Sharanagati

“Както невежият изпълнява задълженията си с привързаност към резултата, по същия начин действа и мъдрият, но без привързаност, за да води хората по правия път.”[1]

Винаги правете добро и давайте добър пример на другите. “За да не смущава умовете на невежите, привързани към плодоносните резултати на предписаните задължения, мъдрият не бива да ги подтиква да престанат да се трудят. Вместо това, работейки в дух на преданост, той трябва да ги въвлича във всякакви по вид дейности [за постепенен напредък в духовния живот].”[2]

Такъв е дългът на водача – да помага на хората да се осъзнаят, да показва активния път на преданото служене и да посочва как да се хармонизират всички дейности с божествената цел. Един истински гуру ще ви научи как да спите за Кришна или как да се карате за Кришна. Всичко трябва да бъде в хармония – каквото и да правите, трябва да е хармонично. Не че трябва да сме шизофреници. Не бива да ставате шизофренични: имам духовен живот, имам и материален живот. Не, трябва да откривате хармонията във всичко. Защото всичко се ръководи от божествената подредба. Дори телесните функции.

При все това, ние следваме някои правила и предписания какво да правим и какво да не правим. Обаче каква е целта – да сме привързани към правилата и предписанията, които могат да ни пречистят? Или да бъдем привързани към чистотата?! Накъде насочвате вниманието си? Към правилата или към Кришна? По такъв начин чрез истинското духовно развитие от правилата можете да стигнете до любовта. От изискванията да стигнете до спонтанността. От ограниченото съзнание да стигнете до свободата. Много е трудно да се постигне пълна духовна свобода. Но ако разберем каква е същината на тази духовна чистота и свобода, тя ще бъде много привлекателна за нас. Защото в крайна сметка в любовта няма правила. Гопите не се отнасят с Кришна според правилата и предписанията. Радха понякога се бунтува срещу тиранията на Кришна! Тя не е покорна слугиня, а по-скоро революционерка от левицата.

Но ако вие се бунтувате срещу Кришна, това не е толкова сладостно. Затова най-напред се отдайте: “Аз съм Твой!” Пък сетне можете да предявите претенцията си: “Но и Ти си мой!” Това са някои по-висши нива, по-висши теми в бхакти, когато присъства чувството мамата – че “Ти си мой” – когато се опитвате да предявявате права над Кришна, макар всички права да са запазени за Него.

При все това, изпълнявайки този висш дълг на човечеството можете да стигнете до това ниво. Защото ние не живеем за… не живеем дори за дхарма, какво да говорим за артха, кама или дори мокша, но живеем за бхакти, божествената любов. Понеже Кришна е подчинен на тази божествена любов. Тя е по-могъща от самия Него. Затова окончателният дълг на живото същество е да влезе в досег с Него, да отразите обратно онова, което сте получили от Него. Това е първото задължение на човека – да живее за Кришна. Каквото и да имате, поднесете Му го. Каквото и да правите, правете го за Него. Това се нарича истинско действие. Инак действията ще носят единствено проблеми. Но ако се научите как да служите на Кришна подобаващо, съвършено, тогава с проблемите се приключва.

Не много скоро. Не искам да ви продавам розови очила. Проблеми ще има. Ако искате да се пречистите, ще трябва да се изправите срещу всички проблеми на битието си. Ще падате и ще се отчайвате многократно. И все пак този път на избавлението, пътят на бхакти е толкова славен! Защото ще можете да надделеете над себе си, своя най-голям враг.

