Sharanagati

Кришна казва: „Аз съм силата на силния, освободен от страсти и желания.  Аз съм сексуалният живот, който не противоречи на религиозните принципи, о господарю на Бхаратите, Арджуна.”[1]

Силата много високо се цени в света. Обикновено високо се ценят знанието, силата, властта и времето. Хората отсъждат нещата според различни ценностни системи. Брамините преценяват превъзходството въз основа на знанието. Който е по-учен е и по-уважаван. Изключително полезен принцип. Кшатриите съдят по силата. Ваишйите – по парите. А шудрите – по възрастта. И всеки събира богатствата си в съответствие с тези различи нива. Ако сте на нивото на шудра не правите нищо друго, освен да остарявате; просто трупате години. Ако някой има умствената нагласа на ваишйя, той трупа пари, богатства, притежания. Това е много разпространено в наши дни: имам толкова много, аз съм богат, аз съм велик. Разбира се, друго е да ти е пълен джобът; съвсем различно се чувстваш, ако джобът е празен. Шрила Прабхупад казва, че е признак на интелигентност винаги да имаш по нещо в джоба си. А парите, богатствата са нещо много сладко и привлекателно! Можете много силно да се привържете към тях. Ала спомняте ли си, когато умря Мао Дзе Дун, започнаха да съдят „бандата на четиримата”. И едната от тези четирима беше съпругата на Мао Дзе Дун. Зад велик мъж стои велика жена. Тя била много силна и когато я запитали: “Кое е най-привлекателното нещо на земята? Сексът ли?” тя отвърнала: “Това е нищо!” и казала: “Властта! Това е истински привлекателното!” Така че кшатриите търсят власт. Те искат да имат влияние. Да властват над хората – това ги запленява повече дори от сексуалния живот или от парите… Власт! Но това е глупост. Ние трябва да станем минимум брамини, защото брамините събират богатство от знание, от реализации.

Добре, но тогава къде да поставим ваишнавата? Ваишнавата не е шудра, нито брамин, нито кшатрия, нито такъв или онакъв? Какво е богатството на един ваишнава? Какво събира той?

Бхаки Шакти: Према-бхакти.

Тиртха Махарадж: О, това би било хубаво! Ала на практическо ниво той събира служене. А неговото богатство е предаността му. По този начин можете да надхвърлите тези човешки категории.

„Аз съм силата на силния.” Обаче ако сте силни, трябва да сте лишени от страсти и желания. Това е истинската сила – когато не изпитвате нито желание, нито страст. Ако сте наистина отдадени, нищо не може да ви нарани. Такава е силата на преданоотдадения: той е напълно отдаден и се намира изцяло под закрилата на Бога. Това е истинската сила.

Но след това Кришна продължава с думите: “Аз съм сексуалният живот, който не противоречи на религиозните принципи.” Обикновено хората смятат сексуалния живот за един вид табу и понякога е много трудно да се говори за това. Ала то е просто част от живота, която трябва да бъде регулирана в съответствие с божествените принципи, за да се постигне целта. Сексуалният живот е много важен, когато искате да влезете вътре в материалния капан. Защото ако майка ви и баща ви не са имали сексуален живот, вие е нямало да се появите. Така че за влизане на материално ниво той е необходим. Обаче, когато искате да се измъкнете от този капан, не е чак толкова необходим. Така че трябва да изберем посоката: навътре или навън?

Кришна казва: „О сине на Притха, знай, че аз съм първоначалното семе на всичко съществуващо, разумът на интелигентния и силата на всички могъщи мъже.”[1]

Изначалното семе на всичко съществуващо – това е един вид концепция за бащата, за Върховния Отец. Цялото огромно дърво е скрито в малкото семенце. От една малка семка израства необятно дърво. Силата, която се крие в това, е божествена сила. Кришна се проявява в цялото битие.

И Той е „интелигентността на интелигентния”. Как разпознавате интелигентността? Ако вие също сте интелигентни. Ако сте глупави, не разбирате кой е интелигентен и кой не е. Но ако сте интелигентни, веднага ще схванете: “Този човек е мой тип.” Защото имате един и същи вкус, едно и също разбиране, едно и също настроение.

А как да разпознаете Кришна? Как да разпознаете върховната интелигентност? Ако и вие притежавате върховна интелигентност. Човек е способен да осъзнае Бога, защото носи нещо божествено в себе си. Ала хората са много специален вид. Те са смесица: една част от тях е божествена, но голяма част е животинска. Разликата е единствено в пропорциите. По-животинска, по-малко духовна; или по-духовна, по-малко животинска. Такива са човешките същества: полу-животни, полу-ангели. Обаче ангелите никога не спят.

