Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Разбира се, има и много други псевдо резултати в духовния напредък. Те изглеждат много духовни, но всъщност са просто зрелите плодове на предишните ни действия или пък резултатите на материалните ни желания, замаскирани в духовна дреха. Така че трябва да бъдем много внимателни с това! Само да ви дам един пример: имаше една жена, която мантруваше, служеше, действаше много ентусиазирано. Приемаха я за голям пример, напредваше много. Но след две три години свърши в лудницата. Защо? Защото целта ѝ с мантруването не беше да удовлетвори Кришна, а да спечели един мъж. Така че ако объркате целта, ако замените божествената цел с някаква материална цел, резултатът ще бъде лош. Каква е вашата цел? И няма проблем да имате материални стремежи. Мисля, че Кришна не очаква от вас из един път да станете парамаханса санняси. Няма проблем. Но недейте да ги смесвате, определете: това е това, а онова си е онова; това е материалната ми амбиция, а това е духовното ми приношение към Теб. Недейте да смесвате двете!

Да продължавам ли да описвам всички грешки и възможно опасности в духовния живот? Не ми се иска да го правя. Вие всички имате опит в това отношение, така че защо да описваме грешките? Тогава ще развием грешно съзнание: „Аз осъзнавам грешките си. Мисля за себе си отново и отново! Историята започва и завършва с мен. Най-напред моето величие, а сетне – понеже съм станал смирен ваишнава – моите грешки.” Отново вие сте във фокуса на историята.

Тогава за какво да говорим? Ако не говорим за капаните и грешките, може би можем да описваме славата на Бога! Затова ако сутрин възхвалявате различните имена и аспекти на Бога, може би ще забравите за себе си. Определено накрая ще забравите за себе си. Когато пеете много дълго време, това означава, че всичките ви способности са вложени в служене, в мислене за Кришна: „Как да прочета това „Шакатасура”, много е трудно!”-  така че поне сте фокусирани върху някаква духовна тема. Можем да описваме славата Му, разкрита по множество различни начини: как се държи Той обичайно, като Божествена Личност, като Върховния Бог, Господаря на всичко и поддръжника на цялата вселена, твореца, началото, средата и края – толкова много аспекти! Но Той краде и маслото, не забравяйте, това е много съществено. Това е специалният принос, внесен от бхакти традицията – много близка, съкровена визия за Върховния. Той не е просто Богът на сътворението, не е просто Богът на унищожението, но е Богът на крадците.

Има една красива аштакам – аштакам означава „Осем молитви”, възхваляващи различни аспекти: Радхащакам, Радхакундащакам, Дамодаращакам, Гурващакам – всички божествени обекти се възхваляват в аштаки. Но в блога на Абхай Чаран Прабху можете да прочетете Чоращакам – или „Осем молитви, възхваляващи Царя на Крадците”. Е, това е казва есенциална информация! Защото щом Богът ни осигурява, целият свят очаква Той да ни дава разни неща. Никой не говори за това, че Той може и да ни отнема нещо. А тогава започва истинският ни духовен напредък. Докато разбирането ни е единствено, че Той е Върховният, че е такъв и онакъв, това е много начинаещо ниво. То е необходимо, не можем да го избегнем, трябва да разберем кой е господарят тук. Ала сетне можете да пречистите настроението си, да рафинирате отношението си. А това отношение се разгръща по много красив начин, ако съвсем позитивно, смирено и конструктивно служите на Върховния. Така че докато имаме само мъгляв образ за Него, това не е достатъчно. Но когато този божествен образ започне да ви провокира, да ви призовава: вие давате – Той приема; понякога вие се опитвате да вземете – Той дава, тогава това е по-интимен и по-интензивен начин да се живее духовен живот.

Някой може ли да ми помогне с тези технически изрази за електричеството? Има волтове, ватове и кое е третото? Измерва се в омове. Как се нарича? Съпротивление, точно така. И така, когато започне истинският ни духовен напредък, тогава може да започне и духовното ни съпротивление. Тогава нашата главна мантра е Ом. Ом ще ви донесе съпротивление на божествената воля, опитвате се да противостоите на Неговата покана. Това е поредният капан. Йогите мантруват само Ом, което значи „не”  на поканата на Кришна. Защото „Ом. Аз се съпротивлявам на Твоята покана.” Но това е просто шега.

На по-висше ниво малко съпротивление, малко противопоставяне на Кришна, малко боричкане с Кришна носи много вкус – но само на върховната платформа. Ако ние подражаваме на тази божествена игра на своето мъничко, глупаво ниво, това е много отблъскващо. Затова почитаме великите, които обожават Кришна, като понякога Му казват „да”, а понякога „не” – винаги в съответствие с Неговото желание, винаги според Неговия вкус.

