Sharanagati

Въпрос на Нели: Имам един въпрос, който дъвча от дълго време и се колебая да задам, защото се чудя дали не е провокиращ и трябва ли да питам…?

Тиртха Махарадж: Нека го чуем, пък ще преценим.

Нели: В християнството има такава личност, която е носител на всички лоши характеристики. Сатаната. От ваишнавската литература знаем, че Кришна носи всички добри качества. Има ли личност във ваишнавската философия, носител на лошите качества, в паралел с християнството?

Тиртха Махарадж: Не виждам нищо провокиращо тук. И така, откъде произлиза концепцията за Сатаната? От зороастризма. Идва от някаква персийска, близкоизточна концепция, от дуалистичния светоглед, че съществува светлина и тъмнина, че има добър Бог, както и, така да се каже, лош Бог – единият е представител на добрите сили, а другият на злите сили. Това разбиране е било привнесено в Стария Завет, а след това оттам чрез християнството се е разпространило из целия свят. Но ако отидете още по на изток, ще откриете различни обяснения на същото нещо. Например, Махапрабху казва, че няма зло и няма добро. В един смисъл това означава, че няма светлина и тъмнина. Защо? Защото единствено духовната истина съществува. Относителните концепции за добро и лошо важат само на материално ниво, на нивото на двойственостите. Ала отвъд това ниво не съществува противопоставяне. Например сферата на брахман е унифицирана сфера на битието, отвъд двойственостите на материалната природа, и е сияйна, там няма мрак. Ала оттатък тази божествена светлина, знаем, че съществува и нейният източник и това са забавленията на Кришна, самият Той.

При все това трябва да зададем въпроса: тогава откъде започва илюзията? Ако съществува само Бог и светлината на Бога, как така има илюзия? Но илюзията, както знаем, действа по два начина – едната е божествената илюзия, а другата е материалната илюзия. В един смисъл можем да кажем, че най-грубото разширение на Божията енергия е маха-мая, или светската илюзия, която изкривява виждането. Благодарение на тази илюзия идва невежеството, от невежеството следват погрешните действия, а погрешните действия водят и своите последствия. Обаче трябва да знаем, че според нашето разбиране дори представителката на мая не е зла. Това е Дурга, Дурга Деви, тя е полубогиня, има си задължения, които изпълнява, и тя е бхакта. И дори богът на смъртта, Ямараджа, е слуга на Върховния, макар задължението му да е да наказва онези, които заслужават това.

Нели: И така, има или няма такава личност – най-жестокият, най-завистливият…

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос. Ами, виж ме мене…

Можем да кажем, че няма. Но понякога в божествената лила, в ролите в историите откриваме и негативни герои. И знаем, че съществуват девите, съществуват и асурите. Обаче всъщност те са братя и сестри, произхождащи от един баща. Е, майките им може да са различни, но бащата е същият, така че те са братя, полу-братя. И някой трябва да играе негативната роля, за да могат тези, които играят позитивната роля да изпълнят мисията си. А какво е името на главния Сатана? Луцифер, правилно. Какво означава името му? “Който донася светлината”. О-хо! Нима това е сатанинско действие – да донасяш светлина? И каква била неговата позиция преди?

Нели: Той е паднал ангел.

Тиртха Махарадж: Преди не е бил паднал, бил е само главен ангел. Това отново означава, че произходът е божествен, не съществува негативното. Ала злоупотребявайки с тъй наречената свобода, той е трябвало да служи на негативните сили. Обаче онтологически погледнато можем да видим, че оригинално дори представителят на негативната страна идва откъм позитивната. И когато някой герой в нашата традиция е описан като много жесток или много негативен, това е просто част от играта.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник) 

“За да практикува йога, човек трябва да иде на уединено място, да постели на земята трева куша, а след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Седалката не трябва да е нито твърде висока, нито твърде ниска и трябва да се намира на свято място. Сетне йоги трябва много стабилно да седне на нея и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, овладявайки ума, сетивата и дейностите си и съсредоточавайки ума в една точка.”[1]

Тъй като тези класически изисквания са доста трудни за изпълнение и постигане в един голям град, затова има някои други методи за овладяване на сетивата, на ума и мислите. Именно по тази причина в „Брихан Нарадия Пурана” се казва, че в Кали Юга, настоящата епоха, когато хората като цяло са с кратък живот, тромави са в духовното осъзнаване и винаги са притеснявани от разни тревоги, най-добрият метод за духовна реализация е възпяването на святото име на Бога. Харер нама харер нама харер намаива кевалам калау настй ева настй ева хастй ева гатир анятха – “В тази епоха на кавги и лицемерие единственото средство за избавление е възпяването на святото име на Бога. Няма друг начин. Няма друг начин. Няма друг начин.” Защо е повторено три пъти? Защото е важно. Ако чуете само веднъж, забравяте. Ако чуете два пъти, забравяте. Ако чуете три пъти, ще забравите посланието, но ще помните: “Ох! Имаше нещо, но какво беше …?” Не е ли така? Такива сме, толкова сме глупави. Затова се казва, че в Кали Юга хората са малко тъповати в разбирането, бавни в реализацията. Само си представете колко търпелив е нашият Бог! Изтърпява всичките ни глупости. Поне мъничко търпение, мъничко толерантност трябва и ние да отразим. Понякога спрямо себе си, по-често към другите. Това е много важно.

