Sharanagati

“Аз съм способността у човека.”[1]Харесвам този израз изключително много! На други места Кришна казва: “Моят преданоотдаден е интелигентен, той знае какво да направи, умее да действа компетентно.” Защо? Защото „Аз съм способността у човека.” Всеки притежава някакви способности. Влагайте уменията си в божествено служене, тъй като те всъщност не ви принадлежат, те са ви дадени. Използвайте ги за най-добрата цел.

“Аз съм способността у човека” – това е прекрасно изражение на връзката между Бог и душата, джива. Какъвто бащата, такъв и синът. Той е активен, и ние сме активни; Той е способен, и ние също сме способни. Той е любящ, а ние… не зная, вие преценете. Ала поради тази божествена връзка, това дивно подобие между Него и нас, ние можем да Го доближим. Посредством божествените черти и характеристики, човек може да пристъпи към Бога. Затова не бива да пропиляваме тази божествена енергия.

И така, ако само си спомняте този красив стих: “О сине на Кунти, аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката Ом във Ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и талантът у човека,” тогава е невъзможно да забравите Кришна. Когато и да си помислите: “О, силите ми привършиха”, спомнете си как Кришна казва: “Аз съм способността у човека. “Тогава цялата ви система просто ще превключи на аварийна енергия и ще можете да продължите със служенето си.

Понякога е много трудно, казвам ви. Да ви разкажа ли една история за това? Знаете, в Нандафалва стандартът на обожание е доста висок. Има пет предлагания на храна и пет пуджи всеки ден. Кришна е досущ като бебе, през цялото време плаче: “Дай ми това, дай ми онова!” Трябва да тичаш като баща и като майка да удовлетворяваш желанията Му, да Му посветиш времето си напълно. Ако за един ден си пуджари в Нандафалва, ще изпитваш екстаз: „ О, колко е прекрасно, че мога да посветя цялото си време на Кришна!” Ала след две седмици? След две години?  Колко трудно става да вършиш едно и също нещо през цялото време! Имаше една матаджи, която беше главен пуджари. Тя извършваше невероятно служене! Но веднъж ние пеехме вечерното арати, а малко зад завесата тя поднасяше пуджа. И по средата на вечерното арати тя просто излезе иззад завесата и каза: “Това повече не мога да го правя! Не мога! Извън възможностите ми е!” Всички леко се смаяха в храма. Тогава съпругът на тази прекрасна преданоотдадена й рече меко: “О да, можеш да го направиш!” И само след няколко минути, които й бяха нужни да се убеди сама, тя се върна и довърши аратито.

Понякога се налага да надделеем над самите себе си. Много е лесно да си добър преданоотдаден когато е лесно! Ала дойде ли времето, когато Кришна започне да ни изпитва, тогава трябва да покажем доколко сме готови за служене. Аз високо ценя тази случка, защото по някакъв начин беше едновременно божествена и човешка. Беше прекрасен момент, в който човекът преодоля себе си. Не забравяйте за това когато и вие ще се изправите пред трудности. Ако има някой зад вас, който да ви каже: “Можеш да се справиш!” тогава ще бъде много леко.

Как бихме могли да обобщим окончателното послание за хората? Животът е труден, но помощта е близо. Запомнете това: животът е труден, но помощта е близо. Когато с няколко думи се изрази същината, това е истинско красноречие.

Въпрос на Бхакти Шакти: Бих искала да попитам защо се случва така, че ако извършваме определено служене за няколко седмици или месеца, то е много интересно, вдъхновяващо и т.н. И защо става така, че ако го изпълняваме две години или повече, както бе в примера, то става по-трудно?

Тиртха Махарадж: Това е сериозен въпрос. Обикновено западната обусловеност е твърде активна. Родени сме в карма кшетра – земята на дейността. Индийците са родени в дхарма кшетра; онази земя е за религия. Тя не е за карма. Затова индийците не са добри в карма. Индийската организация е катастрофална! Това просто не е за тях! На тях им дай мантри, ритуали, дхарма – в това са много добри. Обаче да организират нещо, да си купиш билет за влака, например, е толкова трудно в Индия! Просто забрави! Така че там е дхарма кшетра, а в дхарма резултатът идва от повторение. Кришна казва, че ако си изключително установен в своето служене и постоянен в практиките си, резултатът ще дойде. Във „Веданта Сутра” също се споменава, че чрез неспирно повтаряне на мантрите ще се разкрие божието откровение. И това твърде много съответства на природата на онези, които са родени в дхарма кшетра, понеже тяхната раджас (енергията на действеността) е малко по-занижена. А нашата раджас е изключително висока! Ние сме родени в карма кшетра, затова трябва да се приспособим, взимайки това в предвид. И трябва да сме много активни в своето предано служене, да вложим способността си да сме толкова активни в божествено служене. Защото Кришна казва: “Аз съм способността у човека.”