Така че най-напред трябва да пречистим съществуването си. Трябва да следим собственото си съотношение между животинско и духовно. И трябва да прилагаме интелигентността си във връзка с върховната интелигентност. Защото на друго място Кришна казва: “дадами буддхи йогам там – Аз ще им дам интелигентността, чрез която ще могат да Ме постигнат.”[2] Така че дори съдържанието на мозъка ви идва от Него. Недейте да пропилявате, недейте да злоупотребявате със способностите си. Защото нашата интелигентност също е Кришна: “Аз съм интелигентността на интелигентния.” Най-напред трябва да станем интелигентни хора, а сетне да разберем, че тази интелигентност също е божествена. Затова е казано, че в определени случаи можем да се вслушаме и да последваме съвета на интелигентността като че следваме съвет на гуру. В много случаи не можем да се консултираме с духовен учител. Но в такъв момент можете да се посъветвате със своята чиста интелигентност, с чистото си разбиране.

Стремим се да долавяме същината отвъд очевидните, външни неща, да виждаме Бог Кришна във всичко. Каквото и да ни се случва, да бъдем щастливи. Има много различни процеси, които се самоизтъкват: „лесен и сигурен начин да бъдете щастливи”. Ала те се основават на илюзия. Нека разкъсаме воала на илюзията, за да видим божествената същина, скрита отзад.

Илюзията понякога донася щастие, друг път проблеми. Понякога, когато сме от щастливата страна, чувстваме: “О, колко е хубаво!” А когато срещаме трудности си мислим: “О, колко е зле!” Ала духовност, йога означава: бъдете свързани и гледайте по еднакъв начин на всичко, което ви сполита.

Ако виждате божествената подредба скрита зад всичко, значи съумявате да прозрете същината. Нашият взор трябва да бъде толкова остър, че Кришна да не може да се скрие. А подобна визия можем да получим чрез един специален мехлем. Когато имате някаква болест а очите, вие ги мажете с лечебен елей. Преманджана чхурита бхакти вилочанена/ сантах садаива хридайешу вилокаянти/ ям шямасундарам ачинтя гуна сварупам/ говиндам ади пурушам там ахам бхаджами[1]– ако очите ви са помазани с елея на према, тогава винаги ще сте способни да виждате Шямасундара Кришна в сърцата си. Каквото и да се случва навън.

“Знай, че всички състояния на съществуване – независимо дали в гуната на добро, на страст или на невежество – се проявяват чрез Моята енергия.  С една дума, Аз съм всичко, но в същото време съм независим. Аз не съм подвластен на гуните на материалната природа, напротив, те са вътре в Мен.”[2]

Кришна е всичко, но не всичко е Кришна. Всяко едно събитие, всяко едно нещо, всяка една възможност, които ни сполитат – нека да виждаме в тях божествената подредба, но не бива да се отъждествяваме . Нищо не може да съществува отделно от Кришна. Той дава дефиницията за илюзия в „Шримад Бхагаватам”, казвайки: “Ако нещо привидно изглежда, че съществува независимо от Мен, знай, че това е илюзия.” Илюзията ни създава проблеми, а Кришна ни дава подслон. Кришна е наречен Бхакта Ватсала. Това означава Закрилникът на преданите, Спасителят на отдадените. Когато нашият живот е щастлив и уравновесен, ние с лекота забравяме за Него. Но в трудностите е толкова лесно да Го помним! Толкова е лесно да Го помним! При все това, помненето би могло да поеме в две посоки. В едното настроение Го обвиняваме, а в другото Му се молим. Трябва да следваме примера на Кунти Деви. Защото след като Пандавите оцелели през всичките трудности на изгнанието в джунглата в продължение на толкова много години – смъртна опасност, убийства, криене, какво ли не – толкова много неволи, когато животът й се стабилизирал, тя започнала да се моли: “О мой Господи, моля те, изпрати ми още беди! Тогава бях способна да ти се моля толкова искрено. Усещах Те толкова близък. Сега се чувствам в безопасност, всичко е уредено, а аз съм толкова далеч от Теб! Моля те, дай ми още трудности!” Каква красива молитва! Ние винаги се молим: “О мой Господи, моля те, отнеми проблемите ми! Неспособен съм да се съсредоточа върху Теб от толкова много проблеми.” А Кунти Деви казала: “Дай ми повече грижи, защото когато съм по-притеснена, мога да мисля за Теб по-проникновено.” Нима не е така? Такъв е нравът човешки. Когато имате нещо, вие не го цените. Но започне ли да ви липсва – незабавно го оценявате. А това е и определението за ваишнава: трябва да имате такъв характер, че когато присъствате в дадено обкръжение, никой да не ви забеляза, ала когато отсъствате, всички да говорят за вас, защото липсвате на всекиго. Такава е духовната школовка. Материалната школовка е: когато се появя в обществото, всички трябва да насочат вниманието си към мен! Променете този начин на мислене!

“Всичко идва от Мен, но недей да идентифицираш всичко с Мен.” Кришна присъства, обаче като приятел. Разбира се, не е грешка ако не се молите за повече трудности в живота си. Достатъчно си имаме! Имаме много да отработим. Ала с божествените благословии ще можете да се справите. Дори от бедствие може да се излезе с победа. Защото в крайна сметка всичко е проявление на божествената воля, на космичния танц…

Независимо дали нашите учители ни разрешават или ни забраняват нещо, понякога се налага да прекрачим инструкцията. Да ви дам ли пример? Това е една тежка история. Веднъж един учител казал на един от своите ученици: “Иди при еди-кой си друг ученик и му отнеми джапата от посвещението. Понеже той не спазва стандартите, не си изпълнява служенето, единствено критикува и не сътрудничи, аз го отхвърлям, отдръпвам милостта си от него.”

