в задника. Понякога Шрила Прабхупада също е споменавал това: “Аха, бива го старецът, а? Не яде много, не спи много, ама още върши работа?! Харесва ли ви, а?” Затова трябва да се грижим за онези, които в момента не са достатъчно силни, които са ни изпратени от Бога или които се нуждаят от помощ. Разбира се, покажете ми някой, който не се нуждае от помощ.

Но знаете ли какъв е нравът на жеравите? Жеравите летят заедно. Те изминават огромни разстояния, летейки във V образна форма. Един от тях лети най-отпред. А какво се случва когато летиш отпред? Изморяваш се. Затова се нуждаеш от подкрепа. И всички отзад започват да издават крякащ звук, с който му дават импулса: “Давай, давай, давай!” Това е начинът да се лети заедно! Но знаете ли, да се прелетят хиляди мили не е шега работа. А понякога има и по-слаби. Понякога някой може да е болен. И какво се случва? “Болният не съумява да лети заедно с нас; затова я по-добре да го изхвърлим, та да можем да летим по-добре! Ще постигнем целта си, независимо от жертвите, които трябва да направим!” Не, какво правят те? Ако се налага някой да изостане, двама или трима поспират с него.

Ямуна: Това истина ли е?

Тиртха Махарадж: Истина е. Ямуна, аз не разказвам приказки!

Ямуна: Не съм знаела в такива подробности навиците на жеравите!

Тиртха Махарадж: Но аз ги знам. И така те остават заедно, обучават изоставащия, помагат му да възвърне силите си и после отново политат заедно.

Учете се от природата! Ние летим заедно. Някой лети отпред. Издайте онзи звук! И нашата мантра, нашият звук е малко по-сложен. Той не е просто крякане, а гласи: “Харе Кришна!” Така че ако вибрирате този звук, цялата група ще лети заедно много добре.

Нека поговорим още малко за духовния егоизъм. Започвате да общувате с ваишнавите. И донасяте съзнанието си в храма. Тогава виждате, че никой не е по-добър от вас. Оглеждате се наоколо си и казвате: “Хм. Те не са сериозни. Аз ще им покажа. Те не знаят какво се казва истинско предано служене.” Особено тези, които са получили посвещение едва преди месец – те са силно убедени, че: “Аз трябва да покажа! Трябва да докажа!” Това е времето, в което по-старото поколение трябва да практикува смирение. Защото това е парампара система. Когато вие сте били млади, сте допускали същите грешки, нали? Това е кармична примка – каквото сте причинили на другите, ще си го получите обратно. Ако плюете нагоре, какво се случва?

Ямуна: Отгоре ще ни заплюят.

Тиртха Махарадж: Не, уви, същото се връща. Де да можеше да получим божествена плюнка! Но за нещастие получаваме единствено онова, което сме дали. Така че ако искате да покажете какво се казва истинско предано служене, ще видите много подсмихващи се лица наоколо си; и това ще е мъдра усмивка: “Добре, направи го! Давай!” Тогава започвате да се чувствате като важен член на обществото. Или по-точно да го кажем – най-важният член на обществото. “Аз и останалите”. Точно както преди – “Ние и останалите”. Сега е “Аз и останалите”. “Най-общо казано, аз съм най-добрият. Но някой трябва да служи и на Гурудев. А те не знаят как се прави това. Затова по-добре аз да го свърша. Знам с най-малки подробности какво той харесва и не харесва. Знам всички легенди за Гурудев. Чел съм – или може би съм написал – „Гурудева Пурана”, така че най-добре знам как се прави. Защото Гурудев е толкова важен! Някой трябва добре да се погрижи за него.” Нали? Тогава най-напред започвате да показвате на другите, че знаете. И то знаете по-добре! Затова сядате на първия ред – понеже сте смирен слуга. Много сте близък на Гурудев, затова сядате най-отпред. Защото по такъв начин “слушате по-добре божествения звук, излъчващ се от светите му устни”. Ала за беда фалшивото ви его вибрира толкова гръмогласно в мозъка ви, че не чувате нищо.

Това е едната версия, когато сядате на първия ред. Ако сте по-„извисени” и сте вникнали по-надълбоко в науката на смирението, тогава ще седнете на най-задния ред: “Гурудев, аз съм твой смирен слуга.” Третата фаза си я бива дори още повече. Когато сте толкова „смирен”, че дори не присъствате на лекцията. Идвате малко по-късно. Но какво става като дойдете по-късно? Щом влезете в храма, цялото внимание се обръща към вас. “Кой е този, който идва толкова късно?”

