Sharanagati

Въпрос: Както знаем, в християнството един от начините да подходим към Бога е да се боим от Него. За щастие, в йога не е така. Ако се боим от Него, как бихме могли да Го обичаме?!

Тиртха Махарадж: Може би трябва да зададете този въпрос на някой християнски свещеник. Но без съмнение изразът „страх Божий” не означава просто, че човешките същества трябва да се страхуват. Да се боиш от Бога означава да Го следваш, да Му се възхищаваш и т.н – така че е в по-широк смисъл. Въпреки всичко с това чувство или с тази дума се е злоупотребявало през вековете. Като се казва колко сте грешни и как ще отидете във вечен ад ако не се отдадете на часа, е много лесно да се изплашат хората. Незабавно човек запретва ръкави да направи нещо, но все пак може би има и други подходи. Само помислете за този най-велик и най-популярен символ на християнството – Исус на кръста. Това е много болезнена картина. Но ако погледнем, да речем, „Бхагавад Гита” – Бог, Кришна, който напътства Своя приятел Арджуна, макар да им предстои страшна битка, там няма страх. Или ако си спомним любовната прегръдка на Радха и Кришна – там няма страх. Кришна, като символ на бхакти-йога, или пътя на предаността, е пленителен момък, който свири на флейтата си, запазва за преданите Си това, което имат, и им дава онова, от което се нуждаят – така че няма място за страх. Нашето мото е: “Възпявайте имената на Бога и бъдете щастливи!” а не: “Покръстете се и страдайте в страх!” За щастие Чайтаня Махапрабху, нашият спасител, който е аватарът за настоящата епоха, донесе щастливата вест: “Кали-юга свърши! Тъмната епоха свърши! Просто се присъединете към щастливия танцувален киртан на отдадените души! Хари харайе нама кришна ядавая намаха!”- такъв е Неговият призив.

Визията на индийската мъдрост е напълно различна. Тя не казва: вие произхождате от първородния грях на своите предци. Адам съгрешил в началото, а пък аз страдам сега. Хайде де!

Но в действителност, името Адам е много символично. Ако прочетете Адам на санскрит, ще означава адама – адама значи „без контрол”. Имало е едно единствено условие: “Не късай този плод! Можеш да ходиш където искаш, само не късай този плод! Недей да мислиш за червен велосипед.” Какво станало? Веднага изял плода. Адама – липсва ли контрол, ще последват страдания. Затова трябва да практикуваме йога, защото йога означава „контролирай се”. Но нашата визия е, че душите, всички ние, идваме от божествен източник. Нашият произход не е грехът, произходът ни е божествеността. Всички вие сте духовни искри, а не бъдещи кандидати за вечен ад. А щом идваме от духовната сфера, значи можем и да се завърнем там.

Такава е разликата във вижданията. Индивидуалните души имат качества, подобни на Божиите. Върховният е вечен, съзнателен и щастлив, и по подобен начин вие също сте вечни, съзнателни и щастливи. Единствено илюзията ни носи погрешното разбиране, че това не е така. Вие сте вечни – това означава, че не сте това ограничено, временно тяло. Вие сте съзнателни – което значи, че не е нужно да събирате дипломи на стената, че не става въпрос за ум, но това е съвсем естествена функция на душата. И в крайна сметка, вие сте щастливи. Някои психолози дават определение за щастие – “когато не страдате прекалено много, това е щастие.” Съжалявам, но бъдете по-позитивни, драги мои. Дайте ми истинска дефиниция за щастие. А истинската дефиниция за щастие е, когато се свържем отново с Върховния. Йога означава връзка.

Въпрос на Кришна Прия: Щом произлизаме от Бога, защо е настъпила тази раздяла? Защо трябва отново да Го намираме?

Тиртха Махарадж: Защото без раздяла няма среща. Искаме да се срещнем с Него, но без раздяла няма среща. Срещата започва с раздялата.

