Sharanagati

Въпрос на Шанти Деви: Въпросът ми е доколко е важно да се придържаме към линията?

Тиртха Махарадж: Мисля, че придържането към линията е много важно. Но знаете ли, политиката също идва от духовните практики, от духовното ниво. А в политиката се прави разграничение между националистичен и шовинистичен подход. Какво е национализъм? Това е когато казват: “Хърватската нация е най-добрата!” Обаче ако кажеш: “Аз съм добър, но другият е крив” – това е шовинизъм. Така че нека чувстваме, че нашата линия, нашата вяра, нашата традиция, нашият гуру са най-добрите. Ала ако на това отгоре кажеш: “Твоите не са най-добрите,” вече е оскърбително и е глупаво. Защото по такъв начин се стремим да ограничим божествеността. Иска ни се да мислим, че божествеността може да се спусне само чрез един канал. Нима това е вярно? Според мен то противоречи на раса-таттва! В духовното небе не съществува само един вид раса. Там има разнообразие от вкусове. След като там горе има многообразие, тук долу също би трябвало да има многообразие. Така че съществуват множество представители. Кришна може да протегне ръка към преданоотдадените си чрез различни канали, Той разполага с неизброими начини да привлече вниманието. Напоследък правихме проучване – от какво се нуждаят бхактите. Най-много плачеха за повече бхаджан, киртан, подскачане…

Някой: Прасадам…

Тиртха Махарадж: Не беше споменато, мисля, че си имат. Но това е много привлекателно. Други са привлечени от личното преживяване. Трети пък от философията. Виждате ли, Кришна има много начини да привлече хората. Така че не можем да поставяме ограничения. Защото чрез учителите действа гуру-таттва. Гуру-таттва притежава една много специална характеристика – ако започнете да култивирате своята гуру-бхакти, тя започва да работи за вас. През този канал тя може да ви достигне. Започвате да развивате, да изразявате вярата си към своя духовен учител, и тогава този канал се отваря за вас, Кришна може да ви напътства през този канал. Това е нещо изключително мистично! И понеже е много свещено, трябва да го уважаваме като функция. Защото ако тази функция, гуру-таттва, по някакъв начин влезе в живота ни, тя определено ще го промени. Това е свята, божествена намеса в живота ни. Също и в живота на останалите отдадени. Така че е редно да проявим уважение, тъй като това е много деликатен въпрос. Трябва да зачитаме свещената функция на Кришна да напътства преданите, това е изключително уникална и прекрасна черта. Нитянанда Прабху ръководи този процес.

Така че може да сме дори малко фанатични по отношение на своята линия, така да се каже. Разбирате ли, като фен клуб. Има фен клубове на това, на онова – събират се, радват се, обменят си снимки на филмови звезди… Можем да сме фен клуб; обаче нашият фен клуб никога не бива да върви против другите фен клубове. Не бива да сме шовинисти, ексклузивни – ексклузивни в смисъл, че изключваме останалите от нектара. Не, трябва да бъдем обгръщащи.

Това е моето мнение относно въпроса как да останем в хармония, как да бъдем лоялни и верни на своята линия, без същевременно да се държим глупаво или оскърбително спрямо останалите. От Шрила Нараян Махарадж съм научил нещо, той казва: “Отдавайте дължимото уважение всекиму.” Мисля, че това е най-добрият съвет. Ако отдаваме нужния респект на всеки според неговия статус, няма да има вреда. В противен случай лесно се превръщате в духовна проститутка – ако не се придържате към линията. Но нищо, Нитянанда Прабху може да проповядва и на проститутките.

Чувствайте се благословени, че този божествен принцип е навлязъл в живота ви. И това все още е началото на пътуването, има толкова много чудеса, които да преживеем. Те очакват всички нас. Нека да вървим, нека да търсим – да търсим Шри Кришна, красивата реалност.

Въпрос: Говорехте за сърцето, да слушаме сърцето си. Бих искал да ви попитам как да направим разлика между вслушването в сърцето и във фалшивото его? Понякога границата е много тънка.

Тиртха Махарадж: Без пречистване няма да стане. Затова първата стъпка е: овладей себе си, премини през процес на пречистване. Точно както образованието; то започва в детската градина, не в университета. Но ако посещавате университета, а имате умствената нагласа на петгодишно хлапе, няма да сработи. Така че от един предел нататък трябва да достигнем такова ниво на разбиране на себе си, че да сме способни да разграничаваме. Дали казвам нещо защото съм наранен; дали мога да преценя и да се придържам към истината, или поне към някакво по-висше разбиране от собствения си ограничен свят. Мисля, че не е чак толкова трудно. Трябва да сме способни да стигнем степента, в която можем да анализираме себе си, да разбираме напътствията по правилен начин, когато шастра ни казва нещо. Ако шастра ни носи само съмнения или повече объркване, няма смисъл. Трябва да избираме в името на най-добрата цел. И както Шрила Садху Махарадж има навика да казва: “Каквато и отрова да имате, занесете я пред духовния си учител и му я дайте, той ще я превърне в нектар”. Да, това е вярно, но все пак не товарете прекомерно своя духовен учител.

