Sharanagati

“Аз съм животът във всичко живо.”[1] Всичко е облечено в дрехата на Бога. “Аз съм животът във всичко, което съществува.” Това е великото единство, скрито зад битието – всичко се основава на сат, на съществуването, а не на асат. И така, основният принцип на цялото битие, което можем да си представим, е сат. Преди да бъде проявено творението е имало само сат, съществуване. Светът не е произлязъл от нищо. Произлязъл е от нещо. А нещо означава съществуване, така че това е позитивно. “Гита” и Упанишадите казват: мислете логично! Мъдрите са изследвали, че от нещо не може да произлезе нищо и от нищо не може да произлезе нещо. След като сега съществуваме, значи сме съществували и преди, и ще съществуваме завинаги. Има само едно единствено нещо, което не съществува – несъществуването. Несъществуването не съществува.

Разбира се, това е логически парадокс, така да се каже, игра. Ала от това можем да разберем съществуването: ние се основаваме на съществуването, основаваме се на позитивното. Кришна е основният, окончателен принцип в живота. Това е едно велико единство, скрито зад разнообразните проявления. Но това единство е разхубавено от многообразието. Ако всичко би било само едно – това е красиво, това е силно. Например, ако видите необятно житно поле – то е прекрасно, единно, всичко е едно. Но ако се приближите, ще видите отделните малки класове – и това е дори още по-прекрасно! Или ако се загледате в ливадите; отдалеч всичко е зелено – красота! Приближите ли се, обаче, виждате всички дребни цветчета – жълти, сини, кръгли, като камбанки… И това е още по-красиво. Така че единството и многообразието заедно – това е пълното цяло. Защото „Аз съм животът във всичко, което съществува”- това е обединяващият принцип. Или по-добре да го кажем така: “Аз съм животът във всичко”- това е обединяващият принцип; “което съществува”- а това е принципът на многообразието. И ако разглеждаме и двете, тогава това ще е пълната, цялостната картина.

Кришна казва: “Аз съм топлината на огъня.”[1] Огънят е пречистващ елемент. Това е един от признаците на живот – топлината. Живото тяло има определена топлина. Когато температурата е твърде висока или твърде ниска, има проблем.

Санскрит е един изключително систематичен език. Какво е правил Брахма по време на сътворението? Той извършвал определен вид тапас, тапаха – аскеза. А тап на санскрит означава „топлина, огън”. Така че ако извършвате отречения, ще се сдобиете с тази топла енергия на живота. Откъде идва тази енергия? “Аз съм топлината на огъня.” Вие с желание прегръщате някое топло, живо тяло; но нямате чак такова желание да прегръщате студено, мъртво тяло – счита се за отклонение ако искате да прегръщате изстинали, умрели тела. Защо? Защото онова, което искате да прегърнете, не е тялото, а душата. Красотата идва от душата.

И можете да съзрете тази топлина на съществуването навсякъде. Вижте, например, през зимата всичко е покрито с дебел сняг, ала около дърветата ще намерите малък кръг, където снегът е стопен, нали?

Харилила: Също и около поникналите пролетни цветя…

Тиртха Махарадж: Да. Защо е така? Защото душата, която е отвътре, топли. И макар дърветата почти съвсем да спят през зимата, при все това излъчват енергия. Ние, хората, също сме изпълнени с тази топла енергия, проявяваща се по толкова много различни начини. Но коя е най-могъщата и най-фината енергия на хората?

Харилила: Любовта.

Тиртха Махарадж: Да, това е любовта, която не може да бъде произведена по изкуствен начин. Всичко останало можете да създадете изкуствено: топлина – можете да сложите дърва в огъня; и каквото и друго нещо да вземете. Ала тази специална енергия не можете да я произведете. Затова тя е толкова човешка – тази любяща енергия. Обаче ние често пъти я хвърляме на боклука. Трябва да я оползотворим по най-добрия начин, да я насочим към най-съвършената личност, към най-добрата цел – където никога няма да бъдем наскърбени или отхвърлени. Трябва да насочите любовната си енергия към такъв обект, който няма да ви разочарова.

Ако не можем да споделим своята способност да обичаме, ние чувстваме, че се задушаваме.

Тиртха Махарадж: Ти беше сънувал нещо, спомняш ли си? Как беше? За голямата птица?