(продължава от миналия понеделник)

Сега нека разгледаме оригиналния свят. Преди виждахме отражението, сега да видим изначалния свят. Оригиналният свят, духовното небе, е светът на божествените забавления. Преди започнахме най-отгоре, от неутралността, нирвана, и стъпка по стъпка слизахме все по надолу и надолу. Сега същата тази неутралност е най-долу. Вечността е първата дума в съвършенството, но не и окончателното постижение. По пътя на посветеността можем да достигнем това ниво, всъщност можем да го прекосим, и сетне влизаме в позитивната раковина. Така тя не е просто символ на лабиринта, а на победата на духа над материята.

Какво се случва ако влезем там? Първото ниво, първата позитивна платформа е неутралната връзка с божествеността, основаваща се на вяра, основаваща се на осъзнатост – когато знаем, че Бог съществува. Обаче нищо повече. Трябва ли да направя нещо по въпроса? Не, стига ми това разбиране.

Нека направим още няколко стъпки. Следващото ниво е отношението на служене. Когато разбера, че съществува Бог, аз трябва да Му дам нещо. Не е така, че само Той трябва да ми дава толкова много неща. “Дай ми хляба насъщен, дай ми въздуха, дай ми живота, дай ми интелигентност, дай ми здраве…” Не, ние също трябва да дадем. Ето защо това следващо ниво е готовността – да сме готови да сторим нещо за Него. Чрез служене можеш да се доближиш до даден човек. Можеш също така да станеш и негов приятел. Това е приятелското взаимоотношение с Бога – мисля, че е доста хубаво да си приятел с Бога. Ние зависим от приятелите си; ако другар ни е Върховният, значи имаме могъщ приятел. На платформата на приятелството ние сме равни. Това означава приятелство – равни сме. Приятелят е твоят втори аз. Той ти е много близък. Преди имахме разбирането за Бог, че Той е нулево ниво на вечност. Много слабо, вяло разбиране. След това разбрахме, че Той съществува – окей, това е по-добре, но картината все още не е никак ясна. Сетне разбрахме, че трябва да сме готови да направим нещо за Неговото съществуване. Ако аз съм тук, а Той е там, нека се сближим. Тогава можете да достигнете това приятелско, равноправно отношение. Но ако искате да стигнете още по-нататък, тогава, досущ както в човешките взаимоотношения има родителските, бащински и майчински чувства, когато родителите се грижат за своите деца, тогава същността на тази връзка е грижовността, желанието да се грижиш за другите. Можем да имаме същото отношение и подход и към Върховния – да искаме да се грижим за Него. А окончателното, най-висше ниво на съзнание е любящото, любовното настроение – когато се влюбите в Него. По този начин от неутралността можем да стигнем до екстаза.

Този свят е предназначен за божествените забавления. Тази равнина също и има своето въздействие. Отражението донася илюзия – когато хората започват да се чувстват богове. Това е най-голямата грешка, най-дълбокото дъно. Ала какво се случва оттатък, в божествената сфера? Там се спуска божествената забрава, когато Бог е готов да забрави Своята позиция на върховенство и да се доближи дотолкова до Своите създания, че се чувства един от тях. Такъв е светът на божествените забавления.

В края на това пътуване за извисяване на съзнанието не забравяйте тези три послания: асато ма сат гамая – от нереалното води ме към реалното; тамасо ма джйотир гамая – от мрака изведи ме към светлината; мритйор ма амритам гамая – от смъртта изведи ме към безсмъртието.

От вас зависи кое ниво от този вселенски мол ще посетите. Обаче знаете, най-добрите места са на върха. Затова каним всички в асансьора.

Стремим се да намерим себе си. Нека си представим вселенската конструкция. Светът е изграден досущ като София Мол. Огромна сграда с много етажи нагоре и много етажи надолу. Влизаш някъде в този лабиринт, разпиляваш всичките си енергии – изхарчваш си парите – и накрая искаш да намериш пътя навън.

Нулевото ниво е там, откъдето влизаш. Не зная колко нива има за паркинг? Две, три – няма значение. Материалният свят също има много нива надолу. Нека поразгледаме малко тази тема.