За да осигурим мира на цялото човечество, трябва да сме реалисти и идеалисти едновременно. Реалисти в смисъл да казваме на крадеца “крадец”, да казваме на илюзията “илюзия”; а идеалисти в смисъл да подкрепяме вярата на хората. Понякога вярата също е илюзия. На хората им харесва да ги мамят. Този свят се състои от два вида хора – измамници и измамени. Към коя група искате да се причислите? Ако искате да минете към измамниците, ще ви се струпа голяма карма. А ако искате да бъдете мамени, тогава как ще постигнете съвършенството и абсолютната истина? Затова търсете абсолютната истина! Не проигравайте вярата си за повърхностни неща. Не си мислете, че илюзията ще ви помогне, колкото и сладка да е тази илюзия. Истината е трудно да се понесе, но илюзията не помага. Да спиш в скута на Мая Деви – златна дрямка, сладки сънища…

Веднъж имало една жена. Тя имала възрастен съпруг, който бил богат. Той бил такъв глупак, че си мислел: “О, моята млада жена обича мен.” Но тя не обичала теб, драги, обичала просто джоба ти. И разбира се тя си имала друг любовник – млад и красив принц. Обаче той бил бедняк и половина. Винаги е така – в началото имаш способностите, но ти липсват ресурсите. Накрая имаш ресурсите, но нямаш способностите. Така било и в този случай. И те решили някак да докопат парите и да се отърват от стареца. Взели решение да убият възрастния съпруг. Всичко минало успешно, убили го много лесно и напъхали всички богатства в една чанта. Разбира се, хукнали да бягат – искали да започнат нов живот някъде далеч, където никой не ги познава. Бягайки, стигнали до една река. Но да пресечеш река, на която няма ни ферибот, ни мост, е доста трудно – налага се да плуваш. Обаче имало един дребен проблем – жената не знаела да плува. Затова мъжът й казал: “Дай ми богатствата, аз ще преплувам реката. Освен богатствата ми дай и дрехите си, за да мога да ги държа над водата, че да не се намокрят. Ще прекося реката, ще се върна и ще взема и теб.” Жената била много доволна: “О, колко нежно се грижиш за мен!” Съблякла дрехите си и ги дала на младежа заедно с богатствата, а той тръгнал да прекосява. Но реката била голяма, отсрещният бряг не се виждал, имало завой. И така, той изчезнал, а жената чакала гола на брега. Докато чакала се появил един чакал, който носел някаква мръвка в уста. Това била вечерята му. Но като наближил реката, лай на кучета го подплашил и не щеш ли мръвката паднала от устата му в реката. Веднага се появила една голяма риба и я погълнала. Виждайки всичко това, жената се разсмяла: “Язък, горкичкият, остана без вечеря.” А чакалът й казал: “Хей, какви ги говориш?! Ти седиш тук гола, уби съпруга си, взе му богатството, а сега и богатството, и любовникът ти вече ги няма. Пък се смееш на мен?”

Понякога на хората им харесва да са в илюзия. Точно като тази жена, която си мисли, че любовникът й ще се върне за нея. Затова бъдете готови да кажете “Не” на илюзията! Илюзията няма да ви помогне. Истината е много далече от илюзията. И никога не вършете нищо против волята на Кришна, инак ще изгубите. Винаги правете добро! Разбира се, трудно е да се разбере кое е добро и кое лошо, но дълг на интелигентния човек е да открие. Търсете!

“Защото ако Аз някога пропусна да изпълня предписаните си задължения, о Партха, несъмнено всички хора ще последват пътя Ми.”[1]

Върховният Бог дава законите, Той е отвъд законите. Той няма какво да върши в този свят, ала при все това действа. Обсъждали сме с какви дейности се занимава – освен сътворението и подобни повърхностни неща – и сме стигнали до заключението, че основните занимания на Кришна са, например, да се грижи за кравите, да тича насам натам, да вика в празни кладенци и т.н. Това е много важно! А също и да свири на флейта и да танцува в кръга раса. Но за да не смущава човешките същества, понякога Той извършва и някои обикновени дейности. Защото ако Той не действа, всеки ще си рече: бездействието е пътят!

В следващия стих се казва: “Ако Аз не изпълнявах предписаните си задължения, всички тези светове биха се сринали в разруха. Бих станал причина за създаването на нежелано население, и по такъв начин бих смутил мира на всички живи същества.”[2]

Хората могат да бъдат считани за партньори или отражения на божественото същество. И ако този пример важи за Кришна, значи важи и за нас. Това означава, че ако вие не изпълнявате предписаните си задължения, тогава рухването на света е сигурно. И ще се появи нежелано население. И със спокойствието на всички живи същества ще е свършено.

