Sharanagati

Какъв е пътят на съвършенството; понеже всички се съгласихме, че съвършенство съществува, нали? Какво е това съвършенство? Съвършенство е когато не използвате енергията си независимо от върховния източник. Хармония. Духовна култура означава да сте в хармония с вселената.

При все това, съвършенството е различно в зависимост от разбиранията на хората. За пияницата съвършенство е да се сдобие с алкохол. За влюбения съвършенство е да се срещне с любимата си. За алчния съвършенство е да спечели повече пари. Но виждаме, че всичко това е повърхностно. Какво е окончателното съвършенство, дайте ми идеи? Замисляли ли сте се някога над това: какво е най-висшето съвършенство? Сега е моментът.

Някой: Себереализацията.

Свами Тиртха: О! Много добре!

Други: Достигането на хармония. Връзката с Бога. Да се издигнеш над всички индивидуални съвършенства.

Свами Тиртха: Много добре! Въртим се около същината. Върховното съвършенство е да осъзнаете своите три основни качества. Можем да кажем, че това е истинска себереализация – когато разберем, че първо на първо ние не сме тялото. Тялото ще загине, но вие чувствате, че сте нещо повече. От какво е изградено тялото? Да кажем, седемдесет процента от вода, нали? Освен това малко калций в костите, малко желязо в кръвта… Ако пресметнем всички съставки, излизат около сто лева. При все това вие се чувствате малко по-ценни от сто лева, нали? Ние не сме това тленно тяло, а нещо много повече! Именно това трябва да търсим.

И така, най-напред трябва да разберем, че сме вечни души, че не сме тленните материални тела, а сме вечни души. Това помага ли ви да понасяте трудностите в живота? Може да кажете: „Чакай малко! Ако това ще продължава завинаги – не! Стига! Мислех си, че страданието свършва с погиването на тялото ми. Ако е вечно – о…!” Ала тъй като ограниченият материален живот е просто изкривено отражение на оригиналния, вечен живот, трябва да разберем, че вечният живот не е толкова злощастен, колкото материалният.

И така, първият много важен момент е да проумеем, че не сме ограничените тела, а сме вечни души, съставени от звезден прах. Второто е, че сте съзнателни същества. Вярно ли е това? Способни ли сме винаги да действаме като съзнателни същества? Толкова често постъпваме и реагираме съвсем повърхностно, губим контрол над себе си – въпреки че йога означава контрол, нали – въпреки това понякога крещите и се карате, изгубвайки присъствие на духа. Така че трябва правилно да прилагаме съзнанието си. В този смисъл съзнанието не е просто теоретична игра, не е просто игра на ума, а шанс да надмогнем всичките си ограничения. Трябва да използваме целия си мозък в опита си да се доближим до онова, което е отвъд умствените ни способности. Нали всички търсим мистичното преживяване на божественото просветление? Това означава, че трябва да използвате една способност – своя мозък, своя ум, своето съзнание – за да постигнете нещо по-висше, нещо отвъд.

Съзнание също означава жизнена сила. Разбира се, сега не говоря за прана, а за четана. В този смисъл, без съзнание няма полза от съществуване. Защото, както говорихме предишния път, подобен род съществуване е като на краставица. Затова нека вдигнем летвата! Ако вложим малко повече съзнание в своето съществуване, тогава  можем да надскочим това ниво.

А в крайна сметка качеството, което всички ние споделяме, не забравяйте това, е нашата ананда, нашето блаженство, щастието на душата. Вътрешното блаженство, което можете да изпитате, когато сте в транс.

Така че тези три стъпки трябва да извървим в своя път към себереализацията. Да разберем, че не сме смъртното тяло, а вечни души; че имаме съзнание, което ни е дадено от Бога с някаква добра причина – а тази добра причина е да намерим път извън това материално битие. Идвайки насам минахме покрай една голяма сграда. С огромни букви пишеше: ЛАБИРИНТ. Не искам да правя реклама тук, но попитах: „Какво е това?” Какво беше?

Крипадхам: Там се продават мебели.

Свами Тиртха: Помислих, че е някакъв мол, където можеш да изгубиш пътя си; това символизира материалното съществуване, лабиринтът. Но дори една мишка може да намери пътя вън от лабиринта. Използвайте мозъка си! Намерете пътя навън от този лабиринт на материалното битие! И ако сме достатъчно интелигентни, ще разберем какво е истинското щастие. Истинското щастие не идва от притежаването на разни неща. Людете си мислят, че животът е за това да притежаваш вещи и да използваш хора. Обаче той не е. Той е за това: да си независим във всякакви обстоятелства около теб и да служиш на другите хора и на останалите живи същества с разбирането, че те също са твои братя и сестри, направени от звезден прах.

(продължава от предишния понеделник)

Нека минем на третата точка. Вие не сте центърът на вселената. Това вярно ли е? Не знаем, мислим си, че не е вярно. И така, обективно погледнато е вярно, но субективно погледнато не е вярно. „Аз съм центърът на своя живот.” Защото човешкото същество, или душата, намираща се вътре в човешкото същество, е един много важен компонент на цялото това битие. Само три са факторите, съществуващи тук: единият сме ние; вторият е светът около нас, обкръжението, вселената; и третият е свръхумът, който контролира останалите два. Така че това е като триъгълник. Вие сте единият ъгъл, другият ъгъл е материалната сфера, а ъгълът отгоре е божественият принцип, божествеността, Бог. И ние трябва да намерим своя път, своето място и своите цели в тази система.

