Sharanagati

Няма друг път, освен винаги да бъдем свързани. Защото изгубим ли връзката си с Бога, нашата дхарма се превръща в карма. А карма си носи последиците. Чистата дхарма не носи последици. Дхарма е да закриляш семейството си, например. Затова ако трябва да защитиш семейството си, с това няма да си навлечеш карма. Ще си навлечеш донякъде, ако се налага да приложиш насилие, ала има разлика дали е за да защитиш, или за собствено удоволствие. Обаче, ако не си свързан с Кришна, цялата ти тъй наречена „дхарма” се превръща в „карма”. И рано или късно се налага да платим цената за всичките си постъпки. Казва се, че сме наказвани не заради делата си, а от делата си. Така че, ако се натъкна на агресор, това вече е последствие от моята карма. При все това, имаш правото да защитаваш семейството си, да закриляш онези, които зависят от теб.

Винаги бъдете свързани. Арджуна е бил помолен от Кришна да се сражава – да води война! Да погубва врагове! Обикновено това е много трудно да се разбере – що за съвет е това: иди и избий своите учители, деди и роднини. Нима не е оскърбително?! Ала Арджуна получил именно този съвет: сражавай се за по-висшия принцип. Защото нормалният принцип е да се уважават по-възрастните; и обикновено това е наша дхарма. Но в този момент, в тази ситуация, дългът на Арджуна бил да се бори за един по-висш идеал. И кой именно – божествената истина!

И ако разгледаме задълбочено „Бхагавад Гита”, в Единадесета Глава Кришна казва: “Аз вече съм ги убил. Наредил съм всичко. Ти просто следвай напътствията ми.” Оттук разбираме, че подредбата е извършена от по-висши източници. Ала всеки индивидуално, лично, би могъл да изпълни ролята, която му е поверена. Така че винаги трябва да действаме в името на някакъв по-висш идеал.

Възможно ли е винаги да си спомняме висшите идеали? Не съвсем. И Арджуна бил същият. Вечерно време, след залез, те спирали да се сражават. Денем се борели свирепо едни с други, ала след залез понякога дори се случвало противниците да си масажират един другиму нозете. “Поради професията си сме опоненти, но иначе сме добри приятели.” Една вечер, обаче, Юдхиштхира Махараджа направил забележка на Арджуна. Знаете, Юдхиштхира е синът на Дхарма, наричат го още Дхармараджа. Той бил толкова честен и почтен, че се казва, че колесницата му се носела малко над земята. И цялата битка била по тази причина – да се върнат Пандавите на власт. Сред петимата братя, Юдхиштхира бил предводителят. Да се установи редът означавало, той да стане цар. Цялото сражение се водело, за да си възвърне Юдхиштхира престола. А Арджуна бил велик воин. Както знаете, воините са могъщи, енергични и емоционални люде. Ако си твърде сатвичен, не можеш да се биеш. Ако си сатвичен, ще речеш: “Добре, както искаш…” Обаче Арджуна бил сангвиник – така да се каже раджастичен, изпълнен със страст. Юдхиштхира му казал: „Хей, Арджуна! Какви ги вършиш днес?! Сражавах се тежко, бях заобиколен от врагове, а ти не ми се притече на помощ. Язък за лъка ти Гандива!” Арджуна незабавно се вбесил: “Хей! Недей да критикуваш моя Гандива!” Той толкова пламнал от страст, че какво се случило? Вдигнал лъка си, за да застреля на мига Юдхиштхира. Казал: “Знаеш, че съм дал обет: който каже нещо против лъка ми, ще го убия на място! Ти изрече такива остри думи за моя лък, свършено е с теб.” Тогава Кришна се намесил: “”Хей, хей, хей! Чакай малко, Арджуна!” Обаче той отвърнал: “Не, не, не! Той критикува лъка ми! Ще го убия! Аз съм боец, трябва да спазвам обета си.” Ала тогава Кришна му рекъл: “Случайно да си давал някакви други обети? Не си ли дал обет, че ще се сражаваш за Юдхиштхира?” “Да, да, ама лъкът ми…” Тогава Кришна го успокоил: “Винаги трябва да действаш за по-висшия идеал. Добре, положил си клетва да защитаваш честта на своя лък. Но също така си положил клетва да помагаш на брат си при всякакви обстоятелства, да се биеш за истината.” Тогава Арджуна се усмирил.

