Sharanagati

Кришна дава изключително значимо послание в следния стих:

“О завоевателю на богатства, няма истина по-висша от Мен; всичко е в Мен като перли, нанизани на конец.”[1]

Тази глава разказва за върховното знание за Абсолюта. Но от този стих разбираме, че няма нищо по-висше от Него. Той е върховната истина. Можете ли да дадете определение за Бог?

Крипадхам: От себе си за себе си.

Бхакти Шакти: Върховната абсолютна истина, както бе казано.

Рамвиджай: Расараджа (Царят на сладостта).

Тиртха Махарадж: Да… и в крайна сметка бихме могли да речем – едно палаво момче. Всички тези тълкувания и визии за Върховния съществуват: Творец, Поддръжник, Господ, Наказващ – толкова много различни схващания. Обаче бхакти довежда Бог съвсем близо. Или може би трябва да кажем, че бхакти ни отвежда съвсем близо до Бога, дава ни една много съкровена представа за Него: какво Му се нрави, какъв е вкусът Му, какво харесва, какво не харесва – и толкова много други различни детайли от нрава Му. Ала целта на бхакти е никога да не Го изпускаме от взора си. Бог понякога се крие. Но казва се, че всичко е облечено в дрехата на Бога. Значи зад всичко можем да открием все същото онова божествено присъствие. “Аз съм като нишката, скрита зад перлите.” Кое прави огърлицата – перлите или нишката? Да, и двете, но същественото е нишката. Интригуващото и очевидното са перлите. Обаче същността е в конеца, който държи всичко свързано. Инак перлите може да са разпилени навсякъде наоколо, но няма да е толкова хубаво. Когато са подредени – в това е красотата. По същия начин, когато говорим за творението, това е космос; когато говорим за унищожението, това е хаос. Хаосът е ако е изгубена нишката. Перлите са пръснати навред, ала без свързващия принцип.

Но тук Кришна казва: “Аз съм нишката и всичко почива в Мен, като перли нанизани на конец.” Затова ние практикуваме тази Бхакти-йога. За да не бъдем просто запленени от перлите, но винаги да съзираме скритата нишка зад тях. И ако виждането ни е достатъчно пречистено, никога няма да Го пропускаме, винаги ще можем да Го виждаме.

Както ви казах, Бог понякога се крие. Точно както конецът се крие в перлите, Върховният се крие в творението, Кришна се крие в преданоотдадените или всред дърветата тамала. Понеже Кришна е черен; дърветата тамала са също черни – това са едни необикновени дървета във Вриндавана – и когато Кришна поиска да се скрие, Той просто застава в горичката, сред тези дървета. Тогава го изгубвате! О, това е дърво, това пак е дърво, а къде е Кришна?! Така че понякога Той се крие. Ала виждането ви трябва да е толкова зорко, че никога да не Го изгубвате.

А бхактите имат такова зорко виждане. Например когато веднъж Махапрабху посетил едно място, недалеч от Джаганнатх Пури – това е много известно поклонническо място, а непосредствено край него има малко селце, Алаланатх. Там се обожава Вишну в четириръката Му форма; това изразява красотата и всемогъществото на Бога, не в човешки, а в свръхчовешки облик. Ала когато Махапрабху посетил този храм, Той казал на Вишну, на това божество: “Хей! Защо искаш да се скриеш? Защо се показваш в този четирирък облик, на какво прилича това?! Та аз знам, че Ти си само с две ръце! Хайде, разкрий ми се!” И тогава Вишну се предал: “Не мога да се скрия!” и две от ръцете Му изчезнали. Така се превърнал в тъмноликия, двурък Гопал, Говинда.

Трябва да имаме същия зорък взор, така че когато Бог поиска да се скрие от нас, да не може да го направи. Това е целта на Бхакти-йога – винаги да бъдем свързани.

“Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и лъжливо его – всички тези осем елемента са Мои отделени материални енергии.”1

Значи всичко, което ни заобикаля, е божествена енергия, която изпълнява различни функции. Душата, вашата същност, е един тип енергия – вечна, знаеща и блажена енергия, досущ като искрица индивидуално съществуване. Обаче красотата на тази индивидуална душа е скрита под воала на илюзията. Тази илюзия е друга божествена енергия, през която е много трудно да се проникне; но е възможно. А онова, което е навред около нас, е част от тази майическа илюзия. Ала тя е енергия, отделена от Бога. Ние трябва да влезем в досег със свързаната енергия. Съществува отделена енергия, а ние трябва да дойдем под закрилата на свързаната енергия.

 “Освен тези материални енергии, о силноръки Арджуна, има и друга, по-висша Моя енергия. Тя обхваща живите същества, които експлоатират богатствата на по-нисшата материална природа. Всички сътворени същества произлизат от тези две природи. Знай със сигурност, че на всичко в този свят, материално и духовно, Аз съм източникът и унищожението.”2

Бог се определя в три различни функции: като Източник, като Поддръжник и като Вместилище, Унищожител. Кое е по-лесно да се извърши? Замислете се: да унищожиш нещо, да го създадеш или да го поддържаш? Какво е вашето мнение?

Някой: Най-лесно е да се разруши.

Тиртха Махарадж: Тук сред вас има много домакини. Знаете, да се съсипе реда в къщата е много лесно. Съпругът се прибира и с реда е свършено, нали?! Да се подреди отнема известно усилие. Но да се поддържа този ред – това изисква постоянната ви грижа. Същото е и с космоса, с вселената. Много е лесно да бъдат разрушени.

Цвети: Може ли?! Кой може да разруши космоса?

Тиртха Махарадж: Аз се опитвам да говоря как да се поддържа реда в космоса, защото това е по-трудната задача. Разрушителната функция се извършва от Шива, съзидателната функция – от Брахма, а поддръжникът е Вишну. Затова Вишну, или Кришна, е нашият неизменен приятел. Той постоянно присъства, за да подсигури с енергията си поддържането на нашия живот. Всичко извира от Върховния Бог и се прибира при Него. Всичко се завръща там, откъдето е било взето. Тялото е направено от материя и ще се превърне в материя. Душата произхожда от божествен източник, но не е сигурно, че ще си възвърне божествения произход, ако извърши определени грешки. Съществува ад. Ала в крайна сметка душата се завръща обратно при Бога. И така, всичко се прибира там, откъдето е било взето. Всичко съществуващо в този свят произтича от Бог и намира своя завършек у Него.

Ще прочетем от Седма Глава на „Шримад Бхагавад Гита”, която е песен на Бога, божествено послание. В тази глава специално се разисква познанието за Абсолюта. Защото ако сме съгласни, че трябва да влезем в досег с Върховния Бог, трябва да разберем как да направим това.

“Бог, Върховната Личност, каза: “Сега чуй, о сине на Притха, как чрез практикуване на йога в пълно съзнание за Мен, с ум, насочен към Мен, можеш изцяло да Ме опознаеш, освободен от съмнения. Сега подробно ще изложа пред теб това феноменално и божествено знание, и когато го разбереш, няма да ти остане нищо повече за научаване.”1

Оттук разбираме, че това е много необикновен тип знание. Успеете ли да го разберете, нищо няма да ви остане повече за научаване. Упанишадите казват, че Върховният Бог е такъв, че като Го познаете, познали сте всичко; като Го постигнете, постигнали сте всичко. Тази връзка донася пълно удовлетворение на душата.

“Измежду хилядите човешки същества едно може би се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да Ме познава.”2

Измежду хиляди, един или неколцина жадуват за съвършенство. Ала това послание не бива да ви обезсърчава – че „рядко някой наистина Ме опознава.” Защо ти да не бъдеш този някой? Ти можеш да станеш този единствен някой, който да се докосне до Всевишния.