Така че, искреност! Мисля, че тя е изключително необходима. Трябва да бъдем искрени – към себе си и към останалите. Трябва да можем да анализираме, да можем да отворим сърцата си, така че истината да успее да влезе. Защото ако се опитаме да формулираме истината, няма да стане. Но когато тя ни споходи, ще бъде очевидна. Когато слънцето изгрява над хоризонта, то е очевидно, няма въпроси. Възможно е някой да не иска да го види, но какво можем да сторим? Защото ние търсим и преживяване, нали? Не просто теории: “Написано е в книгите, но аз не знам нищо за това.” Нуждаем се от пряк досег. И ако сте свързани с Кришна, ако наистина сте свързани с есенцията на учението на своя учител, на практика не можете да направите истинска грешка – ако сте искрени. Защото божествеността означава чистота, абсолютна чистота. И ако влезете в досег с нея, вие също ще бъдете пречистени, колкото и да се противите.

Но разбира се, не бива да използваме това за извинение: “Аз съм свързан, аз знам, аз виждам…” защото това е фалшиво. Ала истинските неща се разкриват пред искреното сърце. Сигурен съм в това. Чрез благословиите на Бог Нитянанда дори невъзможното става възможно. А несъмненото доказателство, че чудесата съществуват, е че седим сега тук. Това означава, че този божествен принцип на милостта няма граници. Казва се, че философията не отива в бедняшките квартали. Но милостта ще иде. Защото милостта идва за падналите, не за тези, които са вече спасени.

Затова гордейте се, че сте получили тази милост. В крайна сметка, в дългосрочен план това е нашата надежда. И ако се обърнете назад ще почувствате, ще разберете какви щастливци сте.

Въпрос на Шанти Деви: Понякога бхактите казват: “Така се чувствам, не мога да вървя срещу чувствата си, така ми идва отвътре, онова, което пише в шастра, не се отнася до мен.” Как можем да се придържаме към шастра, но без да пренебрегваме себе си?

Тиртха Махарадж: Отначало пренебрегвайте себе си, няма проблем. По-късно можем да се върнем на въпроса: „Ами аз?” Защото без да сте укротили дивото животно вътре в себе си, не  можете да стигнете до по-висшата истина. Това означава контрол, това означава йога. Колко стъпки има в духовната практика? Три. Кои са тези три? Първата е обуздаването на дивото животно – самообладанието. Втората е общуването – да се научим да изтърпяваме останалите, да си сътрудничим, да обединяваме усилията си, да обединяваме енергиите си. Това е социалното ниво, груповата динамика, можем да го наречем. Първото е да владеем себе си, второто – да се научим да си сътрудничим с другите, и едва тогава идва третото – истинската духовна практика. Докато сме неспособни да се овладеем и не можем да понасяме останалите – за какво изобщо говорим?! Бъдете практични.

Затова са ни нужни тези три стъпки. В началото трябва да се откажем от собствените си идеи, да се приспособим към останалите, това е естествено. Но ако следваме чист процес и ако сме под правилното водачество, няма да изгубим личната си идентичност, своята уникалност, но тя ще се обогати; ще се пречисти и сетне ще разцъфне. Така че по този начин не губим.

Но твоят въпрос е как да се придържаме към шастра и в същото време да оставаме верни на себе си. Най-добре е когато има хармония между гуру, шастра, садху и хридой – когато със сърцето си можеш да се съгласиш със шастрите, с напътствията на своя учител и с практиките на останалите. Ала в повечето случаи не е налице напълно проявена подобна хармония. Полагаме усилия и се стараем колкото можем, но при все това понякога не разбираме шастра, Защото четем вестници вместо „Шримад Бхагаватам”. Или пък четем твърде много шастра. Прекаленото знание внася голямо объркване! Ако знаеш прекалено малко – ще се окажеш измамен; ако знаеш прекалено много – ще се окажеш ограбен! Трябва да намерите златния среден път. Махапрабху е казал: „Недейте да четете твърде много книги” Това е добър съвет. Защото ако четете книги, за да блесне вашето и-аз-не-знам-какво, да покажете колко много знаете, да се наслаждавате как хората се възхищават на способностите си: “Той е чел този незнаен автор, идващ от кой знае какъв източник…” Не, не това е правилното настроение. По-добре е да изучаваме шастра, но в същото време да запазваме умереност в това отношение.

