Sharanagati

“В това е надеждата ни, че по милостта на нашите учители ще можем да служим на Шри Шри Радха-Мадхава, затова поднасям почитанията си в неговите лотосови нозе.” [1]

Можем ли да постигнем рагатмика-бхакти като следваме някой рагануга бхакта? И каква личност трябва да следваме – някой, който много добре практикува садхана или някой, който има рагануга? В известен смисъл – и двете. Но трябва да разберем основното. Защото съществува практика, в която нашият гуру ни посочва определена личност във Вриндавана, казвайки ни да медитираме над него или нея. Тази личност трябва да е рагатмика, да притежава рага. И следвайки личност, която е рагатмика, можеш да станеш рагануга. Ако просто следваш рагануга-бхакти, не можеш да станеш рагануга, защото това е садхана. Следвайки садхана тип бхакти, няма как да станеш спонтанен бхакта. Ако просто следваме рагануга-бхакти, не можем да постигнем спонтанна преданост.

Но напълно подкрепям това, че най-напред трябва да се осъществи практическото служене, практическото стъпало на служенето.

Говорим за рагануга, рагатмика, садхана, вайдхи, за това и онова, и никой не знае какво да прави. И така, какво да правим? Онова, което е необходимо, е много сериозно да следваме практиката, да приемем напътствията в сърцето си и да изучаваме задълбочено писанията. И също да прилагаме теорията на практика в живота си, винаги да проверяваме дали се потвърждава или не. По такъв начин можем да имаме ценни постижения. Това трябва да направим – да сме много сериозни в практиките си. Търсете, търсете абсолютната истина. И отвъд истината, търсете божествената любов. Практическият ключ към този процес е искреността.

Въпрос на Яшода: Следваме някоя личност рагатмика, за да постигнем рагануга. А за да постигнем рагатмика, какво трябва да следваме?

Тиртха Махарадж: То ще се случи, не е така, че ние го постигаме. Ще дойде като благословия при нас. Защото бхакти, према-бхакти идва от само себе си. Не можем да насилваме: “Кришна, мантрувам вече от три живота, разкрий се!” Не така. Просто следвайте принципа на любовта, който сме научили в процеса, и Кришна ще дойде, Кришна присъства. Той казва в „Бхагавад Гита”: “Аз винаги присъствам в делата на жертва.” А ако ние посвещаваме живота си, това е пожизнена жертва, Кришна присъства в това, Той постоянно присъства.

Но всъщност рагатмика-бхакти е за най-извисените – за вечните спътници на Кришна. Ние сме доволни да сме малки прашинки в лотосовите нозе на Гоуранга.

Въпрос: Тези идеали са толкова висши, а нашите незначителни опити в садхана-бхакти изглеждат съвсем безполезни. Какво да правим тогава? Нима сме толкова безнадежден случай?

Тиртха Махарадж: Идете в първата кръчма, вижте хората там и веднага ще разберете нивото си, ще осъзнаете, че наистина сте постигнали нещо.

Махапрабху считал, че Рупа Госвами е най-подходящата личност, която да разпространи рагануга-бхакти. Затова той е шастра-гуру, духовният учител, който ни дава напътствия чрез писанията, чрез своите книги. Рупа Госвами не е описал само началните практики в първите стихове на „Упадешамрита”, но също и по-висшите. Затова той е считан за шастра-гуру. Според това какви са практиките ни на началните нива, ще постигнем и по-висшите степени на преданото служене. Както се представяме сега, така ще се представим и на по-високите нива.

Много, много неща разбираме и научаваме в служенето си към преданоотдадените. Затова се казва, че без гуру-бхакти няма кришна-бхакти и че баката сева парама сиддхи – служенето на бхактите е най-висшето съвършенство.