Тук е материалният свят, който възприемаме около себе си тъкмо в момента. Това е светът на карма – действие и реакция. Досущ като във вълшебните приказки – ако сториш нещо добро, ще бъдеш облагодетелстван. А каква е реалността? Правиш нещо добро и…? Понякога срещаме разочарование, но нищо, нека живеем в приказките! Каквото дадем, такова и ще се върне при нас. Ако причинявате на другите лоши неща – страдания и изтезания – те ще се върнат при вас; ако им правите добро, добро ще се и върне.

Материалният живот, материалната вселена е досущ като един лабиринт и този лабиринт е символизиран от раковината. Влизаме в раковината от едната страна и разбираме, че посоката е неблагоприятна. Влизаме в лабиринта, идваме на ниво нула и това е един вид неутралната равнина на вечността. Нулата се равнява на нирвана. Но не забравяйте, слизаме надолу, и първото ниво е етерът. Сега ще обсъдим различните основни елементи на материалната вселена. Етерът е много фин елемент, който прониква всичко. Макар да е материален, той е много фин. Характерната особеност на етера е звукът. Представете си, че сме в началото на сътворението. Едва що е започнало първичното сгъстяване и веднага този толкова фин елемент е проникнат от божествения звук: ом. Това е съзидателната, божествена мантра, която внася ред в хаоса.

Слизаме още едно ниво надолу – то е по-кондензирано – това е въздухът. С помощта на въздуха можем да долавяме нещата, да ги докосваме. Още едно ниво по-надолу – това е огънят – космическият елемент, който донася енергия. След това е водата, която донася живота. И накрая ще стигнете до най-плътния елемент, който е земята, материята.

Това е деградацията на възможностите – от финото стигате до все по-грубото. Земя е всичко, което е плътно. Но то е много трудно подвижно. И какъв ще бъде ефектът ако се спуснете надолу във вселенския мол? Ще последва някаква реакция – тази реакция ще бъде материалното невежество. Можем да различим материалното невежество по това, че хората се мисля за богове. От една неутрална, потенциална позиция ние сме започнали този процес на деградация и удряме дъното, когато се мислим за Бог.

Това е една тъмна област. Нека се разходим по по-високите етажи. В йога традицията се казва, че този материален свят е отражение. Има свят, оригинал на този, който виждаме сега и през който преминаваме. Затова нека се опитаме да намерим пътя навън от тези мрачни земи. Ако използваме ума си, тогава от лабиринта можем да се върнем до нивото на вечността. Това е пътят на познанието. Посредством знание можете да постигнете освобождение, спасение. Ала съществува и друг път, който не само ще ви изведе до вечността – пасивното, неутрално ниво – и това е асансьорът във вселенския мол, пътят на посветеността. Моето предложение е: нека вземем асансьора.

(продължава следващия понеделник)

Нека разгледаме дървото на йога. Много пъти сте чували, че в йога има различни практики, но по какъв начин са свързани те?

Кое е първото ниво на йога? Първото ниво е яма, нали? Какво да не правим, какво трябва да бъде избягвано. И така, онова, което трябва да бъде избягвано, представлява коренът на дървото на йога. Може ли да съществува дърво без корен? Да, съществува – в отсечен вид. Ако искате дървото да е живо, то трябва да има корени. Знаете забраните – не лъжи, не кради и т.н. – петте неща, които не трябва да се правят: не прави това, не прави онова. Това е основата, коренът. Те ще ви държат стабилни и установени, ако ги следвате.

Следващата част от дървото на йога е нияма, практиката, която трябва да се изпълнява – това е стволът. Това са нещата, които трябва да се правят, трябва да се практикуват – например удовлетворение, чистота, простичък начин на живот. И в крайна сметка, обожание на Бога. Защото в „Йога Сутрите” се казва: “Можете да постигнете съвършенство и като обожавате Бога.” Всичко това влиза в практиката.

Третото ниво, асана – позите – представлява големите клони на дървото. Така дървото става много красиво. А с пранаяма, която е листата на дървото, всичко идва под контрол. Това внася въздуха във функционирането на тялото, а също и във функционирането на дървото на йога.

Но някои неща трябва да се избягват и отдръпването, пратяхара, е следващото ниво. Това е кората на дървото. Тя предпазва от загуба на енергия.