Уттамашлока: Бяхме с брахмачарите в съня ми в моето старо училище, в гимнастическия салон. Там бяха Прананатх, Джаганатх, а също и Ишвара. Не знам защо внезапно всички умряхме на място. Обаче все още присъствахме там във фините си тела, като призраци. Всички щяха да заминават за духовния свят, освен мен. И другите ме питаха: “Как така ти не идваш с нас?” Помня, че Прананатх най-много ме разпитваше: “Ти винаги си бил на същото място, където и ние; винаги си правил същото, което и ние – как така няма да дойдеш?!” А аз му отвърнах: “Може да съм бил на същото място като вас, може да съм правил нещата, които и вие правехте, но това да не е докосвало сърцето ми.” После наведох глава и си помислих: “Такава ми е съдбата.” И се появи една голяма птица – огромна като орел, който яде маймуни – толкова грамаден орел! Сетне ме сграбчи с ноктите си за раменете и ме отнесе към ада. Това е всичко.

Рамвиджай: И сега си тук, а?

Тиртха Махарадж: Аз мисля, че това трябва да е бил Гаруда. И нали разбирате, понеже е толкова голям, на него му е било много трудно да направи завоя, затова го е взел през ада за небесата.

Но както и да е, тази история ми разказва за важността на чувствата. Можем формално да изпълняваме всичко перфектно, ала не вложим ли сърцето си, няма да има никакъв истински ефект. Ако обаче вложите сърцето си, ще имате големи проблеми. Както сме говорили за Бог Исус. Той бил дотолкова готов да пожертва себе си, да покаже слабостта си, че по тази причина е бил убит. Ако сте готови да разкриете слабостта си, ако сте готови да дадете сърцето си – защото ако дадете сърцето си вие се отваряте, разкривате всички слабости, които имате – тогава много пъти ще бъдете разпъвани на кръст. Някой ми каза: „Лесно им е на кшатриите, понеже умират само веднъж. Обаче брамините умират безброй пъти.” Което е добра реализация. Трябва да станете брамини! Минимум! Да умирате безброй много пъти за самите себе си и да се раждате отново и отново на все по-висше ниво на съзнание. Раждането е щастие. Е, нашите шастри понякога го заклеймяват, но обикновено когато някой се роди в семейството, всички се радват, всички се усмихват. Единствено бебето плаче: “О, каква съдба!” Ала ако от време на време се прераждаме по своя духовен път на по-висше ниво на съзнание, тогава това наистина е голямо щастие и за нас.

“Аз съм изначалното благоухание на земята; и топлината на огъня; Аз съм животът във всичко, което живее; и Аз съм покаянието на всички аскети.”[1]

Когато завали дъжд, усещате едно много необикновено и красиво ухание. Мисля, че някакъв австралийски или западен учен е изследвал откъде произлиза това ухание. Защото може да си мислим, че ароматът идва от дъжда, ала всъщност го издава земята. Дъждът просто кара земята да го излъчва. Ето още едно доказателство в подкрепа на Ведите! Спомняте си това изключително фино, много специално ухание – това е изначалният аромат на земята. И така, етерът е изпълнен със звук, а земята с мирис. Тези природни явления предопределят толкова много в нашия живот. Например, радостни сте, когато е слънчево, а не сте кой знае колко щастливи, когато няма слънце. Или пък, за нас е очевидно, че в небето има само едно слънце, само една луна и много звезди. Обаче ако живеете на друга планета, в небето може да има две слънца и три луни; и тогава това би било естествено. За нас е толкова естествено да имаме два крака; ние напълно се идентифицираме с човешкото тяло. Ала може при други обстоятелства да имате съвсем различно тяло. И така, до известен предел ние живеем на природната платформа и сме обусловени от тези ограничения, така да се каже. И ако действаме според различните импулси, произтичащи от тези биологични, земни и природни елементи, тогава приемаме: “О, това е съвсем човешко.” Макар те да не са специфично човешки, а са част от естествената подредба. И докато сме способни да действаме единствено според тези импулси, ние си оставаме просто естествени, просто човеци. Свръхчовеци можете да сте, когато започнете да ставате свръхестествени. Разбирате ли какво имам предвид? Когато не оставаме само на биологичното ниво, но достигаме до духовното ниво, нивото на атман. Това е огромна разлика! Огромна разлика. Затова ако наистина искаме да станем свръхчовешки живи същества, трябва по някакъв начин да надмогнем ограниченията на тялото, ума, биологията, генетиката и т.н. Това е много трудно. През целия си живот едва няколко пъти можем да надзърнем отвъд.