По-нататък се казва: “По милостта на моя Гурудев аз получих компанията на Санатана Госвами – казва Рагхунатх дас – който ни води в духа на рагануга-бхакти. Той разкрива пътя на регулираното предано служене, от него научаваме истинското познание самбандха-гяна и се сдобиваме с някакво разбиране за обкръжаващия свят. По негова милост аз научих за Матхура-мандала, където Радха и Говинда се наслаждават на Своите забавления. Тук не само горите и хълмовете, но и храстите, и растенията, и мъничките прашинки са свързани с Радха-Кришна лила. Каквото и да видя – всичко ми напомня за Радха и Говинда. Моят Гурудев ме отведе във Вриндавана, в дома на кравите и пастирите. Стъпка по стъпка и аз ще стана като гопалите и ще чувствам тяхното посветено и ентусиазирано любящо служене към Кришна. По милостта на духовния ми учител аз разбрах Хълма Говардхана и Радха Кунда, които са местата за забавление на Радха-Говинда. И накрая той ми даде надеждата, че някой ден аз също ще мога да служа на Радха и Мадхава. Затова с изпълнено с благодарност сърце, се покланям в лотосовите му нозе”[1]

Това е списъкът с постиженията в бхакти. Толкова много неща сме постигнали! Като например общуването с бхактите, красивата практика на мантруването, разбирането, че Бог е жив, и толкова много други прекрасни изражения на нашата посветеност. Ако разгледаме този списък, на практика той е неизчерпаем.

“Накъдето и да се огледам, всичко ми напомня за Радха-Говинда!” Нима става дума за физическо място или за ниво на съзнание? Аз мисля, че е ниво на съзнание, защото нашият гуру ни е отвел до това ниво на съзнание, където сме способни да долавяме божественото присъствие навред. В очите на децата ви, в млякото на кравата, в планините, в Седемте Езера… навсякъде; а в сърцата на бхактите могат да се видят толкова много красиви неща. Това не е физическо място, това е визия. Достигнете ли това ниво, можете да пребивавате където си щете. Адът се превръща в рай.

“И стъпка след стъпка аз започвам да ставам гопал.” Дамодар, как мислиш, възможно ли е това?

Дамодар: След много стъпки.

Тиртха Махарадж: Да. Но всички дълги пътувания започват с първата стъпка. Трябва да направим първата крачка, независимо колко далечно е пътуването. Ала „стъпка по стъпка аз започвам да ставам като гопал. И аз също чувствам, също споделям тяхната любяща привързаност към Кришна.” Стъпка по стъпка; дали това е вайдхи-садхана или рагануга-садхана? Когато започнете да чувствате посветеността на гопалите – какво е това нивоl? В крайна сметка рагануга. Гопалите са добрият пример – те изпитват тази естествена, спонтанна любов към Кришна. Практикуващият следва стъпките на гопалите и започва да изпитва същото. Това е основният принцип в рагануга-бхакти – да следваме добрия пример. Не става дума за изоставяне на принципите! Какво е главното правило в рагануга-бхакти – да забравим за принципите? Не! Не съм съгласен. Не! Основният принцип е да следваме добрия пример. А преди това трябва да изминете всички различни степени на себеовладяване, следване на принципите, постигане на съвършено ниво на съзнание и т.н.

“Почтителното обожание, вайдхи-бхакти, не е толкова великолепно, колкото спонтанната любов към Бога, избликнала от дълбините на сърцето. Чайтаня Махапрабху считал Рупа Госвами за най-подходящата личност, която да разпространи рагануга-бхакти.”[1]

Какво е вайдхи-бхакти? Към коя категория принадлежи? Съществуват различни видове, различни нива на бхакти; какъв тип е вайдхи? Дамодар?

Дамодар: Предписано предано служене.

Тиртха Махарадж: Правилно. Коя е санскритската дума за това?

Дамодар: Садхана.

Тиртха Махарадж: Садхана-бхакти, разбира се! Вайдхи-бхакти е садхана-бхакти. Ами рагануга? Рагануга проста практика ли е или от висш тип?

Дамодар: Висша.

Тиртха Махарадж: Хм. Към коя категория принадлежи? Това садхана-бхакти ли е или не?

Дамодар: Не.

Тиртха Махарадж: Не? O-o! Лабанга казва: “Спонтанна привързаност…?” без да довърши изречението. Съществуват две школи в бхакти: едната е садхана-бхакти, т.е. следване на принципите; а втората е спонтанната привързаност. Садхана-бхакти, следването на определени правила и предписания, има две подкатегории. Едната е вайдхи-садхана, което означава действително следване на дадени правила и предписания, а другата е рагануга-бхакти, където основният принцип е да се следва такава личност, която има рага. Това трябва да се разбере: че и вайдхи – следването на принципи, правила и забрани – и рагануга, следването на добрия пример, и двете категории спадат към садхана-бхакти. Разбира се, рагануга е от по-висш тип, но все още принадлежи към същата категория. А другият тип, който е по-висш и от по-висшия – това е рагатмика-бхакти. Това означава, че атман (душата) на този вид предано служене е рага, есенцията. Но това се среща много рядко и ние не бива да имитираме рагатмика-бхакти.