Така че в един смисъл вие сте центърът на вселената, понеже вашият живот е много важен за вас. Веднъж направихме запитване. Бяхме заедно в един духовен кръг, беше нещо като обучение и всички трябваше да определим три основни правила за човечеството „ако бяхме Господ”. Някой дойде закъснял, точно като мен днес, и ние му обяснихме какво правим. Казахме: „Представяме си, че сме Господ…” а той прекъсна: „Мислех, че това съм аз!”

Така че в някакъв смисъл ние всички си мислим и се надяваме, че по някакъв начин сме във фокуса. Имаме една обективна вселена, а имаме и субективна вселена. И връзката между двете е много важна. Чували сте за микрокосмоса и макрокосмоса. Връзката между двете е много важна. Всъщност, можем да кажем, че ние сме съставени от звезден прах. Вие притежавате сияйна сила вътре във вас. Обаче ако си мислим, че сме единственият център на вселената, може да се натъкнем на проблеми. Защото ще срещнете други личности, които си мислят същото, и тогава започват конфликтите.

Именно затова трябва да следваме четвъртия принцип, който гласи, че съществува божествена подредба. Където свършват човешките способности, оттам започва божествената милост. Това е много важен принцип на тази подредба. Ние трябва да сме много активни партньори в този живот на придобиване на опит, защото всъщност всичко, което имаме, ни е дадено от някого, предоставено ни е. Тялото сме го получили от родителите си, интелектът ни е даден от Бога, вечният ви живот винаги го има, истинското духовно щастие е нашата цел – така че това е като система. И колкото повече се пречистваме, толкова повече разбираме принципите на действие на тази система. Затова практикуването на йога ви помага да се настроите към тези вселенски божествени вибрации. Тогава резултатът ще бъде, че ще почувствате умиротворението, ще почувствате единството. Това е обратната връзка.

И тогава ако помислим за петия принцип – че божествената любов е пътят – можем да разберем това като се опитаме да изследваме кой е най-могъщият елемент в нашето съществуване. Не е властта, не е интелектът, не са финансите, не е влиянието, не е политиката. То е онова триене на звездния прах вътре в сърцата и душите ви. Това триене генерира енергия, а тази енергия е вашата способност да обичате.

Какво се случва, когато отдадем трептенето на звездния си прах на човешките същества? В идеалните, романтични истории постигаме удовлетворение. Ала на практика – най-вероятно ще срещнете разочарование. Защото тези множество различни центрове на вселената просто ще се блъскат. По-добре да поставим Върховния Бог в своя фокус, защото ако посветим най-висшата си енергия на Всевишния, на Кришна, тогава няма да има разочарование.

Много ви благодаря, че дойдохте и съжалявам, че закъснях. Но нека никога не закъсняваме за съвършенството. Много сме щастливи да се намираме тук, в този йога център, който е много специално място в пределите на една болница, нали? В болниците могат да лекуват телата, а в йога центровете могат да лекуват душата. По този начин целият ви комплекс – тяло, ум и дух – е под контрол.

Сигурен съм, че повечето от вас практикуват йога, нали? Какво е йога в живота ни? Йога означава връзка. Ако овладявате физическите си дейности, тогава вашият ум ще ви носи вътрешен мир, а ако имате този вътрешен мир, ще помогнете на мира да победи и отвън.

Днес сме се събрали да обсъдим една специфична тема – йога като път на съвършенството. Ще ми помогнете ли малко, моля, с вашето участие? Бихте ли вдигнали ръце всички тези, които вярвате, че съвършенство съществува? С две ръце, нали? Мисля, че това е обща надежда за всички ни, че съвършенството съществува. И съм много щастлив, че се намираме в такова позитивно обкръжение. Понякога е толкова трудно да обясниш на хората, че съвършенството съществува!

Но идва следващият въпрос: дали съвършенството е индивидуално, субективно преживяване или е нещо обективно съществуващо, независимо от нас? Как мислите?

Отговор: Субективното съвършенство води до голямото, всеобщо съвършенство.

Свами Тиртха: Правилно. След като практикуваме йога, трябва да имаме обединяващо, хармонизиращо отношение към света. Не е „или едното, или другото”, а „и едното, и другото”. И така, съвършенството е обективен идеал, който можем да изпитаме индивидуално. Ние сме човешки същества. Ние сме братя и сестри, принадлежащи към едно и също семейство на Върховния. Какъв е цветът на вашата кръв?

Отговор: Червена.

Свами Тиртха: Точно като моята. Какъв е цветът на небето над нас? То е синьо за всички ни. Какъв е цветът на Черно Море?

Отговори (през смях): Черно, синьо…

Свами Тиртха: Да. И така, имаме толкова много общи неща. Имаме и толкова много специфики. Това прави живота красив. Единството и многообразието са двете страни на една и съща монета. А какво е написано по периферията ѝ? Там са написани петте правила на съществуването. Да ви кажа ли тези пет правила?

Първото е… някои казват, че това е песимистичен поглед, но аз казвам, че е реалистичен: “Животът е труден.” Съгласни ли сте? Или поне, ако искаме да го кажем по-меко: “Животът не е толкова лесен.” Но второто правило е много позитивно и то гласи, че „Помощта е близо”. Така че животът е труден, но помощта е близо. Третото е най-опустошаващото: “Вие не сте центърът на вселената.” Колкото и да е трудно за преглъщане това, съжалявам, то е истина. Но след това четвъртото ни дава малко надежда: “Съществува божествено провидение.” А петото е есенциалното: “Божествената любов е пътят.”

