Sharanagati

“Върховният Бог каза: „Мой скъпи Уддхава, мистичните съвършенства на йога се придобиват от онзи йоги, който е овладял сетивата си, успокоил е ума си, контролирал е дишането си и е съсредоточил ума си върху Мен. Шри Уддхава каза: „Скъпи Боже Ачюта, как може да се постигне мистичното съвършенство и какво е естеството на това съвършенство? Колко мистични съвършенства има? Моля Те, обясни ми тези неща. Нали Ти си този, който дарява всички мистични съвършенства.“[1]

И така, ако практикувате йога, ще постигнете нещо. Щом има действие, ще има и последица; щом има някаква практика – някакъв резултат, някакъв плод също ще последва. Ако практикувате мистична йога, ще се сдобиете с определени мистични сили. Ако практикувате бхакти-йога, ще имате бхакти сили – постижения, основаващи се на духовна връзка, на връзката на божествена любов към Върховния. Но тук са описани сиддхите:

“Върховният Бог каза: „Майсторите в системата йога заявяват, че има осемнадесет вида мистични съвършенства и медитации, от които осем са основни, тъй като подслонът им е при Мен, а десет са второстепенни, тъй като се проявяват от материалното качество добро.“[2]

Тук са споменати осемнадесет сиддхи. Постигналите съвършенство същества притежават тези йогийски сиддхи и се казва, че най-незначителното мистично могъщество е способността да се вижда миналото, настоящето или бъдещето. От това отново виждаме колко сложна и подробна е цялата тази система. Защото обичайно ако хората смятат, че някой вижда бъдещето или миналото, казват, че това е много висша мистична сила, нали? Когато хората са в несигурна ситуация и не знаят какво ги чака или пък имат някакъв проблем, те отиват при гадател, който им предсказва бъдещето и прочита миналото им; тогава го смятат за велик мистик. Но тук, виждате, това се счита за нещо съвсем незначително.

И тъй като всички ние сме духовно практикуващи, също би трябвало да можем да виждаме миналото, настоящето и бъдещето. Как да направим това? Бхактите не се стремят кой знае колко към тези мистични прозрения. И така, притежават ли те мистична прозорливост или не – какво е вашето мнение? Обикновено другите виждат с очите на мъдростта – гяна-чакшус. Но преданите виждат с шастра-чакшус, с очите на писанията. А в тях се съдържат и миналото, и настоящето, и бъдещето. Освен това ние имаме убедеността, че каквото и да ни е дадено от Върховния Бог, то е за наше добро. Затова нямаме нужда да знаем кой знае колко бъдещето, защото каквото и да ни предстои, трябва да го приемаме като един вид благословия, като вид поука от Върховния. Така несигурността, произтичаща от неясното бъдеще, изчезва. Каквото и да ни поднася животът, то е закономерна характеристика и необходима съставка на нашето развитие, на духовния ни напредък. Така че всичко зависи от съзнанието, всичко зависи от отношението, което развиваме спрямо нещата.

“С полу-притворени очи и поглед, съсредоточен във върха на носа, буден и бдителен, човек трябва да медитира върху лотосовото цвете, намиращо се в сърцето. Този лотос има осем листенца и е разположен върху изправено стъбло. Човек трябва да медитира върху слънцето, луната и огъня, поставяйки ги едно след друго в тичинката на това лотосово цвете. Като постави Моя трансцендентален образ в огъня, той трябва да медитира върху него като най-благотворната цел на всички медитации.”[1]

Английският е малко усукан, но за какво става дума тук? Вашето сърце е лотосово цвете. Поставете слънцето, луната и огъня на този лотосов трон, а в средата настанете Кришна. Какво представляват слънцето, луната и огъня? Те са наричани “свидетели”, те виждат всички човешки дейности, затова присъстват тези очевидци – слънцето, луната и огънят. Добавени са още брамините, гуру и звездите – те виждат всичко. Всички тези природни елементи трябва да присъстват, и разбира се те, без съмнение, са представители на Кришна. Така че трябва да ги има в сърцето ни.

Ако навлезете още по-надълбоко в символиката, тогава слънцето има божествената мъжка функция, като цар; луната е пазителка на тайните – артистичните, поетични, мистични преживявания; а огънят е връзката между земята и небесата. По такъв начин може да включите всичко в тази визуална медитация на трона на сърцето. А в центъра трябва да се намира Кришна. Обаче в какъв облик – това се описва по-нататък.

