Sharanagati

Ако Вриндавана я нямаше, би трябвало да я създадем. Защото във Вриндавана всичко съществува, за да служи на Върховния Бог. Гопите избиват мляко за удовлетворение на Кришна. Семействата отглеждат децата си за радост на Кришна. Те засаждат семената и жънат реколтата заради Него. Тези хора живеят за Кришна.

Людете на запад обикновено са твърде заети, тичат насам-натам. Всички ние сме много заети с извършването на някакви дейности. Обаче действието води след себе си реакция. Недейте да обвинявате реакцията; мислете какво вършите. Когато се храните, вие внасяте енергия в единия край на тялото; а от другия край ще излезе друг вид енергия. Ако действате от едната страна, от другата страна ще се прояви последица. Не обвинявайте последицата. Мислете как постъпвате.

Заети сме, несъмнено; но трябва да сме много внимателни по какъв начин употребяваме енергията си. Защото каквото и да правите, то ще принесе някакъв плод, някакъв резултат, някаква реакция. Дейността сама по себе си не стига. Дейността трябва да се съпътства със съзнание. Затова не действайте, без да разсъждавате. Не действайте, без да обмислите самата постъпка и резултатите. Разбира се, това не означава преди всяка най-малка крачка да пресметнете всичко в главата си; защото в повечето случаи по ежедневните въпроси ние знаем как да постъпваме. Ала дори тези относителни дейности следва да хармонизираме с Върховния Бог. Тъй че, ако избивате млякото си вкъщи, правете го за Кришна. Или ако пасете кравите си денем, правете го за Кришна.

Гопите например понякога забравят за този принцип, понеже са простодушни селски девойки. Доят мляко от кравите и го правят на извара и на кисело мляко. Обаче тъй като кравите дават твърде много мляко, обикновено те отиват в недалечния град. Тяхното родно селце се нарича Вриндавана, а градът, в който отиват, се казва Матхура; и така, те продават киселото мляко в Матхура. Но Вриндавана е много красиво място. Там има и някои потайни кътчета, откъдето е много трудно да се премине – има големи скали. И Кришна познава всички тези места; затова, когато гопите минават, Кришна им препречва пътя и казва: “Не! Не може да преминете. Няма начин. Трябва да платите такса.” Гопите отвръщат: “Как тъй ще плащаме такса?! Та това кисело мляко принадлежи на майките и на бащите ни.” Което означава, че те забравят за Кришна. Но на Кришна не му стига да му поднасят нещо доброволно; Той се стреми да си го открадне, да го отнеме насила.

Обикновено ние не продаваме кисело мляко по градовете. Обикновено не пасем кравите денем. И аз бих могъл да изредя дълъг списък с неща, които обикновено не правим. При все това, каквото и да вършим, трябва да бъде в хармония с божествената воля на Кришна. Действайте по хармоничен начин; тогава и резултатите ще са съответстващи. Ако постъпвате глупаво, няма значение колко сте активни, дори още повече последици ще ви се струпат. Затова не бива да виним реакцията; следва да премисляме как да действаме правилно.

По тази причина, следването на основните напътствия, взимането на участие в практическото служене на живота в преданост и поддържането на една добра садхана – лична практика на духовна занимания – тези неща биха ни помогнали. Обаче един път Шрила Прабхупада казал: “Просто се стремете да обичате Кришна!” Това е тайната. Тогава ще е много лесно да забравим за експлоататорската си нагласа. Това е най-висшият тип познание. То всъщност не е и познание, а мъдрост. И на такова най-извисено ниво ще разберете как да зарадвате Кришна.

Ала веднъж един човек ми каза: “Това е твърде възвишено за мен!  Всичко, което чувам, ми звучи толкова непрактично; не мога да го приложа в живота си.” Което, нека признаем, е повече или по-малко вярно. В повечето случаи слушаме за пълна отдаденост. А какъв е процентът на нашата отдаденост? Петдесет на петдесет би било добре! Но дори и това е твърде много; какво да говорим за сто и осемте процента отдаденост на истинските ваишнави?! Или пък – чуваме за екстаз. Къде е този екстаз? Екстаз означава да стъпиш извън себе си, извън своето съществуване. От бхава (съществуване) да достигнеш до бхаава (екстаз). Това е огромна стъпка! Двете думи са много близки по звучене; и това показва, че изначално, както би трябвало да бъде, животът е екстаз! Това е единствената причина да се живее – да се усети този вкус. Затова не бива да си пилеем времето. Защото не се ли присъединим към бхактите, пропускаме нектара. Тогава сме първи глупаци! Защо да изпускам нещо, което е вечно и услажда сърцето и душата ми?! Не губете време.

