Sharanagati

“Старата ваишнави попита: “Къде живеете? По речта ви изглежда че идвате от Калкута?” Тогава те се представиха. Чувайки представянето на Нарен бабу, Према-бхавини се приближи и запита: “Можеш ли да ме познаеш?” Нарен Бабу отвърна: „Не!” Према-бхавини рече: “Можеш ли да кажеш къде е сега леля ти?” “Още като бях дете, леля ми замина за Каши и така и не се върна вкъщи. Едва си спомням чертите й; тя често ме приспиваше с приказки за разбойници.” Према-бхавини каза: “Аз съм твоята леля! Когато те оставих и отидох в Каши, за мен бе много болезнено. Прекарах известно време в Бенарес, но общуването не ми се стори добро, затова дойдох във Вриндавана. Живея в тази кунджа през последните двадесет години. Откак дойдох тук се привързах към ваишнавизма. Чела съм цялата ваишнавска литература, слушах напътствията на светците и постепенно напълно приех подслон в лотосовите нозе на Бог Хари. Откак дойдох тук не съм се опитвала да получа новини от теб, нито съм ти писала писма. Мълчах, защото се боях, че ако разпитвам за теб, може отново да падна в материалния водовъртеж. Но като те зърнах днес, аз ликувам. Като те виждам с тилак и джапа броеница, аз не мога да гледам на теб като на член от семейството. Моля те, разкажи ми как стана ваишнава?” Нарен Бабу разказа всичко за себе си. Като го изслуша, Према-бхавини бе овладяна от такава радост, че не можеше да говори. “Хе Нанда Танай! Хе Гопиджана Валлабха! Кой може да разбере по какви причини Ти приемаш някого и го обливаш с милостта си!?” С тези думи Према-бхавини отново се строполи на земята. Косите й настръхнаха, а тялото й започна да се поти и трепери. Нарен Бабу с обич вдигна сестрата на баща си, сякаш бе собствената му майка. Виждайки това Ананд Бабу и Малик Махашая бяха доста объркани. Раса-бхавини, Кришна-кангалини, Хари-рангини и други ваишнавки посипаха телата си с прахта от лотосовите нозе на Према-бхавини докато сладко мантруваха. Един възрастен ваишнава каза: “Сега животът на Према-бхавини е съвършен. Тя е озарена с онази любов към Бога, която е труднодостижима дори за Брахма.” След известно време Према-бхавини дойде в съзнание. Тя отвори очи и рече през сълзи: “Нарен, остани още няколко дни и идвай да ме виждаш! Нека предаността ти към твоя гуру бъде неотклонна. Без милостта на гуру никой не може да получи милостта на Кришна. Когато си идеш у дома, занеси на майка си малко пръст от Враджа.” Нарен Бабу каза: “Пиши Ма (лельо), ако искаш да се върнеш вкъщи, аз ще те отведа с големи грижи.” Но тя отвърна: “О скъпи мой! Всичко ми е станало безразлично. Вече не искам добра храна, хубави дрехи, хубава къща или любящи взаимоотношения. Силно копнея да служа на Кришна със съсредоточен ум. Ако не беше приел подслона на ваишнавизма, нямаше да ти се разкрия. Преданоотдадените на Кришна са мои майка и баща, те са моите приятели и братя. Единствен Кришна е моят съпруг. Живеейки живот с Кришна, не бих отишла никъде другаде. Бъди жив и здрав и обожавай Кришна.” В това време ги повика Йоги Бабаджи. Тримата поднесоха почитанията си на възрастния ваишнава и на Према-бхавини и излязоха във външната стая. Бабаджи каза: “Денят свърши. Нека се върнем в нашата кунджа.” С тези думи те поеха.

