Sharanagati

Една от любимите ми истории е… то не е точно история, а по-скоро темперамент, чувство, настроение…. когато Шримати Радхарани е тъжна. Обикновено обичаме да слушаме истории, в които има радост. А радостта идва от йога или самбхога – когато влюбените се срещат, когато са заедно. Знайте, че любовните истории не са измислени в Холивуд. Това е оригиналната история. Но в истински трогателните филми винаги се говори за раздяла – понеже осъществената любов не е толкова интересна – неосъществената любов, тя е интересната! Има тъга. Има болка. Но все пак тази болка е толкова дълбоко емоционална, че на нас историята ни харесва. Подобна любовна история става хит в киното. Милиони хора отиват да видят филма. Свързано е с тези чувства… Когато Радха и Кришна се срещат – това е радост, много силно и много възвишено чувство. Но когато са разделени…. тогава чувствата са дори още по-дълбоки. Само си представете; ето сега ние седим тук заедно, обменяме тези мисли – и е екстазно! Много е хубаво, много удовлетворяващо. Но когато си идете у дома и започне да ви липсва компанията на Шрила Садху Махарадж – тогава ще можете наистина да оцените скъпоценността й. Да бъдем в йога, да имаме общуването е много хубаво. Но когато ни липсва тази връзка, чувството е дори още по-проникновено. Така че срещата между Радха и Кришна е много интензивна и възвишена, в това няма съмнение. Но Тяхната раздяла… Когато изпитват нужда – тогава е много по-интересно.

И понякога тези чувства са толкова силни, че Радхика е близо до смъртта. Температурата Й се покачва, след това спада почти до ледена студенина. Цялото Й тяло е пресъхнало – в него липсва елементът вода…. Жизнената енергия почти Я напуска… Тя не диша, едва диша… Всички във Вриндавана са напълно съкрушени… Защото Вриндавана си няма крал, това не е кралство, това е краличество. Вриндавана си има една-единствена Кралица. И без тази Кралица цялото селце загива!

Друг път, когато Кришна Я е огорчил твърде много, Тя просто се свлича на земята… неспособна да промълви и дума… толкова дълбоко поразена от чувства, толкова разочарована, че може единствено да рисува някакви фигури в пясъка… Това ми е любимата история….

И когато видя бхактите в същото угнетено настроение, това направо ми разтапя сърцето. И аз правя всичко възможно, та те да се доближат до тези чувства, до божествените дълбини на раздялата.

Единственият проблем с раздялата е мисълта, че това е единственият път..

Въпрос на Хари-лила: Ние не познаваме лично Кришна, затова е много трудно да
насочим чувствата си към личност, която всъщност не познаваме.

Тиртха Махарадж: Навремето, когато нашият Гурудев не можеше да идва в Унгария често, хората, които искаха да станат преданоотдадени, нямаше как да се запознаят с него. Онези, които искаха да се присъединят, изпитваха това неудобство: „Та аз не го познавам!” Тогава съветът ни към новодошлите беше: “Гледайте учениците му.” Защото по учениците ще разберете какъв е учителят. По сина се разбира какъв е бащата. Това приложимо ли е към въпроса ти? Ние не познаваме Бог. Ала можем да познаваме и да разберем слугите Му. Затова например от връзката с гуру разбираме толкова много за връзката с Кришна. Всъщност служейки на гуру и ваишнавите, ние се учим как да служим на Кришна. Понеже те са близки.

А чистите преданоотдадени имат една тайна: ако отворите сърцето на чист преданоотдаден какво ще намерите там? Вътре в сърцето му ще откриете качествата на Кришна; ще откриете и самия Кришна. “Аз не живея на Вайкунтха, не живея в сърцата на йогите, но където Моите отдадени Ме възпяват с преданост – там живея Аз.” Така че мястото, където обитава Кришна, са сърцата на чистите преданоотдадени. Дори за вселенската форма, Вират Пуруша, се казва, че обиталището на Вират Пуруша са хората. Знаете: окото е слънцето, костите са планините и т.н.. А мястото, където живее, са людете. Но това е много общо.
Кришна е специфичен, конкретен! Конкретното място, на което Той живее, е чистото сърце на чистия ваишнава. От това можем да разберем, че ако се обърнем към някой чист ваишнава, ако се обърнем към гуру, към ваишнавите, ще можем да узнаем какъв е Кришна.