Но ти спомена когато служенето се превръща в рутина, когато става трудно и губиш първоначалния вкус на екстаза. Веднъж Гурудев бил на посещение при Шрила Шридхара Махарадж и му задал съвсем подобен въпрос. Опитал се да обясни: “О, Гурумахарадж, какво трябва да се направи ако преданото служене или Махамантрата станат рутина, ако изгубиш вкуса и, нали разбираш, започнеш да вършиш всичко по задължение?”  Шридхара Махарадж изобщо не могъл да разбере за какво го пита. Просто не можел да разбере! Отвърнал: “Рутина?! Какво е това?” Било отвъд разбиранията му.

“Аз съм звукът в етера”[1]; този звук сътворява и подрежда вселената. Като Ом, като Логос, или Амин – който също е променена форма на Ом. И така словото, вибрацията на словото, внася много сила в неподредената вселена. Посредством тази сила хаосът става космос; безредието се превръща в ред.

Тук виждам много домакини. Знаете колко е трудно да се поддържа порядък в семейния живот. Непрестанно трябва да влагате все повече и повече енергия, за да поддържате същия стандарт. Не за подобряване – само за съхраняване, за запазване на стандартите е нужно да полагате толкова усилия. Защото редът в къщата обикновено клони към безпорядък. Досущ като нашия ум; постигнали сме определено ниво на подреденост в главата си, ала тя много лесно преминава в безредие.

Влагайте още и още енергия, за да поддържате стандарта си. И не само да поддържате, но да подобрявате. Защото поддържане означава, че другите ви задминават. Да речем, ако в едно състезание стратегията ви е “просто да съхраня позицията си, да си остана тук, да не помръдвам, да не отпадна”, тогава другите, чиято стратегия е да се предвижват напред, ще ви оставят зад гърба си. И в духовен смисъл не е достатъчно да запазвате същото положение; нужно е да се усъвършенствате.

Шрила Шридхара Махарадж дава съвсем практичния пример с велосипеда; натискате ли педалите, той се движи. Не ги ли натискате, обаче, ще паднете от колелото. Същото е с духовния живот – ако не натискате педалите, цялото ви движение ще замре и ще паднете. Затова, за да израстваме, за да вървим напред, трябва да положим малко усилие. И както съзидателното слово е способно да сътвори ред във вселената, по същия начин Махамантрата може да внесе ред в разбъркания ни ум. “Аз съм звукът в етера”. Ако в етера на нашия интелект отекне звукът на Кришна, той ще създаде порядък.

“Аз съм сричката ом във ведическите мантри.”[1] В действителност, божественият живот е изпълнен с мантри; тъй като в древни времена хората не говорели в проза, говорели в стихове. Тази златна епоха била толкова поетична, че ако въобще им били необходими думи, те се изразявали в поезия. А понеже в отминали времена съществували само два типа живи същества – ханси и парамаханси, което означава „чисти сърца” и „изключително чисти сърца”– те не произнасяли грамя-катха, обикновени думи; те винаги изричали мантри. Защото целта на мантрата е да слави Върховния. А мантрите са пълни с ом.

Някои хора смятат, че ом е имперсонално изражение на Абсолюта. Но ето, тук Кришна казва: „Аз съм ом.” И според нашето разбиране ом се състои от три звука – А-У-М. А означава Кришна; У означава Радха; а М означава джива. Така че ом също изразява за нас божествената любов, в която Радха, Кришна и джива се събират заедно.

Ведическите мантри са много силни и ефективни. Ако не знаете чрез кой мъдрец, риши, идва мантрата; ако не знаете към кое божество, девата, се изговаря тази мантра; ако не познавате собствената си идентичност; и ако не знаете каква е връзката ви с божественото, тогава от мантрата няма да има ефект – тя по-скоро би довела до притеснения. Затова при ведическите мантри има ограничения. Ала мантрите на Святото Име са открити и свободно могат да бъдат произнасяни от всички  Затова Махапрабху казва: “Винаги възпявайте, възславяйте Святото Име! Киртания сада хари.”