Винаги трябва да се стремим да прозрем оттатък воала на илюзията. Илюзията е естествена, природна подредба. За нас ароматът на земята е много приятен. Макар често хората да са толкова груби, че дори не усещат красотата му. Те казват: „Уф, пак заваля!” Това е големият им проблем. Те са неспособни да видят красотата. Така че дори това да се осъзнава красотата на естествената подредба е високо ниво. Обаче да се види красотата на свръхестествената равнина – това е истинското постижение.

Все по-фини и по-фини трябва да ставаме, все по-чувствителни. Това може да се постигне чрез различни методи. Посредством теоретичен анализ: можете да преценявате кое какво е, да изследвате, да прониквате в дълбочина и да се опитвате да си представите по какъв начин действа всичко. Но това е твърде сухо. Да речем, в човешките взаимоотношения не е въпросът само в практичността на връзката, трябва да има нещо повече. Анализът означава практичност; те са на едно и също ниво – сухота. А в човешките взаимоотношения откриваме раса, щастие. Което е привличащо. Раса е привлекателна.

А ако имате по-висша цел, тогава е още по-привличащо, още по-интересно. Анализът се извършва с помощта на интелекта; а това се постига чрез чувствата. Когато чувстваш нещо. Обикновено чувствата не могат да се обяснят, дори на биологическо ниво. “Защо обичам тази девойка? Защото я има.” Това е несмислено обяснение! “Защото е хубава.” Тя не прилича на нищо! “За мен е хубава!” Така че на биологично ниво няма обяснение за чувствата. Те са отвъд! Това доказва, че чувствата са отвъд обясненията, отвъд интелекта, отвъд ума. Означава, че те са нещо по-висше, по-деликатно, по-фино. Затова ако приложим същия метод, за да се доближим до върховната истина – не посредством интелекта, не посредством действията, но посредством чувствата – тогава това е бхакти-йога.

Така че не оставайте под ограниченията на биологията, не оставайте ограничени от теории. Защото “Аз съм изначалното благоухание на земята.” Отвъд красотата на природата, отвъд тези естествени ограничения, трябва да съумеем да прозрем божествената същина.

Мисля, че повечето от хората имат нужда от съвсем простички послания, като „Аз съм вкусът на водата.” И Кришна е готов да дава доста прости послания. За мен това е една изцяло практическа страна на Бхакти: как да виждаме Бог навсякъде. Което в същото време е висша школа в духовните практики. Защото всички ние сме заети с толкова много дейности и много пъти просто забравяме кой стои зад всичко. Омаяни сме от перлите и не виждаме скритата нишка. Замислете се в своя живот можете ли постоянно да поддържате нивото на съзнанието си или то се движи на вълни. Понякога нагоре – и тогава се чувствате добре; понякога надолу – и тогава усещате болка или липса на духовно удовлетворение.

Ежедневният живот се движи, без съмнение, на вълни. Затова първата стъпка, големият скок е стъпалото на йога, нивото на йога, където имате неизменно съзнание. Йога означава да бъдем свързани с върховния източник, означава също и да сме свързани с извора на щастието. Много пъти съм ви споменавал, че в собствения си, личен, индивидуален живот вие сте досущ като малки периферни компютри, ала когато сте свързани, когато мантрувате, когато сте в медитация, когато сте в йога, тогава сте свързани с централния Биг Брадър, с големия компютър, получавайки достъп до всички ресурси и активи, които той има. Така че хората са ограничени, но Бог е безкраен. Когато сте свързани с Бога, вие също получавате неограничени възможности. Обаче понякога на екрана ви излиза съобщение: “Претоварване” Идва ви в повече! Моля те, Кришна, не толкова бързо! Даваш ми прекалено много енергия! Или друг път „Системна грешка”. Авария.