Въпрос на Дамодар: Ако обичаме Кришна, всичко е лесно. Но понеже мога да кажа за себе си, че не Го обичам, става трудно. Коя е първата стъпка, за да заобичаме Кришна? Коя е първата крачка по този дълъг път?

Тиртха Махарадж: Всяко дълго пътуване започва с първата крачка. Първата стъпка е, че трябва да вярваме на думите Му. Когато казвате „не” на Кришна, това идва по-късно. Най-напред трябва да кажем „да”. Ом. Ом означава голямо „да”. Ом Шри Кришна! Удивителен знак. Да!

Първата стъпка може да се направи по две причини: ако си празен; или ако преливаш. Когато си празен, когато сърцето ти кънти, ехти от празнота, искаш да я запълниш. Защото празнотата не е нашата философия. Видиш ли празно пространство, иска ти се да го запълниш. Специално жените много ги бива в това – да създават дом: да сложат хубаво килимче тук, красиви растения там – запълвайки пространството с толкова много необходими неща. И по такъв начин създават красота. Нашето сърце е като пустиня; трябва да го изпълним. Превърнете сърцето си в прекрасна градина, изпъстрена с цветята на любовта към Бога. Трябва да има отглеждане. Посейте семената и ги култивирайте; поливайте с вода и плевете бурените. Тогава то ще бъде красиво-обгрижена градина. Това е едната причина: когато си празен, когато се чувстваш пуст, трябва да запълниш празнината. А сърцето е място специално за емоции; не за дискусии и за разрешаване на спорове, а за чувства. Така че да изпълним сърцето с истински чувства – това означава с божествени чувства. Защото вложите ли чувствата си в хората, ще бъдете разочаровани. Така е много лесно да се забрави за Бога, тъй като човешките връзки са толкова силни, че обсебват цялото внимание. Влюбвате се в човека и забравяте всичко и всички.

Това трябва да приложим към Кришна! Да се влюбим в Него; тогава ще забравим всички други: “Кришна Кришна…” По-късно и още някой ще се появи: “Радхе Радхе…” Но това е следващата глава.

И така, първата причина да заобичате Кришна е когато се чувствате празни. А коя е втората причина? Когато сърцето е толкова изпълнено с емоции, че искаме да ги споделим. Когато се давим в тези емоции, трябва да ги дадем някому. Не похабявайте най-възвишените си емоции, дарете ги на най-подходящия. Това е сам Господ, Върховният Бог. А ние имаме такава динамична концепция за нашия Бог! Той понякога се шегува, понякога играе, понякога мами – такъв е. Много динамичен! Той е изключително жизнен, не е мъртъв. Така че това е втората причина: когато имаш толкова много в сърцето си, че то просто избликва. Казва се, че цистерната се пълни; ала изворът прелива. Когато сърцето е като извор – препълнено с емоции, когато сме изпълнени с божествена любов –  тогава трябва да я дадем на някого. Затова трябва да намерим най-подходящата личност, и това е Бог Кришна.

Всъщност Той прави първата стъпка. Точно като в бална зала. Тогава отивате при дамите да ги поканите за танц. Кришна е единственият мъж танцьор в цялата вселена. Така че Той прави първата стъпка, Той те кани: “Моля те, ела с Мен. Ще танцувам с теб. Готов съм да танцувам с теб; ти готова ли си да танцуваш с Мен?” “Не. Аз чакам някой друг.” “Хубаво,” и Той започва да танцува с някоя друга. Как наричате онези жени, които чакат някой да ги покани? Ние казваме, че те „продават магданоз”. Знаете, старите жени обикновено продават магданоз и чакат да дойде някой купувач. Ала никой не идва. Така че пропуснете ли възможността, има да продавате магданоз. Недейте да изпускате своя шанс! Има ли покана, не я отминавайте! Не разочаровайте Кришна. Защото Той ще запомни. И ще си каже: “Хей, има толкова много, с които да танцувам. Ако не дойдеш, ще си намеря друга.” Той е известен специално с това, че винаги търси да си намери някоя нова; да се отърве от старата и да си намери нова. Затова внимавайте! Винаги трябва да сте свежи и нови за Кришна. Неостаряващи!

Но поканата идва от Кришна. Първият импулс идва от Кришна.

