Sharanagati

(продължава от миналия понеделник)

В шастрите се казва: трябва да познаем това, чрез което всичко ще бъде познато; да постигнем това, чрез което ще сме постигнали всичко.

Такъв е начинът, по който живеят светците. Но вие тук повечето сте семейни мъже и жени. Затова стремете се да възприемете настроението на светците, настроението на онези, които са се отрекли от всичко, макар да изпълнявате задълженията си както трябва.

Така че ако не притежаваш нищо, значи си богат, най-богатият на земята. Така живеят светците – затова хората ги почитат. Те разбират, че “Аз не мога да го направя, не мога да постъпвам като него, затова по някакъв начин ще се постарая да допринеса.” Това много дълбоко присъства в индийския начин на мислене и на живот – хората са готови да подпомагат мисиите, ходят в храмовете и са готови да помогнат по някакъв начин.

Веднъж имаше една история: двойка индийци искаха да посетят един храм. Там беше на посещение друг свят поклонник. И така, тръгвайки натам, те се приготвиха: “Ще занесем малко ориз, малко плодове, малко гхи на този аскет, защото той е скитащ монах, отречен човек, може би се нуждае от някаква помощ, а и за нас ще е добре да му занесем нещо.” Затова те се подготвиха. После, докато жената вършеше някакво служене в храма, съпругът разговаряше с монаха. Бе много щастлив, защото получи добри съвети. Накрая стана време да си тръгват и започнаха да си събират нещата. Но жената каза на съпруга: “А това, което донесохме – ориза, гхи, плодовете – не трябва ли да ги дадем на този отречен странстващ монах?” А съпругът заключи: “О, аз разговарях с него, той е истински отречен, не се нуждае от нищо.” И си тръгнаха с даровете си.

Какво мога да кажа! Кали-юга напредва, работи усилено върху умовете на хората. Не забравяйте, че Кришна не прави бизнес с вашата посветеност. Но ние сме тези, които трябва да направим нещо, за самите нас е добре да намерим някакъв израз.

“Моята вечно-блажена природа ще бъде разкрита и постигната единствено от онези велики души, които не притежават нищо, които са надвили страстите си, състрадателни са към всички живи същества, интелигентността им не е замъглена от желания и са Ми винаги верни в мислите си.”[1] И така, това е тайната за постигане на блажената божествена природа – да не притежаваш нищо, да си умиротворен, да си чист, надмогнал пристрастията си, състрадателен, с пречистена интелигентност и предан ум.

Да не притежаваш нищо? Нима това е възможно? На практика използваме толкова много неща, нали? Да речем, Лакшминатх Прабху има повече от сто кози, как да не притежава нищо? Нужна е трева и толкова много сечива, толкова много неща имаме! Казва се, че в едно средностатистическо домакинство има около десет хиляди отделни предмета. В началото е лесно, идваш само с един куфар, обаче следващия път, когато се пренасяш, ти трябва цял ТИР. Но недейте да храните чувството за притежание! И лесно е с нещата, лесно е с предметите, нали? Защото гордо заявявам: “Това принадлежи на Бога. Аз не съм собственик, аз съм само слуга, аз просто се грижа за него.” Ами човешките същества? Ами чувствата? Притежавате ли чувствата си? Притежавате ли съпругата си? А децата си? Подобен вид привързаност също трябва да бъде изоставена. Не любящата грижа трябва се изостави, не! Привързаността, изоставете привързаността.

