Sharanagati

Въпрос на Бхагаха: Разговаряхме на няколко пъти с бхактите за свободната воля на дживите и дали Кришна знае какво ще се случи в бъдеще с всяка една джива… Защото от една страна се казва, че всяка душа има възможността да избира: Кришна или мая. А от друга страна, ако Кришна знае какво ще се случи в бъдеще с всяко живо същество…

Тиртха Махарадж: …тогава къде е свободната воля? Ти имаш ли деца? Не. Значи ще е малко по-трудно да обясня. Но както и да е, представи си, че имаш деца. Какво впечатление трябва да оставя бащата у детето? Трябва да го оставиш да си мисли: “О, сине мой, ти имаш пълна свобода!” Тогава синът ще се чувства много удовлетворен, макар да няма никаква свобода и ти да плащаш цената за всички глупости, които върши. Основните тенденции си ги има, той няма как да ги избегне. Ще тича по жени, ще полудява пролетно време и т.н. Ще направи всички грешки, които и ти си правил. А ти вече знаеш как действат тези грешки. И знаеш как той ще използва свободата си. Нима той има някаква свобода? Не, има някакво усещане за свобода, не истинска свобода.

Нещо много подобно е. Ние всички имаме впечатлението: “О, аз имам свободен избор. Имам своята свобода.” Когато бях млад, и аз споделях това мнение: “Да, свобода!” Сега бих казал, че въобще нямаме никаква свобода. Защо? Защото или сме под властта на мая, илюзорната енергия, или сме под властта на Кришна. Нито в единия, нито в другия случай сме господари. Ние сме слуги, а слуга означава – без свобода. Ако слугата има свобода, той не е слуга. Но слугуването в сферата на мая е горчиво, винаги искате да избягате. А служенето в божествената сфера е сладко, искате да навлизате все повече и повече: “Искам още! Искам да се отърва от глупавата си свобода. Не искам да съм просто слуга, искам да стана роб! Искам вечно заробване! Искам да посветя изцяло живота си, да се откажа от свободата си, от моята независимост.” В една любовна връзка, във връзка на обич, това се случва естествено. Ако обичате някого, не мислите за свободата си. По естествен начин я забравяте: “Аз съм Твой! Вече не съм свободен, Твой съм. Кажи ми какво да направя? Аз Ти принадлежа, нямам отделно съществуване.”

Но това е по-скоро емоционалната страна на въпроса. Иначе не смятам, че абсолютното знание на Кришна – това, че Той познава миналото, настоящето и бъдещето –  ограничава твоето усещане за свобода. Той дърпа конците.

Любовта е такава специална сила, която не може да бъде произведена изкуствено. Не можете насила да обичате някого. Това е естествена наклонност. И е много мощна. Дойде ли, просто ви поваля. Дори ако дойде кама, пак е много силна. Какво да говорим пък за према?! Према е изначалната любов, кама е само измамна, втора ръка любов. При все това кама е толкова силна, че когато дойде, просто ви довършва – край с ума. Понякога е полезно да се изпита това – че не можете да се борите с кама. Защото от това се досещате: щом отражението е толкова могъщо, каква ли е силата на оригинала! Ако према дойдеше при вас по същия начин, по който идва кама, бихте умрели на място.

Така че нашата способност да обичаме е естествена наклонност, но не бива да пропиляваме тази възможност да обичаме на ниво кама, а да я съхраним и да я вложим на ново према.

Сега е вече май, времето за кама. Всички дървета цъфтят, всички пчели жужат, птичките чуруликат, всеки търси своя партньор. Вижте косовете; те дотолкова са под влиянието на кама, че са готови да се хвърлят под колите. Не сте ли виждали това? Те понякога са толкова влюбени, че се бият един с друг и се оказват смачкани от колите. Това е много добър урок да се наблюдава по какъв начин действа тази енергия в материалния свят, как живите същества попадат под контрола на Камадева. Може да кажете: „О, но това е красотата на живота!” Не, това е лъжовно отражение на оригинала. И въпреки това е толкова запленяващо.

