Sharanagati

Кой стих да вземем от втория блок на „Бхагавад Гита”? Можете да подберете множество много важни стихове от втория блок от шест глави. Тук откриваме четирите основни стиха на „Гита”-  чатур-шлоките, Десета Глава, стихове 8-11.

Обаче тук има и някои подвеждащи стихове. В Седма Глава Кришна започва да описва Своята слава. Той казва: “Аз съм. Аз съм това, Аз съм онова, Аз съм Слънцето, Аз съм Луната, Аз съм Хималаите, Аз съм Ведите.” Той казва и: “Аз съм способността у човека.” Това е много важно! Способностите, които имате – това е божественото присъствие. Онова, което ни прави хора – то е божествен дар, то е Кришна. “Аз съм човешкото качество, Аз съм способността у човека.” Това е нещо велико! Затова действията ни, мислите ни, животът ни трябва да изразяват тази истина: “Да, аз отразявам божествената реалност в делата си.”

Но в този списък Кришна споменава и че “Аз съм вкусът на водата.”[1] Тук санскритът е много важен. Защото Той казва: расо ‘хам… апсу каунтея. Най-напред Той казва: “Аз съм раса, Аз съм вкусът… на водата.” Онзи ден говорихме, че „Гита” е изречена от Васудева-Кришна, общоприетия Върховен Бог, който наставлява Своя добър приятел и слуга Арджуна по много официален начин. Но тук, в този стих, Той се самозабравя. Той казва: “Аз съм раса, Аз съм вкусът.” Забравя за Своята божествена, върховна позиция и казва: “Аз съм вкусът, Аз съм онзи по-висш вкус, който търсите.” Обаче, знаете, когато един учител допусне така да се каже „грешка” или обърка думата, той се стреми да се поправи, да компенсира пропуска. А не забравяйте, че Арджуна се намира в много труден момент, предстои война – не му е времето твърде много да се обсъжда раса. Кришна трябва да напътства Арджуна: „Изпълни дълга си!” При все това Той забравя за официалната си позиция и издава истинската си същност: „Аз съм раса.” Ала след това внезапно осъзнава: “О, чакай малко, сега не е време за разговори върху раса!” Затова добавя: “Аз съм вкусът… на водата, Арджуна, на водата.” Виждате ли, ако можем да откриваме тези специални моменти, когато Кришна просто се разкрива, а след това се връща към официалната си роля, мисля, че това е много важно.

Тук, в този блок, Той също казва: “Аз съм удовлетворен ако ми дадете малко вода, някое цвете, някое листо.”[2] И сега вие сте вдъхновени: “О, каква икономична религия! Мога да удовлетворя Бога с мъничко вода – мога да си го позволя, не е кой знае какво. Малко вода, малко плодове и Той ще е доволен – а тогава и аз ще съм доволен! Това е добра сделка.” Но моля ви, вижте и следващия стих. Защото там Кришна добавя: “Добре, Аз съм доволен и с малко вода, но моля дайте ми и всичко друго, което имате. Каквото и да притежавате, каквото и да желаете, каквото и да харесвате – всичко просто дайте на Мен.” Виждате ли, това е кукичката. Внимавайте с този Кришна. Той най-напред ви омайва: “На Мен ми стигат мъничко плодове и вода,” а сетне казва: “И всичко останало. Всичко е включено.” Такъв е Той, какво да се прави?

Въпрос: Махарадж, чувал съм, че Радхика е скрита някъде в „Гита”. Вярно ли е?

Тиртха Махарадж: Можете да откриете Радхика в „Гита” в сърцето на своя духовен учител. Там ще Я намерите. Ето къде се крие Тя. В „Гита”, извън „Гита”, в това писание, в онова писание – това е само второстепенно. Най-важното е сърцето на чистия предан.

Но в един смисъл вие сте прав – дори докато Кришна дава наставления на Арджуна преди боя, Той мисли за Радхика. Тя е в ума Му. Затова Той от време на време се издава и се самозабравя.

[1] Бхагавад Гита 7.8

[2] Бхагавад Гита 9.26

Първият блок от шест глави на „Гита” обяснява каква е природата на душата, какви са времевите периоди на творението, какво са прераждането, вечността и относителното битие; действие, карма, последица, и т.н. И накрая стигаме до извода – медитация. Тази първа част на „Гита” свършва с главата за медитацията. Така можем да кажем, че заключението на първите шест глави е медитацията. Медитирайте! Разбира се, получаваме и ключ към съвършенството на медитацията, защото всичко е пренаситено с бхакти, с преданост. Казано е, че “Сред всички различни йоги, тези, които са свързани с Мен в любяща връзка, са най-добрите, Аз ги считам за най-добрите.”[1] Така че Кришна винаги дава ключа към съвършенството на темата, която обсъжда. Това е по отношение на първия блок – от базисната информация, като например вечността на душата и т.н. – към медитацията като духовна практика.