Ако повтаряте ведическите мантри неправилно, те могат да ви объркат, могат да ви доведат до полудяване. Ала мантруването на Светите Имена е преобразило мнозина глупци в божествени характери. Ведическите мантри са ограничени от подходящото време и обстоятелства за повтарянето им. Ала Святото Име може да се произнася и пее винаги и навсякъде. Шрила Прабхупада казва, че Святото Име е досущ като пълната луна за пътника. Пълната луна винаги следва пътника в нощта, никога не го изоставя. Святото Име би могло да бъде месечината и във вашия живот. Тогава, ако сте под влиянието на тази дивна луна, под мистичното влияние на Чайтаня Махапрабху, слънцето на Кришна ще изгрее на хоризонта на сърцето ви. Божествената луна като Кришна Чайтаня, и божественото слънце като самия Кришна, действат за наше благо.

Как да видим Кришна, как да видим Бога? Следният стих ни казва нещичко за това:

“Расо ‘хам апсу каунтея – О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката „ом” във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и талантът у човека.”[1]

Нима не е лесно да виждаме Кришна всякога? Неговото послание винаги присъства. Едно добро послание за цялата вселена е, например, слънцето – то всяка утрин изгрява, носейки хубавата вест, че светлината надделява над мрака. А ние въпреки това си мислим: “Не мога да видя Бога. По-добре да се придържаме към реалността. Бъдете реалисти, моля! Слънцето е просто едно небесно явление, движещо се според законите на гравитацията – нищо мистично няма в това.” Което в определен смисъл е вярно. Ала нашата вселена се движи по различни правила. Нашето слънце не е просто някаква атомна бомба в небето – не, то е окото на Кришна. Също както и луната; знаете, луната се явява нощем. Обикновено я няма денем; в много редки случаи се вижда и през деня, но тогава от нея няма ефект. А тази луна е с много особен характер – понякога пълнее, друг път слабее; понякога е малка, друг път голяма; но определено донася огромен ефект. Дори океанът се премества, дойде ли пълната луна. Той казва: „О, губя самообладание, преливам от границите си.” Това също може да се обясни с физика, обаче тя е твърде суха. А когато океанът се надигне в прилив заради пълната месечина, това е мокро. Луната винаги е била символ на мистицизма; също така е вдъхновителка на изкуствата. Тя е другото око на Кришна.

Ние също трябва да имаме тези две страни: една на светло, а друга в различна светлина. Както един от моите приятели ми каза, че огънят има два аспекта. Огънят обикновено е светъл; при все това понякога, по метафоричен начин, огънят може да бъде и тъмен. Колкото да ти отнесе ума! Ала ако имате тази слънчева натура – да виждате реалността в светлина, която дава живот, дава мъдрост; и ако притежавате и другата характерна черта на мистичната, съкровена, скрита лунна природа – тогава обединявате и двете.

В Кришна и двете страни са в хармония. Денем е реалист, държи се като послушно пастирче. Нощем обаче, и особено ако нощта е пълнолунна, Той започва да се държи по съвсем друг начин – не толкова явен, не така открит. Пътищата Му остават неразбираеми – как Той кани душите да танцуват под пълната месечина. Така че в Кришна присъстват и двете страни. А това вече е красота, художествена изразност. Не е демонстрация на физическия закон за гравитацията или на кой знае какво – не, красота и любов. Такава е Кришна концепцията за Бога.

Двете нива на съществуване – грубото материално и финото материално – скриват нещо. Те скриват действителността. Макар всичко проявено да ни изглежда изключително реално, не можем да видим нищо, което не е показано. Някой ни показва тази реалност. Всичко навред около нас е наречено природа. Ала кой е господарят на тази природа? Чия природа е това? След като съществува природа, тя би трябвало да има и притежател? Точно както ние имаме определени отличителни черти за своя природа, и ние сме тези, които притежаваме тази природа. Така и материалното покритие като природа също принадлежи на някого. И точно както нашите характеристики скриват, замаскирват духовната ни същност, по същия начин материалната природа покрива своя Бог.

Илюзията или природата има две функции. Едната е аваранатмика – това означава да покриеш с нещо. Тя скрива истината. Илюзията действа по такъв начин: прикрива реалността и вместо нея показва нещо друго. Досущ като един екран в киносалона. Целият филм се прожектира на този екран, изглежда съвсем реалистичен, но всъщност това е просто един бял плат. И знаете, в началото когато били показвани първите късометражни филми – например идващ към публиката влак – когато прожектирали лентата, хората се втурвали вън от киносалона. Толкова реалистичен им се струвал връхлитащият влак. Нашият живот също е като един връхлитащ отгоре ни влак. Изглежда съвсем реалистичен, ала всъщност това са само някакви картини върху екрана на нашия ум. Обаче кой е операторът на прожекционната машина? Това е някой по-висш от нас.