Скъпи мои, просто си представете да получите подобна задача от своя Гурудев – иди при своя духовен брат, отнеми му джапа-малата и му кажи, че е отхвърлен. Слава на преданото служене! И така, нашият приятел отишъл при този брат, а на сърцето му било тежко. “Каква тъжна вест трябва да предам на този човек, на своя брат!” И така, той се обърнал състрадателно към човека, за да разбере какво се случва. Може постъпките му и отзивите за него да не са кой знае колко положителни, ала какво се крие зад тях? И докато разговаряли, той осъзнал “Чакай малко, та той не е виновен! Той не иска да се откаже от връзката си с Гурудев. Не е чак толкова лош. Определено има някакви проблеми, обаче не е престъпник.” Така че какво било решението му – той решил да не изпълни желанието и пряката инструкция на своя духовен учител: “ Вземи обратно джапата на този човек и му кажи, че е изпъден.” Той не го направил.

Обаче, знаете ли, в една добра система се налага да докладваш за дейностите си. Така че не минало незабелязано, че джапата не била върната и че посланието не било предадено на човека. Нашият приятел трябвало да рапортува какво е свършил. И съвсем смирено следващия път той започнал да дава обяснение на духовния си учител. Учителят го попитал: „Изпълни ли пряката ми поръка?”

Забелязал съм при бхактите една много специална тенденция за измъкване – получат ли директен въпрос, започват да увъртат. “Сготви ли прасадам за Кришна?” “Ами то, Гурудев, днес беше много тежък ден, бях много зает…” Това е измъкване. Пряк въпрос, пряк отговор. “Не, още не съм готов с прасадама.” Защото обикновено учителят не се интересува от вашите извинения, той ги познава до едно, знае много повече и много по-добри извинения, отколкото бихте могли да дадете. Така че не започвайте с оправданията – директен въпрос, директен отговор, моля! “Свърши ли си кръговете?” “Гурудев, знаеш ли, днес…” Не!

Но в класически времена това се случвало: пряк въпрос, пряк отговор. И така, учителят попитал: “Къде е джапата? Изпълни ли поръчението?” И той отвърнал: „Не, Гурудев!” А след това започнал да обяснява защо не, защо така оскърбително е пренебрегнал пряката инструкция на духовния учител. И какво казал духовният учител? „Браво на тебе!”

Считам, че това е много поучителна история. Понякога дори в духовните кръгове има много трудни видове служене. Ако сте фанатици ще идете, ще изтръгнете джапата, ще смачкате човека, ще изпълните задачата си и ще получите потупване по рамото от своя учител. “Да! Той е пръв престъпник! Той е мързеливец, потънал в мая. Ти беше прав, Гурудев – той съвсем е затънал в мая! Знаех си го, че е такъв.” Стараейки се да получите по-добра позиция – като подлизурковците, ритащи онези, които са под тях. Ала не, този човек казал: “Гурудев, не можах да направя това, защото го наблюдавах, разговарях с него и той е един много добър преданоотдаден. Вярно, че е загазил в проблеми, но не постъпвай така. Моля те, не постъпвай така.” Понякога се случва вместо назидателният показалец на своя духовен учител да се превърнете в благославящата му длан.

При все това основният принцип е да казвате „да” на гуру, стремейки се да изпълните служенето, което ви е дадено, колкото и да е трудно, защото без жертва не може да се живее и не се постига успех нито в този живот, нито в следващия.

Не забравяйте примера на Шрила Рупа Госвами. Той бил на абсолютно реализирано ниво. Имал си малка колибка, където четял, пишел и мантрувал. Не се занимавал с други неща  – понякога се срещал с преданоотдадените. Веднъж при него дошъл един велик оратор, който искал да го предизвика на философски дебат. Това е обичаен похват в таттва, философската школа: хората се събират и спорят по определени теми. Предизвикват се едни други и трябва да отговарят на поставените въпроси. В крайна сметка онзи, чиито аргументи се изчерпат, трябва да се предаде пред другия и да го приеме за духовен учител. И така, този велик оратор влязъл във Вриндавана и потропал на вратата на Рупа Госвами: “Дошъл съм да те предизвикам!”. А Рупа Госвами отвърнал: “Добре, пиши ме за победен.” Той не бил толкова глупав, че да влиза в спорове. Ако се намирате на реализираната платформа, нима ще участвате в препирни?  Понякога да. Ала само повърхностно, не и в сърцето си. “Какво щастие, че ме споходи милостта ти. Победен съм, вземи скалпа ми.” И онзи, който го предизвиквал, останал много доволен. “Това е шастра гуру на тази сампрадая, най-старшият им представител, пък не иска да влезе в стълкновение с мен. Какви слабаци!”