Жертвата може да се извърши по разни начини, с различни инструменти. Обикновено можем да пожертваме нещо извън нас. Един съвсем прост пример са парите – да дадем пари. Аз видях нещо много поучително във Виенския ашрам. Беше на посещение едно индийско семейство, с две малки деца, едва проходили. Съвсем мънички, много сладки. И майката им даваше малко пари да ги пуснат в кутията за дарения. Това е много хубав начин да се научат децата: “Иди да дадеш на Кришна.” Няколко лева, нищо не е. Но те ще разберат и ще свикнат да дават по нещо.

Така че първо можем да предложим, да пожертваме нещо извън нас – плодовете на своя труд. Разбира се, не само пари; способности, помощ, енергия – с каквото разполагате. Когато идвате в храма, донесете някое цвете или килограм ориз. Нещичко! Съветът е да не заставаме пред Бога с празни ръце. Тогава ще усещаме: този ашрам е и мой. Аз също участвам в този процес. Това е и мой дом. А в своя дом аз се грижа за цветята. Аз поднасям сладкиши на гостите. Така по съвсем естествен начин ще се чувствате вкъщи.

Другият начин да служите на Бога е чрез думите си – субективно и обективно.  Субективно можете да използвате думите си, за да Го възхвалявате – за своя собствена духовна благодат: да повтаряте мантрите си, да изричате молитвите си. А обективно можете да използвате думите си в разговори с другите, да призовавате людете да обръщат повече внимание на духа – да проповядвате.

Освен това, можете да влагате и интелекта си в служенето, в жертвата. Можете да посветите мислите си, което не е чак толкова трудно. На първо място Той е привлекателен, на второ е и хитър. Така че ако привличащата Му сила не ви въздейства и понякога забравяте за Него, Той ще приложи хитрините си, за да ви накара да го помните винаги.

И в крайна сметка, кой е окончателният инструмент за служене? Когато нямаш нищо, какво можеш да пожертваш? Можеш да пожертваш прана, жизнената си енергия – да отдадеш целия си живот. Ако си дал всичко, все още имаш своята прана. Можеш да посветиш жизнената си сила, да посветиш самия себе си. Така че край няма жертвата! Но това е щастлива жертва, готовност за даване.

Обикновено жертвата има някакво горчиво значение. Ала жертвата в преданост е сладка. И се казва, че в Кали-юга онези, които притежават късмет и интелигентност, ще се присъединят към тази санкиртан ягя[1]; в действителност, останалите видове жертвоприношения са забранени в настоящата епоха. При все това, този толкова милостив метод е дарен на хората. Винаги възпявайте имената: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Това е съвсем простичък метод. Той е истинско жертвоприношение. А резултатът ще е, че ще бъдете пречистени в сърцата си и ще се сдобиете с духовна перспектива, с посока, с път, по който да поемете.

Жертва означава да извадим нещо от обичайната му, ежедневна употреба, и да го поднесем на Бога. Какво обикновено жертват людете? Благовония, цветя, свещи, молитви – такива неща. И както знаете, Кришна се удовлетворява и с дребни приношения. “Патрам пушпам пхалам тоям йо ме БХАКТЯ праячхати… – ако Ми предложиш цвете, листо или вода С ПРЕДАНОСТ – Аз приемам.” [2] Тогава можем да си помислим: о, това е най-добрата религия. Евтино нещо: малко цветя… Знаете, тук в София, по булевард „Цар Борис” километри наред има рози. Съвсем лесно е да се намери някое малко цветче, за да го поднеса на Бог. С вода също разполагам. Евтина религия! Дребна жертва – пълна печалба!