Втората част, вторите шест глави са като сърцевината – най-важното знание се съдържа в средната част, в средните шест глави. Там ще откриете как да достигнете Върховния, най-поверителната информация, славата на Върховния. И заключението на втората част е Дванадесета Глава, а тя е за преданото служене, бхакти. Виждате, заключението на първата част беше: „Медитирайте!” Заключението на втората е: „Обичайте Ме.”

И накрая идва третият блок от шест глави, където отново се връщаме към аналитичната информация – например действието на гуните, човешката природа – божествена и материалистична, или демонична. Отново малко назад към базисната информация, така да се каже. Но в края на този трети цикъл откриваме заключението на „Гита”.

И така, нека вземем някои важни стихове от тези три блока на „Гита”. Освен тези, които вече четохме – златните сечения и най-важните средоточия – нека открием и други стихове. Ще ви предложа някои, а вие също, моля ви, също намерете своите любими стихове от „Гита”.

Моето предложение от първия блок, съдържащ базисна информация, са два стиха. Първият е от Втора Глава, стих номер седем. Това е стихът на ученика. Преди това Кришна прави някои съвсем общи коментари за ситуацията в Кали Юга, за конфликта на Арджуна и т.н. Така че до този момент Той дава твърде общи препоръки. А тук, в този стих, 2.7, Арджуна казва: “Объркан съм. Не зная как е добре да постъпя. Моля Те, помогни ми! Кажи ми! Аз съм отдадена душа, аз съм Твой ученик, моля Те, напътствай ме!” И така, ако имаме съмнения или каквито и да било вътрешни конфликти, това е най-доброто отношение – да намерим авторитет и да му се отдадем. “Не зная кое е добро за мен, моля те, инструктирай ме, защото ти виждаш положението ми.” Мисля, че всички ние можем да даваме съвети относно живота на другите. Толкова е очевидно какво трябва да правят! Но е толкова трудно да разберем какво да правим самите ние. Затова се нуждаем от някого, с когото да се посъветваме.

Така че този стих е като повратна точка. Арджуна признава: “Имам нужда от помощ.” Това е идеалният стих на ученика. Ако искате да сте истински ученици, моля ви, изучавайте и запаметете този стих, гравирайте го в сърцата си. И всеки път когато почувствате: “Нуждая се от още насоки,” можете да си спомните този стих. “О, мой скъпи Кришна, не зная какво е добро за мен, моля Те, помогни ми, насочи ме!” Разбира се, ако си мислим, че знаем, е много трудно да се молим по такъв начин. За да научим нещо, за да получим някакво напътствие, се нуждаем от естествено смирение – да признаем своята нужда. И това естествено смирение не е унижение. Защото унижение означава да сте по-низши. Но това смирение е израз на уважението ни към един по-висш източник. Без това не можем да учим.

Така че това е нашият основополагащ идеал – стихът на отдаването, стихът на ученика.

А друг един стих от този първи блок от „Гита” е стихът за гуру. Четвърта Глава, стих 34. Тад виддхи пранипатена парипрашнена севая упадекшянти те гянам гянинас таттва-даршинах. Трябва да се стремиш да подхождаш към божествената истина чрез изследване, чрез отдаване и чрез служене. А великите души, тези, които са видели истината, могат да ти помогнат да реализираш онова, което вече си разбрал. И така, щом има стих за учениците, трябва да има стих и за учителите, нали? Нима те могат да съществуват един без друг? Нима има ученик без гуру? Няма. Украшението на ученика е неговият учител, а украшението на учителя е добрият ученик. Затова, моля ви, квалифицирайте се така, че да бъдете много красиви украшения на своите духовни учители, много скъпоценни.

[1] Бхагавад Гита 6.47

(продължава от предишния понеделник)

Сейфът на „Бхагавад Гита” е в Десета Глава; Защото ние събирахме цифрите от сборното число на главите – деветнадесет; едно и девет е десет. Десета глава съдържа четирите основни стиха на „Гита”. Всички велики разкрити писания са кондензирани в няколко стиха. “Шримад Бхагаватам” се състои от 18 000 стиха. При все това има четири стиха, чатур-шлоките на “Шримад Бхагаватам”, в които се съдържа всичко. „Брахма Самхита” се състои от 62 стиха и има пет главни в края като обобщение. А 700-те стиха на „Гита” също са обобщени в четири стиха – това са чатур-шлоките на „Гита”. Вижте номерата на стиховете – Десета Глава 8-11 – отново деветнадесет, нали? Значи, трябва да обърнем известно внимание и на Осма и на Единадесета Глави.