И така, ако някой иска да практикува рагатмика – забравете, не можете да практикувате рагатмика; но ако някой иска да практикува рагануга-бхакти без да е осъществил и да е следвал принципите, резултатът е пропадане. Ако захвърлите принципите преди да сте ги постигнали, това е пълен провал. Но ако не захвърлите принципите след като ги постигнали, това също е пълен провал. Във всички мистични школи се потвърждава, че след като постигнеш съвършенство, вече имаш различни задължения от процеса, който те е отвел до тази позиция.

Тук са споменати двете главни школи в бхакти – следване на принципите и следване на добрия пример, вайдхи и рагануга. Затова трябва да следваме правилата, а също и добрия пример, защото те ще ни отведат по-близо до постигането. Някой даде определение за садху-санга или за бхакти-процеса: той каза, че това не е просто компания на няколко човека, които спазват вегетарианска диета и вярват в прераждането – това е нещо повече. И защо садху-санга е нещо повече от просто компания на хора със стомашни проблеми? Отговорът е посветеността. Тя е, която въздига принципа. Защото преданоотдаденият е напълно посветен на Кришна. Само си спомнете онази история, когато преданоотдадената[2] белела банана, изхвърляйки плода и предлагайки кората. Това вайдхи ли е или рагануга? Това е бананануга. Бананатмика. Но ако вие готвите за муртите, моля ви, моля ви, когато белите бананите, използвайте бананите, а не корите.

Мисля, можем да се съгласим, ако направите диаграма на напредъка си, че на първите стъпки си мислите: “О, аз следвам дадени правила и предписания – това е голяма крачка”, но всъщност крачката е съвсем малка. На по-високите нива напредвате едва-едва, но от абсолютна гледна точка това е много висше.

И така, кое да изберем: садхана или садхана? Дамодар?

Дамодар: Това, което е по-близо до нас.

Тиртха Махарадж: Садхана, правилно. Кое е по-близо? Най-вероятно садхана-бхакти е по-близо до практикуващите. Защото повечето бхакти с трудности следват един съвсем ограничен набор от дадени правила и предписания. Какво да говорим за опасността от извършване на някаква спонтанна посветеност? Може би за вас сега това е теоретичен въпрос, но не забравяйте, че елементарните практики не се равняват на висшата цел. 

“Обожанието на Шри Гуру включва абсолютни и относителни аспекти. Най-важното е да не се изгуби настроението, духа, защото изгубим ли същината, ще се превърнем в почитатели на формата. За да постигнем милостта на Нитянанда Прабху ние трябва да изследваме характера на Чайтаня Махапрабху, да четем за Него и Неговата обител, а също и за отдадените.”[1] Мисля, че затова бхактите в София са толкова щастливи – защото всички така добре служат на Гоуранга Махапрабху.

Но понастоящем срещаме толкова много трудности. Занимаваме се с всевъзможните безсмислици на битието: твърде съм млад, за да стана бхакта, твърде съм стар за бхакта, мъж съм, жена съм, богат съм, беден съм, не мога да практикувам бхакти защото съм такъв и онакъв. Но всички тези занимавки идват от Мая Деви. И никога не бива да забравяме висшата цел, заради която сме тръгнали, а тя е божествената любов

“Най-висшата цел на живота ни е посочена от Рагхунатх дас Госвами по следния начин: “Най-тайната ми и лелеяна мечта е някога да стигна до мястото, където Радхика и Мадхава се радват един на друг насред дивно великолепие.” И той се моли на своя учител със следната молитва: “Аз съм завинаги длъжник на Шри Гурудев, защото трябва да му благодаря толкова много пъти. От него съм получил най-скъпоценния дар – святото име на Кришна, махамантрата. Безкрайно благотворящото свято име включва в себе си най-завършената мисъл, стремеж и идеал. Той ме научи как да служа на сина на Майка Шачи, нашия великодушен спасител. Заради благословиите на Чайтаня Махапрабху пътят, който води към Кришна-лила, сияе в златни отблясъци. Гурудев ме заведе при най-близкия слуга на Махапрабху, Сварупа Дамодара, който не е различен от Лалита Деви, най-свидната приятелка на Радхика. Благодарение на него (нея) аз влязох в досег с Шри Рупа, който раздаваше най-сладката раса, екстатичната любов към Бога, по повелята на Махапрабху.”