А този тип йога на предаността не касае само нашето съвършенство. „Спасил съм себе си, не ме интересува никой друг.” Понякога на унгарски казваме: “след мен и потоп”. “Аз преминах; няма значение какво става с останалите.” В това няма кой знае колко чувства, нали? Егоистично е. Но истинското постижение е, когато си реализирал нещо висше и си готов да се върнеш, за да помогнеш на другите. Това послание е предадено в много различни религии. В нашата традиция се казва: “Колко е хубаво, че съвършените души са прекосили океана на материалното съществуване с една лодка. Те са достигнали оттатъшния бряг, но лодката е все още на отсамния.” Това е прекрасно! И понякога те дори се връщат, за да ни помогнат да се качим.

Ако се събираме заедно с някаква божествена цел, нека знаем, че трябва да практикуваме медитация, но да обърнем внимание и на мотивацията. Медитацията е много популярна в наши дни. Понякога хората медитират над своите потенциални клиенти или над бъдещите си съпрузи. Всички ние медитираме над нещо; обаче каква е мотивацията? Медитация без добра мотивация не върши работа, макар самата тя като процес да е много мощна.

Как, например, се ражда пеперудата? Откъде се появява. Излиза от гъсеницата. Гъсеницата цял живот медитира как да стане пеперуда. Всички харесват пеперудите, с изключение може би на градинарите, но обикновено хората им се радват. Обаче не са чак такива фенове на червеи и гъсеници. Как от гъсеницата става пеперуда? Това е въпрос на медитация.

В своето човешко битие без божествения досег ние сме досущ като гъсеници. Няма значение, че имаме само два крака, положението е същото. Ала, за да изразим божествените качества на своята душа, трябва да се превърнем от гъсеници в пеперуди. Обикновено хората се задоволяват със своето човешко ниво на съществуване. Удовлетворени сме, докато не познаваме нищо по-висше. Незабавно щом нещо по-възвишено докосне съзнанието ни, ние ще се устремим към него. Това е мотивация. Гъсеницата може да пълзи съвсем бавно и е твърде зависима от дърветата и листата, обаче пеперудата може да лети, неограничавана от нищо. В настоящето си положение ние сме ограничени от множество, безчет условности. Да сме мъже или жени предопределя толкова много неща в живота ни. Ако някоя жена се опитва да се бори за правата си, за равни права за жените, казвам ви, това е невъзможно. Защото мъжете не могат да раждат деца. Това е ваше запазено право! И ако искате равни права с мъжете, трябва и да им предоставите равни права. Но е невъзможно; затова трябва да открием собствената си дхарма, собствените си задължения.

При все това е възможно да се преобразим от обикновени човешки същества в съвършени божествени души. Именно затова практикуваме йога. Йога означава да сме свързани. Свързани с какво? С върховния източник на блаженство, вечност и знание. Това е йога; йога значи да бъдем свързани с Върховния Бог. Съществуват множество различни школи в йога. Нашата специфична школа, която следваме, е бхакти-йога. Бхакти означава предани чувства. В действителност, това е езикът на душата. Когато самите вие и Бог си говорите. Такава е истинската медитация; а трябва да имаме и съвършената мотивация – да станем безусловни слуги на Всевишния. Това са възвишени думи. Ала все пак е възможно да бъдат приложени на практика.

Събрали сме се заедно, за да празнуваме. Да честваме победата на душата над материята. Да ознаменуване върховенството на нашата духовна идентичност спрямо телесната ни обусловеност.

Въпрос на Шямасундара: За да изградим храм в сърцето трябва да вложим някаква енергия, вероятно творческата енергия, която е вдъхната в нас. Как да преобразим тази творческа енергия?

Тиртха Махарадж: Нека оставим творческата енергия да ни преобразява. Защо – защото в крайна сметка притежателят на енергиите е Кришна. А Той има два основни типа енергии – и сега не говоря за по-висшия и по-низшия тип, каквито са духът и материята – но едната от Неговите енергии е продуктивността, а другата – творчеството. Продуктивността е представена от Баларам; а кой е креативната енергия? Това, разбира се, е Радха! И така, Баларам осигурява всичко, което е необходимо за обожанието или за духовното съществуване, Той е екзистенциалната сила от една страна; Радха е красотата, артистичния талант, творчеството. А Кришна е геният, върховната интелигентност, която прилага и двете. Такава е Неговата позиция. Затова казвам: нека креативната енергия си служи с нас, нека ни променя и преобразява – защото подобна промяна би била огромна.

