Sharanagati

Ядунатх: Споменахте трите сфери: аз, останалите и Бог. Как можем да служим на Божествената Истина в тези три сфери?

Тиртха Махарадж: Дживе-доя наме-ручи ваишнава-сева. Как можем да служим на себе си? Най-напред трябва да сме милостиви към другите, а и към себе си. Как можем да бъдем милостиви към себе си? Няма да се присъединя към пропагандата на съвременните толкова популярни, псевдо-духовни процеси: “Обичай себе си!” Не. Трябва да бъдете милостиви към себе си. Това означава: дайте си шанс, не пропускайте възможността да приемете милостта. Не възпирайте потока на божествената милост. Това означава да си милостив към себе си – да си дадеш шанс. Мисля, че това е съвсем ясно – да не се противопоставяме на онова, което Бог е отредил за нас. А да подхранвам себе си означава наме-ручи  – да усетя по-висшия вкус към святото име. И накрая – служене към преданоотдадените, ваишнава-сева – чрез него можем да изразим благодарността си. Те са свързани с Бога, затова ако поднесем служенето си чрез тях, това е сигурният начин.

Бхакти-йога е мистичен път. Йога означава да си свързан с Бога. А Бхакти дава качеството на тази връзка – божествени, любящи, нежни чувства. И връзката предполага минимум две страни: съществува субект, съществува и обект; съществува времето, съществува и връзката. А ако има връзка, има поток. Ако блокирам потока, на практика връзка няма. И този поток е от сърце към сърце. И има докосване очи в очи… Много е трудно да продължа да говоря. Така че не спирайте, не блокирайте потока. Той ще ни каже всичко. Наистина, мисля, че не мога да продължа, съжалявам…

Някои учители умират, когато споменат докосването очи в очи. Когато заговорят за връзката очи в очи между Радха и Кришна, изведнъж прекъсват лекцията, отиват в стаята си и умират.

Така че има поток, връзката означава поток. Какъв беше въпросът…?

Рамвиджай: За служенето в трите различни сфери.

Тиртха Махарадж: О, да, да. Извинете. И така, мисля, че малко или много разбираме личното измерение – да помагаме на себе си. Но как можем да служим в другите две сфери? Винаги трябва да взимаме под внимание двата принципа. Единият е човешкият, а другият божественият. Ако, служейки на хората, забравяте за божественото, рано или късно ще бъдете разочаровани. Съгласни ли сте? Рано или късно ще се получи грешка. Ако, служейки на Бога, аз забравя за хората, това е грешка от самото начало. Затова винаги трябва да имаме наум тези два принципа – човешкия и божествения. В „Шримад Бхагаватам” се казва: “Напразни са приношенията на онзи, който Ми поднася почитания в храма, но пренебрегва живите същества.”[1] Двете някак трябва да вървят заедно. Защото в крайна сметка ние, всички живи същества, сме братя и сестри, ние принадлежим към все същото семейство на Бога. Но на практика е вярно, че ако гледате само човешката страна, рано или късно ще видите някакви грешки. Реалността винаги е различна. Мислите си, че другият човек е такъв и такъв, а той не е. Затова не бива да забравяме за божествения принцип. И ако поднасяте служенето си по такъв начин, чрез някой човек към божествеността, никога няма да бъдете разочаровани. Какво сте дали няма значение! Ако сте го дали на Бог, не е пропиляно.

Въпрос на Ядунатх: Гурудев, бихте ли ни казали повече за истината в тази епоха и с ваша помощ и подкрепа как бихме могли да познаем истината, как можем да служим и да сме посветени с обич, без да пропускаме истината.

Тиртха Махарадж: Най-напред трябва да правим разлика между истина и Истина с главна буква. Защото първата е в множествено число. На относителното ниво ще открием много, много малки истини, които през повечето време си противоречат една на друга. От това можете да разберете, че става въпрос за относителна истина. Това е начинът да се определи. Обаче Истината винаги побеждава. Истината винаги побеждава. Така че ако видите нещо да побеждава, това е Истината. Ако видите нещо да си противоречи с останалите относителни истини, то е относително.