Трябва винаги да сме свързани. И обикновено ако хората срещнат такъв човек, който е винаги свързан, който обладава тази неизменност, те са удивени: “Какво уникално качество! Каква е твоята тайна?” Когато срещнат такъв човек, обикновено людете го питат: “Съществува ли изобщо момент, в който да си разстроен?” Защото онова, което виждат е стабилно и умиротворено състояние на съзнанието. И то е толкова уникално, че те си мислят: “О, това е почти напълно божествено!” Ала то е просто едно междинно ниво в духовното извисяване. Защото какъв е най-висшият идеал в Бхакти? Кой изразява най-висшият идеал на Бхакти?

Рамвиджай: Чайтаня Махапрабху.

Тиртха Махарадж: Добре, ако вземем Него за пример, Той бил луд! Бил полудял от божествена любов! Понякога се стараел да се сдържа, но често пъти не можел. Треперел, плачел, заеквал… било Му невъзможно да се овладее. Да речем, когато бил в транс, Той се опитал да промълви името на Джаганнат. Знаете в Джаганнат Пури онази голяма процесия, онази красива форма на Бога – Господаря на вселената – и Той искал да Го възслави. Но какво излязло от устата Му? “джа-джа-га-га-ду-ду…” Това било всичко, което успял да каже! Дотолкова бил потънал в транс, че не можел да произнесе такова простичко име като Джаганнат. Искате ли да следвате подобен пример?! Искате ли да обезумеете дотолкова, че да сте неспособни да изречете името на Бога? Нима той е имал неизменно съзнание? Да, имал е; това Негово съзнание било неизменно, ала твърде необичайно.

Не бива просто да имитирате формата, но вникнете в същината, приемете я в сърцето си и там я култивирайте. И ако действително достигнете степен, в която не можете да кажете “Кришна”, тогава това е истинско постижение. Дотогава недейте да подражавате. Не е нужно.

Толкова за Махапрабху като главна емблематична фигура на Бхакти-йога. Можем дълго време да продължаваме да описваме различните Му екстази. И аз съм много доволен, че психолозите не четат “Чайтаня Чаритамрита”, защото незабавно биха идентифицирали симптоматиката. Но дайте ми друг пример за Бхакти. Разбира се, гопите. Какво да кажем за неизменното съзнание и за душевния покой на гопите? Нима те през цялото време са напълно удовлетворени? Мигар имат непоклатимо съзнание? Защото за повечето хора йога означава – никакви емоции. Като северноамериканските индианци – те били обучени да понасят болка без никаква реакция. Завързвали ги за кола на мъчението без и мускулче да потрепне по лицата им. Много хора си мислят, че йога е точно това: никакъв ответ на нищо. Което е възможно; но това не е йогата на гопите; нито на гопите, нито на гопалите. Понякога те предявяват своите условия: “Кришна, направи това и това.” Понякога му се карат, а понякога са много тъжни.

Йога означава езерото на съзнанието ви да е съвсем гладко. Ала бхакти означава огледалото на вашето съзнание да е в големи вълни! Нагоре и надолу, буря бушува, падат мълнии. Отново се връщате в същото състояние на съзнанието – обезпокоено. Обаче по различна причина. Така че, такъв е този процес. Може би трябваше да ви кажа още в началото, ала това е което можете да очаквате.

При все това, на обичайното ниво трябва да имаме някакво овладяно и благонадеждно състояние на съществуване. Затова следващия път когато пиете вода, не припадайте. Сещаме се: “Аз съм вкусът” и край за днес.

Въпрос: В човешките отношения, да речем, двама приятели, преданоотдадени, много искат да направят нещо за Кришна. Първият мисли, че другарят му има специалната способност да направи нещо и го моли да го направят заедно, за да могат да работят по-усърдно и с по-голям успех един до друг за Бога. Възможно ли е Бог да дава на първия приятел вътрешно виждане, вътрешен взор, за да вдъхновява другия, който като че ли не е толкова уверен в себе си, не чувства, че е достатъчно добър, казва: “Може би няма да мога да го направя, та кой съм аз!” Но другият много държи да са рамо до рамо, за да придадат повече сила на своята преданост. Би ли могъл Кришна да действа по такъв начин?