Затова ние сме много благодарни на нашите учители, защото те ни учат как да обожаваме Божествената Двойка в настроение на посветеност. Винаги се придържайте към същината! Окончателният принцип е: почитай учителя и обожавай Бога. Почитта и обожанието са две различни неща. Ако вашият учител види, че обожавате Бога, той ще бъде много доволен. А ако Бог види, че уважавате своя учител, той също ще бъде много удовлетворен.

Трябва да се придържаме към есенцията и по такъв начин също да станем есенциални. И не само есенциални, а квинтесенциални, което е петият елемент на божествената алхимия. Шрила Бхакти Промод Пури Махарадж изучавал химия в университета. И аз се чудех: какво общо има химията с преданото служене? Но после разбрах, това не е просто химия, това е алхимия – как да се превърне желязото в злато, как да се превърне материалиста във вярващ човек. И дори нещо повече: как от един вярващ човек, от последовател на вярата, да направиш екстатичен отдаден – това е божествената алхимия. Затова сме привлечени от нашите учители – защото те правят това чудо с нас.

“Как да разпознаем духовния си учител? Не бива да го отъждествяваме с образа, който възприемат сетивата ни. Зиме той носи дебело палто, а лете е само по дхоти. Дрехите не са толкова важни. В един живот гуру приема едно тяло, в друг – друго. В различните времена гуру се появява в различни форми. На по-висшите планетарни системи полубоговете, гандхарвите и сиддхите също имат духовни учители, макар те да не са в такива груби физически тела. Формата би могла да е различна; различни ачарии могат да извършват служенето си паралелно. Но да се разпознае духовният учител не е достатъчен външният поглед; трябва да долавяме същината. Кришна казва: „В крайна сметка Аз съм ачария – ачария мам виджаниям – Знай, че аз не се различавам от учителя.”[1] Това е божествена функция, но за да разпознаем тази божествена функция ни е нужна трансцендентална визия.

За човека съдят по най-повърхностните характеристики – облеклото, тялото, ума или интелекта. Ала духовно чистото виждане ще ни покаже реалността съвсем конкретно. Трябва да се отървем от погрешната идея, че картината, която ни представят сетивата ни, е реалността. Истинската реалност е отвъд обсега на сетивата и ние можем да я схванем единствено с помощта на духовния учител.”[2]

С помощта на духовния учител можем да разберем, че истинската реалност е отвъд, оттатък. Но с негова помощ разбираме, че онова „оттатък” е тук! Въпреки всичко не бива да объркваме това, което е тук, с онова оттатък; това би могло да е грешка.

“Съвършеното знание може да достигне до заключения дори по съвсем дребни признаци. От духовните признаци трябва да стигнем до същината. Разбира се това не означава, че физическото присъствие на учителя трябва да бъде пренебрегнато, ала същината е скрита надълбоко. Вещите, оставени от духовния ни учител, например палтото или обувките му, заслужават обожание, обаче личното служене е по-ценно. Снимката не е гуру, макар да го описва. Виждането или чуването не дават пълна представа за човека. Истинското преживяване са словата или разбирането на напътствията на духовния учител. Това е истинско Кришна съзнание.”

Понякога учениците на Шрила Прабхупад му крадяли дхотито – просто за да могат да помнят духовния учител… Но аз съм убеден, че не е достатъчно да събираме някакви реликви от духовните си учители, които да пазим като в музей, понякога почиствайки ги от прахта – и това да представлява нашата отдаденост към учителя ни; толкова не стига. Есенцията е да се разберат напътствията. Проверка за духовното ни развитие, за духовното ни разбиране е доколко сме схванали наставленията.