Винаги трябва да правим разлика между нивата на материална достоверност и Божествената Истина, Абсолютната Истина. Защото истината на материално ниво е убийствена. Такава истина е проявление на справедливостта. Зъб за зъб, око за око. Това ще доведе до човечество без очи и зъби. Така че подобна истина всъщност не ни помага. Трябва да преминем отвъд тази справедливост. Но съм чувал, че в България имате една поговорка: “Законът е врата в полето.” Материалната, относителна истина не води до никъде. Няма утеха в истината. Болка е единственото, което ще намерите чрез нея. Затова недейте да се удовлетворявате с материалната истина!

Трябва да търсим Божествената Истина. Тя на първо място е екзистенциална сила. Животът идва от живот. Животът е основният принцип на съществуването. Този живот би трябвало да бъде интелигентен, осъзнат живот. И в крайна сметка би трябвало да е живот, изпълнен с любов. Това е основната, божествена йерархия: съществуване, съзнание и блаженство. Това е истинската Истина. И тази божествена Истина ни прави щастливи. Тя ни кара да забравим за зъба и за окото, за законите и за вратите, водещи наникъде, за всички страдания, преживени през живота, и ни кара да пеем и танцуваме в екстаз.

Истината би следвало да има ефект върху вас. Истина, която не ви затрогва, е мъртво нещо. Божествената Истина трябва да е толкова привлекателна, че да сте готови да участвате! Ние сме ограничени, не сме готови да разберем Божествената Истина, при все това тя е толкова прекрасна и запленяваща, че сте готови да се присъедините. И ако тази Абсолютна Истина е докоснала сърцата и душите ни, не можем да сторим нищо друго, освен да й служим. И чрез това служене ще се сдобием с нектара. Така че всички, които копнеят за нектара, не губете време! Започнете да служите на по-висшата, превъзходна Божествена Истина! И не забравяйте, глупците вярват в шанса, интелигентните вярват в кармата, в справедливостта; ала мъдреците вярват в Божествената Милост. Така че можем да кажем, че Божествената Милост надделява над истината. Затова тя е окончателният и най-висш елемент на нашия процес – безусловната Божествена Милост. Тя е нашата Истина.

Някой: Но значи ние я създаваме?

Тиртха Махарадж: Ако ние я създавахме, тя би била относителна. Тя идва свише. Ние не можем да упражняваме Божествена Милост. От различна категория сме. Бог може да упражнява безграничната си милост по безчет начини към Своите предани. Но само си представете, че ненадейно ви залее океан от милост – той просто ще ви изличи! Затова Кришна я дава на части, като лекарство. Той не предозира милостта. По няколко капки, но всеки ден. Всеки ден трябва да я приемате, за да си върнете здравословното състояние.

Най-напред трябва да живеем за собственото си духовно благо, след това трябва да сме полезни за нашите братя, човешките същества и останалите живи създания, и в крайна сметка трябва да живеем за славата на Бога. Три нива на съществуване: една малка част за теб самия, една по-голяма част за братята и сестрите ти, и най-голямата част за твоя Бог. И така, бъдете полезни на себе си, помагайте на останалите и славете Бога. Запишете това в тетрадката на сърцето си.

Въпрос  на Рамвиджай: Гурудев, споменахте тези три нива. Първото и второто малко или много са разбираеми: едното е за мен, второто за братята ми. Но как можем да сме сигурни, че третата част не е измама, като никога не сме виждали Бога?

Тиртха Махарадж: Как така?! Нима е възможно?! Ти стоиш тук, как не Го виждаш? (показвайки към олтара)

Рамвиджай: Имам предвид, ако виждам парче дърво?

Тиртха Махарадж: Това е доста лошо.

Рамвиждай: … и тогава слушам съвета и си мисля: добре, едно и две ги разбирам, но какво е третото не мога да проумея.

Тиртха Махарадж: Ако можеш да разбереш едно и две, тогава можеш да разбереш и три. Но добре, ако някой не може да разбере Бог лично, тогава поне може да види творението Му. Можеш да видиш творението, можеш да видиш природата, можеш да видиш подредбата, можеш да видиш слугите Му. Можеш да видиш това, което е свързано с Него. Какъвто бащата, такъв и синът. От сина можете да съдите за бащата. От слугата можете да съдите за учителя. Така че от резултата може да се съди и за причината, тъй като те са свързани.