Но ако искате да станете йоги, тогава пролетта не е вашият сезон. Защото йоги означава контрол, а пролетта не говори за контрол, а за неспирни вълни от емоции. А какъв е цветът на тази санняска дреха? Това не е цветът на пролетта, това е цветът на есента. Когато всичко се отвръща от блъсканицата на живота, за да постигне по-висше ниво на съществуване. От живот към съществуване, от знание към мъдрост, от щастие към блаженство.

А как можете да се борите или да се избавите от властта на кама? Можете ли изобщо да се борите? Да? Не, всъщност не. Кама е много по-силна от вас. Кришна е оригиналният Камадева. Материалният Камадева дарява само кама, материално удоволствие. И той идва много близо, когато вие по естествен начин искате да се наслаждавате на някакво щастие. Затова той идва, стремейки се да ви удовлетвори: “Тук съм. От какво имаш нужда. Всичко ще ти дам.” Можете да се избавите от въздействието на Камадева единствено, ако се приближите до Кришна. По някакъв начин те не се понасят един друг. Защото и двамата искат вашите чувства. Така че ако продадете душата си на Камадева, той ще я обсеби: “От днес насетне си мой слуга, ще правиш каквото ти казвам.” Тогава животът ви започва. Поемате в определена посока, живеете по определен начин и накрая разбирате: “Сбърках.” Ако погледнете трансценденталния Камадева, Кришна, Той е емблематичната фигура на божествената любов. Той също казва: “От днес ти си Мой слуга. И Аз ще ти дам всичко, от което се нуждаеш.” Той също провежда добра пропаганда в Своя полза. Обаче в края няма да сте разочаровани, това е разликата.

Защото каквато и раса да постигнем на това материално ниво, тя ще бъде изгубена. Моля ви, извинете ме, не искам да звуча негативно, това е реалистично. Не съм песимист, аз съм реалист. Каквото и материално да притежавате, ще го изгубите. На ковчега няма джоб. Не можете да отнесете нищо със себе си. Всичко, което сте взели, насъбрали, постигнали, материално, физически, ментално – ще трябва да го оставите. Ще изгубите дори и материалните си чувства. Но божествената връзка ще остане. Връзката душа с душа ще остане. Това е истинската раса. Това е онзи мъничък, скрит джоб в ковчега, където можете да съберете духовните си съкровища.

“Нигама-калпа-тарор галитам пхалам-шука мукхад амрита-драва-самютам пибата бхагаватам расам алаям мухур ахо расика бхуви бхвуках – О, дълбокомислени люде, знайте, че този „Шримад Бхагаватам” е зрелият плод на дървото на желанията на ведическата литература. Той извира от устните на Шри Шукадева Госвами. Затова този нектарен плод е още по-сладостен за освободените души.”[1]

Пояснение от Шрила Прабхупада: “В предходните две шлоки ясно бе доказано, че „Шримад Бхагаватам” е най-висшата литературна творба, надминаваща всички останали ведически писания с трансценденталните си качества. Тя е трансцендентална спрямо всички светски дейности и всяко светско знание. В тази шлока се казва, че „Шримад Бхагаватам” е не само възвишена литература, но е зрелият плод на всички ведически писания. С други думи, той е каймакът на цялото ведическо знание. Предвид всичко това, търпеливото и смирено слушане определено е от съществено значение. С голяма почит и внимание човек трябва да приема посланието и ученията, предавани от „Шримад Бхагаватам”. Ведите са сравнени с дърво на желанията, защото съдържат всичко, познато на хората. Те обсъждат както светските нужди, така и духовната реализация. Ведите съдържат предписаните принципи на знанието, касаещи обществени, политически, религиозни, икономически, военни, медицински, химически, физически и метафизически теми, както и всичко, което е необходимо, за да се запазят тялото и душата заедно. По-висши и отвъд всичко това са специфичните насоки за духовна реализация.”

Кое животно е есенцията на животинското царство? Кравата. А каква е есенцията на кравата? Това е млякото. А каква е есенцията на млякото? Това е маслото. А каква е есенцията на маслото? Това е гхи. Така можем да заключим, че есенцията на животинското царство е гхи. Гхи е най-добрата храна и най-доброто приношение. По същия начин можем да разберем колко есенциален е „Шримад Бхагаватам”. Има толкова много знание, толкова много различни науки по целия свят. Но есенцията на цялата тази информация се съдържа във Ведите. Ала ведическото знание също е твърде многообразно. Според индийското пресмятане, има десет-дванадесет основни главни теми, или сфери на познание, като санкхя, логика и толкова много други науки. Но каква е есенцията на цялото това знание? Това са двете основни напътствия на ведическата литература: “Винаги помни Кришна и никога не Го забравяй.”

