Sharanagati

Въпрос на Нели: В Библията се казва, че хората са сътворени по образ Божи. Как стоят нещата според ваишнавската философия?

Свами Тиртха: По подобен начин. Човешкият облик много прилича на изначалния облик на Кришна. Две ръце, една глава – съвсем подобни са. Но всъщност в друго тълкувание се казва, че иманентния, скрит, проникващ цялата вселена аспект на Бога присъства в творението по различни начини. Например слънцето е окото Му, луната е умът Му, предната Му страна е религията, гърбът е нерелигиозността, краката са по-низшите планети, гръдта са средните планети и т.н. Птиците са израз на творческите Му сили. А хората са мястото, където Той обитава. Така че според нашето разбиране човешката форма е много специална. А в този стих[1] също бе споменато, че “както Ганг тече към океана, преданите могат да дойдат при Мен, защото Аз живея в сърцата им.” Така че хората са като обиталища за Бога. Това означава, че от тях се очаква повече, отколкото от всички останали живи същества. Удовлетворена ли си?

Нели: Да, този отговор ми харесва. Обаче именно това ме притеснява – че сме направени по Негов образ, защото като гледам на какво приличаме, се плаша какъв ли е Той.

Свами Тиртха: Не се тревожи Той може да се справи. Източникът е съвършен. Копията понякога са малко изкривени, но не се притеснявай. Защото ние сме съ-творци на телесната си конструкция. Най-общо архетипът на човешката форма на живот е създаден от Брахма, но от този голям търговски център вие отивате и вие избирате какво искате, добавяйки специалните си желания. Затова можем да кажем, че тялото е въплътена мисъл. Нашите грешки не се дължат на Бога. Ние също допринасяме към тази система. Но иначе погледнато, дори тялото само по себе си е чудо! Удивително е как функционира! Така че не се притеснявай, оригиналът е съвършен. Това тук е само материално отражение.

Малко е трудно да се разбере от Библията защо е казано, че Бог е създал хората по Техен образ – използвано е множествено число[2]. Той е създал човешкото същество според оригиналната форма на Бога като мъж и жена. Как така? Много е трудно за разбиране. Но ако знаете как стоят наистина нещата е съвсем просто. Едни са слуги на Кришна – гопалите, други са слугини на Радхарани – гопите. Съвсем просто е.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.171 и „Шримад Бхагаватам” 3.29.11

[2] Моисей 1.26-27

Мад-гуна-шрути-матрена майи сарва-гухашайе мано-гатир авиччхинна ятха гангамбхасо ’мбудхау – „Точно както божествените води на Ганг текат невъзпрепятствани към океана, така когато Моите предани просто чуят за Мен, умовете им идват при Мен. Аз живея в сърцата на всички.”

Лакшанам бхакти йогася ниргунася хй удахритам ахайтукй авявяхита я бхактих пурушоттаме – „Такива са характеристиките на трансценденталното любящо служене към Пурушоттама, Върховния Бог: то е безпричинно и не може да бъде възпряно по никакъв начин.”[1]

Тези цитати от „Шримад Бхагаватам” ни помагат да разберем малко по-добре безкористната отдаденост. Реките с лекота текат към океана. Понякога на нас ни е по-трудно да тичаме към Кришна. И въпреки че реките също преодоляват много препятствия, те при все това достигат целта, към която са се запътили. Хората обикновено си мислят, че водата тече надолу. Но виждали ли сте това да се случва по друг начин? Понякога реките изкачват планини и прокопават нов пролом. По същия начин и на нас понякога ни се налага да се изправяме срещу препятствия в духовния си живот, но никога не се обезсърчавайте, никога не се предавайте! Защото Кришна просто се крие там и очаква да се приближите. Така че в нашата бхакти трябва да има постоянна дейност, несекващ поток и той трябва да бъде неотстъпен.

Въпрос на Драги: Какъв е начинът да обичаме Кришна? Чрез мантруване уместно ли е?

Свами Тиртха: Напълно уместно. Има толкова много различни начини да изразим своята любов към Кришна. Мантруването е един от най-добрите. Защо? Защото няма кой знае каква материална полза. Никой не ви плаща да мантрувате, то е загуба на време – не можете да се занимавате с глупави материални дела, нали? Трябва да сте много безкористни, за да го практикувате. То наистина е като личен разговор с Кришна. Никога не бива да забравяме, че това е възхвала на срещата на Божествената Двойка. На лично, субективно ниво, всяка мантра, всяко добро мантруване е победа над илюзията. А от друга страна това спомага за срещата на Радха и Кришна. Ние боготворим Тяхната среща и Техните характери чрез нашето мантруване. Така че можем да бъдем много несебични в мантруването си, много безкористни.