Всъщност казва се, че светът е сън. Ала не сън на хората; те спят, но не сънуват. Този свят е сънят на Бог, Вишну. Всичко се движи и се случва според Неговия сън. Хората имат два вида сънища – добри и лоши. Вишну има само един сън – в крайна сметка добър. Понякога този сън, това материално съществуване, е досущ като филм на ужасите – разтреперва ви; но то не е наистина. Каквото и да съществува е просто покритие, съставено от по-груби и по-фини материални елементи.

Така че тази първа функция на илюзията – да покрива – е много силна. Втората функция е викшепатмика – да отвлича вниманието. Когато се сдобиете с мъничко знание, разбирате: “О, това е просто прожекция върху екрана на ума. По-добре да сменя фокуса си на внимание. Така ще мога да стана оператор.” Това е илюзията – променя, отклонява вниманието ви към нещо друго, което смятате за истинско, но то отново не е. Защото не вие сте операторът. Вие седите в киното с широко отворени очи и уста, и просто гледате филма. Понякога пъхате пуканки и кока-кола в устата си, за да насладите напълно сетивата. Обаче после, когато представлението свърши, ще трябва да си тръгнете. Тази функция на илюзията улавя повечето хора под своя власт.

Ала за да открием реалността, трябва да променим визията си. Не можете да спрете представлението; а и защо да го правите? Но трябва да промените виждането си: да виждате прожекцията, да виждате екрана, да разбирате откъде идва прожекцията, кой е операторът, кой е управителят на киното, и кой е господарят на вселената. Търсете, нека да търсим: кое какво е, кой кой е.

Кришна казва “Аз съм произходът и унищожението на всичко, което съществува.” Думите, които са дадени тук на санскрит, са прабхава и пралая. Прабхава означава сътворение, проявление; а пралая е унищожение – това е непроявената форма на битието. От това разбираме, че независимо дали филмът е започнал или не, Кришна е източникът. Когато прожекцията започне, когато материалната природа се прояви, това е началото на представлението. После щом времето изтече, шоуто свършва. Но цялата тази игра си има предводител; а от нас зависи по какъв начин ще вземем участие в пиесата.

Кришна казва: „О, завоевателю на богатства, няма истина по-висша от Мен. Всичко е в Мен, като перли, нанизани на конец.”[1]

Не перлите правят огърлицата, а конецът. Не прожекцията прави реалността, а фината нишка, скрита зад всичко. Нея трябва да търсим. Не се задоволявайте с прожекцията. Търсете, докато сърцето ви намери удовлетворение.

 „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и фалшиво его – всички тези осем елемента са Мои отделени материални енергии. Освен тези материални енергии, о силноръки Арджуна, има и друга, по-висша Моя енергия. Тя обхваща живите същества, които експлоатират богатствата на по-низшата материална природа. Всички сътворени същества произлизат от тези две природи. Знай със сигурност, че на всичко в този свят – материално и духовно – Аз съм източникът и унищожението.”[1]

Природните елементи са първата стъпка. Въздух, топлина, почва, вода, огън – всички те са основни принципи в съставните части на нашия свят. Това са грубите елементи. Тялото е изградено от тези груби елементи. Повече от две трети от него е съставено от вода. След това по-фините елементи са умът, интелектът и фалшивото его. Те също са по-скоро материални, обаче малко по-деликатни. Затова е и по-трудно да бъдат контролирани, а освен това са и по-мощни. Каквото и да правите на телесно, материално ниво, то малко или много е лесно да се контролира. Ала умствените дейности са по-трудни за овладяване. Често сме обсъждали това: всички тези осем различни елементи – петте груби и трите фини – съставляват по-низшата енергия на Бога. Но понеже и те идват от божествен източник, също трябва да бъдат считани за божествени в крайна сметка. Онова, което е взето от материята, ще се върне в материята. Тялото е взето от материята и ще се върне в материята. Живот или смърт – те са много близо едно до друго. Живот означава, че материята е организирана по определен начин – чрез някаква сила; и тази сила е силата на душата. Когато душата присъства, тя упражнява организиращата си способност над материята и тялото може да функционира. Липсва ли тази организираща способност, то не може да функционира. Затова не бива да отъждествяваме себе си с тялото, защото то е просто един инструмент, действащ според насоките на душата ни. Тялото е досущ като хардуера, инстинктите и правилата в материалния живот са като софтуера, а операторът е душата. И така: вие живеете според правилата, посредством това тяло. Вие получавате преживяването. Живеем в свят на опитност. Хората обикновено не са склонни да учат чрез слушане, те искат да научават от опит. Това е по-нисш начин на усвояване. Ала кой е готов да се учи от слушане?! Изключителна рядкост е някой да е готов да приеме  добър съвет. Не знам как е при българите, обаче унгарците…! Много е трудно да ги впечатлиш с нещо. Ще кажат „да”, ала ще добавят „но”. Все пак е малко по-добре от индийците, защото те ще кажат „да”, но ще действат наобратно. Така че има различни нива на приемане и неприемане. Но няма значение какви характеристики имат различните нации, защото ние трябва да контролираме собствената си настояща природа, за да пречистим съществуването си. Не да живеем и да съдим според телесното ниво, тъй като то е по-нисша енергия, но да достигнем по-високо равнище. Какво именно? Трябва да достигнем по-висшата енергия. Като духовни искрици съзнание ние винаги се намираме под някакво влияние: или сме под въздействие на материалната енергия, или на по-висшата енергия. От вас зависи чия власт избирате.