Как мислите, спокойствието на живите същества осигурено ли е? Зависи от нашата реализация. Ако гледаме реалностите в живота можем да кажем “не е”. Ако гледаме надеждата на човечеството, казваме “и да, и не”. Но ако говорите откъм оттатъшната страна – тогава е! Затова дейността е нужна за поддържането на мира, за поддържането на бъдещето на света и също за изпълнението на предписаните задължения.

Само по себе си това е цел, към която да се стремим. Защото тези правила идват пряко от Бога и ако изпълнявате Неговата воля, всичко ще бъде осъществено. Постигнете ли Него, постигнали сте всичко. Познаете ли Него, познали сте всичко. По такъв начин изключителната преданост към Кришна всъщност ще включва всичко. Защото Кришна, Върховният Бог, не е обикновен човек. Ако съсредоточиш вниманието си върху нещо изцяло, има опасност да се ограничиш. И тогава можем да кажем: “О, ти си станал фанатик.” Или: “Изгубил си нещо.” Но ако влезеш в близък досег с изначалния извор на цялата вселена, на цялото битие – какво можеш да изгубиш? Затова изпълнението на предписаните задължения е славно само по себе си. Какво да говорим за осигуряване на спокойствието на всички живи същества! Защото не забравяйте, ако сте близо до Бог, сте близо до всички. Ако живеете за себе си, не живеете за никого, но ако живеете за Бога, живеете за всички.

Затова такъв вид служене е много славно.

Крипадхам: Гурудев, задължително ли е всички сиддхи да присъстват у онзи, който е постигнал съвършенство?

Тиртха Махарадж: Не е задължително.

Крипадхам: Например, ако някой е преданоотдаден, няма значение дали притежава сиддхи или не?

Тиртха Махарадж: Да. Защото сиддхите са като способността да пееш – един го може, друг също го може, но не чак толкова добре. Така че това е второстепенно, страничен ефект на духовната цел. А ако някой притежава сиддхи, това не значи, че е духовно извисен.

Крипадхам: Това беше въпросът ми. Предаността не зависи от сиддхите.

Тиртха Махарадж: Предаността не зависи от сиддхите, тя не зависи нито от светлинното шоу, нито от дима. При все това трябва да уважаваме постиженията на хората. Обаче трябва да сме способни да видим истинската същност на тези сиддхи. Но дори и в авторитетите йога практики знаят, че това не са цели, а инструменти, с които да се постигне нещо друго, нещо по-висше. Затова не бива да разбираме неправилно тези практики, те не са цели сами по себе си, а по-скоро са инструменти за постигане на амрита, вечността, или за откриване на пътя, водещ вън от тази материална вселена, за получаване на освобождение – основно такива са целите на мистичните йога практики.

Крипадхам: Гурудев, как е възможно някой да постигне подобни сиддхи, а да ги използва за недобри цели? Защо Бог му дава такива сили?

Тиртха Махарадж: О, Бог много лесно дава тези дребни, незначителни неща, които с лекота могат да бъдат добити. Обаче бхакти – това се добива трудно. Когато казваме, че Кришна удовлетворява всички желания, не си мислете, че Той удовлетворява само вашите предани желания. Ако другите хора желаят други неща, Кришна им ги дава. Той осигурява всичко. Каквото ти харесва, можеш да го имаш. Това е Вселенският Мол – каквото ти се нрави, получаваш го.

Крипадхам: Ако някой иска да бъде преданоотдаден, но желанието му не е толкова силно колкото желанието на друг, който иска могъщество – кое желание Бог ще удовлетвори по-лесно?