”Човек, който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога няма да
остане без Мен, нито пък аз някога ще го изоставя.” *

Някои хора казват, че „Бхагавад Гита” е изговорена от Васудева Кришна. А Васудева Кришна изобщо не говори за връзката раса . Тъй като Васудева означава „ниво на съзнание, всеведущ”. Също представя и вътрешното съзнание на хората. Ала този стих, тъкмо на обратно, е много съкровен. И е двупосочен; не само едностранно: “Вие мислите винаги за Мен.” Кришна казва: “Аз също винаги мисля за вас.”

Понякога възниква въпросът: добър ли е Господ? Можете ли да ми докажете дали Бог е добър или не? Аз не мога! Но Той може. Защото казва: “Ако мислите за Мен, Аз винаги ще мисля за вас.” Това е досущ като духовен бизнес. “Вие давате и Аз също давам.” И двете страни са готови да дадат. И разбира се, след като са дали, те са щастливи и да получат в замяна.

“За такъв човек (който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен) Аз никога не съм изгубен, нито той е изгубен за Мен.” В това има дълбока връзка. Понякога ние не виждаме Кришна. Изгубваме Го. Ала Той е по-добър от нас, понеже никога не ни губи. “Докато мъкнех сърцето си, натежало от тъга, ненадейно Бог дойде и ме прегърна.” Така че помощта идва, когато е нужна. И ако усещате: “Сега имам някакъв напредък, Кришна дойде по-близо до мен,” тогава всъщност просто сте отворили очите си. Кришна бездруго винаги е стоял до вас. Именно това трябва да осъзнаем, че Той е винаги готов. Затова никога не сте изгубени за Него. Но ние също трябва от своя страна да се усъвършенстваме, за да не губим и ние никога
Кришна. Това е връзка на раса. Тя не е просто теория, но се основава на бхакти. Ако обичате някого, всичко ще ви кара да си спомняте този човек, всичко ви напомня за него. Ако обичате Кришна, всичко ще ви напомня за Него.

* „Бхагавад Гита” 6.30

Кажете ми случай, при който някой вижда всичко в Кришна? Как да виждаме всичко в Кришна? С майчина любов. Но Яшода Му била ядосана, нали? Тя не почитала Кришна като Върховния Бог, не Го боготворяла на теория: “О аз разбирам, че Господ е всевишен и добър, и затова виждам всичко в Него.” Не, тя била гневна. Ала този духовен гняв помага на раса да расте. А има и такива, които способстват в това отношение, като например Баларама и останалите гопали и гопи: те винаги нареждат нещата така, та Кришна да прояви нещо божествено. В този случай също, Баларама се оплакал на Яшода, наклеветил Кришна, че е ял пръст. Щом тези вести стигнали до ушите на майка Яшода, тя незабавно повикала Кришна: “Чух, че си ял пръст. Това не е полезно за здравето ти.” А Кришна веднага започнал да играе номерата си: “Не, не съм!” И започнал да плаче – за да сломи сърцето на майка си и да докаже правотата на думите си.

Обаче Яшода не повярвала на сълзите Му. Само си представете: майката на Бога не вярва на Бога. Тя не приема думите му. Това е основата на вярата – да приемаш словото на Бога. Що за вяра е нейната?! “Нямам доверие в теб, не ти вярвам!” Това е много интензивна взаимовръзка. Да сте толкова близки, че можеш да кажеш „не” на Бога. “Не, не ти вярвам. Ти винаги калпазанстваш, дай да проверя. Покажи си устата!” И Кришна бил готов да предостави тази възможност на майка Яшода. Защото това е божествената връзка на обич, божественият начин Той да докаже себе си. Майка Яшода искала да докаже, че Кришна лъже, а Кришна искал да докаже: „Не, не лъжа.” Кой бил прав? Кришна отворил уста и майка Яшода видяла цялата Земя в устата Му. Той бил погълнал цялата земя, планетата Земя – не само мъничко пръст, а цялата земя. Тя видяла и много повече – цялата Вселена, дори самата себе си.