Коя от тези пет точки да обсъдим?

Отговор: Първата.

Свами Тиртха: Е, мисля, че всички имаме практически опит с трудностите в живота. Смятам, че всеки би могъл да разкаже цели истории.

Друг отговор: Третата.

Свами Тиртха: Нека тръгнем стъпка по стъпка. Не е достатъчно да описваме трудностите в живота, защото това не ни помага. По-добре да търсим решенията, по-добре да търсим чистите идеали. И този материален свят, този земен живот, който живеем, който преживяваме тъкмо в момента, е много двойствен, той винаги има две страни, два аспекта. Точно като това: труден е, но помощта е близо. Затова ако искаме да преминем отвъд своите преживявания, трябва да оставаме верни на някои много висши и чисти идеали. Защо тази помощ се дава на човешките същества? За да надмогнат трудностите. И когато се обърнете назад, какво е усещането ви за вашия живот? “Всичко беше наред.” Ако погледнем назад в миналото, ще видим тази красива подредба, ще прозрем как стъпка по стъпка сме стигнали до точката, в която се намираме в момента. Ако погледнете напред, картината може да е мъглява, но използвайки интелигентността си би следвало да разберем, че точно както миналото ни е било под пълен божествен контрол, по същия начин и бъдещето и е под пълен божествен контрол. Ние имаме толкова много сили. Всички вие имате много сили. Използвате едва съвсем незначителна част от своите енергии и интелект. Съвсем незначителна! Ресурсите ви са огромни. Йога ни помага да разкрием своите енергии, да ги изведем на повърхността.

Реалностите, трудностите в живота също зависят от гледната точка. С едно и също количество енергия можем да бъдем неудовлетворени или доволни – зависи от нашия избор. Знаете този съвсем прост пример дали чашата ви е наполовина пълна или наполовина празна. Трудните и леките ситуации винаги се сменят една друга. След денят ще дойде нощта. А след нощта ще дойде денят – надяваме се. Тогава кое е по-добро – денят или нощта? Не можем да кажем, че едното е по-добро от другото, защото те постоянно се въртят. По същия начин и в двойственостите на живота на тази планета Земя добро и лошо винаги се сменят. Но дори и да сме изправени пред изпитания, не бива да забравяме второто правило – че помощта е близо.

(следва продължение)

Въпрос на Парамананда: Бихте ли ни казали нещо повече за славата на поднасянето на храна на Бога?

Свами Тиртха: Това е едно съвсем практично служене, използвайки друга наша способност във връзка с Върховния, а именно нашия вкус. Не е необходимо да се отричате от вкуса си или от това да ядете, но трябва да одухотворим приемането на храна. Защото тялото е като инструмент за божествено служене и за постигане на съвършенство. По някакъв начин трябва да храним тялото, но нека го храним правилно. Точно както ако имате дизелова кола не наливате бензин в двигателя, понеже няма да функционира както трябва. По същия начин, човешкото тяло е малко по-сложен инструмент от една кола, затова следва да го захранваме с подобаващата енергия.

Храната действа на три нива: подхранва тялото, пречиства сърцето и съживява атман, душата. Затова ако тази толкова основна функция като храненето се одухотвори, това би имало много позитивно въздействие върху цялостната система.

Но как можем да одухотворим своето хранене? Чрез жертва. Защото ако приемаме остатъците от жертва, това ни пречиства и ни донася резултатите от жертвата. Затова ние най-напред поднасяме храната си като жертва на Бога, пък едва след това, ако Той я приеме, се храним. Това означава, че тя най-напред е предназначена за Него, а сетне за нас. Всичко първо е за Него, пък след това и ние можем да си вземем. Както първо поднасяте инсенса, а след това се наслаждавате на аромата. Затова ние не помирисваме инсенса преди да е предложен, понеже иначе вече няма да е годен за предлагане. Ако първо сте се наслаждавали на нещо, как може след това да го дадете на някой висшестоящ? Затова и не вкусваме храната преди да е поднесена на Кришна.

Поднасянето на храна е много съкровено общуване. Когато Майка Сачи поднася храна, Махапрабху винаги е там. По този начин храненето, а също и готвенето, се превръщат в медитация. А бхактите обичат да медитират.

Веднъж, преди няколко години, имаше едно чудо, нарекоха го „млечното чудо”. В някои храмове в Индия Ганеш започна да пие млякото, което му се поднася. Млякото просто изчезваше от делвите и чашите по олтарите. Вестта се разнесе като горски пожар. Хората започнаха да отиват в храмовете и да чакат на дълги опашки да поднесат мляко на Ганеш. Обаче тези новини се разнесоха и сред муртите. Те започнаха да приемат мляко и на други места. Беше като огромна вълна, до такава степен, че на практика животът в Делхи замря. Банки и офиси затвориха, всички тичаха към храмовете, носейки мляко. Беше заснето на филм как хората поднасят с малки лъжички мляко на Ганеш и то изчезва! После това започна да се случва и в други държави, както и в Лондон. В Лондон хиндуистите също се събираха, чакайки пред храмовете. Един човек каза: „Аз съм счетоводител. Освен това съм атеист. Обаче хората говорят, че тук става нещо. Затова дойдох и, за Бога, също нося мляко.”