Това касае шастра. Що се отнася до напътствията на гуру споменах случай, в който дори Нитянанда Прабху така да се каже променил инструкцията, която бил получил. Много пъти ние правим същото. Следваме примера, нали – Той го е правил, ние също го правим. Но може би качествата ни са малко различни. Имаме тази склонност да си намираме извинения – защо правим нещо или защо пренебрегваме нещо. Обаче ако сте сериозни и сте готови да се погледнете в огледалото, рано или късно ще разберете, че това е грешка. Тогава ще се стремите повече да се придържате към инструкцията.

И след това идва ред на садху; садху е много важна тема за нас, защото поне има някой, когото да критикуваме. Садху са ни нужни, защото в тях можем да видим всички грешки.

Така че можем да злоупотребим с всичките тези три референции. Има и една последна референция, за която говори Шрила Шридхара Махарадж – хридой, нашето сърце. Трябва да слушате сърцето си. Защото как да преценим, как да разберем, как да открием истината? Единствено чрез вътрешно търсене. Тъй като в повечето случаи, дори да сме много начетени, това не е достатъчно, за да намерим истината. Ако сляпо следваме инструкциите на своите учители, няма да достигнем целта. И ако пренебрегваме садху, ако не уважаваме светците – нашите братя и сестри, и хората като цяло – мисля, че Бог няма да е доволен от нашите приношения.

Така че ако сърцето ни каже: “Да! Приеми същината на писанията,” ако сърцето ни каже: „Да! Стреми се да сграбчиш лотосовите нозе на своя учител,” ако сърцето ни каже: „Да! Прегърни светците,” мисля, че това е вярното потвърждение как да прилагаме тези три основни източника на съветване по най-добър начин.

Денят на появяването на Нитянанда Прабху е благословен момент, защото ни напомня, че един спасител е влязъл и в нашия живот, и в нашето съзнание. А това обединява бхактите, независимо от държавата, линията или мисията, към която принадлежат, защото по някакъв начин всички сме под едно знаме и то е божествената любов. И споделяме една и съща вяра, че с помощта на парампара, с помощта на специфичния канал, чрез който сме свързани с божественото, ще достигнем крайната си цел и местоназначение.

Гурудев е експанзия на Нитянанда. А Неговото име ни напомня качествата на гуру – нитя ананда – съвършено и вечно щастие. Макар дейностите и поведението на Нитянанда Прабху да са донякъде трудни за разбиране, при все това ние следва да ги боготворим, защото същностната част на Нитянанда е представена от нашия учител. Той ще ни даде най-доброто. Като бонбон. Ще ни даде този процес на пречистване като бонбон.

Принадлежим към линията на милостта. Милостивата сампрадая е една вечно нарастваща поредица от милост. Очакваме, че Кришна е милостив. Когато и Радхарани присъства, Тя прави цялото положение дори още по-милостиво. Сетне Тяхната милост се обединява в Чайтаня Махапрабху, а тази сгъстена милост се раздава на всички от Нитянанда, изначалното олицетворение на гуру. Нашите учители разпространяват същата милост. Така че в един смисъл можем да кажем, че Гурудев е най-милостивият, защото ни представя на Нитянанда, а Той ще ни отведе до Гоуранга, и след това Те заедно ще ни напътстват към Радха-Говинда.

Но кой стои в края на тази редица? Вие стоите в края. Ваишнавата е окончателното вместилище на милостта. Това означава, че вие трябва да бъдете най-милостиви!

Как да осъществим това, как да го разберем? Съвсем просто. От една страна: доведете хората до извора, от който вие сте почерпили своето щастие. Това е най-доброто служене. Тогава можем да предадем нататък милостта, която сами сме получили, така че да достигне и до другите. Това е съвсем лесно. Ала можете да упражните тази милост и по други начини. Понякога дори въплъщението на милостта, Чайтаня Махапрабху, е отхвърлял или е мъмрил някои бхакти, заради допуснати грешки или непристойно поведение. Но какво правели отдадените тогава? Те се стремели да измислят начини как да успокоят Бога, как да върнат изпъдения, отхвърлен бхакта обратно в кръговете на преданите.

