Sharanagati

След толкова много години, отново сме тук заедно. Кое е по-силно – миналото, настоящето или бъдещето? Къде да открием Бог – в миналото, в настоящето или в бъдещето? В настоящия миг. Това означава, че се нуждаем от бхакти школата на йога. Защото религията казва, че можем да намерим Бог в миналото. Мистицизмът казва, че можем да го открием в бъдещето. Бхакти, пътеката на божествената любов казва, че можем да го намерим тук и сега.

В това е нашият шанс да изживеем един пълен, цялостен настоящ момент. А най-добрият начин да Го открием е да пречистим виждането си. Върховният Бог е скрит по толкова много начини. На толкова много места се крие Той. И особено къде? На практика Той се крие в сърцата на чистите предани. Също така е казано, че и чистите предани са в Неговото сърце. Така че когато и да се приближим до Бога това означава, че се доближаваме също и до Неговите спътници. А когато се доближим до спътниците му значи, че се доближаваме и до Него.

Затова практикувайте бхакти. Защото посредством религията можете да станете последовател на дхарма – човек, който е отговорен, който изпълнява дълга си. Такъв човек се нарича дхармачари – който живее в съответствие с дхарма. Това е много по-добре от адхармачари – човек, който не живее в съответствие с дхарма. Но да станем просто последователи на дълга е скучно за Кришна.

Ако си мистик ще живееш в мъгла. Но бхакти може да разчисти тази мъгла.

За да открием Бог не в миналото и не в бъдещето, а в настоящия момент, ние трябва да приложим този много специален метод – божествената любов. В повечето случаи религията е начин да се съхрани дадена култура; в повечето случаи мистицизмът е начин да се пропусне целта; ала бхакти би трябвало да бъде пряк път. Ето защо това е религия отвъд религията, мистика отвъд мистицизма. Раджа видя раджа гухям[1] – царят на познанието и царят на мистицизма. Такъв е нашият бхакти процес.

Трябва да забележим кое служене ни кара да вървим напред, но дори още по-важно от това е кое служене е скъпо на Кришна. Нещо може да е привлекателно за мен, но дали е привлекателно за Кришна – това е главният въпрос.

През предстоящите години, скъпи бащи и майки, възпитавайте децата си така, че да бъдат честни и благонадеждни хора, както и добри бхакти. Не бива да забравяме това минимум двадесетгодишно задължение. След това ще видите как ви се отплаща вложеното. Доколко вашата посветеност е пуснала корен в сърцата на децата ви. Моля ви, споделяйте с останалите онова, което сте проумели и усетили. Ако има някакъв опит, има и какво да се сподели. Изучавайте писанията и се стремете дълбоко да почувствате, че те са пряко обожание на Божествената Двойка и че едно подобно жертвоприношение също е посветено директно на Тях. Грижете се да подобрявате личния си живот, но освен това подпомагайте и развитието на мисията. И не си мислете, че нещата са прекалено сложни. Ако самите вие станете малко по-добри бхакти, малко по-щастливи хора, това е голям принос. Духовното единство носи невероятна сила, която помага да се избегне дисхармонията. Можете да допринесете и с някаква практическа работа.

Винаги трябва да мислим за следващото поколение, което идва след нас. Давайте на новите преданоотдадени същото, което сте получили самите вие – същото внимание, същото щастие, същото служене, което са ви дарили другите бхакти. Съхранявайте постигнатото и го умножавайте. Ако сте посели някакво семе, то ще даде плодовете си след време. Оценявайте всички резултати, колкото и малки и незначителни да ви се струват, понеже те са дадени от Кришна. Трябва да сме способни да споделяме щастието от божественото служене с другите. Подпомагайте напредъка на останалите – това ще ви донесе истинско удовлетворение. Аз съм заедно с вас в служба на красотата и любовта.

И бих искал да благодаря на всички ви за вашето служене през всички тези години. Вие вършите велики неща. Илюзията е много привлекателна и е способна напълно да погълне своите слуги. Затова е истинско чудо ако някой иска да се измъкне от очарованието й и да вземе решението: „Аз искам да посветя живота си на божествено служене.” Обикновено задължението на духовния учител не е да казва мили, добри думи за бхактите. При все това трябва да знаете, че вашите духовни братя и сестри много високо ви ценят. Те виждат във вас пример. И още нещо трябва да ви кажа, този път като приятел: че вашият духовен учител много ви обича. Софийското настроение е толкова важно за бхактите в Унгария, че те го ценят като най-висшата, най-пламенна същина. Някой ви закриля от всички лоши влияния.