Кришна има безчет имена. Толкова много различни аспекти се описват. Веднъж хората започнали да правят сборник с имената на Бога и накрая публикували един огромен том. Но мисля, че най-изобилният източник за имена на Върховния е индийската култура. Защото те имат този толкова специален подход на единство между божественото име и Божествения Наименован –наам и наами.

В имената се споменават толкова много дълбоки аспекти: как Той е не само господарят на всичко – понеже това е обичайна концепция за Бога – но можем да видим съществуването Му по по-специфични начини. И така, какъв резултат ще донесат общите имена на Бога? Крипадхам, ти даваше лекция върху „Харинама Чинтамани”, Това се споменава там. Вторичните имена ще донесат…?

Крипадхам: Вторичните имена ще донесат мокша.

Тиртха Махарадж: Правилно. А какъв е дарът на първичните имена?

Крипадхам: Према.

Тиртха Махарадж: Према! Това е различно! Затова мантруването ни и вниманието ни трябва винаги да са много съсредоточени върху духовните дейности. Защото не бива да пропускаме целта, не бива да пропускаме мишената. Илюзията ви обезпечава с толкова много амбиции, с толкова много цели за постигане, за да отклони вниманието ви, обаче духовната илюзия също осигурява множество цели. Духовна илюзия! Какво е това? „Според каквото съм учил знам, че маха-мая е лоша, а йога-мая е добра, така че духовната илюзия е добра, нали така?” Обаче има някои капани и опасности по духовния път. И даже да си мислите, че насочвате стъпките си към Върховния, това може да е някакъв зигзаг. Така че духовната илюзия като капан не е божествената илюзия йога-мая, която ще ви свърже с Върховния по много съкровен и пряк начин, забравяйки неговия величествен аспект и установявайки една любяща връзка. Но аз искам да кажа нещо за тези капани.

И така, духовният път – тъй като е много славна цел, славно начинание, така да се каже – е опасен. Коя е главната опасност в духовния напредък, Теджасвини?

Теджасвини: Гордостта.

Тиртха Махарадж: Всички кимат: „Да, да. Познато ни е това чувство.” Всички го практикуват много ефективно. Веднъж един от моите скъпи духовни братя се обърна към Гурудев с въпроса: „Би ли ми казал коя е най-голямата ми грешка?” Гурудев помълча известно време, сетне каза: „Ами, както при всички останали – фалшивото ти его.” Един истински гуру ще ви посочи грешките ви. Ако подходите интелектуално: „Моля те, Гурудев, можеш ли да ми кажеш какви са грешките ми?” той ще си рече, че си интелектуално зрял човек и когато е зададен подобаващ въпрос, може да се даде и подобаващ отговор. Но ако той захване да изрежда списъка с недостатъците ви, а вие започнете да плачете и да се опълчвате, тогава това не е интелектуален отговор. Така че щом искаме да питаме, трябва да сме способни да понесем отговора. Не е задължително да се пита. Но ако питате, трябва да следвате – такова е правилото. Правило номер едно: недей да задаваш въпрос на садху, ако не си готов да послушаш съвета му.

Така че един от основните капани е това пътешествие на егото – историята започва с нас и свършва с нас. Макар че това е сладка тема – „самият аз” е много сладка тема. Всеки обича да слуша за себе си, да обсъжда, да споделя за себе си… Защото собственият ни образ ни е много близък, затова е и толкова любима тема. До известна степен това е необходимо – няма проблем да си малко фокусиран върху себе си, защото най-напред трябва да установим началната точка. А началната точка е настоящето ни положение, така че няма проблем. Ако искате мъничко да се анализирате, да разберете своята позиция, своята ситуация – това е необходимо, но не се застоявайте прекалено дълго на тази тема.

Друг капан е когато вместо да следваме, ние имитираме. Аз считам това за голям капан. Да вземем за пример един празник, вяса-пуджа – можете да вземете участие като подражател, можете да участвате и като истински практикуващ. Ако само имитирате, ще използвате всички смирени изрази, но това са само повърхностни думи, лишени от дълбок смисъл и реализации. При все това, дори само да повтаряте добрия пример, това ще доведе до добри резултати. Затова трябва да сме много внимателни в своите духовни практики. Знанието, разбирането и чувствата трябва да вървят ръка за ръка. Трябва да знаем какво практикуваме и да даряваме всичките си чувства на Върховния.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Шрила Гоур Говинда Свами Махарадж продължава[1]: “Аз съм ученик и завинаги ще остана ученик на своя гуру. Това е шишя-абхиман, отношението на ученика. О, Гурудев! Аз съм една прашинка в твоите лотосови нозе! Не съм равен на теб. Не мога да седя на еднакъв асан с теб. Аз съм твой слуга. Нека сърцето ми винаги бъде обагрено в тази дася-бхава, в това настроение на служене. Такава е молитвата на истинския ученик. Той никога не казва: „Аз съм гуру.” Той винаги остава ученик на своя учител.”