Когато идваме тук на тази планета Земя, макар да сме голи, все пак носим голяма торба в ума си, пълна с привързаности, с идеи, с планове за осъществяване. Така че дори тогава не сме кой знае колко невинни. Дори тогава имаме какво да изоставим, имаме привързаности. Но да не притежаваш нищо – мисля, че това е много висок стандарт, много високо изискване. Как бихме могли да го постигнем? Как можем да се откажем от нещо? Знаете, във Вриндавана маймуните крадат очила. Ако си с очила, маймуните ти ги взимат. Как можеш да си върнеш очилата? Пробвали ли сте? Случвало ли ви се е? Трябва да им дадете нещо в замяна. Те се сдобиват с очилата ви, а вие недовиждате. Тогава трябва да им дадете нещо и в замяна те ще ви ги върнат. Така че маймуната е достатъчно умна да се откаже от една привързаност в замяна на друга, за нещо по-вкусно, по-удовлетворяващо стомаха, понеже тя не може да изяде очилата. Но е достатъчно хитра да  получи банан или фъстъци, като ви отмъква очилата.

По същия начин, как вие бихте могли да се откажете от привързаностите си? Единствено ако получите нещо по-добро. В това не се различаваме от маймуните. Можем да се откажем от нещо само ако получим по-добро в замяна. Така че да не притежаваш нищо е възможно само ако се сдобиеш с нещо. И какво е това нещо? То е божествената любов. Ако притежавате према, не ви трябва нищо друго. Това е голямата тайна! Стремете се да притежавате онова, което като го имате, ще имате всичко. Трупате толкова много глупави джунджурии, мислейки си, че като съберете това и като притежавате онова ще имате нещо, обаче накрая ще се окажете с празни ръце: “Не постигнах нищо в този живот.” Затова събирайте онова единствено нещо, чрез което ще получите всичко. И забравете за всичките множество неща, чрез които ще загубите единственото важно нещо.

(продължава следващия понеделник)

Нека погледнем срещата на Радха и Кришна. Когато се срещат в оригиналното обкръжение, в изначалната Вриндавана, тогава всичко е ясно, самбхога, срещата, е налице – Те могат да се видят под сенките на дърветата край Ямуна под пълната луна, и всички обстоятелства, цялото обкръжение е много благоприятно за тази среща. Е, има известни трудности, трябва да потърсят начин да се срещнат, но Те намират начин. Така че това е един щастлив момент, Вриндавана-лила е една много щастлива глава от божествените забавления. А и природата на Враджа-лила е такава – тя описва божественото единение.

Ала след това Те се разделят за дълго и после когато отново се срещат на Курукшетра, тогава настроението е по-силно изразено. Обкръжението е много подобно на оригиналната обстановка във Вриндавана – изгрява пълната луна, същият ветрец донася от планините Малая аромата на сандаловите гори, Кришна е същият и аз съм същата – казва Радхарани – но не можем да се срещнем безпрепятствено, защото тук има толкова много хора, толкова много ни гледат. Нещо се е променило. И тогава Кришна иска да получи прошката на Радхарани, и Те се надпреварват кой да докосне лотосовите нозе на другия.

Това настроение – когато Бог търси благословиите на Своите предани – това е едно много пречистено настроение на много висш тип религия. Защото обичайно всички религиозни практики са насочени към това как да измолим милостта на Бога; а не че Бог се моли за милостта на някой друг. Това е изключително, изключително рафинирана концепция и никога не бива да гледаме на нея лековато.

“Онези, които са се посветили на Мен, не се стремят нито към позицията на Брахма, нито на Индра, не желаят да господстват над целия свят, нито над отвъдните светове, не жадуват за мистичните могъщества на йога, нито за освобождение; те никога не се отделят от Мен. Нито Брахма, нито Шива, нито Санкаршана във Ваикунтха, нито дори Лакшми Деви, богинята на щастието, не са Ми толкова скъпи, колкото теб, Уддхава, защото Аз те обичам дори повече от себе си“[1]

И така, такова е заключението на Кришна. Това са много висши позиции във вселенската структура –Бог Брахма, Бог Шива, Лакшми Деви – всички търсят техните благословии. Но Кришна казва: “Ти си ми по-скъп, Уддхава, от всички тези, великите. Защо? Защото си силно свързан с Мен в отдадена любов.”