“Образът Ми е със съвършени пропорции, изящен и приветлив. Притежава четири красиви продълговати ръце, очарователна, прекрасна шия, хубаво чело, чиста усмивка и сияйни обеци с формата на акули, висящи от две равномерни уши. Този духовен образ е с цвета на тъмен дъждоносен облак и е облечен в златисто-жълта коприна. Гръдта Му е обител на Шриватса и на богинята на щастието. Този образ е украсен с раковина, диск, боздуган, лотосово цвете и гирлянд от горски цветя. Двете лъчисти лотосови стъпала са нагиздени с гривни и звънчета, а снагата е украсена със скъпоценния камък Каустубха, наред с блестяща корона. Бедрата са накичени с красив златен колан, а ръцете са украсени с различни гривни. Всички крайници на този прекрасен образ пленяват сърцето, а лицето Му е разхубавено от милостивите Му погледи.”[2]

И така, този образ на Кришна трябва да призовем на лотосовия трон на сърцето си. Затова можем да кажем, че това е инструкция за медитация: опитайте се да откриете своя Бог такъв – очарователен, красив, привличащ.

Яшода: Бяха споменати четири ръце?

Тиртха Махарадж: Тук ръцете са четири, защото това е процес на йога, на медитация, нали така? Кришна дава малко остатъци и на йогите.

“Отдръпвайки сетивата от обектите им с помощта на ума и отделяйки ума от всички обекти с помощта на интелекта, който е кочияшът в колесницата на тялото, мъдрият човек трябва да го насочи към Мен.”[3] Това е много известна метафора, сравняваща тялото с колесница, конете със сетивата, юздите с ума, колесничаря с интелекта, а душата с пътника в колесницата.

И така, това е техническо описание как да практикувате своята медитация. Но каква е нашата практика? Така да се каже подобрение на всички тези технически детайли – арча-виграха. Защото в арча-виграха виждате пленителната форма на Бога и можете да бъдете лично привлечени към Него.

Понякога в кръговете на предаността хората се боят от йогийските практики. Пазят ги в тайна. Наскоро чух следното: “Представяте ли си, Рупа Госвами също е практикувал контрол на дишането, пазете това в тайна!” Защо? Защо е такава голяма тайна? Защото останалите също ще се опитват да контролират дишането си, умът им ще функционира по-силно и ще са по-жизнени?

Яшода: Аз се чудя защо в бхакти-практиките никога не се споменава контрола на дишането?

Тиртха Махарадж: Не е вярно, споменава се, ние го практикуваме всеки ден, специално сутрин: “Самсара даванала лидха-лока…” Говоря сериозно! Наблюдавам през последните няколко години, но не съм открил практика, която да не е включена в естественото обожание и в ежедневния режим на преданоотдадените. Не можете да ми покажете такава.

Яшода: Имам предвид тези, които бяха споменати – кумбака, речака… които съм чувала преди в хатха-йога практиката.

Тиртха Махарадж: Ако пеете бхаджан, това е най-добрият контрол на дишането, малко по-висока степен на речака. Има го. Е, повтарянето на махамантрата е малко различно в това отношение, защото обикновено ние не го свързваме стриктно с процеса на дишането, но той също присъства. Не правихме ли последния път в София такъв експеримент – какви звуци долавяте в пулса си? Кой говори на тази тема? Никой. В никоя друга школа не става дума за това.

Но ако искате да чуете още за медитацията, нека дочетем тези стихове тук: “Започвайки от муладхара-чакра, човек трябва да предвижва жизнения дъх неспирно нагоре като фибрите на лотосово стъбло, докато не достигне сърцето, където се намира свещената сричка ом като звукът на камбана.”[1] И така, с жизнения дъх, с прана, трябва да визуализираме ом, да проявим ом в гръбначната колона и от муладхара, най-долната чакра, да го издигнем до високите коронни чакри. “Оставайки съсредоточен в омкара, човек трябва внимателно да практикува системата пранаяма по десет пъти при всеки изгрев, пладне и залез. Така след един месец той ще е овладял жизнения дъх.”[2] Не е кой знае колко сложно.

А какъв е контролът на дишане на брамините? По три пъти на ден, какво е? Това е мантрата Гаятри, която издига съзнанието. Защото каква е целта на контрола на дишането? Да се издига жизнената енергия на все по-високи и по-високи нива в чакра системата, нали? Ако мантрувате своята Гаятри, незабавно ще се свържете със светлината, с божествената светлина. Така че какво липсва? Нищо, нали?

