Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Баху Рупа: Въпросът ми е защо в историята с продавачката на плодове Кришна е бил сам?

Свами Тиртха: Казва се, че Кришна сбъдва всички желания. Но понякога Той се съобразява с обкръжението, друг път не. В този случай има две страни, да речем. Каква е страната на дхарма? Правила, семейна традиция, етикет, това и онова. А от другата страна е желанието на една преданоотдадена. Защото тази жена толкова много искала да срещне Кришна. Разбира се, Кришна се намира и в нейното сърце и знаел за желанието ѝ. Затова в един смисъл Той започнал да урежда нещата така, че те да могат да се срещнат. От една страна ги уреждал, а от друга страна се озъртал: „Да не ни види някой?” Не е ли това прекрасно – че понякога дори самият Бог се съобразява с ограниченията? И всъщност в този момент Кришна искал да общува именно точно с тази бхакта, с тази жена. А тъй като тя имала това толкова специфично желание – поне за миг да изиграе ролята на Негова майка – Кришна удовлетворил това желание. Вие имате ли някакви желания? Мисля, че всички имаме много желания, нали? Няма значение, донесете кошниците си и не се тревожете, че привидно сте направили лош бизнес, лоша сделка. В крайна сметка резултатът ще е много положителен за вас.

Кришна никога не е сам. В този миг Той бил с тази предана. Така че защо всички не донесем своите кошници, пълни с безценни приношения за Кришна? А след това да забравим за нашите кошници и за нашите: “Джанки-ло! Джанки-ло!” а вместо това да пеем: “Говинда-ло! Кришна-ло! Вземете моя Говинда! Вземете моя Кришна!”

Въпрос на Биляна: Защо според вас продавачката на плодове искала Кришна да я нарече „мамо”?

Свами Тиртха: Ние си имаме своята физическа кошница, но имаме и емоционална кошница. Материалната кошница са плодовете на действията ни. Емоционалната кошница е желанието да бъдем свързани с Върховния – по някакъв начин. И въпреки че не съм жена, все пак – поправете ме ако не е вярно – дамите обичат да ги назовават с две имена. Едното е „мамо”, а другото „любима”. В този случай било „мамо”. Това е много близка връзка. Много съкровена, много безкористна.

Въпрос на Крипадхам: Продавачката предложила плодове на Кришна и Той си избирал: “Искам този, и онзи…” Бих искал да попитам: какви са плодовете, които трябва да Му предложим, така че Той да иска да ги вземе?

Свами Тиртха: Кришна особено харесва онези плодове, които искате да запазите за себе си. Дори да се опитате да си ги скриете у дома и да не ги донесете в кошницата, Той ще ги потърси. И казвам ви, ще си ги вземе!

Моля ви, присъединете се към нашия киртан. По този начин можем да съберем плодовете, които по-късно да поднесем.

(продължава от предишния понеделник)

И така, всички се радвали да получат плодовете, раздавани от майка Яшода, които бил донесъл Кришна. И, както разбрахме, нещо се случило с продавачката на плодовете. Тя била омагьосана. Не можела да помръдне. Наложило се някой да ѝ напомни задълженията ѝ. Накрая дошла на себе си и казала: “О, мисията ми е осъществена мога да се прибера у дома.” Тя била досущ като акробат – балансирала с кошницата на главата си. Но на средата на пътя за вкъщи усетила, че е много тежка. Празната кошница се оказала пълна със скъпоценни камъни. Какво означава това? Ако дадете плодовете на своите дейности на Кришна, ще бъдете възнаградени безмерно. На пръв поглед може да виждате само няколко пшеничени зрънца – нещо съвсем минимално. „Дадох Ти толкова много, а Ти ми отвърна с толкова малко!” – може да възроптаете към Бога. Но почакайте мъничко! Изминете половината път обратно към дома, обратно към Бога и тогава ще видите, че празната ви кошница е препълнена.

Но нима тя се нуждаела от това – не. Тя хвърлила всичко в Ямуна. А понякога Ямуна се държи по много неочакван начин. Това е реката на Вриндавана. И знаете, един от главните пазари, Лои Базар, е доста далеч от Ямуна. Обаче се казва, че на всеки дванадесет години Ямуна залива Лои Базар. И тогава донася всичко, което се крие по дъното ѝ.

Ямуна: Имате предвид тиня?

Свами Тиртха: Тиня и всякакви други неща. Ако там има само тиня, ще донесе тиня, но ако има скъпоценни камъни, ще донесе и тях. Може да си речете: „А, легенди!” Обаче е доказано. Веднъж крачех по брега на Ямуна, вперил поглед в парикрам-марга[1], гледах надолу и що да видя? Един скъпоценен камък. Така че не са легенди. Скъпоценните камъни ги има. Затова бъдете готови!

Ала за нещастие, от това виждате пропадналото ми състояние. Продавачката на плодове била готова да захвърли всичко в Ямуна, докато аз съм склонен да събирам тези камъни. Обаче имам едно извинение – че си спомних всички тези истории. И оттогава онзи камък ми е много скъп. Той ми напомня, че легендите са истина.