Предстои ни една нова година, към нея добавена и вечността. Каква да бъде програмата ни за тази година? Да продължаваме да мъкнем тежките товари? Или да свалим бремето си…

Обикновено в края на всяка година хората си правят някаква равносметка, какво е темпото на танца: какво се е случило, какво са очаквали; каква е била целта им и какви са постиженията им.

Не е достатъчно просто да очакваме да ни се случи чудо, самите ние също трябва да действаме. Възможността да израстваме и да се развиваме е изключително вдъхновяваща за всички нас. Но какво означава развитие? Нима то се изразява в някакви постижения, които можем да измерим? В предмети, в цифри или в нещо подобно? Всички знаем, че истинското развитие, истинският напредък е нещо друго. Моето усещане за истинско развитие е, когато се приближиш повече до Бога, например. Или когато нещо, което досега е било недостижимо за тебе, ненадейно се превръща в твоя практика. Когато невъзможното става възможно – това е истински напредък. Когато повтаряме и вършим едни и същи неща, и изведнъж те се превръщат в екстаз. Когато виждаме бхактите около нас все повече и повече като бхакти. Когато сме способни да прозрем божествената красота наоколо. Когато разберем, че практическата посветеност е истинският отговор на всички въпроси. Или когато проумеем, че събирането на съчки за огъня ни дава урок по вечност. Когато махнем някой камък и зърнем пълното цяло. Когато, оглеждайки се около себе си, виждаме тези, с които ще изживеем живота си в преданост. Истинско развитие е, когато Кришна вече не може да се скрие от очите ви. И това не касае само официалните формалности: храма, муртите, обожанието, “Бхагаватам” или вашата джапа; но когато се разпростира и обхваща всеки един миг от живота ви.

Желанието е нещо естествено, то е естествен израз на нашата виталност, на душата ни. Желанието е съвсем естествено, но какво трябва да желаем? Престиж, слава, признание? Лично себеосъществяване, материално удовлетворение или разочарование от светското? Пари, жени, репутация? Простота, непорочност, смирение? Вяра, надежда, любов? Щастие, щастие, щастие…? За какво да копнеем? Откъдето и да тръгнем, стигаме до любовта.Тя е последната дума във всяко едно отношение. Способни ли сме да практикуваме божествена любов, всички останали духовни практики бледнеят. Тя е велико изкуство; и това изкуство е човешки красиво и божествено удивително. Достатъчно за цял един живот.

Все пак, как да измерим напредъка? Ясно е, че той не е в очевидните неща. Деца се раждат, служенето ни става все по всеобхватно, предноотдадени се присъединяват към групата – можем да продължим да изброяваме нататък. Ала най-голямото доказателство за развитие е рухването на блокажите. Когато бариерите отпадат. Виждам по лицата на бхактите, че неразбирането си е отишло. Вътрешните трудности са отстранени. Ако имаме една по-проникновена визия и ако се отнасяме един към друг по по-ваишнавски, по-духовен начин – това е истински напредък. Ще ви издам една тайна. Много пъти сме виждали и чували бхактите да се събират и да обсъждат, да взимат някакви решения и т.н. И след като са достигнали до решенията, могат да продължават да спорят и да се оплакват до безкрай. Но много, много рядко, на практика никога, не съм виждал в краткия си период на предано служене бхактите да са се събрали, за да подобрят служенето си; да направят, така да се каже, „съревнование”, кой ще мантрува светите имена по-вглъбено, по-посветено и по-божествено. Затова ще ви цитирам ред от едно писмо: “Нека споделя една тайна. Аз също се опитвам, и то с известен успех, да мантрувам повече кръгове, и за пръв път чувствам истинско щастие, вътрешно удовлетворение и онзи по-висш вкус, който е невъзможно да бъде изразен с думи.” Какво можем да кажем?! Джай Радхе… Аз считам това за истински напредък. Ако някой се доближи до този по-висш вкус, нима имаме нужда от каквито и да било други доказателства? Нима се нуждаем от каквито и да било други постижения? Ако сте удовлетворени, мигар имате нужда от още нещо? Мисля, че не. Тогава ще сме напълно щастливи.