Но има и други начини да изразим своята любов. Съществуват практически служения – да предлагаме храната си, да носим цветя в храма, да предаваме добрите вести на другите хора – всички тези дейности са мотивирани от любящото служене. Шраванам киртанам вишно-смаранам пада-севанам арчанам ванданам дасям сакхям атма-ниведанам[2] – съществуват девет метода на предано служене: слушане, възпяване, помнене и много други. Така че имаме безброй много шансове да изразим обичта си към Кришна. Но ти трябва да продължаваш да мантруваш, защото твоето мантруване е чисто. Други въпроси?

Въпрос: Понеже казахте, че простотата е близо до божествеността, какво означава да си простосърдечен?

Свами Тиртха: Простосърдечен означава сарвопадхи-винирмуктам и тат-паратвена нирмалам – без никакви други самоотъждествявания и без замърсяванията на умозрението и материалните занимавки. Понякога нашите ачарии проявяват войнствен дух, влизат в настроение на дебат, за да защитят сиддханта (оконачателните заключения на школата) или да се сражават за Кришна. Но това не е техният истински живот. Техният истински живот е на любящи слуги с разтопени сърца. А можете ли да се карате с разтопено сърце? Съмнявам се. Ние трябва да прилагаме същото; може на повърхностно ниво да сме заети с какви ли не дейности, но най-навътре в сърцето си трябва да сте любящи слуги на Върховния Бог.

Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур е казал: „Религия означава простота.” Защото философията или твърде многото знание е като сложна система. И каква е философията на повечето хора в трите свята? „Аз, мен, моето”. И те много се гордеят със своята философия. Затова бъдете простодушни. Забравете за себе си, посветете своя живот. Разбира се, трябва да сме внимателни къде посвещаваме живота си. Защото ако се отдадете на някаква глупост, ще трябва да си сърбате попарата. Но тъй или инак, отдаването е нещо много мощно. То действително е начин да надраснеш себе си.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.171-172 и „Шримад Бхагаватам” 3.29.11-12

[2] „Шримад Бхагаватам” 7.5.23-24

„Бхакти, или предано служене, означава въвличане на всичките ни сетива в служене на Върховния Бог, господаря на всички сетива. Когато духовната душа отдава служене на Върховния, има два странични ефекта. Човек се освобождава от всички материални обозначения и сетивата му се пречистват просто от това, че са вложени в служене на Бога.”[1]

И така, бхакти, или предано служене, значи да вложим всичките си сетива в служенето към Бога. Хришикена – чрез сетивата хришикеша севанам да служим на Господаря на сетивата.

Нашият процес се нарича „служене чрез преданост”. Не се нарича „служене чрез отказване”. Например, ние имаме различни сетивни органи, нали? Имате очи. Обаче не изваждате очите си, казвайки: „О, това е материален сетивен орган, който възпрепятства моето предано служене, понеже се скита насам-натам, опитва се всичко да види.” Би било малко странно ако направите така. Не, най-добрият метод е да ангажирате очите си, да ангажирате виждането си в подходящо служене. Ушите пък са готови да слушат всички лоши новини в света, а също и всички недостатъци на другите. Но не бива да сипвате разтопено олово в ушите си, за да прекратите тези лоши привички; по-добре се старайте да слушате добрите вести за божествената перспектива. Имате и език, нали? Обикновено хората много обичат да приказват всякакви лишени от смисъл неща. Особено в тази епоха на информацията; всеки използва социалните медии, макар че никой няма някакво съществено послание. При все това всички се стремят да публикуват, да общуват – а 99% са глупости. Какво още – имаме нос. И врем носа си навсякъде. Все пак методът за контрол на носа не е който приложили Рамачандра и Лакшман към демоницата Шурпанакха, чиито нос и уши били отрязани. Ние трябва да вдъхваме благоуханните пръчици, които са били предложени на Бога; но не и преди това. Какви други сетивни органи имаме? Имаме и полов орган. Начинът не е да се кастрирате: „Сексуалните ми желания понякога ми създават голям проблем, по-добре веднъж завинаги да сложа край на това!” Защото това е все едно да поставите себе си в затвора – ще продължавате да мислите за същото, скъпи мои. По-добре да ангажирате тялото си в това отношение, отглеждайки деца. Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, който цял живот пребивавал в целомъдрие, е казал: „Бих направил хиляди деца, стига да съм сигурен, че всички те ще станат ваишнави. Обаче понеже не съм сигурен, се занимавам с други неща.” Така че да заемем сетивата в служене на Господаря на сетивата – това е правилното решение за телесната ни обусловеност.

Тук са описани и страничните ефекти. Ако сте вложили сетивата си в служене на Върховния с преданост, ще бъдете избавени от материалните обозначения и ще се пречистите. Пречистване означава да виждате всичко такова, каквото е. Пречистване означава, че сме станали простосърдечни. Простосърдечните са много близо до Кришна.