Така че това са трите фази: първият ред, последният ред и извън реда.

Една огромна грешка, която духовните хора могат да развият, е усещането, че са различни от останалите: че аз съм по-добър, ние сме по-добри от другите. Например, отказали сте се от някакъв лош навик; и веднага започвате да критикувате тези, които не могат да се разделят с него. От два месеца не сте пушили цигари и вече сте най-големият борец за общество без тютюнев дим?! Проклинайки всички онези, които все още имат този навик. Разбира се, повечето от вас не пушат. Пък и като пушите просто убивате коронната си чакра, нищо работа. Нали, не е кой знае какво в сравнение с останалите грешки, които можете да направите в духовния живот.

Така че това е една много обезпокоителна грешка: недейте да се чувствате по-добър от останалите.

Ако слушате лекциите тук, може би не сте чули някои определени думи. Кажете ми някои думи, които не сте чули?

Кришна Прия: Как да ги кажем, като не сме ги чували?

Тиртха Махарадж: Да. Правилно. Но в повечето случаи не сте чували “карми”, “демон” и “илюзия”. Мисля, че не съм ви учил да гледате на хората като на “вонящите материалисти там навън” или “пропадналите карми” или “демоните наоколо” – “единствено ваишнавите крият крилете си, обаче ние си знаем, че са ангели…”

Трябва да гледаме на хората с други очи. Няма съмнение, че съществуват два типа хора. Какви са те?

Яшода: Ангели и бъдещи ангели.

Тиртха Махарадж: Да, ангелът и малкият ангел, скритият ангел. Трябва да развием такова виждане. Голяма грешка е да се смятат духовно практикуващите за по-добри от тези, които все още не практикуват. Защото по този начин се чувствате като избраници. И, естествено, въз основа на това ще искате да се изолирате от останалите. По нататък, ако развиете подобно съзнание, ще имате усещането, че сте постигнали нещо. И следващата стъпка е: “Аз трябва да спасявам другите.” А това е вратата към адския манталитет.

Затова не бива да развиваме такъв вид уж духовно съзнание: “Аз съм по-добър от другите” или “Ние сме по-добри от останалите”. Това разграничение “ние и те” е опасно. Разбира се, съществува разлика между материалната сфера – светът отвън – и кръговете на преданите, но каква е тази разлика? Че ние сме мъничко по-осъзнати и се стремим да правим някаква духовна практика. Но трябва да сме много благодарни на Кришна, че осигурява такива хора, които все още не практикуват, защото тогава ще можем да ги призовем. Само си представете, ако всички практикуваха, нямаше да има кого да поканим! Затова трябва да сме много благодарни, че наоколо ни има по някой и друг “демон”, “карми” и “не-ангел”. Защото можем да им служим, по този начин можем да им служим.

И защо ви казвам това? Защото ако Бог би правил такава разлика: “Този е карми, материалист, няма да му дам благословията си” или ако слънцето би казало: “Ще си подбера върху кого ще грея”… Но слънцето не подбира. В Библията се казва, че Бог не подбира хората. Защо? Защото всичко и всички са създадени от Него. Всичко принадлежи на Него – освен демоничния манталитет. Той е наш принос.

На първо място, опитайте се да видите духовната искра във всички живи същества. Както е казано в „Гита”: “Истински мъдрият гледа еднакво на кравата, на брамина и на кучето.”[1] Той вижда духовната искра. Така че трябва да развием такава духовна визия, да виждаме духа, тъй като той е най-важната част от човешкото същество. Всичко останало ще отпадне. Тялото, умът, грешките ще изтлеят; духът ще остане.

Стремете се да избягвате този начин на мислене: “Ние и те”. Добийте равноправно виждане. Разбира се, в общуването с хората трябва да се държим съобразно капацитета им, както и собствения си капацитет. Стремете се да избягвате лошото намерение, общувайте с тези, с които сте на едно ниво, и се учете от онези, които са по-висши от вас.

Това е обичайното фалшиво его на практикуващия: че аз съм по-добър от останалите. Същевременно не искам да кажа, че трябва да развиете фалшиво смирение. Защото в момента повечето от вас нямат усещането, че: “О Господи, аз съм по-лош от червей в изпражнение.” Нали? Ако просто повтаряте това, то няма да звучи искрено. Така че бъдете реалисти и развийте положителното чувство за смирение, че “Аз завися от проклятието и благословията на моите доброжелатели”- такова съзнание можем да развиваме, понеже е вярно.