Обаче внимавайте! Този Кришна е хитър тип. Не се задоволявайте да прочетете само този стих от „Гита”. Вижте и следващия. Знаете ли следващият? Понеже в него Той казва: “И каквото и друго да притежаваш – всичките си слова, всичките си дела, всичко, което жертваш, всичките си отречения – ВСИЧКО Ми дай.” Така че Той най-напред прави пропаганда: “О, стига Ми и мъничко вода”. И ти си казваш: “Това е моят път! Ще поднасям малко вода на Кришна и Той ще е доволен.” Тогава се захващаш с тази практика. И започват изискванията: “Добре, дай Ми още, дай Ми повече – всичките си думи, всичките си дела, всичко, което притежаваш – дай Ми го.” Така че внимавайте! Ако не сте готови да отдадете всичко, не започвайте да поднасяте вода на Кришна. Защото ще привикнете да Му давате по нещо и когато Той дойде със Своите изисквания, няма да можете да Му откажете. Трябва да имате изключително дълбока връзка, за да кажете „не” на Кришна.

Госвамите били много известни със своята отреченост. Те нямали постоянни ашрами или къщи, в които да живеят. Спели всяка нощ под различно дърво. Но знаете колко отдадени били на Кришна. Веднъж Санатана Госвами предлагал храна на Бога. Ала понеже бил аскет, кухнята му била съвсем семпла; това, което поднасял, било чапати, нищо друго. И все едно и също. Чапати днес, чапати утре, чапати завинаги. В началото Кришна бил доволен: “О, Моят скъп преданоотдаден Ми поднася това прекрасно чапати!” Но знаете ли, за чапатито малко сол идва много добре. Обаче нашият госвами бил толкова беден, че нямал сол. Един ден Кришна отбелязал: “О, това чапати е божествено! Само… да ти се намира малко солчица?” Тогава госвами отвърнал: “Сол?! Не! Днеска сол, утре захар! Аз съм аскет! Какво искаш от мен?!” Така че, за да кажете „не” на Кришна трябва да сте много дълбоко свързани. Ако сега Той ви рече: “Имаш ли още малко сол?”, по-добре донесете сол.

Подобно противопоставяне не е на начинаещото ниво! Това е нивото раса: когато можете дори да се карате с Бог, ала кавгите ви Го правят изключително щастлив! Това е динамичното разбиране за Кришна съзнание. Това направо отнася ума – възможността да влезеш в толкова близка връзка с Абсолютния Господ, с Абсолютната Истина, че да можеш да се караш с Него! Всичко това се основава на божествени чувства.

Съществува голяма разлика между някой, който търси; между онзи, който практикува; и между усъвършенствалия себе си. Хората в наши дни обичат да казват: “Аз търся своя път, аз съм търсещ.” Ала онези, които само търсят, обикновено не намират. Търсят ли търсят, но все не откриват. Ако си приятел на всички, не служиш на никого. Разсъдете дълбоко върху това. Ако дружиш с всички, не си верен никому.

Не се удовлетворявайте само да търсите и търсите. Стремете се да намерите нещо. А когато сте го намерили – практикувайте! Затова голямата крачка е от търсещ да се превърнеш в практикуващ. Ако си практикуващ, това означава, че вече си открил нещо. Означава, че се развиваш. Правиш малки жертви, жертваш себе си. И посредством тази практика ще осъществиш целите си. И така: търсещ – практикуващ – постигнал.

Винаги се стремете към по-висшето. Не се удовлетворявайте с по-низшето. От нивото на начинаещи нека достигнем до по-висши, по-осъзнати нива. И ако по някакъв начин следваме напътствията, дадени ни от нашите духовни авторитети, ако повтаряме махамантрата, ако посредством Святото Име търсим досег с Върховния Бог, нещо ще се случи. Този досег ще се прояви в живота ни. Ако често викате някого по име, той ще отвърне. Затова не се изненадвайте като казвате „Кришна! Кришна!”, че Той ще дойде при вас – по един или друг начин. Не е сигурно, че ще видите син момък да влиза в стаята ви. Обаче е възможно да се сдобиете с книга, да откриете преданоотдаден, да получите послание – кой знае как. Неведоми са пътищата Божии. Но Той знае. В повечето случаи ние не знаем, ала Той знае.