И така, този стих ни дава насока с какво подобава да се заемем в живота си. Ние не отричаме силата на сетивата, обаче знаем, че душата е дори още по-силна. И стремейки се да вложим телесните си способности в служене на Върховния, ще видите какви са резултатите. Кришна ви е дал очи, уши, ръце и всичко останало с някаква добра причина. Той иска да изрази нещо чрез това; Той очаква някакво служене, дарявайки ви тяло и ум, за да можете да приложите всичките си способности в любящо служене към Него. Така че когато хората ви питат: „Хей, с какво се занимаваш? Какъв е този толкова странен начин на живот, който водиш?”, трябва да помните това обяснение, че „Бхакти е да ангажирам тялото си в служене на Бога, защото Той е господарят на моето тяло.”

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила  19.170

На каква тема били напътствията на Махапрабху към Шрила Рупа Госвами? Каква е природата на бхакти. По-късно всички наставления, дадени от Махапрабху, били събрани от Рупа Госвами и кондензирани в неговата книга „Бхакти Расамрита Синдху”. Именно оттам ще прочетем сега. Казва се: сарвопадхи-винирмуктам тат-паратвена нирмалам хришикена хришикеша-севанам бхактир учяте – „Бхакти, или предано служене, означава въвличане на всичките ни сетива в служене на Върховния Бог, господаря на всички сетива. Когато духовната душа отдава служене на Върховния, има два странични ефекта. Човек се освобождава от всички материални обозначения и сетивата му се пречистват просто от това, че са вложени в служене на Бога.”[1] Този стих е цитат от „Нарада Панчаратра” и е включен и в „Бхакти Расамрита Синдху”[2].

И така, това е много важен стих, даващ определение за практическата страна на преданото служене  Сарвопадхи-винирмуктам – мукти, знаете, означава „освобождение, свобода”. Сарва-упадхи, упадхи значи „обозначения” – всички различни идентификации, които добиваме. Но ако се избавим от всички тези различни обозначения, това означава, че достигаме до изначалната си самоличност. Какви са фалшивите обозначения?

Харилила: Проявленията на фалшивото его. Отъждествяването с тялото.

Парамананда: Също и отъждествяването с мислите.

Свами Тиртха: Има различни пластове илюзия. Съществува тази груба илюзия около нас; след това съществуват съноподобни състояние на илюзия; а освен това хората започнаха да си създават и виртуален свят. Там можеш да се родиш, да си намериш идентичност, може да имаш пари, може да имаш работа, може да имаш всичко – досущ както го имаш тук, можеш да го имаш и виртуално. Това означава, че хората са готови да сътворят още една илюзия вътре в илюзията. И взимат това много на сериозно – започват да създават законодателство: как да се използва, какви са правилата там и така сътворяват нов виртуален свят. Виждате, че по толкова прост, съвсем механичен, технически начин те много се доближават до йога-сиддхите. Защото най-голямата йога-сиддха, която една джива може да има, е да сътвори свят – това е най-висшата сиддха, съвършенство. Само че преди са го постигали чрез мистична сила, а сега го правят по технически път, механично. Виждате как Кали Юга напредва.

Това означава, че си намирате все нови и нови упадхи, нови и нови обозначения за себе си. Понякога хората на изкуството също ползват това. Ако се е изчерпало вдъхновението от собствената ти идентичност, просто приемаш друга и започваш да работиш отново, започваш да пишеш отново. Приемаш нова роля, нова идентичност, нова самоличност – и тогава пак си способен да се изразяваш. Обаче няма значение колко пъти сменяш идентичността си, тя пак не е оригиналната. Ние трябва да стигнем до оригиналната си идентичност. А за да се доберем до истинското, трябва да се отървем от неистинското. Затова малко по малко трябва да изоставяме всички тези фалшиви отъждествявания, за да се доближаваме все повече до самите себе си. И знаете, хората си създават собствени илюзорни светове, понякога в псевдо-духовен смисъл. Но недейте да спирате по средата на пътя. Трябва да стигнем до крайния предел, да застанем пред истината.

Сетне се казва нирмалам – без никакви грешки, без никакви замърсявания. Тук Шрила Прабхупада обяснява:  “нирмалам – незамърсени от ефектите на умозрителните философски търсения или от дейностите, насочени към резултата.” Така че вярно е, нашата илюзия е или груба физическа, или ментална. Коя е по-опасна?

Отговори: Втората. И двете.

Свами Тиртха: Да, грубото телесно съзнание е грубо и е по-лесно да бъде изгубено, отколкото по-фините неща. Да речем, стремите се да се наслаждавате на живота докрай, живеете в грубо телесно съзнание и изведнъж се озовавате в затвора. Ще бъдете принудени да се откажете от някои от предишните си навици. Така че да изгубим някои от грубите си физически занимания е лесно. Обаче през цялото време ще мислите за тях. Следователно фината ангажираност е по-трудно да бъде изоставена.