И така, бъдете йоги при всякакви обстоятелства. Ако ви сполетят трудности, не реагирайте първосигнално, от страст. Защото тогава е много лесно да се забрави за по-висшия принцип. Винаги трябва да култивираме паметта и да съхраняваме дхяна – дълбоко да осмисляме коя е окончателната цел на живота.

Обикновено, когато хората чуят за йога, те са много силно привлечени: “О, тази тапася (отречение) е за мен! Ще спя на отворен прозорец посред зима! Ще изтезавам тялото си, докато стана полумъртъв! Аз съм велик йоги от аскетичен тип! През цялото време ще медитирам…” После, с първия полъх на бриза, идва и забравата. Подобен род йоги всъщност нямат дълбоки корени.

Обичайно, всички преминаваме през тези различни нива на практика. В началото сте много сериозни по отношение на своята садхана и виждате резултатите: “Чувствам се силен, чувствам се закрилян, чувствам се свързан!” Ала скоро тези първи дни и месеци в практиката отминават. Тогава, както сами знаете, тя се превръща в ежедневие, в рутина. И започвате да изоставяте своята садхана: “Е, не бива да сме чак такива фанатици. От философията съм разбрал, че бхакти е по-висша от обикновените практики, и че тя ще дойде по своята сладка воля.  Кришна не харесва фанатизма. По-добре да чакам Той сам да реши да дойде.” А каква е следващата стъпка? Садху-санга се превръща в кино клуб – гледаме заедно телевизия. Никой не ходи на сутрешна лекция и на арати, но поне вечер пред телевизора се събираме и се радваме на добра компания. Поне не се караме, докато гледаме телевизия! Подобен род садху-санга не е кой знае колко възвишена. По-добре да се върнем към оригиналните практики на садхана; тогава отново ще почувстваме силата. Защото, когато се откажете, си казвате: “Нека следваме естествения път, рага-марга,” и тогава усещате: “О, изгубил съм силата си. Липсва ми закрилата. Мислех си, че имам нещо, но сега го няма. Навярно нещо не е наред с процеса?! Нали започнах да ставам не чак толкова фанатичен и ето на, какъв е резултатът: аз просто пропадам.” Тъй или инак, уловете отново златната нишка, за да намерите пътя навън от този материален лабиринт. Бъдете йоги! Бъдете свързани!

Когато сте привлечени към йога или садхана е много лесно да бъдете йоги. Ала когато не изпитвате вече този първоначален вкус, тогава е по-трудно. Или ако в живота ви се случва нещо драматично, да речем изгубите работата си, или имате някакъв материален проблем, или ви сполети някоя болест, или сменяте жилището си, може да си помислите: “Сега нямам време за садхана, прекалено съм зает. Трябва да свърша това, и това, и това.” Значи забравили сте за Бога. Затова, бъдете йоги в такава ситуация – когато не е лесно, когато ви липсва пълният вкус. Трябва да бъдете йоги при всякакви обстоятелства.

Ще ви разкажа, ако не възразявате, едно лично преживяване. Беше тъкмо в началото на серия лекции в Будапеща. Очаквахме да дойдат някои бхакти от Печ. Трябваше вече да са пристигнали, ала още ги нямаше. Мислех си: както винаги, закъсняват. Защото бхактите са много „гъвкави” по отношение на времето. В крайна сметка те така и не дойдоха, само телефонът иззвъня. Очаквахме двама: възрастна дама и младеж. Обади се младежът. Каза: “Няма да дойда на програмата, защото ме откараха в болницата. Обаче нея не я откараха в болницата. Катастрофирахме.”

И така, тя загина на път за програмата. Това беше шокиращо преживяване, шокираща новина. Какво да говорим за факта, че трябваше да предам новината на дъщерята на тази жена преди лекцията. А темата на лекцията беше „Вечността на душата.” Можете да си представите, беше ми трудно дори да си отворя устата; исках да се скрия и просто да се оставя на болката. Не исках да говоря за вечността на душата, докато една от ученичките ми умираше. Ала тогава този стих от „Гита” изплува в ума ми: “Бъди йоги при всякакви обстоятелства.” И аз трябваше да ида и да дам лекцията, да удовлетворя желанието на хората да учат. Но мога да ви кажа, че оттогава насетне сърцето ми плаче. Защото да изгубиш духовния си учител е голямо нещастие. Но да изгубиш свой ученик… считам, че това е още по-голямо нещастие.