Тогава научните среди в Индия започнаха да „обясняват” ситуацията – как каменната структура на божествата абсорбирала млякото. Значи един ей такъв мъничък Ганеш ще попие галони с мляко! Какво пък да говорим за металните мурти! Но една жена коментира: „О, аз чувствам, че има толкова много проблеми на тази планета Земя. И може би боговете са гладни. Те се нуждаят от нашата жертва, нуждаят се от нашите приношения.”

За мен това беше най-красивото обяснение. А не че камъните са започнали да попиват мляко – хайде стига! Но ако искаме да се отнасяме към Бога като към личност, Той е гладен. Нашият Кришна е гладен – за вашите приношения, за вашето служене, за вашата любов. И понякога Той праща сигнали: „Дайте ми повече!” Бог е личност, Кришна е личност, с лични нужди. На Него му харесва да се грижим за Него. Харесва Му да Го харесваме.

Сега ще си отидете у дома при своите мурти и ще им поднесете мляко, нали? И ще опитате: „Хайде, моля Те, пийни си от моето мляко!” Но не се безпокойте ако млякото въпреки това си остане в чашата. Това не означава, че Кришна не го приема. Защото какво приема Той всъщност? Финото качество. Финото качество Той винаги го приема, дори и храната да остане. Така че истинският мистицизъм не е когато храната изчезне от чинията, понеже тогава би било очевидно, нали? Онова, което е скрито, то е истинският мистицизъм – когато в чинията остава нещо, но и нещо е пренесено към Върховния.

Затова поднасянето на храната за нас не е просто задължение. То е израз на нашето внимание, на любящото ни служене. Това е много красив начин да изразим себе си и да служим на Върховния Бог, Шри Кришна.

Въпрос: Бих искала да попитам има ли секс в духовния свят?

Ямуна: Махарадж, много интересно, това беше въпросът на приемния ми изпит по богословие.

Свами Тиртха: В християнския Рай? И какъв беше отговорът?

Ямуна: Не чух отговора на преподавателите, но се беше събрала една група студенти, понеже въпросът не беше само дали там има сексуалност, но трябваше и да потвърдиш отговора си, не можеш просто да кажеш „да” или „не”, а трябва да го подкрепиш с цитати, това беше условието. И така отговорът… поне моят отговор беше, че щом има цитат от Новия Завет: “В Рая нито се женят, нито се мъжат”, а не може да се предположи, че водят незаконен сексуален живот, значи не би следвало да има.

Свами Тиртха: А кой живее в Рая – само ангелите, които нямат пол.

Гиридхари: Един момент! А какво ще кажете за един друг цитат от Библията, където ангелите харесват дъщерите човешки и слизат при тях? И те ли нямат пол? От тези смесени връзки се раждали същества, наречени нефелими, носители на много зли и силни енергии, но за щастие живеели кратко.

Свами Тиртха: Това са падналите ангели, скъпи мой. Привличането кара дори ангелите да слязат от Рая.

Но знаете, има големи спорове и спекулации например за това дали Бог Исус е правил секс или не, дали е имал семейство, или може би синове и дъщери, „дали пък и ние не сме от неговото семейство”… И църквата е много разтревожена от това, че някой се опитва да богатее въз основа на подобни спекулации. Официалното становище на Католическата Църква е: „Не”. Обаче знаете, за нас този въпрос не стои. Кришна е имал 16 108 съпруги и по десет сина от всяка. Така че за нас е очевидно.

Но наскоро обсъждахме за какво съществува материалният свят – за да осигури място за, така да се каже, „ограничените” забавления на Бога. А какво е оттатък – бих оставил този въпрос отворен. Защото се казва, че Кришна може да извършва всяка една дейност с коя да е част от тялото си. Така че когато иска да твори, Той не е задължително да влиза в сексуален контакт. Може да използва силата на волята си и нещото ще се сътвори. На много други места се казва, че Той опложда утробата на материалната природа с искрите на дживите, душите. Така че ще оставя този въпрос отворен, ще видите като пристигнете. Съществуват много мнения за това. Ала както знаем, има множество различни пластове и изражения на любовта. Едно от тях е сексуалността, обаче има много, много други начини да бъде изразена тази обич.

Веднъж някой попитал Шрила Прабхупада дали има сняг в духовното небе. Той се замислил за кратко: „О, нов въпрос!” казал си. Сетне рекъл: „Даже и да има, той не причинява неудобства.”

Въпрос на Лилаватар: Гурудев, в „Бхагавад Гита” (6.13-14) се споменава съсредоточаване във върха на носа, бихте ли коментирали това?

Тиртха Махарадж: Носът е онази част от тялото ни, която врем някъде. Йоги не трябва да контролира само тялото и ума си, но и носа. Недейте да си пъхате носа в толкова много неща. Това е едно символично разбиране, касаещо концентрацията във върха на носа.

Но контролът на носа не е шега. Защо? Защото чувството за мирис, обонятелната система е много здраво свързана със съвсем основни биологични функции. Какво представлява миризмата? Това е много мощен източник на информация. Ако се огледате наоколо ще видите, че целият животински свят функционира въз основа на миризмата. Извинявам се да го кажа, но какво правят кучетата, когато се срещнат? Започват да душат определени части от тялото на другото куче, намиращи се отзад. Това означава, че обонянието е много свързано с размножаването. Ако някой е болен, например, и изгуби обонянието си, способността му да вкусва също намалява. В много случаи намалява и сексуалният му апетит. Свързано е, нашето тяло е свързано. Защото миризмата ще ви донесе вярната информация – къде да намерите партньор за размножаване. Затова Шанел и Гучи вършат много странна задача, понеже от една страна се стремят да прикрият естествената миризма на тялото, а от друга страна се опитват да ви палят фитилите.