“Отвъд различните качества на нашия учител – можем да харесваме завладяващия му нрав, начина, по който се държи, жестовете му или интелектуалните му способности –  ала не бива да пропускаме същината, т.е. ученията. Те трябва да са най-висшата цел и за тази висша цел трябва да сме готови да пожертваме всичко”

Исках да споделя с вас тези мисли и да цитирам Шрила Шридхара Махарадж за това как да разпознаем учителя. Точно както ръчният часовник не е самото време, а просто показва времето, така и снимката не е самият гуру, но го описва.

“Нитянанда Прабху е всемирният духовен учител, олицетворение на изначалния гуру. Той е гуру-таттва в четирите раси; а в петата раса гуру е представен от сестрата на Радхарани, Ананга Манджари. Но позицията на Нитянанда Прабху е по-славна от тази на Баладева, защото Той раздава према, божествената любов. Према е най-великото нещо, най-възвишеното и най-рядко срещаното. А на най-висше ниво е онзи, който може да ни даде този дар на божествената любов. Понеже Махапрабху е по-висш от Кришна, Нитянанда Прабху е повече от Баларам. В основата си те са еднакви, ала Нитянанда е по-великодушен от Баладева”[1]

И така, тук се споменава, че гуру, духовният учител, е божествена функция. В „Гурващака” на Вишванатха Чакраварти Тхакура се казва: яся прасадад бхагават–прасадо/ ясяпрасадан на гатих куто ‘пи/ дхяям стувамс тася яшас трисандхям/ ванде гурох шри-чаранаравиндам –  “по милостта на учителя идва божествената милост”. Това е позитивна забележка: ако гуру те благослови, божествените благословии също ще дойдат. Това означава, че божествените благословии могат да дойдат и по много други начини, не можем да контролираме това; но обикновено те идват така, чрез този канал. И “ние медитираме над него поне по три пъти на ден”. А какво става, ако вземеш че си спомниш учителя си за четвърти път? Казваш си: „Стоп! Три пъти стига! Три е според шастра!” Или си казваш: „Не, не, не! Не желая да следвам шастра, искам да следвам бхакти! Искам раса – постоянна преданост.” И “Аз поднасям своите поклони в неговите лотосови нозе.”

“Макар да поднасяме почитания на своя учител, при все това не бива да го считаме за идол – той не е нито идол, нито имперсонална теория. Не бива да забравяме, че именно напътствията и ученията на духовния учител са онова, което е действително важно. Затова възхваляваме духовния учител; неговото учение е онова, което установява връзката помежду ни. Нашата връзка не е просто физическо общуване, защото ние търсим абсолютната истина и гуру е нашият помощник в това търсене. Ние искаме да следваме духовния път. Затова, за да го извървим с успех, една формална връзка не е достатъчна. Духовният живот е изцяло трансдендентален процес. За да добием съвършена и ясна визия, ние се отърсваме от всички материални схващания, били те физически или интелектуални. По този начин разбирането ни ще се одухотвори. Това е от най-висша полза за нас, понеже е невъзможно да разберем духовната реалност с материални средства.”

Трябва винаги да помним, че духовният живот, такъв какъвто е, е напълно трансценентален процес, той не е нещо материално, не идва от този свят. Включително и специфичната позиция на връзката ни с нашия учител. Един признак, по който можете да разберете, че нещо е духовно, е че от материална гледна точка то е съвсем несъществено и безполезно. Защото какво ни казва духовният учител? Работи повече, и то безкористно. Работи повече, но очаквай по-малко. Това е напълно безполезно! Един послушен ученик би казал: „Гурудев, това е глупаво.” Ала то е признак – е добре, един от признаците – че би могло да е трансцендентално. Защо? Защото духовният учител иска не просто да ни устрои добре на материално ниво, но той иска да достигне до корена на трансцедентността за нас.