Тиртха Махарадж: Именно това подчертава и Шрила Шридхара Махарадж – че ние сме ученици и ще останем такива завинаги. И като споменаваме всички тези изтъкнати ачарии от миналото, трябва да си спомним и нашия духовен учител, който веднъж доста категорично изрази мислите си. Той каза: “Аз щастливо общувам с всички тези, които ми помагат в служенето към мисията на Прабхупада, обаче с онези, които не я подпомагат…” и тогава на Гирирадж му падна короната. Мисля, че това беше ясен знак, че изречението не бива да се довършва; така че можете да си представите какво беше неговото настроение. Нека разберем, че трябва да се стремим да подкрепяме мисията на своите учители, защото тогава и Бог е щастлив.

Може би от мен се очакват множество скромни думи. Но смятам че това, което прочетохме, ни разкри какво е очакваното ниво на смирение. Защо се събираме заедно, защо толкова ценим стандартите за смирение, дадени в шастрите? Единствената причина е да може светогледът ни малко да се пречисти, да се настроим към определена култура – защото това е част от една култура. Взимайки участие в подобни събирания, нашата настройка се рафинира все повече спрямо основополагащите принципи и се свързваме отново с изначалния принцип, че сме се събрали да обожаваме и почитаме гуру-таттва. Защото принципът на гуру е божествена функция. Личността на гуру е човешка функция, той е човешко същество. Така че едното е божествена функция, другото е човешка функция и ние не бива да смесваме, не бива да заменяме едното с другото. Затова трябва да поднасяме обожание на Бог и почит на учителя. Тогава ученикът е в безопасност, това е сигурният път. И така, ние се събираме заедно на празниците, четем и се доближаваме до тези толкова висши принципи, за да рафинираме своята визия, за да пречистим съществуването си.

А Махапрабху също е изразил едно много важно послание: „Всички вие трябва да станете духовни учители, гуру.” Какво означава това? Нима трябва да отворим пазара на святото име и разни хора да продават тази мантра, онази мантра, това или онова съвършенство? Това е все едно духът на конкуренцията или манталитетът на свободния пазар да влязат в духовната сфера – те нямат място там. Но трябва да се стремим да прилагаме на практика това, което сме наследили от учителите си, трябва да служим на истината, да съхраняваме ученията и да споделяме полученото с всички хора наоколо. Всичко това са функции на гуру. И в това отношение мисля, че всички вие сте гуру, защото служите, проповядвате, практикувате, помагате на себе си и на останалите – това е гуру принципът.

И така, ако ученикът е за да защитава духовния учител, тогава какво е духовният учител за ученика? Главоболие? Някой, който наказва, източник на страх? Или пример в духовната практика, помощ в духовното израстване? Той е пример, той е закрила. Така че ако ученикът е закрила за учителя, учителят също е закрила за шишя, за ученика. Затова какво представлява рожденият ден на гуру? Това е рожденият ден на ученика. Защото без ученик няма гуру и без гуру няма ученик.

[1] От книгата „Обожание на Шри Гуру”

Позволете ми да цитирам няколко думи, няколко страници от една много значима и хубава книга от Шрила Гоур Говинда Свами Махарадж, „Обожание на Шри Гуру”. Ще започнем от 108-ма страница, където четем: „Вяра с вкус”. Мисля, че дори само да цитираме заглавието е достатъчно – „Вяра с вкус”. От заглавието даже се разбира, че не става дума за каква да е вяра, а за вяра, изпълнена с вкус. Именно това е начинът, по който трябва да живеем, да посветим живота си на нещо, с всички активи, с които разполагаме, защото душата е вдъхновена и човешкият живот е предназначен за духовно себеосъзнаване. Затова трябва да се самоусъвършенстваме в това отношение.