Значи искате ли да видите всичко в Кришна, трябва да Му кажете „не”. “Не, не Ти вярвам. Не, не приемам думите Ти.” Дойдете ли толкова близо, помазани ли са очите ви с елея на према, тогава ще можете да виждате това. Ако кажете „не” на Кришна на общо основание в своята обусловеност, това не би ви осигурило подобна връзка. Така че трябва да сме много внимателни какво да приемем от този Кришна и какво – не. Защото най-напред във всичко трябва да виждаме присъствието Му; а сетне ще можем да видим всичко в Него. Ако имате такава всеобхватна, божествена визия, ще разберете, че всичко е включено. Нищо не е извън Неговата воля. Каквото и да се случва  … не че е предопределено, но е предварително обмислено от Кришна. Той разполага с всички възможности в Своя велик ум и в Своето голямо сърце. Точно както ако играете шах. Добрите шахматисти познават различните варианти и алтернативи много, много ходове напред. И си знаят: „ако той играе тук, тогава се придържам към тази линия; ако играе там, значи по този път трябва да тръгна.” По същия начин и Кришна има всички различни възможности в сърцето и ума си. Вие можете да правите своите ходове. Имате свободата да местите черните и белите фигури – това отново е Кришна съзнание. Но Той знае как да реагира. Какъв е Неговият ход, това трябва да разберем.

Да виждаме навсякъде Кришна, докосването на Неговото божествено присъствие в творението, да виждаме красотата във всичко наоколо, да виждаме хармонията – дори в дисхармонията и в грозотата… А след това да видим всичко вътре в Кришна. Мислите за Кришна в сърцето си, но това сърце също е включено в Кришна. Как да пъхнем вътре нещо, което е отвън? Това е парадокс! Да сложиш в кутия нещо, което включва в себе си кутията. Ала този парадокс може да бъде разрешен, може да бъде разкрит чрез божествената любов.

“…онзи, който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен…”[1] Тази част от стиха касае универсалното виждане, всеобщото, глобалното виждане. Еднаквото, равнопоставеното виждане, можем да го наречем. Първата част е по-лесно да бъде разбрана: да виждаме Кришна навсякъде. Като например “Аз съм вкусът на водата, Аз съм „Ом” във ведическите мантри, Аз съм ароматът на земята, Аз съм способността у людете…” Да виждаме Кришна навсякъде е по-лесно да разберем, ала е трудно да го постигнем. Обаче втората част “да вижда всичко в Мен”, да виждаме всичко в Кришна – това е мистика.

Как да виждаме всичко в Кришна? Отначало малко гяна: можем да разберем, че Бог прониква всичко. Той е пределът на всичко  съществуващо. Отвъд Него няма нищо, нито дори пространство. Неговата снага е различна от нашите тела, понеже извън телата ни има пространство. Ала тялото на Кришна не е такова, то не е ограничено: дотук е Кришна, а нататък е пространство – не, всичко се включва.

Но това е теория. Вие имате ли такава визия – да виждате, че каквото и да съществува тук, проявено пред очите ви, е включено в Кришна? Обикновено нямаме този поглед. Ние гледаме на нещата като на отделни, обособени обекти. Но възможно ли е да се погледне инак? Надяваме се, да. Как? В пояснението Шрила Прабхупада споменава един метод. Искате ли да узнаете този метод? Как да виждате Кришна навсякъде и винаги?

преманджана-чхурита-бхакти-вилочанена

сантах садайва хридайешу вилокаянти

ям шямасундарам ачинтя-гуна-сварупам

говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами[2]

“Обожавам предвечния Господ Говинда, когото винаги вижда преданоотдаденият с очи, помазани с елея на любовта. Той стои във вечната си форма на Шямасундара в сърцето му.”

Така че Кришна е в сърцето ви. Чували сме този лозунг хиляди пъти. Веднъж само да го проумеем, това ще промени живота ни.

Има една песен за различните раси[1] в духовния живот. В нея се казва:

“Пейте светите имена на Бога и благословиите ще се спуснат върху вас. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!

За да избави пропадналите души, раздавайки милост Шри Гоуранга пее: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!

Кришна, Ти закриляш Своите преданоотдадени и благославяш враговете си.

Ти си приятелят на гопалите и добрият пастир на кравите.

Ти си съкровището на Майка Яшода и гордостта на Нанда Баба.

Ти си господарят на хубаволиките гопи и на устните Ти пее бамбукова флейта.

Затова, като щастлива молитва, нека пеем тази махамантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!”

Тази песен обхваща цялата теория на предаността на Чайтаня.