Не бих очаквал, не бих изисквал от вас да имате същата отдаденост като Уддхава, защото това е съвсем друга категория. Но както и да е, онези, които вървят по този път, ще достигнат някакъв добър стандарт в духовния живот.

А после Кришна казва: “Бих вървял по стъпките на онзи мъдрец, който е свободен от всякакви очаквания, който е еднакво разположен и любящ към всички живи същества, който е избавен от егоизъм и желания, чийто ум е винаги хладнокръвен и който винаги мисли за Мен, понеже очаквам прахта от лотосовите му нозе да Ме пречисти от срама, че съм неспособен да му се отблагодаря за предаността му.”

Ние сме ученици на божествената любов. И понякога си мислим, че вървим по верния път, а сетне след дълго, дълго пътуване разбираме, че това е било капан и заблуда. Ала по милостта на Върховния Бог всички грешки и недостатъци ще бъдат поправени. Бог е безукорен. Никакъв грях, никакъв срам не могат да Го досегнат. При все това, тук Кришна се моли: “Аз следвам стъпките на Моите предани, за да се пречистя.” Макар да е най-пречистващият, Той търси пречистване. Понеже не може да се отплати, не може да компенсира тяхната отдаденост. Такава е силата на посветеното служене – че дори Кришна ще тича след предания: “Моля те, дай Ми повече, покажи Ми повече!” Така че това е много славна позиция. И ако имате вярното виждане, няма как да избегнете това поведение на Кришна.

На други места в “Шримад Бхагаватам” се казва, че който не окъпе тялото си в прахта от нозете на ваишнавите, на чистите отдадени, животът му е пропилян. Може да си речете, че това е малко преувеличено. Но не, то е истина. Защото след като Богът тича след чистите отдадени, ако срещнете чист отдаден, скоро ще срещнете и Бога.

И така, щом Кришна следва примера и стъпките на чистите отдадени, защо ние да не го следваме, защо да не вървим в стъпките на чистите ваишнави? А ако пред себе си виждате стъпки, можете да сте сигурни, че това е верният път, правилната посока.

Тази мантра ом намо бхагавате васудевая е досущ като създаване на специална духовна атмосфера. Тя е като пренасяне в духовното небе, непосредствено пренасяне. Това е много могъща молитва. Не забравяйте, че Дхрува Махарадж е постигнал бхагавад даршан чрез тази мантра. Получил я е от Нарада Муни и докато я е възпявал се е срещнал с Върховния Бог. Така че от тази гледна точка тя е много мощна. Същевременно е и много важна защитна мантра, точно като щит. Изпитано е, наистина закриля. Така че всеки път, когато някой участва в сутрешната лекция върху “Бхагаватам” и повтаря тази мантра, в течение на този ден той ще бъде защитен от проникването на мая и от всякакви други влияния.

Затова приканвам всеки за тази мантра и я предлагам като общо въведение в духовността, като основа. Разбира се, нектарът ще бъде осигурен от святото име, но основният духовен заряд ще дойде от тази мантра. 

Обикновено бхактите много готвят. Служенето в кухнята не е непознато за бхактите, нали? И така, какво става, когато има бутилка олио, капачката липсва и от вертикално положение шишето заеме хоризонтално – какво ще се случи с олиото? Ще се излее, нали така? Но ще се излива много хармонично, бавно, обаче при все това непрестанно. Такава е природата на олиото – движението му е бавно, но непрекъснато, и много хармонично. Брахма е дал на хората вертикална позиция. Ние ходим изправени. Всичкото олио, което се съдържа в сърцето и душата ви, просто си стои в бутилката. Вие сте една бутилка с олио. Ала когато влезете в храма и поставите тялото си в хоризонтална позиция, тогава олиото ви ще се излее. Тогава есенциалният нектар, който съдържате, който сте събирали досега, просто се излива в лотосовите нозе на Кришна като приношение. И този поток тече бавно; така че посвещаването на вашия нектар ще тече бавно, стъпка по стъпка, той не шурва изведнъж, а се лее – ала при все това непрекъснато. Постоянният поток на посветеността – можем да кажем, че това е бхакти-йога.