Затова този начин да се доближим до Бога като извикваме имената му е толкова директен. И Махапрабху казва: няма строги и задължителни правила по отношение на мантруването. Ако си паднал, знаеш кой е пътят нагоре. Ако наистина си в беда, знаеш как да се молиш. Докато животът ни върви добре, ние лесно забравяме. Ала когато сме в неволя, знаем: “О, мой Господи, моля те, помогни ми!” – това е естествено възклицание.

Веднъж група младежи разговаряли. Някои от тях обсъждали някакви божествени теми – за Бог, вяра, религия – а един друг приятел, слушайки разговора им, възкликнал: “Боже мой, вие вярвате в Господ?!” Така че каква била естествената реакция – “О, Боже мой!” А какъв бил интелектуалният въпрос – “Нима вярвате в Господ?!” От това можем да разберем, че в сърцето си дори атеистът е предан поклонник. Защото какъв е основният лозунг на атеиста? “Бог не съществува.” Първо те казват: „Бог…”, и чак след това „…не съществува”. Значи, за да се изразят им се налага да провъзгласят онова, което искат да изобличат.

В сърцето си всяко човешко същество – и всяко живо същество – принадлежи на Бог. Това означава, че потенциално всеки е ваишнава, принадлежащ на Вишну, който е Богът на живота, на поддържането, на закрилата. Затова ние трябва да имаме такова виждане: “О, ето един потенциален ваишнава!”

Въпрос: Веднъж чухме, че чрез медитация можем да придобием повече интелектуални способности или сили. Бихте ли коментирали това?

Тиртха Махарадж: Какво означава медитация? Да се въздържаме от негативни дейности и да сме свързани с Върховния. Затова трябва да седим на асан – за да контролираме ума, сетивата и дейностите и да пречистим сърцето. Ако сърцето е чисто, ако дейностите са чисти, тогава мозъкът и интелектът също ще бъдат чисти, съзнанието ще бъде чисто.

Кришна казва: Тези, които не са съсредоточени, чието внимание е разпиляно, не могат да постигнат целта. Ако премахнете пречките, изкривяванията и заблудите от своето съзнание, то ще функционира по-добре. Просто като елиминирате негативното, по автоматичен начин позитивното ще набере повече мощ.

Така че не че добиваме повече интелект, а намаляваме пропорцията, посветена на погрешното и по такъв начин увеличаваме положителното. Е, не казвам, че няма да станете по-умни. Това е възможно.

[1]  „Бхагавад Гита” 6.11-12

“За да практикува йога, човек трябва да иде на уединено място, да постели на земята трева куша, а след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Седалката не трябва да е нито твърде висока, нито твърде ниска и трябва да се намира на свято място. Сетне йоги трябва много стабилно да седне на нея и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, овладявайки ума, сетивата и дейностите си и съсредоточавайки ума в една точка.”[1]

Тази глава от „Гита” се нарича Дхяна Йога, или йога на медитацията. И така, тук откриваме някои напътствия, касаещи класическата йога. Чухме каква е една от целите на йога – да се овладеят ума и сетивата. И също от предишния стих разбрахме, че трите способности, които притежаваме – тялото, ума и самите себе си включително –  трябва да свържем с Всевишния. Но как да направим това? Това е следващият въпрос. Призивът е хубав, но дайте ми и метода.

Затова тези два стиха дават някаква идея за тази класическа йога на медитацията и отречението от света. “За да практикува йога, човек трябва да отиде на уединено място.” Покажете ми уединено място тук, в София? Дори ашрамът е пълен сега. Така че да се намери истински уединено място е трудно. След това, “човек трябва да постели на земята трева куша.” Много хубаво, но откъде мога да си намеря трева куша? А дори и да си намеря трева куша, следващата стъпка е “да я покрие с еленова кожа” и после “с мек плат”. Добре, дори да имате трева куша, и еленова кожа, и уединено място, ако излезете вън на Витоша през декември или януари, ще замръзнете! А ако тялото ви замръзва, как ще тече медитацията ви?

Би трябвало да има и някакъв общ йога метод, не само този специфичен. Разбира се, каква е целта разбираме по-късно: „Йоги трябва да седне много стабилно и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, като овладее ума, сетивата и дейностите си, и да съсредоточи ума в една точка.” Значи това е целта! Именно с тази цел трябва да излезем вън и да намерим уединено място; именно с тази цел се нуждаем от трева куша, която е свещено растение, защото тя ще ни изолира от всички негативни влияния. Това се нарича асан. Каква е дефиницията за асан? Вясасан?

Отговор: Мястото на Вяса. Тронът на Вяса. Това е мястото, където сяда духовният учител, за да проповядва.

Тиртха Махарадж: Правилно, издигнатото място на учителя, който е представител на Вяса. А кой е Вяса? Вяса е архетипът на гуру. Това е асан. Такова място трябва да намерим някъде в обкръжението си. Не е много лесно, не е и много трудно – трябва да го открием. Но защо трябва да седим на асан? За да си подсигурим свещено и безопасно място за медитация.