“За да избави теб, Шри Гоуранга, леейки милост, просто пее светите имена.” Той е дошъл за да спаси пропадналите; не е дошъл за избавление на просветлените, нито на високо издигнатите. Защото с брамините Той вършел само едно – докато рецитирали Гаятри във водите на Ганг, Той се гмуркал под водата и ги хващал за пръстите на краката. Ала за пропадналите души бил готов да бъде спасител. Има един много хубав филм за това – „Нимай от Надия”. Там се разказва как някой осъзнал пропадналото си положение и се обърнал към Махапрабху: “Моля Те, прости греховете ми, прости порочните ми дела.” И във възвишено божествено настроение Той отвръща: “Просто възпявай светите имена и ще бъдеш спасен от самсара.” Така че първата квалификация е да разберем пропадналото си положение. И не само това, но трябва и да се покаем за грешките си; тогава ще можем да възпяваме истински. Един вторичен резултат от това възпяване е освобождението. За повечето различни религии това е краят, окончателният финал – избавлението. За един бхакта то е едва началото. Лесно е да се каже, но пътят за постигането му е дълъг. При все това, ако успеем наистина да осъзнаем красотата и силата на божествената любяща връзка, бихме разбрали каква е позицията на освобождението и каква – позицията на бхакти. Възможно е да затънем в мая. Как да не е възможно да затънем където и да било?! Разбира се, че можем да затънем и в освобождението. Ала спасение винаги има. Било от материалната сфера, било от освободеното състояние – милостта може да дойде и да ни избави.

В първия стих се казва, че Махапрабху донася избавление за пропадналите дживи. А сетне следва описание на природата на Кришна: “Ти закриляш Своите преданоотдадени и благославяш враговете си.” Значи който и да влезе в досег с Кришна, ще бъде облагодетелстван. Без изключение. Освен може би аз… обаче всички вие сте облагодетелствани. Кришна е Бхакта-ватсала, закриля преданоотдадените и освобождава путаните (вещиците). Така че всеки печели. Но това описание на преданоотдадените и враговете касае пасивното отношение, пасивната връзка, шанта-раса.

После следва “Ти си приятелят на гопалите и добрият пастир на кравите.” Първото е по-скоро пасивно, може би има и известно настроение на служене. Но тук гопалите са в приятелски отношения (сакхя-раса) с Кришна. Кришна обича да си играе. И в историята на философията Ницше казва, че “трябва да бъде обожаван такъв Бог, който играе, пее и танцува.”  Кришна! Дори философите най-сетне са разбрали какъв Бог трябва да се почита – игрив. Той е приятел на гопалите. Ако си гопа, можеш да имаш своя Бог за приятел. Котката също си играе с мишката, но тази игра не е никак хубава. Ала играта на Кришна не е такова жестоко забавление. Тя е нежна игра.

И Той не е само приятел, но “Той е скъпият на Майка Яшода.” Това е следващата стъпка в раса – ватсаля-раса, майчинските чувства. И „Той е гордостта на Нанда Баба.” Тук се вижда разликата между майката и бащата. Майката иска едно сладко детенце. Дори синът й да е пораснал, тя ще рече: “Сложи ли си топлите чорапи?” Това е най-големият проблем за една майка! Нищо, че синът е на шейсет години и е цар на страната: “Къде са ти чорапите?!” Но какво да кажем за бащата? На бащата не му стига да се занимава с чорапи, той иска синът му да е цар. Иска да се гордее със сина си. Майката се удовлетворява със сладост. А бащата – каквото сам не е успял да постигне, иска да го постигне синът му. Не е ли така? Чувствата на бащите и майките са много силни емоции. Те са готови да служат, да извършват всякакво служене за детето. И разбира се, детето също е готово да служи на родителите. В това отново има много силна връзка, има споделеност.

И тогава накрая – макар че можем да си помислим, че майчинските и бащинските чувства са най-висшите – има и още нещо. Защото идва следващият стих за гопи-бхаав. “Кришна е господарят на хубаволиките гопи и на устните Му пее бамбукова флейта.”

Така за мен тази песен е като шествие, в което вървят различните слуги на Кришна. Най-напред идват по-пасивните преданоотдадени. След това гопалите; в приятелски възторг те ликуват с Кришна: “Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе…” Сетне идват Майка Яшода и Нанда Баба: “Кришна Кришна…” И накрая гопите, ридаещият хор на гопите. Те също казват: “Кришна Кришна” в пълен емоционален захлас. Така можете да започнете с Гоуранга и да свършите с възпяване на святото име. И докато правите това, сцената на цяла Вриндавана се разкрива пред очите ви. Никой не липсва. Заради щастието на Кришна всички присъстват. Недейте да изпускате тази възможност, присъединете се към Вриндаванската група. Вие също трябва да станете участници в радостта на Кришна. Да отразите красотата Му и да се оставите на привличащата Му сила да ви въздейства.