Друга много важна съставка на ваишнавската кухня е медът. И така, можем да кажем, че най-основното приношение от нашата бутилка е олиото, което се излива. Обаче чистият преданоотдаден идва с друга бутилка. Неговата бутилка е буркан с мед. Трябва да поднесем и този мед на Кришна. Затова можем да заключим, че бхакти като път – това е посветеността. И следвайки този път можете да постигнете определени съвършенства.

Просто махнете капачката. Трябва да се отворим; и за малцина избрани това може да се случи от само себе си, но обичайно се нуждаем от малко помощ за това отваряне. Множество различни практики подпомагат това да се случи; благословиите на великите помагат да се случи. Призоваването също отстранява капачката. Ако искаме да използваме този символ можем да кажем, че актът на посвещаване на душата или инициацията е онова, което осигурява тази допълнителна енергия, така че да може капачката да се отвори.

Но има и още една задача – да пазим бутилката отворена. Не е така, че веднъж я отваряте, а после я затваряте. Така няма да стане. Потокът на олиото трябва да бъде неспирен. Недейте да го блокирате. Затова трябва да стигнем до онова ниво на безкористна посветеност, защото на олиото никой няма нужда да му обяснява как да блика и как да тече, нали – то просто си тече, по естество. Това е рага-бхакти, спонтанният поток. Олиото не може да прави нищо друго, просто тече. Не може да се удържа.

Садхана-бхакти означава, че бутилката ви е запечатана, не просто затворена, но запечатана! Опитвате се да я накарате да се лее, но не става. Стараете се, стараете се, но без резултат. Рага-бхакти е различна, бутилката ви е отворена и не се налага да обяснявате на своето олио как да се лее.

Най-напред встъпете в садхана! Ала в крайна сметка посветеността на душата и любовта към Бога са естествена функция на душата. Няма нужда да обяснявате на душата как става. Това, което е нужно да се обяснява, е как да бъдат премахнати покривалата. Това е, което трябва да обясните. Иначе душата е по естествен начин свързана с Кришна. Затова като премахнете всички препятствия, то по естествен начин ще се случи. В това е въпросът. Единствено в това! Премахнете пречките. Трудно ли е? Не! Е добре, не е лесно. Но сложно ли е? Не, просто е, обаче трудно.

Един много хубав и ефективен начин за премахване на пречите е да се възславя Бога.

(продължава от предния понеделник)

 А каква е нашата версия за щастие и съвършенство? Каква е ваишнавската версия? Каква е вашата версия? Читра, каква е твоята версия? Ако някой се обърне към теб: „О, Читра Деви, моля те, разтълкувай ми тайните на духовния живот, какво да правя? Толкова много страдам, помогни ми, посочи ми верния път!” Какво би му казала?

Читра: Служене.

Тиртха Махарадж: Но ако кажеш на хората: “Щом искаш да си щастлив, превърни се в роб, в слуга”…

Читра: Мисля, всеки може да разбере, че ако обичаш някого, ще се опиташ да направиш нещо за него или нея.