Духовният учител не е просто божествена функция. Не е нито идол, нито безличностна концепция. Тайното учение е: гуру понякога е и личност, човешко същество. И това прави картината още по-прекрасна – че нашите учители притежават и специфичен, уникален, човешки характер. Например, Шрила Парамадвейти Махарадж е прославен по целия свят като неуморен пътешественик и проповедник, организиращ огромното планетарно движение на ваишнавизма. Той постоянно пътува, проповядва, среща се с преданоотдадените и ги вдъхновява. Или пък Садху Махарадж, който запленява сърцата, като сърдечен дядо, който идва и прегръща всички в любящите си обятия. Така че ние имаме своите учители, имаме своите герои, които са пример за нас. Трябва да разберем, че линията от учители пренася различни духовни богатства и енергии до последователите и практикуващите. И много от специфичните качества на вашия Гурудев присъстват и у вас, тъй като тази линия пренася точно тези дадени позитивни качества.

Все пак духовният учител не е идол, не е Бог, така да се каже – той е човек. Духовният учител е слугата-бог, севак-бхагаван, а божественият Господ, Кришна, онзи синият, е севя-бхагаван (богът, на когото се служи).

Ние сме вечно свързани със своя духовен учител. Как да разбираме тази вечна връзка? Завчера не сме познавали духовния си учител. А вдругиден с лекота ще го забравим. Какво означава това – вечна връзка? Не, връзката е вечна защото гуру, нашите учители, ни показват вечните скрити съкровища, ценностите в сърцето ни. Тази връзка ще остане с нас завинаги.

Тук в тази стая седим много различни видове бхакти. Един е добър, друг по-добър. Защото има само два вида бхакти – добри и още по-добри. Тук ние представяме нашите различни учители, различните си линии. Има много различни школи и учители, представени тук от учениците: например Шрила Парамадвейти Махарадж, Шрила Садху Махарадж, Шрила Говинда Махарадж. И на официално ниво бихме могли да кажем, че всеки е свързан по различен начин. Ала в крайна сметка ние сме свързани в някои елементарни, съвсем основни и много значими убеждения, които до един споделяме. Една такава силна връзка е святото име на Бога, нещо, което ни свързва много силно – всички различни преданоотдадени по цялата планета. Друга много силна връзка за всички нас – това е преданото служене, начинът, по който можем да служим на Бога чрез посветеността на сърцето си. А добием ли вкусa към такова посветено служене, това ни носи съвсем пряко усещане за божественото съвършенство. Друга силна връзка, която обединява всички ни, е дълбоката ни вяра в нашите учители.

Затова нека в този ред на мисли ви кажа как да разширим виждането си. Ако слагаме нашия духовен учител в центъра на вниманието си, тогава само нашите братя и сестри ще бъдат в близкия кръг на нашите семейни връзки. Всички останали са, така да се каже, извън кръга. Но ако поставим в центъра на вниманието си учителя на нашия духовен учител, всички негови мисии стават наше семейство. А ако сложим Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур в центъра, тогава всички различни клонове на Гаудия Матх и ачариите приемници, учители и ученици – те всички са наши членове. Ще трябва да построим голям храм! Обаче ако поставим Чайтаня Махапрабху в центъра, тогава всички линии и големи традиции, следващи Неговия пример, също са наши членове. В Маяпур има един много красив храм на Чайтаня Матх и там можете да видите бащите-ачарии на четирите различни сампрадаи. Ако включим и тях, тогава дори хората в цяла Южна Индия стават наши братя и сестри. Милиони! Но ако отвъд Махапрабху сложим Кришна в центъра, тогава и всички останали поклонници на Кришна ни стават братя и сестри. А ако поставим и Радхика до Кришна, тогава и всички онези, които обичат Радха, ще ни бъдат братя и сестри. Поставим ли Вишну в центъра, поклонниците на Кришна, Рама, Вараха, Нрисимха и всички останали аватари ни стават братя. А поставим ли Бог в центъра, тогава по-голямата част от човечеството са наши братя. Ами атеистите? Нима атеистите са изключени? Не, те са бъдещите бхакти, можем да им проповядваме.

Много е хубаво да сме верни на своята специфична линия, чрез която божественият досег е дошъл при нас, но никога не бива да бъдем шовинисти по отношение на своя духовен учител. Колкото по-широка и по-дълбока е визията ни, най-вероятно ще можем да служим по-добре на своите духовни учители, защото всички себеосъзнати души имат всеобхватно виждане, те долавят Божието присъствие навред. 