Тиртха Махарадж: Да. Да. Зависи от разликата в духовната сила. Ако разликата е достатъчно голяма, можете да я прехвърлите. Ала ако сте на по-ниското ниво, тогава първо трябва да се сдобиете с духовна сила. Затова най-напред трябва да общуваме с някого, който има голяма сила в духовния живот. Защото той ще ни вдъхне мощ, ще ни вдъхне увереност в себе си: “Да, аз съм преданоотдаден на Кришна! Аз мога да се справя!” В началото това малко или много е илюзия, защото по това време ние си мислим: “аз действам.” Вие може да действате, медитацията присъства, ами мотивацията? По-късно трябва да усъвършенствате и мотивацията.

Напълно възможно е. Дори веднъж един ученик казал на своя учител: “Аз съм съвсем неспособен, нямам никакви качества, но заради твоята визия, заради това, което ти съзираш в мен, ще се справя! Ще мога да достигна онова ниво, което ти виждаш в мен!” Не е ли красиво това?! То означава, че гуру влага такова доверие в ученика: “Да, ти можеш да израстнеш! Да, ти си онзи един сред хилядите, който може да постигне съвършенство.” Това вярно ли е? Вероятно не, не винаги. Но ако гуру винаги казва истината на ученика, това е твърде смазващо. Ако винаги ни дава истинското си мнение… Ала той е великодушен и търпелив, и казва: “Ето посоката, сине, върви!” Не казва: „Виж се колко си назад!”, а посочва: “Там е целта!” По такъв начин получаваме някакво вдъхновение. Истинският гуру не говори за грешките ви, за кусурите и за недостатъците ви, но винаги дава идеала: “Това е целта, сине мой!” Виждате ли разликата? В единия случай оставате с много лошо впечатление: “О колко съм грешен, колко съм лош, аз съм една нула.” В другия си казвате: “Какъв прекрасен идеал имаме! Заслужава си да се стремим към него, аз съм на ред, ще опитам!”

Доверието е изключително важно. И ако сте достатъчно силни, ще можете да впечатлите хората: “Да! Това е моята религия! Този е моят път!” Но ако сте неуверени в себе си и казвате: “Ами, аз всъщност не знам, може да е така, може да не е… Вие сами трябва да си го разберете за себе си, “ кой би се присъединил към подобна концепция? Не, всеки ще си рече: “Този човек не знае за какво говори.” Трябва да знаете за какво говорите. Това не са просто празни думи. Трябва да са подплатени с реализация. Инак словата ви няма да имат никакъв ефект. Защото това е признак на Кали-юга: в нея успяват хората, които умеят да говорят, и говорят, и говорят… Не става въпрос само за думи.

Мисля да спрем дотук с думите. Можем да попеем малко.

Въпрос: Какво е мнението на Кришна за подценяването на себе си?

Тиртха Махарадж: Трябва да сме конструктивни в своето смирение. Ако нашето смирение е деструктивно: “О, аз съм една нула, дори по-малко от нула, аз съм нищожество,” тогава какво можеш да предложиш? Трябва да сме поне малко реалисти: “Боже мой, Ти си ми дал тази задача, а също и таланта. Бих искал да ти го поднеса обратно по най-добрия начин, на който съм способен. Знам каква е моята част от сделката: да свърша добре работата. Успехът зависи от Теб!” Такова смирение е градивно.

Пък и в действителност да подценим своите собствени способности би било много трудно, тъй като те са съвсем нищожни. Вече разбрахме, че Кришна казва: „Аз съм способността у човека.” Така че ако подценяваме себе си, това значи, че подценяваме Кришна, което е оскърбление. Как можем да речем: “Ти не можеш да направиш това!” Защото ако кажеш: „Аз не мога да направя това,” всъщност казваш: „Ти не можеш да го направиш.”

Най-добрият пример идва от времето на Чайтаня Махапрабху, когато Той казал на Нитянанда: “Иди в Бенгал да проповядваш.” Проповядването е трудна задача. Какво да говорим за това да отидеш в чужда страна и да проповядваш там?! Изключително трудно е! Без благословии тази работа не става. Не става без съгласие свише. Нитянанда също разбирал това, ето защо казал: “Аз съм неспособен да сторя това! Нямам нито сила, нито знание, нищичко! Но имам едно нещо. Имам преданост към Теб. И заради нея ще мога да го направя. Понеже съм готов да се отдам на Твоята воля, затова Ти ще можеш да свършиш задачата чрез мен.”