Ако се върнем за малко на структурата: Девета Глава е „Най-поверителното знание”, а Десета Глава е „Славата на Върховния Бог”. И така, Девета и Десета Глави, като сърцевината, описват най-поверителната, най-скритата наука за славата на Върховния. В чатур-шлоките видяхме цифрите осем и единадесет; проверете какви са заглавията: “Достигане на Върховния” – това е заглавието на Осма, а „Вселенската форма” е Единадесета. Виждате как всички различни числа са свързани едно с друго и говорят едно за друго.

И сега, за да закрием нашата сесия остана само едно – да изслушаме четирите основни стиха на „Гита” от Десета Глава.

“Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко произтича от Мен. Мъдреците, които съвършено знаят това, се заемат с предано служене към Мен и Ме обожават от все сърце.”[1]

Това е началото на самата сърцевина, на най-най-есенциалното послание на „Гита”: “Аз съм източникът на всичко.”

“Мислите на Моите чисти предани са потънали в мен, животите им са изцяло посветени на Мен и те извличат огромно удовлетворение и блаженство от това непрестанно да се просветляват един друг и да разговарят за Мен.”[2]

Виждате ли? Първо Богът, а сетне неговите обичани. “Аз съм източникът, а Моите любими се държат ето така.”

“На тези, които постоянно са посветени на служене към Мен с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при Мен.”[3]

Дадами буддхи-йогам там/ йена мам упаянтите – “Аз ще им дам божествената интелигентност, посредством която да могат да Ме достигнат.”

“За да изразя специалната си милост, Аз, който обитавам сърцата им, унищожавам със сияйния факел на знанието тъмнината, породена от невежество.”[4]

“Аз съм състрадателен към тях и ще ги просветля.” Това са само четири стиха, но от една съвсем обща концепция за Бог: “Аз съм източникът на всичко” – което е една твърде имперсонална концепция – стигаме до това: “Аз съм състрадателен.” Виждате, едва няколко стиха, а Той се разкрива: “Аз съм състрадателен и ще ви осигуря всичко, от което се нуждаете за съвършенство.”

И така, това е сърцевината на „Гита” – състрадателният Бог и Неговите възлюбени, които посвещават живота и вярата си на Него и разговарят за Него, като Го възхваляват. Виждате, Върховният Бог и Неговите обичани предани са винаги заедно – дори в сърцевината на „Гита” те никога не са отделно.

Затова трябва да изразим благодарността си към Вясадева, който е дал всички тези сложни номерации и скрития си таен подпис в тези пропорции. Защото независимо дали разглеждаме първата, последната, средната част, златното сечение или скритата сърцевина на „Гита”, все намираме големи съкровища.

Трябва да изразя благодарността си и пред вас, задето ми дадохте шанс да си припомня това. И моля да ми простите за урока по математика в тази храмова стая. Но мисля, че накрая успяхме да пристигнем в лотосовите нозе на нашия състрадателен Бог. Джай Шри Кришна!

[1] Бхагавад Гита 10.8

[2] Бхагавад Гита 10.9

[3] Бхагавад Гита 10.10

[4] Бхагавад Гита 10.11

Златното сечение отново касае пропорция, божествена пропорция. Можете да го откриете на много места в природата: листата на едно растение са разположени спрямо тази пропорция; също и в човешкото тяло, в различните телесни части пропорцията е според златното сечение. И така, нека видим какво се крие в златното сечение на „Гита”. Можете да вземете по-малката част първо, а по-голямата по-късно, или можете да ги смените – да вземете първо по-голямата част, а по-малката по-късно. По този начин има две златни сечения в „Гита”.

Нека вземем първото. Ако пресметнете номерата на стиховете, това са 267-мият и 268-мият стих – първата двойка на златното сечение. Моля ви, погледнете стиховете – Това е Шеста Глава, стихове 35-36. Шеста Глава, помните, е за медитацията, нали?

“Бог Шри Кришна каза: „О силноръки сине на Кунти, несъмнено е много трудно да се обуздае неспокойният ум, но това е възможно чрез подходяща практика и чрез непривързаност.”[1]

Виждате ли? В тази важна точка е споменат умът. Човешкото същество е под властта на ума. Затова тази божествена пропорция привлича вниманието ни върху ума – как да овладеем, как да се сприятелим с ума. И нека видим и следващия стих, защото винаги вървят по двойки.

“За онзи, чийто ум е необуздан, себереализацията е трудна задача. Но за този, чийто ум е контролиран и който полага старания с подобаващи средства, успехът е сигурен. Такова е Моето мнение.”[2]

И така, не само е посочен умът като враг, но е дадено и решението: стремете се да го овладявате, бъдете постоянни в практиката си, открийте своята свобода или независимост от тези въздействия и тогава ще успеете. Това е много добро послание, много обещаващо. И така, в първото златно сечение е даден ключът към успеха, или умът.

Нека видим какво е скрито в другата точка на златно сечение – това е в Единадесета Глава, стихове 19 и 20.