Така че всичките ви желания могат да бъдат сбъднати от Кришна. Пожелавам ви вашето търсене на абсолютната истина да намери своето осъществяване. Това е начинът да изплатим дълговете си. И спомняйки си великите личности в нашата традиция, с техните благословии можем да постигнем своите цели.

Въпрос на Премананда: Гурудев, бих искал да попитам, когато Кришна сам е очарован от звъна на камбанките си, какво се случва с всички във Вриндаван?

Свами Тиртха: Можете да си представите! Някои неща не ги разбираме. Но всъщност не е необходимо да разбираме истината, по-добре да я обожаваме и да ѝ служим. Това е начинът за разбиране на по-висшите неща – чрез възхищение и служене.

(следва продължение)

[1] Поклонническия път

(продължава от предишния понеделник) 

“Но тогава какво се случило с продавачката на плодове? Тя седяла там и размисляла. Сърцето ѝ било откраднато от Кришна. А останала без сърцето си, можела единствено да тъне в спомени за Него. След известно време някой дошъл и я попитал: “Защо си тук? Какво правиш тук?” Тогава тя дошла на себе си и си спомнила задълженията си.  Взела кошницата си и се отправила към дома си в Матхура. По пътя, минавайки покрай Ямуна с кошницата на глава, тя започнала да се чуди: “Чакай, та нали дадох всичките плодове на Кришна. Защо кошницата е толкова тежка?” И когато свалила кошницата от главата си видяла, че била пълна с диаманти и други скъпоценни камъни. Останала смаяна. Ала отново вдигнала кошницата на главата си, а сетне я хвърлила в Ямуна. Тя въобще не се нуждаела от скъпоценни камъни. Какво станало после с нея? Никой не знае. Тя напълно полудяла в очите на света. Ала знаете ли какво се случило всъщност с нея? Станала по-велика от Девахути. Не се интересувала дали булото закрива лицето ѝ или се е свлякло. Не се интересувала въобще какво става с нея. Постоянно била в транс и навлязла в състояние дори по-висше от транс. Възможно е Кришна незабавно да е взел телесната ѝ форма, външната ѝ обвивка, и бързо да ѝ е дарил позиция по-велика от тази на Путана, изпращайки я начаса в Голока Вриндавана, за да Му отдава служене там. Кришна е толкова милостив. Тя нямала някаква специална връзка с Кришна, нейната бхакти била пасивна, шанти-раса. При все това, мислейки понякога за нея като за майка, Кришна я нарекъл „Мамо”. Затова Той ѝ дал много извисена позиция. Той е толкова милостив! Така че опитайте се бързо да осъзнаете тези висши истини. Ако вашата бхакти е много възвишена, в рамките на един живот ще можете да постигнете местоназначение като това. Тази продавачка на плодове отишла във Вриндавана, което превъзхожда всички останали постижения.”

И така, каква е есенцията на тази история? Първото е, че трябва да имаме желание. Тя имала желанието да срещне своя възлюбен мъничък Бог-бебе, Кришна. Затова си поставила цел и сетне започнала да работи много усърдно за постигането ѝ. Имала си хитрина: „Като продавам плодовете си, ще срещна моя Бог.” Има ли продавачи на плодове сред вас? Може да не сме продавачи на плодове, но все пак имаме някакви начини да Го срещнем. Но знаете ли, силното желание да видиш Бога е много могъщо. Така че понякога, при толкова интензивни чувства човек обърква нещата. И тя, вместо да каже: „Вземете от моите плодове! Вземете от моите плодове!”, започнала да вика: „Вземете моя Говинда! Вземете моя Мадхава!” Значи забравила за плодовете си, за средството, но не забравила за Кришна – целта. И знаете, ако се занимавате с бизнес, трябва да правите разумни сделки. Какво означава бизнес – даваш по-малко и получаваш повече. Това е разумен бизнес. Ако търговията ви винаги се заключава в това, че давате повече, а получавате по-малко, това не е бизнес, а провал. Много скоро ще завършите с фалит. Но когато най-накрая стигнала до Кришна, тя направила много лоша сделка. В замяна на няколко зрънца дала всичките си плодове.

В Индия виждате просяци да чакат пред храмовете и понякога наистина става така, че хората идват и им раздават, да речем, ориз. Това не са само просяци, понякога са и поклонници, осланящи се изцяло на Божието благоволение. Те приемат тази зависимост като духовна практика. И тогава хората идват и им дават по няколко зрънца ориз – наистина, някой път са съвсем мъничко.

Но това малко момче донесло само едно или две. А искало много повече. “Кой плод си избираш?” – попитала Го жената. И знаете как става с малките деца – първо си мислите, че им стига един, но после те посочват още един, и още един: “Дай ми този, и онзи…” – и така ги трупат. Така накрая жената дала всичките си плодове, а получила в замяна само няколко зрънца. Това лоша сделка ли било? Не мисля. Но тя не се замисляла за това, не пресмятала, била готова да дава. „Ако получа нещо – добре; ако не получа – няма значение, защото целта ми бе изпълнена, аз Го срещнах.”