 

Всеки ден Нарен и Ананд Бабу четяха бхакти литература, разговаряха за Абсолютната Истина, пееха хари киртан, извършваха парикрам, почитаха махапрасад, посещаваха муртите и изпълняваха различни други практики на предаността. Двамата не намираха нищо интересно извън ваишнавското общуване. Ако някой искаше да спори, те казваха: “Времето за спорове отмина. Нека който иска да спори дали Абсолютната Истина има форма или не, какво е религия и какво – нерелигиозност. Но нека ние оставаме опиянени от нектара на хари бхакти. Там където невежеството е блаженство, безумие е да си мъдър”[1]

 

Мисля, основното послание тук е, че ваишнавите са нашето истинско семейство, те са истинските ни бащи, майки, братя и сестри. Можем също да разберем и че преданата према е напълно удовлетворяваща. Това е историята на тяхното преобразяване – как преминали от материално обусловен живот към духовен живот. Много интересно беше това, че възрастната жена не би открила коя е, ако те не бяха ваишнави. Понякога такъв вид отречение ни се струва дори плашещо. Да изоставиш име, слава и чест, да се откажеш от тъй наречената сигурност на ежедневния живот и напълно да зависиш от Кришна – това е рисковано. Но ако няма риск, няма печалба. Кришна е много сладостен. Той казва: „Просто ела при Мен и аз напълно ще се грижа за теб.” Ти тръгваш и… усещаш, че Той не се грижи напълно. Все още имаш изисквания: “Защо не постъпваш така или пък инак?” Но всички права са запазени от Него. Трябва да стигнем до безусловното ниво, за да можем напълно да се насладим на закрилата Му.

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

„Прозвуча раковина и всички ваишнави се събраха в двора. Посетителите насядаха, за да почетат празничния прасадам. В израз на уважението си към отречените ваишнави,  грихастхите чакаха отстрани, възпявайки високо имената на Шри Гоуранга и Нитянанда. Всички започнаха да приемат прасадам с думите: “Према сукхе! Радвайте се на према!” Приемайки шак (или спанак) един ваишнава взе няколко къса в уста и възкликна: “О, с какво щастие Кришна Чандра се е нахранил с този шак!” Ядейки Кришна прасад, те всички бяха завладяни от мисълта как Кришна е бил удовлетворен. След като почетоха прасадам, всички се изправиха, възклицавайки: “Харибол!” с любов и преданост.”[1]

Виждате ли, животът в преданост е съвсем простичък. Единствено трябва да задавате някакви хубави въпроси, да изслушате хубавите отговори, да приемате хубав прасадам, и да се чувствате доволни когато Кришна е удовлетворен.

“Организаторите на фестивала събраха част от храната, останала от ваишнавите. Когато Ананд запита Йоги Бабаджи за това, той отвърна: “Тези остатъци от прасадам се наричат „нектарът на устните”. Който не желае да почете този „нектар на устните” поради кастово съзнание е преструвáн, лишен от равнопоставено виждане. Специално посетителите ваишнави пречистват всеки вид люде, понеже приемайки остатъците от храната им с любов, човек надмогва гордостта от потеклото си. А надмогне ли гордостта от потеклото си, той може да се сдобие с кришна бхакти.” Чувайки това Ананд Бабу, Малик Махашая и Нарен Бабу почетоха тези остатъци с голяма обич и преданост. Нарен Бабу каза: “Виждам, че единствено ваишнавизмът има чистотата да доведе до обединение между хората.”

Спомняте си този красив пример когато сте застанали на брега на едно езеро и хвърляте камъчета. Ако ги хвърляте в една и съща точка, по водата ще има хармонични вълни. Но ако всеки хвърля своето камъче в различна посока, това ще наруши образа. Така че трябва да съсредоточим енергиите си в служене на Кришна. Тогава ще има хармония. И дори преданоотдадените да спорят и да се карат, това също е хармонично. Защото те се карат заради Кришна. Ако се борим заради самите себе си, липсва хармония. Но ако поставим Кришна в центъра дори на борбите си, това е добре.

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

“Една от слушателките, млада жена на име Раса-бхавини, запита: “Сакхи, какво е рати?”[1] Това е загадъчен въпрос, защото ние не знаем какво е “сакхи”, какво е “раса-бхавини” и какво е “рати”. И така, “бхавини” е някой, който изпитва чувства, “бхава” означава чувства – “бхавини” е жена, която вкусва такива чувства. Раса-бхавини е жена, която вкусва чувства на раса – раса е връзката с Кришна. А “сакхи” значи приятелка, приятелка на жена. Понеже сме на посещение в матаджи ашрам, те се наричат една друга “О сакхи, о приятелко на Кришна!” И “рати” е божествена любов, привързаност, дълбока обич към Кришна. “Чувайки този въпрос, Према-бхавини отвърна: “Рати е кълнът на према.” Раса-бхавини леко се усмихна и отново попита: “Къде живее рати и към кого би трябвало да бъде изразена?” Према-бхавини бе вайшнави с опит. Многократно бе обсъждала тези теми и бе разбрала заключенията. Като чу въпроса на Раса-бхавини, сърцето й се разтопи в екстазна обич и неспирни сълзи бликнаха от очите й.”