“Ти си без начало, среда или край. Славата Ти е безгранична. Имаш безчет ръце, слънцето и луната са очите Ти. Виждам как пламтящ огън излиза от устата Ти, изгаряйки цялата тази вселена със сиянието Ти. Макар да си един, Ти се разпростираш по цялото небе, планетите и пространството помежду им. О, Велики, виждайки този удивителен и ужасяващ облик, всички планетарни системи са обезпокоени.”[3]

Виждате, тук говори Арджуна. Преди говореше Кришна, сега Арджуна говори и възхвалява Върховния Бог. “Ти си съкровището, Ти си източникът, Ти си средата, Ти си краят.” Не е ли красиво? Втората точка на златно сечение е когато човекът, ние, можем да възхваляваме Бога – друг много важен пункт.

Сейфът на „Бхагавад Гита” обаче се намира на друго място.

(следва продължение)

[1] Бхагавад Гита 6.35

[2] Бхагавад Гита 6.36

[3] Бхагавад Гита 11.19-20

И така, Девета Глава на „Гита” отговаряше на пространствения код, това беше пространственият аспект, нали? А ако сумираме последователните числа на главите, стигаме до десет – това е самата среда на „Гита”- Девета и Десета Глава. Това е най-защитената част на цялата „Гита” – сърцевината, можем да кажем. А ако пресметнем броя на стиховете, средата на „Гита” се пада в Девета Глава. 350-тият и 351-вият стих  – защото, знаете, това са четни числа, така че средният стих не е един, винаги са двойка, близнаци – значи 350-тият плюс 351-вият – това са средните стихове, средната част на „Гита”. Трябва да погледнем тези стихове. Какво ли е посланието в тях? Навярно ще да е нещо много важно в бхакти. Кришна казва нещо в самата среда и ние трябва да обърнем специално внимание на това послание. Той е скрил нещо много значимо там, в средната част за нас.

И така, къде може да се скрие едно важно послание? Точната среда, 700 делено на две, това са 350-тият и 351-вият стихове на „Гита” –  Девета Глава, стихове 13 и 14.

“О сине на Притха, онези, които не са заблудени, великите души…

Аха! Значи кой е във фокуса на Бога? Великите души, нали? Той насочва вниманието си, както и нашето внимание, към великите души. Ето кой е скрит в средата – ваишнавата! Нататък?

“…се намират под закрилата на божествената природа. Те са изцяло заети с предано служене, понеже Ме познават като Върховния Бог, изначалният и неизчерпаемият.”[1]

Виждате ли? Много е важно! В централния фокус на речта на Кришна от 700 стиха е ваишнавата. Тогава кой трябва да бъде във фокуса на нашето внимание? Щом великите души са във фокуса на Бога, би следвало да са и в нашия фокус, нали? Нека чуем и следващия стих.

“Винаги възпявайки Моята слава, полагайки усилия с голяма решителност, отдавайки поклони на Мен, тези велики души непрестанно Ме обожават с преданост.”[2]

Преданост, бхакти. Сататам киртаянто мам – “През цялото време, неспирно те Ме възславят.” Такава е природата на една велика душа. Дори, така да се каже, геометричното сечение, средата на „Бхагавад Гита” говори за ваишнавите, за чистите души. Те са във фокуса на Бог Кришна, а в следващия стих е описана и природата им – те винаги възхваляват Върховния, “те винаги Ме славят.” Така че дори очевидното място, където може да се скрие една тайна, ни казва нещо много, много съществено.

Но Кришна има и други скришни места. Нека помислим за златното сечение.

(следва продължение)

[1] Бхагавад Гита 9.13

[2] Бхагавад Гита 9.14

(продължава от предишния понеделник)

Сега нека насочим вниманието си върху самата „Гита. Нека поговорим малко за тайните. Ако имате тайна, какво се прави с една тайна? Едно от нещата, които обичайно правим с една тайна, е да я разкрием. Но обикновено тайните трябва да се пазят, да се съхраняват. Защото такава е природата на тайната – по някакъв начин тя запазва силата си, ако не е разкрита. При все това, всички ние изпитваме този подтик, ако имаме тайна, да намерим с кого да я споделим. Това е друго отношение към тайната – да открием верния човек, с когото можем да я споделим, който ще съхранява и служи на тази тайна по начина, по който ние сме я пазили и сме ѝ служили, и ще я сподели само с някой, който е квалифициран, нали?

Сега помислете за дома си. Ако имате нещо много ценно и искате да го скриете от крадци, къде ще го притаите? Под пода, в сейфа, в чорапите… Но мислете с мозъка на крадеца. Някъде, за където никой не би се сетил. Мисля, всички смятаме, че това е правилното място за скриване на парите… Но аз имам предложение – да ги сложим на най-очевидното място. Никой не би си и помисли, че този човек е толкова глупав да си остави най-важните неща на толкова очевидно място – той ще иска да ги скрие, всеки би си помислил така. Така че очевидното място за скриване на нещо е добра опция. Нали така, ако търсите в сейфа, ако търсите в чорапите, няма да ви хрумне да погледнете на масата.