Тиртха Махарадж: За Него е лесно да удовлетвори всяко желание. Но тъй като Кришна е благоразположен към Своите предани, пристрастен е към тези, които Го обичат, затова казвам, че Той ще намери начин да привлече онзи мързелив преданоотдаден.

Крипадхам: Питам, защото ние понякога се стремим да действаме като преданоотдадени, но много често попадаме в мая, в лицето на някой представител на мая, като някой силно привлекателен мъж ли жена, кама. И се чудя как Кришна предпазва подобни хора и кой е правилният начин те да не се поддават на влияние.

Тиртха Махарадж: В предишната глава се обсъждаше тази тема, защото, помните, там се казваше, че понякога не сте избавени от властта на гуните и на други влияния. Обаче преданият като цяло не попада под тяхно въздействие. Понякога го надмогват, но като цяло не – не през цялото време, не по кое да е време. Защо? Заради посветеността. И така, посветеността е толкова могъща, предаността е толкова могъща, че в крайна сметка ще освободи и спаси човека от това обусловено състояние. В това е въпросът. Затова ние вярваме в посветеността в служене на Кришна, винаги оставайки под водачество, под закрила, мантрувайки имената, извършвайки служенето си, общувайки с бхактите, изучавайки писанията – нещата, които са споменати като основни принципи в нашия духовен живот, никога не бива да ги изоставяме! Защото това означава, че съм се посветил, извършвам своите приношения към Кришна, а резултатите оставяме на Него – каквото ни даде, приемаме. Ако се грижи добре за нас, приемаме; ако имаме някакви проблеми, също приемаме – това е заради предишните ни дела, които сега дават плод. Така че дори и да се случи пропадане, не бива да се обезкуражаваме и обезсърчаваме – продължавайте да служите във ведро настроение, щастливи, блажени, дори и да знаете, че сте направили някакви грешки. В някои отношения не сме сто процента чисти, обусловени сме от определени предишни трудности и ограничения. Не бива да се потискаме от това, но по-добре да продължаваме със служенето и да се молим за пълно пречистване. Защото Кришна може да ни спаси за един миг, за една секунда. Това не е кой знае каква голяма работа за Него. Ние единствено трябва да изразим своята готовност когато Той ни призове. Мисля, че това е подготовката, това е времето на садхана – трябва да сме готови, трябва да се подготвим да тръгнем веднага щом ни повика.

(продължава от предишния брой)

Да се неутрализира силата на огън, слънце, вода и отрова – е, тъй като Кали-юга напредва, мисля, че трябва да развием подобни сиддхи. Защото слънцето жари толкова силно през последните години, че овцете в Перу и Аржентина ослепяват от ярките му лъчи. Или ако прекалено много се излагате на слънчевата светлина се разболявате от рак на кожата; има и много други примери. А да се неутрализира вода и отрова – в повечето градове, в повечето страни не можете да пиете водата, тя е просто отровна. Или пък пиете вода от крана и мъжът поглъща толкова много женски хормони, намиращи се във водата, че скоро се превръща в жена. Налага се да неутрализираме много неща, затова отново казвам, че подобни мистични сили стават много полезни.

Следващото сиддхи: никога да не бъдеш побеждаван от никого – звучи добре. Особено в тази епоха на състезателен дух, ако не се страхуваш, че ще бъдеш победен от когото и да е, това е важно сиддхи. Винаги да бъдеш пръв.

Но това са незначителни неща. “Тези са типичните сиддхи, произтичащи от йогийското съсредоточаване, споменати от Мен. А сега чуй кои сиддхи чрез какъв метод на концентрация се добиват и как. Онзи, който насочва ума си, отъждествен с фините елементи, върху Мен като душа във фините елементи, и Ме обожава единствено в тази форма, се сдобива с Моята сила да приема размера на атом и затова получава способността да влиза дори в парче камък.”[1]