Както и да е, бъдете йоги всред трудностите. Бъдете йоги при всякакви обстоятелства, независимо дали ви се случват добри или лоши неща – такова е простичкото послание на „Гита”, ала много възвишен идеал за постигане.

Заглавието на Шеста Глава на „Бхагавад Гита” е „Дхяна Йога”. Какво е “дхяна”? Медитация – нещо такова. Ала ние използваме думата „медитация” твърде често. Когато бленувате, вие казвате: „Аз медитирам.” Това обаче не е истинска медитация. “Дхяна” означава дълбока вглъбеност. Най-напред се разграничавате от външните дейности, сетне запазвате това състояние, сетне го задълбочавате. Това е дхяна – да отидеш надълбоко. В такъв смисъл това е медитация.

Нашата медитация, медитацията на преданоотдадените, е да съзираме Кришна навсякъде и да виждаме всичко в Него. Както например: “Аз съм вкусът на водата. Аз съм „Ом” във ведическите мантри. И Аз съм способността у човека.” Навсякъде можете да видите присъствието на Кришна.

Кришна описва различните методи за съсредоточаване на ума, такива като: култивиране на знание, йога, това или онова. А в края на главата казва: „Един йоги е по-велик от аскета, по-велик от емпирика, по-велик и от кармичния работник. Затова, о Арджуна, при всички обстоятелства, бъди йоги.”[1]

Какво означава това – йоги? Някой, който е свързан – свързан с Бога. Това е йоги – независимо от религията или специфичната школа – ако някой има досег с Бога, той е йоги. Християнската вяра не одобрява особено йога. Но истинските светци са йоги, защото са свързани с Бога. Така че по-добре е да си йоги, отколкото емпирик или аскет, понеже такъв човек е свързан. Затова, „бъди йоги при всякакви обстоятелства.”

Ала йоги има много видове. Какви йоги трябва да сме? Кришна ни помага, давайки ни дефиниция какъв тип йоги трябва да станем. Той казва:

йогинам апи сарвешам

мад-гатенантар-атмана

шраддхаван бхаджате йо мам

са ме йуктатамо матах

“А от всички йоги, този който винаги с голяма вяра пребивава в Мен, погълнат е от мисли за Мен и Ми отдава трансцедентално любовно служене, е най-интимно свързан с Мен в йога и е най-издигнатият от всички. Това е Моето мнение.”[2]

Такива йоги трябва да станем – да обожаваме Кришна от сърце и душа. Не с някакво второстепенно, небрежно отношение, а с цялото си внимание. Нека се доверим на мнението на Кришна. Щом Той казва: “Такъв йоги ми е най-скъп,” нека се стремим да осъществим този идеал.

Кришна не е сектантски Бог. Кришна е Джаганнатх, Богът на цялата Вселена. Това означава, че Той е обожаван из цялата Вселена. Кришна не е индийски Бог. Той не е някаква разновидност на ориенталски култ. Него не го обожават само на Земята, но Той е Богът на Вселената. Това означава: вашият Бог, и моят Бог.

Бих искал да ви разкажа за едно свято място в Италия. Преди около осемстотин години там е живял Франциск от Асизи. Той бил един истински бхакта! Притежавал вселенско, всеобхватно виждане. И бил толкова велик йоги, че умеел да разбира гласовете на животните. Знаете, чрез практикуване на йога и ахимса, аура на доброта и позитивизъм ще струи от вас. Дори дивите зверове не биха ви наранили или нападнали, а ще ви отвръщат с приятелство. Франциск бил такъв велик йоги, че можел да проповядва на животните. Понякога се замислям дали да не последвам примера му – в такъв смисъл, че когато хората не са склонни да слушат, по-добре да говориш на животните. Може би те разбират по-добре. Така и той проповядвал на птиците – бил известен с това