Имате ли тайна? Имате ли нещо ценно? Мисля, че всички имаме. Ако бяхте Вяса и имахте да предадете някое много важно послание, ако имахте тайна, която искате да запазите и същевременно да я съхраните за квалифицираните, и ако трябваше да напишете божествена поема от 700 стиха – къде бихте вложили тайното значимо послание? В началото и в края – това е съвсем очевидно. Средата също е много очевидно място – лесно е да се сети човек. Но скришният код е различен. Да пресмятаме ли още малко? Тогава трябва да скочим.

Това е нашият скок: трябва да разгледаме скритата тайна структура на „Гита”. Нека вземем предвид броя стихове, заглавията на главите и последователността на главите. И така, първата глава е „Описанието”. Ако искате да откриете важното послание в „Гита”, мисля, че е много подходящо да се изучава началото, защото там се натъквате на самия проблем, проблема на Арджуна. Така че, моля ви, изследвайте и от тази гледна точка. После втората глава е „Анализ и йога”, санкхя и йога, различните философски школи на традиционна Индия. И след това стигаме до „Изкуството на действието”… Спомняте ли си кой беше пространственият код на „Гита”? Две беше ключовото число. 0.9 беше подписът на Вяса. Разделихме броя на главите с ключовото число на пространството, което беше две, и получихме девет. Нали си спомняте? Затова нека бързо да прескочим на Девета Глава. Това е едната половина на „Гита”.

Може би не е толкова очевидно, извинете, но това са поредни числа – първа, втора, трета и т.н, – и накрая е девет. Това е средната част на „Гита”. И тогава можем да намерим паралелните глави или главите-близнаци. Близнак на Девета глава очевидно е Десета. На Осма Глава е Единадесета, и т.н. Така можем да изградим структурата на втората половина на „Гита”. Виждате, Първа Глава е паралелна с Осемнадесета; Втора със Седемнадесета, и т.н. И така, ако съберем последователните числа на главите: едно плюс осемнадесет прави деветнадесет. Ако съберете Втора Глава и Седемнадесета, отново получавате деветнадесет. Трета и Шестнадесета – отново деветнадесет. И ако съберете Девета и Десета – това пак е деветнадесет. Така че деветнадесет отново означава нещо. Събирахме числата; и знаете, в нумерологията винаги е събиране и отново събиране. Така че ако съберем цифрите на деветнадесет – едно плюс девет е десет. Нека спрем дотук.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

И така, говорихме за пространствения аспект на „Риг Веда” – Разделихме броя на главите на кода за пространство, който беше две, и накрая стигнахме до 108. Щом има пространство, има и време. Ако вземем броя на химните, 1017 химни, за еквивалент на времето, и ако ги разделим на кодовото число за времето – три – получаваме 339. Много необичайно число! Какво да правим с 339?

За да разберем този времеви фактор по-добре, трябва да смятаме със символичното число на космическата година. Обикновено сме свикнали годината да има 365 дни, нали? Понякога има някои допълнителни дни, но обикновено това е броят. Обаче ако проверите изчислението на космическите времеви цикли според „Шримад Бхагаватам”, ще откриете, че там годината е пресметната по 360 дни, а не по 365. Можем да кажем, че 360 е като пълен кръг – това е числото на символичната година.

Простете, че ви измъчвам с това, но много скоро ще стигнем до някои изводи. И така, ако разделим тези две числа, ако разделим 339, което е времевият код на “Риг Веда”, на броя дни в символичната година, 360, получаваме 0.9. Моля ви, запомнете това число, ако не ви е омръзнало вече от числа.

Защо пресмятаме толкова много? Защото искаме да докажем, че „Риг Веда” като шрути, като откровение, и „Бхагавад Гита” като част от свещената традиция, смрити, идват от един източник, идват от един автор. Така че тук имаме скрития подпис на Вяса. Той е съставителят на Ведите и е достатъчно интелигентен да остави подписа си, ако желае.

И така, сметнахме почти всичко за „Риг Веда”, нека насочим вниманието си към „Бхагавад Гита”. Ако пресметнем по подобен начин цифрите, свързани с „Гита”, също ще стигнем до някои много интересни резултати. „Гита” има осемнадесет глави, нали? И така, ако отново вземем броя на главите като аспекта пространство и ако разделим този брой на две, което беше кодовото число на пространството, ако си спомняте – тогава получаваме девет. Девет е много интересно число що се отнася до „Бхагавад Гита”. Броят стихове в „Гита” е 700. И така, ако продължим по същия начин, кое беше кодовото число за времето? Правилно, беше три; така че ако извършите деление, ще получите следната дроб 233.333… Тя всъщност не ни върши работа. Затова тук се нуждаем от специална калкулация.