Да сме напълно чисти от всички капани на илюзията е трудно. Но защо е написано, че все пак е възможно да бъдем избавени от тях? Защото е възможно! Има надежда да бъде постигнато такова ниво. Дори в сферата на илюзията всичко е под божествена власт. Така че ако влезете в досег с най-висшето ниво, ще можете с лекота да проникнете през цялата тази система.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила  19.170

[2] 1.1.12

В глава 19 от Мадхя Лила на „Чайтаня Чаритамрита” се разказва как Шри Чайтаня Махапрабху дава напътствия на Шрила Рупа Госвами. Цялата тази сцена, цялата тази случка е много поучителна, защото започва с отричането на Шрила Рупа Госвами от всички земни притежания и позиции – и от двете. Той бил финансов министър в управлението, но след като срещнал Шри Чайтаня Махапрабху, решил: „Досега се занимавах с незначителни дейности, бях просто министър, ала сега имам светла перспектива – мога да стана просяк.” Това е истински ценното в живота – от министър да станеш просяк. Обаче без първо да станеш министър, без да си придобил определени неща, как би могъл да се отречеш от тях? Така че първо събирайте, сетне раздавайте. Същото важи и в духовен смисъл: най-напред трябва да се учим, да призоваваме и събираме всички съкровища на духовния живот в сърцата си; пък след това можем да ги разпръскваме. Но пръскайте добрите семена в добра почва. Ако имаме послание, трябва да намерим правилните слушатели. Ала всъщност, самото послание по естествен начин намира слушателите си. Истинските мистични послания имат защитна система – например, съобщението е записано, дадено е, но никой не може да го разбере. Понякога, за да скриеш нещо, трябва да го сложиш на съвсем очевидно място, защото никой не би си и помислил, че държиш най-скъпоценното съкровище на живота си пред очите на всички. Такава естествена избирателна и защитна функция съществува във всички мистични традиции. А без първо да сте насъбрали, няма как по-късно да разпръсквате – затова най-напред събирайте, а сетне споделяйте.

Както Рупа Госвами – той най-напред събирал, бил финансов министър. Но когато срещнал Шри Чайтаня Махапрабху, решил да поеме по нов път – да се откаже от дотогавашните си занимания и да се съсредоточи изцяло в божествено служене. А каквито богатства бил насъбрал през живота си, разпределил ги между брахманите, семейството си и себе си. Една четвърт запазил за „себе си”, така да се каже, ала по-късно я използвал, за да помогне на Санатана да избяга от затвора. Така че дори онова, което бил запазил за себе си, било в служене на ваишнавите.

Това трябва да бъде принципът – каквото и да имате, трябва да сте готови да го споделите. И сме виждали много добри примери за това в Индия. Например, имаше една възрастна двойка, живееща в малка стая близо до храма. Бяха съвсем бедни, имаха само по малко чапати, дал и ориз на ден. Но бяха готови да споделят едно от двете си чапати с вриндаванските кучета. Така че има много добри примери.

И така, тогава Рупа Госвами започнал все повече и повече да мисли за Махапрабху и как да се присъедини към Него. А Махапрабху видял, че Рупа Госвами Му е толкова отдаден, че чрез него Махапрабху може да извърши различни задачи. Във Вриндавана има музей с колекция на някои от творбите на Госвамите и има едно палмово листо с ръкописа на Рупа Госвами. В „Чайтаня Чаритамрита” пише, че почеркът му бил като наниз бисери – толкова красив. Много исках да го видя. И когато отидохме там, беше истина – досущ като перли, мънички изящни буквички.

Въпрос на Парамананда: Възможно ли е въобще някой да опознае учителя си?

Свами Тиртха: Може и да е възможно, но не е нужно. Защото какво е учителят? Духовният учител е божествена функция. И ако направите вивисекция на своя духовен учител, може да намерите костите и плътта, грешките и недостатъците, но едва ли ще откриете същината. Тъй като същината е скришна. Затова, ако можем по някакъв начин да се докоснем до тази божествена страна на неговата функция, тогава тя ще въздейства по много красив начин върху нас.

Но дали е възможно..? В един смисъл трябва да ти кажа „да”. Защото ако разгледаме примера на любимите ученици и съкровените приятели на Чайтаня Махапрабху – онези неколцина, които са били край Него в последните години, най-близкият кръг като Рамананда Рая, Сварупа Дамодара и малцина други – казва се, че те са можели да четат ума на Чайтаня Махапрабху. А какво е умът? Умът е луната. Луната е символ на всички тайни и на целия мистицизъм. Слънцето е очевидната, пълновластна сила, а луната – това са скришните тайни. Кое е по-важно – очевидното или скритото? Скритото е по-важно. Затова, ако можете да разчетете скритото сърце на някого, тогава можете да го познавате. Не зная дали напълно или не. Нека оставим този въпрос отворен.

Веднъж, на 24 април 1984 г. Гурудев каза, че не е необходимо да разбираме Шри Гуру. Така че това не е важно, не е нужно. Кое е важното? Важното е да му служим. Защото чрез служенето можем да сме свързани с божествената реалност. Съжалявам, допуснах грешка – не беше ’84-та, а ’86-та година. Виждате, паметта ми изневерява. Но моля ви, извинете ме – това се е случило в миналото хилядолетие. Което означава, че сме част от хилядогодишна жертва, тъй като тя е започнала в миналото хилядолетие. И така, можете да разпрострете служенето си през вековете.