А ако в даден момент не сме сигурни, трябва да питаме авторитет, който знае: “Моля те, учителю мой, би ли ми казал, ако правя това, то подобаващо служене ли е за Бога?” Аз много рядко чувам такива въпроси. Най-вероятно защото всеки много добре изпълнява задълженията си.  И всеки е уверен и установен в служенето към Бога. Но в случай, че не сте, питайте: “Това ли е начинът? На прав път ли съм?” Защото понякога се отказваме по-рано отколкото е необходимо. Например, купувате апартамент на изплащане и плащате, плащате, плащате – десет години минават и той все още не е ваша собственост. И се отказвате: “Писна ми да плащам всеки месец. Няма резултат, той не става мой.” Това се нарича глупост, нали? Защото не стигате до края на процеса. Или постъпвате в университет и след две седмици казвате: “О, това място не е за мен. Този университет не отговаря на изискванията ми. По-добре да се откажа.” По такъв начин никога няма да се сдобиете с диплома. Трябва да разберем, че има известни трудности, които следва да приемем, за да постигнем дадена цел. За беда, животът е така устроен.

Затова винаги трябва да намираме авторитет, който може да ни помогне, който ще ни вдъхновява в духовните ни дейности. Повтарям: който ни вдъхновява в духовните ни дейности. Така че ако гуру пресича материалните ви желания, недейте да бягате.

“Някои имат много добро поведение, обаче не проповядват Кришна съзнание; други пък проповядват, но не се държат подобаващо.“[1]

Мисля, че всички познаваме тези хора. Единият говори, но не практикува; другият практикува, но не говори; третият нито практикува, нито говори. Това е добре, правилно е: като не практикувам, поне не говоря. Ако някой не практикува, но говори, това се нарича измама. А ако някой практикува, пък не говори, нарича се егоизъм. Съществува ли някаква друга опция?

Ямуна: Да практикува и да говори.

Тиртха Махарадж: Който практикува и говори. Такъв човек се нарича учител, свят учител. Практикува и говори. Понякога практикува ли практикува, друг път говори ли говори. В зависимост от ситуацията – каквото е най-необходимо да се направи. Но моля ви, винаги се стремете да запомните този идеал: практикувай това, за което проповядваш. О, не, това не е добре казано, защото би могло да се тръгне и в измамна посока. Практикувай усърдно в преданото служене и можеш да говориш за това.

“Ала ти, скъпи Харидаса, едновременно извършваш и двете задължения по отношение на святото име чрез личното си поведение и чрез своето проповядване. Затова ти си духовният учител на целия свят, защото си най-възвишеният преданоотдаден на света.” Така те двамата прекарваха дните си, обсъждайки теми за Кришна и живееха щастливо заедно.”[2]

Така че ако искате да се радвате заедно с другите светци какво трябва да направите?

Някой: Да станем светци.

Тиртха Махарадж: Добра идея. Може би не е толкова популярна или практична. Но мисля, че ти уцели десетката, защото това е всъщност решението: събирайте се заедно с други свети личности, слушайте, възхвалявайте, служете, грижете се за вярата си. Вярата без дела е мъртва. Това е начинът да се радваме на живота: да седим под някое дърво и да разговаряме за Кришна.

Веднъж разговаряхме с един бхакта за Ваишнава Академията. Знаете, като чуете думата „академия” си представяте огромна сграда, йерархическа система и въобще нещо теоретично. Пък той не беше много склонен да строи големи сгради. Виждах в очите му, че не е особено вдъхновен от идеята за Ваишнава Академия. Той запита: “Какво точно представлява? Как си я представяш?” Ние седяхме в една стая двамата и аз му казах: “Ами ей така! Събираме се и разговаряме за Кришна. Това е Ваишнава Академията.” Той каза: “Включвам се! Такъв тип академия ми харесва.” Защото всъщност това съответства на древния традиционен принцип: да се доближиш до духовния си учител, да поемеш посланието, да поемеш учението от него, в замяна да му отдадеш мъничко служене, и да живееш с мъдростта, която си получил. От това можете да видите колко жив е духовният живот.

Харидаса Тхакура мантрувал под дървото бакула и медитирал върху храма на Бога. Има една тайна как е мантрувал толкова много. В Индия на 100,000 казват „една лакха”. Той мантрувал три лакхи със специални цели и по различни начини. Една лакха мантрувал наум, мислено. Втората лакха мантрувал съвсем тихо, шепнешком. А третата лакха мантрувал на висок глас. Защо правел така? Спомняте ли си?

Према Бинду: За да ангажира всичките си сетива.