Такова е специалното качество на преданото служене, на бхакти. Чрез тази безкористна отдаденост се сдобивате с неограничени сили. И по такъв начин няма да подценявате Кришна.

Въпрос на Бхакти Шакти: Бих искала да попитам нещо. Как да действаме по такъв начин, че да виждаме всичко като принадлежащо на Кришна и да го обожаваме като такова, обаче да не се привързваме към него? Да осъзнаваме през цялото време, че то е на Кришна и да не жадуваме да го притежаваме.

Тиртха Махарадж: Можете да опитате да бъдете привързани. Кришна ще ви помогне да се избавите от привързаностите си. Защото, не забравяйте, казано е, че ако Той иска да отнеме нещо от вас, и десет ръце да имате, не можете да се защитите. Обаче ако Той иска да ви даде нещо, дори да имате сто ръце, не може да го отблъснете. Така че Той ще ни освободи от пристрастията ни. Можете да изпробвате този метод, Той ще ви помогне.

Вторият метод е: мислете, медитирайте – истински, дълбоко и винаги. Това е трудно – да установите съзнанието си спрямо много висш, издигнат стандарт. Нима не е трудно? Трудно е. Ако ни е забранено да мислим за ябълка, определено ябълката ще ни е в ума, нали? Такава е нашата обусловеност. Много е трудно да се овладее ума. При все това е възможно с изключително упорита и сериозна практика.

Обаче ако не искате да пилеете толкова много време, тогава ви предлагам: общувайте с преданоотдадените. С тяхна помощ Кришна също ни помага да се избавим от своите пристрастявания. Освен това от техния добър пример можем да научим правилния метод. Когато постигнат нещо, те казват „Благодаря” на Кришна. И дори преди това, още когато започнат да правят нещо, незабавно те го поднасят на Бога. Препоръчано е: не е достатъчно да направиш нещо и да предложим само крайния резултат. Трябва да го предложим още от самото начало. Когато се събудиш сутрин, какво правиш,когато отвориш очи?

Бхакти Шакти: Мисля си какво имам да свърша през деня.

Тиртха Махарадж: Не е зле, понеже много хора си мислят: “Я да се обърна на другата страна.” Ала първото нещо би трябвало да бъде да се поклоним. Да поднесем почитта си на Шри Гуру и Шри Кришна: “Благодаря ви, че ми дарявате още един ден да ви служа, че имам възможността да служа.” И ако започнете деня така, ще го продължите по същия начин.

Така че съществуват възможности за установяване на съзнанието. Друг начин, който помага да бъдете свързани, е мантруването – вашата уединена, лична медитация, когато говорите на Кришна: „Кришна! Кришна!”

Кришна казва: „Аз съм способността у човека.” За мен това е нещо много важно. Ще ви кажа защо. Защото тук, в София, сред бхактите намерих толкова много талантливи люде. Пеене, танцуване, свирене, рисуване – и толкова много други таланти имате. А във вашите таланти аз обожавам Кришна. Вие също трябва да обожавате Него със своите таланти. Каквото успявате да изразите, то всъщност не е ваше. Ние притежаваме само способността, но в крайна сметка тя идва от божествен източник, от Кришна. Така че тя е дадена от Него, трябва да бъде оползотворена от вас и поднесена отново на Него. Досущ както се обожава майка Ганг. Взимате малко вода, поднасяте я на реката и я изливате обратно. По същия начин вие сте получили толкова много таланти от Бога; използвайте ги като Му ги предложите обратно. „Аз съм способността у човека” – размислете върху това послание. От него трябва да разберем, че е нужно да действаме. А не само да разсъждаваме. “Толкова съм погълнат от медитацията си върху Кришна, че съм неспособен да свърша каквото и да било.” Нашето активно настроение на служене също е начин да изразим своята благодарност за многото таланти, които Той ни е дарил.

Въпрос на Яшода: Кришна дарява много таланти. Ала понякога се случва да си ги вземе. Тогава човек изпада в тъй наречената творческа криза. Въпросът ми е как да се справим с подобна ситуация, как да излезем от нея? Може би Кришна ни дава урок по смирение?