Кой е най-ароматният елемент на планетата Земя? Мускусът. А какво представлява мускусът?

Гиридхари: Секрет от тибетски бик.

Тиртха Махарадж: От елен, тибетски елен. Това е сексуалната информация на този тибетски елен. Не си спомням точните цифри, но един милиграм от този секрет е достатъчен да изпълни един милион квадратни метра със своя аромат. Невероятно е! При това ароматът е прекрасен, което е важно.

Миризмата също дава информация дали нещата са годни, в добро състояние или не. Помирисвате храната, за да проверите дали е добра или не. Само си представете, в това консуматорско общество сме стигнали дотам, че можете да си купите мляко, което може да бъде съхранено цяла година. Какво е това? Това значи, че в него няма нищо живо. Така че трябва да използваме обонянието си за източник на информация. Не сме като кучетата, които си миришат едно на друго задните части. Но за да ангажираме обонятелната си система, ние поднасяме благовония на Върховния. Може би съм малко старомоден, мисля, че вече никой не пише любовни писма. Защото в романтични времена любовните писма били пропити с аромат на цветя и с различни ухания – за да донесат посланието „Обичам те!” И когато доловите същия този аромат, ще си спомните: „О! Това е той!” или „Това е тя!” Все още не е изобретен ароматизиран смс. Разработчиците да вземат това под внимание!

Така че миризмата ви доставя информация. И ако поднасяте инсенс на Върховния, това също ще ви напомня за тази връзка, за тези приношения. Обонятелната система е много първична, много древна система. Ако разгледате сетивата си ще видите, че всички останали сетива предават информацията по много сложен начин, не пряко. Докато молекулите на миризливия елемент директно насищат обонятелната ви система и достигат до мозъка. Така че това е съвсем базова информация. Затова е нужно да използваме най-добрите благоухания в нашите храмове, за да подсилим този отпечатък: „Когато и да вляза в храма, да, това е ароматът.” И това наистина работи! Веднъж в Будапеща влязох в трамвая и веднага подуших: „Бхакта!” Обаче знаех, че нашите бхакти не ползват този трамвай. Огледах се и накрая видях една канти-мала. Така че това е толкова основна информация, мирисът. Затова използвайте най-добрия инсенс. И използвайте гхи за готвене, защото то е направо като мускуса.

Друго обяснение е, че имаме не само седем чакри, а практически безброй фини второстепенни и третостепенни енергийни центрове в тялото. Един от тях се намира на върха на носа. А защо се препоръчва йоги да стои с полу-притворени очи? Защото ако затворите очи, много лесно ще заспите. Но ако се концентрирате по такъв начин, ще сте повече способни да останете будни.

И така, всичките ни телесни функции трябва да са свързани с Върховния. Способността да помирисваме, да слушаме, да виждаме, речта, досегът – всичките ни сетивни дейности могат да бъдат хармонизирани и използвани в служене към Кришна. Точно както и носът.

Разбира се, носът е символичен за друга една част от тялото. Точно както в рефлексотерапията една част символизира друга и е свързана с другата. Така че ако сте способни да контролирате едното, ще можете да овладеете и другото. Много е просто.

(продължава от предишния понеделник)

“Човек трябва да държи тялото, шията и главата си вертикално в права линия и неотклонно да гледа във върха на носа. Така, с необезпокояван, овладян ум, избавен от страх, напълно свободен от сексуален живот, нека той медитира върху Мен вътре в сърцето си, превръщайки Ме в най-висшата цел на живота си.”[1]

“Избавен от страх.” Страхът е много стар приятел на човешките същества. Много пъти виждаме, че силата, която тласка хората, е страхът. Ако се вгледате в себе си, вие също ще откриете своите лични страхове. Те са много. Но като цяло всички тези страхове могат да бъдат проследени в крайна сметка до един – страхът от смъртта. Защо го има? Има го защото ние живеем, ние съществуваме – затова и несъществуването е нещо много плашещо, много странно за нас. То е толкова особено чувство, че ни кара да се боим. Но ако разберем, че сме вечни души, тогава този страх изчезва. Така че животът ни принадлежи. Ние живеем вечно. Няма причина за страх. Помнете това.

И “напълно свободен от сексуален живот”. Докачлива тема. „Та сексът е целта на живота ми!” Не на моя живот, но това е целта на живота. „Толкова е интересно!” Въпреки че все същата стара история се повтаря стотици пъти, все пак е интересно. „Е добре, това може и да не е функция на сърдечната ми чакра, а на друга по-ниска, но все пак е чакра. Това си е моята система, Бог ми я е дал по някаква причина – или да я използвам, или да злоупотребявам с нея. Може би именно това е причината.” Или може би да я подчиним?

