Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

И така, вече знаем за системата на референциите, на всички три основни източника, но можете ли да ми кажете кой е нашият източник. Кои са нашите три стълба на референция? Ако не можете да разрешите даден въпрос, до кого се допитвате? Четири неща са. Като цяло са три, но в тайните учения са разширени до четири.

Гуру е първият източник в нашето „семейство”, така да се каже. Ако не знаете как да постъпите или какво да решите, питайте своя учител. Това е много лесно докато духовният ни учител присъства. Но какво да сторим, ако духовният учител го няма? Тогава имате две възможности. Едната е да се допитате до учителя си в своята медитация. Просто си го представете седнал срещу вас и поставете въпроса си. И в тези искрени мигове каквото вдъхновение ни споходи, можем да го считаме за пряка инструкция. Ако не можете да направите това, тогава обърнете се към втория източник – шастра. Защото ако влезем в досег със светите писания, тогава незабавно се свързваме със светците, представящи тези писания, а също и с висшите идеали, съдържащи се там. И третият източник са садху – живите светци, които ни представят идеал по практически начин. Гуру, шастра, садху. Ако всичките тези три източници ви казват нещо, и ако и самите вие сте съгласни от дълбоката съкровеност на сърцето си, тогава сте големи щастливци. Сърцето е четвъртият, скрит, таен стълб. Но дори и сърцето ви да не е напълно съгласно, по-добре е да кажете „да” на източниците.

И така, съществува теоретичен дял референции – Упанишадите, „Гита” и „Веданта Сутра”; а съществува и живата традиция, където гуру, шастра, садху и собствената ни вътрешна убеденост са нашата референция.

Но нека се опитаме да открием точното място на „Гита” всред необятните индийски откровения. Най-отгоре на тази система е Веда – това е божественото познание. Божественото познание се намира отвъд човешките способности. То също е и отвъд циклите на битието. Този дял от божественото познание най-напред е разкрит в шрути, както вече говорихме, и откровението се съдържа в четирите основни Веди. Те се наричат самхити. Самхита означава „сборник”, сборник от химни. Отново виждате един прекрасен, артистичен израз на божествената истина, формулирана в химни, в молитви, и понякога в истории. Какво още има? Не само поезия, но и ритуалистични наръчници. Брахманите – не става дума за браминската каста, а за Брахманите като литература – съдържат тази ритуалистична информация. Защото есенцията на ведическата парадигма е жертвата, а как да се извършва жертвата правилно – това се съдържа в тази ритуалистична литература. И това е доста сложен ритуал – множество различни яги, хома и приношения.

За да осъществите подобен ритуал трябва да сте богати. Но следващият дял от откровението, Араняките, е за отшелниците. Те не разполагат с материални ресурси, които да използват в жертвоприношението, тъй като са се отрекли от светските притежания. С какво разполагат? Разполагат с ума и интелекта си. Затова за тях е препоръчана медитацията. Араня означава „гора”, така че това е за онези отшелници, които живеят в гората. Онова, което обществото осъществява посредством ритуали, в абстрактна форма е осъществено от отшелниците като медитация.

Следващият дял са самите Упанишади. Ако изучавате тези писания ще видите, че има Брахмана; в края на Брахманата има Араняка, а в края на Араняката има Упанишад. Те дори понякога са с едно и също име, например “Брихад Араняка”, “Брихад Араняка Упанишад”. Упанишадите, така да се каже, са последната глава на откровението, затова са наречени Веданта – заключението на Ведите. А обобщението на тези философски трактати е „Веданта Сутра” – Сутрата винаги е обобщението на дадена школа.

И така, това е частта шрути на ведическото откровение. След това другата линия е смрити, свещената традиция. Тук отново има един огромен, обширен литературен дял – Пураните. Те са стотици хиляди стихове. Наричат ги още петата Веда, петата Самхита. Всъщност те са по-практични в наше време. И сред всичките тези множество Пурани, Чайтаня Махапрабху е посочил една за най-важна и това е „Бхагавата Пурана” (“Шримад Бхагаватам”), която е зрелият плод на Ведите.

Така че това е едната страна на смрити литературата, а има и още една страна – това са епосите. Епосите са „Рамаяна” и „Махабхарата”. “Рамаяна” е ади-кавям, първата поезия. А „Махабхарата”  на практика е най-голямата книга на планетата Земя – седем пъти по-дълга от „Илиада” и „Одисея”  взети заедно. Така че тя е доста дълга. И се казва: “В тази книга се говори за всичко. В случай, че не е споменато нещо, то не е важно.” А една глава, една малка част от „Махабхарата” е „Гита”. Така че имаме щастието най-сетне да открием мястото на нашата любима „Гита”.

Тук трябва да споменем още нещо важно. Защото виждате, че едната линия е откровението, което в крайна сметка е обобщено във „Веданта Сутра”, но както казах Сутрите са толкова сложни за разбиране, че е нужно да имат пояснение, коментар. И на практика „Бхагавата Пурана” се счита за естествения коментар към „Веданта Сутра”.  Виждате, пояснението идва от другата линия. От шрутите – Брахманите, Араняките, Упанишадите и накрая „Веданта Сутра” – а тълкуванието идва по линия на смрити. Така че „Бхагавата Пурана” и „Веданта Сутра” са свързани.

Защо я считаме за естествения коментар? Защото сме съгласни по въпроса, че авторът е един и същ. Считаме Ведавяса за автор както на „Веданта Сутра”, така и на „Шримад Бхагаватам”. Преди да постигне напълно удовлетворяващото съвършенство Ведавяса е дал цялата предходна литература, а накрая е дал „Шримад Бхагаватам”.

(следва продължение)