Разбира се, трябва да разберем, че продуктивността е мъжко задължение, а творчеството – по-скоро женски принос. Едното е повече могъщо, другото – повече нежно. Ала и двете служат на най-висшия интелект – Васудева Кришна.

И в течение на живота ни настъпват и се сменят различни периоди. Понякога повече изграждаме, събираме, натрупваме; друг път по-скоро съхраняваме. Обаче, без да сме насъбрали, не бихме моли да съхраняваме каквото и да било. Понякога има период, така да го наречем, на наслаждение – жътва на плодовете. Всичко това трябва да се извършва по правилен начин, съобразно възрастта и периода, в който живеем.

“О мой Господи! Къде бих могъл да намеря подслон ако Ти ме отхвърлиш?!” Ти си първопричината, Ти си животът, Ти си щастието, Ти си Богът – къде ще се подслоня ако Ти не ме приемеш?! Какво значи това? По скрит начин то означава, че е възможно Той да не ви приеме. Така че това е много рискована игра – тази бхакти. Вие може да служите ли служите, ала Той да не отвръща. Веднъж след лекция дойде един човек и първият му въпрос беше: “Как така Бог не чува молитвите ми?” Такъв съкровен въпрос още в първия момент! Но тогава аз му казах: “О, сигурен съм, че Той е чул още първата ти молитва; дори и без да си я продумал Той те е чул.” Защото ако някой притежава подобно смирение, естествено, че е съвсем близо до Бога. След това някой спомена нещо за Святото Име и той рече: “Да, да! Може би трябва да мантрувам повече.” Сетне някак стана дума за Чайтаня Махапрабху и той възкликна: ”О, Той ми е толкова скъп! Така го обичам!” Тогава разбрах, че този човек е съвършен! Какво повече да кажа? Смирен, харесва му да мантрува и обича Махапрабху!

При все това, въпросът остава: Как така Той не чува молитвите ми? Как е възможно, както бе споменато тук, че “Ти може да ме отхвърлиш”?! В това е играта, в това е закачката – че не е сигурно. Кое е сигурно в живота? Животът е несигурен, смъртта е сигурна – ако гледате от тази страна. Ала помислете откъм обратната страна: съществува единствено вечен живот. Няма смърт.

Харилила: Както обикновено, аз чувствам някакво леко противоречие, обаче вероятно то е характерно за Бога. От една страна се казва, че Бог тича след любовта на Своите преданоотдадени; от друга страна, дори те да му даряват любовта си, Той не отвръща?

Тиртха Махарадж: Да! Според настроението Му.

Харилила: Значи аз изобщо нищо не съм разбрала!

Tirtha Maharaдж: Кришна е съвършен, нали? На Него нищо не му липсва, Той не се нуждае от каквото и да било. Ако проявява тази Своя характеристика, ние тичаме след Него. Ала когато на Него не му достига нещо – компанията на бхактите, Радхика, приятелите или кравите – тогава Той изпитва нужда, и Той тича след преданоотдадените. Защото Той е жив Бог; Той не е просто някаква теоретична концепция, която е винаги еднаква и неизменна, като кристал – красив, но неподвижен. Понеже нашите мисли и настроения понякога се променят, коя е причината за това? Те са отражение; изначалното настроение също е динамично.

И знаете, някои танцуват, за да си спомнят, а други – за да забравят. Някои обичат, защото чувстват неудовлетворение, недостиг; други обичат, защото преливат. Усещате ли разликата? Връзката, дейността е малко или повече една и съща, ала причината е твърде различна. Единият се нуждае; другият също се нуждае от компания – но за да сподели! Тичаш след някого, за да споделиш онова, което имаш. Досущ като Бог Исус; него никой не го е критикувал, че лови ученици! Нали така, макар че той го е правел – отивал при рибарите и им казвал: “Последвайте ме! Елате с мен!” Това е вербуване! Никой не го е укорявал; обаче ако един гуру дойде и рече: “Можеш да вземеш посвещение,” всички казват: “А, този иска да ни вербува!” Виждате ли разликата? Доколко са се променили животът и времената!