Понякога вашият Гурумахарадж също ще гълчи някои от братята и сестрите ви. Какъв е дългът ви тогава? Ако принадлежите към школата на милостта, ако искате да разгърнете милостта, която сте получили от своите учители, трябва да помогнете – да изцерите раните, да успокоите страстите или да върнете бхактите, които преживяват трудности, обратно в кръга. Тогава ще можем да кажем, че принадлежим към милостивата сампрадая. Тогава ще можем да предадем нататък нещо, което сме постигнали, което сме получили. Ако даваш ще ти бъде дадено. Ако споделяш, ще имаш.

Чувствайте се благословени, че принадлежите към школата на милостта. Защото тя може да излекува раните.

Колко често ние не се възхваляваме едни други, ала след петстотин години ще остане единствено красивото, единствено онова, което сме постигнали. Трябва да работим за това – така че след петстотин години бхактите още да се събират, да възпяват заедно Бога и да чувстват, че някой е направил нещо и за тях. Защото ние работим за следващите поколения. Не действаме само за себе си, не само за бащите си – нашите духовни учители – но сме тук и за следващите поколения. Те ще дъвчат това, което вие им дадете. Затова, моля ви, дайте им изключителен прасадам.

Бъдете благословени, бъдете щастливи в служенето си, бъдете отдадени на практиките си, израствайте в отдадеността и… блестете! Излъчвайте щастието, анандата на посветеността, защото този свят е твърде тъмен. Всички се нуждаем от светлина.

Нитянанда Прабху получил заръката да просветлява хората за святото име на Кришна. Но как мислите, Той покорен слуга ли бил или имал лично мнение? Имал лично мнение, защото бил от типа авадхута. Рекъл си: “Получих заръката да правя това, но я по-добре да сторя нещо друго.” Вие понякога имате ли същото чувство? Получавате наставление от своя учител, но после решавате да действате по друг начин. Защото си знаете по-добре, нали!? Тогава се приближавате до този авадхута стил: “Аз си знам по-добре!”

Има една история, в която учителят казва на ученика: “За да получиш тренинг чувствам, че трябва да почнеш да ходиш на някакво бойно изкуство, защото там ще се научиш на дисциплина и ще усвоиш нещо.” Срещат се отново след половин година и учителят пита: “Тръгна ли на бойни изкуства?” Младежът отвръща: “Не.” Учителят казва: “Как не?! Нали ти казах да отидеш!” “Да, каза ми, но аз си мислех за това и си рекох, че може би е по-добре да практикувам йога вместо бойно изкуство.” Учителят казва: “Добре! А започна ли да практикуваш йога?” Той отвръща: „Не!”

Това е стилът авадхута, когато нехаеш практически за нищо. Разбира се, всички ние знаем, че Нитянанда Прабху е бил от типа авадхута. Но тук им малка тайна. Той не просто е пренебрегнал или отхвърлил инструкцията, но е имал специално отношение. В крайна сметка Той не проповядвал за Кришна нам, а започнал да пропагандира нещо друго. Как беше онази мантра? “Бхайа гоуранга, каха гоуранга, лаха гоурангера нам…” Това било Неговото настроение, това било Неговото проповядване. Той не искал да възпява някакъв древен, далечен Бог, Кришна, скрит някъде из Своите обители. Искал да възпява Своя личен, любим Бог.

Но ако искаме да разберем стила авадхута, трябва да разбием кода на авадхута. Какво е авадхута? Първо е А. А е акшара – това означава „нетленен”. Това е началото на авадхута – трябва да сте нетленни. ВА означава вареням – “най-добър, изключителен, необикновен”. ДХУ означава дхута, или „който се е отърсил”. И накрая ТА значи „това”, тат. Така че авадхута означава онзи, който се е отърсил от оковите на материалното съществуване и е много добре запознат с нетленното.

Такива са качествата на един авадхута. Не че нарушава правилата и предписанията; това е много лесно. Дори глупците могат да го правят. Дори хората вън, които не владеят себе си, могат да проявяват някои авадхута черти. Ала без това – да си наясно с абсолютната истина и да си свободен от материалните ограничения – не можеш да станеш истински авадхута. Така че не е достатъчно сам да си измисляш инструкции като някой авадхута, или да променяш мантрата, но трябва да си много силно установен и да си избавен от замърсявания.

А това именно е притежавал Нитянанда Прабху.

Въпрос на Ядунатх: Съществуват ли някакви обективни лингвистични доказателства, че Бог е личност? Както например Той казва „Ахам”. Защото ако изляза извън бхакти кръговете, аз съм доста слаб и действително не разполагам с убедителен отговор. Как бих могъл да им обясня?