Начинаещите са много склонни да спорят. Независимо от религията, ако някой е начинаещ, той си е начинаещ. В нашата традиция се говори за каништха-адхикари (новакът по духовния път) – той е начинаещ и е винаги готов за свади, понеже си мисли: “Аз разполагам с истината, а всички останали са в грешка.” И това не зависи от възрастта. Ще ви разкажа една кратка история: веднъж пътувах на автостоп, един възрастен човек спря и ме взе. Трябваше да стигна навреме, защото трябваше да изнасям лекция, обаче той беше ревностен последовател на някаква християнска вяра и много искаше да ми проповядва! Така че, макар да се движехме по магистралата, той караше съвсем бавно – за да има време да ми обясни всичко по един изключително фанатичен начин. Беше възрастен човек, най-малко шестдесетгодишен, високо образован – някакъв инженер или нещо подобно – но, съжалявам да го кажа, с изключително фанатичния светоглед на начинаещ. Например, като позитивен коментар аз се осмелих да вметна: “Колко е хубаво, че има толкова много издания на Библията.” Той каза: “Не! Само нашата версия е добра!” Беше ми трудно да го приема, дойде ми в повече. Инак беше много мил, откара ме почти до самото място, до залата, където трябваше да давам лекция. Ала аз в крайна сметка не исках да го обезсърча. Затова не му казах, че той спря и взе един хиндуистки монах, и че го откара на проповедническа програма; вместо това му поблагодарих за кратката проповед.

Каништха-адхикари означава „новак”. Независимо от вярата, независимо от възрастта – ако някой е начинаещ, той е начинаещ. Ала какъв е санскритският термин – каништха-адхикари. Адхикара значи „компетентност” – каништха-адхикари е, когато си сведущ в някакви духовни практики, обаче ти липсва пълната визия. Така че, каништха-адхикари означава да си мислиш: „Господ е в нашата църква.” От което автоматично следва: „И никъде другаде.” Обикновено един каништха-адхикари изпълнява много стриктно правилата и предписанията. И то е хубаво, защото това е единственото, което го задържа на пътя. Ала веднага щом обстоятелствата не са толкова строги, такива хора с лекота изоставят практиките си.

Ще ви дам един много лош и много тъжен пример: знаете, че често ваишнавите – имам предвид бхактите на Кришна, преданоотдадените – биват обвинявани, че промиват мозъци. Мисля, всички сте чували този израз: промиване на мозъка. Ще ви кажа нещо за това след малко. Обаче в Америка имат офиси за пре-промиване, и по-специално на хора, които са станали жертва на опасни култове и секти. За нещастие, резултатите са много тъжни от гледна точка на ваишнавизма, защото се оказва, че начинаещите ваишнави е най-лесно да бъдат пре-промити. Твърде зле.

Но всъщност, какво е промиване на мозъка? Промиване на мозъка означава да упражняваш влияние върху други хора. А знаете ли откъде идва този израз, „промиване на мозъка”? Нямате представа? Идва от Холивуд. През петдесетте години имало някакъв глупав филм, в който китайците заловили няколко американски войници и им промили мозъците, за да може при следващите избори в Съединените Щати, те да убият президента; или нещо подобно. Така че промиването на мозъка идва от холивудския филм. А всъщност, Холивуд е най-добър в промиването на мозъци. Целият свят се стреми да ви промие мозъка: „ти ни принадлежиш”! Дори рекламите въздействат по същия начин; училищата ни са много силни институции по промиване на мозъка. Хората казват: “Прочетох във вестника!” А когато ти речеш: “Прочетох в „Бхагавад Гита”, те ще отвърнат: “А, не, това е промиване на мозъка! Моето откровение е вестникът. Той е авторитет за мен.” Или пък – обикновено хората имат гуру. Всеки ден те обожават Шри Гуру у дома си. Има обаче само един недостатък – този гуру е едноок. Нарича се телевизор. Всяка вечер го боготворят; каквото и да идва от Шри Гуру, се попива с радост. Понякога го обожават, украсяват го с цветя, почистват го, извършват какво ли не друго служене… плащат дарения, нека не забравяме! Всички формалности присъстват и хората се отнасят съвсем сериозно. Вярват на всичко, което идва от този източник. А той няма да ви посъветва да отидете при духовен учител и да задавате духовни въпроси. Те не желаят да ви изгубят!