“Уддхава каза: “Сега моля Те, разкажи ми, о Боже с лотосови очи, за процеса на медитация, посочен в тези стихове. Как и като какъв трябва да Те съзерцава търсещият освобождение?”[1]

Дотук се възхваляваше отдаването, предаността; сега Уддхава пита за медитацията. Смятам, че медитацията е твърде суха в сравнение с отдадеността, затова не искам да ви губя времето с нея. Но да продължим ли?

“Прославеният Бог отвърна: “Седнал на място с умерена височина, нито прекалено високо, нито прекалено ниско, с тяло изправено в удобна поза, поставил двете си ръце с дланите нагоре, неотклонно съсредоточен във върха на носа и напълно овладял сетивата си, човек трябва да прочисти дихателните си пътища чрез процеса на контрол на дишането – а именно пурака (бавно вдишване), кумбака (задържане на дъха) и речака (бавно издишване), и трябва бавно да практикува същото в обратен ред.”[2]

И така, какво е това? Това е позата за медитация с кръстосани крака и контролът на дишането. Ако видите, да речем, практикуващите дзен, те правят това – поставят си ръцете много чинно в скута и медитират. Обаче, знаете, в медитацията, особено ако не си достатъчно обучен, понякога тялото дава сигнали: “Толкова си спокоен, толкова си близо до заспиване…” и понякога дзен практикуващите заспиват. Те седят в редици в залата за медитация, обаче учителят не спи. Той върви нагоре-надолу и проверява кой дреме. И има голяма тояга. Само щом потънеш дълбоко в медитацията си……

Но какво се случва? Всъщност практикувате правилно. Сънят е различно ниво на съзнание в сравнение с будното състояние. Така че когато започнете да практикувате даден вид медитация и отидете на различно ниво на съзнание, съзнанието ви ще се промени. Колкото и да е странно, знаете ли колко различни нива на съзнание са установили психолозите? Има четири вълни, които могат да бъдат измерени, в които амплитудите са различни. Странно, че и Ведите описват четири нива на съзнание – будно, сън със сънища, дълбок сън без сънища и четвъртото състояние. Какъв добър паралел между научните изследвания и древната йогийска мъдрост! Различни нива на съзнание. Затова ако практикуваме, функциите на тялото и ума ще се променят, в това няма съмнение. Но ако не владеете напълно ситуацията, може да заспите; ако я владеете няма да заспите, а ще достигнете до още по-будно съзнание, което вече е духовно.

Има една много хубава история с учителя на Садху Махарадж, когато бил много стар. И така, случило се точно в този ден да е екадаши. На екадаши обикновено не се яде нищо, максимум малко плодове, за да се овладее глада. Разбира се, Бабаджи Махарадж много добре знаел това и бил напълно себеовладян. Обаче сутринта на екадаши той ядял ориз, дал и чапати – доста странно, необикновено. Гурудев спазва обета на екадаши в продължение на сто години, а сега не щеш ли един ден просто яде чапати, ориз и дал, които са строго забранени на екадаши! Всички били леко смаяни. Мисля, че по това време пристигнал Садху Махарадж и той му казал: “О, колко хубаво, че дойде! Ела, хапни с мен прасадам!” Той бил леко шокиран: о, какво да сторя сега, защото обетите трябва да се спазват, но когато гуру ти каже: “Направи това!”… Какво мислите, как постъпил той? Казал: “Добре, Гурудев, идвам.” И започнал да яде дал, ориз и чапати на екадаши. Но после дошъл друг един ученик, който бил много стриктен последовател на садхана. Бабаджи Махарадж отново казал: “О, колко хубаво, че дойде! Ела, присъедини се към нас, приеми прасадам!” Ала той отвърнал: “Днес е екадаши врата. Днес не ям.” И Бабаджи Махарадж рекъл: “Добре тогава!”