А как да направим това – да помним и никога да не забравяме? Можете да направите това единствено ако имате по-висшия вкус. Ако имате само по-нисшия вкус, не можете да получите това по-висше преживяване.

Затова ние го считаме за плода на цялата ведическа литература в частта на Пураните. А сред Пураните, за онези, които търсят истинска раса, “Бхагавата Пурана” е най-добрата. Има някои Пурани, които са по-подробни по различни теми, има някои Пурани, които са по-дълги от “Бхагавата Пурана”, но същината на раса се съдържа там. Затова тя е считана за зрелия плод на дървото на желанията на Ведите.

А днешният стих е много практичен. Когато имате едно огромно дърво, пълно с добре изглеждащи плодове, как можете да прецените кой наистина е добър и вкусен. “Бхагаватам” е даден от Шука, Шукадев. Шука означава “папагал”. Когато неговите устни докоснали тази тема, тя е станала много сладка, кондензирана. Затова опитайте се да вкусите “Шримад Бхагаватам”, защото той е сладък благодарение на досега на Шукадева Госвами. И също така е лесно да бъде разбран от чистосърдечните. “Ведешу дурлабхам адурлабхам атма-бхактау”[2] казва Брахма. Ведешу дурлабхам – във Ведите е много трудно Той да бъде намерен и уловен. Но адурлабхам, не е трудно да бъде уловен от атма-бхакта; атма-бхакта е онзи, който се е посветил на Кришна. Така че Кришна е скрит на тайно място в сърцата на чистите предани. Затова трябва да търсим там.

Въпрос на Бхакти Шакти: Обикновено в другите духовни пътища също съветват да се изучават Ведите и т.н., но не приемат “Шримад Бхагаватам”. Как можем да обясним, че “Шримад Бхагаватам” е авторитет, естествен авторитет в тълкуването на Ведите?

Тиртха Махарадж: Можеш да разгледаш творбите на Джива Госвами. В “Таттва Сандарбха” той посвещава цяла глава, всъщност половината книга, на това да докаже, че “Шримад Бхагаватам” е окончателният авторитет. Но това там е един доста теоретичен дебат. Как можем да докажем? Дарявайки омайна опитност на хората. И не става дума да правим магии. Но ако изразиш своето пълно удовлетворение и сияйната си преданост пред хората, те ще попитат: “Каква е тайната ти?” Тогава можеш да кажеш: “Това е моята тайна.”

По-добре да събудим интереса на хората, отколкото да променяме мнението им. А това е едно много добро поле за събуждане на интереса.

Въпрос: Чудех се каква е ползата от материалната природа, от всички емоции и чувства, които поражда? Защото през цялото време говорим, че всички проблеми идват от материалната природа, но щом тя съществува, трябва да има някакъв смисъл в това? Материалната любов – каква е ползата от нея?

Тиртха Махарадж: Всичко – интелектуално и емоционално – е проявление на изначалната раса, на изначалната връзка с Кришна – любовта. Но това е само отражение. То не е цялостната, пълната картина. Но докато не вкусите любовта в идеален смисъл – не физическия контакт на телата, а онова специално чувство, знаете – дотогава е много трудно да разберете какво означава да се влюбиш в Кришна. И можем да научим много от илюзията. Защото тук на земята веднага разбирате, че не съществува любов без страдание. Нали, те винаги са заедно! А вие искате нещо, което е само любов? Не! Дори животът в преданост, дори любовта в преданост ще донесат болка в сърцето ви. Но разбира се, онази болка е различна от тази болка. При все това, всеки търси удовлетворение. Единственият проблем е, че тези видове удовлетворение, които се опитваме да намерим в материята, са ограничени. Затова това вечно разочарование, произтичащо от илюзията, ви кара да търсите нещо друго.