Но защо е тичал той след рибарите? Защото е бил преизпълнен. Не е така, че е изпитвал някаква нужда. “Имам нужда някой да се грижи за мен.” Не, той се е грижел за тях!

Така че в това е разликата; някои танцуват, за да си спомнят, други танцуват, за да забравят. Някои обичат от недостиг, други обичат от пълнота. Вие решете към коя група принадлежите.

Двата аспекта на милостта са, че трябва да има някой, който да я даде, и да има някой, който да я приеме. Бог я дарява, а вие трябва да я приемете. Той тича след вас: “Ето моята милост! Ето моята благодат! Приемете я! Вземете я!” Този път не бягайте. Просто я приемете, бъдете вместилище на милостта, защото можете да се освободите. Освобождението е високо ценено във всички различни религии – освен в бхакти. В бхакти не се цени кой знае колко, то не е най-висшата цел. То е вторичен резултат. Оттук отново разбираме възвишената красота на бхакти – че това не е да тичаш след освобождението, а да тичаш след Бога.

“О, любими на Радха! Ти си първопричината и животът на вселената. Джагата карана, джагата дживан – Ти си причината и животът.”[1] Споменати са трите аспекта на Бога – че Той е причината, поддръжникът и унищожителят, който ще вбере отново всичко.

“Ти си причината, Ти си животът. Отвъд Теб никой няма нищо.” Тази визия е ограничена само до два от аспектите на Всевишния: Творец или източник; и Поддръжник. И край няма. В нашата концепция няма предел на божествената пълнота.

А какво означава “Отвъд Теб никой няма нищичко?” То значи “Ти си най-скъпоценният.” Защото, ако Кришна е животът, кое е по-ценно от живота? Животът сам по себе си е толкова естествен, и същевременно толкова уникален. Но ние можем да изразим и разгърнем красотата и ценността на живота единствено в досег с Върховния; по този начин той е по-цялостен. Не бива да пропускаме възможността да призовем божественото в живота си. И ако имате Него, имате всичко; нямате ли Него, нямате нищо.

“Ти донасяш благодатта в света и Ти си Господарят на вселената.”Бхувана мангала – мангала означава благословия, а бхувана –  съществуване. Така че щастието на цялото битие е съсредоточено в Кришна.

“Аз стигнах до заключението, че в този свят единствен Ти си този, който може да спаси Твоя пропаднал и греховен слуга.” Това би трябвало да бъде молитвата ни. „Хари хе дояла мора джая радханатха!”

Някой сравни бхаджана с вълшебно килимче. На това вълшебно килимче ние просто отлитаме на различно ниво на съзнание. Нима не е така? Точно така е. Ето защо това е нещо изключително важно за развиване в бхакти, понеже носи вибрация, която неустоимо пречиства и освобождава съзнанието.

“Този път моля те, Радханатх, приеми ме! О мой Господи, след като странствах из толкова много майчини утроби, най-сетне приемам подслон при Теб. Баху джони – в множество утроби – бхрами – бродех тук и там.” Има различни форми на живот и всички те съществуват, за да се учим, да добиваме все повече и повече опитност. Знаете, има толкова много нива на съществуване. Например, когато пристигнахме вчера с голямата си кола, паркирахме колата пред къщата, а една старица дойде и започна да рови в боклука. И тя и ние сме човешки същества, но какво е нивото на нашето съществуване? Тя живее досущ като паривраджакачария[1]. Не, чакайте: живее само като паривраджак; вероятно ачария липсва. Каква е разликата между такъв бездомник тук и в Индия? Разлика в нивото на съзнание. Защото обикновено хората имат много ограничено ниво на съзнание, ала в Индия ако човек живее в бедност преднамерено, като един вид духовна практика, тогава това е път към избавление.

И така, различните нива на съществуване ги има, за да натрупаме преживявания. Когато се намираме в нужда, ние сме способни да оценим всяка помощ. Когато не сме в нужда, имаме склонността да не даваме помощ. Трябва да се сдобием с мисловността на нуждаещите се; те умеят да са признателни.