И така, който се съсредоточава и концентрира върху фините елементи и обожава Кришна в тях, т.е. във формата на фините елементи, е способен да се смалява. Но ние обсъждахме нашите начини за практикуване на тези сиддхи и постигането им, като това да си вършиш служенето, да се упражняваш в смирение, да посвещаваш себе си. Мисля, че можем да спрем дотук, възхвалявайки пътеката на отдадеността – защото пътеката на отдадеността ще ви даде всички сиддхи, и дори повече – тя ще дари парам-сиддхи, най-висшето съвършенство. Тъй като Шрила Бхактивинода Тхакура го е казал много красиво: баката-сева парама-сиддхи – най-висшето съвършенство е да служиш на преданоотдадените. Така че каквито и версии да имат йогите за това сиддхи или за онова сиддхи, за нас главното съвършенство е любящото служене на Върховния Бог, на Божествената Двойка и на слугите на Върховния Бог. Затова – баката-сева парама-сиддхи. Джай Радхе! Хари Хари Бол!

(продължава от предишния брой)

В началото видяхме, че определени сиддхи можете да преживеете в ежедневната си практика, като мантруване и бхаджан – можете да се почувствате по-малки или по-големи, проникващи или разширяващи се. Но какво да кажем за сиддхи като: “моето желание никога не среща пречки, мога да се наслаждавам на живота по райски начин или мога да въздействам на останалите” – трябва ли да развиваме подобни сили или тях ги има, или липсват? Какво е положението с тях?

Кришна Прия: Не мисля, че трябва да развиваме такива сили.

Тиртха Махарадж: Тогава какво трябва да развиваме?

Кришна Прия: Любов и преданост.

Тиртха Махарадж: Звучи като по-добра опция. Защото за някои сиддхите са желана цел – крайното, най-висше постижение. За други сиддхите са по-скоро вторичен резултат. Те не се стремят към сиддхи, а към по-висши идеали, пък междувременно сиддхите се развиват по автоматичен начин. Разбира се, не бива да си мислим: “О, аз притежавам всички сиддхи, защото съм добър преданоотдаден.” Но определено е толкова логично и същевременно толкова трансцендентално, че ако се намираме под закрилата на по-висша сила, тогава по-низшите сили не могат да ни досегнат. Или ако сме посветени на най-висшето ниво, автоматично ще постигнем всички блага на по-низшите нива. Нали, ако посещавате университет, значи вече сте усвоили познаването на азбуката. Така и ако култивираме най-висшето постижение – не сме догматични, но божествената любов е най-висшето постижение, няма нищо по-удовлетворяващо от божествената любов, от према-бхакти – тогава всички останали предходни стъпки са включени там. По този начин бхактите може да притежават и да прилагат някои мистични сили, в случай, че това е необходимо за служенето или за мисията.

Понякога се молим за такива мистични сили: “О, Господи, днес има толкова много служене! Моля Те, дай ми четири ръце, да успея да го свърша!” Или пък: “Не може ли да ми дадеш още едно тяло, за да продавам книгите?” Понякога се молим за такъв тип благословии.

По-нататък се казва: “По-незначителните сиддхи са: да знаеш неща свързани с миналото, настоящето и бъдещето; да оставаш незасегнат от двойките противоположности като горещина и студ, радост и мъка, одобрение и порицание. После: да четеш мислите на другите; да неутрализираш силата на огън, слънце, вода и отрова; и никога да не бъдеш побеждаван от никого.”[1] Мисля, че тези по-незначителни сиддхи са много полезни. Да четеш мислите на другите – е, това не винаги е кой знае колко приятно, но може да бъде полезно. Защо? Защото по този начин можете да разбирате другия по-добре. Хубаво е, че нещата са наредени така, че обикновено не четем мислите на останалите, нали? Мисля, че това прави света по-мирно място. Но ако имате тази способност да сте толкова състрадателни, толкова любящи, толкова открити, че да можете да почувствате от какво се нуждае другият човек, мисля, че това ще направи света по-добър. Това прави света не просто мирен, но и по-любящ, повече намиращ решения за проблемите на хората. Това на мен ми харесва и ми се струва много благотворно – да четеш мисли на основата на състраданието. Ако можем да четем мислите, чувствата, проблемите на другите – това е първата стъпка към разрешаването на проблемите, към разрешаването на страданията: трябва да разбираме другия човек. Това е най-първото: слушай, разбирай, обичай. Това са трите основни стъпки в духовните задължения.