Много пъти се питаме как да направим бхактите щастливи? Ето един съвсем простичък метод: задавайте верните въпроси. Ако задавате хубави въпроси, лекторът ще бъде в екстаз. Е, вероятно е да не може да чуете отговора, понеже той припада или му е трудно да говори от прилив на чувства, но настроението му ще се обогати.

“Тя заговори: “Сакхи, не намесвай земното съзнание в духовните въпроси. Това не е рати, за която си слушала в покварените сетивни дейности на развратниците. Рати в материалното тяло изгаря в крематориума заедно с трупа.” И тъй, на материалните желания много лесно може да се сложи край, те приключват заедно с тялото. “Тя не остава завинаги с теб. Рати, която изпитват в отношенията си мъжете и жените в този свят, е съвсем незначителна, защото насладата на тялото приключва щом с него бъде свършено. Живото същество е духовна душа, която притежава вечно тяло. В това вечно тяло всяко същество е стри, онази която доставя наслада, а Шри Кришна Чандра е единственият пуруша, или който се наслаждава.” “Стри” означава жена. Затова наричаме духовната душа „тя” или „нея”, защото по природа тя е слугиня на Кришна. Кришна е мъжкият аспект, а всички останали са слуги на неговото щастие. Кришна е пуруша, а всички други са пракрити. “Нуждите на материалното тяло трябва да бъдат намалени, а тези на духовното тяло да нарастват. Както женската рати, или любов, неотстъпно се втурва към мъжа, така и трансцеденталната рати на вечното женско тяло тича към Шри Кришна. Сърдечната похот за сетивни обекти се нарича рати. Но естествената страст на духовното тяло по Кришна е вечната рати на живото същество. Ако тази вечна рати не се прояви, тогава какъв е смисълът да изоставиш всичко – почит и уважение – за да живееш във Враджа?! Рати е естествена склонност. Тя е безпричинна. Тя се пробужда при вида на сетивните обекти. Както казах и преди, рати е семенцето на према. То трябва да израсте чрез напоителните процеси на слушането и възпяването.” Докато Према-бхавини говореше, у нея се появиха признаци на екстаз. Тя стана неспокойна и се строполи на земята, възкликвайки: “О, Господарю на сърцето ми, къде си!?” Всички се разтревожиха и започнаха да мантруват харинам над нея.”

 

Знаете ли, ваишнавите са много ограничени. Каквото и да се случи, те винаги мантруват този харинам. Щастливи ли са – Харе Кришна! Тъжни ли са – отново Харе Кришна! Ако някой припадне в ашрама, казват „Харе Кришна!” Много са ограничени.

Веднъж един божествен брат на моя духовен учител разказа, че имали ашрам в Южна Индия. Живеели в съвсем семпли условия, та се налагало да мият кухненските съдове в реката. Един ден един преданоотдаден отнесъл всички съдове на реката и го ухапала змия. Останалите бхакти някак разбрали, че той лежи там вече почти изгубил свяст. Те незабавно се втурнали към него и започнали да мантруват на ухото му: “Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!” Той дошъл в съзнание! Не бил отровен! Оживял! Оттогава цялото село започнало да посещава ашрама. Така че понякога, ако наистина възпяваме харинам в трудни ситуации, това помага. Може да опитате.

И така, когато най-напред чула въпроса, Према-бхавини започнала да плаче. Когато свършила с отговора, припаднала!