Тогава тя започва да действа по различен начин. Веднага щом разберете, че принадлежите към божествения свят, вашата връзка, вашето отношение към илюзията ще се промени. Ще чувствате, че илюзията ви помага. Не само ви пречи, но и ви помага да израствате. Защото илюзията основно действа по два начина – или ви създава проблеми, или ви помага. “Не по този начин, не по този начин”- това е помощ! Колкото и горчиво да е такова едно разбиране. Да разбереш, че не този е пътят, не този е пътят – това е горчиво преживяване. И все пак помага. Не да търсите щастието в калта, а да вдигнете очи.

Има и още едно обяснение на ползите от материалната природа. Без да паднете от позицията татастха – това е междинната позиция, изначалната позиция на душата, идваща от граничната линия между материята и духа – без да паднете от тази позиция, не можете да откриете пътя обратно. Ако сте в непроявено състояние, в каквото сте в татастха-шакти, не можете да усетите екстаза на живота в преданост. Така че от тази гледна точка навлизането в мая ни помага да вкусим по-висша раса. Затова се казва, че изначалният баланс на душата е нарушен от ритника на Радхика. Защото Тя иска да се завърнете. Разбирате ли?

Коментар: Изглежда, че материалният свят е даден от Бога като съвършен път към Него.

Тиртха Махарадж: Бих казал, че е даден от Него, но е несъвършен път. От това несъвършенство трябва да разберем какво представлява съвършенството.

Но в крайна сметка не съществува материален свят. Ако имате този поглед, навред е единствено духът. Настъпи ли тази промяна във виждането, адът става рай. Ала нямаме ли тази визия, и раят се превръща в ад.

Това е сложен въпрос. Но все пак, трябва някак да уважаваме божието творение. Защото материалната сфера е мястото, където Кришна проявява Своите, така да се каже, ограничени забавления. Духовното небе е за безграничните забавления, то е малко по-различно. Така че дори материалното небе е за Него, не за нас.

Веднъж един бхакта давал лекция и казал, че на света има само два вида хора. “Единият е преданоотдаденият”… и в публиката всички очаквали, че другият ще е демон или карми. Но тогава той казал: “А другият е бъдещ преданоотдаден.” И хората си излезли след лекцията: “О, колко беше хубаво! Само два вида хора – бхакти и бъдещи бхакти.” Нека имаме такава визия.

В същото време знам, че е много лесно да имаш прекрасни и съвършени отношения с бхактите в Канада. Обаче с този, дето спи в съседния спален чувал, е невъзможно! Но Лев Толстой казва, че най-големият проблем в наши дни е теоретичната любов на хората. Те не са готови да изтърпят човека, който е в непосредствена близост до тях. От това можем да разберем какво ниво на преданост сме достигнали. Способен ли съм да ценя хората до мен? Виждам ли всички прекрасни качества на ваишнавите около мен? Или гледам, че: “Този не знае шлоките. Онзи яде твърде много. Третият пък спи твърде много. Те всички са в мая. Освен мен, аз съм най-добрият бхакта тук!”

Ако сте единни, нищо не може да ви навреди. Отвън нищо не може да разруши компанията на бхактите. Ала влезе ли дисхармонията през вратата на храма, съвсем лесно ще сложи край на всичко. Знаете, много е лесно да се съсипе нещо, по-трудно е да се започне нещо, но най-трудното е нещо да се поддържа. Защото това е добродетел. Да разрушиш нещо е невежество, да започнеш нещо е страст, а да поддържаш – това е саттва. И не се удовлетворявайте със саттва! Нуждаем се от шуддха-саттва, чиста добродетел.

Дръжте се заедно. Животът в преданост, компанията на преданите е досущ като пъзел. Имате една красива, голяма картина, но имате и мъничките елементи. Те си пасват един с друг чудесно, особено когато са на правилното място. Ако всеки е на своето подобаващо място, цялата картина ще бъде прекрасна. Може аз да имам някакъв недостатък, но другият може да попълни тази празнина, да я завърши. Затова трябва да бъдем единни.