Тиртха Махарадж: Много добра идея, близко до същината. Как точно било?

Шямасундара: Мантруването наум е, за да постигне умиротворено състояние на ума.

Тиртха Махарадж: Да.

Шямасундара: Докато мантруването шепнешком…

Тиртха Махарадж: Нека се спрем на тази степен. И така, ако пеем молитвите си, каквито и да са тези молитви, или пък маха-мантрата наум, в сърцето и душата си, това ще ни донесе спокойствие в ума. Мисля, че това е много важно! Защото в наше време толкова много се влияем от външни въздействия, толкова много импулси достигат до нас, толкова много смущения има. Затова, ако искате да се защитите от всички тези въздействия, трябва да възпявате святото име наум и ще добиете спокоен ум, досущ като вътрешен щит, който ви пази.

И така, най-напред той мантрувал за вътрешното спокойствие на ума си. Как смятате, за какво била следващата лакха? Какво повече от вътрешния покой можем да очакваме?

Према Бинду: Божията благословия.

Тиртха Махарадж: Много близо. Втората причина била да постигне своето освобождение, пречистване. Затова мантрувал малко по-високо, за да може да чува. Защото спомняте си, говорихме, че трябва да има слушане и възпяване, слушане и възпяване. Така сами си осигурявате обратна връзка. За собственото си духовно благо той мантрувал на тих глас. И накрая, за да сподели благословиите, за да избави всички живи създания около себе си, той мантрувал на висок глас, за да могат останалите също да чуват – например дърветата, комарите и т.н. Затова той мантрувал толкова много.

Яшода: Трябва ли да се стремим да мантруваме в три степени като Харидаса Тхакура – наум, шепнешком и на висок глас?

Тиртха Махарадж: Високо! Високо е най-добре. Защото всичко останало се включва в него. Ако искаме да помогнем на всички живи същества, по естествен начин помагаме на себе си и се сдобиваме с вътрешен покой.

Все пак това показва, че една проста мантра медитация действа на различни нива. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

“Санатана Госвами отвърна: “О, Харидаса Тхакура, кой е равен на теб? Ти си един от спътниците на Шри Чайтаня Махапрабху, затова си най-големият щастливец. Мисията на Шри Чайтаня Махапрабху, заради която Той се спусна като инкарнация, е да разпространи значимостта на възпяването на святото име на Бога. Сега вместо лично да го направи, Той го разпространява чрез теб.”[1]

Тук от разговорa на тези велики светци разбираме, че Махапрабху не можел напълно да осъществи самичък всички задачи, заради които бил дошъл, затова дал възможност и на слугите си да се присъединят към мисията, за да ги прослави. Санатана Му помагал в изясняването на някои философски теми, а Харидаса Тхакура бил авторитет върху светите имена.

Санатана казва: “Мой скъпи господарю, ти възпяваш святото име по 300 000 пъти дневно и споделяш с всички важността на това мантруване.”[2]

300,000 имена, мантри! Ние имаме броеници с по 108 зърна. Отнема няколко минути, за да се направи един тъй наречен кръг. Той мантрувал по 300,000 имена. Може да не звучи чак толкова много, но ако сметнете, това е около осем часа работа.

Някой: Много повече!

Тиртха Махарадж: Е, може би за вас… Защото ако някой се задълбочава, отнема повече време. Знаете, броеницата служи за броене. И понякога бхактите са толкова чистосърдечни, че дори не знаят как да използват броениците си. Броеницата е много красива последователност – започвате от по-големите зърна и постепенно стигате до по-малките. Да направиш един кръг означава от големите зърна да стигнеш до малките. Веднъж имаше един бхакта; по онова време бхактите мантруваха заедно. И когато всички останали вече приключваха с тази медитация-мантруване, той свършваше след двойно по-дълго време. След известно време го попитаха: “Прабху, как така твоята мантра-медитация е толкова задълбочена и толкова дълга?” Тогава той обясни: “Ами вижте, аз си правя кръга първо оттук до тук и после оттук до тук.” Естествено, че ще е два пъти по-дълго за него.