Въпрос: Ако някой иска да направи компромис, да запали цигара, само едничка за днес, или само една бира – в този смисъл по какъв начин влияе материалната чистота върху пътя? В същото време си мислим, че ще изпеем няколко песни, ще си кажем мантрите и всичко ще бъде отмито.

Тиртха Махарадж: Без съмнение святото име е много могъщо. Започнеш ли да следваш практиката, правилата и предписанията, можеш бързо да надскочиш предишната си позиция. Аз не харесвам компромиса, защото компромис означава, че трябва да се откажеш от нещо. Но ми харесва консенсусът, което значи, че и двамата се съгласяваме по определени въпроси. Така че вместо компромис трябва да търсим консенсус.

Ала всичко зависи от ситуацията. Например една възрастна, шестдесетгодишна дама, вегетарианка от четиридесет години, имаше проблеми с кръвното налягане. Докторът й казал: “Понякога можеш да си пийваш кафе.” А тя отвърнала: “Кафе? Та това е толкова греховно! Как ще се завърна във Ваикунтха, ако пия кафе?!” Обаче дали пиете кафе за собствено удоволствие, за да изпитате усещането; или го пиете вместо някакви хапчета, за да регулирате кръвното си – в този специален случай не считам, че е пречка. Но ако всички в сампрадаята желаят да си регулират кръвното налягане, пиейки какво ли не, това, разбира се, е безсмислица!

Основното правило е да се спазват всички предписания. В действителност има три нива: първото е дхарма, ученията като цяло; след това са правилата и предписанията, забраните; а третото ниво са препоръките. Трябва да съблюдаваме и трите. Най-общо казано, стремете се да схванете цялата тази структура от красива философия и практика. Това е бхакти-дхарма. Сетне, следвайте правилата и предписанията, те ще са ви от помощ. Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Винаги мисли за Мен. Ако не си способен да сториш това – следвай правилата, тогава ще можеш да се доближиш до Мен.”[1] Ала в повечето случаи правилата и предписанията ви казват какво да не правите. Недей да правиш това! Недей да правиш онова! Тогава какво да правя? То е дадено в препоръките. Прави това, прави онова. Тази е позитивната страна – дават се някакви добри съвети, които ако се следват, ще се види и резултат. Трябва да приемаме всичко в пълнота, не само частична версия: взимате само отделни части от цялостната картина, които ви се нравят, и ги практикувате, а за нещата, които не харесвате, казвате: “Това е външно.” Не, трябва да приемаме пълната картина.

Но любовта към Бога в крайна сметка не е въпрос на диета. Тя не е въпрос на мода – какви дрехи обличате. Не е въпрос на език – санскрит или пък някакъв друг. Въпросът е в трансформацията на сърцето. И цялото познание в тази божествена наука – всички правила, предписания и забрани, като и всички препоръки, са за ваше добро. Заменете лошия навик с добър.

А откъде можем да се научим на добрата практика? Именно затова отиваме при светците, именно затова общуваме с преданоотдадените. Понякога хората изучават езици самостоятелно. Ние имаме един писател, който научил английски самичък в затвора. И когато заговорил на някакви англичани, те го запитали: “На какъв език приказвате?” Той си мислел, че говори английски, но било нещо друго. По подобен начин и вие, ако седнете у дома с „Бхагавад Гита” в ръка да изучавате как се става преданоотдаден, Кришна ще ви попита: “Извинявай, що за език говориш?” Ако, обаче, имате преподавател, той ще ви каже вярното произношение. Затова се нуждаем от инструктори, затова се нуждаем от съратници, затова имаме нужда от духовен учител, който ще ни обясни как да проумеем, как да навлезем в дълбочина, как да проникнем в тези висши теми. Следвайки съветите на нашите духовни учители, ще съумеем да възприемем един по-уравновесен начин на живот, а освен това ще можем да постигнем и духовните си цели. Просто като следвате садхана, духовен режим, практика, ще бъдете много ефективни в живота си. Ала ако някой не успява да покрие определени стандарти, трябва да му помагаме. Времето е на наша страна.

Въпрос: Бих искал да ни разясните значението на онези чисто материални неща, които трябва да изпълняваме, следвайки духовния път. Имам предвид хигиена на тялото, миене на зъбите, поддържане на ред у дома – на тези най-простички материални неща и какво е тяхното значение? Защото някой може да си рече: “Окей, аз седя и мантрувам, свързвам се с Господ, поливам цветето на своята преданост, обаче изоставям всичко друго.” Това препятствие ли е по пътя?