А след това Кришна занесъл плодовете на майка си. Знаете, децата са много добри, готови са да споделят. Вчера бях на гости при едно семейство и мъничкото им момче ядеше солетка… Беше много сладко: най-напред то си гризваше мъничко, а после подаваше на мен. Аз също трябваше да гризна малко и то отново си я взимаше – това беше нашият обмен. Толкова сладко! Той е готов да сподели. Виждате ли: „Аз си взимам, хубаво е. Сега и ти си вземи, защото е хубаво.”

И така, Кришна занесъл всички плодове на майка си. И тогава чудото започнало да се случва, защото всички съседки и приятелки дошли при майката. И започнали да раздават плодовете – а те не свършвали! От духовното си обучение знаем, че обикновено божествените личности преумножават храната – като Исус. Тук отново плодовете нямали край. Плодовете символизират резултатите от дейностите ви. Така че ако сте готови да посветите плодовете от дейностите си на Бога, тогава в крайна сметка ще Го срещнете.

(следва продължение)

В дълг сме. Толкова много са онези, които работят за наше добро, Върховният Бог ни е дал толкова много; трябва да изплатим дълговете си. Изминалата година беше много добра година в много отношения. Толкова резултати, толкова благословии! Родиха се нови бебета – това означава, че мнозина са дошли на тази Земя, за да получат този опит. Ала видяхме, че в нашите малки кръгове мнозина си и заминаха. Една личност от великото поколение проповедници също си отиде – Шрипад Бхактиведанта Нараян Махарадж напусна в самия край на декември. Така че ако искаме да изплатим дълговете си, трябва да си спомним и за него. Затова реших да прочета много любима глава от една от неговите книги. Това е начин да се разкрие красотата на забавленията на Кришна, а също и да разберем, че понякога в раздялата се срещаме, а друг път в срещата сме разделени. Ние всички сме човешки същества тук, а това означава, че по някакъв начин сме изоставили изначалната компания на Бога. Така че всички ние живеем в раздяла. При все това, от време на време се събираме заедно – това е като тренировка за срещата. Защото в края на този път е завръщането у дома, завръщането при Бога.

Шрипад Нараян Махарадж е бил много специална личност и в живота на Шрила Прабхупад. Затова позволете ми да почета от една от неговите книги – това е „Историята с продавачката на плодове”.

“Имало една продавачка на плодове, която живеела в Матхура. Била чула от някои хора, идващи в Матхура от Вриндаван, че много красиво и чаровно дете на около две годинки живее в Гокула. Тя искала да получи Неговия даршан, искала да Го види. Затова напълнила кошницата си с плодове и започнала да се върти около Нанда-бхаван, дома на Нанда Махарадж, който е бащата на Кришна: “О, пхала-ло, пхала-ло! Вземете си плодове, вземете си плодове!” Както в Матхура, така и във Вриндавана, навсякъде има много продавачи на плодове. Така и тя продавала плодовете си. Обаче понякога Кришна спял. Понякога си играел тук и там, а друг път седял в скута на Яшода и сучел. Затова продавачката на плодове никога не можела да види Кришна.”

Виждате ли, това е като обикаляне, като въртене около същината – без да я докосва директно, а приближавайки бавно-бавно.

“Един ден тя решила: “Днес ще отида и няма да се върна докато не получа Неговия даршан!” Тя дала обет: „Ще го направя или ще умра”. Целта на живота ѝ била установена, и ние също трябва да се опитаме да дадем подобен обет. Като си дала това обещание, тя започнала да вика: “Пхала-ло, пхала-ло! Вземете си от моите плодове, вземете си от моите плодове!” Обаче малко по малко забравила за плодовете си и започнала да вика “Говинда-ло! Говинда-ло! Вземете моя Говинда! Вземете моя Говинда! Дамодар-ло! Дамодар-ло! Мадхава-ло! Дамодар-ло! Вземете моя Говинда! Вземете моя Дамодар!” Най-лесният начин да се види Кришна е нама-санкиртан. Тя направила тъкмо това, също както гопите. Когато Кришна изчезнал от танца раса, те пеели по същия начин – викали името на Кришна, за да се върне. Както умеят и останалите продавачи на плодове, и тази жена се била научила да не докосва кошницата си с ръце. Можела дори с лекота да танцува без кошницата да падне от главата ѝ. По този начин от сутринта до пладне тя търсела Кришна. Накрая се уморила и седнала пред вратата на Нанда Махарадж. Била се замислила много дълбоко: „Как да видя моя Кришна?” В това време Кришна взел няколко зрънца жито и други семена от килера. Бил съвсем голичък, само със златна верижка с камбанки на кръста си. Тези камбанки звънели толкова сладко, че понякога и самият Той се запленявал. И така, Кришна взел няколко зрънца в юмручето си и тръгнал към продавачката на плодове. Обаче знаете, когато някое мъничко дете се опита да вземе нещо в дребните си ръчички, не е лесно да го задържи, така че семенцата се изсипвали между пръстите Му – останали само две-три.