“Брахманда бхрамите кона бхагява джива/ гуру-кришна прасаде пай бхакти-лата биджа – “В съответствие с кармата си, всички живи същества се скитат из цялата вселена. Някои от тях се издигат до по-висшите планетарни системи, други отиват надолу към по-нисшите. Сред множество милиони скитащи се живи същества, онзи, който е голям щастливец, получава възможността да общува с истински духовен учител по милостта на Кришна. По милостта на Кришна и на духовния учител, такъв човек се сдобива със зрънцето на растението на преданото служене.”[1] Бродейки ли бродейки из стотици хиляди брахманди (вселени), щастлива е онази душа, която по милостта на Кришна и гуру получи зрънцето на бхакти-крипа. Какво е това зрънце? То е шраддха, вярата. Но тази шраддха не е обикновена шраддха. И един карми има шраддха, и един гяни има шраддха, и един бхакта също има шраддха. Просто да кажете шраддха не е достатъчно. По думите на садху, шастра и гуру, има прилагателно към нея: ручи-юкта-шраддха, или вяра, свързана с вкус. Този вид вяра е непостижима дори след скитане из стотици хиляди брахманди, ала с лекота може да се постигне по милостта на садху. Ако гуру-пад-падма (лотосоногият учител) стане много милостив и ако поиска да дари на някоя щастлива джива своя най-любим, прекрасен Шямасундара, тогава по неговата милостива воля това зрънце ни се дава. Инак то е недостъпно. Просто по свое желание този гуру-пад-падма, бхакта-бхагават-ваишнава може да дари това зрънце. Тези, които са големи щастливци – бхагяван – го получават. Злочестите не могат да го добият. Човек трябва да развие много силно желание да отдава любящо служене в лотосовите нозе на гуру и ваишнавите. Кришна е обектът на любовта, а Неговите свидни предани – садху, гуру и ваишнавите – също са обект на любов. Само онзи, който е развил пламенно желание или търсене в сърцето си, той го получава; инак никой не може да го добие.”

И така, тук се говори за това как се постига зрънцето на преданата вяра. Добра съдба и милост. Добрата съдба е вашият принос, а милостта ви спохожда. Сетне той продължава:

“Днес, по този благоприятен случай, имам възможността да поднеса своите молитви в лотосовите нозе на такива гуру и гуру-варги (старейшини). Аз не зная дали милостта им ще бъде достъпна за мен или не. Не зная дали имам добра съдба или съм злочест. Обаче имам много силно желание да получа тяхната милост. Много съм жаден за нея. През последните два дни вие организирахте тази гуру-пуджа, влагайки толкова много ценно време. Като приятел трябва да ви кажа, че нося в себе си много недостатъци, слабости и неспособност. Казвам ви истината. Всички ние сме се събрали тук, привлечени от лотосовите нозе на гуру-пад-падма, нашия почитаем духовен учител, А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, и предходните ачарии. Тези гуру са много богати люде. Не материално богати, но тяхното съкровище е према-дхана, Божията любов. Дошли сме тук от жажда да се сдобием с това съкровище, с тази према-дхана. Това е причината да дойдем тук.”

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.151

Днес сме се събрали заедно в обожание и признателност на универсалния принцип на учителя. Това е много добра възможност за нас да размислим дълбоко върху определени аспекти от своя живот. Има една много хубава и важна шлока: яся деве пара бхактир/ ятха деве татха гурау/ тасяите катхита хй артхах/ пракашанте махатманах. Този стих от „Шветашватара Упанишад” (6.23) казва, че истинският смисъл на цялата ведическа литература ще бъде разкрит на онези велики души, които имат много твърда и непоклатима вяра в Кришна и в духовния учител.

Но има една опасност, тази опасност се нарича гуруизъм. Гуруизмът е процес, при който насочвате цялото си внимание върху дадено човешко същество, дадена личност, и забравяте за Върховния. Този гуруизъм е много популярен, мнозина го практикуват, понеже е лесен за разбиране и съвсем очевиден. Ала за да избегнем тази грешка, този капан, трябва дълбоко да анализираме и разберем своята позиция и отношението си към принципа на духовния учител. Това дълбоко размишление не означава, че трябва да изоставим своята проникновена вяра и съкровената си връзка с духовния си учител. Обаче трябва да взимаме предвид и другата страна; казва се „дълбока вяра в духовния учител и във Върховния”. Така че ако забравим за единия и предпочетем само другия, това е великан с една ръка. Защо? Защото институцията на духовния учител не е нищо друго, освен протегнатата ръка на този великан, наречен Бог. Единият не може да съществува без другия. Върховният Бог, Кришна, и духовният учител трябва да вървят заедно, те не могат да съществуват отделно един от друг.

А какво е в крайна сметка посланието на цялата духовна наука? Не е нищо друго освен това, че трябва да посветим двете неща, които имаме – живота си и любовта си – на някого. Нужно е пълно и цялостно отдаване, без никакви резерви. Но това е рисковано – да вложиш живота си, вярата си, да отдадеш самия себе си на някаква кауза. И сте големи късметлии ако това се случи по верния начин.

Обаче има един въпрос: можем ли емоционално да отдадем себе си на даден принцип? Можете ли да се посветите на някакъв принцип? Половинчато или частично вероятно можем, ала напълно е много трудно. Но това, което е необходимо е да се учим от светите учители.

Цялата тази тема, цялата тази сфера в нашия живот е под божествена закрила и под божествено ръководство. И така, яся деве пара бхактир/ ятха деве татха гурау/ тасяите катхита хй артхах/ пракашанте махатманах – “Истинското значение на ведическата литература ще се разкрие само на онези велики души, които имат решителна и непоклатима вяра в Кришна и в духовния учител.”