Опитвали ли сте някога да седнете на вясасан? Това е много отговорна задача. Как можете да седнете на асана на Вяса? Единствено ако сте много смирени. Иначе няма да сте способни да изпълните това служене. Тъй като това е много отговорна задача, трябва да се отдадем на това задължение. Само си представете – ако имате три минути да кондензирате същината на своите учения и имате шанса да седнете на издигнато място и да учите другите – какво ще бъде вашето послание? За три минути да спасите човечеството… Един от нашите приятели има много кондензирано послание – не в три минути, а в три думи: да живееш, да обичаш и да си тръгнеш. Ако изречете това послание с нужната сила, всички ще бъдат облагодетелствани.

Но защо е тази трева куша, защо е тази еленова кожа – каква е ползата? В някои писания се споменават резултатите от седенето върху различни асани. И така, седейки върху еленова кожа, ще добиете универсално познание. Ако седите върху памук, ще се пречистите. Ако седите върху камък, ще се разболеете. Ако седите върху земята, ще сте нещастни. Ако сетите върху дърво, няма да има никакъв резултат. Ако седите върху кожа от черен елен, ще постигнете индиректно познание. Ако седите върху кожа от тигър – както понякога правят смирените йоги – тогава ще постигнете освобождение. Ако седите върху трева куша, ще имате преки реализации. А ако седите върху вълна, всички благословии ще се спуснат над вас. Това е казано в шастрите. Така че изберете си каквото ви харесва. Ако искате освобождение, най-напред трябва да намерите кожа от тигър. Ако искате индиректно познание, тогава просто седнете на кожа от черен елен. Но внимавайте, ако седите на дърво, като маймуна, няма да има никакви резултати. И разбира се, тук не е споменато, ако седите на ламиниран паркет и изкуствен килим, какъв ще бъде резултатът – навярно ще се прояви някакъв Кали Юга ефект.

Така че всичко си има значение, нищо не е случайно. Защо в „Гита” най-напред се препоръчва трева куша? Това беше прякото познание, пряката реализация. След това да се покрие с еленова кожа – универсалното познание. После да се застеле с мек памучен плат – за да се пречистите. Така че нищо не е случайно, това е инструкция. По този начин целта от седенето върху такъв асан ще бъде осъществена много бързо. А каква е тя? Пречистване на сърцето. Тази чистота се осигурява от мекия плат. След това овладяване на ума, сетивата и дейностите – което осигуряват останалите два пласта. Ако контролирате сетивата и дейностите си, това е индиректното познание. А директното познание, което можете да добиете, е посредством контролирането на ума; директно познание означава мистично откровение.

И така, това е целта, заради която трябва да седим в медитация – да пречистим съществуването си, да добием универсално познание и божествена визия. И това си остава целта дори да нямате еленова кожа, дори да нямате трева куша, дори да нямате нищо! Това е целта, заради която трябва да се трудим усилено. Така че няма значение дали разполагате или не разполагате с тези неща – целта трябва да се следва.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 6.11-12

(продължава от предишния понеделник)

 “Казва се, че човек е установен в себереализацията и се нарича йоги (или мистик) когато е напълно удовлетворен по силата на придобитото познание и реализация. Такъв човек се намира в трансцендентността и е себеовладян. Той гледа на всичко – на чакъл, камъни или злато – по еднакъв начин.”[1]

Въпрос на Камен: Когато говорехте за двата вида виждане да гледаме на камъка като на злато и на златото като на камък – си мислех, че нашата визия е такава, понеже понастоящем се намираме в мая. Ако човек мине отвъд мая, има ли друга визия и каква би била тя?

Тиртха Махарадж: Да, златно и златно. Понякога виждаме Черно и Бяло. Друг път виждаме само Златно. А най-голямата мистерия е когато и трите са смесени.

Но философски погледнато, съществуват пет нива на реалност според ваишнавския начин на мислене. Едното е онова, което долавяте посредством сетивата си – това е пратякша, каквото виждате с очите. Второто е колективното съзнание на всички останали, придобито чрез същите инструменти, сетивата, но по събирателен начин. Третото е някакъв мъгляв образ – впечатления, интуиция, чувства – нещо идващо отвъд материята. Четвъртото е трансценденталната реализация или визия – това е адхокшаджа, отвъд способностите на сетивата. Там не виждате никаква разлика – няма златно, няма черно, няма бяло, няма нищо; само този уеднаквен пласт на битието. На практика това е нивото сат, съществуване, брахман. А отвъд него, казват, има и пето ниво, което много наподобява обстановката тук, на планетата Земя, обаче е напълно трансцендентално, и там отново има пъстрота, многообразие.

Може би това не говори нищо на някои от вас днес. Но ако видите нещо необичайно и ако познавате тази градация, ще знаете къде да съвместите тези впечатления.

Така че черно, бяло, златно… Това са в крайна сметка цветовете.
[1] „Бхагавад Гита”, 6.8

“За онзи, който е установен в себереализацята, всичко е еднакво – било то камък или злато.”[1] Вие имате ли такава сила? Има два начина да постигнете това. Единият е да гледате на златото като на камък. Другият е да виждате камъка като злато. Първият е за йогите, те трябва да се много отречени и да гледат на златото като на камък – толкова незначително. А вторият, когато виждате дори камъка като злато, е за тези, които обичат. Любовта ще изкриви виждането ви. За щастие. Какво означава това? Че ако имате тази божествена визия, това божествено вдъхновение, дори най-обикновеното, незначително нещо ще стане безценно, защото ще ви напомня за оригинала. Ако имате късче злато, то е много ценно за вас. Но ако всичко наоколо ви е от злато, то губи стойността си. Тогава, като се натъкнете на нещо дървено или каменно, то става ценно, понеже е уникално.