Тиртха Махарадж: Така е. Всички сме чували тази пропаганда, че в наши дни има световна криза. Макар криза да означава, че всичко отива надолу, в някои сфери графиката е нарастваща. В какви сфери да речем? Как се нарича когато хората си търсят партньор в уеб-сайтовете? Там търсенето се е увеличило неимоверно. Защото вместо да консумират, да купуват, да трупат, хората започват да се замислят: “Чакай малко, нуждая се от някой, който да ми носи утеха. Нуждая се от някой, когото мога да обичам, на когото мога да служа. И вместо в някакви външни източници, те се опитват да намерят решението откъм емоционалната, човешката страна. Така че в един смисъл този период на криза е много добър, защото поне ни кара да се замисляме:  “Аз съм човешко същество и имам нужда от човешко същество; аз съм душа, имам нужда от душа, а не от глупавите вещи наоколо си, за да бъда щастлив.” И така, ключът за щастието не е извън вас, а вътре във вас. Може би следващата стъпка е да потърсят vaisnava.org, и рейтингът там да нарасне. Защото през последните години ни учат, че щастието е навън; ако купуваш, ако имаш, ако притежаваш, ще бъдеш щастлив. Обаче щастието така и не идва. Затова от външното търсене трябва да се обърнем навътре, а там можете да откриете връзката, затова се нарича медитация. Защото не сме родени на тази планета земя да обичаме предметите и да злоупотребяваме с хората, а да ползваме предметите и да обичаме хората. Това е съвсем просто послание: не заменяйте хората с вещи. Тук сме, за да използваме вещите, предметите и да обичаме хората, а не обратното – да обичаме вещите и да използваме хората.

Така че това е нашата визия – да подходим към Абсолютната Истина по емоционален начин, а това се нарича бхакти-йога.

(продължава от предишния понеделник) 

“О, бисер сред хората, Моята илюзорна енергия замъглява способността на людете да разграничават, затова в съответствие с предишната си карма и вкус, те ще говорят по различен начин за това как се постига щастие и съвършенство.” Нека обсъдим тази тема – как хората имат различни концепции, различни разбирания за съвършенството и за щастието.

Уддхава пита кой е най-добрият път за постигане на божествено единение с Бога, с Върховния, и също как да намерим собственото си щастие и съвършенство.  Тогава Кришна казва: “Има много различни пътища, но този специфичен път – пътят на отдадеността – Ми е много скъп, също както и онези, които го практикуват.”

Въпрос на Рамвиджай: Бе казано, че съобразно гуните хората ще разберат по различен начин тези пътища. Но аз не мога да схвана дали разбирането им ще е достатъчно добро, за да се върнат обратно при Бога? Защото окей, те ще имат различно разбиране, но всичко това са изкривявания и ереси. В стиха се казваше, че част от знанието е била изкривено, друга е станала ерес. Може ли човек да прилага това изкривено знание или ерес, за да се завърне при Бога?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос, но той касае следващия стих. Затова по-добре Кришна да ти отговори вместо мен. „Хората обсъждат възможностите за постигане на щастие по различни начини. Някои наричат ключа към успеха и към щастието – дхарма.” Мисля, че това е добро предложение. Ако следваш един дхармичен път, ще постигнеш нещо, в това няма съмнение. Но то окончателното постижение ли е? Е, ако достигнем до парам-дхарма, най-висшия дълг на човечеството, тогава това е пълен успех. Ако достигнем просто дхарма, тогава това е саттвичен начин на живот и е много добър резултат; но може би можем да речем, не е най-висшият резултат. “Други го наричат име, репутация, слава – това са поетите.” И така, поетите смятат, че щастието е в славата. “Други пък го наричат наслада – ватсяяна. Последователите на йога го наричат истинност и контрол над тялото и ума. А други смятат, че ключът към щастието са парите и силата, властта – да речем политиците. Аскетите пък го наричат отречение. А склонните към удоволствия го назовават удовлетворение. Други наричат ключа към успеха жертва, други – самообладание или милосърдие, свещени обети, правила и предписания. Ала резултатите от всичко това са ограничени. Те донасят някакво страдание, в крайна сметка завършват в невежество, доставят съвсем кратко и незначително удоволствие и дори насладата по тези различни пътища води до страдания.

Така че, считам, отговорът е съвсем ясен: според разбирането си различните хора виждат различни пътища, различни начини за постигане на успех, но те са ограничени. И дори да се наслаждаваш на тези различни възможности, те ще ти доставят съвсем оскъдно удоволствие.

Тогава какво е решението? Има ли решение въобще? Каквото и да опитваш, все ще е ограничено и няма да доведе до окончателното вътрешно удовлетворение – значи какво да правим? Просто да скочим от прозореца? Полза няма, защото сме на приземния етаж. Дори и това не е решение. Тогава какво да сторим?