Тиртха Махарадж: Доказателство, че Бог е личност? Как можем да докажем съществуването на слънцето? Отвори очи, излез навън в светлината и незабавно ще видиш.

Да се цитира шлока от „Бхагавад Гита” пред хора, които нямат разбирането, че Бог е личност, е безполезно. Няма да има никакъв ефект. Но веднъж чух един бхакта да проповядва толкова сладостно с думите: “Съществува някой, който се грижи за вас. Съществува Върховен Бог, Той ви прегръща и ви води по пътя ви. Нима не усещате това?” Мисля, че това би било едно по-добро обяснение. Да дадеш няколко капчици вяра, надежда, вкус.

Смятам, че лингвистичните доказателства са твърде слаби, за да докажат каквото и да било. Защото ако се стремиш да докажеш нещо чрез разсъждения и аргументи, утре ще дойде някой с по-силни аргументи и тогава губиш всичко, което си имал. Теза, антитеза, синтез – те неспирно варират и се променят. Обаче когато си емоционално убеден, тогава можеш да изгубиш убедеността си единствено ако получиш още по-голяма доза любов.

Но всъщност, да се докаже каквото и да било е много трудно. Как можеш да докажеш съществуването на Бога? Няма начин. Има някакви доказателства за съществуването Му, ала те са в сила единствено ако ги приемаш. Не се шегувам, истина е! Единствено ако приемеш, че тази логика върви. Това творение е един тип обяснение; съществува и телеологично обяснение, че Бог съществува, но тези различни доказателства работят само ако приемаш, че са валидни. И така, има онтологично доказателство, че Бог съществува, има космологично доказателство, че Бог съществува, има и физико-телеологично доказателство – твърде сложно е – но те важат единствено ако ги приемаш. Обаче по същия начин не можеш да докажеш пък и че Бог не съществува! Това също е невъзможно да се докаже.

Доказателствата са нещо много базово, на много елементарно ниво са. Дори за истината казват: не е нужно да разбираш истината, служи й. Нима можеш да разбереш какво е истината? Нима можеш да докажеш какво е истината? Не. Не можем да разберем, но можем да служим. Животът – можеш ли да обясниш какво е животът? Не бива да разсъждаваш над мистерията на живота, а да живееш живота си. Можеш ли да обясниш какъв е Бог? Затова Шрила Прабхупад казва: “Просто се опитайте да обичате Кришна.”

Що се отнася до въпроса ти, всичко – всички заключения, до които достигаш, цялата сиддханта, цялата граматика – зависят от школата, към която принадлежиш. От „Бхагавад Гита” можеш да стигнеш до извода, че Бог е имперсонален – о, не Бог, защото това е твърде специфично– но че Върховното е имперсонално. А можеш и да стигнеш до извода, че Бог е нашият Кришна! Моят Кришна. Защо? Защото от млечния океан са избили както отрова, така и нектар. От един и същи океан противоположни резултати. Първа била отровата, която би могла да умъртви целия свят, хала-хала. А последна била амрита – нектарът на безсмъртието. От един и същи източник можете да извадите и отрова, и нектар. Зависи от вашата школа – по какъв начин избивате океана. В зависимост от начина, по който се стремите да разберете „Бхагавад Гита”, можете да достигнете до нектара, а можете да достигнете и до отровата. Затова школата е много важна. Отвъд определена граница не съществува друго обяснение – единствено школата. И тук, на Балканския полуостров, ние си мислим, че това е много лесна работа – да определим линията, школата. Но казвам ви, то е изключително сложен въпрос. Защото различните шакха, различните школи, различните традиционни линии на ведически тълкувания, имат напълно противоположни прочити на определени стихове. Така че в един смисъл можем да кажем: дори школата всъщност не ни помага. Какво ни помага? Някой, който може да ни обясни нещичко за школата, за линията и за противоречивите моменти. Затова шакха, линията, гуру, парампара – те всички работят с една и съща цел: да ви помогнат да намерите обратния път за дома, при Бога.

Стреми се да докажеш, че Бог е личност чрез някакъв емоционален заряд.

Въпрос на Парамананда: Чувал съм, че Садху Махарадж казва, че благодарността поражда дистанция. Означава ли това, че когато някой стигне до любовта, до любящата връзка с Върховния Бог, неговата благодарност се превръща в нещо друго?