Обаче един неофит също бил там и слушал. Това бил Джива Госвами. Той бил племенник на Рупа Госвами. Знаете разликата в поколенията. Рупа Госвами бил старец, който възпявал Харе Кришна и това му било достатъчно. Но Джива Госвами бил енергичен млад лъв. „Какво?! Някой ще критикува шастра гуру на сампрадаята?! Който между другото ми се пада чичо?!” Той веднага казал: “Вместо него аз ще вляза в дебат с теб.” Младежите са горещи глави, хвърлят се в предизвикателствата. И Джива Госвами наистина победил този човек, разгромил го. Защо? Защото на практика Джива Госвами бил най-великият, най-продуктивен автор, написал над 400 000 стиха върху ваишнавската философия. 400 000! “Гита” е 700. “Веданта Сутра” е 555. “Бхагаватам” е 18 000. “Махабхарта” е 100 000, а той е написал 400 000 философски стиха. “Махабхарата” е седем пъти по-голяма от „Илиада” и „Одисея” взети заедно. От това можете да разберете мащаба на творчеството на Джива Госвами. Естествено, че не би понесъл някой да предизвиква неговия учител и висшестоящ. Нрави ли ви се тази история? Обикновено ни се нрави. Обаче Джива Госвами бил атакуван от критики: “Мислиш се за по-умен от учителя си? Това е оскърбление. След като той е казал: „Няма да споря, запиши името ми в своя списък,” трябваше да оставиш нещата така. Трябва да приемеш това, което казва Рупа Госвами.” Ала за младия лъв е трудно да  приеме.

Но, за да защитим своите учители като Джива Госвами и Рупа Госвами, трябва да сме достатъчно умни и да знаем как да прилагаме правилата и предписанията в практическите ситуации. Затова трябва да учим с голямо внимание. И не става дума само за лексикално познание, за насъбиране на факти и информация; става дума за стремеж да се долови настроението, тъй като след един определен момент нататък не е въпрос на информация, а е въпрос на настроение. Как се събираме, за да служим. Какъв е онзи специален вкус, който ни събира заедно в преданото служене.

Крипадхам: Какво станало накрая в историята с Джива и Рупа Госвами?

Тиртха Махарадж: Това е краят. Другият, разбира се, се отдал. Признал се за победен.

Ямуна: На Джива или на Рупа Говами се е отдал?

Тиртха Махарадж: Представи си себе си в тази ситуация.

Ямуна: В ролята на победения?

Тиртха Махарадж: Можеш да си се представиш и като Рупа Госвами, но той си мълчал. Ако си представим себе си в ролята на предизвикателния, опитайте се да влезете във Вриндавана, независимо от лошия си манталитет – че идвате с предизвикателно настроение – вие сте там. Получавате си урока. Отначало си мислите, че можете да победите Рупа Госвами, а после сте смачкани от новака Джива Госвами. Така че фалшивият ви егоизъм е разбит на парченца. Тогава достигате до по-висше разбиране, незабавно вътрешно присъщата ви преданост се проявява в сърцето ви и вие казвате: ”О, Джива Госвами Прабхупада! Аз бях такъв оскърбител, моля те, поправи недостатъците ми, коро хе уттама, направи ме съвършен преданоотдаден. Искам да се отдам в лотосовите ти нозе.” Може би с тази роля можем да идентифицираме себе си. Обаче опитайте да се идентифицирате с Джива Госвами. Изключително умен, изключително духовит, ала същевременно истински преданоотдаден от най-висша класа. Той защитавал достойнството на школата, достойнството на своя чичо, давайки лекция на един оскърбител по такъв чист начин, че той да достигне до едно по-висше разбиране. “И той иска да се отдаде на мен?! Не, не, не – невъзможно, не мога да приема това. Иди при него, при моя чичо!”

Така че ако научим това настроение, настроението на Вриндавана, е невъзможно да допускаме грешки, защото тогава няма да се мислиш за спасителя на света. Няма да си мислиш: “О, аз съм Джива Госвами, защитникът на школата, затова всички трябва да ме следват и да ми се отдават.“ Не по този начин.

Вриндавана е много специално място. Физически можете да влезете в бхаджан кутир и в самадхи мандир на Рупа Госвами – те са там, достъпни са. Намират се в задния двор на храма Радха-Дамодар. Но това е само едно физическо посещение ако не сте на това ниво. Като турист можете да разгледате атрактивните места, туристическите атракции във Вриндавана, обаче това не е истинското нещо. Защото ние трябва да отиваме при Рупа Госвами със сълзи на очи.

Имах един приятел – той посети бхаджана кутир. Тези малки къщички стоят една срещу друга в задния двор. И така, когато моят приятел поискал да поднесе дандавати на Рупа Госвами, главния учител на школата ни, той си рекъл: “Не искам да отида на мястото, където е погребан. Искам да отида на мястото, където той все още медитира.” Затова решил да поднесе своите дандават пранами и молитви пред бхаджана кутир. И докато поднасял дандаватите, той казал: “Моля те, Рупа Госвами, ти си токова велик учител за цялата линия. Дари ми благословиите си, за да мога и аз да разбера поне нещичко от красивото послание на бхакти.“ И най-вероятно молитвата му е била искрена, защото още докато лежал на пода от бхаджана кутир излязъл пуджари и му сложил един гирлянд.