Обаче трябва да сме много внимателни. Знаете, да се правят мурти, форми на Бог, от скъпоценни метали е напълно подобаващо. Когато поставиха божествата Панча Таттва в Маяпур, събраха тонове скъпоценни метали. А обичайно кранчетата на чешмите, които имаме, са или от пластмаса, или от обикновени метали. Това е нормално. Но когато започнете да си правите кранчетата от злато, а муртите от пластмаса, това е грешка. Виждам, че не ми вярвате, но това наистина се е случвало. По-добре златото да не е в банята, а на олтара. Защото най-вероятно не сте на нивото да гледате на златото и камъка по еднакъв начин.

Имате ли някакви въпроси? Да, моля?

Въпрос на Сарвабхаума: Ако не греша, в следващия текст се казва, че ако можеш да гледаш на приятели и врагове с еднакъв ум, си дори още по-напреднал. Въпросът е защо взаимоотношенията с другите хора са толкова трудни, та човек се счита за по-напреднал ако е способен да общува подобаващо?

Тиртха Махарадж: О, много е просто – камъните не отговарят. Затова е много лесно да си добър приятел с камъните. Обаче със съпругата…? Тя говори! Понякога е доволна, друг път… още по-доволна. Така че човешките същества отвръщат, затова е по-трудно да се хармонизира ситуацията. Ако направиш грешка спрямо някой камък, ответ няма. Най-много да си удариш главата, нали? Но ако допуснеш грешка спрямо човек или каквото и да било друго живо същество, ответ ще има. Не само те ще възроптаят, но и самият ти ще чувстваш някакво емоционално напрежение. Най-голямото щастие извличаме в общуването с хората, но и най-големите проблеми възникват в общуването с хората.

Ала както за предишния стих говорихме, че има решение как по два начина да съзерцаващ еднаквостта между камъка и златото – единият е да виждат всичко като каменно, а другият да виждаш всичко като златно – по същия начин и в човешките взаимоотношения има два начина да съзираш еднаквостта между приятели и врагове. Единият е да гледаш на всеки като на враг. Това би бил много тъжен свят! Другият е да виждаш всекиго като приятел. И по моето скромно разбиране, този вторият е духовният начин.

Така че това е единият начин да се елиминира двойствеността – да виждате само доброто, да приемате само доброто. Защото светът, обкръжаващото, зависи от вашата способност да подбирате. Ако Кришна речеше да обърне внимание на всички грешки на човешките същества, мисля, че би имал всички права и всички причини да счита всекиго за враг или за пропаднал грешник. Но какво било виждането на Чайтаня Махапрабху? Малко по-различно. Той не проверявал списъка с предимствата и недостатъците ви; Той казал: “Нека всеки дойде под знамената на святото име!” Така че един йоги, един истински мистик, има тази сила – да гледа по еднакъв начин. И ние не бива да сме такива скъперници да виждаме само лошото у другите, дори и да го има. Това не е наша работа. Нашата работа е да виждаме доброто, перспективата, бъдещето. Такива позитивни очаквания могат да помогнат на другия да се развива. Затова не бъдете толкова свидливи да имате това еднакво виждане според по-ниската преценка. Имайте великодушието да гледате по еднакъв начин според по-високата преценка. Тогава сте истински йоги, тогава сте истински мистици.

На друго място Кришна казва, че „постигналият съвършенство вижда всекиго като приятел; той обича всички и всички го обичат”[2]. Което, казвам ви, е много трудно постижимо. Дори някой да обича всички – едната страна да е налице – не винаги от другата страна ще срещне същото отношение.

Както и да е, да обобщим: нашето отношение и нашите връзки с хората зависят от духовната ни извисеност. Колкото по-високо ниво сте постигнали, толкова по-добри взаимоотношения ще имате. Така че това е един признак, едно мерило. Познавам такива хора, които всички харесват.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита”, 6.8

[2] „Бхагавад Гита” 5.7

“Гяна-вигяна-триптатма кута-стхо виджитендриях юкта итй учяте йоги сама лострасма-канчанах – Казва се, че човек е установен в себереализацията и се нарича йоги (или мистик) когато е напълно удовлетворен по силата на придобитото познание и реализация. Такъв човек се намира в трансцендентността и е себеовладян. Той гледа на всичко – на чакъл, камъни или злато – по еднакъв начин.”[1]

И така, защо четем писанията? Защото това ни помага да сме свързани с много високи идеали. В основни линии има два типа хора: едните ще кажат, че не съществуват съвършени човешки същества, а другите ще рекат, че има такива. Вие към коя група спадате? Вярвате ли, че има някои съвършени човешки същества?

Хари Лила: Не, аз мисля че няма.

Тиртха Махарадж: Няма? Малко съм изненадан. Ако сме реалисти, ще кажем: “Съвършенство? Хайде стига! Първо – сега е Кали Юга; второ – това е планетата Земя; трето – това са човешки същества, пълни с грешки. Така че съвършенството е невъзможно!” Но ако сме идеалисти – каквито сме! – трябва да вярваме, че съвършенството съществува, че е възможно.