Тиртха Махарадж: Много хубав въпрос, но нека анализираме малко повече първата част. Пак този анализ! Виждате ли, отговорът е от много ниско качество, много несъществен. Анализ… Но тъй или инак трябва да анализираме. Защото е казано, че има три типа бхакти: начинаещите, тези които са по средата и великите. И ако срещнем някого, той може да е на едно ниво с нас, може да е по-висш, а може и да е по-нов от нас. В материалната сфера като се срещнете с някого, ако е по-висшестоящ му се подмазвате, ако е по-низшестоящ го подритвате. Ала не бива да прилагаме същия подход в духовните взаимоотношения – да се стремим да ласкаем онези, които са пред нас и да ритаме тези, които са след нас. Всяка една връзка трябва да се основава на признателност, доверие и обич. Също така в материалната сфера ако започнете да възхвалявате някого, той ще го приеме. “Да, ти оценяваш моето величие. Правилно.” Но започнете ли да възхвалявате един чистосърдечен отдаден, той ще рече: “Не, не, не, какво говориш… Заслугата не е моя.” И това е истинско смирение, а не представление. При все това ние не бива да забравяме, че той е по-висш, а ние сме дошли по-късно. И ако по-висшестоящият каже: „О, братко мой!” и ви прегърне, не бива да отвръщате: “Да, скъпи мой!” Защото все пак не сме на едно и също ниво. Каквото и благоволение да ни се дава от по-висш авторитет, трябва скромно да го приемем. Ако е нежната му прегръдка, оставяме се да бъдем прегърнати. Но не го потупвайте в отговор по рамото. Все пак поне в най-съкровената светиня на сърцето си трябва да запазваме някакво съзнание за дистанция.

Веднъж Гурудев играеше шах с един от своите ученици. И ученикът победи. Това е интересен момент.

Ямуна: Аз мислех, че Гурудев е непобедим!

Тиртха Махарадж: Принципно да, но понякога оставяше бхактите да победят. Разбира се, когато гуру играе шах с теб, това не е просто игра, а възможност да те научи на нещо. С този ученик той имаше толкова близка връзка, че ученикът можа да победи учителя. Но тогава Гурудев незабавно каза: “Не забравяй кой те е учил да играеш шах!” Това добро наставление ли е? Много добро наставление! Защото в един смисъл – и забравете сега за шаха – победата на ученика е слава за учителя. Какъвто е примерът с Локанатх Госвами и Нароттам дас Тхакур. Ако Нароттам дас Тхакур е призовал шестдесет хиляди души под флага на Чайтаня Махапрабху, славата е за учителя му, който е имал едва неколцина ученици. В това отношение ученикът е по-велик от учителя, понеже има много ученици. Но разбира се един истински ученик никога не би си помислил така; той би казал: “Това е милостта на Гурудев. Постижението не е мое, служенето не е мое, той действа чрез мен.” Това се нарича посветеност. „Каквото и служене или успех да получа – те не са мои, а принадлежат на моя наставник.” Така че ако някой по-висшестоящ е внимателен и открит към нас, не бих казал да се държите резервирано – не, приемете онова, което ви се дава, но не забравяйте собствената си позиция. По-добре е да цари естествена, благоприлична атмосфера, едновременно спокойна, но и наситена с вежлива признателност.

Втората част от въпроса ти беше дали чувството ни за благодарност се трансформира в нещо друго във връзка с Кришна. Просто прочети „Бхагаватам” и ще видиш за каква трансформация става дума там. Когато гопите мъмрят Кришна, аз не виждам и следа от благодарност; те Го мъмрят строго. И си мисля, че силата на жените да гълчат мъжете си идва от този източник. Така че, скъпи братя, съпрузи, това е хлябът ни насъщен – за да си спомняме Голока Вриндавана. От всяко нещо, от всяка ситуация може да се извлече духовна полза. Можете да сте благодарни на съпругите си, че ви напомнят.

Но да сме малко по-сериозни: благодарността присъства до определена граница. Защото тъй или инак тя създава дистанция. Докато присъства познанието за величието на Бога, айшваря-гята, можем да сме благодарни. Но колкото повече се доближавате, толкова повече забравяте. Буддхи-йога е базисното отношение, нали? Но ако нашата прити, обичта ни изтрие нашата интелигентност, това е истинският начин да се приближим, да дойдем по-близо. Не можем да се впуснем в екстатичен танц с чувство за благодарност. В екстаза няма пресмятане. Затова се казва: “Най-напред използвай ума си, сетне го изгуби.” Ала когато танцът свърши се връщаме в нормално състояние. А най-добрата трансформация е, когато благодарността ни прераства в още повече обич. Все пак благодарността е естествен отклик на човешкото същество за божествената милост. Щом Кришна е милостив, ние сме благодарни. Това е естествен обмен, той е нещо хубаво.