И така, Кришна дошъл при продавачката на плодове с много лакоми очета, вперени в златистите, румени и жълти банани, манго и грозде и казал: “О, дай Ми плодове, дай Ми плодове!” Продавачката погледнала Кришна и напълно се омаяла. Отвърнала Му: “Може и да Ти дам, ако ме наречеш „мамо” и седнеш в скута ми.” Това било голям проблем за Кришна, който си рекъл: „Ако някой Ме види да седя в скута ѝ и да я наричам „мамо”, всички ще Ми се смеят. Какво да правя?” Виждате ли? Бог, всезнаещият Бог, понякога се колебае: „Какво да правя сега?’

“И така, Кришна бързо се огледал насам-натам, да види дали няма някого. Като видял, че няма свидетели, пъргаво седнал за миг в скута на продавачката на плодове и казал: “Мамо, дай ми плодовете!” После чевръсто скочил от скута на жената. Продавачката била много щастлива и започнала да Му дава плодове. Попитала Го: „Кои искаш?” А Кришна отвърнал: „Този и този…” Най-напред Той протегнал дланите си. Накрая стигнал до положението да притиска в протегнатите си ръце все повече и повече плодове до гърдите си. Най-напред жената Му дала един, два, три, пет плода и ръчичките на Кришна се препълнили, Той просто не можел да държи повече. Тогава, с всички плодове в обятията си, танцуващ и засмян, Кришна отишъл при майка си и поставил плодовете в шала на нейното сари. Майка Яшода попитала: “О, скъпи, откъде донесе всички тези плодове?” и бързо започнала да ги раздава. Макар че стотици гопи дошли там и взели от сладките плодове, те все не свършвали и не свършвали.” Виждате ли, каквото е дадено на Кришна и е раздадено от Неговите любими, е безкрайно.

“Обаче какво станало после с продавачката на плодове?”

 (следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Каквото прави една велика личност е за благото на всички. Дори привидно най-незначителното действие си има добра причина. Затова трябва да сме много внимателни как постъпват великите. Понякога те ни учат само как се сгъва чадар[1]. И може да си речете: “Е, хайде стига! Това вече са глупости! Мога да сгъна чадара и по друг начин.” И наистина можете! Но следване означава посветеност.

Има един много очарователен пример за това. Познавам един високоуважаван учител, който, например, никога не приема карфиол като прасадам. Веднъж присъствах когато бхактите се опитаха да му поднесат карфиол. Той каза: “Какво е това? Моят учител никога не го е ял, и аз също не мога да го ям.” Бях удивен. Това вече е нещо! Дори като се храниш или като се въздържаш от определена храна, си спомняш учителя си.

Разбира се, носят се ваишнавски легенди: “Гурудев не харесва чай Ройбос.” Или “той обича това, пък обича онова…” И колкото бхакти, толкова версии на тези легенди. По този начин, без значение дали ядете карфиол или не, и дали пиете чай Ройбос или не, вие си спомняте учителя си. Но недейте да пропускате най-важното. А най-важното е, че сме получили съкровище. Цялата парампара е работила заради нас. Има някои много известни хора там, които половината свят знае, а има и милиони незнайни ваишнави, които също са помагали да се съхрани всичко това.

Веднъж мои братя участваха в почистването на един храм във Вриндавана – стар, полу-изоставен храм. И един от тях, Шрипад Кришнананда Прабху, ми донесе много скъп подарък от това почистване. Знаете ли какъв беше?

Някой: Малко прах?

Свами Тиртха: Прахта също е много ценна. Но това беше дори по-ценно от прах. Донесе ми четири зрънца от джапа – проядени от дървояди, наполовина унищожени от времето… Обаче знаете ли, докато ги държах в дланта си, изпитах усещането: “Стотици години преданост са тук, в шепата ми.”

Това е, което трябва да съхраним – това продължаване на екстаза. И така, ако след, да речем, стотици години, някой от вашите бъдещи храмове бъде изоставен или имате някакъв мъничък параклис, бхаджана-кутир, и ако там се правят разкопки и хората намерят вашата полу-изядена джапа, те ще се чувстват големи късметлии: “О, имало е велики люде, които са помагали да се съхрани тази мисия тук, в България.”

Това е начинът да изплатим дълговете си. Веднъж бхактите попитали Шрила Прабхупада: “Как можем да те направим щастлив? Да продадем повече книги? Да донесем повече пари? Или какво, кажи ни?” Той отвърнал: “Това не е важно. Ако станете чисти преданоотдадени – тогава ще съм удовлетворен.”

И така, как можем да изплатим своя дълг към Шрила Прабхупада? Може да чувствате: „Аз не съм свързан с Шрила Прабхупада. Той за мен е като прадядо.” Изглежда много далеч. Ала всъщност той се усмихва на нашия олтар. И понякога бащата е много строг към детето, защото трябва да го възпитава. Обаче дядото никога не е строг. Дядото винаги е много нежен и мил. Нашият духовен баща понякога трябва да ни помага да идваме на себе си. Но духовният дядо е винаги много, много нежен и мил. Защо е така? Защото отговорността е на бащата. А обичта остава за дядото.