Този стих има също и значението: „Ако вярата ти в Бога е достатъчно силна, тогава не забравяй и за учителя си”. Така че можем и от двете страни да разглеждаме този стих. Гуруизмът е когато се съсредоточаваме върху личността и забравяме за Бога; а другата страна, другата грешка е когато се фокусираме върху Бога, забравяйки за принципа на учителя. Защото лесно можем да кажем: „Моята вяра в Бог е достатъчно силна,” обаче ако нямаме обратна връзка, тогава как да знаем силна ли е или не. Затова се нуждаем от контрол, нуждаем се от такава личност – като напътствие, като проявление – и тогава ще можем да напредваме по верния начин.

Въпрос: Бихте ли препоръчали нещо, което резюмира всичко, което казахте за „Гита” в тези лекции, някакъв общ обзор и есенция?

Тиртха Махарадж: Има множество различни резюмета на „Гита”. На практика има изискване всички садху и гуру да дадат своето мнение и визия върху „Гита”. Бхактивинод Тхакур има три пояснения към „Гита”. И всички останали ачарии са давали тълкувания върху „Гита”. Така че това е задължително. Например Шрила Прабхупада, Бхактиведханта Свами, е написал „Съвършенството на йога” и тази книга е като кондензираната същина на „Гита”. Мнозина други в хода на историята на мистиката дискутират тази тема.

Но най-добрият начин да изучаваме „Гита” е да следваме напътствията на своя духовен учител. Защото много школи, много виждания, много традиции могат да извлекат съвсем, съвсем различни послания от „Гита”. Така че ако искаме да попием същото настроение, тогава най-добре е да следваме съвета и прочита на своя учител.

Ала също така можем да кажем, че „Гита” е един начален учебник по живота в преданост. Все едно сте на шест години и отивате в първи клас – толкова е основна и елементарна. Следващото ниво от разкритите писания е „Шримад Бхагаватам”. От „Гита” можем да разберем, че Бог съществува.  А от „Бхагаватам” можете да разберете какъв е Той – това е много по-интересно! „Гита”  е само 700 стиха, „Бхагаватам” е 18 000 – доста по-подробен. И може да си помислите, че това е краят на вашето обучение, обаче не е. След това идва „Чайтаня Чаритамрита”. Тя е 11 555 стиха.

Това е следдипломното обучение във ваишнавската литература – „Чайтаня Чаритамрита”. Най-напред разбрахме, че Бог съществува, сетне разбрахме какъв е Той, а сега можем да научим как да бъдем добри преданоотдадени. И тогава може да си речете: “О, това е краят на историята. Ако знаем как да сме добри преданоотдадени, това е краят на историята,” обаче не е. Защото тогава идва Рупа Госвами с една изключителна творба, а именно „Бхакти Расамрита Синдху” – нектарните вълни в океана от преданост. И тогава можем да си помислим, че това вече е краят, ала сега няма да продължа, ще спра. Но бъдете сигурни – присъства и още информация.

А къде намираме тази информация? В сърцето на чистия предан. Ведите наставляват човечеството като строг баща. Пураните обучават човешките същества като майка – много нежно. Докато ачариите ни учат като любовник. Затова най-висшата същина на всички Веди е вложена, инжектирана е в сърцата на чистите предани. И затова нашата света троица са Хари, гуру, ваишнава. Те са най-свещеният принцип, или по-добре да кажа – реалност. Хари, Върховния Бог – разбира се, Той никога не е сам; вторият е гуру, който винаги е много близо до Върховния; и третият е ваишнавата, който винаги е много близо до гуру. Така че те са свитата на Върховния. Хари, гуру, ваишнава – те са най-скъпоценното богатство. Затова отнасяйте се към тях добре.

Въпрос: Казахте, че човек трябва да намери индивидуалната си перспектива и способност да се заеме със служене на Кришна и да Го удовлетвори. Нима това е нещо, което трябва да открием за самите себе си или трябва да попитаме духовен учител?

Тиртха Махарадж: Ако знаете, тогава действайте; ако не знаете, тогава питайте. Разбира се, водачеството на нашите висшестоящи е много важно, то е съществено. Защото гуру е като диригент на симфоничен оркестър. За да имаме хубаво изпълнение на Пета Симфония на Бетховен, която се нарича „Съдба”, трябва да знаем кои ноти да изсвирим и кога. Инак няма да се получи хармонична симфония, а какофония. Затова трябва да следваме насоката на диригента, който е духовният учител.