(следва продължение)

(продължава от предишния брой)

Следващото: “Способност да се вижда и чува от необичайно разстояние.” Мистично проницание или да се чува и вижда на големи разстояния. “Движение със скорост, нарастваща по собствената воля“ И тук не става въпрос за модерни коли. След това: “Приемане на облик според желанието.” И така, можете да променяте образа си. В наши дни материалната наука, новият тип медицина и пластичната хирургия осигуряват това – каквото ни е дадено от природата ни се струва малко, затова дайте да добавим още силикон. Или пък се появяват бръчки – хайде да ги изгладим; или каквото и да е друго. Дори са способни да променят пола на тялото. Така че не е кой знае какво чудо, че телата могат да се променят. Духът е един и същ, но тялото се променя. Хората правят какво ли не, само и само да се наслаждават повече на живота. Дадено им е определен вид тяло, обаче те си казват: “Не, искам друг тип! Може би жените изпитват повече наслада, затова искам да стана жена.” Тогава се прекрояват малко тук и там, започват да си слагат лак на ноктите, да ходят на фризьор, и той – или тя, не знам вече – се чувстват щастливи. Онова, което йогите постигат по мистичен начин, ние се стремим да постигнем по механичен път; а това е много грозно, много отблъскващо. Онова е мистично могъщество. И виждаме как с напредъка на Кали-юга от по-фините, по-деликатни методи деградираме до съвсем елементарни, груби методи, с които целим да постигнем нещо подобно. То не е същото, защото сега основната цел е как да се наслаждаваме на повече удобства. По онова време целта е била напълно различна. Стремели са се да служат по-добре, или пък са искали да изследват по-задълбочено, или са искали да говорят езика на животните, за да ги разбират по-добре – каквото и да е. Имали са по-фини, по-висши, по-духовни цели. Сега човечеството има съвсем елементарни цели.

“Да напускаш своето тяло и да влизаш в чуждо тяло.” Звучи смахнато да влезеш в тялото на друг човек, да обсебиш тялото на друг човек. Затова трябва да бъдем внимателни с онези, които притежават подобни мистични сили. Веднъж Гурудев и някои бхакти посетили Индия и видели един йоги в клетка под земята. Имало дупка в земята и отгоре нещо като решетка, и този йоги практикувал тапася под земята. Някои от хората не го приели много насериозно, смеели се и му се подигравали, но Гурудев ги възпрял и им казал: “Недейте. Внимавайте. Този човек е могъщ мистик и ако вземе да ви прокълне, с вас е свършено!” Затова е по-добре да уважаваме хората, които притежават свръхсили. Макар нашият път да не е такъв, при все това уважаваме практиките им, уважаваме техните отречения и убеждения, защото те са способни да правят толкова много неща, които ние не можем. Тъй или инак, Кришна винаги закриля предания, но при все това не бива да даваме прекалено много поводи на Кришна да ни пази. Недейте да създавате главоболия на Кришна, понеже сте направили някоя глупост и после Той трябва да ви защитава.

“Седем – да издъхнеш по собствена воля; осем – да участваш в забавленията на боговете с апсарите, райските нимфи; девет – постигане на желаните цели; и десет – да упражняваш власт, която не среща никъде пречки.” И така, оттук виждаме, че желанията и амбициите, наклонностите на душата нарастват, или можем да кажем, че нарастват прекалено, и те могат да достигнат до някои необикновени сили и ситуации, в които да въздействат на останалите, да прехвърлят волята си върху останалите, да влизат в телата им, в умовете им. Това може да се прави по чист начин, а може и по левашки начин. Защото всъщност как се нарича прехвърлянето на определена енергия или влизането във физическо-умствения комплекс на някого? Нарича се приятелство, нарича се семейни връзки, нарича се общуване, нали? Защото ако срещнем някой, който е важен за нас, той или тя ще влязат в структурата на тялото и ума ни. “Той е в сърцето ми, аз винаги мисля за него,” нали? Така че това е естествено. Но когато използвате това с някаква неясна цел или имате заден, скрит мотив, тогава не се препоръчва.