Съществува един вид духовен егоизъм. Понякога сме научили основните правила и искаме да ги приложим на практика на теоретично ниво. Такъв вид егоизъм се нарича “абхиман”. И точно както всички останали елементи от живота и практиката, едно нещо може да се използва с правилна цел, може да се използва и с лоша. С ножа можете да убиете, а можете и да нарежете зеленчуци за сабджито. Един и същ инструмент, но различна цел. Абхиман, това усещане или начин на мислене, е инструмент и вие можете да го използвате за добра цел или за лоша цел.

Нека тръгнем от шишя-абхиман, или манталитета на ученика. Кой е шишя, кой е ученик?

Ядунатх: Някой, който е казал: „Да, учителю!”

Тиртха Махарадж: Обаче кое „да”? Българското „да” или общоприетото „да”?

Ядунатх: Голямото „да”.

Ямуна: Шишя е каквото Бог праща на гуру.

Тиртха Махарадж: О, Господи, не, не! Не знаех това! Ако знаех преди… Ах! Е, мисля, че досегашното ми разбиране се обогати. Но дайте ми друга дефиниция – кой е шишя?

Хари Лила: Който може да следва.

Ямуна: Някой, на когото гуру е казал „да.”

Кришна Прия: Такъв, който притежава парипрашнена севая – трите качества, които Шридхара Махарадж казва, че трябва да има ученикът. Първото е, че трябва да търсиш истината, да питаш гуру и да си готов да приемеш отговора без забележки и спорове. Севая е да имаш отношението и желанието да служиш. А третото не си го спомням – навярно неслучайно.

Тиртха Махарадж: Правилно. Правилното определение за шишя или ученик е: ученикът е такъв човек, който позволява да бъде обучаван. Разбирате ли, когато се обръщам към учителя си не с пълно знание, не с “Аз знам по-добре. Ти ми кажи, но аз имам друго наум.” Това е много хубаво и обичайно именно това изпраща животът на учителите. А учителите също трябва да практикуват смирение и да изтърпяват онова, което божествената милост лее върху им. Но ученик е такъв човек, който позволява да бъде обучаван. Обучаван в какво? Как да изкарва повече пари? Как на всяка цена да продава някакви книги? Или да вербува хората, карайки ги да си бръснат главите? Да не им вярва? Или да им насажда съзнание за вина? Или – да бъде обучаван да възхвалява Бога, да стане истинско човешко същество, готово да споделя и живеещо в божествеността, превръщайки хората в мистици…? Така че има различни цели, с които някой може да бъде обучаван.

Нека поговорим малко за ваишнавското его. Макар че тази тема не ми харесва, защото да се коментират грешките и недостатъците на хората е много лесно. Всеки ще се почувства уязвен. Това е много лесно – да се карат хората да развиват съзнание за вина отвътре. И от векове различните религии са използвали този инструмент, за да контролират хората: как да ги накарат да се чувстват виновни – говорят за огнен ад, за врящо олио и различни мъчения, само и само да мируват и да си плащат данъците. За щастие, ние сме се натъкнали на духовна практика от много по-висш разред, но това си има някои изисквания. Ако я практикувате на същото ниво, на което хората обичайно практикуват своите религии – защото хората обикновено искат да се радват на благата и не са никак склонни да поднасят нещо в замяна – тогава няма разлика между тъй наречената ваишнавска практика и общата духовна практика. И едното е бизнес, и другото е бизнес.

Това беше много очевидно в едно от нашите пътувания в Индия. Посещавахме множество различни места, храмове, манастири и поклоннически центрове на разни религии. Накрая стигнахме до Вриндавана. И там разбрах каква е разликата между другите места и това място. Защото на всички останали места историята започваше и завършваше с „мен”. Свещенослужителят ти казва: “Ела тук, дай си дарението, направи такава и такава малка пуджа, запали благовоние, вържи връвчица на дървото, кажи си името и си благословен. Можеш да вървиш; каквото искаш ще ти се даде.” Онова, което ти искаш, Бог ще го изпълни. Обаче влезеш ли във Вриндавана, трябва да промениш това настроение: онова, което Бог иска, ти трябва да го изпълниш. Това е разликата между обичайната религия – “Моля Те, Боже, слугувай ми!” – и преданото служене. Нашата версия е: “Господи, как мога да Ти служа?”

Това е началната точка на ваишнавската практика. Пък нататък, от това ниво насетне, можем да обсъждаме по-висши теми.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, има един известен цитат от книгите на Паулу Коелю, който гласи: “Следвай знаците.” Аз чувствам, че има връзка между тези мисли и нашата философия на предаността. Как можем да следваме знаците? Как можем да се научим да ги виждаме по правилен начин и да ги следваме? Как можем да разбираме знаците?