Имах възможността да посетя едно от свързаните с него места. Навремето един голям земевладелец пожелал да му дари „малко” парче земя – а именно грамаден хълм. Разбира се, той не искал да приеме: “Какво ще правя с него?” Но след дълги убеждения, склонил: “Добре, ще ида да видя мястото.” И докато се изкачвали по хълма, внезапно хиляди, милиони птици започнали да излитат и да чуруликат. Той взел това за божествен знак: „Да, трябва да приема”. Сега там има простичка, но хубава църква, и манастир. Ала по онова време имали само една пещера, нищо друго. Тази пещера, в която той спял тогава, все още е съхранена. Камъните вътре са много остри, освен един, който му служел за ложе – ей толкова голям! И изглежда много мек. Дори камъните служели по този начин на великия светец. Атмосферата там е изключително божествена, усеща се присъствието на светеца. Всички посетители също са много спокойни и ведри. Например, видях един млад поклонник – той мантруваше джапа. Отначало седеше в малката пещера, четеше от книгите, молеше се дълбоко, а сетне отвън вървеше нагоре-надолу с броеницата си. Този човек беше наистина на поклонение.

Франциск бил толкова велик светец, че всички белези на Христос се проявили по тялото му. Там има един малък параклис на мястото, където са се появили стигмите. Има един дълъг коридор: едното място е манастирът, другото място е пещерата, на стените са изрисувани проникновени фрески, изобразяващи картини от неговия живот… А в другия край на коридора е този мъничък параклис. Когато влязох там, дълбоко се трогнах, защото на олтара бе гравиран надпис: “Бог е мой!… Но принадлежи и на всички останали.”

Мога напълно да се съглася с това послание. Бог е мой; Бог е ваш; Бог е на всички. Ето това разбиране за Бога почитаме ние – всеобхватната концепция за Върховния Господ. Не почитаме някакъв сектантски Бог, нито сектантско разбиране за Бога. Ние обожаваме Всевишния Господ.

Бог е мой; а също и ваш. Кришна е мой; а също и ваш.

Гьоте казва: “Ако сте изгубили пари, не сте изгубили нищо; ако сте изгубили приятел, много сте изгубили; но изгубите ли вярата си, губите всичко.”

Ние зависим от взаимовръзките. Ако сте свързани с Бога, това означава, че сте верни. Откажете ли се от тази предана привързаност към Бога, това е голяма загуба. Разбира се, вярата помага на предаността ни да расте, така че тези неща са взаимосвързани, зависими едно от друго. Затова, докато по-висшестоящите ни имат доверие, ние сме в безопасност. Не бива да губим това доверие. В повечето случи ние не разбираме какво говорят по-старшите. Не проумяваме дълбината на грижата и вниманието им, не можем да оценим милостта, която е разпростряна над нас – докато я имаме. Ала веднага щом усетим да ни липсва, ще разберем. Досущ като въздуха; обикновено не се замисляме колко е безценен въздухът. Но когато не ни достига въздух, незабавно оценяваме стойността му. Затова понякога, за да обогатят разбирането на учениците, гуру ги натискат под водата. Когато се борите за въздух, тогава разбирате….. Виждате ли, този е начинът, по който трябва да искате Кришна! А не го ли разберете – хайде отново под водата. Просто, за да добиете разбиране.

Сега си мисля: “Днес има лекция сутринта, но аз ще ида вечерта, не сутринта.” Но представете си, ако тази сутрешна лекция е последната, на която можете да присъствате…. и вие я пропуснете! Ще съжалявате до края на живота си! Затова – недейте да пропускате възможностите. Не считайте, че ако нещо е достъпно днес, ще го има и утре. Разбирате ли какво имам предвид?