Тиртха Махарадж: Ако имаш послушна съпруга – не. Аз мантрувам, пък другите работят – хубаво разпределение. Съгласен съм, че духовният ни напредък по някакъв начин се проявява в действията ни, отразява се в обстоятелствата наоколо ни. Ако вътре в нас цари порядък, отвън също ще е подредено. Но ние приемаме и следваме някакви материални стандарти единствено заради онези, които нямат друго мерило освен материалното. Защото повечето хора са с разбирането, че ако това е една прилична книга, то следователно и религията е читава. Много е лесно да се съчетае опитността с определено мнение.

Същевременно в традицията се казва, че с черни нокти не можеш да се върнеш във Ваикунтха. Дори шастра, ачариите и извисените учители се налага да образоват людете за съвсем основни неща. Но ако духовният учител дискутира въпроса как да се поддържа ред в храма, това не означава, че такова е нивото му. Или ако готвите заедно с духовния си учител, не бива да си мислите, че притежавате една и съща способност да разбърквате дала. Опитайте, неговият дал ще бъде различен. Защо? Заради способността му да разбърква? Или може би заради чистите нокти? Не, уверен съм, че е заради чистото сърце. Така че ако поддържате ноктите си в изрядна чистота, но сте неспособни да пречистите сърцето си, потропвате на дверите на Ваикунтха: “Аз дойдох! Вижте ми ноктите. Добре ли е така?” Те ще отвърнат: “Съжаляваме. Връщай се обратно! Още няколко обиколки там долу.”

При все това, по някакъв начин трябва да обявим поголовна война на илюзията, така че никаква илюзия да не може да се промъкне нито под ноктите ни, нито в сърцата ни, нито в съзнанието ни. Чистотата е близо до божествеността. Защото ако отвън цари безпорядък, ще бъде много трудно да поддържаме вътрешна хармония. Най-напред ще се появят валма смет по ъглите, сетне навсякъде; а после ще плъпнат и червеи. Така че доколкото ни е по силите трябва да се стремим да постигнем ниво саттва.

Тялото е система, която действа според енергийния внос. Ако вкарваме лоша, покварена, неподходяща енергия в системата си на каквото и да било ниво, това ще има своя ефект. Затова умиротвореното обкръжение може да спомогне нашето духовно развитие. В шастра има препоръки каква трябва да бъде обстановката: прекрасно, усамотено кътче с чуруликащи птички и с лебеди, плаващи по недалечното езеро. Повърхността трябва да е равна, да няма камънаци и трънаци, и никакви притесняващи елементи. Никакви хора. Никакъв шум. И никакви двадесет сантиметра сняг – това е строго забранено! Там бихте могли надълбоко да навлезете в своята медитация. А с какво разполагаме? София. Шум. Народ. Никакви лебеди – голям проблем! Никакво птиче чуруликане, единствено гракането на гаргите.

Така че понякога не можем да осигурим всички необходими съставки, но трябва да разполагаме с единствената най-важна съставка, а именно отдадеността. Чрез отдаденост дори и грешките се превръщат в украшения.

Дамодар: Моят въпрос е защо ние, живите същества, които сме тук, не идваме директно оттам, от духовния свят?

Тиртха Махарадж: Ами откъде? Ние идваме директно, но въпросът е коя е началната точка. Дестинацията е ясна – това е материалният свят. Но началата точка вероятно е малко мъглява за някои. Обаче ако разгледате версията на Чайтаня Махапрабху за произхода на душата и за изначалната й позиция, тогава картината е съвсем ясна. Защото Той казва: “дживера сварупа хая кришнера нитя-даса кришнера татастха-шакти бхедабхеда пракаша”[1].  Това означава, че изначалната позиция на духовната душа е, че тя е слуга на Кришна. И изначално тя е татастха-шакти, междинната енергия на Бога, едновременно подобна и различна с Него. Считам, че това доста ясно обрисува цялостната ситуация: вие идвате директно от духовния свят, обаче сте татастха-шакти. Татастха-шакти също е включена в пара-шакти, в божествената сфера, но не в самото божие присъствие, в личното Му обкръжение. Това е въпрос единствено на сечение, на гледна точка. Следващият път като идем на морето, съвсем лесно ще схванете това. Защото, когато вървите по прибоя, понякога ви залива водата, а понякога оставате на суха земя – това е татастха-шакти: понякога едното, понякога другото.