Следващата стъпка, следващият елемент от нашето дърво е концентрацията, дхарана – да съхраним това, което имаме – а това е вътрешната мъзга, циркулацията на соковете в дървото. Точно както в нашето тяло циркулират различни течности и това осигурява добрата функция на разпределението на енергията и живота.

Това бяха средните нива на йога. И накрая идват последните две: медитацията, дхяна, която е цветовете на дървото – знаете колко красиво е дървото, когато разцъфти – това е самият праг на съвършенството; и накрая осмото е състоянието на транс, или самадхи, което е плодът.

Без корените не можете да достигнете до плодовете. Затова трябва да практикуваме цялото това дърво на йога – от първата стъпка до последната.

В йога е описано много прецизно как се формира човешкото съзнание и през какви нива и сфери преминава. Каним ви на едно пътешествие – субективната еволюция на съзнанието. Обсъждаме темата за съзнанието – как да извисим съзнанието си по субективен начин. Тук субективност означава две неща: че самите ние трябва да го направим; и че трябва да постигнем една свръхсубективна цел. Това пътуване започва от себичността, но завършва в себеотрицанието.

Ще се опитам да ви покажа различните нива или формулировки на човешкото съзнание. Всъщност съзнанието е проявление на душата, на силата на душата. Когато се родите, първото ви разбиране за съществуване до голяма степен е свързано с храната. Вероятно вече сме забравили това, но веднага щом се сдобиете със синове и дъщери разбирате, че те са изцяло съсредоточени върху две неща – ядене и спане. В действителност това е едно ниво на съзнание, на възприемане на живота. За да живеем е необходимо да се храним. Ала не бива да спираме на това ниво – то се нарича аннамая-коша. Коша означава „обвивка; анна означава “храна”, а мая означава “състоящ се от” – значи тази обвивка се състои от храна. И така, още от първия миг душата е покрита от илюзията. Това е сладко, когато става дума за бебе, но ако сте пораснали, а все още сте обусловени единствено от храната, не е много добре. Така че може би трябва да повишим нивото на съзнанието си.

Коя е следващата стъпка? Следващата стъпка е пранамая-коша – или обвивката на екзистенциалната сила, на силата на живот. Отново, представете си едно бебе, когато то започва да изследва тялото си  – как работи. Иска да използва ръцете си, но се удря в носа. Пранамая-коша, обвивката на жизнената сила означава, че възприемаме живота чрез функциите на сетивата си. Понякога се удряме, понякога си трошим главите, но опитваме. И понякога се удивяваме, досущ като малко дете, което се гледа в огледалото и си казва: “О! Какво чудесно тяло! Толкова е странно, аз съм душа, а пък имам такова отражение?! ” То е смаяно, изненадано е от това да възприема себе си посредством сетивата. Въпреки че когато приемате тяло, алгоритъмът на живота сякаш бива гравиран върху камък, защото душата се е спуснал в плътната материя, в материално тяло. Този период в развитието на човешкото съзнание – възприемането на живота чрез сетивата – трае доста дълго време.

Коя е следващата стъпка? Не бива да спираме дотук. Следващата стъпка е когато започват да се проявяват мислите ви, когато сте способни да мислите. Всъщност способността да разсъждава е една от основните човешки черти. Това се случва в ума, затова тази обвивка се нарича маномая-коша. Мана е „ум” на санскрит. Функцията на ума е тройна: мисъл, воля и чувство. Тези три функции се случват в нашия ум – способността ни да мислим, да прилагаме волята си и да чувстваме. Но умът е доста непослушен. Посегнете ли да го овладеете, той ще свърши какви ли не глупости. Ако се уговорим за три минути да не мислим за червен велосипед, тогава какво ще се случи когато започнете да медитирате да не мислите за него? Веднага ще си припомните това, за което не бива да си припомняте. Така че да се овладее ума е много трудно. Всъщност умът приема и отхвърля – това са двата начина, по който функционира умът. Предишното ниво на съзнание, сетивните органи, внасят информация. А умът е центърът, който сортира информацията. харесвам това, взимам го; не харесвам онова, отхвърлям го. Това винаги се случва в ума – стремим се да намерим повече щастие и да избегнем страданията. И използваме ума си на практика само с тази цел – да се сдобием с нещо и да избегнем други неща.