Въпрос на Дамодар: Може даден бхакта да обожава някои от бхактите, или в най-добрия случай да боготвори духовния си учител, без всъщност да разбира за какво говори учителят му. Може да е влюбен в някой от бхактите и заради това да идва. Трябва ли да се стремим да откъснем този бхакта от низшето му разбиране?
Тиртха Махарадж: Най-висшата дхарма е да си слуга на слугата на слугата – така че това не е низше разбиране. “Не знам кой е този Кришна, не знам кой е този гуру, но познавам този бхакта и искам да му служа”. Това е най-доброто! Това е най-възвишеното ниво! Как можем да откъснем предания от това ниво?! Досущ като гопите. Те не били високо образовани, разкрепостени и еманципирани жени от двадесет и първи век. Били прости селски девойки. Но когато видели Нараяна в храстите… Спомняте си историята: те търсели Кришна, защото Той бил избягал от танца раса. И гопите тичали толкова бързо, че почти щели да Го хванат. Тогава Той нямал друго извинение и си рекъл: “О, те ще ме настигнат всеки миг, затова ще си стоя тук и ще проявя облика си на Нараяна.” Четириръкият, величествено красив Господ стоял в храстите! Тогава гопите разгърнали шубрака и казали: “О! Намо Нараяна! Да си виждал нашия Кришна?” Те видели Бога очи в очи, великият Господ на вселената! Ала търсели своя възлюбен Кришна. Това е преданост, това е бхакти. Тях не ги вълнувал Всевишният. Искали любимия си Кришна.
По същия начин: “Не знам кой е този Кришна, не знам каква е тази мисия, но познавам този човек, той е прекрасен и искам да му служа.” Това е най-висшето. При все това трябва да сме разумни, да се стремим да бъдем разумни. Препоръчва се: трябва да се чувстваш като глупак номер едно пред духовния си учител. Но недей да се държиш като глупак номер едно. Защото тогава той няма да е доволен.
Трябва да се опитваме нещчико да проумеем. Разбира се, невъзможно е да проумеем, по-скоро нека следваме. Има такива, които много четат и изучават, но мисля, разбирате какво имам предвид. Всяко ниво на посветеност на Кришна, или на нещо което е скъпо на Кришна, свързано с Кришна, е добро. Ала винаги има шанс да обогатим своята отдаденост и привързаността си.

На относителното ниво има множество дхарми. Дхарма, или дългът, най-напред да се грижим за тялото. Виждате колко добре материалният свят обслужва тази цел. Можете да си купите какви ли не кремове, мехлеми, специални гримове, лосиони за тяло и тем подобни. В един Мол имаше реклама: “В нашия магазин има стометров щанд с лосиони за тяло!” Сто метра в служба на тялото. Казах си: много интересно; а колко духовни лосиони имате? Не толкова много. И ако се вгледате по-отблизо, може да откриете наистина ужасяващи неща в тези лосиони, гримове и какво ли не. Искате ли да чуете само няколко примера? Повечето от червилата се правят от мозък на кит. Има и специални лосиони за тяло, произведени от плацента. Понеже плацентата много добре се грижи за кожата на бебето вътре в утробата, по тази причина можем да я приложим и върху лицето си! Само си представете лицето си, омазано с плацента.

Ако искате да се грижите добре за тялото си, използвайте чисто масло. Махараджите в Индия са знаели как да живеят. Те използвали масло от шафран (минзухар). Шафранът на килограм е по-скъп от златото. Можете да си представите какво означава от тези малки цветенца да се извлече масло, с което да мажете тялото си. Както и да е, ако нямате стила на махараджите, не е проблем – чистият зехтин също върши работа.

Трябва да се грижим за тялото си – да сме здрави, да пазим здравето си – това е значението на посланието: да не рушим здравето си. Затова следваме определени правила: откажи се от лошите навици, контролирай яденето си, контролирай съня си, недей да си лягаш в два часа посред нощ, и т.н. Това ще помогне на тялото да е в процъфтяващо състояние, което е един наш дълг. Защото ако сме се отдали, ако сме посветили усилията си, живота си, тялото си в служба на Бога, тогава трябва да се грижим за този инструмент. Ако карате собствената си кола, понякога може и да сте небрежни. Но ако карате колата на свой приятел – какво да говорим на шефа си – ще се грижите много внимателно за нея и ще се стремите да я пазите по всякакъв начин. Тялото е като кола, която ви е дадена, за да стигнете местоназначението си, така че бъдете внимателни.

Друга дхарма е да си вършим работата, да допринасяме за благото на обществото, да сме полезни на останалите. Затова сме готови да работим, не просто да се мотаем наоколо. Работим – в полза на обществото, в полза на другите човешки същества – за да може светът да се върти. Как мислите, кое движи света? Нима парите? Парите ли карат света да се върти? Не. Жертвата кара света да се върти. Жертвата тласка света напред. Затова пеем в края на някои мантри „сваха” – “Посвещавам себе си за благото на света. Сваха. Правя жертва.”