Сиддхи означава съвършенство. Но оттук разбирате, че съвършенство, използвано по неправилен начин, е гибел, то не е съвършенство. То е много опасно. Затова ако се отдадем под божествена закрила, тогава дори да има някаква атака или опасност отвън, ще бъдем защитени от Върховния Бог. Разбира се, понякога може да получите урок какво означава това – просто за да добиете впечатление що за влияния или опасности съществуват в живота. Но като цяло преданият винаги се намира под закрилата на божествената грижа.

(следва продължение)

(продължава от предишния брой)

“Другите десет сиддхи са: липса на глад, жажда, старост и т.н. в това тяло.” В класическите йогийски писания се описва как да удължиш живота си като си режеш езика и си го напъхваш назад в гърлото, като блокираш въздушните пътища, като вдишваш прана и извършваш някаква медитация – по този начин можеш да живееш двеста години и повече. Но по каква причина? Просто, за да практикуваш това задържане на въздуха? Двеста години?! И таз добра! Но определено и в “Ишопанишад” също пише, че ако човек следва дхарма практиката, препоръчана от Бога, може да изкара сто-двеста години. Така че ако живеем според принципа да приемаме онова, което е предназначено за нас, без да копнеем за нещо друго, ще можем да водим много удовлетворен и спокоен живот и ще се радваме на божествената подредба и на осигурената ни божествена грижа.

Отсъствие на глад и жажда; когато опитате мъничко да погладувате, ще видите колко ненужна енергия вкарваме в тялото си. Защото обикновено хората чувстват, че ако продължат да постят, вече не са гладни. Понякога движенията се забавят, но пък се проявява друг вид енергия. На практика ние използваме тялото по много неправилен начин. Например, когато гори огън и сложите твърде много дърва, пламъците почти стихват. По същия начин действа и храносмилателният огън и ако непрестанно сипвате много неща в този огън, той функционира по-бавно и му е нужно повече време да смеле храната. Затова понякога е добре тялото да има почивка. Освен това постът, въздържането от храна и вода, също е много добър за постигане на различно състояние на съзнанието. Защото обикновено се намираме твърде много под контрола на сетивата, във властта на глада или на това да засищаме жаждата и глада. Затова ако се опитате да овладеете, да намалите донякъде тези телесни инстинкти, ще видите, че ставате по-отворени, по-чувствителни за духовните неща. Ще станете по-възприемчиви за духовните впечатления. Виждал съм един мой приятел, който практикуваше този тип пречистване, като пиеше само вода за дълъг период от време и дори нравът му се промени. Преди това непрекъснато се подбиваше с някого, така че не беше лесно в неговата компания, но в този период беше станал много мек, много нежен, много мил човек, флегматичен, спокоен. Така че дори характерът се повлиява от практиката, която следвате и разбира се от храната, която ядете. Ако се храните със страстна храна, най-вероятно ще станете страстни. Ако се храните със саттвична храна, тогава, да се надяваме, ще станете саттвични. Но ако ядете прекалено много туршия, ставате кисели.