Все пак си мисля, че всички ние искаме да разчетем сърцата на нашите наставници. Искаме да разберем нещо за другия. Но докато се опитвате да проумеете духовния си учител теоретично, можете да продължавате до безкрай – просто ще се изгубите. Или пък ако искате да разберете Кришна чрез изследване, Той може да се скрие, Той е най-добрият в криенето. Затова трябва да знаем метода как да дойдем наистина близко. Нужно е известно позитивно отглеждане, за да се постигне такава интимност на връзката. Така че когато приложим правилния метод за разбиране на своя учител и на своя Бог, тогава те може и да ни разкрият нещичко. Затова имаме тази красива молитва към духовния учител: ом агяна тимирандхася гянангяна шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри гураве намаха – „Роден съм в мрака на невежеството, но за щастие моят спасител дойде с факела на знанието и отвори очите ми.” Така че те могат да дадат някакви намеци.

Някои ще дадат не само намеци, но убедителни доказателства, че са напълно съвършени и че са най-добрите. Моята смирена препоръка е да се стремите да избягвате отдалеч такива хора, които се саморекламират. Не ни е работата да съдим никого, но по-добре да се опитваме да търсим съвършенството по друг начин. Един много добър пример е Шрила Прабхупад, а също и Шрила Шридхара Махарадж – и двамата са добри примери в това отношение. Веднъж един младеж срещнал Шрила Прабхупад това е записано в книгата „Съвършени въпроси – съвършени отговори” – и казал: „О Прабхупад, ти сигурно си най-добрият преданоотдаден! Толкова си велик, толкова си напреднал.” А Прабхупад отвърнал: „Аз? Не! Ти си най-добрият преданоотдаден!” Тогава младият човек започнал: „Не, не, не! Това е невъзможно! Ти си!” И това не е номер, това е истинско смирение.

Друг път… знаете, понякога е трудно да споделяш реализациите си. Шридхара Махарадж не е правел никаква пропаганда. Казват, че е дал намек само веднъж. След беседа на терасата на неговия храм – в много интимен кръг, едва неколцина предани, атмосферата била много божествена – когато приключил лекцията, той станал и се отправил към стаята си. Тогава внезапно на вратата се обърнал и казал: „Само ако знаехте къде влизам…” и сетне влязъл вътре. Как бихме могли да разберем!? Нека се стремим да следваме.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, аз медитирах кой е наистина съвършен и за мен това е онзи, който е способен да каже „не” на Бога. Защото нашите писания и учители говорят за две групи гопи – едната е групата на Радхарани, другата на Чандравали –  и за двете настроения на тези групи, които изглеждат противостоящи – едните смятат: „Кришна, Ти си мой”, а другите: „Кришна, аз съм Твоя.” Но на Курукшетра виждаме, че нито една от тези групи не приема предложението на Кришна: „Елате, скъпи Мои, с Мен в Матхура!” Всяка от групите защитавала своята раса и настроение и казала: „Не, благодарим.” Можете ли да коментирате моля това съвършенство?

Свами Тиртха: Да, мога. Когато гопите казват „не” на Кришна, това е съвършенство; когато ние казваме „не” на гуру, това не е съвършенство. Недейте да смесвате. Най-напред трябва да се научим как да казваме „да” на Кришна. „Не” идва по-късно. Защото просто да си несъгласен – това не е божествен признак. Първо трябва да встъпим в онази сфера на вибрация, да навлезем в онова настроение. Материалното противопоставяне внася дисхармония, докато духовното противопоставяне увеличава хармонията. Противопоставянето усилва красотата. „Как така противопоставянето ще усилва красотата? Нима е възможно?” На определено ниво. Ако е грубо и брутално, няма да стане. Грешката си е грешка, не е божествена лила. Особено ако искаме да прикрием своята глупост, позовавайки се на гопите – че те също казват „не” на Кришна.

Затова се препоръчва позитивното култивиране. Но дори и негативното противопоставяне ще увеличи красотата. Защото в океана от дисхармония, един малък райски остров е дори още по-ценен. Така, ако има множество противостоящи елементи, позитивното отглеждане на нашия процес става още по-ценно. Многото материално страдание ще ни помогне да разберем колко скъпоценен всъщност е нашият процес. Затова дори материалното противопоставяне ще увеличи красотата. То ще ни помогне да видим кое какво е.