После: трябва да отглеждаме децата си – друга дхарма. Трябва да осигуряваме шанс за живот на други души. Има два начина да се подпомогне духовното издигане: единият е телесна генетика, другият – духовна генетика. Ако сте семейни, практикувате телесната генетика – множите се. Но за беда в наши дни сме ограничени, не можем да имаме стотина сина, както в древни времена. Нали, много често четем в книгите, че „този и този цар имал сто сина”. Покажете ми един човек в днешно време, който да има сто сина. Обаче в духовен смисъл можеш да имаш сто сина; ограничението не е толкова строго. Тъй или инак, било то духовно или физически, трябва да предоставяме на другите шанс. Това също е дхарма. Служейки на своите събратя, ние също се извисяваме.

При все това, дхарма е нещо много сложно и прави живота сложен. Нямам предвид, че дхарма го прави сложен, а всички тези различни задължения преусложняват живота. И ако забравим за крайната цел, ще виждаме единствено тези множество дребни задължения, стъпка след стъпка. Затова трябва да медитираме, да се съсредоточим в окончателната цел. Защото всички тези относителни задължения някой ден ще приключат. Ще ви изхвърлят от работата ви, децата ще ви кажат „сбогом” – в добрия случай. Дори тялото ви ще изтлее. Така че тези задължения се променят. Ала има един постоянен дълг и той е истинската сва-дхарма, собственото ми духовно задължение, моята духовна дхарма. Това е изпълненото с любов обожание на Бога. То никога не се променя. Такава е изначалната позиция на душата – да бъде любящ слуга на Бога. Такава е истинската вечна сва-дхарма, истинският постоянен дълг, моят личен път. Това не е някаква официална религия, не са някакви очаквания или правила. Не, това е моят любовен досег с Бога. Сва-дхарма е моят начин да изразя себе си – ето, поднасям ти тези цветя, Господи. Пея тези молитви към Теб. Извършвам тези практики за Теб. И се стремя да посветя живота си на Теб. Това е сва-дхарма: аз съм Твой вечен слуга.

Дори докато изпълняваме относителните си задължения трябва да имаме тази най-висша цел: аз правя тези дребни неща, за да постигна крайната цел – да бъда любящ слуга на Бога. Тази сва-дхарма трябва да се изпълнява, наложително е! Пропуснем ли тази възможност – губим. Ако пропускате шансове на относителното ниво, всъщност нищо не губите. Относителните неща идват и си отиват, но не пропускайте върховния дълг. Ако един кораб няма посока, за него никой вятър не е попътен. Тялото ни е кораб; химните на Ведите са ветровете; гуру е капитанът; а посоката са лотосовите нозе на Бога. Това е нашата сва-дхарма – да възпяваме светите имена: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе.

“Що се отнася до дълга ти на кшатрия, знай, че няма по-добра работа за теб от това да се сражаваш заради религиозните принципи. Затова не се колебай!”[1]

Малка част от пояснението на Шрила Прабхупада: „Има два вида сва-дхарма (специфични задължения). Докато човек не е освободен, трябва да изпълнява задълженията на собственото си тяло съобразно религиозните принципи, за да постигне освобождение. Когато човек постигне освобождение, специфичният му дълг, сва-дхарма, става напълно духовен и излиза извън материалното телесно схващане. По отношение на тялото, обаче, както брахмана, така и кшатрия трябва да изпълняват съответните специфични задължения, които не могат да бъдат избегнати. Господ е предписал сва-дхарма и тя ще бъде обяснена в четвърта глава. На телесен план сва-дхарма е известна като варнашрама-дхарма или трамплин за духовно разбиране. Човешката цивилизация започва с варнашрама-дхарма, или специфичните задължения, определени от специфичните гуни на природата, преобладаващи в тялото. Когато във всяка област на действие човек изпълнява определения си дълг по указания на по-висшите авторитети, той се издига на по-висше стъпало на живот.”