Ала съвършенството на човешките същества е многообразно, има различни съвършенства. Например, едно съвършенство на хората е както факирите. Те овладяват тялото – чрез себеизтезания, чрез себеумъртвяване, чрез различни практики – за да постигнат един вид покой, победа над себе си. Обаче в някои отношения това са много базови и елементарни практики.

Сетне има друг тип стремящи се към съвършенство – това е монахът, който практикува разни правила и предписания, и следвайки установена структура се стреми да бъде свързан с Бога Това е по-скоро емоционално култивиране.

И след това тук е споменат другия тип – йоги, или мистикът. Мистик означава който мълчи. А влюбен означава красноречив оратор. Какво да сторим тогава? Ако искаме да станем мистици, трябва да мълчим; ако искаме да сме влюбени в Бога, трябва да говорим.

А какво е определението за мистик, или йоги, дадено тук? “Той е установен в себереализацията”. Какво е себереализация? Не става въпрос за кариера, нито за пари, нито за семейство. Себереализация означава да разберете кои сте. Всъщност, ние търсим себе си. Как ще намерите? Мога да ви кажа: случайно. По добър късмет ще намерите. Защото нашата истинска идентичност е скрита в мъглата на мистерията. Но по добрия шанс на божественото провидение, ние търсим това и онова, и изведнъж – хоп! – в крайна сметка намираме себе си. Тогава, когато разберете кои сте в най-висш смисъл, ще можете да сте много удовлетворени и установени в себереализацията. Това не е някакво лъжовно въображение, а нещо реално, нещо постоянно. То не бива никога да се променя – независимо от никакви обстоятелства, които може да се променят около вас. Когато осъзнаем новата си самоличност, това е досущ като ново раждане. А раждането е нещо много важно в човешкия живот.

Трябва да бъдем установени в своята себереализация, да разберем кои сме. Казва се, че хората имат три самоличности. Едната е това, което показват пред другите; втората е, което си мислят, че са; а третата – което действително са. Търсенето на самите себе си е дълго пътуване. И ако сме достатъчно откровени, трябва да се стремим да обединим тези три сфери на идентичност.

Когато духовният ни учител присъства, много се стараем да се държим като преданоотдадени. Това е, което показваме на другите. Когато него го няма, показваме една по-реална идентичност – това, което си мислим, че сме. Смятаме, че ние сме единствените представители на своя духовен учител. Ние знаем по-добре от другите, разбира се – та те са начинаещи!

Но когато сте в дълбока криза на личността, тогава сте най-близо до истинската си изначална идентичност. Затова е много добре от време на време да имате кризисни периоди. Защото тогава трябва да сте честни, тогава забравяте да показвате маски и фабрикувани самоличности. Така че, ако сте установени в истинска духовна реализация, в самите себе си, сте наречени йоги.

И тук се споменава нещо много важно: че “по силата на придобитото познание и реализация, той е удовлетворен”. И така, изискването за удовлетворение е това духовно знание, както и прилагането му на практика. Ако сте в нужда в каквото и да било отношение, духовният процес може да ви помогне. Ако се нуждаете от повече физическа сила, извършете някаква тапася и тя ще ви бъде дадена. Ако се нуждаете от повече интелектуална мощ, правете медитацията си и тя ще ви бъде разкрита. А ако се нуждаете от повече чувства, направете пуджа на Върховния и емоционалният поток ще започне да нараства. Така че като цяло нашите духовни практики могат да ни помогнат във всяко едно отношение. Ако имате нужда от повече сила, ако имате нужда от повече интелект, ако имате нужда от повече чувства – можете да ги имате. А когато ги имаме, сме удовлетворени.

“Такъв човек е установен в трансцендентност и себеконтрол.” Какво означава да си установен в трансцендентност? Както сме говорили много пъти, има два аспекта на духовната ситуация – транс и танц. Така че това е нашата йога – да бъдем свързани с Бога, който танцува и свири на флейта.

[1] „Бхагавад Гита”, 6.8

Ако някой се нуждае от помощ е много болезнено да кажеш „не”. Затова ако можете по някакъв добър начин да организирате раздаване на храна, би било толкова хубаво – мъничко помощ, мъничко практическа помощ. Не просто красиви думи колко обичаме Бога, но някаква помощ на практика. Ако някой е гладен, думите не са достатъчни.

Имаме само един шанс да покажем своите способности – ако правим нещо на практика. С тази цел можем да използваме талантите си: един може да готви, друг да организира, трети да раздава, следващият да събира средства за да се случва това. Така че имам усещането, че можем да поканим хората в това служене: „Моля ви, елате и помогнете на тези, които са в нужда.” Въпросът въобще не е в парите. Въпросът е в желанието. И ако работим заедно, единни, тогава сме много силни. Щом аз ям, значи и друг също може да яде. Щом аз имам обяд, мога да го споделя с още някого. Ако двадесет човека могат да се хранят, могат и минимум още двадесет.

Разбира се, можем да кажем, че това е едва на ниво саттва, че не е трансценденталното ниво, което е вярно. Защото да се хранят хората е саттвична, благочестива дейност. Обаче ако раздавате маха-прасадам, тогава това е трансцендентално.

Тъй или инак, бих се радвал ако някой може да направи това. И не по причина, че е добре прието в обществото, че е добър имидж да се помага, че ще ни е полезно, за да изградим имиджа си. Не по тази причина. Но това е едно хубаво служене. И казвам ви, то ще действа като много ползотворен принцип, приканващ хората да се присъединят към нашата мисия – не онези, които се хранят, а тези, които идват и помагат в това служене. Защото те ще разберат какво правим.