Опитайте се да го погледнете от обратната страна, поставете се на мястото на уважавания. Влизате в стаята, понеже искате да се порадвате на компанията на останалите, влизате – и всички се вцепеняват и се разтреперват. Не е особено приятно чувство. Или искате да попитате за личното мнение на някого, а той започва обръщението си към вас с дълъг низ от възхвали и молитви.  Понякога се нуждаем от простички човешки отношения. Но поканата идва отгоре. Ако ни поканят да танцуваме, танцуваме. Ако ни е казано да се владеем, владеем се. Това се нарича посветеност.

Във вътрешния напредък, във вътрешното развитие има един много труден елемент – налага се да се изправиш лице в лице със себе си, за да разбереш, така да се каже, цялата истина за себе си. Това е едно много сложно и тягостно усещане, но то помага за вътрешния напредък. Ако се упражняваме в смирение, това ще ни извиси. Ако се навеждаш, ще бъдеш въздигнат. Това е съвсем проста формула, която трябва да следваме. Трябва да застанем лице в лице със себе си, защото не можем да се крием зад гърбовете на другите. Не можем да цитираме другите, не можем да се уповаваме на другите. Трябва да застанем лице в лице със себе си, със своята вяра, със своя Бог. Разбира се, голяма благодат е да имаме подкрепа. И ние имаме подкрепа, но в зависимост от разбирането си я възприемаме по различен начин. Можем да гледаме на света по начина, по който ни е дадено. Или нашите ограничения, нашите гуни; или пък милостта, която ни е дарена, ще поставят рамки на способността ни да възприемаме живота. Покажи ми цялата красота – такава трябва да бъде молитвата ни. Тогава съкровеното развитие, вярното виждане ще се прояви.

Бъдете благословени, продължавайте да вършите служенето си, забравете за себе си – и така ще бъдете по-щастливи.

Яшода: Как да направим това – хем да застанем лице в лице със себе си, хем едновременно да забравим себе си?

Тиртха Махарадж: Недейте да забравяте грешките и недостатъците си. Имайте ги предвид. А това е достатъчно, за да се изправите лице в лице със себе си.

Обаче, да се заглеждаме в себе си може също да се превърне и в специфичен вид егоизъм. Така съм загрижен за своите грешки. Медитирам върху моите недостатъци. И да подценяваме, и да надценяваме себе си е грешка.

Да застанеш лице в лице със себе си означава, че ти си най-добрият си приятел. Добрият другар винаги е с теб, изразява откровено мнението си и е най-верният ти критик. Трябва да сме много бдителни какво се случва. Ако осъзнаваме как действаме, от какво се влияем, на какво откликваме, това означава, че познаваме себе си, че сме способни да се погледнем отстрани.

А следващата стъпка, да забравим за себе си, е въпрос на посветеност. Ако сме се отдали, вече нямаме права. Шрила Шридхара Махарадж много пъти казва: “Всички права са запазени – за Кришна.”

Нека имаме такова силно желание Кришна да ни се разкрие, че Той да не може да остане скрит. За тази цел трябва да пречистим живота си, но ни е нужно и още нещо – благословии. Защото очите ни са в увредено състояние. Ако отидете на лекар, той ще ви предпише капки: “Слагай тези капки в очите си и те ще се изцерят.” А какви капки да сложим в заболелите от материална илюзия очи? Какъв мехлем да използваме? Говорим за очи, пострадали от материалното виждане.

Премананда: Капките, които духовният учител е предписал.

Тиртха Махарадж: А ако гуру не практикува медицина? Но това е много близо до решението. Казва се, че трябва да приложим мехлем, който е екстракт от цвете. Кое цвете от индийската флора да изберем? Най-добре да вземем лотоса. Къде да намерим лотос?

Яшода: В лотосовите нозе.

Тиртха Махарадж: И така, този специален мехлем се нарича гуру пада-падма – елеят от лотосовите нозе на духовния учител. Намажете ли този мехлем върху заболелите си от материализъм очи, ще се сдобиете с божествено виждане. И това не са просто някакви красиви, цветисти думи или поетични метафори. Но какво означават те наистина? Какво ще си спомните ако видите лотосово цвете? Лотосът е символ на чистота. Ако видите лотосово цвете, незабавно ще се сетите за чистотата. А ако зърнете лотосовите нозе на Бог, за какво ще си спомните?

Рамвиджай: За милостта.

Тиртха Махарадж: Да, това е когато получаваме. Ще ви кажа: би следвало да си спомним за служене. Видите ли лотосови нозе – служене. Не забравяйте, когато и да зърнете лотосови нозе, нека те извикват у вас настроение на служене. Кришна има различни лотоси по тялото си. Лотосови нозе, лотосов пъп, лотосови очи – толкова много различни лотоси. Ала започнете с лотосовите нозе. Не се взирайте в лотосовото лице на Кришна. Защото тази чистота може би е твърде опалваща. Започнете с лотосовите нозе и постепенно вдигайте поглед.