Но да си личен придружител на Кришна – това е различно. Оттам не можеш да дойдеш. Прахлад Махарадж казва: “Как бих могъл някога да изоставя служенето към него?!” Това е един много значим, много красив стих от “Шримад Бхагаватам”: “Как бих могъл някога да изоставя служенето към него?!” Ако сте отдадени на своя учител, ако сте отдадени на своя Бог– как може изобщо някога да изоставите служенето към него?! Онези, които имат личния досег, които са лични спътници, паришади на самия Бог – те никога не могат да Го напуснат. Не могат да пропаднат. Казано е: “Във Ваикунтха дори и листата не падат.” Те са вечнозелени, всичко е вечно свежо. Как биха могли дживите да паднат оттам, след като дори листата не падат? Това е невъзможно.

Ала когато се намирате в междинната позиция, понякога вълните на илюзията идват и ви отнасят, взимат ви да поплувате. Но ако вие решите: “Не. Аз искам да се върна. Не желая да слугувам на този океан от илюзия”, тогава Маядеви ще разбере: „този не е мой слуга” и океанът ще ви изхвърли навън. Това означава, че ще паднете от своята илюзорна позиция. Ала това пропадане е извисяване, то е скок.

Ямуна: Садху Махарадж също каза, че ние трябва да докажем на мая колко сме й безполезни, за да може тя да ни изхвърли.

Тиртха Махарадж: Нещо такова. Но за това не е нужно да полагате кой знае какви усилия. Повечето от бхактите са съвсем безполезни; не от духовна, а от материална гледна точка. Защо? Защото те не са оттук. Те са странници, чужденци в тези земи. Вие сте тук по погрешка, това не е вашата родина. Но веднага щом се завърнете в истинския си дом, се чувствате на място. Тогава незабавно откриваме и своята пригодност – как можем да бъдем полезни в служенето към Кришна. Можем да бъдем полезни ако Му се отдадем. Той ви очаква. В това е красотата на процеса бхакти. Не сме ние тези, които очакваме Бога, а Бог е този, който ни чака. Разбирате ли колко дълбоко е това? Онзи, който е по-висш от нас, проявява грижа, Той ни очаква, за да се присъединим към кампанията Му! Недейте да Го карате да чака твърде дълго. Защото незабавно щом постигнем своето вечно местоназначение, животът ни ще намери своята пълнота.

Яшода: Аз искам да попитам какво е екстаз…

Тиртха Махарадж: Екстаз е онова, което чувстваш в края на киртана.

Яшода: … и защо има страх от него?

Тиртха Махарадж: Защото е непосилен. Защо има страх? Защото нямате вкуса към него. Добием ли този вкус, няма да можем да живеем без него.

Въпрос на Крипадхам: Знаем историята за Брахма в кришна-лила, когато той откраднал другарчетата на Кришна, без да знае, че това е Кришна. Знаем също така, че Брахма е най-висшето същество във вселената. Освен това знаем, че той е един от основоположниците на нашата сампрадая. Как става така, че Калия, който е демон в кришна-лила, получава пряко милостта от лотосовите нозе на Кришна, а Брахма дори не схваща, че това е Кришна? Не разбирам защо Кришна е решил да танцува върху главите на Калия, а с Брахма забавлението Му е било съвсем друго. Нали Калия е демон, а Брахма е преданоотдаден!

Тиртха Махарадж: Да, но те са имали да изпълняват различни роли. А пък и Сарасвати не е присъствала в лилата. Сарасвати е шакти партньор на Брахма. Обаче нагапатните, съпругите на Калия, са присъствали в Калия-лила. И така, Калия бил твърдоглава змия. Но жените му били толкова предани на Кришна, че Го умолявали: “О, недей да погубваш съпруга ни! Ако той умре какво ще стане с нас!?” Обаче, знаете, Кришна бил в опасност, защото змията Го била обвила в пръстените си, затова Той решил да направи нещо. Ала съпругите плачели толкова затрогващо, че Той не могъл да устои. Жените предложили: “Знаем, че нашият Калия има много глави, и във всяка глава – лоши мисли към Теб. За него има само един начин да се отърве от тези лоши мисли – ако, танцувайки, Ти ги изриташ от главите му.”