Коментар на Ямуна: В „Бхагавад Гита” Кришна споменава осем-степенната йога система и единият от процесите е пранаяма. Така че шастра препоръчва пранаяма за овладяване на ума. Но когато бях със Садху Махарадж във Вриндаван, аз просто отворих една от книгите, от които той чете, и очите ми попаднаха на стих, в който се казваше, че пранаяма е много пагубна за преданите и че те не бива да я практикуват, защото пранаяма служи за контролиране на ума и чувствата, а преданите трябва да отворят чувствата си към Божественото. За пореден път видях, че нашите шастри са бхедабхеда[1] – те могат да препоръчат едно нещо и да кажат за същото нещо, че на друго ниво е пагубно. Разбирате ли, понякога можете да практикувате пранаяма за умиротворение на ума и това може да е добро за момента, но ако искате да постигнете нещо друго, не бива да практикувате пранаяма. Тогава си помислих: „Боже мой, та аз съм учител по йога, как ще преподавам прана-яма искрено отсега нататък?!”

Тиртха Махарадж: Въпреки това можем да добавим, че ние имаме предана пранаяма. Йогите си имат тяхната пранаяма, но ние си имаме наша, специална пранаяма. Защото яма тук означава „контрол”, нали, да се контролира дъха, прана. Прана е жизнената сила, не просто дъхът, а жизнената сила. А как да контролираме нашата прана, нашата жизнена сила? Спомняте си, Махапрабху е казал: мат прананатхас ту са ева на параха[2] – “Ти си господарят на моята прана.” Така че нашият контрол на собствената ни прана е да се посветим на Върховния. Прананатх – „Ти си владетелят на моята жизнена сила.” И тогава, ако Кришна, или Махапрабху, приеме дара на вашата прана, Той ще завладее вашата прана. Ще каже: „Сега твоята прана е Моя. Ти си амар прана – Моят живот.” Така че такава е нашата пранаяма. Дали тя е пагубна за преданите практики, как мислите? Надявам се, че не!

Въпрос: Искам да ви помоля да кажете нещо за танца като духовна практика. Как би могъл той да стане приношение?

Тиртха Махарадж: Как мога да говоря за танца? Как можем теоретично да обсъждаме танца? Невъзможно е, защото това са само думи, а танцът е начин на изразяване. Веднъж се бяхме събрали с едни приятели; уговаряхме се за темата на следващата ни беседа и те казаха: “Другия път ще говорим за тишината.” Аз казах: „Чакайте малко! Как се говори за тишина?!” Така че как бих могъл да кажа нещо за танца? Това е невъзможно!

Въпреки това, всяка духовна практика или приношение трябва да са искрени. Това е основното. Ако е пътешествие на егото, ако е шоу на способностите ми, на предаността ми, на знанието ми, на каквото и да е – тогава не струва. Така че, според моето скромно разбиране по тази тема – не можем да го направим, танцът трябва да ни призове.

[1] Едновременно еднакво и различно

[2] Шикшащака 8

Въпрос: Бихте ли дали някакви съвети по отношение на медитацията?

Тиртха Махарадж: Какъв вид медитация?

Въпрос: Вие какъв вид бихте препоръчали? Кое е най-доброто?

Тиртха Махарадж: Святото име. Обаче… Веднъж бях в Индия. Един мой приятел каза: ”Искаш ли да посетим един храм?” Отвърнах: „Да, разбира се!” Тогава ме заведоха при маханта на храма, при главния свами. Той беше много уважаван възрастен садху, седнал там; аз приближих смирено и попитах: “Свамиджи, имаш ли някакъв съвет за мен?” А той каза: “Светите имена!” и сетне добави: “Обаче високо!” Така че, какво друго!

Знаете, има толкова много различни видове медитация. И ако разширим визията си, има толкова много различни духовни практики, толкова много различни видове религии! Мисля, че всъщност въпросът Ви е: “Кое е най-доброто? Сред всички тези различни занимания, кое е най-доброто?” Така ли е? Същият въпрос бил зададен преди пет хиляди години. Когато светците се събрали в Наимишараня, те казали: “О, има толкова много процеси, толкова много пътища – кой е най-добрият?” И тогава ни е даден отговорът: “Най-добрата заетост за цялото човечество е онази, посредством която хората могат да постигнат безусловна и неизменна любов към Бога.” Това е най-доброто. Така че това е целта – да имаме безусловни и неизменни екстатични чувства към Върховния. А към тази цел най-добрият път е святото име. Защото ако нормални хора се заемат с някои много строги ведически мантри, допуснат ли грешка – полудяват. Но ако дадете святото име на луд човек, той ще дойде на себе си.