Въпрос: Би било интересно да поговорите за личните взаимоотношения. Защото доколкото успявам да схвана, отвъд всички качества на Бог, най-съкровеното е сърцето Му. И ако ние се стремим да въплътим Божията любов, как ще се развиват личните ни взаимоотношения в този свят?

Тиртха Махарадж: Вие питате за сърцето на Кришна! Има книга за това; там всичко е много добре и подробно описано – какви са качествата на сърцето на Кришна. Ала понеже питате за личния живот и практика, ще ви цитирам основното послание на тази книга. А то гласи: не извършвайте апарадха. Апарадха означава обида към преданоотдаден, оскърбление към някой, който искрено се стреми да обожава Бога, от цялото си сърце. Защото такъв чист преданоотдаден винаги живее в сърцето на Кришна. Така че ако осъждате, наранявате или пренебрегвате такъв преданоотдаден, значи се отнасяте пренебрежително към сърцето на Кришна. Затова недейте да извършвате апарадха.

            Апарадха означава също и невнимателно служене. Говорили сме за греха. Греховните дейности касаят тялото. Обаче апарадха засяга душата. Разликата е огромна. Апарадха носи след себе си много повече последици от обикновения грях. Ала е много трудно ако се налага да съветваме някого да не мрази, да не критикува дълбоко, да не таи лоши чувства срещу някой друг. По позитивен начин бихме могли да кажем: обичайте преданоотдадените. Защото на Кришна това много ще му хареса, Той ще го оцени. Ако служите на бхактите, ще уловите самия Кришна. Защо? Защото Кришна няма възможността да им служи. Обикновено хората обожават Бога, защото е всесилен. Ала нашият Кришна не е всесилен. Той не може да служи на Своите преданоотдадени, защото те не са склонни да приемат каквото и да било служене от Него. Това е един вид недостатък на Кришна. Изпълнен е с желание да служи, но никой не иска да приеме! Какво да стори Той? Това е такъв проблем за Кришна! Освен че не е всемогъщ, Той не е и всезнаещ, понеже не знае какво да направи. Но Той иска да разбере чувствата и сърцето на предания! Сърцето на Кришна копнее да разбере сърцето на предания! А преданият винаги търси сърцето на Кришна! Така те и двамата тичат един подир друг. Това е неспирен бяг, без предел! Единият тича след другия, другият тича след първия. Затова трябва да изследваме сърцето на ваишнавата. Понеже Кришна не само събира такса от гопите на труднопроходимите места; Той си има и места, на които се крие. А главното му скривалище – това са дълбините на сърцата.

Обикновено всеки, като се запознае с преданоотдадените разбира, че е много благотворно да поиска някакво служене. Спомням си как веднъж Гурудев се срещна с някои нови бхакти, нови приятели. Имаше един много симпатичен младеж и те се заговориха за един град, който и двамата познаваха. По едно време Гурудев спомена: “А сещаш ли се за онази чудесна възрастна дама, която работи в библиотеката? Би могъл да я посетиш.” Разговорът продължи нататък и в крайна сметка приключи. Тогава момъкът се сепна и каза: “О! Колко съм глупав! Забравих да си поискам някакво конкретно служене.” А аз му казах: “Но ти не чу ли? Той ти каза да посетиш старата дама в библиотеката. Това е специфично, пряко служене за теб!”

Така че понякога гуру просто споменава нещо. И зависи от схватливостта на ученика дали ще го разбере или не. Обикновено те не разбират. Дори да им дадеш инструкция на хартия, черно на бяло; какво да говорим за изнасяне на лекция и присъствие на лекция! Брахма е дал на всеки по две уши. През едното влиза – през другото излиза. Такова е обичайното състояние на ученика. През едното ухо влиза, през другото излиза. Променете това! Трябва да имаме хиляди уши, за да слушаме за прекрасните качества на Кришна и да доловим няколко капчици от напътствията на духовния учител. И трябва да имаме милиони езици, за да възхваляваме качествата на Кришна или да възпяваме светите имена: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Може би един от тези милиони езици ще произнесе истинското име.