Ако това ви се беше случило на вас, какво щяхте да си помислите? Искрените молитви са чути. И на светите места духовните желания се изпълняват. В случай, че влезете във Вриндавана, дори да идвате с предизвикателно настроение – вземете си урока, практикувайте искрено смирение, и тогава няколко капки милост ще паднат върху вас.

На нас не ни стига да назоваваме своя Бог или своята Богиня с едно име. Нужни са ни хиляда усти, за да възпеем хилядата имена на Шримати Радхарани. Нашият идеал е да разширим виждането си.

За мантруването на мантрите си има причина, има метод, има и цел. Ако знаехте целта, резултата от възпяването на тези 1000 имена на Шри Радхика, щяхте да сте мотивирани да пеете тази молитва. Затова сега ще ви разкрия пхала, плода, тъй като по такъв начин можем да възпяваме мантрите безкористно, единствено за възхвала, независимо от добрите резултати, които ще ни споходят. Пхала шрути: пхала е плодът, шрути – от слушането. Пхала шрути – резултатът от слушането: ако сте изслушали тези 1000 имена, ще получите следните плодове. В действителност тези имена са изречени в един разговор между Парвати и Шива. Парвати попитала: „Можеш ли да ми кажеш за тези имена? Можеш ли да ми кажеш нещо за Шримати Радхарани?” Шива, който е изпълнен с мистични сили, отвърнал: “Да, мога да ти кажа нещичко.” И тогава започнал: шри радха радхика кришна, и т.н.. А накрая казал: “О Деви, и така, аз ти разкрих хилядата имена на Шри Радха. Шри Мадхава е много удовлетворен от онзи, който рецитира или ентусиазира други да рецитират тези имена.“ Значи Мадхава е много доволен от вас. А кой е Мадхава? Той е Господарят на Богинята на Щастието. Така че, ако някой иска да постигне благословиите на тази Богиня, това е невъзможно без служене към Господаря Й. “О, скъпа моя, онзи, който е постигнал благосклонността на Шри Джанардана, няма нужда да се къпе в свещените води на Ямуна или да посещава свети места като Курушетра.” Кой е Джанардана? Джанардана е аспектът на Кришна като поддръжник. Поддръжник на живите същества. “Какво ли не може да постигне човек по милостта на тази молитва? Нима има нещо непостижимо чрез нея? Браминът може да постигне съвършенство в духовната и мощ, кшатрият да стане цар на света, ваишията да стане богат, а шудрата да се избави от пропадналия си начин на живот. Освен това, всички видове греховни дейности, такива като убийство на брамин, пиене на вино и кражба на чужда собственост на мига се разрушават по милостта на тази молитва.” Това са греховете, споменати тук. Убийството на брамин е най-незначителният грях. Представете си! Защото убивайки брамина, вие всъщност не можете да погубите душата, тъй като навреждате само на физическото тяло; но много по-греховно е да се пие вино, особено прочутото българско вино, понеже по такъв начин губите кастата си. А коя е най-порочната дейност? Да се краде чужда собственост, особено да се отнемат притежанията на ваишнава, брамин или гуру. Това не означава да си имам лозе, да си произвеждам вино, да избивам брамини, да крада чуждите неща, а сетне с голям ентусиазъм да пея тези имена, за да поправя грешките си.

И тук са споменати четири типа хора: браминът може да постигне съвършенство, кшатрията може да стане господар на целия свят, ваишията може да забогатее, а шудрата да се освободи. Вие къде се съотнасяте? Какво е онова, което искате? Радхарани ще ви го даде. Съвършенство? Ваше е. Пари? Вземете. Те внасят единствено смут в Голока Вриндавана. Искате да властвате над целия свят? Така да бъде. Щом искате само стъкълца – взимайте, взимайте…

Преданоотдаденият не е споменат тук. А какво ще постигне преданоотдаденият чрез възпяването на тези имена? То не подлежи на описание. “О Богиньо, няма съмнение, че по милостта на тази молитва човек незабавно се освобождава, защото в този свят няма нищо, което да се сравни с тези хиляда имена на Шри Радха. Не съществува нищичко по-благотворно и по-свещено от хилядата имена на Шри Радха нито на райските, нито на адските планети, нито в планините, нито под водите. О прекрасна, всички желания на човек, който възпява или слуша тези хиляда имена на Шри Радха с чист и контролиран ум на Екадаши, се сбъдват. “ И така, виждаме, че тази молитва изпълнява желанията. По какъв начин? Чрез постигане на милостта на Шримати Радхарани.

Затова е много добре да имате двама доброжелатели. Ако имате само един доброжелател и допуснете грешка, загазили сте. Но ако имате двама, дори да сгрешите пред единия, другият може да внесе хармония в ситуацията. Или пък ако сбъркам пред втория, първият може да се притече на помощ.

Въпрос на Манджари: Радхарани бездруго е толкова милостива, че изпълнява всичките ни желания; проблемът не е, че Тя не изпълнява желанията ни, а че ние искаме глупости. Когато възпяваме имената Й, това помага ли ни да започнем да копнеем за по-висши неща или Тя ще изпълни глупавите ни желания?