Така че ако искате да изплатите дълга си към Шрила Прабхупада, не забравяйте това: “Станете чисти преданоотдадени!” Тогава ще сте се отплатили. Не е нужно да правите нищо друго. Не е нужно да принадлежите към определена група или организация; това са просто второстепенни формалности. Онова, което трябва да правим, е да сме посветени на божественото послание. И извършвайки служенето си днес, вие се отплащате на своите учители, изплащате дълга си и към Кришнадас, “този толкова паднал и незначителен слуга”, който е съставил тази песен[2].

Този е начинът да допринесем – като вложим мъничко енергия в цялата тази система. И колкото и незначително малко да е онова, което давате, невероятно много ще получите. Хубаво ли е да сме задължени? Да, да… Това е сладко задължение. То ни дава някакъв мъничък шанс да служим.

[1] Чадар – голям шал, използван в Индия за връхна дреха

[2] Джая Радхе Джая Кришна Джая Вриндаван

Докато пеехме тази песен[1] някои размисли ми дойдоха на ум. Тази песен е била съхранявана само от неколцина предани в продължение на стотици години. Но сега, след като тези няколкостотин години са изминали, ние седим тук и пеем същия бхаджан. Как е стигнал той при вас? Как е стигнал до нас? Бил е написан, ала това съкровище е оставало скрито. И разбира се не само песента, но и красотата на кришна-бхакти също е била скрита за останалата част от света. Мнозина са практикували в Индия, обаче извън Индия никой не е знаел за Вриндавана, нито за Радхе-Шям, нито за танца раса – никой не е знаел! Но изведнъж тази тайна се е разкрила и пред западния свят! Как? Благодарение на приноса на един велик светец. Защото без Шрила Прабхупада, ние нямаше да седим тук. Също както и без учителя на Шрила Прабхупада. И без неговия учител. И без всички други ваишнави, които са съхранявали, подготвяли, мислели и чакали, за да може вълната на божествената любов да залее целия свят. И разбира се всички станали слуги на Шрила Прабхупада, и всички ваишнави, които се стремят да следват, култивират, прилагат, проповядват и практикуват. А в тази картина, в тази система сте включени също и вие.

Така че понякога безценни неща остават скрити за кой знае колко дълъг период от време, докато ненадейно просто се разкриват, дарявайки ни свободен достъп до най-значимото, най-ценното съкровище. Харесва ли ви това, което сте получили? Защото по милостта на нашите ачарии, ние сме добили нещо много красиво, много прекрасно!

Ако получите богатство това означава, че сте длъжници. Някой ви е служил. Мнозина са ни служили – чрез писане, съхраняване, поддържане, пеене – като например този бхаджан, който идва отпреди стотици години. И сега ние също сме тук, нали? Затова и ние трябва да пазим това съкровище и да му служим, за да могат след няколкостотин години и други също да се присъединят. Защото любовта към Бога не е ограничена до дадена географска област. Тя е всеобщо богатство, всеобщо наследство на човешките същества. Но ако някой дойде и ви каже: “Хей, ти си благословен, ти си богат, имаш възможността да практикуваш кришна-бхакти!” трябва да сме му много благодарни. В един смисъл ние сме забравили за своето имàне. Да си в мая, да си във властта на илюзията означава, че не знаеш за своето богатство. Нима сме родени, за да страдаме? Не! Родени сме за божествена любов. И сега имаме шанса да я практикуваме.

И така, Шрила Прабхупада бил много специална личност. Той ни е донесъл този нектар и е дал възможност на толкова много хора в западния свят да надзърнат в божествените забавления. Разбира се, той не е действал на своя глава. Това не е била неговата сила или неговата решителност. Бил е избран за това специфично служене от Всевишния. И понеже бил много отдадена душа, е могъл да го направи. Какво е написал той в своята поема при пристигането си в Бостън? “Моето име е Бхакти Веданта. Това би трябвало да означава, че имам бхакти и веданта, философски заключения – но аз нямам нито едното. Нямам нито преданост, нито знание. Имам едно единствено нещо – верността към думите на учителя ми. Аз съм кукла в Твоите ръце, мой Господи! Затова, моля Те, накарай ме да танцувам, накарай ме да танцувам, накарай ме да танцувам така, както Ти желаеш…” Защото куклите нямат свой собствен живот, те зависят от господаря си. Така че това също е включено в тази култура. Как ще можете да завладеете целия свят? Чрез отдаденост. Чрез вярност и посветеност.

Въпрос на Крипадхам: Дали пеенето и възславянето на тези песни действа, защото е израз на почит към предшествениците, който са ги сътворили и са ни ги дали?