Това означава да приложим мехлема от лотосовото цвете на духовния учител. И стъпка по стъпка се стремим да следваме все повече и повече напътствията, извършваме малко служене тук, малко служене там, извисяваме съзнанието си – такъв е пътят.

В началото това може да е механичен процес; по-късно ще се превърне във ваша втора природа. А това е истинската трансформация. Към нея трябва да се стремим и с помощта на този мехлем визията ни ще се промени.

Махапрабху посетил едно място, недалеч от Джаганнатх Пури. Това място е малко селце, но е известно с обожанието на муртито на Бог Вишну, което се намира там. А, знаете, Вишну се проявява в цялото си величие? Той е Върховният Господ. Появява се с четири ръце. Точно както детето казва: “Дай ми едно, дай ми друго”- за да напълни и двете си ръчички; добре, че нямат по четири ръце, защото тогава щеше да трябва да работите по-усилено да ги задоволите. Но когато Бог Вишну идва, Той е с всичките си четири ръце, с които прегръща целия свят; целият свят е жив в Неговите ръце. Всичко е обгърнато от Него. Той е едно красиво, голямо, тъмно божество с четири ръце. Там тече величествено обожание. Ала когато Махапрабху влязъл в храма, Той отдал почитания, но някак не бил удовлетворен. “О, мой Господи,” казал, “защо се криеш от мен? Защо ми показваш тази външна, божествена, четириръка форма? Защо не ми покажеш истинския себе си?” И тази молитва била толкова силна, че в този миг двете външни ръце на муртито отпаднали. Тогава се проявил истинският дивен облик на Кришна и Той рекъл: “Не мога да се скрия.”

Когато Бог идва в образа на поклонник, в образа на преданоотдаден, това е нещо много специално. Когато Бог идва като Бог, това е съвсем просто. Няма нищо специално, Господ си е Господ. Но когато върховният Бог идва в скрита форма, гупта-аватар, тогава има много особена причина за Неговото появяване. Когато се проявява във великолепието и могъществото си, Той играе ролята на Бог. Това не подлежи на имитация, тъй като Той е Върховният, Той може да направи неща, което ние не можем. Ала когато Бог идва като поклонник, тогава можем да Го следваме. Можем да вършим онова, което Той върши: например, да се молим на муртите двете им допълнителни ръце да отпаднат. Ако молитвата ви е достатъчно силна, това ще се случи. Тази е истинската същина на духовния живот – да следваме добрия пример. Когато Махапрабху е дошъл, когато Бог е дошъл в образа на поклонник, ние можем да следваме примера Му.

Съвсем подобно е и в християнството. Хората имат смътна представа за самия Бог, за Бог-Отец, но имат разбиране за Бога-Син. По-лесно е да следваме някого, който е по-близо до нас.

Точно както в „Бхагавад Гита” Арджуна казва: “Покажи ми Своето божествено могъщество.” “Добре,” отвърнал Кришна, “Ще ти покажа нещо. Ала най-напред ще ти дам божествен взор, за да можеш да го съзреш.“ Дал му взора, а сетне проявил божественото си великолепие. Тогава Арджуна се уплашил. Макар да бил надарен с божествени очи, при все това той казал: “Олеле! Това ми идва в повече! Чакай, чакай малко… Къде си Ти, мой Господи? Виждам единствено величието ти, но къде си Ти?” Тогава Кришна намалил величието си за сметка на близостта. Обаче само с една степен; Той рекъл: “Добре, нека не бъде вселенската форма, ще ти покажа четириръката си форма.” Понижение, така да се каже. Но дори това било прекалено много за Арджуна, който казал: “Така е малко по-добре. Обаче покажи ми изначалния си облик, с който съм свикнал.” Тогава Кришна приглушил още повече великолепието си и повишил интимността – показал се с две ръце. Това означава ли, че величието Му е намаляло? Не, не е, то просто се лее по различен начин.

И така, ако постигнем божествените благословии, ще можем да Го съзрем, да почувстваме духовното блаженство, да усетим онази милост, за която толкова често говорим. Не забравяйте, веднъж бхактите попитали един учител: “Къде да открием милостта?” Той отвърнал: „Тя е навсякъде наоколо. Тук е. Нима не я виждате? Нима не я усещате?” Така че благословиите ще ни помогнат да постигнем тази божествена визия.