Обаче поразеното от бедността човешко съществуване не е краят, не е дъното. Например, ако отидете във Вриндавана, ще видите различни същества, сбрани на това свято място. Деветдесет и девет процента от людете, живеещи там, са материалисти – така казват, аз не мога да съдя, но казват, че много, много от хората отиват там с материални мотиви. Понеже Вриндавана е покрита с много фино було от материя, ала повечето от хората живеят на това тънко покривало. Малцина могат да проникнат по-надълбоко. Там можете да видите люде, тичащи след вас да ви дадат благословии – в замяна на вашите дрехи, или на пари, на някаква милостиня: “Харибол! Искам да те благословя!” единствено заради парите… Има и чудесни типажи. Някой простичък човек, търговец, но с дълбоки реализации. Разбира се неговият бизнес е да продава джапа-мали, той държи дюкянче за джапа-мали във Вриндавана, естествено, че ще има красиви реализации.

Но и това не е дъното, защото във Вриндавана има и животни. Има много красиви, прекрасни, очарователни животни, каквито са папагалите, които винаги бъбрят за Радха-Кришна лила – Шука и Шари, мъжкият и женският папагал. Всеки харесва тези подобни на скъпоценности птички, летящи и зелени, с червени човчици– всеки е запленен. Обаче има и маймуни, а те понякога причиняват големи тревоги. Когато си купиш банани от пазара: “Гладен съм, ще взема да си хапна няколко банана, за да се заситя,” те идват и ти ги отмъкват. И това е нищо: крадат дори очилата ти! Затова в Индия хората имат много странна система за сигурност: завързват си очилата с връвчица около главата. Това е естествено забавление за маймуните – да крадат очила. Много им се нрави! Ала не се бойте, защото те са доста хитри. Очилата не им трябват, те искат да ви ги върнат – в замяна на нещо. Затова, когато маймуната ви открадне очилата, бързо тичайте на пазара да купите фъстъци. Фъстъците се продават в малки пакетчета, направени от вестник. После ги хвърлете нагоре! Маймуната седи върху електрическите кабели, понякога ги разбърква, но в момента държи очилата ви, нали така?! Трябва да й подхвърлите фъстъците, за да пусне тя очилата и да ги улови. Това е тяхната търговия; те знаят какво правят. Пък ваш ред е да си ги хванете! Така че понякога те причиняват проблеми, дори се случва да хапят хората. При все това всички ги приемат и харесват, понякога дори обичат маймуните.

Обаче има и прасета. А знаете, канализационната система във Вриндавана е много специална – нещо от Средните Векове: открита канализация. Така че всичко просто си тече по улиците – мръсно и черно! А пък прасетата просто скачат вътре и ядат онова, което тече към тях. Те с това се занимават. Когато идете на някое свято място, това е много добър тип медитация – да не приемате следващото си раждане като прасе във Вриндавана. Защото направлението е хубаво – свято място. Но нивото на съзнание е доста ниско. Разбира се, кой ли пък може да знае какво ниво на съзнание може да има едно прасе във Вриндавана! Ала все пак практиката е доста отвратителна.

Затова нека сме много внимателни със своето човешко съществуване и където имаме възможност, нека се стремим да помагаме поне мъничко. Защото така хем ще помогнем на другите, хем и на себе си.

“Пребродих толкова много форми на живот, бил съм куче, бил съм прасе, бил съм скитник, който се шляе наоколо… но този път, моля те, приеми ме за Свой слуга. Приеми ме в семейството си, защото най-сетне открих подслон при Теб. Моля те, по Своята божествена милост избави тази злочеста душа!”