Но не бива да спираме на това ниво, а да продължим нататък – от мисълта нека стигнем до интелигентността. Вижте вибрацията на един човек, който медитира. Тя е много мощна. Ако сте достатъчно чисти, медитацията ви ще е много могъща. В действителност трябва да прилагаме интелигентността си, за да постигнем целта си. Но каква е нашата цел? Краят на физическото тяло или вечността на духовната душа? И така, интелигентността трябва да се прилага по отношение на върховните цели. Трябва да използваме интелигентността си, за да овладеем ума, сетне на свой ред да контролираме сетивата, а накрая и тялото. Виждаме, че започнахме от храната, а достигнахме до много висш тип интелигентност – това е дълъг път.

А каква е най-висшата цел – това е блаженството, щастието, анандамая-коша – обвивката на душата, която се състои от духовно щастие. В срещата между Радха и Кришна, Радха символизира любовта, привличането, да речем – душата; а Кришна е Бог. Така че Тяхната среща е щастливата среща на душата с Бога. А ключът към това духовно щастие е настроението за служене. Така че искаме ли да постигнем божествено блаженство, духовно щастие, удовлетворение – начинът е чрез служене. Този е начинът да навлезем в тайните.

Във вселената на практика съществуват само три категории. Първата сме самите ние. Трябва да започнем от себе си, да доловим собственото си съществуване. Това е донякъде егоистично, ала при все това е стартовата точка, от която можем да започнем да търсим съвършенство. Ако опознаем себе си и се огледаме наоколо си, ще видим света навън – това е втората категория, проявената реалност около нас. И така, представете си един триъгълник. Единият връх на триъгълника сте вие; другият връх е светът. На практика ние се намираме на базисно ниво. Третият връх на този триъгълник – това е Върховният. Ние, светът и Всевишният – това е триъгълникът на съществуването. Всъщност ние се стремим да измерим ъглите, връзките, взаимозависимостите между тези върхове на екзистенциалния триъгълник.

Най-напред започваме да търсим себе си. Трябва да познаем себе си, за да открием и мястото си в цялата картина. После трябва да се сдобием с някаква информация за света около нас. Съществува ли връзка между нас и света? Съществува. В каква посока? Ние ли влияем на света или светът ни влияе? Двупосочно е. Да вземем друга страна на триъгълника – човешките същества и Бога, Върховния. Има ли връзка между двете? Да; а каква е посоката? Ние ли Му въздействаме или Той на нас? Тази връзка също е двупосочна. Защото той е направил първата стъпка чрез сътворението, а ние можем да отвърнем, например можем да Му поднесем своите мантри и медитации. Така че връзка има и тя е двустранна. А какво да кажем за третата страна на триъгълника – Бог и творението? Съществува ли връзка? Разбира се, че съществува връзка. Каква  е посоката? Връзката между Върховния и света е еднопосочна. Той въздейства върху света, ала светът не хвърля дори сянка върху Него. И така, ако разберем, че всичко съществуващо във вселената може да бъде измерено чрез тези три категории – душите (индивидуалните живи същества), обективния свят и Върховния –тогава имаме пълната картина.

За да разберем по-добре тази картина, трябва да приложим интелигентността си. Целта е йога – да бъдем свързани с Върховния, с Бог Кришна – но трябва да научим, да изследваме как да го осъществим.

Есенцията на човешките същества е тяхното съзнание. Една част от тялото ни, за която полагаме големи грижи, е главата. Считаме, че е много важна, и тя без съмнение е важна. Има една друга част от тялото, която може би е малко по-ценна и това е сърцето. А целта на йога е да се свърже сърцето с ума, да се обединят знанието и чувствата, и да се ползват предимствата и на двете. В крайна сметка трябва да използваме интелигентността си, за да разберем кой е нашият истински дом, какво е настоящето ни положение и какъв е методът, който трябва да приложим. А сърцето си трябва да използваме, за да доловим целта и да съберем силите и вдъхновението, с които да поемем към нея.