Сва-дхарма, моят дълг. Трябва да сме много внимателни по отношение на собствените си задължения. Както казва Шрила Прабхупада, има две нива: обусловено и освободено. И когато се намирате на обусловеното ниво, а се опитвате да действате на освободеното, това е бедствие. Нарича се измама, нарича се лицемерие – да не сме на освободената платформа, а да се опитваме да действаме така, сякаш сме. Ако сме на освободената платформа, а действаме на не-освободената, това се нарича помощ. Тогава не отделяме себе си от другите хора: “Аз съм великият освободен, а вие още се трепете в калта.”

Веднъж обсъждахме кое е по-добре: да живееш на нивото на дхарма и да говориш според раса, или да живееш на нивото на раса и да говориш в съответствие с дхарма? По-добре е да живеем, да се намираме в медитативната равнина на раса, равнината на божествената любов, а да помагаме на хората на нивото на дхарма. Раса е вашата лична връзка, личното ви любовно взаимоотношение с Кришна. Там преживявате голяма дълбочина на чувствата. Там можете да забравите за телесните си обусловености. Ала в повечето случаи людете се нуждаят от съвет на други нива. Както говорихме, най-напред трябва да научите от своя учител как да живеете, сетне как да постъпвате – какво да избягвате и какво да вършите – и в крайна сметка как да практикувате преданост и какво е раса. Ако получите прекалено много информация на ниво раса, няма да можете да я асимилирате. А и без да сте осъществили дхарма, няма как да встъпите в раса. Всъщност има достъп, но това е специфичен случай. По-добре да се стремим да изпълняваме задълженията си в съответствие с настоящето си положение, а сетне да подобряваме ситуацията към любяща връзка. Тогава напредъкът ще е много стабилен и истински. Макар благодатта на Кришна да е навсякъде – всъщност тя е нашето обкръжение – трябва да пречистим виждането и сърцата си, за да я доловим.

И така, не изоставяйте своята относителна дхарма докато не сте достигнали освободеното ниво. При все това, не изоставяйте и абсолютната си дхарма, макар да се намирате на относителното ниво.

Въпрос на Хари-лила: Веднъж ти ми каза: недей да смесваш взаимоотношенията с хората с връзката с Кришна. Но в същото време във всички взаимоотношения трябва да виждаме Кришна. Как да не смесваме двете неща? Къде е границата?

Тиртха Махарадж: Границата е, че каниш Кришна на лотосовия трон на своето сърце. Тронът е запазен за Него. Той е царят на сърцето ти. Обаче царят си има и министри. За жената се препоръчва да вижда Кришна или представител на Кришна в своя съпруг. А за съпруга се препоръчва да вижда гопи в съпругата си. Какво означава гопи? Гопи означава, че тя принадлежи на Кришна. „Аз само служа на тази гопи.”  Просто си представете: ако жената вижда Кришна в мъжа си, а мъжът вижда гопи в своята жена – нима не е красиво, нима не е духовно?! Това е нещо много висше! А с Кришна не можеш да се караш. Нито пък би наранил някоя гопи. Това разрешава всички семейни проблеми. Кавги, неразбирателство, взаимно нараняване – с всичко се приключва, понеже присъства божествената връзка. Говоря за идеалния случай, не за настоящите реализации на бхактите. Ала трябва да имаме такива идеали.

Знаете, тези любовни отношения са много трудна тема. Ще ви разкажа една история, която не твърдя, че трябва да се следва. Една жена, добра ваишнави – говоря за ваишнави, разбира се – обичаше твърде много един ваишнава. Обаче той, като млад човек, имаше нрава на пчеличка – прелитаща от едно цвете на друго, търсеща тук и там; и беше променил решението си. Каква беше реакцията на жената? Ситуацията беше доволно сложна; тя се опита да се самоубие. По-късно бхактите обсъждаха случилото се… И един казваше: „Тя се опита да се самоубие.” Друг казваше: „Каква глупост! Заради този човек!” Но е красиво така, нали!? Нима е възможно иначе да се обича?! Без дълбоки чувства, без готовност да се умре?! Разбира се, не казвам всички сега да започнете да скачате от прозорците… Но нещичко можем да разберем от това. Те са готови дори да умрат един за друг. От материална гледна точка това е глупост. Ала ако говорим за раса, тогава … Радха-Кришна имат същите чувства, Те са готови да умрат един за друг. Те умират в раздялата. Когато Кришна казва: “Ами Аз може би ще отида при Чандравали,” каква е реакцията на Радхика?! “Не!” – това е само първата реакция. Втората е, че губи цялата си прана, цялата си жизнена сила.