Въпрос на Премананда: Имам въпрос във връзка с емоциите. Попаднах на един текст за материалните емоции, където те бяха описани от материална гледна точка. И ставаше ясно, че в основата си повечето от материалите емоции се намират под влияние било на раджа, било на тама-гуна. Единствено спокойното, умиротворено състояние е саттвично. Стигнах до извода, че ако искаме да практикуваме бхакти-йога, тогава ако въобще си позволяваме да изпитваме материални чувства, не бива да слизаме под това ниво. И така, практикуващият най-напред трябва да намери начин да пребивава на тази щастлива, саттвична платформа, което изисква много усилия да бъде постигнато в ежедневния живот. Въпреки всичко, това трябва да бъде минимумът. А нашата цел е по-висша от тази. Така че, за да се постигне поне този минимум, стигнах до извода, че човек трябва по някакъв начин да интегрира, да хармонизира живота си и да направи така, че идеалите му да се проявяват навсякъде. Не бива да допускаме нищо неистинно от по-низша природа където и да било в нашите взаимоотношения и във всичко. Как бихте коментирали това, просто да изясним тази картина, ако е възможно.

Тиртха Махарадж: На първо място, основната характеристика на саттва не е само щастието. Съществува и знание. Без знание няма щастие. Така че не се опитвайте да бъдете саттвични по начин, по който да се наслаждавате на щастието, без да си направите труда да се сдобиете със знание. Основните характеристики на саттва-гуна са знание и щастие. И всъщност, това са и основните проблеми, свързани със саттва-гуна. Защото саттва-гуна си е гуна, въже, което те обвързва. То те възпира, препятства свободата ти, понеже е гуна. Нима това означава, че за да надмогнем саттва-гуна трябва да бъдем лоши? Как да надраснем добродетелта – като бъдем лоши, като вършим неправилни неща или се държим глупаво? Да сме страдащи глупци? Не, не това е пътят. Но ние трябва да пречистим дори саттва. Това е една забележка.

Другата забележка е, че това не е механичен процес – веднага щом почувстваш нещо или понечиш да реагираш на нещо, изваждаш своята „Бхагавад Гита”, поглеждаш в Седемнадесета Глава: “Това носи малко тамастично влияние, затова няма да постъпя така.” Или пък следващият път си казваш: “Ммм, това е достатъчно саттвично, мога да го направя.” Това не е механичен процес. Попаднеш ли в дадена ситуация, нямаш време за четене на „Бхагавад Гита”. Трябва да действаш, да вземеш решение. Затова ни е нужно обучение. И трябва да се отдадем на някакъв по-висш авторитет. Защото докато се намираме на нивото на гуните, на която и да било гуна, сме на ниско стъпало. Затова трябва да се отдадем на по-висш авторитет, на Господаря на гуните. Не е достатъчно просто да станем саттвични. Нека това се случи на останалите, на общата маса от хора. Но нашият стремеж е да се изпълним с бхакти, не просто със саттва. Отдайте се на по-висш авторитет и тогава ще можете да решавате проблемите на по-ниските нива. А естественият резултат, естествената последица от тази по-висша отдаденост ще бъде, че ще станете по-сатвични. Съвсем просто е. Развивайки по естествен начин бхакти, ще се извисите.

Въпрос на Прана Кришна: Бих искал Гурудев да каже няколко думи защо след медитация човек се чувства обновен от приток на енергия?

Тиртха Махарадж: Защо ли? Как е твоето име? Прана Кришна. И така, какво правим ние в медитацията? Сядаме изправени, нали? И ако разгледате човек, седящ в такава йогийска поза, на какво наподобява формата й? Формата е на пирамида. А пирамидите са толкова стабилни, че стоят вече три хиляди години в Египет. Това на практика е най-стабилната геометрична фигура. И в златното сечение на голямата пирамида се намира камерата. Смята се, че тя е за съхранение на мъртвите тела, но всъщност тя е за инициация. Защото голямо количество енергия може да се фокусира в това златно сечение – там, където съотношението е 1/3 към 2/3. А след това съсредоточавате вниманието си – къде? Гледате между веждите си. Съсредоточавате се в третото око и усещате как се влива божествената енергия, жизнената сила. По този начин можете да влеете прана в тялото си. Почувствайте нахлуването на жизнената сила. Ако получите повече прана, ще бъдете освежени. Вдишваме прана във физически и мистичен смисъл, а издишваме въглероден двуокис плюс всички негативни чувства, наклонности и всякакви нечистотии, които носим – отдаваме ги навън. Ако подредите стаята си, ще се чувствате по-добре. Ако пречистите системата си, ще се чувствате по-добре. Отровите ще намалеят. Издишвате отрова, а вдишвате нектар с всяко дихание. И така, нашата конструкция на пирамида е съсредоточена в третото око, където внасяме повече енергия.