Така че има различни нива на вършене, действане, присъединяване, разбиране – ние не сме еднакви. Онова, което е правилно поведение за един, може да е много смущаващо за друг. Разбира се, без съмнение трябва да научим основните правила, това изобщо не стои под въпрос. Но виждате как истинският духовен учител създава такива условия, че учениците да научат нещо. Можем да кажем, че и двата типа поведение са правилни. Единият е по-стриктно по правилата, по-контролиран, което не е лошо. Но другият е по-гъвкав, повече следва вкуса. И всъщност, това е потвърдено в шастра. Защото в шастра се казва, че екадаши врата е много строг. Обаче можеш да приемаш вода, можеш да приемаш мляко, можеш да приемаш плодове, можеш да вземаш лекарства, можеш да приемаш маха-прасадам и можеш да приемаш всичко, което ти дава гуру. С тези неща не нарушаваш своя екадаши обет. Така че дори да си много стриктен в следването на шастра, садхана или каквото и да било, винаги има шанс да сбъркаш. Докато другото решение било от преданост. Разбира се, не се опитваме да си намерим извинения как да избегнем малко трудности или тапася. Но мисля, че разбирате смисъла – че в някои случаи трябва да изоставим привързаностите си.

Тази покана от духовния учител всъщност действа на всички нива. Защото на практика ние сме привързани към своите материални обусловености. Когато все още си извън кръговете на бхактите, те ще те канят: “Ела, присъедини се към нас!” а ти казваш: “А, не, зает съм. Имам да правя това, имам да правя онова” – което значи, че не си на това ниво. Те те канят от едно ниво на съзнание да достигнеш друго: “Ела! Направи една крачка!”

По същия начин и тази покана е винаги с нас. Винаги вървим все по-нататък и по-нататък, точно както в разговора между Махапрабху и Рамананда Рая за това каква е целта на живота: “Да направим Кришна щастлив”. “Да, прав си, но влез по-надълбоко. Коя е следващата стъпка?” Така че това винаги продължава. И накрая Рамананда, макар да бил велик пандит, казал: “Има още една стъпка, но няма шастра за нея. Аз знам стъпката, но шастра не знае.” И какво казал Махапрабху тогава? “Замълчи.” Мисля, че това е много, много поучителна история. В храма на Шрила Шридхара Махарадж бхактите знаят наизуст тази глава от “Чайтаня Чаритамрита” макар да е над триста стиха. Защото е толкова важно коя е целта на живота.

“Човешкият ум, задържащ се върху обектите на сетивата, се привързва към тях. По същия начин и умът на онзи, който е зает в съзерцание на Мен, ще потъва единствено в Мен.”[1] Това е съвсем практично. Ако си мислите за храна, ще си намерите храна, нали? Ако медитирате върху Бога, в крайна сметка ще Го срещнете. Дори ако медитирате върху своите лични демони, ще ги срещнете. Способни сте да олицетворите страховете си или каквото и да било, и рано или късно заставате срещу тях. Но ако се посветим на Кришна, надяваме се, че ще срещнем и Него. “Затова, изоставяйки мисълта за нереалните и безсмислени светски обекти, сякаш са видени насън или във фантазията, съсредоточи ума си, пречистен чрез преданост към Мен, единствено върху Мен. Избягвайки отдалеч компанията на жени, също както и на мъже, които се наслаждават на женска компания, овладял ума си, човек трябва да седне на безопасно и усамотено място, и с внимание да мисли за Мен. Няма по-голямо страдание и по-голямо оплитане от тези, които възникват в резултат на привързаността към компанията на жени, както и на мъже, наслаждаващи се на женска компания.”[2]

Дамите може да се почувстват обидени от това: защо духовно практикуващият трябва да избягва компанията на жени? Но всъщност това касае компанията на светски жени. Касае също и компанията на такива мъже, които са омотани от светската илюзия на половете. В крайна сметка ние не сме нито мъже нито жени. Така че ако има някаква критика по отношение на жените или мъжете, тя не ви засяга, защото вие сте духовни души, нали? Аз съм атман. Обаче ако се обиждате: “Защо използват такива остри думи за жените?!” това означава, че сте в телесно съзнание, че се отъждествявате с жена. При всички случаи трябва да положим голямо старание да достигнем до нивото на духовното, а не на телесното отъждествяване. Но Кришна казва в “Бхагавад Гита”, че практиката и отречението ще донесат резултат. Така че ако постоянстваме в духовните си практики, а също и ако практикуваме отречение, ще бъдем благословени с резултатите.

Никога не бива да правим шоу от своята посветеност. Разбира се, ние почитаме садху-санга, защото това е поле, ниво, осигурено от Кришна – да служим заедно, да живеем заедно, да правим нещо заедно като приношение – но съкровената, лична посветеност мисля, че е много важна. И ако имаме същото настроение, ако всички са акордирани по един и същ начин, тогава садху-санга ще бъде много хармонична.