И за да докажа колко е важно единството: веднъж Шрила Прабхупада помолил бхактите да му донесат инсенс. Знаете, инсенс се продава в големи, 250 грамови пакети. Той подал по една ароматна пръчица на всеки от преданоотдадените и им казал: “Счупете я!” Разбира се, всеки с лекота счупил една клечка. Тогава той подал целия пакет, в който имало 200 броя, и казал: “Счупете го!” Имало един ученик, който преди бил борец тежка категория, огромен човек – но дори той не успял да го счупи. Така че ако се държите заедно, единни, нищо не може да ви навреди. Ако сте самички, мая идва и лесно ви пречупва.

Затова, моля ви, ценете бхактите около вас. Дръжте материалния начин на мислене вън от ашрама. Винаги имайте пред очите си своята най-висша цел. Тогава ще преодолеете всички трудности. Нивото, до което сме достигнали, се проявява в изкуството на общуването.

Въпрос на Дамодар: От страна на духовния учител е ясно, че той окуражава напредъка на начинаещите. Но в отношенията с бхактите ние не сме имперсоналисти, не сме еднакви, не сме едно, всеки е различен. Основно има три нива – хора, които са над теб, хора на същото ниво и хора под твоето ниво. Какви трябва да бъдат взаимоотношенията между бхактите на различните нива?

Тиртха Махарадж: Любов. Нищо друго. Ако просто обичаш бхактите, всичко ще бъде наред. Защото чрез любов могат да се преодолеят трудностите.

Но разбира се, ние знаем основните правила за общуване, които също трябва да следваме. Да се учим от висшестоящите, да се сприятеляваме на същото ниво, и да помагаме на по-младшите бхакти. Но дали е учене, приятелство или наставляване – това е служене. Тази е основната точка.

И вие, преданоотдадените, трябва да давате добър пример. Има достатъчно насилие и неразбирателства в света отвън. Защо да внасяме този манталитет вътре в ашрама – кавгите или духът на съревнование? Вън! Оставете ги вън, пазете ги вън! В един ашрам трябва да цари божествена атмосфера. И ако действията и виждането ви се основават на ученията на бхакти-йога, тогава няма да имате друг тип виждане. Ако служим на другите, животът ни ще бъде възвишен.

Понякога прекалено много се занимаваме с това да преценяваме какво е нивото на бхактите – дали някой е по-висш или по-старши, или по-начинаещ. Но не забравяйте, Кришна ви праща бхактите не за да ги съдите, а за да им служите. Ако край вас има някакви бхакти, вместо да ги съдите, служете им. По този начин не само те ще бъдат доволни, но самите вие също ще сте щастливи. Съвсем простичък принцип. Веднъж Шрила Прабхупад казал: “Просто се опитайте да обичате Кришна!” Вместо да навлизате твърде много в теоретични дискусии, просто се опитайте да обичате. Просто се стремете да служите на хората около вас.

Ефективен не е добра дума, но за ефективен напредък в духовния живот – ефективен в смисъл на плодотворен – за плодотворен напредък в духовния живот са необходими някои фактори. Единият фактор е раса. Вторият е бхаава. Третият е маха-бхаава. Раса е вкус, по-висшият вкус или щастието в духовния живот. Бхаава е екстаз, а маха-бхава е висш тип екстаз. В действителност, в духовния живот има само два вида чувства и настроения – екстаз и по-висш екстаз. Само тези два. Сред сто и осемте правила, касаещи посветения ученик, едно е много важно: забранено му е да е тъжен или навъсен. Затова има само екстаз и по-висш тип екстаз.

Но раса в най-висшия й смисъл се проявява в компанията на Кришна и Радха. Там танцът в кръг е най-висшият символ на съвършенството. Нарича се танцът раса – танц, който е изпълнен с божествено, духовно щастие, когато Кришна танцува с всяка една отделна гопи. Един Кришна, една гопи, един Кришна, една гопи. И всяка чувства, че „Той е само с мен”. От това можем да разберем, че дори на най-висшето ниво може да си малко себичен, егоцентричен. Той е с мен! И подобна връзка носи такъв вид пълно внимание, щастие и удовлетворение, че забравяш всичко друго. Забравяш, че има и други гопи, забравяш, че има и други Кришни, виждаш единствено своя любим.