джая джая шри кришна чайтаня нитянанда

джай адвейтачандра джая гоура бхакта вринда[1]

„Чистият предан не бива да таи никакво друго желание, освен да служи на Кришна. Не бива да поднася обожание на полубоговете, нито на светските личности. Не бива да развива изкуствено знание, в което липсва осъзнатост за Кришна, и не бива да се занимава с нищо друго, освен с дейности в Кришна съзнание. Той трябва да заема всичките си пречистени сетива в служене на Бога. Такова е благоприятното извършване на дейности в съзнание за Кришна.”[2]

И така, стихът казва: аня-ванча. Ванча е „желание”. Аня-ванча – „друго желание”, тоест да няма друго желание. Аня-пуджа – или друго обожание, или гяна, или карма – трябва да бъдат прекратени. Това изискване тук е като дефиниция. Защото предишният стих дава правилното определение за бхакти. Това е цитат от „Бхакти Расамрита Синдху”(1.1.11): анябхилашита–шуням гяна–кармадй–анавритам анукулйена кришнану–шиланам бхактир уттама – „Първокласно предано служене означава: човек трябва да е без всякакви материални желания, без знание придобито чрез монистична философия и без дейности привързани към плодовете. Тогава преданият трябва постоянно и благосклонно да служи на Кришна, според както Кришна желае.”[3] И така, позитивното култивиране е много важно. Затова и този стих, който прочетохме сега, казва: “Никакви други желания, никакви други занимания. Никаква гяна, никаква карма, никаква тапася – нищо друго освен предано служене.”

Звучи малко фундамендалистично, нали? Обикновено ни се нрави да слушаме много меки послания: „О, можеш да правиш каквото си искаш – това е най-доброто.” Такава е популярната религия в наши дни. Веднъж един свами дошъл в една зала. Публиката го очаквала нетърпеливо, всички били развълнувани и накрая свамиджи пристигнал. Излязъл на сцената и всички просто се вцепенили. Тогава той казал: „Вие сте толкова велики! Какво бих могъл да ви кажа?” Всички избухнали във възхитени аплодисменти: “Да! Да!” и свамиджи си слязъл от сцената. Така че това е популярната религия в днешно време – можеш да правиш каквото си щеш. Съгласни ли сте с това? Аз не бих се съгласил. Чувал съм следното от един будист: „Не е нужно да правиш нищо, просто кажи, че си будист, и си будист.” Горкият Буда, притесняват го във всичките му ступи. Ако такова е глупавото поведение: „просто се наречи „будист” и не е нужно да следваш никакви принципи” – това е просто безсмислица. То е същото като „Добре, няма нужда да следваш никакви принципи, Исус вече умря за тебе на кръста, така че можеш да продължаваш с греховете си.”

Затова недейте да се самозалъгвате, понякога трябва да бъдем фундаменталисти. Защото фундаменталист означава, че имаш основа на начина си на мислене, на своя живот. Така че в крайна сметка, ако стигнем до нивото на душата, не съществува друго занимание от това да бъдем свързани и позитивно да култивираме божествено служене. Защо? Защото ние търсим онази същина, която като познаем, ще знаем всичко, която като постигнем, сме постигнали всичко. И ако знаете източника, ще знаете и последствията. Ако познавате последствията, не е сигурно, че ще познавате и източника, първопричината. Ала познаваме ли източника, ще знаем на практика всичко за последствията.

Например, ако разгледате общността на учениците – можете ли да разберете какъв е учителят? Или да го кажем по друг начин: ако познавате учителя, ще разберете ли какви са учениците? Виждате ли, сложно е. Ако познавате Кришна, ще знаете всичко – ще разберете духовното небе, ще разберете материалния свят, ще разберете и всички живи същества. Но ако знаете всичко за последствията, не е сигурно, че ще можете да проследите произхода. В „Шримад Бхагаватам” се казва, че ако сте способни да изброите колко песъчинки има на брега на океана, дори тогава няма да можете да измерите богатството на Кришна, на Бога. Но ако познавате началната точка, тогава всичко, което се проявява по-късно е включено в крайната причина на съществуването. Затова нека търсим онова, което познаем ли, ще знаем всичко, и това е Бог. Именно по тази причина този стих е уместен. Не бива да имаме никакви други желания. Не бива да имаме никакви други занимания.

При все това, ние имаме толкова много различни занимания. Тази лекция е в понеделник сутрин и всеки трябва да хуква по делата си. Аз също. Така че, някой ще ни ангажира – или мая, или Господарят на мая. Решете.

Но това благоприятно култивиране е много важно. И също сарвендрия – с всичките си способности, с всичките си сетива, с всичко свое трябва да сте увлечени в служене.

Еи ‘шуддха-бхакти’ — иха хаите ‘према’ хая панчаратре, бхагавате еи лакшана кая – „Такива дейности се наричат шуддха-бхакти, чисто предано служене. Ако някой отдава такова чисто предано служене, той с течение на времето развива своята изначална любов към Кришна. Във ведическата литература като „Панчаратра” и „Шримад Бхагаватам” са описани тези симптоми.”[4]

Затова трябва да изучаваме писанията – за да разберем какви са симптомите и какво да правим. И тогава каквото добро послание сме получили, трябва да го култивираме много позитивно, стремейки се да влагаме все повече и повече от своята енергия в божествено служене. Това е начинът да променим съдбата си. Това е начинът да заменим хоризонталните линии на челото си с вертикални и да се свържем с източника.