Вие се интересувате от йога и това е темата, която ни е събрала заедно. Срещаме се в 21-ви век. При все това се интересуваме от нещо много древно и на практика безгранично в пространството и времето. Ние търсим вечността. Защо? Защото душата е различна от тялото. А знаем, че тялото е ограничено в толкова много отношения. Но се надяваме, вярваме и знаем, че душата е вечна. Йога ще ни помогне да осъзнаем това. Йога е начин да бъдем свързани, йога е начин да извисим съзнанието си, да постигнем пречистване и съвършенство.

Повечето ще кажат: съвършено същество не съществува. Обикновено такова е заключението ни – че съвършенство на човешко ниво не съществува. Но не отсъждайте толкова бързо; можете да кажете, че не сте срещнали съвършен човек, но не можете да кажете, че такъв не съществува.

“Бхагавад Гита” е божествена песен, божествено откровение. И най-малкото трябва да отдадем уважение на тази творба – същото божествено уважение, за да разберем посланието. Защото всъщност три тайни са скрити в „Бхагавад Гита”. Хора сме, интересуваме се от тайни. Основната тайна е, че съществува единство и върховенство отвъд различията и отвъд материята. То се нарича Брахман – духовната субстанция. Това е много тайно послание, тъй като повечето хора виждат само материята, само телата. Духовната същина съществува отвъд това ниво. Ала по-висшата тайна на „Гита” е, че тази духовна същина прониква всичко. Няма и едничко скрито местенце в тази вселена, което да не е проникнато от тази божествена мощ. Пространството отвън и отвътре е проникнато от тази сила. Това е нещо много тайно. Трябва да продължавате да мислите и медитирате върху него с много искрено сърце и тогава то ще ви бъде разкрито. Но да ви кажа ли най-голямата тайна или да спрем дотук? Да научим тайната! Добре! Тази божествена същина е личност. Тази личностна сила, личностно проявление, е много прекрасно и привлекателно. Това е Кришна.

Как да разпознаем божественото, духовното – то е когато всеки печели. Това е необичайно, защото в света обикновено едната страна печели, а другата губи. Как да разпознаем божественото – по това, че е необичайно! Ако видите, че нещо е на основата „всеки печели”, това е много близко до духовния свят.

Въпрос: Бхакти работи на принципа „всеки печели”. Но какво се случва, ако някой отпадне – тогава това и мой провал ли е, как трябва да го разбираме? Как претегляме ситуацията, когато някой има проблем?

Тиртха Махарадж: Има една история. Двама бхакти живеели заедно и станало така, че единият си тръгнал. И учителят започнал да критикува този, който си бил тръгнал. А бхактата, който останал с учителя, казал: “О, Гурудев, той не беше чак толкова лош.” Тогава гуру отвърнал: “Ти не можеш да критикуваш, но аз мога!” При все това, усещането на другия бхакта било: “У мен нямаше достатъчно бхакти, за да задържа този човек.” Това е едно възможно отношение към подобна ситуация.

Понякога виждаме как хората се присъединяват, друг път ги виждаме да си тръгват. Случва се. Когато за първи път научих, че някой си е тръгнал от бхакти, не можех да проумея как изобщо е възможно това. Най-накрая някой е дошъл, а след това си тръгва?! Това е лудост! Въпреки това всичко се случва и виждаме, че понякога съдбата, кармата на хората е такава, че те тръгват, присъединяват се, опитват се с искрено сърце, ала не успяват да намерят покой. При все това трябва винаги да погледнем в себе си и да видим дали сме направили всичко възможно за този човек или не. Защото Кришна ни е изпратил бхактите, за да им служим, а не да ги изритваме! Трябва да се вгледаме в себе си и да проверим дали сме достигнали предела на възможностите си – дали сте паднали в лотосовите му нозе, дали сте ги сграбчили и просълзени сте казали: “Моля те, прабху, знаеш, че това не е вярната посока, ела на себе си!” Тогава ще сте направили всичко.