Кои са героите в „Гита”? Кришна, Арджуна, Санджая и Дхритаращра – има четири действащи лица в „Гита”. Нека проверим колко пъти говорят. Дхритаращра е много смирен, той казва само един стих – първият: дхарма-кшетра куру-кшетре… Санджая е втори по брой, той казва четиридесет стиха. След това е Арджуна, и болшинството е изговорено от Кришна. Ако сметнем всичките заедно, прави 700. Но можем да кажем, че действителният разговор между Бога и Неговият слуга, между Кришна и Арджуна – това са само тези 659 стиха. Затова именно тази бройка трябва да използваме в изчислението, ако искаме да открием времевия код на „Гита”. И така, помните, в „Риг Веда” имахме символичния брой на дните в една година и тази пропорция; тук също имаме действителния брой стихове, изговорени от Кришна и Арджуна – тоест истинската дискусия – и пълния брой стихове: 700. Нека разделим тези две числа. Това, което получавате е 0.9 и нещо. Сигурен съм, че сте запомнили числото от предишната сметка. Това, можем да кажем, е мистичният подпис на Вяса. Времевият код на „Риг Веда” и времевият код на „Бхагавад Гита” са много близо един до друг.

Всъщност този вид проникване в тези взаимозависимости е според един индийски професор,  името му е Субхаш Как. Той работи върху една нова перспектива към древната история на Индия. И това изчисление според неговото разбиране разкрива, че съставителят на „Риг Веда” и на „Бхагавад Гита”  е един и същ. Защото това е основна тема в индологията – кой е авторът, кога са се появили всички тези писания и т.н. И този професор твърди, че това е като един скрит, мистичен подпис на Вяса.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Нека видим, нека пресметнем малко – сухо е, знам, но нека все пак изчислим. Най-напред нека видим кода на „Риг Веда”. Всъщност „Риг Веда”, както говорихме миналия път, се състои от много, много различни части, химни и глави. И така, в „Риг Веда” има 216 глави. Ако приемем, че главите представят пространствения аспект на „Риг Веда”, тогава към броя на главите трябва да приложим кода за пространство, който беше две. Като разделим броя на главите на две получаваме 108.

Това е интересно число! 108 – дайте ми примери къде можете да откриете 108? На джапа-малата, правилно. Броят на главните гопи, правилно. Също има 108 Упанишади, нали помните? Също има 108 традиционни имена за саннясите. Така че в много случаи се натъкваме на 108.

Да пресмятаме ли още малко? Моля ви, помогнете ми! По колко пъти дишаме в минута? Осемнадесет!? Това е след изкачване на стълби; нека пресметнем с петнадесет. Сега сме съвсем спокойни, в притихнало настроение – петнадесет. Колко прави това за един час? 900 за нормалните човешки същества. Добре, и така, на всеки час имаме по 900 вдишвания. Колко прави това за един ден? 21 600 – правилно, благодаря ви! Имам и още един въпрос – по колко молитви трябва да казваме? Мисля, че с всеки свой дъх трябва да славим Върховния. Така че поне повече от 20 000 молитви трябва да повтаряме всеки ден. Но знаете, денонощието се дели на две – ден и нощ – и имате извинение да не мантрувате през нощта. И така, ако пресметнете само дневните дихания – половината от числото, което споменахте – колко е това? 10 800, правилно. Ала в момента е Кали Юга. Затова можете да разделите диханията на 100. Колко прави това? 108. Това показва, че по някакъв начин сме свързани с това много специално число, 108, защото дори нашето дишане, естествените ни телесни функции са настроени спрямо този ритъм. И затова можем да кажем, че 108 е космическо число. То по някакъв начин обрисува скритата връзка между различните елементи на тази космическа структура. Затова е много полезно да повтаряте поне по 108 мантри или молитви на ден, защото тогава сте свързани с този величествен, скрит ритъм на Вселената. Така по някакъв начин мантруването на нашите мали ни свързва с тази скрита реалност.

Но щом казваме, че 108 е космическо число, нека пресметнем още малко. Как мислите, каква е пропорцията между диаметъра на Луната и разстоянието между Луната и планетата Земя? Познайте! Да ви помогна ли? Пропорцията е 108. Изненадващо, нали? Имам и друг въпрос: как мислите, каква е пропорцията между диаметъра на слънцето и разстоянието между слънцето и планетата Земя? Каква е вашата догадка? 108, правилно. Трябва да идем и още една стъпка нататък, защото пропорцията между диаметъра на Слънцето и на Земята отново е 108. Това са традиционни числа, но ако проверите последните точни астрологически изчисления, ще откриете мъничка разлика в цифрите – например 108 и нещо или 109 и нещо. 108 е мистично число в индийската свещена традиция. В това отношение в Индия тече изследователска работа и тя е източникът на моята информация. А когато проверих действителните цифри, те са съвсем близко до тези пропорции. Като вземем предвид древното минало, когато не са разполагали с лазерна техника и т.н., мисля, че дори измерването е доста близко до действителното разстояние, пък какво да говорим за пропорцията! Защото дори да знаем цифрите, ако не виждаме пропорцията, тогава не разбираме връзката между различните нива на реалността. Затова моля ви, помнете, че когато мантрувате кръговете си на своята мала, това ви свързва с тази проявена реалност. И дишането ви също участва в този пулс.