И така, Харидас Тхакур мантрувал в продължение на дълги, дълги часове. Можете да си представите – той нямал работа, нямал шеф, нямал никакъв бизнес, макар че неговият бизнес бил да разпространява святото име, шеф му бил сам Бог, и да, много важно: офисът му се намирал под едно дърво. Това дърво е много специално. То се намира в Джаганнатха Пури, едно известно поклонническо място в Индия, и се нарича дървото бакула. От това дърво обикновено се приготвят клечки за зъби за Джаганнатх. Една такава клечка била забодена в земята и от нея израснало цяло дърво. Под сянката на това именно дърво Харидаса Тхакура седял и мантрувал. Това е едно много могъщо свято място. Там може да видите, че измеренията се променят. Времето и пространството просто се разместват. Много е особено. Така че ако някой иска да подобри способността си да мантрува, трябва да иде там и да се помоли. Това място е много прославено, тъй като това дърво сбъдва желанията. На стените около дървото са изписани послания, гласящи: “това дърво сбъдва желания, то действа безплатно, обаче ако желанието ви се изпълни, моля, дарете 50 рупии на храма.” Не се налага да плащате предварително. Най-напред пробвайте и ако работи, тогава не забравяйте откъде сте получили благословията. Много важно послание! Защото веднага щом ни постигнат благословиите, много лесно си мислим, че ни се полагат.

Обожаването на Бога чрез светите имена се открива във всички главни религии. Например, какъв е вторият ред в „Отче наш”?

Чампака: „Да се свети името Ти”.

Тиртха Махарадж: Правилно. Така че то присъства! Макар да не е твърде очевидно и практиката да не е толкова разработена, обаче е споменато: „Да се свети името Ти”. Или пък в ислямската традиция, в суфи мистицизма, колко имена на Бога имат? Деветдесет и девет. От това можем да разберем, че святото име присъства във всички различни религии и традиции. А в Бхакти се отдава специално значение на святото име. Бог може да бъде възхваляван чрез светите имена и в светите имена, защото нама и нами не се отличават. Това е доста различно от ежедневното възприятие. Да вземем един пример: ако съм жаден и повтарям „вода, вода”, жаждата ми няма да намалее. Така че съществува разлика между названието и обекта. Ала не е така при Господ. Той не се различава от Своето име. Когато кажем: „Кришна, Кришна”, Той танцува на устните на Своя предан. Нима има още нещо за постигане? Танц с Бога.

Затова святото име е съвършената медитация за тази епоха. А Чайтаня Махапрабху ни е донесъл специална мантра за това. Тя е комбинация на различни аспекти и различни имена на Бога. Едно от тях е Кришна и това не е сектантско име, а означава Всепривличащият, Богът като привлекателна за всички личност. Така че ако искаме да назовем Бога – което е доста дръзко начинание – можем да кажем, че Той е много привлекателен. Той не е просто създател, поддръжник, това или онова, но е и много привлекателен. Само си помислете, опитайте се да си представите Бога като привлекателен – това е Кришна. Този Кришна е привлекателен, понеже е много красив. Ние сме естествено привлечени от красотата. Има ли някой, някое човешко същество, което казва: “Не харесвам красивото”? “Харесвам само грозни неща.” Досега не съм срещнал подобен човек, така че ние сме привлечени към красотата. А Кришна е върховната Красота, обаче Той не е сам. Върховната Любов, божествената Любов винаги е с Него. Това е Харе или Хара в звателен падеж. И Рама – Рама има различни значения, но едно от значенията е щастието, онова духовно щастие, което се поражда от единението на Красотата и Любовта.

Затова тази мантра е много специална; тя се прилага в лична медитация, а също така я пеят заедно, на висок глас. Когато я повтаряте сами, тя е много могъща, ала когато я пеете съвместно с други чистосърдечни хора, тогава силата й се преумножава.

Има много различни начини и пътища за доближаване до Бога. Ние практикуваме пътя на Бхакти, пътя на предаността, където се стремим да установим много лична, съкровена и изпълнена с обич връзка с Върховния. Следваме ученията на Шри Чайтаня Махапрабху, който се е появил преди около 520 години. Затова, за да прославим този прекрасен начин за доближаване към Върховния, ще прочетем от Неговия живот.

В момента, в който навлизаме в историята, двама изтъкнати предани на Бог Чайтаня разговарят помежду си. Те обсъждат кой е по-недостоен за служене. Обикновено когато хората се събират, за да разговарят по даден въпрос, те изтъкват колко са квалифицирани да свършат задачата. Но тези свети люде са наистина смирени. Те се съревновават кой е по-безполезен за божественото служене. Единият казва: „Аз съм болен, затова съм негоден за служене.” Другият казва: „Не, ти си много подходящ за служене, аз съм по-негоден.” Накрая стигнали до заключението: “И двамата сме благословени!”