Тиртха Махарадж: Най-напред една малка забележка. Подобен род книги са проститутките на духовния път. Те са на много ниско ниво, затова са толкова популярни. При все това, трябва да вземем злато дори от купчина с боклук. Така постъпва интелигентният човек.

А как да разчитаме и как да следваме знаците – това е голяма наука. Тази наука може да бъде изучена, но също и чрез пречистване ще разбирате все повече и повече за това – да четете знаците в другите, в своя живот, на различни нива. Това е велика наука, нарича се физиогномика, например – да се разчитат знаците на тялото. Или ако виждате някои добри или лоши поличби можете също да получите насока. Но тъй или инак нашата главна насока е дадена от Шри Чайтаня Махапрабху: в каквито и обстоятелства да се намирате, приемете святото име и бъдете щастливи. Това е основното решение.

Въпрос на Ядунатх: Нещата стават все по-трудни и минават на друго ниво. Защото всъщност, ако не греша, Парамадвейти Махарадж каза в една своя лекция, че Коелю е бхакти-йоги. Говорейки за обхвата и дълбочината, и взимайки ги едновременно предвид, ако се опитваме да служим на останалите и да разпространяваме бхакти, да разпространяваме божествената милост, милостта на божествената любов, милостта на Божествената Двойка, но по един по-популярен начин, стремейки се да въвлечем повече хора, няма ли опасност един вид да станем духовни сводници, осигурявайки храна за духовните консуматори и духовната проституция? Би могло да стане така…

Тиртха Махарадж: Би могло. Както и да е, аз споменах, че този тип книги… знаете, има лека версия, има и задълбочена версия на всичко. Ако приемаме само леката версия, това не е истинското нещо и по такъв начин то е един вид половинчато решение. Полуистината е по-лоша от невежеството.

Но от друга гледна точка, разбира се, всеки е ваишнава, всеки е бхакти-йоги. От онтологична гледна точка всеки идва от Бог и следователно Му принадлежи в любов. На нивото на отражението също, тъй като всеки търси любов, нали така –  щастие, любов и в царството на мая. Така че било в истински, било в лъжлив смисъл, всеки е бхакти-йоги, всеки търси любовта. Но вместо до половинчати решения, трябва да стигаме до истинските решения.

Славата, обаче, компрометира, покварява. Половината свят говори за глупави измислици, а много малко хора говорят за мъдростта на Шрила Шридхара Махарадж. Каквото култивираш, това и ще постигнеш.

Въпрос на Акшара: В духовния свят когато всички неща – принадлежности, растения, трева и т.н. – служат на Божествената Двойка, те имат ли взаимоотношения помежду си?

Тиртха Махарадж: Имат, но тези взаимоотношения се проявяват чрез божествения център и всичко се върти около този окончателен център. Така че ние сме свързани от, за и чрез Кришна, Радха-Кришна.

Ямуна: Махарадж, каква е връзката между бхакти-лила и кришна-лила? Каква е връзката между лилата помежду бхактите и лилата на Кришна?

Тиртха Махарадж: Каква е разликата между живота ни сега и живота ни – какъвто ще бъде тогава? Никаква. Живеем тук, за да служим на нашия Бог; и там ще живеем за същата цел. Ако има някаква разлика, тя е съвършенството. На това ниво понякога се случват малки опущения, малки недостатъци, но там потокът е хармоничен. Ала в основата си не би трябвало да има концепция за разлика между живота на садхака, практикуващия, и живота на онзи, който вече е постигнал. Не забравяйте, каквото практикувате, ще го постигнете. Така че ако някой се занимава с илюзия, ще намери илюзия. Ако някой се занимава с истината, ще намери истината. Горкият човек! Но ако някой се занимава с бхакти, ще намери бхакти! Това е съвсем просто. Каквото практикувате, ще го постигнете.

Така че лила или животът на преданите тук – можем да кажем, че това е подготовка за съвършено чисто служене на Кришна. Ако наистина се посветим, точно тук и сега можем да вкусим нектара. Ако не можем да го вкусим тук и сега, тогава къде и кога? Не грабнем ли тази възможност, тогава кога ще го направим? Затова действайте сега.

Въпрос: Ако мога да попитам… Чувал съм, че първата осъзната среща с Кришна е върховно преживяване. Не е ли така, че ние се връщаме отново в този материален свят, за да преживяваме пак тази среща?