“Шукадева Госвами казал: “О мой скъпи царю, Бог Вишну, който приема и се наслаждава на всички яги или приношения, се появи на арената на Бали Махараджа като Ваманадева. С една крачка на левия си крак, Той достигна до края на вселената и с нокътя на големия си пръст, проби купола й. През тази дупка чистите води на Причинния Океан рукнаха във вселената като реката Ганг. Дивните води на Ганг имат цвета на рози, понеже са умили лотосовите нозе на Бога, които са посипани с червеникав прашец. Докосвайки неземните води на тази река, живите същества до едно могат да бъдат пречистени в умовете си от всички материални замърсявания; въпреки това Ганг винаги остава чиста. Тя има пряк досег с лотосовите нозе на Бога преди да дойде в тази вселена, затова я наричат и Вишнупади. По-късно е получила разни други имена като Джахнави и Бхагиратхи. След хиляди епохи водите на Ганг се спуснали на Дхрувалока, която е най-висшата планета във вселената. Затова всички учени и мъдри люде наричат Дхрувалока Вишну-пада, което означава планетата, намираща се в лотосовите нозе на Бог Вишну.”[1]

Шрила Прабхупада пояснява: “В този стих Шукадева Госвами възхвалява река Ганг. Водата на Ганг се нарича „патита-павани”, защото освобождава всички паднали същества. Доказан факт е, че човек който редовно се къпе в Ганг, ще се пречисти външно и вътрешно. Тялото му ще устоява на всички различни болести, а отвътре божествената посветеност към Върховния Бог ще се разкрива стъпка по стъпка. В Индия хиляди хора живеят по бреговете на Ганг и понеже редовно се къпят в нея, без съмнение ще бъдат пречистени, в телесен и в духовен смисъл. Мнозина мъдри хора като Шанкарачария са възхвалявали Ганг. Слава за Индия е да има такива прекрасни реки като Ганг, Ямуна, Годавари, Кавери, Кришна и Нармада. Всички онези, които живеят по бреговете на тези реки, по естествен начин ще добият духовно съзнание. Шрила Мадхвачария казва: “Бог Вамана стоял на десния си крак, а с левия прекрачил до края на вселената. Затова го наричат Тривикрама, онзи, който е извършил три велики дела.”

Така се спуска Ганг. Когато трябва да приготвим вода ачман, имаме мантра, с която медитираме и призоваваме всички святи реки в ачман чашката: “ганга ча ямуна чайва годавари сарасвати нармада синдху кавери джалесмин саннидхим куру”. По този начин каним всички святи, свещени води в тази малка чашка и тя става много чиста. Затова с нея можете да пречиствате ръцете си и да извършвате пуджа. По този начин, докосвайки различни части на тялото със специални мантри, можете да пречистите цялото тяло. Защото ние твърдо вярваме, че светите реки пречистват съществуването. Много хора не разбират защо тези индуси отиват на Ганг и се къпят на такива претъпкани места – там със сигурност се развъждат инфекции. Просто не разбират. Например в Унгария през лятото всички реки са забранени за къпане, понеже са носители на зарази. Особено ако няма достатъчно вода и са попресъхнали. Ала Ганг – макар че е голяма река и много хора отиват там, а понякога дори може да се натъкнете на трупове, плаващи във водата – въпреки всичко има пречистващ ефект. Изследвана е от учени и биолози, които са открили, че тя има дезинфекционен ефект. Ако сложите някакви бактерии в кофа вода от Ганг, те ще загинат. Така че и във физически смисъл тя има силата да пречиства. Но ние не търсим физическа чистота.

Веднъж трябваше да давам лекция на някаква конференция. Конференцията беше за различните аспекти на поклонничеството. Аз разбира се говорих за начина, по който хиндуистите ходят на поклонение, за светите градове и свещените реки. И знаете ли, няколко стари професори отначало слушаха с нежелание. Но по-късно, когато започнах да описвам защо Ганг е свещена за хиндуистите, те веднага започнаха да разгръщат тефтерите си, да си записват нещо и се заслушаха с голямо внимание. Понеже тя идва от лотосовите нозе на Бог Вишну, оттам е и нейната пречистваща сила. Това зависи и от съзнанието, с което посещавате святото място. Защото е казано, че човек който посещава някое свято място просто като турист и отива при някоя свещена река само за да се изкъпе, се счита за кон, муле или вол – нищо повече от животно.

[1] Из Седемнадесета глава на Първа Песен на “Шримад Бхагаватам”