Свами Тиртха: Не само по тази причина действа. Но те ни помагат да бъдем свързани. Обикновено подходящият инструмент изглежда много незабележим. Да речем, една чаша – не се вглеждате кой знае колко в чашата. И колкото е по-добра тя, толкова по-малко напомня за себе си. Толкова е естествено, че чашата може да задържа водата и че можете да пиете от нея, че дори не се замисляте, че чашата съществува, защото тя толкова ненатрапчиво изпълнява предназначението си.

По същия начин, какво е предназначението на една песен? Да възхвалява Божествената Двойка като обективна част; а като субективна част – да ви помага във вашата медитация. „Не аз съм важният тук.” Имам предвид композиторът – не той е важен. Защо? Той така незабележимо се скрива в процеса, защото не иска да се изтъква. Защото в какво се изразява щастието на един ачария? Ученикът му да е свързан с Бога. Така че това е най-висшата цел, на която всички трябва да служим. Затова нашата молитва е: “Моля Те, помогни ми да стана покорен слуга, послушен инструмент в ръцете Ти!” Защото тогава ставаш невидим, невидян.

Така че ние не изтъкваме себе си, а изтъкваме философията.

(следва продължение)

[1] Джая Радхе Джая Кришна Джая Вриндаван  от Кришна дас

Въпрос: Какво бихте казали за емоциите, идващи от дребните удоволствия в живота?

Свами Тиртха: Те са много важни, тъй като отразяват изначалното и пълно удовлетворение на душата. Често пъти очакваме някакво велико просветление или изключително прозрение, въпреки че Господ ни изпраща толкова много мънички детайли, за да открием пътя обратно към дома, обратно към Него. Така че, разбира се, за всички тези дребни сигнали си има добра причина. Те би трябвало да ни напомнят за онзи, който ни ги осигурява. Но в крайна сметка трябва да виждаме и техните ограничения. Не можем да бъдем удовлетворени с половинчати решения. Нужно ни е цялостно решение.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, моля ви, не приемайте този въпрос като забавен, той е много сериозен. Дочух го докато идвах насам сред слушателите. Той е: „Защо учителите по йога понякога се разболяват?”

Свами Тиртха: За да проявят състрадание. Защото тези мънички микроби и бактерии също се нуждаят от подслон. Животът е служене. Трябва да служим и на тях. А също така и за да покажат на останалите хора, че всички сме братя и сестри.

Ямуна: Чрез споделяне на микробите?

Свами Тиртха: Чрез споделяне на проблемите. Но какво да говорим за някакво малко страдание, дължащо се на болест; не забравяйте, че великите са подлагани на тежки изпитания. Преди Бог Исус да възкръсне, той е трябвало да умре на кръста. Всеки харесва възкресението, но никой не е готов да отиде на кръста. Без жертва, без да посветите себе си, няма да постигнете целите си. И колкото по-голям е стремежът ви, пред толкова по-големи изпитания трябва да се изправите.

Веднъж бях болен докато посещавах Индия. Затова отидох в клиниката на доктор Шарма във Вриндавана. Разбира се, него го нямаше, а хората, които седяха там, ми казаха: “Спокойно, той скоро ще дойде.” Накрая докторът дойде и много се зарадва, че си е намерил партньор за разговор. Той каза: “О, чели ли сте онази толкова важна статия, че силата на тялото не зависи от приема на храна, тоест, че човек може да живее от прана?” Аз едва можех да се държа седнал на стола. Най-сетне му рекох: “Това е много хубаво, докторе, но знаете ли, аз съм дошъл тук като пациент.” Тогава той каза: “О, много добре!” и започна лечението. След което рече: “О, сега вие извършвате божественото забавление да боледувате.”

Така че понякога дори учителите по йога навлизат в това поле. Въпросът не е защо понякога се разболяваме, но по какъв начин гледаме на нашата болест. Защото какво е болестта? Това е изплащане на карма. Страданието се равнява на намаляване на кармата. Така че на практика това е нещо добро. То е начин за пречистване.

Ала според философската теория на Аюрведа, всяка болест идва от определен източник. Болестта като принцип идва от един източник и това е моралната деградация. В Златната Епоха хората не са боледували, тъй като не са имали нито грехове, нито грешки. По-късно, с напредъка на деградацията, болестта също се появила. И тъй като сега живеем в Кали Юга, която е тъмната Желязна Епоха, хората се измъчват от четирите типа страдания. Раждане, смърт, болест и старост – това са страданията на живота. Така че се налага да ги споделяме, тъй като сме човешки същества. Затова съществува болестта. Тя е общовалиден принцип, не можем да я избегнем. Разбира се, ако кармата ви е по-пречистена, по-малко болести ще ви сполитат. Това е още една практична страна на практикуването на йога.

Въпрос: Кое според вас е вярно: че битието определя съзнанието или че съзнанието определя битието?

Свами Тиртха: Това е известната тема на марксистката теория, но ако изследваме, трябва да разберем, че камъкът не може да предопределя мисленето. Защото камъкът съществува, ала въпреки това не може да мисли. Това е един вид еволюция на фосила: когато материята започва да се организира по някакъв незнаен, мистичен начин и накрая камъните започват да мислят и чувстват. Не е ли доста странно? Ние имаме различна версия. Вярваме, че духът, или съзнанието, е първото нещо, което от по-финото ниво се втвърдява, овеществява се и на материално ниво.