Не бива да сме начинаещи. Кое е второто ниво? Това е мадхяма-адхикари, преданоотдаденият от междинна степен. Той е установен във вярата си – не се съмнява. А дори да има някои съмнения, познава и метода как да ги надмогне. Притежава добър опит в борбата с илюзията; а има и някои положителни резултати – не винаги той е губещият.  Подобен човек –преданоотдаден от средното ниво – е способен да води други. Такава личност е подходящо да бъде следвана. Той може да ви помогне, тъй като знае много повече от вас.

Ала преданоотдаденият от средното ниво вижда различия: „Това е един добър бхакта; а това е … друг добър бхакта… обаче…” Той също така вижда, че някой е подходящ, а друг е неподходящ за бхакти. Така че той разграничава. А какво е нивото на най-извисения бхакта? Това е уттама-адхикари, който не вижда различия. За него всички са ваишнави, всички са преданоотдадени, бхакти. А най-важното качество на един уттама-адхикари не е очевидно. То е скрито. И това качество е, че той никога не критикува когото и да било в сърцето си. Много висша характеристика! Това не означава, че не може да използва остри думи. Обаче никога не осъжда в сърцето си.

А как действаме ние? О, нашите слова са много сладки, ала сърцата ни са изпълнение е неодобрение. Това не е нивото уттама-адхикари. Но, за да се квалифицираме да достигнем това висше ниво, е нужно дълго време. Уттама-адхикарите се разбират помежду си много добре. Начинът да приключим с кавгите е да станем уттама-адхикари, съвършени практикуващи в своята религия.

Въпрос: Какъв е смисълът на Исусовата жертва? Защо е пожертвал живота си? Какво е вашето мнение?

Тиртха Махарадж: Нима той въобще е умирал?… Но вие споменахте нещо много важно. Жертвата. Която ние също поддържаме. Ала жертвата не представлява усещане за смърт. Жертвата е усещане за живот. Онова, което трябва да пожертваме, са нашите недостатъци. И давайки ще получим. Ако отдадем себе си, Кришна също ще ни даде себе си. Ако дадете малка част, Той също ще отвърне с малка част. Обаче посветите ли се напълно, всецяло, тогава какво може да стори Той? Представете си, че някой влиза в дома ви и казва: “Аз съм твой. Отдавам ти се целия, ще ти служа, без да поставям каквито и да било условия – пък ти се грижи за мен. Ще стоя и ще чакам пред вратата ти. Няма да помръдна, без да ми кажеш.” Какво можете да отвърнете?! Невъзможно е да речете: “Ей, я се махай!” Не можете да кажете: “Няма да се грижа за теб.” Така че, ако вложите подобна интензивност в отдаването си, Кришна също няма да има друг избор. Той не може да каже: “Не, не, не! Не ме е грижа за теб.” В действителност Той се грижи през цялото време, осигурявайки ни жизнената енергия, въздуха, светлината и толкова много други неща. Всичко идва към нас чрез Него, посредством Него, от Него.

Всичките ни реализации зависят от отдадеността. А нивото на отдаденост на Бог Исус е било изключително високо. Той е бил готов да приеме мъчения, макар да не му е било лесно. Пролял е кръвта си.

Отдаването е трудно нещо, казвам ви. При все това, то принася плод.

Ала според мен, той изобщо не е умирал.

Въпрос: Имате предвид дори с физическото си тяло?

Тиртха Махарадж: Да, и това.

Въпрос: Но даже да е така, половината човечество вярва в традиционната християнска догма за неговата смърт и възкръсване…

Тиртха Махарадж: Добре, обаче аз седя тук. Не отивам при другите хора да обръщам вярата им. Но вие ме попитахте за моето мнение и, ако ми позволите, аз ви давам своето мнение. Ако ме питате: „Какво бихте казали на християните?”, това е съвсем друго. Разбира се, че не бих притеснявал вярата им. Защото ако те успяват да разберат нещо – имам предвид всеки, независимо от религията – ако е способен да разбере посредством своята вяра и убеденост каквото и да било за Абсолютната Истина, това е нещо истинско, авторитетно. От тази гледна точка дали преминавате през страдание или през екстаз е второстепенно. Достигнете ли до Бога, незабавно ще забравите за стъпките. Така че аз се старая да отвърна на въпроса ви. Ако искате да узнаете повече, мога да навляза в по-големи подробности, но мисля, че и така се разбираме.