И така, какво е посланието на днешните стихове? Да сме фундаменталисти или да имаме основа?

[1] „Вечна слава на Бог Чайтаня Махапрабху и на Бог Нитянанда! Вечна слава на Адвейта Прабху и на преданите на Бог Чайтаня, начело с Шриваса!” „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.2 – Свами Тиртха винаги пее тази мантра преди началото на своите лекции върху „Чайтаня Чаритамрита”.

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.168

[3] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила,  19.167

[4] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.169

За да помагате на хората да променят съдбата си, трябва да им давате, да споделяте онова, което сте получили. Всъщност именно с такава цел се събрали светците преди много, много години в Наимишараня. Това място е една гора, недалеч от бреговете на Ганг. Всички риши, муни, йоги и свети хора се събрали заедно за едно жертвоприношение. Било досущ като религиозна или духовна конференция. И в „Шримад Бхагаватам” се казва, че те се събрали, за да „извършат хилядогодишна жертва.”[1]

Какво е мнението ви за това – хилядогодишна жертва? Може би са се захванали с това в предишната юга, когато животът е бил много по-продължителен? В тази юга той е сто години, в предишната юга е бил хиляда, а в по-предишната – десет хиляди. Но ако продължителността на живота в миналата епоха е била хиляда години, а те са се събрали за хилядогодишна жертва, тогава пак има несъответствие, нали? Какво пък да говорим ако се случва в тази епоха, когато животът е сто години! Как можеш да извършиш хилядогодишна жертва, след като живееш само сто години? Така че както и да се опитвате да го обясните – пък така, пък инак – все не пасва.

Ако ние сме се събрали тук, можем ли да направим хилядогодишна жертва? Не, ще ни е малко трудно. Да речем, че живеем по 60-70 години. Тук сме неколцина – общо около деветстотин години седят тук заедно! Значи сме близо до хиляда – ако посветим целия си живот като жертва, ако се събираме и сме обединени в този дух. Но така или иначе, церемонията трябва да бъде продължена – а това означава, че тази ягя, тази духовна конференция е текла в протежение на поколения. А това можем да го повторим. Ако вашите деца също се присъединят към служенето, тогава ще можете да продължите жертвената церемония на своя живот.

И така, светите хора се събрали на тази дискусия. А основният въпрос, който поставили, бил: “Какво трябва да се прави в живота? Има толкова много занимания, толкова много задължения – кое е най-доброто задължение за човешките същества като цяло? И особено пред лицето на смъртта. Какво трябва да се прави?” Затова въпросите на светците са много славни, защото касаят съдбините на човешките същества, съдбините на човечеството. По същия начин, ако вие искате да следвате примера на тези свети хора, загрижени за бъдещето на дхармата на живите същества, както те са направили своята хилядогодишна жертва, така и ние трябва да повтаряме нашата мантра ом намо бхагавате васудевая[2]. По този начин можем да допринесем за опазването на света и да намалим поне малко страданието.

Изпитвали ли сте някога това чувство – имам предвид като преживяване? То е сякаш някакво закрилящо покритие, щит, божествена броня обгръща сферата на вашата медитация.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.4

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.1.1

Ом намо бхагавате васудевая[1] –  това е най-великата мантра за защита. Ако се огледате, ще видите колко много страдание има в тази вселена. Някои хора смятат, че „Бхагавад Гита” е много песимистична. Но всъщност тя не е нито песимистична, нито оптимистична, а реалистична. Защо? Защото Кришна казва, че този материален свят – от най-висшата чак до най-нисшата планета – е място на страдание, където властват повтарящите се раждане и смърт[2]. И макар че така стоят нещата – намираме се под контрола на материалната енергия – повечето хора искат да избегнат съдбата си. Каква е нашата съдба? Съдбата ни е написана на челата ни. Видяхте ли сутринта какво е написано на челата ви? Понякога имаме бръчки, дължащи се на проблеми. Те са част от вашата история. Но можете да компенсирате тези хоризонтални линии с други, вертикални. По такъв начин можем да надмогнем съдбата си, нашата карма. А какво послание носи съдбата ни? Всички имаме известно количество щастие; а другата част от пакета е известно количество страдание за този живот. Всеки идва с торбата си. Имаме добър дял, а имаме и тежка участ. И да се опитваме да избегнем съдбата си означава, че искаме да се наслаждаваме на повече щастие и да избягаме от страданието. Но за нещастие, повечето хора не знаят как да сторят това. А ако не сте в хармония с божествените принципи, тогава неминуемо ще се наложи да платите цената. Разбира се, дори да се стремите да сте в хармония с божествената воля, пак ще трябва да платите известна цена. Защото Бог – и особено този Кришна – не се удовлетворява лесно. Мислите си: „Предложил съм всичко,” но Той още не е доволен.