Сексуалността е естествена функция, но тя на практика спада към придобитата ни, вторична, материална природа. Това е много мощен природен импулс за размножаване. И това размножаване произтича от божествената функция да се твори. Божествената творческа сила е изразена чрез човешкото желание за размножаване. Но защо тогава се казва, че трябва да бъдем свободни от нея? Защото ако се вгледаме в живота си, толкова много време и енергия се пилеят по тази биологична функция – която извършват дори гълъбите и цветята. Тя не е кой знае какво. Трябва да открием някаква по-висша цел на своя живот от тази чисто биологическа функция на размножаването. Защото като бащи и майки вие знаете колко много ви ангажира това – имам предвид последиците, отглеждането на едно дете – това е много хубаво, ала и много изискващо задължение.

Точният израз в стиха беше: брахмачари-врате стхитах; стхита означава „непоколебим” в брахмачари-врата, врата означава “обет” а брахмачари значи “да живееш според Брахман”. Брахма означава “божествен, набожен” а чари значи “действие”. Така че то не се ограничава до въздържане от сексуалност, но означава, че живееш като ученик, практикуващ божествената наука. А такъв един период на ученичество е много, много полезен. То не значи, че никога не можеш да имаш семейство или деца. Но подобен обучителен период, когато издигаш и прилагаш енергията си в най-висшия възможен смисъл, е много благотворен. И брахмачария, като целомъдрен ученически живот, се възвеличава навсякъде във Ведите. Там се казва, че брахмачарите са славата на света. Всички ангели и полубогове възхваляват брахмачарите, понеже те напълно са посветили живота си на Върховния Бог. Действията им са за Всевишния, в хармония с върховната, божествена воля.

Така че е много славно да се научим как да контролираме тази естествена функция. А ако сме способи да овладеем всички тези функции – да покорим ума, да се отървем от страха и да възпрем мъничко сексуалния инстинкт – тогава “човек трябва да медитира върху Мен вътре в сърцето си”. Тогава вашата медитация ще бъде много плодотворна, тъй като вниманието ви няма да се отклонява от други фактори.

И така, това е начинът да се практикува истински медитация. Вашата санкалпа, вашата решителност трябва да бъде насочена към пречистване на съществуването, а този е методът как това е да направи подобаващо. И дори знаещите класически йоги признават, че чистотата на сърцето е изключително важна в системата на чакрите. Защото когато енергията ви започне да се пробужда, когато кундалини-шакти надига качулките си, това означава, че системата ви е активирана. Мощта, обитаваща основните ви чакри, започва да се вдига нагоре. Тъй като основните чакри са долните три, а интелектуалните чакри са горните три, междинният предавател е сърдечната чакра. И дори тези йоги признават, че след като издигнете енергията си до коронната чакра, тя отново ще се спусне обратно до сърцето. Това означава, че ще бъдете много меко, нежно, добро човешко същество, с много топло сърце. Но ако сърцето не е чисто, тогава този трансфер на енергии нагоре и надолу се нарушава и може да си навлечете големи проблеми.

А каква е практиката на бхактите? Те седят ли в медитация, за да пробудят своята кундалини? Медитират ли, та да се пречисти сърдечната им чакра пасивно? Не, ние възпяваме светите имена, защото Махапрабху е казал, че това е най-добрият начин да се пречисти сърцето. И вашата система от чакри автоматично ще бъде хармонизирана и активирана. Затова, ако следвате принципите на бхакти-йога, на практика можете да постигнете всичко, което искате.

[1] Бхагавад Гита 6.13-14

“Човек трябва да държи тялото, шията и главата си вертикално в права линия и неотклонно да гледа във върха на носа. Така, с необезпокояван, овладян ум, избавен от страх, напълно свободен от сексуален живот, нека той медитира върху Мен вътре в сърцето си, превръщайки Ме в най-висшата цел на живота си.”[1]

Говорихме защо да седим в медитация – за да бъдем свързани с Върховния. А методът беше да се контролират умът и сетивата, и да се пречисти сърцето. Как да се осъществи това пречистване е описано тук, в този стих.

И така, човек най-напред трябва да се научи как да седи. Тялото трябва да оформя права линия. Йогите в древни времена не са имали ни мебели, ни удобства, ползвали са минимални улеснения в живота. Така че те са седели на земята. И как да си осигурят една стабилна поза? Именно затова е бил, така да се каже, измислен йогийският седеж. Разбира се, Шива го е описал и предал на хората, но нека пропуснем тази част. Защо? Защото ако седите по обичайния начин няма да можете да издържите много дълго – ще започнете да мърдате, да ви убива, понеже коленете ви не докосват земята. Онзи, на когото коленете стърчат във въздуха, не може да седи стабилно дълго време на едно място. Ето, сега всеки се опитва да си нагласи краката…

Какво се случва ако седите с кръстосани крака в полу-лотос или лотос? Каква е формата, която заема тогава тялото ви? Правилно, пирамида. А знаем, че пирамидите са доста стабилни, стоят си там през последните няколко хилядолетия. Така че ако умеете да седите с кръстосани крака правилно, и вашата система също ще бъде много стабилна. И коя е най-важната част от пирамидата? Там в златното сечение е скрита една мъничка стая. Някои казват, че това е място на смъртта, а други знаят, че то е място на живота, камера за посвещение. Но ако си представите тялото в триъгълна форма и потърсите златната стая – къде ще е тя? Тя е сърдечната чакра. Така че ако разгледате тялото си като пирамида, именно там се намира животът. Затова ако медитирате в много непоклатима поза, ще можете да насочите цялата си енергия там. Знаем, че тази сърдечна чакра свързва телесните и интелектуалните нива на системата от чакри, свързва дивото животно с хомо сапиенс. Така че центърът са нашите чувства, или емоционалното ни его. Затова един йоги трябва да седи в много стабилна поза – за да може да се концентрира в най-важния си център, а именно сърдечния център.