Например в „Бхагавад Гита” Кришна казва: “Аз ще усиля вярата на човека в избрания от него път.” Това е съвършен отговор на всички различни въпроси! Защото Бог е този, който дарява вярата на човека според неговия вкус, имам предвид, вкуса на човека; според нивото му на разбиране, според нивото му на отдаденост. Ако някой се отдава по бизнес начин – петдесет на петдесет, полу-почти – ще получи и вяра петдесет на петдесет: “Може би Той съществува, а може би не съществува.” Ала пълната отдаденост означава пълна закрила.

Независимо с какво разполагате – време, енергия, знания, способности – каквото и да е, можете да го хармонизирате с божествената воля. В началото за това е необходимо много добро водачество. Ако имаме такова водачество, ако се намираме под духовната закрила на божествен учител, сме големи щастливци. Защото един истински учител ще ни помогне да се доближим до Абсолютната Истина, до Бога.

Препоръчва се за онези, които не знаят как да живеят, да се обърнат към гуру. А вие знаете ли как да живеете? Имаме някакви бегли идеи как да оцелеем, но това не е живот. Съществува голяма разлика между оцеляване и живот. За да разберем каква е целта на живота трябва да я търсим. И по-нататък, когато започнете да имате някои духовни прозрения или божествени преживявания, не се страхувайте. Много хора се захващат с духовни практики твърде бързо и твърде евтино. В съботно-неделен курс си отварят третото око, пречистват чакрите си и се сдобиват с божествена мъдрост. А има и курсове, на които ви учат как да станете аватар (божествена инкарнация). Напоследък е много популярно. “Имам сертификат, завърших курса за аватар.” Обаче людете се заемат с това твърде припряно и не са готови да асимилират резултатите. Защото колкото по-чувствителни ставате, толкова повече въздействия ще ви влияят. А разнообразните влияния ще имат различен ефект върху вас. И ако не знаем що за енергия идва към нас, може да се обезпокоим. Ала мога да ви кажа със сигурност, принадлежите ли към традиционна линия, това ви осигурява подслон, дарява ви закрила от лоши влияния. Така че присъединяването към една добра духовна школа е много благоприятно.

Веднъж един духовен учител и един млад преданоотдаден разговаряли. Момъкът живеел в ашрама, ала не бил сигурен какъв живот да поведе – дали да стане бхакта на Кришна или не. Той казал на учителя: “Може би това не е моят път. Може би трябва да се присъединя към някоя друга група, да поема по друга пътека.” А учителят отвърнал: “Да, можеш да отидеш, няма проблем. Но дори там трябва да си намериш силен, добър учител.” Защото той може да предостави закрила.

Един специфичен признак на духовния учител е, че той е способен да разсее съмненията на учениците. Толкова сме пълни със съмнения. “Нима Бог действително съществува?” Или: “Да не би аз да съм Върховният? На прав път ли съм? Има ли смисъл в това, което правя? Не ме ли мамят? Мигар това е за мен?!” Толкова много съмнения…

А да имаме позитивни съмнения е хубаво. Позитивните съмнения означават, че искате да разбирате все повече, все по-дълбоко. “Не ми стига да слушам за Кришна само толкова; искам повече! Не ме удовлетворява да мантрувам шестнадесет кръга! Съмнявам се, че това е достатъчно за мен.” Обаче истинските съмнения, съмненията от другия тип, понякога са убийствени. И е божествен аранжимент да успеете да се избавите от съмненията си.

Мисля, че да имаме съмнения е съвсем човешко. Ала вместо съмнения да имаме дълбока вяра – това е божествено. Достигнем ли до божественото ниво, няма повече съмнения.

Санкиртан означава съвършенството на киртана, съвършенството на възпяването. Най-доброто приложение на способността ни да говорим е да използваме думите си във възхвала на Върховния Бог. Това е трудно осъществимо – да говорим единствено хари-катха и нищо друго – но от лични житейски преживявания можем да разберем как става. Ако един младеж се влюби в някоя девойка, той не може да говори за нищо друго. Само за нея. По същия начин, ако изпитваме такава дълбока привързаност към Кришна, Бога, ще ни бъде много трудно да говорим за каквото и да било друго.