Така че ако се намесят дами, лилата става по-нежна. Ако жените не били там, Кришна просто на бърза ръка би приключил с него. Но понеже те с такава преданост се молели на Кришна: “Моля не убивай този глупец Калия! Нужен ни е!” Кришна отвърнал: “Добре, но тогава какво да правя?” “Танцувай върху главите му!” По този начин, чрез благословиите на неколцина преданоотдадени – на преданоотдадените съпруги – Калия получил този толкова специален досег до нозете на Кришна.

И така, какво можем да сторим? За мъжете бхакти има два варианта: ако сте глупави, вземете си добра преданоотдадена съпруга; ако не сте толкова глупави, не е необходимо.

Крипадхам: Но в крайна сметка, доколкото аз знам, Брахма не е получил милостта от лотосовите нозе на Кришна?

Тиртха Махарадж: Защо? Защото носел корона на главата си. Най-напред трябва да си свалиш короната. Брахма дошъл като господаря на вселената. Вярно, леко притеснен: “Дали се справям добре или зле, какво става…?!” ала все пак короната била на главата му. Хората са същите, мислят си, че са венецът на природата. Затова сами си поставят корона. Обаче опитвали ли сте да се поклоните с корона на главата?! Не става. Махнете короната и тогава ще можете да сведете глава.

Но това е сложна лила. Брахма-лила и Калия-лила са многопластови; можете да прочетете за тях в „Търсейки с обич изгубения слуга” от Шрила Шридхара Махарадж. Ала най-общо казано, ако имаме приятели, които могат да рекат някоя добра дума за нас на Кришна, сме в сигурна позиция.

Въпрос на Бхакти Шакти: Искам да попитам какво би могло да помогне, какъв е вашият съвет ако понякога стане трудно човек да изпълнява своята садхана…?

Тиртха Махарадж: Прави я по-усърдно!

Бхакти Шакти: … или започне да пренебрегва задълженията си..?

Тиртха Махарадж: Недей да постъпваш така! Ти попита за съвет. Това е съветът.

Бхакти Шакти: Да, но аз имам предвид дали има някакъв инструмент, който би помогнал?

Тиртха Махарадж: Бъди по-сериозна. По-решителна. Не си играй с огъня. Защото ако си играеш с огъня, ще се опариш. Ако си мислиш: “Е, нека бъдем малко по-гъвкави по отношение на правилата. Не бива да сме фанатици на тема садхана, ние сме рага-марга бхакти, следваме пътя на спонтанността. Садхана е за начинаещите. Сега, след като измина вече половин година…” Не прави това.

Но разбира се, има някои трудни моменти, трудни периоди в нашия духовен живот. По-време на тях трябва да бъдем още по-бдителни. Резултатите идват от отглеждането. Дори и да не можем да посветим изцяло енергията си на определен вид служене, нека извършваме някакво друго служене. Поне нещо трябва да правим изключително сериозно. И с негова помощ малко по малко ще се върнем до предишния стандарт. Защото знаете кои са трите основни причини някой да прекрати напредъка си в духовния живот. Кои са те?

Крипадхам: Апарадха?

Тиртха Махарадж: Това е третата.

Крипадхам: Да занемари садханата си.

Тиртха Махарадж: Да. А коя е първата? Първата е, когато твоите сукрити, духовните ти заслуги, се изчерпат. Свършат ли се сукрити, ти спираш. Но спечелиш ли нови заслуги, продължаваш. Садхана ти дава повече сила; изоставиш ли садханата, губиш силата си. Заемеш ли се отново с нея, същата сила се връща при теб. Проблемната точка е апарадха. Това трябва да бъде избягвано. Общувай повече, моли се повече, мантрувай повече. Постарай се да създадеш около себе си такава атмосфера, в която да можеш дълбоко да се потопиш. И чакай…

Бхакти Шакти: Да чакам какво?

Тиртха Махарадж: Да дойде милостта.