Тиртха Махарадж: Не, ние търсим тази първа среща. Търсим изначалната раса, ади-раса, първия сладък вкус търсим цял живот. Защото за беда сме изгубили този изначален вкус. При все това пазим спомена, затова го търсим. Затова животът на практикуващия е търсене – на истината ли? Не, на щастието. А междувременно ще откриете и истината, не се безпокойте.

Въпрос на Шямасундара: Когато произнасяме Маха-мантрата в джапа медитация, има ли някакъв специфичен правилен начин, или просто я повтаряме?

Тиртха Махарадж: Да, плачи! Плачи! Това е правилният метод. Но какво точно имаш предвид?

Шямасундара: Ами, имам предвид, че няколко пъти съм се натъквал на твърдението, че всяка мантра би следвало да се повтаря и произнася по специфичен начин, със специфичен ритъм и т.н.

Тиртха Махарадж: Но тази мантра е маха-мантра, тя е върховна мантра. Така че не е ограничена от правила и дори бледото подобие на тази мантра ще бъде от помощ. Както вие тук имате някакви колбаси „Сачи”. Колбасите не са нещо благотворно за духовния напредък. Обаче, тъй като това е името на майката на Бог Чайтаня, рано или късно хората, които ги купуват или продават, ще бъдат пречистени. Така че дори отражението на святото име помага.

Но кое е правилното произношение на името Кришна? Знаете, че това е Говинда. Защото Той е сладкият пастир, който ще ни донесе щастие. Обаче кое е правилното произношение на името Радха? Това беше правилното произношение – когато гласът пресеква. Когато не можете да го изречете. Докато можете да изричате мантрата си, не сте в екстаз. Когато сте в екстаз, не можете да кажете мантрата си. Както Чайтаня Махапрабху по време на процесията на Бог Джаганнатха. Той танцувал пред колесницата и викал: “Джа джа га га ду ду…” Това било всичко, което успявал да изрече. Това е екстаз. И така, когато следващия път духовният ви учител дойде и попита: “Мантрувате ли си кръговете?” ще кажете: “Не, аз бях в екстаз, скъпи учителю!” Това е фалшиво извинение.

Веднъж един бхакта запитал Шрила Прабхупада: “Прабхупада, когато мантрувам имам чувството, че една синя личност се появява пред мен и усещането е толкова прекрасно!” Прабхупада казал: „Продължавай да мантруваш, ще изчезне.”

Истинското мантруване е нещо много дълбоко.

Въпрос: Материалният и духовният просперитет не трябва ли да вървят заедно? Не е ли необходимо?

Тиртха Махарадж: Може и да си мислим, че е необходимо, обаче понякога не се случва.

Въпрос: Но защо?

Тиртха Махарадж: За наше добро. Някога имало един младеж, който бил поклонник на Лакшми Деви – Лакшми е богинята на сполуката. Той я обожавал много дълбоко от сърце и винаги поднасял най-красивите цветя и най-прекрасните молитви, за да я възхвалява. Не получавал нито внимание, нито отговор. Продължавал така с години без какъвто и да било ответ от страна на богинята. Накрая се отказал и заживял обикновен живот. Обаче бил добър човек и когато остарял – отново в един параклис, в един храм на Лакшми Деви – той си спомнил своето поклонничество. Пак повторил молитвите си и Лакшми Деви изведнъж се появила пред него. Лакшми Деви попитала: “Какво мога да сторя за теб, скъпи мой?” Той казал: “Сега?! Ти дойде твърде късно. Вече съм старец; гладувах цял живот! Обожавах те, докато бях млад, а ти не дойде! Защо? Как може да си толкова жестока?!” Тогава Лакшми Деви казала: “Мой скъпи синко, това беше за твое добро. По онова време ти беше изпълнен с материални желания. Ако бях удовлетворила материалните ти желания, нямаше да се срещнем сега.”

Така че понякога може и да си мислите, че е провал да изгубите нещо, но всъщност то е за ваше добро. Ако сте изгубили парите си, не сте изгубили нищо. Запомнете това! Ако сте изгубили здравето си, нещо сте изгубили. Но ако сте изгубили чистотата на сърцето си и добрия си характер, тогава сте изгубили всичко. Ако сте изгубили нравствеността си, така да се каже…

Някой: Не бих казал, че нравствеността е строго дефинирана.

Тиртха Махарадж: За нас е.

Някой: Тя е нещо като закона.

Тиртха Махарадж: Да, от един момент нататък.

Някой: И вие също се възхищавахте на онази българска поговорка, че законът е като врата в полето.

Тиртха Махарадж: Да, но това е Божествен Закон. Малко по-различно е.