И сред всички тези различни видове занимания и духовни дейности, трябва да открием онова, което е най-скъпоценният, най-неповторим начин на служене. Защото толкова много други видове служене останалите духовни и религиозни хора могат да ги направят и по-добре от нас, нали? Но кое е онова най-изключително нещо, което ние можем да добавим към щастието на Кришна? Кое е Неговото изключително очакване, което ние можем да изпълним? Останалите могат да изпълняват други очаквания, ала какъв е нашият специален принос? Затова можем да кажем, че святото име е изключително уникален начин на медитация, която донася много високо ниво на удовлетворение на Божествената Двойка.

Всичко, което подпомага медитацията и мантруването, можете да го включите в своята практика. Но, определено, което е неблагоприятно за практиката трябва да се избягва. Така че използвайте здравия си разум.

Коментар: Това, което аз намирам за много подпомагащо моето преживяване, е випасана медитацията защото когато я правя преди да мантрувам, умът ми е по-ясен и устойчив и после мога да мантрувам по-добре.

Тиртха Махарадж: Добре, продължавайте! След време випасана ще си отиде, а святото име ще остане. Ала каквото и да ви помага да се занимавате ежедневно и да навлизате надълбоко в настроението за мантруване – приемете го, правете го! Щом начинът ни на изучаване е един вид обожание, то практикуването на медитация е друг вид обожание. Съвършенството на мантруването ни ще дойде ако то е истинска медитация, истинско приношение, истинско обожание. В началото обикновено извършваме духовната си практика, каквато и да е тя, за наше собствено благо – „За да мога да постигна умиротворен ум” или “За да се освободя от последиците на кармата.” Това е нормално, оттам се започва. Но по-нататък трябва да квалифицираме своята медитация – когато започнем да мантруваме не заради себе си, а заради Върховния. Или – заради самото мантруване. Как да се запази, как да се съхрани дадена традиция? Ако я култивираме! Не я ли култивираме, тя няма да бъде съхранена. Така че открийте своя принос, за да помогнете на тази красива мисия, на тази красива пътека да бъде съхранена, да достигне до все повече хора. Да, духовна култура означава култивиране. Без култивиране няма да постигнем ни вкус, ни резултат. Разбира се, не казвам, че ако правим нещо е сигурно, че ще постигнем пълните резултати, защото милостта е безусловна, тя идва по своя воля. Така че благословиите на святото име могат да идат при всекиго – и при онези, които са квалифицирани, и при онези, които са неквалифицирани, и при тези, които правят нещо по въпроса, и при тези, които нищо не правят по въпроса. При все това, ако изразим някаква готовност, божествената благословия може да ни улучи по-лесно.

И така, са ваи пумсам паро-дхармо[1] – за цялото човечество парам-дхарма, най-добрата ангажираност е тази, ято – посредством която – бхактир адхокшадже – те могат да постигнат бхакти към Върховния. Ахаитукй апратихата – това отношение трябва да е безусловно и непрекъснато, и чрез него атман, вашата душа, ще бъде супрасидати – свръх щастлива.

Но когато казах, че трябва да открием такъв процес, който Кришна най-много цени, имах предвид, че всички различни религиозни практики – като постене, поклонения, дарения, посещаване на храмове, молитви, каквото и да е – сред всички тези различни видове, кулминацията, върхът е медитацията върху светите имена. По тази причина това е най-есенциалният тип медитация – тя трябва да е нашият принос. Защото да се моли – всеки може да се моли, всеки вярващ може да се моли; толкова много хора ходят на поклонения, други извършват някакви общественополезни дела? Но какъв е нашият принос към тази система? Мантруването – то трябва да е нашият фокус.

[1] Шримад Бхагаватам 1.2.6

Въпрос: Кой е добрият начин да се запаметят и научат шлоките от “Бхагавад гита”?

Тиртха Махарадж: Най-добрият начин за четене и изучаване на „Гита” можем да научим от „Чайтаня Чаритамрита”. Знаете, там се споменава за един предан, който изучавал „Гита” и плачел. Той държал „Гита”  в длани, но книгата била наопаки. И той плачел над тази обърната наобратно книга. Защо? Защото бил получил наставлението да чете и изучава. Обаче той бил неграмотен. Какво да стори тогава? Как да изучаваш нещо, ако не можеш да четеш? При все това, тъй като той следвал инструкция, въпреки че книгата била наопаки, резултатът от истинското изучаване на „Гита” – сълзите – присъствал. Мисля, че това е правилният начин да се изучава „Гита”. Даже и да не разбираме… Вероятно ние можем да четем, но какво сме способни да разберем, какво сме способни да доловим от нея? До какво ниво можем да докоснем тези различни пластове на реалността? Къде мога да вложа съзнанието си, сърцето си? Мисля, че ако имаме такова смирено, покорно отношение, изпълнено с копнеж: “Да, бих искал да го имам!” тогава ще го имате. Това е един малък отговор.