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

“Према Кунджа е изключително свещено място, заобиколено със стена и украсено с безчет цветчета мадхави. Муртите на Бог Гоуранга и Нитянанда Прабху стояха насред обширния вътрешен двор,  където множество ваишнави изпълняваха киртан. Постепенно прииждаха още ваишнави. Те всички насядаха в двора, разговаряйки на различни теми. В кунджата имаше стая за жените ваишнави. Там една ваишнави, на име Према Бхавини, четеше „Чайтаня Чаритамрита”. Макар стаята на жените да бе отделена, на мъжете ваишнави не бе забранено да влизат. След като малко по малко си проправиха път, Нараян и Ананд влязоха в женската стая. Те видяха всички слугини на Кришна да седят в прахта. Према Бхавини бе седнала на мъничък асан и рецитираше шастра. Тя носеше семпла бяла дреха. Челото й бе изрисувано с продълговат тилак, а шията й бе украсена с нанизи туласи. По крайниците й бяха изписани светите имена на Хари. Край нея имаше чашка ачман (за пречистване на дланта). Ваишнавките насядали около нея бяха облечени в същите дрехи и държаха джапа-мали в ръцете си. Те до една се взираха в лицето на Према Бхавини като птички чатака. Тя сладко напяваше от „Чайтаня Чаритамрита” (Мадхя, 23.9-13):

 

 

кона бхагя кона дживера шраддха яди хая

табе сеи джива садху-санга дже карая

садху-санга хайте хая шравана-киртана

садхана-бхактйе хая сарванартха-нивартана

анарта-нивритти хайле бхактайе ништха хая

ништха хайте шраванадйе ручи упаджая

ручи хайте бхакти хая асакти прачура

асакти хайте чите джанме кришне прити-анкура

сеи бхава гадха хайле дхаре према-нама

сеи према прайоджана сарвананда дхама 

“Ако по добра съдба живото същество развие вяра в Кришна, то започва да общува с преданоотдадените. Когато човек бъде окуражаван да извършва предано служене в общуването с отдадените, той се освобождава от всички нежелани замърсявания, следвайки напътстващите принципи на слушането и възпяването. Когато се освободи от всички нежелани замърсявания, той напредва с непоколебима вяра, ништха. Пробуди ли се непоколебимата вяра в преданото служене, събужда се и вкусът към слушането и възпяването. Когато вкусът се събуди, възниква дълбока привързаност и от тази привързаност семенцето на любовта към Кришна покълва в сърцето. Когато тази екстатична емоционална фаза стане по-интензивна, тя се нарича любов към Бога. Такава любов е най-висшата цел на живота и изворът на цялото щастие.”[1]

Този стих е цитат от „Чайтаня Чаритамрита”, а същият постепенен процес на развитие е включен и в „Бхакти Расамрита Синдху”. Той много успокоява сърцата ни. Защото в началото докато вървим по пътя, ние сме винаги неспокойни. Все искаме още и още, бързо, спешно, експресно. Но тук е казано: “Най-напред имаш някаква вяра, след това общуваш с преданоотдадените, тогава започваш култивирането и по такъв начин се отърваваш от анартхите – ненужните неща; след това ще се сдобиеш с ништха, непоклатима вяра; едва тогава ще дойде истинският вкус към слушането и възпяването, не преди! И когато се засили, това ще бъде входът към бхакти; а когато напълно се пречисти и разцъфти, то се нарича дивна любов към Бога. Не можем да започнем от края. Можем да започнем единствено от началото. Имайте вяра, общувайте, пречиствайте съществуването си. Както казва Шрила Прабхупада: “Работете сега, самадхи – по-късно”.

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

Сега тук седите едва четирима. Но на дълъг път се тръгва с малки крачки. Когато дадохме първата открита лекция в Дьор, присъстваха трима човека, включително лектора. Сега вече имаме хубав, действащ ашрам, една от щабквартирите на преданото служене. Мнозина бхакти работят там с голяма посветеност. Или да вземем друго място, Печ: в самото начало някои от бхактите направиха видеозапис на една-две от първите лекции там. Присъстваше цялата група, всички – а именно 4-5 човека. Беше една мъничка храмова стая – на половината на тази – и беше празна. Но наскоро, както знаете, се преместихме на по-голямо място и на ежеседмичните събирания идват по 20, 30, 40 човека. Тъй че храмовата стая се оказа тясна.