Все пак общността като цяло има своите предимства. Ако споделите щастието и успеха си с другите, какво се случва? Споделим ли успеха и щастието си, те нарастват, а споделим ли проблемите и провалите си, те се облекчават. Това е силата на добрата общност. И аз чувствам, че вашата група е доста силна в много отношения. Чувал съм някакъв храмов президент да се гордее с това, че: “Ние сме толкова строги, че седемдесет процента от хората напускат храма!” И той се гордее с това! Мисля, че има нещо сбъркано в сметките. Ако седемдесет процента остават с теб, тогава може да се гордееш.

Но докато се занимавате с дреболии и глупости: “Той ми каза така и така. Той ме погледна лошо…” аз съм напълно спокоен, защото знам, че значи нямате истински проблеми. Защото ако имате истински проблеми, ще знаете кой ще ви помогне. А понякога Кришна ни дава урок, дава ни истински проблеми; но тогава можем да се държим здраво един за друг.

Точно както Шрила Прабхупада, когато раздал благовонни пръчици на бхактите и казал: “Счупете ги!”- и те го направили с лекота. Сред бхактите имало един борец с яка снага; Прабхупад донесъл цял пакет с благовонни пръчици и му ги дал да ги счупи, ала било невъзможно. Така че ако сме единни, нищо не може да пречупи единството на групата. Това е истинска садху-санга. Трябва да сме единни в становището си, единни по дух, трябва да сме единни в служенето и в посветеността си.

И това не е просто светска политика. Само си представете, че цялата група стои пред портите на Голока Вриндавана. И тогава започват обсъжданията: “Оттук! Оттам! Да влезем през тази врата! Не, през онази врата! Тази раса! Онази раса!”

Не. Просто влезте. Бъдете единни.

И мога да ви кажа, че тази група преданоотдадени има силата да съхрани постигнатото. Веднъж чух мнение за тук присъстващите бхакти: “Имаше голям празник! Без никакви проблеми, без никакви крясъци, без бхактите да се кълнат едни други?! Винаги ли е така при вас?!” Бхактите не се кълнат един друг. Много необичайна забележка!

От това можем да разберем, че сте постигнали много! Може да не излиза голяма пара, но аз смятам, че това е забележително постижение – че групата е единна. И трябва да се грижите да поддържате това. Защото в трудности, в екстремни ситуации, се нуждаем и от екстремни решения. И ако виждаме бхактите като свои духовни братя и сестри, значи поне целият този живот ще прекараме в служене заедно. На това сме се посветили.

Принципът е: един за всички и всички за един.

Гуру е… какво? Нека довършим изречението един по един. Ще слушам вашите версии, как бихте довършили изречението. Гуру е…?

Дамодар: Всичко.

Тиртха Махарадж: Всичко? Как всичко?

Дамодар: Ако това беше тест и трябваше да отговорим с една дума, тази е думата – всичко.

Тиртха Махарадж: Разбирам. Приемам. Нели?

Нели: Колкото повече мисля за това, толкова повече разбирам, че не знам.

Тиртха Махарадж: Добре. Това е добър признак. Защото не бива да се опитваме да разберем духовния учител, това е близко до невъзможното. По-добре да му служим и да го следваме. Яшода?

Яшода: Гуру е нашият личен спасител.

Тиртха Махарадж: Това откъде го чу?

Яшода: Аз затова си замълчах в началото, защото в ума ми има само готови фрази. Не беше от сърцето.

Тиртха Махарадж: Манохари, твоята версия?

Манохари: Гуру е водач, закрилник и градинар.

Тиртха Махарадж: Освен това и лодкар, нали? Цялата тежка работа е на гърба на гуру! Да копае в градината, да сече дърва…

Много добре! Шрила Шридхара Махарадж завършва това изречение така: “Гуру е онзи, който познава чистата любов към Бога”

И продължава: “Ако беше иначе, то гуру-парампара щеше да е просто една наследствена линия. Тогава схващането на кастовите брамини и госвами би било правилно, защото те предават мантрата от баща на син в кастово съзнание – това е тяхната парампара. Ала такава мантра е мъртва. Ние искаме жива мантра, жива връзка на преданост – това е, което търсим. Там, където го намеря – това е моят духовен учител.”[1]

Изречението би могло да се довърши и по съвсем простичък начин: “Гуру… си ти, Гурудев!” Малко романтичен отговор. Но тук бхактите са обучени повече в таттва – всички отговарят с дефиниции, философия, с това и онова. Ала всъщност, кой е бил онзи, който преобрази сърцето ни, който пръв ни вдъхнови да направим поне една малка стъпка към Кришна – това е нашият личен спасител, нашият пример, нашият идеал. Затова го следваме.