Крипадхам: Как бихме могли да се научим да слушаме? И от какво зависи способността ни да чуваме и да разбираме?

Тиртха Махарадж: Ако Кришна ти е отнел цялата способност да разбираш, ако ти е отнел интелекта, ще дойде духовното разбиране. Когато си изгубиш ума – тогава идва духовната мъдрост. Докато се плъзгаме по плоскостта на интелекта няма изход! Искаме всичко да обясним, искаме всичко да проумеем. Искаме да разберем онова, което е невъзможно да бъде разбрано! Умът, интелектът, мозъкът са голям проблем.

Коментар: Но нали така сме създадени: за да приемеш нещо, трябва да го разбереш.

Тиртха Махарадж: Добре! Но ви предлагам: нека последваме съвета на най-висшия интелект в тази вселена, а именно Бог Брахма, Творецът. Отначало той медитирал, използвал силата на интелекта си  – в продължение на колко години? Милиарди! Много дълго време. И в крайна сметка разбрал: “Ей! Не мога да проумея! По-добре нека да обожавам, защото по такъв начин ще разбера.”

Така че докато си мислим, че трябва да обясняваме и да разбираме, всъщност не разбираме. Щом започнем да установяваме любяща връзка, Той ще дойде. Духовното разбиране не е материална наука. То се спуска, то не е процес на изграждане. Затова нека култивираме сърцата си и своята идентичност, за да призовем и приемем присъствието на Кришна. Толкова за разбирането.

А слушането зависи от говоренето. Ако няма никой, който да ти каже нещо, какво ще чуеш? Така че шраванам идва след киртанам. Без киртанам няма шраванам. Ако някой не практикува киртанам, как би могъл ти да практикуваш шраванам?

Крипадхам: Но как да практикувам киртанам, ако нямам шраванам?

Тиртха Махарадж: Не, не, не! Нека някой друг практикува киртанам. А ти бъди внимателен и слушай. Първият импулс идва от Кришна. Той свири на флейтата си. Това е киртанам. Звукът присъства. А кой е звукът от флейтата на Кришна? Това е Гаятри. Звукът от флейтата на Кришна е Гаятри мантрата. Ти просто надай ухо за тази вибрация.

Но може би това отново беше един вид висш отговор. Не особено практичен. Извинете ме заради моята непрактичност. Ала ако разбера въпроса ти по начин: „как да подобря способността си да слушам” – ако пееш от самото си сърце: “радха кришна прана мора югала-кишора дживане маране гати…” Ако пееш това, слушането ти ще се пречисти. Може ли каратали?

Кой е този Кришна? Кои сме ние? И защо трябва да му давам каквото и да било? Та Той дори краде млякото на бедните гопи. Защо да бъда като тях – защо да ми бъде отнето моето мляко?!

С тази цел нека разгледаме характера на Кришна. А той е досущ като необятен океан: повърхността му е безгранична, дълбината невероятна, а вълните са много високи. И е населен с множество дивни създания. Този океан не е направен от вода и щипка сол като Черно море, като супата на съществуването – пресолена… Този различен океан се състои от сладост. Защото Кралицата на всички действия, познания и чувства е Любовта. Обичта, любовта владее най-високото ниво. Нравът на Кришна е като такъв океан. Той е изключително пленителен и привлекателен, дарявайки усещане за облекчение когато го опознаеш.

Така че Кришна притежава неизброими характеристики. Нима можем да си помислим да направим списък с качествата на Бога? Невъзможно е. Затова много хора казват, че е неописуем. Опитват се да го опишат така – като неописуем. Съзирате ли противоречието? Давам име на неназовимия. Или охарактеризирам такава енергия, която няма характеристики. Нека по-добре да имаме позитивно разбиране за Върховния Бог. А окончателните характеристики на Кришна са много сладостни.

Ваишнавите много обичат числа. Затова са пресметнали и са изредили в списък качествата на Бога. Изброили са неизброимите характеристики на Кришна! Кришна притежава шестдесет и четири основни качества. Хората имат петдесет качества; по-висшата таттва като Шива – петдесет и пет; шестдесет за Нараяна, Вишну, Сада-Шива; а има и някои допълнителни. Четирите допълнителни принадлежат единствено на Кришна. Само на Него! Кои са тези Негови четири черти? Бихте ли помогнали? Свири на флейта, Той е най-добрият свирец. Какво още?