На дълъг път се тръгва с малки крачки. Не забравяйте, че живеем за да жертваме. Без жертва нищо не става. Затова в края на мантрите повтаряме „сваха”. „Сваха” означава жертва. И тази жертва има такава мощ, такава сила, че кара света да се върти. Без нея дори материалната сфера не функционира. Тази сила помага на преданоотдадените да продължават напред. От това разбираме, че ягя, жертвата, поддържа света, поддържа живота. Когато бхактите се отдадат, сякаш товара на милиони животи пада от плещите им. Досущ като катарзисно преживяване. Затова стремете се да правите жертви. Това носи щастие, достойно е. Ако отдадете живота си в служба на другите, те също ще се включат; а вие няма да изгубите живота си, но ще го спечелите. Кришна ще ви осигури неизчерпаеми ресурси.

Нека винаги бъдем свързани в йога. Йога означава да си свързан. Кришна е като главния компютър, а вие сте като един мъничък терминал. Нямате кой знае какви възможности. Когато сте свързани с основния източник, това е йога. Ако сте самички, капацитетът ви е съвсем малък. Когато сте свързани, всичко може да се прояви. Това е йога. Йога не е нещо мистично, манипулиращо физическите и мисловните енергии. Йога е връзка на обич. Затова е толкова силна. Така че винаги оставайте в йога, винаги бъдете свързани.

„Йоги Бабаджи казал на Пандит Бабаджи: “Имам едно съмнение. То е следното: ако не познаваме и не практикуваме пратяхара, дхарана и дхяна по пътя на йога, как бихме могли да постигнем раса-самадхи[1]? За да пробуди своята органически-присъща позиция в сърцето си, човек трябва да извършва садхана. Коя е садханата за пробуждане на рага, спонтанната привързаност?”[2]

Много важен въпрос. Защото садханата си има цел. Садханата има садхя, която да бъде постигната. Садхана е практиката, садхя е целта, а садхака е практикуващият. Ако практикуваш нещо, какво ще постигнеш? Това трябва да е ясно от началото. Ако някой иска да постигне йога-самадхи – пранаяма и т.н са напълно уместни. Но искате ли да постигнете раса-самадхи, тогава кой е методът, какво трябва да бъде сторено?

“Чувайки въпроса, всичко се взряха с очакване в сериозното и сияйно лице на Пандит дас Бабаджи. Малик Махашая леко се слиса. Вероятно той бе смятал, че Йоги Бабаджи е най-великият ваишнава. Чувайки въпроса му, Малик Махашая разбра, че Йоги Бабаджи почита Пандит дас Бабаджи като свой гуру. Тогава той погледна Пандит дас Бабаджи с голямо уважение.”

От това разбираме, че най-напред срещате някой ваишнава и той ви дарява много неща. Но сетне разбирате, че дори и той има своите източници, с които да се съветва, от които да учи и усвоява. Ала това не бива да намалява признателността ви. По-скоро трябва да възприемете метода – винаги да се стремите да търсите съвет. Това в много случаи помага.  И тъй, Пандит дас Бабаджи заговорил:

“За обусловената душа е трудно да действа на духовно ниво с чиста духовна привързаност. Именно чистата духовна привързаност изопачено се превръща в материална привързаност. С нарастването на материалната привързаност, духовната пропорционално намалява. Също и ако духовната привързаност се увеличава, материалната ще намалява. Такива са естествените характеристики на живото същество. Не е така, че потискането на материалната привързаност поражда духовна привързаност. Мнозина се заемат с отречения само и само да покорят материалната привързаност, но не се стремят да усилят духовната си привързаност. Резултатът от това е нещастие.

 

Разсъжденията и практики като дхяна, пратяхара и дхарана са препоръчителни за постигането на крайната цел – добиване на духовна привързаност. Но макар мнозина да ги практикуват, те не наблягат достатъчно на разговорите как именно се постига духовна привързаност . Затова така често йогите попадат в капана на йогическите съвършенства и в крайна сметка не успяват да постигнат духовна привързаност. От друга страна ваишнавската практика е превъзходна. Човек може да развие привързаност към разнообразните дела, които е нужно да се извършват в живота и да разсъждава или работи усилено в опитите си да постигне Абсолютната Истина. Но нима тези, които действат по този начин, са способни бързо да пробудят духовната си привързаност? Ако садхака продължава да се стреми да развие духовна привързаност като отделна дейност в живота си, той ще бъде разкъсван от една страна от материалната привързаност, от друга – от духовното съзнание.” Това си е вид шизофрения. Материално, духовно – разкъсан съм. „В такъв случай животът му ще следва привързаността, която е по-силна. Лодката се движи чрез силата на веслата.  Но когато водното течение я отнася, веслата са безполезни. По същия начин когато садхака се опитва да прекоси океана с лодчицата на ума, използвайки веслата на дхарана, пратяхара и дхяна, понякога течението на привързаността бързо го увлича в сетивното наслаждение.”