Това е отречението в раса – когато екстазът на Кришна е толкова мощен, че ни кара да забравим всичко останало. Точно като материалната любов. Хората са готови напълно да съсредоточат вниманието си когато са влюбени. Забравят всичко, забравят реалността, действителността в живота; живеят в свят на мечти. И девойката си мисли: „О, той е моят принц!” А той си мисли: „О, тя е минимум полубогиня!” Понякога обичаш толкова много, че дори забравяш за себе си, което иначе е рядкост. Но ако приложите тези материални чувства в духовен смисъл, тогава можем да разберем какво представлява най-висшата раса. Когато напълно забравите себе си.

А как да направим това? Показано ни е от Махапрабху. Целият нектар, който съществува в Голока Вриндавана, е проявен в мисията на Махапрабху. Голокера према-дхана харинама санкиртана[1] – съкровището на божествената любов в Голока Вриндавана е проявено в харинама санкиртана на Махапрабху. Затова когато се присъединим към мисията на Махапрабху, си поставяме тази цел – раса. Но без пълно самообладание раса би била просто имитация. Затова бъдете нащрек, не е толкова евтино.

 
Въпрос: Бих искала да ви помоля да кажете няколко думи за раса?

Тиртха Махарадж: Раса е течност. Ако нещо е прекалено сухо е много трудно да се движи. Например, ако имате един двигател и в него няма масло, двигателят ще се счупи. В един смисъл ние също сме като двигатели – нашето сърце и душа. Ако някой не сложи няколко капчици раса в сърцата и душите ни, те може и да функционират, но скрибуцат. Същото е и в човешките взаимоотношения – ако казвате на хората единствено истината, това е правилно, но на никой няма да му хареса, никой няма да е щастлив край вас. Обаче ако добавите още няколко добри думи, отвъд истината, тогава всички около вас ще са много удовлетворени. Това някакъв вид измама ли е? Аз мисля, че не е, защото е практично и освен това кара хората да бъдат по-активни в духовния живот. Ако гуру казва на учениците си единствено истината за тяхното поведение и ниво, те няма да са много доволни. Но за да избегне киселите физиономии и унинието в ашрама, понякога той трябва да казва и по някоя добра дума: “О, вие сте такива прекрасни бхакти. Такова хубаво служене вършите тук!” Например, някой създава единствено проблеми, а гуру казва: “О, колко хубаво, че дойде. Толкова сме щастливи, че живееш тук с нас.” Въпреки че всички са смутени от този човек и никой не може да го търпи: “Как така?! Нима Гурудев не вижда неговите недостатъци?! Държи се толкова мило с този глупак!” Защо? Ако само критикувате човека и му казвате истината, той никога не би могъл да върви напред. Но ако се обърнете със сърцето си към него, тогава той също ще вложи сърцето си. А това е раса. Това не е истина, то е отвъд справедливостта.

Един чист преданоотдаден не съди от гледна точка на справедливостта. Той има очите на състраданието. И благодарение на тази сърдечност останалите израстват. Затова не забравяйте, ако искате останалите бхакти край вас да растат, протегнете към тях сърцето си. Бъдете строги и сурови към себе си, и много добри и нежни към другите.

Това е практичната страна на раса – как да реализираме раса в ежедневния си живот.  Но тези човешки взаимоотношения, тази човешка раса, е само отражение на оригиналната. А божествената раса е единственият елемент, който съществува в духовното небе.

Не е така, че най-напред се отричам, пък след това се посвещавам, най-напред се сдобивам със знание, пък след това се отдавам. Не, в „Бхагаватам” се казва, че каквато и дейност да се извършва за Кришна в този свят, тя се счита за предано служене, а знанието и отречението ще бъдат естествени продукти от тази преданост. Така че първо идва предаността, а след това тяга и гяна, отречението и знанието. Бхакти е майката, а знанието и отречението са нейните двама сина.

Веднъж Бхакти Деви пътувала из Вриндавана. И била много удивена, защото видяла синовете си почти мъртви. “Как е възможно това – смаяла се тя – синът да умира преди майката?! Аз съм толкова добре, толкова здрава, а синовете ми загиват! Какво става?” Без бхакти, без преданост, отречението и знанието просто пресъхват. Затова предаността е първа. Ако имаме преданост, ще спечелим знание и автоматично ще съумеем да се отречем

Обаче в началото бхактите пресмятат: “Така, ако стана преданоотдаден, ще трябва да се откажа от всичко. Това не е добър бизнес – да се откажа от всичко, а не е сигурно какво ще спечеля. Рискувам всичко, печалба няма! Това е глупав бизнес.” Искаме всичко на сигурно – да няма риск, а да печелим всичко.