Яшода: Притежава всезнание.

Тиртха Махарадж: О… Това е съвсем второстепенно. Кришна не знае много неща. Онзи аспект, когато знае всичко, на нас не ни е интересен. Интересува ни аспектът когато жадува да узнае, когато търси… И така, какво още?

Харилила: Може би, че е най-привлекателният, понеже такова е името Му…

Тиртха Махарадж: Защо? Кое привлича! Неговата красота. Значи досега разполагаме с две характеристики: това, че свири на флейта; и това, че е прекрасен. Какво друго? Неговите преданоотдадени! Той е досущ като пълна луна, заобиколена от милиони звезди. И какво още? Неговите лила, приключенията му. И така, тези са най-висшите качества на Кришна – Неговите прекрасни бхакти, Неговите прекрасни забавления, дивната Му флейта и чудната Му хубост. И те резонират у някого. Кой е вечният спътник на Кришна? Радхика; въпросът не беше труден. Ала по какъв начин Радхарани откликва на тези най-фини качества на Кришна; по какъв начин ги приема?

Най-напред: гуна-мадхуря на Кришна. Гуна-мадхуря са преданоотдадените наоколо Му. Гуна-мадхуря отеква в словата на Радхарани. Тя винаги възхвалява бхактите на Кришна. И освен това им помага да се доближат до върховното служене.

Втората характеристика на Кришна е лила-мадхуря – това са удивителните му дела, забавленията Му. Когато знае всичко, Той не е свирецът на Вриндавана. Във Вриндавана Той е малко момче. Във Вриндавана Той е очарователният любим на гопите; обаче не познава техните чувства. И е най-добрият приятел на гопалите; всевъзможни роли приема, за да зарадва Своите преданоотдадени. Затова съществуват забавленията Му – за да удовлетвори бхактите. А Радха отвръща със Своята прана, с жизнената си енергия. Ето защо, когато Радхика вижда Кришна, Тя живее, ала не Го ли вижда, праната й Я напуска. Тя сякаш опустява. Жизнените сили изтичат от снагата Й; лежи като мъртва на леглото – почти издъхнала.  Всички близки се събират: “Ах, този Кришна довърши нашето момиче. Колко е жесток! Какво да сторим?! Тя е готова да умре без Него.”

Ами вие? “Благодаря, много съм си добре без този Кришна.” Не, вие също трябва да сте готови да умрете.

После следва рупа-мадхуря на Кришна, прекрасната Му снага, върховната Му хубост. Как Радхарани разбира дивната Му красота? Чрез взора. Чакшус, очите на Радхарани, се радват на хубостта Му и я пият. Това е съвършенството на погледа – да вижда красотата на Кришна

И най-сетне има вену-мадхуря – нектарът на флейтата. Той се влива в сърцето на Радхика през ушите. По този начин Нейните сетива и Нейната прана са заети с Кришна: взорът Й способността й да слуша, способността й да говори – целият й живот е отдаден на Него.

Някои люде си мислят: “О, това са красиви истории, обаче са по-скоро митове или приказките, които разказват индийците. Много е далече от Абсолютната истина.” Не! Съвсем близко е до Абсолютната Истина! Ала нека разберем, че това е артистичен израз на Абсолютната Истина. Представете си само каква концепция за Бога – че Той е най-върховната красота, най-добрият свирец на флейта! Разбирането на бхакти за Бог не е, че Той е творец или съдник – не! Той е най-красивият! Свирецът на флейта! Момък, който си играе на пасбището и има много, много приятели. Никога не е сам. Понякога бихме могли да си речем: “Ах, Господ сигурно е много самотен. Единствен в своята категория.” Онзи, всезнаещият Бог може и да е самотен. Ала Кришна никога не е сам!

И така, защо Кришна? Това беше първоначалният въпрос: защо Кришна? Ето защо. Защото това разбиране за Бога е толкова динамично и толкова очароващо, че просто не може да бъде подминато! Затова – бхакти! Затова преданост! Предаността е най-висшият принцип в живота, отвъд експлоатацията и отречението.

Какво още мога да кажа? Не много… Божествената Любов е Кралицата на всички чувства. И Махапрабху е личността, която изразява това. Благодарение на Него тази прекрасна концепция за Върховния сияе в златни отблясъци. Затова е толкова скъпоценна маха-мантрата Харе Кришна. Защото тя не е механичен инструмент, с който да пречистите съществуването си; не е медитативна формула за умиротворение на ума – не, тя е възклицание към Върховния Бог. И не само към Него, но и към Нея!