 

Сега идва окончателният отговор:

“Но преданото служене към Вишну се извършва със спонтанна обич. Садхака несъмнено съвсем скоро постига духовна привързаност чрез спонтанното предано служене. Човек трябва да знае какво представлява потокът на привързаността. Каквото и сърцето на обусловената душа естествено да харесва, и каквито и неща да приема, за да поддържа съществуването си, до едно са материални привързаности в човешкия живот. След размисъл се наблюдава, че тези привързаности биват пет вида съобразно връзката си с петте сетивни органа. Привлечен от сетивните обекти, умът се втурва към тях. Човек се храни с езика, помирисва с носа, чува с ушите, усеща чрез кожата и вижда с очите. Умът на обусловената душа винаги е привлечен към някакви сетивни обекти. Каква сила би могла да го изтръгне от обектите на сетивата? Макар сухите имперсонални съждения да са полезни до някаква степен, при все това поради пасивната природа на безличностния Брахман, поклонникът е неспособен да се сдобие с голяма сила. Затова йогите и гяните[3] срещат толкова много трудности, но в преданото служене трудности не съществуват. Животът на преданоотдадените на Кришна не е отделен от Брахман. Материалната и духовната привързаност по този път не се различават. Щом умът иска да гледа сетивни обекти чрез очите – добре! –  нека гледа красотата на Муртите. В този случай материалното и духовното наслаждение са едно и също. Искаш да слушаш – тогава слушай песните и разговорите, възхваляващи Кришна. Искаш да ядеш апетитни ястия? Тогава поднеси всевъзможни вкусни гозби на Кришна, а сетне приеми прасадама. Да вдъхваш аромат – ето, има туласи и сандалова паста, които са били поднесени на Бог Кришна. По този начин всички предмети се одухотворяват за практикуващия Кришна съзнание. Онзи, който е в Кришна съзнание, винаги е слят с духовното битие. Всичките му дела усилват духовната му привързаност. За него дейностите на сетивата не са пречка; те всъщност са средство за постигане на любов към Бога.”

 

И тъй, за преданоотдадения сетивата и сетивните обекти не само не са врагове, но са и помощници. Посредством тялото и телесните сетива можете да сте свързани с Всевишния, защото в действителност тялото и сетивните органи са основният инструмент на душата. Това е нещо много важно. То всъщност е свещеният инструмент за постигане на най-висшата цел. Изключително полезен. А само лошият майстор се оплаква от инструментите.

Точно тук и сега, нека използваме всичките си канали, за да влезем в досег с Кришна. Да останем в йога!

[1] възвръщане на изначалната позиция на живото същество в забавленията на Кришна

[2] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

[3] Гяни – практикуващите гяна йога

Исус е казал: “Не ги наказвай, те не знаят какво правят!” Ако сте достигнали същото ниво на милост и смирение като Исус, тогава може да постъпвате по този начин. Но все пак каква била тогава ситуацията? Те оскърбявали лично него. Но когато търговците в храма използвали Божия дом, за да вършат търговията си, той ги нахокал и ги изпъдил навън! Направил камшик от някакви въжа и започнал да ги налага. Арджуна също рекъл: “Мой скъпи Кришна, не искам да се бия. Считам, че сражението е химса (насилие), пък аз искам да практикувам ахимса (ненасилие). Аз съм преданоотдаден, брамински тип човек, искам да ида да медитирам… Ти прави каквото искаш.” Кришна одобрил ли това? Той не казал: “Голям глупец си” още в началото; не, започнал да внушава на Арджуна какво трябва да се направи.