Защо нашето сърце е толкова важно? Там живеят не само нежните чувства, но има и една загадъчна кухина. Тази пещерка, това мъничко вътрешно пространство се сравнява с обширния, безграничен всемир там навън. И ако медитацията ви е каквато трябва, ще можете да свържете своя вътрешен свят с външния свят. Това означава, че каквото съществува отвън можете да го поканите в своята вътрешна структура. Разбира се трябва да използваме способността си да избираме. Инак всички глупости също ще навлязат в сърдечната ви система. И така, чрез правилен подбор можем да поканим същината на вселената в сърцата си. А коя е същината на вселената? Това е източникът. Затова се казва, че тази скрита пещера в сърцето е толкова просторна, колкото целия свят. По този начин можем да свържем своя микрокосмос с макрокосмоса.

И ако сте йоги, какво ще откриете в пещерата на сърцето си? Ще откриете там присъствието на Върховния. Защото точно както цялата тази вселена е оживотворена от присъствието на Върховния, който прониква цялата система, по същия начин и структурата, вселената на сърцето ви е проникната от Него, и този Негов аспект се нарича Параматма. Той живее във всички сърца – във вашето сърце и в сърцата на всички останали създания, не само на хората, но и на всички.

Така че един йоги може да получи даршан, визия за Върховния, обитаващ сърцето му. А каква е разликата между един йоги и един бхакта? И бхактата иска да види, да се срещне с Бога, и йоги среща Бога в сърцето си. Каква е разликата? Има ли някаква разлика? Нашите учители казват, че разлика има. Защото на йоги му стига да види. Да видиш нещо се нарича даршан; затова виждането ви за света, вашата парадигма, вашата философия в Индия също се наричат даршан. Окончателният даршан е даршанът на Бога – да Го срещнем, да Го съзрем. Та каква е разликата между йоги и бхактата? Йоги е удовлетворен с виждането; а един бхакта е готов да последва и съвета. Това е разликата; бхактата отчаяно очаква напътствията на божествения принцип, обитаващ сърцето.

А какво напътствие ще ни нашепне Върховният Бог, живеещ в сърцето ни? Това се нарича вътрешно водачество. Всички ние го имаме. Дочували ли сте го? Можете ли да му обърнете внимание? Търсим, понякога долавяме нещичко, ала много пъти не можем да го идентифицираме. Но духовният процес означава да се научим как правилно да чуваме това вътрешно напътствие. Именно затова трябва да умиротворим останалите функции на тялото. Защото в „Гхеранда Самхита” е споменато как ще дочуете този съкровен глас. Най-напред ще го доловите като шумоленето на листа – много тихо, много меко. Но по-късно ще го чувате като биещи камбани. А след това като буря. Когато най-накрая го почувствате и чуете, цялата ви структура просто резонира. Ала понеже започва с много нежен звук, за да сте способни да го доловите трябва да успокоите другите си функции. Както е споменато тук: “С необезпокояван, овладян ум.” Да се овладее умът не е лесна задача. Но Богът е много очарователен, много привлекателен, затова ако мислим за Него, Той ще увлече умовете ни по различен начин.

(следва продължение)

[1] Бхагавад Гита 6.13-14

Въпрос: Ако човек чуе открити обиди срещу ваишнавите, как трябва да реагира и къде е пределът, къде е границата на апарадх, оскърблението? Защото тъй или инак трябва да се реагира по някакъв начин…

Тиртха Махарадж: Не мога да дам общ съвет, понеже зависи от ситуацията. Но като цяло нашите реакции зависят от виждането и от убежденията ни. И да наречеш крадеца „крадец” не е апарадх. Ако някой допуска грешка, ако върши някаква глупост и ти кажеш: „Ей, чакай малко, това е глупост!” – това не е апарадх. Винаги трябва да взимаме предвид мотивацията защо някой критикува друг човек? Ако е за да изтъкне себе си, това, разбира се, е тъпо; ако е за да поправи грешката на другия, тогава е служене.

И така, къде е границата на апарадх? Мога да ви кажа, времената се променят. Така че тези граници са подвижни. Веднъж Гурудев се завръщаше от пътуване и някои предани го откарваха към Нандафалва, мястото, където живееше. А междувременно той реши да посети някои други места и ашрами. Обаче преданите му съобщиха, че този бхакта, който се грижи за онзи ашрам, вече не е там, а е отишъл за предстоящото празненство в Нандафалва. Гурудев остана леко изненадан. Той каза: “По наше време подобно поведение просто би било невероятно. Прабхупад да ми каже да стоя там, а аз да напусна това място – това беше просто невъзможно!”

Това дава ли ти някаква идея за границите на апарадх?

Въпрос: Да. В това отношение да, но аз питам за ситуация когато не говориш открито с човека, а някой говори за трети човек, и не само коментира грешките му, но го и нарича с обидни имена?

Тиртха Махарадж: Глупец е онзи, който слуша.

Въпрос: Значи веднага трябва да се прекрати такова общуване?