“Целият свят с всичките му посоки е изпълнен с блаженство за онзи, който не желае да притежава нищо от този свят, напълно е овладял сетивата и ума си, винаги е умиротворен, не мрази и не обича никого, и намира духовното си удовлетворение в Мен”, казва Кришна.

И така, ако все още не откривате пълното си вътрешно удовлетворение, проблемът не е в процеса. Но трябва да притежаваме такива качества, че да сме напълно неутрални към влиянията в света. Разбира се, това не означава да сте безчувствени или да не изпитвате състрадание. Не за това става дума. Но не се изненадвайте ако ви сполетят трудности и не се изненадвайте още повече, ако в нещо успеете. И двете са илюзия.

Това можем да наречем вътрешна връзка. Да си в йога означава да си свързан. А свързан ли си, тогава имаш достъп до неизчерпаеми ресурси. Затова в тази глава се възхвалява пътя на посветеността и процеса на медитация, защото медитацията е начинът да бъдем свързани.

(продължава следващия понеделник)

Уддхава каза: „Мой скъпи Кришна, мъдреците във Ведите проповядват множество различни пътища и процеси, водещи към окончателно освобождение. Чудя се дали можем да си избираме сред тези различни пътища или един сред всички тях е най-подходящ?”[1] В действителност тази и много други глави са разговор между Кришна и Уддхава. Затова тази част е наречена „Уддхава Гита”. Съществуват много Гити, не само „Бхагавад Гита” когато Кришна говори на Арджуна, но ето я, например, тази „Уддхава Гита”. Уддхава е много близък приятел и слуга на Кришна. Той обединява различни настроения, различни раси в отношенията си с Върховния и от време на време задава различни въпроси и обсъжда различни теми, споменати по-рано в други части на писанията. Тук отново става дума за различията и многообразието на процесите за себереализация. И така, дали можем да си избираме сред тях с еднакъв резултат или съществува само един, който е най-подходящ?

Тъмният Бог отвърна: “Моето послание, познато като Ведите, съдържащо посветеността към Мен и религията, бе унищожено по време на пралая, разрушението на света. Но в началото на следващото сътворение Аз отново го предадох на Брахма. Брахма предаде същото послание на своя син, Сваямбхува Ману, и в началото на сътворението седемте мъдреци, като Бхригу и останалите, взимащи участие в сътворението, получиха от него ведическото знание. Светците предадоха това знание на предците, на техните потомци, на полубоговете, данавите, гухяките, човешките същества, сиддхите и чараните, както и киннарите, нагите, ракшасите, кимпурушите и останалите.” И така, всички различни класи живи същества по някакъв начин са получили божественото познание. “Споменатите тук се различават по своите природни наклонности, тъй като раждането и животът им се намират във властта на различни в пропорционалността си гуни като добродетел, страст и невежество. Затова нравът им и начинът им на мислене са различни. В съответствие с това и техните тълкувания на Ведите също са различни.” И така, в съответствие с влиянието на гуните, вашата природа, мисли и умствена структура се различават, и тълкуванията също ще бъдат различни. Посланието, което се дава, е едно и също, но всеки го възприема според възможностите си. Според възможностите си му и отговаря. Духовно развитие означава да даваме все по и по-адекватни отговори на предизвикателствата на ежедневния живот и на вникването в шастрите.