Тиртха Махарадж: Ако човек си припомня имената Й, понякога почти може да загуби свяст от значенията на някои от тях. Едно от имената Й е Сарасвати, нали? Наскоро обсъждахме, че когато допуснеш грешка, понеже произношението ти не е перфектно – това е грешка. Ала тогава Тя идва, за да поправи грешката. Същото е и с желанията. Ако имате някакви обикновени, нищожни желанийца, настроението, в което се молите, няма да стигне до местоназначението, защото има много добра сензорна система. Толкова много са онези, които четат вашите молитви, преработват ги и сетне ги предават нататък. Така те достигат местоназначението си напълно съвършени. Представете си Радхарани да е заета с това да изпълнява глупавите ви желания – невъзможно е! Тя е заета с други неща.

Понякога си мислим, че ако направим още някоя формална стъпка “ще достигна до по-високо ниво. Например, ако си сменя дрехите, ще стана преданоотдаден; или ако си сложа някакъв специален знак на челото, това незабавно ще доведе и до промяна в сърцето. Или пък: допринасям за славата на някого с това, че му позволявам да бъде мой духовен учител. Аз съм стабилен човек – за него е престижно да ме приеме за ученик. Дойде ли някой друг, и на него давам възможността да ме учи, взимам още едно посвещение и от него.” Има хора, които си колекционират посвещения. Това е особено разпространено в Индия, защото хората там са много религиозни и не толкова фанатични, така да се каже. Така че ако някой учител дойде в селото, всички се присъединяват към него: „О Гуруджи! Колко хубаво! “ Той раздава броеници, имена, и вече всички са последователи на тази вяра. На следващата седмица идва друг садху от друга школа и те казват: “О, Махарадж, толкова си велик! Искаме да те следваме!” Веднъж един мой приятел ми каза, че е посетил подобно село и в една от къщите различните мали висели една до друга на стената. Защото за тях Бог е един. Няма значение дали го наричате Шива, Кришна или Махадева стига да сте садху. Всички садху са приети. И от една гледна точка това е много хубаво, защото ние трябва да уважаваме всички свети люде, трябва да почитаме всички аспекти на Бога. В това няма съмнение. Но който е приятел на всички не е слуга никому. А нашият най-важен идеал е да станем слуги, нали? След служенето идва приятелството. След посветеността идва свободата. Не бива да объркваме последователността.

Така че посветеност означава много дълбока връзка между учител и ученик. Това не е просто някакво сходство или някакво теоретично разбиране, а връзка, която вероятно в идеалния случай е по-силна от всичко. По-силна от всяка друга връзка в човешките взаимоотношения. Затова трябва да проверим към какво се присъединяваме, в какъв списък се записваме. Препоръчано е ученикът да проверява учителя и учителят да проверява ученика.

И така, ако Бог се е появил в нашето съзнание, трябва да разберем, че светците също ще дойдат. Знаем, че Бог никога не е сам, Той идва с компания. Това означава, че ако наистина искате да поканите Бог в сърцето си, с Него ще дойдат и някои садху. И това прави всичко съвсем практично. Защото посредством слугите на Бога можем да изразим нещичко от своята посветеност. Затова когато хората казват, че без гуру е невъзможно, това е което имат предвид. Без водач и без подслон е много трудно да изразим своята готовност да служим на Кришна.

Но това не е агитационна кампания, ние не вербуваме людете да се присъединяват към определена мисия или група, а се стремим да представим истината. Много е лесно насила да се убедят хората да направят нещо. Най-напред набързо им промийте мозъка, а сетне им дайте нов ангажимент. Това е нивото на начинаещите.

Не си мислете, че начинаещ означава само някой, който е получил посвещение едва преди две седмици. Фанатизмът и подходът на начинаещ не зависят от възрастта ви, не зависят от вашата религия, нито от посвещението ви – зависят от съзнанието ви и от вашата обусловеност.  Ако сте глупави – глупави сте, независимо от всякакви други условия. Затова, моля ви, не оставайте на това ниво.

И така, в началото си мислим: ако си променя облеклото ще направя голяма стъпка. Продължавате да правите това с години. После идва следващата стъпка –  “Защо пък трябва да си сменям дрехите, защо да си слагам дхоти, какво е това сари – та аз съм българка! Откъде накъде? Това е различна култура, не е моята култура!” Това е друга степен, друга фаза в живота ви, във вашата ангажираност в предано служене, в опитите ви да превъзмогнете проблемите си на начинаещи. Ако преодолеете първата глупост – че „ако си сложа нова дреха ще променя и съзнанието си”, това е една много сериозна болест – тогава идва следващата фаза, когато не искате да си сменяте дрехите, когато не искате да извършвате никаква практика; ако преодолеете и това, тогава достигате началото на средното ниво.