Затова възпяването на имената е една красива практика в духовния живот. И ако го правите с преданост, бихте могли да влезете в досег с Брахман, с Върховния, защото святото име е шабда-брахман, Бог в глас. Красота!

Има три начина да се постъпва и да се живее в този свят. Единият е на нивото на експлоатацията. Това е получаване и даване. Взимане на някакви плодове и заплащане на цената им по-късно. На каквото и да се наслаждавате, ще трябва да си платите. Обикновено, когато ходите на работа най-напред се трудите, а след това ви плащат. Същото е и с кармичните последици: най-напред действате, а сетне получавате реакцията. Това е нивото на експлоатацията – стремите се да се наслаждавате, ала ще трябва да заплатите за това по-късно. Затова действайте по правилен начин. Обаче това е много трудно! Толкова множество грешки извършваме. Все пак, не поддържайте една грешка дълго време. Тогава това не би било грешка, а грях.

Ако вече ви е омръзнало да се наслаждавате и да страдате, тогава се замисляте. Преди това не мислим; единственото, което искаме е да достигнем плодовете. По-късно се замисляме: “Действията ми доведоха до толкова много проблеми. По-добре да не действам. Тогава няма да има последици.” Умно ли е? Поне е логично. Няма дейност – няма реакция.

Ала невъзможно е да не се действа.  Всъщност онези, които не действат, също действат. Те действат в отречение. Обикновено тези хора се отричат по силата на знанието си, гяна. Отричат се от неща, които бездруго никога не са им принадлежали. Та какво имаме ние? Не притежаваме нищо. Поне не кой знае какво. Имаме малко чувства на обич; и в крайна сметка това е всичко. Не разполагаме с материални ресурси – те принадлежат на Бога. Земята не е наша. Въздухът не е наш, и т.н, и т.н. Всичко е осигурено на хората. Какво притежаваме? Някакво малко количество енергия. Като духовни искрици ние притежаваме енергия. Тази енергия трябва да бъде свързана с желанието на Върховния Бог.

Само чрез отречение е много трудно да удовлетворите някого. В шастрите също се казва, че посредством отречение е невъзможно да се добие съвършенство. А и всеки е обречен да действа по един или друг начин. Твърде многото знание изсушава човека. По някакъв начин иззема жизнената енергия. Сърцето не е меко – обикновено. И това отречение не донася кой знае какво удовлетворение на душата.

Затова трябва да бъде приложен трети метод, и той е посветеността. Първият е експлоатацията; вторият – отречението; третият – предаността. Този трети метод е Бхакти-йога – когато посвещавате всичките си мисли и чувства, всичките си източници на енергия, всичко което имате за удовлетворение на Кришна.

Въпрос на Драги: Въпросът ми е как от нивото на експлоатацията човек може постепенно да се развие през нивото на отречението нагоре до нивото на бхакти?

Тиртха Махарадж: Всъщност бхакти не набляга на отречението. Защото този вид йога не се нарича „отречено служене”; нарича се „предано служене”. Каквото и да усещаш, че можеш по добър, хубав начин да предложиш на Кришна – направи го! Той автоматично ще улови вниманието ти. И от това настроение на служене, от тази свързаност ще се породи такъв изтънчен и възвишен вкус, че никога няма да се удовлетвориш с нищо по-низше! Така че привличащата сила на Кришна ни помага изключително много.

Разбира се, трябва да се следват някои незначителни базисни принципи. И обичайно хората приравняват четирите регулиращи принципа с Бхакти Йога, обаче това е грешка. Четирите регулиращи принципа са основата на човешкото съществуване! Нямат нищо общо с бхакти! Това е нещо външно. Ала за да навлезем, трябва да се квалифицираме поне мъничко. Преданото служене, или Кришна бхакти, не е организация на хора, които вярват в прераждането и не ядат месо. Нещо повече е; поне малко повече би трябвало да бъде!

Така че как можем да се квалифицираме, та от експлоатацията да минем по-нависоко? Всъщност не е задължително тези нива да бъдат преминавани последователно едно след друго. Може да се прескача. Как можем да скочим? Чрез дивния досег на духовния учител, на един чист преданоотдаден, бихте могли да скочите. Той ще ви дари силата да скочите. Инак, ако разполагаме единствено със собствените си ресурси, не можем да скочим. Скачаме, скачаме, ала без полза. Както се казва, досущ като джудже, което се опитва да докосне луната. Безсмислено е! Не си пилейте силите! По-добре уловете милостта. Тази лична милост ще ни помогне да израснем. Защото чистият преданоотдаден може да ни каже как да се квалифицираме, как да изоставим поне малко от експлоататорската си нагласа и да вложим енергията си в служене на Бога.