И така, да се доближаваме все повече и повече към източника на цялата тази вселена е взискателна задача. И като вземем предвид всички тези въпроси: че тук е пълно със страдание, че нашите братя човешките същества се нуждаят от помощ, че самите ние също имаме нужда от помощ, че ние също искаме да имаме даршан, среща с Бога – какво е решението? Какво предлагате вие? С какви дела трябва да се заемем? Ако жадувате да се свържете, каква е първата молитва?

Някой: Трябва да открием с кого искаме да се свържем.

Свами Тиртха: Да, правилно. Първата молитва трябва да бъде: “Моля Те, разкрий ми се! Нека разбера кой е целта, къде си, покажи ми лика си.” Така че теоретично Кришна съзнание не е достатъчно. „Прочел съм в книгите, че Той е Върховната Божествена Личност.” Добре, но какво е твоето лично преживяване във връзка с това? Теория не стига. Затова трябва да се молим: “Моля Те, Господи мой, разкрий ми се, покажи ми лика си!” Това достатъчно ли е? Дотук ли да спрем? Не, не е достатъчно. Значи не само Богът е много взискателен, но и преданият изисква много. Кое е следващото искане?

Отговор: “Дари ми милостта си!”

Свами Тиртха: Да, нещо такова. “Моля Те, напълни сърцето ми, облей ме, изпълни ме с милостта си!” Това е втората молитва. Първо искате да Го видите, да Го срещнете; второ – искате да бъдете свързани. Защото „Трябва да ми дариш милостта си” означава „Аз съм свързан с Теб посредством тази нишка.” Да спрем ли дотук? “Разкрий ми се и прояви към мен милостта си” – дотук ли да спрем? ‘”Вече видяхме Божия лик, постигнахме милостта Му; спасени сме, работата ни е свършена. Не ни пука, че другите ще гният в ада”? Значи, най-вероятно се нуждаем и от трета стъпка в молитвата. Каква е тази трета стъпка?

Манджари: “Моля Те, нека бъда инструмент на Твоята милост.”

Свами Тиртха: Правилно! “Направи пътя на другите лек.” Така че в един смисъл тази молитва ом намо бхагавате васудевая събира в себе си всички тези три аспекта на молитвата. Трябва да се срещнем; трябва да се свържем; и след това тази милост трябва да бъде разпространена. Не искам да съм прекалено сантиментален, не в това е въпросът, но въпреки всичко трябва да се стремим да помагаме общото състояние на тази – макар и материална – сфера да се повдигне поне мъничко.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.1

[2] „Бхагавад Гита” 8.16

Въпрос на Яшода: Искам да попитам за това „да обичаш себе си” – какво означава то по пътеката на бхакти? Възможно ли е да не е просто пътешествие на егото?

Свами Тиртха: Спомняш ли си: дживе-доя наме-ручи ваишнава-севана[1].

Дживе-доя означава милост към живите същества, тоест състрадателна и любяща доброта към всички живи същества, включително и към самите нас. Тогава идва въпросът: какво е истинска милост? Трябва да дадем най-доброто лекарство, което ще помогне по време на този материален живот на планетата Земя, а също и да спасим душите си във вечността. Така че това милостиво отношение означава да извършваме духовна практика самите ние, а също и да помагаме на останалите да намерят пътя си.

Наме-ручи значи, че е нужно да генерираме духовна сила, за да поддържаме служенето, за да чувстваме нуждата от това милостиво отношение, а също и за да получим по-висш вкус, да можем да намерим своето вдъхновение. Мантра-джапа медитацията е източникът на тази духовна сила и също трябва да помним, че истинската мантра не е само за наша собствена облага, но че качеството на мантруването е добро и за самата мантра. Ако култивираме това, ще помогнем за поддържането на духовната традиция и по този начин нашата индивидуална практика повече ще заприлича на истинско служене.

Ваишнава-сева – и накрая можем да канализираме своите генерирани духовни енергии във вярната посока като служим на преданите. Всъщност това означава да правим преданите наоколо си духовно щастливи. Начинът да го сторим е: дживе-доя – да проповядваме, да служим с милостиво отношение на останалите същества, и наме-ручи – вдъхновено, във вярното настроение да възпяваме светите имена. По този начин кръгът се затваря и после можем да започнем отново на по-висше ниво.

„Да обичаш себе си” за мен означава да включим и нас самите в списъка на онези, които ценим. Животът е толкова простичък. Ние сме вечни души, принадлежим на Върховния и помежду ни има жива и любяща връзка. Всичко останало е второстепенно.

[1] „Слушай, Санатана! Доброта към всички живи същества, вкус към святото име, и служене към ваишнавите – освен това не съществува друга дхарма”./ дживе дая наме ручи ваишнава-севана | иха чхара дхарма нахи шуна санатана || (тези думи се приписват на Бог Чайтаня, Шрила Бхактисиддханта Сарвасвати често ги цитира или споменава, например в коментара към „Чайтаня Бхагавата”, Ади Кханда 1.1, оригиналният източник е неизвестен)