В началото Шрила Прабхупад бил много търпелив. Когато хората го питали: “Ако искам да се присъединя към вашата мисия, трябва ли да си обръсна главата?” Какво отвръщал той? Не. “Трябва ли да си сменям дрехите?” Не. “Трябва ли да си давам всичките пари на вас?” Не. Той отхвърлял тези предложения. Но бхактите били толкова решителни и толкова отдадени, че по естествен начин искали да следват добрия пример на своя учител. Разсъдете, ако следвате добър пример, можете да очаквате добри резултати. Ала ако сте се посветили на лош пример, какви резултати можете да очаквате?

Затова непременно от нивото на начинаещи трябва да стигнем до междинната степен. А понякога проблеми от типа “начално ниво” могат да се открият и сред по-високите официални постове, така да се каже. Защото човешките недостатъци се разкриват не само в практически начинаещите преданоотдадени, но също и на по-висшите степени. Имаше период, в който някои проповедници се състезаваха помежду си кой е събрал по-голям брой ученици. Ако имаш 2000 посветени, значи си велик. Ако са само 1500 – средно ниво. 1000 – начинаещ. След това дойде друга фаза – кой има повече пари. Защото последователи е равно на пари. Колкото повече бройки имаш, толкова повече пари можеш да изкараш. Как е казано? – парите са по-сладки и от мед. Но казвам ви, това бяха състезания между начинаещи. Съревнованията от средна степен започнаха по-късно, когато започнахме да мерим кой има повече раса, кой може да изгуби свяст докато дава лекция, кой може да пусне малко сълзи докато говори за Радха-Кришна, кой може да цитира такова свещено писание, каквото никой не е и чувал на планетата земя. Какво е това? Това е начинаещ подход, начално ниво в твърде необичайни одежди. За нещастие за някои хора това е реалност. Затова трябва да сме много внимателни. Ако разбирането, че Бог съществува се е родило в сърцата и умовете ни, трябва да сме внимателни по какъв начин развиваме тази убеденост. Не забравяйте – за да има съревнование са нужни поне две страни. Ако някой иска да се състезава с вас, не бъдете толкова глупави да влезете в играта.

Разбирането за Божествената Любов е много извисено разбиране. Най-напред повечето хора трябва да разберат какъв е смисълът на живота, какво означава съществуване. Първо трябва да открием, че съществува Бог. Как? Целият свят е бил сътворен посредством звуци. Ако ние пеем божествените звуци, ако имаме тази божествена звукова вибрация, тогава един нов свят, един нов вид битие ще бъде сътворен в нашата структура.

Представете си, в началото е било мрак, всички свещени писания казват, че е било мрак. Сетне се появила светлината – това отново е среща на тъмнината и светлината. Значи дори в самото начало на сътворението, в самото начало на битието присъства нашата концепция за Радха-Кришна, за Радха-Говинда, ала в скрита форма.

Ако пеем една мантра на сътворението ще разберем, че Бог съществува и че Той е върховният интелект. Ом намо бхагавате васудевая! Сътворението на новия свят е извършено. В умовете и в сърцата ни е установен нов космически порядък. Защото в тази мантра се казва: “О мой Господи, о върховна интелигентност, отдавам се на Теб и възхвалявам Твоето величие.” И така, новият свят е сътворен в сърцата ни, а на трона на сърцата си можем да поставим, да поканим нашия Бог. В същото време тази мантра е най-силната защитна мантра, закриляща ни от всички лоши влияния. Така че винаги, когато сте в беда, не забравяйте тази мантра, тъй като тя ще закриля нашия съзидателен, съкровен свят, нашия вътрешен космос от всяка опасност. А ако го има Бог, нима могат да съществуват каквито и да било нещастия или опасности?

Дамодар: Съществува опасността да се влюбим в Бога.

Тиртха Махарадж: Има и още една опасност – да Го забравим. Затова нека през цялото време да бъдем свързани. Съществува едно неутрално положение, в което нито се влюбваш, нито го забравяш – това е един вид равнодушие.  Знаете, много пъти съм ви споменавал, че дори в Библията е казано, че Господ не харесва равнодушието. Така че неутралността не струва. Или бъдете влюбени, или забравете. Но окончателното наставление на Ведите е винаги да помним и никога да не забравяме. И така, за да се преодолее неутралността има само един шанс и той е посветеното служене. Затова след като това разбиране за Бога се е появило в умовете ни, в сърцата ни, в нашата структура – ако вярваме, ако приемаме, че Той съществува – тогава следващият въпрос е по какъв начин съществува, каква е природата Му, какви са дейностите Му, какъв е вкусът Му, какво Му се нрави? Това е науката, която разкрива Бога – да се изследват Неговите пътеки. Това краят на пътя ли е? Не, то е някъде по средата. Краят на пътя е едно различно ниво на духовно извисяване, ала тъй като всички вие сте много сериозни и посветени практикуващи, не следва да говорим за началото, нито пък за края. Понеже се намирате след началото и преди края. Намирате се някъде по средата – нито тук, нито там.

Днес се опитахме да подготвим сърцата си с тази прекрасна мантра: “Ом намо бхагавате васудевая”, така че в сърцата ни да бъде сътворен един нов свят, един нов космос; нека изпълним тази вселена с най-красивите чувства.