Разбира се, вярно е, че всички идваме с различни концепции. Ние сме отделни, уникални личности, всеки е необикновен, няма дори двама с еднакви пръстови отпечатъци. Така че дори това е персонализирано, уникално. По същия начин не бихте могли да намерите и две еднакви чувства към Кришна. Понеже вие сте уникални, имате и определен специален, специфичен набор от изражения на вашите чувства. При все това, намираме се на една лодка, в определен смисъл. Така че го има настройването, има я садху-санга, има я мисията, така да се каже. Макар да сме различни личности, на една лодка сме. Или на една каруца, теглена от коне.

Така че мисля, че това е персонализирано служене, в което продължаваме с медитацията си, но добавяме и още нещо, добавяме личен оттенък на духовните си практики. И като ви наблюдавам мисля, че имате много добър шанс да сторите това. Може би вие като нация и софийската мисия трябва да имате малко повече контрол и малко повече садхана, обаче въпреки това посветеността е по-важна. Но съчетайте добрите страни и на двете – тогава ще бъде много ефективно.

В обожанието на мурти има толкова много елементи, толкова много мантри, мудри и какво ли не – това е една много сложна система. Но какъв е смисълът – да се посветиш на Бог. Това е същественото във всички усукани изисквания. Ако знаеш всички подробности на пуджата, ако мантруваш всички мантри и направиш всички мудри, но пропуснеш да посветиш себе си, тогава това е безполезна практика. Ала дори и да не знаеш мантрите или някои изисквания, но направиш нещо с красиви, истински и искрени чувства, ще почувстваш резултата. И не само ти, Той също ще почувства резултата, също ще го приеме.

А кое е най-доброто, което бихте искали да предложите? Цветя, храна, светлина, аромати, малко бхаджан. Имам един много мил приятел бхакта, който правеше пуджа с една голяма гхи лампа, ей толкова голяма, с огромни горящи пламъци отпред. И знаете ли, когато той поднася горящите пламъци на Кришна, картината се замъглява и всичко сякаш танцува – и той бе много запленен от това. Колкото бхакти има, толкова и различни неща обичат да поднасят. Но моето най-любимо приношение е – отвъд шестдесет и четирите елемента на пуджа – че което ти харесваш, именно това трябва да предложиш. Което е твоето частно, лично, любимо нещо – трябва да дадеш него на Кришна. Мисля, че това прави всичко много персонално. Защото официалният списък е известен – позвъняването с камбанката преди да влезеш през вратата на храма също е приношение към муртите, нали? Или, когато влезеш, да се поклониш – това е друго предлагане. Или да направиш пиршество. Или пък да се играе театър – кришна-лила, рама-лила; да се спазва екадаши – също. Но какво е вашето предпочитание, вашето любимо нещо? Ако дадете и него, според моето разбиране това прави пуджата много, много интимна. Това е най-скъпото ми нещо, затова го давам на Теб. Естествено е – когато обичаш някого, искаш да му дадеш това, което ти харесва. Единственият проблем е ако той не го харесва. Ти обичаш банани и затова подаряваш банани, обаче той ненавижда, не може да понася банани. Но какво нещо е любовта! “О, банани, колко хубаво! Благодаря ти, благодаря ти! Най ги обичам!” Често се случва. За щастие Кришна обича практически всичко. То си е Негово, но щипка преданост, малко от солчицата на предаността го прави още по-сладко.

Знаете, в материалния живот всички харесват персонализираните неща. Например, трябва да напишеш личен код за мобилния си телефон, да въведеш парола в компютъра си – персонализирано е за теб, лично за теб. Или пък имената ти са гравирани на писалката, или каквото и да е друго – това е моето его, персонализирано! Персонализирайте също така и духовните си практики. Това не значи на джапа-торбичката си да сложите собствената си снимка: “Това си е моята джапа!” Не в този смисъл. Но посветете, дайте нещо, искрено. И в повечето случаи това е нещо много съкровено.

Стремете се да персонализирате своето служене, защото тогава то ще бъде още по-ценно както за вас, така и за Кришна.