Това касае първата част на името ти, Прана. Обаче къде се намира златното сечение в човешката пирамида? Да не би да е в сърдечната чакра? Възможно е. Кого трябва да поканим в своята сърдечна чакра? Може би втората част на твоето име. Ето затова се чувствате освежени след медитация. Защото приемате прана и поканвате Кришна. Кришна е като слънцето, а илюзията е като мрака. Където има слънце, мракът няма сила.

Прана Кришна: Благодаря ви, Гурудев, за чудесния отговор. Не съм се и надявал на по-добър. Ако бих могъл да добавя още нещо, което да коментирате: по време на сън само тялото спи. Умът не спи; той класифицира, анализира, плете илюзии… А по време на медитация, освен че тялото не изразходва енергия, всички вритти на ума се успокояват. Съществува само идеята за Бог. Оттук произтича всичко, което обяснихте.

Тиртха Махарадж: Читта-вритти нирудха – Патанджали дефинира йога като “спиране на всички водовъртежи на ума”. Затова ни е нужен умиротворен ум, който не се щура насам-натам. Тогава могат да се изявят по-висшите функции. Много е правилно това, което каза: когато си буден, енергията ти отива навън, сетивата ти гледат навън. Когато сънуваш, сетивата отиват навътре, затова умът работи като бесен. Ала в третото състояние, медитацията, сетивата не отиват нито навън, нито навътре. Няма функция. Единствено чистота и равновесие, за да се отворим за по-висшата истина, която да се прояви. Затова ни е нужна устойчива асана, която да можем да поддържаме дълго време.

Въпрос на Ямуна: Когато Бог Брахма се родил в лотосовото цвете, той започнал да слиза надолу по стъблото на лотоса и се казва, че слизал безкрайно дълго време, но не успял да достигне пъпа на Вишну, откъдето всъщност лотосът израства. Върнал се и седнал да медитира, и чрез медитацията достигнал.

Тиртха Махарадж: Почти е така, защото той се опитвал да слезе надолу, за да открие корена на лотосовото цвете, ала безрезултатно. Тогава се върнал в самото цвете и седнал да медитира. И в тази медитация разбрал: не мога да намеря края на лотоса, затова по-добре да го обожавам. Така че заключението не е медитация, заключението е обожание. Защото не можем да проумеем, затова по-добре да обожаваме. Така че дори в самия най-първи акт във вселената се достига до заключението за преданото служене.

Ямуна: Също така съм чувала две версии: че първият звук, дочут от Брахма, бил тапаха и че първият звук бил ом. Кой е бил първият звук и кога го е чул той – преди да медитира, по време на медитацията или след като е достигнал до заключението?

Тиртха Махарадж: Първата мантра, дадена на Брахма, е тапаха.  Това било вдъхновението, дошло през сърцето му: извършвай отречение, тапаха означава отречение. Но тапаха значи също и енергия, топлина. Това ни навежда на мисълта, че посредством медитация ще се сдобием с повече сила. Тогава Брахма бил способен да изпълни задачата да подреди вселенската материя.

Ала иначе първият звук, който е отекнал в пространството, е ом.  Не съм го проверявал, но казват, че ако вземете метална плоча, хвърлите малко пясък върху нея и започнете да резонирате с плочата, пясъкът ще оформи ом върху повърхността й. Не зная, но така казват. Това показва, че дори в отражението присъства изначалният съзидателен звук. И така, можем да кажем, че ом е първата мантра, въдворяваща ред всред хаоса. Има няколко милиона ведически мантри, защото цялото творение зависи от мантрите. Те са като кодове на битието. Първата мантра, основната, коренна мантра е ом. Ом в крайна сметка е като звукът от флейтата на Кришна. Ние говорим за материалната вселена, обаче всичко, което съществува в материалната вселена, идва от божествената сфера.