(продължава от предния брой)

Въпрос на Рамвиджай: Относно смирението. Тази тема ми е много трудна за разбиране, и особено балансът между смирението и глупостта. Например, Исус казва: “Ако те ударят по едната буза, подложи и другата.” И честно казано, на мен това ми харесва. Може би е глупаво, но го считам за начин да оставиш кармата си да се оттече. Защото ако те удрят, това не е без причина. Всичко си има причина. И ако аз получа удар, отвърна ли на този удар, ще последва нов. Също така, понеже моята натура не е натурата на боец, може би бих предпочел да посрещна камъните на децата в примера със змията вместо действително да навлизам в конфликт. От друга страна знаем съвета на „Бхагавад Гита”, че не винаги е добре да се приема безропотно онова, което те сполита. Ако може малко повече озарения как да преценяваме правилно и как да действаме правилно, без да объркваме това да си много смирен с това същевременно да не генерираш карма, но и да не си глупак.

Тиртха Махарадж: Този идеал, който ти спомена от Библията, да подложиш и другата си буза – чел съм го много пъти и съм го чувал много пъти, но мога да кажа, че не съм го виждал на практика. Защо е така? Защото е погрешна идея? Не мисля. Обаче е твърде висше. Твърде висше! Твърде висше, за да повярваш, че действа.

Мога да спомена някои примери. Да речем, веднъж един бхакта пътувал в метрото. То било полу-празно, той бил седнал, когато един едър мъжага дошъл пред него и му казал: “Искам да седна точно тук.” Бхактата отвърнал: “Да, заповядай, седни на моето място.” И кавгаджията бил толкова удивен, че няма как да се скара с този човек, че останал смаян! Така че понякога ненасилието действително работи.

Но стандартът е твърде висок – да обърнеш и другата буза. В Унгария определяме границата на търпението и смирението с израза: “Можеш да цепиш дърва върху гърба му.” Търпеливият човек е такъв – можеш да цепиш дърва върху гърба му. Това също е висше! Имах приятел, който беше такъв. Много хора изпробваха това на негов гръб и той известно време търпеше. Обаче после каза: “Стига вече! Край.”

Разбира се, смирението е рискована игра. Защото ако си смирен, показваш слабостта си. Слабост в смисъла на „Аз не се бия.” Когато вълците се бият, те са много силни и свирепи животни. Ако единият усеща: „Победен съм,” той подлага шията си: “Можеш да ме захапеш за врата.” Но какво се случва тогава? По-силният, победителят, не го захапва. А какъв е материалният стандарт сред хората? Биеш се, губиш, даваш си врата, и те захапват! Хомо хомини лупус – човек за човека е вълк. Понякога човешките същества са по-лоши и от зверовете. Онова, което е съвсем естествен стандарт за животните, е твърде необичаен стандарт за хората. Ако сте смирени спрямо вълци и глупци, ще изгубите.

Ала за справяне с подобни ситуации има добър съвет: прави разлика между действието и извършителя. Защото може да не си съгласен с действието, но при все това трябва винаги да уважаваш човека. Дори и в трудни моменти, дори когато ни атакуват. Можеш да се защитаваш, но трябва да храниш добри чувства.

Така че смирението трябва да се прилага във вярната компания, където с него няма да бъде злоупотребено. Ако някой злоупотребява със смирението ви, стремете се да избягвате подобна ситуация. Споделям твоето мнение, аз също не бих се сражавал. Но ако някой е воински тип, няма проблем, нека се сражава.

Има и друга история, тя е много красива: в джунглите на Южна Америка няколко християнски мисионери създали мисия. И този войник, който преди залавял индианци, по-късно станал монах и отишъл на същото място в джунглата, в индианската мисия. По някакви политически причини било взето решение мисията да се затвори. Висшият свещеник и политиците им казали: “Прекратете!” Но разбира се, те не искали да спрат, защото онова, което правели, било прекрасно! Затова срещу тях била изпратена войска, а монасите и людете от мисията се подготвяли да я посрещнат – всеки според природата си. Възрастният отец правел пуджа. Той бил брамински тип, затова правел пуджа – отслужвал литургия, молел се и пеел. А този, новият член на мисията, който преди бил боец, какво правел? Той организирал отбраната! Учел малките деца как да се бият и как да си служат с оръжие. Така че той прилагал своите способности за същата цел. Бихме могли да наречем това насилие, но аз го наричам служене. Това е смирение – да защитиш мисията.