Въпрос: В случая с раздаването на храна за бедните, това ще става, да речем, веднъж седмично. Аз виждам, че то помага на хората. Обаче не мога да се справя с цялото страдание, което ме обгражда. Можеш да помогнеш на един, можеш да помогнеш на втори, но не можеш да помогнеш на всички.

Тиртха Махарадж: Направи поне нещичко. Да служиш наполовина е по-добре отколкото да не служиш въобще.

Въпрос: Можем да помогнем на един, можем да помогнем на друг, но какво се случва с всички останали, на които не можем да дадем нищо?

Тиртха Махарадж: Откъде знаеш? Оценявам готовността ти и мащаба, за който говориш, но започни с мъничко и ще видиш накрая. “Скромно начало, велик завършек.”

Въпрос: Искам да попитам за страданието. Ако можете да ми помогнете да се успокоя, да разбера, че каквото и страдание да спохожда някое живо същество, то е добро за самата душа, че е изкупление, нещо като катарзис.

Тиртха Махарадж: Да, това е така. На средното ниво всичко се ръководи от кармата. Обаче да кажеш: „Такава ти е кармата,” не е достатъчно, не е добър отговор, нито забележка. Макар това да е резултат от кармата, нашето виждане трябва да е различно.

Ако дадем мъничко помощ, тогава намаляваме страданията на хората. Ако им осигурим познание върху философията, тогава даваме ключа в ръцете им. Някои хора не могат да боравят с ключа, толкова са слаби, толкова глупави. На тях им трябва пряка помощ – дайте храна. Защото нивото, на което се намират, е толкова трудно, че не могат да се променят, имат нужда просто да оцелеят. Разбира се, не говоря просто за храна, а за тази съвсем, съвсем базисна информация.

Онези, които са повече готови да се променят, да работят върху себе си – понеже по-голямата част от хората не са готови да работят върху себе си, искат облаги без усилия, такава е човешката природа – на тези, които са готови да работят върху себе си, можем да дадем ключа: „Това е философията, това е решението на всички проблеми в живота ви – изучавайте я и я прилагайте!” Така че ние действаме на различни нива.

Колкото повече се пречиствате, толкова повече болка ще виждате и чувствате, защото ще сте по-податливи на всички тези емоционални въздействия. При все това, в един смисъл трябва да се имунизирате. Защото дефиницията за сантиментализъм е когато искате да дадете повече помощ и състрадание на хората, отколкото им дава Господ. Премислете какво означава това. Дори да искате да помогнете, вие просто се намесвате в кармичната мрежа на човека. И ако например предпазите някого от даден вид страдание, то се отлага за следващия живот. Може би той трябва да изпие горчивия хап сега и просто да приключи с това. Ако отложите едно страдание за другия живот, добро ли правите или зло?

Така че е сложно, много оплетено. Затова ако раздаваме прасадам, това е божествена ваксинация. Кармичният поток ще продължи, кармата ще изтече, обаче ще имат и бонус.

Също така трябва да гледаме компетентността си, какви са нашите способности. Ако сте на нивото на Исус, можете да спасите целия свят. Ала за да го сторите, трябва да идете на кръста. Не забравяйте за това. Голямо състрадание, голямо сърце – обаче какво е нивото на посветеността, какво е нивото на жертвоготовността?

Ако сме готови да посветим нещичко от живота си на ашрама, на общото служене, и ако всички искаме това да се случи, тогава всичко ще се развива много добре. От време на време ни е необходима известна настройка, защото един иска да бута от тази страна, друг от онази… Но ако присъства желанието, тогава е просто въпрос на хармонизиране. А аз определено съм убеден, че у всички вас има желание да помагате за успеха на това начинание. Разбира се, ние не търсим успех, търсим шансовете за служене. Успехът зависи от желанието на Кришна: ако Той дава – добре; ако не дава – това също е добре. Така че недейте да действате с материална мотивация. Дори да стане трудно, при все това трябва да продължаваме да вършим служенето си

Гиридхари: Изпитвах съмнения относно своите качества да служа на муртите, да правя пуджа и т.н. Обаче реших, че е по-добре да правя служенето, без значение колко неквалифицирано може да  го върша, отколкото въобще да не го върша.

Тиртха Махарадж: Какво да се прави? Веднъж, когато Шрила Прабхупада донесъл муртите в Австралия, той направил първата пуджа, а сетне казал: “О, мой Господи, доведох те тук, в Млечхадеша (земята на неквалифицираните хора). Зная, че те не могат да се грижат за Теб; моля Те, Ти се грижи за тях!” Трябва да се отнасяме към муртито много лично, досущ като към човешко същество. Личното служене изисква обучение. Но ние не се стремим към ритуали, защото се стремим към Бога. Отнасяйте се към муртито като към дете – в един смисъл. Отделяте ли внимание на децата си като се приберете у дома? Разбира се! Колкото и късно да се прибираме вкъщи, отиваме да видим какво става. Когато установим стандарт, той трябва да се поддържа. Не е нужно да е толкова висок, че да не можем да го изпълняваме, но нещо просто, малко повече от това да е съвсем лесно – обаче поддържайте стандарта. Това е принципът когато трябва да разпределяме служенето и вниманието си.