“Как би могла да се познае предаността освен по настръхналите коси, по разтопеното сърце или по радостните сълзи, търкалящи се по бузите? Как би могъл нечий ум да се пречисти, освен чрез преданост? Онзи, който е изпълнен с посветеност към Мен, който говори с глас, задавен от преданост, чието сърце е разтопено от обич, който неспирно живее в мисли за разлъката с Мен, а понякога се смее, спомняйки си забавленията Ми, който пее без да се срамува с цяло гърло и танцува от радост, пречиства целия свят. Точно както златото отделя примесите си и възвръща чистотата си единствено когато се нагрее на огън, така и душата се отърсва от семената на карма, следвайки пътя на предаността. Колкото повече умът се пречиства чрез слушането и разказването на благоприятните истории за Мен, толкова по-добре душата е способна да долови фината реалност на аза, точно както окото успява да зърне и най-малкия предмет, когато е излекувано с целебен мехлем.”[1]

И така, как можем да разберем кой има преданост? Тук са изброени някои признаци на предаността – като например настръхналите коси. Но обикновено в нашата култура те са по-скоро признак на ужас и шок, нали? Обаче ако имате дори малка опитност с чакрите, тогава знаете какво означава да почувстваш как тази вибрация преминава през цялото тяло – за това се говори тук. Ала това не е лесно да се види, нали? Разтапянето на сърцето е дори още по-трудно да бъде видяно, но можете да усетите каква сила се излъчва от сърцето, говоря за емоционална сила. Това може да се усети в компанията на изключително пречистените, велики души. Просто се чувстваш добре да си край тях. Макар да си мислим, че тези признаци и симптоми е много трудно да бъдат измерени, ние имаме способността да ги почувстваме, да ги доловим по фин начин.

После се споменават радостни сълзи, нали така? Всъщност, радостните сълзи са ачинтя философия – защото ако си радостен, как можеш да лееш сълзи? Сълзите обикновено текат когато плачеш. Но когато си наистина щастлив, ще бликнат сълзи. Така че това е ачинтя, обединяване на противоположностите, бхеда-абхеда, щастливо и горчиво. Има горчив привкус дори в най-сладките мигове.

“Плаче непрестанно, а понякога се смее. И пее с цяло гърло и танцува.” Имам един приятел, той е много специален бхакта; когато трябва да пее, не го прави, а когато трябва да мълчи, пее. Винаги наопаки. Но съм сигурен, че това е много свидно на нашия Бог, защото Бог не се поддава на опитомяване. Е, има някои неща, които могат да Го контролират, но мисля, че не го привлича кой знае колко официалната версия. Например, че бхактите трябва да изглеждат по даден начин, да се държат по даден начин, че нещо се прави по даден начин… Това е много добре в елементарната практика, необходимо е, без съмнение, но когато преминеш границата в известно отношение, мисля, че това е истинска посветеност.

Понякога сме привързани. Възможно е все още да не сте овладели сетивата си. Все пак, преданоотдаденият като цяло не попада под властта на обектите на сетивата. В общия случай не им се дава; освен това Кришна казва, че непоколебимата, стабилна преданост, посветеността към Него, ще изгорят греховните последици:

“Нито йога, нито Санкхя, нито благочестието, изучаването на Ведите, аскетизма или отречението Ме пленяват така изцяло, както предаността. Аз, съкровената душа на праведните, мога да бъда привлечен единствено от изключителната преданост, съчетана с обожание. Предаността, насочена към Мен, освобождава дори париите, които готвят и ядат кучешко месо, от петното на ниското им потекло. Наистина, дори благочестието, съчетано с честност и състрадание, нито учеността, съчетана с аскетизъм, не могат да пречистят напълно и веднъж завинаги онзи ум, на който липсва преданост.”[1]

Това означава, че дори да притежавате тонове добри качества, без преданост полза няма. Но има ли посветеност, даже грешките на човека се превръщат в украшения. При все това виждаме, че посветеност без подобаващо напътствие не стига. Да ви дам съвсем прост пример: много пъти бхактите се събират да помагат в градината и изтръгват всички ценни растения, оставяйки бурените. Или пък набързо приключват с всичко, изкореняват всичко. Посветеността е налице, понеже са готови да помогнат. Обаче се нуждаем и от правилно напътствие. Особено ако не знаем как се отглежда градина. Когато опознаете това поле на науката – как се обработва градина, кое растение е добро, кое е вредно и т.н. – тогава можете да продължавате напред със знанието, експертността и опита си. Докато липсва това качество, нуждаем се от водачество. Но когато посветеността стане зряло вътрешно настроение с широка основа – когато не можете да действате, не можете да мислите, не можете да живеете по друг начин, освен като се посвещавате – тогава всички дребни грешчици, останали от предишната ви обусловеност, могат да бъдат приложени в служенето. Например, някой има определен вкус или определени способности, и макар да не са духовни, те могат да бъдат използвани в служене. Отдадеността ще пречисти всичко, което имаме.