“Санатана Госвами отвърна: “О, Харидаса Тхакура (това са двамата герои), кой е равен на теб? Ти си един от спътниците на Шри Чайтаня Махапрабху, затова си най-големият щастливец. Мисията на Шри Чайтаня Махапрабху, заради която Той се спусна като инкарнация, е да разпространи значимостта на възпяването на святото име на Бога. Сега вместо лично да го направи, Той го разпространява чрез теб.”[1]

Тук се съдържа много важно послание. Времето се променя в големи цикли и тези велики цикли се наричат юги, обхващащи стотици хиляди години. Много дълги периоди. Но тези дълги периоди си имат специфични начини, посредством които хората могат да се доближат до Бога. Как смятате, в каква епоха живеем сега? Добра епоха ли е или не чак толкова добра? Добра? Много хубаво, най-сетне един доволен човек! Но всъщност, ние живеем в Желязната Епоха. Желязната Епоха на кавги и раздори. Това се случва непрестанно. Първият период бил Златната Епоха, а в Златната Епоха най-подходящият метод за доближаване до Бога била медитацията. Хората харесват тази дума „медитация” и в наши дни, обаче им е много трудно да останат на едно място дори за десет минути, нали? За медитация е нужно да вглъбите ума си и да овладеете тялото си да стои неподвижно в продължение на половин ден. Затова, с течение на времето, когато хората ставали все по и по-неквалифицирани да изпълняват този труден метод, те получили друг метод, а именно жертвоприношенията. Това са величествени ритуални приношения към Бога, които са толкова сложни, че в началото на 80-те години някои западни учени решили да проследят и да вземат участие в една ведическа церемония. Церемонията била дълга пет или седем дни, само си представете, и в нея участвали стотици хора. Само да ви дам някаква представа колко сложна е тази система: в церемонията бил построен огнен олтар от тухли, който бил с пет слоя, огромен, по-голям от тази стая. Всички различни тухли си имали специфично наименование и трябвало да бъдат поставени по определен ред, различен за всеки от слоевете, разбира се. А на някои от нивата, помежду някои определени тухли, трябвало да се поставят специални камъчета. Така че това е много сложна система. Няма наръчник за това, но местните брамини от малките селца в Южна Индия знаят всичко наизуст. И, например, всеки ден всички участници трябва да имат чисто нови дрехи. Стотици килограми ориз, злато и какво ли не трябва да бъдат предложени в това жертвоприношение – много е сложно. Така че не е никак практично в наши дни. Затова  в Третата Епоха било препоръчано ритуалното храмово обожание. Но дори то станало прекалено оплетено и преусложнено за хората, затова сега, в тази, настоящата епоха, е препоръчано обожание на Бога посредством светите имена.

Да споменем деветте елемента на Бхакти: първият е шраванам, което означава чуване, слушане. Слушане на добрата вест: божествената подредба съществува и любовта е пътят. Прекрасните истории и учения за Божието присъствие са много благотворни за душата. Ала не е достатъчно единствено да се слуша. Слушайки по правилен начин, би трябвало да сме способни да излъчим урока, който сме научили. Това е киртанам – да възхваляваме Бога. Така че не се удовлетворявайте единствено да слушате за Него, намерете начин да Го прославяте. Бъдете активен принцип; не просто пасивен приемник, но и активен излъчвател. Защото се казва: ако сте способни да обясните нещо, тогава действително го знаете. Разбира се, казва се също и, че тези, които знаят, не говорят; тези, които наполовина знаят, обясняват; а тези, които не знаят, поучават. Така се чувствам аз. Не зная нищо от тази духовна наука, но въпреки това се стремя да повтарям онова, което съм научил от своите духовни учители.

А ако сме слушали и ако сме възхвалявали – тогава ще помним. Ако сте го преживели, ако сте усетили вкуса, винаги ще си го спомняте. По този начин, стъпка по стъпка, всички различни части на тялото се влагат в тази божествена връзка. Ушите, езикът, умът и т.н.