А практическо погледнато, докато готвите можете да закачите малко листче хартия с един стих да виси над тигана и готвейки можете да го заучавате. Чух за един преданоотдаден, който наизустявал, мисля, по осем стиха на ден. Добре, единия ден можете да го направите, но какво да кажем за следващата седмица?

И така, ако искаме, ще намерим възможност. Ако не искате, дори възможността да ви споходи, ще я подминете. Разбира се, това не е просто теоретично изучаване или интелектуално проумяване, но стремеж да попия смисъла, опит да променя мисловната си нагласа, да настроя светогледа си съобразно тези напътствия. Така че ако питате кой е най-добрият начин за изучаване на стиховете от „Гита”, мога да цитирам един отговор на Шрила Шридхара Махарадж. Той бил красноречив учен по санскрит, пишел поезия на санскрит. Познавал напълно всичките шастри. Веднъж той казал: “Когато не разбирам някоя шлока…” Само си представете, това всъщност не може да се случи – един напълно съвършен, чист ваишнава да не разбира някоя шлока – невъзможно! Но: „В случай, че не разбирам, започвам да правя пуджа на тази шлока, за да ми се разкрие.”

Така че нашият подход не е интелектуална заигравка. Основното ни отношение е на обожание. Ако обожаваме и ако служим на идеала – на стиха, на светеца, на който и да е божествен принцип – всички качества могат да ни споходят. Моля ви, не забравяйте за този метод.  В случай, че не знаете нещо или сте объркани, опитайте да обожавате принципа, опитайте да обожавате идеала – тогава той ще ви се разкрие. Така че виждате, ние имаме много фин, много деликатен метод на разбиране – не чрез интелект, а чрез обожание. Та това е моето смирено предложение: ако не разбирате, опитайте да обожавате и тогава то ще ви се разкрие.

Можем да намерим още много дълбоки и много важни стихове в „Бхагавад Гита”. Позволете ми да спомена Дванадесета Глава, цялата, когато Кришна започва да отговаря на въпроса на Арджуна: “Кой е най-добрият процес?” Кришна казва: “Най-добре е ако винаги можеш да мислиш за Мен. Но ако не можеш, имаш алтернатива. Ако не можеш винаги да мислиш за Мен, тогава следвай правилата и предписанията.” Много реалистично, нали? “Ако не си на реализираното ниво, тогава направи нещо по въпроса, следвай някакъв базисен процес. Щом не можеш да следваш тези принципи, поне бъди безкористен. Неспособен ли си да си безкористен, медитирай. Не можеш ли да медитираш, мисли, използвай ума си.” Обикновено ние считаме знанието за нещо много висше, много ценно. Но в този случай то е най-незначителният елемент – последният шанс, щом не можете да направите нищо друго.

Това показва, че процесът е постепенен и можете да се присъедините на всяка една степен. Ако имате способността да мислите – мислете: “Как стоят нещата? Каква е истината за живота? Кое е най-важното?” Ако сте по-издигнати – действайте по несебичен начин, бъдете добри хора, споделяйте каквото имате, давайте на останалите! Ако можете да пристъпите дори още по-нататък, тогава работете за Кришна, служете директно на Неговата цел. Сетне следвайте принципите, защото това ще ви доведе по-близо до духовния ви идеал. И накрая – отдайте се напълно.

Именно това се споменава и в даващия окончателното заключение стих на „Гита” 18.66: “Отдай Ми се изцяло, изоставяйки всички различни видове занимания, отдай се на Мен.” Или, както Шрила Садху Махарадж толкова красиво описа сутринта: “… на Моята любима.” Така че, отново, трябва да сме много квалифицирани, за да открием някои скрити моменти в „Гита”. Но едно е ясно, че като цяло хората смятат този стих за абсолютното заключение на „Гита”.

Също бих искал да ви припомня за стих 15.15. Този стих е толкова важен, че трябва да го научите наизуст и дори от сън да ви събудят, да можете да го рецитирате на мига. Сарвася чахам хриди саннивищо – “Аз се намирам в сърцето на всеки.” Само ако…! В началото казахме, че ако знаете всичките 700 стиха сте спасени, нали? 700? Добре, сега е Кали Юга, нямаме мозък, нека направим компромис: скъпи мои, ако запомните само това изречение: “Аз се намирам в сърцето на всеки,” то вие сте спасени. “От Мен идват знанието, помненето и забравата.” Така че това е друг един много важен стих, който исках да ви спомена – петнадесети стих от Петнадесета Глава. “От всички Веди трябва да познаеш Мен, защото Аз съм създателят на Ведите.”

Но имам една смирена молба към вас. Моля ви, открийте своя стих! Открийте своето вдъхновение в „Гита” сред тези 700 стиха – онзи, който докосва сърцето ви и сетне се стремете да се придържате към него. Съгласни ли сте?