И така, съвършенството на речта е да слави Бог. Съвършенството на ухото е да слуша за Него. Съвършенството на окото е винаги да Го вижда. И това не касае физическите очи, а божествения взор.

А съвършенството на тялото е то да бъде използвано в служене на Кришна. Вие, като човешки същества, имате толкова много способности. Толкова много енергия ви е дарена по Божия промисъл. Цялото ви тяло пламти от енергия. То не е студено, температурата му е тридесет и седем градуса. Гори постоянен огън. Постоянна енергия. Очите ви блестят. Ръцете ви се движат. Сърцето ви бие. Изпълнени сте с енергия. Не пропилявайте енергията си безсмислено. Живейте за най-добрата цел! А коя е най-добрата цел, за която да се живее?

Да умреш. Тъй или инак ще умрем. Това тяло ще изтлее. Ала нека изтлее в името на Бога. Нека умрем – за материята! Да умрем – за този свят. За да се родим наново в следващия свят, в божествения живот.

Умри, за да живееш. Това е съвършенството на живота – да умреш. Което е тежко за чуване послание. Сега мнозина от вас се усмихват, но настъпи ли моментът, кой знае каква физиономия ще покажем. Дали ще срещнем четиримата пратеници, или тримата пратеници. Четиримата пратеници идват отдолу, а тримата пратеници – отгоре. Вестоносците на смъртта – ямадутите – носят посланието за края. И когато ги видите е доста страшно. Онова, което е описано във Ведите, е потвърдено от някои люде, които са имали преживявания, близки до смъртта. За повечето от тях е плашещо. Обаче ако срещнете вишнудутите, те носят различно послание. Понеже Вишну е Богът-закрилник. Той е Богът на живота – Той ви пази. Неговите пратеници носят вестта за вечния живот – който всеки би искал да има. Ала малцина са онези, които са готови да платят цената. При все това, някаква мъничка цена трябва да заплатим, за да се сдобием с вечен живот – който бездруго вече имаме, единствено трябва да осъзнаем това.

Ако не пропиляваме енергията си и влагаме всичките си ресурси в най-добрата цел, ще ни бъде по-лесно да разберем нещичко за съвършенството. Съвършенството на живота е да умрем за себе си и да се родим за Бог. Ако живеете за себе си, не живеете за никого; ако живеете за Кришна, живеете за всички.

Винаги се стремете да търсите съвършенството. На материално ниво то е много трудно да бъде открито. Всъщност е невъзможно. Но дойдем ли до божественото ниво, тогава е невъзможно да намерим каквато и да било грешка. Тук не можете да съзрете съвършенство; оттатък не можете да зърнете грешка. Кое място избирате?

Кой е най-добрият начин да видим Кришна? Има една история:

Гопите били много разтревожени. Гопите са пастирките на Вриндавана. Има и млади, има и стари, но всичките много се вълнуват от Кришна. Възрастните жени, възрастните гопи изпитват към Кришна майчина обич. Ала младите жени не са привлечени към Кришна като майки. Младите жени са привлечени от прекрасния младеж по различен начин. Не теоретично, а съвсем на практика. Тяхното влечение е безпределно. Безпределно в пространството, във времето, по сила, по дълбочина, по възвишеност – безгранично във всяко едно отношение. Но условностите понякога пречат на гопите и Кришна да се срещнат. Толкова много са правилата и забраните, които трябва да се следват в едно малко селце. В големия град също трябва да се вземат под внимание множество правила, обаче в малкия градец всеки знае всичко за всекиго. Така че там трябва да бъдете изключително предпазливи. Затова гопите и Кришна също трябвало да са много внимателни. Разбира се, те искали да се срещнат, ала как да стане? Това била ежедневната им медитация: “Как мога да видя своя любим Господ?” “Как да се срещна със скъпите си момичета?”

И в един много тежък момент гопите се молели така: “Жената е жива, когато е заедно с любимия си; разделена от него – умира.”