И така, в съответствие с навиците си, с нрава си, със своята гуна, можем да вземем участие в духовните си практики. Нашето смирение е в опитите ни да удовлетворим Шри Гуру, Шри Кришна, ваишнавите – Хари, гуру, ваишнава – и трите. Смирението е входната такса за божествената сфера. Не пропускайте да платите цената.

Смирението е велик ключ към успеха. Смирение, обаче, не означава глупост. Разказвал ли съм ви историята за змията? Имало една змия, която живеела малко встрани от селото. Била глава на семейство, грижела се много добре за съпругата и децата си. Обитавали една изоставена самотна къща. Змията била толкова страшна, че хората винаги заобикаляли мястото, понеже се страхували да не бъдат ухапани. От време на време змията се показвала навън и съскала; всички много се боели от нея. Веднъж отново била излязла на обиколка. Не щеш ли, забелязала някой да приближава без никакъв страх. Тя се вторачила: що за чудо?! В нощната тъма забелязала сияйни одежди в шафранен цвят. Безстрашно приближавал един санняси. Кобрата се окопитила, разперила качулката си и се опитала да спре саннясина, намеквайки: “Това е моя територия! Не пристъпвай!” Тогава свамиджи казал: “Мой скъпи синко, колко се радвам, че те срещнах! Ти си такова прекрасно божие създание!” Змията рекла: “Нима не се боиш от мен?” “Ни най-малко, скъпи мой! Ти си душа, аз съм душа, ние сме едно, имаме един и същи отец, така се радвам да те срещна!” Змията била смаяна: “Как така?! Той не се страхува от мен, отнася се с мен така внимателно, така добре!” Тя незабавно разбрала, че се е натъкнала на велик светец, и веднага му се отдала: “Искам да те приема за свой гуру. Моля те, наставлявай ме! Какво трябва да правя?” Гуру започнал да й дава напътствия: “Прави това, прави онова… Знаеш ли, съществува такова нещо като ахимса, обаче ти си грихастха, така че трябва да се грижиш за семейството си… Ще ти дам тази мантра, повтаряй я и извършвай духовните си практики. Аз ще се върна след година и тогава ще поговорим.” Свамиджи останал да преспи за през нощта и на следната заран продължил пътя си.

Кобрата се вглъбила в дълбока медитация: “Гурудев ми дари благословиите си! Аз повтарям тази мантра и чувствам такава силна любов към всички живи същества.” Тя дотолкова потънала в тези чувства и мантри, че започнала да пренебрегва своята дхарма. Преди била силна, дълга, могъща, но сега си помислила: “О, моят Гурудев е толкова слаб, толкова малко яде, толкова е аскетичен” и започнала да следва неговия пример. Минавали седмици и месеци, а тя все по-малко се хранела, губейки силата и могъществото си. Преди от време на време донасяла някаква храна за семейството си; сега съпругата се сърдела: “Пак ли тези мантри!? Не носиш вече птици?! Децата умират от глад! Защо пренебрегваш задълженията си?!” Змията отвърнала: “Разбираш ли, моят гуру така ми каза и аз искам да стана добър преданоотдаден.” Тя престанала не само да храни семейството си, но и да съска на хората. Затова хлапетата от селото събирали все повече смелост, отначало започнали да хвърлят камъчета по нея, а по късно я замеряли и с тухли. Понеже тя не им съскала, стремяла се да следва ахимса, хранела се само с трева. Снагата й била съвсем измършавяла и цялата в рани.

Най-сетне годината изтекла. Гуруджи се завърнал. Той потърсил своя красив, силен, строен ученик…. Ала видял само някаква хилава аскетична змия, която се криела в храстите. Той запитал: „Какво се е случило с теб? Нима това си ти!?” “Да, да, гуруджи, толкова се радвам, че дойде,” но гласът й едва се чувал, толкова била немощна. После започнала да разказва какво се било случило с нея: “Виждаш ли, аз винаги си повтарях мантрите, промених си хранителните навици… Обаче имам един малък проблем: момчетата започнаха да ме замерят с камъни.” А гуру останал много недоволен. “Добре, аз ти казах да следваш ахимса, но не съм ти казвал да спреш да съскаш!”

Каква е поуката от тази история? Смирение не означава глупост. Смирението трябва да се практикува спрямо светците. Обаче можете да се борите за правата си. Не се налага да хапете хората, но можете да съскате. Бог Исус е казал: „Бъди мил като гълъб и умен като змия.” Можете да имате и двете качества.

(следва продължение)