И така, животът произлиза от живот – съгласни ли сте с това? Животът не произлиза от мъртва материя. Животът идва от живот, съзнанието идва от съзнание и любовта идва от любов.

Така че аз казвам, че съзнанието определя материалното обкръжение. Затова се казва, че тялото ни, например, е отражение на нашите мисли. Понякога допускаме грешки, нали, в начина си на мислене. По-добре да имаме добри мисли. А ако пречистваме съществуването си, ако овладяваме сетивата и ума си и ако търсим вътрешната си цялост, тогава ще открием истинска си идентичност, която е неизменна. Защото ние сме сат-чит-анандам – вечни души, изпълнени със съзнание и блаженство. Материята, материалният свят са съвсем второстепенни в сравнение с това. Но също така можем да кажем, че светът наоколо ни е отражение на мислите, на ума, на съзнанието на хората, живеещи сега. Затова нека създадем една по-добра вселена. Нека работим за това заедно. Други въпроси?

Въпрос: Имам един въпрос, който е често задаван, но аз все още нямам истински отговор за себе си. Щом се казва, че изначално ние сме духовни искри, каква е причината да паднем в този материален лабиринт? Чувала съм отговори, че причината са нашите материални желания, но как можем да имаме материални желания ако сме духовни души, които още не са се докоснали до материята?

Свами Тиртха: Това е сложен въпрос. Ала без да влезете в лабиринта не можете да намерите пътя за навън. Така че, за да намерим обратно пътя към дома, пътя към Бога, ние трябва да бъдем разделени. Душата изначално се намира в междинна позиция. Тя може да избира между божественото влияние и материалното влияние. Тъй като искрицата е съвсем мъничка, тя през цялото време е под контрол. Понякога това е божественото въздействие, друг път – материалното въздействие. Така че ако има изкривяване в желанията, както ти каза, тогава поемаш в материална посока. Но как точно се случва е много трудно да се проследи. Едно нещо обаче знаем: че сме тук. Това напълно го съзнаваме – тук сме. Пък как сме дошли…? По някаква грешка или с добра причина; но тъй или инак целта е да намерим път навън. И ако към нас е протегната някаква помощ, някаква насока, трябва да ги приемем.

Затова с цялото си сърце мога да ви препоръчам една много важна книга, това е „Бхагават Гита”. Тя е толкова значима в Индия колкото Библията в западния свят. Това е „Песента на Бога” или „Божествената песен”. Тя е досущ като енциклопедия на всички различни теми от духовната реализация: йога, медитация, прераждане, карма, действие и последица… и окончателното съвършенство също е включено там. Затова съм сигурен, че за вас би било много полезно да изучавате тази наука.

Въпрос на Премананда: Говорихте за това, че като се вгледаме в живота си, можем да видим божествения план. Но в съвременния живот, в града, често живеем като във водовъртеж и човек не знае нито къде е, нито къде е бил, нито къде ще бъде, нито дали е ден или е нощ… Така че моите въпроси са: първо – как да добием разбиране в каква посока да вървим; и второ – даже да получим представа накъде да вървим, откъде да намерим сили да напредваме в тази посока? Защото водовъртежът си продължава и много мощно те всмуква обратно.

Свами Тиртха: Именно това е лабиринтът. Не знаем къде е входът и къде е пътят за навън. Ти много добре описа ситуацията. Но щом дори една глупава мишка може да намери пътя навън, ние също трябва да сме способни да намерим този път. Как обучават мишката? Най-напред я учат да намери центъра на лабиринта, като слагат там сиренце. То силно привлича мишката. Тя открива пътя по миризмата. Затова контролът на носа е толкова важен. Защото той може да ви заведе в центъра, в дълбините на лабиринта.

И така, ако имаме цел, ще намерим начин да постигнем тази цел. Веднъж на лекция един духовен учител каза: “Ако имате материални желания – много добре, стремете се да им се наслаждавате!” Ние бяхме леко стъписани. През цялото време сме чували, че материалните желания те завличат все по-навътре в лабиринта. Но след това той добави: “Защото скоро тези желания ще прегорят и ще дойдете на себе си.”

Но твоят въпрос е много важен, защото ако приемем дадено обкръжение, можем да следваме правилата му. Ако сложим същия човек в различно обкръжение, той може да се натъкне на проблеми. На санскрит лабиринтът е наречен мая, „илюзия”. Или да го кажем с други думи – това е матрицата. Тази илюзия ни въздейства от безбройни животи. Ала изначално ние сме духовни искри. Така че илюзията може да покрие изначалното ви съзнание само частично. Затова, ако искаме да открием нещо неизменно в един непостоянен свят, тогава това е нашата цел; а когато имаме цел, можем да се стремим към нея.