(следва продължение)

(продължава от предишния брой)

“Прапти се състои в установяване на връзка с цялото творение във формата на съществата, управляващи тези сетива.” Да постигате целите си – това е прапти. “Пракамя означава способността да се наслаждаваш на удоволствия, които могат да бъдат видени и  почувствани само в подземните светове.” Пракамя идва от кама, желание; камя е онова, което е желано. Така че ако имате някакъв желан обект, пракамя означава да се доближите до този обект – дори такъв, за който може да се чуе само във висшите сфери и който може да се види само в отвъдните светове. Това е друго сиддхи – постигаш наслаждение, радваш се на желаното. “Ишита представлява способността да накараш мая и други подчинени енергии да функционират по волята ти.” Ишита-сиддхи е когато желанията ти се сбъдват, когато можеш да влияеш на останалите да действат по определен начин. И виждате колко е трудно това сиддхи да се прояви. Защото майката иска да наставлява и да повлияе на детето по даден начин, обаче не става така. Колкото и да се стараете, то ще тръгне по собствен път. Много е трудно да се дават насоки по правия път. Но съществува такова сиддхи. А майките и бащите – не зная как, чрез някакви мистични практики – постигат това сиддхи в крайна сметка да могат да наставляват децата си по хубав начин. “Вашита означава липса на привързаност към чувствените наслади, а осмото сиддхи е камавасайита, според което човек е способен да се наслаждава до най-висш предел на удоволствието, което търси. Тези осем сиддхи, о благородни, се считат за естествени за Мен и ненадминати.”[1]

И така, тези основни сиддхи – осемте основни сиддхи – са естествени за Кришна и това са елементарните фази на сиддхите. Последното, камавасайита, е най-висшата способност, която една джива може да достигне. Казва се, че дживите могат да създават дори светове – определени райони или определени планети, така да се каже. Точно както ние сме си сътворили собствени вселени, защото всеки се върти в собствената си малка вселена – мислейки си: моят живот е най-великият, моите притежания са най-върховни, моите постижения са най-добрите. Можем да наречем това индивидуални вселени, частни вселени. Но когато видите, че ближният също си е създал подобна индивидуална вселена, тогава сте изненадани. Когато тези вселени се сблъскват, това е междузвездна катастрофа – сблъсък на егота, на его-вселени.

(следва продължение)

Сега нека поговорим за сиддхите: “Анима – да намалиш тялото си до размерите на атом, да се смалиш; махима – да увеличиш тялото си до гигантски размери. И третото е лагхима – изключителна лекота на тялото – тези три се отнасят до тялото.”[1] Малко, голямо и леко.

Тъй като ние практикуваме друг вид йога, бхакти-йога, какво е анима-сиддхи за един ваишнава? Какво е смаляването на тялото за един ваишнава? Това е смирението – когато сме толкова дребни, толкова незначителни, по-малки дори от атом. Това е нашето анима-сиддхи. И ако си спомняте красивото напътствие на Шри Чайтаня Махапрабху: “Моля Те, направи ме прашинка в лотосовите Си нозе”[2] – ето обяснението как да постигнем такава позиция на смирение. А това, така да се каже, е нашата крайна цел – да постигнем позицията да докосваме лотосовите нозе на Бога. Обикновено прашинките не се считат за кой знае колко ценни, но макар и да не са ценни, от божествения досег те стават славни. По същия начин, въпреки че ние сътворяваме своя собствена вселена и се въртим около себе си, сравнена с гигантската вселена тя е съвсем, съвсем незначителна. При все това за нас, незначителните живи души, Той е най-важният, или по-добре да кажем, Тя е най-важната. Това е нашето анима-сиддхи – способността, мистичната сила да ставаме нищожни като прашинки.

Но има и друго сиддхи – това е махима-сиддхи, грамадността, придобиването на гигантски облик. Как се постига това в бхакти-йога? Чрез посветеност? Умножавате тялото си, за да служите по-добре? Онези, които са опитни в духовната практика казват, че например в един истински посветен бхаджан или киртан можете да усетите как тялото ви нараства. Чувствате като да се разширявате. Така че нашите практики също донасят мистични преживявания на онези, които са присъствени, които участват активно в тези практики в настроение на дълбока посветеност.

Също и лагхима, когато сякаш летиш; ако посветиш някоя мъничка дейност на Кришна се чувстваш, като че летиш. Всички тези мистични преживявания могат да бъдат изпитани от истински практикуващия бхакти.

(следва продължение)