“Според наклонностите на различните хора, тяхното виждане и разбирането им, тяхната парадигма и мироглед също се различават. И тъй като познанието или духовната наука се препредават посредством традицията, виждането на някои е било изопачено, на други е станало еретично.” Ерес. Ерес е възможна там, където има догми, нали така? Ерес означава да изоставиш утъпкания път, поставяйки началото на нещо ново – изоставяш едно, а започваш да се придържаш към нещо ново. Но ако няма догми няма как и да се отклониш. Защото ако нещо не съществува, няма как да го изоставиш. Хиндуистката структура на духовната наука на практика е много недогматична. Практически има съвсем малко основни догми, като например съществуването на душата – ала дори и това се оспорва в някои школи, които твърдят: “Душа всъщност не съществува.” Разбира се, ние наричаме това ерес, но ако разгледаме цялостната структура, тогава това е част от играта, учения на една от школите. Картината на индийската мисъл е много пъстроцветна – можете да се натъкнете на толкова много крайни школи, наистина крайни! Затова е толкова трудно да се открие, така да се каже, златният среден път. Затова и Уддхава пита кой е верният път.

(продължава следващия понеделник)

Въпрос: Бих искал да попитам какво е вашето мнение за живия учител? Смятате ли, че трябва да имаме жив учител, който да може да ни наставлява през цялото време по пътя, и да ни води, защото се казва, че без учител не можем да стигнем доникъде. И как можем да намерим истинския учител?

Тиртха Махарадж: Добре, аз също имам въпрос. Как се намира истинският ученик?

Коментар: Доколкото знам учителят намира ученика.

Тиртха Махарадж: Аха, цялата работа – на неговите плещи! Но въпросът, който задавате, е много важен. Да, във всички традиции силно се подчертава, че без учител е невъзможно да се постигне просветление. Казва се още – ако ученикът е готов, учителят ще дойде. А как да разпознаем своя учител? Как разпознавате любовта, любимата си? Ще го почувствате! Не можете да обясните, но с цялата си убеденост усещате: този човек е за мен! Пък и любовта или бракът са за един живот; гуру е за вечността. Така че ще го усетите много по-силно. Докато не сте го усетили, не се хвърляйте. Дори и другите да ви казват: “Трябва да направиш така, трябва да направиш инак, ела, присъедини се, направи го!” недейте да им вярвате. Но усетите ли онзи вътрешен подтик, тогава трябва да попитате.

Има три начина да се обърнем към учителя. Тъй като учителят е представител на истината, трите начина са търсене, запитване и служене.

Гуру е светлина, способна да озари другите. Връзката между шишя, ученика, и учителя е много съкровена. Съществуват някои характеристики, които бихте могли да проверите. Гуру трябва да принадлежи към дадена традиция; трябва да живее в съответствие с разкритите писания – да следва определени правила и предписания; също трябва да има определено теоретично познание и да го прилага на практика. Обаче има едно качество, което много лесно можем да усетим – че гуру е способен да разсее съмненията на ученика. Ако откриете всички тези качества, и ако освен това сърцето ви каже: “Да, отивай там!” не се колебайте да го сторите. Бог присъства в сърцето ви. Ако Му се отдадете, Той ще ви насочва отвътре да намерите външния водач.

Въпрос на Премананада: Бих искал да задам два въпроса, използвайки метафора, за да ги поставя. Ставаше дума за издигането на съзнанието. Ако вземем за пример летящия балон, в този случай нагряват субстанцията вътре, тя става по-фина и се издига. Ако топлината е посветеността, а ние знаем, че посветеността е силата, която ни въздига, първият ми въпрос е кой подклажда огъня? Подобен принцип в този пример от физиката, зависещ от разликата в налягането, откриваме и при подводниците. Там, обаче, подводниците го прилагат, за да се потапят надълбоко. На какво би могло да се оприличи това изравняване на налягането? На стремежа да се опитаме да доведем тези възвишени идеали в ежедневния си живот ли?

Тиртха Махарадж: Топлината идва от самообладанието. Тапаха е думата, означаваща себеконтрол. А другото значение на тапаха е „топлина”. И така, ако следваме принципите на духовния живот, можем да генерираме сила – силата да практикуваме. А баластът за дълбокото потапяне – това са раса ученията на нашия учител, напътствията на духовния ни водач. Защото ако следваме наставленията на своите учители, можем да се гмурнем надълбоко в океана от божествено блаженство – да го кажем съвсем просто и накратко.