И накрая деветият принцип – за да ги дадем съвсем накратко – деветият принцип е себеотдаването, отдаването на душата. Да го кажем съвсем простичко – да правим всичко с любов. Не по официален, задължителен начин, а от сърце и душа. Именно това искаме да научим от по-извисените от нас – как те обичат Бога и как да приложим това в своя живот.

Бхагаха: Мислех да питам дали Кришна знае от самото начало какъв ще е нашият избор за в бъдеще?

Тиртха Махарадж: Да.

Бхагаха: Значи Той знае дали ще се отдадем или не?

Тиртха Махарадж: Не само знае, защото знаенето е твърде посредствено ниво. Той чака вашето отдаване. Кришна не е знаещ Бог, Той е емоционален Бог. Той плаче за вас! Ако Кришна беше просто един теоретичен, разсъдлив Бог, чит, Той би казал: “Както избереш; ако не искаш, няма да дойдеш. Давам ти свободата да не дойдеш.” Обаче Кришна не е такъв! Той казва: “Моля те, ела, Аз страдам без теб.” Нима можете да се опълчите срещу това въз основа на свободната си воля? Не можем! Идваме тичешком и продаваме душата си: “Ето я, вземи я!” Коя е привличащата сила на Кришна? Това са чувствата. Той не е безчувствен: “Е, щом искаш да страдаш, страдай си!” Обикновено ние, човешките същества, плачем за Бог. Ала от раса литературата разбираме, че Кришна плаче за живите същества. Това е специалното, уникалното качество на Бхакти – че ние тичаме след Кришна, а Кришна тича след нас. Всеки губи своята свободна воля. Колко пъти Кришна или Чайтаня Махапрабху казват: “Аз не съм свободен, Аз съм ваш слуга, каквото Ми кажете да направя, ще го направя.” Кришна казва в „Гита”: “Аз не съм независим, Аз завися от Своите слуги.” Махапрабху казва: “Моля ви, пуснете Ме, дайте ми разрешение да замина, защото Аз не съм независим.” В това е красотата на емоционалната връзка – че губим лъжливата си независимост. При това с радост се отърваваме от нея! “Да! Аз Ти принадлежа!”

Така че аз смятам, че свободната воля не е просто теоретичен въпрос. Свободният избор и свободната воля също трябва да бъдат пожертвани за Кришна. Кришна е напълно свободен. Той е абсолютно свободен да прави каквото си иска. А джива, духовната душа, е като някой съвсем мъничък Кришна. Какъвто бащата, такъв и синът; Той притежава свобода, вие също притежавате свобода. Обаче Неговата свобода е безгранична и абсолютна, докато нашата свобода е ограничена и малко или повече илюзорна. Илюзорна е, защото в крайна сметка Кришна ви очаква. Той не иска да ви остави да вкусите лошия опит.

Точката, откъдето поема джива, е татастха-шакти. Това е неутрална позиция, там нищо не е проявено, единствено някакво основно ниво на съществуване. Ние съществуваме, нищо повече. Ала от тази неутрална позиция една специална енергия ни изритва – за да прекрати неутралитета, да постави началото на движението, да започне живота, за да се придобие най-добрата опитност. Дживите могат да тръгнат в две посоки. Някои от тях директно са поканени в самата духовна сфера. Други са захвърлени, изритани в материалната сфера. Бихме могли да кажем, че това е жестоко. Обаче не е, то е за наше добро. И всъщност се казва, че Радхарани е тази, която слага край на неутралната позиция и ни изритва, за да предприемем това пътуване из материалната сфера и да се завърнем бързо. Така че изритването от неутралната екзистенциална позиция е огромна доза милост. Въпреки че се налага да преживеем толкова много горчилка тук, в материалната сфера, това все пак е по божествена милост. “Върнете се при Мен! Осъзнайте сами, че мястото ви не е там, мястото ви е при Мен!” Кришна ще ви отнеме всички лъжовни разбирания. Той иска вас, а не свободния ви избор.

Така че от тази гледна точка аз считам свободната воля за твърде илюзорна. Съгласни ли сте, поне донякъде? Това е много добър въпрос и много добра тема за медитация. Но всъщност цялата ведическа и индийска визия е, че всеки ще постигне избавление. Никой не е изключен от спасението. Това е една много великодушна философия. Преживявайки лошата опитност, ние просто пътуваме; ала веднага, щом пожелаем, получаваме шанс.

И така, нека използваме свободната си воля, за да служим на Бога, да радваме бхактите и да прегърнем раса.