Тиртха Махарадж: Дали веднага или по-късно, няма значение, но един безкраен разговор, изпълнен с хули, не води до никъде. Ако някой иска да се занимава с това, няма проблем, негова си работа, но защо ти трябва да участваш? Защо трябва да надаваш ухо за подобно послание? Предпази се! Кажи: “О, много хубаво, но извинявай, имам още няколко кръга да мантрувам,” и това е! Защо трябва да стоиш там? Проблемът не е в другия, а в теб, ако слушаш.

Но тези дребнави глупави подробности край нямат. Историята е дълга и ако трябва да ѝ отделяме прекалено много внимание… аз лично не бих изтърпял това дълго време. Кучетата си лаят, керванът си върви.

Други въпроси? Нещо истинско?

Въпрос на Манджари: Аз се извинявам, че отново задавам въпрос, който вече съм поставяла. Много е лесно да съдим другите и да виждаме лошите им качества, но какъв е начинът да виждаме собствените си грешки и да поправяме себе си? Нуждая се от практичен съвет.

Тиртха Махарадж: Понякога искрено питай другите. Обаче искрено. Веднъж някой ме запита много спокойно и интелектуално: “Кажи ми, какви са грешките и недостатъците ми?” И, разбирате, когато чуеш спокоен, интелектуален въпрос, започваш спокойно и интелектуално да обясняваш какви са грешките. След което получих много тежка емоционална реакция: “О, отново ме изтезаваш!” или нещо от сорта. Но ти попита, аз само отвърнах! Въпросът дойде от теб. Аз не съм искал да ти го казвам, знам докъде си, имам си мнение и съм готов да го пазя за себе си. Но ти попита! И когато ти казвам, ти си разстроен – хайде стига!

Затова е казано: “Питай садху само ако си готов да приемеш отговора му.” Параграф номер едно. Параграф номер две: “Не е задължително да питаш.” Ако не си на това ниво, не бива да питаш, защото ще получиш отговор.

Но тъй като винаги сме свързани с другите хора, да имаме обратна връзка, да питаме: “Какво е твоето мнение? Как виждаш нещата? Моля те, помогни ми да разбера своята позиция!” – това е благотворно.

Обаче основното ни задължение не е да се фокусираме върху собствените си грешки. Основното ни задължение е да се фокусираме върху лотосовите нозе на Кришна. Защото свързвайки се с Онзи, който пречиства всичко, цялото ни съществуване ще бъде пречистено. Ако се съсредоточаваме върху грешките си, върху своята мая, ще имаме мая съзнание. Точно както много християни имат дяволско съзнание. Те винаги говорят за дявола, за това как дяволът се усмихва в определени случаи – обсебени са от тази идея. Не е ли така? Преданите също може да имат апарадх съзнание или мая съзнание. Но не бива да се фокусираме върху мая или върху грешките; нека се фокусираме върху Всевишния. Затова практичният отговор на твоя въпрос е: мантрувай повече. Защото това ни помага да пречистим сърцата си и да виждаме всичко по верния начин.

(продължава от предишния понеделник) 

Веднъж Шрила Шридхара Махарадж давал лекция. Било сесия с въпроси и отговори, и един предан попитал: “Махарадж, имам въпрос.” Казал: „Колкото повече упражнявам духовната си практика, толкова по-отворен ставам за страданията. Бихте ли коментирали това?” На това му се казва провокиращ въпрос. Въпреки това Шрила Шридхара Махарадж започнал да дава много умиротворителен отговор, така както той умее. Всички заплавали в божествените вълни на екстаза. И изведнъж той посочил с пръст същия този човек и попитал: “Знаеш ли го Юда?” Младежът бил леко объркан и казал: “От историята  на Исус? Да, да, чувал съм за него. Онзи лошият, който извършил толкова много глупости и накрая се самоубил – да, знам го.” Ала тогава Шридхара Махарадж започнал да тълкува историята по различен начин. Той казал, че за да можело Бог Исус да изпълни мисията си, някой е трябвало да го предаде, някой е трябвало да играе ролята на лошия. А кой би могъл да изиграе такава тежка роля? Единствено най-близкият, от отряда на самоубийците, който е готов като камикадзе да тръгне с еднопосочен билет.

Ядунатх: Отряд камикадзе.

Тиртха Махарадж: И един е достатъчен. Представете си да сте на негово място – след като изпълните служенето си, в продължение на две хиляди години ще продължавате да бъдете най-лошият човек, който някога е съществувал, предал учителя си за тридесет монети, изпращайки го на кръста. Всички ще ви заклеймяват с какви ли не имена в продължение на хиляди години, и въпреки това вие сте готови да извършите това служене. Защото без този принос, славата на учителя не би се разкрила в пълнота.

Така че не забравяйте, една добра история има много различни прочита. Единият прочит е, че Юда е бил предател. Другият прочит е, че е бил толкова безкористен, че не е мислел за собственото си име, слава и репутация, а е бил готов да се пожертва за славата на учителя и на мисията.

При все това, не ви препоръчвам от голяма преданост да станете като Юда. „Чухме на лекция, че трябва да пожертваме себе си, затова хайде да предадем мисията. Това наистина ще е славно дело!” Не! Както Шрила Прабхупад е казал, че провалът е колоната на успеха; но недейте да си строите храм в южно-индийски стил, със зала с хиляди колони.

Така че негативните герои имат своята роля. Те помагат да се разкрие красотата на позитивната страна, на относителното ниво. Но в крайна сметка те са братя и в определени случаи приносът им е също нужен.