Затова, който и ученик да срещнете, гуру ще е много важен за него. Какъвто и последовател да срещнете, към какъвто и гуру да принадлежи, ще видите колко е важен гуру за него. Защо? Защото чудото започва да се случва, когато получим този божествен досег. Чрез този божествен досег, чрез това лично вдъхновение сърцата ни ще се съживят. Затова трябва много да уважаваме този вид посветеност в сърцето на всекиго. Тя е свята и почитаема. И дори да имате различно мнение за даден духовен учител, дори и тогава трябва да проявите уважение, защото това е божествена функция.

Представете си, че някой от вашите братя или сестри изведнъж се впусне да проповядва и представя Кришна по толкова хубав начин, че стотици и хиляди се юрват да го следват. Всички му поднасят молитви и го възхваляват: “Махарадж, дари ми капчица от милостта си! Позволи ми да отдавам вечно служене в твоите лотосови нозе!” А вие слушате всичко това и си спомняте: “Тоя тип винаги преяжда с халва – нима това е големият светец?! Та той спеше в съседния спален чувал. Познавам му всичките кусури.” При все това, какво трябва да кажете? “Да!” Защото гуру-принципът е на почит. И трябва да сте горди, ако някой приема ваш брат или сестра за духовен авторитет. Това е победа за всички ни, слава за всички ни! Това не е моноспектакъл

А чудесата се случват в сърцата на учениците. Това е пряко под божествен контрол. В този смисъл гуру е само инструмент – инструмент за издигането на ученика. Можем да кажем, че цялата гуру-парампара, всички гуру и Кришна работят върху и за ученика.

Ако някой е разпознат за духовен авторитет от другите, ние трябва да се гордеем, защото това е наш общ актив.

Продължаваме да изучаваме тази значима книга “Шри Гуру и неговата милост” от Шрила Шридхара Махарадж.

“Върховно пречистващото учение Кришна-бхакти се спуска досущ както водите на Ганг от Хиламаите стъпка по стъпка, от едно равнище на друго. Макар Сарасвати да се влива в Ганг, при все това тя не се счита за вода от Ганг. Но след като двете реки се влеят, тогава и двете са считани за Ганг. Това означава, че дори водата на Сарасвати се превръща във вода от Ганг. Тя има пречистващ ефект, независимо, че изворът й е друг. Пречистващият ефект на Ганг е напълно различен от водата, която възприемаме със сетивата си. Водата на Ганг пречиства в трансцендентален смисъл, затова тя е способна да умие хората.”

Първата част е съвсем ясна – че Ганг извира нависоко и се спуска стъпка след стъпка. Но втората част е по-интригуваща и по-трудна за разбиране – че ако водата на различни реки се влее, тя се смесва. И се казва, особено що касае Ганг, че от страната, от която се е вляла другата река, оттам тече водата на тази река, а от другата страна е истинската вода на Ганг. Ала ако отидеш малко по-надолу по течението, те се сливат. И можете да видите как дори различните цветове вода се сливат. Високо в Хималаите, в Дев Праяг, едната вода е синкава, другата жълтеникава, а сетне се смесват. По-нататък в Маяпур можете да наблюдавате същото. А ако идете още по-надолу ще видите как се смесват и вече не можете да ги различите.

И както беше споменато, че Ганг има пречистващ ефект защото е трансцендентална, по същия начин ако нашият живот и практика са мощен поток, дори понякога в сърцата и умовете ни да изплува някаква мръсотия, тя ще бъде отнесена от пречистващия ефект на струята на предаността. Затова нека струята ви е силна.