Не бива да се борите за себе си. Ако някой ви каже: „Ти си пръв глупак” приемате, казвате: „Добре!” Но ако някой критикува вашите братя и сестри, вашата линия, вашия гуру, вашите мурти, имате цялото право да протестирате. И не само право, но и задължение. Длъжни сте да кажете „Не.”

Разбира се, има различни нива на протест. Трябва да постъпвате според натурата и според силите си. Има преданоотдадени, които са тип бойци, има интелектуални бойци, а има и защитници. Каквито и сили да имате, вложете ги. Ако можете да убедите човека с думи, използвайте думи. Но трябва да сте достатъчно мъдри да разпознаете ситуация, в която няма място за думи. “Съжалявам, това си е твое мнение, имаш право на него. Но недей да ме притесняваш. Аз те зачитам, моля и ти да ме зачиташ. Можеш да си вървиш. Благодаря ти, че дойде, сега върви си.” Нещата могат да се уредят и по любезен начин. Но когато един от моите духовни братя защитаваше много пламенно Гурудев[1] – поради опозиция и зли критики срещу него – аз бях много щастлив, че имам такива братя, че има такива, които са готови да защитят честта на моя духовен учител.

Защото съществуват и различни нива духовни учители. Има такива, които идват направо от духовното небе, има и духовни учители, които още не са освободени; въпреки всичко гуру трябва да се почита. Закрилата точно на моя духовен учител е най-добрата за мен. Може друг да е по-велик, може да е по-силен, може трети да знае много повече – все пак, след като Кришна ми е пратил именно този закрилник, той е моят баща. Подобно е. Моят баща си е мой баща. Може съседът да е по-силен, може някой друг да има повече пари или каквото и да било, но въпреки всичко този е моят баща! Цялата ми привързаност е към него, цялата ми обич е за него. Уважавам всички останали, но баща ми е само един. Може да имам много чичовци и роднини, ала бащата е единствен. Позицията на бащата винаги трябва да се почита. И също така да се защитава! Това е божествена мисия – да се закриля достойнството на позицията.

Не мразете човека, който има някаква критика. Винаги трябва да правите разлика между човека и дейността. Може да ненавиждаме постъпката, но не мразим човека.

Ако някой идва да критикува, трябва да сте напълно снабдени с всички доказателства от шастра, за да разбиете критиката на парчета. Затова трябва да учим. А също така да използваме и прилагаме теорията на дело. За щастие шастрите са толкова обширни, че в тях може да се намери подкрепа за всичко. Но ние трябва да намерим и същината. Може да дадете отговор ако сте по-компетентни. Пълен отговор може да дадете ако сте напълно компетентни. Разбирате ли? Ако сте на същото ниво, това е спор. Няма отговор, единствено свада. Трябва да сте по-компетентни, с повече професионализъм да се справите със ситуацията, да вложите мъдрост, за да приключите с неразбирането. Обаче, ако някой идва при мен, за да критикува духовния ми учител, той няма кой знае какво бъдеще. Защото той не знае, аз знам. В това е разликата; аз съм бил там, а той не е бил. На какво основание изобщо може да говори каквото и да било?!

Не бива никога да протестирате или да възразявате ако някой идва да ви критикува, дори да няма никакво основание. Тринад апи суничена тарор апи сахишнуна – бъдете по-търпеливи и от дърво. Но ако някой се опитва да оскърбява линията ви, вашия учител, вашия баща – тогава е препоръчително да възроптаете по някакъв начин.

За нас нашите организации не са безличностни. Те също са божествени; всичко, което е божествено, трябва да се закриля и да му се служи. ИСКОН е семейството на Кришна, Гаудия Мат е семейството на Кришна. Трябва да защитаваме достойнството на своя приятелски кръг, на своята общност! Но не по глупав начин. Защото в много случаи ситуацията е такава, в която се държим толкова глупаво, че даваме основание за критика. А после казвате: „О, той е демон!” Не е редно! Това зависи и от вас – как представяте Кришна съзнание, как представяте своя духовен учител. Ако го правите по мил и смирен начин – кой би могъл да направи каквато и да било лоша забележка?! Ако си съвършен ваишнава – всеки ще те уважава. Или поне 99 процента от хората.

[1] Б.А.Нараян Махарадж