Аз много подкрепям саттва – реда, чистотата и т.н. Но това е само второстепенно, защото ако настроението присъства – то е най-важното. Не е кой знае какво ако има малко смет тук-таме; общо взето трябва да е чисто. Но ако настроението е фино, тогава всеки с радост ще се включи да помага – да чисти, да бърше, да носи и т.н. Ако настроението го има, всичко има. Смятам, че това е центърът.

Понякога виждаме само детайлите и дори можем да изгубим своя ентусиазъм. Но ако можехте да съзрете перспективата, никога не бихте губили ентусиазъм. Защото е толкова славно да помагате в служенето, да помагате в поддържането на място, където тече служене.

Детайлите са второстепенни. Разбира се, те са много важни, но ако се стремим да уловим настроението, тогава ще намерим и начините да го изразим.

И недейте да гледате само отговорностите, вижте възможностите.

Моля ви, опитайте се дълбоко да разберете какъв е смисълът, каква е целта на всички наши дейности. Вие всички сте много добре квалифицирани хора. Един е добър в едно, друг в друго. И ако пазим служенето и божествените идеали в центъра, всичко останало ще се придаде. Не искам това да звучи като обещание; не, то е реалността. А когато имате тази висша визия, дребните малки нещица – да се организира това или да се свърши онова – са толкова незначителни.

Затова поддържайте настроението, и ако можем да го споделяме с останалите, те също ще бъдат щастливи. А как да направим Кришна щастлив? Чрез пряко служене и чрез служене на другите същества. Едното не може да се случи без другото.

Нека най-напред започнем с идеала на ашрама – за какво е ашрамът? Ние познаваме вътрешната страна на ашрама – трудностите и слабостите – но трябва винаги да имаме предвид усещането на хората, когато идват в ашрама. Защото знаем колко трудности има по поддържането, ала когато хората дойдат, те казват: “О, това е остров на спокойствието! Това е небесният свят!” Хората чувстват подслона. И всъщност това е основното предназначение на ашрама – да осигурява подслон. Понякога преданите наричат ашрама „храм”. Но моето усещане е по-скоро за подслон. Храмът има една функция, ашрамът има друга функция.

Веднъж Гурудев обясни трите нива на функциониране на ашрама. Най-общата функция за най-широкия кръг е да предоставя на хората основна информация как да подобрят живота си, приближавайки се към саттвичните стандарти. Понякога тези функции не се случват в самия ашрам, защото ние имаме готварски курс, имаме йога, имаме бхаджани – това е като мрежа, достигаща до хората. Така че това е най-общият кръг, всеки е поканен; ако иска да подобри жизнените стандарти и да дойде по-близо до нивото на саттва, ние осигуряваме някаква информация в тази връзка.

Втората функция, която е за по-ограничен кръг, е да се преподава дхарма, да се изучава истината, да се предават ученията. С тази цел трябва да предоставяме лекции, програми, срещи, обучения. Ако някой иска да научи за нашата вяра, тези неща трябва да ги има. Чувствате, че това касае по-малък кръг от хора, защото по-малко хора проявяват по-задълбочен интерес.

И третата функция е да осигурява истински подслон за онези, които искат да се присъединят. Досущ като дом.

И така, това са трите нива на функциониране на ашрама и повече са изискванията към онези, които са там. Защото ние трябва да свършим работата. Разбира се и останалите могат да помагат, но ние се стремим да служим на хората. Затова генерираме вътре енергия, която да раздадем. Така че това е структурата на сферата на действие на ашрама – да достига общата маса от хора, да предоставя знание и да осигурява подслон.

Нашето мото е „бавно, но стабилно”. Не каним много хора да се присъединят към мисията, но аз искам да осигуря на всички тези, които са се присъединили, едно постоянно място, за да могат да открият своето бъдеще всред общността на преданите.

Веднъж чух един коментар и се чудя какво е вашето мнение. Един храмов президент каза: “Ние сме толкова стриктни, че в рамките на една година 70% от хората, които се присъединиха към храма, ще си тръгнат.”

Коментар: Това е като в мениджмънта – щом толкова много хора си тръгват, значи нещо с мениджмънта не е наред.

Тиртха Махарадж: От това можете да видите как понякога сме склонни да представяме грешките си за постижения. Ако 70% от хората, които идват при теб, за една година си отидат, замисли се какви ги вършиш! Затова ние не каним стотици, каним неколцина, обаче искаме да останат. Тъй като това е доживотен ангажимент – за мен. Моето разбиране е, че това е посвещаване за цял живот. И моето мото когато някой посети ашрама или храма е никога да не може да го забрави. Това трябва да бъде толкова умиротворено, толкова извисяващо, толкова духовно преживяване, че винаги да остава в сърцата им. И това не е работа само на тези, които живеят в ашрама, но е всеобща задача. Който и да влезе в досег с вас, моля ви, бъдете такива свестни хора, такива добри ваишнави, че всеки да оцени това. Такова е моето очакване към преданите.

Ашрамът е много важен център на служенето и на вниманието. Знаете, че в Печ имаме ашрам от ’92 на практика без прекъсване. Само за половин година нямахме ашрам в Печ, но беше толкова ужасно, че всички усетиха липсата му. Разбира се, служенето продължаваше по някакви начини, но този фокус, тази пресечна точка просто липсваше. И на практика всички видове служене бяха наполовина съсипани. Оттогава всички работят много сериозно за ашрама в Печ, не искат повече да се отказват от него.