Тиртха Махарадж: Това също. Понякога извършваме грешки и Кришна ни отнема способностите. Да речем, кой е основният проблем? Гордостта. И тя се проявява в съвсем простички неща. Веднъж един преданоотдаден подхвърли: “Аз мога да пека най-хубавия хляб.” Незабавно способността му бе отнета. Оттогава само много трудни за ядене неща излизаха от фурната. Така че когато и да си помислите: “Е, страхотен съм!” тогава Вишну във Ваикунтха казва: “Моля?! Правилно ли чух?” И започва да ти дава урок. Обаче, когато сме научили урока и сме си взели изпита, Той ни връща преумножено. Преди си бил готвач; сега вече ставаш супер готвач.

Кризите са хубаво нещо, много хубаво. Защото в кризисните моменти можете да оцените миговете на щастие. А кой е пазителят на творческата енергия? Това е Радхика. Баларам е съзидателната сила, а Радхика – творческата. Така че ако сте в нужда, просто се молете на източника. Радхе!

Как да бъдем свързани с Всевишния – това е логичен въпрос. Но Кришна в „Гита” постъпва като много добър учител, защото поставя изключително висока цел, обаче обяснява и постепенния процес как да бъде постигната. Той казва – и това е едно прекрасно описание как да виждаме Бога навред:

“О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката ом във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и талантът у човека.”[1]

Бихме могли да говорим за този стих минимум една седмица. Защото това са различните страни на въпроса как да виждаме Бог навсякъде. Той започва: Аз съм вкусът на водата.” Санскритът гласи: “расо ‘хам” и след това идва “апсу каунтея” –  “Аз съм раса, аз съм вкусът… на водата.”  Аз съм раса, Аз съм есенцията, Аз съм вкусът на всичко. Всеки тича след хубавия вкус. Затова и аз идвам тичайки в София. Ние търсим добрия вкус. Шрила Прабхупада обичал да казва, че ако в сладкарските магазини използваха гхи, нямаше да им трябват никакви реклами. То придава много необикновен и фин вкус. Ако дадете на хората най-добрия вкус, те ще дойдат тичайки. Не се налага да промивате мозъка им с реклами. Вкусът сам ще ги удовлетвори и прикани. А тук Кришна казва: „Аз съм вкусът.”

Не е ли прекрасно? Нима трябва да четем каквото и да било повече от тази „Гита”? Аз съм вкусът – край! Кришна можеше просто да спре дотук и цялата война на Курукшетра просто да не се бе случила. Ако Арджуна беше разбрал всичко на мига, цялото повествование на „Махабхарата” щеше да приключи. Обаче Кришна искал да избегне този проблем в историята, затова казал: “Аз съм вкусът… на водата”, за да не припадне Арджуна веднага на място.

“Аз съм вкусът на водата” – а водата е много специален елемент. Течна, прозрачна, без мирис и без вкус. Пък Кришна казва: „Аз съм вкусът.” И какво сега: водата има ли вкус или няма вкус? Тя има много приятен вкус. Ако не го усещате – това е истинската вода! Когато разпознаете: хей, тази вода има някакъв вкус, тогава нещо не е наред. И така, Кришна се крие като вкус във водата. Не можете да го разпознаете, Той е толкова скрит, ала е там – Той е онзи незнаен, непознаваем вкус на водата.

Цвети: Но когато си жаден водата е вкусна.

Тиртха Махарадж: Да! И каква вода пием – нима черноморска вода? Не, ние пием сладка вода, нали?! Водата е сладка! Тя сладка ли е наистина – не е сладка! Въпреки това ние казваме, че това е сладка вода. Питейната вода наричаме сладка вода, нали? Така че до какъв извод стигаме – че Кришна е сладък! Онзи скрит вкус на водата е сладък, Кришна е много сладък. “Аз съм вкусът на водата.”

Колко пъти сте опитвали вода в живота си – безбройно много! А колко пъти сте си спомнили: “О! Това е вкусът, това е Бог, това е Той.” Затова, едно смирено предложение към вас, за да бъдете винаги свързани е, когато и в живота си да вкусите вода, да не забравяте: “Това е Той.” Това е Той – този скрит, непознаваем, сладък вкус – това е Кришна.

И само си помислете, ако въведението, първият урок, е толкова пленителен и този вкус е толкова сладък, каква ли пък ще е следдипломната квалификация в Бхакти?!