Кришна обрисува картината: “Аз съм това, Аз съм онова, а също и онова.” И след това Той казва на Арджуна: “А сега, дай Ми всичко. Всичко, което имаш, всичко, което правиш, всичко, което жертваш с цялото си отречение – просто го прави за Мен!” Значи какво се случва? Най-напред Той дава: “Аз съм вкусът на водата, Аз съм твоите отречения, Аз съм животът ти, Аз съм всичко.” А сетне казва: “А сега Ми го въздай обратно.” Не е ли това една красива връзка? Той ни осигурява всичко, а ние можем да му служим с онова, което ни е било дадено. Ако се намирате в лоша, в трудна фаза на духовния си живот, бихте казали: “Ех, Бог си прибира всичко. Той ми отне всичко.” Ала не забравяйте кой го е дал. То е дошло от Него; Негово право е да си го вземе обратно. Как бихте могли да промените това усещане? Защото ако сте лишени от нещо, това не е добро чувство. Как бихте могли да промените тази ситуация?

Рамвиджай: Като дадем!

Тиртха Махарадж: Да! Дайте го на драго сърце! Казано е: каквото не дадете, ще го изгубите.

Харилила: А каквото дадете…

Тиртха Махарадж: … ще го спечелите! Благодаря ти, това е откъм позитивната страна.

Харилила: Но дали е вярно?

Тиртха Махарадж: Вярно е. Вярно е. Ако даваш внимание на хората, те също ще ти дадат вниманието си. Ако им даваш помощ, и те ще ти помагат. Ако има дадеш обич, те също ще ти отвърнат с любов. Това е съвсем простичък принцип! А е толкова труден за практикуване… Някак все забравяме за него. И винаги очакваме другият да направи първата стъпка. Обаче това е бизнес: най-напред ти трябва да ми служиш, пък сетне и аз ще ти служа. Не. Не по този начин. Вие трябва да направите първата стъпка. Прилагайте този принцип в различни ситуации в живота си. В семействата си – колко много пъти имате очаквания към другия?! “Готова съм да служа на съпруга си, но той трябва първо да направи нещо!” Или пък обратното: “Прибирам се вкъщи и искам да ми бъде сервиран топъл прасадам. Защо жена ми ми сервира само проблеми вместо ядене?!” Вие направете първата стъпка! Недейте да очаквате хода на другия. Ганди казва: “Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите.” Изключително практичен принцип!

Затова нека по-добре даваме на Кришна доброволно, понеже тогава може да се изяви една любяща връзка. Ако изгубим нещо, тогава връзката е насилствена. Ала чрез даване можем да изразим своите чувства.

Кришна казва:“Аз съм покаянията на всички аскети.”[1] Този принцип е изключително непопулярен в наши дни. Никой не е готов да извършва аскетични практики. Обаче самият живот ни помага да изпълняваме тапася. Защото от отречението идва духовното израстване. В „Шримад Бхагаватам” се казва, че чрез тапас ще се сдобием с духовна сила. Ако сте способни да владеете себе си, това ще ви помогне да влезете в досег с основния източник и тогава ще имате повече сила да изпълнявате дейностите си. Това е още един признак за преодоляване на ограниченията на природата и тялото. Ако извършвате някакво отречение, ще можете да надделеете над човешките ограничения. Именно това е препоръчал и Ришабхадева на синовете си: той казал, че човешкият живот не служи за наслаждаване на сетивата, тъй като подобно наслаждение е достъпно дори за свинете и за кучетата; но човешкото съществуване е за тапас. Това означава – пожертвай се в името на някаква по-висша цел.

Отново се връщаме към идеята, че съществуването на биологическото ниво е ограничено. Как бихме могли да преодолеем тези ограничения? Чрез тапас, висши жертви. Тогава ще можем да влезем в досег с по-висшия принцип. Затова вие също трябва да станете аскети. Но аскетизмът не е нещо горчиво. Ако физиономията на някой аскет е кисела, никой няма да иска да последва примера му. Казано е също, че с кисело лице не можете да влезете в рая. Защото душата по своята природа си е щастлива. Ала тапас ни помага да усетим това по-висше щастие. Така че всъщност тази дума „отречение” не е особено подходяща. Та от какво ли бихме могли да се отречем? Може би е по-добре да казваме „посветеност”. Можем да посветим своите енергии и всичко, което притежаваме. Това е истинският аскетизъм.

Има една много сладка история. Веднъж празнувахме рождения ден на един брахмачари в ашрама. Знаете, жените обичат да правят торти, и той също получи една такава голяма торта! Беше дошъл и един приятел и тъкмо хапвахме сладкишите в края на прасадама. И докато ядеше тортата той каза, че тази бхакти-йога всъщност не е кой знае колко хубава, защото не е достатъчно аскетична. Не поисках да го попитам: “Хей, моето момче, а защо тогава ядеш сладкишите? Щом искаш да извършваш повече отречения, защо ядеш сладко?” Аз мисля, че бхакти-йога е много добра, защото в нея има и сладка торта, има и тапася. И двете присъстват. Когато си прекалено обезсърчен от своите отречения, идва следващият рожден ден… Защото Кришна в крайна сметка е милостив. Той не иска лицето ви да е кисело.