И втората част на въпроса ти беше откъде се взима силата. Това отново е много важно. Съветът на йога е: ако искаш да постигнеш нещо, стреми се да практикуващ независимост от него, един вид отречение. Това е много необичайно, защото сме научени, че ще постигнем целта си ако силно я желаем. Но замислете се: как и кога се е случвало да постигате нещо? И ще видите, че ако имате тази независимост от желаното, то идва много по-лесно. Защото Бог е милостив. Ако знае, че онова, което толкова много искате, няма да ви донесе добро, Той няма да ви го даде. Но когато сте достатъчно силни, Той ще има доверие във вас и ще ви праща повече проблеми.

И така, силата, мощта идват от отречението. Навярно всички сте чели за тапася, тапас? Тапас идва от корена тап, а тап значи „да нажежаваш”. Да гориш означава да генерираш енергия. Така че ако практикувате отречение, тапас, с някаква духовна цел, това ще генерира повече енергия във вас.

Също така, ако намерим светците в своя живот, те ще ни водят. Те са като факли, които показват посоката. Ако се давите в океана и видите фар, тогава ще знаете посоката. Светите люде са такива. Те носят светлина дори всред мрака. За щастие, дори едно малко пламъче да има в някоя тъмна стая, с мрака на практика е приключено. И няма значение колко тъмнина се опитвате да вкарате в тази стая – това няма да помогне, няма да може да потуши светлината.

Затова, моля ви, не забравяйте да търсите съвършенството. Най-напред се опитайте да установите целта, след това се стремете да постигнете своята цел. И не забравяйте за тези пет принципа: животът не е лесен, но помощта е близо, вие не сте центърът на вселената, съществува божествена подредба и божествената любов е пътят.

Пътят към съвършенството е практически, интелектуален и мистичен път. Каква е практическата страна? Практическата страна е, че разбирате кое е правилно и кое не; кое ще подпомогне напредъка ви и кое ще постави пречки пред него. Но, уви, човешките същества са такива специфични създания, че с всички сили практикуват онова, което е неправилно и дори с още по-големи сили избягват правилното. Вътре в собственото си съзнание ние до един знаем кое е вярно и кое грешно. При все това, колко грешки, колко грехове сме извършили всички. Така че трябва да бъдем практични. Да избягваме онова, което е лошо, което е неправилно, и да практикуваме доброто.

Има практически начини да подобрите живота си. Единият, който е особено препоръчителен за тези, които търсят духовно просветление, е да променят енергията, която въвеждат в тялото си. Защото тялото е система и се нуждае от някои външни енергии, за да се поддържа – например храна, вода, въздух, мисли, толкова много неща! Колко дълго можете да оцелеете без храна?

Отговор: Месец и половина.

Свами Тиртха: Правилно. Около четиридесет дни преди тялото да започне да консумира собствената си тъкан. Така че, дами, внимавайте! Отслабването не е най-висшата цел в живота. А колко дълго можете да оцелеете без вода?

Отговор: Три дни.

Свами Тиртха: Е, камилата може да оцелее седмица-две, но тъй или инак периодът е много по-кратък. Ами без въздух? Няколко минути. Пък колко много внимание отделяме на храната, на яденето, на това или онова, а колко малко внимание отдаваме на дишането си. Вие знаете толкова много за йога, така че концентрирайте се върху дъха. Защо? Защото ако можете да контролирате дишането си, можете да контролирате и ума си.

И така, практическата страна е, че се стремим да поканим най-добрите енергии в своята система. Затова за йогите се препоръчва да приемат храна, която е ахимса, несвързана с насилие. Също така, трябва да подбираме мислите и впечатленията, които усвояваме. Толкова за практическата страна – бъдете чисти същества и отразявайте тази чистота.

Интелектуалната страна е да търсим абсолютната истина. В едно от най-важните свещени писания на индийската традиция, „Веданта Сутра”, се споменава, че истинският човешки живот започва когато започнем да питаме за душата. Отначало това е интелектуално търсене – кое е истинско, кое е лъжовно – ала по-късно прераства в божествено търсене.

И третото е мистичната страна. О, това е интересно, нали? Ако нещо е тайно, ако нещо е мистично, то ни е много интересно. Веднъж организирахме лекция със заглавие „Тайните учения”. Дойдоха двойно повече хора от обикновено. Всички ние търсим тайните, търсим мистичното преживяване.

Но веднъж имаше една много хубава история – един практикуващ запита своя гуру за практичната и мистичната страна на живота. Той по професия се занимаваше с продажби и попита: “Свамиджи, бихте ли ми обяснили моля как става така, че бизнесът е успешен? Как в крайна сметка хората купуват моите продукти?” Тогава той отвърна: “Това си има практична и мистична страна.” Всички наостриха уши: „Сега ще чуем тайните на мистичната страна.” И така, свамиджи каза: “Практичното е, че се молиш и медитираш. А мистичното – че хората ще купуват.” Толкова за практичната и мистичната страна. Ако нашата практика е мистиката, тогава мистиката ни ще е съвсем практична.