Ние действаме в дългосрочен план – не да постигнем непосредствен успех и след това нищо. Стабилно служене. Затова искаме да поддържаме това място и да осигуряваме служене към Махапрабху. Защото всъщност какво е ашрамът? Той е нашият център – центърът на нашата вяра, центърът на нашето общуване, центърът на нашето служене. Ако имаме фокус, имаме структура; нямаме ли фокус, всичко просто изтича. Затова умолявам всички: моля ви, помагайте и служете на този ашрам много добре!

Въпрос на Крипадхам: Има ли някакъв начин да се справим с гордостта? Защото обикновено когато имам проблем с гордостта си, не го забелязвам и ми е нужен някой отвън, който да ми го покаже.

Тиртха Махарадж: Затова Кришна ти е изпратил твоите братя и сестри – да ти помогне да разбереш ограниченията си, да видиш собственото си лице. Но като образован ваишнава ти знаеш, че всеки сблъсък е със собственото ти фалшиво его. При все това, от време на време повтаряме едни и същи грешки. Затова аз вярвам в цялостното пречистване на един ваишнава. Не просто в „борбата с егоистичния ми начин на мислене”; защото ти се бориш с егоистичния си начин на мислене, но не можеш да надмогнеш, да речем, своята кама. Сражаваш се с егото си, но не се сражаваш с кама; после започваш да се бориш с кама, но забравяш гордостта. През цялото време се фокусираш върху нещо, а губиш цялостната картина. Но ако всецяло, по един всеобхватен начин просто се приближиш до Кришна, какво друго можеш да правиш, освен да танцуваш в екстаз? То е като ламя с дванадесет глави – отсечеш ли една, на мястото ѝ веднага израстват три! Можеш да отсечеш една грешка и начаса се разкриват нови три, и ти се сражаваш с новите, и след това отново… Да пребориш всичките си грешки – те са много дълъг списък. По-добре направете една стъпка по-близо до Бога. Тогава всичките ви проблеми в крайна сметка ще си идат. Веднъж Шрила Прабхупада казал: “Вместо да обсъждаме, да говорим, да се обучаваме, да анализираме – вместо всички тези глупости, просто възпявайте светите имена и ще постигнете по-добър резултат.”

Така че, цялостно пречистване. Отсечете главите на своя егоистичен дракон! Или – драконово его.

А тази гордост е описана в много, много истории. Има една история за Нарада Муни, една от многото. За Нарада Муни има множество истории. Нарада Муни посетил Кришна, а Кришна тъкмо слушал молитвите на един много простодушен човек, който казвал: “О, мой Господи, толкова съм пропаднал, понеже трябва здраво да работя. Но всяка сутрин и вечер просто идвам в Твоите лотосови нозе, казвам няколко молитви и Те моля да бъдеш удовлетворен с това, макар да е толкова мъничко, макар служенето ми да е толкова незначително, тъй като съм зает по цял ден… Моля те, приеми моите молитви!” Тогава Нарада Муни казал: “Ха, на какво прилича това? Що за мизерна практика! Да си мисли за Теб само по два пъти на ден? Какъв е този човек! Мигар може да се нарече Твой слуга? Защо не вземеш да го изриташ? Накажи го малко, посочи му къде греши!” Кришна рекъл: “О… би ли Ми помогнал с нещо?” Нарада отвърнал: “Да, разбира се! Аз мога да Ти служа; този човечец не може, но аз мога. Какво да направя за Теб?” “Ами, ето тук тази чаша с вода. Можеш ли да я носиш около град Матхура?” “Да, разбира се, че мога да го направя!” “Но, моля те, внимавай – нито една капка не бива да се разлее!” “Остави го на мен! Ще се справя.” Тръгнал той, а знаете, когато чашата е пълна до ръба, дори най-малкото движение ще изплиска половината вода навън. Нарада трябвало сериозно да се съсредоточи върху тази чаша и, разбира се, да обиколи града било доста сложно. Така той поел на път и се фокусирал все повече и повече върху чашата с вода, а пътят бил дълъг. На вечерта се върнал и Кришна и казал: “О, добре дошъл, Нарада! Добре дошъл обратно у дома, при Бога!” Цял облян в пот, Нарада отвърнал: “Най-сетне съм тук.” Кришна попитал: “Справи ли се?” “О, беше много трудно, но успях – нито капчица не се разля.” Кришна казал: “А мисли ли за Мен междувременно?” “Да мисля за Теб ли? Та нали трябваше да вложа цялата си грижа и внимание в чашата с вода, защото беше толкова трудно да не я разплискам!”

Онова, което можете да свършите с лекота, ще ви донесе съвсем малки резултати. Съгласни ли сте? Така че ако Кришна ви каже: “Би ли Ми помогнал моля? Ето тази чаша с вода.” Недейте да се радвате прекалено: “Кришна ми обръща внимание!” Може това да е Неговият изпит: колко можете да мислите за Него докато носите водата. И обикновено не Той е този, който ви моли да носите водата. Но може би вашият учител ще ви каже: “Можеш ли да ми помогнеш мъничко?” Тогава той ще провери и ще види, а и самите вие също ще видите, какво е вашето настроение в служенето.