Обаче всъщност е тъкмо обратното: без риск няма печалба. Трябва да бъдете смели. Бъдете смели с Кришна и тогава Кришна ще бъде смел с вас! Но използвайте и ума си. Например, ако се молите на Кришна – както майката на Крипадхам спомена вчера, че се е молила за работа. А сега има толкова много възможности, че й идва свръх. Затова ако искате от Кришна повече служене, не забравяйте да поискате и силите да се справите със служенето. Защото Кришна изпълнява всичките ви желания. Ако се молите: “Дай ми повече шанс да проповядвам” ще трябва да отговорите на хиляди покани. Но ако не се молите за сили, тогава няма да можете да изпълните това задължение.

Веднъж един бхакта посети Индия. Неговото служене беше, че заедно с група преданоотдадени подготвяха някои публикации – това им беше обичайното задължение, обичайното служене. И този човек се молеше на самадхито на Рупа Госвами – на мястото, където е погребан Рупа Госвами: “Ти си олицетворението на шастра, моля те, дай ми повече шанс да извърша някакво служене!” Същата вечер получи и-мейл, в който останалите бхакти го информираха: “Сега е твой ред. Ние не можем да се занимаваме повече с това служене за публикациите. Всичко оставяме на теб.”

Така че с цялото си смирение бих искал да ви помоля да внимавате с този Кришна.

Въпрос: Бих искал да ви помоля да кажете нещо за силата на отречението.

Тиртха Махарадж: От какво можете да се отречете? Всичко принадлежи на Кришна. От какво можете да се отречете?! Отречението обикновено вкоравява сърцето. А ние искаме сърцето ни да се разтопи. При все това, за да постигнем пълна свобода от привързаност, трябва да практикуваме някакъв вид отречение. Нашето отречение е не да се отречем от обектите, а да изоставим привързаността. А позитивната страна на отречението е да привлечем всичко и всички в служене на Кришна.

Обикновено считаме, да речем, отказването от сексуалния живот за голямо отречение. Но Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, който цял живот е бил брахмачари, казва: “Бих могъл да зачена стотици синове и бих бил готов да го сторя, ако бях сигурен, че те ще станат чисти преданоотдадени. Но понеже не съм сигурен, вместо това проповядвам.”

В различните гуни хората имат различно отношение към нещата, от които трябва да се отрекат.  Все пак можем да кажем, че известен себеконтрол ни помага много в духовните практики. А най-добрият себеконтрол е служенето. Не е нужно да измисляме или да си представяме как трябва да овладеем себе си, нито какъв вид жертва трябва да направим. По-добре да служим на бхактите, да служим на Шри Гуру, да служим на Кришна, и автоматично себеконтролът ще е постигнат. Ако само се отричаме, духовният ни живот ще бъде сух. Но ако радостно се посветите, ако се отдадете на Кришна, на служенето, тогава това ще е пълно с раса. Защото единствено раса, единствено по-висшият вкус може да ви крепи, дори в отречението. Раса е щастието на душата, идващо от връзката с Кришна. Ако имате дори капка от този по-висш вкус, тогава много лесно ще изоставите всичко и ще се отдадете.

Така че няма нищо лошо в обектите, единственият проблем е в нашата привързаност. Ако здраво сте се вкопчили в някое дърво и казвате: “О, дърво, остави ме, остави ме!” това е глупаво! Проблемът не е в дървото, проблемът е във вас. Така че нашата готовност, нашето желание също трябва да бъдат посветени на Кришна.

И ако разгледаме какво ни е нужно в живота – това са съвсем, съвсем малко неща. Недейте да преусложнявате живота си. Изпълнявайте задълженията си в служба на Него и автоматично отречението ще присъства. Защото ако живея за Кришна, не мога да живея за себе си.

И така, ние не живеем за отречението, живеем за посветеността.