Съществуват някои космологични теории, описващи Вселената с формата на риба. Колкото и да е странно, ако прегледате Пета Песен „Шримад Бхагаватам”, ще намерите описание на планетарните системи Шишумара, и сравнението отново е с голяма риба. И всички различни планети са позиционирани по различните части на тялото на тази гигантска риба. При все това, описанието на Пураните е, да го наречем, съвсем различно от настоящата научна парадигма. Но ако приемем пураничния светоглед като някакво поетично описание на истината, тогава то винаги е право в целта.

Една интересна точка: според ведическата индийска традиция Луната е считана за по-висша планета от Слънцето. А от друга страна Луната е като порта, а Слънцето е като изход от материалния свят. Порта в смисъл, че можете да идете там и да се върнете – така че Луната е място, откъдето се връщате, а Слънцето е финалният изход, през който можете да се измъкнете от материалния свят. Защото Слънцето е символично за пътя на просветлението. И както се молим в „Риг Веда”: “Ом тад вишно – Нека божественото слънце озари моята медитация”, по същия начин нашите духовни усилия трябва да се стремят към това божествено озарение.

(следва продължение)

Макар да чувствам, че говорим донякъде сухо и теоретично, при все това мисля, че е полезно да се опитваме да видим и анализираме нещата и по този начин, за да открием един друг вид красота в структурата и значението на нашите свещени писания. Съществуват много, много различни пластове на реалността. И зависи от съзнанието ни до кое ниво от тази реалност можем да се докоснем.

Отдавна тече дебат или обмяна на мнения всред преданите кръгове кой изговаря „Гита”. Трябва да отвърнем: тя е Божествената Песен, изречена от Върховния Бог Кришна. И това е вярно, но кой аспект на Кришна я изрича? Някои казват, че Васудева Кришна говори – общата концепция за Кришна като върховната интелигентност. Други казват, че „Гита” е изговорена от Нанданандана Кришна. И ако изучавате текста внимателно, обичайното впечатление е, че е Васудева Кришна, тъй като Той говори от Своята божествена позиция. Но има някои намеци, някои скрити стихове, в които Той се разкрива, забравяйки за позицията си, забравяйки, че е Божественият Учител и просто сякаш по грешка разкрива истинската си самоличност.

Така че подобни тайни също трябва да открием. Но сега нека се върнем на нашия анализ.

Търсим подобието между откровението и свещената традиция, единството, хармонията между шрути и смрити. Едната линия е шрути и от шрути ние взехме „Риг Веда”, а пък от смрити избрахме „Бхагавад Гита”. Можем да кажем, че всички разкрити писания по някакъв начин описват върховната и относителната реалност – вселената наоколо. А един аспект от тази вселена наоколо са времето и пространството. Във ведическата космология едното не съществува без другото. Времето потича когато пространството започва да се проявява. И този космически времеви цикъл ще приключи по време на космическото унищожение. Знаем, че един аспект от тази система е пространствената структура. Разбира се, имаме много различни визии за това как е подготвен космическият порядък. Разбираме, че има три основни категории: по-нисшите планетарни системи; междинните локи[1]; и по-висши, райски планети. Но като цяло можем да се съгласим, че има две главни категории: едната е духовното небе, а другата е материалната енергия. Виждате по-висшата енергия, духовното небе; и по-нисшата, по-долен тип енергия, проявена като материалната вселена. Така че ако искаме да намерим ключовото число на пространството – това е две: по-висше и по-нисше. Моля ви, запомнете тази кодова цифра – две, това касае пространството.

И другият елемент на космическата структура е времето. Колко аспекта, колко фази ще открием за времето? Космическият цикъл е в четири различни юги[2] които се въртят като пролет, лято, есен зима и отново пролет. Но основно начинът, по който възприемаме времето, е в три фази – минало, настояще и бъдеще. От тези фази всъщност само една действително съществува – това е сегашният момент. Защото миналото вече е отминало, така че то всъщност не съществува, само някакви размисли, някакви спомени са останали. А бъдещето е много несигурно, много неясно, то също е като някакъв сън, но и нашият принос има значение за бъдещето. Затова можем да кажем, че бъдещето е една латентна реалност, изпълнена с възможности и нещо от тях ще се прояви; докато миналото е суб-латентна реалност, вече разкрила се и отминала. Но ние разполагаме с настоящия момент. И трябва да направим нещо за духовната си идентичност в този момент, тъкмо сега. Както и да е, тези три аспекта съществуват, така че ако искаме да намерим ключовото число на аспекта време – това е три. Моля ви, запомнете: две за пространството, три за времето.