Това са много висш тип чувства. Не подкрепям подражанието на подобни чувства. Но ако видите нещо, можете да го оцените от духовна гледна точка. Разбира се, сега говорим за бракове между преданоотдадени, например. Ясно е, че трябва да се обичат един друг. Без това няма как да стане, понеже трябва да се приемете един друг за цял живот. Да смениш съпруга или съпругата си – за това трябва да си готов да смениш тялото си. В другия живот може с друг. Свършено е! Естествено, че трябва да обичаш, да цениш другия човек.  Как можеш да търпиш до себе си някой, когото не цениш, когото не обичаш?! Но това дълбоко чувство не е някакъв пламтящ огън . Трябва да е жив въглен. Не просто сено. Ако сложите суха слама в огъня – ще лумнат големи пламъци, но без никаква същина. Нашите отношения трябва да се основават на същината, не просто на пламтящо сено.

Въпрос на Хари-лила: За какво са човешките взаимовръзки? Единствено за да предпочетем връзката с Бога, имам предвид: не с хората, а с Бог?! Нали имаме дхарма в този живот, семейства. Какви чувства ще имаме в семействата си, след като трябва да отдадем всичко на Кришна? Що за отношения бихме могли да имаме в семействата си?

Тиртха Махарадж: Разбира се, че имаме дхарма; но имаме също и парам-дхарма. Парам-дхарма е вселенската, върховната дхарма. Всички останали дхарми са под това ниво. Защото дори птиците си отглеждат семейства. Ние също отглеждаме семейства, нищо специално. Това е основна необходимост – да се поддържа човечеството и рода. Ала хората притежават по-висш умствен капацитет. Затова дори тези биологични функции могат да станат божествени. Например, ние се храним, нали? Яденето е нещо съвсем обичайно. Обаче ние ядем махапрасадам. А той е божествен! Създаваме семейства, това е нещо обикновено. Трябва, обаче, да създаваме духовни семейства, и това вече е божествено. Каквото и да имаме, ако го свържем с Кришна, то става божествено. Например да правиш секс – това е нещо съвсем елементарно и много грозно ако се основава само на физическото привличане между телата. Но Кришна казва: “Аз съм онзи сексуален живот, който не противоречи на божествените принципи.” Някои го смятат за нещо греховно. А то не е, стига да го насочите в правилната посока: отглеждане на деца, осигуряване на бъдеще за тях, поканване на подходящи души – това е божествена медитация. Разбира се, много хора медитират на тази тема, обаче на различно ниво. Те медитират над долните части от тялото на другия пол, а вие трябва да медитирате над по-висшия смисъл в това да имате сексуални импулси и органи. Каква е причината Господ да ме направи жена или мъж? Какво очаква Той от мен? И намерите ли правилния отговор на това, тогава трябва да действате. “Той очаква от мен да стана майка. Готова съм, с радост ще приема тази роля!” Или: “Той иска от мен да стана баща.” И двете са огромна отговорност! Или: “Той иска от мен да кажа „не” на сексуалното желание. Да стана монах и аскет. И това също приемам.” Дали е едното или другото – то трябва да бъде жертва. Жертва означава да си свързан с Кришна.

По същия начин и човешките взаимоотношения трябва да се основават на Кришна. Приятелство, доверие, любов, семейство – всичко. Защото ако Кришна е основата, тогава ще бъде дългосрочно. Ако променливите чувства са основата, ще бъде непостоянно и нестабилно. Съвсем просто е.

И така, ако всичко се основава на Кришна, тогава е по-добре. Веднъж имаше въпрос: какви са взаимовръзките между дживите, между душите в духовния свят. Отношенията там се проявяват чрез Кришна. Не изключвайки Кришна, а включвайки Го. Така че, изпълнявайте своята дхарма, ала не забравяйте за върховната си дхарма. И докато не можем напълно да се потопим в най-висшата дхарма, дотогава трябва да следваме съвършено правилата на дхарма. Инак ни чака пропадане. В „Нарада Бхакти Сутра” се казва, че трябва да се следва вярната посока, инак последиците ще са лоши.