 “О мой Боже Хари, о милостиви Радханатх, вечна слава на Теб! Толкова пъти съм те умолявал, но сега те моля да ме приемеш в Своето близко обкръжение.” В друга версия се казва: “Опитвах се да се измъкна от Теб, стремях се да те избягвам толкова много пъти, ала този път, моля те, приеми ме!”[1]

Колко пъти сме се опитвали да избегнем милостта на Бога?! Много сме ловки в това; много дейни и много изобретателни в опитите си да избягаме от своята божествена съдба. Която е смърт, незабавна смърт. Смърт за света и раждане наново за по-висшето битие. Хората с голям плам търсят как да избегнат тази божествена съдба, а „Аз съм първият сред тях.. Бях най-добрият в това отношение, стремейки се да те избягвам толкова много животи наред, съществувайки според собственото си знание и разбиране. Ала този път, моля те, искам да сложа край на това типично човешко отделено съществуване, искам да съм Твой. Моля те, приеми ме сега в Своето близко обкръжение.”

И тази молитва не е насочена към кой да е Бог, а към Радханатх, към един специален Бог. Той е господарят на Радхика. Защото този аспект на Бога е любящият Бог. Господ обича универсално, но Кришна обича специално. Съществува огромна разлика между всеобщата обич на Бога и специалната любов на Кришна. И в двете посоки: както преданоотдадените Го обичат и както Той обича преданоотдадените. И двете са специални. “Затова този път, моля те, Радханатх, Ти ме приеми! Аз вече съм те приел в сърцето си, сега е Твой ред.” В това се състои интимността на  бхакти, пътя на предаността. Защото обикновено научаваме, че ние трябва да обичаме Бога и да бъдем Негово притежание. Ала в по-висшите степени на бхакти, Бог се превръща в слуга.

Танцът раса е символът на срещата. А как се танцува той? Това е танц в кръг. Един Кришна – една гопи – един Кришна – една гопи… С кого започва и с кого завършва? Кой е пръв и кой втори? Нима можете да прецените? Невъзможно е да се реши кой е пръв и кой втори, кой е Бог и кой – слуга. Понеже обикновено слугите тичат след господаря; но в един танц в кръг всеки тича след другия, нали? Кришна тича след гопите, а гопите тичат след Кришна. Такава е мистерията на бхакти – че Бог търси любовта на своя възлюбен. Може би сега за вас е неразбираемо, но постарайте се да го имате в предвид, запишете го в списъка с бъдещите си цели. Това е много, много таен момент в бхакти.

“О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката ом във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и способността у човека.”[1]

Въпрос на Яшода: В този стих има две значения. Едното е буквално, другото индиректно, мистично. Какво е мистичното значение на „вкусът на водата”?

Тиртха Махарадж: Вкусът на водата е нещо съвсем простичко. Но е такава огромна тема! Ще дам само някои идеи, които ми идват наум. Какво е определението за водата? Някой знае ли физическата, научна дефиниция за вода?

В действителност водата е такава течност, която няма цвят, няма вкус и няма мирис. Защо Кришна казва „Аз съм вкусът на водата”, ако водата е такова нещо, което няма вкус?!

Водата има вкус. Водата има по-висш вкус! Ако съумявате да усетите присъствието на Кришна във водата, това е по-висш вкус за вас. Той говори по скрит начин за сътворението, например “Аз съм звукът в етера”; но звукът енергизира причинния океан, океана на съзиданието. Обикновено в началото всичко е във флуидна консистенция; по-късно започва да се проявява във форми. Тази вода също идва от Кришна.

Вкусът можем да наречем същността на водата. Това е пак Кришна. Онова, което е недоловимо, но при все това присъства. Не можете да почувствате вкуса на водата, ала не можете да забравите вкуса на водата. Ачинтя бхедабхеда таттва –има го и го няма. “Аз съм вкусът на онова, което няма вкус.” Защото Кришна се крие, такава е природата Му.

Всъщност водата има способността да приема характеристики; в каквото и да влезе в досег, тя поема качеството му. Затова е възможно тялото да се пречиства с вода. Защото тя ще ви умие. Във физически смисъл хората си мислят, че сапунът мие, ала не, пречистващият елемент е водата. И не само в телесно отношение; но ако идете да се окъпете в Майка Ганг, тя може да отмие и греховете ви. Така че пречистването е физическо и метафизическо. При все това, самата вода няма да се замърси. Тя може да се самопречиства. Прекрасна характеристика!