(следва продължение)

[1] планети

[2] Сатя, Трета, Двапара и Кали

(продължава от предишния понеделник)

И така, живото същество, светът и Богът – това беше екзистенциалният триъгълник на трите теми от „Гита”. Но нека анализираме четвъртата тема – времето. Можем ли да уловим времето? Много е трудно. Макар че можете да си купите швейцарски часовници, не можете да уловите времето.

Но какво представлява времето? Времето е божествена енергия, ала тя действа по множество различни начини и в множество различни фази. Сега анализираме времевите фактори в техните аспекти как нещата съществуват във времето, каква е тяхната връзка с времето или времевите периоди. Един аспект на това как нещата съществуват е, че те са вечни, има някои вечни неща. Това на санскрит се нарича нитям, вечно. И характеристиката му е безмерна – ни начало, ни край. Понеже е вечно, то не е ограничено. И така, след като съществуват вечни неща, дайте ми друга възможна връзка с времето? Щом нещо не е ограничено, има и неща, които са ограничени, нали? След като съществуват вечни неща, съществуват и не-вечни. Те се наричат анитя, не-вечни. И тяхната характеристика е, че имат начална точка, имат и крайна точка – ограничени са. Какво друго има? Нека видим какво. Неща, които нямат край, безкрайни. Те се наричат ананта – безкрайни. Имат начало, но нямат край. А съществува ли още нещо? Най-вероятно. Какво е то? Тази четвърта връзка е анади – без начало. Не знаем какво е било преди това нещо. То няма начало, обаче има край. И така, ако анализираме нещата, които възприемаме в живота – обекти, чувства, каквото и да е – можем да ги категоризираме в тези четири типа.

Нека сега се опитаме да намерим примери и за четирите. Дайте ми пример за нещо вечно? Да, душата, много хубаво – без начало и без край. Добре. Още нещо? Свръхдушата също, нали? Мисля, че това са най-важните вечни неща. Дайте ми пример за нещо не-вечно?

Отговор: Животът.

Тиртха Махарадж: Животът… като телесен живот, телесно съществуване. Той си има начало и край, нали?

Отговор: Материалното творение.

Тиртха Махарадж: И да, и не. Защото макар то също да се проявява – което можем да считаме за начало – и да се връща в непроявена фаза, то се променя в цикли. Обаче, мисля, всички знаем, че щом нещо има начало, ще има и край. Много е лесно да се разбере началото и краят на човешкото тяло – зачатието и разпадането. Това е съвсем очевидно. Но е по-трудно да се видят фазите на космическата структура или обширната материална енергия, така да се каже. И в „Гита”  е казано, че всичко се развива във фази – понякога то е непроявено, след това се проявява, а сетне се връща в непроявена фаза. Така че можем да сравним тези фази с раждането и умирането на човешкото тяло. Ала материалната енергия като енергия се запазва, независимо от проявената или непроявената си фаза. Така че като енергиен принцип тя е вечна, но притежава и фазите на раждане и смърт, А можете ли да ми дадете пример за ананта – нещо без край?

Отговор: Може би връзката с гуру?

Тиртха Махарадж: “Аз съм твой вечен слуга.” Съгласен съм… но, да кажем, съвършенството. Духовният човек, отдаденият постига съвършенство. То има начало, но няма край. По същия начин, ако се посветим на духовния учител, това има начало, аз казвам „да” на моя учител – това е началото. Но не би трябвало да има край. Защото аз съм вечно свързан, аз съм вечно задължен на моя учител. А дайте ми пример за нещо, което не знаем как е започнало, кое е било началото му, обаче има край.

Отговор: Карма.

Тиртха Махарадж: О, да! Всъщност кармата е такава. Защото се казва, че кармата започва отпреди цикъла на сътворението, не можем да открием произхода, началото на кармата. Но можете да намерите края на кармата когато престанете да действате на кармичното ниво. И когато всичките ви кармични действия и реакции са изгорени, започва духовното ви израстване.

И така, обсъдихме тези четири основни принципа в „Гита”- ишвара, джива, пракрити и кала (времето). Кришна казва в „Гита”: “Аз съм времето, унищожителят на световете.”[1] Това е страховитият аспект на Кришна в облика на времето. То е ограничението. Но Той казва също: “Аз съм неразгадаемото време”[2] – то е за преданоотдадените. Така че преданият не се бои от времето. Защото за нас времето, дори в материалната равнина, ни дава възможност да изразим своето служене.

[1] Бхагавад Гита 11.32

[2] Бхагавад Гита 10.33