А ние нито живеем, нито умираме. Такава е орисията ни. Тя е изписана върху челата ни. Невъзможно е да бъде променена. Свободата ни е равна на нула. Ние просто сме подхвърляни от вълните и теченията на съдбата.

Ала този стих толкова много трогнал Кришна, че Той не могъл да изтърпи и искал по някакъв начин да утеши гопите. Което е трудна задача, казвам ви! Защото гопите са само в едно настроение; какво именно? Разплакани. Нравът им е такъв, че винаги правят само едно – плачат. Когато времето е хубаво, те плачат: “О, Кришна днес ще изведе кравите. Цял ден няма да Го видим!” Когато времето е лошо, също плачат: “О, днес Кришна няма да изведе кравите! Няма да успеем да получим Неговия даршан[1]…” Така те винаги плачат.

И ако вие искате да видите Кришна, тогава се препоръчва от ачариите, които са вещи в раса, трансцеденталните взаимоотношения, да приложите същия метод.

Веднъж един млад преданоотдаден запитал своя гуру: “Можеш ли да ми кажеш как да виждам Кришна, Бог, винаги?” Отговорът бил една дума, пет букви: “Плачи!” И така, това е плачещото училище на йога – следвайки стъпките на гопите, които винаги плачели да видят Бог, Кришна.

Но Кришна не е коравосърдечен. Може да е палав, ала не е жесток. Когато чул тази молитва на гопите, Той предложил едно решение: “Дори да изглежда, че съм далеч от вас, въпреки това съм съвсем близо. Просто затворете очи и извикайте името Ми – Аз незабавно ще дойда. Ще съм до вас.”

За да видим Кришна ние се нуждаем от тези затворени очи – за да се пробуди вътрешният ни взор. Даже гръцките философи казват, че очевидните неща не са кой знае  колко важни. Ала истинските неща са скрити надълбоко. Струва ми се, че те вероятно са учили в Индия.

Ако гледате отвисоко на другите видове йога, въобще ако гледате отвисоко на когото и да било, това не би подпомогнало духовното ви израстване. Защото каква е идеята на бхакти йога? “Тринад апи суничена – бъди по-смирен от стрък трева, по търпелив от дърво, отдавай цялото уважение на другите, без да очакваш почит за себе си. Така ще можеш да възпяваш святото име винаги”[1] Много е трудно да се хармонизира този принцип с едно надуто поведение. Начинаещите винаги са надменни към другите. Смятат, че са намерили истината, а всички останали са в грешка. Но това е твърде незряло отношение.

Йога е много полезна, за да овладеем себе си. Традиционните видове йога, като хатха, раджа, гяна и други, са изключително резултатни за контролиране на телесните и умствените функции. Защото понякога започвате да практикувате, например бхакти йога, без добра и солидна основа. Тогава започват да ви се случват разни неща, а вие не разбирате какво става. “Исках да стана  съвършен йоги, исках да се избавя от грижите и проблемите си, а какво се получава – затрупват ме все повече трудности! Исках да си възвърна духовното здраве, а чувствам, че не съумявам! Какво става?!” Ако не разбирате процеса и стъпките на този процес, тогава това води до някои затруднения. А е изключително трудно да се поддържа добър стандарт, ако не сте подготвени. Така че, в много отношения, йога може доста да помогне.

Ала също така трябва да добавя, че повечето йога практики са включени в бхакти. Например, хората много харесват седящите пози, но им е доста трудно да изтърпят седнали на едно място в продължение на един час по време на лекция. Можете да си практикувате асаните, докато слушате лекция. Или пък – нашите дихателни упражнения всяка сутрин са възпяването на химни, песни и мантри  – цели два часа! Вие колко време отделяте за дихателните си упражнения? Обикновено людете отделят няколко минути – петнадесетина… Така че много неща са включени в бхакти. Ние дори не ги разграничаваме. Също така можете да научите санскрит без особено усилие, защото на лекциите всяка сутрин казваме по една шлока. “Йогинам апи сарвешам…” На следващата сутрин можете да я повторите. Толкова много неща има в бхакти: познание, мъдрост, тапася (отречение), без да се обръща специално внимание на тези разнообразни практики. И междувременно култивираме чувствата в сърцето, каквато в крайна сметка е целта на всички видове йога – да бъдем свързани. А истинската връзка се основава на предани чувства.